„Ето колко е добро и колко угодно, да живеят братя в единомислие.“ (Псалом 133)

    Брой 1 на електронен вестник „Синархия“

    Братя и сестри, Пред вас е брой 1 на електронния вестник „Синархия“, издание на Просветния съвет на Бяло Братство –…

    Виртуална Синархия с Мария Майсторова

    Мили Приятели, Днес ви предлагаме още един, но много по-кратък разговор на Учителя с ръководителите на Братските групи, проведен на…

    ОБРЪЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ по случай ВЕЛИКДЕН

    „Днес е денят на Възкресението! Ще ме запитате дали можете да възкръснете. Слънцето казва: „Можете!” Да няма плач, да няма…

    Виртуална Синархия с Мария Майсторова

    МИЛИ ПРИЯТЕЛИ,НА ДНЕШНИЯ СВЕТЪЛ ПРАЗНИК ИСКАМ ДА СЕ ПОЗДРАВИМ С ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО! НЕКА ХРИСТОВАТА СВЕТЛИНА ОЗАРИ ДОМОВЕТИ НИ И СТОПЛИ…

    Виртуална Синархия с Мария Майсторова – 18. април, 16.00 ч.

    Мили приятели, Предлагаме ви днес да започнем с песента „Бог е Любов“. И да продължим с молитвата на Данаила /61…

    Виртуална синархия с Мария Майсторова – 16 април – 16.00 ч.

    Мили Приятели, Предлагамe да започнем днешния (16.04., 16 ч.) наряд  с песента „На Учителя“, а след това, да произнесем три…

    Тук е календарът ни с програма за събития: срещи, събори, творчески мероприятия (концерти, изложби, представяне на книги и др.), общи молитви на последователите на Бялото братство в България и полезни новини с информация за синархията, както и други теми свързани с хармонизиране, координиране и сплотяване чрез братски живот по методите завещани ни от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) .

    Предстоящи събития - кликнете върху избрана дата за още подробности (на мобилните устройства информацията се показва под календара)

    Покажи събитията по категории

    Местоположения

    Изчисти предпочитанията
    < 2021 >
    Април
    Пон
    Вт
    Ср
    Четв
    Пет
    Съб
    Неделя
    март
    март
    март
    1
    2
    3
    4
    • Групата на Мария Майсторова
      15:00 -17:00
      04.04.2021

      ВИРТУАЛНА СИНАРХИЯ ЗА 4 АПРИЛ – НАЧАЛО 15.00 Ч.

       

      До учениците на В. Б. Б.

      Изворът, който извира, назад се не връща. Слънцето, което изгрява, пред себе си всичко обхваща. Умение и невинност, смелост и кротост, устрем и търпение, сила и чистота, това е вярата.

      Любовта оживява, Мъдростта въздига, а Истината възкресява. Доброта, Истина, Красота – това е Любовта. Моя мир да бъде с вас.

       

      31 .III.1925 г.     

      (Свещеният подпис)

      София

      Продиктувано от оригинала, адресиран до ръководителя и донесен от София от бр. Жеко Панайотов, на 2 Април, четвъртък 1925 год. сряда, 8 Април, 1925 г., 7 ч. вечерта, Бургас.

       

      Мили приятели,

       

      Това писмо на Учителя звучи много актуално и вдъхновяващо и днес, особено след като прочетем и вникнем в смисъла на по-нататъшните слова, които съм подготвила за днешната ни среща. Но като начало на нашия наряд нека да изпеем първо песента “Аум”,  която да пречисти мислите и сърцата ни, а след нея да произнесем отново: Добрата молитва; Молитвата от 1925 г. /37 стр./ и Молитвата за преуспяване на Делото Божие, която казахме миналия път.

       

      МОЛИТВА ЗА ПРЕУСПЯВАНЕ НА ДЕЛОТО БОЖИЕ

       

      Господи, озари цялото човечество и духовната верига с Твоята Светлина и Сила. Нека цялото човечество да възприеме Христовото учение.

      Всички да повярват, че Ти съществуваш!

      Нека идеята за Бога възрасне във всички души! Тия, които проповядват безбожието, нека станат приемници на Твоето Слово и всички неверующи да станат верующи!

      Господи, ние усърдно Ти се молим Твоята Божествена Милост да залее цялата Земя и Твоята Божествена Любов да изпълни всички сърца.

      Господи, озари със Своята Светлина всички народи и техните водачи, за да се хармонират и спогодят по всички въпроси, за да се въдвори на Земята Твоят Мир, Господи! Господи, да стане побратимяване между всички народи по лицето на Земята. Господи, внеси живот, светлина и подем по всички кръжоци на Всемирното Бяло Братство по целия свят.

      Амин

      / И трите молитви са много важни за днешните и за утрешните избори, пред които сме изправени/.

       

             А сега нека да поразмишляваме върху следния откъс от беседата на Учителя “Най-малката любов”:

       

       “…Искам да ви кажа, че вие сте допуснали на Изгрева същества, които са от низша степен на развитие, а аз не искам да се занимавам с тях. Те ще ви сучат само, без да постигнете нещо. Те ще ядат и пият и нищо няма да ви помогнат. Те ще развалят всичко…Така и много от вас боледуват, защото постъпките им не са естествени. Аз мога да направя един списък, да покажа, какви са вашите постъпки, сами да видите, колко са неестествени. От такива постъпки не можете да очаквате никакви постижения. Сега въпросът е, какви ще бъдат техните постижения? Много лоши ще бъдат. Сега аз не искам да кажа, какво ще бъде, не искам да предсказвам, но казвам, че пред вас седи една голяма опасност за главите ви. Вие можете да изчезнете – не знаете това. Вие тук на Изгрева всички можете да бъдете пометени и това не знаете. Цялата съдба на България виси на косъм. Не само вие, но цялата европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас. Знаете ли това? Де ще отидете тогава? “

       

      Откъс от беседата “Най-малката любов” – 15.ХІ.1933 г. ООК/

       

       

             Ще ви запозная и с последното послание, прието по медиумичен път от Бог Отец:

       

       

      Мили деца,

       

      Програмата започна да се изпълнява. Никой не може да я спре и включването на всеки от вас зависи от самия него. Ще се наложи да се потрудите и да прочетете, да узнаете причините за всичко, което се случва, за да намерите своето място. Информация има предостатъчно и който желае ще я намери и ще се възползва от нея. Целта е всеки да се открие, да прецени за какво е дошъл и какво е нужно да стори за себе си, за всички хора и за цялата Планета. Съзнанието ви се разширява и започвате да мислите глобално. То е прелюдия за всичко, което ще се случи. Затова все търсите и искате да дадете отговор на всички въпроси, които ви вълнуват. Разбира се интерпретацията им е в твърде широки граници, но най-важен е векторът на разсъждение да бъде градивен и насочен към просперитета на всички. Ще се наложи да се приспособявате към все по-високите енергийни нива, които имат за цел да ви подготвят за всичко, което ще се случва. Бъдете умни и разумни да вършите неща, които няма да противоречат на вашата същност.

              Имате насреща много изкусни „приятели“, които искат до последно да ви изцедят и използват. И от вас зависи дали ще се дадете на набезите им, които се ръсят постоянно в различен вид. Бъдете нащрек и не им се подавайте. Особено в този решаващ момент на отсяване.

       

             Мили мои,

       

             Времето настъпи да докажете вашето право на живот. Включването ви в общи национални и интернационални движения за спасение на човечеството и Земята е особено важно. Ще научавате все нови и нови доказателства за всичко, което се случва и изводите какво е нужно да се предприеме, за да се спасите. Въпросите са много сериозни и никой не може да бъде безучастен. Все по-голямо предимство ще има борбата ви за оцеляване пред ежедневните и текущи задачи по установеното русло за „просперитет и развитие“ досега. Всичко е много по-различно и правилата са нови. Това, което може да ви бъде полезно е ново, често неприлагано като прийом досега. Бъдете новатори и прилагайте решения съобразени с вашето здраве, развитие и запазване на Природата. Те са най-различни форми, които ще ви дадат възможност да се чувствате комфортно.

      Намирате се на един от най-важния и решаващ водораздел от развитието ви като цивилизация. На всеки един и задачата на всички е търсене на най-добрите възможности и решения за оцеляване при екстремната ситуация, създавана и умело инсценирана от „приятелите“, които ви използваха хилядолетия.

      Божествената частица у вас се събуди и никой не може да я унищожи. На всеки е даден шанс и има възможност да се определи и намери своето място в йерархията на развитие определена от Бога. Зависи от всеки един от вас. Затова време не губете! Сериозно се хванете с вашето развитие, съобразено с космическите, не с човешките закони. Отхвърлете всичко, което противоречи на човешките и космическите правила, етика и норми. Интуицията ще ви подскаже най-добре. Имате и посветени, както и информация от Светлината какво трябва да се стори и какво да бъде вашето поведение.

             Времето е сериозно и пожелавам всеки да намери своето място така, както неговата душа е определила. Обърнете се навътре към вас и ще намерите отговора, който ви е нужен. Бъдете по-близко да Природата, която също ще ви помогне.

      Изпитът ви е голям. И като всички други сте длъжни да го издържите.

             Всички Светли Сили сме с вас и ви помагаме смело да вървите в движението ви напред! Имате опит. Имате знания, пътят достойно да се мине с уверени и смели крачки напред към светлите бъднини.

       

      Успех, мили ви желая!

       

      Вашият баща

       

      Любезни братя и сестри,

       

      Днес ще ви предложа за четене беседата “Новият човек”. А след нея нека да завършим днешният наряд с Красивата молитва /35 стр./ и с “Отче наш”.

       

      Новиятъ човѣкъ

      „Недѣйте говори лъжа единъ на другъ, като се съблѣкохте вече отъ вехтия человѣкъ съ дѣлата му и облѣкохте се въ новия, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ.“ (Посл. къ Ефесяняномъ, гл.4, ст.22)

      Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ това, че говорятъ на много езици. Понеже всички езици нѣматъ единъ и сѫщъ знаменатель, то и думитѣ въ тѣзи езици нѣматъ едно и сѫщо изражение, защото всички народи се намиратъ въ разни степени на развитие. Като резултатъ на това, съврѣменнитѣ културни хора не разбиратъ първоначалния езикъ и като прѣвеждатъ Божественото, правятъ грѣшки.

      Питамъ: Кой е Божествениятъ езикъ? Кѫдѣто и да изучавате геометрията и алгебрата, въ който народъ и да ги изучавате, правилата имъ сѫ едни и сѫщи. Като французинъ, като българинъ, като руснакъ, като японецъ или китаецъ било, вие винаги ще изучавате математиката по едни и сѫщи формули и правила. И тъй, математиката и геометрията азъ ги наричамъ пръвъ прѣводъ на Божествения езикъ и то само въ символи. Основата, съ която започва геометрията, е точката, а математиката – съ единицата. Слѣдователно онзи, който може да научи единицата, ще може да научи и всички правила въ математиката, а онзи, който научи точката, ще научи и цѣлата геометрия. Извѣстна ви е на всички отъ математиката аксиомата, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия. Защо именно правата линия да е най-кѫсото разстояние между двѣ точки? Защото правата линия се образува отъ двѣ разумни точки, а тѣ сѫ двѣ сѫщества, който избиратъ най-кѫсото разстояние за съобщението си и като се подвижатъ едно къмъ друго, образуватъ правата линия. Слѣдователно, правата линия не е нищо друго, освѣнъ съобщение между двѣ разумни сѫщества. Правата линия въ математиката, това е единицата, която съдържа въ себе си всичко.

      И тъй, всички вие може да образувате по една права линия, но самъ човѣкъ не може да я образува. Казвате: „Като се движи една точка, ще образува права линия.“ Не, една точка не може да образува права линия, а трѣбва да се движатъ двѣ точки една къмъ друга, т.е. двѣ разумни сѫщества, като си подадатъ рѫка, образуватъ правата линия. Съврѣменнитѣ хора се рѫкуватъ съ дѣсната си рѫка. Дѣсната рѫка е правата линия, която е образувана отъ човѣшкия умъ. Умътъ се съединилъ съ сърцето на човѣка и е образувалъ правата линия. Всички хора, които се съединяватъ по права линия, иматъ прави дѣла, а тѣзи, които се съединяватъ по крива линия, иматъ криви дѣла.

      Въ стиха се казва: „Не говорете лъжа единъ другиму.“ И тъй, питамъ ви: Какъ искате да се съедините съ мене, по права или по крива линия? Вълкътъ, когато пристѫпва къмъ своята жертва, никога не идва по права линия, всѣкога идва отзадѣ ѝ и отъ тамъ я залавя. Двѣтѣ разумни сѫщества, като образуватъ правата линия, съединяватъ се въ едно и образуватъ единицата. Тѣзи двѣ сѫщества сега трѣбва да се подвижатъ въ нова посока, подъ правъ геометрически ѫгълъ, при което ще образуватъ плоскость, която граничи съ четири точки. И тогава, като теглимъ единъ диагоналъ въ квадрата, дѣлимъ го на двѣ равни части, на два правоѫгълни триѫгълника, които иматъ обща хипотенуза – диагонала въ квадрата. Хипотенузата показва производната сила на двѣтѣ величини, на двата катета. На човѣшки езикъ това казано значи: на единия катетъ стои бащата, на другия майката, а на противоположния – хипотенузата, стои дъщерята. Слѣдователно, хипотенузата е равнодѣйствующата сила, която регулира всички отношения въ свѣта. Значи дъщерята е, която регулира отношенията между майката и бащата, защото тѣ сѫ противоположни сили, които прѣслѣдватъ различни интереси. Напримѣръ, майката и бащата не могатъ да се обичатъ, защото тѣхнитѣ отношения сѫ основани на чисто търговски смѣтки. За нѣкоя жена казватъ, че много плаче за мѫжа си. Давайте само 25% вѣра на тѣзи сълзи. Такива сѫ сълзитѣ и на мѫжетѣ за женитѣ имъ. Жената казва: „Колко те обичамъ, умирамъ за тебе.“ Да, умира тя. Квадратътъ, това е полесражението въ свѣта, т.е. чисто физическия свѣтъ, а диагоналътъ, хипотенузата въ него показва онзи великъ законъ, чрѣзъ който се примиряватъ противоположноститѣ.

      Хипотенузата въ математиката се нарича единица, а въ Божествения свѣтъ – Богъ. Хипотенуза, единица, Богъ – това сѫ прѣводи на двѣтѣ точки, които се движатъ, за да образуватъ правата линия. Имайте прѣдъ видъ, че тѣзи двѣ разумни сѫщества, като се подвижили едно срѣщу друго, за да образуватъ правата линия, сѫ създали небето и земята, т.е. създали сѫ вашия Господь.

      Кажете, кой философъ, кой богословъ, кой светия може да каже какво нѣщо е Господь, да Го опише. Като ви питамъ, кой се наема да опише Господа, то е защото Господь не е такъвъ, какъвто си Го прѣдставяме и мислимъ. И жената не е такава, каквато мѫжътъ си я прѣдставлява. И мѫжътъ не е такъвъ, какъвто жената си го прѣдставлява. Че това е фактъ се вижда отъ това, че щомъ се оженятъ, не минава и седмица и двамата сѫ недоволни единъ отъ другъ, но не изказватъ недоволството си. Жената е малко замислена, мѫжътъ сѫщо, недоволни сѫ единъ отъ другъ. Защо сѫ недоволни? – Защото вънъ отъ човѣка доволство нѣма. Онзи, който би желалъ да намѣри щастие вънъ отъ себе си, той се движи въ областьта на илюзиитѣ. Слѣдователно, двамата млади слѣдъ като се влюбятъ и оженятъ, ставатъ огледала единъ на другъ и не сѫ доволни вече отъ своитѣ огледала, защото въ тѣхъ нѣма животъ. Това е старото учение на лъжата, да се лъжемъ като казваме, че се обичаме. Нали е чудно, когато майката кръщава дѣтето си прѣди да го роди. Може ли да се кръщава то, да му се дава име прѣди да се роди? А сегашнитѣ хора кръщаватъ дѣцата си прѣди да се родятъ. Започватъ да търсятъ име. Майката иска да се кръсти на нейно име, бащата – на своето, дъщерята иска друго име – споръ се поражда. Не говорете за дѣтето, то не се родило още.

      „Не говорете лъжа единъ другиму!“

      Говорете съ положителенъ езикъ за нѣщата. Говорете за името на дѣтето само слѣдъ като се роди то и слѣдъ като се оформи. Прѣди да се родило дѣтето, мълчете. Затова въ източната наука се казва, че трѣбва да се мълчи и онѣзи, които не разбиратъ този дълбокъ математически езикъ, се учатъ на мълчание. Сега има стари и млади хора, които учатъ мълчанието. Е, хубаво, можешъ ли да мълчишъ, когато си гладенъ? Когато си ситъ, разбирамъ да мълчишъ, но когато си гладенъ, ще говоришъ по всички правила, ще разрѣшавашъ всички математически въпроси, ще говоришъ съ стомаха си и ще го питашъ: „Какво искашъ, братко?“ – „Гладенъ съмъ, ти си по-уменъ отъ мене, услужи ми, още повече ти си отвънка, а азъ отвѫтрѣ.“ Ти му казвашъ: „Външнитѣ условия сѫ лоши.“ – „Пали ме обичашъ, услужи ми, защото иначе и азъ и ти ще страдаме.“ Коя е най-правата линия, най-кѫсото разстояние, по която слиза храната? – Гърлото. Нѣкой пѫть лѣкаритѣ хранятъ болнитѣ и по другъ начинъ, но той не е естественъ.

      Павелъ, който билъ и мистикъ и окултистъ, въ цитирания стихъ, казва: „Облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ“.

      Сега азъ пакъ ще ви помоля, като ме слушате, да се освободите отъ всѣкакъвъ видъ стѣснение, защото ви виждамъ, че се стѣснявате. Мома, кога люби нѣкой момъкъ, бои се да изкаже любовьта си. Сѫщото е и съ момъка. Любовь, която се стѣснява, която се бои да се изкаже, не е любовь, но и ако се много изказва, пакъ не е любовь. Ще бѫде чудно, ако свѣщьта не издава свѣтлината си. „Нѣма да я скриемъ подъ шиникъ“, казва Христосъ. Нѣма да отидемъ и въ друга крайность обаче, да туримъ свѣщьта на течение.

      Сега ще ви попитамъ, защо е необходима равнодѣйствующата сила? Задавали ли сте си въпроса, какъ се ражда умразата, лъжата въ свѣта, защо хората лъжатъ, мразятъ?

      Христосъ казва: „Любете враговетѣ си.“ Той е обосновавалъ това на единъ вѫтрѣшенъ законъ. Това, споредъ насъ е неестествено – да любишъ враговетѣ си. Умразата всѣкога произтича отъ ума, той я създава. Вземете възлюблената на кой и да е момъкъ, веднага въ ума му ще се яви умраза. Като му отнемете любовьта, съ която той може да образува права линия, образува се крива линия, явява се умразата. Слѣдователно умразата показва, че любовьта отсѫствува. Тогава какъ да излѣкуваме умразата? – Дайте момата на момъка, върнете му я. А вие казвате: „Какъ да дадемъ тази хубава мома на този недостоенъ момъкъ?“ Че кой момъкъ е достоенъ въ свѣта? Споредъ мене, ако единъ момъкъ е достоенъ въ свѣта, всички сѫ достойни, ако единъ не е достоенъ, всички сѫ недостойни. Такъвъ е математическиятъ законъ. Всички момци сѫ подъ единъ знаменатель, но иматъ само различни дѣления. И всички моми сѫ подъ единъ знаменатель, но съ различни дѣления.

      За да обясня тази идея, ще ви приведа единъ старъ окултенъ разказъ, който се срѣща въ всички народи. Когато Господь направилъ свѣта, заинтересувалъ се да види какъ живѣятъ хората на земята, затова слѣзълъ нѣкѫдѣ на изтокъ, дѣто намѣрилъ единъ ученъ браминъ. Тръгнали двамата по свѣта. Браминътъ задавалъ на Господа много дълбоки въпроси. Дошли до едно мѣсто, браминътъ казалъ: „Господи, много съмъ жаденъ, вода искамъ.“ – „Ще попитаме този говедарь тамъ, той ще ни каже, дѣ има вода,“ отговорилъ Господь. Понеже воловетѣ на този говедарь си пасли спокойно по полето говедарьтъ си легналъ на меката трѣва, дигналъ си краката нагорѣ и си свирилъ. Господь го запитва: „Дѣ има вода наблизо?“ Той показалъ съ крака си, дѣ има вода и продължавалъ да си свири. „Какъвъ мързеливецъ е този младежъ, не се подига, а лежешкомъ ни посочва дѣ е водата“, казва браминътъ. Този говедарь си свири и мисли за своята възлюблена и казва: „Господь е вѫтрѣ въ мене, не Го признавамъ отвънка.“ Като вървѣли по-нататъкъ, срѣщнали една млада, стройна мома, носи вода съ кобилици. Господь казва на брамина: „Видишъ ли тази мома, ще я дамъ на говедаря.“ – „Но той не я заслужава!“ – „Не, той е най-добриятъ момъкъ, той я заслужава“, казва Господь.

      Отъ ваше гледище ще кажете: „Изборътъ не е правъ.“ Кажете ми, дѣ е правиятъ изборъ? Бихъ желалъ да срѣщна момъкъ и мома, които прѣди оженването си и слѣдъ оженването си, прѣзъ цѣлия си животъ, да не сѫ роптали и да сѫ жертвували всичко единъ за другъ като за Господа. Има ли нѣкои такива? Не. Всички си изпъшкватъ, мѫже и жени и си казватъ: „Ехъ, този дяволъ, тази дяволица ме излъга, измамихъ се.“ Защо се измамили? – Защото интереситѣ имъ не се съвпаднали. Измамата произтича отъ противоположни интереси. Момъкътъ, като се ожени, иска да му се роди синъ, т.е. иска първо да излѣзе неговия образъ въ свѣта. Горко, ако излѣзе момиче, казва: „Ехъ, момиче, жена се роди!“ Ако пъкъ майката иска да се роди Момиче, а се роди момче, тя е недоволна. Прѣдъ хората тѣ не изразяватъ недоволството си, но иначе и единиятъ ц другиятъ сѫ недоволни. А съ това и майката и бащата дѣйствуватъ развращающе при възпитанието на дѣтето.

      Това недоволство, колкото малко и да е, указва влияние върху бѫдещето развитие на ума и на сърцето на дѣтето, тѣ го подтикватъ къмъ бѫдещи прѣстѫпления. Защо? – Защото родителитѣ на дѣтето не сѫ създадени по образъ на познанието. Безразлично е, кой е дошълъ по-рано на свѣта, момчето или момичето. Кажете на дѣтето си „добрѣ дошло“ и благодарете. При първото творение па човѣка, който билъ направенъ по образъ и подобие Божие и синътъ и дъщерята се раждатъ едноврѣменно, а при второто творение на човѣка, първо се ражда синътъ, а послѣ жената, сестрата, като е била направена отъ реброто на брата си. Ще кажете: „Това е малко особено, ние знаемъ, че Адамъ е първия човѣкъ, бащата.“ Не, Адамъ не е никакъвъ баща, Господь е баща и Той извади от Адама реброто. Въ Писанието се казва: „Който люби баща си или майка си повече отъ мене, не е достоенъ за мене“, а то значи: Който люби външната форма повече отъ Мене, Който създавамъ всичко, не е достоенъ за мене. Синътъ, който имате тукъ на земята, той е само по форма вашъ синъ, вие имате другъ синъ, друга дъщеря. Кои сѫ тѣ? Тѣ сѫ създаденитѣ по образъ Божий, тѣ иматъ знания и ако дойдатъ тукъ на земята, ще донесатъ такава любовь, че и майката и бащата ще бѫдатъ доволни.

      И тъй, квадратътъ образува дома, раждането на двѣтѣ дѣца, а като се подвижи този домъ, образува се обществото, образува се кубътъ. Ако се подвижатъ всички страни, всички плоскости на куба, накѫдѣ ще отиде? Той ще се подвижи по обратния пѫть съ движението на линията. Когато се подвижатъ странитѣ на куба отвънъ навѫтрѣ, образува се права линия. Срѣщуположнитѣ двѣ страни на куба образуватъ една права линия, една единица и другитѣ двѣ срѣщуположни, при движението си образуватъ друга права линия, втора единица. Тѣзи двѣ единици дохождатъ въ стълкновение и като не могатъ да отидатъ нито въ една, нито въ друга посока, образуватъ буквата „Т“, т.е. образува се квадратътъ.

      Слѣдователно, когато се каже, че трѣбва да гледашъ навѫтрѣ, това подразбира четвъртото измѣрение. Нѣкои искатъ да кажатъ, че духовниятъ свѣтъ е навънка, но той е навѫтрѣ, ще концентрирашъ ума си навѫтрѣ въ проекция. Нѣма да се спирамъ върху това, да ви разправямъ, накѫдѣ е този свѣтъ. Този свѣтъ вие го знаете. Когато кажете, че не го знаете, постѫпвате като момата, която иска да изпита момъка, дали я обича той или не. Тя знае. Ако я обича, нѣма какво да отгатва и ако не я обича, пакъ нѣма какво да отгатва. Въ първия случай умътъ показва, че има проявления, има любовь. Ако не я обича, това показва, че умътъ и сърцето не сѫ съединени заедно, значи умътъ нѣма това, което трѣбва, слѣдователно отъ това се ражда недоволство.

      Провѣрете този законъ. Вземете коя и да е отъ играчкитѣ на вашето дѣте и у него ще се роди недоволство. Всички недоволства въ свѣта сѫ все отъ материаленъ характеръ, хората искатъ кѫщи, земи. Ще кажете: „Какъ да се оправи свѣта?“ – Дайте всѣкиму това, отъ което се нуждае, т.е. дайте работа на човѣшкия умъ. Не спирайте ума на човѣка отъ дѣятелность. Споредъ мене, момъкъ и мома, ако сѫ развалени, ще ги оженя. Ако и тогава сѫ недоволни, ще имъ дамъ кѫща, ниви; ако пакъ сѫ недоволни, ще имъ дамъ лозя, каруца и въ края на краищата, като започнатъ тѣзи нѣща да имъ говорятъ, тѣ ще се задоволятъ. Това е великъ законъ. Ако сърцето и умътъ останатъ безъ желания и безъ мисли, ще бѫдете недоволни. Слѣдователно, сърцето и умътъ трѣбва да се занимаватъ съ нѣщо. И тъй, спазвайте първия законъ: да не спъвате никой човѣкъ въ развитието му и да не мислите, че еди-кой си е недостоенъ за това или онова. Не, всѣки човѣкъ, споредъ своитѣ разбирания, схващания, е достоенъ. Ако споредъ твоя умъ намирашъ, че нѣкой е недостоенъ, ти спъвашъ самъ себе си.

      Азъ говоря за тѣзи нѣща като за математически величини. Всѣка мисъль, която се проявява въ ума и всѣко желание, което се явява въ сърцето, е на мѣстото си. Прѣстѫпление ще се яви само тогава, когато спънешъ ума и сърцето на човѣка въ неговия развой. Когато прослѣдимъ съврѣменното общество, виждаме, че всички прѣстѫпления се раждатъ именно тамъ. Напримѣръ, нѣкѫдѣ мѫжъ и жена си живѣятъ добрѣ. Дойде при тѣхъ нѣкой мѫжъ, който не е могълъ да си намѣри мома, каквато желае, хвърли око на тази чужда жена. Дойде втори, трети мѫжъ, хвърлятъ око на сѫщата жена. Започнатъ тѣзи мѫже да се биятъ помежду си за тази жена, да си съперничатъ, но тя не е дѣлима. Дойде четвърти мѫжъ, и той се явява съперникъ. Тогава тя казва на тѣзи мѫже: „Почакайте ме да родя четири дъщери, ще ви оженя всички.“ И тъй тя ще ги примири. Това може да ви се види малко смѣшно. Ще кажете: „Всички тѣзи приказки не мязатъ на религиозни нѣща“. Питамъ ви: Ами тѣзи религиозни форми, които сме имали досега, каква полза сѫ допринесли на свѣта? Ако тѣ бѣха тъй хармонични, както трѣбваше, щѣше ли да има толкова страдания? Въ тѣхъ има нѣщо нехармонично, неизгладено, което внася лошото въ свѣта. А тѣзи нѣща ние трѣбва да ги изгладимъ. Нѣкои казватъ, че не съмъ правовѣренъ. Какъ ще опрѣдѣлите дали съмъ правовѣренъ или не?

      Ние имаме единица, съ която трѣбва да мѣримъ всички нѣща. А тази единица е Богъ на Любовьта и Мѫдростьта. Слѣдователно, Богъ, като се проявилъ въ Любовь и Мѫдрость, образувалъ е единицата. Единицата е човѣкътъ. Тази единица, като се раздѣлила, образували се мѫжътъ и жената или съ други думи – Богъ извадилъ една единица или криво ребро отъ човѣка. Жената, като била у мѫжа, изкривила се, затова Богъ я извадилъ отъ тамъ и ѝ казалъ: „Ти нѣма да ходишъ вече тъй изкривена, както си ходила, докато си била у мѫжа, права ще ходишъ!“ Но понеже тя си знае стария навикъ – криво да ходи, се ще покаже ребро, се ще прегѫрне, като ребро ще обхване. И тъй, днесъ все ребра се прегрѫщатъ: „Охъ, моето пиленце“, но свѣтътъ не отива напрѣдъ. Не, ние не се нуждаемъ отъ такива прегрѫдки, отъ криви ребра. Никакви прегрѫдки!

      Ако двама млади, които се обичатъ, се срѣщнатъ, да не се прегрѫщатъ, но да се съединятъ по права линия и безъ да се приближатъ, ще се цѣлунатъ и веднага отдалечатъ. Всички цѣлувки, придружени съ прегръщания, сѫ криви ребра, които иматъ всѣкога лоши послѣдствия. Това ви говоря и въ символична и въ права смисъль.

      Съ други думи: твоята мисъль, твоето желание, да не е никога раздвоено. Имашъ известно желание, но казвашъ: „Може да е криво“. Да нѣма никакво раздвояване. Ако е криво, не го изнасяй на свѣта. Трѣбва да бѫдешъ абсолютно вѣренъ на себе си. Като изкажешъ едно желание или мисъль, въ тебе да не остане никакво съмнѣние, пукнатина, че си извършилъ нѣкакво дѣло, отъ което да те е срамъ. Ако срѣщна на улицата една мома съ изкривена уста и азъ я цѣлуна – устата ѝ се изправи, то хората наоколо, които ме гледатъ, ще ме осѫдятъ ли? – Не. Но ако срѣщна една красива мома и като я цѣлуна, устата ѝ се изкриви, какво ще кажатъ хората? Ще кажатъ: „Този непрокопсаникъ!“ Вие се усмихвате. На колко моми сте изкривили устата? Пъкъ и вие, моми, на колко момци сте изкривили устата? Пъкъ и вие останалитѣ! Сега ще се заемете да изправите устата на всички хора, на които сте ги изкривили, като ги цѣлунете. Само така ще изгладите грѣшката си. Това е Божественото учение.

      Азъ говоря на всички, знайте, че нѣма нито единъ между васъ праведенъ. Да не кажете: „Азъ днесъ не съмъ толкова грѣшенъ.“ Който се хвали съ това, той се хвали съ грѣховете си. Единъ грѣхъ и 100 грѣха сѫ равносилни. Отъ една въшка произлизатъ 100 въшки, значи едната и стотѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо. И така за нѣкого казватъ: „Той е православенъ, евангелистъ или човѣкъ отъ Новото учение.“ Безразлично е какъвъ си, но ако това учение ти изкривява ума и сърцето и слѣдъ като възприемешъ тази философия и отидешъ въ всичкитѣ полета, разгледашъ какво има тамъ, а като се върнешъ си нещастенъ, какво те ползува това учение?

      Една търновка ми разказваше слѣдното: „Ходихъ въ всички полета на небето, видѣхъ богове и богини, но не искамъ да живѣя между тѣхъ, небето петь пари не струва. Всички богове и богини дойдоха при мене, донесоха ми каляски, букети, говорятъ ми че съмъ била това онова, но всичко е празна работа, залъгватъ ме. Не ги искамъ!“ Тази жена е видѣла стария свѣтъ – старото небе, стария менталенъ и астраленъ свѣтъ. Тя е видѣла отрицателнитѣ нѣща въ тѣзи свѣтове и затова се погнусила. Тази жена казва: „Искамъ да живѣя на земята, да се стопли тамъ моето сърце.“ Всички казватъ, че тази жена е смахната и мѫжътъ ѝ иска да я заведе въ лудницата. Не, тя е много умна, тя е въ пѫтя на спасението и казва: „Азъ не искамъ да живѣя тъй, както досега съмъ живѣла!“

      Обектъ на любовьта е истината. Имайте прѣдъ видъ, че у васъ не може да се събуди истинска любовь, докато не любите истината. Сега, като ви говоря, ще ви направя една операция, искамъ да бѫдете герои, да я издържите безъ упойка. Азъ мога да направя операцията и съ упойка, но това ще е съ страхливцитѣ. Ще забия ножа, но гледайте да издържите, да не кажете „охъ“. Като ви направя добрѣ тази операция, трѣбва да останете доволни. При тази операция трѣбва да се прѣмахне лъжата отъ свѣта, но за да се успѣе, трѣбва да се обича Истината. Не обикнете ли Истината, лъжата непрѣменно ще се яви, тя е неизбѣжна. Ако жена не люби единъ мѫжъ, тя ще извърши нѣкое прѣстѫпление, ако мѫжъ не люби нѣкоя жена и той ще извърши прѣстѫпление. Трѣбва нѣкого да обичашъ, законътъ е такъвъ. Най-малко нѣщо и да е, но ти трѣбва да любишъ. То може да бѫде мушичка, бръмбарче, цвѣтенце, птичка, но непрѣменно трѣбва да любишъ. Ако можешъ да любишъ всички, това е най-добрѣ. Ще започнете любовьта отъ Истината. Като тръгнете отъ любовьта къмъ Истината, ще си образувате мѣрка, съ която ще измѣрвате всичко въ свѣта.

      „Облѣкохте се въ новия человѣкъ, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ.“

      Познания трѣбва да имате. Азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да прочетете всички хубави книги, написани досега. Това може да ви отнеме и хиляда години, но нищо, ще ги прочетете и слѣдъ това ще се заемете съ тази отворена прѣдъ васъ книга. (Библията, Евангелието.) Тѣзи братя, който сѫ писали тази книга, въ нея сѫ описали земята въ прѣдшествуващитѣ ѝ фази. Знаете ли каква е била по-рано земята, каква е била по-рано слънчевата система? Между всички тѣзи планети е имало пѫтища и съобщения, чрѣзъ който жителитѣ отъ една планета се съобщавали съ жителитѣ на друга. Тѣзи планети се въртѣли около себе си, а сѫщо и около своето първоначално слънце. Казва се, че между планетитѣ се породило нѣщо, което станало причина на раздори, вслѣдствие на което сѫ взели днешното си разположение. Слънцето се настанило въ центъра, а наоколо му започнали да обикалятъ останалитѣ планети.

      Да оставимъ, обаче, настрана тѣзи окултни твърдения, тѣ сѫ маловажни по отношение на въпроса, който разглеждаме. Но това движение на планетитѣ, па и цѣлата слънчева система, показва какъвъ е билъ човѣкътъ вѫтрѣ въ себе си още въ първо врѣме. Слънцето е емблема на човѣшкия умъ. Венера е емблема на любовьта, Марсъ – на силата у човѣка, войнственъ е той, Сатурнъ – на правото, Юпитеръ – на всички религиозни форми, който сега сѫществуватъ, а Луната считатъ емблема на въображението, майка, въ която се зараждатъ всички идеи.

      Тѣзи външни символи сѫ емблеми на това вѫтрѣшно състояние, което днесъ е изчезнало, поради това, че между чувствата, ума и волята на човѣка има дисхармония. Съобщенията между тѣхъ не сѫ прави. Нѣкой пѫть искате да се проявите, да обичате нѣкого, но казвате: „Врѣмето не позволява това, а може и той да ме излъже.“ Нима любовьта трѣбва да се страхува отъ лъжата? – Не. Слънцето като изгрѣва, огрѣва еднакво всички сѫщества, макаръ и тѣ да вършатъ прѣстѫпления. Прѣстѫпленията сѫществуватъ вѫтрѣ въ нашето въображение, чрѣзъ което създаваме тази външна дисхармония. Мразишъ нѣкого и мислишъ, че той ще направи нѣщо лошо и съ това създавашъ злото. Въ Божествения свѣтъ нѣма тази дисхармония, но [въ] външния свѣтъ въ всички сѫщества се явяватъ малки пришки, върху които поставятъ разни медикаменти, а тѣ прѣдизвикватъ извѣстни неприятности. Който причини тази дисхармония, то като се лѣкува болестьта, тя се връща къмъ него.

      Но вие запитвате: „Защо е създаденъ така свѣта?“ – Свѣтътъ е много добрѣ направенъ, той е създаденъ въ обятията на Любовьта и Мѫдростьта. За да провѣримъ това, ние може да направимъ единъ живъ опитъ. Въ какво се състои той? Всички съврѣменни религиозни хора казватъ: „Да избѣгаме отъ земята, да отидемъ на небето да живѣемъ.“ Така и всички лѣнивци въ този свѣтъ се за богатство говорятъ: „Дано умре баща ми, майка ми, братъ ми, та да ми оставятъ наслѣдство да живѣя“. Сѫщитѣ хора разискватъ и върху политиката: „Дано ни дадатъ тѣзи-онѣзи земи“ и все заграбватъ. Обаче тази земя, за която всички спорятъ, Господь ни я далъ наслѣдие на цѣлото човѣчество, а не принадлежи въ частность нито на единъ народъ. Ако бихте имали тази Божествена Любовь и Мѫдрость, всички бихте се ползували отъ благата на земята. Ще ви обърна внимание да поправите старата си канализация, да подновите старитѣ си връзки, тъй както Богъ ги е направилъ.

      Онзи мѫжъ, който излъгва нѣкоя жена, отнима я отъ мѫжа ѝ, като ѝ обѣщава че ще ѝ даде всичката си любовь; тя се съгласява, но като остарѣе, той я натирва и тя окѫсана и изнемощѣла, връща се при мѫжа си, изповѣдва му се. Така и блудниятъ синъ – изхарчва всичко и босъ, голъ, връща се при баща си.

      Тукъ работи единъ законъ, който трѣбва да разберете. Той се изразява въ слѣдната мисъль: Ако първиятъ не може да ви даде любовь, вториятъ никога не ще може; ако първата мисъль не даде плодъ, втората никога не ще може. Отъ злото излиза зло, отъ доброто – добро.

      Направете разграничение между Любовьта и вѣрата. Любовьта е създала човѣшкото сърце, а вѣрата способствува за образуване на ума, тя го подканя. Значи всички сокове на ума сѫ въ вѣрата. Ако искате да сте интелигентни, трѣбва да имате абсолютна вѣра, а не вѣрвания. Да имате вѣра, но въ що? – Въ Първата причина на Любовьта, понеже тя е разумна. Богъ, когато изказва Своята Любовь, обмисля добрѣ нѣщата и послѣ ги изказва. Слѣдователно въ тази проявена Любовь всичко е свято, чисто, разумно, въ нея се намиратъ всички условия за развиване на ума ви. Тази Любовь не е сляпа. Но ако влѣзете въ този свѣтъ на Любовьта безъ вѣра, ще създадете дисхармония въ себе си. Обичате нѣкого, не се съмнявайте дали той ви обича. Въ всѣка форма, въ всѣки човѣкъ живѣе само единъ Богъ, т.е. всички форми, всички сѫщества сѫ носители на една единица, на единъ Богъ. Ако обичате Бога, той никога нѣма да ви излъже, но ако се съмнѣвате въ Него, ще изпитате много горчивини. Затова се казва, че Богъ ще опита Любовьта си върху всички сѫщества, които не Го лъжатъ, които Го обичатъ.

      Сега може да ме запитате: „Е, какво е заключението отъ всичко говорено, какво трѣбва да правимъ.“ Не, азъ не правя заключвания, заключения, азъ правя отключвания. Кривата логика казва: „Дайте заключението!“ Ние се отъ заключения страдаме. Логиката казва: „Човѣкъ е сѫщество съ два крака, слѣдователно, всѣко сѫщество съ два крака е човѣкъ.“ Логически заключения.

      Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки.

      Единицата е основа на всички други единици. Но какъ тъй, тази мъртва единица, ако не е разумна, може да образува други единици? Слѣдователно, първата единица е разумна, тя може да се размножава, да се разплодява. И слънцето е единица. Знаете ли каква култура иматъ жителитѣ на слънцето? Ще кажете: „Дали има хора на слънцето?“ – Да, има много по-разумни отъ васъ. Най-проститѣ сѫщества на слънцето сѫ 100 пѫти по-разумни отъ най-умнитѣ хора на земята. Направете си заключение, най-умнитѣ сѫщества тамъ, колко пѫти по-високо ще стоятъ отъ най-умнитѣ тукъ на земята. Ще кажете: „Слънцето е въ огнено състояние, какъ живѣятъ тѣзи сѫщества тамъ?“ Както виждате, тѣзи сѫщества сѫ толкова умни, че могатъ да живѣятъ въ огънь, а ние не можемъ. Нима има по-голѣмъ огънь отъ любовьта? Нѣкоя мома, като люби нѣкого и не знае какъ да люби, казва: „Изгори ме този огънь.“ Изгарянето показва, че противоположни елементи не могатъ да любятъ, затова ще изгорятъ. Като се казва, че всички грѣшници ще изгорятъ, то е, защото тѣ не могатъ да живѣятъ въ огъня, а праведнитѣ – могатъ. Когато се казва, че земята ще мине 7 пѫти прѣзъ огъня, грѣшницитѣ казватъ: „ Дано този огънь не мине въ наше врѣме!“ Не, сега, сега иде този огънь. Седемь пѫти ще минете прѣзъ този огънь, мѫже и жени, моми и момци! Онѣзи, които сѫ готови, ще се цѣлуватъ по права линия, а онѣзи, които не сѫ готови, ще скърцатъ съ зѫби, то е кривата линия. Скърцане съ зѫби да нѣма, а всичко да е по права линия!

      Нѣкои казватъ, че на онзи свѣтъ ще има скърцане съ зѫби. Вие мязате на слугата Стоянъ, който билъ изпратенъ отъ господаря си свещеникъ съ писмо и 5 хубави риби до другъ свещеникъ. Първиятъ пише въ писмото си: „Прѣподобни, изпращамъ ти съ слугата си 5 хубави риби.“ Стоянъ, като вървѣлъ изъ пѫтя, хапвалъ по малко, по малко отъ тѣхъ, докато ги изялъ всичкитѣ и занесълъ само писмото на свещеника. Той чете писмото и го запитва: „Стояне, тукъ има 5 риби?“ – „А, намѣрихте ли ги, дѣдо попе, менъ ми трепереше сърцето отъ страхъ, че ги нѣма!“

      И сега всички хора намиратъ изгубенитѣ риби се въ писмата. Момата чете писмо: „Възлюблена, азъ ти изпратихъ 5 риби, много те обичамъ.“ Да, но рибитѣ ги нѣма, изгубени сѫ. Момата се радва, но това не е обичь. Рибитѣ, рибитѣ! Не само въ писмото, че те обича, и че е готовъ да направи всичко за тебе. Това сѫ далавери. Наблюдавалъ съмъ нѣкоя мома чете писмо отъ възлюбления си, цѣла се прояснява, послѣ го тури близо до сърцето си, радва се. Да, но рибитѣ ги нѣма, Стоянъ ги изялъ. Знаете ли кой е Стоянъ? Той е дяволътъ. Не давайте на дявола нито риби да носи, нито писма да пише. Птичкитѣ, когато се любятъ, никакви писма не си пишатъ, а се срѣщнатъ, цѣлунатъ и раздѣлятъ. А момъкътъ минава покрай кѫщата на момата, страда, че не я вижда. Пише ѝ писмо. Ако не знае да пише, взима нѣкой писмовникъ и дава да му напишатъ нѣкое писмо, копирано отъ готовитѣ. Пише ѝ: „Отъ какъ те видѣхъ, не мога да спя.“ Казвамъ на момата: „Като се оженишъ и ти не ще можешъ да спишъ.“ Какво дърво! Азъ бихъ писалъ така: „Любезна моя, отъ какъ те видѣхъ, започнахъ да спя нощно врѣме, а по-рано не можехъ да спя, дай Боже во вѣки вѣковъ се така да спя!“ Мѫжътъ заминалъ за нѣкѫдѣ, жената пише: „Отъ какъ замина, не мога да спя, неспокойна съмъ.“ Мѫжътъ пише сѫщото. Това не е наука. Жената трѣбва да пише така: „Отъ какъ си заминалъ много съмъ спокойна, не бързай да се върнешъ, гледай да свършишъ работата, за която си отишълъ, Богъ да те благослови.“ И мѫжътъ да пише сѫщото на жена си. А то и мѫжъ и жена не могатъ да спятъ и работата не се свършва. Дяволътъ и изялъ рибитѣ. Това сѫ лъжливи заключения, лъжливи чувства, отъ които не може да излѣзе нищо добро. Не се смѣя на чувствата ви, но казвамъ, че това е едно лъжливо състояние. Жената трѣбва да се радва, че мѫжътъ ѝ е отишълъ на работа, макаръ и да чувствува понѣкога нѣкаква скръбь, но да не му я изпраща, а да се моли за него и да му изпраща хубави мисли.

      Този законъ трѣбва да дѣйствува между васъ. А вие се съберете и казвате: „Ахъ, кога ще се отърва отъ тази моя сѫсѣдка?“ Нѣма отърваване, вие сте въ ада. За да излѣзете отъ него, трѣбва да се освободите отъ лъжата и да се въорѫжите съ истината на Любовьта. Тогава Христосъ ще каже: „Мой възлюблени, ти вече не лъжешъ“ и ще простре рѫката си върху тебе. И Господь постѫпва така. Вие казвате: „Боже, азъ се много мѫча.“ Той казва: „Доволенъ съмъ, че се отдалечихте отъ мене, за да научите мѫчението, но когато се освободите отъ лъжитѣ, азъ ще простря рѫката си по права линия и ще ви спася.“

      Това е то истината, да се движишъ по права линия. Истината има само едно измѣрение, тя е основа на всички други измѣрения. Точката е като единицата, начало на всички други единици. Наблюдавайте какъ се тъче. Тъкането става по права линия, всички точки едноврѣменно вървятъ въ три посоки. Освѣнъ това движение, има и други движения, които вие не виждате, тѣ ставатъ въ вашитѣ мисли и чувства. Всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, се намиратъ въ движение, тъй че всички ние вървимъ по ритъма на този Божественъ законъ. Вие не може да се спрете нито за една секунда отъ своя пѫть, спрете ли се, ще разстроите цѣлия Божественъ свѣтъ. Не, нѣма да се спирате и когато страдате, казвайте: „Радвамъ се, че страдамъ.“ При най-голѣмитѣ окови, като се намѣрите, или когато ви заплюватъ, казвайте: „Радвамъ се, че съмъ окованъ, радвамъ се, че ме плюятъ.“ По-добрѣ да те плюятъ, отколкото да не те плюятъ. Животътъ безъ слюнки е по-страшенъ отъ този въ ада. Затова Христосъ казва: „Блажени сте, когато хората говорятъ всичко върху васъ на лъжа, радвайте се, защото е голѣма вашата заплата на небеса, т.е. въ свѣта на хармонията.“

      Та сега вие, ако чакате да се оправи този свѣтъ отвънка, нищо нѣма да стане. Каквото управление и да дойде отвънъ, и то ще коли и бѣси, както и другитѣ. Свѣтътъ трѣбва да се поправи отъ вѫтрѣ, всички хора да дойдатъ до съзнанието, че сѫ братя и да изправятъ своитѣ недѫзи. Сега ние се страхуваме. Страхъ ви е отъ какво? – Отъ делата ви. Едно врѣме хората сами си правиха идоли, осветяваха ги и имъ се кланѣха, молѣха, а слѣдъ това започваха да се боятъ отъ тѣхъ. Казваха: „Охъ, Ваале, да не ни направишъ нѣкоя пакость!“ Единъ чукъ на този Ваалъ! Никакви идоли, никакви ваали не ви трѣбватъ. Трѣбва да слѣземъ въ Бога, Който ни е създалъ по образъ и подобие, да заживѣемъ въ любовь. Само така ще може да разрѣшавате всички научни проблеми, а прѣдъ васъ стоятъ такива велики проблеми за разрѣшение. Земята ще се промѣни, ще се прѣустрои, нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явятъ, всички океани, всички градове, които сега виждате, ще бѫдатъ пометени, църквитѣ, училищата – сѫщо. Въ свѣта ще зацарува архаизъма, остатъци на миналото. Тогава ще дойде една нова велика наука, която ще прѣустрои всичко това въ нѣщо стройно, хармонично.

      Не трѣбва да съжаляваме за това. Нима сегашнитѣ ученици трѣбва да съжаляватъ за по-раншнитѣ фаланги, съ които учителитѣ имъ ги възпитаваха? По-раншнитѣ учители казваха за ученицитѣ си: „Фаланги, фаланги трѣбватъ за тѣхъ!“ Най-добрата фаланга е любовьта, най-добрата фаланга е вѣрата. Тѣзи фаланги трѣбва да се употрѣбяватъ сега. Като вклещишъ човѣка между любовьта и вѣрата, ще може да го поправишъ. А сега хората съ бой се възпитаватъ. Не, това е само изтръсване. Прахътъ и така ще се изчисти. Съврѣменнитѣ хора съ своя строй приличатъ на нашитѣ жени, които взиматъ сутринь метлата и хайде отъ стая въ стая, чистятъ, метатъ. Казватъ: „Изметохме.“ Да, но стаитѣ слѣдъ това сѫ пълни съ хиляди, хиляди прашинки, които по-рано ги нѣмаше. Сега дойде нѣкой проповѣдникъ, казва: „Хората трѣбва да живѣятъ тъй, хората трѣбва да живѣятъ иначе.“ Всичко това трѣбва да се изчисти, трѣбва да се отворятъ прозорцитѣ, за да може прахътъ да излѣзе навънъ. Прахътъ трѣбва да излѣзе вънъ отъ нашитѣ умове!

      За въ бѫдеще трѣбва да създадемъ новия животъ въ България и да не мислимъ като англичанитѣ, а мисъльта си да впрегнемъ съ любовьта. Българитѣ като народъ не могатъ да създадатъ нѣщо по-велико отъ англичанитѣ, ще създадатъ сѫщата култура. Днесъ бѣлата раса е достигнала най-високото си развитие въ лицето на англичанитѣ и германцитѣ, повече не може да се издигне. Тѣ създадоха сила, но ако тази сила на ума не се впрегне съ любовьта, ще донесе разрушение, борба въ икономическо отношение, кой да има повече, а това е процесъ на разрушение, процесъ на разлагане. Въ самата природа е прѣдвиденъ този процесъ и затова цѣлото човѣчество ще започне да се движи въ нова посока.

      Сега вече всички разумни мѫже и жени не мислятъ да въртятъ палцитѣ си и да казватъ: „Дали ме обича Господь, дали ще ме слуша?“ – Кой Господь? Че Той е вѫтрѣ въ сърцето ти! Казватъ: „Не, въ небето е Господь.“ Че небето е вѫтрѣ въ насъ! Виждалъ съмъ нѣкой благочестивъ християнинъ или нѣкой калугеръ, съ голѣмъ коремъ, стои смирено, скръстилъ рѫцѣ на корема, казва: „Азъ вѣрвамъ.“ Това значи: Вѣрвамъ въ благоутробието си. Отиде при владиката, казва: „Владико свети, вѣрвамъ въ това, въ което и ти.“ – „Е, да те благослови Богъ!“ Азъ не говоря за благоутробия, а за човѣшката душа, въ която има благородни мисли и чувства. Рѫцѣтѣ да не стоятъ на корема! Ако дойде твоятъ възлюбленъ и държи рѫцѣтѣ си на корема, това значи: „Ти имашъ ли парички, азъ ще те пожертвувамъ за корема си“. Ако и момата си скръсти по сѫщия начинъ рѫцѣтѣ, това значи: „Готовъ ли си да се жертвувашъ за моето благоутробие?“ Не, рѫцѣтѣ нѣма да стоятъ на корема, свободни ще бѫдатъ, ще седнатъ двамата единъ до другъ и ще се запитатъ: „Готова ли си въ името на любовьта да се жертвувашъ за мене? Азъ не искамъ чеизъ, не искамъ пари, кѫща, взимамъ те такава, каквато си.“ И момата да каже сѫщото. Така и двамата да си направятъ сами своето гнѣздо и съ трудъ, съ работа да го отглеждатъ и да снасятъ въ него своитѣ яйца. Яйцата азъ наричамъ идеитѣ и желанията. Тогава Господь ще каже: „Това гнѣздо е благословено, азъ ще изпратя моето слънце, моитѣ благословени духове да донесатъ всичката благодать върху него и да бдятъ надъ тѣхнитѣ пиленца.“ Бихъ желалъ вече да нѣма прѣгрѣшения, макаръ и да не стане изведнъжъ това,

      Всичко, което ви говоря, не го налагамъ, но искамъ да стане доброволно, да обмислите добрѣ думитѣ ми. Вземете отъ думитѣ ми като абсолютно вѣрни само 25%, 75% оставете настрана. Давамъ ви срокъ отъ 1000 години, за да изпълните всичко, което ви говоря. Онѣзи, които не сѫ доволни, искатъ по-малъкъ срокъ, нека изпълнятъ всичко за 100 години, други – за 10 години, а които и отъ този не сѫ доволни, нека за 1 година или за 6 мѣсеца, на други давамъ срокъ 2 седмици, на нѣкои 3 дни или 1 день. Ако има недоволни и отъ този срокъ, намалявамъ го: 6 часа, 3 часа, 1 часъ, 1/2 часъ, 10 минути, 1 минута, 30 секунди, 1 секунда – толкова е най-малкиятъ срокъ. Който отъ васъ се намѣри на срока отъ 1 секунда, да му мисли!

      Дадохъ ви различно дълги срокове, всѣки да се намѣсти споредъ мѣстото си. Не се ли намѣстите, мислете му. Ще дойде вѣтърътъ, той ще ви намѣсти. Затова да не заемате първо мѣсто. Нѣкои искатъ да се поправятъ слѣдъ 1000 години, а сѣднали на първо мѣсто, скръстили рѫцѣ на корема си. Съ скръстени рѫцѣ не ви искамъ! Дѣсната рѫка е рѫка на Мѫдростьта, тя е създадена за благословение, а лѣвата – за любовь, да се помага съ нея. Като прострешъ рѫцѣтѣ си надъ нѣкого, това сѫ сили, които влагашъ въ него. Като простре нѣкой рѫката си надъ васъ, вие може да почувствувате всичкото благословение, а може да почувствувате и всичкото проклятие на свѣта. Може да станете проводникъ на злото, на ада, но може да станете проводникъ и на доброто. Тъй че, може да опитате всички злини и добрини. Прѣди да простре нѣкой рѫцѣтѣ си, нека си зададе въпроса: Съ ада или съ небето съмъ скаченъ? Ако е скаченъ съ ада, да държи рѫцѣтѣ си на корема, а ако си скаченъ съ небето, простри рѫцѣтѣ си надъ бѣднитѣ, надъ страждующитѣ, да имъ помогне.

      Сега искатъ ли още нѣкои отъ васъ да живѣятъ по образа на стария човѣкъ? Знаете ли колко кожи ви е одралъ стариятъ човѣкъ? Окултиститѣ казватъ, че човѣкъ, за да завърши своето развитие му трѣбватъ 777 главни прѣраждания. Значи въ толкова прѣраждания стариятъ човекъ ви е одралъ 777 кожи. Толкова пѫти сте орали на неговата нива и слѣдъ всичко това, той ви одралъ кожата. Какво сте придобили? – Нищо. Сега Живиятъ Господь, Който ви е създалъ, казва: „Дѣца, облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ познание, живѣйте споредъ него!“

      Като ви наблюдавамъ, виждамъ че нѣкои ме обичатъ много. Зная защо ме обичате. Обичате ме, защото давамъ. Нѣкои идватъ при мене, мислятъ, че ще ме излъжатъ. Нѣма да ме излъжете. Не ме обичайте само защото давамъ. Оставете да се прояви въ васъ Богъ. Нека се прояви въ васъ това, което Богъ е вложилъ още въ първо врѣме, когато ви е изпратилъ на земята. Бихъ желалъ да се проявятъ у васъ Божиитѣ мисли и желания, а не тѣзи ваши, второстепенни мисли и желания. Казвате: „Азъ ви обичамъ.“ Знаете ли, че тѣзи, които сѫ ме най-много обичали, най-голѣми пакости сѫ ми правили, а онѣзи, които най-много сѫ ме мразили и най-голѣмо добро сѫ ми направили. Ходихъ изъ България и най-голѣмото добро ми направиха комуниститѣ. А свещеницитѣ говорятъ най-голѣми лъжи противъ менъ, пращатъ шпиони да ме шпиониратъ. Защо трѣбва шпиони да дохождатъ? Нека дойдатъ направо до менъ. Азъ казвамъ: Ако България приеме моето учение, ще стане велика, отхвърли ли го, ще пропадне. Това учение е за всички, а не само за България. Не искамъ да кажа, че това учение трѣбва да се нарече „дѫновизъмъ“ и да се приеме. Все едно е, какво име ще му дадете. Важното е, че това учение проповѣдва всички братя и сестри да не се изнудватъ, а да се обичатъ. Това е, което искамъ, а не слѣдъ хиляда години, да взематъ и изопачаватъ мислитѣ ми, като на Христа: „Господинъ Дѫновъ, тъй казалъ, Господинъ Дѫновъ иначе казалъ.“ Господинъ Дѫновъ е казалъ, че всички хора трѣбва да се обичатъ. Ама какъ да се обичатъ? Тази любовь е една, тя е истина, която съгражда домоветѣ, сѣмействата, обществата и народитѣ. Азъ бихъ желалъ хората да познаятъ този великъ Господь, отъ когото сѫ произлѣзли. Една воля има, тя е волята Божия и никакъвъ господинъ Дѫновъ. А като се дойде въ Божията Любовь, тогава ще се напишатъ имената на всички, които сѫ работили за Бога, но това е другъ, външенъ въпросъ. Кой е билъ Дѫновъ въ миналото си, това никой не знае. За въ бѫдеще може да дойде подъ друго име. Ще ме питатъ: „Знаешъ ли чие е това учение? То е на Дѫновъ.“ Ще започнатъ да ми разказватъ отъ дѣ е родомъ той, какви сѫ били майка му и баща му. – „Ученъ човѣкъ е той!“ – Не, всички хора сѫ прости, само Богъ е ученъ. – „Ама святъ човѣкъ е билъ той!“ – Не, само Богъ е святъ. Ако у мене живѣе Божията Любовь, Божията Мѫдрость, само тогава съмъ уменъ, ученъ, святъ човѣкъ. Светии, въ които нѣма Божията Любовь и Мѫдрость, не сѫ светии. Свещеници, проповѣдници, у които нѣма Божията Любовь и Мѫдрость, не сѫ свещеници, не сѫ проповѣдници. Съ това не искамъ да се нахвърляте върху другитѣ, но искамъ да покажете на другитѣ хора, съ какво се отличавате отъ тѣхъ.

      И тъй, да туримъ нашата любовь въ истината, да дадемъ потикъ въ мислитѣ, въ доброто – да създадемъ нова система и тогава да се вслушаме въ онзи великъ гласъ на живия Господь, да чуемъ какво ни говори Той чрѣзъ новото учение, чрѣзъ Божествената наука. А тя е наука, чрѣзъ която може да се стопли сърцето, да придобие температура 35 000 000 градуса, а умътъ да добие такава свѣтлина, че всичко да се вижда прѣзъ нея, като се изпрати въ пространството, да се освѣтли цѣлата вселена или най-малко цѣлата земя.

      Ще дойде день, когато домоветѣ ни ще се освѣтляватъ отъ свѣтлината на умоветѣ и нѣма да има нужда отъ електричество. Слѣдъ 1000 години може да има само начатки отъ тази наука, слѣдъ 350 000 години ще има нѣщо повече, а слѣдъ 150 000 000 години ще бѫде почти официално приета тази наука.

      Ще кажете: „Ние се обезсърчаваме, като слушаме за толкова далечни врѣмена.“ Мене ме радва врѣмето, радватъ ме дългитѣ срокове. Когато ми се говори за кѫси срокове, азъ затварямъ очитѣ си. Врѣмето и пространството, това сѫ Божествени закони. Дѣто нѣма врѣме и пространство, тамъ има робство, а дѣто има врѣме и пространство, тамъ нѣма робство. Хората казватъ, че този свѣтъ е безпространственъ. Не е вѣрно това, безпространствениятъ свѣтъ е образувалъ пространствения.Слѣдователно,безпространстве-ниятъ свѣтъ включва пространствения свѣтъ въ себе си и всѣкога може да го създаде.

      И тъй, духовниятъ свѣтъ не е безпространственъ, а е пространственъ и по врѣме и по пространство, само че врѣмето и пространството въ него не сѫ като нашето врѣме и пространство. Това е въ разрѣзъ съ съврѣменнитѣ философски възгледи, но вложете въ себе си любовьта и вѣрата по принципъ и не се лъжете. Поставете въ себе си желанието да придобиете познания за любовь и вѣра, прѣбродете цѣлата земя отъ единия до другия ѝ край, въ краенъ случай идете и на небето, но научете какво нѣщо е вѣрата и любовьта, за да може да кажете: „Любовьта е връзка на съвършенството.“

      Днесъ ви изпращамъ отъ училището съ тази велика мисъль, да не се пригръщате и каквито фигури да образувате, били тѣ петоѫгълници, шестоѫгълници или какви и да сѫ тѣ, но да сѫ съ прави линии. Числата, съ които работите, да сѫ цѣли, а не дробни. Дробнитѣ числа сѫ за другия свѣтъ. Човѣкъ, който си играе съ дроби, грѣши. Когато вземешъ единъ човѣкъ, а той мисли, че трѣбва да вземе съ себе си дробьта, не му вѣрвай. Ако имашъ да давашъ нѣкому единъ левъ, а той мисли и за нѣкакви стотинки, които ти си забравилъ, не очаквай много отъ такъвъ човѣкъ. Оставяйте стотинкитѣ за другия свѣтъ. Дробитѣ не сѫ величини отъ този свѣтъ, тѣ сѫ величини на човѣшкия духъ. На земята може да се дѣйствува само съ реални величини и то само четни: 2 × 2; 4 × 2 и т.н. Седемь души могатъ ли да живѣятъ на Земята? – Не могатъ. Единъ човѣкъ може ли да живѣе на Земята? – Не може. Дванадесеть души могатъ ли да живѣятъ? – Могатъ. Тринадесеть? – Не могатъ. Шесть? – Могатъ.

      И тъй, положете вѣрата въ ума си, любовьта въ сърцето си, за да познаете Бога като Истина вѫтрѣ въ себе си. Познайте Бога, освободете се отъ всички стари връзки, че като дойде вашиятъ възлюбленъ да го познаете. Знаете ли какъ му е името? – Не знаете. Въ Писанието се казва, че той ще дойде инкогнито и е сѫщество съ другъ, особенъ умъ отъ вашия. Ако знаете Божествения езикъ, ще го познаете, ще се разберете. Вашиятъ възлюбленъ има особенъ знакъ и ще го познаятъ само тѣзи, които сѫ го виждали. Ще кажете: „Той е!“ Сестрата ще каже: „Той е братъ ми.“ Приятельтъ ще каже: „Той е приятельтъ ми.“ Всѣки ще носи този знакъ на челото си и нѣма да има абсолютно никакво излъгване и така ще се познаватъ хората. Сега хората казватъ, че дяволътъ дошълъ въ свѣта и турилъ печатъ. И наистина, само двама поставятъ печатъ на хората: Христосъ и дяволътъ. Въ какво се различаватъ тѣзи два печата? Ще ви обясня различието, за да не ви оставя въ невѣжество. Качествата на Христовия печатъ, печатътъ на любовьта сѫ: Любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, кротость, смирение, благость, милосърдие, вѣра и въздържание. Печатътъ на дявола е 666 и нѣговитѣ качества сѫ: прѣлюбодѣяние, плъть, чародѣйство, ревность, кощунство и т.н. Тѣзи сѫ качествата на двата печата, които сега се удрятъ върху челата на хората. Тѣзи печати ние ги разбираме и въ тѣхъ нѣма никаква лъжа.

      Тъй че и Христосъ и антихристъ поставятъ своитѣ печати. Не се плашете. Видите ли у нѣкой човѣкъ печата на Христа, подайте му братски рѫка. Видите ли на челото на нѣкой човѣкъ печата на антихриста, на дявола, заобиколете го!

      Бесѣда, държана на 13 мартъ 1921 година.

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

    5
    6
    7
    8
    9
    10
    11
    12
    • Групата на Мария Майсторова
      15:00 -17:00
      12.04.2021

      ДУХОВЕН НАРЯД С МОЛИТВЕНО БДЕНИЕ – 12 АПРИЛ – 15.00 Ч.

       

      Молитва на Богомилите

       

       

      Пречисти ме, о Боже мой.

      Пречисти ме вътрешно и външно.

      Пречисти тяло, душа и дух,

      така че светлинните кълнове

      да израснат в мен и да се превърнат във факел.

      Нека стана пламък,

      който да превърне всичко във и около мен в Светлина

       

       

      АМИН

       

      Мили приятели,

       

      Нека след произнасянето на тази красива молитва на Богомилите, да продължим молитвеното ни бдение днес, в което е включена нашата група с Марша на Светлите Сили, с песента Аум; с първия стих от Лозинката;  Добрата молитва и с Молитвата за българския народ:

       

      МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

      Дадена от Учителя през 1900 година

       

      1. Към тебе отправям гласа си, Отче Святий и праведний, към Тебе, Който си подарител на всяка благост и милост, и Който даваш живот и радост на Твоите деца.
      2. Ти, Който ги утешаваш на всяко време.

       Ти, Който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода.

      1. Подари и на мен днес Твоята благодат и ми дай Твоята сила и мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото Ти, Отче мой и Господ мой.
      2. Всяко добро даване иде от Тебе. Ти, Който си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме.
      3. Дай да се събуди духът на този народ.

       Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ.

      1. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават.7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината.

       

      1. Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си.

       

      1. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища.

       

      1. Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива.

       Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ.

       Господи, избави ги от тая духовна сиромашия.

       

      1. Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали.

       Ти имаш сила, Ти имаш власт да сториш това. Защото чинът е свят.

       

      1. Господи, Ти си научил що върши държавният глава на този народ, когото по милост си крепил.

       

      Неговите подвластници всички са се развратили, станали са крадци и разбойници. Всички сеят семето на разврат. Те ми препятствуват винаги да посея нещо добро.

       

      1. Господи, низрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища.

       

      1. Господи, да дойде Твоето Царство помежду нас. Да се всели Твоят Дух помежду ни.

       Стори ни добро според величието на милостта Си и ни избави зарад Името Си.

       

      1. Бъди сега благословен Ти от мене, Господи, Царю мой.

       

      Благословено да е Твоето Име сега и во веки!

       

      Амин.

       

      Мили приятели,

      В седмицата преди Новолунието в знака Овен на 12 април, звездните знаци ни подсказват, че това  е времето за разчистване, за изхвърляне на боклука, за освобождаване от това, което ни пречи да вървим напред, да растем и да се развиваме. През втората половина, от сряда вечерта нататък, ще се усили влиянието на единствения, но много важен мажорен аспект през тази седмица- квадратът на Марс и Нептун. Този аспект се повтаря на всеки 22 месеца, а за последно се е случил на 3 юни 2019 година. Нептун като планета на илюзиите е винаги готова да замазва контурите и скрива Истината, нещо което и се получава много добре при транзита и през Риби. Марс в Близнаци обаче не толерира тайните, особено ако не са в негов интерес, и директно изстрелва в словесна и в друга форма, каквото мисли и има да казва. Този относително силен аспект в глобален мащаб може да доведе до нечии откровения и разкриване официално на поредната общоизвестна истина. С Меркурий и Венера в Овен обаче всякакви преговори вървят трудно, постигането на съгласуваност е почти невъзможна.

      Така през втората половина на седмицата ще гърмят заложените мини, като това ще продължи и през следващата седмица, когато Слънцето и другите планети от Овен дружно ще направят квадрат с Плутон. Квадратът Марс-Нептун идва като градоносен облак в горещ летен ден, хем ще разхлади, хем ще поочука тук-там. В неделя ще бъде най-тъмно, като преди зазоряване.

             Така, че на 12 април, срещата на светилата бележи точният момент за старт и потегляне с голяма скорост към избраната цел, която за всички нас вече е ясна – да изпълним Божията Воля!

       

       

       

       

       

      А за да постигнем тази заветна цел, нека си припомним някои от правилата, дадени от Учителя за учениците на Окултната школа:

       

      Правила за ученика

       

      Ученикът, който иска да учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва.

      Ученик, който се усъмни и рече: “Докажи, че тази окултна сила наистина съществува”, той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове, тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртвите истини, а с живите истини на света.

      Ученикът не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. Той не мисли, че някой може да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. Никой не може да влияе на неговия ум, да го изопачи.

      Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому.

      Ученикът трябва да говори на разбран език, разбрано да говори на самия себе си.

      Знанията ви имат валидност само тогава, когато минат през божествения огън седем пъти и се пречистят.

      В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.

      На окултния ученик не се позволява да прави предпочитане между добро и зло.

      Това учение, върху което ви говоря, не сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Докато не опитате това, което учите, докато нямате резултат, не говорете.

      Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.

      Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения!

      В Школата не се позволява никой никого да поправя.

      На учениците не се позволява да вървят двама един след друг. Ще изчакат първият да извърви пътя си, за да не гълта прах вторият.

      Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. Ученикът, щом изгуби вяра в себе си, той свършва със себе си.

      Ученикът не трябва нито да завижда, нито да облажава, нито да съжалява. Който се страхува, ученик не може да бъде. Който не може да учи – също. Когато дойде една лоша мисъл, ученикът я отхвърля моментално.

      В тази шола се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера около себе си, та всички да я почувствуват.

      На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното:

      Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа.

      Който един път не направи урока си, се отстранява от класа.

      Който два пъти не дойде на урок (без важна, неотложна причина) ще се отстрани от класа.

      Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат.

      Забележка: Дълбоко в себе си, в душата си, пред съвестта си, ученикът трябва да признае причините, които са го задържали, за да не посети класа. Важността на причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа.

      Който идва тук, от любов да идва, а не по принуда.

      Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.

      Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.

      Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат.

      Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя.

      Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъства на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.

      Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира.

      Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого.

      Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта.

      Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.

      Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.

      Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.

      Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват.

      Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към Учителя си. Послушанието трябва да идва от съзнанието.

      Ученикът трябва да слуша и да изпълнява. Да притежава такива чувства и способности, с които да познава Учителя си.

      Който се съмнява в Учителя си не е ученик. Усъмни ли се ученикът в Учителя си с него е свършено.Ако Учителят престъпи и най-малкият Божествен закон и с него всичко е свършено.

      Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне.

      Главната задача на ученика е да реализира Любовта към Бога, т.е. Любовта към всички.

      Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки.

      “Стани, тръгни, направи навреме!” – това е законът на природата. На ученика не се позволява да говори празни думи.

      Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска.

      Който иска да флиртува – вън от класа! Който ревнува – вън от класа!

      Ученикът е чист, честен, искрен.

      Учениците взаимно да си помагат , един друг да не се използуват.

      Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно.

      В Школата се учат само потребните неща, съществените, за самия живот. В

      окултния клас не се учат излишни неща.

      Ученикът е постоянен, не се влияе от мъчнотиите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив.

      В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има.

      Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука.

      Един окултен ученик първо е естествен, не е превзет, а е скромен.

      Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага.

      Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място. На ученика не се позволява да спи, съзнанието винаги да е будно. Ученикът сам си помага, той не търси помощ от никого.

      От ученика се изисква търпение, мълчание, разсъждение.

      Ученикът не трябва да има никакъв недъг.

      На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение.

      На ученика не се позволява да се обръща назад. Абсолютно никакво обръщане назад! –

      Право към целта!

      Ученикът не може да бъде беден. Всякога ученикът да мисли, че е богат.

      Ученикът сам разчиства своите сметки.

      Ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде

      Божията Любов, а приложението – Божията Истина.

      Някои спорят и казват: Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко. Това е илюзия на вашия ум.

      На ученика абсолютно се забранява да одумва.

      Старото ще напуснете, тъй както напускате вашата стара и окъсана дреха.

      Туй, което вас ще ви въздигне, то е самото учение. Знанието идва постепенно и Любовта ще се прояви постепенно. При сегашното ви състояние, ако Божията Любов се прояви, вашият организъм ще бъде стопен.

       

       

       

       

      Постепенно телата ви, умовете ви ще се приспособят към Любовта.

      Не се позволява на ученика да влиза в клас с ненаучен урок. Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид

      Бога в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди.

      Заспали ученици не искам. Спретнати, чисти, умни, добре облечени! Опитвайте нещата 99 пъти, но не се съмнявайте.

      Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка.

      Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате.

      Ученикът във всеки един момент трябва да знае: Волята Божия ли изпълнява или своята воля.

      Смирение, пълен мир на душата ще имате тогава, когато сте свързани с Бога.

      Искате да бъдете ученици и да приложите новото учение. Ако ви попитат къде е това Бяло Братство, на което вие сте ученици, какво ще отговорите? Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си.

      Ученикът, обещае ли нещо, трябва да го изпълни.

      Ученикът е добър, честен, досетлив, доблестен, благороден, в постоянна връзка с Бога.

      Хората за вас да кажат: учениците на Бялото Братство са честни, каквото започватго свършват отлично!

      “Тези работи са за бъдещето”. Тази мисъл е от черната ложа.Вие ще прилагате нещата сега.

      Заради Любовта към Бога всичко мога да направя.

      Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният ученик заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън.

      Ученикът трябва да знае поне едно изкуство или поне един занаят.

      Мълчание отгоре, работа – отдолу.

      Външната среда в България е чрезмерно груба. При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменя средата на Школата. Тези хора около вас не могат да помислят нещо хубаво за Школата. Те не могат да помислят, че в Школата се учи нещо велико. Те мислят, че в Школата се вършат оргии. И поради хвърлянето на тази нечиста мисъл, трябва да се направи някоя ограда, щото всички лоши мисли да се отблъснат.

      Дисциплина ви е потребна, за да спестявате време.

      Експедитивни в мисленето. Казано и свършено, да няма умуване и протакане. Без: ама нямам време. Няма да отлагате работата дори за след половин час, а по божествен начин ще изпълните веднага.

      Учете се от по-старите, но вижте първо дали техният плод е узрял. Ако плодът е хилав, очукан, стипчив -–по-добре е от този плод да стоите далеч.

      Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни.

      Когато при вас има една сестра – ученичка, вие трябва да я пазите като очите си; ще бъдете великодушни, нежни в отношенията си, мислите и желанията си. Също сестрите към братята-ученици, да бъдат много нежни и деликатни, да ги почитат и уважават, да бъдат внимателни към техните души. Сестрата да погледне брата в очите и да каже мислено: изпращам ти моята любов, моята светлина и свобода.

      В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина.

      Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате.

      Да се женим или не? – Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца на едно място, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят – два духа на едно място, а като влезете в Бога, съставлявате едно единство.

      Ако е по отношение на тялото, днес хората женят телата. Съединят едно тяло с друго и това наричат женитба, както две стаи ги съединяват с една врата, през която господарят влиза от едната стая в другата. Между тези две стаи трябва да има врата. Стаите без господар нищо не са сами по себе си. Да не мислите, че като не сте женени, сте чисти или пък като сте женени – нечисти. Пияницата е нечист. Този, който само яде и пие, е нечист.

      Страхливият е нечист. За женитбата въпросът е решен: двама души да се съединят и да изпълнят волята Божия на Земята.

      Вашите отношения трябва да бъдат чисти, да сте образец на новото учение, да сте свободни, сериозни, скромни по сърце, светли по ум, свободни и естествени.

      Ако идвате при мене и сте нечисти, ще се стеснявате и ще криете греховете си. Туй усилие на волята образува дисхармония, дисхармонични вибрации, които се фотографират в моя апарат. Лъжата се фотографира веднага. Всички ваши мисли, чувства, желания и действия, каквито и да са, се отпечатват. Няма скрито покрито.

      Докато вършите една работа, ще бъдете сериозни, щом я свършите, ще се веселите.

      Мълчанието показва работа, голяма деятелност. Веселието показва, че задачите са решени.

      Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютна необходимост за всеки ученик.

      Да се движите отмерено, спретнато, стегнато, не отпуснато, да няма никакво клатушкане, главата да е изправена, погледът ясен и чист. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Всяко нещо, което правите, да бъде обмислено и красиво, музикално. Кривото рамо, наведената глава, гърбицата да се изправят.

      Едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога да не се втиквате между тях, като клин. Ще стоите настрана. Имате приятелка, не позволявайте никога да се втиква който и да е помежду ви като клин.

      По няколко пъти на ден ще се измивате с мисъл: всичко нечисто да се измие, да се махне навън. Ще си кажете: тъй както ръцете (краката, тялото) се измиват, искам моето сърце да се очисти, моят ум да просветне, волята ми да стане диамантена. (пръсти събрани, духване встрани и надалеч).

      Когато сте вън от града, на чист въздух, гологлави ще ходите, шапките в ръце, но в големите горещини и студове ще носите шапки.

      Всякога, когато ученикът дойде до известна фаза на развитие, той се подлага на известни изпитания.

      Ученикът се въздържа от изобилно хранене и често пости.

      Ученикът никога да не говори за неща, за които не е сигурен дали са верни или не.

      Учителят трябва да знае, а ученикът да е подготвен.

      Никой Учител не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учителят ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата си, които са в нея.

      Ученикът всякога трябва да придобива знания и да работи за трима: първо за Бога, каквото остане, да внесе в банката на ближния си и каквото още остане, да внесе в своята банка.

      Ученикът е свободен, когато учи.

      Окултният ученик знае закона за примиряване на противоположните елементи в природата, знае как да примирява противоположните сили в себе си.

      Ученикът винаги трябва да е разположен.

      Като дойде отчаянието – учете.

      Като дойде неверието – учете. При всички отрицателни състояния – учете. Страданията са един материал, върху който ученикът работи.

      Сега се искат ученици, които помнят и знаят.

      Ученикът има за задача да живее без закон. Той е сам закон на себе си. Няма какво друг отвън да го съди.

      Един ученик може да работи със своя Учител, само когато има постоянни общения с Него.

      Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта. Болният не може да бъде ученик.

      Окултната школа е система от методи за самовъзпитание. Всяка окултна школа способства човек да познае себе си – какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и воля.

      Във всички религиозни общества и в окултните школи, учениците дойдат ли до

      Любовта, мъчно се справят с този закон.

      Дрехите на ученика са много прости. Не са дрехи като за бал.

      Ученикът трябва да бъде готов да се жертва за Учителя си, и Учителят също да бъде готов да се жертва за ученика си.

      Учителят е възможност за повдигане на учениците си, учениците са възможност и условие за повдигането на Учителя. Само при такива ученици Учителят може да внесе своето знание и да се повдигне. Внася се тогава една вътрешна хармония между тях. Няма по-хубаво състояние от това да бъдеш ученик.

      Ако един Учител се влюби в ученик или в учениците си, той се е спънал. Ако един ученик се влюби в Учителя си и той се е спънал.

      В новото учение всеки трябва да служи на другите.

      “Махар Бену” е песента на Ученика, който най-добре учи и прилага всичко.

      Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си?

      Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш.

      Ако мислете, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите.

      Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина.

      На някой от вас като не му върви, казва: аз ще напусна Школата.

      В която Школа и да влезете, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. По-дълго време тогава ще учите. Във всичките школи крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това позанание може да го добиете така лесно. По някой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнете в злато. Докато дойдете до положението да превърнете желязото или среброто в злато, изискват се време и познания.

      Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. Не трябва да влизаш нито да ти влизат в мислите и чувствата. Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода.

      Ученици сте на една Божествена школа, а мислите само за обикновени работи, за това, което не може да донесе щастие.

      Да имате къща, да градите къща, това е за хората в света предметно учение. За учениците трябва друг градеж. Учениците имат друга работа. Един ученик щом е в училището, а поиска да гради, той нищо няма да научи.

      Единственото същество, до което ученикът може да се доближи, е Бог.

      Вие от тази Школа за сега по-велика никъде не можете да намерите. Тази Школа е десет пъти по-хубава от Питагоровата школа. Опитите и изпитите там ги провеждаха изкуствено, а сега тук всеки ден, още със ставането сутрин, ви изпитват. И час не минава без да сте минали без изпит. Онзи, когото изпитват, да се радва, че го изпитват.

      Тия духове, които са подигравали едно време учениците от древните школи, днес вас ви подиграват. Ще ви кажат, че умът ви не е на място, че сте извеяни, смахнати, че не мислите правилно, че се заблуждавате и вие всичко трябва да изтърпите спокойно, все едно, че не се отнася до вас.

      Скръбният не може да бъде ученик.

      Скръбният е егоист, той мисли само за себе си.

      Самовладеенето е много важно нещо в една Опитна школа. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине малко време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш и казаното да е на място.

      Учениците в една Окултна школа са най-добрите правила един за друг. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте необходими един за друг.

      И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите. Само по този начин той може да расте и се развива правилно.

      Като ученици ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, ще изгуби светлината си.

      Когато се намери пред прага на Окултната школа, било като редовен ученик или като слушател, той трябва да знае следното:Най-добро време за медитация е сутрин и при всяко хубаво разположение на духа.

      Всички задачи и упражнения, които се дават в Школата, трябва да се изпълняват съзнателно, а не механически. Задачите и упражненията имат за цел да повдигнат съзнанието на ученика, и ако не се изпълняват с любов и разбиране, нищо не може да се постигне.

      Който иска да учи, непременно трябва да има светла и чиста мисъл, за да възприема. Така, както ви гледам, всички до един сте ученици, но в забавачницата. Много малко хора виждам духовни.

      В забавачницата има всички елементи на бъдещата наука.

      Ученикът на окултната школа трябва да работи, без да очаква похвали. Ако от една страна го хвалят, а от друга го укоряват, това нищо няма да му помогне.

      Окултните ученици трябва да имат положителни качества, за да бъдат истински ученици.

      Да могат всеки момент да анализират чувствата си, да знаят с какъв материал разполагат и така да предвиждат какви резултати ще имат. Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, за да познае Учителя си.

      Връзката между Учителя и ученика не е моментална, в даден момент образувана, нито пък е временна. Тя е вечна и съществува от хиляди години. Ако влезете неподготвени в сферата на Учителя си, ще знаете, че неизбежно ви чака смърт. Рибата умира във въздуха – тя не е пригодена към други условия на живот.

      Противоречията в пътя на ученика са необходими за неговото физическо, умствено и духовно развитие.

      Любовта, знанието, чистотата, милосърдието, смирението на ученика ще се подлагат на изпит ежедневно.

      Задачата на Окултната школа е да освободи учениците си от отживели времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им.

      Една от задачите на ученика е да намери смисъла на живота си. За да постигне това, трябва да започне да работи върху своето тяло.

      Като метод за въздействие срещу гнева, окултната наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания.

      Каквато и погрешка да направите, бъдете готови да се изповядвате. От вас се иска единство на съзнанието, светъл ум, благородно сърце, силна воля, здрав гръбнак, да носи. Хилави, болни ученици тук не се приемат.

      Като работите съзнателно и с Любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие може да създадете от себе си каквото пожелаете.

      Ще живеете и работите, не както светът иска, а както Бог иска.

      Нито в една ваша мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш.

      Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни.

      Правилно е ученикът сам да се изправя.

      Като ученици трябва да изучавате окултните науки, без да пренебрегвате официалната наука. Тя е предговор към окултната, която е създадена от онези възвишени разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната срана на живота и природата.

      Ученикът трябва да бъде винаги буден и изправен в своите прояви, да не изпуща и най- малките моменти за правене на добро – това значи да прояви Божественото съзнание в себе си. Тогава той придобива благ израз на очите си, лицето му става светло.

      Ученикът благодари за всяко изпитание и съзнателно го използува.

       

       

       

      Каквото чуете в клас, не го изнасяйте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.

      Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученикът се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал. Законът е строг към ученика, но още по- строг към Учителя. Ако Учителят престъпи и на-малкия божествен закон, и с него е свършено.

      Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено.

      На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.

      Послушанието е първото качество на окултния ученик, то е условие за уякване, то усилва вярата му във великите закони на природата, чрез които Бог работи.

      Ученикът престава да бъде ученик щом изгуби връзката си с Учителя.

      Бъдете внимателни да използвате знанието, което ви се дава. Това знание е необходимо да решавате правилно задачите си и мъчнотиите на своя живот. Така трябва да решавате задачите, че да бъдете пример на окръжаващите. Хората от света трябва да видят в лицето на всеки едного от вас образец на човек без лицемерие и лъжа, човек на дела, не на думи.

      Веднъж влезли в Школата, задачата ви е да се справите правилно с кармата си.

      Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Окултният ученик трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува и винаги да е готов да прилага.

      Задачата на Школата не е да ви направи изведнъж умни и добри. Знанието може да увеличи тревогите ви. Имате мозък от килограм и половина, ограничен ум, а искате да обхванете цялата вселена. Мозъкът на един ангел по интензивност на своите вибрации и по качество представлява съвкупност от мозъците на цялото човечество.

      Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание.

      Аз наричам младежки окултен клас на вечната младост, на божествената нежност и бих желал да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, чисти, нежни.

      Мисля, че ще намерите по три-четири часа на ден такова празно време, което да посветите на новото учение.

      Няма да мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които можете да се развивате.

      Срамно е ученикът да се обезсърчава.

      Проявите ли добри навици, вашият път е отворен. Благородство се иска от всички ви: в лицето, в поведението, в обноските – навсякъде и във всичко да се чете благородство.

      Всички можете да бъдете за пример.

      На ученика не се позволява да бъде намусен.

      Всички окултни школи препоръчват пеенето и свиренето като средства за тониране. Вие трябва да имате висок идеал, с прекрасни отношения помежду си, да се стремите към естествена етикеция.

      Ученикът не се влияе от външните условия, съзнанието е будно, мисълта трезва; без съмнение и колебание върви към своята цел.

      Когато ученикът съгреши, добре е няколко вечери подред да спи на борови дъски, без възглавница, да приеме от качествата на бора. Борът внася импулс за растене нагоре, същевременно смекчава характера.

      За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста и скромна обстановка, която да не отвлича вниманието му. Стаята да е просто мебелирана, но красива: стол, маса, печка, шише с вода и книги.

      Ако имате много знания, а не прилагате нищо, вие ще приличате на земеделец с много земя, но необработена, безводна, без плодове.

      Та и вие какво ще се ползвате от четенето на хубави и свещени книги, а нищо да не прилагате.

      Като ученици трябва да знаете закона, че в мълчание работите стават по-добре, отколкото при говорене. За една работа се говори само, когато се свърши.

      Дружете с хора, с които си хармонирате.

      /Следва продължение/

       

      А сега ви предлагам за прочит беседата “Двата велики закона” и след нея да завършим духовния ни наряд и молитвено бдение с Господнята молитва и с формулата на Братството.

       

       

      ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА

       

      „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.

      Да възлюбиш ближния си както собствената си душа“.

      Евангелие от Матей 22:37.39“

       

      Изпяхме песента „Благословен Господ Бог наш“ три пъти.

       

      Учителят прочете от“ Евангелие от Йоан 14 глава: „Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога. и в Мене вярвайте…““

      Ще говоря върху двата велики закона, които определят, върху които почива човешкият живот. Като запитали Христа върху този въпрос, Той изразил тия два закона със следващата мисъл: „Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си както собствената си душа.“

       

      В Писанието се казва: „Бог е любов“, ние често казваме: „Любиш ли Бог, вярваш ли в Бог?“ – Да вярваш в Бог, това е по неговия стих, но когато кажеш: „Любиш ли Бог?“ – това вече не е по стиха на вярата. Например казвате за един човек, че е честен. Това е вярване. Вярването е по отношение сегашния живот. Следователно туй, което осмисля човешкия живот, то е правилното разбиране на истинския живот. И млади, и стари искат да осмислят тоя свой живот. Всички искат да продължат своя живот, да бъдат щастливи и да бъдат умни. Трябва да сме умни както инжинерите, техниците, които правят изчисление по постройката на един път, иначе той не ще бъде построен добре. Светските хора обмислят много добре своите работи.

       

      Не е достатъчна само вярата, тя е една трета от истината. Надеждата е също една трета от истината и любовта е една трета от истината. Като съберете трите, ще получите пълната истина. Надеждата е сегашният свят, тя ни въодушевлява. Всичките хора живеят на тоя свят само за ядене. Ако хората мислеха по-идеално, светът щеше да бъде по-друг. Всеки иска да увеличи своя имот и да се осигури. Хората от света казват, че което виждат, то е реалното, то е надеждата. Вярата представлява вътрешното съдържание на нещата. Аз разпределям реалния свят на три категории:

      1. Свят, който се изменя и променя – това е физическият свят, физическото поле. Щом се изменя и променя, то се губи. Например един престъпник, ако е влязъл в категорията на честни и почтени хора, гдето не се изменя и променя, и той вече няма да е, какъвто е бил.
      2. Свят, който не се изменя, а се променя – ангелският свят.

      Например посятото житно зърно не се изменя, а само се променя.

      Мъртвите не са изчезнали, влезем ли в духовния свят, ще ги намерим.

      1. Свят, който нито се изменя, нито се променя – духовният свят. Той е основа, върху него всичко се гради.

       Имате едно шише, което е празно – то е реалност по форма, но не и по съдържание. Ако същото шише е пълно, то е реално и по форма, и по съдържание. Тук имате условия, които не се изменят, нито се променят, т. е. реално по сила. Всичко вътре във вашия живот куца от неправилно разбиране на тоя живот, по причина лошите прилагания на законите на природата, на Бога. Трябва да се приложат тия велики закони за всички наши чувства и желания. Вие сте присъствали на някой концерт и виждате как свири някой виртуоз. Добрият виртуоз музикант свири по строги правила за движението на лъка, звуковете и пр. Добрият човек е един добър виртуоз в живота. Българите казват: „Цигулар къща не гледа.“ Не, цигулар къща гледа. Неговата цигулка трябва да бъде вътре в него, а то е да има хармония в своя вътрешен бит и животът му да дава една прекрасна мелодия. Мнозина казват, че нам не ни трябва свирене. Всеки трябва да знае да свири. Аз ви питам, когато майката роди детето си и то издаде гласа си, радват ли се всички в тоя дом? – Да. Ако не издаде глас, не се радват: „Не ще бъде – казват – това дете.“ Сега аз искам да ви наведа към тая велика мисъл върху любовта.

       

      Любовта не трябва да я разбирате така, както хората сега я схващат. Любовта не трябва да бъде само едно приятно чувство, едно влечение. Тази любов, за която хората сега говорят, не е истинска любов. Тя може да се оприличи на любовта между двамата другари пътници, които, като пътували из една гора, единият все обещавал, че е готов да се жертвува за другаря си при каквито и да било обстоятелства. И като срещнали мечката, тоя, който изказал готовност да се жертвува за другаря си, при виждането на мечката веднага се озовал на върха на близкото дърво. Другият се уплашил, легнал на земята. Мечката дошла до него, помирисала го оттук-оттам, отишла до главата му, помирисала го и там и си заминала. Другарят му слязъл от дървото и запитал останалия лежащ на земята другар: „Какво ти шушнеше мечката на ухото?“ – „Каза ми да не ходя друг път по гората с другар като теб.“ Тук имаме любов само по форма, т. е. имаме шише, но без съдържание. Трябваше тоя приятел да остане долу и да се жертва за своя приятел, а не да избяга и се качва на дървото. Човешкият свят изисква постоянно да бъде в лъчите на тая Божествена любов, която е готова да се жертва.

       

      Ако вие поставите един човек да стои постоянно в една изба, мислите ли, че той ще бъде доволен? Има един анекдот за конгреса на животните. Те се събрали на конгрес и когато жълтурката предложила да се върнат и примирят с хората, минавал един човек отдалеч. Вълкът казал на другите: „Погледнете що има около шията на тоя човек.“ Казали му: „Вълча кожа.“ Вълкът отговорил: „Аз се отказвам да се помиря с човека.“ Ето, минавала жена. Лисицата казала: „Погледнете какво има около шията на онази дама.“ Казали й: „Лисича кожа.“ И лисицата се отказала да се помири с човека, защото изказала недоверие към него. Птичките казали: „Погледнете на шапките на ония дами, не са ли нашите перца, крака, опашки по главите на тия жени.“

       Животните са по-умни, те не стоят по четири часа в кухнята за своя възлюблен. Сготви му, а той я набие и я изпъди. Защо? Жената не трябва да кълца месо, лук за своя мъж. Разбирайте ме в широкия смисъл. Всичките хора само за храна мислят. Нещата трябва да се подложат на опит. Всяко нещо, което не издържа опит, всяко нещо, което не издържа приложение, не е полезно.

       

             Христос се спира на двата закона. В първия е казано: „Да възлюбиш Господ Бог твоето с всичкото си сърце.“ Сърцето само по себе си е един обширен свят. Докато човешкото сърце има правилно кръвообращение, докато сърцето чувства правилно, то е нормално, а това значи, че има живот. Спре ли сърцето своята функция – смъртта дохожда. Когато човешките чувства престанат да функционират, човек в духовния свят е мъртъв. Аз казвам: Сърцето на тоя човек е станало мъртво. Сърцето трябва да бъде изложено на Божествената Любов. Да любиш Господ, значи не да даваме, а да вземаме. За да вземаме от Господ, трябва да Го любим. Само чрез любовта ние можем да вземаме от някого нещо. Имате ли някога две души да са се съединили без любов помежду си: жена с мъж, търговец с друг такъв или каквито и да било съдружници? Бог не е един пример, а една необходимост. Без любовта си към Него нищо не можем да получим. Няма нужда да доказваме за Господ има ли Го, или Го няма. Защо трябва да любим? Само чрез любовта си можеш да извадиш ония сокове, които могат да ти принесат полза. Ако ние кажем, че ние нямаме нужда от Бог, тогава ние с какво ще трябва да Го заменим? Ако ние трябва да се подчиняваме на съдии, адвокати и прочие длъжностни лица, то не трябва ли да се подчиняваме на Оня, от Когото сме излезли? Ако не щем, то законът за необходимостта ще ни застави да се подчиним на Господ. Ако тия хора, които нищо не са ти дали, и им се подчиняваш, тогава питам, защо да не се подчиниш на Бог, който всичко ти дава? Ако един човек, който е стоял в тъмна стая, е болен, кой е крив за боледуването му? Изложете го на слънце и той ще оздравее. И всичко трябва да излезе на слънце сред живата природа, където има живот. Съвременните хора питат где е Господ. Христос говори за един Бог, който много добре е определен. Едно дете, което го гонят, за да го бият, потърсва помощ най-първо от баща си, майка си, брат си, а ако ги няма и не са в състояние да му помогнат, веднага извиква: „О, Боже, Божичко!“ „Божичко!“ значи „люби хората и се жертвувай за тях“.

       

       

       

      Любовта е необходима, за да не замръзват източниците на водата, която е потребна за растението. За любовта не трябва много да се говори. Ония хора, които много говорят за любовта, малко любят; който много обещава – малко дава.

       

      Христос продължава и казва: „Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкия си ум.“ Умът е един светилник, една свещ, той трябва да се подклажда. Само сърцето е, което заставя човека да мисли. Щом се ангажира сърцето, ангажирва се и умът. Ако каже някой, че теб сърце не ти трябва, то е само половината на живота. Умът създава формите, той е една необходима светлина за живота, с която ние регулирваме своите постъпки. Мислите ни и чувствата ни не могат едни без други. Сърцето и умът трябва да бъдат свързани. И умът трябва да черпи сили от това, същото слънце, което стопля сърцето. По какво се познава умният човек? Той се отличава по това, че си поправя грешките и вселява ред. По какво се отличава добрата майка? – Тя има своите деца всякога нахранени добре – не преситени – и облечени добре. В подобни бащи и майки има ум. Същото е и за едно общество. Във всяко социално общество, където хората са тъй добре облечени и нахранени, има ред и са добре. Иначе обратното показва, че има недоимък. Затова трябва да има, потребно е производство. Между нас и живата природа има тесни съотношения. Ние трябва да работим, когато ни е определено. Нашият живот е нареден от по-рано, не ще го наредим ние сега.

       

      Един господин от Варна през 1917 г., освободен от фронта, успял да спечели петдесет и пет хиляди лева и един ден пожелал да се продължи войната още осем години, за да може да спечели още няколко пъти по петдесет и пет хиляди лева. Същия ден вечерта тоя господин умрял. Тоя господин е нарушил закона на съзнанието. Всеки трябва да бръкне дълбоко в своето сърце и вътре в своята душа, за да извади онази Божествена частица, ония ценности и чувства, които Бог е вложил в тях. По този начин само човек ще намери смисъл в своя живот. Съвременните хора имат недъзи, затова искат сами да уредят живота си. Двама братя се скарват и намразват при дележа на наследството. Как ще се възстанови любовта помежду им? Ето как – като се поправи грешката, като се даде на всеки това, което му се следва. Върнете незаконно взетото и любовта ще се възобнови – ето Божествения принцип.

       

      Любовта иска да се поправят всички наши погрешки. Като имам един хляб, защо да не дам половината на друг, който гладува, иначе ще ме набие и ще ми вземе целия. Ако бях умен, щях да избегна моето гладуване. Затова Христос казва: „Дайте едната си риза“ и Господ казва: „Дайте половината от имота си, за да не го вземат целия.“ Богатството разваля любовта. Някой чака, че може, като стане богат, тогава да живее, а то става обратното.

       

      Не са парите, които дават щастието на човека и носят щастието в света, а това са просветеният ум и доброто сърце – това значи да си богат. Нямаш ли ум и сърце, ти си едно натоварено магаре. Ако то пренася десет дни злато от едно място на друго, питам аз, това магаре богато ли е? Не, то носи богатството за своя господар. Богатство разбирам аз това, което може да подобри нашето положение, нашия живот. Следователно настоящето е, което може да поправи нашия бъдещ живот. Много искат да се осигурят за в бъдещето си. Каквото сега направите, то е, което решава съдбата ви за в бъдещето. В миналото е решен сегашният ви живот. Понеже не сте решавали добре, затова сега страдате. После Христос казва: „Да възлюбим ближния си, както себе си.“ Аз казвам: Можеш ли ти това да направиш за Любовта Божия? – Това е вторият закон. Човек трябва да люби заради Бог животните, растенията и всичко, което е с нас. Изпречи ли се мравка на пътя ви, отворете й път. Но ще речете: „Ще закъснеем.“ А досега, като сте бързали, какво сте направили, нали пак не сте си уредили живота? Я ми кажете кой е прокопсал в тоя свят? Много малко. Защо? -Защото, като са срещнали на пътя си мравка, не са й сторили път. В гробищата и владици, и попове, и царе, и богати – все са фалирали. Досега не са си уредили живота много, но за в бъдеще ще го уредят само като спазват закона на любовта.

       

      Всеки живот трябва да бъде на мястото си. Вторият закон е добър за нашата душа. Учителят разказва следния пример: Един бедняк в Австрия пожелал да отиде в Америка и като нямал средства, потърсил такива у един банкер, комуто поискал хиляда крони. Последният казал в себе си: „На много души помагах, давах в заем, но не ми ги върнаха, ще дам и на тоя бедняк хиляда крони.“ Бедният взел парите и заминал за Америка. В това време банкерът изгубил цялото си състояние. След петнадесет години бившият бедняк се завърнал в Австрия голям богаташ, потърсил банкера и го намерил в най-окаяно материално състояние. И вместо дадените му в заем хиляда крони връща на бедняка банкер петнайсет хиляди крони. Божественият закон е: всяко добро, сторено в името на любовта, не се забравя никога. Доброто – добро ражда; и злото – зло ражда. Този е законът за доброто към ближния. Аз ви препоръчвам следния метод. Вие сте болни, нямате апетит, не можете да спите и т.н. Викате доктори, плащате и нямате полза. Аз ви казвам: Излезте вън на слънцето. Идете и не ме питайте защо. „Где е Господ?“ – питат често. Като излезете вън на слънцето, първия ден ще се почувствувате малко добре. Втория ден ще се почувствувате още по-добре и т.н. И най-сетне, след месец-два ще оздравеете. За този мой съвет за лекуване не искам да ми заплащате никаква визита. Слънцето ви оздравява. Бог Господ пари взема ли за това оздравяване? Хората се лекуват на лекар. Един дал шейсет хиляди лева за лечение при лекар и умрял, друг дал десет хиляди лева при лекар и тоже умрял. Не ви казвам да не ходите при лекар, всеки човек има нужда от лекар, но намерете своя лекар и ходете при него.

       

      Учителят разказва примера за онзи ходжа, който отишъл в банята да се окъпе, но след като се окъпал и облякъл, като нямал пари да плати, на излизане казал на баняджията: „Благодаря, много хубава беше банята.“ Обаче баняджията му казал, че трябва да си плати банята, а не да благодари. Ходжата, като нямал пари в себе си, за да плати, помолил се на Господа да се събори банята и в този смут да може да си отиде, без да плати. Действително в банята става смут. Баняджията набързо отишъл в банята, да види какво има, а ходжата се възползувал от случая и си отишъл, без да плати. Всякога трябва да си плащаме банята в света – това е закон във физическия свят. Обаче в Божествения свят не е така, там е обратното-там пари не вземат. Ще те изпъдят, ако искаш да платиш. Ще ти кажат: „Иди, понаправи същото.“ Ако едно учение иска за всяко добро, което ние правим, да ни се заплаща, това не е ново учение. Даром сте взели, даром давайте!

       

      Душата е една градина с най-хубавите цветя и овощия, които са необходими за живота. В нея израстват потребните ни плодове. Щом има добри плодове в нашия живот, ние не сме изложени на погибел. Живата душа не е отделена от човека, но тя е един фактор, който обема ума и сърцето. Умът и сърцето са служители на душата, слуги на душата. Умът е слугата, сърцето – слугинята, те са господинът и жената на душата, а самата тя, душата,е господарката. Когато душата не се грижи за своите слуги, те се бунтуват. Душата е един велик свят и когато излезе от този свят, ще влезе в другия, на по-големите души, във великия свят, в който ще сте обградени с великата любов.

       

      Христос казва: „Любете ближния си като себе си!“ Ако не приложим първия закон, не можем да приложим и втория закон – да любим ближния си. Може ли една майка, която не е здрава, да създаде и охрани здрави деца? – Никога. Здрави трябва да бъдем във всяко едно отношение: духовно, умствено и физически. Храната в широкия смисъл е особено, главно условие, за да получим добри плодове, като имаме добро здраве. Според храната на нашия ум, сърце и душа ще се определи животът, който може да прекараме на земята. Всички болести се зараждат от нашия ум и от нашето сърце. Стомахът и душата боледуват като резултат от лошата храна. Лошото сърце дава лоши страсти. Лошият ум дава лоши мисли. Всички болести на ума, сърцето, душата са резултат на лошата храна. Неврастенията е резултат, че в ума няма достатъчно светлина. Омразата е резултат, че в сърцето няма достатъчно любов. Богат е, който люби, сиромах е, който мрази.

       

      Христос казва: „Блажени нисшите духом.“ Богати духом, но бедни по зло. Само бедните хора мразят, а богати наричам тези, които любят. Богати хора има, но от какво? – Богати от зло. Да те пази Бог от богат човек, от престъпление и грехове. Богатият по грехове е беден по добродетели. Богатият с добри мисли и добри желания е истински богат човек, той никога не е в оскъдност и материални лишения.

       

      Да възлюбиш Господ Бог твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и да възлюбиш ближния си като себе си – ето тия два закона са основните принципи в живота, без които не може да се уреди човешкият живот. Всеки трябва да се допита: „Богат ли съм аз? Богат по ум, богат по сърце, богат по душа.“ Богатият по ум прави добри дела. Богатият по чувства прави добри дела. Богатият по душа прави добри дела.

       

      Въпросът, има ли Господ, или няма, ще оставим да се разреши по-сетне. Тия, които сядат и разсъждават има ли Господ или не, са подобни на ония трима българи, които имали една печена кокошка и като не могли да я поделят помежду си, решили да си легнат да спят и който от тях сънува най-страшен сън, той ще изяде кокошката. На другия ден станали заранта и почнали да си казват сънищата. Първият казал: „Аз сънувах, че слизах от повърхността на земята през големи пропасти все по-дълбоко и по-дълбоко до центъра на земята.“ Вторият казал: „Аз сънувах, че от земята се качвах нагоре към небето все по-високо и по-високо и че стигнах до месечината.“ Третият казал: „Аз сънувах един от вас, като слезе към центъра на земята, а другия, като се качи нагоре към месечината, помислих, че няма да се върнете обратно, станах и изядох кокошката.“ Нашите размишления трябва да бъдат как да подобрим живота си.

       

      Христос казва: „Като уредиш живота си по Божествената програма на ума, сърцето и душата, ще бъдем щастливи на земята.“ Има някои, които се запитват бил ли съм друг път на земята. За тия хора привеждам следния пример: Имало в едно село един Стоян, който един ден тръгнал от село с магарето си, за да го закара в града и го продаде. На пет километра от града Стоян замръкнал. Легнал си да спи, като завързал юлара на магарето о ръката си. Деца от града снели юлара от главата на магарето и го откарали. Събудил се Стоян, вижда, че магарето го няма, почнал да си търка очите, гледа наново, но магарето все го няма. Рекъл си тогава Стоян: „Ако съм Стоян, магарето го няма, ако не съм Стоян, спечелил съм един юлар.“ Юларът не е реалното, магарето е реалното. Това е доказателство за прераждането. Трябва да спечелите магарето, а не да държите само юлара. И тогава само ще си отговори всеки един откъде е дошъл и къде е бил. Магарето е умът, а юларът …И сега хората са малко пияни. И природата като ги набие, ще се опомнят, ще изтрезнеят и ще познаят откъде са дошли. На хората ще се докаже, че се прераждат – като ги набие природата. Сега нашият ум, нашето сърце са изместени и като дойде лекарят и нанесе удари, ще се наместят и оправят човеците. Така както един германски лекар е намествал с удари и плесници кривите челюсти на своя пациент. Въпросът не е има ли Господ на небето или на земята, а има ли любов в сърцето, ума и душата.

       

      Христос казва на Своите ученици: „Ще се освободите от учението на лъжата, тъмнината, за да приемете учението на светлината.“

       

       

       

       

      Ако едно учение е право, душата и мислите са светли и сърцето е бодро и възпламенено. Всяко учение, което ви дава подтик в живота, то е добро. И ние сега трябва да живеем като разумни същества. Някой остарее и почне да мисли да умре. Оставя пари да го погребат. Христос осмисля тоя живот. Той казва: „Живейте добре.“ От плода на мислите, желанията ние ще познаем какъв е бил животът.

       

      Когато вие сте нещастни, неврастеници, болнави, недоволни и пр., потърсете где сте нарушили, накърнили любовта. Възобновете я и ще бъдете здрави.

       

      Това е новото учение, което ви проповядвам. Опитайте всички учения в света и най-после ще опитате и това. Новото учение иска да осмисли живота. То е учението, с което се говори и прави, и работи едновременно. То е учението на опитите и на делата, и на наблюденията. Искате някои опити. Представете си, че двама сме на дъното на океана и ти имаш на гърба си една тежест от осемдесет килограма злато. Аз ти разправям, че горе, над водната повърхност на океана, има светлина и ти искаш да излезеш към тая светлина. Обаче чувалът със злато на гърба те придържа към дъното на океана и не можеш да излезеш над повърхността му. Докато не хвърлите тоя чувал със злато от гърба ви, аз не ще мога да ви извадя над водната повърхност на океана и вие не ще видите слънчевата светлина, не ще почувствувате слънчевата топлина и не ще получите техните блага. Не е богатството, материалното, което ще ви направи щастливи.

       

      Друг пример. През време на последната коронация в Англия един англичанин тръгнал от Америка до Англия с триста шейсет и пет милиона, за да участвува в празненствата по коронацията. По пътя пресметнал, че тая сума не ще му стигне за разходи, вследствие на което се хвърлил в океана и се удавил. Тоя човек не е бил луд.

       

      Истината на живота вие ще я намерите вътре в себе си. Ние може да се върнем при Бога само като разтворим всичкото си сърце, всичкия си ум и цялата си душа и употребим всичката си сила за добро. Те трябва да се разтворят, иначе ще бъдем нещастни. Най-същественото нещо, най-голямата сила в света е любовта. Туй, което осмисля живота, то е Божествената Любов. Няма по-голяма ценност от нея. И богати, и бедни, всички се стремят да добият любовта. Всички хора въздишат силно, че са изгубили любовта. Тя е великото богатство на майките, на бащите и на господарите, и на слугите, и на учителите, и на учениците, и на братята. Тя се добива само по един начин, като се мине през шест врати, шест начина, от които четири за Бога и два за нас. Тя се добива, като отворим сърцето си, ума си, душата си и силата си. Това са четири принципа, които ни водят към Бог. И още, като възлюбим Бог и като обикнем ближния си като себе си. Ако стоим пасивно, не ще я добием. Но когато станем активни, мъжествени, Бог казва: „Ще се заселя в тях и ще им бъда Баща, и ще им бъда Учител.“ Трябва чистота, истина и искреност. Може да напуснете света, да станете калугер, цар и др., но ако нямате любовта, вие не можете да бъдете щастливи. Сега навсякъде всички са оплетени с лъжа. Търговецът трябва да постави и даде своите обявления според тия два закона. Според съдържанието на обявата трябва да бъде и съдържанието по качество, и обратното. А не като продава плат за чист вълнен, половината му да бъде памучен.

       

      Любовта трябва да бъде еднаква и по форма, и по съдържание. Един селянин в София продал на един чиновник една тенекия с хубаво прясно масло. Чиновникът го донесъл в дома си, похвалил се на жена си за доброкачественото масло, обаче бил изненадан от обстоятелството, че в тенекията имало само отгоре масло една педя, а под него всичко било пръст. Любовта не позволява подобни продажби. Всички трябва да любим. Не е срамота да любим по Божествената Любов. Жена, която люби само един мъж, греши. Тя трябва всички мъже да люби. Мъж, който люби само една жена, греши. Той трябва да люби всички жени. Престъпление става само между един мъж и една жена в тайно. Между една жена и много мъже и между един мъж и много жени престъпление не става, защото любовта е в явно. Всички хора са наши сестри и братя. Също и помежду си. Бог Го търсят в небето. Той е в разумния живот. Там, където има смърт, там няма Господ; там, дето има живот, там е Господ.

       

      Когато видиш, че една буболечка се дави, че едно животно трябва да се облекчи, че един човек се нуждае от помощ, помогни им – там е Господ. Нашите прегрешения ще се опростят, но само с дела.

       

      Един престъпник убил деветдесет и девет души и отишъл да се изповяда на един свещеник. Последният, след като му прочел простителна молитва, казал му, че трябва да отиде край един кръстопът, да посее бостан и на всеки минаващ пътник да дава по една диня, за да утолява жаждата си. Свещеникът още добавил, като му дал една суха, обгоряла тояжка, да я забие сред нивата с бостан и когато види, че на нея поникнат зелени листа, греховете му ще бъдат простени. Отишъл грешникът, посадил бостан, забил обгорялата тояжка и от узрелите дини давал задължително на всеки минаващ край бостана пътник. Десет години продължавал той изкупуването на греховете си по указания начин, обаче зелени листа на тояжката все не израствали. Един ден бързо минавал по пътя край бостана един пътник на кон, който по настояването на бостанджията грешник да се спре и получи своя дял диня, отказал и си продължил пътя, понеже много бил бързал. Грешникът настоявал да спре и си получи динята, обаче пътникът все отказвал. Тогава градинарят си рекъл: „Десет години стоя тук, раздавах дини и всички пътници ядяха, и зелени листа все не поникват. И така няма да бъда опростен, но да убия и тоя пътник, който пречи на моето опрощаване.“ Отишъл в колибата си, взел си пушката, гръмва и убива пътника. От проверката се оказало, че тоя пътник с кон бил лош човек, една лоша воля, който отивал да развали сватбата между двама млади, които искрено се обичали и искали да се съединят. За голямо учудване на грешника, като се връща в нивата, видял, че на прегорялата тояжка имало поникнали зелени листа. Той бил вече опростен. Той се преродил в тия млади като тяхно родно дете. Любовта го спасила. Умът и сърцето са били свързани, съчетани по закона на хармонията. Бързащият пътник е отивал да извърши престъпление и Господ го премахва чрез грешника бостанджия, за да получи последният опрощение. Който иска да обича другар като себе си, ще му се опрости и няма да казва: „Каква съдба настана, да сме роби и двама.“

       

      Който се жертва в името на любовта, сърцето му ще се обрадва, умът му ще се избистри, душата му ще се облагороди, силата му ще се увеличи и по тоя начин ще бъдем спасени.

       

      Съвременните хора умират, защото отиват да развалят Божествената сватба между ума и сърцето. Божествената Любов трябва да приложим към всички животни. Нашата любов трябва да турнем към всички свои ближни. Ако искаме да си съставим една идея за Бог, трябва да не забравяме следните принципи: Има ли любов – има и Бог; има ли Бог – има и любов. Има ли любов – има и живот; има ли любов, живот – има и имот. Няма ли любов – има сиромашия. Аз искам да си създадете една идея за Бога. Бог и Любов е едно. Богатия от любов всеки го обича; сиромаха от любов никой не го обича. Който има любов – той е възпитател. Там, където има любов – там има въодушевление. Морал е това, което става причина да повдигне две души. Всеки един, който не отвори сърцето си, който не отвори ума си, който не отвори душата си – не може да бъде обичан от другите. Бащи и майки, само така възпитавайте децата си. Господарите, синовете им така да възпитават слугите си; и слугите – господарите си; учителите – учениците си; и учениците – учителите си. Жената се въодушевлява, когато мъжът я люби; мъжът се въодушевлява, когато жената го люби; сестрата се въодушевлява от любовта на брат си, братът – от тая на сестра си; слугата – от господаря си и господарят – от слугата си; ученикът – от учителя и учителят – от любовта на учениците си. Където има любов – има и въодушевление. Нека сега всички се въоду шевляваме от тая любов, която ще въведе хармония в света и подобрение в живота.

       

      Амин!

       

      2 януари 1921 г

    13
    14
    15
    16
    17
    18
    19
    20
    21
    22
    23
    24
    25
    26
    27
    28
    29
    30
    май
    май

    Създадохме sinarhia.com за вас, защото вярваме, че:

    Братство се гради не с устави и договори, а с Любов.

    Истинското Християнство изключва власт на едни хора над други.

    Само безкористната работа е работа за Бога.

    Е добре да прилагаме Учителя, а не да го предаваме.

    Център на нашето обединение трябва да бъде Христос.

    Единението в Любовта прави силата.

    Ако споделяте нашите възгледи, добре дошли сред нас! 🙂

     

    Close