„Ето колко е добро и колко угодно, да живеят братя в единомислие.“ (Псалом 133)

    Брой 1 на електронен вестник „Синархия“

    Братя и сестри, Пред вас е брой 1 на електронния вестник „Синархия“, издание на Просветния съвет на Бяло Братство –…

    Виртуална Синархия с Мария Майсторова

    Мили Приятели, Днес ви предлагаме още един, но много по-кратък разговор на Учителя с ръководителите на Братските групи, проведен на…

    ОБРЪЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ по случай ВЕЛИКДЕН

    „Днес е денят на Възкресението! Ще ме запитате дали можете да възкръснете. Слънцето казва: „Можете!” Да няма плач, да няма…

    Виртуална Синархия с Мария Майсторова

    МИЛИ ПРИЯТЕЛИ,НА ДНЕШНИЯ СВЕТЪЛ ПРАЗНИК ИСКАМ ДА СЕ ПОЗДРАВИМ С ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО! НЕКА ХРИСТОВАТА СВЕТЛИНА ОЗАРИ ДОМОВЕТИ НИ И СТОПЛИ…

    Виртуална Синархия с Мария Майсторова – 18. април, 16.00 ч.

    Мили приятели, Предлагаме ви днес да започнем с песента „Бог е Любов“. И да продължим с молитвата на Данаила /61…

    Виртуална синархия с Мария Майсторова – 16 април – 16.00 ч.

    Мили Приятели, Предлагамe да започнем днешния (16.04., 16 ч.) наряд  с песента „На Учителя“, а след това, да произнесем три…

    Тук е календарът ни с програма за събития: срещи, събори, творчески мероприятия (концерти, изложби, представяне на книги и др.), общи молитви на последователите на Бялото братство в България и полезни новини с информация за синархията, както и други теми свързани с хармонизиране, координиране и сплотяване чрез братски живот по методите завещани ни от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) .

    Предстоящи събития - кликнете върху избрана дата за още подробности (на мобилните устройства информацията се показва под календара)

    Покажи събитията по категории

    Местоположения

    Изчисти предпочитанията
    • 07
      07.Март.Неделя

      Групата на Мария Майсторова

      14:00 -18:00
      07.03.2021

      ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 7 МАРТ – НАЧАЛЕН ЧАС 14.00

       

            Мото:     

      Апостол Павел за Любовта

      “Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

      Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,   не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

      Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

      Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

      Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е Любовта.”

       

      Първо послание на Свети Апостол Павел до Коринтяни, глава 13

       

      Мили приятели,

       Наследен от древни времена е нашият обичай с укичването на мартеницата на 1 март. Но малцина знаят, че този обряд е свързан с честването на пролетното равноденствие, което през изминалите времена не винаги е съвпадало както сега с 22 март или около тази дата. Това е и началото на духовната нова година. А космическият закон гласи, че каквото е в началото на раждането, на деня или годината така ще бъде и през целия живот, когато приемаме и благословението от Бога. Така, че не случайно Божественият Дух се вселява в младия Петър Дънов около Равноденствието – в случая на 19 март 1897 година.

             Днес искам да се спра по подробно на цялата история около вселяванията на Божествения Дух в нашия Учител, защото както той сам казва, че този процес на вселяване ще бъде по често явление в живота на човеците, за да се ускори еволюцията им като се съкрати времето от престоя в майчината утроба до тяхното духовно съзряване. Или вселяването ще става във всички готови души за приемането на Божията благодат в бъдеще. 

             Но нека да започнем сега празничното честване на 124-та година от този велик исторически факт като изпеем песента “Духът Божи”  и произнесем Добрата молитва.

                Ето и подробната история за поредицата от вселявания на Божествения Дух в Учителя, описана от първите му ученици.

       

       

      ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ – БЕИНСА ДУНО

      И

      БОЖЕСТВЕНАТА ТРОИЦА

       

             Когато Божествения Дух слиза тогава се “ражда” Учителя. На 7/19 март 1897 г. Божественият Дух се вселява в Петър Дънов.

             Когато Христовият Дух се вселява се създава Мировият Учител. На 15 август 1912 г. Христовият Дух се вселява в Петър Дънов.

             Когато Господният Дух на Силите задвижва Словото на Бога чрез Мировият Учител – проявява се Всемировият Учител на Вселената.

             На 24 февруари 1922 г. Господният Дух се вселява в Петър Дънов.

             Само Всемировият Учител може да открие Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, защото се изявява чрез Словото на Бога и се проявява чрез Славата Божия.

             Тази Школа се открива за първи път на Земята. Тази Школа се открива за пръв път в духовния свят. Тази Школа се открива за първи път в Божествения свят.

             Всемировият Учител на Вселената – Беинса Дуно е Бог Емануил – това е Божествената Троица.

             Бог Емануил е слязъл за първи път на Земята.

             Над Всемировия Учител Беинса Дуно стои само Бог!

             Амин!

       

      УЧИТЕЛЯ  И ВСЕЛЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ В НЕГО

      Обзорен преглед

       

       

             Младият Петър често придружавал баща си свещеник Константин Дъновски при изпълнение на неговите черковни обязаности във Варненската епархия. При едно такова посещение в село Тетово, Русенско, на 7/19.03.1897 г. в 5 часа сутринта в Петър Константинов Дънов се вселява Божият Дух, на неговата 33 годищна земна възраст и той става Учител, който управлява слънчевата система, слънцата, звездите и планетите. От този момент той става вселен и родовата му карма отпада от него. От слаб болнав млад човек, той се превръща в здрав силен младеж, който започва да лекува всичките физически и духовни недъзи на хората, които идват в допир с неговия дух. Както отбелязах, вселяването става точно в 5 часа, когато всички същества от Космоса отправят ума си към Бога и му благодарят за всичките блага и благословения, с които ги е обсипал. Точно в този свещен момент за нашите души, когато целият космос се моли, идва Божият Дух, като силна бяла светлина, която обгръща тялото на Петър и влиза вътре в него. Това става пред очите на баща му, който е записал в библията си за това явление и казва:„Сбъдна се онова, което отдавна ми беше предизвестено за моя син Петър. Видях сиянието и Светлината, които го обгърнаха изцяло…“.

             Учителя отбелязва така това събитие: „Докато бях физически роден, минах през големи страдания и тежки болезнени състояния, защото изплащах родовата си и българската карма. Като станах вселен, целият този тежък товар отпадна от плещите ми и аз станах служител на Бога – свободна душа в земния живот.“

             Преди Петър да е навършил своята слънчева 33 годишна възраст, най- важната земна година от живота на човека, в него се вселява Божият Дух.

             Учителя започва усилена подготовка на условията за пробуждане умовете на българите, да започнат един активен духовен живот, в който да се привлекат готовите будни души – да работят за делото Божие на земята. Да се създадат условия в България за пръв път в историята на космоса и да се открие школа на Бялото братство, в която да се проповядва Словото Божие, адресирано до човешките души на Земята с помощта на цялото Небе. Подготовката започва през 1896 г., когато издава неговата богословска дисертация – книгата „Наука и възпитание“, която става настолна книга за всяка будна душа, желаеща да се усъвършенства, да се свърже с природата и научи пътищата, по които трябва да се развива. След вселяването на Божия Дух в Петър, той издава книгата „Гласът Божий или Ла Елохим Хахарец“ – „Хио, Ели, Мели, Месаил, това е тайната на Духа“, показваща пътя на Духа на Истината – Беинса Дуно на Земята и работата, която предстои да свърши за идването на новата епоха на Водолей, задача, с която трябва да се подготви идването на новия живот на Земята.

       

             През 1898 г. пред благотворителното дружество „Милосърдие“ Учителя изнася историческото „Призвание към народа ми“, което се отпечатва през 1899 г.

             Учителят дава и „Добрата молитва“, която е валидна за цялата вселена и се произнася от всички ангели. Същевременно Учителя е имал постоянна кореспонденция с брат Пеню Киров, доктор Георги Миркович и Тодор Стоименов – неговите първи ученици.

       

             На 13.02.1899 г. при Учителя идва архангел Михаил и му предава заповедта на Бога да започне работа със Синархическата верига, която е създал.

             И така се свиква първия събор на Веригата на 19.08.1899 г. а след него започва да се увеличава и броя на членовете й.

             На 13.02.1899 г. се дават свидетелствата Господни и Божието обещание, за които писах в предишния наряд.

             Трябва да се отбележи, че XIX век за Учителя започва с неговите седем разговора с Духа Господен. Той е на 36 земни години, когато в него се оформя тялото на Любовта или пениалната му жлеза (от 35 до 42 години).

             В хороскопа му направен от астролозите на Изгрева, за момента на вселяването на Божия Дух в Петър Дънов е изгрял на Асцендента му зодиакалния знак Водолей. Това показва, че и физическият; духовният и менталният живот на Учителя ще бъдат заети постоянно с духовната подготовка на идването на новата епоха на Водолея, която започна на 21.03.1914 г., събота, в 13 ч. 11 минути за София и новият живот на Любов, мир, хармония и братство между народите, който тя ще донесе на Земята. Тази епоха ще трае 2160 години, до 4074 г., когато тук на Земята в миниатюр ще се прояви Царството Божие..

       

             Учителя работи усилено с Веригата, като всяка година провежда братски срещи с членовете й, около празника Голяма Богородица – 15 август (сега 28).

             Годишните срещи от 1899 г. до 1908 г. са били провеждани в град Варна. А от 1909 г. до 1915 г. съборите се провеждат в град Велико Търново, като се прекъсват от Първата световна война. Сестра Мария Казакова изготвя протоколите от срещите от 1906 до 1908 г. От 1909 г. до 1912 г. протоколите се водят от брат Петко Гумнеров. От 1913 г. до 1915 г. – от брат Димитър Голов.

             През 1912 г. Учителя отива два месеца преди събора, през м. юни в Търново и се настанява в закупената през 1911 г. братска къща в село Арбанаси. Там той работи усилено с Библията, от която изважда стиховете, необходими за написването на книгата „Заветът на цветните лъчи на Светлината“. Учителя я прочита на събора, като дава и обяснения за нейното използване. Скоро след това брат Димитър Голов отпечатва книгата на луксозна хартия с кожена подвързия. Учителят раздава книжките със Завета, подписани от него, първоначално на определени от него последователи, присъстващи на събора през 1912 г. Тогава той обявява: „Христос никога не е присъствал така между нас, както тази година присъства. Какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации, образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми…“. На този събор Учителя препасва престилка на кръста си и умива краката на своите първи ученици и полива на другите да си измият ръцете, подобно на Христос преди 2 хиляди години.

       

       

             На 15 август на един висок баир над село Арбанаси (Голяма Богородица) в З часа сутринта, когато на Земята идват съществата на Бялото братство, при Учителя идва Христовият Дух – Главата на Всемирното Бяло Братство – и го пита:

       – „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мен?“

             Учителят му отговаря: „Слушам, Господи, да бъде Твоята Воля, както на Небето, така и на Земята.“

      Тогава в Петър Константинов Дънов се вселява Христовият Дух и той става Миров Учител, който управлява Битието и Небитието, Бялата и Черната ложа.

             Това е третото раждане на Учителя: първото във физическия свят, второто – в Духовния , а третото в Божествения свят. Той е дете на Слънцето и на цялата вселена – обичан и непрекъснато подпомаган от небесното войнство в трудната му и отговорна работа.

       

             Учителя спазва стриктно програмата, дадена му от Небето и до 1943 г. изнася  всеки ден беседи, да навакса изпуснатото по време на войните и да даде на човечеството това, което Бог му е определил. Когато го запитали защо изнася всеки ден беседи, той отговарил, че няма време и затова бърза.

       

       

              Той изнася 7777 беседи на подготвения отпреди 5400 години български език – най-подходящ за окултното знание. Само в българския език има две имена за Бога: Господ (съществата, завършили еволюцията, които ръководят живота на Космоса) и Бог (Единният, Незнайният, Великият Дух на вселената).

       

             Когато Учителя слиза на Земята през 1864 г., князът на този свят, Велзевул, му казва: „Аз ще те пусна на Земята, но при едно условие. Аз ще ти изпращам учениците, които трябва да учиш.“ Учителят се съгласява с това условие и до вселяването на Божия Дух в него на 19.03.1897 г. е подложен на постоянните силни атаки от черната ложа, за да изплати родовата си и поетата от него карма на българския народ.

            

             И още на първите срещи на Веригата казва на присъстващите членове, че те са били по времето на Христа и са викали: „Разпни го!“ Това са врагове на Христа, пратени от княза да се учат при Учителя. По-късно, когато на беседите в 10 часа в неделя, са идвали да слушат Словото му тъй наречените от него “старозаветни”, някои от тях му задали въпроса: „Откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Едни ходили боси, други брадясалш, трети със скъсани панталони, четвърти си бъркали в носа, за да дишаи, други застанали неподвижни като кол – медитирали….”.  

      – Учителя им отговарил: „Такива Бог ми е изпратил и с тях работя. Други няма!“

       

       

              Той им предложил те да дойдат на тяхното място и да учат Словото, но те му отказали.

             Учителя се обръща към заобиколилите го приятели от Изгрева и казва: „Вие не сте най-добрите на Земята, но по-добри от вас няма. Всеки от вас струва повече от целия този български народ. Вие сте кваса на света, от който ще се заквасят всичките хора по лицето на Земята.“ Учителя е знаел добре, че работи с най-големите си врагове, действали срещу него от векове и дошли от всички краища на света. Когато му казват, че много пъстро е неговото обкръжение, той се обръща към заобиколилите го изгревяни, посочва към тях с пръст и казва:

      „Щом учението ми при вас успя, то ние ще победим! Щом учението ми при вас успя, моите врагове от памтивека и злосторниците на света, то ние ще победим. Ще победим света вътре във вас и света около вас. Ще победим!…”.

             Това беше обкръжението на Учителя, изявено след третото му раждане на 48 години, когато той оформя тялото си на Мъдростта. 70% бяха негови явни врагове и едва 30% възприемаха донякъде Словото му. Духът и душата му са били огорчени до дъното си от непослушанието, безверието и лъжата, която често се използва и сега. (Трите най-страшни бацили в живота на човечеството.)

             Учителя е поемал цялата карма на братството и когато през 1936 г. разправиите на Изгрева стигнаха до своя краен предел, той спаси Изгрева от подпалване и изгаряне, организирано от Съюза на запасните офицери и тяхната организация „Народна защита“. Когато след това те решават да сложат бомба под салона със закъснител и да избият братята и сестрите, Учителя пред господарите на кармата пое този удар върху себе си. На 12 май 1936 г. беше извършен побой над него. Той се разболя и мина през по-страшна Голгота от тази на Христа. Тази негова велика жертва за братството отмени адската машина, която „Народната защита“ искаше да постави под салона. Много от изгревяните съзнателно или несъзнателно работеха срещу делото на Учителя.

       

       

             Няма помия, която да не е изписана върху главата на Учителя, особено след създаването на школата му през 1922 г. /второто вселяване става тогава –  на 24 февруари/. Той казва:

             „Някога българите са направили едно голяма добро на Господа…”. Сега чрез мен Той се реваншира на българите. Беседите му са построени по законите на музиката и всяка дума представлява определен тон, който в ангелския свят звучи и в съчетание с другите тонове (думи) се образува една величествена симфония. Затова не трябва да се променя или премахва нито една дума от Словото на Учителя, защото щом се промени само една дума, симфонията звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие. Те чрез музиката излъчвана от беседите, възприемат Словото.

       

             Любезни братя и сестри, в днешния наряд сме влключили и темата “Жената като олицетворение на Божествената любов”, за която ще говори сестра Надя Белева. Тя казва: “Ако тази любов събужда в теб любов към всички и събужда подтик да служиш на Бога – тя е Божествена… Ако твоята любов внася в другия живот, Светлина, Свобода – тя е Божествена…”.

       

             Мили приятели, както винаги ще ви предложа и днес едно упражнение, дадено от Учителя, което ще бъде много актуално за всички нас във времето до изборите, които предстоят в нашето общество и в държавата ни, а именно:

            Направете упражнения с молитвата “Отче наш” до 22 март. Ще разпределите молитвата според числата, които имате до 22 март. Като кажете “Отче наш”, цял ден ще мислите върху тези думи. Може три дни да

      изговаряте “Отче наш”, след това на четвъртия ден ще кажете: “Отче наш, който си на Небето” и ще размишлявате върху последните думи, и т.н. Само ако знаете какво нещо се съдържа в тези две думи “Отче наш”!  Да знаете какво нещо са думите: “Който си на Небето” и думите: “ Да се свети”…!

              

             Същото упражнение може да направите и с “Добрата молитва”, но по ваш избор. За всеки ден ще вземете един малък пасаж от тях – една, две или три думи. И цял ден тези думи да останат в ума ви.

      Сега да изговорим само тези думи: “Отче наш”.

      “Вътрешният господар”, стр. 25

             И така, днешната ни среща нека да завърши с Господнята молитва.

       

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

    • 13
      13.Март.Събота

      Групата на Мария Майсторова

      15:00 -17:00
      13.03.2021

      ДУХОВЕН  НАРЯД ЗА 13 МАРТ- СЪБОТА – НАЧАЛО 15 Ч.

       

       

      Мото:

       

      “Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората, никой друг. При това, съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя от техните мисли, чувства и постъпки. Следователно, никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който може да му помогне, това е той сам. Как? – Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки. Обаче, човек иска нещата да станат според неговите желания, без той да направи някаква жертва от себе си. Не, ако човек измени своите мисли, чувства и постъпки в прав смисъл, и Бог ще промени решението си към него.”

       

                                                                   Учителя

       

      Мили приятели,

       

      Нека да започнем нашата днешна среща с химна “Аум” и да продължим със следните молитви:

       

      МОЛИТВА НА ПРОРОК ДАНАИЛ

       

      Да бъде благословено Името Божие от века и до века,

      защото Мъдростта и Силата са Негови.

      Той променя времената и годините.

      Сваля царе и поставя царе.

      Дава мъдрост на мъдрите, знание на разумните.

      Той открива дълбоките и скритите тайни.

      Познава онова, което е в тъмнината

      и виделината обитава в Него.

      Тебе, Боже на отците ми, благодаря

      и Тебе славословя,

      Който Си ми дал знание и сила

      и си направил познато онова, което попросихме от Тебе.

      Амин

       

      МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

       

      Господи Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост.

      Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благословил меча на нашия воин и Си Го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя – Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля.

      Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава.

      Амин

       

      Любезни братя и сестри,

       

      Основната тема на днешния наряд ще бъде за прошката. Ще споделя с вас онова, което Учителя е казал за нея в една от беседите си:

       

             “….Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова именно Бог е заличил всичко от паметта ви – да не помните кой какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще вдигне завесата на вашето минало, ще ви покаже какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата Любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите както трябва, ще минете през четвъртото посвещение. Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.

      Днес повечето хора се намират пред третото посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с Любов, и да каже: „Заради Бога прощавам на всички.“ Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божий. Щом станете Син на Бога живаго, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подадете взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат.

      Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него. То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си. Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите.

      Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят. Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце. Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат [Мт, 25:31-46].

      Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението. Тази е задачата ви на земята. Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да ѝ станете на крака, да ѝ се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде. И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството. Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе нещо за изправяне на света.

      Казвам: всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата. Той е третото посвещение. Като минете този изпит, Христос ще ви запита: „За кого ме мислите да съм?“ И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Син на Бога живаго.“

      (Из НБ, държана на 10 февруари, 1929г)

       

       

       

      По темата за прошката ще продължи да говори сестра Надя. А след това ще ви запозная със някои записки от беседите на Учителя за Законите на мисълта:

       

      Спомени на някои ученици по темата: Закони на мисълта

      /Записки от беседи на Учителя/

       

      В света човек трябва да научи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл; възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка.

      Човек е силен, докато той мисли. Та ако искате да бъдете силни, вие трябва да мислите. Когато мислите, вие сте във връзка с оня свят, дето могат да ви помогнат. Човек, който мисли, всякога му помагат. Човек, който не мисли, никога не му помагат. Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото, иска помощ. Онзи, който няма апарат, каквато и авария да се случи, няма да дойдат на помощ.

      Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: „Нещастие има, съдба.“ Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли.

      Видите ли, че някой човек се гневи, сърди, обезсърчава, ще знаете, че той в дадения момент не мисли. Където мисълта присъства, там всички въпроси се разрешават.

      Дойдете ли до някаква мъчнотия, изменете мисълта и чувството си, които в този момент ви притесняват и помощта веднага ще дойде. Докато живее в старите си разбирания и възгледи за живота, човек мъчно ще се освободи от страданията си.

      Човек трябва да мисли, а не да се тревожи и безпокои.

      При най-големите противоречия човек трябва да мисли.

      Светът може да се поправи, но как? – Трябва мисъл, нищо повече!

      Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата.

      Само ако може да мислите правилно, всичко ще имате. Ако закъснява благото, показва, че не сте се научили да мислите.

      Онзи, който иска да се развива правилно, непременно трябва да има правилни мисли. Задачата на петата раса е да изправи мислите и желанията.

      Силата на човека седи в неговата мисъл. Мисълта храни човека така, както и хлябът. Ако мислите на човека не са здравословни, колкото да се храни физически, той пак ще линее.

      Днес малко хора могат да повярват, че мисълта храни човека. Те мислят, че хлябът само дава сила на човека. Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил. Той представя сгъстена Божествена енергия.

      Като станете сутрин, кажете на себе си: „Трябва да мисля тъй, както Бог мисли. Трябва да обичам тъй, както Бог обича.“

      Понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия.

      Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си.

      Дръжте в ума си мисълта: Аз искам да бъда точно такъв, какъвто Бог желае да бъда.

      И тъй, искате ли да дадете живот на доброто в себе си, мислете за него: занимавайте се с добрите мисли, чувства и постъпки, за да оживеят те във вас. Това подразбира стиха: „Които чуят гласа Му, те ще оживеят“.

      Мислите за добър човек, в ума ви ще се яви светлина и в сърцето – топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина и в сърцето – охлаждане. Този закон важи и за нашите отношения към Бога. Влизаш ли във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир. Влезете ли във връзка с ангелите, там ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако мислите за растенията и животните, имате известни влияния от тях. Като мислиш за ангелите, ти си в ангелския свят. Като мислиш за Бога, ти си в Божествения свят. За който свят мислиш, ти си в този свят.

      Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния си живот, но трябва да мисли за Слънцето и да го проучава. Истинската наука, обаче, седи в това: да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с пулса на Слънцето.

      Законът гласи: За когото мислиш, с него и се свързваш, за каквото мислиш, с това се свързваш.

      Иска ли да бъде здрав, човек трябва да мисли за здравите хора. Иска ли да бъде учен, той трябва да се свърже с учените. Иска ли да бъде богат, той трябва да мисли за богатите. Изобщо, за каквото човек мисли, такъв става.

      Трябва да мислиш така: аз съм здрав, млад, спокоен. Каквото мислиш, това ще получиш.

      Всеки ден мислете по две интензивни минути върху известна идея.

      Дойде ли ви една добра мисъл, не я пренебрегвайте, изпълнете я веднага, тя ще ви подигне.

      Дойде ви една велика мисъл – имайте си едно тефтерче, запишете си. Хубавите работи трябва винаги да се записват.

      Най-доброто време за размишление върху дадена тема е вечер в 10 часа, когато повечето хора спят. Този час е най-добър за размишление върху това, което Бог е сътворил.

      Всяка вечер или сутрин човек трябва да употребява 10-15 минути за размишление, да си отговори на въпросите, защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Така той си пробива път и през най-непроходимите места и се свързва с великото, с мощното в Природата.

      Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе.

      Мислите ли да правите нещо, не говорете нищо; само кажете: „Господи, ела ми на помощ“.

      Човек трябва да влезе в съзнателна връзка със силите, които строят организма му. Само по този начин той ще уреди живота в себе си, ще се добере до законите на творчеството и на съзнателната работа и тогава ще може да помогне и на другите, и на обществото.

      Който пее и говори правилно, той може да мисли право.

      Търпелив човек е, който мисли; а нетърпелив човек е, който не мисли.

      Яденето е един метод, един процес на мисълта. Който правилно дъвчи, той правилно и мисли. Който бързо ходи, той бързо мисли. Някой върви бавно, заплеснал се някъде. И всякога противоречията в живота произтичат от факта, че между чувствата и мислите няма хармония.

      Видите ли, че даден човек много яде и пие, ще му кажете, че го чакат големи страдания. Яденето и пиенето се отнасят до света на чувствата. В умствения свят законът за яденето е точно обратен: Който яде много в умствения свят, той малко страда; който яде малко, много страда.

      Каквото е храната за тялото, това са мислите за душата и причината за всички ваши неприятности в живота ви и в домовете ви са вашите мисли, тъй като всяка една мисъл е център, който привлича другите към нея. Ако възприемем една добра мисъл, тя е във връзка с други добри мисли, а когато се свързваш с лоши мисли, то тогава всички лоши мисли те сполетяват.

      Лошите мисли и чувства правят кръвта нечиста.

      Не можеш да живееш добре на Земята, ако мисълта ти е крива.

      Както в природата бурените заглушават хубавите цветя, така неканените мисли и чувства заглушават благородното в човека.

      Лошите мисли и чувства покваряват човека, а едновременно с това и всичко около него. Те са в състояние да заразят цялата атмосфера. Веднъж атмосферата заразена, тя се отразява вредно и на растенията и животните.

      Всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка трябва да се анализират, да се види кои от тях са животински, кои човешки и кои Божествени.

      Всички мисли, чувства и постъпки, в които няма измяна, нито промяна, са Божествени. Обаче, мисли, чувства и постъпки, които се изменят, са човешки.

      Щом ви дойде някоя мисъл, която ви гневи и безпокои, да знаете, че не е от Бога и старайте се да я отхвърлите от ума си.

      Кой е лошият господар? – Кривата мисъл. Докато мислиш криво, ти си при лош господар. Щом изправиш мисълта си, отиваш при добър господар. Пази се от кривата мисъл, т.е. от лошия господар, който ще ти тури юлар на главата.

      Сега аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и й кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас.“ Никога не изпитвайте такава лоша мисъл и не се спирайте над нея. Просто затворете вратата си и й кажете: „Сега нямам време да се занимавам с тебе.“

      Минат ли лоши мисли през ума ви, посадете ги дълбоко в земята. Ако оставите тия мисли в ума си, вие ги препоръчвате на другите, а с това им давате живот. Когато казват, че злото трябва да се забрави, това значи да се посади някъде дълбоко в земята и да не се мисли за него. И Господ даже не мисли за злото, за да не му дава живот.

      Ако в умовете ви се зароди мисълта „Трябва ли да вършим това, което сме замислили“, по-добре не го вършете.

      Преди да направиш нещо, три пъти мисли. Ако правиш нещо добро, прави го; ако не е добро, мисли за лошите последствия.

      Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а се съединявайте с хора, които имат положителни мисли.

      Всичко зависи от нас, а не отвън.

      Нашето бъдеще се определя от нашите мисли, а не от онова, което представляваме външно.

      Вярвайте в едно: Туй, което човек мисли, всякога става.

      В каквото вярвате, това става. Дръжте в ума си мисълта: Мога да направя всичко, каквото душата ми желае.

      Няма нещо в света, в което човек да е повярвал и да не е станало. Пазете се, не допускайте отрицателни мисли. Мине ти през ума, че детето ти ще се разболее, не минава много време и то се разболява. Мине ти през ума, че слугата ти ще те обере, след време наистина те обира.

      Това, което човек постоянно мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде. Ако помислите, че ще забогатеете, ще забогатеете;

      ако помислите, че ще загазите, ще загазите. Ако мислите, че ще се разболеете, болестта ще дойде.

      Внушите ли си мисълта, че сте лоши, че нищо не може да направите, кажете си: Не съм толкова лош. Ще бъда добър, ще излезе нещо от мене. Непостоянен си. – Постоянен съм. В бъдеще ще съм още по-постоянен. – Ти си безверник, не можеш да се молиш, не можеш да правиш добро. – Мога да се моля, мога да правя добро! – Не можеш да учиш, нищо не разбираш. – Мога да уча, мога да разбирам. Като си внушаваш по този начин, ще придобиеш светлина, която ще ти помага. Това е един от великите методи за успеха на човека. Работи с този метод година, две, три. И тъй, на всяка лоша мисъл, противопоставяй добра, положителна мисъл. Дойде ли в ума ти положителна мисъл, тури я на мястото й – това значи, всяка добра мисъл трябва да се реализира.

      Хранете хубави мисли и чувства към всеки човек, без да се спирате пред въпроса заслужава ли той това или не.

      Мислите ли добро за другите и те ще почнат да мислят за вас добро.

      Като мислиш за лошите черти на някого, ти усилваш лошото у него и обратно. Това е закон.

      Срещнеш някого – изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай.

      За предпочитане е мислено да му кажете да престане да говори. Ако говорителят е умен човек, ще възприеме мисълта ви и ще спре. Ако проектирате ума си към слънчевия възел на човека, да събудите в него приятно, топло чувство към себе си, той може да направи нещо за вас. Това наричаме вътрешно говорене, според което нещата стават моментално. При това говорене не е нужно да убеждавате човека много, за да го накарате да направи нещо за вас.

      Искаш ли да помогнеш на някого, помисли две минути за него. През това време не допущай никаква лоша мисъл или лошо чувство за него.

      Проектирай добри мисли в пространството, те все ще се възприемат от будни души и ще се реализират един ден.

      Ако вие пуснете една мисъл, то когато и да било, тя неминуемо ще дойде пак при вас, като при това, ако е добра, минавайки през пространството, ще приеме силите на доброто и ще дойде по-богата, отколкото е тръгнала. За злата мисъл е същото. Ето защо колко е важно, какво човек мисли.

      Ако човек мисли само хубави неща и разумно работи, тези негови мисли ще обиколят Земята, ще проникнат в умовете на хората и те ще започнат да ги реализират. По този начин онова, което сега е невъзможно, по силата на този закон, ще стане възможно. Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, оставя известен отпечатък върху някой орган на тялото. И затова съвременните хора, които желаят доброто и щастието на човечеството, трябва да дадат ход само на правилните и хармонични мисли.

      За да могат хората да си помогнат, трябва преди всичко да изхвърлят отрицателните мисли от съзнанието си и всеки да пожелава и препраща на приятелите и близките си най-красивите си и най-хубавите си мисли. Само така ще се създаде взаимно предразположение и братско чувство и светът ще се радва на истинско творчество и прогрес.

      Проектирай мисли Божествени за един идеален, пълен с мир и любов живот на Земята, за братски, чисти отношения между хората и пр. Навред, където отиваш и в който дом влизаш, носи нещо хубаво и остави там.

      И ако човек за една година реши да възприема и праща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит само за една година да калявате волята си: винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни. Не ще има препятствие, което да устои на вашата воля.

      Мислете, че всичко е добро! Не туряйте в ума си отрицателното.

      В съзнанието ти да не остане картина на болен човек, куц, сляп, гърбав, глух и пр. Като държиш в ума си хора с дефекти, то ще дойдат върху тебе тези нещастия.

      Ако срещнеш затворник, кажи му мислено: „Няма нищо, ще се освободиш, Бог бди над тебе и те обича. Вярвай в Него.“ И ще си представиш как го освобождават по-скоро.

      Ако видиш болен или затворник и махнеш с ръка и кажеш: „Не искам да гледам, не мога да гледам“, то след време ти ще се намериш в същото положение. Като видиш човек със счупен крак, ти му кажи вътрешно: „Бог не те е създал да бъдеш болен. Всичко ще се уреди. Ти си здрав. Вярвай в Бога“. Мислено го превържи, представи си, че оздравява и си ходи, скача здрав.

      Това не се отнася само за болни и затворници, но за всички хора, които срещаш.

      Не позволявайте във ваше присъствие да се вършат престъпления. Когато видите, че някой паяк е хванал муха или някой човек е хванал заек, или някой сокол е хванал птичка, насочете мисълта си към тях и кажете им да напуснат жертвата си. Далеч от очите ви могат да правят, каквото искат.

      Посъветвайте мислено ловджията да прибере пушката си, да се върне у дома си, а заека да остави на спокойствие. Ако не направите това, вашата глава ще страда!

      Слушайте добре ума и сърцето си – чрез тях Господ ви говори.

      Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т.е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си. Като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на земята, човек все ще бъде свързан някъде, но да се моли, някой разумен да го свърже. Няма по-страшно нещо за човека от това, да го свърже някой глупак. Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови да ви върже.

      И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва.

      Във всеки даден момент вие трябва да разбирате каква е посоката на вашия ум и вашето сърце. Силата и посоката на вашия ум ще се определят от степента на вашите чувства. Ако в чувствата си сте развълнувани, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни.

      Не туряйте много работи в ума. Турете в ума си само една основна идея! Човек може да направи само това, което мисли!

      Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други. При това, никога не смесвайте чувствата си, не смесвайте мислите си. Не се позволява никакво преяждане нито на физическия свят, нито в сърдечния и умствения.

      Сърцето и мозъкът не могат с церове да се лекуват. Човешкото сърце се лекува с обич, с Любов, с доброта, с кротост, с въздържание, лекува се със специфична храна. Най-хубава и отлична храна ще давате на сърцето.

      Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в живота. Нормално сърце наричам това, което не се дразни от малките работи.

      Как може да се намести умът на човека? Не внасяй непотребни идеи в ума си! Как може да се намести сърцето на човека? – Не внасяй непотребни желания в сърцето си! Как може да се намести волята на човека? – Не предприемай работи, които са неосъществими.

      Не поставяй в ума си мисъл, която не можеш да разрешиш. И никога не поставяй едно желание в сърцето си, което не можеш да постигнеш. Остави го отвън. Това, което не можеш да разбереш, остави го отвън. Отвътре ли е – това е товар.

      Днес еволюционният процес е съкратен. Всяко нещо, за реализирането на което в миналото се е изисквало хиляди години, днес може да се реализира в продължение на секунди, минути или часове – зависи от интензивността на мисълта.

      Със своята мисъл хората предизвикаха едно време потопа. Това показва, че хората искат да се месят в работите на Природата. Те не знаят какво искат. Те искат да няма много валежи, да няма много вулкани, Земята да не се тресе, да няма влага, а само да ядат и да пият, като че са дошли гости на Земята.

      Не само съществата от другите планети и цивилизации оказват влияние върху Земята, но и всички хора със своите мозъци оказват влияние върху целия строеж на Земята. Ако хората биха концентрирали умовете си в определена точка, те биха стопили това, което се намира там. Канара би се стопила от енергията, която се излъчва от човешките мозъци! Хората, ако знаят как, чрез концентрация на мисълта си, могат да разтопят всички скърби и болести.

      Хората представят скачени съдове и ако съзнават това, те биха могли да предават и възприемат своите добри мисли и чувства, с които да вършат чудеса.

       

       

      Мили приятели,

       

      Ще завършм днешния наряд с интересни отговори, дадени от Учителя на зададени въпроси от учениците, отпечатани в томчето “Мировата Любов” през 1921 г. Съборно Слово.

       

      23 август, вторник, 16 ч.

      Отговори на зададени въпрос:

      Съзерцание за няколко секунди.

      Нали обещахте да запишете 20 въпроса? Готови ли са?

      – Не, не са още. Само няколко има събрани. Те са написани.

      – Колкото са събрани, на тях ще отговоря.

      „Вас светът не може да мрази, но Мене Ме мрази, защото твърдя за него, че делата му са нечестиви. Идете вие на празника.

       – Аз няма да отида на този празник, защото времето Ми още не е дошло. И като им рече това, остана в Галилея. А когато братята Му отидоха на празника, тогава и Той отиде, но не явно, а тайно. Юдеите Го търсиха на празника и казваха: „Къде е оня?“ И имаше за него много глъчка между народа. Едни казваха: „Добър човек е.“ Други казваха: „Не, той заблуждава народа.“ Но никой не говореше открито за него, поради страх от юдеите. А когато празникът вече се преполовяваше, Исус влезе в храма и започна да поучава. Юдеите пък се чудеха и казваха: „Как може този да разбира Писанието, когато не се е учил?“ Но Исус им отвърна: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е изпратил.“ (Евангелие от Йоана 7:7-16)

      Предварително ще ви поясня някои от току-що прочетените Христови думи в следния смисъл: само възмъжалите души се подлагат на изпитание. Всяка душа, която е възмъжала, се подлага на изпитание, а невъзмъжалата не се подлага. Така че имайте предвид, че щом дойдат изпитания, това е един признак, че вие сте възмъжали и трябва да минете по този ред на нещата. И като ученици на Бялото Братство трябва да проучите закона и сами да се осветлите.

      Тъй както ви виждам сега тук в събранието, мнозина от вас са подложени на такива вътрешни изпитания, други са въодушевени, а трети ги мъчи нещо, души ги и те не знаят причините за това. Значи възмъжали са и минават през първата фаза на изпитанията. Всяко изпитание е резултат от смяна на душевни състояния. Всякога, когато човек минава от едно състояние в друго, сменя и мястото си. Той минава и се връща, в него настава една вътрешна тъга. Тъй че тъгата е нещо естествено. Има тъги, на които не знаете причините, т.е. стават смени на вашето състояние и вие трябва да се учите от тези смени. Не ги считайте за лош признак, те са едно благословение за вас, за вашия растеж, а отсъствието им е лош признак за вас. Ако на Земята нямате изпити за вашата душа, това е един лош признак. Дойдат ли изпитания, кажете си: „Моята душа е възмъжала, значи мога да нося изпитания.“ Има и друг род изпитания, причина за които са някои ваши грехове, те са кармични последствия на ваши грехове. Затова трябва да отворите очите си и да кажете: „Направихме грехове, ще си носим последствията.“ И тогава пак бъдете мъжествени.

      Една интересна подробност в характера на Исус. „Христос каза на учениците си: Вие възлезте на този празник, а Аз няма още да възляза, защото времето Ми не се е още изпълнило. А като възлязоха братята Му, тогаз и Той възлезе на празника, не явно, но тайно някак си. После започнаха да се чуват глъчки между народа, да казват, че Той не говори право.“ Това е патриотическото чувство, което е говорело в евреите. Това чувство говори и днес; евреите и днес са такива, каквито са били преди 2000 години.

      Интересен е 16-ият стих от 7-а глава от Ев. на Йоана: „Отговори им Исус и рече: Моето учение не е Мое, но на Оногози, който ме е проводил.“ Значи Онзи, Който Го е проводил. Следователно всеки, който е проводен и носи това учение, той и учението имат един и същ източник. А когато дойде някой и каже: „Аз тъй казвам“, друг дойде и каже: „Аз пък тъй казвам“ – това са учения, които раждат спорове. А всяко учение на онзи, който говори, и Онзи, Който го е пратил, е едно и също. Това е Учението на Бялото Братство. Когато едни кажат: „Ние тъй мислим“, а други кажат: „Ние пък тъй мислим“ – това е учението на света.

      Христос ясно казва, че туй учение не е Негово, а на Оногова, Който Го е проводил. Сега, когато у вас се зароди едно учение, вие ще се запитате това учение ваше ли е, или на Оногова, Който ви е проводил. Ако то е на Оногова, Който ви е проводил, то е право, а ако е ваше, то е учение на света.

      Желанието ни е вашето учение да е на Оногова, Който ви е пратил. Не само това, което аз ви говоря, но и онова, което вие говорите, да е едно и също с думите на Оногова, Който ви е проводил. Аз вярвам в Неговото Учение, то винаги е право. То е принципно. Туй трябва да бъде учението на душата ви. И тъй, Учението на Оногова, Който ви е проводил, е право учение. А ще го познаете по това, че щом е Негово Учение, в душата си ще чувствате една радост, в нея ще блика вътрешна Любов към всички хора, в дълбочината на душата ви ще се зароди едно вътрешно съзнание, дано всички се обърнат, за да познаят Истината тъй, както у вас се е зародила.

      – Амин!

      Всички ще имате туй съзнание.

      Сега ще ви отговоря на зададените въпроси.

      – Каква е ролята на изкуството?

      – Ролята на изкуството е облагородяване и сближаване на хората. Когато аз имам изкуството да говоря и вие имате изкуството да говорите, аз ще ви кажа нещо, ще се сближим, ще се облагородим. И когато ти пишеш и аз пиша, ще се облагородим и сближим. И когато ти рисуваш и аз рисувам, чрез картините пак сме се сближили и облагородили. И тъй, ролята на изкуството във всяко отношение е тази да сближава и облагородява хората.

      – Какви са практическите правила за възпитанието?

      Не мисли, че си глупав. И не мисли, че онзи, комуто говориш, е глупав. Мисли, че си в състояние да предадеш и най-великата Божествена Мисъл; мисли, че този най-близък твой брат, комуто говориш, е в състояние да възприеме тази истина. Тези са двете най-велики правила, които аз зная.

      Друго: ще бъдете конкретни и предметни в изразите си. Не говорете мъгливи неща, неща, които не разбирате. Говорете само онова, което сте преживели и онова, с което сте направили поне десет опита. Това са практически правила при възпитанието. На децата си започнете да обяснявате онези предмети, които са най-близки, най-належащи и най-необходими за тях. А това са въпросите за водата, за въздуха, за Слънцето и т. н. Водата оказва на децата най-голямо влияние. Заведете детето при някой извор, който постоянно блика, бъбли, и започнете да му разправяте някоя приказка. Ще забележите, че мисълта му ще тръгне тъй, както водата.

      После започнете с изгряващото Слънце. След това пристъпете към цветята, към плодовете. Всички тези неща оказват влияние върху детето, затова му говорете за тези отношения. Ще забележите, че в детската душа ще започнат да се произвеждат всички онези сили, които са свързани със светлината, с водата и цветята. И така вие постепенно ще отивате към реалните неща, които децата могат да схващат, защото в някои отношения децата имат много по-ясни схващания, отколкото възрастните. Причината, поради която ние понякога спъваме малките деца, е тази, че ние им представяме нещата такива, каквито не са. Имайте предвид и следното: когато някой педагог или възпитател, майка или баща, иска нещо да поучи децата си, не му е позволено едновременно с това да преживява някое свое душевно състояние, да го безпокои някоя вътрешна мисъл или някой извършен от него малък грях. Мисли ли за този грях, няма да постигне целта си. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото малко и да е то, в туй най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното.

      Следователно онзи, който иска да възпитава, трябва в дадения момент да е много чист. След това той може пак да си мисли върху направената грешка, но когато иска да приложи някоя Божествена идея, трябва непременно да е чист.

      – Как да се организира една братска комуна?

      С Любов, с Мъдрост и с Истина.

      С Любов, защото тези, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертват всичко един за друг. Също така възгледите, които те имат, да не стават никога причина за някакъв спор между тях и да не се лъжат един друг. Направете тази комуна върху такива основи и тя ще съществува.

      Другите практически методи са у вас, вие ги имате, те сами ще дойдат. Много пъти сте правили комуни. Аз зная от миналото ви, вие сте живели много години един комунистически живот, живели сте царски, но сте го забравили. Виждам в далечното ви минало какъв живот сте живели. Правилата на тази комуна са написани вътре във вас. Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата ѝ заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти.

      – Как да се възпитават децата на нашите братя? Някои практически правила за възпитанието им.

      Този въпрос е почти същият. Създайте малки физически занимания на децата. В бъдеще трябва да се направят малки детски градини за обработване.

      Подробни разяснения за босоходството, гологлавието и облеклото.

      Боси трябва да ходите през лятото, особено от началото на месец май, за да може краката ви да бъдат във връзка със земята и във вас да премине електричество и земен магнетизъм. Онези от вас, които не са свикнали да ходят боси, трябва да ходят боси само един-два часа след изгрев слънце. Това е хубаво. Аз бих препоръчал и на мъже, и на жени да излизат боси при изгрев слънце, но извън града, на някоя хубава местност. Опасно е да ходят в градовете боси, защото могат да се натъкнат на камъни, на тръни.

      – Може ли да се ходи през цялата година бос?

      Не е толкова практично. Децата именно през летните месеци трябва да бъдат боси.

      – По тревата може ли?

      Да, по тревата, по горещия пясък, по водата. За ония от вас, на които косите са започнали да падат, които имат главоболие, хубаво е през лятото да ходят по три-четири часа на ден без шапки. Ходенето на слънце без шапка действа лечебно на главата. Но през лятото от 10-12 часа по обяд по-хубаво е човек да има шапка на главата си, защото слънчевите лъчи предизвикват голямо сътресение на мозъка. Но от 4 или 5 часа подир обяд до вечерта хубаво е ходенето без шапка. Много добре е да ходи човек по 7-8 часа на ден гологлав, но това трябва да става постепенно и да се прави по убеждение.

      Облеклото трябва да бъде широко, за да става постоянно проветряване на тялото и да протичат свободно електрическите и магнетичните течения. Облеклото трябва да е леко, жените трябва да си направят такива облекла, които да прилягат добре на тялото им. Аз бих желал жените на Бялото Братство да имат особена осанка, да се стремят към красота на тялото, да се развиват. Затуй давам на всички ви тези упражнения, за да не сте хилави.

      – С какви цветове да се обличаме?

      Всеки си има предпочитание към някой цвят. Бъдете верни на този цвят, който вие си обичате, спрете се на него, гледайте и вашите приятели да го обикнат. И ако стигнете до съчетание на вашия вкус с вкуса на приятелите си, ще се намирате в щастливо положение. Но ако те не го харесват, ще започнат да казват: „Този ли цвят намери?“ И с това ще започнат да ви внушават отрицателни мисли. Носете меки цветове.

      – Къси или дълги рокли да носим?

      Вие как намирате, кои са по-практични? Късите са по-практични. Изобщо този въпрос жените могат да разрешат отлично сами.

      – Как може практически по-правилно да се развие гласът (по отношение на пеенето)?

      Първото правило: вашият глас зависи от белите ви дробове и от ларинкса. Следователно никога не трябва да оставяте ларинкса си да преминава рязко от студено към топло състояние и обратно. Друго – разните изкуствени киселини развалят гласа ви, затова онзи, който иска да има хубав глас, трябва да яде повече сладки храни. Когато излизате на открити места, правете всевъзможни упражнения с гласа си.

      Забелязал съм, че понякога у нас са останали някои стари чувства и когато дойдем до известна възраст, мъже или жени, след като преди са пели, и то хубаво, да казват: „Ние сме вече възрастни, срамота е за нас да пеем.“ И те замълчават, замълчават, докато престанат да пеят. И така чрез внушение се разваля гласът им. Щом останете сами, пейте си! Не работете със закона за внушението за гласа си. Знайте, че гласът зависи от Любовта. Само онзи, който люби, той има глас, той говори. Хора без Любов са безгласни. Имайте предвид, че рибите, които най-малко любят, са безгласни, не могат да говорят. И ако ме питате защо те не говорят – защото Любовта в тях не говори. Най-големият ад е в морето. В морето всички са месоядци, там няма тревопасни животни.

      Че това е вярно, ще забележите по туй, че щом някъде влезе Любовта, започвате да чувате тук-там пеене, а щом Любовта престане, настава грозно мълчание. Докато майката има малко детенце, чуваш я, пее си, къпе го в коритото. Но умре ли то – песен не се чува. Понякога чуваш на гроба пеене, но то е минорно пеене.

      И тъй, трябва да имаме обект, а обект е животът. Не работете чрез закона на внушението, че не можете да пеете, а работете чрез закона на внушението, че можете да пеете, да развиете гласа си. Прилагайте мисълта си, че можете да развиете гласа си, слушайте добри певци, въодушевявайте се от тях, те ще ви дадат импулс. Хубаво е понякога да слушате мъже и жени, които минават за добри певци. Не слушайте тези, чийто глас не е добре развит, понеже ще имате обратно въздействие.

      – Какво поведение да държим при случай на война, на трудова повинност или революция?

      Във време на война ще станете лекари и фелдшери, ще помагате, ще превързвате рани.

      – С това не помагаме ли пак на войната?

      Не, вие ще помагате на онези, които са пострадали, чиито крака и ръце са изпочупени. А нож не ни е позволено да вадим. За нас въпросът е решен – и ние воюваме, но не с нож.

      Що се отнася до трудовата повинност – ще си покопаете. Трудовата повинност може да изпълните. А дойде ли до революция – ако имате запичане, позволява ви се да вземете рициново масло.

      Понеже ние воюваме с Доброто, войни не можем да имаме. И понеже служим на Любовта, за нас революция не може да има – тя е изключена за нас. А що се отнася до света – в света ще има още много революции и още много войни, но това е един факт, който не можем да спрем, засега.

      – Кой е най-добрият начин за душевно обединение между възрастни и млади?

      Най-добрият начин е старите да станат млади и младите – стари, т.е. старите, като отидат при младите, да станат като тях млади, да подемат тяхната мисъл. А един млад, като отиде при старите, и той да започне като тях. Ние говорим сега за млади и стари в най-добрия смисъл. Младите са жизнерадостни, те носят навсякъде радост и веселие. Старите пък носят тактичност, трезвост, мъдрост. А кое е най-доброто, знаете – между тях трябва да има любов. Нищо повече! Когато дойдем до Любовта, в името на Любовта старият трябва да счита младия като себе си и младият да счита стария като себе си.

      – Битието ли определя мисълта или мисълта – битието?

      Този въпрос стои тъй: кокошката ли определя яйцето, или яйцето определя кокошката? Чуйте сега моето мнение. Тъй, както аз зная, кокошката и яйцето вечно съществуват, но последователно се явяват. Когато кокошката се умори да е кокошка, става яйце, а когато пък яйцето се умори да е яйце, то става кокошка. Това са две форми, които вечно съществуват в света – те са съзнателни форми: съзнателни и в яйцето, и в кокошката, и в мисълта, и в битието. Интересно е този, който е задал въпроса, какво разбира под думата битие?

      – Външния, материалния свят.

      – Външният, материалният свят, е продукт на мисълта. Въпросът тогава е такъв: Материята ли създава мисълта, или мисълта – материята? Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Отначало е била идеята, а след това тя се е въплътила.

             Конкретизиране на понятието Бог.

      В окултизма под думата Бог се разбира, когато Абсолютното, Вечното, само Себе Си ограничава. Бог е Вечното, Първото същество, което само Себе Си съзнателно е ограничило, за да се изяви.

      – Как въздействат природните закони на мисълта? Как се създават характери?

      Природните закони въздействат на мисълта по такъв начин, че тя да се прояви. Природата е тяло на Бога, проявление на Бога. Когато нашата мисъл не е правилна и е вредна за самите нас, тогава Природата ни въздейства. Но законите на Природата винаги ни съдействат да се прояви мисълта ни, т.е. те ни заставят да мислим. И в това отношение тези закони изискват от всички нас да бъдем смели и решителни. Законите на Природата не търпят нашите двоумения и колебания. За пример вземете следното разяснение: вие имате старите понятия, излизате навън на разходка, но си казвате: „Аз ще се простудя.“ И наистина, не минава много време и вие се простудявате. Но ако вие не допуснете тази мисъл в ума си, няма да се простудите, защото Природата, която е жива, има предвид вашето добро. Тя ни съдейства, постоянно ни помага. Затова аз наричам Живата Природа проявление на Бога. И когато влезем в нея, трябва да вярваме, че тя има най-доброто разположение към нас и ще приемем доброто ѝ разположение. Започнем ли да мислим, че това може да стане, онова може да стане в нея, тогава идват нещастията. Природните закони въздействат благотворно върху нашата мисъл и върху нашия характер.

      – Домашните животни случайно ли са попаднали между нас, или поради кармични причини?

      Всички домашни животни са доброволни ученици и помагачи на хората. Когато човешкият дух е минал през тяхното царство, тогава те доброволно са слезли да му помагат. Само че човек им е обещал едно, а сега върши друго с тях, но той ще се върне и ще поправи поведението си. Ако бихте запитали един индус или един египтянин нещо за животните, той ще ви каже, че в много животни – в конете, в кравите, в котките, в петлите – се крият вашите деди и прадеди.

      – Ние можем ли да кажем това?

      Ние можем да кажем, че те са по-малки наши братя. Волът е един по-малък наш брат в еволюцията си, но не е паднала човешка душа.

      – Не е ли преродена човешка душа?

      Не е. Аз ги наричам малките братя в света.

      – Не е ли възможна такава дегенерация ?

      Дегенерация от човек на вол е недопустима. Дегенериралите не живеят всред хората. Волът за нас е емблема на една велика идея. Когато кажем вол, магаре, кон, петел – това са емблеми, символи. Ако аз искам символично да изразя приятелството, как бих го представил? Ще кажа, че еди-кой си е отлично куче. Ако искам да изразя идеята, че някой е добър предач, ще кажа, че той е отличен паяк. Ако искам да изразя идеята, че някой има отлично търпение, ще кажа, че той е отличен вол. Онзи вол, който всеки ден си преживя, като му погледнеш очите, той казва: „Не бързай толкова, ще си свършиш работата, бъди тих и спокоен!“ Чудесни символи са за нас млекопитаещите!

      – Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа?

      Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд.

      – Правилна ли е теорията за произхода на човека от маймуната?

      Окултната наука поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Всички онези човешки единици, които минавайки по пътя на развитието си, са се спънали, един ден са се видоизменили. Маймуните – това са недоразвити хора. Така седи въпросът. Днес те са недоразвити, в тяхната еволюция има застой, но при по-благоприятни условия те ще се развият.

      – Кои часове от денонощието за какъв род работа благоприятстват? Кои благоприятстват за молитва, кои за творческа работа?

      Тези въпроси влизат към вътрешната страна на Школата. Сутрешните часове са най-добри за умствен труд, обедните – за физически, т.е. за хранене, а вечерните – за почивка. Затова за отбелязването на тези неща е нужна специална книга, защото винаги, когато се дават общи определения, един ще разбере едно, друг – друго, трети – трето; един казал тъй, друг – иначе, и тогава се стига до известни заблуди.

      Аз бих ви препоръчал един метод за самонаблюдение: щом станете сутрин, обърнете се към вашата интуиция, за да схванете кои въпроси и кои мисли най-много ви интересуват. Схванете ли някоя мисъл и тя е най-важната, обмисляйте я през целия ден и се постарайте да я реализирате. Не се занимавайте с блуждаещи мисли по форма, съдържание и смисъл. А всяка конкретна мисъл, у която формата,съдържанието и смисълът изпъкват ясно, постарайте се да я реализирате. Дали тази мисъл е от областта на практическия живот, дали е мисъл за изкуството, или за физически труд, или каквато и да е друга мисъл в живота, това е безразлично – стига тя да има приложение, постарайте се да я реализирате.

      На останалите въпроси аз съм ви отговорил по-рано.

       

       

      Господнята молитва.

       

       

       

       

    • 21
      21.Март.Неделя

      Групата на Мария Майсторова

      15:00 -17:00
      21.03.2021

      ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 21 МАРТ

      Първа част при изгрев слънце; Втора част с начало 15,00 ч.

       

       

      МОТО:

       

      “Когато Вселената иска да каже своята Истина всички същества и ситуации се обединяват… и изказват на човека това, от което се нуждае!”.

                                                            

                                                             Учителя

       

      “Идват нови дни за човечеството, нови дни за всички народи и нови дни за България!”.

       

                                                             Учителя

       

      “…И тъй, четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка – познаване на доброто и злото. Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната – залезът на живота. Те започват със знанието, което идва най-после. Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път. – „Как да си помогнем?“ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил. После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли. Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол. Те са дванадесет добродетели, т.е. дванадесет извора, дванадесет цвята, дванадесет сили.

      Сега, поставете за основа Любовта, като най-достъпна. Качете се при Мъдростта, като най-висока точка. Слезте при Истината, като най-дълбоко място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото – долу. Значи Мъдростта е на главата, доброто и злото – под краката. Сложете всичките си недоразумения, смущения, страдания под краката си. След това качете се горе, откъдето ще ги изучавате с ума, сърцето и със силата си.”

       

      Любезни братя и сестри,

       

      По-случай първия пролетен ден искам да ви поздравя с този кратък откъс от беседата “Главните точки”, произнесена на 15 май 1938 г., който звучи много актуално и днес и въздейства на сърцата и умовете ни особено силно. И мисля, че всички наши мъчнотии и страдания се дължат на поставянето на тези кардинални точки в живота ни в обратен ред.

            

             Мили приятели,

       

             Предлагам ви по изключение нашият празничен наряд да се осъществи днес в две части. Първата част да започне сутринта при изгрев слънце със специалния наряд, даден от Учителя по повод пролетното равноденствие, а втората част да започне от 15.00 ч. с беседата : “Искайте сила, имайте вяра”.

       

             И преди да започнем с прочита на тази втора беседа, която съм подготвила за днес, ще ви запозная със специалния наряд на Учителя, даден по повод пролетното равноденствие на 9 март 1918 г.

       

      Наряд, изпратен от Учителя за празника на пролетното равноденствие:

       

      9 МАРТ 1918 Г.

      Начало –  Ставане в четири, приготвяне.

       

      1. Добрата молитва и с размишление върху 12-те точки, съдържащи се в нея.

       

      1. Прочитане на „Истината“ и размишление върху основните мисли на беседата.

      Истината

       

       Неделна беседа, София, 24 Април 1916г.,

      Истината ще ви направи свободни. (Ев.Йоан 8:32)

       

       

      Пилат зададе въпрос на Христа; „Що е истина?“ Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе, но мъчно е да му се отговори. Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. „Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие!“ И виждам отдолу под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“. Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие!“ И вие щом изговорите „Равновесие!“, катастрофата е избегната. Когато изследвате Истината, трябва да стоите изправени на краката, а не да лежите на гръб; само умрелите лежат така. Вземам думата „умрял“ в преносен смисъл – човек ограничен, който не мисли. Трябва да бъдете обърнати към изток, та като се зададе Христос, да Го посрещнете. Мнозина постъпват като Толстой, но Христос им казва: „Равновесие!“

       

       

      Истината ще ви направи свободни.“ Истината е реална, тя е същинският живот. Да не мислите, че е нещо въображаемо. Тя е свят, който има своята красота, своите краски, тонове, музика – свят, който е съществувал и ще съществува винаги. Христос казва: „Който разбира този свят, тия закони и сили, той ще бъде свободен“. И още: „Аз за това се родих – да свидетелствам за Истината“. И тогава Пилат Го попитал: „Що е истина?“ Съвременните хора имат странни понятия за Господа. Господ – това е Истината. Когато един ден вие се почувствате радостни и весели и започнете да пеете, ето че Истината – живият Господ – е във вас. Помислите добро, направите добро дело – Господ е във вас. Истината – тя е движение, подтик. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, подразбира, че човек трябва да има движение, да не стои на едно място, като някое вързано животно. В този свят нещата са строго математически определени, няма нищо непредвидено, случайно; вашият живот, вашите страдания, мъки, изтезания – всичко туй е предвидено. Те са плюс и минус. В Истината влизат четирите аритметически действия: събиране и изваждане, умножение и деление. Който има много, събира; който има малко, и той събира; само че събирането тук е различно. Имате 2,000 лева, но с минус или с плюс – да давате или да вземате. Това ще определи отношението. Ако кажете: „Аз имам 2,000 години“, и турите минус, подразбирам, че в миналото вие сте живели 2,000 години порочен живот. Ако кажете: „2,000 години плюс“, подразбирам, че сте живели живот отличен и, следователно, сте наистина богат.

       

      Христос казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е необходимост за мъжа и жената; върху нея почива целият обществен строй. Всеки се стреми към свобода и има право да живее свободно; но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използва благата на Истината. Страданията на един народ са необходими за последния, както за отделната личнот. Мъченията и изтезанията са наши изобретения. Мъжът ви взема заплата, да кажем 50 лева, които едва стигат да изкарате месеца: „Ама идва – казвате – Великден; няма за козунаци – захарта и яйцата са скъпи, няма за обуща, за шапка трябват 50–70 лева, защо да нямаме 150–200 лева?“ За да има мир, оставете козунаците за догодина – не е само един Великден на тоя свят. – „Не, сега!“ Ама Господ е отпуснал само 50 лева, задоволете се с това, което има, не разваляйте Великдена. Жената в това отношение трябва да даде свобода на мъжа, и мъжът – на жената. Долу козунаците! Ето това е свободата, а също и Истината. И затуй Писанието казва: „Бъдете на всичко благодарни“. Да не мислите, че Бог не ви е дал богатство; дал го е, всинца сте богати, но трябва да го издирите.

       

      В схващането на Божествените наредби трябва да имаме вътрешна свобода, да не бъдем предвзети. Истината е независима от вашите и моите схващания; дали ще мислите по един или друг начин, дали се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения, тя винаги ще съществува, каквато си е, в този свят, който е много разумно създаден. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта има всякога стремеж към Истината. Красотата е също израз на Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на Божествения свят; тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота. И когато кажете: „Защо сме нещастни?“, Истината ви отговаря: „Защото сте невежи, защото престъпвате Закона“. Зная, едно време във Варна гагаузките се влюбваха в българите и искаха за тях да се женят; гърците били пияници, а българите приличали на хубави и кротки магаренца. Но това не е разбиране на Истината. Истината е наука: да научим какви трябва да бъдат взаимните разумни отношения между хората. Докато човек не доведе своя ум, своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината, не може да бъде свободен. Само така ще може той да се съедини с Божествения свят.
      Мнозина питат: „Не може ли без страдания?“ – Може. – „И без мъки и изтезания?“ – Може, как не! Но страданията са необходими за еволюцията на човека. Човек иска да изучи света, затова непременно страда. А земята е място на страданията. „Ама – казва – отде да зная?“ Защо, преди да слезеш, не си питал горе разумните същества? Едно време едно малко ангелче, което слушало да приказват много за хората, рекло на един голям ангел: „Иска ми се много да видя тия хора; я ме заведи на земята да ги видя“. Свалил го на земята. Ангелчето тогава рекло: „Аз поисках да ме заведеш при човеците, а ти ме заведе в пъкъла“. – „Но пъкълът – това са хората“, отговорил големият ангел. И наистина, пъкълът – то сме ние. Под думата „пъкло“ у нас разбират кипене, бъблене отдолу, хващане за гушата, биене брат с брата – защо един взел повече от наследството на бащата, а другият – по-малко. „Равенство трябва.“ По-голям е – нека вземе повече.

       

      Ние на Земята имаме тъкмо ония отношения, които Бог е поставил и за които Неговите закони свидетелстват, и когато ги прилагаме според Истината, резултат техен ще бъде свободата. И който иска да изучи Истината, трябва да изучи качеството на свободата. Ако ме попитате що е музика всъщност, аз не мога да ви определя; но какво ражда музиката сама по себе си – мога да определя. То е хармония, отношение на тоновете. Седнете пред едно пиано или какъв да е друг инструмент, свирете и ще видите що е музика. Но за проявлението на музиката са необходими три неща: първо, идея в нашия ум за някоя песен; второ, интрумент, и трето, артист. Трябва, значи, музикална способност вътре в ума, ухо чувствително, и тогава един артист да свири. И ако ме попитате какво нещо е учител, мога да ви кажа какво произвежда учителят. Той дава знания. А научите ли що е знание, ще бъдете близо при учителя. Питате що е добродетел; по-добре попитайте какво тя ражда. Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата.

       

       

      По какво се отличава свободата? По това, че дава широк простор на действие. В необходимостта имате само един път – вие сте впрегнати. Кошумът ви може да бъде златен, много хубав, но вие трябва да вървите само в една посока – напред; спрете ли, камшикът ще се стовари на гърба ви. В свободата, наопаки, имате избор. Имате избора да се качите на един планински връх, да се качите отвсякъде, но когато се търкаляте надолу, вие вървите вече само по една посока. „Ама защо човек мисли тъй?“ – Свободен е да мисли; „Ама безбожник е.“ – То е временно заблуждение. „Лош е.“ – Съзнанието за добро не се е развило у него. „Греши.“ – Волята му не е урегулирана. „Еди-коя си незаконно родила.“ – Уредете отношенията между половете. Аз считам хората свободни. Не са свободни страхливите, и те именно вършат престъпления; нямат геройството да поемат отговорност. Кои хора са силни в света? Които са свободни и които могат да понесат мъчнотии и страдания, оплювания, опозорявания – тия неща са изпитания и който ги понесе, върши геройство. Страданията са дадени да се изпита кой е герой и кой страхливец. Който не иска да страда, който иска наготово да му шетат, минават го в каталога на страхливците. Страдате ли – вие сте герой. Я кажете, българският народ кои величае – ония ли страхливци, които в турско време предаваха народа, или пък ония, които са страдали за тоя народ? А колко повече ще бъдат възвеличени ония, които страдат за Истината! Принципът е същият. Затуй науката за Истината е наука за обществения живот. Истината прави хората всякога свободни. Ония, които умират за другите, правят хората свободни. Ако не беше умрял Стефан, не щеше да се роди Павел. Когато умря Стефан, духът му се всели в Павел, и тогава двамата почнаха да работят заедно за Господа. Стефан научи Павел да страда, да изтърпи три пъти по 39 тояги. Павел за това търпение е знаменит. И знаете ли защо са били 39 тояги? 3+9=12: числото 12 е законът за закръгляване еволюцията на всички дни от човешкия живот. И когото бият така на земята, в другия живот няма вече да го бият. Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: „Аз страдах, за да сте свободни вие“. Когато тук, на земята, те удари някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата“. Само силният може да бие, и когато бие силният, то е благодат. Селяните какво правят? Когато искат нивата да роди повече, пращат овцете в нея да я тъпчат; за нивите знаят този закон, но за себе си не го знаят. Та, най-после, нека ви потъпчат малко овцете на света. Христос казва: „Затова се родих“. Раждането се разбира тук не външно, а вътрешно – във всеки ум и всяко сърце, за да засвидетелства тази Истина. Когато Истината започне да се ражда във вас, вие ще захванете да чувствате свободата. Жена, когато се омъжи, иска да има деца, защото тя се прониква от Истината, че само така може да спази закона – да наследи имот. И в духовния свят е така – нямаш ли Истината, не можеш да наследиш Божественото богатство. Значи трябва да се роди Истината във вас. Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот. Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкози весел?“ Овчарят му отговорил: „Понеже днес Господ ще ми дойде на гости, заклах едно агне, да го гостя“. – „Господ агнета не яде; то е заблуждение на твоя ум“, възразил Мойсей и си тръгнал. Обаче на овчаря станало мъчно; той бил убит духом. Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязъл, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне. Като казал на овчаря какво му поръчал Господ, взел да наблюдава скришом какво ще стане. По едно време вижда, че овчарят заспал спокойно, а от небето слиза огън и изгаря агнето. Става овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ слезе и изяде агнето!“ И когато Истината слезе във вас, нейният огън, Любовта, ще направи жертвоприношение угодно Богу. Това е ралният свят на Истината. За някои той е нереален. Но има много, не са един–двама, нито десетина, а с хиляди по целия свят, които познават тази Истина. Тя трябва да се насажда още дълго време. Виждате колко са хубави тия цветя пред вас – жълтички, червенички, синички, и ги откъсвате, но разбрали ли сте смисъла им? Казвате: „Туй цвете мирише много хубаво“. Какво означава тази миризма? Тя показва голямата тъга на цветето. От неговата скръб се образува нектарът, предназначен за вашия живот. Има хора, които сред богатството си казват: „Няма Господ“, но щом изгубят богатството си или здравето си или общественото положение, стегне ги Господ – започнат да миришат: „Има Господ“. Богатството би убило техния ум и Господ като им го отнема, те започват да гледат правилно на нещата. Това, което виждате на земята, е нещо преходно, то не е реално. Млади, красиви момиченца, мине ли известно време, почнат да се бръчкат лицата им и донякога станат стари баби; питам, де отидоха ония момиченца, от които по-рано толкова много се възхищавахме? Също и с момците: де се дяна тяхната левентност? Вие още не познавате себе си; когато научите закона на Истината, той ще ви даде власт над материята, да разбирате нейните вътрешни съчетания и да усъвършенствате вашия живот. То е законът на движението – човек да се видоизменява постоянно и да премине от временното към вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината.

       

      Хората казват: „Христос се роди и проповядва Истината“. Нека видим каква е тази Истина. Христос иска да внесе бодрост във вашия ум, да ви даде подтик към една мисъл, да влезете в свръзка с Божествения свят. Вие всинца сте вечно свързани с Бога. В света вие имате приятели, и ако тия приятели по някой път се показват безчувствени, то е по причина на вашите отношения, дължими на невежеството. Павел казва: „Бог презираше хорското невежество и остави хората да вървят в своя път, но сега ги вика да се изпълни Законът“. Какво трябва да направи майката, която е повикана също да изпълни Закона? Най-първо, трябва да роди добри и умни деца – това е нейната задача. Някои жени се оплакват и казват: „Защо съм жена?“ Кой, тогава, трябваше да бъде на тяхно място, питам аз. Мъжът трябва да приготви този материал на мисъл, воля, характер, да предаде, а жената да роди.

       

      Хората търсят в света удобства, но те трябва да разберат онзи съществен закон, който съществува и в музиката – за минорната и мажорната гама. Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата. В един танц или марш какво може човек да види? Танцуване, маршируване и… умора. В тъжната песен няма да се движите, ще мирувате и ще разсъждавате. При минорния тон Господ ви е създал да мислите за онзи свят, а при мажорния – за този свят. По някой път искате да вземете чужда роля; ама може ли религиозни хора да играят? Може да играят, но каква игра? Давид, като носеше ковчега, скачаше, и жена му казваше: „Виж, какво се кълчиш пред целия израилски народ!“ – „Защо да не скачам пред Господа?“, ѝ възрази той. Господ не ни е ограничил, Той ни е дал велика свобода да вършим добро и зло; но доброто в известни отношения може да бъде зло. „Ама – ще кажете – как може да бъде това?“ Ето. Мъж и жена живеят много добре. Христос от своя страна казва: „Раздай имането си“, мъжът, в желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жената му казва: „Какво си полудял, искаш жена ти и децата ти да останат нещастни ли?“ – „Ама аз искам да изпълня Божия закон.“ – „Аз пък не искам този закон.“ Нямаш право да раздаваш имота на жена си и децата си, той е техен. Имаш 100,000 лева, раздели ги и само дяла, който ти се пада, имаш право да раздадеш. С техни пари нямаш право да правиш помен на Господа. То е Христовия закон. – „Ама аз имам право.“ – Нямаш право. Кой ти даде това право? Жена си отде я зема? Не от краката, а от ребрата ти Господ ти я е направил другар, и ти нямаш право да я изтезаваш. – Това сега, разбира се, изнася на жените, и те си казват: „Тъй, тъй!“ Никога не разглеждайте въпросите от ваше гледище, а от взаимно гледище. Във всемирния живот има много възможности; в сегашния живот сте мъж, но в друг може да ви направят жена и обратно. Ако в този живот напишете: „Никаква свобода на жената не давам“, във втория живот, когато ви направят жена, ще изпитате сладостите на това законоположение. „Не е хубав – ще речеш тогава – този закон.“ – Ама ти си, който по-рано го написа. Мъже, поставете добри закони, защото втори път, като жени, ще бъдете под тяхната сила. Разбира се, не само мъжът пише закони, но и жената пише такива, и сами си създават ограничения едни на други. Много жени са написали лоши закони в своите дъщери и синове, да мразят бащата – „Баща ви е нехранимайко, вагабонтин“. Такива закони не пишете, защото Баща ви е само един; този мъж или тази жена е станала оръдие на Божествения дух, за да се облече във форма една идея, и когато се оплаквате, вие роптаете против Господа. Не бива да изменявате основните черти на въплътената във форма идея. В сенките може нещо да промените, да ги направите по-светли или по-тъмни, но главното, което олицетворява Божествената идея, трябва да остане.

      Беседа, държана на 24 април 1916 г.

       

      1. Споменаване на всички братя, сестри, приятели. Пожелание Божието благословение да почине на тях. Да изпълни Господ мой и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие на благия Си Дух. Да разберат смисъла на Любовта, Която е Бог, изявен в Живота. Да разберат и проумеят съдържанието на вярата, която е чистият Дух на Живота. Да схванат образа на надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха, Служителка на Бога Живаго в Неговия Храм.

       

      1. Прочитане на първи стих от Лозинката и „Отче наш“.

       

      Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през Всичките времена на Неговото Царуване. Амин, тъй да бъде.

       

      (Подпис) Ж.К.В.О.

       

      (Жив е Тоя, който Ви обича.)

       

       

       

       

      Ето и втората беседа, с която ще продължим духовния ни наряд: “Искайте сила, имайте вяра”:

       

       

      БЕСЕДА ЗА ПРАЗНИКА НА ПРОЛЕТТА

       

      Като прочетем най-напред следните стихове от Eвангелието:

      Матей 28 : 1-20

      Марко 16 : 12-20

      Лука 24 : 19-53

      Йоан 21 : 1-25

       

      Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес се приключва една епоха и се започва друга, нова.

      Някои може да кажат: „Защо?“ – Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден.

      Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи.

      Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, само той я познава. Така е и с възкресението.

      Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени.

      В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват. То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си – някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка.

      Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка; единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи. Мечката, като дошла подушила го и като го помислила за мъртъв отминала го. Приятелят, като слязъл от дървото, попитал другия: „Приятелю какво ти пошепна мечката?“ А той му отговорил: „Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел на път, който да ме оставя всред опасността“. Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието на Духа – пакостят на себе си.

      1. Вкусът е агент на стомаха
      2. Интелектът – на духа – ума
      3. Сърцето – на душата

             Христа трябва да Го познаваме със стомаха, душата и духа. Хората с външните сетива гледат, а Христос – с вътрешните. Всяка външна форма трябва да отговаря на вътрешните ни качества.

      Христос иска три неща да възстанови в нас: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот, душата, която е царица на нашето тяло – като представлява един малък мир и духа, който образува благи мисли в нас.

      Колкото се приближаваме към Господа усещаме сила, а ако се отдалечаваме – обратното.

      Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: с еднаквост да понасяме загубите и печалбите, радостите и скърбите. Да ходим с вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост след тая скръб.

       

      В днешно време дъщерята учи майката и синът – бащата, а как може един да учи другиго, когато първо себе си не е научил?

      Христос ни показа, че с радост трябва да понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото всичко, каквото се случва с нас за добро става. Който каже, че не може да търпи това си положение, лъже се. Искайте и ще можете.

      В живота си нито да лъжем, нито да допускаме да ни излъжат. И тогава Господ ще ни даде виделина.

       

       

      Тоя ден е велик духовен ден. Горе става официално присъствие на тържеството, откъдето всички приятели ви поздравяват. Ако някой не вярва в това, скоро ще е денят, в който всеки лично ще провери това и ще се убеди е истинността на думите ми.

      Който има болна душа, от всичко се страхува и във всичко вижда опасност.

      Христос дойде да ни избави от злото.

      Хората на земята са вечно недоволни, и в небето, когато говорят за човека казват недоволните на земята. Господ желае всякога от недоволните да направи доволни.

       

      Един богат човек сънувал, че друг някой богат човек решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога. Натоварил го на камили и от село на село раздавал. И бедните, кой с паничка, кой с тенджерка, вземат си и си отиват. А въпросният богаташ казал си: „Чакай да си взема и аз, та колкото съм богат, да стана още по-богат“. Обаче, когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи, да турят един сандък отгоре му и ще сипват, докато той каже „стига“. Започнали. Туряли, туряли, той все мълчал и когато казал „стига“, опитал се да стане, а то не може да мръдне от тежина.

      Животът ни се състои не в иманието* ни, а в общението с Бога. Сегашното ни положение носи зародиша за бъдещето. Божествените работи в нас са микроскопически и се умножават, както житното зърно посято, в няколко години неимоверно бърже се умножава. Една Божествена мисъл в нас посята, след време ще ни принесе най-голямото щастие. Христос ще дойде, но как ще ни завари? Пролетта и лятото ще дойдат, но как ще заварят земеделеца? Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет и ще пожъне през лятото, и ще напълни хамбарите. Ако ли е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце.

      Днес се започва нова епоха в духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата книга на живота?

      Когато страдаме, ще дойдат да ни помагат. Горко е на оногова, който няма кой да му помогне в страданието.

      До вчера бе казано: „Идете и проповядвайте да се покаят“, обаче отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага. Най-мъчното нещо е сам да се спасяваш. Ако се намериш всред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш? И сега Христос със своя кораб един по един ни спасява и когато ни избави ще ни научи на правда и как да се обичаме.

      За да се научим на това, трябва да повдигнем духа си, да обновим ума си и да възкресим тялото си. Тогава ще станем собственици и до тогава не можем да бъдем небесни граждани.

      Ние всеки ден бием тялото си с нашите желания и страдания.

      Външното ни тяло е скеля, под която се гради истинското ни тяло, с което ще се явяваме и ставаме невидими. Господ ще ни се яви, ако имаме чисти желания и мисли. В Христа не може мъж без жена, нито жена без мъж. Ако единият пада, влече и другия; ако единият се издига, тегли и другия.

      Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота, тъй както учителят показва грешките на ученика по класната му тетрадка, при класното упражнение и му определя бележка. Всички трябва да се стараете, когато дойде Христос, по-малко грешки да намери в тетрадките ви и да ви пише добра бележка.

      Както точките и запетаите са от голяма важност в тетрадките на учениците, така те са важни и във вашия живот. Тук-там Господ ни спира по запетаите на нашия живот, а на точките повече, за да се взрем в писаното дотам, да си поотпочинем и продължим, и кога завършим темата на нашия живот, да има една смисъл всичкото вписано и написано.

      Велик човек е оня, който обича, а обича оня, който слугува, а не комуто слугуват. Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-почетна. Господ ще тури на практика новото учение на слугуване.

       

      Трябва да станете семе. Да не ви е страх. Да се не боите от дявола, а да го изхвърлите от себе си. Когато мислиш за злото, култивираш го. Жената и мъжът не са лоши, но дяволът ги прави да са лоши, затова всяка заран жената да вижда, че мъжът й е станал малко по-добър от вчера, така и мъжът – за жената. И така, с пеене те ще изпъдят всичко лошо от себе си.

      Мъжът е Господ вкъщи. Камъкът на пътя не е турен, да се спъваме, а да внимаваме да не се спънем. Ние сме си виновни за всичките си страдания.

      Благороден човек е онзи, който не се гневи. Да се не осъждаме, защото всяко осъждане е даден протест и нас ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелствува пред един Божествен съд, колко е приятно? То е все едно да обвиняваме и да искаме наказанието на брата си.

       

       

      Да се повдигаме и да си представяме днешната Божествена картина на празненството в небето. От горе ще слязат духове да ни направят да сме доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос. А това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или пък ако се окаже непоправимо то, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно, като сгради с прогнили основи, и ще почне наново своето дело. Да се не страхуваме от това.Христос е винаги над нас и между нас. Да си идем с Христа в душите. Да отворим душите и сърцата си и Той ще влезе да ни благослови.Амин.

      9 март 1914 г.

      Според записките на Иван Гарвалов

      * това, което притежаваме

       

      Искайте сила, имайте вяра (София, 1994)
      09.03.1914  Неделя, София

       

      МИЛИ ПРИЯТЕЛИ,

      Нека да завършим наряда с Господнята молитва.

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ  И БЛАГОСЛОВЕНИ!

    • 22
      22.Март.Понеделник

      Групата на Мария Майсторова

      06:00 -08:00
      22.03.2021

      Духовен наряд за 22 март 2021 г.

       

      Начало на наряда: 6 ч.

       

      1. Песента “Вехади”
      2. Песента “Ранен час”
      3. Песента “Духът Божий”
      4. Псалм 143
      5. Добрата молитва
      6. Евангелие от Матей, глава 11
      7. Беседата “С любов се взима”, 22 март 1919 г. – неделна беседа, “Сила и Живот”, т. 4.
      8. Песента “Благославяй”
      9. “Пролетна песен” (Ето пристига чудната пролет…)
      10. Молитва “Хвала на Троичния Господ – Царя на всички векове”
      11. Формулата “Търсете първом Царството Божие и правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи” (3 пъти)
      12. Поздравът на Братството

       

      С любов се взима

       

      Царството Божие с любов се взима, с обич се държи и с дух се крепи.

       

      Това е мотото, написано на вратата за Царството Божие. Досега всички искаха да вземат Царството Божие със сила, но не успяха. Отсега нататък вече всеки трябва да се освободи от този възглед, т.е. да се освободи от старата черупка на закона, от неговите окови, неговите възгледи. Царството Божие не със сила, а с Любов се взима. „Бог възлюби света, за да не погине всеки, който вярва в Него“ – когато се приеме, че Бог e възлюбил света, тогава става ясен и прочетеният стих.

      И тъй, първият тон в Живота е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон в себе си, ще имате и Радост; изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба, както при певците, загубили тона на песента си, изчезва хармонията на гласовете и песента не върви. Любовта е основен тон и основна Сила. Човек, който люби, е всесилен, той страх не знае. Любовта, за която ви говоря, е същата, която действа и у вас, но вие често мените тона ѝ. Под думата царство се разбира простор, въплътяване, проявление на човешката душа. В това Царство всички членове, т.е. камъните, които го съграждат, са живи. Царството Божие не е нещо мъртво, не се състои от правила и закони, а от живи същества, които живеят в една непреривна връзка. Всеки дом е едно царство в миниатюр – бащата, майката и децата образуват едно малко царство; когато има хармония и Любов между всички членове на семейството, това царство се изявява и членовете му вкусват неговите блага.

      Сега, Царството Божие трябва не само да се вземе с Любов, но и да се държи с Обич. Под думата държане се разбира вътрешно крепене, което става от Духа – eто защо Царството Божие с Дух се крепи. Не считайте, че думите Любов, Обич и Дух се отнасят само до Царството Божие – те се отнасят и до нашия обикновен живот така, както никоя мома или момък не могат да вземат своя другар без Любов. Даже никаква вещ не можете да си купите без Любов, а по-напред трябва да я възжелаете, да я възлюбите. Отидете ли в някоя гостилница да се нахраните или в някоя месарница да си купите нещо, пак ще вземете онова, което обичате. Обичта е вътрешна сила, която държи всичко в изправност, а Духът обгражда онова, което имаме. Като поставим Любовта в отношението към нашия Дух, Обичта – към нашата душа и Духа – към нашето тяло, ние ще имаме разгадка на Великия живот, който владее Земята. Духът е единството, което се проявява във всички хора – той е едно цяло, неделимо в себе си и във всички същества, затова трябва да го любим с една и съща Любов. Духът не може да се разделя, той крепи цялото Царство. Може да плачете, може да изливате много сълзи, но нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас. Цял живот може да постите, постоянно да се разкайвате, но нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас. Да се покаеш, разбирам да разтвориш сърцето си и да възприемеш Любовта вътре в него – друго покаяние не разбирам.

      Според този велик закон вие трябва да обичате еднакво и Доброто, и злото – там е силата на човека. Любовта не познава зло. Може да кажете, че това е трудна работа; други пък ще кажат, че децата влизат в Царството Божие – влизат, но не могат да го взимат. Тези стари възгледи за „може“ или „не може“ са едно заблуждение. Ако оплета с въже краката ви, вие няма да можете да ходите, но това не показва, че действително не можете – съществува само една външна спънка, която ви пречи, но която можете да премахнете. Всеки човек, когото с Любов повикате да ви помогне, ще дойде, защото винаги, когато призовете Духа, той се отзовава. Злото в света се явява, когато престанем да любим Духа, т.е. злото е отсъствие на Любов към Духа. Някой казва, че мрази еди-кой си човек – това значи, че той мрази себе си и затова всякога ще бъде нещастен.

      Сега, при днешния порядък на живота вие можете да си представите много мъчнотии: днешната култура е едно въже, омотано около краката ви; днешната политическа наука е второ въже, омотано около къщата ви; днешната религия пък е друго въже, омотано около вашите деца. Новата религия, която иде, ще бъде религия без въжета, без символи, без свещеници и проповедници, без съдии и учители, без търговци и земеделци, без мъже и жени – бъдещата култура ще бъде царството на бащи и майки, на братя и сестри. Сигурно ви се вижда чудно как ще може без учители; тогава ще има един учител, един съдия, един мъж, една жена, а не много, както сега, защото днес светът страда от многото. Ако ме питате как да разбирате това, ще ви кажа да го разбирате както искате, няма да ви го обяснявам. Духът, който слиза към Земята, идва да повдигне човешката душа, която е жива и която, както казах, е най-същественото, най-ценното – Духът се прелива в душата и носи Любов. Когато последната се влее в душата, тя обиква Духа; после Духът и душата се вливат в тялото, което е тяхното дете. Тогава Духът ще крепи Царството Божие, което е целокупното тяло. Всички вие съставлявате Царството Божие на Земята, затова именно Христос казва: „Във вас е Царството Божие“. Това е факт, който може да се провери от всеки: нека който и да е от вас отиде в някоя пустиня, нека се изолира от всички същества, да остане сам-самичък и нека каже колко е щастлив. Всички живи същества, от най-голямото до най-малкото, чувстват необходимостта от общение. Всички живеят, въздишат и казват: „Завладейте ни чрез Любов, дръжте ни чрез Обич, крепете ни с Дух“ – всички, било деца, било възрастни, това търсят.

       

       

      Едно време, когато Господ създал света, слънчевите лъчи решили да слязат на Земята, облекли се в най-хубавите си светли премени и слезли да я посетят – тези лъчи били седем сестри. Но щом слезли на Земята, какво било учудването им, когато видели, че дрехите им от светли се превърнали в седем други цвята: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин и виолетов. Всяка сестра виждала промяната, която станала с нея, и се питали помежду си: „Какво стана с нас, че толкова ни потъмняха дрехите?“. Също и разликата между вас се дължи на тези седем сестри, които слезли на Земята: някой от вас е червен, друг – портокален, трети – жълт, четвърти – зелен и т.н. Щом се намерили в това чудо, сестрите написали на баща си: „Татко, когато слязохме на Земята, дрехите, които ни даде, се измениха толкова много, че едва се познаваме – няма я вече тази първоначална Светлина между нас“. Тогава бащата отговорил на първата си дъщеря: „Дъще, твоят червен цвят показва, че ти носиш Живот на Земята и на хората, които толкова се оковаха в тези закони, че днес са мъртви – кажи им, че твоята Светлина се превърна в Живот и затова си червена“. Така тази първа слънчева дъщеря дала Живот на децата и затова всички се спуснали да грабят, започнали да се борят и да си скубят косите кой повече да вземе.

      На втората си дъщеря бащата написал: „Дъще, кажи на хората, че ти им носиш дихание, Божествен живот – кажи им, че те трябва да работят, затова и твоят цвят е портокален“. Хората обаче не разбрали какво е работа, а започнали да се трудят и да се мъчат. Днес всинца се намираме в това положение: разболее ли се някой, бързо викаме лекари или започваме да го тъпчем с ядене, като че ли лекарите и многото храна ще му задържат живота – това е заблуждение. Знаете ли как се хранят Ангелите, знаете ли как се храни детето в утробата на майка си – само ли се храни, или го храни майката?

       

       

      На третата си дъщеря бащата написал: „Дъще, кажи на хората да не държат очите си сведени надолу, да не търсят богатства, а да гледат нагоре, душите им да растат с вековете, да бъдат вечно зелени, какъвто е твоят цвят“. На четвъртата си дъщеря написал: „Кажи на хората, че след всеки растеж има узряване, има жътва и че събраният плод трябва да бъде общ за всички – това, което расте, го давам на всички общо и еднакво и трябва да се подели по братски, т.е. всеки да вземе само толкова, колкото му трябва“. На петата си дъщеря бащата написал: „Дъще, твоите дрехи са сини, защото ти носиш Истината, носиш начина, по който хората да не изстиват, т.е. начина как да се запазва Божествената топлина в душата на хората“. Следователно Истината означава да имаш онзи вътрешен метод, чрез който да не изстиваш. Проверете на практика и ще видите, че омразата всякога е едно изстиване, недоволството също е изстиване, всички противоречия в света са все изстивания и обратно – всяка хармония е Божествена топлина и е една Истина. Истината е метод, начин, сила за задържане на Божествената топлина в човешката душа.

      Шестото писмо, адресирано до шестата дъщеря, ще го прескоча, няма да го разпечатвам, ще оставя вие да го разгадаете. Защото другарката на шестата сестра я няма, а аз не говоря на един човек, но на двама. Ще премина към аметистовия цвят. На седмата, последната своя дъщеря, бащата написал: „Дъще, кажи на хората, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се крепи и с Дух се държи, затова и твоите дрехи са аметистови“.

      Днешният ден има символично отношение към бъдещето – бъдещата култура ще бъде култура на Любовта, култура на Обичта и култура на Духа. Любовта е сила, която лекува всички болести и недъзи, няма по-добър лекар от нея в света – всеки, който иска да лекува или да придобие нещо, трябва да има Любов в себе си. Не се старайте да разгадавате какво нещо е Любовта, не я чоплете, само я опитайте; разгадаването е механично действие. Често вие питате децата колко ви обичат и те посочват с ръце, като ги разтварят повече или по-малко широко според степента на любовта: за братчето си посочват половин пръстче, за голямата си сестра посочват повече, за майка си – още повече, а когато показват колко обичат баща си, съвсем разтварят ръцете си, т.е. показват, че го обичат най-много – толкова, колкото целия свят. Широко разтворените ръце на детето показват, че обичта им е колкото цялата Вселена. Децата обичат баща си повече, защото бащата означава Бог, т. е. баща и Бог са синонимни думи. Ако във вашите бащи и майки вие виждате не човеци, а Бога, веднага този закон ще ви стане ясен. А сега казвате: „Този да обесим, онзи да обесим, този е крадец, онзи лъжец“ и т.н. – с това въпросът не се разрешава.

       

       

      Тези седем сестри първоначално са слезли на Земята, после са се върнали на Небето, но сега отново идват в света вече в нова форма. „Зора се чудна зазорява“ – зора на какво? „Зора на светъл нов живот.“ Щом има зора, ще има и лъчи, които вече идват. И те трябва да ви намерят в положението на онзи млад и красив древен цар, който отишъл на лов в една гора и някъде след десетия ден на пътя му се изпречила една много красива боса девица, преследвана от злосторници. Като видяла младия момък, тя го помолила да я избави, без да подозира, че той е цар. Царят я завел в шатъра си, направил ѝ легло, поставил я да си легне и тогава тя се обърнала към него и го запитала: „Ти няма ли да ми направиш някакво зло, няма ли да злоупотребиш с доверието, което имам към теб?“. Той ѝ отговорил: „Бъди спокойна, в моя шатър ти си в пълна безопасност“. Така тази мома не пожелала да се ожени за царския син и на другия ден той я изпратил с всички почести. Това е една загадка в света: колцина днес биха се отнесли така благородно с тази мома, ако тя попаднеше в шатъра им, колцина щяха да имат доблестта да не се докоснат до нея? Ето въпросът, който трябва да разрешите. Девицата е вашата душа, която трябва да пазите чиста вътре в себе си. Вие, които учите Христовото учение и ме слушате, едно чувате, а друго разбирате. Щом видите девицата, вие си казвате: „Не може ли тя да ни стане наложница, не може ли да донесе пари от баща си, разполага ли със средства?“. Не, тази девица само е изпитала царския син, но и двамата са издържали изпита. Затова Христос казва: „Синовете на възкресението нито се женят, нито за женитба мислят“ – това значи да не изнасилвате момата, когато влезе в шатъра. И ако ме питате защо не може да възприемете това Учение, отговарям ви: защото сте изнасилили тази девица; без да ви упреквам, казвам, че няма човек, който да не е изнасилил своята душа.

      Един хамалин във Варна казваше на душата си така: „Ти или ще работиш, или ще те направя овчар, а ако и това не искаш да работиш, ще те туря да чистиш боклуци“. Хиляди, хиляди хора има, които са пратили душите си на такава нечиста работа. Душата ни не е нито за хамалин, нито за овчар, нито за слуга, който да чисти боклуци – тя е душа, която с Обич да поддържа Царството Божие. А Царството Божие са синовете ви, които ще дойдат в бъдеще, т.е. Синовете на безсмъртието. Не мислете, че имам желание да ви упреквам. Аз днес обичам злобата толкова, колкото и Любовта; обичам крадеца толкова, колкото и онзи, който не краде; за мен е добър и този, който лъже, и онзи, който не лъже. Що е лъжа? Тя си има свои причини и е лъжа само при дадени условия. Например, ако човек няма какво да вземе от вас, ще ви излъже ли, ще ви ограби ли? Но ако имате пари, скъпоценни камъни или друго, той ще ви излъже. Или пък ако се е родил във вашия дом и му давате всичко, ако разполага с всичкото ваше състояние и му казвате: „Приятелю, всичко това е твое“, каква нужда има той да ви лъже? Следователно лъжата произлиза от вътрешното ограничение на човешката душа, т.е. ограничете човека и ще създадете лъжата. Например майка казва на детето си да не пипа еди-къде си, но то пипва и за да прикрие простъпката си, излъгва. Не ограничавай детето си, а му кажи: „Имаш всичко на разположение“. Не говоря за сегашните ви деца, а за вас, т.е. за това как трябва вие да мислите днес. Казвате, че трябва да поправите света – няма какво да го поправяте, светът сте вие.

       

       

      „Царството Божие с Любов се взима, с Обич се държи, с Дух се крепи“, а старият превод казваше: „Царството Божие се взима със сила“. И наистина, днес и българи, и англичани, и германци, и французи – всички искат да взимат Царството Божие със сила. И болшевиките по същия начин искат да го вземат и казват: „Трябва да избесим и да изколим всички престъпници, за да се оправи светът“ – добре, но кой ще остане тогава? Светът е сит на кражби, на всички видове грехове и е пълен с бесилки. И болшевиките нищо няма да оправят, само още повече ще съборят и ще разрушат. Нямам нищо против тях, но трябва да се разбере, че бъдещата култура е само у хората, които взимат Царството Божие с Любов, които го държат с Обич, а го крепят с Дух – ето панацеята за всички ваши нещастия. При тези условия за един ден ще може да възобновите домовете си и всеки ден ще може да възкръсвате. Днес е денят на Възкресението. Ще ме запитате дали можете да възкръснете – Слънцето казва: „Можете“. Да няма плач, да няма скръб! Плачът е остатък от старата култура – старите хора плачат, а в Новата култура не трябва да има и помен от плач. Не допускайте в себе си никаква скръб, усещайте я тъй, както параходът усеща вълните, които се блъскат върху бордовете му – само външно, а вътрешно бъдете тихи и спокойни. Управлявайте вашите кораби с Любов.

       

       

      Сега, жените ще попитат какво да правят с мъжете си, когато не ги оставят на спокойствие – кой е вашият мъж и къде е той? Мъжът ви е в друг кораб – оставете го да се грижи за себе си, а ти си в съвсем друг кораб. Питате се какво ще стане с кораба на другия, опасявате се да не потъне; някои казват: „От моя кораб аз ще оправя другия“ – и започват да се оправят. По какъв начин? Оправят се с гранати – хвърлят по кораба една, две, три и повече гранати, докато той се обърне, докато се изсипе от него Любовта и Обичта, а след това казват: „Затова ли се оженихме?“. Това е старата култура на женитбата – Господ никъде не е писал хората да се женят. Думите жена и жиг произтичат от един и същи глагол – жигосвам; хората се жигосват, но това не е женитба. Писанието казва: „Което Бог е съчетал, да не се разваля, защото то е съчетание вътрешно“. Често казвате за младите: „Да ги оженим“; може да ги ожените, има разни женитби – християнски, мохамедански, будистки и т.н., но при всички тях хората все се жигосват. Тогава започват да дирят истината, да търсят кой народ е най-благородният. В света има само един благороден народ – народът на Божествената Любов, на Божествената Обич и на Божествения Дух. Ще ме попитате навярно към кой народ спадат българите; когато изучавате окултизма, проследете и вижте как са се появили първите раси и после как се е появил българският народ. Всичките раси представляват едно човечество. Една раса не е цялото човечество, а е преходен стадий, като един лъч от светлината; и всяка раса, всеки лъч носи в себе си известни зародиши, които може да развие. Следователно всяка душа минава през седем фази и това, което се съдържа в нея, това е и в цялото човечество и обратно. С други думи, когато изучите вашия живот, вие ще изучите живота и на цялото човечество. Ще кажете, че това е много лесна работа; не е много лесна, но не е и много трудна работа – можете и вярвам, че сте я разбрали.

      И така, ако сте разбрали всичко това, вложете тази Любов в себе си, но не обикновената любов, а онази, която при тия големи нещастия в света ще внесе нова Радост във вас. Щом дойде тази Божествена Любов, тя ще очисти всичко. Сега вие питате какво ще решат на Конференцията; не се безпокойте за това, аз ще ви кажа какво: това, което ще решат там, ще бъде стара култура. Но днес и Господ взима решение и казва: „Царството Божие на Земята с Любов се взима, с Обич се държи и с Дух се крепи; и онзи народ, който има Моята Любов, Моята Обич и Моя Дух, ще бъде най-великият народ в света; онзи човек, който има Моята Любов, Моята Обич и Моя Дух, ще бъде най-великият човек в света“. Тъй казва Господ, заедно с всички Ангели, светии и Велики духове. Следователно, ако обикнем Бога, ние ще бъдем най-великият народ, ще бъдем най-благородните хора в света – велики по Любов, по Обич, по крепост и сила. Царството Божие идва за вас.

      Днес искам да скъсам всички вериги, в които сте оковани, и да ги захвърля. Искам да превърна всички затвори в храмове, в които да слезе Божественият Дух – Господ на всичката Пълнота. От Него излиза всичката Сила, чрез Него се прояви Словото в света и Словото стана човек. Ще кажете: „Ето един анархист“; да, анархист, който иска чрез Божествената Любов, Обич и Дух да разруши стария свят и да съгради нов – какъв именно? Във всички ще разруша всяка омраза и всяка лъжа. Когато срещна някой, който знае да лъже, казвам: „Приятелю, обичам те, защото умееш да лъжеш“; щом един човек не ми казва истината, това показва, че не съм толкова истинолюбив. Всеки пратеник трябва да говори Истината, защото Господ не търпи лъжи и ще освободи хората от тях. Господ е написал на знамето си: „Свобода, равенство и братство за всички – от най-малките до най-големите същества“. Днес всички хамбари ще се разтворят, всичко ще се разпредели по равно и на всички ще се дадат условия за развитие. А онзи, който не се покори на Божествения закон, ще бъде пропъден извън пределите на Земята – запомнете това и го разкажете на всички. Всичко това ще се сбъдне – всички, които ме слушате днес, ще бъдете свидетели на това велико Божествено дело. Господ е казал това и Неговите думи са неизменяеми. Господ, който е създал света, който е говорил чрез Христа и всички пророци, ще смъкне лъжата и измамата. (Реплика: Амин!) „Амин“ е за този, който има Любов, Обич и Дух – това, изтълкувано на ваш език, означава човек, който има мъж, жена и дете. Във вашия език жените и мъжете са станали за посмешище: мъжът се оплаква от жена си, жената – от мъжа си, децата – от родителите си и т.н. Тогава питам: каква е тази любов, тази обич и тоя дух? За да възкръснете, вложете в себе си Божествения Дух.

      Сега, най-малко три неща изисквам от вас: едни да станат, други да оживеят, а трети да възкръснат. Само така ще забравите вашата стара култура, според която започвате добре и свършвате зле или започвате зле и свършвате зле. Сега трябва да усвоите следното: да започвате зле и да свършвате добре или да започвате добре и да свършвате добре. На съвременен християнски език това значи, че има четири категории хора: първи, които вярват в Бога, но не живеят по Бога; втори, които не вярват в Бога и не живеят по Бога; трети, които не вярват в Бога, но живеят по Бога и четвърти, които вярват в Бога и живеят по Бога. Първите две категории, които са хора на старата култура, ги оставям настрана, защото в бъдеще имам нужда от последните две категории, т.е. от тези, които вярват в Бога и живеят по Бога и тези, които не вярват в Бога, но живеят по Бога. Ние имаме нужда от оглашени, които не вярват, започват зле, но свършват добре, и от хора, които започват добре и свършват добре. Искам да сте в една от двете последни категории. Искам да изхвърлите от душите, сърцата, ума и главите си всички стари вярвания, които досега са ви отдалечавали от Бога на Любовта. И тогава думите ми ще ви бъдат ясни. И тогава ще преживеете един момент от Божествената Любов, който струва много повече, отколкото всички знания, които имате, макар и придобити от хиляди години. Този преживян момент съдържа целокупността на Вселената, а знанията, които имате, са само нищожни придобивки.

      Отсега нататък искам да не ме занимавате с вашите скърби, да не ми разказвате какво се е случило с вас, какви разправии сте имали, какви нещастия са ви сполетели. Ако някой е жаден, гладен или скръбен, ще го напоя, ще го нахраня, ще го утеша, но да изслушвам какви взимания-давания имал – не е моя длъжност, оставете това за служителите на старата култура. Пари, ризи, чорапи, обуща – нищо не ми носете и се освободете от мисълта да ме подкупвате с тези свои неща. Аз мога да работя както всеки от вас, тия ръце виждате ли ги – мога да придобия хляба си с труд. Ако можете да сторите това нещо с Любов, нямам нищо против – на драго сърце ще го приема, ще ви посрещна, ще ви целуна и ще ви кажа: „Елате в Царството Божие“; в противен случай ще ви кажа: „Приятелю, ти не си влязъл през вратата на Любовта“. Ако можете да изпълните всичко в името на Божествената Любов и Обич, добре, но вън от тях аз не съществувам. Това е Божественото учение в алегоричен смисъл – искам да ви представя това, което едно време Великият Господ е говорил на първия човек в Рая и после е говорил чрез всички пророци и Христа. Някои от пророците са разбирали Бога, но някои не са Го разбирали, изопачили са думите Му и днес те вече не са предадени така, както са били в първите времена. Защото много пророци са лъгали, но ние благодарим и на лъжите им – те са имали причини да лъжат. Например пророкът го е страх, че ще го затворят или обесят, затова поизопачава нещата, за да тръгнат след него: „Господ казва, че България ще стане велика и ще завладее целия свят“. Не, приятелю, този пророк лъже. Аз ще ви пророкувам така: ако българският народ може да вземе Царството Божие чрез Любов, ако може да го държи с Обич и да го крепи с Дух, тогава той ще бъде най-великият народ, а царят му, безразлично кой е той, също ще бъде най-великият. Може за цар да е турен най-последният българин, овчар или говедар, но аз ще имам най-голямо почитание към него, ако той може да приложи това. Така трябва да се гледа на въпроса – всеки, който е роден и вдъхновен от Любов, Обич и Дух, в жилите му тече царска кръв. Бих желал във всички вас да тече такава кръв.

      Искам да забравите вчерашния ден, мен там ме няма вече. Днес е 9 март, аз съм вън от гроба, плащаницата я няма вече на главата ми и аз съм готов на всичко – разбирате ли добре? Когато българинът иска да каже, че е готов на всичко, той казва, че вече е разпасал пояса си, а това на Божествен език значи, че вместо хората да ме лъжат, аз се запретвам на работа. Ако в света още има зло, това значи, че още не съм си извършил работата, т.е. не съм дал колкото трябва от своята Любов и от своя Дух. Светът нямаше да падне, ако му бях дал това нещо. Някой ми се оплаква от някакво нещастие, а аз си казвам: „Дънов, разбра ли какво си направил – този човек имаше нужда повече да му дадеш“. И затова от днес аз започвам да поправям всичките си погрешки от хиляди векове. Ще кажете: „Колко е добър г-н Дънов!“ – не говорете за добрина, а говорете само за Любов, Обич и крепост на Духа. Не мислете, че аз се различавам от вас – не, между мен и вас няма никаква разлика. Ако има, тя е само външна, а по същество, по вътрешно съдържание и по произход от Божествения Дух всинца сме едно и също. Вашите скърби са и мои, но понеже аз вече не признавам скърби и омраза в света (освен че съществуват като сенки), то и вие трябва да се откажете от тях. Какво е скръб и омраза не зная, имам само усещане за тях. Например някой страда от зъб и казва, че никога няма да забрави тази болка, но зъбът му минава, той всичко забравя, остава само спомен от болката, който е илюзия на нашия ум.

      Днес Господ ви говори на прост език – необходимо е само да пожелаете да Го разберете и послушате. Възможно е, когато си отидете вкъщи, да се запитате: „Какво ли мога да направя?“. Не мислете какво можете да направите – когато отидете на гарата, питате ли какво трябва да направите за локомотива, дали има нужда от вода, въглища или масло? Не, само ви питат дали ще пътувате. Влезте във вагона и не мислете нито за въглища, нито за вода, нито за маслото на колелетата; когато на следната станция влакът спре, слезте и тогава помислете какво трябва да направите по-нататък за Царството Божие – това го говоря на ваш език. Разтворете душите си. Вместо да ги разтворите, вие ги счупвате, както някой, който не може да отвори някое шише, го счупва. Всяко нещо си има специален начин за отваряне – отворете ума и сърцето си и онова, което от хиляди години не сте разбрали, ще го разберете сега. Всички сте много богати, не виждате колко много имате в касите си – отрупани сте с богатства, а гледате колко са богати другите. Аз ще пратя комисия, която да ревизира състоянието на вашите каси и да види какво брашно, масло, маслини, захар и други неща имате в зимниците си – ревизия ще има, каси ще се отварят! Затуй ви казвам: направете си приятели от богатството на неправдата. Преведено на ваш език, това означава дрехата, която носите и вече ви е неприятна, да я изперете, за да ви стане приятна. В днешните усилни времена хората извадиха захвърлените дрехи от килерите си и ги подновиха – това значи да си направите приятели от богатството на неправдата. И тъй, Царството Божие с Любов се взима, с Обич се държи и с Дух се крепи.

      Сега, поуспокойте се, защото забелязвам едно хипнотично състояние у вас. Аз обаче не искам да ви хипнотизирам – успокойте се и не бързайте, искам да мислите сериозно. Царството Божие, Любовта, Обичта, Духът никога не бързат. Бездруго трябва да проявим това, което Бог иска, даже сме закъснели в проявлението му – голяма част от живота си сме употребили за нищо и никакви неща, които Бог не иска, затова са дошли страданията и нещастията. Но днес аз обръщам нов лист и на него ще пиша за жената така: Намериш ли мъжа си неразположен, кажи му, че ще го обикнеш, защото досега не си го обичала; твоят Господ е в мъжа ти – възлюби Го и после Му кажи: „Господи, ще възлюбя и Духа Ти, ще обикна и душата, и тялото Ти“. Ако дъщеря ви не е разположена, кажете ѝ същото. Обърнете се към Господа и кажете: „Господи, искам да ми помогнеш да разкъсам всички стари вериги“. От всички ви да искам си подадете ръка, да заработите кой както знае. Създайте си колкото искате кръжоци, проповядвайте където искате – по църкви, стъгди, училища и други, по какъвто щете начин работете, никакви ограничения, никаква дисциплина и закон не ви турям в това. Ако нямате трите неща, за които ви говорих – Любов, Обич и Дух, старият закон е във вас, а ако ги имате, ще извършите чудеса.

      Днес целият български народ може да каже на Европа: „Достатъчно това робство!“. Господ, на когото се кланяме, казва, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се държи и с Дух се крепи и ние сме решили отсега нататък с Любов да го вземем. Досега сте искали да бъдете само духовни хора – не, бъдете обществени, политически, културни и духовни хора. На мъже, жени, деца, на всички еднакво препоръчвам това правило – този е великият закон на Свободата. Не питайте дали вече е дошло време; успали сте се много – вдигнете завесата, отворете прозорците и ще видите, че Слънцето отдавна е изгряло. У някои от вас кепенците са затворени и казвате: „Не е съмнало още“; докато станете, Слънцето ще залезе, а вие ще продължавате да мислите, че още не е изгряло, ще лежите и така ще пропуснете и новия изгрев. Божественото Слънце вече е изгряло. Дръжте се за Божествените правила, работете разумно и никога няма да паднете. Кажете на брата си: „Аз те обичам, братко, ще те крепя с Духа си и на моето легло ще си в пълна безопасност – нито косъм няма да падне от главата ти“.

      И така, вчерашните сметки не важат вече, Божественият закон не признава никакви полици, никакви задължения. Вие често питате дали Съглашението ще наложи на България контрибуция. Ако вървите по стария закон, ще ви наложат големи контрибуции, които с десетки и стотици години няма да можете да изплатите; вървите ли по новия закон, прилагате ли импулса да вземате Царството Божие с Любов, да го държите с Обич и да го крепите с Дух, никаква контрибуция няма да има. Могат да ви кажат: „Но въпреки всичко, ще ви наложим контрибуция“ – нищо, ние ви обичаме.

      Всякога дръжте в ума си този стих и бъдещето ще бъде добро както за вас, така и за целия български народ. Ако българите приемат този стих, ако вярват и вървят по него, това е добре, а ако не го приемат, пак е добре, защото все един или два народа ще го приемат. Такъв е девизът на дверите на Царството Божие. Това е учил едно време Христос, това са учили и всички негови последователи – затова ги вземаха за анархисти, затова пострадаха.

      Днес всички казват, че Земята е юдол плачевна – не, юдол плачевна е неразбраният човешки живот. Земята е благословена наша майка, която ни дава всички блага – защо роптаем против нея? Земята ни дава цветове, плодове, всякаква храни, прегръща ни и ни утешава. Не Земята е грешна, а грешни сме ние, които не разбираме този велик закон, опетнили сме го, опетнили сме и нашата майка. Ако ме попитате какво ще бъде бъдещето ви, ще ви предскажа, че ако всеки от вас възприеме Божията Любов, Обич и Дух, в бъдеще ще стане цар или царица. Тъй че ако всички ме слушате, ще ви направя царе, царици или князе – ако възприемете това, което ви препоръчвам, няма да бъдете прости хора. Не казвайте като Давид: „В грях ме зачена майка ми“ – днес ще бъдете заченати от Божествената Любов, ще бъдете въздигнати от Божествената Обич и ще бъдете възкресени чрез Божествения Дух. Искам всеки от вас да призове Господа. В Писанието се казва: „Призови ме в ден скръбен“; аз казвам: призовете Бога в деня на Неговата Любов, Обич и Дух и Той ще ви даде всичко, което желаете. Тогава няма вече да има скръб и всяка сълза ще се заличи от очите ви. Сега ще ме запитате защо още сте скръбни – защото живеете в Стария завет. Всеки, който има скръб в себе си, той е в миналия, а не в днешния ден. В днешния ден няма скръб, защото в него Господ царува.

      И тъй, днес едни от вас ще бъдат заченати, за да станат, други ще бъдат заченати, за да оживеят, а трети ще бъдат заченати, за да възкръснат – всеки от вас ще попадне в една от тези три категории. Отворете ума си за развитието на вашата душа и ще разберете най-великите тайни, ще имате общение с Ангелите и светиите, ще разберете какво има Горе, ще минавате от слава в слава, от едно слънце в друго, от една планетна система в друга. Не позволявам никакво съмнение! Когато се върнете вкъщи, да не започнете да се питате дали е вярно всичко това – съмнението е вчерашният, старият човек, не му вярвайте! Има два вида вяра – да вярваш в лъжата и в Истината. В съвременната вяра са събрани най-лошите птици, които са омърсили гнездото на Дървото. Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер. Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. Не искам старите да бъдат млади и младите – стари, а искам всички да бъдат умни, мъдри. Младият подразбира силен човек, а старият – мъдър човек; затова старият ще каже на младия: „Аз имам знания, а ти имаш сила; ела, братко, да работим“. А сега младите казват: „Когато стана по-възрастен, тогава ще работя“ – няма какво да ставаш възрастен, ти и сега си такъв. Майката пък казва на детето си: „Ако станеш по-добро, ще те обикна“; не лъжете децата си – обичайте ги, макар и да са лоши. Ако са добри, те няма да имат нужда от вашата Любов – смешно ще бъде да дойде лекар, за да ме лекува, когато съм здрав, но когато съм болен, ще го приема. Казвате: „За да обикна някого, той трябва да бъде чист“; не, сега, в това състояние го обикни, защото той има нужда от теб днес.

      Както виждам, днес вие имате нужда от масажи и аз ги правя – мачкам крака и ръце. Ще кажете: „Как майсторски разтриваш!“ – ще ме извините, но днес съм лекар в болницата и правя операции. Някои казват, че Дънов е против операциите; гноясалото трябва да се изреже, а здравото трябва да остане. Щом излезете от болницата, ще дойда в дома ви, но няма да си нося церовете, няма да ви меря пулса, няма да ви гледам очите, а ще ви целуна по Божественому. Божествени целувки трябва да има само на Небето, но не и на Земята, защото тук има зарази. Тук мъже и жени започват по небесному, а свършват по земному: докато са млади, раздават си много целувки, а когато остареят, целувките вече ги няма. Обратно трябва да се постъпи: най-напред да се започне с по една целувка в година, после да се премине на по една целувка в месец, по една целувка в седмицата, по една на ден, по една на час и така постепенно да се увеличава – така трябва да се върви по закона на Любовта.

      Казано е в Писанието: „Целувайте се със свято целувание“. Когато жените ме слушат, ще се запитат има ли право чужд мъж да ги целува; обърнете внимание, че аз не признавам мъже и жени, девици и момци, а признавам само човеци – а всеки човек е ваш брат, ваша сестра, ваш приятел и т.н. И ако твоят брат те срещне в Царството Божие и не те целуне, той прави престъпление, тъй както днес е престъпление чужд мъж да целуне нечия жена. Днес такива мъже ги изпъждат, а в Царството Божие е обратно – когато влезеш без целувка, изпъждат те и ти казват да слезеш на Земята. Казвате, че е хубаво да сте на Земята; хубаво е, но само тогава, когато смъртното се облече в безсмъртно, а нечистото – в чисто. Затова ви казвам да съблечете старите си дрехи, старите си вярвания и навици. И не мислете какво е казал Дънов, какво е писал един или друг – гледайте това, което казва някой, дали е вярно, или не. И ако е вярно, приемете този човек и го целунете; ако не е вярно, кажете му, че се опитва да ви целува по лош начин и му покажете пътя. Когато четете някой роман и у вас се вмъкне някоя лоша мисъл, авторът ви е целунал лъжливо – тогава му кажете: „Навън!“. Ако можете да възкресите някого, ако можете гладен да нахраните или жаден да напоите, целунете го, дайте една отлична целувка на неговата душа, на неговия Дух. Не принизявайте смисъла – не ви говоря за целомъдреност и не искам лъжлива целомъдреност от вас. Днешната ми целомъдреност е лъжлива, но и вашата е такава, защото ние още не сме чисти, не сме в Царството Божие. Но можем в един миг да бъдем чисти – според закона на прераждането пречистването може да стане за хиляди години, но може да стане и за един миг. Има случаи, когато човек моментално пада, но има и случаи, когато моментално се повдига – и едното, и другото е вярно.

      Сега, няма да ви пожелавам никакво благословение, защото благословение без Любов е лъжа. Върнете се при наскърбените ваши братя, сестри, приятели и слуги и им кажете: „Царството Божие с Любов се взима, с Обич се държи и с Дух се крепи“. Бих желал сега всички да се пръснете из София и да държите беседи – така ще турите целия град в тревога. Както аз не ви повиках в това събрание насила или с особени покани, така и вие срещнете едного и го наставете – по този начин вие ще създадете едно Велико събрание. Обикнете го и разберете какво велико нещо е човешката душа. На жените казвам: „Обикнете се!“, на мъжете казвам: „Възлюбете се!“, на децата ви казвам: „С Дух се крепете!“; на бабите казвам: „Обикнете се!“, на дядовците казвам: „Любете се!“, на правнуците им казвам: „С Дух се крепете!“. Всяка млада мома да хване стар дядо, всеки млад момък да хване стара баба, защото в тези стари баби и дядовци се крие царската дъщеря. Когато старата баба се съблече от старите си дрипели, тя ще излезе като красива пеперуда и ще каже: „Аз не съм баба, аз съм царската дъщеря, която търсите“; когато дядото съблече своите дрипели, ще каже: „Аз не съм стар дядо, а съм левент момък, аз съм царският син, бях само скрит в тази черупка“. Потърсете и ще намерите вашата Любов, вашата Обич и вашия Дух. Любовта ще намерите в дядото, Обичта ще намерите в бабата, а Духа ще намерите във внуците; или Любовта ще намерите в мъжете, Обичта – в жените, а Духа – в децата. Във всяка девица и във всеки момък ще намерите и Любовта, и Обичта и Духа.

      И сега аз поставям за мото на бъдещия ви живот на Земята да бъдете девствени, т.е. да имате Любов, Обич и Дух, да стоите по-горе от всяко вярване, религиозно общество и схващания, да се обедините с Бога и да кажете: „Господи, ние с Любов ще Ти служим, с Обич ще поддържаме Царството Ти и с Дух ще го крепим“.

       

      22 март 1919 г., София

    • 28
      28.Март.Неделя

      Групата на Мария Майсторова

      15:00 -17:00
      28.03.2021

      Духовен наряд за 28 март – 15.00 ч.

       

      Мили приятели,

       

      Най-напред искам да ви напомня, че Учителя е казал на един от съборите на Божествената верига да казваме в последния петък на всеки месец  ХВАЛАТА /26 стр./ – която следва да я произнесем отново на 26 март, както направихме на 22 март при сутрешния наряд.

       

             А на 28 март ви предлагам да започнем наряда с песните: “В начало бе Словото” и с “Бог е Любов”, а след тях да произнесем Добрата молитва, Молитвата за България, дадена през 1925 г. /37 стр./ и Молитва за преуспяване Делото Божие:

       

      МОЛИТВА ЗА ПРЕУСПЯВАНЕ НА ДЕЛОТО БОЖИЕ

       

      Господи, озари цялото човечество и духовната верига с Твоята Светлина и Сила. Нека цялото човечество да възприеме Христовото учение.

      Всички да повярват, че Ти съществуваш!

      Нека идеята за Бога възрасне във всички души! Тия, които проповядват безбожието, нека станат приемници на Твоето Слово и всички неверующи да станат верующи!

      Господи, ние усърдно Ти се молим Твоята Божествена Милост да залее цялата Земя и Твоята Божествена Любов да изпълни всички сърца.

      Господи, озари със Своята Светлина всички народи и техните водачи, за да се хармонират и спогодят по всички въпроси, за да се въдвори на Земята Твоят Мир, Господи! Господи, да стане побратимяване между всички народи по лицето на Земята. Господи, внеси живот, светлина и подем по всички кръжоци на Всемирното Бяло Братство по целия свят.

      Амин

      Предвид предстоящите избори за нов парламент в нашата страна и тези в духовното ни общество, които ще играят ключова роля за бъдещето на България, ви моля трите молитви, а заедно с тях и една формула дадена от Учителя, да ги произнасяме в часовете 6.00 сутринта или 22.00 ч. вечерта до края на април, според по удобния час за всеки.

      Ето и формулата:  Колкото и да е трудна тази работа, аз ще я свърша с Бога и с Духа, който ме ръководи. Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога!

      Помагай ми сега в работата, която започвам, да я свърша добре. Да бъде тя за Твоя слава и за благото на моята душа!”

                                                             Учителя

       

      /При всякакъв род затруднения тази формула може да казвате, а според звездните послания през м.април такива се очакват да са по-често явление в живота на повечето от нас. Но за хороскопа на следващия месец ще пиша следващия път./

       

              Тук искам да ви цитирам спомените за организацията на Братството и съветите на Учителя за нея, записани като СВЕЩЕНИ ДУМИ от стенографката Савка Керемедчиева, които са особено актуални за ОББ и днес:

       

      Свещените думи на Учителя за ученика

       

      Още в началото на своята дейност, Учителят сам определяше ръководителите на братските кръжоци в страната. Минаваха години и те се разрастваха и се оформиха като братства със салони, с по двадесет- тридесет човека на всяко място. Това не беше малко за онова време.

       

       

       

      Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство. Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители. Учителят тогава разреши въпроса така: „Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени“. Това решение на Учителя бе предадено и нещата се успокоиха малко. Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят. Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение. Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя. Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев. Останали двама кандидати за ръководители: Йордан Новаков и Георги Константинов. И тогава – който пръв пристигне в салона, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден. Голямо съревнование се получило в ревността им да бъдат ръководители. Тази ревност бе повсеместна – навсякъде в страната. А ръководителите искаха да имат специален статут като по-привилегировани братя пред Учителя. Но Той не им го даде!

       

      Учителя няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в София. На един от първите събори в София Учителят казал: „Довечера ще приема ръководителите от провинцията“. Отива Учителя в стаята си, облича се официално и започва да чака. Минават един, два, три часа, но никой не идва. Защо никой не идва – никой не знае. Дали не са чули, дали не са Го разбрали? Не се знае. Имало е някаква причина. Но каква е – до днес никой не знае. Ние, младите от Школата, всяка една покана за разговор от Учителя я смятахме за голямо благословение. Но тогава Учителя седи и чака. Накрая минава Савка и казва: „Учителю, извинявайте, че идвам толкова късно, чаках да минат ръководителите от провинцията към салона, но те не минаха. Да не би да се е случило нещо?“ Учителя й отговорил: „Досега ги чаках, никой не дойде“. Обръща се към Савка: „След 22 часа ела ти, за да ти диктувам онова, което бях приготвил да кажа на ръководителите“.

             Савка отива в 22 часа с бележник в ръка. Учителят започва да й диктува, а тя стенографира. Това са Слова на Учителя, които Той дава лично на нея и които са предназначени за учениците. По-късно, през 1938 година, Савка подготвя част от този материал и го отпечатва в една малка книжка: „Свещени думи на Учителя“. Но Савка не е могла тогава да подготви и да издаде другите слова, диктувани от Учителя, тъй като тя не след дълго след заминаването Му и тя напуска физическия свят. Има ги в нейните тефтерчета, има ги и в нейните стенограми. Учителят лично й бе диктувал колко стиха трябва да има във всяка книжка и колко трябва да бъде общият им сбор. В първата издадена книжка те са 500. Доколкото знам, тези неща са запазени. Аз лично, съм ги виждал, когато тя работеше. Преди да си замине, тя ги остави на рождения си брат, като му нареди да бъдат предадени на съхранение при Борис Николов.

       

      „Свещени думи на Учителя към ученика“, излязла от печат през 1938 година. Според тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго определена мисъл от Словото на Учителя…

       

       

             Сега ще се върнем на онази, запазена досега тайна. Защо, след като Учителя е поръчал на дошлите в София ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли? Той е бил приготвил специално за тях Слово, което не е могъл да изкаже. Учителя е чакал, но те не са дошли. Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителя започва да й диктува „Свещените думи“. На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час. И какво се оказа? Ръководителите през това време се събрали в една братска барака и дълго време уточнявали, спорили, договаряли се как да се образува Върховен братски съвет, излъчен от тях. Умували как да стане, какъв да бъде избора, колко души да участвуват, по колко години да трае върховното ръководство и още въпроси от този род. И в цялата си разпаленост и залисия, те забравили, че Учителя им определил час за срещата и затова не отишли при Него. След като минават два-три часа, и след като Савка отива при Учителя, Той, огорчен от поведението на ръководителите, започва да диктува на Савка „Свещени думи на Учителя“. Първата страница е озаглавена „Към душите, които чакат“. Това са Свещени думи на Учителя към ученика. Савка Керемидчиева тогава е един представител на този Космически ученик. Трябва да се знае, че ученикът на Бялото Братство има три степени на посвещение.

       

       

             Първото му име е Ил-Рах. То означава „принадлежи на Бога“. Второто му име е Амриха и означава „душата на сърцето, света на Любовта, свидетелство на душата“. Третото му име е Аверуни и означава „верният ученик“.

       Така че, онази вечер, в 22.00 часа, Учителя изнася Словото Си пред този ученик, който има проекция на физическия свят. Казва се Аверуни – верният ученик. Учителя дава на Савка името Аверуни. По-късно, в своите тефтерчета и бележки, тя отбелязва: „Савка – Аверуни“.

       

       

      А вторият ученик, който има проекция в Духовния свят, се нарича Амриха. Това  е името на духовния ученик.

      Третият ученик има проекция в Божествения свят и се нарича Ил-Рах. Това име означава, че принадлежи на Бога, има общение с Бога и е служител на Бога.

      Тримата ученици представляват: Космическия Ученик, който има проекция в Божествения свят, името му е Ил-Рах. Този, който има проекция в Духовния свят е с името Амриха, а този, който има проекция на физическия свят е с името Аверуни . Така че, това са трите степени за посвещение на ученика в Школата на Учителя. Започва се от Верния ученик – Аверуни , преминава се през духовния ученик – Амриха и се достига до Космическия Ученик – Ил- Рах. Ето към кого Учителя е отправил Свещените Думи. Ето какво представлява Ученикът на Бялото Братство с неговите три посвещения. Това е метод на Учителя за работата на ученика. Ученикът учи сам, работи сам, прилага сам и първият плод на неговия труд се предава на Учителя. /Този метод ще го намерите в отпечатаната от Савка през 1938  година книжка./

             И по-нататък, какво става с плана на ръководителите да си направят Върховен братски съвет? Не стана нищо. Учителя не позволи. Той даде друг метод за работа. Това ще го намерите в отпечатаната книжка със заглавие Свещени думи на Учителя.

             Може ли да се говори за Върховен братски съвет, когато Учителя дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения – на Аверуни, на Амриха и на Ил-Рах. И тук е скрито разрешението на задачата.

             След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията, и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет, който бе избран пожизнено. Всички без изключение знаеха, че този опит бе направен по времето на Учителя и знаеха какъв ще е резултатът. Отговорът бе даден в „Свещените думи на Учителя към ученика“. Но никой не пожела да чуе за това, въпреки че им бе напомнено. Направи се опит. И естествено, опитът излезе несполучлив. Ние, съвременниците на Учителя, го проверихме… Ето, „Изгревът“ го няма и Братството го няма. Всички ръководители от провинцията – съвременници на Учителя – си заминаха и не оставиха следи. Остана само книжката „Свещени думи на Учителя“.

             В тази книжка се намират свещените скрижали на Бога за Космическия ученик Ил-Рах, за духовния ученик Амриха и за верния ученик на Земята – Аверуни. Ако искате да бъдете ученик, трябва да бъдете верни на Словото на Учителя и да го приложите в живота си. Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни. А за другите две посвещения – пред вас е цялата вечност.

       

       

             Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха. Това бяха ръководителите на братствата. Затова Учителя ги издиктува на Савка, за да ги предаде на учениците от Школата. Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците приемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така – може да проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Словото на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Бяло Братство…

              През 1992 година излиза второто издание на „Свещени думи на Учителя“. Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителя е изучавал философските системи, откъдето получава своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на „Свещени думи на Учителя“, ще види, че поместването на такъв увод е кощунство спрямо Учителя. За по- голямо доказателство ще цитирам заключителните думи на този увод на стр. 8: „Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица „Жолио Кюри“ в квартал „Изгрева“.

             Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година. До тази дата Духовно общество „Бяло Братство“ не беше признато като юридическа личност. От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на вероизповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172. Много по-късно, на 4 май 1993 година, с решение на Софийския съд под № 657196 от 10 май 1992 година по дело №2771 2 от 1992 година, Духовно общество „Бяло Братство“ бе признато със своя устав за юридическа личност.

       

             Сега ще ви поднеса цитати от Словото на Учителя по въпроса за Устава и за регистрацията като юридическа личност. Този въпрос е разгледан от Учителя в 27-ма школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април 1923 година в София (стр. 10, 11 ред отдолу):

      „Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете например, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен света! Ами защо се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите както в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено.“…

       И понеже „Свещените думи“ са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано:

      Възприемане.

      Учителя говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си.

      Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове. Нашето място, мястото на това общество, неговия път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя!

             И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител. А волята Му се намира в Неговото Слово. Затова се търси верният ученик, който да отстои и да защити Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.

             Името на верния ученик е Аверуни. Това е първото посвещение, през което минава ученикът с Чистота и чрез изпълнение волята на Учителя…” /Откъс от книгата “Изгревът пее, свири, учи и живее”./ 

             Нека да поразмишляваме по-дълго време върху тези исторически записки, завещани ни от Учителя, преди да пристъпим към промените, от които се нуждае повече от всякога нашето общество. Може би трябва да ги обсъдим и на живо, за да разберем най-напред дали сме ученици и дали сме готови да извършим наложителните промени.

       

       

      Мили приятели,

      По традиция и днес ще ви предложа едно от духовните упражнения, което можем да започнем да правим през целия месец април, а именно:

      “Сега като ученици пред вас седи великата задача всяка сутрин да употребите две минути от времето си за връзка с Великото космическо съзнание. Две минути през деня, използвани правилно, съставят истински ден. Като умножите 365 дена по две минути, ще получите 12 часа. Значи истинската работа през годината се равнява на тия 12 часа, или половин ден. Този половин ден ще ви донесе големи богатства… Първата минута ще мислите за Любовта си към Бога, а втората минута – за Любовта си към ближния си… В неделя, рано сутринта, преди да е изгряло Слънцето, целият клас, без изключение, ще дойдете на Изгрева, да приложим закона за двете минути. Който е готов да изпълни този закон, той е ученик. Първата минута ще мислите върху първия закон: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила!“ Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само – нищо друго. Кашлици, смущения, болки – всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате – всичко трябва да спре. Може ли да стане това? В Бога всичко е възможно.”

      „Четирите кръга “, „Връзка на съзнанието

       

       

      И една особено вълнуваща беседа ви предлагам, с която да завършим днешната ни духовна среща, а след нея да произнесем Господнята молитва.

       

       

      Израил и българин

       

      Съборна беседа, Рилска беседа, София, 8 Септември 1940г., (Неделя) 10:00ч.

       

       

      „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Като махнем думата „вечен“, остава стихът: „Това е живот, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.

      „Каквото вържете на небето, вързано ще бъде и на земята; каквото развържете на небето, развързано ще бъде и на земята.“

      Това се отнася до онези хора, които са познали Бога, а не до онези, които не са Го познали. Това се отнася до онези зрънца, които са на нивата, а не до онези, които са в хамбара.

      Сега аз ще говоря върху две положителни неща: върху вярата, която е подтик към знанието, и върху любовта, която носи живот.

      Без вяра човек не може нищо да придобие. Без вяра човек не може да угоди на Бога. Всеки подтик в душата ви показва, че вярата се проявява. Това, което съвременните хора наричат вяра, е материалистично схващане на вярата. Някой казва: „Не зная дали това, което хората учат, е нужно“. – Всякога можеш да го провериш. Храната, която ядеш, всякога можеш да провериш, добра ли е, или не; въздухът, който дишаш, всякога можеш да го провериш; светлината, която влиза в очите ти, всякога можеш да я провериш; пътят, по който вървиш, всякога можеш да го провериш, прав ли е, или крив.

      Дошло е време вече, когато трябва да посеем нашето знание. Всичко е важно, но в даден случай всичко не е полезно. Когато посеете житното зърно, в първо време вие не се интересувате от него. Щом израсте, върже плод и започне да зрее, вие се интересувате от него: събирате го на снопи, овършеете го и го слагате в хамбара. Отвреме навреме вадите от житото в хамбара и го употребявате. Част от него отива за тялото ви, част – за сърцето ви и част – за ума ви. Онези, които не знаят как да ядат, изпращат житото само към тялото си, вследствие на което напълняват. Те ядат повече, отколкото трябва. Има други, които също не знаят как да се хранят, вследствие на което приемат по-малко храна, отколкото трябва. Затова те са слаби. Човек не трябва да бъде нито слаб, нито пълен. Когато наливате някаква течност в един съд, внимавайте да не го напълните догоре, нека остане поне малко празно място. Някои искат да бъдат пълни, да знаят всичко. Те искат да бъдат пълни бурета. Защо им е толкова знание? Ако има малко пространство, човек може свободно да се движи; ако няма никакво пространство, той не може да се движи.

      Сега вие не трябва да се спъвате от думите „пълнота“ и „празнота“. Всяка дума има своите елементи, от които е съставена. Разгледайте тези елементи и ще намерите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин“. Първият елемент в тази дума е буквата „Б“, която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „Ъ“, което означава товара, който българинът носи. Третият елемент – „Л“ – означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент – „Г“ – е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „А“, която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент – „Р“ показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си.

      На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатическа доза надежда; в духовния свят той се нуждае от хомеопатическа доза вяра, а в Божествения свят – от любов.
      Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори геройски с всички болести. Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще и каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!“ Като има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!“

       

      Какво означава думата „Израиля“? Кои са елементите на Израил? Израил е онзи, който излиза от рая, из-рая, а пък „българин“, който влиза в рая. Първоначално сте били Израил, излезли сте от рая; после ще станете „българи“, ще влезете в рая. Така се примиряват противоречията.

      Колко малко е нужно на човека, за да бъде щастлив. Днес българите са щастливи, че им върнаха Добруджа. Цял празник е това. Досега българинът беше вън от рая, затова беше Израил. Сега стана „българин“. Значи той е вече в рая. Който влезе в рая, всичко взима без война, по приятелски начин.

       

      Сега аз ви проповядвам върху вярата. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Досега вие сте излизали от душата си, но като българи трябва да влезете вече в душата си, да не въздишате повече. Душата е раят на човека. Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е и вън от рая. Който е престанал да въздиша, той е в рая. Който въздиша, е Израил; който не въздиша, е „българин“.

       

      Сега, ако се проповядва на хората за Бога, мнозина ще кажат, че това са нереални работи. – Кои неща са нереални и кои – реални? – Това, което се губи, е нереално; това, което се придобива, е реално. Ако губиш мислите, чувствата и постъпките си, те са нереални. Ако ги придобиваш, те са реални.

      Следователно, когато губиш нещата, ти си Израил; когато ги придобиваш, ти си „българин“. Който губи, който се обезсърчава, който страда, който не може да живее с ближния си, той е Израил. Когато Христос дойде между израилтяните, приеха ли Го? Не Го приеха. Не само това, но те Го разпнаха. Те мислеха, че без Христос ще се повдигнат повече. Всъщност, повдигнаха ли се? Те не приеха Онзи, Който носеше Божието благословение, но не се издигнаха, както очакваха.

       

      Следователно, ако имате в себе си една Божествена идея и я хвърлите настрана, мислите ли, че и вашето положение ще бъде по-добро? Щом влезе в ума ви една Божествена мисъл, вие ще я приемате – нищо повече. В нея се крие вашето бъдещо щастие. Щастието на човека седи в това, да стане „българин“. Днес всички сте в Израил. Няма човек, който да не е в Израил. Значи всички сте извън рая и отсега нататък трябва да влезете в рая, да станете „българи“. Засега първи вкарват в рая българите. – Как ги вкарват? – С камшик.

       

      Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справя с мъчнотиите си, не е българин. Какво представлява българинът на физическия свят, не е важно. Ние разглеждаме елементите на българина в духовния свят. От физическо гледище думата „българин“, според някои, е произлязла от думата „булгур“, което показва, че някога българинът много употребявал булгура за храна. На физическия свят българинът пее и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все мнението си дава, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министър, ще оправи света. Всеки българин мисли, че може да оправи света. Това е Израил. Като дойде истинският българин и каже на камъните да станат, те ще станат. Онзи, който казва на камъните да станат, а те седят на мястото си, той е Израил. Онзи, който казва на Добруджа да се върне и тя се връща, той е „българин“. Ако каже и Добруджа не дойде, той е Израил. Аз взимам думата „българин“ в смисъл на човек, роден от Любовта. Всички европейски народи трябва да се родят от Любовта. Моето почитание към всички народи, но те трябва да повярват в онова, което Бог е вложил в тях. Само тогава може да стане истинско опознаване на народите. Това не е за насърчение, но истина, която един ден ще проверите. За пример, думата „любов“ не е еднаква във всички народи, но идеята, която любовта преследва, е навсякъде една и съща. С каквото име да кръщавате Любовта, тя носи навсякъде едни и същи елементи. Същото можем да кажем и за вярата. Тя не е еднаква във всички народи, но елементите, които носи, навсякъде са едни и същи.

      Съвременните народи могат да се кръстят с едно общо име – Божествен народ. И при това положение, пак ще има един български Божествен народ, турски Божествен народ, руски Божествен народ, френски Божествен народ, английски, италиански и т.н. Едно е важно: в бъдеще всички народи трябва да принадлежат към един нов народ, който ще обедини всички народи в себе си. Ние не поддържаме идеята, че на едно дърво трябва да има само един клон или един лист. Едно дърво може да има хиляди клончета, но колкото по-големи стават те, толкова са по-малочислени. Що се отнася до листата на дървото, те са многобройни. Обаче дървото не може да роди толкова плодове, колкото листа има. Листата представляват умствения свят на дървото. Колкото повече листа има дървото, толкова по-умно е. Плодовете на дървото пък показват степента на развитието, до което е достигнало. Наистина, дървото се познава по плодовете си. Ако плодовете са кисели и стипчиви, дървото има едно развитие; ако плодовете са сладки и ароматни, дървото има друго развитие, друга култура. Плодовете на човека са неговите постъпки. От постъпките на човека съдите за неговото развитие и култура.

       

       

      Днес много хора търсят Бога, но не знаят къде да Го намерят. Всеки човек може да бъде прозорец за Бога. Бог създаде слънцето и земята, но Той сам не е нито в слънцето, нито в земята. Казват, че Бог е навсякъде. Наистина, Той е и в човешките мисли, чувства и постъпки. Той е и в страданията, и в радостите на хората. Бог присъства в разумните страдания и радости. Някой страда. – Защо? – Имал един приятел, който заминал за другия свят. Нека се радва, че заминал. Бог го е обикнал и го е повикал на гости при себе си. Като минал по земята, Бог харесал твоя приятел, дал му карта да Го посети. Той отива на гости при Бога, а ти плачеш и страдаш за него. Всички хора се нуждаят от ново разбиране на живота. Някой път се ражда дете в някой дом и не знаете защо се е родило. То може да бъде момче или момиче. Ако в един дом се родят три–четири момчета, родителите искат да имат и едно момиче. – Защо? – Защото момчетата носят един от най-твърдите елементи в себе си.

      И тъй, ако човек ражда само мъжки мисли, ще предизвика втвърдяване на мускулите, на мозъка, на дробовете си. За да не става това, човек трябва да прави смяна в мислите си: първо да приеме една мъжка мисъл, после – една женска и най-после – една детска. От друга страна, ако в ума на човека се роди една мисъл, непосредствено след нея в сърцето трябва да се роди едно желание и във волята – някаква постъпка. Правилната обмяна между мисли, чувства и постъпки подразбира правилно развиване на човешката душа. Ако умът, сърцето и волята не раждат, те са осъдени на страдания. Кои турци са измъчвали българите: бедните или богатите? – Богатите. – Защо? – Защото те не раждат, т.е. не дават нищо от себе си. В това отношение те приличат на безплодни дървета. Кои дървета отсичат: плодните или безплодните?

      Един от недъзите на съвременните хора е, че избягват да раждат. По много причини те се страхуват от раждането. Мъжът казва: „Добре, че не съм жена, да раждам“. – Като се е родил на земята, по какъвто и да е начин, човек все ще ражда, не може да се освободи от раждане. Ако е мъж, с ума си ще ражда; ако е жена, със сърцето си ще ражда; ако е дете, с тялото си ще ражда. Ако си господар или слуга, цар или царица, пак ще раждаш. Каквото положение и да заема човек на земята, непременно ще мине през процеса на раждането. Човек живее, докато ражда; щом престане да ражда, животът минава през други процеси.

      Сега, като говоря за раждането, аз нямам предвид онова състояние, придружено със страдания. Аз имам предвид онова раждане, което е придружено с радост и веселие. Аз не говоря за раждане, придружено с мъчение, но за онова раждане в човешкия ум, което се изразява в радост; аз говоря за онова раждане в човешкото сърце, което носи любов, здраве и разположение; аз говоря за онова раждане във волята, което прави човека свободен. Където и да ражда човек – в ума, в сърцето или във волята, не е лесно да роди. Условия са нужни за раждането. Земята ражда само ако се намира под влиянието на слънчевите лъчи. Не е ли под тяхно влияние, раждането е невъзможно. Освен това важно е положението на земята спрямо слънцето. Тази е причината, поради която полюсите на земята са почти безплодни.

       

      Малцина се интересуват от въпроса за раждането в трите свята – умствен, сърдечен и волев и запитват какво да правят, за да станат богати. Придобиването на богатството е последен процес. Човек не може да стане богат изведнъж. Бързото забогатяване е изкуствен процес. Както бързо е забогатял човек, така и бързо ще осиромашее. За да придобие вечното богатство, човек трябва да забогатее едновременно в трите свята – в умствения, в духовния и във физическия. Когато всички хора станат богати по този начин, земята ще се превърне на рай.

       

       

      Да се върнем пак към символичното понятие „българин“. Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в рая. Всеки българин, който може да връзва нещата на земята и на небето и който ги развързва на земята и на небето, живее в рая – него можете да слушате. – Защо? – Защото Бог го е кръстил. Името „българин“ не е произволно дадено. То съдържа в себе си велика Божествена идея. Който е готов да приеме тази идея, той носи вече това име. Ще каже някой, че е „българин“. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения, и сърце, което се ръководи от любовта и работи без никакви ограничения.

       

      Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на земята, между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го изпраща на земята, да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин.

       

      Изобщо, за да се домогне до нещо, човек трябва да съдържа в себе си съответно качество. Каже ли, че иска да бъдат простени греховете му, той трябва да отговори срещу това с друго нещо. – С какво? – С щедрост. Законът на щедростта подразбира изобилие. За да бъде щедър, преди всичко човек трябва да бъде вътрешно богат, да не се страхува от никакви лишения и ограничения. Може ли да се нарече богат онзи, който има милиони килограми жито в хамбара си, а се страхува да не настане глад, да не се влошат условията на живота? Колко жито му е нужно за една година? Като прекара спокойно една година, следната пак ще донесе своето благо.

      Днес вие сте се събрали да чуете нещо за настоящия момент. Това, което наричате настояще, е минало. Вие още не живеете в настоящето. Вашите идеи са на миналото, в тях няма никаква реалност. Те са бентове, които всеки порой, всяка по-силна вода може да отнесе. Една от идеите на миналото е човек да стане велик. Чудно нещо! Човек е велик, но като не съзнава това, стреми се към някакво въображаемо величие. Слонът е велик, голям, но може ли да заповядва на човека? Човекът, малкото същество, се качва на гърба на слона и го управлява. – Защо? – Защото е по-умен и по-добър от него. Той възсяда слона, управлява го и му говори: „Голям и велик си, но си изпратен при мене, да те уча“. Така постъпват и всички ония, които ядат кокошки, патици, агнета и др. Те ги колят, ядат и казват, че ги пращат на училище в своя стомах, там да се учат. Като не познават себе си, хората искат да притежават качества, за които те не подозират даже, че се крият в самите тях. Някой, за пример, иска да бъде добър. Щом иска да бъде добър, той се стреми към физическия свят, иска да изучава неговите закони. Щом пожелае да влезе в духовния свят, човек се стреми вече към истината и свободата. Обаче нито доброто е истинско добро без свободата, нито свободата е ценна без доброто. Ако човек не може да приложи доброто свободно, все едно, че хамбарът му е пълен с жито, а стомахът му е разстроен, не може да работи. Как ще се ползва от това жито? Как ще се ползва той от доброто, лишено от свобода?

      Човек трябва да бъде здрав, да превръща енергията на житото в работа. Житото прави човека поет, музикант, художник, учен, родолюбец и т.н. Без жито нищо не можеш да постигнеш. В духовен смисъл житото подразбира идеята, която Христос изказал в стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. С други думи казано: „Ако не разбирате онова, което е вложено в житното зърно, и ако не знаете как да го отправите към своя ум, към своето сърце и към своето тяло, вие не можете да приемате Божествения живот“. Като придобие Божествения живот, човек излиза от света на постоянните промени. Той гледа на всичко от добрата страна. Дали приятелят му е добре разположен, или не, за него е едно и също. И на облачното, и на ясното небе той гледа с еднакво разположение. Следователно, докато живеят в света на промените, хората често изпадат в заблуждения. За пример, когато имат радости, те казват, че Бог ги обича, грижи се за тях. Щом дойдат страдания, казват, че Бог ги е забравил, че нещо се е изпречило на пътя им. Това е заблуждение. Бог не забравя хората, но те Го забравят. Майката не забравя децата си, но децата забравят майката. Казано е в Писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, аз ще си спомня“. На друго място е казано: „Написах ви на дланта си“. Като погледне към дланта си, Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: „Тук са те“. Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на Любовта. „Каквото вържеш на земята, вързано ще бъде и на небето.“ – Кога? – Когато челото, носът и устата ти са правилни и красиви. Вярата е създала челото, любовта – носа, а надеждата – устата. Значи чрез челото, т.е. чрез мозъка, човек възприема енергии от висшите светове, чрез носа – духовни енергии, а чрез устата – енергии от физическия свят. Човек не може да разбере законите на земята, ако надеждата му не е развита. Щом разбира тези закони, той гледа съзнателно на фазите, през които човешкият живот минава, и разумно ги използва. Човек е бил млад и пак ще бъде; той е бил стар и пак ще бъде. Обаче, за да се използват всички възрасти, като условия за работа и учене, нужно е будно съзнание.

       

      Сегашните хора се страхуват от старостта и като дойдат до 50–60-годишна възраст, те не смеят да предприемат никаква работа, нищо ново, понеже мислят, че тяхното време е минало вече. – Кой ще работи тогава? – Младите и децата. Това е заблуждение. Сегашните хора проявяват живота на миналите поколения. Техният живот е резултат на миналото. Животът на бъдещето поколение пак ще бъде резултат от настоящия живот. Тогава какво наследство ще оставите на бъдещото поколение, ако тъй рано се откажете от работа? Бъдещото поколение ще покаже какво сте били вие и какво сте им оставили.

      Стремете се към новото, в което няма остаряване. – В какво се заключава новото? – Новото подразбира ум светъл, пълен с добродетели; сърце чисто, пълно с добродетели, и тяло здраво, пълно с добродетели. Ще кажете, че тялото умира. – Има едно тяло, което всякога върви с човека и на този, и на онзи свят. Това тяло никога не умира. То съблича само старата си дреха и свободно от нея продължава своя път. И в Божествения свят не приемат човека без тяло. В никой свят не приемат човека без ум, без сърце и без тяло. Той остава някъде в космоса, но при страшно мъчително състояние. За да не изпада в това мъчително положение, човек трябва да пази физическото си тяло, да не нарушава неговата чистота и цялост. Какво ще стане с млечната още ядка на ореха, ако преждевременно пострадат горните две покривки? Орехът е осъден на смърт. Той не може да продължи своето съществуване. Като се запазят горните покривки, орехът се развива правилно. Всяка покривка пада на времето си и като се посади орехът, от него излиза нов живот. Казано е в Битието: „И земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над бездната“. Духът Божи, това е светлината на света. Следователно, докато Слънцето на живота грее, използвайте светлината му, да организирате вашата земя, т.е. тялото си, да го превърнете в рай. В Божествения свят слънцето грее всякога и осветява всеки, който иска да се ползва от него.

       

       

      Сега, аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Ако е вярно, за моя сметка остава, аз печеля; ако не е вярно, ще благодарите, че съм ви дал едно богато угощение.

      Сега, вярвайте в онова, което Бог е вложил във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух. В тях се крие Великият в света. Те произлизат от Него. Служете на духа и на душата си, на ума и на сърцето си, като учители на вашия живот. Ако тях не слушате, кого можете да слушате? Ако някой дойде отвън и се опитва да ви въздейства, вие казвате: „Не ставам роб на никого!“ – Който не служи на Бога, само той е роб. Който не люби, който не вярва, който не се надява, само той може да бъде роб. Всеки, който е възприел истината, той е свободен. Който е възприел любовта, знанието, той е свободен човек. Не е лесно да приложи човек принципите на любовта и на свободата, да се откаже от старото. Тъкмо сядате пред приятен, хубав обяд и при вас идва един гладен човек. Нещо ви нашепва: „Раздели обяда си с този човек!“ Погледнеш към обяда си, погледнеш към бедния човек, не ти се дава. Пак нещо ти нашепва: „Раздели обяда си с този беден. Повикай го при себе си, Бог е в него. Ако не споделиш обяда си с него, ще съжаляваш“. След дълго увещаване ти се съгласяваш да дадеш нещо от себе си на своя беден брат. Не се стопява лесно коравото човешко сърце.

       

      Не е въпрос да правим добро, с което да се показваме пред хората. Аз съм за онова положение, когато човек почувства присъствието на Бога, да стане на крака с всичкото си уважение и почитание. От хиляди години насам Бог те е подкрепвал, давал ти е всички блага на разположение – ще станеш и ще Му се поклониш. Заради Него ще извършиш всичко с Любов. И най-малкото да направиш за Него, ще получиш благословението Му. И цар да си, бъди готов за Бога на всякакви жертви. За предпочитане е да бъдеш последен човек в света, но с Бога, отколкото пръв и без Бога. За предпочитане е да бъдеш последен слуга, но с Бога, отколкото пръв цар без Бога. Ако и царят е с Бога, още по-добре. Ако си мъж и Бог е с тебе, радвай се. Ако си жена и Бог е с тебе, радвай се. Ако си дете и Бог е с тебе, радвай се. Изобщо, в каквото положение и да се намираш, важно е Бог да е с тебе. Когато влезе в къпалнята и намери онзи, който от 38 години лежеше болен, Христос го изцери. – Защо само него излекува? – Защото само той очакваше Христос. Дълбоко в душата си той уповаваше на Бога. Значи в Израил по онова време имало само един, който очаквал да го избави някой. Вас кой ще избави? Днес и вие сте в къпалнята, но ако не можете да се излекувате, ще влезете в лоното на смъртта. Кой ще ви избави оттам?

      Един ден наблюдавам как един сокол се спусна върху един кос, който спокойно си пееше и го сграбчи. Веднага отправих мисълта си към сокола, казах му: „Ще пуснеш коса!“ Той го пусна и отлетя. При друг случай наблюдавам как един кълвач чука с клюна си по едно дърво, кълве и търси червейчета. Работник е кълвачът, върши своята работа. Зададе се отнякъде сокол и право върху кълвача. – „Слушай, това е работник, който върши работата си. Пусни го и не го смущавай.“ Той пусна кълвача. Много соколи има в живота. Един от тях е човешкото безверие. Като дойде при вас, то казва: „Не е време за тази работа. Можете да я отложите за малко“. – Щом работата е добра, не слушайте безверието, но го вържете.

       

       

      „Каквото вържете на Земята, вързано ще бъде и на небето. Каквото развържете на Земята, развързано ще бъде и на Небето.“ Какво ще вържете на Земята? Ще вържете вашето безверие, безнадеждие и безлюбие на Земята, за да бъдат вързани и на Небето. Какво трябва да развържете на Земята? Развържете вярата, надеждата и любовта на Земята, за да бъдат развързани и на Небето.

       

      Пожелавам ви сега, като българи, да бъдете образец на всички народи. Какво представляват българите? Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присъстват на царската вечеря под различни предлози: че са си купили ниви и ги засели, че воловете си опитвали, че са се оженили. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи, да ги облека в нови премени, да седнат с мене заедно на трапезата“. Това са българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са те за злото – не го виждат. Те са осиромашали за стария и грешен живот; те са се отказали от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който Слънцето вечно грее, а Правдата строи нови пътища.

       

      Благословен е онзи народ, за когото може да се каже: „Който не беше мой народ, намери ме. Моят народ, обаче, остана вън“.

       

       

      Беседа от Учителя, държана на 8 септември 1940 г., 10 ч. преди обед.

       

       

    Създадохме sinarhia.com за вас, защото вярваме, че:

    Братство се гради не с устави и договори, а с Любов.

    Истинското Християнство изключва власт на едни хора над други.

    Само безкористната работа е работа за Бога.

    Е добре да прилагаме Учителя, а не да го предаваме.

    Център на нашето обединение трябва да бъде Христос.

    Единението в Любовта прави силата.

    Ако споделяте нашите възгледи, добре дошли сред нас! 🙂

     

    Close