„Ето колко е добро и колко угодно, да живеят братя в единомислие.“ (Псалом 133)

    Софийска премиера на две книги от Димитър Калев

    Скъпи приятели, сърцето ми ви очаква на софийската премиера на монографията „ПЕТЪР ДЪНОВ, УЧИТЕЛЯ“ и лиричния сборник „ЕВТЕРПОСОФИЯ“ – и…

    Покана за Лекция „Истината за Рождество Христово“ от Теодор Николов

    Приятели, утре започва обиколката ми из страната, а новата лекция „Истината за Рождество Христово“ е любимата ми от всички, които…

    2, 3 септември 2022 г. във Варна: Международна научна конференция – 100 години Школата на Учителя

    2, 3 септември 2022 г. във Варна: Международна научна конференция – 100 години Школата на Учителя

    „ВРАТАТА на ШКОЛАТА” – 100 години Школата на Учителя

    Във „ВРАТАТА на ШКОЛАТА” се синтезират проблемите по основите на цивилизацията, от гледището на едно Друго Познание, добито чрез специално…

    БЕСЕДИ ЗА ЛДШ 2022

    БЕСЕДИ ЗА ЛДШ 2022 Здравейте, приятели, продължаваме последователността на четене на беседите държани на Рила, тази година следва томчето:  “Езикът…

    ЧЕТЕНЕ НА ЮБИЛЕЙНИ БЕСЕДИ ПО СЛУЧАЙ 100 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА ОТ УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО В БЪЛГАРИЯ

    Братя и сестри, продължаваме четенето на юбилейните беседи по време на ЛДШ на Рила. Както миналата година, след паневритмия или…

    Тук е календарът ни с програма за събития: срещи, събори, творчески мероприятия (концерти, изложби, представяне на книги и др.), общи молитви на последователите на Бялото братство в България и полезни новини с информация за синархията, както и други теми свързани с хармонизиране, координиране и сплотяване чрез братски живот по методите завещани ни от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) .

    Предстоящи събития - кликнете върху избрана дата за още подробности (на мобилните устройства информацията се показва под календара)

    Покажи събитията по категории

    Местоположения

    Изчисти предпочитанията
    • 05
      05.Ноември.Събота

      Духовен наряд с групата на Мария Майсторова

      07:00 -09:00
      05.11.2022

      ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 5 НОЕМВРИ – 7.30ч. СУТРИНТА – ОНЛАЙН

       

       

      Да благослови Господ Делото Си, както в България, така и между всички народи и да отстрани Господ всяка зла помисъл върху нашите приятели.“

       

                           Учителя

       

      ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

       

      Нека да започнем днешния наряд на Архангеловската задушница с песента “Бог е Любов” и със следните молитви:

       

      • Добрата молитва
      • Лозинката – стих І

       

      Господи, благослови и укрепи нашите души.

      Молим се на Отца нашего Небеснаго, за прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Славата, Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде. И да благослови Името на Господа нашего Исуса Христа – изявеното Слово Божие и с Него всички, които Го любят.

       

      • Молитва на Вселенната Милост

      Господи на Вселенната Милост, Ти, Който Си направил човека на Земята и Си вложил Духа Си в него, за да го издигнеш до Себе Си, Господи, послушай молбата ни сега, спомни Си за заминалия в другия свят (брат, сестра).

      Спомни Си, Господи, за всички наши заминали братя, сестри, бащи, майки, синове, дъщери, близки и далечни роднини по плът и всички добри человеци и ги благослови с Великото Си Благословение.

      Господи, създай радост на тия души и вдъхни им надежда, че скоро ще ги изпратиш на Земята да продължат своята еволюция при пълно опомване, за да довършат делото на Твоето Спасение.

      Господи, ние се радваме, че Си ни дал възможност да ходатайстваме пред Тебе за заминалите ни близки и увереността ни, Господи, че молбата ни ще бъде чута от Тебе и ще се наслаждават на радост, която отдавна очакват.

      Благословен Си Ти, Господи, благословено е Името Ти сега и през всичките векове!

      Амин!

       

      • Молитва за мира – трябва да се произнася всяка вечер в 22.00 ч. до края на м.ноември, за да предотвратим войната и влизането на България в нея:

       

             Господи на Любовта, да се изпълни Твоята воля на земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята Светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите.

      Господи, Исусе Христе, велики Учителю, Троица неразделна с Духа, Ти, който с Твоята любов поучаваш, с Твоята Мъдрост просвещаваш и със Своята Истина освобождаваш.Отче святи, Ти, който си създал всичко, а и нас чрез Христа и Духа Си, пратил си ни на Земята, не само да еволюираме, но и да помагаме на по-слабите с нашата светлина на ума и с дело в живота си. Ето, ние всички, пробудени в Твоето велико учение чрез Учителя, заставаме пред Теб в този вечерен час. Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот. Ние знаем, че всичко е за добро. То е и за славата Божия.

      Амин!

       

      • Господнята молитва

       

      Мили приятели,

       

      Днес ви предлагам за прочит беседата “По леко ще бъде наказанието”, произнесена от Учителя на 5 ноември 1922 г.

       

      А за награда месечния хороскоп за м.ноември.

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

       

       

      Със сестринска обич: Мария

       

       

       

      По-леко ще бъде наказанието

       

       Неделна беседа , София, 5 Ноември 1922г.,

       

      Казвам ви, че в онзи ден по-леко ще бъде наказанието на Содом и Гомор, нежели на този град.‘*

       

      Когато страхливият прочете този стих, косите му настръхват, и той казва: Страшно нещо е това! Много съм грешен. Когато смелият го прочете, казва: Празна работа е това. Който писал Евангелието, той го измислил. Какво наказание може да има? Отде ще дойде то?

       

      Казвам: Този стих се отнася до същества с високо съзнание, до същества от висш свят. Той не се отнася до невежите. За да разбере този стих, човек трябва да има висока култура. Не мислете, че като наказват някого, той може да разбере живота и да стане културен. Природата не наказва, но е строга. Като изучавате законите й, виждате, каква неумолимост съществува в тях. Знаете, че на о-в Мартиника цял град от 40 – 50 хиляди души загинаха в една нощ. При земетресението в Лисабон също толкова хора загинаха в един ден. В миналото са потънали хиляди и милиони хора във водите на моретата и океаните. Тия цифри изглеждат баснословни, по историята на човечеството записва всичко. Ако питате учените, от колко години съществува светът, ще кажат – от осем хиляди години. Питам: Какви са тези осем хиляди години – години на децата, на възрастните, или на умните хора? Мярката на децата е една, а тази, с която държавата мери нещата, е друга. Децата мерят със сламчици, а възрастните – с мерки, установени от държавата. Значи, тези осем хиляди години са години на Бога. Неговата мярка е друга. Метрите и километрите на децата се различаватот общоприетите мерки на държавата. Децата си правят къщички от пясък. Вие наблюдавате, как ги правят и казвате, че са хубави, но разликата между детските къщички и къщите на възрастните е грамадна. След всичко това, тези деца се опитват да тълкуват Писанието. Те казват: Къщи са това! – Да, къщички, направени от вода и пясък. Писанието не говори за тези къщи, но за такива, направени от здрав и хигиеничен материал, който вековете не могат да разрушат.

       

      Сега, аз задавам следния въпрос на съвременните хора: Защо живее човек? На този въпрос може да се отговори двояко: Човек живее, за да яде и пие. Или, човек яде и пие, за да живее. – Колкото е верен единият отговор, толкова е верен и другият. Има и трети отговор. Някои казват, че човек не живее, за да яде и пие. – Как ще живее, ако не яде? От гледището на науката, този въпрос е строго определен, както е точно определено, кои числа са рационални и кои – ирационални. Според сегашната математика, има числа съизмерими, т. е. делими без остатък; има числа несъизмерими, т. е. делими, но с остатък. Обаче, в абсолютната математика числата са съизмерими. В обикновената математика се говори за числа в n-та степен, например, а“. Тази степен, макар че подразбира общо число, не показва, че всякога е неопределено. То може да бъде равно на 1, 2, 3, 4 и т. н. В абсолютната математика, обаче, самата степен може да се повдигне в степен. Напр. an1, an2, an3, an4, an72 и т. н. Как ще определите тези степени? Ако допуснем, че числото „а“ или буквата „а“ означава човека, т. е. човешкия ум, то степента „n“ показва възможностите, при които човек може да се развива. Значи, даден човек може да се развива при възможности в първа степен. Това значи, да се движиш по права линия, без да изкривиш пътя си. Правата линия означава правия живот. Като живееш право, ще насочиш идеите си в права линия. Това подразбира да имаш отношение само към едно лице и само с него да се занимаваш. Например, искаш да вземеш от някой банкер пари на заем. Каквото и да правиш, мисълта ти ще бъде заета само с едно, как да вземеш парите. Щом вземеш парите, ти не мислиш за банкера – нямаш вече отношение към него. Като вземеш парите, започваш да мислиш за онези хора, на които дължиш. Щом платиш дълговете си, гледаш, колко пари ти остават. С тях купуваш една крина жито и го посяваш на нивата си. Най-после, ще мислиш за посяването на житото, като процес. Ще кажеш, че не знаеш. – Лъжеш се, щом можеш да ореш, сееш и жънеш, ти знаеш значението на посяването, като психически процес.

       

      Като ученици, вие трябва да изучавате процесите в природата и да ги пренасяте в психическия си живот. Същото се отнася и до науките. Казвате, че сегашната геометрия говори за три измерения. Кои хора могат да се уподобят на първото измерение? Които се любят. Такъв човек, като се концентрира в една точка, нищо друго не вижда. Той мисли само за своята възлюбена. И момата, като се влюби, освен възлюбения си, никого не вижда. Тя забравя и майка си, и баща си, само за него мисли. За влюбените целия свят изчезва. Ако това не е вярно, можете да го опровергаете. И природата е съгласна с мен. Тя подържа същата мисъл с формулите аn1, an2. Това е философия, която трябва да изучавате. И сегашните философи не я знаят. Като се срещнат, влюбените образуват права линия. Силите им се съединяват. Щом се съединят два елемента, казваме, че се извършила известна реакция. Тя произвежда в тях вътрешно напрежение, и те се сближават. Правата линия е строго определена с две малки нули: о – о. Нулата е нищо, но същевременно, тя е граница на безграничния реален свят. И зад нулата има някакъв свят, но отношенията на този свят са отношения към нищото. Според нас, нищото показва нещо. Че нищото е нещо, виждаме по това: поставено пред или след единицата, или друго някое число, то увеличава или намалява неговата стойност. Пред единицата, нищото намалява стойността й десет пъти; след единицата, то я увеличава десет пъти. Значи, нищото е нищо, когато не се проявява, т. е. когато не е нито пред единицата, нито след нея. Постави ли се пред или след единицата, то е мощна сила.

       

      Често религиозните и духовните хора се запитват: Кое е същественото в Христовото учение? – Любовта. Той е казал: Любете се един друг. – Как да се любим? По права линия ли? Ако се любите по права линия, както младите, ще се натъкнете на големи мъчнотии. Във вас ще стане голяма реакция, голямо напрежение. – Какво да правим тогава? – Ще се качите по перпендикуляра. Само така ще се освободите от закона. Вие сте извършили престъпление, за което ще отговаряте. – Има ли престъпление в любовта? – Има два вида престъпления: в злото и в доброто. В първия случай, някой извърши кражба, за която веднага го хващат. Писано е в законите, какво наказание се налага. Това знаят всички адвокати и съдии. Веднага ще изпратят сватове със зурли и бъклици да го калесват. – При кого ще го водят? – При съдията, той се интересува за него. Преди да извърши престъплението, никой не се интересувал от него, никой не го познавал. Щом извърши престъплението, всички започват да говорят за него. Пръв съдията го посреща с внимание, разпитва го и, като се докаже, че е виновен, издава резолюция, според която го осъждат на две години затвор. Съдията му казва: Понеже си гладувал, ще отидеш в затвора, дето ще те хранят и обличат, но няма да бъдеш свободен.

      Казвам: Зад този свят, зад нищото, има друг свят, на който законите са точно обратни. Тук съдят за престъпления, а там – за добри дела. Като направиш едно добро или като любиш, веднага съдията те пита: Как се осмели да направиш това престъпление? Ще ти наложим голямо наказание. Съдията извиква един стражар и му казва: Освободете този човек от затвора и му дайте всички добри условия за живот: нива, лозе, къща, пари. След това намерете му добра, умна мома и го оженете. Значи, в духовния свят човек е в затвора, докато не върши добро, докато не люби. Щом започне да люби и да върши добро, веднага го освобождават. Съдията казва: Ние искаме тъкмо такъв престъпник, да работи за интереса на нашата държава. Обаче, ако направиш някакво престъпление, никой не се интересува за теб. В духовния свят няма закон за престъпления. – Защо? – Защото там няма условия за престъпления. Затова, именно, някои хора, като се отегчат от земния живот, искат да отидат на небето, там да живеят. Така правят някои българи. Като не им вървят работите в България, отидат в Америка, там да подобрят живота си. Едно трябва да знаете: И на онзи свят да отидете, и в Америка да отидете, всеки ще отиде със своите качества и навици и от тях зависи, ще успее ли той, или не. Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но няма да успее. Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи. И в онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща. Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си. Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине. Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета. Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си. Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата. И този път торбата се вдига във въздуха. Той си казва: Поне джобовете ми са пълни. Бръква в тях и остава изненадан – джобовете празни. Така крадецът нищо не може да задържи в себе си. Жителите от онзи свят го гледат, смеят се, но не го съдят. Те му казват: Щом си гладен, кажи си, ние ще те нахраним. Като кажеш, че идеш от земята, ние знаем, от какво имаш нужда и ще те задоволим.

      Сега вие ще кажете, че това са измислици. – Не, ще ви докажа, че това става и на земята. Де отива богатството, придобито с неправда? Най-много след четири поколения това богатство ще се върне там, отдето е дошло. Това е закон. Разликата в този закон на земята и в духовния свят се състои само в бързината на действието: на земята законът работи бавно, а в духовния свят – моментално. Докато държиш здраво торбата в ръката си, твоя е; щом я пуснеш от ръката си, тя отива там, отдето е дошла. Днес млади и стари искат да се осигурят. Може да се осигурите, но само в този свят, дето има наказание за доброто. Човешкият свят ще се оправи само тогава, когато се създадат закони за доброто. Сега всички се радват, когато властта преследва злото и наказва престъпниците. Не е така. Добрите хора трябва да се наказват. Де са добрите хора? Де има закони за тях? В нашия свят нито един добър човек не е наказан. Може ли тогава да се оправи светът? Питате: Защо трябва да се наказва добрият човек? Такава е философията на природата, която трябва да се преведе на ваш език, да ви стане ясна, разбрана. Отиваш на нивата си и виждаш, че цяла обрасла с тръни. Недоволен от това, ти взимаш мотиката и ги изравяш, засипваш ги отгоре с пръст. Недоволни от положението си, тръните започват да се оплакват на слънцето, което им казва: Мълчете, аз пак ще ви дам условия да растете и да дадете повече плод, отколкото по-рано. Те израстват, а ти се чудиш, какво е станало с тях, че се размножили. Питам: Ако и добрият човек се накаже по същия начин, т. е. ако се посади в почвата и даде повече плод, няма ли да се радвате? Следователно, страданията, през които минава добрият човек, не са нищо друго, освен наказание за доброто, което е правил. Това е закон за превръщане на една математическа величина в друга.

       

      Като срещате един човек, първо вие го разглеждате от главата до петите и започвате да се произнасяте за главата, за ръцете и краката, за тялото му. После, спирате погледа си върху лицето му, върху неговите очи, уши, нос, уста. Право е да го разглеждате така, защото от тези органи съдите за неговия стомах, за дробовете и сърцето му. Това показва, че между външните и вътрешните органи на човека има известно съотношение. Достатъчно е да ви наблюдавам един месец, какво ядете и как се храните, какви приходи и разходи имате, за да предскажа, какво ще ви се случи. Като видя главата, гърдите и стомаха на даден човек, мога да кажа, че след четири години той ще обеднее, ще има големи дългове, жена му и децата му ще бъдат недоволни от него, няма да го зачитат. – Отде знаеш това? – Така е писано. Онези, които не разбират тези неща, казват: Тежка съдба има този човек. Бог го е създал така. – Не е вярно. Ти сам си написал своята съдба. Смешно е да се изисква от мравката това, което се иска от човека. Може ли главата на мравката да бъде като човешката? Може ли обикновеният човек да притежава главата на светията? Ти не можеш да успееш със своята малка глава, та искаш да имаш главата на светията! – Искам да имам здраво и силно тяло. – Реши най-напред малките задачи със своето тяло, че после ще мислиш за голямо тяло. Някой едва може да сметне, колко прави 5 X 5, а иска да решава мъчни задачи, с големи числа. Научи се първо да смяташ до пет. Колко е 5X5? – 25. – Кой е коренът на 25? – Пет. – Какво число е 5? – Ирационално. – На колко се дели пет? – Само на пет и на единица. Числото 5 е корен на 25, но и от петорката може да се извади корен, само че в друг свят – в света на чувствата. Чрез тях ти ще възприемаш идеите. Може да бъдеш благороден, да се възхищаваш от комунистически идеи, но, преди всичко, трябва да имаш чувства, да разбираш народа си. И голям патриот да си, пак трябва да разбираш своя народ. Ако мислиш, че народът трябва да съществува само за теб, той няма да бъде доволен от твоите идеи. Ако се числиш към една партия с желание само да ядеш и пиеш и да се ползваш от нейните облаги, тя не може да бъде доволна от теб. От какво страдат партиите? Идеи имат, програма на дейност имат, но приложение нямат. Те са активни, искат да прилагат идеите си, но методи за това нямат.

       

      И Питагор, на времето си, е мислил върху различни идеи, докато най-после съставил теоремата: Пространството, затворено в квадрата, построен на хипотенузата, е равно на пространството, затворено от двата квадрата, построени на катетите. Какво искал да каже Питагор с тази теорема? Важно е, че от нея Евклид съставил още 47 теореми, с които и до днес още учените работят. Питагоровата теорема е една от главните теореми за решаване на триъгълниците. Тук се говори за пространства, затворени в квадратите. Питам: Съществува ли пространство в триизмерния свят? – Не съществува. В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство. Обаче, в четвъртото измерение, в областта на четирите координати, съществува време и пространство. Когато се прояви съзнанието на човека, тогава се говори за време и пространство. Следователно, в този момент човек започва да расте във време и пространство. Този момент определя човешкия свят, затова хората си служат с кръста, като символ на време и пространство. Човек страда във време и пространство. Сухото дърво страда
      ли? Питате: Защо страдам? – Защото си влязъл в четвъртото измерение. Който влезе в четвъртото измерение, непременно ще го почувства. – Как? – Чрез кръста, т. е. чрез страданието. – Не искам да страдам. – Тогава ще се върнеш в третото измерение. И в другите измерения има време и пространство, но, понеже съзнанието на живите същества не е проявено, те не го възприемат. Техният свят е ограничен – хикс. Тук хиксът е равен на нула. В отношението 0:х, показателят е пак нула. Това показва, че тези две същества не са се подвижили. – В какво се изявява техният живот? – Само в целувки и прегръдки. Но това не храни. Целуват се, прегръщат се, докато огладнеят. Това е движение по права линия, в първото измерение. Те казват: Намерихме щастието в живота. Като огладнеят, щастието им се нарушава. Мъжът казва: Нещо ме мъчи в стомаха. И жената казва същото. Те започват да се движат по перпендикуляра. Сега, вместо да се гледат един друг, като по-рано, гледат настрана. Те гледат вече към трапезата, на която са сложени няколко хляба и ядене. И двамата започват да се движат, докато образуват квадрат – сядат на трапезата. Отварят и затварят устата си и казват: Има и друг свят. – Кой е този свят? – Светът на яденето – квадратният свят. Като ви питат, какво нещо е крадратът, ще кажете, че той е свят на ядене, т. е. трапезата за ядене. Правата линия е път към възлюбения. Перпендикулярът е движение към благословената трапеза. Като се нахраниш, ще кажеш: Слава Богу, имало и друго измерение, други блага в живота. Досега аз само целувах и прегръщах своята възлюбена, но тя не ми даде това, което хлябът ми даде. Като се нахраня, пак мога да целувам.

       

      Като говоря така, не мислете, че се подигравам. Аз изнасям нещата, както са в реалния свят, точно математически, без никакво преувеличаване. Аз изнасям нещата в живота в естествения им вид. Питаш някого: Как да те целуна? – По права линия. – После? – Ще се движиш по перпендикуляра. Така ще научиш първото и второто измерение. Закон е: Който живее само в първото измерение, ще се движи по права линия, ще прегръща и целува. Щом дойде гладът, и двамата престават да се прегръщат и целуват, ръцете им не държат вече, устата им не се отваря от глад. Виновни ли са, че не могат да се движат и не могат да си отварят устата? – Не са виновни. Те се намират в обратната посока на истината – без целувки и прегръдки. Като погладуват малко, те започват да правят усилия, да се подвижат към перпендикуляра, дето има сложена трапеза – свещената маса, квадратът на живота. На тази маса ще видите много хора, които са минали през същата опитност. Те казват: Тази трапеза ни застави да се откажем от целувките и прегръдките. Тук човек намира друга възлюбена, по-силна от първата. Тя го заставя да седне на трапезата. Чрез глада природата казва: Има любов по-силна от вашата, т. е. от любовта на прегръдките и целувките.

      Помнете: Най-малката любов в света е любовта на правата линия. Аз я наричам индивидуална любов; тя се проявява в несъзнателния живот. После иде любовта на квадрата – малко по-голяма от първата. Но и тук любовта не спира. След като си целувал и прегръщал, след като си ял и пил, казваш: Не искам вече нито едното, нито другото. Ръцете ми отслабнаха, не мога да си отварям устата. Стомахът ми се разстрои от ядене. Какво да правя сега? – Ще постиш три деня, нищо няма да ядеш. – После? – Ще започнеш да изучаваш Евклидовата геометрия. Ще гледаш към небето. – Какво ще гледам там? – Движението на слънцето. Ще наблюдаваш небето и ще размишляваш: Кой е направил слънцето, как го е направил? Разумно ли е всичко, което виждаш? Може ли да се приложи? Чрез тези размишления дохождаш до третото измерение, но и него не си разбрал.

      Съвременните хора, които минават за културни, имат широчина и височина на мисълта си, но дълбочина нямат. Който има дълбочина, като го слушат, казват: Този човек говори много дълбоки, философски работи, не го разбираме. Нека говори по-разбрано, по-открито. – Открито се говори само в пътя на квадрата. Като се подвижи квадратът, образува се тялото – кубът, място на дълбочината. Който се движи по четирите точки на квадрата, непременно ще измени формата си и ще образува куб. Ако се движиш само в първото измерение, ти се натъкваш на мъчнотии. Ти схващаш света като отделни точки, като отделни прави линии. Гледаш на мъжа и жената като на отделни величини, без никаква връзка между тях. В първото измерение човек не вижда даже и правата линия. Щом влезе във второто измерение, в плоскостта, т. е. в квадрата, той вижда вече правата линия. Значи, квадратът се състои от прави линии; те съставят елементи на второто измерение.

       

      Днес хората говорят само за право. В която къща влезеш, всички говорят за право. Казват: Това не е право, онова не е право; или това е право, онова е право. Значи, нашият свят е създаден само от прави линии.

       

      – Забрави ли, че, освен прави линии, има и точки? – Не виждаме точки, само правите линии изпъкват. Те са същественото в света. – Правата линия нали е съставена от точки? Значи, точката, в своята дейност, образува правата линия. Правата линия пък, в своята дейност, образува плоскостта. Малцина имат представа за плоскостта, защото е невидима. Когато правата линия се проектира в пространството, крайните й точки ще се срещнат някъде в безкрайността. Да допуснем, че тези точки са живи същества. Ако се движат в една посока, те могат да се срещнат някъде в безкрайността. Ако се движат в обратна посока, с гърбовете си, те могат да се срещнат само ако постоянно се сърдят. И те не могат да си обяснят, как е станало това. Понеже орбитата, по която се движат, е кръг, те непременно ще се срещнат. Кръгът е определен. Те ще се гледат, без да се познаят. И двамата ще питат: Кой си ти? Ще кажете, че това е противоречие. – Да, в света на едното измерение има противоречия. Не е лесно да разбереш света на първото измерение. Като влезеш във второто измерение, тогава ще разбереш първото. – Защо? – Защото то става основа на второто измерение. Двете същества, които при движението си образуват плоскост, не могат да се приближат.

      – Защо? – Защото всяко придвижване, т. е. изместване на правата, създава ново измерение – третото. Какво ще стане, ако някой измести двете линии, т. е. двата непримирими врага? Казваш: Аз да отида да му се поклоня? Никога! Тази непримиримост показва, че си във второто измерение. И мъжът, като се разсърди на жена си, казва: Аз да й се подчиня! Никога няма да направя това, да унижа своето достойнство. – Ще се примириш.

       

      Щеш, не щеш, ще се огънеш, т. е. плоскостта се огъва, а не ти. Единият е богат, другият – беден – ще се примирят. Бедният, като погладува няколко дни, започва да се огъва: тук поиска нещо, там поиска нещо. Като дойде до богатия, казва: Лош човек е този, враг ми е, но ще отида при него. Като си подадат ръка, работата се нарежда. Примиряването е закон на второто измерение. Мнозина питат: Какъв е смисълът на примиряването?

      – Враговете да станат приятели. Условията, нуждите, в които хората изпадат, имат сила да примирят и най-големите врагове. Казвам на двама души, които враждуват: Вие трябва да се примирите! – Как? – Две семейства са непримирими. Те носят враждата от две поколения.
      В третото поколение ще се примирят. В едното семейство се ражда момиче, а в другото – момче. Като пораснат, те се влюбват. Майката на момата казва: Ако се ожениш за този момък, ще те изпъдя вън от нашия дом. И на момъка казват същото. Но младите не мислят така. Те
      казват: Ние ще напуснем домовете си, но пак ще се съберем. Научихме вече второто измерение. След две години родителите ги прощават. Докато бяха в първото и второто измерение, не се примиряваха. Щом напуснаха второто измерение и влязоха в третото, в куба, те казаха:
      Елате сега, деца, да ви благословим. Младите дойдат, коленичат пред родителите си и получават тяхното благословение. С примиряването изчезват всички илюзии, всички заблуждения в човека. Някой бил честолюбив, не могъл да се примири. – И той ще се примири. Това е само въпрос на времето. Ако не се примириш, ще стане това, за което Христос казва: „По-леко ще бъде наказанието на Содом и Гомор, нежели на онзи град.“

       

      Христос казва, че по-леко ще бъде наказанието на Содом и Гомор, отколкото на онзи град. – На кой град?

       

      – Който не е разбрал и не е приложил Христовото учение. – Какво ще бъде наказанието му? – Мъчения и страдания. Жителите на този град ще говорят, ще мислят, но нищо няма да постигнат. Ще критикуват този-онзи, ще говорят по адрес на това и на онова общество, докато най-после кажат: Говорихме, критикувахме, мислихме, работихме, но нищо не постигнахме. Навсякъде само терзания и мъчения. Питам: Какво делят хората? Какво ги спъва?

       

      Сега, понеже атмосферата е малко натегната, въздухът е нечист, ще направя една диверсия в мисълта. Знаете, че въглената киселина е неприятел, както за слушателите, така и за говорителя. Отворете прозорците, не се страхувайте от простуда. Ако някой се простуди, ще му платя разноските за лекар. За да се смени състоянието ви, ще приведа един случай из живота на хората. Някога живял един богат, прочут граф. Случило се, че изпаднал, останал без пет пари, но понеже бил честолюбив, не се решавал да поиска помощ от никого. Той гладувал няколко деня, но графското достойнство не му позволявало да иска помощ. Най-после му дошло на ума за един негов приятел музикант. Отишъл при него и му казал: Слушай, приятелю, ти знаеш, че съм от високо произхождение. Но тъй дойде работата, че днес съм изпаднал. Можеш ли да ми услужиш с 10,000 лева? Музикантът си потъркал ръцете, замислил се и му отговорил: На драго сърце, ела с мене. Двамата излезли на площада. Музикантът казал: Аз ще свиря тук, а ти ще събираш парите. – Как, аз да събирам пари? Толкова да се унижа? – Не се смущавай, аз съм знаменит музикант. Всички мен ще гледат, а на теб никой не ще обърне внимание. Значи, музикантът има смелостта да излезе на площада да свири за обеднелия граф, а той не е готов да събира пари за себе си.

      Много от сегашните християни, както и от моите слушатели, се срамуват да събират пари. Аз съм готов да свиря на площада за тях, а те се стесняват да събират пари за себе си. Те казват: Как, на площада да събираме пари? – За вас е това. Често аз ви давам най-хубавите идеи, а вие се стеснявате от тях. Аз ви давам право да разполагате с тях. Идете да проповядвате. Продавайте тези идеи, и каквото спечелите, ваше е. Чудни са хората! След това някои болни идат при мене, искат да им помогна. Аз им давам сигурни лекарства, но те не ги приемат. Идат и бедни, искат да поправят положението си. Казвам на бедния: Иди при един богат, който страда от стомах и му кажи: Ако ми дадеш 10,000 лева, ще ти препоръчам едно сигурно лекарство. Богатият, като даде исканата сума и употреби лекартвото, ще каже: Наистина, дадох 10,000 лева, но стомахът ми е добре, здрав съм вече. И моите слушатели, като графа, пари не взимат. Те казват: Правило е у нас, да не взимаме пари. Така е, от богатите не взимат пари, но заеми правят. Мнозина взимат пари под лихва от различни банкери. Казвам: Не взимайте пари на заем. Ако имате нужда от пари, идете при един богаташ, който боледува от години, и му кажете: Аз имам изкуството да лекувам. Ако ми дадеш 10,000 лева, ще те излекувам. Обаче, на версия не давам. Ще извадиш парите и ще ги преброиш пред мен. Аз ще подпиша, че ще те излекувам. Като приготвиш лекарството, както аз го приготвям, веднага ще го дадеш на болния. Като оздравее, той ще ти благодари и ще бъде доволен, че те е срещнал. Изнудване ли е това? Не, богатият има нужда от такъв лекар и, за да оздравее, готов е да даде всичко. Бог е хванал богатия за стомаха и го учи на закона на жертвата. Той му казва: Ще дойде при тебе един беден, който владее изкуството да лекува. Ще му дадеш 10,000 лева и ще благодариш, че те е излекувал.

      И тъй, според вас, ще служите без пари. Не нищо не става без пари, т. е. даром. Ще цитирате стиха: „Даром давайте.“ Кое се дава даром? Любов за любов, добро за добро, знание за знание. Такъв е законът. За любовта се плаща с любов, за омразата – с омраза. Ще кажете, че на омразата трябва да се отговори с любов.

      – Не е така. Ако чистиш нечисти мебели, чиста кърпа ли ще вземеш? Не, ще си послужиш с пачавра. Нечистият трябва да се изчисти съвършено и тогава ще се облече с чиста риза. Казвате: Брат е този човек, трябва да се обича. Кого наричаме брат? – Само онзи, който е съвършено чист. Аз не признавам нечисти братя. Братство не може да съществува между грешни хора. Братство съществува само между любещи души, само между хора с просветени умове и с топли сърца. Казват: Брат ми е този човек. В този смисъл, и волът ти е брат. – Защо?

      – Защото страда на нивата. Някога се разговарям с вола. Той ме поглежда, като че иска да каже: Страдам, наистина, но си уча урока на нивата. Благодаря за този урок. Господарят мисля, че волът нищо не разбира. Много разбира той. Не мислете, че само вие имате способността да разбирате. Вашият морал ви е довел до неразбиране на нещата. Вие имате неясна представа за правите и кривите постъпки. Някой се чуди, защо страда и казва: Чудно нещо, никого не съм убил, никого не съм излъгал, а страдам! – С този морал и до прага на разумния свят не можеш да пристъпиш.

       

      С пример ще изнеса една отличителна черта на любовта. Двама души от рождение още били затворени в един замък. Нищо не знаели за външния свят. Само книги чели и така се просвещавали. Единият постигнал голямо просветление. Един ден му се казало, че трябва да пробие стената на замъка и да излезе вън. Той пробил стената, и пред очите му се открил чуден свят. Ако той, след като пробил стената, казъл на другаря си, той да излезе пръв, в неговата душа има любов. Следователно, едно от качествата на любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите. Тя казва: Излез ти преди мен. Ако ти излезеш пръв, нямаш любов в себе си. Това изисква учението,. което проповядвам. Като пробиете стената на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: Братя, вие излезте първи, и аз след вас. Питам: Вие имате ли това качество? – Ами ти имаш ли го? – Имам го. Опитайте ме и ще се уверите. Вие ще ме опитате, но и аз ще ви опитам. Аз не си служа с празни думи и със залъгалки. Говоря чистата истина. – Ама аз любя. – Добре, ще подложим твоята любов на опит. Ще разберем, как любиш. Ако се обиждаш от най-малките неща, нямаш любов в себе си. Ако се сърдиш на Господ, че не е направил света, както ти мислиш, нямаш никаква любов. Ами че всичко, каквото имаш – животът, мисълта ти, не са ли скрит подарък от Господ? Има ли същество, по-велико от Господ? Когато хората вършат престъпления, Бог се скрива някъде, седи тих и спокоен, наблюдава всичко и казва: Има благословение за всички. Не правете престъпления! За всички съм оставил поне едно благо.

      Какво правите вие? – Отивате при Господ да се оплаквате, кой с какво ви обидил. Не, като отидете при Господа, във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да е. Някой казва: Този не е ли от вашите братя? – Не е никакъв брат. – Не е ли ваш ученик? – Никакъв ученик не е. – Ами той ме излъгал! – Той е от външните, не е научил закона. В школата, в която ние живеем, не се позволява никаква лъжа. – Какво лице има човек, който не лъже? – Светло лице, прозорливи очи. Той е смел и решителен и всякога млад. Сега, съвременните хора остаряват и умират. Човек, който изгубил Бога в себе си, остарява и умира. И ако ме питате, защо остарявате и умирате, ще ви кажа, че се дължи на вашите престъпления спрямо Любовта; че вие сте нарушили Любовта на разумния, съзнателния живот. Ще кажете: Много пъти Учителят ни е говорил това. Аз бих ви попитал: Чухте ли ме вие? – Не сте ме чули. Приложихте ли го? – Не сте го приложили. Тогава защо искате да ме лъжете? Онзи, обаче, който каже, че е чул, каквото съм говорил, считам го, че може да приложи и даже е приложил. Не прилагате ли, това е квадратна лъжа, лъжа на правата линия, лъжа на квадрата. Вие мислите само за целувки и прегръдки. Животът не е в тях; не е и в яденето. Зад този живот има един велик, светъл живот, който вие не подозирате; има нещо велико и славно, за което даже на ум не ви е дохождало.

      Казвате: Като умрем, всичко ще се свърши. – Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще дойдеш в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете. Когато. Господ ви изпрати едно страдание, да се радвате, че сте удостоени с тази чест. Що е страданието? – То е една от кай-великите науки. Не е ли най-доброто, най-приятното, да съзнаете вашите престъпления? Но не е само това. Ти си наскърбил твоя брат, жена му, децата му си огорчил. Като ги видиш, да въздъхнеш и да кажеш: Съжалявам, че със своя егоизъм аз съм огорчил своя брат. Каква по-благородна постъпка от тази – да съзнаеш, че си съгрешил спрямо брата си и да поправиш погрешната си. Такъв човек наричам аз брат, мъж, приятел, сестра. А сега се молят: Господи, ние сме грешни хора,. – Че кой не е грешен на този свят? Настъпиш една мравка, убиеш я, и туй ще мине за грях. Не, приятелю, няма да ти мине. – Защо? – Квадратът ще дойде. Като се срещнете четирима души, ще настане такава криза, че ще тръгнете в друга посока. – Каква е тази посока? – Какво направиха, за да накарат Христос да спаси човечеството? – Заковаха Му два гвоздея на ръцете; заковаха Му два гвоздея на краката. И Той каза: Господи, в името на Твоята любов, аз съзнах, че има нещо по-велико, че без да се движа, аз мога да спася света. Досега аз учих хората на братство и равенство, но не можах да ги спася. Защо си ме оставил, Господи? – Не съм те оставил, но те заковах, за да ти покажа, че има друго движение в Любовта, че в Любовта има сили. И какво казал Христос? – Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Ти, Който си Любов, да бъде Твоята воля, в Теб се влизам. И в бъдеще, да знаят всички хора, че трябва да се приложи Твоята воля и то не само от църквата, но от всички същества на земята. И в тази любов, като дойде слугата при господаря Си, той да го целуне и заедно с него да отиде да работи. Да му казва братко, а не да се отнася като господар към работник. И като работник, и като господар да се радваш, че светът е тъй построен.

       

      „Горко, казва Христос, на този град.“ – Тия градове не сте ли вие? Та какво ли няма във вашите градове? Какви ли не палати, какви ли не богатства! Всичко у вас е пълно. Сега си казвате: Да имам една каса, пълна с пари, например, десет милиона. А после добавяте: И една мраморна къща с богати входове, прозорците към изток, с фонтани, водопроводи, с хубава градина. Да имам автомобил, че като се оженя, децата ми да бъдат разкошно облечени, че като излезем на слънце, да кажа: Благодаря ти, Господи, за тази хубава къща, за всичко, що си ми дал. А после, като си поразтъркаш очите, казваш : Нищо няма, сън е това. Въздушните мехури се пукват; духна Господ, всичко изчезна. Сериозен е, казваш, животът; големи страдания има, ще се мре. – Да, докато не умреш, няма да оживееш. Чудно нещо, няма по-приятно от смъртта. Да минеш от едно състояние в друго; да минеш от физическия в духовния свят; да научиш законите и на двата свята. И онзи свят е като този, и в него има материя, но по-ефирна, по-пластична. Значи, и в другия свят човек продължава да развива съзнанието си, той не умира. Целият свят, цялата слънчева система, целият космос, всичко се движи в една нова посока. Човек не умира, но дохожда в такива условия, дето съзнанието му се пробужда. Този закон е неумолим. Земята влиза в нови, Божествени условия. Целият свят се пробужда. Който иска да остане в старите условия, може да си остане. Казано е в Писанието: „Грешните ще изчезнат, а праведните ще се умножат и благословят.“ Ще кажете, че този закон е жесток.

      Ще изясня мисълта си. Представете си, че цялята земя е покрита с лед. За да се махне ледът, трябва да се разбива с чукове, с търнокоп. Иначе не може да се живее. Ледът трябва да се махне, но с чукове нищо не се постига. Като изгрее слънцето, ледът ще се стопи. Колкото повече се усилва слънцето, толкова по-лесно се топи ледът. Ледовете, това са грешните хора. Какво ще стане с тях? – Ще изчезнат. Жестоко ли е това? – Какво ще стане после? – Наводнение. То представя добрите хора. – А след наводнението? – Ще излезе буйна растителност. Земята ще се покрие с дървета и цветя. Не е ли по-добре да изчезнат грешните от лицето на земята? Те ще изчезнат от повърхността на земята и ще влезат във вътрешността й – там да работят. Тяхната енергия ще влезе в земята. Това значи, грешните ще носят праведните на гърба си. На всеки грешен по един праведен. Казвате: Ужасно учение! Да носиш човек на гърба си! –Дивачката не носи ли облагородената присадка на гърба си? Кой ви дава право да присаждате? Според мен, това е в реда на нещата. Щом искаш да опитомиш дивата череша, ще я опитомиш; нека дава хубави плодове. На същото основание, питам: Защо да не присадиш един грешен човек? Щял да плаче. Не е в това въпросът. Икономията на природата изисква да се прави това, което е нужно за общото развитие на всички същества. Следователно, страданията са допуснати, когато служат за общото Добро.

       

      Казвате: Значи, нашите страдания ще минат през Божествения нож? – Да, ще минат. Този нож ще реже. Малките клончета ще се режат и ще се превързват към голямото дърво. Това ще им причини болка, но един ден те ще израснат. Голямото дърво ще ги обикне, като новородени деца, и ще каже: Обичам ви! Сега и аз ви проповядвам едно опитно учение. Ще ви дам разумни методи, каквито никой досега не ви е давал. Това са методи, с които живата природа работи. С тях работят възвишените, разумни същества. Дали същестуват те, или не, това е друг въпрос. Дали съществува Бог, или не, това е друг въпрос. Има нещо, което съществува за всички, което никой не може да отрече. Това е Любовта. Кога сте били щастливи? – Когато сте обичали. Тогава сте имали сила да работите. Щом изгубите любовта, отчайвате се. Когато майката изгуби детето си, отчайва се. Когато братът изгуби сестра си, той се отчайва. Когато изгубите приятеля си, пак се отчайвате. Това са факти. Кой ще ги отрече? Аз констатирам фактите, както са: нито преувеличавам, нито намалявам. Друг е въпросът, как ще обясните философски фактите. Важно е, че тези факти са извлечени от живота. Който не вярва в тях, нека дойде при мене, но искрено, чистосърдечно. Не е нужно да ви доказвам, съществува ли Бог, или не. Щом живеем, това е най-същественото доказателство. Ако ти не вярваш в своя живот, в своя ум, в своето сърце, в своята воля, в какво друго вярваш? Вярваш ли, че мислиш? Вярваш ли, че чувстваш? Вярваш ли, че действаш? – Вярвам. – Вярваш ли, че имаш душа? Вярваш ли в своята сила? – Вярвам. – Можеш ли да направиш нещо с тях? – Мога. – Добре тогава. Аз имам едно хубаво рало, един хубав кон и десет декара земя. Ще ти дам земята си на изполица. Ще делим по равно, приятелски. Ралото, конят, земята ще бъдат от мене, а от тебе само работата. – Не искаш ли много? – Не, половината за мене, и половината за тебе. Ако не си съгласен, ще се сменим. Ти ще останеш на моето място, а аз ще поема работата. Аз не се страхувам и срамувам от работа. Ще ора и ще копая, но имам важна работа, която не мога да отложа. Ако ти можеш да я свършиш, вземи моето място и свърши моята работа. Аз ще работя на нивата и пак ще деля наполовина с тебе. Ще работим в името Божие без лъжа. Такъв е законът. Честност се иска от всички. В школата не се позволява никаква лъжа. За света, въпросът е поставен другояче. Там има закони, нека съдят според тях. В школата има закони само за доброто. Който греши и прави зло, ще се намери вън от школата. Там няма закон за злото. Който иска да живее в Божествения свят, той може да живее само в закона на Доброто.

       

      Христос казва: „Горко вам!“ – Кои вам? – Горко на добрите, на онези, които не правят добро в Божествения свят. Такъв е законът. Казвате: Ето едно учение, което развращава хората. Продължавам: Горко на престъпниците, които не правят престъпления. Обяснявам тази мисъл: Горко на корените, които не слизат до земята, да оберат соковете й. Горко на клоните, които не отиват нагоре, да оберат слънчевата енергия. – Това не е ли кражба? – Да, но почтена и благородна. Понятието „кражба“ има за вас друго значение. Аз не съм за кражбата, но като казвам: Горко на престъпниците, които не правят престъпления. Подразбирам: По-добре едно същество да мисли, отколкото да седи в бездействие. И неправилно да мисли, но да не е без работа. Горко на добрия, който не прави добро! За предпочитане е добрият да сгреши, но да не остава в будическо състояние. Какво означава „будическо състояние“? То е състояние на унес, на забрава. Това е криво тълкуване. Аз си послужих с вашето разбиране. Аз познавам това състояние. То е състояние на голяма активност. В това състояние изпада само онази душа, която обхваща всички същества – от най-малките до най-големите. Тя излива любовта си върху тях, за да ги издигне. Това означава „будическо състояние“, а не както индусите го разбират. Ако искате да ви го докажа, и това мога. Достатъчно е да духна пред вас, за да паднете на земята. Като духна на себе си, и аз ще падна на земята. След това ще ви кажа: Идете сега в онзи свят да проверите нещата. И като се върнете, само истината ще говорите. Тогава във вашия живот, в душата ви ще се роди нова мисъл, нова дейност, нова работа и нова култура.

      „Горко на вас, които не правите добро!“ Сега, мои приятели, ще ми бъде приятно, ако хванете някой престъпник и го доведете при мен. През годината едва ще се намери един, който да дойде при мен. На стражарите казвам: Гледайте да хванете някой престъпник. Мъчно се намират престъпници в доброто. Като хванат такъв престъпник, веднага му четат резолюция и го турят в затвор. Питам младите, които ме слушат, разбират ли това? То означава: човек трябва да се движи не само по права линия, но и нагоре. С други думи казано: Всяка идея трябва да има не само дължина и ширина, но и дълбочина. Млад е само онзи, който се движи в три посоки: по дължина, ширина и дълбочина. Жабата само кряка, нищо друго не знае. Казвате, че някой бил млад, защото имал черна коса. Само черната коса ли прави човека млад? Лесно може да побелее косата на младия. Достатъчно е да мине през големи страдания, за да побелее в 24 часа. И на сън косата побелява. Като се събудиш, казваш: Добре, че беше сън. Като, поставя човека в магнетичен сън, мога да го прекарам през големи мъчнотии, да побелее косата му. После пак го прекарвам през такъв сън, и той влиза в света на любовта и блаженството. Като се събуди, вижда, че косата му е черна, руса или кестенява, каквато е била по-рано. Така постъпва и природата. Не мислете, че тя нищо не вижда. Природата гледа с широко отворени очи и всичко вижда. Като не слушаш, тя мръдне тояжката си, и косата ти побелява. Като обещаеш, че ще изпълниш закона на любовта, тя казва: Добре, и аз ще приложа своя закон – ще ти върна младостта и силата. Казваш: Не чувам добре, малко съм оглушал. – Зная, защо си оглушал. – Нервен, неразположен съм малко. – Зная, защо си нервен. – Нетърпелив съм малко. – Само любовта е дълготърпелива. Търпението е качество на любовта. Когато любиш, търпиш. Значи, вън от любовта търпение не съществува. В основата на съзнателната любов лежи търпението. – Защо търпиш? – За любовта. Велика любов е тази, която понася всичко с търпение. Казваш: Братко, готов съм да понеса всичко, заради великата, безпределна любов. Само любовта дава сила и мощ на човека да издържа на всичко. Като работиш за любовта, не се страхувай от нищо.

       

      Днес искам от вас повече престъпници, по-малко праведни. Много праведни хора се наплодиха в света. Светът е пълен с праведни. От такива, именно, страда той. Когото да срещнете, все ще мине за праведен. Никой не казва за себе си, че е грешник. Всеки казва: Аз съм благороден, праведен човек. – Аз се страхувам от праведните. Бих желал да срещна някой, който да каже за себе си, че е паднал, грешен човек. Грешници трябват на света, да дадат от своите сладки плодове.

      „Горко на тебе, Хоразине!“

       

      „Горко и на тебе, София! Горко ти, ако не раждаш престъпници в Доброто!“

      Бъдете верни на закона на доброто и на любовта! Бъдете верни на новото разбиране!

      Сега ще прекратя беседата си, която започнах научно. Друг път ще я продължа, по-научно. Колкото по-нагоре отивам, толкова повече ще повишавам. Езикът ми ще стане неразбираем, защото ще употребявам някои специални думи. Ако можете да приложите една стотна от моето учение, вие ще станете щастливи. Не искам повече от една стотна. Питате, защо си служа с думите „моето учение“? – То не е лично мое учение. Ти казваш за нещо, че е твое; и аз казвам, че нещо е твое. Значи, това, което ти казваш, и аз го казвам. Има ли нещо лошо в това? Ти казваш: Мое е това. – И аз казвам същото. Казваш: Видиш ли, този проповядва моето учение. Ама моето учение е съдържателно. – И аз подържам това, което и ти подържаш. Казваш: Повече престъпления! И аз казвам: Повече престъпления! Ти искаш повече пари, и аз искам повече пари. – Да направим повече къщи! – Къде? – Дето и да е. – Не, нагоре, защото долу няма място. Празни места има само нагоре. Правата линия е заета вече. Ако искаш да си направиш много къщи, ще отидеш в горния свят. Сега е време да си вземете, колкото може повече места.

      Ще се отклоня малко, да кажа нещо за кръстенето на православните. Като се кръстят, те свиват трите си пръста. Какво означава това? Българинът свива трите си пръста и с тях хваща хапка хляб, потопява я в солта и я туря в устата. Казвам: Ако си намислил да правиш престъпление, първо отчупи една хапка хляб, хвани я с трите си пръста, потопи я в солта, изяж я и тогава направи престъплението. Следователно, ако правиш престъпление, направи го в името Божие. Сега хората правят благодеяния в името Божие, но светът още не се е оправил. Обърнете процеса! Направете поне едно престъпление в името Божие и вижте, какъв резултат ще има. Например, жената казва на мъжа си: Слушай, няма да помагаш на бедните, мисли за децата, за дома си. Всеки месец ще ми даваш отчет, какво си направил с парите. Ако сметката не излиза, да му мислиш! Аз казвам на мъжа: Слушай, приятелю, направи едно престъпление в името на Бога и Христа. Нека жена ти се сърди и вика, но освободи се от нейния закон. Бръкни в кесията си и дай на бедния, когото си срещнал на пътя си. Кажи си: Както и да ме съди жената, и аз съм свободен да направя нещо за Господ. Това значи, да направи мъжът едно престъпление по отношение на жена си. И жената може да направи едно престъпление по отношение на мъжа си. – Той ще ме бие. – Много пъти те е бил, нека те бие един път заради Христа, заради Любовта.

       

      Желая, отсега нататък страданията ви да бъдат съзнателни, да знаете, защо страдате и защо живеете. Човек страда и живее, за да придобие великите добродетели, да стане разумен, да нареди съзнателно живота си и да отхрани добри синове и дъщери, от лицата на които да излиза светлина. Истински син е този, който се вглежда в нуждите и страданията на баща си и всякога е готов да му помага. Ако бащата заболее, той не оставя слуги да го гледат, но сам се грижи за него. Той нежно го целува и пита: Татко, как си днес? Но какво виждаме в днешния живот? Майката и бащата треперят над детето, наричат го ангелче, но когато остареят, синът и дъщерята ги наричат „дъртите“, гледат да се освободят от тях. Синът казва: Дъртият заболял нещо. Пратих един лекар да го прегледа. Пазарих един слуга да му услужва. Светът не се нуждае от такива ангелчета. Това са ангели без крила. Ние се нуждаем от ангели с крила. Като родиш син, трябва да му израстнат крила, та като дойде при болния си баща, да каже: Татко, благодаря за всичко, което си направил за мен.

      Синът пише на баща си от странство, дето отишъл да учи: Честит ден! – 200. След две седмици бащата праща 100 лева на сина си и отговаря: Благодаря – 100. Значи, синът поздравява бащата телеграфически и му иска 200 лева. Бащата отговаря: Пак ли искаш пари? Пращам ти сто лева. Защо синът не пожелае на баща си да живее 200 години, а му иска 200 лева? Казвам: По-добре да прекарате 100 години разумен живот, отколкото 200 години неразумен живот.

      Беседа от Учителя, държана на 5 ноември, 1922 г. София.

       

      * Лука 10:12.

    • 06
      06.Ноември.Неделя

      Лекция „Истината за Рождество Христово“ от Теодор Николов

      11:00 -13:00
      06.11.2022

      Приятели, утре започва обиколката ми из страната, а новата лекция „Истината за Рождество Христово“ е любимата ми от всички, които съм подготвял дотук – вярвам и за вас ще бъде много интересна и обогатяваща 🙂

      6 ноември 11:00 – СОФИЯ (този път сме в още по-голяма зала – в Парк Хотел Москва)

      БЕЗПЛАТЕН ВХОД
      👉 ВИДЕО ПОКАНА: https://youtu.be/qk_BCSuV5Oc
      📚Както винаги, ще нося за всички посетители много безплатни книги на духовна тематика (https://istina.bg/virtualna-biblioteka/)
      📘За многобройните приятели от чужбина и от градовете, с които за съжаление няма да успеем да се видим, ще качим видео запис от беседата, както и остава възможността за заявка на безплатни книги от тук: https://forms.gle/QRyPywojBXUZv1Ln7
      Очаквам ви с трепет ❤ ❤ ❤
      P.S. Това ще ми бъде последната голяма обиколка на страната тази година. През втората половина на ноември планирам и още една ценна лекция, която ще представя само в няколко големи града + онлайн. За след това подготвям други изненади 🙂 ❤
    • 11
      11.Ноември.Петък

      Софийска премиера на две книги от Димитър Калев

      17:00 -20:00
      11.11.2022
      Скъпи приятели, сърцето ми ви очаква на софийската премиера на монографията „ПЕТЪР ДЪНОВ, УЧИТЕЛЯ“ и лиричния сборник „ЕВТЕРПОСОФИЯ“ – и двете от Издателство Захарий Стоянов
      11 ноември 2022, 18:00 ч., в Културен клуб „Тракия“, ул. „Стефан Караджа“ 7А
      Димитър Калев
    • 12
      12.Ноември.Събота

      Духовен наряд с групата на Мария Майсторова

      07:00 -09:00
      12.11.2022

      ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 12 НОЕМВРИ – 7.30 ч. СУТРИНТА – ОНЛАЙН

       

      „Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на Земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използвали разумно.”

       

             /Из “Учителя говори”/

       

      ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

       

      Нека тази сутрин призовем за подкрепа на България и за духовното ни общество, което ще проведе днес поредното ОС –  нашите ангели-пазители със следните молитви и песни:

      Да започнем с химна “Аум” и песента “Той иде”. И да продължим с молитвите:

      • Добрата молитва
      • Лозинката – 1 стих
      • Молитва за България
      • Молитва на избраните
      • Господнята молитва
      • И да завършим с формулата, която се казва и при земетресения: “Всичко, което е Добро, мога да приема. Всичко, което е Добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво Добро, няма Сила, която може да ми попречи. Защото вярвам в живия Бог на Любовта, Който е създал всичко в света.” /три пъти/

       

      ЛОЗИНКА

      1. За идването на Божия Мир.

       

      Желая, Господи, във всичката Твоя пълнота да дойде Твоят Мир в моето сърце и в сърцата на всички, за да носим мир и радост на всички страдующи, на всички онези, които Те чакат и са готови да извършат всичко на Земята за Твоята Слава.
      Благослови, Господи, нашето дело, което сега предприемаме, да е за слава на името Ти на Земята.
      Да бъде. Господи, тъй както си казал:
      „Мир ви оставям. Моя Мир ви давам“.
      В размишление ще се молим на Бога да ни се даде начин да бъдем разумни, да носим мир навсякъде, както е казано В Писанието: „Искайте мир с всички човеци!“

       

      МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

       

             Господи Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост.

             Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благословил меча на нашия воин и Си Го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя – Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля.

             Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава.

      Амин!

       

      Молитва на Избраните

      Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество. Окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето.
      Стори, Господи, Боже мой, това заради Великото Си Име, с което си знаем през всичките векове.
      Направи да се освети Името Ти пред всички народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш.

       

      Разпръсни враговете ни, Господи, пред Лицето си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело.

       

      Ти, Господи, сам действай сега с крепката Си Ръка. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което Име Ти си благоволил да Те призоваваме.

       

       

      Мили приятели,

       

      Днес ви предлагам за прочит беседата “Не знаете що искате”, която е особено актуална днес за нашето духовно общество и ви моля да си запишете в една тетрадка онези мисли от Живото Божествено Слово, които са докоснали вашите умове и сърца! Силно се надявам, че тези записи ще помогнат на всички ни да ги приложим по лесно в ежедневния ни живот като добрите ученици от Школата на любимия ни Учител.

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ

       

      Не знаете що искате

       

      Неделна беседа , София, 12 Ноември 1922г.,

      А Исус отговори и рече: „Не знаете, що искате.” *)

      „Ако говоря с ангелски и с человечески езици, а Любов нямам, нищо не съм.”

       

      „Не знаете, що искате.” Всички хора разбират значението на глагола искам, но тури ли се пред него частицата „не”, глаголът приема отрицателно значение. Казваш: Не искам, не зная, не разбирам. Някои хора се хвалят с невежеството си. Те са агностици, т. е. хора, които отричат знанието. Те казват, че човек не може да знае всичко. Коренът на думата гностик се крие в един стар език „гноси”. Българинът казва „носи”. Значи, двете думи имат един и същ корен.

       

      Сега, това е въпрос на филологията, която още не съм засегнал. Някога ще ви обясня, какво нещо е филологията от окултно гледище. Казваш: Искам. Този глагол има отношение към известно желание, което показна, че ти липсва нещо. Казваш: Не зная. Значи, не знаеш, какво искаш. Човек трябва да иска същественото. Много неща можеш да искаш, но разумният иска същественото. За гладния същественото е хлябът. Ако човек умира от глад, а иска нови дрехи, като за Великден, той не знае, какво иска. Какъв смисъл има новата дреха за него, ако на другия ден го очаква смърт? За умрелия новите дрехи и обувки са безпредметни.

       

      Един ден Бог изпратил архангел Михаил на земята да научи три неща. Това било наказанието му за някаква грешка, която той направил на небето. Архангел Михаил попаднал в Русия и се условил за чирак при един беден, прост обущар. Тук трябвало той да научи трите неща. В скоро време Михаил научил изкуството да прави обувки и станал опитен обущар. Каквито обувки му поръчвали, правел ги в съвършенство. С това той повдигнал името на господаря си, като добър майстор. Един ден в обущарницата влязъл един помешчик, който се обърнал към обущаря с думите: Слушай, приятелю, нося ти тази хубава кожа, от която искам да ми ушиеш здрави, хубави обувки. Искам да ги нося поне една година, без да изгубят фасона си. Ако не ме задоволиш, ще пати главата ти. Обущарят взел кожата и, като си излязъл помешчикът, казал на чирака си: Слушай, Михаиле, от тези обувки зависи нашето бъдеще. Ако не можем да задоволим този помешчик, ще пострадаме. – Лесна работа, казал Михаил. Взел кожата и започнал да крои обувките. Обущарят следял, какво прави и, ужасен, извикал: Михаиле, какво правиш? Това са чехли за мъртвец, не са модерни обувки, каквито помешчикът иска. – Бъди спокоен, всичко ще се нареди, както трябва. Чиракът спокойно продължил работата си. Не се минало и половин час, в обущарницата влязъл слугата на помешчика и казал: Моля, не кройте новите обувки за господаря. Той е мъртъв вече, направете му чехли за умрял. Казвам: Много хора си поръчват хубави, здрави обувки, но чиракът Михаил крои чехли за умрял.

      Христос казва: „Не знаете, що искате.” Значи, човек трябва да знае, какво иска. – Защо? – Защото желанията играят важна роля в живота. Желанията на човека трябва да бъдат строго определени. Мислите и желанията са важни елементи в духовния свят. Цял свят може да оспорва съществуването на духовния свят, но аз говоря за него положително, като за свят, който познавам добре. Може някой да иска диспут с мене, готов съм. Мога да изляза на научен диспут, да докажа съществуването на духовния свят от гледището на всички науки. Обаче, който иска да диспутира с мене, трябва да има знания.

      От геометрията знаете, че срещу равни страни лежат равни ъгли. Ще кажете, че страните на ъглите са прави линии. Така е, обаче, не винаги правата линия подразбира прав път. Да вървиш по права линия, това не показва, че си в правия път. Някога вървиш по права линия и си в правия път – това е съвпадение. Но не всякога съвпадението е правилно. И крадецът, като го гонят, избира правата линия, но не е в прав път. Казваш: Младият трябва да върви прав, никога да не се пригърбва. Обаче, има случаи, когато и младият трябва да се наведе и пригърби. – Възможно ли е това? – Възможно е. Когато минава през гъста гора, младият трябва да се навежда, да не го удрят клонете. Следователно, при известни условия ще ходиш прав, а при други – прегърбен. Казваш: Изкривих се. – Това изкривяване няма нищо общо с кривата линия, с кривия път. Някога кривата линия се съвпада с кривото, а някога кривото се съвпада с правата линия. Колкото е възможно едното, толкова е възможно и другото.

       

      Как определят учените правата линия? Те казват: Най-късото разстояние между две точки е правата линия. И между две точки може да се прекара само една права. Казвам: Правата линия е най-малката отсечка от окръжността. С други думи казано: Правата линия е най-малкото разстояние между два радиуса. Някои математици оспорват това, но според мене, всяко нещо, което се отрича и оспорва, е истинно; всяко нещо, което не се отрича, нито се оспорва, не е истинно. Много естествено, как ще оспорваш и отричаш онова, което не съществува? Ще кажете, че това е софистика. Не, това е истината. Сега аз говоря, а вие слушате – това е реалност. Моите думи, като реални, могат да се оспорват. Моите думи, моята логика са резултат на самия мене. Следователно, аз съм корен, а който ме слуша, е произведение. Ще кажете, че човек се развива по еволюционен път. Човек се развива в две направления: по еволюционен и по инволюционен път. Това са процеси, които съществуват и в математиката. Например, имате числата 2, 3 и т. н. Те са корени на дадени числа. Те вървят по инволюционен път. Ако същите числа подигнем в степен, тогава имаме еволюционен процес. Питагор казва: Пространството, което се съдържа в квадратите, построени на катетите на правоъгълния триъгълник, е равно на пространството, което се съдържа в квадрата, построен на хипотенузата. – Що е хипотенузата? – Всеки радиус на кръга. Тя е жива, активна линия. – Що са катетите? – Единият катет е човешкият ум, а другият – човешкото сърце. Резултатите на катетите, във време и пространство, са равни на енергията, която ги е произвела. Същото казваме и за енергията, която снарядът развива. Изчислено е, че енергията, която даден снаряд произвежда, се крие в самия снаряд.

       

      Учените правят ред изчисления, да намерят отношението между енергията, която снарядът развива, и количеството енергия в самия снаряд, преди избухването му. Питам: Енергията, която ябълчната семка развива в процеса на развитието, в самата семка ли е? Част от енергията е в семката, част от енергията е в почвата, водата, въздуха и част – в слънчевата светлина и топлина. Като се посее в земята, семката има възможност да събере енергията на всички тези елементи и да си направи една малка къща – ябълчно дърво. Това показва, че в семката е скрита известна разумност. Значи, в разумния живот се постигат всички желания. Оттук вадим заключението, че елементите на разумния живот са извън човека, а не в самия него. Ще кажете, че това е философия. – Да, философия, но тя ви е потребна. Казвате, че всичко зависи от човека. – Не от човека, но от разумността в самия него и вън от него. Тази Разумност наричаме Бог.

       

      Задачата на човека е да си състави ясно понятие за Бога. Не е достатъчно да четете, какво са казали богословите и философите за Троеличния Бог, за Бога като Любов. Самите философи трябва да имат ясна представа за това, което пишат. И за човека казват, че има едно или две лица, че е едноличен или двуличен. Българите имат лошо мнение за човек с две лица, а още по-лошо за човек с три лица. Значи, ако човек има три лица, казват, че е лош. Като се казва, че Бог е троеличен, това считат за нещо свещено. Де е лошото: в идеята за троеличието, или в разбирането на човека? Ако троеличието на Бога е свещено нещо, защо троеличието на човека да не е същото? Тази идея трябва да се изясни, да няма двояко значение. Духовенството първо трябва да изясни противоречията в живота, а не само да казва, че хората трябва да се обичат. – Как да се обичат? Колко вида любов познавате? Според мене, има четири вида любов: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Има и други видове любов, но аз спирам до числото четири – Питагоровото число, с което измерват нещата. То е абсолютно число. Под абсолютно разбирам това, на което умът поставя прегради. И човек може да бъде абсолютен и неабсолютен. Тръгваш някъде, абсолютен си; спираш се, не си абсолютен. Всяко тяло в движение е абсолютно; щом спре движението си, не е абсолютно.

       

      По какво се отличава Божествената любов от другите видове? Божествената любов е неизменна и постоянна във всички свои прояви, във време и пространство. Тя никога не се изменя. Когато обещае нещо, Бог го изпълня точно навреме, с точност една стомилионна част от секундата. С такава точност се измерват имагинерните, въображаемите числа. Несъществуващите, т. е. имагинерните числа „i” са равни на една стомилионна част от единицата. Този въпрос оставям на математиците, те имат думата. Аз говоря за Любовта.

       

      И тъй, Божествената любов е неизменна. Тя представя вечна скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот.

      Ангелската любов се отличава по своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с тази любов, не боледува.

       

      Човешката любов ограничава. В нея има страсти. Тя е раздвоена. В нея има и добри, и лоши разположения.

       

      Животинската любов се отличава по това, че лесно забравя.

       

      Следователно, четирите вида любов представят четири единици, с които човек работи по математически начин. Дохождаш при мене и се оплакваш, че работите ти не вървят, че жена ти, децата ти се объркали; в религиозно отношение са загазили; в обществото не са добре поставени. Не зная, какво да правя. – Започни с животинската любов. – Възможно ли е това? – Да, започни с животинската любов и постепенно върви нагоре. После ще дойдеш до човешката любов. – Животно ли съм, да започвам с животинската любов? Ти не разсъждаваш правилно. Какво лошо има в животното? Думата „животно” е прекрасна, но хората са я изопачили. Тя произлиза от живот. Животното е същество, което се радва, което скача, люби. Че ходи на четири крака, това нищо не значи. Казвате за животното, че е четириного. Питам: Преди да се изправиш на два крака, ти не пълзеше ли на четири крака? Ти си забравил това и казваш: Човек съм, ходя на два крака. Аз ще ти напомня, че някога си ходил на четири крака.

      И тъй, започни с животинската любов, за да забравиш грешките на хората. – Как ще започна с тази любов? – Като забравиш грешките на хората. Как котката проявява любовта си към мишката? – По животински начин. И в дупката си да се скрие, мишката мисли само за котката, а котката – само за мишката. С ред факти мога да ви докажа, че между котката и мишката съществува такава любов, каквато не подозирате. С часове котката седи пред дупката на мишката и говори: Мила мишчице, моя възлюбена, излез малко да те видя! Мишката си подаде главичката, засмее се и се скрие в дупката. После тя пита майка си: Мамо, моят възлюбен ме чака вън, да изляза ли? – Не, още не си за женене. Какво ти дава? Обещава ли ти нещо? – Много неща ми предлага. А котката седи пред дупката със затворени очи и чака да излезе мишката. Защо котката затваря очите си пред мишката? С това тя иска да каже, че е безкористна, т. е, сляпа за любовта на света. Мишката пита котката: Право ли говориш? – Ето, виж, че от няколко часа съм със затворени очи, нищо не ме интересува. Обаче, щом мишката излезе от дупката, котката веднага я хваща и казва: Сестричке, ще те приема на гости у себе си, да видиш моята любов. Казвам: Котката ви дава добър пример, как да постъпвате. Нека човешките грешки влязат във вашата гостна стая и забравете всичко.

      Как постъпва човешката любов? – Тя ограничава. – Какво означава думата „человек”? Първата сричка „че” произлиза от един стар език и означава ученик. Сричката „век” има друг корен и означава същество, което иска да се учи. Някои заместват думата „човек” с думите „цял век”. Тези думи са неразбрани. Кой може да бъде ученик? Само онзи, който чете. Обикновено, учените, професорите четат. Според мене, който чете, той е ученик. Няма учени и професори в света. Който чете, той е ученик в дадения момент. Той иска да разбере какво е измислил писателят, какви са неговите възгледи. Всеки, който решава една задача, той се учи, той е човек. Следователно, ние сме човеци на земята, разтваряме книгите, гледаме, изучаваме ги. Сега, по какво се отличава човешката любов? – Тя всякога ограничава. – Не е така. – Може да не е абсолютно така, но моето твърдение се подкрепя от ред примери. Мома залюби един момък. Щом се ожени за него, тя веднага го ограничава. Преди да се ожени, той бил свободен: дето искал, там ходел – в гората, на планината, по градовете, по кафенетата. Щом се оженят, тя започва да му казва: Слушай, ти знаеш, че те обичам. Без мое позволение няма да ходиш никъде. Ако отиде на кафене, ще й каже, защо отишъл. Ако направи някаква търговска сделка, ще й даде сметка, защо направил това. Тя става господарка, а той слуга. След всичко това, той мисли, че си намерил другарка! – Не, той си намерил господарка, която му иска сметка за всичко. Така става и с мъжа, и с жената. Щом се влюбиш, така става. Вън от ограниченията, не съм срещал нито едно изключение. Друг е въпросът в ангелската и в Божествената любов. Там няма никакви ограничения. Обаче, докато се дойде до тази любов, човешката е на мястото си. Ще любиш човека по човешки. – Как? – Ние знаем, какво представя човешката любов. Докато любиш по човешки, ще ограничаваш злото и в себе си, и в другите хора. Значи, човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравиш грешките на хората, като ограничиш злото в себе си и в другите, ти дохождаш до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената – на човешката. И тъй, докато се обиждаш, ти си в животинската любов. Обиждаш се, че някой ти казал животно. Искаш нещо идеално. Щом е така, ще живееш и ще любиш по ангелски. – Имам ли ангелско сърце? – Ще правиш усилие да любиш хората, както ангелите ги любят. Който иска да има ангелска любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато ангелът обикне някого, поставя го в огнището и ако може да издържи тази висока температура, той започва да му преподава новата наука за живота. Който не издържи на този огън, превръща се на дим и пепел. Така ще постъпва ангелът с него, докато го кали. Ту ще го туря в огъня, ту ще го вади. През девет реторти ще мине, но ще се кали. Ще плаче, ще вика, докато стане чист като ангел. Ангелската любов се отличава с чистота. Тя прекарва човека през огъня. Който има ангелска любов в сърцето си, се отличава с топлина. Неговото тяло и сърце са топли. Той мисли добро на всички хора, на всички живи същества. Злото е ограничение, изстиване. Следователно, студът произлиза от омразата, а топлината – от любовта. Дето има топлина, там е Любовта.

      В заключение на всичко това, казвам: Щом прекараш някого през животинската любов, ти забравяш грешките му; щом го прекараш през човешката любов, ти ограничаваш пороците му; щом го прекараш през ангелската любов, ти го туряш в огъня, който чисти. Най-после, ще вдигнеш своя ближен на раменете си, ще го поставиш на вечната канара и ще му кажеш: Сега ще научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците в себе си и в своите ближни и най-после ще се домогнеш до смисъла на живота. – Не може без пороци. – Знаете ли, какво нещо е порокът? Трябва да имате ясна, конкретна представа за порока.

      Представи си, че носиш в ръцете си скъпоценната чаша на господаря си. Някой те разгневи, и ти хвърлиш чашата на земята, на нея изкарваш гнева си. Чашата се счупва. Господарят ти те хваща и иска сметка от тебе, как счупи чашата. За да намалиш вината си, ти казваш: Както носех чашата, някой ме бутна, и тя падна от ръцете ми. – Не, кажи си истината. Бях гневен и, както носех чашата, хвърлих я на земята, да покажа силата си. Чашата се счупи. Хвърлих я съзнателно па земята. Казвам: Да изнасяш фактите, както са, това значи истински човек. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина турят лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Тук липсва доблест. Бъди доблестен, всякога говори истината! Не туряй лъжата при истината, нито злото при доброто.

      Вървиш из града. Срещаш един свой приятел, който ти дава една хубава слива. Щом изядеш сливата, веднага в ума ти дойде мисълта да посадиш кокичката й. Още същия ден я посаждаш и оставяш да изникне и израсте. След две – три години сливата е изникнала, пораснала, цъфнала и вързала плод. Като те питат, кой посади тази хубава слива, ти разказваш факта, както си е. Ако изопачиш факта и кажеш, че сам си ходил в Пловдив да си купиш от тези сливи и, като си ял от тях, посадил си една от костилките й. Ти не говориш истината. Защо изопачаваш факта? – За да предадеш по-голяма цена на сливата, както н на своя труд; да покажеш, че си готов да направиш всичко за една хубава слива.

      И тъй, предавайте фактите, както са, без никакво извъртане на истината. Кажи: Срещна ме един приятел, даде ми една хубава слива. Аз я изядох и след това посадих костилката в земята, Ако някой те похвали, че си направил много нещо, ще кажеш: Не, аз направих най-малкото, изкопах една дупчица, зарових костилката и, като изникна, отвреме-навреме я наглеждах. Главното нещо направи природата: слънцето, водата, въздухът и земята. Така трябва да се говори, а не да си предаваш повече цена, отколкото трябва. Ти само си посадил сливата, а всичко останало извършила природата. Сега ще дойдат свещениците да ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква. Не е така. Че българският народ дължи нещо на църквата, това е факт, но да се мисли, че той оцелял благодарение на православната църква, това не е истина. Какво ще кажете тогава за турците? Те не са православни. Как оцеляха? Как оцеляха будистите, които също не са православни? Друг е въпросът, ако всички останали народи, вън от православната църква, не са оцелели. И без православието те оцеляха. Значи, фактът, че православната църква спасила България, не е верен. Като народ, българите са съществували преди православната църква. Значи, в този народ има нещо повече, отколкото в православната църква. Българският народ е съществувал преди християнството. Сам Христос християнин ли беше? Православен ли беше? Защо Неговите последователи се наричат християни? Ако питате Христа, дали е християнин, Той ще каже, че не е такъв. Вие се наричате християни, защото вярвате в Христа. Ами Христос в кого вярва? Според мене, християнството не е база. Ще кажете, че християнството спасява. – Езичниците, турците не са християни. Значи, те не са спасени. Аз съм видял в другия свят много будисти, мохамедани, спасени. Как е станало това? Те поне не са християни. Кой ги е спасил? И нас ни наричат дъновисти. Казват, че съм проповядвал дъновизъм. Чудно нещо! Ето, пръв аз не съм дъновист. Какво разбират под понятието дъновист? Да се мисли, че някой е дъновист, това е заблуждение.

       

      „Не знаете, що искате.” – Какво трябва да иска човек? – Да постави идеите си правилно. Ще кажат свещениците, че ние сме такива – онакива. Не е така. Каквото и да се говори за нас, ние знаем, какво ще стане в света, какво иде. Затова, именно, аз искам да ви освободя, ако не от всички заблуждения и страдания, поне от някои. Ако ви освободя от всички страдания, на себе си ще причиня зло. Важно е да ви освободя от онези заблуждения и страдания, които пречат на развитието ви. Мнозина ме питат, как да се наричат – дъновисти или християни? Христос не е християнин, и аз не съм дъновист. Какво проповядваше Христос? – Любовта. И аз проповядвам любов. Христос казваше за себе си, че е Син Божи. Следователно, и вие може да се наречете Синове Божи. – Как, да се наречем Синове Божии? Това е богохулство! – Не е богохулство. Кой ми даде живот? – Бог. – Щом казвам, че съм Син Божи, аз изповядвам великата истина, какво животът, който е в мене, мислите, знанията, с които разполагам, са все от Бога. Една студентка казваше, че един от професорите, като преподавал, често споменавал името на своя учител – професор. Тя вади заключението: Нашият професор е ученик на еди-кой си професор. Ние сме ученици на нашия професор. Следователно, и ние сме ученици на този виден професор, когото нашият професор често цитира. Христос е Син Божи. Ние сме последователи на Христа. Следователно, и ние сме Синове Божии. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живот. – Кой е дал техният живот? – Майките и бащите им. – Ами техният живот? Така ще дойдете до онази безконечност на събиране и умножаване. Така влизате в областта на въображаемото число i. Де е истината? Ще дойдете до събиране на числата: 1 +1/1 + 1/1.2 + 1/1.2.3 + 1/1.2.3.4 и т. н. Тук са нужни логаритмични изчисления. Това е сложна работа.

      Какво се иска от човека? Да разбира сегашния живот. Чувствуваш едно неразположение или една радост в себе си. Задавал ли си въпроса, защо си неразположен, или защо си радостен? Някога имаш желание да мислиш. На какво се дължи това желание? То се дължи главно на четири фактора, които работят в природата. Пак ще си послужа с Питагоровата теорема. Ще взема един правоъгълен триъгълник с равни катети и казвам: Възможностите на ума са равни на възможностите на сърцето, т. е. единият катет е равен на другия катет. Възможностите на ума и на сърцето са равни на възможностите на волята, т. е. на хипотенузата в правоъгълния триъгълник. В ума се крият две възможности: мислене и чувствуване. Значи, умът първо мисли, после чувствува. И в сърцето има две възможности: чувствуване и мислене. Сърцето първо чувствува, а после мисли. Когато умът първо мисли, а после чувствува, а сърцето първо чувствува, а после мисли, работите вървят добре. Ако умът първо чувствува, а после мисли, и сърцето мисли, а после чувствува, работите се объркват. Задачата на ума е първо да мисли, после да чувствува; задачата на сърцето е първо да чувствува, после да мисли. Значи, имате два фактора, с по две възможности. Имате още два фактора: душа и дух, с по две възможности още. Може ли да определите, кога действува умът и кога – сърцето? Може ли да определите още, вашето чувствуване в даден момент на какво се дължи: на ума, или на сърцето ви? Може ли да определите, отде иде вашата мисъл: от ума, или от сърцето?

       

      „Не знаете, що искате”. С това Христос искал да каже на учениците си, че в тях трябва да се събудят възвишени мисли и чувства, с които може да разграничава видимите неща от невидимите. Ако гледате на човека от духовния свят, ще видите, че в него има двама души, които едновременно ходят и се разговарят. Единият е физически човек – по-плътен, а другият – духовен – по-ефирен. Физическият човек живее повече със сърцето, а духовният – повече с ума. Когато физическият човек е в съгласие с духовния, работите им се нареждат добре. Ако двамата не са в съгласие, работите им не вървят добре. Какво трябва да правиш? Ще се съгласиш с онзи ред на нещата, който е определен още преди слизането ти на земята. Твоят живот е бил определен, преди да си се родил. Този, който те придружава навсякъде, е съществувал в духовния свят преди тебе. Той знае и разбира всичко по-добре от тебе. Той се отнася приятелски с тебе, но е твой учител, и ти трябва да го слушаш. – Как ще го познаем? – В мъчнотиите и страданията. Неразположен си, недоволен си от жена си. Той ти нашепва: Всичко ще се оправи. – Няма честни хора на земята. – Има, ще ги намериш. – Не мога да спя, нервен съм. – Ще спиш, ще се успокоят нервите ти. – Нямам пари, жената, децата са боси, окъсани. – Не се страхувай, и пари ще имаш, и дрехи, всичко ще се оправи. Питаш: Кой е този в мене, който гледа на живота толкова оптимистически? Все ще се оправят работите, а те не се оправят. Защо не се оправят? – Защото не слушаш своя учител, духовния човек в себе си. Ти си един дървен философ и само философствуваш. Ти сееш все през зимата, градиш въздушни кули. – Какво трябва да правя? – Да изучаваш висшата математика на живота и прилагането на нейните закони. Може да съградиш един, златен палат във въздуха, но трябва да знаеш условията, при които можеш да градиш.

       

      Религиозните хора казват, че без религия не може. И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно чувство в тях. – Какво нещо е религията? – Връзка с Бога. – Какво означава свързването с Бога? – Според мене, да се свържеш с Бога, това значи, да имаш отношение към любовта, към всичко живо по лицето на земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията Любов в себе си. Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания. – Нима дървото страда? – Някога в дървото се пробужда съзнанието, както в човека. В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се освободят от този затвор и ще живеят като човеци. Ще кажете, че човек е дух, облечен в плът. – Преди да дойде на земята, човек, наистина, е бил дух. Като слязъл на земята, той се облякъл в материя – плът. Реалното е в духа, а преходното – в плътта. Значи, като умре, човек се обезплътява. – И това е преходно състояние. С човека стават два процеса: обезплътяване и въплътяване. Реално е това, което се обезплътява и въплътява. То е духът. Казват, че духът е вятър, т. е. въздух. – Духът не е нито вятър, нито въздух. Той е нещо, което постоянно се движи. Духът образува движението, но той сам не е движение. Какво ще разберете, ако ви кажа, че Бог е Любов, но Той сам не е Любов. Значи, Бог е нещо по-велико от Любовта. Обаче, условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка от Любовта, затова се казва, че Бог е Любов.

      Казано е в Писанието: „Плодът на Духа е Любовта, а плодът на Бога е Духът.” Любовта е най-малката сила, проявена на физическия свят. Няма дума, с която можем да изразим любовта. С колко думи си служим ние? Български език си служи с 60 хиляди думи, немски език – с 80 хиляди, английски – с около 260 хиляди думи. Това е приблизително изчислено, не е с абсолютна точност. Първоначалният език, с който някога хората си служели, бил много богат – около 35 милиона думи. Това е езикът на природата. С този език можете приблизително да изразите всички душевни преживявания, през които минавате. Днес, с ограничения човешки език, не можеш точно да определиш своите състояния. С една дума изказваш десетки неща. Какво, всъщност, искаш да кажеш, не знаеш. Казваш: Любя те. – Какво означава това, сам не разбираш. На английски, думата „bear” означава мечка, търпение и раждане. Тази дума се пише и произнася еднакво, но в изречението вече има различно значение. Питам: Как можем да се разбираме с толкова неточен език? Евангелистът казва, че като евангелската църква няма друга. И православният казва, че като православната църква няма друга. И като будистката няма подобна. Аз казвам: Няма друга сила, подобна на любовта. Тя включва всичко в себе си. – Докажи това. – Ще докажа. В евангелската църква животните не влизат; в православната църква – също; в будистката църква – също. – Защо? – Защото, според вас, животните нямат религия. – Не, и те имат религия, защото и те се обичат и любят. Основа на нашето верую е любовта. Следователно, нашата религия влиза и в животните, и в растенията. И растенията се любят. Възхищаваш се от аромата на едно цвете и казваш: Колко хубаво мирише! То не изпраща миризмата си до тебе, но до своя възлюбен. Ароматът на цветята е тяхната мисъл. Цветето изпраща мисълта си до своя възлюбен, с което иска да му каже, че го обича. Като мисли за своя възлюбен, то изявява своята религия. Аз отивам по-далеч и казвам, че нашата религия се среща и в минералите. Значи, религията, която проповядваме, е всемирна. В нея влизат и хората, и животните, и растенията, и минералите.

      Днес ни проповядват православие. Аз признавам само такова православие, такава религия, в която всичко може да живее. В нашата религия всичко живее, и вие можете да живеете. Досега сте живели в нея, и в бъдеще ще живеете. Ние не казваме, че къщите ви ще се разрушат, т. е. вашето верую ще изчезне. Дръжте си веруюто. Обаче, ние казваме, че като нашето верую друго няма. – Кое е вашето верую? – Веруюто на любовта. То казва: Любовта, която прониква в ума и създава мислите, е равна на любовта, която прониква в сърцето и създава чувствата и желанията. – Защо са равни мислите и чувствата? – Защото една и съща сила ги създава. Понеже в любовта няма пристрастие, тя дава колкото на ума, толкова и на сърцето. Волята пък, като възлюбено дете на майката и на бащата, взима всичко, т. е. тя е равна на сбора от човешките мисли и чувства. В заключение на това, казвам: Възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко желание. Разумната воля е в сила да реализира всяка права, Божествена мисъл и всяко Божествено желание. Всяко желание трябва да има четири качества едновременно: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И любовта трябва да бъде едновременно и животинска, и човешка, и ангелска, и Божествена. Това е закон. На земята животинската любов има по-голям простор, тя създава формите. Който се отказва от животинската любов, постепенно отслабва, изпосталява и се готви за небето. Ако животинската любов вземе надмощие, човек затлъстява. Всяка любов има граници, до които може да се прояви. Затова се казва, че мислите и желанията на човека трябва да се ограничават. – Не могат ли мислите и желанията ни да се проявяват свободно? Под „свобода” на мислите и желанията разбирам всяка мисъл и всяко желание да са за добро не само за отделния човек, но и на неговите ближни – хора, животни и растения. При това, всяка мисъл и желание трябва да са в съгласие с Божествения свят.

      Казва се за нас, че вярваме в живата природа. – Ние вярваме в Духа на Бога, а не в живата природа. – Де е Божият Дух? Де е духовният свят? Ще кажете, че не искате да се говори за духовете. – Какво нещо е дух? В първата глава на Битието е казано, че Бог създаде небето и земята. Как ги създаде, не се казва. Създаването на небето и земята е дълга история, за която Мойсей мълчи. Той е написал нещо откъслечно от тази история. За останалата част от историята той нищо не казва. Това, което е писал Мойсей за създаването на света, не е в съгласие нито с геологията, нито с цялата наука. И обратното е вярно: Нито писаното от Мойсей, нито писаното в науката е съгласно с това, което Бог е направил. Това е описание за децата, дето се казва, че а + b = c. Нещата са равни само за онези, които ги разбират, но не и за онези, които нищо не разбират. При това, нещата са верни, когато се проверяват.

       

      Казано е: „И Дух Божи се носеше по Земята.” Духът подразбира великата природа, т. е. Божественото начало, което обгръща всичко и твори. Днес думите „дух” и „душа” са изгубили своя първоначален смисъл. Под „душа” разбирам вдишване, а под „дух” – издишване. Това са два процеса на разумния живот. Индусите наричат тези два процеса Брама. Като издишал навън, Брама създал целия космос. Като създал света, той си казал: Много неща създадох, трябва да отнема нещо. Той и до днес продължава да изтегля по малко от света и да го поема в себе си. Като изтегли всичко, светът ще изчезне. След това той ще заспи и ще спи милиони години. Като му дотегне да спи, ще каже: Ще издишам всичко, което съм приел в себе си, и ще създам нов свят. Щом му домилеят децата т. е. хората, той ще ги поеме отново в себе си. Това не е никаква философия, това е детинско описание за създаването на света. След това ще кажат, че светът бил създаден от вдишването и издишването на Брама. Не, приятели, като говорите за вдишване и издишване, вие трябва да знаете вътрешния смисъл на тези два процеса. Дишането и яденето също са два процеса, които, събрани заедно, представят една сума. Кой е коренът на това число? Кой е коренът на погълнатото количество въздух? Кой е коренът на два кубически метра въздух? Не знаете. Кой е коренът на количеството хляб, който изяждате всеки ден? И това не знаете. Какви математици сте тогава? Трябва да знаете корена на всяка храна, която консумирате. Ще кажете, че не се занимавате с такива неща. Затова, именно, не сте поумнели. Ще се занимавате с всичко, което виждате: как растат и се развиват цветята, как връзват плод и узряват и т. н. Имате една семка; тя е резултат, сума от дадени числа. Кой е коренът на тази семка?

      Какво става в училищата? Учителят извиква ученика пред черната дъска и казва: Иванчо, начертай един правоъгълен триъгълник. Начертай по един квадрат на катетите и на хипотенузата и ми докажи Питагоровата теорема. Ученикът изговаря теоремата. – Докажи я сега. Ученикът я доказва.– Браво, седни си на мястото. – Какво е доказал Иванчо? – Нищо особено. Той издекламирал това, което някога казал Питагор. Иванчо се връща у дома си и казва на майка си: Мамо, днес учителят ме вдига на урок, и аз му доказах Питагоровата теорема. Цяло откритие беше това! Ти нищо не знаеш от тази теорема. Майката и бащата са доволни и казват на познатите си: Знаете ли, какво е научил наш Иванчо? Доказал днес на учителя си Питагоровата теорема. – Каква наука има в това доказване? Има нещо и в доказването, но трябва да отидете по-далеч, да влезете във вътрешния смисъл на тази теорема. Казвам: Иванчо, този квадрат е жива величина. Двата катета на триъгълника представят човешкия ум и човешкото сърце. В тях са вложени условия и възможности за развитието им. При това, възможностите на ума и на сърцето са равни. Такъв е законът. Хипотенузата е радиус на кръга, а радиусът представя кръга в движение. И в хипотенузата са вложени възможности. Изобщо, тези възможности показват, че животът се развива. Като изучават така Питагоровата теорема, учениците могат да мислят. Всички фигури са символи, с които природата заставя човека да мисли. Така, именно, математиката, както и цялата наука, има смисъл да съществува.

      Често хората изпадат в недоволство. Кое ги прави недоволни? – Еднообразието. Дето има еднообразие, там идат страдания. Живееш в заблуждението, че за да подържаш живота си, трябва само да ядеш. Яденето е средство, не е цел. Ще ядеш, и всеки ден ще извличаш корен от храната, която си консумирал. Дишаш – също ще извличаш корен от количеството въздух, който си поел. Знаете ли, отде е дошъл въздухът? И това не знаете. Благодарение на вашето незнание, вие всеки ден рушите това, което сте съградили.

      Един ден, когато Бог решил да направи човека, събрал всички свободни души, с цел да ги впрегне на работа в големия човешки организъм. Едни от тях взели участие в образуването на стомаха, други – в образуването на дробовете и сърцето, трети – на мозъка, четвърти – на ушите, пети – на очите, устата и т. н. Така бил създаден човекът – венецът на творението. Докато тези души живеели хармонично, в мир и съгласие, и човек живял добре. Случило се, че стомахът се отклонил малко от пътя и започнал да работи само за себе си. Всички останали души се събрали, да обмислят, какво да правят с него. Най-после те дошли до заключението, че трябва да изпъдят този съсед. Той мисли само за себе си, нищо не изпраща на другите. Изпъдили го, но с това положението на човека не се подобрило. Очите се отклонили от своя път. Всички души викнали против тях: Да изпъдим и очите. Много неща виждат те, но с това само ни препятствуват. Да ги лишим от правото на съседство. Изпъдили и очите. После били недоволни и от ушите, че слушат всичко, което става около тях. И тях лишили от право на съседство. Какво останало от човека? – Един разглобен организъм.

      Така постъпва днес църквата. Като срещне човек, който може да каже нещо повече от нея, тя казва: Да изпъдим този човек! Да го лишим от правото да говори! Какво ще остане от човека, като изпъдите от него стомаха, дробовете, сърцето, мозъка, очите и ушите? – Нищо не остава, освен една нула. На какво прилича това? – Един вол, с голямо съзнание за себе си, се отправил към една съвършено нова, красива чешма. Понеже бил жаден, турил устата си на чучура и хубаво се напил. После вдигнал главата си и казал на чешмата: Както виждаш, аз пръв пих от твоята вода. Понеже устата ми е свещена, съветвам те да не даваш на никого да пие от тебе. – Това е невъзможно. – Защо? – Както ти пи от мене без позволение, така още много ще дойдат след тебе, и те ще пият без позволение.

      Чешмата представя Божествен извор. Много хора са пили от този извор и продължават да пият. При това, който е пил от него, иска да забрани на другите да пит. Всеки има право да пие от Божествения извор. Той казва: Както ти имаш право да пиеш от мене, и то без позволение, така всички могат да пият. И пак ще остане вода за всеки жаден, който иска да утоли жаждата си. И тъй, не се страхувайте, че този, или онзи ще развали света. Тъй както светът с създаден, никой не може да го развали. Светът се развива добре – никой не може да измени неговия път. За някои може да е така – това е друг въпрос. – Ама аз страдам, мъча се. – Ти страдаш, но милиони същества се радват. – Тъмен е светът. – За тебе може да е тъмен, но не и за другите. Ето защо, духовенството няма право да казва, че и българският народ мисли като него. Днес българският народ не мисли като духовенството. В бъдеще той ще се различава още повече от тях. Бог е дал на българите проблеми за решаване, и те трябва да ги решат правилно. Тези проблеми не трябва да се ограничават от православието, от евангелизма или от католицизма. Ако православието се меси в задачите на българския народ, какво ще стане с него?

       

      Един гръцки поп си купил голяма нива от сто декара. Като я обикалял, той й казвал: Да знаеш, че поп ти е господар. Нивата му отговорила: Досега на 99 такива господари като тебе съм одрала кожата, и твоята ще одера.

      Българският народ е нива, която одрала кожата на много попове. И на сегашните попове ще одере кожата. Българският народ може да живее и без православие. Българският народ може да живее и без християнство, като сегашното, но никога не ще може да живее без любов. Радвам се, че е така. Аз проповядвам учението за любовта, и всички трябва да го приемат. Това учение прониква навсякъде и във всичко, във всички стари клетки. Няма място, дето то да не проникне. Щом то се проповядва, всички други учения могат да съществуват. Щом то проникне в света, ще има място за всички – и за социалисти, н за комунисти. – Кога ще стане това? – Само при закона на любовта. От любовта излиза всичко. В православието се чува само: Господи помилуй, Господи помилуй! – но житцето в джоба. Това не е служене на Бога. Истината трябва да се говори! Какво ще кажете за мене, ако сега, като говоря за Питагоровата теорема, искам от вас да платите по нещо. От човешко гледище, имам право. Дадох ви знание, и вие трябва да си платите. Обаче, това не е идейно проповядване. И вие ще ми платите, но не по човешки начин. Аз съм искрен и ви казвам истината. Природата работи по два начина: с метода на доброто и с метода на злото. И двата метода са живи. Злото е добър метод за разбиране на живота. При сегашния строй, сто души работят за едното. Той е техен касиер, събира печалбите им. Това е методът на злото. Доброто постъпва другояче. Сто души работят, и всеки има право да държи пари в себе си. Казвам на своите сътрудници: Дръжте парите в себе си. Нека всеки бъде касиер на парите си! Като ви проповядвам, аз влагам капитала си във вас, а вие мислите, че сте ме надхитрили. Истината, която проповядвам, не е моя. Един ден, когато пораснете, ще постъпвате благородно с всички, и тогава ще платите не на мене, но на Онзи, чиято е Истината. В бъдеще, като ви срещна, ще ви питам: Какво учение следвате? Имате ли любов в душата си? Божествена ли е вашата любов? Стоиш ли на речната канара, на която целият космос почива? Имате ли чистотата на ангелите? Вашата любов може ли да ограничава злото? Може ли да забравя всичко, като животинската? Ако любовта ви има тези качества, дайте ми ръката си! Това е любов. И учените, като намерят грешката в изчисленията си, всичко забравят и се радват на резултата си.

       

      Помнете: Новият живот изисква правилно разбиране. Вие трябва да бъдете здрави, щастливи. Имате деца, трябва да ги възпитавате. – Бог ще уреди всичко, няма защо да се безпокоим. – Не е така. Бог ще нареди всичко чрез вашия ум и сърце. Бог ще нареди всичко чрез Божествената любов, чрез ангелската любов, чрез човешката любов и най-после и чрез животинската. Всички тези същества работят за вас, и вие трябва да им благодарите. Като впрегнеш вола си в колата, потупай го по гърба и му кажи: Благодаря ти, че ми услужваш. Ако не му благодарите, де остава вашето благородство? Ние не проповядваме морал само на думи, но и на дела. Спри се пред вола, потупай го и му кажи: Братко, похвалявам те за голямото търпение и благородство, което имаш. Волът спокойно си преживна и казва: Добър е Господ. Добър е и моят господар. После ти подкарваш колата и казваш: Ди-и-й! Волът тегли и мълчи. Това не е ли благородство?

       

      Сегашните учени ще ни убеждават, че е в реда на нещата да колим животните. – Това е по необходимост, но не е наше право. Ако по необходимост спасяваш някого, това не е истинско добро. Значи, човек може да се съмнява и в доброто. Представи си, че един човек се дави. Ти виждаш това и го спасяваш. Той казва: Спаси ме, наистина, но имам да му давам десет хиляди лева. Значи, той ме спаси за парите си. Как ще докаже този човек, че доброто му е безкористно? Ще извика длъжника си вкъщи и ще му каже: Приятелю, ти ми дължиш десет хиляди лева. Вземи полицата си и я скъсай. Ако втори път те спаси от удавяне, какво ще кажеш? Ще кажеш, че те спаси заради дъщеря ти. Той не е женен, а ти имаш дъщеря за женене. Ще те извика у дома си и ще ти каже: Ти имаш дъщеря за женене, но бъди свободен. Ожени я, за когото искаш. Колко пъти трябва да доказваш на човека, че си безкористен в доброто, което му правиш?

      Мнозина казват: Така трябва да живеем, че да угодим на обществото. – Не, аз казвам: Трябва да угодим на Бога, на Любовта. Ако угодиш на Бога и на любовта, ти си угодил на всички. Ако някоя сестра ти се сърди нещо, гледай да се помириш с нея. Това е необходимост за тебе. Някога тя ти е направила добро. Ще я обикнеш, защото и Бог я обича. – Защо трябва да се обичаме? – Защото и Бог ни обича. Този е моят силен аргумент. Другояче не може. Това е закон, от който не можеш да отстъпиш. Питат ме: Отде събра тези хора около себе си? Те не те разбират. – Нищо от това. Понеже Бог ги търпи и обича, и аз съм длъжен да ги търпя и обичам. Бог ги е събрал от кол и от въже и ми ги е изпратил да работя с тях – не мога да пречупя думата Му. Щом Бог ги е изпратил при мене, ще им предам знанието, което имам. Така постъпвайте и вие. И, ако ви питат, защо обичате даден човек, кажете: Защото пръв Бог го обича. Някои ме питат, защо, като ви говоря, не ви доведа до края на въпросите, но ги оставям открити. – Моята цел не е да ви дам разрешени въпроси, но да ви поставя в положение да мислите свободно и самостоятелно. Колкото и да искам, не мога изведнъж да ви кача на планинския връх. Първо ще минем през гори и тогава ще се качим на върха. – Заведи ни до края на гората. – Няма да ви изведа докрая, но ще ви заведа в най-голямата дълбочина на гората, вътре ще ви заведа. – Как ще излезем от тази дълбочина? Кой ще ни извади? – Който ви е довел, той ще ви извади. – Дълбоки са тези работи. – Да, дълбоки са. Гора е това. Океан е това. Височина, планина е това. Ще слезеш до дъното. – Височина е това. – На слънцето ще отидеш. – Много неща знаеш. – Да, много неща зная. Аз зная, какво има на слънцето, на луната, на звездите, на онзи свят. Всичко това виждам. – Чудно, как го виждаш! Такъв обширен свят, как го виждаш? –- Когато отивам на Слънцето, аз се движа с бързина по-голяма от тази на светлината. За една минута съм на Слънцето. Когато отивам до най-отдалечената звезда от нас, отивам за десет минути – отиване и връщане. – Какво има там? – Нае се придържаме в свещеното правило, да не казваме, какво има там. Това е математическа проблема на въображаемите числа. Както въображаемите числа остават неизвестни за човека, така и бъдещият живот остава за него неизвестен.

      Христос казва: „Не знаете, що искате.” Искате да бъдете православни – не знаете, що искате. Искате да бъдете мохамедани – не знаете, що искате. Искате да бъдете будисти – не знаете, що искате. Искате да бъдете богати – не знаете, що искате. Искате да бъдете учени – не знаете, що искате. Искайте Същественото. – Кое е същественото? – Искайте да имате Божествената любов във всичките й прояви: Божествена, ангелска, човешка и животинска, Щом имате тази велика любов, ще дадете на живота си широк замах. Тогава и мъже, и жени, и деца ще гледат вече по друг начин на света.

      Сега аз зная, че всички, които ме слушате, ме разбирате и знаете, че Божествената любов ви е необходима. Защо ви е Божествената любов? – За да имате велика, непоколебима основа. Защо ви е ангелската любов? – За да имате огън. Казвате: Да, къща без огън не може. – Обаче, вашият огън е пушек и дим. Едно време, когато хората си служели само с дърва и въглища, имали право да говорят, че не може без пушек. Тогава и в църквите имало пушек и дим. Но сега, при електричеството може без пушек и дим. Аз говоря за този огън във вас, за тази любов, която не произвежда никакъв пушек и дим. Засега вашата любов произвежда пушек. Ето защо, избягвай този пушек. Не позволявай нито на себе си, нито на приятелите си да опушват къщата ти. Ако се опуши, дълго ще търкаш очите си, докато се освободиш от пушека. Любовта не търпи никакъв дим. При нея горението трябва да бъде пълно. – Не можем да живеем така. – Можете, но още се колебаете между стария и новия живот. Вие се борите между стария и новия живот, а трябва да бъдете категорични. Казвам: Приложете новия живот без никакво колебание! Прилагайте методите на природата. Не събаряйте изведнъж старата къща. Природата едновременно събаря и гради. Не отхвърляйте онова, което досега сте направили, Не казвайте, че досега сте живели безсмислено. Целта на досегашния ви живот е била неопределена; отсега нататък е определена. Тази е разликата между досегашния ви и сегашния ви живот. Досега сте работили за майка си и баща си, за брата си и сестра си. Отсега нататък ще работите за живия Господ, за Бога на Любовта. Тази любов включва в себе си всичко. Досега сте учили за себе си; отсега нататък ще учите за Любовта и ще имате по-голям замах на дейност.

      Някой казва: Като живея за Бога, всичко ще се нареди, няма какво да мисля. Така разсъждава младата мома, преди да се ожени. Като мома, тя се облича чисто, спретнато; с момците е учтива, любезна, докато я хареса някой и се ожени за него. Момъкът, като я вижда толкова чиста и спретната, казва: Добра домакиня ще излезе от тебе. Тя се смее и си мисли: Да се оженя аз, че после ще ме видиш. И наистина, като се ожени, тя показва опаката страна на своя характер. Тя си мисли: Нали се ожених веднъж, работата ми е наредена. Аз бих посъветвал момата да постъпи точно обратно. Докато е неженена, тя може да бъде неглиже, небрежна към своя възлюбен. Обаче, щом се ожени, да покаже добрата страна на характера си. Ако я пита той, защо се изменила толкова, да каже: Аз те изпитвах. Видях, че си добър човек, че си готов на всичко. Ти си доблестен човек, заслужаваш моята любов и внимание. Това е метод, чрез който се изпитва любовта. Ако е въпрос за любов, прояви любовта, а нейната чистота и светост. Като погледнеш човека в очите, да знае, защо го гледаш, а не да те пита, защо го гледаш. Много естествено, гледа те, защото те обича. – Как ме обичаш? Каква е твоята любов? – Моята любов е Божествена, ангелска, човешка и животинска. – Щом е и животинска, ти ще ме изядеш. – Не, няма да те изям, но искам да забравя всичките ти грешки. – Щом е човешка, ще ме ограничиш. – Няма да те огранича, но ще огранича злото в себе си. – Ако имаш ангелска Любов, това значи, че искаш да ме изгориш. – Не, искам този огън да стопи и да изгори всичко нечисто в мене. Да имаш Божествена любов, това значи, да стоиш на онази вечна канара, да устояваш на обещанието си. Който иска да има такава любов, ще му се даде изпит, да се опита, доде е достигнал.

      Днес човечеството минава през изпити за каляване на характера, за отношенията му към Бога. Обичате Бога, но щом ви поставят на някакъв изпит, веднага се отказвате от Него – не можете да решите задачата си. Задачите на живота трябва да се решат. Може ли да си отговорите на въпроса, какво нещо е любовта? Защо обичате някого? – За хубавите му очи и уста. – Кои очи и уста са хубави? Какъв трябва да бъде цветът на лицето на твоя възлюбен? Според мене, хубави очи, уста, нос, лице са тези, които изразяват вътрешния живот на човека. Те са символи. Всяко нещо, в което прониква Божественото, е красиво. Следователно, когато обичаш някого, трябва да държиш в ума си мисълта за Бога, за ангелите, за хората и за животните. Това е Любов. Когато говориш за Любовта, а не я носиш в себе си и постоянно променяш чувствата си, това не е истинска Любов. В такъв случай, ти лъжеш себе си и окръжаващите. Такъв човек има особен жълт цвят на лицето, особена червенина, които са израз на отрицателните сили в живота. Какво нещо е силата? – Сбор, който трябва да се разложи на съставните си елементи, да извадиш от него корен. Казва се, че Бог е сила. Не, Бог не е сила, но силите произлизат от Него. Другояче казано: Бог е неделима сила, извън времето и пространството, а същевременно ги владее. Бог не живее в хората, но ги обгръща. Никъде Го няма, а е навсякъде. Как ще разберете тази мисъл?

      И тъй, нашата Любов трябва да бъде свещена. В нея трябва да влизат отношенията към всички живи същества. Любовта не се налага със закон. Никой не може да ви застави да го обичате, нито пък вие можете да заставите някого да ви обича. Любовта е свободен акт на духа. Да се обичаме по свобода, това е великата любов. – На какво се дължи свободата? – На закона на истината. Не можеш да обичаш по свобода, докато не носиш истината в себе си. Свободата е резултат, произведение на истината. Казва се, че свободата е истина. Не, свободата не е истина. Коренът на свободата е истина. Коренът на истината е Бог. Това са велики математически задачи, в които се крият тайните на разумната природа. Който се домогне до тия тайни, той забравя своя детински живот. Велика хармония се крие в тях.

      Мнозина страдат от това, че няма кой да ги обича. Има Един, Който ви обича, Който всякога мисли за вас. Кой е Той? – Бог. Няма момент в Неговото съществуване, в Неговите прояви, когато Той да не е буден. В своя ум, в своето сърце, в своята воля, в своята душа и дух Бог обхваща всички. Той ви има винаги пред себе си и казва: Не бойте се! Аз ще уредя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение. От вас се иска само да слушате. – Как? – Като дадете възможност на любовта, която ви пращам, да проникне във вас. Любете, както Аз любя; мислете, както Аз мисля; чувствувайте, както Аз чувствувам и действувайте, както Аз действувам. Бог говори тихо, но който е готов, чува думите Му: Не бойте се! Аз ви обичам, Аз съм с вас. Като види, че някой иска да се самоубие, Той му казва: Не бой се, всичко ще се оправи. Аз те обичам. – Как, мене обичаш? – Да, тебе специално. Това е великата истина. Тихо говори вътрешният глас в човека. Това всеки може да провери. Този глас е силата на човека. Христос казва: „Не знаете, що искате.” Христос определя, какво трябва да искате.

      Ще завърша беседата си с един пример от българския живот. Един българин, през време на освобождението, се учел в Америка. След освобождението, България имала нужда от образовани държавници. Затова той решил да се върне в отечеството си, да заеме някой висок пост. Той се явил пред тогавашния княз Батемберг. Князът го изслушал и попитал: Каква служба искате? – Искам да бъда инспектор по просветата. – Явете се тогава при министъра на просветата, той ще ви назначи на тази длъжност. Така постъпват всички хора. Искат да бъдат инспектори. Не, като се явите пред Господа, искайте да ви назначи пръв министър, а не инспектор. Някои мислят, че по-добра служба от инспектор няма. Такава е логиката на някои учени. Мнозина искат да бъдат инспектори. Искат да ви назначат министри, а вие се задоволявате с една обикновена служба. Достатъчно са инспекторите в света. Какъв по-голям инспектор за вас от Бога на истината? Какъв по-голям стремеж за вас от този към Бога на Любовта? Него търсете!

      Като говоря за Любовта, мнозина казват: Побеля ми главата от Любов. Кажете нещо ново. – Вие още не познавате Любовта. Внесете повече братство и равенство в Любовта към Бога. – Знаем, какво нещо е равенство. – Знаете, но нямате равенство помежду си. Не знаете, какво е любов. Ние ще ви дадем методи, как да приложите любовта. Днес Христос ни казва: Искайте от Бога Любовта. Когато във вас се яви дълбоко желание да потърсите любовта, вие ще разрешите проблемата на вашия живот, и пред вас ще се отвори нов свят. Отношенията ви с хората ще се оправят, и вие ще започнете да мислите, да чувствувате и да постъпвате правилно. Тогава и отношенията ви към Бога, към ангелите, към хората и към животните ще бъдат правилни.

       

      Желая на всички да бъдете здрави, да бъдете щастливи, да бъдете блажени. Всички тези неща могат едновременно да се постигнат в Любовта.

      Беседа от Учителя, държана на 12 ноември, 1922 г. София

       

       

      *) Матей 20:22.

    • 19
      19.Ноември.Събота

      Духовен наряд с групата на Мария Майсторова

      08:00 -10:00
      19.11.2022

      ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 19 НОЕМВРИ – 8.00 Ч. СУТРИНТА – ОНЛАЙН

       

       

               Съблюдавайте следните четири неща в живота си:

               Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си!

               Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са награда на твоя живот.

               Радвай се повече на пътя на светлината, в които ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал!

               Помнете: Царският път на душата е добрата мисъл на духа.

               Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява.

               Когато слънцето изгрява, светлината се възцарява.

               Когато слънцето залязва, тъмнината се въдворява.

               Съблюдавай разумния порядък на Божествената Душа, в който силата предшества свободата; свободата предшества светлата мисъл; светлата мисъл предшества добрите чувства; добрите чувства предшестват добрите постъпки. По този път се постига щастието, което търсиш.

               Помни и не забравяй:

               Ти не си пратен на Земята да глождиш изоставените кости на твоите предци.

               Всяка разумна душа има своето определено място в света.

               Бъди благодарен на това, което ти е дадено!

               Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът изплита своята мрежа.

                                                                        Учителя

       

       

      ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

       

      Ще започнем днешния наряд с песента “Бог е Любов” и със следните молитви:

       

      • Добрата молитва
      • Лозинката – първи стих
      • Молитва за благословение на българския народ
      • Господнята молитва

       

      МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

       

      Господи Боже на Силите, в Името на Христа, чрез което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме, ний, Твоите чада, идем тази сутрин

      и припадаме (заставаме) пред Твоите нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците – министри, земеделците, учителите, търговците, всички трудещи се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти Воля, и всички добри хора, които работят за Твоето Царство на Земята. Да просветиш Лицето Си над тях и да ги помилваш.

      Господи, възвиси Лицето Си над тях и дарувай им мир! Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили.

      Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да те хвали и слави през всичките векове на бъдещето.

      Амин

      Във Веригата молитвата се е казвала на колене.

       

      ЛОЗИНКА

       

      Дадена на 11 август, понеделник, 1914 г., в 15:З0 ч., при годишната среща на Веригата.

       

      За прославлението и осветяването името на Господа Бога нашего на Земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови името на Господа Иисуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят.

       

               И преди да пристъпим към прочита на днешната беседа “Да наследя”,  нека да произнесем и Заветът на Учителя:

       

               Обичай съвършения път на Истината и Живота.

               Постави Доброто за основа на дома си,

               Правдата за мерило, Любовта за украшение,

               Мъдростта за ограда и Истината за светило.

               Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.

       

      Мили приятели,

      Небесните знаци изискват от нас да продължаваме да бъдем будни, да сме с  отворени духовни сетива и да се молим не само сутрин, но и вечер с молитвата за мира, която ви изпратих на предишния наряд, защото и от нас зависи да не ескалира военното напрежение в света и да не загиват невинни хора, както това се случи на 14и ноември.Според звездните конфигурации молитвите и медитациите трябва да продължат до 5-и декември т.г., а също така и през първите два месеца на 2023 година. Но за тях ще ви пиша допълнително.

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

       

       

      Да наследя

       Неделна беседа , София, 19 Ноември 1922г.,

       

      „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?”*

       

      Един големец, учен човек, запитал Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“

      Ако ви запитам, какво е животът, как ще отговорите? Ще кажете, че животът е най-голямото благо. Според някои, животът е най-голямото нещастие. – Да се докаже това. – Няма защо да се доказва. Това е очевидна истина. Всеки е опитал живота като голямо благо и като нещастие.

      „Що да сторя, за да наследя живот вечен?“ На български думата „вечен“ не изразява това, което е писано в оригинала. Под „вечен“ на български разбираме безконечен. – Какво означава думата безконечен? – Аз заместих „вечен“ с „безконечен“. Това е все едно да определим „х“ с „у“ или с „z“ – едно неизвестно с друго неизвестно. Ще кажете, че х=у, у=z. Значи, решихте една задача с три неизвестни. Пак питам: Какво нещо е животът? – Да живееш. – Как да живееш? Някои социолози решават този въпрос с неизвестни и, въпреки това, пак остава едно неизвестно – у. И религиозните решават същия въпрос и пак остава едно неизвестно – z. Всички хора решават този въпрос и накрая пак остава едно неизвестно. Ако някой се осмели да се откаже от доказателствата на тези хора, ще го нарекат невежа. След тях идат математиците и говорят за фигури, за тела, за разни величини – синус, косинус, тангенс, но какво се решава с това? – Това има приложение във фабриките. – Какво са допринесли фабриките? – Те са създали културата на човечеството. – Знаете ли, колко хора са осакатени в тези фабрики? Там се работи с неизвестни величини. Аз не съм против науката. Стремежът й е прав, но методите, с които тя си служи, не са прави. Аз имам пред вид положителната наука, която служи на Вечното начало. Тази сутрин, преди беседата, като размишлявах, дойдох до следната мисъл: Любовта не се изменя, и в нейния огън всичко изгаря.

      Любовта, като вътрешен стремеж в човека, никога не се изменя. Всички имате стремеж като този на големеца и питате, що да сторя, за да наследя вечен живот. Под „вечен живот“ не се разбира безконечен, но такъв живот, при който, като разбираш законите му, можеш да ги прилагаш. Под „век“ разбирам, да знаеш да прилагаш. „Век“ е корен на една стара дума, която означава да бъдеш ученик на това учение, което прилагаш.

      Големецът пита Христа: „Що да сторя, за да наследя вечен живот?“ Като прочетете цялата глава, ще видите, какво му отговаря Христос. Големецът се обръща към Христа с думите: „Учителю благи.“ Думата „благ“ произлиза от любовта. На български думата „любов“ е неразбрана, неопределена, неточна. Затова, като се говори за любовта, всеки пита: Каква любов? Значи, освен изменчивата любов, има друга любов, която е съществена, неизменна. При нея, отношенията всякога остават едни и същи. Тя носи благата на хората.

       

      Христос казва на големеца: „Защо ме наричаш благ?“ С този въпрос, Христос го навежда към същинската идея, към любовта, която носи всички блага. Той му казва, че вечен живот се придобива само чрез любовта. Христос му отговори с две думи: „Иди и люби!“ Той му казва, как може да наследи живот вечен. И на вас, като кажем: Идете и любете! – вие питате: Ама как? Значи, и вие не разбирате.

      Хората се ръководят в живота си от три съществени идеи, т. е. от три начина на разбиране. С един анекдот от българския живот ще ви обясня, какви са тия идеи. Едно българско чорбаджийско семейство, мъж и жена, се отличавали с голямо скъперничество. Мъжът обичал да си хапва хубаво дървено масло, затова често си донасял вкъщи с бинлик. Той си го доставял от Гърция. Като получавал масло, всякога си сипвал в чинийка и топвал в него хляб. Хапвал си с удоволствие и казвал: Отлично масло! Слугите му гледали и само преглъщали. Господарката запушвала шишето и казвала на слугите: Никой да не бута това шише! То е само за господаря. Слугите обикаляли около шишето, поглеждали го и топвали с хляб от сянката, която хвърляло шишето, и казвали: Отлично е това масло! По-горните слуги предавали впечатлението си от маслото на по-долните, които също казвали, че маслото е хубаво. Значи, има три мнения, т. е. три разбирания. Кое мнение е право, вие сами знаете. Има и три рода слушатели: Едни топят направо от маслото, вторите – отвън, около шишето, а трети – от сянката на шишето. Защо чорбаджията не иска и другите да вкусят направо от маслото, това е ясно. Той иска да запази маслото само за себе си. Ако всички го опитват, в няколко дни маслото ще се свърши и за него няма нищо да остане. Какво ще кажете за слугите, които топят само около шишето и от сянката му? – Ще кажете, че те са глупави. Който топи масло от стените на шишето, наистина, е глупав. Той трябва да отвори шишето и да си сипе малко масло. Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето? Да бъдеш цар, това значи, да топиш масло от стените на шишето. Само господарят има право да яде масло от шишето. Ти си такъв господар, който напълнил бинлика с масло, стоиш пред него и си казваш: Аз съм цар, аз ще управлявам отлично. – На ума си само говориш.

      Казваш: Колко е глупав този, който е топил масло отвън на шишето, или от неговата сянка! – Ами ти, който топиш по същия начин, не си ли глупав? Ти искаш да бъдеш цар. Та не си ли цар на себе си? Аз зная, кое е най-хубавото царство в света. Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух. Това са сили, които се съдържат в самия тебе. Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава. В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия. Поданиците на тази държава са добре възпитани. Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея. Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални? И тия държави постоянно коват своите закони: българите – в народното събрание, англичаните – в двете камари. Навсякъде се коват закони след закони, но, в края на краищата, те са неприложими.

      Всички индивиди, общества, народи се стремят да подобрят живота си, да стане по-сносен. – Как ще стане това? – За изяснение на мисълта, ще си послужа с живи числа и единици. Взимам, например, мъже и жени, братя и сестри не само като индивиди, но като живи величини. Това да не ви учудва. За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно. Може да е „а“, „в“ или „с“; може да е „х“, „у“, „z“. Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор. Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове. В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот. Атмосферата около нас се сгъстява. Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни. След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият. Единият погледне през прозорците, после и другият. От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага. Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават. Коя е причината за това? Съществувала ли е тя по-рано? С вдишването и издишването те сами си създадоха затруднението – развалиха въздуха. Според окултистите, със своите мисли, чувства и действия, човек сам може да развали въздуха в окръжаващата среда. Както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия. Ще кажете, че знаете това. Не го знаете. Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Някои от вас казват: От толкова години слушаме Учителя. Ние го разбираме вече. – Ще извините, още нищо не разбирате. Не е въпрос за теоретично разбиране.

      Питам: Какво сте разбрали от любовта? Готови ли сте да се откажете от имането си? Готови ли сте да приложите оня закон на пълното самоотричане? Ако ви кажа да раздадете имането си, ще кажете: Чакай да си помисля. Как сте ме разбрали тогава? Когато учителят каже на ученика да излезе вън, и той не иска да излезе, какво означава това? – Непослушание. С какво може да се обясни това? Допуснете, че аз съм в класа и зная, че след пет минути подът ще се провали. Без да обяснявам на учениците, аз извиквам: Скоро навън! – Защо, г-н Учителю? – Навън, без разсъждение! И те, един след друг изтичват надолу по стълбата. – Какво става? – се питат те. Не се минават пет минути, и подът се проваля. Ако река да им кажа, какво ще стане след пет минути, и аз, и те ще се намерим долу. Може да допуснем и друго положение – че зданието гори. Казвам на учениците си: Един по един, скоро вън! Мога да кажа и друго нещо, приятно за тях: Излезте всички вън, на увеселение!

      При сегашните условия, хората търсят причината на нещастията вън от себе си. Например, двама души живеят в една стая. И двамата еднакво са причина за разваляне на въздуха. Въпреки това, те търсят причината вън от себе си. Казвам им: Отворете прозорците, да влезе отвън чист въздух и светлина. Но те седят в стаята си и се чудят, защо им е притеснено на гърдите, защо ги боли глава. – Отворете прозорците на главата, на гърдите и на стомаха си. – Разбрахме, какво се иска от нас. – Разбрахте, а нищо не правите. Щом отворите прозорците си, веднага във вашия живот ще стане коренна промяна. Казвам на едного: Люби! – Ама ще ме използват!– Които любят, са опасни хора. Не ме разбирайте криво. Те са опасни, когато ги бутат. Любещият е голям, дълбок извор. Ще стоиш далеч от него, без да го буташ. Не можеш да си играеш с него. Той е толкова дълбок и голям, че ако речеш да си поиграеш с него, ще те завлече.

      Да дойдем до други разсъждения. Например, математиците казват, че точката е величина, която не заема никакво пространство. Как е възможно тогава, кръгът, който е образуван от множество точки, да заема пространство? Значи, ред точки заемат известно пространство, а точката, сама по себе си, е безпространствена. Казва се още, че правата линия има само едно измерение – дължина, няма широчина и дебелина. – Какво означава дължината? – Посока. Значи, всяка сила, която излиза вън от своя център, радиира. Така, тя образува дължина. Така се определя интензивността на силата, която действа в даден момент. Например, имате две оръдия. Едното оръдие бие на разстояние пет километра, а другото – на разстояние десет километра. Значи, първото оръдие образува права линия, дълга пет километра, а второто – права, дълга десет километра. – Що е права линия? – Най-късото разстояние между две точки. При това, между две точки може да се прекара само една права: Според мене, между две точки могат да се прекарат много прави линии. Това поддържат и други учени. – Възможно ли е това? – С този въпрос се занимава математиката, тя има думата. То може да се докаже. Важно е, че правата линия определя интензивността на дадена точка, като сила. – Що е точката? – Същество, съзнание, неделимо в себе си. Всяка първична единица, която излиза от Бога и любовта, е също неделима. Интензивността на това съзнание, което излиза от своя център и върви към периферията, се определя като дължина на правата линия. – Що е плоскост? Как се образува тя? – От движението на правата линия в посока, перпендикулярна на себе си. Плоскостта има две измерения – дължина и широчина и заема известно пространство. Представете си една дълга линия от 1 000 км., на която са наредени 1 000 оръдия, които всеки момент пущат по една граната. Може ли да пресечете тази права? – Щом престане да действа, може да я пресечете. Тя е временно владение. Докато действат оръдията, правата линия съществува; щом оръдията престанат да действат, и правата изчезва. В това отношение, правата линия представя идеален свят, в който действа законът на безкористието. Това значи, да заемаш известно пространство, но да си свободен от всякаква алчност да владееш и обсебваш. – Това е невъзможно. – Възможно е. Човек няма право да владее и да завладява.

       

      „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Христос му отговори: „Благ е само Бог“. Ние постепенно се приближаваме към идеята за вечния живот. Казвам: Докато мислите, че сами ще оправите света, вие сте на крив път. Докато човек мисли, че отвън някой ще оправи работите му, и той е на крив път. Докато майката мисли, че дъщерята или синът ще я гледат, и тя е на крив път. Докато господарят разчита на слугата си, той е на крив път. Докато хората вярват, че свещеници и проповедници ще оправят света, те са на фалшива почва. Поставете тази истина на опит и ще се уверите в думите ми. Значи, всеки човек трябва да разчита първо, на себе си, а после, на другите. Болен си, викаш лекар да те прегледа. Той ти предписва известна храна. Казваш: Господин докторе, слаб съм, стомахът и червата ми са изтънели, не могат да приемат храна. Нека синът ми се храни заради мене. – Синът ти ще се храни заради тебе, но той ще печели, а ти ще губиш. Следователно, ти ще се храниш сам, колкото и слаб да е организмът ти. Ти ще ядеш за себе си, а не синът ти. Ще приемаш по-малко храна, ще дъвчеш добре и постепенно ще се засилиш. Когато казвам, че човек е способен да оправи своя свят, имам пред вид, той да работи съобразно великия закон на любовта. Това значи, всеки ден да приема по трошица от любовта и постепенно да увеличава. Ако мислиш, че синът ти може да яде заради тебе, т. е. той може да оправи твоите работи, един ден Бог ще каже: Такива глупци нямат право да живеят. Те изопачават моя закон. Казвате: Този свят е лош, не е създаден добре. – Това е специфично мнение. Други казват, че този свят е добър. Според някои, земята е свят на страдание, долина на смъртта. Това е неразбиране. Моето мнение е, че този свят е един от великите светове, които са съществували. Нека учените и философите ми покажат по-добър свят от този. За кой свят говоря аз? Не говоря за света, който носиш в ума си и се оплакваш, че не можеш да живееш добре със жена си, с децата си, с брат си и сестра си. Аз не говоря за човешкия свят, пълен със заблуждения и противоречия. За друг свят говоря аз. Ще кажете, че Бог е наредил да се женят хората. Ако беше така, те щяха да се раждат женени. Всъщност, те се раждат неженени, а после се женят. Женитбата е създадена от хората. Ще кажете, че Бог е наредил да има господари и слуги. Ако беше така, хората щяха да се раждат свързани, господар и слуга заедно. Защо трябва да се поддържат такива фалшиви положения? В Божествения свят такива отношения не съществуват. Ще кажете, че в църквата непременно трябва да има богомолци. Ако беше така, свещениците и богомолците щяха да се раждат заедно. В заключение, хората искат да турят в устата на Бога такива думи, каквито Той никога не е казал. Бог тъй казал, иначе казал. Не говорете неверни работи в името Божие. Бог търпи човешките глупости, но ги преработва. Мнозина учени, професори и учители, преподават на своите ученици известно знание, но то не е още онова истинско, положително знание. Всяка наука трябва да има свой център, от който да изхожда. Кой е центърът на математиката? Тя поне минава за положителна наука, а за други – за трансцендентална наука. Кой е основният, живият център в математиката, на който можеш да разчиташ? Когато математикът се натъкне на някое трудно доказателство, веднага той прибягва към имагинерните величини и казва: Тези величини не съществуват, но се използуват като изходни точки. Значи, той излиза от нереални величини, за да докаже реалните. Имагинерните числа са играчки, забава за математиците. Как може да изучаваш нещо, което не съществува? Всъщност, няма несъществуващи числа и величини. Кой е основният център в химията? Ще кажете, че химията работи с атомите и молекулите на елементите, които се съединяват поради известно сродство между тях. Това сродство както между хората ли е? Някакво привличане има. Химията не е само в това, да боядисваш предметите и да получаваш експлозивни газове и различни отрови. Това не е химия. Учените говорят за някакви хранителни пилюлчета. И природата, преди хиляди години е направила такива пилюлчета. Тя има фабрики, в които сама ги приготвя. Ние не се нуждаем от човешки пилюлчета. Не изнудвайте природата!

      Какво правят сегашните учени? Те взимат наготово знанията на природата и, като глашатаи, казват: Еди-кой си учен открил нещо. Не, по-добре си кажи: Четох нещо в една от книгите на природата и се докоснах до един интересен въпрос. Прави своите научни изследвания, но всякога говори истината. Ще ни убеждават учените, че първоначално светът представял някакъв хаос, но после се оформил и станал разумен. В това няма никаква логика. От неразумния свят се създал разумен! Ще кажете, че това е аналогия. Да, но в аналогията има известни заблуждения. Искат да кажат, че както детето в първо време е невежа, а после поумнява, така и светът, от хаос се превърнал в разумен център. Дарбите и способностите са вложени в детето, и те отпосле се проявяват. Следователно, детето е умно, но чака времето за своето проявяване. Органите му още не са се развили. Когато посеете семето в земята, влагате ли нещо в него? То си носи специфични качества, които чакат времето да се проявят. Семето знае, как да се нареди; то знае и химия, и физика. Вие гледате на семето като на нещо малко, нищожно, но вижте, какво стъбло, какви гъвкави клони излизат от него. Клоните са гъвкави, за да издържат на най-големите бури и ветрове. Виждаш, как едно растение издига главичката си нагоре, но вятърът му казва: „Преклонената главичка остра сабя не сече.“ То веднага сваля главичката си надолу, учи се на смирение. Щом отмине силният вятър, то пак издига главичката си. Учените ще говорят за вибрации, за колебания във въздуха, за високо и низко налягане. – Че има колебания, това растенията знаят преди учените.

       

      Какво искал големецът от Христа? Той искал да наследи вечния, истинския живот. Той искал да наследи онзи живот, в който умът, сърцето и волята трябва да се проявят свободно. Но и това е неразбрано. Как може да се прояви умът? Ако напишете една книга, това проява на ума ли е? Това е теория. Ако направите една черква, това проява на сърцето ли е? Черквата е от камъни, следователно, тя не е проява на сърцето. Ако направя една голяма бомба, която да разруши всичко около себе си, и това не е проява на човешката воля. Кои са истинските прояви на ума, на сърцето и на волята? Вървя по улицата и виждам, че някой лежи на пътя с изкълчен крак. Всички го гледат, но никой не може да му помогне. Спирам се пред него и му намествам крака. Ето една проява на ума. С това обръщам внимание на пострадалия, така да работи върху себе си, че и той да помага със своя ум на страдащите. Всеки трябва да знае изкуството да намества изкълчени крака. Днес хората са изоставили това изкуство. Всеки очаква от другите. Детето се разболее, и майката казва: Тази работа е за лекар. Не, всяка майка трябва да знае, как да лекува децата си. Майката трябва да даде първа помощ. Лекарят само санкционира това, което майката е направила. Но той казва: Никой да не бута болния. Това е мое свещено право. Първата работа на майката е да даде рициново масло на болното дете; после, да изпие няколко чаши гореща вода, а след това, да му направи постна картофена чорба. Тази е първата помощ за всеки болен. Боли те глава. – Защо? – Имаш утайки в стомаха или в червата.

      Питате: Защо трябва да се пие гореща вода? – Много просто. При храненето, по стените на стомаха и червата остават мазнини и утайки, които пречат на правилното храносмилане. Горещата вода ги разтваря и регулира процесите в стомаха и червата. Как миете вие чиниите и тенджерите си, с гореща, или със студена вода? Как миете умивалниците си? – С гореща вода и сапун. Значи, за очистване на мазнините и утайките, горещата вода се предпочита. Домакинята мие съдовете с гореща вода, докато започнат да скърцат. И вие ще пиете гореща вода, докато стомахът и червата ви започнат да скърцат. Това значи, докато у вас се събуди здрав, естествен апетит. Да знаеш, как да прилагаш знанието си, това е голямо изкуство. Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо. Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука. Ако сегашните учени – математици, физици, естественици влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представят нищо. Те сами ще се чудят на своето невежество. Казваш: Най-после, след 20 годишни усилия постигнах това, което очаквах – открих нещо. – Нищо особено не си открил.

      Големецът запита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Христос му каза: Защо ме наричаш благ?“ Когато не обичаш някого, не му казвай, че го обичаш. Не го лъжи. Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази. – Що е омразата?– Студ. Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата. Между омразата и любовта има известно отношение. Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава. Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина. Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика. Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе. Слънчевата светлина представя небесния огън. На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат. Всички престъпления се вършат все на земния огън. Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха. Че е така, за това говорят болестите и смъртта. Готвите хубави яденета, а, въпреки това, боледувате и умирате. – Защо? – Сгрешили сте нещо.

      Кой ви даде право да колите агнета и кокошки? Ще кажете, че така е писано в Библията. Който е писал това, нищо не е разбирал. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Той даде тълкуване на този стих, както и на цялото си учение. Ако не беше го изтълкувал, и досега щяха да говорят, че Христос казвал да ядат плътта Му. Ако разбирате буквално, всеки проповедник щеше да бъде изяден. Щом слушателите му огладнеят, ще го заколят и изядат. Те ще кажат: Ако не изядем плътта ти и не изпием кръвта ти, защо си станал проповедник? Това са нелогични заключения. Христос казва: „Словото, което ви говорих, носи живот в себе си.“ Значи, това, което дава живот, е вън от нашия организъм. И самият живот не е в нас. От лампата ли иде светлината? Не, тя иде отвън някъде. Виждате, че фитилът гори. – Как става горенето? – Ако сте ясновидци, ще видите, че през маслото минават известни течения, известни енергии. Те причиняват горенето. Щом се прекъснат енергиите, и горенето се прекъсва. Има масло в лампата, но то не гори. Направете следния опит: Сипете в едно шише дървено масло и го оставете някъде, да стои десет години. След това, опитайте се да го запалите. Ще видите, че маслото не гори. – Може да се е развалило. – Казваме, че се е развалило, а всъщност, през него вече не минават онези енергии, които причиняват горенето.

      При Христа дойде един от учените хора на времето, да Го пита, как да наследи вечния живот. И вие, като този учен, чакате да ви обясня известни въпроси. Много въпроси съм ви обяснявал и сега пак повтарям: Започнете с малките величини, които, като точката, като живота, не заемат никакво пространство. Започнете да работите с най-малката светла мисъл. Приемете я и я приложете. Кажете си: Бог е Любов. И в най-малкото си проявление, тази любов е достъпна за моята душа. Тъкмо вие се разширите, почувствате тази любов, и Бог похлопа на вратата ви. Какво вижда той? Вие биете сина или дъщеря си. Бог ви даде гръб и започва да се отдалечава, като казва: Този човек не разбира времето и пространството. – Какви отношения ще има този син към баща си? – Ще го намрази. Когато Бог хлопа на вашата врата, а вие биете сина си, той непременно ще измени отношенията си към вас, ще ви намрази. – С какво бият днес децата? – С пръчица. Ще кажете, че пръчката е излязла от рая, затова съдържа енергия в себе си. Бий детето си с любов. Влей в него всичката си любов. Докато биеш
      детето си без любов, то всякога ще ти се сърди и ще те избягва. Син или дъщеря, бити с любов, всякога са благодарни и признателни към родителите си.

      Днес всички изучават педагогията, прилагат педагогическите правила. И аз имам своя педагогия, свои педагогически правила. Всички човешки правила са нищо пред правилата на живата, разумна природа, в която Божият Дух работи. – Защо човешките правила не издържат в живота? – Защото човек изпада в две крайности и си служи с две мерки. Към себе си прилага една мярка, към ближния си – друга. Работиш някъде, искаш да ти платят скъпо. Щом на тебе работят, малко плащаш. Според мене, никой нищо не трябва да плаща. – Защо? – Отивам при брата си и му работя с любов. Каква заплата ще ми даде? И сто хиляди лева да ми плати, нищо не са. Ще ми плати с любов. Казвам му: Братко, ще ти работя всичко, каквото искаш с любов, но ще ми платиш с любов. – Лесна работа, аз те обичам. – Това не е любов. Ако твоята любов отваря кесията ти, това е истинска любов. – Не мога да отворя кесията си. – Щом не можеш, ти не можеш да обичаш. Ако съдията съди престъпника, и неговата любов не отвори ума му, да влезе отвън светлина, присъдата му не е правилна. Той ще окачи престъпника на бесилката. Има нещо, което липсва на престъпника. Съдията трябва да вижда това. Щом дадеш на престъпника това, което му липсва, той се изправя.

      Сега аз говоря на всички хора, да се научат, как да работят. Ще кажете, че ви подигравам. В мене не съществуват подигравки. Да се подигравам с вас, значи, да се подигравам със себе си. Аз обичам истината. Желая и вие да я обичате. Вие обичате истината, познавате я, но не я прилагате. Когато се отнася до вас, добре я познавате. Когато е за другите, правите се, че не я познавате. Не, кажи си: Познавам истината, но не е в мой интерес да я призная. Ще кажеш, че твоите възгледи не ти позволяват да постъпваш съобразно истината. – Не се оправдавай. Истината се прилага при всички условия. Кажи си, че не искаш да я приложиш. Защо и за какво не искаш, не е важно.

      „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? – „Едно ти недостига: Иди, продай, все що имаш; раздай го на бедните и ела, та ме последвай.“ Младежът нищо не отговори и остана да мисли. И до днес, богатите и учените още мислят. Вижте ги, какво правят в канторите и в кабинетите си – решават различни задачи с по няколко неизвестни. Обаче, и резултатите им са неизвестни. Те казват: Да се любим! – Как? – Със сладки думи. – В какво се заключават сладките думи? Да кажеш на човека една сладка дума, това не е любов. Американците, като практичен народ, предпочитат да се молят за умрелите, да се подобри техният живот, отколкото да помагат на живите. На живия трябва да дадеш нещо, да отвориш кесията си. За умрелия ще се помолиш и ще се освободиш от всякаква отговорност. С молитвата си ти само се подписваш и оставяш на други, те да свършат работата. В Божествения свят няма такъв закон. Щом искаш да помогнеш на умрелия, ще оставиш той да влезе в тебе, да му разбереш мъчнотията, и ти сам да я разрешиш. В това отношение, и свещениците търсят лесния път. Ще се помолят за умрелите и нищо повече. Не, ще носиш умрелия в себе си и ще му помагаш, докато го успокоиш. Не се позволява, в името на любовта, да се вършат престъпления.

      Помни: Любовта не търпи никаква измама, никаква лъжа! Ще погледнеш човека направо в очите, с установен, чист поглед. – Защо ме гледаш? – Обичам те! Ако кажеш тези думи на млада мома, тя ще каже: Обичаш ме, защото искаш да вземеш нещо от мене. Какво ще отговори бабата, ако и на нея кажеш: Обичам те! – Защо ме обичаш? Аз съм стара жена, нищо не мога да ти дам. – В случая, и младата, и старата мислят криво. Грехът говори в тях. И двете не разбират живота. И двете не
      разбират любовта. И на двете казвам: Ново учение се проповядва на хората, нов закон. Бабата се обезсърчила, отчаяла се и ми казва: Синко, не се живее между щерки и снахи. Казах й: Бабо, аз владея изкуството да подмладявам хората. Искаш ли да се подмладиш? – Сериозно ли говориш? – Сериозно ти говоря. Ех, де да се подмладя ! Да стана 20 годишна мома, ще зная, как да живея.

      Ще ви кажа една велика истина: Всички можете да се подмладите в пет минути, но вяра е нужна за това. – На кого говориш това? Ние сме свършили университет, не се лъжем. – Че сте свършили университет, че сте учили, не отричам, обаче, зная, че се съмнявате и правите грешки. – Ние знаем много неща. – Знаете много неща, но едно не знаете – че сте нещастни. Няма щастлив човек на земята. Всички задавате въпроса: „Учителю благи, що да сторя? – Както и да ви се отговори, вие не сте готови още да пожертвате всичко за Господа. Казвате: Да омотаем някак Учителя. – Как ще ме омотаете? Преди всичко, аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам в събранието, и вие мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас; аз съм извън времето и пространството. Само тялото ми е при вас. Вие виждали ли сте ме? Познавате ли ме? Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. Засега, само ви забавлявам. Днес около мене се повдига цял въпрос. Искат да противодействат на моето учение. Ето какво ще ви кажа: Когато Божественото учение се приложи, навсякъде ще се яви огън от 35 милиона градуса. Всичко ще изчезне – свещеници, владици, министри, царе, майки и бащи, – всичко около вас ще се стопи и ще се създаде нов свят. Тогава всички ще кажете: Благодарим Ти, Господи, че ни освободи от всички заблуждения. Можем да живеем вече по братски. Какво по-голямо благо от това? Да може всеки свободно да живее и да се развива. Казвам: Иде огън в света! От 20 години вече говоря на българските държавници да не прилагат насилието; да бъдат искрени един към друг; да се обичат като братя. Едно време се оплаквахте от турците, от гърците, от сърбите. Сега от кого се оплаквате? Всички сте българи. Няма основание да се оплаквате. Значи, турчинът, гъркът, сърбинът са още в България, не са си заминали.

      Днес вали сняг. Какво означава той? – Че българските държавници трябва да научат закона на любовта. Дето е любовта, там няма насилие. Министрите, които са сега в затвора, не са ли правили насилия? Аз съм искрен и питам: Чисти ли са техните ръце? Постъпвали ли са право? Но и на тези, които съдят казвам: Постъпвайте по любов, по Божествен начин. Ще кажете, че сте готови да ги оправдаете, но като дойдат на власт, те ще ви съдят. Аз мога да помогна на министрите, но ако в сърцата им се яви беззаветната идея на любовта – да плащат дълговете си с добро и с любов. Засега затворът не е страшен; той е велико училище. И в тялото си човек е в затвор. Любовта е огън. Такова е и моето учение. Ще се учите, докато излезете от затвора. Дотогава ще има репарации, референдуми; ще си служите с бели и черни бюлетини. Който сложи черна бюлетина, ще се спаси; който постави бяла, ще увисне на въжето. – Кои са причините за страданията? – Безлюбието. Приложете любовта, както в индивидуалния, така и в обществения живот. Бъдете искрени помежду си. Съдействайте на всеки държавник, който иде със светли идеи и желания. Бъдете доблестни и самоотвержени. Не говоря само за партията. Тя е един организъм. Говоря за целокупния живот, който обхваща всички партии. Какво струва на българските държавници да приложат закона на любовта? Мислят ли те, че ако обесят министрите, в България ще се въдвори ред и порядък? С убийства не се разрешават въпросите.

      Едно ви недостига: Да се приложи законът на любовта, за да се даде възможност на всички да живеят добре. Това е най-малката програма, според която сегашните хора могат да живеят. Днес всички хора са под закона на кармата. – Как действува този закон? Във времето на един от египетските фараони, наречен Раамез-Фухи, живял един велик Учител Амраха-Фу. Раамез-Фухи имал красива дъщеря, на име Елита. Тя заболяла от проказа в най-остра форма. Всички видни египетски лекари приложили своето изкуство, но не могли да й помогнат. Най-после, фараонът извикал великия Учител и го запитал: Можеш ли да излекуваш дъщеря ми? – Мога – отговорил той – но при условие, да изправи тя една своя погрешка. – Каква е погрешката й? – попитал бащата. – Тя може да я каже само пред мене, защото аз ще приложа всички усилия да я излекувам. И вие се питате, каква била грешката на царската дъщеря.

      Това, което ви говорих дотук, е разбрано за вас. Дотук работите вървят добре, но ако проследя историята на това предание, ще останете на особено мнение. Обаче, с това въпросът не се разрешава. Трябва да се дойде до великата истина на живота. В далечното минало, великият Учител и Елита живели заедно в една планинска местност, като другари. Той бил овчар, но се занимавал с астрономия: изучавал небето и многобройните звезди и планети. И двамата били бедни. По едно време, през тази местност минал царският син, красив, млад момък. Като го видяла, Елита се влюбила в него и напуснала другаря си. Останалия си живот прекарала с царския син. Ще кажете, че те били щастливи. Царският син бил сегашният Раамез-Фухи, бащата на Елита. Той принадлежал към черното братство. След време и двамата умрели. Минали много поколения, и те отново дошли на земята, като баща и дъщеря. Сега тя заболяла от проказа поради измяната към младия овчар. Днес само великият Учител може да я излекува. Ако тя може да съзнае грешката си и да разбере, какви страдания е причинила на младия овчар, само с едно махване на ръка, той може да я излекува – да я освободи от страшната проказа. Не сте ли и вие от тези, които живяхте в планинската местност и, без да мислите много, напуснахте своя възлюбен и тръгнахте след царския син? Вашите нещастия в живота ви се дължат, именно, на това, че тръгнахте след царския син, представител на черната ложа. С други думи казано: Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с любовта и отидохте в света, дето и днес страдате. Казвам: Аз мога да ви помогна още сега. – Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас. Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания. Готови ли сте да признаете своята грешка? Ще кажете: Слушаме Те, Учителю! – Вие ме слушате, и аз ви слушам, но само със слушане, въпросите не се разрешават.

      Казвам: Няма любов, като проявената, като изявената и като осъществената Божия любов. Нека всички сърца и умове, на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога. Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас. Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита. Той влязъл сам при нея. Тя веднага го познала и извикала: Прости ми, прости, сгреших пред тебе! Той прострял ръката си над нея, и здравето й моментално се възстановило. Като я видял здрава и красива, бащата казал на великия Учител: – Давам ти моята дъщеря.

      Желая, Любовта и Мъдростта да проникнат в сърцата и умовете ви и да се съединят в едно. Можете ли, като Елита, да кажете: Господи, прости ми, сгреших против великата истина на живота. Сега вие седите, оплаквате се, че сте нещастни, че имате неуспехи в живота си. Кажете: Господи, прости ни, прости. Той ще простре ръце над вас и ще ви прости. Само така ще видите Неговите очи с мекия и благ поглед на любовта. Само така ще се преобразите и ще възкръснете.

      Днес аз искам, всички да възкръснете. Не само вие, но и целият български народ да възкръсне. Управляващи и управляеми; съдии и подсъдими; свещеници и владици – всички да възкръснете. Във всички да се яви съзнанието, че сте престъпили по отношение на Великата Любов и всички да кажете: Прости ни, Господи!

      Беседа от Учителя, държана на 19 ноември, 1922 г. София.

      • * Лука 18:18

    Създадохме sinarhia.com за вас, защото вярваме, че:

    Братство се гради не с устави и договори, а с Любов.

    Истинското Християнство изключва власт на едни хора над други.

    Само безкористната работа е работа за Бога.

    Е добре да прилагаме Учителя, а не да го предаваме.

    Център на нашето обединение трябва да бъде Христос.

    Единението в Любовта прави силата.

    Ако споделяте нашите възгледи, добре дошли сред нас! 🙂

     

    Close