ДУХОВЕН НАРЯД С МОЛИТВЕНО БДЕНИЕ – 12 АПРИЛ – 15.00 Ч.
Молитва на Богомилите
Пречисти ме, о Боже мой.
Пречисти ме вътрешно и външно.
Пречисти тяло, душа и дух,
така че светлинните кълнове
да израснат в мен и да се превърнат във факел.
Нека стана пламък,
който да превърне всичко във и около мен в Светлина
АМИН
Мили приятели,
Нека след произнасянето на тази красива молитва на Богомилите, да продължим молитвеното ни бдение днес, в което е включена нашата група с Марша на Светлите Сили, с песента Аум; с първия стих от Лозинката; Добрата молитва и с Молитвата за българския народ:
МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Дадена от Учителя през 1900 година
- Към тебе отправям гласа си, Отче Святий и праведний, към Тебе, Който си подарител на всяка благост и милост, и Който даваш живот и радост на Твоите деца.
- Ти, Който ги утешаваш на всяко време.
Ти, Който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода.
- Подари и на мен днес Твоята благодат и ми дай Твоята сила и мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото Ти, Отче мой и Господ мой.
- Всяко добро даване иде от Тебе. Ти, Който си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме.
- Дай да се събуди духът на този народ.
Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ.
- Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават.7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината.
- Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си.
- Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища.
- Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива.
Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ.
Господи, избави ги от тая духовна сиромашия.
- Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали.
Ти имаш сила, Ти имаш власт да сториш това. Защото чинът е свят.
- Господи, Ти си научил що върши държавният глава на този народ, когото по милост си крепил.
Неговите подвластници всички са се развратили, станали са крадци и разбойници. Всички сеят семето на разврат. Те ми препятствуват винаги да посея нещо добро.
- Господи, низрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища.
- Господи, да дойде Твоето Царство помежду нас. Да се всели Твоят Дух помежду ни.
Стори ни добро според величието на милостта Си и ни избави зарад Името Си.
- Бъди сега благословен Ти от мене, Господи, Царю мой.
Благословено да е Твоето Име сега и во веки!
Амин.
Мили приятели,
В седмицата преди Новолунието в знака Овен на 12 април, звездните знаци ни подсказват, че това е времето за разчистване, за изхвърляне на боклука, за освобождаване от това, което ни пречи да вървим напред, да растем и да се развиваме. През втората половина, от сряда вечерта нататък, ще се усили влиянието на единствения, но много важен мажорен аспект през тази седмица- квадратът на Марс и Нептун. Този аспект се повтаря на всеки 22 месеца, а за последно се е случил на 3 юни 2019 година. Нептун като планета на илюзиите е винаги готова да замазва контурите и скрива Истината, нещо което и се получава много добре при транзита и през Риби. Марс в Близнаци обаче не толерира тайните, особено ако не са в негов интерес, и директно изстрелва в словесна и в друга форма, каквото мисли и има да казва. Този относително силен аспект в глобален мащаб може да доведе до нечии откровения и разкриване официално на поредната общоизвестна истина. С Меркурий и Венера в Овен обаче всякакви преговори вървят трудно, постигането на съгласуваност е почти невъзможна.
Така през втората половина на седмицата ще гърмят заложените мини, като това ще продължи и през следващата седмица, когато Слънцето и другите планети от Овен дружно ще направят квадрат с Плутон. Квадратът Марс-Нептун идва като градоносен облак в горещ летен ден, хем ще разхлади, хем ще поочука тук-там. В неделя ще бъде най-тъмно, като преди зазоряване.
Така, че на 12 април, срещата на светилата бележи точният момент за старт и потегляне с голяма скорост към избраната цел, която за всички нас вече е ясна – да изпълним Божията Воля!
А за да постигнем тази заветна цел, нека си припомним някои от правилата, дадени от Учителя за учениците на Окултната школа:
Правила за ученика
Ученикът, който иска да учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва.
Ученик, който се усъмни и рече: “Докажи, че тази окултна сила наистина съществува”, той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове, тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртвите истини, а с живите истини на света.
Ученикът не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. Той не мисли, че някой може да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. Никой не може да влияе на неговия ум, да го изопачи.
Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому.
Ученикът трябва да говори на разбран език, разбрано да говори на самия себе си.
Знанията ви имат валидност само тогава, когато минат през божествения огън седем пъти и се пречистят.
В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.
На окултния ученик не се позволява да прави предпочитане между добро и зло.
Това учение, върху което ви говоря, не сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Докато не опитате това, което учите, докато нямате резултат, не говорете.
Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.
Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения!
В Школата не се позволява никой никого да поправя.
На учениците не се позволява да вървят двама един след друг. Ще изчакат първият да извърви пътя си, за да не гълта прах вторият.
Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. Ученикът, щом изгуби вяра в себе си, той свършва със себе си.
Ученикът не трябва нито да завижда, нито да облажава, нито да съжалява. Който се страхува, ученик не може да бъде. Който не може да учи – също. Когато дойде една лоша мисъл, ученикът я отхвърля моментално.
В тази шола се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера около себе си, та всички да я почувствуват.
На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното:
Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа.
Който един път не направи урока си, се отстранява от класа.
Който два пъти не дойде на урок (без важна, неотложна причина) ще се отстрани от класа.
Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат.
Забележка: Дълбоко в себе си, в душата си, пред съвестта си, ученикът трябва да признае причините, които са го задържали, за да не посети класа. Важността на причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа.
Който идва тук, от любов да идва, а не по принуда.
Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.
Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.
Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат.
Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя.
Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъства на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.
Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира.
Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого.
Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта.
Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.
Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.
Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.
Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват.
Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към Учителя си. Послушанието трябва да идва от съзнанието.
Ученикът трябва да слуша и да изпълнява. Да притежава такива чувства и способности, с които да познава Учителя си.
Който се съмнява в Учителя си не е ученик. Усъмни ли се ученикът в Учителя си с него е свършено.Ако Учителят престъпи и най-малкият Божествен закон и с него всичко е свършено.
Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне.
Главната задача на ученика е да реализира Любовта към Бога, т.е. Любовта към всички.
Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки.
“Стани, тръгни, направи навреме!” – това е законът на природата. На ученика не се позволява да говори празни думи.
Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска.
Който иска да флиртува – вън от класа! Който ревнува – вън от класа!
Ученикът е чист, честен, искрен.
Учениците взаимно да си помагат , един друг да не се използуват.
Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно.
В Школата се учат само потребните неща, съществените, за самия живот. В
окултния клас не се учат излишни неща.
Ученикът е постоянен, не се влияе от мъчнотиите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив.
В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има.
Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука.
Един окултен ученик първо е естествен, не е превзет, а е скромен.
Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага.
Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място. На ученика не се позволява да спи, съзнанието винаги да е будно. Ученикът сам си помага, той не търси помощ от никого.
От ученика се изисква търпение, мълчание, разсъждение.
Ученикът не трябва да има никакъв недъг.
На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение.
На ученика не се позволява да се обръща назад. Абсолютно никакво обръщане назад! –
Право към целта!
Ученикът не може да бъде беден. Всякога ученикът да мисли, че е богат.
Ученикът сам разчиства своите сметки.
Ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде
Божията Любов, а приложението – Божията Истина.
Някои спорят и казват: Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко. Това е илюзия на вашия ум.
На ученика абсолютно се забранява да одумва.
Старото ще напуснете, тъй както напускате вашата стара и окъсана дреха.
Туй, което вас ще ви въздигне, то е самото учение. Знанието идва постепенно и Любовта ще се прояви постепенно. При сегашното ви състояние, ако Божията Любов се прояви, вашият организъм ще бъде стопен.
Постепенно телата ви, умовете ви ще се приспособят към Любовта.
Не се позволява на ученика да влиза в клас с ненаучен урок. Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид
Бога в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди.
Заспали ученици не искам. Спретнати, чисти, умни, добре облечени! Опитвайте нещата 99 пъти, но не се съмнявайте.
Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка.
Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате.
Ученикът във всеки един момент трябва да знае: Волята Божия ли изпълнява или своята воля.
Смирение, пълен мир на душата ще имате тогава, когато сте свързани с Бога.
Искате да бъдете ученици и да приложите новото учение. Ако ви попитат къде е това Бяло Братство, на което вие сте ученици, какво ще отговорите? Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си.
Ученикът, обещае ли нещо, трябва да го изпълни.
Ученикът е добър, честен, досетлив, доблестен, благороден, в постоянна връзка с Бога.
Хората за вас да кажат: учениците на Бялото Братство са честни, каквото започватго свършват отлично!
“Тези работи са за бъдещето”. Тази мисъл е от черната ложа.Вие ще прилагате нещата сега.
Заради Любовта към Бога всичко мога да направя.
Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният ученик заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън.
Ученикът трябва да знае поне едно изкуство или поне един занаят.
Мълчание отгоре, работа – отдолу.
Външната среда в България е чрезмерно груба. При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменя средата на Школата. Тези хора около вас не могат да помислят нещо хубаво за Школата. Те не могат да помислят, че в Школата се учи нещо велико. Те мислят, че в Школата се вършат оргии. И поради хвърлянето на тази нечиста мисъл, трябва да се направи някоя ограда, щото всички лоши мисли да се отблъснат.
Дисциплина ви е потребна, за да спестявате време.
Експедитивни в мисленето. Казано и свършено, да няма умуване и протакане. Без: ама нямам време. Няма да отлагате работата дори за след половин час, а по божествен начин ще изпълните веднага.
Учете се от по-старите, но вижте първо дали техният плод е узрял. Ако плодът е хилав, очукан, стипчив -–по-добре е от този плод да стоите далеч.
Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни.
Когато при вас има една сестра – ученичка, вие трябва да я пазите като очите си; ще бъдете великодушни, нежни в отношенията си, мислите и желанията си. Също сестрите към братята-ученици, да бъдат много нежни и деликатни, да ги почитат и уважават, да бъдат внимателни към техните души. Сестрата да погледне брата в очите и да каже мислено: изпращам ти моята любов, моята светлина и свобода.
В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина.
Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате.
Да се женим или не? – Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца на едно място, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят – два духа на едно място, а като влезете в Бога, съставлявате едно единство.
Ако е по отношение на тялото, днес хората женят телата. Съединят едно тяло с друго и това наричат женитба, както две стаи ги съединяват с една врата, през която господарят влиза от едната стая в другата. Между тези две стаи трябва да има врата. Стаите без господар нищо не са сами по себе си. Да не мислите, че като не сте женени, сте чисти или пък като сте женени – нечисти. Пияницата е нечист. Този, който само яде и пие, е нечист.
Страхливият е нечист. За женитбата въпросът е решен: двама души да се съединят и да изпълнят волята Божия на Земята.
Вашите отношения трябва да бъдат чисти, да сте образец на новото учение, да сте свободни, сериозни, скромни по сърце, светли по ум, свободни и естествени.
Ако идвате при мене и сте нечисти, ще се стеснявате и ще криете греховете си. Туй усилие на волята образува дисхармония, дисхармонични вибрации, които се фотографират в моя апарат. Лъжата се фотографира веднага. Всички ваши мисли, чувства, желания и действия, каквито и да са, се отпечатват. Няма скрито покрито.
Докато вършите една работа, ще бъдете сериозни, щом я свършите, ще се веселите.
Мълчанието показва работа, голяма деятелност. Веселието показва, че задачите са решени.
Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютна необходимост за всеки ученик.
Да се движите отмерено, спретнато, стегнато, не отпуснато, да няма никакво клатушкане, главата да е изправена, погледът ясен и чист. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Всяко нещо, което правите, да бъде обмислено и красиво, музикално. Кривото рамо, наведената глава, гърбицата да се изправят.
Едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога да не се втиквате между тях, като клин. Ще стоите настрана. Имате приятелка, не позволявайте никога да се втиква който и да е помежду ви като клин.
По няколко пъти на ден ще се измивате с мисъл: всичко нечисто да се измие, да се махне навън. Ще си кажете: тъй както ръцете (краката, тялото) се измиват, искам моето сърце да се очисти, моят ум да просветне, волята ми да стане диамантена. (пръсти събрани, духване встрани и надалеч).
Когато сте вън от града, на чист въздух, гологлави ще ходите, шапките в ръце, но в големите горещини и студове ще носите шапки.
Всякога, когато ученикът дойде до известна фаза на развитие, той се подлага на известни изпитания.
Ученикът се въздържа от изобилно хранене и често пости.
Ученикът никога да не говори за неща, за които не е сигурен дали са верни или не.
Учителят трябва да знае, а ученикът да е подготвен.
Никой Учител не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учителят ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата си, които са в нея.
Ученикът всякога трябва да придобива знания и да работи за трима: първо за Бога, каквото остане, да внесе в банката на ближния си и каквото още остане, да внесе в своята банка.
Ученикът е свободен, когато учи.
Окултният ученик знае закона за примиряване на противоположните елементи в природата, знае как да примирява противоположните сили в себе си.
Ученикът винаги трябва да е разположен.
Като дойде отчаянието – учете.
Като дойде неверието – учете. При всички отрицателни състояния – учете. Страданията са един материал, върху който ученикът работи.
Сега се искат ученици, които помнят и знаят.
Ученикът има за задача да живее без закон. Той е сам закон на себе си. Няма какво друг отвън да го съди.
Един ученик може да работи със своя Учител, само когато има постоянни общения с Него.
Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта. Болният не може да бъде ученик.
Окултната школа е система от методи за самовъзпитание. Всяка окултна школа способства човек да познае себе си – какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и воля.
Във всички религиозни общества и в окултните школи, учениците дойдат ли до
Любовта, мъчно се справят с този закон.
Дрехите на ученика са много прости. Не са дрехи като за бал.
Ученикът трябва да бъде готов да се жертва за Учителя си, и Учителят също да бъде готов да се жертва за ученика си.
Учителят е възможност за повдигане на учениците си, учениците са възможност и условие за повдигането на Учителя. Само при такива ученици Учителят може да внесе своето знание и да се повдигне. Внася се тогава една вътрешна хармония между тях. Няма по-хубаво състояние от това да бъдеш ученик.
Ако един Учител се влюби в ученик или в учениците си, той се е спънал. Ако един ученик се влюби в Учителя си и той се е спънал.
В новото учение всеки трябва да служи на другите.
“Махар Бену” е песента на Ученика, който най-добре учи и прилага всичко.
Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си?
Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш.
Ако мислете, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите.
Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина.
На някой от вас като не му върви, казва: аз ще напусна Школата.
В която Школа и да влезете, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. По-дълго време тогава ще учите. Във всичките школи крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това позанание може да го добиете така лесно. По някой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнете в злато. Докато дойдете до положението да превърнете желязото или среброто в злато, изискват се време и познания.
Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. Не трябва да влизаш нито да ти влизат в мислите и чувствата. Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода.
Ученици сте на една Божествена школа, а мислите само за обикновени работи, за това, което не може да донесе щастие.
Да имате къща, да градите къща, това е за хората в света предметно учение. За учениците трябва друг градеж. Учениците имат друга работа. Един ученик щом е в училището, а поиска да гради, той нищо няма да научи.
Единственото същество, до което ученикът може да се доближи, е Бог.
Вие от тази Школа за сега по-велика никъде не можете да намерите. Тази Школа е десет пъти по-хубава от Питагоровата школа. Опитите и изпитите там ги провеждаха изкуствено, а сега тук всеки ден, още със ставането сутрин, ви изпитват. И час не минава без да сте минали без изпит. Онзи, когото изпитват, да се радва, че го изпитват.
Тия духове, които са подигравали едно време учениците от древните школи, днес вас ви подиграват. Ще ви кажат, че умът ви не е на място, че сте извеяни, смахнати, че не мислите правилно, че се заблуждавате и вие всичко трябва да изтърпите спокойно, все едно, че не се отнася до вас.
Скръбният не може да бъде ученик.
Скръбният е егоист, той мисли само за себе си.
Самовладеенето е много важно нещо в една Опитна школа. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине малко време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш и казаното да е на място.
Учениците в една Окултна школа са най-добрите правила един за друг. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте необходими един за друг.
И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите. Само по този начин той може да расте и се развива правилно.
Като ученици ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, ще изгуби светлината си.
Когато се намери пред прага на Окултната школа, било като редовен ученик или като слушател, той трябва да знае следното:Най-добро време за медитация е сутрин и при всяко хубаво разположение на духа.
Всички задачи и упражнения, които се дават в Школата, трябва да се изпълняват съзнателно, а не механически. Задачите и упражненията имат за цел да повдигнат съзнанието на ученика, и ако не се изпълняват с любов и разбиране, нищо не може да се постигне.
Който иска да учи, непременно трябва да има светла и чиста мисъл, за да възприема. Така, както ви гледам, всички до един сте ученици, но в забавачницата. Много малко хора виждам духовни.
В забавачницата има всички елементи на бъдещата наука.
Ученикът на окултната школа трябва да работи, без да очаква похвали. Ако от една страна го хвалят, а от друга го укоряват, това нищо няма да му помогне.
Окултните ученици трябва да имат положителни качества, за да бъдат истински ученици.
Да могат всеки момент да анализират чувствата си, да знаят с какъв материал разполагат и така да предвиждат какви резултати ще имат. Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, за да познае Учителя си.
Връзката между Учителя и ученика не е моментална, в даден момент образувана, нито пък е временна. Тя е вечна и съществува от хиляди години. Ако влезете неподготвени в сферата на Учителя си, ще знаете, че неизбежно ви чака смърт. Рибата умира във въздуха – тя не е пригодена към други условия на живот.
Противоречията в пътя на ученика са необходими за неговото физическо, умствено и духовно развитие.
Любовта, знанието, чистотата, милосърдието, смирението на ученика ще се подлагат на изпит ежедневно.
Задачата на Окултната школа е да освободи учениците си от отживели времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им.
Една от задачите на ученика е да намери смисъла на живота си. За да постигне това, трябва да започне да работи върху своето тяло.
Като метод за въздействие срещу гнева, окултната наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания.
Каквато и погрешка да направите, бъдете готови да се изповядвате. От вас се иска единство на съзнанието, светъл ум, благородно сърце, силна воля, здрав гръбнак, да носи. Хилави, болни ученици тук не се приемат.
Като работите съзнателно и с Любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие може да създадете от себе си каквото пожелаете.
Ще живеете и работите, не както светът иска, а както Бог иска.
Нито в една ваша мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш.
Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни.
Правилно е ученикът сам да се изправя.
Като ученици трябва да изучавате окултните науки, без да пренебрегвате официалната наука. Тя е предговор към окултната, която е създадена от онези възвишени разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната срана на живота и природата.
Ученикът трябва да бъде винаги буден и изправен в своите прояви, да не изпуща и най- малките моменти за правене на добро – това значи да прояви Божественото съзнание в себе си. Тогава той придобива благ израз на очите си, лицето му става светло.
Ученикът благодари за всяко изпитание и съзнателно го използува.
Каквото чуете в клас, не го изнасяйте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.
Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученикът се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал. Законът е строг към ученика, но още по- строг към Учителя. Ако Учителят престъпи и на-малкия божествен закон, и с него е свършено.
Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено.
На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.
Послушанието е първото качество на окултния ученик, то е условие за уякване, то усилва вярата му във великите закони на природата, чрез които Бог работи.
Ученикът престава да бъде ученик щом изгуби връзката си с Учителя.
Бъдете внимателни да използвате знанието, което ви се дава. Това знание е необходимо да решавате правилно задачите си и мъчнотиите на своя живот. Така трябва да решавате задачите, че да бъдете пример на окръжаващите. Хората от света трябва да видят в лицето на всеки едного от вас образец на човек без лицемерие и лъжа, човек на дела, не на думи.
Веднъж влезли в Школата, задачата ви е да се справите правилно с кармата си.
Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Окултният ученик трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува и винаги да е готов да прилага.
Задачата на Школата не е да ви направи изведнъж умни и добри. Знанието може да увеличи тревогите ви. Имате мозък от килограм и половина, ограничен ум, а искате да обхванете цялата вселена. Мозъкът на един ангел по интензивност на своите вибрации и по качество представлява съвкупност от мозъците на цялото човечество.
Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание.
Аз наричам младежки окултен клас на вечната младост, на божествената нежност и бих желал да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, чисти, нежни.
Мисля, че ще намерите по три-четири часа на ден такова празно време, което да посветите на новото учение.
Няма да мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които можете да се развивате.
Срамно е ученикът да се обезсърчава.
Проявите ли добри навици, вашият път е отворен. Благородство се иска от всички ви: в лицето, в поведението, в обноските – навсякъде и във всичко да се чете благородство.
Всички можете да бъдете за пример.
На ученика не се позволява да бъде намусен.
Всички окултни школи препоръчват пеенето и свиренето като средства за тониране. Вие трябва да имате висок идеал, с прекрасни отношения помежду си, да се стремите към естествена етикеция.
Ученикът не се влияе от външните условия, съзнанието е будно, мисълта трезва; без съмнение и колебание върви към своята цел.
Когато ученикът съгреши, добре е няколко вечери подред да спи на борови дъски, без възглавница, да приеме от качествата на бора. Борът внася импулс за растене нагоре, същевременно смекчава характера.
За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста и скромна обстановка, която да не отвлича вниманието му. Стаята да е просто мебелирана, но красива: стол, маса, печка, шише с вода и книги.
Ако имате много знания, а не прилагате нищо, вие ще приличате на земеделец с много земя, но необработена, безводна, без плодове.
Та и вие какво ще се ползвате от четенето на хубави и свещени книги, а нищо да не прилагате.
Като ученици трябва да знаете закона, че в мълчание работите стават по-добре, отколкото при говорене. За една работа се говори само, когато се свърши.
Дружете с хора, с които си хармонирате.
/Следва продължение/
А сега ви предлагам за прочит беседата “Двата велики закона” и след нея да завършим духовния ни наряд и молитвено бдение с Господнята молитва и с формулата на Братството.
ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА
„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.
Да възлюбиш ближния си както собствената си душа“.
Евангелие от Матей 22:37.39“
Изпяхме песента „Благословен Господ Бог наш“ три пъти.
Учителят прочете от“ Евангелие от Йоан 14 глава: „Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога. и в Мене вярвайте…““
Ще говоря върху двата велики закона, които определят, върху които почива човешкият живот. Като запитали Христа върху този въпрос, Той изразил тия два закона със следващата мисъл: „Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си както собствената си душа.“
В Писанието се казва: „Бог е любов“, ние често казваме: „Любиш ли Бог, вярваш ли в Бог?“ – Да вярваш в Бог, това е по неговия стих, но когато кажеш: „Любиш ли Бог?“ – това вече не е по стиха на вярата. Например казвате за един човек, че е честен. Това е вярване. Вярването е по отношение сегашния живот. Следователно туй, което осмисля човешкия живот, то е правилното разбиране на истинския живот. И млади, и стари искат да осмислят тоя свой живот. Всички искат да продължат своя живот, да бъдат щастливи и да бъдат умни. Трябва да сме умни както инжинерите, техниците, които правят изчисление по постройката на един път, иначе той не ще бъде построен добре. Светските хора обмислят много добре своите работи.
Не е достатъчна само вярата, тя е една трета от истината. Надеждата е също една трета от истината и любовта е една трета от истината. Като съберете трите, ще получите пълната истина. Надеждата е сегашният свят, тя ни въодушевлява. Всичките хора живеят на тоя свят само за ядене. Ако хората мислеха по-идеално, светът щеше да бъде по-друг. Всеки иска да увеличи своя имот и да се осигури. Хората от света казват, че което виждат, то е реалното, то е надеждата. Вярата представлява вътрешното съдържание на нещата. Аз разпределям реалния свят на три категории:
- Свят, който се изменя и променя – това е физическият свят, физическото поле. Щом се изменя и променя, то се губи. Например един престъпник, ако е влязъл в категорията на честни и почтени хора, гдето не се изменя и променя, и той вече няма да е, какъвто е бил.
- Свят, който не се изменя, а се променя – ангелският свят.
Например посятото житно зърно не се изменя, а само се променя.
Мъртвите не са изчезнали, влезем ли в духовния свят, ще ги намерим.
- Свят, който нито се изменя, нито се променя – духовният свят. Той е основа, върху него всичко се гради.
Имате едно шише, което е празно – то е реалност по форма, но не и по съдържание. Ако същото шише е пълно, то е реално и по форма, и по съдържание. Тук имате условия, които не се изменят, нито се променят, т. е. реално по сила. Всичко вътре във вашия живот куца от неправилно разбиране на тоя живот, по причина лошите прилагания на законите на природата, на Бога. Трябва да се приложат тия велики закони за всички наши чувства и желания. Вие сте присъствали на някой концерт и виждате как свири някой виртуоз. Добрият виртуоз музикант свири по строги правила за движението на лъка, звуковете и пр. Добрият човек е един добър виртуоз в живота. Българите казват: „Цигулар къща не гледа.“ Не, цигулар къща гледа. Неговата цигулка трябва да бъде вътре в него, а то е да има хармония в своя вътрешен бит и животът му да дава една прекрасна мелодия. Мнозина казват, че нам не ни трябва свирене. Всеки трябва да знае да свири. Аз ви питам, когато майката роди детето си и то издаде гласа си, радват ли се всички в тоя дом? – Да. Ако не издаде глас, не се радват: „Не ще бъде – казват – това дете.“ Сега аз искам да ви наведа към тая велика мисъл върху любовта.
Любовта не трябва да я разбирате така, както хората сега я схващат. Любовта не трябва да бъде само едно приятно чувство, едно влечение. Тази любов, за която хората сега говорят, не е истинска любов. Тя може да се оприличи на любовта между двамата другари пътници, които, като пътували из една гора, единият все обещавал, че е готов да се жертвува за другаря си при каквито и да било обстоятелства. И като срещнали мечката, тоя, който изказал готовност да се жертвува за другаря си, при виждането на мечката веднага се озовал на върха на близкото дърво. Другият се уплашил, легнал на земята. Мечката дошла до него, помирисала го оттук-оттам, отишла до главата му, помирисала го и там и си заминала. Другарят му слязъл от дървото и запитал останалия лежащ на земята другар: „Какво ти шушнеше мечката на ухото?“ – „Каза ми да не ходя друг път по гората с другар като теб.“ Тук имаме любов само по форма, т. е. имаме шише, но без съдържание. Трябваше тоя приятел да остане долу и да се жертва за своя приятел, а не да избяга и се качва на дървото. Човешкият свят изисква постоянно да бъде в лъчите на тая Божествена любов, която е готова да се жертва.
Ако вие поставите един човек да стои постоянно в една изба, мислите ли, че той ще бъде доволен? Има един анекдот за конгреса на животните. Те се събрали на конгрес и когато жълтурката предложила да се върнат и примирят с хората, минавал един човек отдалеч. Вълкът казал на другите: „Погледнете що има около шията на тоя човек.“ Казали му: „Вълча кожа.“ Вълкът отговорил: „Аз се отказвам да се помиря с човека.“ Ето, минавала жена. Лисицата казала: „Погледнете какво има около шията на онази дама.“ Казали й: „Лисича кожа.“ И лисицата се отказала да се помири с човека, защото изказала недоверие към него. Птичките казали: „Погледнете на шапките на ония дами, не са ли нашите перца, крака, опашки по главите на тия жени.“
Животните са по-умни, те не стоят по четири часа в кухнята за своя възлюблен. Сготви му, а той я набие и я изпъди. Защо? Жената не трябва да кълца месо, лук за своя мъж. Разбирайте ме в широкия смисъл. Всичките хора само за храна мислят. Нещата трябва да се подложат на опит. Всяко нещо, което не издържа опит, всяко нещо, което не издържа приложение, не е полезно.
Христос се спира на двата закона. В първия е казано: „Да възлюбиш Господ Бог твоето с всичкото си сърце.“ Сърцето само по себе си е един обширен свят. Докато човешкото сърце има правилно кръвообращение, докато сърцето чувства правилно, то е нормално, а това значи, че има живот. Спре ли сърцето своята функция – смъртта дохожда. Когато човешките чувства престанат да функционират, човек в духовния свят е мъртъв. Аз казвам: Сърцето на тоя човек е станало мъртво. Сърцето трябва да бъде изложено на Божествената Любов. Да любиш Господ, значи не да даваме, а да вземаме. За да вземаме от Господ, трябва да Го любим. Само чрез любовта ние можем да вземаме от някого нещо. Имате ли някога две души да са се съединили без любов помежду си: жена с мъж, търговец с друг такъв или каквито и да било съдружници? Бог не е един пример, а една необходимост. Без любовта си към Него нищо не можем да получим. Няма нужда да доказваме за Господ има ли Го, или Го няма. Защо трябва да любим? Само чрез любовта си можеш да извадиш ония сокове, които могат да ти принесат полза. Ако ние кажем, че ние нямаме нужда от Бог, тогава ние с какво ще трябва да Го заменим? Ако ние трябва да се подчиняваме на съдии, адвокати и прочие длъжностни лица, то не трябва ли да се подчиняваме на Оня, от Когото сме излезли? Ако не щем, то законът за необходимостта ще ни застави да се подчиним на Господ. Ако тия хора, които нищо не са ти дали, и им се подчиняваш, тогава питам, защо да не се подчиниш на Бог, който всичко ти дава? Ако един човек, който е стоял в тъмна стая, е болен, кой е крив за боледуването му? Изложете го на слънце и той ще оздравее. И всичко трябва да излезе на слънце сред живата природа, където има живот. Съвременните хора питат где е Господ. Христос говори за един Бог, който много добре е определен. Едно дете, което го гонят, за да го бият, потърсва помощ най-първо от баща си, майка си, брат си, а ако ги няма и не са в състояние да му помогнат, веднага извиква: „О, Боже, Божичко!“ „Божичко!“ значи „люби хората и се жертвувай за тях“.
Любовта е необходима, за да не замръзват източниците на водата, която е потребна за растението. За любовта не трябва много да се говори. Ония хора, които много говорят за любовта, малко любят; който много обещава – малко дава.
Христос продължава и казва: „Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкия си ум.“ Умът е един светилник, една свещ, той трябва да се подклажда. Само сърцето е, което заставя човека да мисли. Щом се ангажира сърцето, ангажирва се и умът. Ако каже някой, че теб сърце не ти трябва, то е само половината на живота. Умът създава формите, той е една необходима светлина за живота, с която ние регулирваме своите постъпки. Мислите ни и чувствата ни не могат едни без други. Сърцето и умът трябва да бъдат свързани. И умът трябва да черпи сили от това, същото слънце, което стопля сърцето. По какво се познава умният човек? Той се отличава по това, че си поправя грешките и вселява ред. По какво се отличава добрата майка? – Тя има своите деца всякога нахранени добре – не преситени – и облечени добре. В подобни бащи и майки има ум. Същото е и за едно общество. Във всяко социално общество, където хората са тъй добре облечени и нахранени, има ред и са добре. Иначе обратното показва, че има недоимък. Затова трябва да има, потребно е производство. Между нас и живата природа има тесни съотношения. Ние трябва да работим, когато ни е определено. Нашият живот е нареден от по-рано, не ще го наредим ние сега.
Един господин от Варна през 1917 г., освободен от фронта, успял да спечели петдесет и пет хиляди лева и един ден пожелал да се продължи войната още осем години, за да може да спечели още няколко пъти по петдесет и пет хиляди лева. Същия ден вечерта тоя господин умрял. Тоя господин е нарушил закона на съзнанието. Всеки трябва да бръкне дълбоко в своето сърце и вътре в своята душа, за да извади онази Божествена частица, ония ценности и чувства, които Бог е вложил в тях. По този начин само човек ще намери смисъл в своя живот. Съвременните хора имат недъзи, затова искат сами да уредят живота си. Двама братя се скарват и намразват при дележа на наследството. Как ще се възстанови любовта помежду им? Ето как – като се поправи грешката, като се даде на всеки това, което му се следва. Върнете незаконно взетото и любовта ще се възобнови – ето Божествения принцип.
Любовта иска да се поправят всички наши погрешки. Като имам един хляб, защо да не дам половината на друг, който гладува, иначе ще ме набие и ще ми вземе целия. Ако бях умен, щях да избегна моето гладуване. Затова Христос казва: „Дайте едната си риза“ и Господ казва: „Дайте половината от имота си, за да не го вземат целия.“ Богатството разваля любовта. Някой чака, че може, като стане богат, тогава да живее, а то става обратното.
Не са парите, които дават щастието на човека и носят щастието в света, а това са просветеният ум и доброто сърце – това значи да си богат. Нямаш ли ум и сърце, ти си едно натоварено магаре. Ако то пренася десет дни злато от едно място на друго, питам аз, това магаре богато ли е? Не, то носи богатството за своя господар. Богатство разбирам аз това, което може да подобри нашето положение, нашия живот. Следователно настоящето е, което може да поправи нашия бъдещ живот. Много искат да се осигурят за в бъдещето си. Каквото сега направите, то е, което решава съдбата ви за в бъдещето. В миналото е решен сегашният ви живот. Понеже не сте решавали добре, затова сега страдате. После Христос казва: „Да възлюбим ближния си, както себе си.“ Аз казвам: Можеш ли ти това да направиш за Любовта Божия? – Това е вторият закон. Човек трябва да люби заради Бог животните, растенията и всичко, което е с нас. Изпречи ли се мравка на пътя ви, отворете й път. Но ще речете: „Ще закъснеем.“ А досега, като сте бързали, какво сте направили, нали пак не сте си уредили живота? Я ми кажете кой е прокопсал в тоя свят? Много малко. Защо? -Защото, като са срещнали на пътя си мравка, не са й сторили път. В гробищата и владици, и попове, и царе, и богати – все са фалирали. Досега не са си уредили живота много, но за в бъдеще ще го уредят само като спазват закона на любовта.
Всеки живот трябва да бъде на мястото си. Вторият закон е добър за нашата душа. Учителят разказва следния пример: Един бедняк в Австрия пожелал да отиде в Америка и като нямал средства, потърсил такива у един банкер, комуто поискал хиляда крони. Последният казал в себе си: „На много души помагах, давах в заем, но не ми ги върнаха, ще дам и на тоя бедняк хиляда крони.“ Бедният взел парите и заминал за Америка. В това време банкерът изгубил цялото си състояние. След петнадесет години бившият бедняк се завърнал в Австрия голям богаташ, потърсил банкера и го намерил в най-окаяно материално състояние. И вместо дадените му в заем хиляда крони връща на бедняка банкер петнайсет хиляди крони. Божественият закон е: всяко добро, сторено в името на любовта, не се забравя никога. Доброто – добро ражда; и злото – зло ражда. Този е законът за доброто към ближния. Аз ви препоръчвам следния метод. Вие сте болни, нямате апетит, не можете да спите и т.н. Викате доктори, плащате и нямате полза. Аз ви казвам: Излезте вън на слънцето. Идете и не ме питайте защо. „Где е Господ?“ – питат често. Като излезете вън на слънцето, първия ден ще се почувствувате малко добре. Втория ден ще се почувствувате още по-добре и т.н. И най-сетне, след месец-два ще оздравеете. За този мой съвет за лекуване не искам да ми заплащате никаква визита. Слънцето ви оздравява. Бог Господ пари взема ли за това оздравяване? Хората се лекуват на лекар. Един дал шейсет хиляди лева за лечение при лекар и умрял, друг дал десет хиляди лева при лекар и тоже умрял. Не ви казвам да не ходите при лекар, всеки човек има нужда от лекар, но намерете своя лекар и ходете при него.
Учителят разказва примера за онзи ходжа, който отишъл в банята да се окъпе, но след като се окъпал и облякъл, като нямал пари да плати, на излизане казал на баняджията: „Благодаря, много хубава беше банята.“ Обаче баняджията му казал, че трябва да си плати банята, а не да благодари. Ходжата, като нямал пари в себе си, за да плати, помолил се на Господа да се събори банята и в този смут да може да си отиде, без да плати. Действително в банята става смут. Баняджията набързо отишъл в банята, да види какво има, а ходжата се възползувал от случая и си отишъл, без да плати. Всякога трябва да си плащаме банята в света – това е закон във физическия свят. Обаче в Божествения свят не е така, там е обратното-там пари не вземат. Ще те изпъдят, ако искаш да платиш. Ще ти кажат: „Иди, понаправи същото.“ Ако едно учение иска за всяко добро, което ние правим, да ни се заплаща, това не е ново учение. Даром сте взели, даром давайте!
Душата е една градина с най-хубавите цветя и овощия, които са необходими за живота. В нея израстват потребните ни плодове. Щом има добри плодове в нашия живот, ние не сме изложени на погибел. Живата душа не е отделена от човека, но тя е един фактор, който обема ума и сърцето. Умът и сърцето са служители на душата, слуги на душата. Умът е слугата, сърцето – слугинята, те са господинът и жената на душата, а самата тя, душата,е господарката. Когато душата не се грижи за своите слуги, те се бунтуват. Душата е един велик свят и когато излезе от този свят, ще влезе в другия, на по-големите души, във великия свят, в който ще сте обградени с великата любов.
Христос казва: „Любете ближния си като себе си!“ Ако не приложим първия закон, не можем да приложим и втория закон – да любим ближния си. Може ли една майка, която не е здрава, да създаде и охрани здрави деца? – Никога. Здрави трябва да бъдем във всяко едно отношение: духовно, умствено и физически. Храната в широкия смисъл е особено, главно условие, за да получим добри плодове, като имаме добро здраве. Според храната на нашия ум, сърце и душа ще се определи животът, който може да прекараме на земята. Всички болести се зараждат от нашия ум и от нашето сърце. Стомахът и душата боледуват като резултат от лошата храна. Лошото сърце дава лоши страсти. Лошият ум дава лоши мисли. Всички болести на ума, сърцето, душата са резултат на лошата храна. Неврастенията е резултат, че в ума няма достатъчно светлина. Омразата е резултат, че в сърцето няма достатъчно любов. Богат е, който люби, сиромах е, който мрази.
Христос казва: „Блажени нисшите духом.“ Богати духом, но бедни по зло. Само бедните хора мразят, а богати наричам тези, които любят. Богати хора има, но от какво? – Богати от зло. Да те пази Бог от богат човек, от престъпление и грехове. Богатият по грехове е беден по добродетели. Богатият с добри мисли и добри желания е истински богат човек, той никога не е в оскъдност и материални лишения.
Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и да възлюбиш ближния си като себе си – ето тия два закона са основните принципи в живота, без които не може да се уреди човешкият живот. Всеки трябва да се допита: „Богат ли съм аз? Богат по ум, богат по сърце, богат по душа.“ Богатият по ум прави добри дела. Богатият по чувства прави добри дела. Богатият по душа прави добри дела.
Въпросът, има ли Господ, или няма, ще оставим да се разреши по-сетне. Тия, които сядат и разсъждават има ли Господ или не, са подобни на ония трима българи, които имали една печена кокошка и като не могли да я поделят помежду си, решили да си легнат да спят и който от тях сънува най-страшен сън, той ще изяде кокошката. На другия ден станали заранта и почнали да си казват сънищата. Първият казал: „Аз сънувах, че слизах от повърхността на земята през големи пропасти все по-дълбоко и по-дълбоко до центъра на земята.“ Вторият казал: „Аз сънувах, че от земята се качвах нагоре към небето все по-високо и по-високо и че стигнах до месечината.“ Третият казал: „Аз сънувах един от вас, като слезе към центъра на земята, а другия, като се качи нагоре към месечината, помислих, че няма да се върнете обратно, станах и изядох кокошката.“ Нашите размишления трябва да бъдат как да подобрим живота си.
Христос казва: „Като уредиш живота си по Божествената програма на ума, сърцето и душата, ще бъдем щастливи на земята.“ Има някои, които се запитват бил ли съм друг път на земята. За тия хора привеждам следния пример: Имало в едно село един Стоян, който един ден тръгнал от село с магарето си, за да го закара в града и го продаде. На пет километра от града Стоян замръкнал. Легнал си да спи, като завързал юлара на магарето о ръката си. Деца от града снели юлара от главата на магарето и го откарали. Събудил се Стоян, вижда, че магарето го няма, почнал да си търка очите, гледа наново, но магарето все го няма. Рекъл си тогава Стоян: „Ако съм Стоян, магарето го няма, ако не съм Стоян, спечелил съм един юлар.“ Юларът не е реалното, магарето е реалното. Това е доказателство за прераждането. Трябва да спечелите магарето, а не да държите само юлара. И тогава само ще си отговори всеки един откъде е дошъл и къде е бил. Магарето е умът, а юларът …И сега хората са малко пияни. И природата като ги набие, ще се опомнят, ще изтрезнеят и ще познаят откъде са дошли. На хората ще се докаже, че се прераждат – като ги набие природата. Сега нашият ум, нашето сърце са изместени и като дойде лекарят и нанесе удари, ще се наместят и оправят човеците. Така както един германски лекар е намествал с удари и плесници кривите челюсти на своя пациент. Въпросът не е има ли Господ на небето или на земята, а има ли любов в сърцето, ума и душата.
Христос казва на Своите ученици: „Ще се освободите от учението на лъжата, тъмнината, за да приемете учението на светлината.“
Ако едно учение е право, душата и мислите са светли и сърцето е бодро и възпламенено. Всяко учение, което ви дава подтик в живота, то е добро. И ние сега трябва да живеем като разумни същества. Някой остарее и почне да мисли да умре. Оставя пари да го погребат. Христос осмисля тоя живот. Той казва: „Живейте добре.“ От плода на мислите, желанията ние ще познаем какъв е бил животът.
Когато вие сте нещастни, неврастеници, болнави, недоволни и пр., потърсете где сте нарушили, накърнили любовта. Възобновете я и ще бъдете здрави.
Това е новото учение, което ви проповядвам. Опитайте всички учения в света и най-после ще опитате и това. Новото учение иска да осмисли живота. То е учението, с което се говори и прави, и работи едновременно. То е учението на опитите и на делата, и на наблюденията. Искате някои опити. Представете си, че двама сме на дъното на океана и ти имаш на гърба си една тежест от осемдесет килограма злато. Аз ти разправям, че горе, над водната повърхност на океана, има светлина и ти искаш да излезеш към тая светлина. Обаче чувалът със злато на гърба те придържа към дъното на океана и не можеш да излезеш над повърхността му. Докато не хвърлите тоя чувал със злато от гърба ви, аз не ще мога да ви извадя над водната повърхност на океана и вие не ще видите слънчевата светлина, не ще почувствувате слънчевата топлина и не ще получите техните блага. Не е богатството, материалното, което ще ви направи щастливи.
Друг пример. През време на последната коронация в Англия един англичанин тръгнал от Америка до Англия с триста шейсет и пет милиона, за да участвува в празненствата по коронацията. По пътя пресметнал, че тая сума не ще му стигне за разходи, вследствие на което се хвърлил в океана и се удавил. Тоя човек не е бил луд.
Истината на живота вие ще я намерите вътре в себе си. Ние може да се върнем при Бога само като разтворим всичкото си сърце, всичкия си ум и цялата си душа и употребим всичката си сила за добро. Те трябва да се разтворят, иначе ще бъдем нещастни. Най-същественото нещо, най-голямата сила в света е любовта. Туй, което осмисля живота, то е Божествената Любов. Няма по-голяма ценност от нея. И богати, и бедни, всички се стремят да добият любовта. Всички хора въздишат силно, че са изгубили любовта. Тя е великото богатство на майките, на бащите и на господарите, и на слугите, и на учителите, и на учениците, и на братята. Тя се добива само по един начин, като се мине през шест врати, шест начина, от които четири за Бога и два за нас. Тя се добива, като отворим сърцето си, ума си, душата си и силата си. Това са четири принципа, които ни водят към Бог. И още, като възлюбим Бог и като обикнем ближния си като себе си. Ако стоим пасивно, не ще я добием. Но когато станем активни, мъжествени, Бог казва: „Ще се заселя в тях и ще им бъда Баща, и ще им бъда Учител.“ Трябва чистота, истина и искреност. Може да напуснете света, да станете калугер, цар и др., но ако нямате любовта, вие не можете да бъдете щастливи. Сега навсякъде всички са оплетени с лъжа. Търговецът трябва да постави и даде своите обявления според тия два закона. Според съдържанието на обявата трябва да бъде и съдържанието по качество, и обратното. А не като продава плат за чист вълнен, половината му да бъде памучен.
Любовта трябва да бъде еднаква и по форма, и по съдържание. Един селянин в София продал на един чиновник една тенекия с хубаво прясно масло. Чиновникът го донесъл в дома си, похвалил се на жена си за доброкачественото масло, обаче бил изненадан от обстоятелството, че в тенекията имало само отгоре масло една педя, а под него всичко било пръст. Любовта не позволява подобни продажби. Всички трябва да любим. Не е срамота да любим по Божествената Любов. Жена, която люби само един мъж, греши. Тя трябва всички мъже да люби. Мъж, който люби само една жена, греши. Той трябва да люби всички жени. Престъпление става само между един мъж и една жена в тайно. Между една жена и много мъже и между един мъж и много жени престъпление не става, защото любовта е в явно. Всички хора са наши сестри и братя. Също и помежду си. Бог Го търсят в небето. Той е в разумния живот. Там, където има смърт, там няма Господ; там, дето има живот, там е Господ.
Когато видиш, че една буболечка се дави, че едно животно трябва да се облекчи, че един човек се нуждае от помощ, помогни им – там е Господ. Нашите прегрешения ще се опростят, но само с дела.
Един престъпник убил деветдесет и девет души и отишъл да се изповяда на един свещеник. Последният, след като му прочел простителна молитва, казал му, че трябва да отиде край един кръстопът, да посее бостан и на всеки минаващ пътник да дава по една диня, за да утолява жаждата си. Свещеникът още добавил, като му дал една суха, обгоряла тояжка, да я забие сред нивата с бостан и когато види, че на нея поникнат зелени листа, греховете му ще бъдат простени. Отишъл грешникът, посадил бостан, забил обгорялата тояжка и от узрелите дини давал задължително на всеки минаващ край бостана пътник. Десет години продължавал той изкупуването на греховете си по указания начин, обаче зелени листа на тояжката все не израствали. Един ден бързо минавал по пътя край бостана един пътник на кон, който по настояването на бостанджията грешник да се спре и получи своя дял диня, отказал и си продължил пътя, понеже много бил бързал. Грешникът настоявал да спре и си получи динята, обаче пътникът все отказвал. Тогава градинарят си рекъл: „Десет години стоя тук, раздавах дини и всички пътници ядяха, и зелени листа все не поникват. И така няма да бъда опростен, но да убия и тоя пътник, който пречи на моето опрощаване.“ Отишъл в колибата си, взел си пушката, гръмва и убива пътника. От проверката се оказало, че тоя пътник с кон бил лош човек, една лоша воля, който отивал да развали сватбата между двама млади, които искрено се обичали и искали да се съединят. За голямо учудване на грешника, като се връща в нивата, видял, че на прегорялата тояжка имало поникнали зелени листа. Той бил вече опростен. Той се преродил в тия млади като тяхно родно дете. Любовта го спасила. Умът и сърцето са били свързани, съчетани по закона на хармонията. Бързащият пътник е отивал да извърши престъпление и Господ го премахва чрез грешника бостанджия, за да получи последният опрощение. Който иска да обича другар като себе си, ще му се опрости и няма да казва: „Каква съдба настана, да сме роби и двама.“
Който се жертва в името на любовта, сърцето му ще се обрадва, умът му ще се избистри, душата му ще се облагороди, силата му ще се увеличи и по тоя начин ще бъдем спасени.
Съвременните хора умират, защото отиват да развалят Божествената сватба между ума и сърцето. Божествената Любов трябва да приложим към всички животни. Нашата любов трябва да турнем към всички свои ближни. Ако искаме да си съставим една идея за Бог, трябва да не забравяме следните принципи: Има ли любов – има и Бог; има ли Бог – има и любов. Има ли любов – има и живот; има ли любов, живот – има и имот. Няма ли любов – има сиромашия. Аз искам да си създадете една идея за Бога. Бог и Любов е едно. Богатия от любов всеки го обича; сиромаха от любов никой не го обича. Който има любов – той е възпитател. Там, където има любов – там има въодушевление. Морал е това, което става причина да повдигне две души. Всеки един, който не отвори сърцето си, който не отвори ума си, който не отвори душата си – не може да бъде обичан от другите. Бащи и майки, само така възпитавайте децата си. Господарите, синовете им така да възпитават слугите си; и слугите – господарите си; учителите – учениците си; и учениците – учителите си. Жената се въодушевлява, когато мъжът я люби; мъжът се въодушевлява, когато жената го люби; сестрата се въодушевлява от любовта на брат си, братът – от тая на сестра си; слугата – от господаря си и господарят – от слугата си; ученикът – от учителя и учителят – от любовта на учениците си. Където има любов – има и въодушевление. Нека сега всички се въоду шевляваме от тая любов, която ще въведе хармония в света и подобрение в живота.
Амин!
2 януари 1921 г
