„Ето колко е добро и колко угодно, да живеят братя в единомислие.“ (Псалом 133)

    Виртуална Синархия с Мария Майсторова

    Мили Приятели, Днес ви предлагаме още един, но много по-кратък разговор на Учителя с ръководителите на Братските групи, проведен на…

    ОБРЪЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ по случай ВЕЛИКДЕН

    „Днес е денят на Възкресението! Ще ме запитате дали можете да възкръснете. Слънцето казва: „Можете!” Да няма плач, да няма…

    Виртуална Синархия с Мария Майсторова

    МИЛИ ПРИЯТЕЛИ,НА ДНЕШНИЯ СВЕТЪЛ ПРАЗНИК ИСКАМ ДА СЕ ПОЗДРАВИМ С ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО! НЕКА ХРИСТОВАТА СВЕТЛИНА ОЗАРИ ДОМОВЕТИ НИ И СТОПЛИ…

    Виртуална Синархия с Мария Майсторова – 18. април, 16.00 ч.

    Мили приятели, Предлагаме ви днес да започнем с песента „Бог е Любов“. И да продължим с молитвата на Данаила /61…

    Виртуална синархия с Мария Майсторова – 16 април – 16.00 ч.

    Мили Приятели, Предлагамe да започнем днешния (16.04., 16 ч.) наряд  с песента „На Учителя“, а след това, да произнесем три…

    Кратко видео по случай 7-ми март

    Мили Приятели, Споделяме кратко видео с интересни акценти, касаещи празника 7-ми Март. Линк към видеото Приятно слушане! 🙂

    Тук е календарът ни с програма за събития: срещи, събори, творчески мероприятия (концерти, изложби, представяне на книги и др.), общи молитви на последователите на Бялото братство в България и полезни новини с информация за синархията, както и други теми свързани с хармонизиране, координиране и сплотяване чрез братски живот по методите завещани ни от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) .

    Предстоящи събития - кликнете върху избрана дата за още подробности (на мобилните устройства информацията се показва под календара)

    Покажи събитията по категории

    Местоположения

    Изчисти предпочитанията
    < 2020 >
    Декември
    • 05
      05.Декември.Събота

      ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 5 ДЕКЕМВРИ – СЪБОТА – 14.00 ч..

      14:00 -16:00
      05.12.2020

              Мили приятели,

            

              Нека да започнем нашия наряд със следната лозинка:

       

      Молим се на нашия Небесен Отец за изпълнението на Волята на нашия Господ Бог на Земята, както е горе на Небето, между светлите ангелски ликове. И да се въдвори Законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух. И да се въдвори ред и съзвучие, песни и хваление, да ни си даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела, и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си. Да даде живот и здраве и дългоденствие на всички, които Му се уповават. И да ги избави от всички напасти на злото и лукавия. И да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите Блага.

      Да си спомни нашият Господ Бог Своите Обещания, да се смили над всички страдащи, да благослови всички вярващи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, Мъдрост и Любов, да побеждават с Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да служим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с Виделината на Своето Лице, да ни направи силни и крепки да изпълняваме добрата Му Воля. Умни и незлобливи да ходим пред него с пълнота. Да изцели всичките наши братя и сестри, да благослови домовете им, децата им с тях наедно. Да благослови всичките им добри начинания на тялото и на душата и на духа. И така да се въздигне нашият Господ Бог в нас, както е горе на небето.

      Амин!

       

      Мили приятели,

       

      Ще започна днешното ми послание към вас със звездната прогноза за последния месец на уникалната 2020 година, както ви обещах на последната ни виртуална среща. И да изразим голямата си благодарност за всички трудни уроци и изпитания, които ни изпрати Небето чрез планетните влияния, и най-вече да благодарим за всички добри и любяши хора, които срещнахме по житейския ни път!

       

      Месец декември може да бъде назован знаменателен месец, защото на 21 декември 2020 година в 21.20 ч. по Гринуич ще наблюдаваме и съпреживеем тъй наречения кралски съвпад между двете социални планети – Юпитер и Сатурн, който ще се осъществи в зодиакалния знак Водолей. Но това няма да бъде обикновения съвпад, който досега е ставал между различни планети, а такъв, който ни придвижва с още една крачка напред към епохата на Водолея и който ще продължи до 2199 година. Това ще е началото не само на един 20-годишен период, а на голям 200-годишен цикъл, който ще създаде условията за Второто етерно пришествие на Христовия Дух в душите, в сърцата, в умовете и във волята на човеците, както ни е известно от Езотеричното Християнство.

       

      През последните два века тези две планети са правили съюзи само в земните знаци, а сега им предстои да се срещнат във въздушните – Водолей, Везни и Близнаци. Това означава, че ни очаква огромна работа в духовен план. И не е случайно, че първият съвпад е във Водолей, чийто символ е Ангелът-Водоносец. А от тук следва, че интелектуалният му фон ще се усилва непрекъснато; ще стартират преговори и нови проекти в различни сфери на живота и най-вече в тази на технологиите.

       

      Освен това знаменателно звездно събитие, през декември ще преживеем и други не по малки небесни явления. Венера ще премине в Стрелец  на 16 декември, но преди това на 12-и ще преживее тъй нареченото “скриване” от Луната или особено затъмнение, което ще се отрази на любовта, на женските енергии и на финансите, а на 17 декември Сатурн също ще смени своя знак и ще влезе във Водолей, където ще остане цели две години и половина. На 19 декември Юпитер също ще премине в този знак и ще създаде у хората потребността от служене на по-възвишени цели, насочени не само към социални успехи, но преди всичко към духовните ценности.

       

       И отново ще ви припомня, че на 14 декември ще има и слънчево затъмнение по време на Новолунието, което ще се усети по осезателно от представителите на подвижните знаци,  родени в последната декада на зодиите Стрелец, Близнаци, Риби и Дева. Звездният съвет за тях е да се въздържат известно време от взимането на важни решения.

       

      Но най-важното звездно събитие, което ще има положителна роля в живота на мнозина, които очакват изход от връхлетялата ни ужасна пандемия, е свързано със стационарната фаза на планетата Нептун, от която тя ще излезе на 11 декември и ще тръгне вече напред. Така човечеството ще може да си поеме дългоочакваната глътка въздух, възпирана от кризисната ситуация със заразата.

       

      Трябва да отбележа и още едно небесно явление до края на тази година и особено значимо за България. В последния й ден Слънцето ще направи съвпад с Асцендента в звездната карта на българския етнос  и след този съвпад ще можем да се надяваме, че ще започнем да излизаме постепенно от тъмния коридор на затъмненията, насочвайки светлите си мисли към бъдещето на родината. Хубаво би било да отправим повече молитви около този съдбовен ден, когато е планирана и световна медитация за мир и благоденствие.  

       

             С пожелание да се видим в нашата зала около 20 декември т.г. ще завърша това послание!

       

             Мили приятели,

       

             В духа на предстоящите звездни събития, описани по-горе предлагам да прочетем беседата, дадена от Учителя през 1920 година: “Което се променя, без да се изменя”. И след нея да произнесем 91 псалом.

       

      Което се променя, без да се изменя

      /Извънредна беседа/

      „Освен Отца никой друг не знае кой е Синът: и кой е Отец, никой друг не знае тъкмо Синът.“ Евангелие от Лука 10:22–25

       

      Да завършим срещата ни с 91 псалом.

       

      Мили приятели,

       

      Благодарете на миналото, което се реализира. Благодарете на настоящето, което сега става. Благодарете на бъдещето, което ще стане!

       

      Учителя

       

      На следващата ни среща ще фокусирам вниманието ви на Словото на Учителя, посветено на епохата на Водолея.

       

      Бъдете живи и здрави!

       

      С обич: Мария

    • 12
      12.Декември.Събота

      ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 12 ДЕКЕМВРИ – 14.00 ч.

      14:00 -16:00
      12.12.2020

      “Винаги се радвайте! Непрестанно се молете! За всичко благодарете! Духът не угасвайте!”

       

      МИЛИ ПРИЯТЕЛИ,

       

      Нека да започнем днешната ни среща с песента “В начало бе Словото”, а след нея да продължим с Красивата молитва /35 стр./. И да произнесем формулата: “В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа” /три пъти/.

       

      Днес ще ви предложа и един много актуален и ценен откъс от том 3 на “Акордиране на човешката душа” преди да прочетем седмичната ни беседа.

       

       

      Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога

       Акордиране на човешката душа – т.3 – БоянБоев(1883 – 1963)

       

       

       Един чужденец дойде на Изгрева към края на юни, после бе на летуване с Братството при Седемте рилски езера. Преди да отпътува, той бе приет от Учителя и поиска някои упътвания за духовното си развитие и дейност.
      “Бъдете ученик. Работете върху себе си. Освободете се от кармата. Имайте Любов. Щом човек стане ученик, то той може да разреши всички други въпроси, тъй като повечето от тях са последствия. Полека-лека ще Ви се дават упътвания, а не изведнъж, не трябва да се обременява съзнанието Ви. Имайте ново схващане за вярата. При вяра в Бога безпокойството чезне. Всички мъчнотии в света произтичат от старите методи. А мнозина се занимават само с методи, които са употребявали преди хиляди години. Писанието казва: „Духът ще ви научи в дадения случай.“ Съществува закон в Природата – когато едно растение е поставено в хубава почва, то няма никаква опасност за неговия растеж – каквото и да му се случи, за негово добро е. Най-първо възстановете хармонията между Бога и себе си, иначе никак не може да установите хармония с хората. Божественият Дух е, който ще установи хармония между вас и хората. Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Работете в групата. И като дойде у вас вътрешно просветление, ще помагате на групата. Вие бързате, сега искате да знаете как трябва да постъпвате, но това в дадения случай ще ви се даде – Небето дава конкретно в случая.”

       

      Реплика: Сестра Р. се намира в мъчнотии.

      Да има търпение. Вие изпращайте към нея хубави мисли и се молете за нея. Ако й помогнете и материално, ще се благослов

      Всеки ден практикувайте молитвата. Не се безпокойте, очаквайте да дойде вътрешното просветление, молете се, докато ви станат нещата ясни. Нали учениците Христови се молеха до Петдесетницата? Когато човек се моли, това е свещен час, който и да е той. Светиите всякога са се молели рано сутрин. Една семка може да има всички вътрешни благоприятни условия, но почвата, в която е посята, да е твърда. А пък друга семка може да е посята в много благоприятна почва, но да няма онези вътрешни качества. Външните условия и човешкото тяло са „почвата“.

       

      Да се живее – това е художествена дейност.

      Човек постепенно трябва да нагласява мозъчните си центрове за възприемане на вълни от висшите светове. Трептенията на мисълта трябва да се нагласяват постепенно и според вътрешното съзнание. Прочетете Евангелието на Йоана и се спрете върху онова, което може да хвърли вътрешна светлина във вашето съзнание. Всичката мъчнотия в сегашното развитие на източните школи е, че са употребявали известни методи и правила, които много мъчно се запомнят и прилагат, а това съставлява само механичната страна на въпроса. Например те искат да събудят Кундалини вътре в човека, но после, вече събудена, тази енергия на Кундалини трябва да се употреби разумно. Или по-ясно казано, човек трябва да се научи да живее, т.е. трябва да се пробуди неговото съзнание за живот. За правилното свое развитие човек не бива да се изолира от Битието. И от друга страна, той не трябва да поеме всичкия товар върху себе си, не трябва да усеща, че е единственият работник: нека да знае, че между милионите същества и той си има свое място и че ще може да направи нещо. Да се радва на това, за което е призван.

      Вие не се стеснявайте от това, че нямате познания, че нямате известни методи. Има хиляди неща, които могат да отегчат мозъка на човека. Важното е да имате вяра и вътрешен мир, всичко друго само по себе си ще дойде на своето време. Вярата успокоява човека.

      У вас да остане мисълта – да уча. Работата на ученика е да учи, а колко време ще вземе учението, как ще стане – това да не го безпокои. Учениците Христови и днес се занимават. Може да имате някои спънки. Когато се ликвидира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието. Не че ще се освободите отведнъж, обаче когато кармата се развива, то само по себе си ще се ликвидира с нея. С нея се ликвидира, като се отстранят всички утайки в съзнанието и остане там само чистото Учение.

       

      Когато се говори за Божествената Любов, това е един метод, чрез който хората се освобождават от миналите препятствия на живота. Любовта е най-естественият път, по който човек може да се освободи. За в бъдеще ще ви се покажат някои работи, но трябва да имате мир в душата си.

      Реплика: Между мен и домашните ми няма хармония.

      Във времето на Христа нали бе казано, че неприятелите на човека ще бъдат домашните му. Отпърво хората, които живеят с вас, няма да ви разберат. Те не трябва да знаят нищо за онзи процес, който става във вас. Връзката между вас и мен съществува, вие може да я чувствате или не, това е друг въпрос. Човек може да чувства, че някой го повдига, а друг път може да се повдига, без да осъзнава, че го повдигат, но важното е, че той се повдига.

       

      Въпрос: Как да възпитам правилно моето дете?

      Като работите върху себе си, по този начин ще въздействате и върху детето. Човек е длъжен да жертва всичко само за Бога.”

       

       

             След този откъс нека си припомним и 20-те правила, които Учителя дава на учениците си на 7 юли 1925 г. на Младежкия събор в София:

       

      1. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната светлина, носителка на Любовта.
      2. Ученикът трябва да има винаги една права стойка на тялото си, която държи будно неговото съзнание и дава разположение на духа му за работа.
      3. Ученикът има винаги възможност да прави добро. Доброто е цел в неговия живот.
      4. Ученикът ще бъде поставен пред изкушението, за да се изпитат убежденията му.
      5. Ученикът бива поставян на силни преживявания, за да се кали в издръжливост и будност на съзнанието. Живот без преживявания е живот на спящи души.
      6. Ученикът не трябва да се смущава от формите, а да гледа духа на нещата.
      7. Ученикът се моли сам. Той трябва да е съсредоточен в молитвата си и да преживява думите ѝ.
      8. На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи със себе си.
      9. На ученика е потребно малко уединение, за да уякне вътрешно.
      10. Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата! Ученикът като люби, трябва да придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата.
      11. Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има съблазън за тебе.
      12. Ученикът на окултната школа не бива да допуща никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че пътят, в който е влязъл, е прав.
      13. Съмнението е една задача за ученика, която той трябва да разреши правилно.
      14. По закона на Любовта, щом повярваш, всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в полето на Любовьта – там съмнение няма. Усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма. В Любовта няма съмнение.
      15. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. Затуй той сам трябва да прекара нощта на съмнението, и сам да го победи.
      16. Ученикът трябва да мине през съмнението. То е една област, която той трябва да мине и да премине до край. Там той ще се намери в една северо-полярна нощ – шест месеца нощ, но той трябва да разбира закона. Той трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден и да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, на вътрешно затъмнение, ще дойде прозрението, ще дойде светлия ден, ще дойде Посвещението.
      17. Ученикът трябва да вижда доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той все пръстъпления, пороци и недостатъци, това е проказа в неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в сърцето си!
      18. Докато ученикът намира светлина в света, нищо не може да му се говори за Бога. Трябва да се яви отвън тъмнина, за да стане в душата светло. Само при вътрешната светлина се ражда Любовта към Великото. Ученикът не трябва да се спира на светлината в света, а да гледа светлината в душата си и нея да пази.
      19. Ученикът не може да има приятелство и със света, и с Бога. Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и радост, и там ще чуе Учителя си.
      20. Приятен е пътят на ученика във всичките му мъчнотии, защото е път на възлизане!

       

       

      Мили приятели,

      Ще завършим нашия наряд с беседата “Нито се променя, нито се изменя” и с Господнята молитва.

       

      Нито се променя, нито се изменя

      Извънредна беседа, В.Търново, 14 Октомври 1920г., (неизвестен час)

    • 19
      19.Декември.Събота

      Групата на Мария

      14:00 -16:00
      19.12.2020

      ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 19 ДЕКЕМВРИ – 14.00 Ч.

       

       

      Бог е Любов, Бог е Мъдрост.

      Ние сме Добро, ние сме Истина.

       

      Мили приятели,

       

      Нека да започнем днешната ни среща с песента Бог е Любов, а след нея да произнесем Молитвата на Данаил /61 стр./.

       

      Любезни братя и сестри,

       

      В навечерието на “Небесната Целувка” в първия градус на знака Водолей между планетите гиганти – Юпитер и Сатурн, която астрономите ще наблюдават на 21 декември вечерта /20.20 ч. бг.време/ и за която много учени казват, че тя ще има същото въздействие върху човечеството като Витлеемската звезда, искам да обърна вниманието ви върху въздействието й върху нас  с повече подробности.

             Сатурн днес вече влезе в знака на Водоносеца, а Юпитер това ще направи на 19 декември. Но на 21 декември те ще бъдат разделени помежду само с 6 минути и ще изглеждат като една огромна звезда.

             Още през 17 век астрономът и астрологът Кеплер изчислява, че през 7-ма година преди Христа, двете планети са направили точен съвпад три пъти в годината. И това събитие е описано от евангелиста Матей със словата: “А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, мъдреците от Изток пристигнаха в Йерусалим и казаха – Къде е Юдейския цар, който се е родил?”.

      Тогава е било духовното начало на цяла една епоха от 2000 години, оповестено с раждането на Спасителя във физическия свят. А сега ще приветстваме Неговото второ идване, но на етерното поле. А спасението на човечеството следва да се извърши чрез прилагането на методите в Живота, описвани няколко десетилетия в Божественото учение на Утешителя, за който сме предупредени от евангелист Йоан, че Той ще продължи започнатото от Божия Син. И наистина, Той се преражда през 1864 година, за да бъде отново със “своите ученици”, но този път в България и става известен през ХХ век с духовното си име  Беинса Дуно.

      Но, ако се върнем още малко назад във времето, за да видим какво е било въздействието от съединението на двете гигантски планети и каква роля са имали в живота на Човешкия син трябва да се припомним описаните библейски сцени, свързани с Кръщението на Христос. Тогава планетата Сатурн се е намирала в съзвездието Близнаци, когато прозвучават  вълнуващите думи: “Това е моят възлюбен Син, в когото Аз разкривам Себе си като Аз.”

      После Юпитер навлиза също в Близнаци, но  във времето на Голгота и Възкресението, и тогава Божественият Промисъл се изпълнява  изцяло след Разпятието и Възкресението на  Богочовека пред учениците Му…

      Така, че приятели, имаме много материал за размисъл за сегашното време в което живеем, но ако се отдалечим за малко от пандемията и коронавируса. Действително, рядка и значима активност предстои в нашия космосонзи космос, в който участваме наред с онези същества, които се стремят да помогнат на човечеството в неговото търсене на причините на случващото се, и онези, които се стремят да ни отклонят, но които също имат определена роля, в крайна сметка за по-висшето благо.

       И така, виждаме как Силите работят заедно в света, как всичко, което сякаш противостои на напредъка на човечеството, впоследствие може да се окаже дар Божи…Защото всичко в големия План за света е добро, а злото трае само един сезон. Ето защо, във вечното зло вярва единствено този, който бърка временното с вечното; този, който не може да се издигне отвъд временното и да види вечното, никога не ще разбере злото.”/Цитат от статията на Щайнер “Христовото Дело и противостоящите духовни сили”, 22-ри март, 1909г./.

             Можем да попитаме по какъв начин този коронавирус се появи и с каква цел – за да ни пробуди или да ни отвлече вниманието?

      Всъщност Кралският Съвпад на големите планети, на който ще бъдем сега свидетели, носи потенциал за световна инициация чрез така нареченото “коронясване”.

      За някои този съвпад бележи началото на   епохата на Водолея, но Учителя отбелязва това начало още през 1914 година на девети март (стар стил) или на 22.03.1914 г. (нов стил), в беседата си „Пред Новата епоха”. Това е моментът на първа пролет, когато точката на пролетното равноденствие е влязла в съзвездие Водолей  и бележи новата епоха от 2160 години или един голям платонов месец или една дванадесета от Платоновата година – 25 920 години. Точката на прецесия изминава един градус от еклиптиката в продължение на 72 години; еклиптиката има 360 градуса: 72 х 360 = 25 920 години и именно тази точка чрез движението си по небесните съзвездия (а не зодиакални знаци, които имат същите имена и последователност), маркира разните епохи. И тъй като тази точка така да се каже „закъснява” в движението си – всяка първа пролет зад тази точка съзвездието се „движи” назад, затова и епохите не следват естествения ред на съзвездията, а обратно – след Рибите идва Водолея, след него – Козирог и т.н.

      Според други, точката на прецесия още не е влязла в съзвездие Водолей (по-точно – във фиксирания Водолей), а е все още в съзвездие Риби (във фиксирани Риби) и ще има да изминава в това съзвездие още цели 2 х 180 години или 360 години. Според тази теза самото „раждане” на епохата на Водолея ще настъпи през около 2 374 година. И тогава ще бъде предадена щафетата на шестата култура на бялата раса. В последната ще бъдат положени корените на бъдещата шеста раса. Мисията на Учителя е изключително важна и отговорна за земното развитие, тъй като давайки методите, начините и формите на бъдещата шеста култура – корен на шестата раса, чрез които подготвя последните кълнове на петата култура, Той подготвя и самото идване на шестата раса. Шестата раса ще има своите корени в шестата култура на петата раса.

      Има и трета версия, която се базира на изказване от Учителя, когато говори за епохата на Рибите – „В продължение на тази епоха, която започва 700 години преди Христа, съзнанието и чувствителността са се развили и затова хората усещат сега по-големи страдания, отколкото тогава. И тия болезнени състояния ще се усилят още повече. То е признак за разширение на човешкото съзнание.” Ако епохата на Рибите започва 700 години преди Христа – началото и на Римската култура и цивилизация, то кога започва епохата на Водолея и кое е знаковото историческо събитие, което маркира нейното начало?

      „Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние – от Новия Завет – в Завета на Синовете Божии. Под „Завета на Синовете Божии“ някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. А светът ще се оправи, когато Бог се всели и почне да живее във всички хора. Така, както е сега, не може да се оправи света, понеже Бог не е във всички хора. Той работи във всички хора, но не живее във всички, понеже не са Го възприели отвътре. Хората не вършат Волята на Бога, а престъпления, и после питат защо Господ е направил така. А Той напомня: „Послушай Моята Воля и ще бъдеш щастлив.” Той те насърчава да даваш, а ти се плашиш какво ще остане за теб. Казва ти: „Дай и ще ти се даде!“, а пък ти се съмняваш, че може и да не ти се даде. Когато думите от Писанието: „Ще дойда и ще се вселя в тях и ще направя жилище в тях“ се сбъднат, тогава  хората ще станат разумни, всички ще работят, всичко ще бъде общо и на всички ще се дава, и от всички ще се взима. Даване и вземане едновременно, без никаква разлика, за да не остане някой, който да не е дал, и да не остане някой, който да не е взел. Всеки ще носи повече, отколкото му трябва.”

      „А една сестра попита: „Учителю, как ще дойде Царството Божие на Земята?”

      Преди 2000 години Христос се засели в сърцата на хората и сега расте в тях. И ще дойде време, когато Христос ще се прояви чрез хората и тогава ще дойде Царствто Божие на Земята. Вече 2000 години вие все растете. Новата епоха ще бъде епоха на обнова, обновата сега започва. Новото не могат да донесат нито едните, нито другите, които воюват от двете страни. Новото ще дойде като зазоряване. И хората да не се заблуждават, че новото ще дойде от тези закони, които коват днес. Истинските закони са писани в човешките сьрца. И тъй, както е писано от Бога в човешките сърца, така човек ще се прояви, а не чрез външни закони. Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога.

      Ще има взаимопомощ и братство. Няма да изведеш едните вън да ядат, но ще ги туриш заедно с теб на една трапеза. Както ръцете не ги оставяш настрани, но са заедно с теб и ти помагат, че без тях не би могьл да хапнеш и една хапка, така ще е и в Новата епоха: господар и слуга – заедно. Ако някои мислят, че могат да тикнат света в път, който Божественото не смята за прав, то много се лъжат, понеже има едно свещено място, откъдето се регулират нещата. И бъдещата култура ще се отличава с три неща: повдигане на жената, повдигане на бедните, на слабите в света, застъпване на правата на човека, или човещина, свобода и никакво насилие. Майката, ако не е надарена, тя не може да роди гений. За да се родят светии, трябва да се повдигне жената. Хората, като дойдат до Любовта, ще забравят да спорят. Ако човечеството приеме Любовта и прави всичко заради Бога, то светьт ще се оправи.”

      Една сестра каза, че днешната епоха носи голямо благословение и че иде една вълна, която хората ще приемат. Учителя се обърна към нея с думите:

      “Засега само готовите души ще приемат това благословение, което иде. Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на Шестата раса, и представители на Новия Израил или на Шестата раса има във всички народи: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и пр. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят, но ще се изпълнят спрямо Новия Израил.”

      Един брат каза: В последното Утринно слово Вие споменахте, че епохата, в която живеем, е изключително важна и трябва да използваме няколкото десетки предстоящи години, защото иначе ще чакаме хиляди години, догдето дойдат пак такива благоприятни условия.

      – Никакво отлагане! Да се използва вълната, която иде сега.

      Братът попита: Тази вълна занапред ли има да идва, или е вече дошла?

      Сега вълната се подема, но не е дошла още в същинската си сила, затова можем да кажем, че тя иде. Който се е въплътил на Земята, трябва да използва тези хубави условия за живот и да не отлага. Новата вест е: „Иде пролетта, Любовта, свободата, Мъдростта, безсмъртието. Известете на учениците в Галилея!“ Галилея – това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа. Сега иде една обща пролет, една обща духовна вълна, която ще засегне всички.. Когато се казва: „Ще дойде Ново небе и Нова Земя“, под Ново Небе се подразбира светът, който ангелите са наредили, а пък под Нова Земя – човешкият порядък.

      „И днес най-много работят Великите Учители на миналото: Хермес, Орфей, Буда, Мойсей, самият Христос и апостолите. Сега са настанали такива благоприятни времена за духовни постижения, че за една година може да добиете това, което по-рано не можеше да се добие за сто и за хиляда години.”

      „Една сестра попита: Коя ще бъде отличителната черта на Шестата раса?

      Хората от Шестата раса ще бъдат като едно семейство, ще имат един ум и едно сърце. Те ще образуват едно общество и взаимоотношенията си ще копират от Природата. Ако им се пътува, ще тръгнат, няма да има никакъв застой. В който и град да отидат, ще работят два часа, тогава не ще се работи продължително, и пак ще поемат, накъдето пожелаят. В който и град да влязат, ще бъдат негов член, цялата Земя ще бъде като една кооперация. Шестата раса ще наложи Царството на Природата и тогава другите царства ще се подчинят. И в Писанието се казва: „Царствата на Земята ще станат царства на Господа Исуса Христа.“

      Сега се образуват типове на Шестата раса, но по-напред вие ще бъдете кандидати за шестата подраса. От 100 души 25 са склонни към Черната ложа, 25 – към страната на Бялата ложа, а останалите 50 души сега са повече към страната на Черната ложа, но в края на краищата те ще бъдат на страната на Бялата ложа.

      Висшите духове имат да мислят много повече, отколкото нас. Вселяването на напредналите същества е почнало, но става постепенно. Щом човек не създава препятствие, те се вселяват така, както светлината, а щом им препятства, тези същества се отклоняват. Когато човек усети блаженство, това е тяхното присъствие. Определено е в кои ще се вселят тези светли същества; всичко е определено.”

      „Първата група от напреднали същества се вселява през 1945 г. И голяма група от светли същества ще се всели през 1975 г., защото тогава Бялото Братство ще предприеме вече важна акция за Делото Божие.”

      „В славянството ще се роди Шестата подраса. Тя ще възникне по цялата Земя, но славянството ще й бъде люлка. Земята ще бъде преустроена с оглед на Щестата раса. Бялата раса ще остави всичко в наследство на Шестата раса и готовите ще станат нейни членове. Днес е последният изпит, днес се дава последният кредит на бялата раса. При следващите времена расите под петата ще бъдат корени на дървото, бялата раса ще бъде дънер и клони, а Шестата – плодовете. Плодовете на Шестата раса ще бъдат свобода и разбирателство между народите. Те ще бъдат едно стадо с един пастир и това няма да бъде по закон, но Любовта ще обедини народите.”

       

      Мили приятели,

       

      Ще ви запозная подробно с астрологическата характеристика на представителите на знака Водолей и мисията им в отделна публикация, а сега нека произнесем формулата:

       

      Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето,  и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!

       

      Нека същата формула да я повторим в понеделник на 21 декември в 20.20 ч. заедно с Молитва на Силите. И да изпеем тогава Химна на Великата Душа.

       

      А сега да продължим наряда ни с прочита на беседата “Новото човечество”.

       

      Мили приятели,

       

      По повод предстоящото уникално звездно събитие музикантите от ОББ организират концерт от 19.30 ч. на 21 декември в нашата зала. Които имат възможност да присъстват ще се насладят не само на прекрасната музика на Учителя, но и на молитвената медитация, която ще се осъществи тогава.

      А на 27 декември от 14 часа ви каня в същата зала, за да почетем Учителя със специален наряд и да реализираме една незабравима Коледа.

       

      Ще ви очаквам с голяма радост и ще чуете интересни новини от срещата на 4-те Съвета от синархическата ни верига, която неотдавна се е състояла във Варна.

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ВДЪХНОВЕНИ!

       

      С ОБИЧ: Мария

    • 24
      24.Декември.Четвъртък

      Групата на Мария

      14:00 -16:00
      24.12.2020

      ПРАЗНИЧЕН НАРЯД

       

      Любезни братя и сестри,

       

      Честита да ни е Новата българска година, която започна на 21.12.20  в  12ч..01мин., когато Слънцето влезе в знака Козирог /знакът на България/ и направи съвпад не само с МС в хороскопа на родината ни, но и с Галактическия център, което само по себе си е знаменателно събитие за цялото човечество. А гигантите Сатурн и Юпитер влизайки в първия градус на Водолей, откриха новата  историческа епоха след повторната им поява в същия знак след 800 години, когато Бога-Ра се “събужда” и Духът е докоснат от Божията искра и поставя началото на новата година. Предците ни именно на тази дата са я посрещали подобаващо, когато Слънцето още се е намирало на фона на Галактическия център, откъдето черпи енергия и я предава на Майката Земя.

             Оттам идва и култа към оплодотворяването и раждането на Бога във всеки един от нас!

             Бъдете здрави, мъдри, силни, благородни и благословени, скъпи приятели!

      Светли празници!     

      Мили приятели,

       

      През празничната коледна седмица реших да отделя нарядите за Бъдни Вечер и за Коледа от големия наряд за 27 декември, на който се надявам да се видим на живо и да произнесем заедно повече молитви в чест на любимия ни Учител.

       

       

      24 декември 2020 г.

       

      На 24 декември ще споделя с вас пожеланията за Бъдника от приятелите ни от Синархическата верига – Христо и Галя Маджарови, издадени в книгата им “Коледни тайнства”.

       

      “Всяка година с навлизането в знака на Козирог имаме шанс да се превърнем в творци на самите себе си. Това е време, когато можем да използваме вътрешния си огън (кундалини, който довежда до състояние на себеосъществяване), за да направим трансформация и да преминем от съществуване в съзнание и самосъзнание в един по-висш живот – в подсъзнание и свръхсъзнание. Нека помним, че пламъците в огнището по време на Бъдни вечер са огънят на Богинята Майка – огънят на трансформацията. Не случайно от незапомнени времена в дългите зимни вечери топлият блясък на домашното огнище е създавал дух на единство, съживявал е мечтите, така Богинята Майка е подготвяла децата си за онова Великото, което ги чака. Затова и Зимата е времето на магическата мощ на приказките на баба и дядо, които се редят край камината.

      Следвайки Звездата на Висшата си природа можем да издигнем енергиите по канала на гръбначния стълб от сърцето към главата до епифизата, където се осъществява Висшето Раждане. Да балансираме и да изявяваме съзидателно в условията на живота си двете енергии Ин и Ян. Това е свързването на центровете на Светлината в тялото – чакрите – по-специално тези на хипофизата (челната) и епифизата (теменната).

      Епифизата е седалище на Мъжката енергия на човека.

      Седалище на Женските енергии е хипофизата.

      Дните от 26 декември до 06 януари са дни на усилена вътрешна работа за тези, които искат да направят трансформация. Във всеки от тези дни трябва да намираме време да се откъсваме от външната суета и да се свързваме с духовните енергии на Зимата…

      Нека винаги държим запален Огъня в огнището – нашето сърце – и пазим завета на Богинята Майка: Любовта е тази, която дарява Живот!!!”

       

             И още в навечерието на Рождество Христово ще ви припомния вълнуващите разкази за Святите 13 нощи от Рудолф Щайнер и Сергей Прокофиев.

       

       

      Тринадесетте Свети дни и нощи – път към развитието на душата и цялото човечество!

       

       

      Скъпи приятели, на Бъдни вечер в човешката душа се ражда детето Исус. Можем също така да кажем, че заедно с това в нея се пробужда и нашата невинна, непорочна космическа памет. Душата ни, преминала през изпитанията на четирите адвентски седмици, изкушавана в своите мисли, чувства и действия от Ариман и Луцифер, сега е в онова състояние, в което може да бъде едно новородено – както свързана с онзи висш свят, от който слиза, така и неукрепнала все още за живот в земния свят. Предстои й важен път през 13-те Свети дни и нощи.

      Детето-Исус се ражда в душата ни всяка година, за да може тя да преживее отново своя изцяло прочистващ и новораждащ път, едновременно в мировия Космос, и вътре в своя човешки микрокосмос. Макрокосмосът с цялата си мощ може да бъде преживян имагинационно за тези 13 Свети дни и нощи. Човешката душа преминава пътя от Исус към Христос в себе си.

      Със Светлината на висшето ни Аз съм е нужно да просветлим нашето земно Аз съм, преминавайки през 12-те измерения на човешката душа, като се свържем съзнателно с Духовните сили, стоящи зад 12-те зодиакални знака, за да достигнем 13-та Свята нощ и почувстваме мощното просветление на космическия Христов Аз съм. Това, което научим и получим в тези Свети дни и нощи, ще носим в живота си по-нататък не само в този наш земен живот.

      От една страна, работейки духовно през този период в края на всяка година, ние работим със собствената си биография, като пред душевния ни взор преминават събитията и преживяванията ни отзад-напред, месец след месец от изминалата година. Сега ние можем без излишни емоции да се върнем назад, да преосмислим преживяното.

      Същевременно самите Свети дни и нощи са възможност за вътрешна промяна, за метаморфоза. Това е концентриран времеви момент, в който залагаме онова, което предстои в следващите 12 месеца от живота ни.

      Ако можем да си представим като форма този процес – това е една лемниската, която пренася миналото през центъра на нашето Аз съм тук и сега – там то се издига на по-високо ниво, преминавайки през периода на Светите дни и нощи в края на всяка година, като достига до бъдещето в живота ни през следващата година… И така, година след година, душата ни „преживява” това движение вътре в себе си, под формата на лемнискати – символ на безкрайността, през която душата ни преминава в своя еволюционен път. И постепенно лемнискатите завихрят спирала – така във форми можем да видим пътя на нашата душа.

      Познаването на Духовната наука може да ни даде още по-големи възможности, с още по-голяма будност да изживяваме този период от годината като работим не само с личната си карма, но стъпвайки на носената и пробудена космическа памет, да отидем още по-напред в развитието си като духовни ученици. Важно е да разберем, че каквото и да постигнем, то не е само за нас. То преминава през душата ни, работейки не само с настоящата ни карма, както и с бъдещата ни, но в същия момент ние работим за кармата на цялото човечество.

      От друга страна цялата ни духовна работа се явява дар за Духовния свят, но също така и дар за духовното развитие на цялото човечество. Когато в нас пулсират тези мисли, работата ни през тези 13 Свети дни и нощи става изключително отговорна!

      И така, в съкровената тишина на Бъдни вечер в душата ни се ражда детето Исус. В последващите 12 дни и нощи цялото ни същество е призвано да даде сили на това „дете” в нас.

      Как можем да влеем сили в това непорочно дете в душата ни, за да извърви то своя път към Христос?

      Когато със същата тази детска невинност и чистота, с честност и прошка към самите нас, през следващите 12 дни и нощи отправим взор към всичките си мисли, чувства и дела през изминалата година… Тогава към нас на помощ ще дойде и самият Духовен свят. В тези Свети дни и нощи ние можем съзнателно да живеем с мислите си за него, изпитвайки със сърцето си топло благоговение, благодарност и признателност към всяка една Духовна йерархия, вградила себе си в Творението на света и човешкото ни същество. И в притихналите нощни часове, с медитативно настроение, всяка вечер в определен час, да свързваме своето новородено душевно дете със силите, струящи от Космоса.

      Невинното дете в нас е укрепнало още и още в тези Дванадесет дни и нощи, за да се свърже в Тринадесетата нощ с Космическия Христос:

      В поврата на времената
      Светлината на мировия дух навлезе
      В потока на земната същност
      Нощният мрак
      Беше преодолян;
      Ясна дневна светлина
      Засия в човешките души;
      Светлина
      Която сгрява
      Бедните сърца на пастирите;
      Светлина,
      Която озарява
      Мъдрите глави на царете.

      Божествена светлина,
      Христос-Слънце,
      Сгрей
      Нашите сърца;
      Озари
      Нашите глави;
      За да бъде добро,
      Това което ние
      От сърцата основаваме,
      Това което ние
      От главите
      Целенасочено да осъществим.

      Стремим се.

      (Из Медитация на основополагащия камък,

       Рудолф Щайнер)

      Така човешката душа получава възможността, дарът, година след година да укрепва и развива своите духовно-душевни сили в името не само на своето израстване, но и в името на духовното израстване на цялото човечество. Този наш духовен труд e и човешкия ни дар към Духовния свят!

      Изключителните прозрения на големия антропософ Сергей Прокофиев ще ни съпровождат и подпомагат в тези дни и нощи.

      Желая съкровено Рождество в уюта на дома и семействата ни, и ползотворна духовна работа!

      * * *

      Указания дадени от Рудолф Щайнер за Тринайсетте Свети дни и нощи

      „В нощта на Рождество има събрание на Майсторите на Бялата Ложа, на което те насочват слънчевата сила на бъдещата година към хората, желаещи да им бъдат напълно предани, които искат да изпразнят своето личностно и молят да им бъдат дарени сили. Който в този смисъл празнува Рождество, който в този смисъл моли Майсторите, на него тези сили се изпращат на 25 декември, така че силата на Майсторите да работи чрез тях“.„…едно древно виждане, което трябва правилно да се разбере, гласи, че с приближаване края на гражданската година, когато настъпва времето на Рождество, идват онези дни, когато най-духовното влияние, което може да бъде оказано на човека в земната сфера е най-интензивно.

      И точно в това време, което в продължение на много столетия беше толкова важно и съществено за хората (а в наши дни е станало не повече от време, в което се правят „подходящи подаръци”), следвайки древния душевен обичай, ще търсим подслон у тези, също толкова древни власти, които все пак още могат да оказват влияние върху нашата човешка съдба, ако позволим да действат на нашата душа с цялата сериозност, която съществува по отношение на духовния свят към човешкия свят!”
      Из лекция изнесена в Дорнах на 7.12.1919 г.

      „Тринадесетте Свети нощи са решаващи за живота и съдбата на цялата предстояща година! По това време може да бъде заложен добрия зародиш на нашето воление. Особено решаващо ще бъде това, което предприемем в нощта на Св. Силвестър (навечерието на Нова година). В нощта на Св. Силвестър за няколко мига ни напуска Духа на народа. Онова, което мислим по това време се обхваща от висшите Йерархии и в това се крие силата на изпълнението”.
      Изказване на Рудолф Щайнер предадено от Херберт Хаан

      „Вече говорихме, че от 24 декември до 6 януари не могат да се правят окултни събрания, в които да се използват ритуали. В изпълнение значението на Тринадесетте дни, завършващи с духовното Раждане на Христос, мъдрите Учители се отделят от Изтока, за да почерпят силите, които те позволяват да се излеят върху човечеството през останалата част на годината и които представляват за нас мъдростта, от която трябва да се ръководим”

       

      Из инструкция към урок изнесен в Хановер на 31 декември 1911 г.

      Тринадесетте Святи Дни и Нощи

      1 нощ от 24 към 25 декември – време, когато съзнанието на растенията се съединява със съзнанието на минералите.

      2 нощ от 25 към 26 декември – време на кръга на 12 Архангела, от които всеки един от тях е представител на един от аспектите на Христос, сред тях по това време е Христос.

      3 нощ от 26 към 27 декември – време за разбиране на свързаността на хората и човечеството, така да се каже, кръга на хората.

      4 нощ от 27 към 28 декември – – време, когато душите на хората могат повече да се разбират една друга и да се приближат една към друга. Това е времето на любовта.

      5 нощ от 28 към 29 декември – време, когато сънищата имат повече социален характер.

      6 нощ от 29 към 30 декември – време, когато деветте блаженства в Проповедта на планината могат да бъдат много дейни и представляват 9 Христови импулса.

      7 нощ от 30 към 31 декември – време, когато добрите мисли, думи и дела са особено дейни.

      8 нощ от 31 към 1 януари – най-светлото време на духовното Слънце, а също време, когато най-леко може да се упражняваме в разбиране на хората и на самия себе си.

      9 нощ от 1 към 2 януари – време, когато кармата може във всички отношения да се насочи по нов път.

      10 нощ от 2 към 3 януари – време, когато човешкото познание и всичко, което обикновено е скрито под маска, много лесно може да бъде разкрито в светлината на древното съзнание и познато във всичките истински аспекти.

      11 нощ от 3 към 4 януари – през другото време само Аза на човека, благодарение на въздействието на Ангела пазител изразява човешкия стремеж към добро, а астралното тяло автоматично следва старите –лоши–навици. Но на Рождество е особено важно не само човешкия Аз, но също и астралното тяло да придобие склонност към доброто. Това е възможно благодарение на въздействието на кръга на Архангелите с Христос сред тях.

      12 нощ от 4 към 5 януари – времето на починалите, защото тогава много леко можем да влезем в контакт с тях, да ги подкрепим с добри мисли и чувства.

      13 нощ – от 5-6 януари – завършва и обединява изживяванията на предходните 12 нощи.

      * * *

      Из „Кръговратът на годината като път на посвещение” – С.Прокофиев

      Както неведнъж беше отбелязано на страниците на тази книга, всички описани от нас преживявания са резултат от съзнателното преминаване на съвременния път на Посвещение. Този път в настоящия цикъл на развитие не е свързан непосредствено с ритъма на годината, но въпреки това не по-малко съществен се явява фактът, че най-благоприятното време за постигане на посочените преживявания са именно четирите седмици на Адвента, които непосредствено предхождат Рождество. Тъй като през този период всеки човек подсъзнателно извървява пътя през своите обвивки, постепенно приближавайки се около времето на Рождество към своя Висш Аз. Ако той, в качеството си на ученик на антропософски ориентираната духовна наука, премине през съответното вътрешно развитие и му се отдаде най-вече да възпита в себе си определените добродетели: справедливост – в течение на първата седмица от Адвента, умереност и разсъдливост – по времето на втората, мъжество и присъствие на духа – по време на третата, и накрая, мъдрост – по време на четвъртата седмица от Адвента, то на Рождество такъв човек може съзнателно да изживее раждането на Висшия Аз в своята душа. И тогава Рождество ще стане за него не само празник, който е свързан в една или друга степен с външно разбираните традиции, но и реално вътрешно изживяване – раждането на Висшия Аз от придобитата от душата, по пътя на вътрешно развитие, майчина субстанция на мъдростта. Така стават реалност за душата на ученика думите на Ангелус Силезиус: „Христос може да се роди хиляди пъти във Витлеем, но ако не се роди в твоята душа, Той е изгубен за теб.“

       

       Из „Тринадесетте Святи дни и нощи и Духовните Йерархии”

       

      Сергей Прокофиев

      „И отново, без това да бъде действително осъзнато от предшестващата наука, на нас са ни дадени тези Дванадесет Свети Нощи, определени сякаш от мъдрите, съкровени дълбини на душата на човечеството, и сякаш искащи да кажат: „Усетете цялата дълбочина на Христовия празник, а след това се потопете по времето на Дванадесетте Свети Нощи в най-светите тайни на Космоса, а това означава – в страната на Универсума, от която Христос слезе на Земята.“

       

      Рудолф Щайнер


      …Тези космически сили, които последователно управляват хода на годината в продължение на нейните дванадесет месеца, веднъж годишно, в периода между 25 декември и 6 януари действат така, че разположените между тях 12 дни и 13 нощи стават по своето духовно съдържание сякаш концентрирано отражение на духовните сили, формиращи от Макрокосмоса целия годишен кръговрат. „Дванадесет Свети Сили на Универсума, които символично са представени в дванадесетте знака на Зодиака“, „дванадесет Универсални Сили на Космоса” – така ги нарича Рудолф Щайнер, а след това посочва, че именно заради задълбоченото вникване в тях, „Дванадесетте Свети Нощи са поставени между празника на Христос (Рождество) и празника, който трябва да се празнува на шести януари (Богоявление)”.

      …Тъй като през зимата и особено в продължение на двете седмици, идващи след зимното слънцестоене, Земята най-интензивно си спомня за това, което тя самата е преживяла в продължение на лятото в Космическите далнини, в света на подвижните планети и преди всичко в света на неподвижните Звезди. И ако в течение на лятото Душата и Духът на Земята пребивават в Мировите далнини, а в духовен смисъл непосредствено в лоното на Висшите Йерархии, то през зимата и особено по време на Дванадесетте Свети Нощи чрез своите мисли-спомени, Земята дава възможност на самите Йерархии свръхсетивно да присъстват и действат в нейната сфера.

      Сякаш велики космически порти се отварят на Небето през това време на годината. И едновременно с извисяването на духовното Слънце в тъмнината на зимната нощ, пред човека всяка година се открива възможността за единственото по своята същност прозрение в йерархическия космос, в мировата дейност на водещите Земята ни Висши Йерархии.

      Затова този, който в наше време, бидейки проникнат от духовно-научното познание, се стреми към действителното съпреживяване на Светите Нощи, той може да усети, как именно през това време, благодарение на действащите в мислите на Земята сили на Йерархиите, е възможно по по-непосредствен начин, отколкото по всяко друго време на годината, да се приближи към тяхната космическа сфера.

      …пътят от Рождество към Епифания (Богоявление) може едновременно да стане за нас изкачване във великата „страна на Универсума, от която Христос слезе на Земята“, пътят, който ни води в продължение на Дванадесетте Свети Нощи през всичките дванадесет области на Звездния свят, от областта на Рибите, съхраняваща в себе си изворите на човешкото битие, чак до областта на Овена, през портата на който Христос някога е встъпил в нашия Космос от най-високата Макрокосмическа сфера на Отца, намираща се отвъд кръга на Зодиака.“

      * * *

      Най-важната особеност на Свещените нощи е тяхната вътрешна връзка с целия кръговрат на годината, а чрез него и с големия свят, с Макрокосмоса.
      Вече и самото число на пространството – 12, разделящо деня на появата на Исус от деня на явяването на Христос, непосредствено ни показва за връзката на това време с праобраза на всяка дванадесетичност в нашия Космос – с 12 небесни сфери, или силите на зодиакалния кръг.

      С особена яснота за това ни говорят думите на Рудолф Щайнер: „Работата е такава, че ако човечеството се възползва от възможността да вземе знаменията на времето като материал за медитация, някога то наистина ще може да види своите чисти източници в космическите Сили на Универсума. Само издигайки поглед към космическите Сили на Универсума и до някаква степен прониквайки чрез Теософията, чрез действителната спиритуална мъдрост в тайните на Унверсума, – човечеството ще може отново да стане готово да открие, че на по-висока степен от Празника на раждането на Исус е това, което някога се разбираше от гностиците като празник на Раждането на Христос, който, всъщност, трябва да се отбелязва на 6 януари като празник на Раждането на Христос в тялото на Исус от Назарет. Но сякаш за да можем да се вглъбим в дванадесетте вселенски Сили на Космоса, са поставени тези 12 Свети нощи между празника на Христос от Евангелието на Лука (Раждането на Исус) и празника, който трябва да се отбележи на 6 януари и който днес се явява празник на тримата влъхви (магове)…

      И отново, вероятно, това действително да е било осъзнавано от предшестващите науката, са ни дадени тези дванадесет Свещени нощи, основани от мъдрите, съкровени дълбини на душата на човечеството, сякаш биха искали да кажат: Приемете цялата дълбочина на Христовия празник (тук се има в предвид Раждането на Исус), а след това се потопете във времето на 12-те Свети нощи в най-свещените тайни на Космоса! А това означава – в страната на Универсума, от която Христос слезе на Земята. Защото само в случай, че човечеството има волята да инспирира себе си с мислите за светия младенчески и божествен произход на човека, и позволи да се инспирира с онази Мъдрост, която прониква в дванадесетте Сили, в дванадесетте свещени Сили на Универсума, символично представени в дванадесетте знака на Зодиака, които обаче могат да бъдат наистина представени само с помощта на спиритуалната мъдрост, – само в този случай, ако човечеството се вглъби в истинската спиритуална мъдрост и се научи да познава хода на времената в голямата Вселена и в отделния човек, – едва тогава човечеството на бъдещето, оплодено от Духовната наука, ще открие инспирацията, която ще може тогава да излезе от празника на Раждането на Исус и да проникне в най-уверените, изпълнени с надежди мисли за бъдещето.”

      И така, цитираните думи преди всичко ни говорят за реалната възможност да се проникнем в продължение на 13-те Свети нощи не само в тайните на човешката душа, но също и дълбоките тайни на обкръжаващата ни Вселена, на Макрокосмоса. При това, тези тайни могат да се узнаят през това време на годината не чрез непосредственото проникване в извънземните сфери, а само чрез тяхното отражение във вътрешната същност на Земята така както, по думите на Рудолф Щайнер, Земята в рождественското време сама си спомня за тайните на Космоса. Освен това, тя не само си „спомня” за тях, но от времето на Мистерията на Голгота тя същностно ги носи в себе си, защото от Мистерията на Голгота Самият Христос, “Представителят на всички космически сили на Земята”, се явява Дух на Земята.

      Как се извършва посоченият преход от микрокосмоса, в който човек с най-голяма сила се потапя към времето на Рождество, обратно в Макрокосмоса? Как открива пътя от своята собствена „дълбока памет”, която му са разкрива благодарение на срещата с Малкия Пазач на Прага (при преминаването през Адвента, бел.ред.), към „дълбоката памет” на самата Земя, обхващаща всички тайни на Макрокосмоса, и ключът за които се пази от Големият пазач?

      За да отговорим на този въпрос трябва да вземем под внимание още една страна на вече описания от нас процес на раждане в човека на неговия Висш Аз през периода на Рождество. Рудолф Щайнер го е засегнал в цикъла “Макросокмос и Микрокосмос”, в лекцията от 29 март 1910 год. В нея по-конкретно става въпрос за това, че по време на посвещението при преминаване Прага на духовния свят – когато ученикът навлиза в духовния свят със своето имагинативно съзнание – едно от първите му преживявания се изразява в пълна обективизация на неговия Аз. Тук неговият собствен Аз излиза пред него сякаш в обективен образ, но не единичен, а дванадесетичен. При това всеки от появилите се дванадесет образа на неговият Аз едновременно му посочват и за връзката си с една от Силите на Универсума, показва му своето родство с една от сферите на зодиакалния кръг. Такова е едно от първите изживявания на ученика, което се появява като непосредствено следствие от раждането в него на неговия Висш Аз.

      Рудолф Щайнер описва този процес в следните думи: „Когато чрез описаната подготовка навлезем в имагинативния свят и видим картина на своя Аз, съществено е да знаем, че могат да бъдат видяни 12 различни картини на Аза. Има 12 различни картини на всеки отделен Аз, и едва след съзерцаването му от 12 различни гледни точки, ние имаме пълната картина. Тази гледка на Аза отвън съответства точно на онова, което е отразено в отношението на 12-те съзвездия на Зодиака към Слънцето. Точно както Слънцето преминава през 12-те съзвездия и има във всяко различна сила, точно както осветява Земята в хода на годината и дори през деня от 12 различни позиции, така и човешкият Аз е осветен от 12 различни позиции в по-висшия свят.”

      От казаното става ясно, че щом ученикът се издигне до своя висш Аз, той в определен смисъл тутакси напуска себе си като микрокосмос, чувствайки в себе си действието на 12-те Сили на Макрокосмоса и изживява себе си в непосредствена връзка с тях.

      Сега неговата задача е – да обиколи, да премине през всичките 12 образа на своя Аз, подобно на това, както Слънцето преминава всичките 12 зодиакални съзвездия, за да ги доведе до нов синтез, отново да доведе дванадесетичността в единство, но сега вече на едно по-високо ниво. Последното е възможно само в случай, че през тези Дванадесет Свети нощи ученикът намери път от своя Висш Аз, който му разкрива лежащите в основата на неговия индивидуален Аз дванадесетте Сили на Универсума, към своя истински Аз, т.е. към непосредствено действащия в него Христов Импулс. Изразено космологично, можем да кажем: в течение на 13-те Свети нощи ученикът трябва да премине през всичките 12 сфери на зодиакалния кръг, така че в 13-та нощ, излизайки извън пределите на Зодиака, да навлезе в света, от който произхожда Самото Същество Христос като Аз на нашия Космос, а от времето на Голгота едновременно явяващо се и “истински Аз” на всеки човек на Земята.

      По такъв начин, като изходим от предприетото разглеждане, 12-те Свети нощи стават за нас онази пътеводна нишка, която води през всичките 12 сфери от зодиакалния кръг – от изживяване на човешкото посвещение на Исус (Висшия Аз) към всеобхващащото, макрокосмическо посвещение на Христос (истинския Аз).

      Под знака Риби – под знака, свързан с произхода на човечеството в епохата на Лемурия – се извършва Посвещението на Исус от Назарет (Натановата Душа). Под същия този знак се извършва и посвещението на апостолите, всичките които бяха „рибари”; по-късно тази традиция продължава в течението на Граала, в което за Посветения, за пазителят на Святата Чаша, се говори като за „Кралят на рибарите”.

      В следващите думи Рудолф Щайнер говори за особеността на Посвещението на Исус от Назарет, като го сравнява с Посвещението на Йоан Кръстител: „Затова Йоан Кръстител говореше на своите близки ученици: Чрез Посвещението на Водолея аз мога да отдам в разпореждане на моя Ангел такива сили, с помощта на които той може да възвести, че идва “Kyrios” – Господ; но ще дойде един, имащ сила, символът на който се явява Посвещението на съзвездието Риби. И той ще приеме в себе си Христос. С това Йоан Кръстител посочваше за Исус от Назарет.” И нататък: “Тъй като в света идва един, който притежава Посвещението в Риби, един, способен да възприеме онези духовни сили, онези духовни импулси, чийто инструмент се явява Посвещението в Риби, то става възможно не само това кръщение, с което кръщава Йоан, но по-високо кръщение, което Йоан нарича кръщение със Светия Дух”.

      И така, духовният път през Макрокосмоса започва от знака Риби – символ на Посвещението на Исус от Назарет (т.е. Посвещението на Натановата Душа, която чрез себе си изразява образа на истинския човек – Антропос). И този възходящ път по време на Свещените нощи трябва да обхване 12-те области на зодиакалния кръг, за да достигне своята кулминация в Посвещението на Христос, стоящо под знака на Овена и което обхваща със себе си целия кръг на Зодиака.

      За това всеобхватно Посвещение на Христос, Рудолф Щайнер в лекция от 27.01.1908 год. в Берлин казва следното: „Това Същество (Христос) излива над нашия свят Своето Битие като жертва. Затова се означава като „Мистичният Агнец” жертващ Себе Си, понеже агнецът е това, което е Овен; оттук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе Си в жертва. По този начин Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговият Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам става тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец.”

      От малко по-друга гледна точка Рудолф Щайнер сочи за това положение в последната глава на книгата си „Духовното ръководство на човека и човечеството”, където той по-конкретно говори за това, че ако всеки човек през своя земен живот може да преживее предимно влиянието само на един зодиакален знак, то Христос по време на пребиваването си на Земята се намира под въздействието на целия Макрокосмос, т.е. под влиянието на цялата дванадесетичност на зодиакалния кръг:

      „Христос е непрекъснато под влиянието на целия Космос – нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека. Тези процеси стават възможни само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остана под влиянието на всички духовни Йерархии, участващи в ръководството на нашата Земя… целият Дух на Космоса действаше в Христос Исус”.

      Последните думи ни насочват към още един аспект на езотеричното значение на 12-те Свети нощи, защото техният свръхсетивен път през 12-те области на Зодиака е едновременно и път, който води човека през възходящия ред на Йерархиите към божествено-духовната Първопричина на света.

      Така, ако в знака Риби се разкрива Посвещението на самия Антропос, то в знака на Водолея вече навлизаме в света на Ангелите (Затова Посвещението на Йоан Кръстител е посвещение на Водолея, т.е. на действащият чрез него Ангел); нататък в знака Козирог ние се издигаме в света на Архангелите, а в знака Стрелец – в света на Архаите. По подобен начин, в знака Скорпион се разкриват някога дарилите човека с принципа на Аза Ескузиаите, в знака Везни – Духовете на Движението (Динамис),
      а в знака Дева, или Божествената Изида-София, – Духовете на Мъдростта (Кариотетес). Накрая, в знака Лъв се разкриват Престолите (Духовете на Волята), а в знака Рак – Херувимите и в знака Близнаци – Серафимите, след което в знака Телец следва откровението на сферата на Светият Дух, а в знака Овен – откровението на сферата на Сина, или Христос (Мистичният Агнец).

      И този грандиозен дванадесетичен път, който се открива на душата само през периода на Светите нощи, завършва с височайше осъществяване: в 13-тата нощ, след като душата вече е обхванала чрез вътрешно съединяване с дълбоката памет на Земята силите на всички 12 знака на Зодиака, тя може да се докосне до влиянието на най-висшата космическа зодиакална сфера – онази сфера, от която някога Христос слезе на Земята като Носител на Вселенския Принцип на Аза.

      За тази връзка на Христос с височайшата сфера на космическото Битие ни сочат думите, прозвучали от самия Макрокосмос в момента на Кръщаването на Йордан: „Това е Моят възлюблен Син, днес Аз Го родих”, а също думите на Самият Христос: „Аз и Отец – едно сме”.

      За всичко това душата може да прочете в рождественското време на годината в живата памет на Земята. И такова преживяване от душата на силите на над-звездната сфера, като изконна Прародина на Христос, с която влиза в съприкосновение в най-дълбоките пластове на паметта на Земята, позволява да се приближи също до носителя на тази памет – до самия Аз на Земята, който от Мистерията на Голгота Той става – новият Дух на Земята.

      С това познание за действителните висоти и дълбини на света, съединяващо се в единно цяло във всеобхватното изживяване на Христовото Същество завършва на 6 януари пътят „от Исус към Христос”. Път, започващ с навлизане в дълбините на човешката душа, и който по-късно довежда до непосредственото изживяване на Христос като новия Дух на Земята, Който носи в Себе Си всички тайни на Макрокосмоса.

      От този момент Христос действа в самия човешки Аз като негов най-висш аспект, като „истински Аз”, и Неговото Божествено Присъствие може да бъде осъзнато от човека: И като лъчист живот на паметта Христос ще излее светлина във всеки мрак на непосредственото настояще. Сега от самата човешка душа, от най-дълбоките подоснови на човека, от неговия истински Аз, Божествената Светлина на Христос трябва да намери път навън, към света, а за това Той в началото трябва да преодолее „всеки мрак на непосредственото настояще” в човешките обвивки, който като голямо препятствие стои на пътя на Христос към постепенното одухотворяване на нашия Космос, което трябва да предшества прехода на Земята към нейното следващо планетарно въплъщение – въплъщението в Юпитер.

      За пътя на Христовия Импулс, изхождащ от истинския Аз на човека и постепенно пронизващ човешките обвивки: астралното, етерното и накрая самото физическо тяло, – ни сочат също и по-горе дадените думи на Рудолф Щайнер, в които той говори за това, че резултатите от непосредствената среща с Христос в периода на Рождество трябва към времето на Пасха да се съединят с физическото тяло на човека.

       

             А на 25 декември, на самия празник, още при изгрева на Слънцето да изпеем песента “Небето се отваря” и след като прочетем текста от Завета на цветните лъчи – Духът Христов, да кажем Хвалата /24 стр./, както по традиция се произнася последния петък от месеца, а в случая и на годината и да завършим наряда с Добрата молитва.

    • 27
      27.Декември.Неделя

      Групата на Мария

      14:00 -16:00
      27.12.2020

      Духовен наряд за 27 декември 2020 – 14.00 ч.

       

       

      Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш ще придобиеш!

      Вложи Мъдростта в ума си, Светлината ще дойда и знанието ще ти даде своята помощ!

      Вложи Чистотата в сърпето си, Любовта ще дойде и истинският живот ще започне!

       

      Мили приятели,

       

      Нека да започнем днешния наряд, посветен на любимия ни Учител с песента “Бог е Любов” и да продължим с Добрата молитва и Мисията на Учителя /25 стр./.

       

      В много от беседите Учителя е говорил за своята мисия. Нека да прочетем един откъс от съборното Слово  “Вечното благо”:

      Често идват при мене да ме питат от Бога ли съм изпратен или не. От Бога съм изпратен – не само аз, а всички хора сме изпратени от Бога. В това няма никакво съмнение. Важно е обаче дали вършим Божията Воля.

      “…Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога. Щом се интересувате да знаете кой съм аз, това ще научите от Бога. Като отидете при Бога, вие ще разберете кой съм аз и защо съм дошъл. Аз не говоря за себе си, а казвам, че съм дошъл на Земята да покажа на хората истинския път, по който те могат да служат на Бога. И затова, ако искате да знаете кой съм, идете първо при Бога, а после елате при мене, да ви покажа пътя, по който трябва да вървите.

      Аз съм дошъл да изявя Любовта – да я донеса на Земята. Това е моята мисия.

      Туй е, което аз говоря на хората: Господарят да обича слугата си като себе си, бащата да обича сина си като себе си. Всички да се обичат тъй, както себе си, и да приложат този велик закон в света.

      Аз съм дошъл в света, за да ви покажа пътя към Бога – как трябва да служите на Бога. Всички сте пратени при мене да ви покажа пътя, по който Бог ще ви научи. Няма да ви излъжа, ще ви покажа тоя път. Писанието казва: Всички ще бъдат научени от Господа. Няма друг от времето на Христос, който да е показал тоя път. Никой не е показал пътя на хората досега. Той им го показа. Кой е пътят? За да служиш, трябва единство. Да съзнаеш, че Господ е навсякъде. Господ с милиони очи бди всеки ден. Той вижда най-малките пробуждания. Всичко туй вижда и мълчи. Той не иска да си заминеш; мълчи, защото благата ще ти трябват. Той не се гневи и никого не съди. Той чува този зов на страдание и праща ангелите, казва: «Идете да кажете кои са причините.»

      Аз и Христос учим едно и също нещо – нищо повече. Но някои питат: «Ти кой си?» Не е въпросът кой съм аз. Други питат: «Кой е Христос?» Не е въпросът и кой е Христос. В света има само Един и Той е Бог на Любовта, който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово. И всеки един, колкото и да е велик пророк, Учител или някой от боговете, който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава от някъде, за да отговаряме какви сме.

      Проповядвал Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В негово време Христос говорил много логически, говорил едно от най-трезвите учения в света…”..

       

      Учителя е препоръчвал да се научат наизуст някои стихове от Евангелието, а именно:

       

      Десетте най-важни стиха от евангелието на Йоана

       

      Когато Учителят държеше беседите си, предварително си изваждаше бележка за стиховете от Библията, написваше ги на едно листче и ги слагаше в Библията. После листчето Му служеше за справка, когато трябваше да говори за съответния стих и да го цитира. Той носеше винаги Библия със себе си на беседата. Тя лежеше на катедрата. Когато четеше, си служеше с лупа. А когато бяхме на планината, тя лежеше на коленете Му. После, след справката, я слагаше леко на плоския камък до себе си на Молитвения връх на Рила.

      Ето десетте най-важни стиха от Евангелието на Йоана, които Учителят е дал на учениците от Школата и на които лично е опитал силата им.

      Гл. 14, ст. 15: „Ако имате Любов към Мене, опазете Моите заповеди.“

      Гл. 11, ст. 42: „И Аз знаех, че винаги Ме слушаш, но за предстоящия народ рекох това, за да повярват, че Ти си Ме проводил.“

      Гл. 12, ст. 23: „А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син человечески.“

      Гл. 8, ст. 29: „И Този, Който Ме е проводил, с Мене е, не Ме е оставил Отец самичък, защото аз правя всякога, що е Нему угодно.“

      Гл. 6, ст. 63: „Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползва. Думите, които аз ви говоря – Дух са и Живот са.“

      Гл. 3, ст. 33: „Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е Истинен.“

      Гл. 3, ст. 5: „Отговори Исус: Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.“

      Гл. 20, ст. 22: „И това като рече, духна и казва им: Приемете Духа Святаго.“

      Гл. 21, ст. 15: „А като се наобядваха, казва Исус Симону Петру: Симоне Йонин, любиш ли ме повече от тия? Казва Му: Ей, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Казва му: Паси агънцата Ми!“

      Гл. 15, ст. 26: „А като дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелства за Мене.“

      Научете тези стихове наизуст. Повтаряйте ги, когато не сте разположени и имате затруднения във вашия път. Ще опитате силата им. Те са за Вътрешната Школа на ученика.

       

      И да си припомним и последните думи на Учителя:

      “Една малка работа се завърши добре и сполучливо и една голяма работа започна. Във всичко на първо място турете Божественото! Имайте хармония и обич помежду си! Хубаво да се живее, това е важното! Молете се, усърдно се молете!…”.

       

      И написаното от Него в личната му библия:

       

      “След всички изпити само добродетелта продължава и Истината вечно остава. А Господ навреме всичко ще уреди. Той е твърдина моя. Благословен Господ Бог моай и Отец”. /10.ХІ. 1941 г./”.

       

      А Сестра Надя ще ни запознае повече с мисията на Христа.

       

      Мили приятели,

       

      Нека да завършим нашия наряд с песните: “Небето се отваря” и “Поздрав на Учителя”, и с молитвите:

       Благодарствената молитва и Молитвата за Плодовете на Духа /14 стр/.

       

      БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ!

    Създадохме sinarhia.com за вас, защото вярваме, че:

    Братство се гради не с устави и договори, а с Любов.

    Истинското Християнство изключва власт на едни хора над други.

    Само безкористната работа е работа за Бога.

    Е добре да прилагаме Учителя, а не да го предаваме.

    Център на нашето обединение трябва да бъде Христос.

    Единението в Любовта прави силата.

    Ако споделяте нашите възгледи, добре дошли сред нас! 🙂

     

    Close