„Ето колко е добро и колко угодно, да живеят братя в единомислие.“ (Псалом 133)

    Брой 1 на електронен вестник „Синархия“

    Братя и сестри, Пред вас е брой 1 на електронния вестник „Синархия“, издание на Просветния съвет на Бяло Братство –…

    Виртуална Синархия с Мария Майсторова

    Мили Приятели, Днес ви предлагаме още един, но много по-кратък разговор на Учителя с ръководителите на Братските групи, проведен на…

    ОБРЪЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ по случай ВЕЛИКДЕН

    „Днес е денят на Възкресението! Ще ме запитате дали можете да възкръснете. Слънцето казва: „Можете!” Да няма плач, да няма…

    Виртуална Синархия с Мария Майсторова

    МИЛИ ПРИЯТЕЛИ,НА ДНЕШНИЯ СВЕТЪЛ ПРАЗНИК ИСКАМ ДА СЕ ПОЗДРАВИМ С ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО! НЕКА ХРИСТОВАТА СВЕТЛИНА ОЗАРИ ДОМОВЕТИ НИ И СТОПЛИ…

    Виртуална Синархия с Мария Майсторова – 18. април, 16.00 ч.

    Мили приятели, Предлагаме ви днес да започнем с песента „Бог е Любов“. И да продължим с молитвата на Данаила /61…

    Виртуална синархия с Мария Майсторова – 16 април – 16.00 ч.

    Мили Приятели, Предлагамe да започнем днешния (16.04., 16 ч.) наряд  с песента „На Учителя“, а след това, да произнесем три…

    Тук е календарът ни с програма за събития: срещи, събори, творчески мероприятия (концерти, изложби, представяне на книги и др.), общи молитви на последователите на Бялото братство в България и полезни новини с информация за синархията, както и други теми свързани с хармонизиране, координиране и сплотяване чрез братски живот по методите завещани ни от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) .

    Предстоящи събития - кликнете върху избрана дата за още подробности (на мобилните устройства информацията се показва под календара)

    Покажи събитията по категории

    Местоположения

    Изчисти предпочитанията
    < 2021 >
    Февруари
    Пон
    Вт
    Ср
    Четв
    Пет
    Съб
    Неделя
    1
    2
    3
    4
    5
    6
    7
    • Групата на Мария
      14:00 -16:00
      07.02.2021

      „Когато Любовта Царува Смут не става; Когато Мъдростта управлява реда не се нарушава; Когато Истината грее, плода цъфти и зрее.”

       

      МИЛИ ПРИЯТЕЛИ,

       

      С песента “Подмладяване” /171 стр./ и с Красивата молитва /35 стр./ нека да започнем днешния духовен наряд.

       

      Красивата молитва

       

      Господи Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата Вселена. Направи ни като стълбове в Твоята жива църква, за да възприемаме Божествения Живот за другите. Освети ни със силата на Светия Си Дух, за да можем със Словото, мисълта и делото да събуждаме заспалите души.

      Разкрий в нас, милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със сила, за да познаем Истината, да станем деца на Светлината, да ходим в Пътя на Правдата за осъществяване на Плана Ти и за дохождане на Царството Ти на Земята.

      Амин.

       

      (Молитва, дадена на група от 10 ученици)

       

      Мили приятели,

       

      Годината 2021 започна в ден петък и планетата Венера омекоти вихрената й сила.  Началото й бе добре предизвестено в края на предходната. Съвпадът на Юпитер и Сатурн във Водолей от 21 декември 2020 във въздушен знак припомни времето на 1620 г. , когато Франсис Бейкън дава тласък на науката чрез новия си Органон, поставен върху съграденото  от Аристотел. Една епоха стъпва върху друга, а над нея трета.  Шекспир преди него дава нов живот на древногръцката драма като на сцената качва множество герои, но без хор. Така целият свят става сцена.

             Открития и творчество са белезите на епохата на Водолея. Умът, носител на идеята, която идва отдалече, е пътят до земното ниво на Водолея.

             Как ще се разгърне годината до голяма степен остава в неизвестното, което бележи колективното ниво на сътворяване. Всеки един участник в така възприеманата реалност е фактор – осъзнат или неосъзнат.

             Годината 2021 ще обърне представите на мнозина за това какво е възможно и какво не. Ще успеят смелите, които ще намерят куража да надскочат собствените си представи, собствените си ограничения и спирачки. Тези, които успяват като пчелички  да съберат елексира, пръснат през годините и върху неговата основа да надграждат,  подкрепяни от отбор съмишлиници.

      За “новото време” отдавна се говори и мечтае.

      И Учителя казва в една от беседите си: “ Време е вече старото да си замине, да дойдат новите хора – хората на побратимяването, които да мислят за доброто на своите ближни, като за свое добро.

      Новият ден извежда лидерството на мнозина, движени от кауза, която им е на сърце. Те са  готовите да продължат развитието, движени от безкорисната мисъл за общото. Каузата и мисията която зрее в душите ни ще е двигателят на прогреса сега.  Успоредно с нея на Земята продължава да присъства и старата епоха, в която властва страх, контрол и ограничения. По-малко или повече влизане и излизане от старо в ново и обратно правят границата на светове и измерения да бъде пропусклива.

      Изборът накъде и как  да се движим в развитието си е лична отговорност. Енергията, която се завихря покрай тях е взривоопасна и овладяването й изисква гениалност. Същевременно е нужна издръжливост, борбеност и  екипна солидарност. Ще се разширява съзнанието и от индивидулно през колективно ще се надгражда до космично.

      Очевидно, годината 2021 ще бъде време на подем, на промяна, която идва като повдигане, като трансформация, или време на обрат, който може да е внезапен, ако не се движим с интуиция при следване на мечтите.

             През годината е важно да надскочим самоограниченията и самовнушенията – да не си мислим, че нещо, като не е могло да стане в миналото, не може да се случи сега, да не си слагаме сами спирачки, да отхвърлим зависимостите, да усилим фокуса върху онова, което ни е на сърце, да не се самозаблуждаваме и да присъстваме във възможностите, които Творецът ни разкрива, за да можем за овладяваме енергията, да я канализираме и насочваме към съзидателни дела, ако това е изборът ни.

             Като любител на промените, Водолеят периодично се освобождава от досадни и остарели структури, откривайки всеки път нови решения за своя живот. Целият Зодиак получава от него стимулиращ импулс, за да се движи в синхрон с новите предизвикателства, които всеки ден „никнат като гъби“. Към момента ние, хората притежаваме средства за самопознание, с каквито човекът не е разполагал през цялата си история.

             Месец февруари е вече без съмнение ново преживяване, идва от друго време и се случва по друг начин. Каквото има да става ще става с лекота, неусетно и безапелационно. Но астрологическата прогноза за него ще публикувам отделно.

            

      Мили приятели,

       

      В самото начало на този динамичен месец станахме свидетели на едно голямо културно събитие в духовния ни живот, излизането на първия брой на електронния вестник “Синархия” по повод сто години от провъзгласяването на синархията за основополагащ принцип в обществения живот на Бялото братство, изразено от Учителя в Съборното му Слово през 1921 година. И в очакване на едно плодотворно сътрудничество в бъдеще на съмишлениците ни да им пожелаем “На слука”!

       

      А днешната ни духовна среща нека да завърши с прочит на беседата: “Да се облечете в новия човек”.

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

    8
    9
    10
    11
    12
    13
    14
    • Групата на Мария Майсторова
      14:00 -16:00
      14.02.2021

      Мили приятели,

      Днес ще ви запозная с едно от  предсказанията на Учителя Беинса Дуно, което звучи толкова актуално днес, особено след уникалното Новолуние в знака Водолей на 11 февруари тази година, когато 6 планети се събраха в него и започна новия цикъл на съюза между Юпитер и Венера, който възвести новата епоха – епохата на Божествената Любов. То е било дадено от Учителя преди 76 години – няколко дни преди да приключи земния си път:

      „С течение на времето съзнанието на човека се придвижва от един много дълъг период на неизвестност. Тази фаза, която индусите наричат Кали Юга (Kali Yuga) е на ръба на своя завършек. Днес ние се намираме на границата между две епохи – тази на Кали Юга и Новата ера в която навлизане. Постепенното подобрение вече се усеща в мислите, чувствата и действията на хората и скоро всички ще бъдат покорени от Божествения огън, който ще пречисти хората и ще ги подготви за Новата епоха. Така хората ще се издигнат до най-високото ниво на съзнание, необходимо за навлизането в този нов живот. Това е което някои разбират, като Възнесение Господне.

       

       

      Ще минат няколко десетилетия, преди Огънят да дойде и да преобрази света, чрез въвеждането на нови морални устои. Тази огромна вълна идва от космическото пространство и ще залее цялата Земя. Всички, които се опитват да се противопоставят на промените, ще бъдат отделени и прехвърлени на друго място. Въпреки, че не всички хора на земята се намират на еднакво еволюционно развитите, новата вълна ще бъде усетена от всички. Тази трансформация не се отнася само за Земята, а за цялата Вселена.

      Най-доброто и единствено нещо, което хората могат да направят е да се обърнат към Бог и съзнателно да издигнат вибрационното си ниво, така че да намерят хармонията, когато се потопят в мощната вълна.

              Огънят за който говоря ще подмлади, пречисти и реконструира всичко. Сърцата на хората ще бъдат освободени от мъката, проблемите и неувереността. Мислите и чувствата ще се подобрят и повишат. Всичко отрицателно ще се консумира и унищожи.

             Настоящият живот е робство. Осъзнайте ситуацията и се освободете от него. Излезте от затвора, в който се намирате. Жалко е, че има толкова много страдание и неспособност да се разбере, къде се крие истинското щастие.

             Всичко, което ви заобикаля ще се срине и изчезне. Нищо няма да остане от тази цивилизация. Земята ще се разтресе и ще изтрие тази погрешна култура, която държи хората в невежество. Земетресенията не са само механични явления, тяхната цел е да събудят съзнанието и сърцето на хората; да се освободят от своите грешки и безумия; да осъзнаят, че не сме единствените във Вселената.

             Нашата Слънчева система преминава през район от Космоса, където е било разрушено цяло съзвездие. Преминаването през този район ще повлияе на жителите на Земята и всички други планети от нашата Галактика. Само Слънцата не са засегнати от тази враждебна среда. Този район се нарича „Тринадесетата зона“ , известна още като „Зоната на противоречията“. Нашата планета се намира в тази зона от хиляди години, но вече се приближаваме към изхода на това пространство на тъмнината. Ние сме на границата на по-духовните зони, където живеят по-развитите същества.

             Земята вече е в едно възходящо движение и всеки трябва да се хармонизира с вибрациите на възнесението. Онези, които не направят това, ще загубят благата, които осигурява издигането. Те ще останат назад в еволюцията и ще трябва да изчакат десетки милиони години, преди идването на новата възходяща вълна.

             Земята, Слънчевата система, Вселената, всичко поема по една нова посока, под импулса на Любовта. Повечето от вас все още гледат с насмешка на Любовта, но в действителност това е най-великата от всички сили. Парите в властта продължават да бъдат почитани, сякаш живота ви зависи от тях. В бъдеще всичко ще се подчинява на Любовта. Събуждането на съзнанието на хората обаче ще бъде съпътствано с много страдания и трудности.

      Ужасните предсказания на пророка Данаил, написани в Библията, се отнасят за епохата, която се отваря. Ще има наводнения, урагани, гигантски пожари и земетресения, които ще пометат всичко. Навсякъде ще се лее кръв. Ще има революции и ужасни експлозии, които ще отекват в редица райони по света. Там, където е имало земя ще има вода, там където е имало вода ще има земя. Това ще бъде наказанието на природата за престъпленията срещу нея, извършени от човечеството.

             След всички тези страдания, хората които са готови ще осъзнаят хармонията и неограничената красота на Златния век. Запазете вярата и вътрешния мир, когато настъпят трудните времена, защото нито един косъм няма да падне от главата на праведните. Не се обезкуражавайте и продължавайте да се стремите към лично съвършенство.

             Нямате представа какво грандиозно бъдеще ви очаква. Новата Земя скоро ще излезе наяве. След няколко десетилетия всеки ще има време да се посвети на духовни, интелектуални и творчески дейности. Отношенията между мъжете и жените ще се основават на взаимно уважение и почит. Хората ще могат свободно да се движат през различни измерения в междугалактическото пространство. Ще разберат функционирането на Вселената и ще осъзнаят Божествената намеса във всичко, което ни заобикаля.

       

       

        Новата ера е на шестата раса. Вашата задача е да се подготвите за нея и да я изживеете. Шестата раса ще се изгради около идеята за братството между хората. Няма да има повече конфликти, свързани с лични интереси. Единственият стремеж на всеки ще бъде да отговаря на закона на Любовта. В Шестата раса ще бъде тази Любов. Ще се издигне нов континент в Тихия океан и ще бъде населен от тези хора. Основателите на тази нова цивилизация, които аз наричам „Братя на човечеството“ или „Деца на Любовта“ ще се стремят само към Доброто. При новата раса Любовта ще се прояви по такъв перфектен начин, за който днешните хора имат само бегла представа.

             Силите на мрака ще се оттеглят от Земята. Хората, виждайки че няма друг път, ще се ориентират към пътя на новия живот и спасението. Някои ще се надяват да продължи сегашния начин на живот, осъждан от Божествения ред, но в крайна сметка ще разберат, че посоката на света не принадлежи на тях.

             Новата култура ще се основава на три основни принципа: издигането на жените, издигането на кротките и смирените и защита правата на човека.

             Светлината, доброто и справедливостта ще възтържествуват, всичко е въпрос на време. Религиите ще бъдат пречистени. Всяка една от тях съдържа частица от учението на Светлината, но са повлияни негативно от хората. Всички вярващи трябва да се обединят около Любовта, като основа на всичко останало. Любовта и братството е общата основа на всичко!

             Земята скоро ще бъде пометена от извънредно бързи вълни на космическо електричество. След няколко десетилетия лошите хора, които заблуждават другите ще започнат да губят своите сили. Те ще бъдат погълнати от космическия огън, който ще извлече всичко негативно от тях. След това ще се покаят, защото е написано, че „всяка твар ще прославя Бог“.

               След изпитанията хората ще престанат да се поддават на греховете и ще намерят отново пътя към добродетелта. Климатът на планетата ще се нормализира и повече няма да има природни катаклизми. Въздухът и водата ще се пречистят. Паразитите ще изчезнат. Хората ще си припомнят предишните прераждания и ще се чувстват щастливи, че най-накрая са се освободили от предишното си състояние.
      Благодарение на идеята за братството Земята ще стане едно благословено място. Преди това обаче Земята ще бъде сполетяна от големи страдания, целящи да събудят съзнанието. Греховете натрупани в продължение на хиляди години трябва да бъдат изкупени. Пламенната вълна идваща от висините ще изчисти кармата на народите.

             Освобождението не може да бъде отлагано повече. Човечеството трябва да се подготви за големи изпитания, които ще сложат край на егоизма.

             Под земята се подготвя нещо необикновено. Грандиозна революция, която ще се прояви скоро в природата. Бог е решил да възобнови Земята и ще го направи!

             Това е краят на една епоха. Старият ред ще бъде заменен от нов, а той ще възцари Любовта на Земята!“

            

             Не може да се отрече, че много от пророкуването от Учителя вече се сбъдна.

       

             Сега от нас зависи да продължим с подготовката на духовния ренесанс, за който съзнанията на много пробудени души са готови, а и звездните влияния са най-благоприятни за постигането на тази цел.

      За извършената духовна дейност на групата през изминалите години ще се спра по-подробно в следващите писания, а сега предлагам да започнем днешния наряд с песента “Бог е Любов” и да продължим с Добрата молитва и Молитва на Синархическата верига, както и трите закона на Свещената Верига. 

       

      Добрата молитва

       

      Господи, Боже наш, благи и небесен Баща, който си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме.

      Молим ти се, изпроводи ни Духа Си, да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

      Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да Те славословим винаги.

      Осветявай духа ни, просвещавай сърцето и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.

      Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.

      Живота си, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

      Помагай ни и ни съдействай, да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.

      Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето име, да е за успеха на Царството Ти на земята.

      Храни душите ни с небесния Си хляб, укрепявай ни със силата Си, за да успяваме в живота си.

      Като ни даваш всички Твои благословения, приложи и любовта Си, да ни е вечен закон.

      Защото на Тебе принадлежи царството, силата и славата завинаги.

      АМИН.

       

      Когато Учителя е дал тази молитва, е казал: От сега нататък тази молитва ще се чете от всички същества в цялата вселена.Тя може да се казва с определени движения, които ще опиша в следващия ми пост.

       

      МОЛИТВА НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА


      Всесилний и Всеблагий Господи, молим Ти се, благослови Твоето Свято дело, което Си започнал.

      Уякчи, укрепи и благослови с присъствието на Своя благ Дух членовете на тая велика фамилия и нейните сподвижници, които Си избрал да работят за идването на Твоето Царство на Земята, а именно (изброяват се имената на участниците на синархическата верига)

      Стопли сърцата им с пречистената Си Любов и ги озари с Твоята Правда

      Укрепи духа им, просвети ума им, въоръжи ги със сила и търпение, да могат да победят всичките свои страсти, за да работят за успеха на Царството Ти на Земята.

      Отстрани всички пречки, които ги спъват в пътя на Истината.

      Дай им здраве, духовна сила и мощ и ги запази от видими и невидими неприятели, за да работят от душа и сърце за благото на човечеството.

      Подкрепи, просвети и вразуми българския народ, запази го от видими и невидими врагове, за да може мирно и тихо да се развива и следва Твоя път.

      Със силата на Любовта Си обедини цялото Славянство.

      Подкрепи, просвети и покажи пътя на Истината на всичките други народи, за да те следват, защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост, в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнение на Твоята Воля е нашата любов.

       

      Амин

       

      Дадена от Учителя на 21.01.1919 година.

       

      Учителя дава Трите закона на Веригата на събора през 1909 година във Велико Търново

       

      Учителя е диктувал Трите закона на присъстващите на събора и после на всеки лист отдолу се е подписал със свещения подпис, но съкратен. 

       

      Протокол от годишната среща на Веригата – Варна, 19 август (от книгата „Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)“)

       

      Трите закона на Веригата:

      1. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство.
      2. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане.
      3. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.

       

             Любезни братя и сестри,

      Мнозина от вас знаят, че с Беседата “Ето човекът” Учителя оповестява началото на Епохата на Водолея. Тя може да се определи като програмна за тази епоха, като красив извор на мъдрост и верни посоки. Днес ще ви припомня само някои акценти от нея, които, когато я прочетох за пръв път ми направиха дълбоко впечатление:

             “Под думата „човек“ или „человек“ на български език се разбира същество, което живее цял век; обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, „човек“ има друго значение – значи: Исус.

             Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта.

             Преди този процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен; нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно“.   Божествените пътища са неизповедими. Не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени: то е невъзможно… трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата…

              Силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно; силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си,  на своето време ще дойдат.

             …Там, дето няма страдание, няма забогатяване; там, дето има скърби, има и радости; дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо.

             Всеки от нас е нужен и много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица.

             В Писанието се казва: „Бог не е само на Небето; Той живее в сърцата на смирените“; следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. …Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: „Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам!”

             Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път: можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да си върви по своя път, можем да направим само едно – да я използваме. Тъй също не можем да спрем и живота, а трябва само да използваме нещата. … Господ никога не иска насила жертви от нас.

             …Който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга… Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват.

             Понеже Той е положил закона на свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон, и докогато не дойдем до това съзнание доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне в нас дълбоко съзнанието да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане – на кого? – на нашите братя, на нашите ближни. Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните тела.

             …Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.

             Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му: и той, като нас, може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек; но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши; вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази.

             Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно.

             Светът е като тая стая, и всеки от нас трябва да бъде светоносец, да носи по една свещ, и като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци – това са свещи.

             Питате: „Какво да правим?“ – Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени, и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас.

             Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата: с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим –  то е егоизъм.

              – Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца…

             Исус е дошъл и работи, и когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват.

             Господ е в Любовта…Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е закон.

             Ние, които следваме Исуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва, най-сетне, да Го пуснем да влезе в нас. Сега, аз ви оставям този Човек: ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете: „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, Той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса, и ще дойде благословението. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Тогаз Светлината ще бъде в нас, и ние всинца ще се примирим…”.

       

       

      Мили приятели,

       

      Следвайки синархическият принцип в нашата духовна дейност с цел по хармоничното изграждане на духовните ни тела, ние трябва да прилагаме ежедневно някои от стотината  методи на работа, дадени в различни беседи от Учителя, които са повече от сто. От днес ще започнем с тяхното постепенно изучаване.

       

      В беседата си „Втичане и изтичане” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”  Учителя казва:

       

       “Животът е нещо, в което човек прогресира. И в най-лошия живот човек прогресира. Ново тяло се гради сега. Старото тяло ще отстъпи мястото си на новото. Новите ни чувства и способности ще се вложат в това ново тяло, което сега се гради. У някои то е още в началото си, а у други е на един месец. Плътта е тяло, дето временно живее духът, а духовното ви тяло е тяло на вечността. Тялото, което имаме, е великолепно здание; то е модел за бъдещото тяло.”

       

             Организирането на духовното тяло трябва да стане водеща задача за човека на настоящия етап от неговото еволюционно развитие. Всяко земно въплъщение ни предлага неоценими шансове да напреднем в тази насока. Всеки научен урок, всяка духовна опитност, са принос за структурирането и укрепването на системата от невидими тела на личността. Когато Земята и цялата Слънчева система преминат изцяло в така наречената от Учителя Беинса Дуно дванадесета сфера, предлагаща по-благоприятни космически условия за еволюция на всички равнища, тогава ние ще трябва да бъдем в състояние да възприемаме и асимилираме значително по-фини енергии от тези, с които боравим в момента. За това ще бъдат нужни и съответно по-фини духовни и физически органи, и системи у самия индивид.

               

             От езотерична гледна точка, оптимални условия за придобиване на такава духовна структура е прилагането на Божествената Любов.

            

             Физическото тяло е модел на духовното, защото в първото са проектирани всички главни енергийни центрове на второто.

       

        По какво се познава, че духовното тяло на един човек е организирано? Ако човек не изгубва равновесието, мира си при разните противоречия в живота, това е едно мерило, по което се познава до каква степен е организирано духовното му тяло.

       

         Учителя Беинса Дуно предоставя на последователите си три метода за организиране на духовното тяло:

       

      1. Чрез Любовта в нейното висше измерение – Божествената Любов. Това е най-прекият път към всички духовни постижения. Любовта пречиства, укрепва и извисява духовните ни тела, повишава техните вибрации до нивото на самия Дух на Всемира.

       

      1. Чрез служене на Бога. Служението е акт или процес на саможертва, в който отдаваш най-доброто от себе си, без да търсиш нищо в замяна. Когато е посветено на Божественото, при пълна безкористност и всеотдайност, то поставя най-здравия възможен фундамент за повишаване духовния потенциал на предано отдадения на служението човек.

       

      1. Чрез молитвата. Молитвата и нейните разновидности – формулите и медитацията, спомагат за проникване в най-мистичните дълбини както на собственото „аз”, така и на космическата необятност. Това са методи за пряко общение с Бога и Неговите верни помощници в Битието. Чрез тях се изграждат канали за двустранен енерго-информационен контакт с висшите разумни сили във Вселената.

       

      Съхраняването на вътрешния мир при всички изпитания и противоречия по жизнения ни път е мярката за степента, в която сме активирали и укрепили системата си от духовни тела.

       

       Обмен с енергиите на Живата Разумна Природа

       

      “- Всички сте подпушени като някои езера. Сега аз искам да изтичате. Това, което се втича, трябва да изтича навън. Ти се спираш и казваш: „Как да разбера това нещо, което говорите?” Ще изтичате, за да го разберете. Както дадоха на тебе, така ще даваш и ти на другите. Щом си взел, можеш да дадеш. Щом кажеш, че не можеш да даваш, не говориш истината. Тогава не трябваше да вземаш. Щом си способен да вземаш, способен си и да даваш.

       

      „Подпушен” в речника на Мировия Учител Беинса Дуно означава „замърсен, задръстен, пълен с отпадъци, с ненужни неща”. Отнесено към човека, това е сигнал, че в мислите, чувствата и действията си той се е отклонил от правия път – пътя на Истината. „Втичане” и „изтичане” от гледна точка на оратора са процеси на правилно приемане и отдаване на енергиите, получавани от околната среда. Ако приемаме повече от необходимото или задържаме полученото, без да го отдаваме, именно тогава се подпушваме. Правилната обмяна на енергиите спрямо Живата Разумна Природа е гаранция за нашето физическо и психическо здраве. В противен случай настъпват болестни проблеми и изменения.

      Според действието на вселенския принцип на Правдата ние сме длъжни не само да получаваме Божиите блага, нужни за живота и развитието ни, но и да даваме на онези същества, чиито потребности не са задоволени, толкова, колкото ни позволяват възможностите. И това даване следва да бъде напълно безвъзмездно – по същия  начин, както Бог дава съвършено безвъзмездно на всички Свои творения. Вземането и даването са естествени процеси на еволюционния ход в целия Космос и за всички същества. Чрез тях се поддържа равновесието във всички системи на Всемирния Живот.

       

       Всяко нещо – на своето време

       

      “- Като извършиш една работа, когато Бог ти говори, тогава си най-силен. А като я извършиш след една година, тогава си слаб. Твоята работа тогава ще прилича на сух хляб, а съвършеният хляб е пресният, който е изваден от пещта…”.

       

      Когато чуваме вътрешния си глас, който е гласът на Бога у нас, и го следваме неотклонно, тогава плодовете от дейността ни са благословени. Сам Всевишният ни помага да постигнем това, към което се стремим. От особено значение е да се вслушаме в този тих глас и да се заемем незабавно за работа, без да отлагаме.

       В една от най-мъдрите книги на Стария Завет и цялата Библия – „Еклисиаст”, е казано: „Всичко си има време, време има за всяка работа под Небето…” (3:1).

      Когато Бог ти проговари – това време е сега! Отлагането на една задача никога не води към нейното разрешаване. Напротив, усложняват се условията за нейното изпълнение. Губим от положителния импулс и от заряда на вдъхновение, с които сме могли да започнем начинанието. Отлагането на проблем, който чука на вратата, е равносилно на поражение.

       

      Небето съдейства на онези, които се впускат смело във вихъра на сражението – мирно сражение, разбира се, и не се отказват, докато не приключат достойно започнатото. Учителя е наставлявал своите последователи да не оставят недовършена работа. Това е въпрос на лично достойнство и има своето духовно значение за укрепване на волята, за справедливо повишаване на самочувствието, за изпълнение на дълг, който няма как да прехвърлим на други.

       

             Друг свещен метод за духовна работа е безкористието. За него в Писанието е казано

             “Любовта е единствената безкористна сила. Тя от никого нищо не иска. Който люби истински, сам се радва на любовта си – нищо не очаква”.

       

             Когато Иисус Христос изпраща Своите апостоли да проповядват Словото Му, да изцеляват болни и да благовестят настъпващото Царство небесно, Той им заръчва: ’’Даром взехте, даром давайте!“

       

      Те трябва да осъзнаят, че всичко, което са получили, е дар от Бога.

       

      И също като дар следва да го раздават на нуждаещите се. Без да искат нищо в замяна… Без да очакват нищо. Дори и благодарност.

       

      Целият свят принадлежи на Бога, Който го е създал. Даже и вещите, с които си служим и които смятаме за своя собственост, са единствено и само Негови. Той ни ги е предоставил за временно ползване — да ни послужат в нашия земен живот. Когато си тръгнем от тази земя, не бихме могли да вземем нищо от тях със себе си. Затова, ако се привързваме към вещите, страдаме, когато ги изгубим. Ако гледаме на тях просто като на временен дар от Бога, никога не би ни било трудно да се разделим с тях. И също толкова лесно би било да ги предлагаме на други хора, които имат нужда от тях. Да ги предлагаме напълно безкористно, с пълното съзнание, че те принадлежат на тях толкова, колкото и на нас. Да ги предлагаме с любов.

       

      Затова и именно любовта е единственият източник на безкористието. А сякаш именно към нея са протегнати най-много алчни ръце — да я завладеят, да я управляват, да я имат само за себе си. Никой не може да притежава душата на човека, нито любовта му. Родителят има правото да очаква детето му да го обича, но не и да я изисква. В отношенията между мъжа и жената любовта също не е даденост, която се подразбира. Тя трябва да бъде изявена, отстоявана, защитавана. Да обичаш някого, не означава, че той автоматично се превръща в твоя собственост. Точно обратното! Любовта ти към него — ако е напълно безкористна! — изисква да даваш всичко от себе си, без да очакваш награда. Или ответна любов… Открил в обекта на любовта си Божественото, окрилен от нейния полет, ти се пречистваш, извисяваш и себе си, и любимия и се превръщаш неусетно в извор. Извор на Божествена Любов, от който могат да пият всички.

       

      Бог ни предоставя всичко с цялата Си Любов. Не очаква нищо в замяна. Той е вечният пример за безкористие. Неговият Син Иисус Христос е жива и най-ярка илюстрация на това Божествено безкористие. Излекува безвъзмездно стотици болни и страдащи, нахрани хиляди гладни, възкреси мъртви, благовести на Своите съвременници посланието на Своя Небесен Отец съвършено безкористно. Нито за миг не се поколебава да изпълни Неговата Свята Воля. А тя е да даде всичко от Себе Си: без остатък, без заплата, без награда, до край… Така и стори. Затова е Христос. Който иска да е като Него, нека първо се опита да стане безкористен. Първо за малкото, а след това — и за голямото. Който се стреми да задържи за себе си това, което притежава, е обречен да страда. Страданието му, обаче, ще му помогне да проумее, че всъщност тези притежания не са негови. И ще го научи да се разделя доброволно с тях – в името на нечие чуждо благо. Докато не стане абсолютно безкористен, да се радва на онзи трепет на сърцето, който безпогрешно му подсказва, че е постъпил правилно, т.е. напълно безкористно. Тихата радост, че си се превърнал за сетен път в проводник на Божията Любов. Че си дал най-доброто от себе си, без на пръв поглед да си получил нищо в материална замяна.

       

      Безкористен може да бъде само човекът с висок идеал.

       

      Користолюбието е ограничение, а безкористието дарява свобода и полет на духа. Всяко земно притежание ни привързва с котва към този свят на изпитанията и страданията. Постигналият абсолютно безкористие отхвърля от себе си всички излишни товари, става по-лек от въздуха и отлита нагоре, нагоре — към небето, съвършеното прекрасно.

       

      Безкористието е отсъствие на корист.

       

      Корист означава:

      • да имаш кумири, идоли, да си пристрастен към нещо или някого;
      • да правиш нещо само заради друго, например: пари, облаги, ползи, изгода, материални блага;
      • да си мотивиран да направиш нещо с цел да получиш друго;
      • да манипулираш някого с тайна лична изгода;
      • всяко нещо, извършено без любов.

       

      Безкористна любов

       

      Не дават любов на кредит.

      И няма любов с предплата.

      Милиарди да даваш за нея, тя пак си остава безплатна.

       

      Безкористен е, който:

      • работи идейно, от любов;
      • работи, без да се привързва към наградата от труда си;
      • работи за другите и за себе си с цел това да е работа за Бога;
      • дава, без да очаква дали ще вземе и какво ще получи;
      • не се пристрастява към нищо и никого крайно;
      • не поставя материалните си интереси над духовните;
      • не поставя никога интересите на душата си под интересите на личността и тялото си;
      • не ограничава другите с нови кармични отношения;
      • се радва на любовта и я проявява като принцип.

       

      Користолюбието само взема. Иска или не иска, Природата заставя човека да дава. Мъчнотиите и страданията на користолюбивия са условие за превръщането на користолюбието в милосърдие. Милосърдието е низходящ процес на слизане, жертва. То включва служене на малките и слабите.

       

      От любов. Милосърдието прилага любовта.

       

      Има и самовъзпитателни методи. Например:

      1. Прочетете следното изречение и определете кои от посочените условия са предпоставка за развитие на безкористието и кои следствие на това развитие?

      Безкористният притежава несмутим дух, безусловна радост и любов; позитивна, алтруистична нагласа към живота; универсални ценности, толерантност и свободомислие.

      1. Определете връзката между безкористието и Любовта.

      Помощни въпроси: В какво съотношение се развиват те у човека? Може ли да е безкористен човек, който не умее да обича? Истинска ли е онази любов, която не те прави безкористен? Увеличава ли любовта безкористието у човека? С кои от мислите в текста сте съгласни и защо?

       

      Който проявява любовта си, без да иска да я контролира, който не имитира чужда мисъл, чувство или постъпка, докато не почувства в себе си обич към тях, е безкористен. За безкористния онова, което болшинството хора смятат за невъзможно, неприето, е лесна и естествена необходимост. Включва се в реализирането на нещо, защото му харесва идеята – да бъде направено, за да участва или заради обичта да прави точно това.

       

      Безкористието е онзи копнеж да живеем според любовта по принцип, който ни помага да преодоляваме всички условности, да не се чувстваме ограничени от действието на разни фактори, изобщо да виждаме само възможността да живеем от любов и заради любовта още сега. Само любещият е безкористен. Който умее да обича, той вече е мотивиран да се стреми да бъде добър и честен, толерантен и щедър.

       

             Нека да помислим върху това – Възможно ли е да си съвсем безкористен на Земята?

       

             Истинското безкористие означава на Земята да живееш, като че си на Небето и не зависиш от земните ограничения, условности, отношения. Когато Божественото минава през човека безпрепятствено и той му служи, това е безкористие. Преди човек да има личен контакт със светлите същества, с Божествения свят и да съобразява живеенето си с него, безкористието е все още само стремеж. Служенето на Бога е лично безкористие пред Него.  

       

             Безкористието не е за пред хората, а заради себе си и в името Божие. Без страх и съображения, без морал по закон живее безкористният – според морала отвътре, онзи, вложения в душата свише, морала на Божията Милост и Святост.

       

             Допълнителни въпроси:

      Ценно ли е да си безкористен и ако да, с какво точно?

      Какво предварително решение е взел за себе си безкористният – с кого се съобразява преимуществено?

      Вътрешното притеснение “какво ще кажат хората” възможноли е да развие безкористието и какво му пречи?

      Безкористието може ли да бъде наречено средство за преодоляване на страхове и заблуди, и защо?

      Проявата на милосърдие може ли да е такава, ако не е безкористна?

      За какво сте винаги безкористен в себе си?

       

             В очакване на искрените ви отговори пред душата ви ще продължим следващия път.

             А сега да завършим с Господнята молитва.

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

    15
    16
    17
    18
    19
    20
    21
    • Групата на Мария Майсторова
      14:00 -16:00
      21.02.2021

      ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 21 ФЕВРУАРИ  – НАЧАЛО 14 Ч.

       

      Мото:

      Ученикът трябва да има

      сърце, чисто като кристал,

      ум, светъл като Слънцето,

      душа, обширна като Вселената,

      дух, мощен като Бога и едно с Бога!

      (три пъти)

       

      Мили приятели,

       

      Нека започнем днешния наряд с песента “В начало бе Словото”, а след това да си припомним за Божието обещание, дадено при създаването на Синархическата верига на 24 февруари 1899 г. и да кажем молитвата за него.

             Какво представлява тази Верига? Това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителя ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено — по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя. Така бавно, в цяла България, се изграждат огнища на нов разумен живот.

       

       

      БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

       

      И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово.

      Ти, който отсега ставаш Мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще Ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари на зората. Преди да повикаш ще ти отговарям и преди да пожелаеш ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.

      След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си.

      Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота.

      24 февруари 1899 г., Варна

       

      И нека произнесем Молитвата за Божието обещание дадена от Учителя:

       

      МОЛИТВА ЗА БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

      Благодаря Ти, Господи Боже мой, загдето Си ми позволил да слезна на Земята, да страдам и да се трудя за своето повдигане.

      Боже мой, на Тебе поверявам сърцето си, в което е скрито всичкото ми богатство, и Те моля, опази го, очисти го от лоши желания и го озари с Твоята Божествена Любов!

      Господи Боже мой, да възтържествува Твоята Добродетел; да възтържествува Твоята Правда, да възтържествува Твоята Любов и да се прояви тя в света; да възтържествува, Господи Боже мой, Твоята Мъдрост и да се прославиш Ти в Своите дела; да възтържествува Твоята Истина и чрез нея, Господи, да озариш света, да възтържествува, Господи Боже мой, Твоят живот и чрез него да ни се дадат всички блага.

      Господи Боже и Отче мой, да възтържествува Твоя Дух, да се възцари Той и да бъде Вся и Все!

      Да дойде, Отче Небесни, по-скоро Твоето Царство и на Земята, за да заживеем един чист и свят живот.

      Амин

      И да си припомним какво е казал Учителя за Добрата молитва, една от основните молитви, които произнасяме по време на нашите наряди. Като следващия път ще я кажем с определени движения, свързани с духовните центрове, намиращи се върху човешката глава.

       

      УЧИТЕЛЯ ЗА ДОБРАТА МОЛИТВА

       

      Добрата молитва се състои от 10 ключа за влизане в Царството Божие. Тази молитва е обща не само за човечеството, но и за цялата Вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по този начин ще имаме Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля.

             Няма на български и в целия свят след „Отче наш“ по-добра молитва от „Добрата молитва“. В „Отче наш“ имате цяла програма. И „Добрата молитва“ е цяла програма. Ето нашата програма. „Добрата молитва“ има десет ключа за привличане на небесните сили.

       

             Като прочетеш „Добрата молитва“, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш.Тя е символ на Новото верую в света.

       

      …Да прочетем „Добрата молитва“ с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме от това, което човек трябва да върши. Ако я четете с мисъл, вие ще бъдете щастливи. Да мислим тогава върху „Добрата молитва“ на живота, която съдържа всички блага в себе си.

       

      …Когато четете „Добрата молитва“, най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат, поне на 2-3 вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи.

       

            

       

             Учителя е казал в един от разговорите си с брат Боян Боев, че всяко наше движение отговаря на едно душевно качество. “Има движения на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта. Няма добродетел, която да няма линия на движение” /т.2 от “Акордиране на човешката душа”/.

             От тялото на човека краката са израз на добродетелите, ръцете – на Правдата.

             Центърът на Любовта е в сърцето или на устните, които са и център на Словото и Името Божие.

             Центърът на Мъдростта е в предната част на главата над челото.

             Центърът на Истината е на върха на главата, където се намира тъй наречения Хилядолистник или центъра на Любовта към Бога.

             Центърът на Духа е във вдлъбнатината между очите, носа и челото /мястото на Третото око/.

             Центърът на Душата е в гърлото. За да се развива той трябва много да пеем.

       

             Желателно е тези центрове, изброени по-горе да ги научим наизуст, за да изпълняваме много молитви и упражнения, дадени от Учителя.

       

       

      Мили приятели,

       

      Днес искам да ви запозная и с един интересен спомен за брат Георги Куртев от Айтос, свързан със Синархическата верига, описан от сестра Мария Тодорова, озаглавен души в почивка.

       

       

      ДУШИ В ПОЧИВКА

      Когато се започна да се строи сградата на салона на Изгрева през 1927 г., изведнъж на поляната на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня – ден и нощ – бяха и зидари, и дюлгери, иззидаха сградата, измазаха я, покриха я и присъстваха на съборните дни през август на 1927 г. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше своята беседа, макар че нямаше още сложени врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на Изгрева не бяха братята от София, а братята от Aйтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона – никой не можа да каже. А това не беше случайно, именно те да построят салона на Изгрева. Макар че изгревяни да се правеха важни пред тях, като по-духовно издигнати, но те не можаха да си построят салона на Изгрева, а го построиха онези простите и неуките. И затова си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока.
      Случи се така, че една група от Изгрева една година посети техния събор-празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки. Като че ли всички по команда са били облечени по един и същ начин. А те, софиянци, били с градски дрехи – братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки. Изобщо контраст по всички правила за случая, който трябва да се случи. Всичко преминало от добре, по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да му разкаже за всяко чуто и видяно нещо. Една сестра разказва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев. И сестрата казва: . Учителю, а ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там в Айтос всичките са еднакви по послушание и по облекло.“

             Учителят ги изглежда и казва: „Това са души, които са в почивка. “ Всички се оглеждат. Нещо ги попарва и техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята му, като му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем и разберем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, се водеше разговор за преражданията и една сестра попита Учителя: „Ами брат Ради кой е по прераждане?“ Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на Изгрева – човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, превързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по панталона. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най- ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: „Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка. “ Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителя продължи: „Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на Земята. Нали когато отивате при извора, трябва да отидете с празно шише или стомна, за да го напълните. Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползва изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо, без остатък. А това означава, че ще го прояви в следващия си живот.“
      Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме студенти, други завършили университети. За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра, която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на патриарх Евтимий. Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копа до него. Брат Ради я научи как да копае, как се сади лук и чушки и накрая получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава и какво значи „души в почивка“. И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за братството в Айтос, като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на Земята.

             Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на Изгрева. И които бяха „души в почивка“, и които откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя.
      Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг, път, представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация. А животът на братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слезнаха на Земята, въплътиха се в плът, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което Слово бе изява и проявление на Божествения дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана кръв и плът чрез техния живот на Земята. Затова Учителя казва: „Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа… Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу, на Земята, и горе, на Небето. Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига…

      Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която верига са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в „Специалния Младежки Клас“ на Школата. Тази Синархическа верига работеше при строг, определен от Учителя наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, определени от Учителя от представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време, произнасяха едни и същи молитви, разположени по строго определени градове в страната. Това бяха фарове, чрез които Синархическата Верига осветяваше мястото и чрез светлината на произнесените молитви показваха мястото, където онези души от невидимия свят трябваше да слязат на Земята и да се преродят между българския народ. Тази Синархическа верига действаше още от самото начало на първите събори и чрез тази верига нашето поколение, което дойде през 1922 -1944 година в Школата на Учителя успя да намери мястото, където да се приземи между българския народ и да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа верига. Те бяха светещите фарове в бурното море и непозната земя, където трябваше да слезем като верига от души. Ако за някои е учудващо, че Айтоското братство бе най-многолюдно, това се дължи на брат Георги Куртев, понеже неговата молитва е била толкова силна и светлината толкова голяма, за да могат да дойдат и онези души, които са в почивка, но които трябва да дойдат, за да могат да направят общение с Божествения дух и да напълнят своите “празни шишета и стомни” от Извора на Словото на Учителя. Това е най-голямата заслуга на брат Георги Куртев.

       

      Амин.

      Мария Тодорова

       

      Любезни братя и сестри,

      На предишния ни духовен наряд ви обещах да изучаваме по един от свещените методи за прилагане в живота ни, дадени от Учителя.

      Днес предлагам да размишляваме повече върху метода на Чистотата, описан от брат Влад Пашов в книгата му “ Имам дом неръкотворен”:

       

       

      ЧИСТОТАТА – ПЪРВА СТЪПКА

      Понеже при окултното развитие човек постепенно влиза във връзка с един организиран свят, свят на Чистота и святост, затова първото нещо, което човек трябва да придобие, влизайки в този Път, е Чистотата. Ето какво казва Учителя по този въпрос:

       

             Чистотата бива външна и вътрешна. Външната чистота всеки я вижда и разбира. Вътрешната Чистота трябва да се придобие. Контраст на Чистотата е нечистотата. Докато човек живее и докато е здрав, той се отличава с чистота. Започнат ли елементите на нечистотата да влизат в Живота, смъртта винаги прави крачка напред. Колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртта навлиза в Живота. Смъртта и нечистотата се намират в

      право пропорционално отношение. Значи нечистотата е свързана със смъртта, а Чистотата е свързана с Живота, тя е качество на Божествения живот.

       

      Щом се знае това, първото правило е да пречисти човек своята мисъл. Пречисти ли човек мисълта си, той ще има ясна и чиста представа за Бога. Но Бог не е някаква форма вън от нас. Той е източник на Живота. И имаме ли ясна представа за Бога, първичният Живот, който носи Чистотата, ще потече в нас и ние ще придобием първоначалната си чистота. Ето защо докато не си състави ясно понятие за Бога, човек не може да се облагороди, не може да придобие истинско знание. Ако не придобие тази определена идея за Бога, всичко, каквото придобие, в скоро време ще го изгуби.

       

      Външната и вътрешната чистота вървят ръка за ръка. Който не пази физическата чистота, той не може да има и духовна Чистота. От всички се иска чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота духовна, чистота умствена. Искате ли да бъдете здрави, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие бъдат проникнати от идеята за Чистотата. Само по този начин вие ще имате Божието благословение. А сега каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте с вашата нечистота и се излагате на явна смърт. Нечистият човек не може да бъде във връзка с Бога и с Възвишените същества. Онзи, на когото Бог и Възвишените същества говорят, е чист във всяко отношение и затова е и силен, и мощен и може да прави чудеса както Мойсей и Христос.

       

             Когато човек придобие Чистотата, ще познае Истината, защото Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на Любовта. Тя е вечният Живот. Значи Истината е най-чистият образ на Любовта, а Любовта е най-чистото съдържание на този образ. Истината е най-висшето проявление на Любовта. Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината; най-голямата Светлина се придобива чрез Мъдростта; най-голямата Топлина се придобива чрез Любовта. В окултен смисъл Любовта се замества с Правдата. Ако искате Топлина, горещина, търсете Правдата. Правдата е най-голямата Топлина на Любовта, а Любовта е същината на Живота. Дойдете ли до Живота, знайте, че по-високо нещо от него няма. Следователно Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са области, светове, чрез които Животът се проявява.

       

             Като се разбере значението на Чистотата в най-широк смисъл, тя трябва да се постави като основа на физическия и духовния живот на човека. Идейна, духовна Чистота се иска от човека. В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава Чистотата на своя живот, да не внася нечисти, изопачени образи в съзнанието си и да се излага на смърт. Да се занимава човек с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.

             След като човек придобие Чистотата, т. е. пречисти съзнанието си от всички отрицателни образи, тогава може да му се говори за идейни и духовни работи. След като човек придобие Чистотата, иде светостта. След светостта иде служенето. Ако човек не е чист и свят, той не може да служи. И най-после след служенето иде Любовта. Ако човек не знае да служи, той не може и да люби. Ако не знае да люби, той не може и да учи. А който не знае да учи, той никога не може да придобие Свободата. Тези възможности са тясно свързани една с друга.

             Който е започнал с Чистотата, той е направил първата крачка. Този е естественият, нормалният път на духовен живот, на духовно развитие. Когато човек направи първата крачка и придобие Чистотата, тогава той ще приложи следните три методи за работа: на Бога ще служи, себе си ще почита, ближния си ще обича. Да служи човек на Бога, това значи всичко, каквото върши в живота си, да го върши в името на Бога. Да обича ближния си, значи да се разтоварва от непотребния товар, който носи на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схванеш смисъла на Живота. Почита се само чистия, красивия, умния човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а след това в другите. Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора. Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите.

             Човек уважава хората за съзнанието, което има в себе си. Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече. Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек. А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име. На Бога може да се служи само идейно. Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно.

       

             Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си. Същата формула човек ще приложи към себе си по следния начин: ще служиш на Духа си, който те ръководи, ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си, ще обичаш тялото си и всички същества заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас.

             Човек трябва да работи за осветяване Името Божие – това е служене на Бога, служене на Любовта. Човек трябва да работи за въдворяване на Царството Божие в себе си и на Земята – това значи да работи с методите на Мъдростта за възстановяване на хармонията както в себе си, така и в света. Това значи да почиташ себе си, да почиташ душата си. И най-после човек трябва да работи за изпълнение на Волята Божия – това значи да приложи Истината, за да придобие свободата си. Това значи още човек да обича ближните си.

       

             За ученика на Окултната школа са потребни две неща.

             Първото необходимо условие е Абсолютна чистота на сърцето. Тази Чистота трябва да бъде жива, тъй както е жива чистотата на онзи извор, който постоянно блика и сам се чисти. Тъй подразбирам живата Чистота. Не поставяйте в ума си следните мисли: “Мога или не мога да бъда чист?” Тези два въпроса трябва да бъдат изключени от ума ви. Който иска да бъде ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. В Писанието се казва: “Сине мой, дай ми сърцето си”. Следователно, за да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа. Под думата Господ подразбираме това Велико Бяло Братство, чрез което Господ сега работи в света. Тези Бели Братя са сегашни Учители на цялото човечество – и на мъже, и на жени – и отсега нататък ще се запознаете с тях.

       

             Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето, т. е. да владеете ума и мислите си, да владеете сърцето и желанията си.

       

             И тъй, Абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са абсолютно необходими за ученика на Окултната школа. Ако нямате Абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажат, нищо няма да използвате, то ще мине и замине, без да остави някакви последствия. Тези от вас, които нямат чистота и само-обладание, като влязат в тази Школа, ще започнат да мислят, че имат тези качества и ще изпаднат в лицемерие, ще изпитват една тягост, която ще им пречи. Който влезе в Школата, трябва да бъде чист. Ако не иска да бъде чист, нека стои вън, за да не цапа другите. А аз казвам, че всички имате възможност да бъдете чисти, защото Чистотата не зависи от вас, а от Бога, който е един извор. Ученикът трябва да бъде смел и решителен, да не се страхува. Страхът може да дойде отвън, но ти няма да го приемаш в себе си, а да бъде като гостенин. Ако човек е чист, ако има самообладание, Белите Братя, Небето ще пристъпят към него и ще му помогнат.

       

             Някои могат да кажат: “Ние живеем в един грешен свят, затова не можем да бъдем чисти”. Светът може да си е грешен, но ти живееш като ученик в Школата, затова ти трябва чистота на сърцето. Не казвам, че сърцата ви са нечисти, но казвам какъв е законът: за най-малката нечистота и за най-малкото леке те изпъждат за хиляди години от тази Школа.

       

             Та вие сега, като Ученици на Окултната школа, трябва да имате такова смирение, каквото е имал Христос в света и да бъдете послушни като раби. Послушни ли сте, Белите Братя ще ви бъдат полезни; не сте ли послушни, те ще ви покажат вратата. Но не мислете, че вие сте вече в Школата. Във вътрешната Школа се изисква самопожертване, отричане от себе си – това, което вие не можете да направите. И тъй, вие сте далеч от Школата, сега се приготовлявате за Школата.

       

      Мили приятели,

      На следващата ни духовна среща ще ви предложа някои упражнения за създаване на връзка с Божествения свят, дадени от Учителя. И искам да ви напомня да произнесем 133 псалом утре – на 22 февруари по време на сутрешния ни наряда а на 26 февруари – петък – да кажем Хвалата.

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

    22
    23
    24
    25
    26
    27
    28
    • Групата на Мария Майсторова
      14:00 -16:00
      28.02.2021

      ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 28 ФЕВРУАРИ –16.00 ч.

       

      „Да дойде царството Божие на Любовта, да разгърне чувствата в душата ми и да блесне Истината“!

       

      Мили приятели,

       

      Тази формула от Учителя ще произнесем утре – на 1 март. А днес ще продължим с песента Бог е Любов и с Марша на Светлите сили. И с Добрата молитва също, и с Молитва на Избраните.

       

      МОЛИТВА НА ИЗБРАНИТЕ

       

      Господи, благослови този народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество, окрили духа му, дай му вяра, упование и надежда в Тебе, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи, Боже наш, това заради Великото Си име, с Което си знаен през всичките векове. Направи да се освети името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете ни, Господи, отпред лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето свято дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката Си ръка. Стори това заради Господа нашего Иисуса Христа, чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме.

       

      Амин

       

      Любезни братя и сестри,

      Ще ви припомня един по дълъг молитвен наряд, който по желание можете да го правите всяка сутрин – изцяло или частично:

       

      НАВЛИЗАНЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ СЛЕД СТАВАНЕ ОТ СЪН

       

      1. Щом човек се събуди от сън, трябва да каже:

       

      Господи, благодаря Ти, че възкръснах и днес, кажи ми какво трябва да направя за Теб.

       

      2. Като се събудим, се обръщаме на гръб, слагаме лявата ръка върху стомаха и дясната върху нея, като казваме съкратената частна молитва.

       

      Господи Исусе Христе,

      Йехова, Елохим, Утешителю, Дух Святий, Аоум,

       

      Учителю благи Беинса Дуно, бъдете в мен и с мен сега, всякога и през всичките векове на живота ми.

      Амин

       

      3. Правим дванадесет кръгови паси върху стомаха си с дясната ръка и дванадесет с лявата в посока, обратна на часовниковата стрелка – по движението на Паневритмията, или както се движи земята. Така ние влизаме в хармония със земните сили.

       

      4. Правим десет кръгови паси с дясната си ръка върху слънчевия възел (plexus Solaris) – лъжичката, и десет с лявата ръка.



      5. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните:

       

      Господи, вложи Любовта Си в сърцето ми да говоря меко и сладко, да постъпвам благородно, да изявя Твоята Любов.



      6. Дясната ръка със събрани пръсти върху центъра на Духа:

       

      Господи, вложи Мъдростта Си в ума ми, да мисля право, да разрешавам правилно всички свои умствени задачи, да печеля сърцата на хората и да им помагам в изпълнението на Твоята Воля на Земята.



      7. Издигаме двете ръце перпендикулярно, успоредни, с длани една срещу друга и казваме:



      Господи, Творец на Вселената, искаме да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила. (3 пъти)



      8. Ръцете милват главата от челото назад до тила:



      Нека Твоето Благословение да дойде върху моята душа и аз да изпълня Твоята Воля на Земята.



      9. Слагаме ръцете отзад на тила лявата отдолу, дясната отгоре, като казваме:

       

      Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които Си вложил в душата ми, благодаря Ти за великите условия, при които Си ме поставил да живея, да се уча, да се движа, да работя, да пея и свиря, за да изпълня Твоята Воля.



      10. Мислено галим краката си и казваме:



      Мили краченца, услужете ми и днес, за да мога да се движа и изпълня задълженията, които имам към Тебе, Господи Боже мои. (3 пъти)



      11. Мислено галим ръцете си и казваме:



      Мили ръчички, услужете ми и днес, за да свърша работата, която Ти, Господи, Си ми определил. (3 пъти)

       

       

      12. Стъпваме с десния крак на пода и казваме:

       

      Стъпвам с десния си крак за Бога;

      след това сваляме левия си крак и казваме:

      Стъпвам с левия си крак за Христа.

      Изправяме се на двата крака и казваме:

      Стъпвам с двата крака за Учителя.



      13. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме:


      Всичко чрез Него стана. (3 пъти)



      14. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината:


      Благославям Те, Господи, хиляди и милиарди пъти за всички блага и благословения, с които Си ме изпълнил. (3 пъти)

       


      15. Йеова и Ре. Бог промисля за нашите души. (3 пъти)

       

       

      16. Изпяваме песента „Вдъхновение“, за да създадем условия за идването на Духа Божий в нас. (3 пъти)

       

      17. Изпяваме песента „Аоум“. (4 пъти)

       

      18. Изпяваме песента „Вярвам в Тебе Господи“.

       

      19. Изпяваме песента „Чуй, Господи“.

       

      20. Изпяваме песента „На зората“ – за да дойдат всичките възможности в нас.

       

      21. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината:


      Господи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога и през всичките векове на живота ни.


      Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните:

       

      Да бъде благословено Твоето Велико Име;

       

      Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Духа:

       

      Твоят Вечен и неизменен Дух, Твоята животворяща душа, Твоето Свято Слово на Любовта.

       

      22. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, Върху центъра на Истината:

       

      Господи, благослови Учителя ни,

      Който ни води в Твоя Свят Път.

       

      Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните:

       

      Благословено е Името Му, с което е знаен тук долу на Земята, между нас – Петър Константинов Дънов.

      Благословено е Името Му, с което е знаен пред светлите ангелски ликове.

      Благословено е Името Му, с което е знаен пред Великите Светли същества на Любовта, Мъдроста, Истината, Правдата, Добродетелта, Красотата и Еховистите.

      Благословено е Името Му, с което е знаен пред Тебе, Господи Боже мой — Великия и Свят Дух на Истината — Беинса Дуно.

       

      Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Духа:

       

      Нека Неговият Дух и Твоят Дух да се слеят в едно, да Сте едно цяло,

       

      Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху устните:

       

      за да се освети Името Ти

       

      Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Истината:


      и ние да се влеем във Вашата Любов и да бъдем едно с Вас, както ти с Отца.

       

      23. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите:

       

      Господи, благослови всички наши братя и сестри, с които се подвизаваме в този свят, да е за Твоята Слава.

       

      Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Мъдростта:


      Озари умовете ни с Твоята Виделина, да се отворят умовете ни, за да разбираме писанията, да Те познаем, да Те приемем, да Те възлюбим и да започнем да Ти служим и да изпълним Твоята Воля на Земята.

       

      Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Любовта – сърцето:

       

      Стопли сърцата ни с Твоята топлина, за да се обърнат сърцата ни към Твоята Любов, за да започнем да обичаме нашите братя и сестри, както Ти ги обичаш.

      Да им помагаме, да им съдействаме, да им служим и заедно с тях да вървим в общия еволюционен път към новия живот, който идва вече в света.

       

      Ръцете сбити в лактите, хоризонтал-но на юмрук и движим палците си отгоре:

       

      Усили волята ни с Твоята Сила, за да придобием една диамантена воля, с която да преодоляваме лесно всичките препятствия, мъчнотии и трудности, които се явяват в живота ни. Да се справяме с мъчнотиите и трудностите си и да помагаме на нашите братя и ближни, и във всяко страдание да виждаме Твоята любяща ръка, която превръща всичко на добро.

       

      Амин

       

      От днес предлагам да започнем с някое от упражненията, записани в червеното тефтерче на Учителя:

       

             Да направим едно упражнение за 3 минути! Представете си, че тръгваме към Слънцето по един гладък път и се движим с една бързина 5 пъти по-голяма, отколкото бързината на слънчевата светлина. Значи с бързина около един и половина километра в секунда. Вие ще си представите, че се качвате в една светла каруца. Тогава колко секунди ще ви са нужни, за да идете до Слънцето? – Всичко една минута и 6 секунди. В 3 минути отгоре ще направим един кръг – от Земята ще минем през центъра на Слънцето и ще се върнем тук. Сега представете си, че се намирате в една каруца, която се движи с един и половина милиона километра в секунда. Тъй щото за 1 минута и 6 секунди вие ще влезете в диска на Слънцето и ще излезете. Каквото видите за това време, добре. След 3 минути ще бъдем пак тук. Знаете ли защо ние ще се движим с бързина, 5 пъти по-голяма от тази на светлината? Ако се движите със същата бързина на светлината, вие сте във физическия свят, но понеже се движите 5 пъти по-бързо, вие сте в духовния свят, дето се движат мислите и чувствата на хората.Сега ще бъдете внимателни, никакъв багаж няма да имате. Най-малкият багаж е опасен. Никакъв багаж, нищо! До Слънцето за 3 минути не ви трябва багаж, ще бъдете свободни. Една приятна разходка е това!

      Ще започнем вече упражнението. Ще сложите волята си на работа! Кашлиците, всичко ще оставите настрана. Защото тия пространства, през които ще минете, ако речете да кашляте, кондукторът ще ви спре насред пътя и ще ви свали.

       

       „Смисълът на противоречието“ 19 март 1923 г., Общ Окултен Клас, София

       

              Следващият метод от Учителя, върху който ще размишляваме днес, мили приятели, е методът на Благодарността и доволството, за който ще научим от спомени на учениците Му и от някои беседи:

       

      БЛАГОДАРНОСТ

      Спомени на ученици

       

      След един обяд с Учителя започнахме разговорите, Той взе една съвсем суха коричка хляб и рече: „Тази малка коричка е суха и тук не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните. Човек е непрекъснато недоволен и не може да оценява малките блага, които му се дават. Затова една от задачите на ученика е да превърне недоволството си в доволство, за да оцени малките блага. Това става по два начина: или чрез страдание и мъчение, или когато се пробуди съзнанието и видиш, че малките неща съграждат живота“.

      Една сестра от София много желаела да се срещне с Учителя, да разговаря с Него. Скоро желанието й се сбъднало. Тя останала много доволна от срещата. На следния ден запитала: „Учителю, как да Ви благодаря, задето вчера ме приехте на разговор?“ – „Като проявите и вие същото внимание към другите.“

      Георги Събев

      Идва една сестра при Учителя разтревожена и Му казва: „Нямам писмо от дъщеря си, да не се е случило нещо лошо с нея?“.

      – Учителят постоява малко, съсредоточава се и казва: „Дъщеря ти след три дни ще си дойде. Малко не е добре, но не се безпокой, ще й мине.“ Така и стана. След три дни се завърна дъщеря й. Отиват и двете да благодарят на Учителя. А Той казва: „Благодарността е връзката между ученика и Божието Благословение. За всичко благодарете!“

      Борис Николов

      Една сестра имала силни ревматични болки, едва пристъпвала. Болки големи в глезените. Иде й да вика от болки. Въпреки това, тя решава да отиде към полянката и ето – насреща й Учителя: –

      -„Какво има?“ – „Имам ревматизъм в краката, едва ходя“. Учителят казва: -„Слънчеви бани“ и отминава. Ала в същия момент болките на сестрата престават. На другия ден тя отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Вие казахте да правя слънчеви бани, но не стана нужда, понеже веднага след срещата ми с Вас болките престанаха. Как да благодаря за това?“ Учителя отговаря: „Като направиш най-малкото добро!“

      /Сестрата бе Анка Каназирева./

      Борис Николов

       

      ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

       

      Днес всички хора са недоволни, търсят нещо, което да ги задоволи.Недоволството предизвиква преждевременна старост. По какво познавате старостта? – По бръчките на кожата. Бръчките са признак на сухота в организма.

      Мнозина роптаят против разумния свят, против възвишените същества, които са взели участие в създаването на света. Те дават на човека цял хляб, но той е недоволен. Тогава те казват: Вземете му половината хляб. Пак си недоволен. Взимат половинката от останалия хляб. Ако продължаваш да бъдеш недоволен, ще вземат още половин парче от останалото. Недоволството ти ще те доведе дотам, че ще вземат и последната ти хапка. След това започваш да плачеш и да се молиш. Дават ти едно просено зрънце. Ако си благодарен, ще ти дадат две зрънца. Продължаваш да благодариш – ще ти дадт 3-4-5 зрънца. Така ще увеличават зрънцата, докато се научиш да благодариш и за малкото.

             Ако те сполети малко зло, благодари. После ще те сполети още по-малко зло. Ако не благодариш за малкото зло, ще дойде голямото зло. Законът на доброто е следният: Ако благодариш за малкото добро, ще дойде голямото добро; ако благодариш за голямото добро, ще дойде още по-голямо. Законът на злото е обратен. Ако благодариш за малкото зло, иде по-малко зло; ако не благодариш за малкото зло, ще дойде по-голямо зло.

      Ако в тебе се яви най-малкото недоволство, няма да се мине много време и ще те сполети нещо.

      Ако си недоволен от себе си и Бог ще бъде недоволен.

      Ако ти си недоволен от всички дарби, способности, от всички блага, които Бог ти е дал, ти си един негодяй!

      Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си. Най-после, трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят.

      Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота.

      Ако човек е недоволен от себе си и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от ближния си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от Бога, всички живи същества няма да бъдат доволни от него. Такъв е законът. Следователно, не можеш да бъдеш щастлив, ако си недоволен от себе си. Значи първо трябва да се справиш със себе си. Намери поне една добра черта в себе си и бъди доволен, че се отличаваш по нещо от другите. Тази черта да бъде отличителна – никой друг да я няма.

       

             В първо време искам да освободите умовете си от разни грижи за разнообразни, несбъднали се мисли и желания; от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас, Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, Който слиза отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между вас и трябва умът и сърцето ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме същества недоволни и неблагодарни. Всеки ден, час след час, Бог ни изпраща Своето благословение. Но ние сутрин като ставаме, не Му благодарим за благостта, която ни е показал.

      Неблагодарността осакатява и преждевременно състарява човека, а благодарността оживява, възраства и подмладява. Хората най-често боледуват от това, че са имали възможност да направят едно добро и не са го направили и от това, че са неблагодарни.

      Аз не познавам по-неблагодарно същество от човека.

      Ако днес хората страдат, страдат от неблагодарност. Забравят да благодарят. Да благодарят за Слънцето, за водата, за въздуха, за плодовете и неизброимите блага, които Бог ни е дал. Да благодарим за всички добри условия, които разумната Природа е създала за нас преди още да сме били родени на тази Земя. Благодарността умножава благата. За всичко благодарете!

      Човек живее в безпределно пространство. От всички небесни тела получава подаръци като от една велика майка, но не му идва на ум да прати едно благодарствено писмо за благата, които получава. Има поща за оня свят, но вие сте забравили, къде се намира. Може да сте учени, но забравяте съществените неща. Благодарността е съществено нещо.

      Какви по-големи блага може да очаквате от въздуха, водата, светлината и храната?

      Благодарете за всички блага, от които се ползвате. Вие нямате представа колко струват благата, които са ви дадени. Бог е работил милиони години, докато ги създаде.

      Едно се иска от човека – всеки момент да благодари за големия дар, който Бог му е дал. По-голям дар от очите не съществува. Никога не натискайте очите си. Ако ви болят, разтривайте слепоочните области или костта зад ушите. Не упражнявай очите си в търсене недостатъците на хората.

      Всяка сутрин като ставате, благодарете на Бога, че с очите си виждате небето, а с краката си ходите по земята. Радвайте се, че има виделина в света; радвайте се на деня и нощта, които Бог е създал; радвайте се на всичката вода… Благодарете за тревите, за дърветата, за всичко, което виждате върху земята, по която ходите. Да чувствате Неговото Присъствие всякога и навсякъде. За пример, като наблюдавате сутрин изгряващото слънце, а вечер – луната и звездите по небето, сърцата ви да трептят, да чувствате Божието Присъствие. Да благодарим за най-малкото Божествено Благо.

       

       

      От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога!

      Всяка сутрин като ставаш от сън, благодари на Бога и искай да те посети Любовта, с която да работиш през целия ден.

      Вземи каква и да е книга, прочети я и благодари на Бога, че е пратил учени хора на Земята да пишат такива книги. Прочети нещо от книгата, затвори я и пак благодари. Да благодарим за всичко, което срещаме в живота си. Не търсете щастието, но благодарете за всичко.

      Като погледнеш обувките си, благодари за кожата на животното, което ти е дало кожата си. Хич не влизаме в положението на страдащите. Благодарете на житото, което страда заради нас. Благодарете на ябълките, които страдат заради нас. Благодарете на водата – става нечиста и ни очиства. Благодарете за въздуха, за светлината, за всичко онова, което Бог ни дава. Благодарете за всяка хубава мисъл, която прониква в ума; благодарете за всяко хубаво чувство, което прониква в сърцето. Благодарете, за здравето, което е във вас.

      Имате едно желание, което не можете да постигнете. Благодарете на Бога, че не сте го постигнали. Оженили сте се – благодарете за това. Не можете да се ожените – пак благодарете. Осиромашали сте – пак благодарете. Благодарете за всичко, което става около вас и с вас. В това се заключава новото възпитание. Благодарете и за злото, и за доброто. Като благодарите за злото, Бог ще го превърне на добро. Докато избягвате злото, вие сте на крив път и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите със злото, не бягайте от него, но благодарете на Бога, че ни е посетило. Щом благодарите за злото, Бог веднага ще го превърне на добро. За всичко благодарете, но не външно, а вътрешно. Когато човек дойде до положение да благодари за всичко, което преживява, това показва, че той е събуден. Всяка благодарност, отправена към Бога, е свързване с Него. Щом се свържете с Бога, Той веднага ви се притича на помощ. Ако ви е сполетяло някакво зло, Той го превръща на добро. Без благодарност към Бога вие не можете да Му обърнете внимание, нищо не можете да придобиете.

       

       

      Само хляб и сол да има, той пак трябва да благодари. Всяко нещо, за което човек благодари, се освещава и благославя.

      Болният като благодари, болестта си отива. Значи самият човек става причина да му се отнеме благото. Ще благодариш.

      За всяко благо, напредък в живота, повишение, оздравяване, трябва да се отблагодарим с някаква материална жертва.

      Дебне ви някакво зло. Когато ви се отнеме някаква материална сума, когато ви се нанесе материална щета, това значи, че злото ще се размине.

      Изложен си на хиляди опасности, но благодари, че нещо те пази.

      Който иска да се освободи от страданията, трябва да благодари на Бога за всичко, което му се дава. Благодарността е еквивалентна на плащането. Благодарността е особен род лъчиста материя, която човек отправя към разумния свят. В замяна на тази материя, разумният свят изпраща духовна светлина, която осветява пътя му.

      Щом човек е доволен, той всеки ден ще прибавя по нещо към своя характер.

      Онези, който искат да се занимават с новото учение, трябва при най- неблагоприятни условия да са доволни.

      Бъдете доволни от онова, което имате в даден момент. Беден си – бъди доволен. Бедността няма да продължи вечно. Временно ще бъдеш беден. Щом си доволен от бедността, тя ще те напусне. Иначе, ще стои около тебе като екзекутор, докато станеш доволен от нея. Ако не си доволен от бедността, никога няма да забогатееш. И да забогатееш, ще се стремиш към по-голямо богатство и пак няма да бъдеш доволен. Бъди доволен от момента. Искаш ли да запазиш доволството с години, ще изгубиш и това, което имаш.

             Като ученици на Божествената Школа, от вас се иска следното: Да бъдете доволни и благодарни за това, което имате в момента.

      Човек трябва да се стреми към мир в душата си. Че бил болен, че три дена не бил ял – той трябва да благодари. Че работите му не били уредени, както трябва – пак да благодари. Човек трябва за всичко да благодари – от това зависи неговото вътрешно благосъстояние.

      Доволството е вътрешен процес. Остане ли да се задоволяваш по външен начин, нещастието тръгва след тебе.

      Следват четири закона в Природата:

      1. Когато благодариш на Бога за доброто, то расте.
      2. Когато благодариш на Бога за страданията, те си отиват.
      3. Когато не благодариш на Бога за доброто, то си отива.
      4. Когато не благодариш за страданието, то остава и расте.

      Най-важната и най-голямата жертва за ученика е, когато се намери в най-големите трудности, мъчнотии, лишения и пр., да благодари на Бога – там именно се изпитва характера на човека. Та, при най-големите мъчнотии да кажеш: „Добре ми е, Господи, че се наскърбих“. Но не механично, а дълбоко вътрешно.

       

             Най-великото нещо е при най-големите страдания и противоречия в живота си да кажеш: „Благодаря Ти, Господи, добре ми е!“

       

             Хората на Новата култура се отличават с това, че те са доволни на най- малкото, което им се дава. Винаги благодарете, за всичко се радвайте!

       

             Благославяй, душе моя, Господа, благославяй и благодари за всичко добро, което ти е дал, и тогава всякога ще бъдеш радостен и весел.

       

      Мили приятели,

       

      Нека си припомним следния откъс от беседата “Положителни и отрицателни сили в Природата”, произнесена от Учителя през 1922 г. след отваряне на Школата в България. Той звучи и днес особено актуално:

      “…Сега трябва да пазите пропорцията. Има три степени: на 100 души – 10, 50, и 75. На 100 души добри хора може да се допуснат най-много 75 лоши хора между тях, а най-малко да се намалят до 10 души. Намалят ли се повече от 10, те унищожават корените на своя живот, и обратното – като увеличиш злото от 75% нагоре, ще причиниш смърт. Ако слизаш в обратното движение на хората, в обществото на лошите хора, и там на 100 лоши трябва да има 10 добри. Следователно, когато минаваш от една школа в друга, т.е. от един вид вибрации в друг, ако не може да спазиш тази пропорция, непременно ще влезеш в областта на смъртта, защото не си спазил този закон. Разберете, там казва Господ: „От всички дървета на рая ще ядеш, но от това дърво, където се изисква един отличен ум, учител се иска там, да не ядете от това дърво“. И дойде онзи първият, змията, тя беше учител от черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и казва им: „Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете“. И те го послушаха, започнаха с първото учение и в света се образува първата лъжа. А в Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално, или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете – съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божественият глас, извика: „Адаме“. Адам слушаше, но се престори, че не чува, а то е лъжа. И втори път той пак мълча – пак лъжа, и на третия път той каза: „Тук съм, Господи, но не смея да изляза“. И след това – Адам нямаше доблестта да каже Истината…”.

       

      Мили приятели,

       

      Ще завършим днешния наряд с Господнята молитва.

       

      БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ! БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ!

    Създадохме sinarhia.com за вас, защото вярваме, че:

    Братство се гради не с устави и договори, а с Любов.

    Истинското Християнство изключва власт на едни хора над други.

    Само безкористната работа е работа за Бога.

    Е добре да прилагаме Учителя, а не да го предаваме.

    Център на нашето обединение трябва да бъде Христос.

    Единението в Любовта прави силата.

    Ако споделяте нашите възгледи, добре дошли сред нас! 🙂

     

    Close