ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 4 МАРТ – НАЧАЛО 7.00 ч. – ОНЛАЙН

ЖИВ Е КОЙТО ВИ ОБИЧА

До всички приятели, малки и големи, и на добрите ученици

Само когато Слънцето грее, Животът има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, сеното се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва.

Хранете се с плодовете на Добродетелта. Оби­чайте се и Господ ще бъде и вън, и вътре във вази. Носете дрехите на Правдата. Обработвайте сърце­то си с Любовта. Разкопавайте ума си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великият, Жи­вият Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вази и вие – с Него; само тогава ще познаете Ис­тинския Бог и Христа.

Ж. К. В. О.

(подпис на Учителя)

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Красив празник е Баба Марта! На първи март цяла България грейва в бяло и червено. Малки и големи се закичват с пискюли от усукани бели и червени конци. Слънцето грее по-ярко, денят става по-дълъг, хората се усмихват повече. Зимата отстъпва, пролетта си пробива път, заражда се надежда за здраве, късмет и благодат. Първи март, или Баба Марта, се празнува само в България. Според легендата, живяла някога Баба Марта далеч в планината Тя виждала и чувала всичко, което ставало по Земята. Усмихвала ли се Баба Марта – слънцето греело като златно, птиците чуруликали, тревите ставали зелени. Ядосала ли се, тъмни облаци надвисвали над планината, ветрове и снегове шибали гората, студ сковавал земята, птиците замлъквали. Затова от стари времена българите връзвали пресукани бели и червени конци на деца и моми, на овце и крави, на плодни дръвчета, за да омилостивят Баба Марта. Пред всяка къща се закачали червени конци. Вярвало се, че те пазят къщата от лоши хора, болести и уроки. Като ги видела, Баба Марта се засмивала и слънцето изгрявало. Затова по традиция на първи март си подаряваме „мартеници” – красиви амулети с бели и червени пискюли, кръстени на месец март.

Защо червено и бяло?

Цветовете на мартеницата носят символиката и магията на древността. Червеният конец е силата, кръвта, слънцето и топлината. Всъщност, червеното преобладава и в българските носии и шевици. Белият конец пък е доброто начало и светлината. Традицията повелява: видим ли първия щъркел, сваляме мартеницата и я слагаме под голям камък. След девет дни проверяваме какви животинки са се събрали отдолу под камъка. Колкото са повече, толкова по-голям берекет ще има през годината. Според друго поверие мартениците се хвърлят в реката, за да ни върви по вода. Има и друг обичай: всеки избира един ден от първи до двадесет и втори март. Каквото е времето тогава, такъв ще е и късметът му през годината. Ако е слънчево и топло – добра сполука се очаква, ако е лошо и мрачно – няма да има късмет. Така е било някога…

България  е една голяма мартеница!

Днес мартеницата е символ на любов, здраве и дълъг живот. В белия цвят е втъкана чистотата на отношенията между хората, а червеният носи топлината на приятелството. Затова много българи майсторят сами мартеници, направени с мисъл за получателя им. На първи март всички се украсяваме с мартеници. Въпреки че традиционните се правят от естествена вълна, творческата фантазия на българина ги изпъстря и с други украси. Преплитат се сини, зелени, розови нишки, мъниста, парички и какво ли още не. Различните герои от приказките, завързани с бели и червени конци, радват най-много децата. Най-популярни са гривните – плетени, с имена, дървени топчета, перли, сини мъниста, носят се по много на ръцете. Има обици, чорапи, шапки, вратовръзки… А на първи март някои се обличат направо в бяло и червено. Уличните сергии са отрупани със симпатичните пискюли. Мартеници греят по полицаи, коли, колела, кучета, хамстери, в магазини и кафенета, по прозорци и дворове… Ако до 25 март не видим щъркел, мартениците се окачват на плодно дърво. Така през март България се превръща в една голяма мартеница.

Легендите за произхода на българската мартеница са няколко, но всички са свързани с прабългарите и с основателя на българската държава – хан Аспарух. Една от тях ни отвежда около 1300 г. назад във времето. Тръгнал Аспарух да търси нова земя за българите след като хуните разгромили родината му и отвели в плен сестра му Хуба. Пристигнал в днешните български земи ханът и изпратил вест по сокол до сестра си. Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се засели там. Хуба избягала и вързала на сокола бяла копринена нишка да извести пристигането й. Птицата я завела до новата земя, но вражеска стрела я простреляла, а кръвта й оцветила нишката. След добрата вест за пристигането на сестра си, хан Аспарух започнал да къса от бяло-червения пресукан конец, връзвал го на ръцете на войниците и наредил двата цвята никога да не се разделят – като символ на българското единство. Бил ден първи март, 681 г. – тогавашната Нова година. Нарекли копринения конец мартеница, по името на месец март. Оттогава бяло-червената нишка свързва българите по света в едно. Като спомен от родината на първия ни хан.

Мили приятели,

Днес ще ви предложа за пръв път няколко страници от великолепната книга със спомени от разговорите с Учителя, записани от брат Боян Боев по време на екскурзиите с учениците Му до Ел Шадай. Те са неразделна част като своеобразни бисери от съкровищницата на Божественото Му учение, които като ги четем осветяват мислите и стоплят сърцата ни, и затова трябва често да си ги припомняме като истински Негови последователи. Но преди прочита им ще изпеем песента “В Начало бе Словото” и ще произнесем следните молитви:

Добрата молитва

Лозинката – трети стиф 24 стр.

Молитва за изцеление, която казваме в събота сутрин.

Молитва на Даниил.

А след тях и Педагогическа лекция.

Молитва на Данаила

И откри се тайната Даниилу чрез видение през нощта. И тогава благослови Даниил Бога Небеснаго и говори Даниил и рече:

Да е благословено името Господне от века и до-века, защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той променява времената и пориите*; сваля царе и поставя царе; дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скритите. Познава онова, което е в тъмнината, и виделината обитава в Него. Тебе, Боже на отци ми, благодаря и Тебе славословя, който си ми дал мъдрост и сила и сега си ми направил познато онова, което попросихме от Тебе.

Амин.

*Пория – (нгр.) течение – от гл. водя, извеждам (бел.ред.)

Молитва за славянството

       Благодаря Ти, Боже наш, за Великата Любов, с Която Си ни възлюбил. Благодаря Ти за живота, който Си ни дал. Благодаря Ти за ума, който Си вложил в нас. Благодаря Ти за добродетелта, която Си турил като основа на Новия живот. Благодаря Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил. Благодаря Ти за Любовта, с Която Си ни изпълнил. Благодаря Ти за Великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с Която Си ни озарил. Ние се радваме на живота, който Си ни дал и изпълняваме Твоята Воля.

       Сега, заради Духа, Който Си ни дал да ни ръководи, направи по – скоро пробуждане на съзнанието, за да се въдвори Царството Ти на Земята и всичките человеци да отправят хвалебните си песни за величието на Твоето Име към Престола Ти.

       Благослови, Господи, славянството в лицето на българския и руския народи.

       Амин.

(Дадена на първата вечеря в гр. Варна на 19. VIII. 1903 г. След това Учителят се обърнал към тримата свои ученици – д – р Миркович, Пеню Киров и Тодор Симеонов и им казал: “Сега сте трима, но ще станете мнозина.”)

При всеки наряд, а и всеки ден и през месец март ще продължим с произнасянето на формулите при земетресения и природни бедствия, които трябва да се научат наизуст.

И ще завършим днешния наряд със следната формула :

Господи, всичко това да бъде за Твоя Слава и за благото на моята душа!

Разговори на Ел Шадай – Боян Боев (1883 – 1963)

ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО

       В подножието на най-високия връх на Витоша -Резньовете се намират Яворови присои. Скалният масив се издига над китна поляна и вековни иглолистни гори. Снеговете тук се задържат дори до есента. По поляните расте ниска хвойна. Въздухът е бистър и особено ароматен. От дълбоките долове идва шумът на водите – това е гласът на Големия Живот.

През Яворови присои, дълбоко в дола, тече Бистришката река. До тук идваме с Учителя по няколко пътища: през село Бистрица, по долината на Бистришката река, през село Симеоново – направо или през хижа „Алеко“. Идвахме често на екскурзия, но две години -1933 и 1934 – летувахме тук, вместо на Рила. Ангажирахме бистришки, каракачански коне за багажа, а горе направихме лагер.

       Първата работа на Учителя след поставянето на палатките винаги беше намирането на извори. И сега той намери добър извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше много работа, за да се разчисти тая местност. Грамадни скали местехме с лостове. След няколко дена мястото се преобрази. Изникна хубава чешма, украсена наоколо с камъни, красиво подредени. Пред чешмата постлахме с каменни плочи, получи се чист, оригинален кът.

       После Учителя потърси полянка за Паневритмията. Намери една такава над стана и с общи усилия тя беше изравнена. Там всеки ден изпълнявахме паневритмичните игри. Скоро в тревата се очерта ясният кръг от пъпките ни.

В тая вълшебна местност се заредиха прекрасни дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседа. След Паневритмията водехме интересни разговори или почвахме обща работа по обзавеждането на лагера. Вечерният огън, на който винаги присъствуваше и Учителя, беше красив завършек на деня.

       Яворовите присои се намират на доста голяма височина – около 2000 м – и от тук се открива просторна панорама: виждат се цялото Софийско поле, Стара планина, Лозенската планина, Плана, чак до Рилския масив. Над Присоите се издигат величествено Резньовете, мощно надвиснали като покровители и пазители на тия свещени места. Тук цари тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на Вечното, което ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на Витоша. Тук човешкото съзнание се издига в един висок и чист свят. Тук има Мир.

През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Веднъж устроихме такъв излет през нощта. Тръгнахме в два часа след полунощ, с електрически лампички. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев от върха. Минахме през месността Пиперката, после и през снежната преспа, която още се белееше на едно усойно място под върховете. Стигнахме навреме до Големия Резен – преди изгрев слънце. А изгревът беше великолепен! След молитвите и песните запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една по-раншна беседа, после започна разговор. Учителя каза:

– Във Всичките си страдания ние търсим Реалността. Търсим нещо и после виждаме, че е илюзия – търсим по-нататък. И в любовта ние търсим пак Реалността. Търсим и в баща си, и в майка си,; в тоя момък…в онази мома… Но и виждаме, че те си заминават, изгубват се.
Докато човек не е в Реалността, всички гласове, които чува в природата, са груби. Когато дойде до Реалността, той чува един глас, който е приятен и спокоен, и спечелва сърцето. После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркват. Отново дойде тихият глас – и небето се разведрява.
Понякога мислите, че животът няма смисъл, обезсърчавате се. Но изведнъж някой ви погледне мило. Тогава тревите, цветята, небето – всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, те всъщност не са реални. Светът на Разумността е свят на белотата, свят на светлина. Светът на промените е обагрен в различни цветове. Самата Реалност е безпространствена.

Ако Слънцето би се приближило до Земята така, че да запълни цялото небе, какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме близо до Слънцето, то отдалече ни грее, за да има място и други да се проявят. Същият закон важи и в отношенията между хората: не трябва да изискваш от един човек да запълва съзнанието си само с тебе, нито ти да запълваш своето съзнание само с него. Такова нещо в света не съществува. Даже Бог, Който е толкова велик, и    Той се оттегля на разстояние, за да мислите и да Го търсите. Бог не иска да завземе съзнанието ви без остатък, за да бъдете свободни.
Човек в живота трябва да бъде като онзи бижутер, който търси скъпоценни камъни, или като онзи мъдрец, който търси някой древен ръкопис, някоя свещена книга, и като я намери радва се и я изучава. Някой път вие търсите някого, но улицата и номера, дето той живее, забравяте. Не забравяйте името, улицата и номера! Онзи, когото човек търси, е Бог. Улицата, дето живее, са ангелите, а пък номерът – това са добрите хора. Превеждайте, това трябва да се преведе. Ако не намерите този, когото търсите, ще видите, дали името сте сгрешили, дали улицата сте сбъркали или номера. Тогава ще откриете, че Бог живее в сърцата на хората, че Бог живее в умовете на хората. Това е трудна наука, но като я научите, ще се оправят всичките ви работи.

       Веднъж един брат ме попита: „Учителю, по кой начин Вие намерихте Бога?“ Той мисли, че това е нещо механично. Как да му обясня? Приведох му един пример. Един човек се оплаквал, че няма добри хора в света, че всички хора са лоши. Добре, ама един ден го нападнали и го набили хубаво. Намерил се един добър човек – помогнал му и го излекувал. Тогава той си казал: „Значи има добри хора!“ – Много трябва да ви бият, за да намерите Господа. Онзи, който ще дойде да ви лекува, ще бъде първият добър човек -тогава ще познаете, че има Добро в света.

       Слънцето грее хубаво, ако аз изляза навън, ще приема моята част от светлината и топлината му, но ако не изляза, няма да се ползвам от тях. Тогава погрешката не е в  слънчевата светлина, а в мен.

       Когато бъдете готови, ще видите лицето на Онзи… няма да кажа името Му. Той е без име. Ние Го наричаме Баща, но Той е повече от баща. Ние Го наричаме Възлюблен, то Той е нещо повече от възлюблен. С хиляди имена може да Го наречем. Но нито едно от тях не може да изрази онова, което е Той всъщност. Той е повече от всичко. Засега Той минава като наш Баща, като наш Възлюблен, като наш Приятел.

Казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? – Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато обичаш някого, в него е Бог. Когато нашето съзнание е будно, там е Бог. Когато не е будно съзнанието ни, там не е Бог. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обича някой, обича Бог в нас. Ето защо не трябва да протестираме, когато ни обичат. Когато дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за нея, а за царя. Бог като се проявява в един човек, обичат го хората – заради Бога, Който се проявява. Тази идея трябва да имате!

       Когато ви обичат, всякога се ползвате. И когато вие обичате – също. Когато някой ви обича, и вие, и той печелите. Дали сте обичани или обичате – в Любовта всякога печелите!

       Един човек, който не уважава другите, не обича Бога в себе си. Тогава не могат да го обичат, понеже няма кого да обичат в него. Истинската Любов е, когато той вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него.

       Когато обичаш – даваш. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!“ Това се отнася за Любовта.

       Когато обичаш някого, значи Бог в него ти е проговорил, независимо дали той Го познава или не. Радвай се, че си видял Бога в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.

Щом не можеш да обичаш, ти си сляп – не можеш да видиш Истината, Бога в хората. А тази Истина съществува.

       При Любовта човек всъщност е проводник на Божията Любов – Бог е, Който обича чрез човека. Любовта е атрибут на Бога, Бог е, Който люби чрез нас. Бог ти е зашлевил две плесници – ако ти се радваш, разбрал си Любовта Му, ако не се радваш, не си я разбрал.

       Това е единството на Любовта!

       Как ще познаеш, че Бог те обича? – Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих“.

       Когато човек обича Бога, когато запали свещения огън в себе си, този огън привлича като магнит хората и зсички го обичат.
Това са два закона.

Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледало. Защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си. Любовта е огледало.

       Когато проявявам любов към хората, аз имам одобрението на Бога, че извършвам Неговата Воля. Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия Закон. Без Любов не може да изпълни човек Божията Воля!

       Не е лесно да се обясни Любовта. Тя е най-великият закон в света! Любовта е необяснима. Тя може да се представи в една или друга форма, но самата тя е необяснима, понеже Любовта – това е Бог. Любовта в човека иде от Бога, човек е само неин проводник. Той трябва само да й даде ход, да не я ограничава. И човек не може да обясни нещо, което е над него. Когато се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки.

След като пихме чай, пак започна разговор. Задаваха на Учителя разни въпроси. Той каза между другото:

–      Познаването на Бога е условие за вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е непознаваем! Може да изучаваш делата Му и все ще се ползуваш нещо, но главното е Любовта.

       Смисълът на живота е в познаването на Бога.

Това учение мъчно се усвоява. Ако човек не страда, трудно е да разбере това. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако във всичко си задоволен. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа.

       Познаваш онези, които обичаш. Не можеш да познаеш човека, докато не го обикнеш. Вие още не се познавате. Казваш, че имаш един приятел, но всъщност не се познаваш с него. Когато не обичаш някого, той е като маска за тебе. А като го обикнеш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от Вселената, и ти с хиляди години ще трябва да изучаваш какви красоти се крият в нея.

       Като заминеш за онзи свят ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята.

       Човек трябва да се занимава с тези, които имат нужда от помощ. Това значи да се показва на хората Пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци“. Духовният свят ще покаже на човека къде да отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил, а тях ще ги предупреди и подготви.

       Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото, или с други думи, да познае Бога. Това значи да познаем условията, при които можем да растем.”

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

ПЕДАГОГИЧЕСКА ЛЕКЦИЯ

Fir-für-fen

Tau-bi-aumen

Размишление

Чете се темата „Ползата от реките, моретата и океаните“.

За следния път пишете върху темата: Произход на огъня.

Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика. Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял. Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи. Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него.

И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си! Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността. Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават.

Един такъв учител отишъл във Франция между аристократите и започнал да им говори за окултната наука, за силите, които се крият в нея. Един ден той решил да покаже на учениците си на практика силата на окултния ученик. Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни. Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти. Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре. Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си. Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него. Учениците му обаче никога повече не го видели – заедно със скъпоценните камъни и огърлици и учителят изчезнал. Това не е учител, нито учителстване.

Не е учител този, който дава само физически знания на учениците си. Ученикът сам може да добие физически знания. Как? Чрез опити. Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят. После минава пак в Духовния и в Божествения свят. За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена. Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа. Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това да чувства и да мисли?

И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божестве­ния свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си. Щом не се съмнява, той ще се развива правилно.

Сега аз искам да ви освободя от заблужденията, в които често изпадате. Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате. Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: „Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди?“ За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите. Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си. Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада. Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота. Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види. Не, това е криво заключение. Този човек ни най-малко не е недоволен от вас, друга е причината, задето той свива веждите и очите си.

Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход. Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък правят различни движе­ния на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум. Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича. Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината.

Защо трябва да обичате Истината? Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни.“ Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания. Истинското Знание почива на точно определени данни. Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: „Днес няма да ядеш нищо!“ Домашните му започват да го увещават: „Хапни си поне малко варено житце.“ – „Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям.“ Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва. От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете. Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва. Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето си; ако не сте добри, сърцето ще ви заповядва.

Следователно, когато някой каже, че не признава никакъв учител, това показва, че той е болен човек. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и може да учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, казваме, че човек е заболял. Духът в човека е Учителят, а умът – ученикът. Тъй щото, когато ученикът се откаже да слуша учителя си, той е заболял и трябва да се лекува. Щом умът на ученика заболее, едновременно с това заболяват сърцето и волята му и той започва да изопачава Истината, започва да си служи с неверни факти.

Обичайте Истината и не се съблазнявайте в малките работи. Чистото при всички условия е чисто, нечистото при всички условия е нечисто; Доброто при всички условия е Добро, злото при всички условия е зло; Истината при всички условия е Истина, лъжата при всички условия е лъжа. Това са неща, абсолютно определени. За да се докаже дали даден факт е абсолютно верен, той трябва да се изпита в трите свята – физическия, Духовния и Божествения. На същото основание, за да се каже, че едно качество или една характерна черта в човека е действителна, тя трябва да има признаци на три места – на главата, на лицето и на ръката. Ако този признак е на трите места, отношението е 3:3, значи това качество е абсолютно вярно. Ако признакът съществува на две места, а на третото отсъства, имате отношението 2:3; ако признакът е само на едно място, отношението е 1:3. В последните два случая нямате Абсолютна Истина, но относителна. Следователно, когато вадите заключение за известни факти, вие трябва да знаете какво е отношението между величините, които ги определят – дали е 3:3, 2:3, или 1:3. Ако от отношението 1:3 извадите същото заключение, каквото от 3:3, вие ще имате криво заключение. За да не вадите криви заключения, всяко явление трябва да се разглежда едновременно в трите свята. Ако това явление е станало и в трите свята така, както сте мислили, заключението ви за него ще бъде абсолютно вярно.

Често вие се произнасяте за хората, казвате, че някой човек е добър, а друг – лош. Някога сравнявате добри хора и казвате, че единият е по-добър от другия. Ако разбирате смисъла, който е вложен във всяка буква или във всяка дума, вие ще можете да четете по тях. Като напишете или изговорите думата добър, трябва да се спрете върху буквата д, с която започва думата добър. Тази буква означава узрял плод. Значи добрият човек съдържа в себе си един узрял плод. Кажете ли обаче по-добър, тук вече имате процес, работа – за да стане по-добър, човек трябва да работи. Казвате, че един човек е богат, а друг – по-богат. По-богатият е в процес на работа, а в богатия има нещо завършено, някакъв резултат. Това, което казах за добрия човек, е само теоретично знание. За вас е важно да познаете добрия човек на практика, да видите какво произвежда той върху вас. Истински добрият човек оказва влияние в три направления – върху тялото, върху сърцето и върху ума на човека. Ако добрият човек се приближава при някой болен, последният оздравява. Ако се приближи при човек, на когото сърцето е смутено, той веднага го успокоява, внася в сърцето му Мир; ако се приближи при човек, на когото умът е помрачен и не може право да мисли, той внася в ума му Светлина. Обаче, ако добрият човек действа само върху тялото на болния, той е една трета добър; ако действа върху тялото и сърцето на човека, той е две трети добър и най-после ако действа върху тялото, върху сърцето и върху ума на човека, той е три трети добър. Това е закон.

Приложете този закон и върху учителя си, за да познаете дали е добър или не. Ако с приближаването си към учителя си здравето ви се възстанови, сърцето ви се успокои и умът ви се просвети, той е истински добър, той е Учителят. Това е диагноза, това е окултна дефиниция за определяне качествата на добрия човек. В тази дефиниция няма никакво изключение. Всякога ли трябва да изпитвате въздействието на добрия човек? Изпитвайте го, за да видите, че той е като Слънцето. Както Слънцето дава своята светлина и топлина на всички и всякога, така и добрият човек всякога и към всички проявява своите качества. Колкото по-отворен е човек към него, толкова повече може да получи.

Какво знаят съвременните хора за Слънцето? Те казват, че Слънцето е светещо тяло, с висока температура, със сложен състав и се намира на голямо разстояние от Земята. Много неща знаят те за Слънцето, но едно не знаят: те не подозират даже, че това Слънце е отражение на Божественото слънце, т.е. на Божието око, което вижда всичко, подканя всички на работа – едни събужда, на други дава импулс за работа, трети призовава към Живот. На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре, ще работиш усърдно.“ Щом получи тази заповед, този импулс, дървото започва да работи. Като срещне паяка, казва му: „Ти ще предеш своята паяжина.“ Като даде своите разпореждания, Слънцето започва да се изкачва нависоко, отдето следи кой как върши работата си. Когато се отегчат от работа, всички живи същества започват да търсят начини как да се скрият от Божието око – щом искат да се скрият от Бога, от Слънцето, веднага спущат облаците. Следователно облаците са пердета на мързеливите, на непослушните хора, които искат да скрият делата си от зоркото око на Великия. Той погледне оттук, погледне оттам – нищо не се вижда. Тогава изпраща вятъра да разкъса тия пердета. Като дойде вятърът, като задуха, зафучи, веднага вдига завесите и пита съществата, които са се скрили под тях: „Какво правите тука, защо се криете?“

Често и учениците правят същото: като се намерят пред някаква мъчнотия, която не искат да разрешат, спуснат едно перде пред себе си – никой да не вижда какво правят. Докато мислят, че никой не ги вижда, вятърът духне, разсее облака в съзнанието им, надникне вътре и каже: „Защо седите без работа, излезте всички вън! Каквото ви е заповядано, изпълнете го. Ако не свършите зададената работа, ще изсъхнете.“ Закон е: когато Божественото съзнание дойде в света, то не оставя живо същество без работа – дето намери същества, които живеят със заблуждението, че не могат да работят, че са в тъмнина, в безсилие и невежество, веднага изпраща вятъра на Живота, който в миг разпръсва облаците на заблужденията и казва: „Всички на работа!“

И тъй, ако искате да бъдете ученици, първото нещо, което се изисква от вас, е да имате Абсолютна вяра в Учителя си. Каквото и да прави Учителят, ученикът не трябва да се съмнява. Ако ученикът се усъмни в Учителя си, той ще се усъмни и в себе си. Учителят не е нищо друго, освен висшето, т.е. Божественото начало в ученика. Вие можете да заместите това начало и с друга величина, можете да го наречете Бог, Природа, свръхсъзнание и т.н. Каквото име дадете на това начало, вие не трябва да се съмнявате в него. Щом се усъмните, всичко изгубвате – и Бог, и Учител, и съзнание. Тогава Учителят става за вас някакъв външен субект, без смисъл, без значение. Това не е ученик, това не е ученичество. То е все едно да нарисувате като малкото дете една карикатура на дъската и да мислите, че сте нарисували някакъв паун. Никакъв паун не е това – драскулките на детето не са рисунки на художника. Съмненията и заблужденията на ученика не са идеи на ученичеството.

Следователно като ученици вие трябва да прилагате Истината в живота си. Кажете ли нещо невярно, то ще спре прогреса, развитието ви. Ученикът трябва да си служи с точно определени величини. Окултната наука не търпи двусмислени, неопределени величини. Там всичко е строго определено и на място. В който и свят да погледнете, навсякъде е така. Че съществуват илюзии, заблуждения, лъжи, двусмислености, това са човешки изобретения, резултат на отклонения от великия закон на Живота. Резултат на тия отклонения са болестите и противоречията: хората боледуват, защото са нарушили закона на Истината. Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби Истината. Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага Истината, човек неизбежно ще прилага лъжата. Днес лъжата господства в света. Защо? Защото тя е полюс на Истината. Дето Истината отсъства, там лъжата присъства. Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог. Господ го запита: „Адаме, къде си?“ – „Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа.“ Адам излъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед. Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата. Следователно, когато лъже, човек оголява. Такова е положението и на ученика, когато си служи с лъжата.

Това, което сега говоря, се отнася до учениците. Който е ученик, той трябва да говори Истината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не. Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата. Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик! Красиво е името ученик! Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят. Значи вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят. Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата. Значи вие трябва да минете от видимото, т.е. от физическия свят, към невидимото – към безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят, докато не разберете физическия и Духовния.

И тъй, стремете се към Истината. Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не. Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си. Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят. Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище? Защото ви оплюли. Вярно ли е, че са ви оплюли? Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат. Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан. Аз мълча и нищо не му казвам. Щом мине опасността, вземам чиста вода, измивам го и той пак светне. Като дойде друга опасност, пак го нацапвам; щом мине опасността, пак го измивам.

Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва. Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им. Като знаете това, не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. – Ама нямало правда в света. Защо няма правда? Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам как използва къщата си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден. Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал? Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства. Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце? Всеки трябва да си отговори на тия въпроси.

Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законите на Великата Природа. Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в Абсолютна хармония – всички да работят едновременно и да спират едновременно. Също така трябва да има Абсолютна хармония между чувствата и мислите ви. Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката. Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята – физически, Духовен и Божествен. Ще ходите и ще се радвате. Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица – това е физическата страна на разходката; после ще си попеете – това е духовната страна на разходката и най-после ще се вглъбите в себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили – това е Божествената страна на разходката.

Следователно всяко нещо, което вършите, трябва да минава през трите свята. На човешки език казано, всяко нещо се реализира, когато вземат участие мисълта, чувствата и постъпките ви. – „Ама няма ли по-лесен път?“ В окултната наука няма лесни пътища. Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа. Значи пътят на Истината е правият път. Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъз­можно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре докато се пресекат. Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината. Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота. Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината. Този е пътят, по който трябва да вървите. Не е въпрос само да изправяте погрешките си. Като мислите, чувствате и действате правилно, само по себе си ще изправите погрешките си.

Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет. С тези пра­вила ще свършите живота си на Земята. Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила. Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред. Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината Животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания. Като има тия неща, той се чувства свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни.“

В стремежа на човека към Истината участват два главни фактора – Любовта и Мъдростта. Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея. Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите. За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота. При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно. Тази деятелност ще внесе у вас Радост и Веселие. Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня, и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден.

Сега аз имах желание да внеса във вас свещен трепет към Любовта, Мъдростта и Истината, за да работите съзнателно с тях. Този подтик ще ви помогне да се справите с обезсърчението, което е един от вашите спътници. Отсега нататък ви предстои сериозна работа. Вие още не сте работили както трябва. А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината. Който от вас използва тази лекция, той ще бъде радостен и весел, ще има Божието благословение.

Божието благословение да бъде с вас!

Размишление

Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936)

7 февруари 1923 г.

ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 11 МАРТ – ОНЛАЙН НАЧАЛЕН ЧАС – 7.00

       Истински Великото седи зад материалното. Реалното, Великото в живота, то е невидимото. Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно.

Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари. Там Учителят се разбира добре. И тогава животът на ученика минава в нова, по-висока гама.

А всичко това може да стане и изведнъж.

Зависи от ученика.

/Из “Свещенните думи на Учителя/

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Днешният наряд предлагам да започнем с песента “В Начало бе Словото” и с молитвите:

• Добрата молитва
• Лозинката – първи стих – 23 стр.
• Послание на Духа
• Молитвата за изцеление – 55 стр.
• Формулите, които се казват при земетресение и бедствия.
• Господнята молитва
• Заключителна формула

 ПОСЛАНИЕ НА ДУХА

Аз Съм Господ ваш, верний и благий. Който винаги пазя своите обещания към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз Съм Син на Мира – Син Человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден.

Дадено пред Веригата на 18 август, сряда, 1910 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ФОРМУЛА

       Колкото пъти се намерите в противоречие с живота, толкова пъти произнасяйте тази формула. Хванете с първите три пръста на дясната си ръка палеца на лявата си ръка и така се съсредоточете над формулата.

Чрез Божията Любов всичко се постига. (три пъти)
Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига. (три пъти).

       Учителя е казал, че раждането на човека е станало на 9 март и по този повод искам да споделя с вас някои пасажи от Негови беседи, посветени на Човека. А след това да пристъпим към прочита на беседата “Видяхме Господа”, произнесена на днешната дата.

Учителя Беинса Дуно за човека

Истински човек е онзи, който притежава три качества: ум светъл, който мисли право; сърце любещо, което има правилни отношения към всички живи същества, и душа силна, широка, която обхваща цялата вселена. Той благодари и на най-малките същества за услугите, които му правят. Когато конят му носи товара, той го милва, глади го, благодари за услугата, която му е направил. Ще кажете, това е кон, не разбира от милване и благодарност. Формата му е конска, но съзнанието му не е конско. Какво остава от човека след смъртта му? – Само кости. Главата му се изпразва, сърцето, дробовете, стомахът му изгниват. Костите могат ли да се нарекат човек? Истински човек е онзи, на когото умът е пълен със светлина, сърцето – с топлина, а душата – със сила. Той вечно живее. Любовта, Мъдростта и Истината са пътища, които определят живота на човека. Същевременно, те го определят като човек. Истински човек е този, който мисли, люби и действа по вътрешен подтик на своята душа. Това значи, да живее Бог в човека. Ако всеки сам не вижда Бога в себе си, никъде не може да Го види. Щом Го види в себе си, ще Го види и в ближния си, както и в цялата природа. Ако питате водата, въздуха и светлината, къде е Бог, те ще ви отговорят: Като ни приемеш вътре в себе си, чрез нас ще се изяви Този, Когото търсиш. Следователно, ще намерите Бога във всичко, което влиза във вас и което излиза от вас. То е реалното, т. е. Божественото, чрез което Той се проявява. Виждайте Бога и във всички същества, малки и големи, с които се срещате.

Беседа „Добрия живот“, 30 август 1942 г. София, Изгрев, СС

Недостатъците на хората хвърлят сянка върху съзнанията им и ги помрачават. Недостатъци в Природата не съществуват. Те са в мисълта на човека. Ако успее да ги изхвърли от мисълта си, човек става чист и светъл. Следователно, искате ли да се доближите до образа на идеалния човек, не дръжте в ума и в съзнанието си недостатъците на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човек; колкото повече се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-далеч сте от образа на идеалния човек. Колкото повече товарите съзнанието си, толкова повече се отклонявате от пътя на идеалния човек.

Добър човек е онзи, който е добър проводник на енергиите от висшите светове. Добрият човек е бял и светещ. Лошият човек е лош проводник на енергиите от висшите светове. Той е повече тъмен и несветещ.

Следователно, каже ли някой, че е лош, това значи, че не е добър проводник на енергиите, които идат от пространството.

Беседа „Идеалният човек“, 7 март 1930 г., София, Изгрев, МОК

В човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек.

Беседа „Посред тях“, 30 октомври 1927 г., гр. София, НБ

Казвам: чистият извор всякога остава чист, нечистият извор всякога е нечист. Злото в света е всякога зло. Доброто в света е всякога добро. Аз наричам добър човек онзи, който в действията си е всякога буден и в дълбочината на душата си е всякога изправен. Лош човек е онзи, в душата на когото има всякога нещо задкулисно. Той външно е всякога изправен, но вътрешно в него има нещо лошо. Следователно онзи човек, на когото съзнанието за Бога е всякога будно, който съзнава, че има една вечна Любов, една вечна Мъдрост и една вечна Истина, този човек е добър. Онзи човек, който не признава тези три велики закона в света, той е лош човек. Външно той може да е кротък: това показва, че още не се е проявил, т.е. не е още измътен от своето яйце. Казвам: сложете го на светлината и на топлината да се измъти и тогава ще видите какъв е.
Сега изпитанията в света не са нищо друго, освен условия да се проверим, да видим какви сме. Те са най-благоприятните условия да се измътим. За всички хора в света ще дойдат тежки изпитания, морални страдания, та всеки ще покаже своето естество. Но има велики души в света! Ако един човек съзнава своя грях и се моли на Бога, в моите очи този човек е велик. Онзи човек, който извинява своя грях и не се обръща към Бога, в моите очи той е лош човек, няма никакво величие в себе си. Днес ни предстои едно нещо: да признаем своите грешки в душата си и да проявим доброто, което се крие в нас – да проявим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. След това да проявим смирението, кротостта, въздържанието, щедростта и т.н. Като се притичаме един на друг на помощ, да дадем свобода на всички страдащи. И тогава ние ще бъдем носители на онова велико Ново учение, което ще внесе мир и радост във всяка душа, във всеки дом, във всяко общество, в цялото човечество. Това Учение ще ни съедини с Небето и ние ще живеем братски, така, както Бог изисква.

Беседа „Правосъдие“, 28 август 1926 г., НБ

Беседата “Ето човекът” е красив извор на мъдрост и добри посоки. Споделяме акцентите от нея, които ни направиха дълбоко впечатление.

Под думата „човек“ или „человек“ на български език се разбира същество, което живее цял век; обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, „човек“ има друго значение – значи: Исус.

Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта.

Преди този процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен; нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно“. Божествените пътища са неизповедими. Не бива да се допуща мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени: то е невъзможно… трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата…

Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно; силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на свое време, ще дойдат.

…там, дето няма страдание, няма забогатяване; там, дето има скърби, има и радости; дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо.

Всеки от нас е нужен и много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица.

Писанието казва: „Бог не е само на Небето; Той живее в сърцата на смирените“; следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. …Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: „Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам.”

Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път: можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да си върви по своя път, можем да направим само едно – да я използваме. Тъй също не можем да спрем и живота, а трябва само да използваме нещата. … Господ никога не иска насила жертви от нас.

…който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга… Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват.

Понеже Той е положил закона на свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон, и докогато не дойдем до това съзнание доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне в нас дълбоко съзнанието да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане – на кого? – на нашите братя, на нашите ближни. Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните тела.

Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.

Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му: и той, като нас, може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек; но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши; вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази.

Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно.

Светът е като тая стая, и всеки от нас трябва да бъде светоносец, да носи по една свещ, и като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци – това са свещи.

Питате: „Какво да правим?“ – Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени, и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас.

Молитвата има велика сила, и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата: с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим: то е егоизъм. – Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца…

Исус е дошъл и работи, и когато светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват.

Господ е в Любовта…Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е законът.

Ние, които следваме Исуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва, най-сетне, да Го пуснем да влезе в нас. Сега, аз ви оставям този Човек: ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете: „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, Той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса, и ще дойде благословението. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Тогаз светлината ще бъде в нас, и ние всинца ще се примирим..

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Видяхме Господа

„И казват му учениците: „Видяхме Господа.““ (Йоана, 20:25)

„Видяхме Господа.“ Виждането е качество на ума. Аз разглеждам думата „виждане“ не в обикновен смисъл. Човешкият език се е изродил в много отношения. Той трябва да се изправи, да му се даде нова насока, ново отношение. И думите, с които човек си служи, също претърпяват промяна. В българския език думите претърпяват голямо израждане. Значи, думите се израждат, а не се прераждат. В английския език някой думи имат двояко значение, а именно: в низходяща и възходяща степен. Например, думата ргеа означава „забрани ми“. Да забраниш на някого нещо, значи, да му туриш препятствие на пътя. Преди 200 години, същата дума е означавала „застави ме“ да направя нещо. Задача на филолозите е да намерят причината за двоякото значение на тази дума. И в българския език има думи, едни от които са в низходяща степен, а други – във възходяща. Например, думата любов е изгубила своето възходящо значение, повечето я употребяват в низходяща степен. Ако днес се каже думата „любов“, всички ще я разберат в нейното низходящо състояние. Малцина разбират любовта във възходящата й степен. Много време трябва да се говори на хората за любовта, за да разберат вътрешния й смисъл. Защо е така, и това си има причина. Човешкото зрение, слух, обоняние могат да отслабнат – и затова има причини. Изобщо, за всичко, което става с човека и вън от него, има причини. Те трябва да се обяснят научно, от гледище на философията на живота, а не от гледище на религията. Философията може да се превърне в религия, но не и религията във философия.

Що е религия? – Философска система, приложена в живота, т. е. слизане от областта на ума в областта на сърцето. Религиозните системи се занимават главно със сърцето. Ако работи само върху сърцето си, човек ще се превърне във вода. Някой мисли, че като стане религиозен, ще придобие морал, ще стане и умен. – Ни най-малко. Може да бъдеш религиозен, без да си морален и умен. Да бъдеш религиозен, това значи, да имаш вътрешен стремеж към Бога. Следователно, като се говори за християнството, като религия, питам: Разбрали ли сте Христовото учение, като философия? Христос е велик философ и мъдрец. – Той е Син Божи. – Какво разбирате под „Син Божи“? Ако под „Син Божи“ разбирате царското произхождение на Христа по кръв, нищо не знаете. Под „цар, поет, философ“ аз разбирам едно нещо, а вие – друго. От какво се въодушевява човек: от царя, от поета или от философа? Като чуят думата „цар“, всеки се стряска, косата му настръхва и заема почтителна поза – не от убеждение, а от вътрешен страх; всеки очаква някаква изненада. Когато четат или слушат поезията на поета, всички се въодушевяват, особено младите. Когато се заговори за някой философ, умовете на хората се раздвижват, и те започват да мислят. Значи, тялото на човека трепери при царя, сърцето му – при поета, а умът – при философа. Казват за някого, че мъдрува.

Бих желал всички хора да мъдруват и да поетизират, да обичат поезията. Значи, има три важни думи: цар, поет и философ. Царят представя волята на човека, поетът – неговото сърце, а философът – човешкият ум. Като се заговори за ум, сърце и воля, всички ги разбират. Обаче, щом дойдем до душа и дух, там се явяват толкова философствувания, че човек се обърква и се пита, що е душа, и що е дух. Като разглеждате всички философски системи, от историческо време досега, ще се натъкнете на такава каша, че мъчно ще излезете от нея. Всички говорят за душата и за духа, но малцина разбират тази философия. Обаче, за философите, това не е каша. Те разбират това, което са писали, но мъчно могат да предадат своята идея. Младият момък, който изпитва красиви, възвишени и благородни чувства, знае какво е любов, но ако се опита да я опише, ще създаде една карикатура. Като го слуша, критикът ще му възразява на всяка дума. Как ще докаже той своята любов? Как философът ще докаже правотата на своята философска система? Много факти, много аргументи са нужни за доказването й.

И съвременните християни нямат пред вид факта, че всяка истина след време се разширява, придобива нов смисъл. Те казват: Така е казал Христос. – Да, така е казал Той, но преди две хиляди години. Какво ще каже днес? Преди Христа, и Моисей беше казал това и онова. Обаче, Христос каза друго нещо. Моисей каза: „Око за око, зъб за зъб.“ За да каже така, имаше ред причини и основания. Като отговор на Мойсеевата мисъл, Христос каза: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.“ Христовото учение е диаметрално противоположно на Мойсеевото. Моисей считаше само еврейския народ за правоверен; според него, другите народи бяха езичници. Христос проповядваше, че всички хора са братя, не по кръв, но по произход – всички хора са родени от един Баща. В този смисъл, волът, конят не са братя на човека. Те произлизат от друг баща. Ще кажете, че църквите имат един Баща. Така трябва да бъде, но, всъщност, не е така.

Съществуват три християнски църкви: православна, евангелска и католическа. Понеже не се спогаждат, това показва, че имат три различни бащи. Наистина, и трите църкви имат три различни физиономии. Католиците, евангелистите, православните се събират заедно, искат да живеят братски помежду си, но нямат основа за братски живот. Католическата църква се държи за папата, евангелската – за Лютер, православната – за светите отци. Де е тогава Христос? Всички говорят за Христа, но Той е на последен план, вее се като знаме над къщата. Като се отвори война, взимат това знаме и тръгват напред с него, да плаши неприятеля. Като се свърши войната, пак го закачват на къщата. Това не е вяра, не е убеждение. От всички се иска смелост, да признаят грешките си. Не е достатъчно само да проповядваш известна философия или религия.

Истинската философия се основава на правата мисъл, която се крепи на природните закони. Истинската религия се основава на онези принципи, които облагородяват човешкото сърце. Те трябва да се прилагат в живота. Не упреквам никоя църква, но казвам, че те нямат общ Баща и не могат да живеят братски помежду си. Те нямат общ принцип, на който да се основават. Ако, наистина, имаха общ Баща, те щяха да се разбират. Кое им пречи да влязат в разбирателство? Лесно се говори: Господи, Господи, или слава Богу, благодаря на Бога. – Това са празни думи. Днес овцете мислят повече от овчарите. Един православен архимандрит казал, че овцете на православната църква, по мъдрост и знание изпреварили своите овчари, т.е. свещениците и проповедниците. Това се отнася не само до православната църква, но и до евангелската, и католическата. Свещеникът или проповедникът проповядва от амвона, но се страхува; не знае, доколко може да изнесе истината. Изнесе една истина и току поглежда към началството. Не знае, дали ще му хареса. Като види намръщеното му лице, веднага изменя мисълта си; така той изпада в особено положение. Един виден евангелски проповедник, учен човек, знаел няколко езици, красноречив, разправя следната своя опитност. Като бил в Америка, поканили го да държи проповед пред многолюдно събрание. Доволен от това, той започнал своята красноречива проповед. Както говорел, в събранието влязла една висока жена, с черни очила. Тя погледнала към него, и в този момент мисълта му се объркала, и той забравил, какво ще говори. Мъчел се да си спомни нещо от проповедта, но не могъл. Във всяка църква, във всяко общество, във всеки дом има по една такава жена, с черни очила. Като погледне човека, той се смразява и забравя, какво има да каже. И започват тогава хората да се оправдават с времето, с работите, с грижите за семейството си и т.н. Нямам нищо против това, но трябва да се каже истината на хората. Коя истина? – Онази жива, безсмъртна истина, която може да създаде права философска мисъл; да събуди благородните и възвишени чувства у човека; да даде импулс на неговата воля. „Видяхме Господа.“ Питам: Всички служители на църквата видяха ли Господа? Правоверните ще ми отговорят с цитати от Евангелието: „Никой никога не е видял Господа.» Следователно, и те не са Го видели. Това е едната страна на въпроса. Учениците на Христа казаха: „Видяхме Господа“. Тома рече: „Ако не видя на ръцете язвите от гвоздеите и не вложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“ Значи, Тома е реален философ. Той вярва само в това, което вижда и пипа с ръцете си; той вярва само в това, което може да провери с ума си. С това, Тома искаше да каже, че има основание да се съмнява в думите на Петра, който три пъти се отрече от Христа. Как може да се вярва на такъв човек? Той ще ме убеждава, че видял Господа. Ако е за Йоана, ученикът на любовта, като го хванаха за дрехата, той я остави и избяга. Той пък ще ми говори за любовта! И днес, когото хванат в името на Христа, ще иска да се изхлузи, да се оправдае. Какъв смисъл има да проповядваш една религия, от която сам отстъпваш? Ние не проповядваме такава религия. Ние проповядваме една религия, една философия, една мъдрост, едно Божествено учение, основано на опит в трите свята – физическия, духовния и Божествения. Опитът не се отнася само до пипането. Има разни опити. Според мене, едно учение може да се проповядва главно по три начина, т.е. в три различни свята.

Художникът взима четката и започва да рисува. Дадена му е поръчка да нарисува един портрет. Той цапа на платното, замазва боите и сам се възхищава, мисли, че е гениален. Който гледа отвън, не вижда никаква гениалност. – Защо? – Той вижда само цапането, не схваща идеята и замаха на художника. Като дойде до едно място, художникът се отегчава, иска да смени работата си. Понеже знае да свири, той взима цигулката си и започва да свири. Така той минава от физическия в духовния свят, т.е. в света на чувствата. От чувствата той минава в Божествения свят. Той се уединява и влиза в света на мисълта и започва да се моли. Казват за него, че станал мистик. Според някои, старият човек става мистик. Не е така. Всеки ден човек се проявява и в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения свят. С други думи казано: Човек яде, пее и се моли. После пак започва отново: яде, пее и се моли.

Що е молитвата? – Израз на всички философски системи, т.е. израз на правата мисъл. От физическа гледна точка, молитвата е дишане. За да създаде една философска система, философът трябва да се моли. В този смисъл, молитвата е дишане на ума. – Що е музиката? – Дишане на сърцето. Молитвата е връзка с Бога. Значи, като се моли, човек се свързва с Бога. Преди да се моли, човек не е ли свързан с Бога? Не е право да се мисли, че чрез молитвата човек се свързва с Бога. Молитвата, както и връзката с Бога, са непреривни процеси И работата е молитва. Следователно, като работи, човек се моли. И като страда, човек пак се моли. Чрез страданието той разрешава известни въпроси. Добрият човек всякога работи, т. е. всякога се моли. Добрият работи и в трите свята: на физическия, в духовния и в Божествения свят.

„Видяхме Господа.“ Да видиш Господа, това значи, да придобиеш велик вътрешен импулс. Човек е дошъл на земята да познае и да види Бога. Това е идея, която се отнася, както за отделния човек, така и за всички хора и народи. Народът е създаден за човека, а не човек за народа. Народът и цялото човечество са условия за развитието на човешката душа. Душата, духът, умът, сърцето и волята са елементи за развитието на човешката душа. Казваш: Ще живея за своя народ. Това значи: Ще живея, за да подобря условията на моя живот. Няма да жертвуваш живота си за своя народ, но ще подобриш условията, както на своя живот, така и условията на онези души, които съставят народа. Тези души се сливат в едно цяло – колективна душа. Според източната философия, сливането на душите в едно цяло подразбира състояние на Нирвана – сливане с Бога, т.е. изгубване на човешката индивидуалност. Нирвана не е унищожаване на човека, но сливане с Бога, т.е. връщане в първоначалното му състояние. Преди да слезе на земята, човек е бил в Нирвана и, в края на краищата, пак се връща в Нирвана. Дълго време трябва да се говори на хората, че те имат висок произход и трябва да се върнат към него. Задача на човека е да осъзнае своя първичен произход и да признае Бога като свой баща. Аз не говоря за физическия произход на човека, а за духовния. Въпросите трябва вътрешно да се разбират.

Казват на Тома: „Видяхме Господа.“ Младият момък казва: Видях своята възлюбена. Обаче, неговата възлюбена има значение само за него, само той я вижда. Като я види, сърцето му трепва, и той казва: Ето смисълът на моя живот. Други младежи минават – заминават покрай нея, без да я виждат. Защо трепва сърцето на младия момък при вида на неговата възлюбена? Защо трепва сърцето на религиозния, като спомене името на Христа? Защо сърцата на други не трепват при името на Христа? – За тях Христос е обикновен човек. Има ред причини за това. Всички се нуждаете от здрава, положителна философия. Казвате, че евангелистите ви нападат. – Не се говори така. Това подразбира класова борба. Защо трябва да воюват? Вие не сте застанали на великия принцип на любовта, да знаете, как да разрешавате противоречията. Всяка религия трябва да се основава на любовта. Аз не говоря за ограничената любов на младия момък, на брата и сестрата, на майката и бащата. Това са ограничения. Аз говоря за Божията Любов, в която всичко живее. Ти съставяш част от Бога и живееш в Него. Следователно, Божията Любов е и твоя любов. Всеки може да опита тази любов. Ако попаднеш в Индия, при големите змии, там ще опиташ любовта си. Любовта изключва всякакъв страх. Щом си безстрашен и носиш любовта в сърцето си, и най-голямата змия да те нападне, ще се качи на гърба ти, ще те лиже, ще обикаля около тебе и ще слезе, без да те ухапе. – Човекът на любовта е в състояние да укроти и най-свирепото животно. Нека религиозният направи един опит, да види, каква е неговата религия, и каква е любовта му. Като направи сполучливо опита, тогава може да говори за религия. Религията на хората е под ногата на тигъра, на лъва, на мечката. Хората не са лоши, но нямат знание. – Невежи ли сме ние? В Индия има хора, които, без да са християни, правят по-големи опити от християните. Православните ще кажат, че индусите не са правоверни, няма да се спасят. Вие били ли сте при Господа, да знаете, кой ще се спаси? Кой от вас е бил съветник на Господа, да знае, как ще се спаси? По какъв начин става спасението? – Еди-кой си не може да влезе в рая. – Отде знаете това? – От Писанието. – Разбирате ли всичко, което Христос е казал? Приложихте ли учението на Христа? Защо не се обърнете към Христа с молба, да ви обясни всичко, което не разбирате? Ще кажете, че Христос е отдясно на Отца, не трябва да се безпокои. Значи, ако трябва да ви обясни нещо, не искате да Го безпокоите. А като злоупотребяват в Негово име, не мислят, че Го безпокоят. Аз предпочитам да задам сто въпроса на Христа, макар и да Го безпокоя, отколкото да извърша едно престъпление в Негово име.

„Видяхме Господа.“ Да видим Господа, това значи, да Го любим. Ние можем да видим някого, само ако го любим. Колкото по-безкористна е любовта на човека, толкова по-светла е неговата мисъл. Ще обичаш, без да изопачаваш любовта. Аз се чудя, как някои изопачават моите думи, предават им материален характер. Дойдат някои да ми разказват, че се явил Христос на земята. – Радвам се. – Явила се някъде св. Богородица. – И за това се радвам. – Няколко Христосовци се родили, няколко св. Богородици. – На всички се радвам, но това са противоречия, с които трябва да се справите. Като казвам, че се радвам, имам пред вид проявите на живота. Истината, светлината е една. В нея има единство. Що се отнася до живота, той се проявява в много форми. Следователно, и Христос, и света Богородица ще се изявят в различни форми. Ще кажете, че Христос е един, а всички останали са антихристи. Христос е велик принцип в човека, не е нещо материално. Той обновява хората и осмисля техния живот. Той прониква в човешкия ум, сърце и воля. Лесно се казва: аз съм Христос или св. Богородица. Питам: Живееш ли като тях? Имаш ли любовта на Христа в себе си? Други казват, че духът на Христа и на Мохамеда се преродили в някой човек в България, за да примирят българите с турците. Това са заблуждения. Пазете са от заблужденията. Желая, всеки от вас да бъде Христос, но като похлопам на вратата ви, веднага да ми отворите и, каквото пожелая, да ми услужите. Ако не сте готови да услужвате на бедни, на страдащи и се оправдавате с това, че сте заети, че работите за оправянето на България, не сте Христос. Отидеш на църква, и там намираш Христа, с мантия, с жезъл в ръка. Той е владиката. Ако потропате на неговата врата за услуга, и той ще каже, че е зает, не може да ви приеме.

Днес от всички хора се иска любов и самоотверженост. Често мои ученици са ми казвали: Учителю, ти слизаш толкова долу до нас, че не можем да те познаем. Мнозина дохождат при мене да ми разказват за своите работи. Дойде някой, държи ме с часове, споделя известни въпроси с мене. Аз го гледам, изслушвам го с внимание и казвам: Нека се изкаже. Трябва ли да го съдя или да го критикувам? Как постъпва Бог с хората? Той гледа на тях, като на деца, които минават през различни опитности. И аз изслушвам всекиго с внимание, без да мине през мене една лоша мисъл или едно лошо чувство. Казвам си: Ето един човек, който превръща буквите в числа. – Как го търпиш? – Как ни търпи Бог? Мислите ли, че вие, които стоите пред Великата интелигентност и философствувате, стоите по-високо от този човек, който се разговаря с мене? Не трябва ли и ние да бъдем подобни на Бога? Защо не гледате и на малките неща като на важни? И най-малките неща в света имат смисъл. Едно дете си играе. Ти искаш да го задоволиш. Как ще го задоволиш? Като обърнеш внимание на играта му. Не считай, че детето се занимава с глупости. Не, това не са глупости. – С кукли и кончета играят децата. – Какво ще кажете за вашите деца? Не са ли и те кукли? Има майки, които гледат на децата си като на кукли. Кукли ли са, всъщност, те? Колко години живеят децата? – Различно. Като умре детето, майката казва: Отиде моето ангелче. – Де отиде? Не казвай, че детето ти било ангелче, но кажи, че било умно. Майката трябва да познава ума на своето дете, да е свързана с него. Това е знание. Не е достатъчно само да говориш за дух, за душа, но да знаеш, какво представят те. Който казва, че има душа, влязъл ли е във връзка с душите на хората? Казвате още, че човек има ум, сърце и воля. – Влезли ли сте във връзка с ума, сърцето и волята си? Когато умовете на двама души се свържат, те стават приятели. Изобщо, когато двама души са свързани по сърце, по ум или по воля, всякога могат да бъдат приятели.

„Видяхме Господа.“ Под „Господ“ разбираме великото, благородното, с което човек влиза във връзка. Всички хора не са свързани с великото начало, по причина на своите мозъци, които не са еднакво развити. В човешкия живот става едно преливане на енергия от положителния полюс към отрицателния. Това преливане изопачава човешките мисли и желания. Например, ревността е едно изопачено чувство. Обичаш една мома, готов си да се жертвуваш за нея. Щом се ожените, започваш да я ревнуваш. Като излезе тя някъде, ти започваш да я следиш, приписваш й най-лоши прояви. – Защо я ревнува? – Защото няма доверие в нея, не признава нейната морална устойчивост. – На какво се дължи ревността? – На събрана енергия, която не може да се използува. Човешкият мозък е възприемател и предавател на енергии. Понеже човек е живял много пъти на земята, минал е през различни среди и култури, в мозъка му са отпечатани различни мисли, различни впечатления. Като дойде на земята, той изявява всичко, което е складирал в подсъзнанието си. Казват: Характер е това. – Да, характер е, но този характер е сбор от различни мисли и чувства на миналото. Ревността, например, е едно болезнено, изопачено чувство в човека. Безверието, безнадежността също са болезнени чувства, които не могат да се използуват. Те са излишна енергия, която трябва да се впрегне на работа. – Кой се обезнадеждава? – И бедният, и богатият. Бедният – защото няма пари, а богатият – защото няма на кого да остави богатството си. Ако е стар и няма наследници, на които да остави богатството си, той се обезнадеждава.

„Видяхме Господа.“ Да видиш Господа, това значи, да се домогнеш до онзи велик, вечен принцип, който подмладява, който възкресява, който внася светлина и топлина в човека. Кой не иска да види Господа? Ако хората считат за привилегия да видят и да се разговарят с някой виден философ и поет, колко по-голяма привилегия ще бъде възможността да видиш Господа. Всички искат да имат достъп до великите хора. Каже ли някой, че иска да има достъп до Господа, веднага ще му възразят: Я се откажи от това заблуждение! Питам: Знаете ли, какво значи да видиш Господа? Това е смисълът на живота. Велико нещо е да влезеш в съприкосновение с тази висша интелигентност. Някой мисли, че като види Господа, цялата земя ще блесне. Това е физическата страна на въпроса. Ако искате да видите Бога, ще Го намерите в най-малките неща. Бога ще намерите в кристалите, в изворите, в цветята, навсякъде в природата. Първо ще Го видите в най-малките неща, а после – в големите. Да видиш Господа, това значи, да разбереш законите на природата. Само така ще разрешиш мъчнотиите си. Да видиш Господа, това значи, да се преобразиш. Ако си бил лош, ще се измениш, ще станеш по-добър. Някой мъж е лош; защото жена му не може да му даде това, което иска. Жената пита: С какво съм задължена към мъжа? – Задължена си, ти си неговата половина. Бог направи жената от реброто на мъжа, да се развива свободно. Следователно, тя има да плаща десятък на мъжа. Десятъкът, това е любовта. Условията за развитието на жената са такива, каквито и на мъжа. Ако жената говори лошо за мъжа си, тя унижава себе си. И ако мъжът говори лошо за жена си, и той унижава себе си. Като жена, ще гледаш на мъжа си като на същина с ум, сърце и воля. Ти си задължена към него и ще гледаш да се изплатиш. – Как ще се изплатиш? – Като проявиш любовта си към него. Жената казва: Като наготвя вкусно и мазничко на мъжа си, ще го задоволя. – Това не става само с готвене. Първо, ще му наготвиш добре; после, ще му посвириш или пееш, да задоволиш сърцето му; след това ще философствуваш с него. И, като дойдеш до причинния свят, ще проявиш любовта си към него. Така и той ще бъде готов да се жертвува за тебе.

Какво виждаме в съвременния живот? Мъжът коленичи пред жена си и казва: Не мога да живея без тебе. – Добро е това, но колко мъже са издържали на думата си? Желая ви, всички, които сте коленичили пред жена си, да издържите на своите чувства. Няма нищо смешно в това, но важно е, да издържите на вашите чувства. Вие сте изопачили своите свещени чувства. Днес всички коленичат и се молят. Лесно се казва: Господи, грешни сме. Това не е молитва, но лицемерие. Бог не се лъже. Никакво лицемерие! Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли; сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания, и волята ми да бъде диамантена, и всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – любовта. Само така можем да коленичим и да се молим. Вън от това, всичко друго е лицемерие. Ако кесията ти не е отворена, колкото и да коленичиш, нищо не се постига. Кесията и на богатия, и на бедния, трябва да се отваря и затваря разумно. Какво прави светът, това не ни интересува. Нека той си пази своето. Ние ще направим опит, да видим, че има и друг начин за разрешаване на въпросите – по любов, а не чрез насилие.

„Видяхме Господа.“ Ако често и съзнателно повтаряте тази мисъл, ще имате резултат. Разсърдиш се на жена си, искаш да я нагрубиш. Спри се малко и се запитай: Видял ли съм в нея Господа? Ако я нагрубиш, ще я огорчиш. Казваш: Жена е, пет пари не давам за сълзите й. И жената може да нагруби мъжа си и да каже: Мъж ли е това? Баба! Не искам да го зная, не се интересувам от него. След това ще отидеш на черква, ще запалиш свещ и ще коленичиш. Ако си евангелист, ще цитираш стиха: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва.“ Това не е молитва. Тази молитва не се приема. Ако си истински православен или евангелист, пресуши ли сълзите на жена си и на мъжа си? – Другите хора очистиха ли сълзите си? – Не е въпрос за другите. Ти, като душа, какво направи? – Ами ти, какво направи? – Това, което правя и съм направил, аз съм го опитал, проверил и го зная като абсолютна истина. Каквото проповядвам, аз го прилагам и не се съмнявам в него. В мене се съмняват, наричат ме такъв – онакъв, но аз никога не съм се усъмнил във великото и възвишеното, което живее в мене, както и в моя ближен. Както вярвам в моя Господ, така вярвам и във вашия. Както вярвам на себе си, така вярвам и на вас. Че сте имали грешки, това е друг въпрос.

Имате два кръга, които се пресичат в две точки така, че окръжността на втория кръг минава през центъра на първия. Значи, имате два скачени кръга. Ако от центъра на първия кръг изтича енергия към периферията на същия кръг, този прилив ще дойде до своя краен предел, т. е. до центъра на втория кръг – от периферията му към неговия център. Следователно, положителната енергия става отрицателна. Така се явяват приливът и отливът. С други думи казано: Енергията на мъжа излиза от морето и отива към сушата – прилив; енергията на жената върви от сушата към морето – отлив. Не всякога приливът се използува за добро, поради което неговата енергия се наслоява, натрупва, докато един ден причини голям взрив. – Що е взривът? – Представи си един човек с голямо честолюбие. Той иска всички да го ценят, само за него да говорят. Ако напише една книга, всички да я харесват. Според мене, достатъчно е един човек да хареса книгата ти. Един и всички е едно и също. – Кога? – Когато си свързан с Бога. Тогава, като напишеш нещо, или се произнесеш по даден въпрос, пръв Бог, Който се проявява в тебе, като интелигентност, ще одобри твоята работа. Това не е ли достатъчно? Когато младият момък се прояви като герой, неговата възлюбена ще одобри постъпката му. За него това е достатъчно. Ако всички я одобрят, а възлюбената му не е доволна от него, той е нещастен.

Какво се иска от човека? – Любов. – Не само любов, но и мъдрост, да има ред и порядък в живота му. Мъдростта има отношение към ума. Освен мъдрост, от човека се изисква да живее в истината. Истината се отнася към волята, т.е. към физическия свят. Значи, ние вървим от видимото към невидимото. По пътя на истината човек познава невидимото. Според едни философи, човек съществува вън от Битието. Питате: Може ли човек да съществува без форма? Ако питате ясновидеца, той ще каже, че човек съществува и като светлина. – Това е проява на неговия ум. Колкото по-интелигентен е човек, толкова неговата светлина е по-ясна. Ако интелигентността се намалява, светлината придобива слабо синкав цвят, после бледожълт и т. н. По цвета се съди за степента на човешката интелигентност. Като дойдете до сърцето, дето е любовта, там ще видите особено нежна краска – с розов цвят. Същевременно, тя излъчва и приятна, мека топлина. Най-после, като дойдете до волята, от човека излиза бяла светлина – цвят на добродетелите. Между трите цвята – светъл, бял и розов се преплитат останалите цветове. Това преплитане на цветовете представя човешката аура. По аурата ясновидецът познава, до къде е достигнал човек в своето духовно и умствено развитие. Учителят изважда един от учениците си на урок и го пита: Драганчо, знаеш ли урока си? Реши ли задачите си? Драганчо гледа към земята, не повдига очи и нищо не казва. За човек, който гледа надолу, турците казват: Който гледа надолу, душа изгаря. Майката говори на детето си, а то не я гледа в очите. Тя си казва: Моето ангелче. – Не е ангелче това дете. То гледа надолу и мисли, че те е изхитрило.

Мнозина мислят, че могат да те надхитрят. Не, така не се живее. Ако гледаш към земята, това показва, че живееш в гъстата материя. Лесно се казва, че две величини, равни на трета, са равни и помежду си. Какво ще кажете за четвъртата величина? Всяка енергия трябва да се използува. Ако има излишък на енергии, те не могат да се използуват и причиняват пакост на човека. Христос казва: Човек трябва да се отрече от себе си. И аз казвам: Дошло е време хората да се отрекат от себе си. Има закони за еволюцията, които налагат отричането. Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда. За да стане пеперуда, тя трябва да се откаже от своята лакомия, да се откаже от листата. Щом започне да вдига главата си, да измерва разстоянието, гъсеницата започва вече да мисли. Тя е инженер, който търси удобно място за строеж. Тя започва да изпуща нишки, да снове новия си живот. След това влиза в лабораторията си и започва да мисли: Добре, че се освободих от своята лакомия. Толкова години ядох и пих, нищо повече не ми трябва. Оставям листата за други, и започвам да работя за Господа. За да покаже, че е доволен от нея, Бог праща един ангел със своята четка да украси пеперудката. Като й приготви новата дрешка, ангелът казва: Сега ще отделиш малко киселина, да пробиеш пашкула и да хвръкнеш свободно в широкия свят. Пеперудата хвръква в широкия свят и започва да се храни със сладкия сок на цветята. От един цвят могат да се ползуват много пеперуди. Ако това беше храна за гъсениците, те щяха да унищожат всички цветове. – Кога ще се оправи светът? – Когато гъсениците се превърнат в пеперуди. И тъй, докато хората живеят като гъсеници, светът никога няма да се оправи. Питат някого: Защо гледаш нагоре? – Искам да си направя пашкул. Следователно, докато хората не вдигнат главите си нагоре, светът няма да се оправи. Като гледат нагоре, те ще кажат: „Видяхме Господа.“ Решихме вече да се отречем от себе си. – Добре сте намислили. Сега учителят казва на ученика си: Драганчо, радвам се, че си решил да отвориш кесията си. Радвам се, че всички в дома ви са тръгнали в този път. Ако всички сте решили да си свиете по един пашкул, аз ще пратя ангела да украси вашите дрешки. Достатъчно е едно семейство да тръгне в новия път, за да се благословят и останалите. Като видят новите им дрешки, всички ще пожелаят да имат такива. Който е тръгнал в този път, никога не се връща назад.

„Видяхме Господа,“ Днес Бог слиза в България и пита българите: Видяхте ли ме? Ще кажете, че това е мистификация. – Няма никаква мистификация. От толкова години българите викат към Господа. И днес Той слиза при тях и ги пита: Готови ли сте да се откажете от своята лакомия? Ако сте готови да се самопожертвувате и да служите на Любовта, аз ще ви дам най-красивата дреха, ще оправя обърканите ви работи, и всичко ще тръгне напред. Сега мнозина се опълчиха против мене, на първо място владиците и свещениците. Те казват: Господи, от години се яви между нас един човек, който подронва основите на църквата, руши държавата. Да се махне този човек от пътя ни. Щом се махне, всичките ни работи ще се оправят. Той е опасен човек. Бог им отговаря: Не е лошото там, но вие готови ли сте да се откажете от вашата лакомия? Готови ли сте да се откажете от своите заблуждения? Не е въпрос до външното благочестие. Много владици и свещеници външно са благочестиви, но с такова благочестие нищо не се постига.

Преди години отидох в дома на един благочестив свещеник, да си поговорим малко. Той беше един от редките добри, благочестиви и благородни свещеници. Денят беше забележителен – велики петък. Като влязох в къщи, свещеникът ме посрещна малко смутен. – Как сте? Какво правите? – Стомахът ми е малко разстроен, искам да го оправя. В това време виждам, жена му пече кокошка. – Как гледа църквата на поста? – Светите отци са наредили да се пости, но не са имали пред вид моя стомах. Аз престъпвам закона, но дано не научат това. – Ами ако научат? – Те не знаят всичко. Ето, и владиката не спазва поста. Въпреки това, често ме упреква. Казва: Да не мислиш, че си много благочестив? – Аз не се мисля за благочестив, но гледам да бъда изправен пред Бога.

Един ден, като пътувах от един град в друг, отбих се в едно малко градче, дето същият свещеник беше на работа. Отидох в дома му да си почина. Както се разговаряхме, дойде един калугер, който пътувал по света, и поиска от свещеника една сума за път, нужна му била. Свещеникът му отговори: Мога да те нахраня добре, да нощуваш у дома, да ти дам десетина лева, но не мога да ти услужа с толкова пари, колкото искаш – нямам възможност. Той го нахрани и в това време се разговаряше с него. След това калугерът благодари, сбогува се със свещеника и си отиде. Като останахме двамата със свещеника, аз му казах: Знаеш ли, че този калугер беше Христос? – Възможно ли е това? Тогава аз ще го стигна и ще му дам всичките си пари. Казвам: Жертва се иска от всички. Свещениците и проповедниците, които най-много говорят за Бога, първи трябва да дадат пример на самопожертвуване.

„Видяхме Господа.“ Ако днес дойде Христос на земята, първи ние ще излезем да Го посрещнем, както направиха членовете на едно американско духовно движение в 1845 година. Като тълкували Евангелието, те дошли до заключението, че в 1845 година, еди-кой си ден, Христос ще дойде на земята. Облечени в бели дрехи, те излезли да Го посрещнат. Цял ден Го очаквали, но Той не дошъл. Върнали се по домовете си, разочаровани в очакванията си. Казвам: Христос не дойде, както Го очакваха, но спиритизмът дойде. Хората започнаха да разиграват маси, да викат духове. Мнозина казваха: Христос не дойде, но дяволът дойде. Христос казваше на тогавашните хора: Понеже разигравате маси, вие сте изпаднали в материализъм. Масите увериха хората в задгробния живот, но не можаха да отворят кесиите им. Дотогава религиозните казваха: Не вярваме в задгробния живот, не вярваме в душата. Обаче, спиритизмът ги убеди и в задгробния живот, както и в съществуването на душата.

„Видяхме Господа.“ Вярвам, че всеки от вас може да Го види. – По какво ще познаем, че сме видели Господа? – Той ще внесе в човека любов, мъдрост и истина. Той ще внесе в човека живот, светлина и свобода. Розовият цвят ще проникне в сърцата на хората, и те ще затуптят. Животът им ще се осмисли. Умовете им ще светнат, и те ще разрешат най-трудните въпроси. Белият цвят ще проникне във волята на хората, ще я кали. Като знаете това, не се страхувайте от мъчнотиите. Те са привилегия за вас. Желайте добро на всички и подайте си ръка за обща работа.

Какво мисля сега аз? Да насоча своята губерка срещу всички лоши мисли и чувства на свещениците и владиците, на учените. Какво представя моята губерка? Обикновена игла, нагрята до 35 милиона градуса топлина. Срещу нея нищо не може да устои. И най-тежкото и голямо оръдие ще се стопи. Който изпита тази топлина, ще каже: Братко, готов съм да се жертвувам за тебе. Светлината на новата култура ще произведе преврат в човека. И тогава, ако младият момък срещне млада мома в гората, няма да я уплаши, както става сега, но ще я вземе под свое покровителство и ще оправи пътя й. Тя се объркала, не знае, отде да излезе. Той ще я успокои и ще й покаже правия път. Това е човек със светла мисъл, благородно сърце и възвишена воля. Желая, всички да бъдете братя и сестри от новото учение, да живеете един за друг с любов, а не с насилие. Учението на Любовта, за което ви се говори, може да се приложи, но воля се иска за това.

Като ме слушат да говоря така, някои казват: Този човек се опълчил срещу владиците и свещениците. Какво иска от тях? – Нищо не искам, но имам работа с тях. Аз им желая доброто и казвам, че ако не ме послушат, след десет години ще бъде късно. За всички свещеници и проповедници, които изопачават истината в името Божие, е вече късно. За всички хора може да има извинение, но не и за духовниците. Всеки владика, свещеник или проповедник, който е злоупотребил с истината в името Божие, за него извинение няма. Това всички трябва да знаят. Никаква лъжа! Законът е строг. Той държи еднакво отговорни всички, без разлика, дали са мохамедани, будисти или християни. От всички се иска чиста и възвишена мисъл. Казвате: Да махнем този, онзи, да не ни пречат. – Никого не можете да махнете. Бог е нагрял губерката до 35 милиона градуса, и Христос иде с нея. Към когото я насочи, тя ще му създаде голямо нещастие. Дали ще я насочи към известно общество или народ, не го очаква добро. Опасна е тази губерка. Дето мине, всичко ще стопи. Питат: Какво трябва да се прави с младото поколение? – Много просто. На младото поколение трябва да се дадат условия да се развива правилно. То се нуждае от безкористна любов; от мъдрост, която носи светлина и знание; от истина, която освобождава. Младите имат енергия, имат условия за развитие. Те са нови пъпки, които чакат времето да се пукнат и разцъфтят. Ние ще махнем всички обвивки, които им препятствуват. Ние ще събудим вътрешния подтик в тях, ще им дадем условия да се развиват. Ще кажете, че младите трябва да влязат в църквата. – Не, младите трябва да се освободят от заблужденията. Ние желаем, младите моми и момци да останат девствени по ум и по сърце, да се развиват под влиянието на Божествената светлина, да дадат добри цветове и плодове. За децата, за младите е Царството Божие. За тях мислим и се грижим ние. Възрастният, който е напъпил, цъфнал или вързал, не се нуждае от нас. Ние се радваме на него и му желаем да завърши своето развитие. В човешкия живот има велики моменти, които трябва разумно да се използуват. Не е време да плачете и да се вайкате, но да мислите и да работите; да цъфнете и да вържете добри плодове. Вашето спасение е във вас, не го търсете отвън. Не изопачавайте истината. Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш? – Виждам, че си болен, искам да ти помогна. Друг пък е нещастен, не живее добре с жена,си; и на него искам да помогна. Казвам му: Братко, имам начин да ти помогна, да подобря твоя живот. Имам специална рецепта за това. Казвам същото и на жената, и на децата. Имам рецепта, с която мога да помогна и на съдията, и на свещеника, и на учителя. – Каква е тази рецепта? В какво се състои тя? – В любовта, мъдростта и истината. Учителят трябва да обича учениците си като себе си. Свещеникът трябва да обича своите пасоми, като себе си; да бъде истинолюбив. Той не трябва да бъде като онзи свещеник, който ял кокошка на велики петък, и да минава за благочестив. От всички се иска искреност, абсолютно никаква лъжа. Това проповядвам: Без никаква лъжа! Не допущам даже бяла лъжа. Това значи да видиш Господа.

Какъв е смисълът на живота? – Да видиш Господа. Това значи, всички хора да се познаят, да се възлюбят като братя; да си подадат взаимно ръка. Земята е широка, просторна, всички хора могат да живеят разумно, в мир и съгласие. Това се изисква първо от духовенството; те са най-подготвените. След тях идат учителите, професорите, съдиите. Те могат да възприемат новото учение и да го приложат. Които духовници не са готови за новото, нека се държат за църквата. Ние не искаме да разрушим църквата. Ние няма да пречупим нито едно клонче от православната или от коя и да е друга църква. Ние искаме да съградим нещо ново; да създадем ново разбиране. Тогава нека дойдат духовниците да сравнят старото, което те държат, с новото у нас. Ние носим новото и в музиката, и в поезията, и в науката – в целокупния живот. Ние носим новото в начина на храненето, в пиенето – във всичко. Ние творим, градим във всички области. Само така ще се види грамадната разлика между старото и новото. Каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, такава е между старото и новото. Как ще се постигне новото? – Като напуснете стария живот на гъсеницата, т. е. като се откажете от лакомията, от заблужденията в живота. Ще се завиете в пашкул, дето ще очаквате деня на вашето възкресение – превръщането в пеперуда.

„Видяхме Господа.“ Бъдете смели и решителни, да проявите благородното и възвишеното във вас и да го развиете. Не се страхувайте да изявите навън онова, което е вложено във вас. Проявете го и в най-малки размери. Внесете любовта, мъдростта и истината в света. Животът на едного трябва да бъде подтик за другите. Който следва пътя на любовта, той нищо не губи. Казано е в Писанието: „Който изгуби живота си заради любовта, той ще го спечели.“ Казвате: Добро е това учение. Но вие не разбирате дълбокия смисъл на стиха: Ако изгубиш живота си заради любовта, ще го спечелиш. Питаш се, възможно ли е, ти, обикновеният човек, да жертвуваш живота си? Може ли ти, един обикновен чиновник, адвокат, човек с няколко деца, да следваш новото учение на любовта? – Че това е най-малкият опит, който трябва да направиш. Някой мисли да напусне света. Светът не трябва да се напуща, но да се оправи. За оправянето на света са нужни хора. Аз виждам, че между българските духовници има много способни хора. Колко способни владици има а света! Колко войнствени хора има – генерали, учители, които могат да работят за новото учение. И те не подозират, каква енергия се крие в тях. Те сами не подозират това и се борят със своите заблуждения и противоречия, като си противодействуват едни на други. Ако приемат новото учение, животът им ще се обнови, ще се осмисли. Като не разбират това, хората се боят за църквата и казват: Църквата се руши! Народът пропада! Казвам: Българите отсега нататък ще живеят. Бог ги пита: Ще ме слушате ли вие? Един ден и аз ще задам същия въпрос на българите: Вие, Господа ли ще слушате, или вашите свещеници и владици? Ако слушате Господа, ето какво ще стане: Нивите ще раждат десет пъти повече, отколкото досега; лозята ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере. Какво по-голямо щастие от това? Ако слушате владиците и свещениците, каквото посеете, едва семето си ще изкарате. Кого ще слушате тогава?

Хората са дошли вече до положението, да осъзнаят нуждата от любовта, да се кланят на Бога на любовта. При това положение, всеки ще работи с любов, а не чрез насилие. Който е най-съзнателен, той ще работи двойно повече. Ако отиде на лозето, той ще вземе най-голямата мотика и лопата. Такива хора са нужни днес. Това изисква великият закон на любовта. Който работи с любов, само той ще бъде благословен; само той ще придобие светлина в ума, топлина в сърцето и сила на волята. Вярвайте във възможностите на духа и на душата. Приложете новото учение в живота си, за да можете и вие да кажете: „Видяхме Господа, чухме Неговия глас.“ И Моисей чу този глас, идещ от горящата къпина: „Чух гласа на моя народ и слязох да му помогна.“ И вие, които слушате Господа, ще бъдете повикани от Него и, като Го видите, пак ще чуете гласа Му. Готови ли сте да Му служите? Едни от вас ще отговорят: Готови сме. Други ще кажат: Ние сме пътници, не се спираме в живота си. – Какъвто и да си, ще изпълниш задачата, която ти се възлага, и в помощ ще дойде брат ти Аарон.

Желая, всички да видите Господа и ще Го видите. Аз съм уверен в това. И аз мога във всичко да се съмнявам, но не и в това, че ще видите Господа. Ще Го видите и ще Го разберете. Ще възприемете любовта, светлината и свободата. Като заживеете по новия начин, ще кажете: Разбрахме всичко, защото царството на лъжата се свърши вече. Иде на земята царството на истината. Хората ще се разговарят по нов начин, на разбран език – езикът на братството и сестринството в света.

Беседа от Учителя, държана на 11 март, 1923 г. София.

ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 18 МАРТ – НАЧАЛЕН

ЧАС 6.30 – ОНЛАЙН

Има три състояния в живота на човека:

Едно физическо – там всичко се безпокои.

Друго духовно – там има стремеж към един идеал.

И трето Божествено – там има абсолютен Мир!

Ученикът трябва да е преминал първото състояние.

/Из “Свещенните думи на Учителя/

       Господ Иисус Христос е спасение и надежда на този свят. Тази мисъл е утешител­на за всички, които вярват в Него. Колко сме щастливи, че имаме един приятел в Небе­то, който се е застъпил за нас и един Спасител и Господ, който ни ръководи, и един Утешител, Дух Свети, кой­то ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка радост, нам дадени от Господа, Бога наш. Отец наш на Господа нашего Иисуса Христа.

ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ

 2 септември 1917 г., Варна

Ваш Господ Иисус Христос, Син Божий

Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят.  Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата и душите им със Своята обилна Любов.

Дръжте Истината, изложена в Неговото живо Слово, което е Христос, и както знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението – опитност, а опитността – надежда. А надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго нам Духа Святаго.

Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия път Христов – пътя на Божествената Лю­бов, пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възкресението във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие.

       Придобийте Божественото знание и го съхраня­вайте в сърцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърце. Целомъдрени във всичката пълнота.

Мир на всички ви от Господа.

      Ваш верен:

      Господ Иисус Христос, Син Божий

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Днес съм подготвила за прочит една много вълнуваща беседа от Учителя “Цел и смисъл на живота”, но преди това да започнем за настроение с песента “Вдъхновение”, която по традиция пеем преди да изиграем Паневритмията и да кажем следните молитви:

• Добрата молитва
• Лозинката – трети стих – 24 стр.
• Молитва за изцеление – 55 стр.
• Молитва – служител на Доброто

МОЛИТВА СЛУЖИТЕЛ НА ДОБРОТО

Аз съм човек, служител на Доброто.
Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание.
Аз съм крепък като диамант и светъл като Слънцето.
Аз раста и ще раста, за да видя лицето на Бога.

Амин.

• Формулата при земетресения – 111 стр.
• Господнята молитва

Отново припомням да казваме по често и молитвата за мир, която се казва вечер.

МОЛИТВА ЗА МИРА

Господи на Любовта, да се изпълни Твоята Воля на Земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята Светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите.

Господи, Иисусе Христе, Велики Учителю, Троица неразделна с Духа, Ти, Който с Твоята Любов поучаваше, с Твоята Мъдрост просвещаваше и със Своята Истина освобождаваше; Отче святи, Ти, Който си създал всичко, а и нас чрез Христа и Духа Си, пратил си ни на Земята, не само да еволюираме, но и да помагаме на по-слабите с нашата светлина на ума и с дело в живота си.

Ето, ние всички, пробудени в Твоето велико учение чрез Учителя, заставаме пред Теб в този вечерен час. Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот. Ние знаем, че всичко е за добро.

То е и за Славата Божия.

Амин.

Мили приятели,

Сестра Надежда Белева отправя любезна покана към всички братя и сестри да вземат участие в 80-то й юбилейно тържество на 18-и март в Братския център от 13.30 ч.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Цел и смисъл на живота – Учителят Беинса Дуно

„Дали може“ – Неделни беседи – 1918год.
из беседата Да се роди

„Ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие.“
/ Йоана 3:3./

Царството Божие е стремеж на човешката душа, цел и смисъл на човешкия живот…

Понеже новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христос казва, че необходимите елементи за това са вода и дух. Водата е Божествен елемент, който принадлежи на херувимите. Техният физически свят е съставен от вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трябва да притежава двата елемента – водата, символ на живота, физическия свят на херувимите, и дух – основа на Божественото Царство, трябва да бъде във връзка с ангелите – основа на това царство, и с херувимите – неговия физически свят. Без тази връзка, т. е. без вода и дух, невъзможно е човек да види Царството Божие. Водата и духът са високи върхове, на които трябва да се качите, за да видите Царството Божие. Как бихте видели някоя красива местност в природата, ако не се качите на висок планински връх? Не се ли качите на върха, пред вас ще се изпречат неща, които ще препятстват на окото да вижда ясно. Те ще правят картината мъглива. Мъглата в човешкия живот е резултат на ненужни и неестествени човешки желания. Когато Христос казва да не се грижим какво ще ядем и какво ще пием, Той има предвид мъглата в нашия ум. Трябва да се освободим от тази мъгла, за да виждаме ясно…

…За да се роди човек, в неговото съзнание трябва да вземат участие два елемента: разумът, като висша проява на ума, и сърдцето, като условие за проява на чувствата. С други думи казано: За да се роди човек изново, с ново съзнание, той трябва да мине през вода и дух. При разглеждане на въпроса за новораждането, умът и сърдцето трябва да бъдат свободни от всякакви предразсъдъци и предубеждения…

…“Да се роди човек изново.“ – Как става новораждането? – Като се роди човек от вода и дух. Раждането е доброволен, Божествен акт, а добиването, както казват българите, насилнически процес. Всички хора мислят, че са родени, всъщност те са добити. Питайте едного от сегашните родени хора отде е дошъл, кои са майка му и баща му, къде са те днес, къде е отечеството му, той ще ви каже, че не знае отде е дошъл и къде ще иде. Знае, че родителите му са умрели, но кои са те, отде идат, също не знае; кое е истинското му отечество, и това не знае. Какво знание има този човек? Каква философия има той за живота? Роденият от Бога знае своя произход. Който не знае произхода си, той е добит, не е роден. Между думите „добиване и убиване“ има нещо близко…

…За да добием Царството Божие, за да възприемем външната светлина, която ще внесе в нашия ум цветовете и формите на телата, потребни са впечатления, които отпосле ще се обработват. Реални неща са не видимите, а невидимите, които възприемеме вътрешно. Някои хора, светски и религиозни, имат криво схващане, като мислят, че виждат нещата само външно. Външното виждане наричаме гледане. За да видим физически един предмет, съзнанието  ни трябва да бъде будно. За да виждаме предмета външно и вътрешно, т.е. и физически, и духовно, нужни са Мъдрост и Любов. Не можеш да познаеш човека, докато не го обичаш, не можеш да го разбереш, докато не се свържеш с разумността, която работи в него. Разбиране между хората има само там, където тоновете вибрират хармонично…

…“Ако не се роди някой изново.“ Христос говори за новораждането като условие за вътрешно виждане. Както бубата има стремеж да се превърне в пеперуда, така и онзи, у когото съзнанието е пробудено, има желание да вижда нещата вътрешно. Когато работи с желание да придобие материалите, необходими за неговото новораждане, човек е на прав път. Който мисли ,че ще намери тези материали на физическия свят и ще ги получи наготово, той не може да се новороди. Наистина, мъчнотиите, изпитанията на които човек се натъква, до известна степен спъват неговото развитие, но той трябва да прави усилия, за да ги преодолява. Той знае, че смисълът на живота е в Царството Божие, дето ще намери своите близки, които обича, и които го обичат. Той знае,че смисълът на живота е в придобиването на Царството Божие, т.е. в придобиване на света на хармонията и красотата, на светлината и простора. Към този свят именно се стремят съзнателно и несъзнателно всички мъже, жени и деца. Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намерите в Царството Божие, в света на безсмъртието. Не е далеч от вас този свят. Той ни обикаля отвред; той прониква в нас. Разстоянието от нашия свят до Царството Божие е само една стомилионна част от милиметъра. Причината, дето хората не могат да видят тази близост, е стремежът им към периферията на живота. С това те се отдалечават от Бога и от Царството Божие. Има хора, които се стремят към центъра на живота, т.е. Към Бога, но те са малко на брой. Повечето вървят към периферията: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките -на децата, децата-на майките и т.н. И това не е лошо, но не е правилния стремеж, не е правия път на душата. Истинския път на душата е към Бога. Това означава вътрешен стремеж, съсредоточаване на човека към неговото висше, Божествено съзнание.

Как намира човек своето висше съзнание или това на своя ближен? Ще кажете, като люби. Вярно е ,че Любовта отваря всички пътища на човека, но за коя Любов говорите?…

…“Да се роди някой изново.“ Това значи да влезе човек в шишето си, което има 100градуса топлина и 100к.см. вместимост. Обаче 37градуса топлина не е голяма. При тази топлина се извършват обикновени процеси. При нея чавек не може да разсъждава зряло, нито да люби зряло. А човек трябва да се новороди, да придобие нов елемент в живота си. Съвременните психолози наричат „новораждането“ процес на пробуждане на човешкото съзнание; мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената Душа в човека. Духът и Душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме „новораждане“. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания. Той е господар на своя живот и владее изкуството да се качва на небето и да слиза в ада по свое желание…

…Каква е разликата между вас и близките ви, които са заминали за онзи свят? Вие сте облечени в дреха от гъста материя, а те – в дрехи от по-рядка и финна материя; вие ядете и пиете, четете, разговаряте се, а те не могат – нямат органи за това. С една дума, вашият живот се различава коренно от техния. Каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, такава  е и между вас и астралните същества. Те имат дотолкова отношение към вас, доколкото водите добър живот. Видят ли, че вие мислите само за ядене и пиене, те се огорчават. Някои хора се отвращават от лекия живот, още докато са на земята…

…Изкуство е човек да се отказва доброволно от временните и преходни желания. Изкуство е човек да има всички условия да пие и доброволно да се откаже от пиене. Такъв човек е с характер. Той е разбрал Божествения живот.

Как се познава човешкия характер? – по два начина: като турите богатия и високопоставен човек при бедни условия или като поставите бедния при богати условия. Ако богатият не измени убежденията и разбиранията си и запази добрите си отношения към хората, той е човек с характер. Ако бедният не забрави и запази убежденията, разбиранията и отношенията си към своите близки, той е човек с характер. Това са новородени хора, които са изработили нещо ценно в себе си. Има неща в света, които всеки може да ви вземе – пари, дрехи, къщи, имоти, даже и мъжа, и жената, и сина , и дъщерята. Но има неща, които никой не може да ви отнеме. Това са вашите добродетели, вашия характер. Никой не може да открадне изкуствата, които притежавате….

…Христос казва:“Събирайте си богатства и съкровища, които нито молец разяжда, нито ръжда разваля.“ Той има предвид събиране на богатства и съкровища, които обуславят новораждането….

…Който не разбира процеса на раждането, не разбира и порцеса на създаването на света и пита защо Бог създаде света по този начин? Защо създаде човека с толкова вътрешни органи? Защо са му нужни мозък, бял дроб, сърдце и стомах? Не може ли без тях?- Не може. Чрез тези органи човек се свързва с ангелите, херувимите и серафимите, от които черпи знания за своето повдигане.

В староеврейски език Серафимите се наричали „Духове на Божия венец“. Чрез белия дроб човек се свързва с Херувимите. Ето защо като дишате, мислете за тези духове и за тяхната мъдрост. Значи Мъдростта се придобива чрез дишането. Чрез сърдцето си човек се свързва с друга йерархия, наречена Престоли, т.е. Божествен разум. Биенето на сърцето показва,че сме свързани с тази йерархия. Защо се страхува човек от спиране на сърцето? – да не прекъсне тази връзка.Ако спре сърцето,човек изгубва разума си. Чрез стомаха той е свързан с други йерархии – същества на благородството. Ето защо, като се нахрани, човек става по-благоразположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. Гладен ли е не можеш да се приближиш до него. От стомаха се отива в черния дроб, чрез който човек се свързва с дуги йерархии, наречени Власти или Божествена сила. Разстройството на черния дроб се познава по пожълтяването на очите. Това показва,че има нещо дисхармонично в чувствата на човека. Ако разстройството на черния дроб е голямо, явява се жълтеницата. Това показва, че между Божествените Власти и човека има някаква дисхармония. Как се лекува жълтеницата? – Чрез възстановяване на хармонията между Божестевните власти и човека. Чрез жлъчката човек е свързан със съществата на доброто. Прекъсне ли се тази връзка, жлъчката се пука. Следователно, изгубването на доброто в човека и пукането на жлъчката са синоними. Казват за някого, че е много жлъчен. За да  се намали жлъчността, трябва да се увеличи добротата на човека….

…Всеки трябва да се стреми към възвишеното, което може да го предпази от деградиране. След черния дроб се отива в далака, чрез който човек се свързва с друга йерархия – Началствата, наречени Божествена Правда и победа в света. Увеличаването  и разстройството на далака показва,че Правдата е нарушена, и човек е в дисхармония с Началствата. Друга йерархия са Архангелите, същества на Божията слава. Те ръководят народите. Те имат отношение към бъбреците. Който не слави Господа и не се въодушевява от великото в Природата, не може да бъде във връзка с с архангелите и страда от разстройство на бъбреците. Ще каже някой, че няма защо да се възхищава от великото в природата, докато пред него стои трапеза с печени пиленца, прасенца и буйно червено винце. Няма защо да търси смисъла на живота, когато го вижда реално пред себе си. Така мисли животното, но човекът на ХХ в. не може да мисли по този начин и да се възхищава от преходни неща. Утре ще го заболят бъбреците и ще търси причината на заболяването. Най-после слизам до йерархията на ангелите, които са основа на живота. За да бъдем във връзка с тях – всички хора- мъже , жени и деца трябва да раждат. Който не може да роди една възвишена мисъл, едно добро желание, не е свързан с ангелите. Всеки момент трябва да раждате. Който не ражда, сам прекъсва връзката с ангелите. Като се върнете по домовете си, нека всеки се запита защо има мозък, бял дроб, сърдце, стомах, черен дроб, далак и бъбреци. Така ще си спомните за връзката, която съществува между възвишения свят и вас. Само така ще разберете ,че не сте свободни да мислите, да чувствате и да действате, както искате….

…Изучавайте всички процеси , които стават в Природата, за да разберете себе си и своите ближни. Който е минал през процесите на развитата ябълка, той се е новородил, той е учен човек. Той не се страхува от горчивата и кисела ябълка, защото знае, че процесите в нея не са завършени. При това положение той не може да каже, че животът е горчив, че няма смисъл. Всички хора познават живота, но отчасти. Всеки го е опитал донякъде, както учените, които познават развитието на яблъчната семка само в някои от нейните фази. Малцина са имали търпението да наблюдават всички процеси отначало докрай.Такива са познанията на хората и в различните области на науката.

Някой възприеме идеите на новото учение, на Любовта, върви до едно място и казва: Кой ще чака края на това учение? Нямам търпение да видя резултата. Сега имам по-важни работи. Той се отказва още в началото. Кои са важните работи? – За момата е важно да намери някой момък, който да я храни и облича; за момъка е важно да намери мома, да гледа къщата му и да му готви. Всеки намира смисъл в нещо преходно и за нищо друго не мисли. Друга категория едва издържат да видят новото учение с листа и пъпки и се отказват; намират, че времената са тежки, трябва да подобрят положението си, да помогнат за повдигане на отечеството им. В този стремеж те помагат на себе си, а не на отечеството си. Трета категория хора, като видят, че идеите, които поддържат се разцъфтяват, те спират дотук и започват да се организират в общества и казват: да приложим вече идеите си в борба със злото. Няма защо да се спираме върху Христовите думи да не се противим на злото. Тръгват те в борба със злото, но нямат никакъв резултат. Четвъртата категория продължава пътя си към Божественото учение, с търпение дочакват връзването на плода и узряването му. Всички трябва да се въоръжат с търпение да вкусят от плодовете на дървото, което Христос е посадил. Опитайте плодовете на това дърво, за да влезете във връзка с възвишените духове от различните йерархии….

…“Ако не се роди някой изново.“ С това Христос иска да каже, че който не се роди от вода и дух, не може да разбере проявите на великата Божия Любов и Мъдрост, не може да разбере смисъла на живота, не може да придобие вътрешна радост, доброта и сила. Да се родиш от вода, това значи да станеш пластичен и подвижен като нея. Няма същество по-силно от водата и няма същество по-слабо от водата. Следователно човек трябва да бъде слаб като водата, за да стане силен като нея. Когато някой пита защо сме слаби, отговарям: За да станем силни. Слабото съдържа в себе си елементи на силното. За да се прояви силното, нужни са условия. „От вода и дух“. Духът подразбира разумния принцип, който владее изкуството да превръща малките и слаби неща във велики и силни…Който не е бил слаб, никога не може да бъде силен. В този смисъл, задачата на човека се заключва в използването на най-малките страдания, да извае от тях нещо велико и ценно. Много от страданията на хората се дължат на неправилното поставяне на нещата. Те са поставили Божествените неща на последно място, а човешките на първо, с което внасят голяма дисхармония в живота си….

…Новораждането е необходимост в живота; то определя неговия смисъл. Като се стреми към новораждане човек се разширява. Който не разбира смисъла на новораждането, разширява се без да знае защо. И в края на краищата сам се обременява и отегчава. Той си прави къщи, купува си имоти, дава под наем, но вместо да осмисли живота си, повече се обърква….

…Човек не е дошъл на земята да си прави къщи, да ги дава под наем, да става рентиер. Той е дошъл да работи с ума, със сърдцето и с волята си. Преди да е бил готов за работа, трябвало да мине през мъчението на труда. Казано е, че човек се мъчи, ангелите се трудят, а Бог работи….

…Следователно, който прави добро на хората и ги люби, той работи. Да учиш и възпитаваш хората, това е труд; да им готвиш, да чукаш лук и месо, това е мъчение. Не е тежка работата на човека; тежко е , че усилията му остават неоценени.След като прекара часове в кухнята, ще му кажат; Нищо не струва яденето.  Докога ще се мъчим? Докато разберете смисъла на живота и се откажете от неестествените желания, които водят към неестествени пътища…

…новораждането не подразбира сливането на две реки и двете да изгубят чистотата си. Новраждането подразбира възприемане на Христовия живот в себе си: чистата вода ще приеме Христовия живот и ще следва своя път. Мътната вода първо ще мине през земните пластове, ще се пречисти и като стане бистра, и тя ще приеме Христовия път, и ще продължи движението си. Пясъчните пластове, през които се пречиства водата са страданията. Днес и българите минавата през земните пластове, т.е. през страданията, за да се пречистят. Един ден всички, които са преминали през страданията, ще благодарят и ще видят какво са придобили. Пазете правилото да не вливате чистата вода в нечистата, чистият живот в нечистия, който носи благоприятни условия за вашето развитие….

…Когато се изправят хората, тогава ще се създадат благородни общества и семейства. Докато се оплакват от разстройство на черния дроб, на жлъчката, на бъбреците и на далака, никакво подобрение не може да се очаква. Когато всички удове на човешкия оргонизъм се оправят, тогава и светът ще се оправи. Постъпвайте и вие като Бога. Видите ли, че умът и сърдцето на брат ви са изопачени, не го критикувайте, но му помогнете да се изправи.Това значи да правите добро. Как ще направите добро не мислете. Важното е да имате желание да го направите. Силното желание отваря очите на човека и му дава възможност да помага….

…Днес от всички хора се изисква да поставят доброто за основа на своя живот. Това се иска и от българите. Хората изневеряват на доброто, когато искат да придобият повече знания, богатства, сила, отколкото могат да носят…

…Животът носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днес могат да се използуват. Който е дошъл до състоянието на пеперудата, ще се ползува от добрите условия на живота; който не е излязъл от състоянието на гъсеницата, ще гризе листата на дърветата и ще се оплаква от условията на живота…

…Големи мъчнотии имам. – Приложи волята си, за да се справиш с мъчнотиите. Прилагайте ума, сърдцето и волята си съзнателно, за да живеете добре. Това не значи, че ще избегнете мъчнотиите. Много мъчнотии ще имате, но ще ги преодолявате. Много пъти човек ще се излюпва, много пъти ще се добива, докато най-после се роди и види Царството Божие. Между сегашното виждане и тогавашното ще има голяма разлика….

…Който не е роден от вода и дух не може да види нито Бога, нито Христа…Да видиш ангел, това значи да се преобрази целия ти живот. Ти ставаш по-добър, разширяваш се, придобиваш по-голяма светлина. Да видиш Бог, това значи да станеш светия.

„Само чистият по сърце може да види Бога.“ Моисей, който беше чист и свет човек, само един път видя Бог, и то гърба, а не лицето Му. Животът ви ще се преобрази, ако видите само една частица от Бога. За да видите поне частица от дрехата Му, вие трябва да се освободите от своите отрицателни прояви: злоба, завист, омраза, гняв и др….

…Отворете ума и сърдцето си, за да възприемете красиви мисли и чувства….Не гледайте на нещата и на проявите само от външната им страна. Често външността лъже хората… помнете: външната усмивка не е всякога искрена и чиста. Не е набожен онзи, който няма Любов в себе си. Не е християнин онзи, който говори да правиш добро, без да прилага доброто.

Човек трябва да различава истинското добро от привидното. Някой изпразва кесията ви и казва, че направил това с цел да помага на бедните. Понеже вие не сте изпълнили задължението си към бедните, той го изпълнява вместо вас. Остави човека свободен, сам да изпълнява задълженията си. Това не е християнство. Това не е процес на новораждане. Всеки трябва да се новороди, за да могат водата и духът да работят в него, да създадат условия за придобиване на Любовта, на Мъдростта, на радостта и силата. Само така човек може да види Царството Божие. Само Учителят може да помогне на ученика да придобие условия за влизане в Царството Божие. Ако Слънцето не изпраща своята светлина и топлина, Земята сама нищо не може да ни даде. Без учител ученикът нищо не може да направи…

…“Ако не се роди някой изново.“ Това значи: ако не се свържете с възвишените същества – с ангелите, херувимите, серафимите, началствата, престолите, не може да се новородите. Новораждането освобождава човека от смъртта, която го ограничава и лишава от условията за придобиване на всички добродетели. Нека всеки каже в себе си: Праведният не умира. Никой не може да вземе добродетелите му, никой не може да вземе душата му. Христос казва: Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема…“

Задачата на всеки човек, на всеки българин е да познае своя Баща и да каже: Готов съм да изпълня първо волята на Баща си, а след това на своя ближен. Бог ще му отговори: Да бъде благословен този народ, този човек, който е готов да ми служи с Любов. Аз ще платя всичките му дългове, ще му направя нова къща, ще му дам добри синове и дъщери.

Иде Божието благословение върху българския народ. Иде Божието благословение върху всички народи. Които са готови, ще проверят това след десет години, други някои – след сто години, а най-неподготвените – след хиляда години. Всички ще проверят, че думите ми са истинни и ще кажат: Благодарим ти, Господи, че отвори очите ни да виждаме. Тогава всички ще се убедите, че страданията, които днес преживявате, не могат да се сравнят със славата, която ще дойде след десет, сто или хиляда години.

извадки от Беседа от Учителя, държана на 6 октомври, 1918г. София.

ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 25 МАРТ – НАЧАЛЕН

ЧАС 6.30 – ОНЛАЙН

Към душите, които чакат

Това, за което копнеете, иде!
Това, което храните в душите си, е реалността на утрешния ден!
Елате в страната на вечната пролет!
Елате в страната на вечното подмладяване!
Елате в страната на радостта!
Елате в страната на Любовта!
Тя е тъй близо до вас!
Там няма болести и смърт.
Елате и приемете съкровищата, които ви се падат.
Елате в страната, дето ще намерите тия, които ви познават и които вие познавате.

Свещени думи на Учителя

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Темата на днешния наряд е посветена на Душата и беседата, която ви предлагам за прочит е озаглавена “Пробуждане на човешката душа”. Учителя казва, че човекът е съставен от три същности: дух — висша разумност, висшето начало в човека; душа — втората същност и ум — третата същност. Що се отнася до човешкото сърце и до човешката воля, това са производни, т. е. второстепенни величини. Значи, човек е съставен от три същности: дух — първично начало; душа — вторично начало и ум. На научен език казано: духът представя изпъкнало огледало, което разпръсва светлина. Душата представя вдлъбнато огледало, което приема светлина. Умът обработва светлината. Значи, първо духът иде в света и изпраща светлина навсякъде. После душата иде да възприеме тази светлина. Умът пък, като колективно, неделимо начало в човека, започва да обработва приетата светлина. У всички хора умът е един и същ, неделим, обаче на различни степени на развитие.

       Като казвам, че умът на човека е неделим, вие ще се натъкнете на известно противоречие и ще кажете: Как е възможно моят ум да е общ с ума на всички хора? Там е заблуждението именно когато човек мисли, че неговият ум или неговият дух е нещо съвършено различно и отделно от общия дух, от общия ум на космоса. Христос казва: „Всичко, каквото е на Отца ми, мое е. Каквото ме е Отец научил, това правя. Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил на земята”. Мнозина мислят, че имат свои разбирания, своя воля, която трябва да изпълняват. — Не, щом сте дошли на Земята, вие първо ще изпълните волята на своята майка и на своя баща. Това е по човешки казано, но другояче не може.

…Какво представлява човек? Човек е онзи, който разбира положението на своя дух, на своята душа и на своя ум. Човек е онзи, който вярва на своя дух, на своята душа и на своя ум. Духът е неговият Бог, душата — неговият ближен, а умът — самият човек. Под „ближен” в широк смисъл на думата разбираме Природата. Тя представя онази велика необятност, в която живеем и се движим. За тази природа, именно, всички говорят. В този смисъл всички я схващат и разбират като свой ближен…

       А в извънредната беседа Девети март /22 март/ 1920 година Учителя характеризира днешният ден като символичен ден. “…Символите придобиват значение само, когато се изтълкува вътрешният им смисъл. Девети март е денят на Равноденствието. Но тъй, просто казано, 9 март, денят на Равноденствието, е денят, в който човек е бил създаден, роден. И този ден се пада в петък. Не мислете, че по-напред не е имало равноденствие – имало е. Равноденствието на човека е възкачването на слънцето от юг към север. Югът е надолу, а северът – нагоре. С появяването на Адама човек е започнал да еволюира, да се качва нагоре към Бога. Сега, ако вие може да ознаменувате 9 март, в смисъл, че днес се раждате, т.е. скритите във вас Божествени сили да започнат нова еволюция, да еволюирате към Бога, то е равноденствие, или минаване от едно състояние на битието към друго. Равноденствието всякога трябва да внася най-хубавите мисли, най-хубавите желания в човешката душа и тогава всички онези семенца, които са скрити в земята, започват да израстват, да се развиват, да цъфтят и след това се явява тяхното благоухание. Същият закон е и по отношение на човека. Човек без Божественото е като гола земя и ние казваме: „Този човек е студен, отвратителен, няма никаква красота в него.“ Но дойде ли скритото, Божественото у човека, тези семенца, треви и цветя постепенно почват да израстват, цветята се обличат в червенина и човек става красив. Тази красота не може да се яви, докато не се яви Божественото слънце. Тъй като слънцето иде от северното към южното полушарие, т.е. от единия полюс на битието към другия, северният всякога означава Истината, а южният – Добродетелта…

Девети /22 март/ има и друг смисъл в себе си. Човек трябва да се научи на онзи велик закон на самопожертвувание, да се освободи от ненужните неща в този свят, които спъват неговото развитие…

      И така, аз ви поздравявам с 9 /22 март/ и ви пожелавам всички да имате воля. Най-малкото добро, което ви желая да направите през тази година – поне на двама стари хора да вържете връзките на обувките и да имате взаимни почитания помежду си и между другите хора, да се надпреварвате в услуги!

       Това беше за 22 март, а за днешния ден ви предлагам да кажем следните молитви, като преди тях да изпеем по традиция песните “Бог е Любов” и “Красив е животът” /145 стр./

• Добрата молитва
• Лозинката – първи стих – 23 стр.
• Молитва за разрешаване въпросите на душата
• Молитва за живите хора
• Молитва на времената
• Господнята молитва
• Формулите, които се казват при земетресения
• И други формули за подпомагане на личностното ни развитие

МОЛИТВА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ВЪПРОСИТЕ НА ДУШАТА

Господи, благодарим Ти за хубавия живот, който си ни дал. Благодарим Ти за този свят, който си създал заради нас. Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни. Нека Твоята Светлина озари умовете ни и с тази Светлина да разрешим въпросите, които стоят пред нашите души.

Амин.

МОЛИ СЕ ЗА ЖИВИТЕ ХОРА, НОСИТЕЛИ НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

И когато се молиш, влез в скришната си стаичка. Какво ще правиш там? Ще се запознаеш с човешките души, ще почнеш да ги разбираш и да се разговаряш с тях. И тогава, като срещнеш човек, ще го познаеш и ще си кажеш: „Ето Човекът, когото търся!“

Влез в скришната си стаичка. Коя е тази стаичка? Тя е единственото неопетнено място в човешкия свят. Тя е най-чистото място, дето човешко око не е прониквало, нито човешко желание се е проявявало, нито човешка воля е действувала. Човешката душа влиза в това девствено място и оттам отправя молбата си към своя Отец. Казваш: „Не мога ли да се моля в църквата, някъде вкъщи или на улицата?“ Не, можеш да се молиш само в скришната си стаичка, която е вътре в теб. Бог е определил това място със закон, който има отношение към бъдещето, а то е светло и велико!

Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което вземаш в живота на твоя ближен. Силата на молитвата седи в това, като се моли човек, да впряга всичките си добродетели на работа.

И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. А що се отнася до това как да се молите, туй е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще Ви дотегне и ще се откажете от молитвата. А тя има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. И понеже молитвата е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае.

МОЛИТВА НА ВРЕМЕНАТА

Господи, Боже мой, Великий и Святий Учителю на всяка любов и мъдрост, на всяка милост и правда, чуй молбата на тези, които уповават на Тебе в това съдбовно време.

Благий Господи, заради Твоята Велика Любов прости прегрешенията на човеците, просветли умовете ни, умий сърцата ни, укрепи вярата ни, пробуди душите ни, за да Те познаем всички и да изпълним Твоята Бащинска Воля.

Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и озари ни с Твоята Истина. Дари ни Твоята Любов и ни открий правия път на живота.

Върни на земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички, да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие, да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти Си Единият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и Твоята любов и Твоят закон са правия път на живота ни.

Изпрати Татко наш, както Си някога пращал светии, пророци и гении да бъдат глава на народите навред. Предай според Твоя благ помисъл Земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канара на човешкото братство.

Великий Учителю наш, Дух от Всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жетва за святото божие дело, за което Ти работиш на земята. Укрепи ни по Божия план,чрез всички небесни ангели и светии, които са верни служители от Всемирното Бяло Братство.

Освети ни да работим с всички добри человеци. Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които Ти Си призовал за Господа, да изпълним своята задача до край.

Нека народът, сред който работим, избраната челяд славянска, да изпълни Волята Божия. Да бъде Славянството светилник и крепост на Божието дело между народите и да се увенчае с пълен успех Божият план на земята.

Да бъде Волята Божия!

Да дойде Царството Божие! И да се вселиш Ти Господи, Боже наш, в душите на човеците завинаги!

Амин

ФОРМУЛИ

Не щади душата, когато е време за работа. Ума си възпитавай в трудолюбието, сърцето – в добродетелта, а волята си – в постоянството на Любовта.

Малък съм. Господи, дай ми капчица от Твоето знание, за да мога по-лесно да порасна.

Човек трябва да цени разумността, в която е потопен, и да си каже:

Аз оценявам света, както е създаден,
оценявам Доброто и Любовта, които Бог ми е дал, оценявам Мъдростта и Силата, които произлизат от Бога.

Събудете се и прекарайте 5-10 минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към Напредналите същества и призовете за помощ, като кажете:

Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил!

Кажете ли така, вие ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според условията на разумността.

Събуди се, седни в постелята си, тури ръцете си отгоре на главата и кажи:

Господи, да се пробуди в мен съзнанието на ученика, за да разбера Твоето Слово.

Мили приятели,

За да се пробуди съзнанието ни по-скоро и да разберем и прилагаме Божието Слово, трябва да прочитаме по една беседа всеки ден от Учителя, а не само веднъж в седмицата. Само вибрациите на Живото Слово могат да изменят вътрешния и остарял модел на нашето поведение, и само така ще успеем да се докоснем до вътрешната страна на Божественото знание, чиято задача на всички ни е, да го изучаваме непрекъснато, за да можем да го приложим. Тогава ще разберем и словата на апостол Павел, че “всички няма да умрем, а ще се изменим…”. А това вече е необратим процес, след като на 23 март планетата на трансформациите – Плутон се настани в зодиакалния знак Водолей.

       Без този метод на работа в братските групи трудно ще се преодолеят съществуващите многобройни противоречия, разногласия и междуличностни конфликти, а те се отразяват негативно не само на нашия народ, а и на целия свят. Ето защо, отново ви напомням, че  когато четем определена беседа е необходимо да се подчертават или записват онези пасажи от Словото, които въздействат най-силно на нашите сърца и умове. Или това да го правят самите лектори на беседите в коментарите си след прочита на лекцията, които много добре са вникнали в дълбочината на Словото и могат да станат ярък образец за подражание от слушателите си, каквито са били и първите последователи на Учителя.

       Като допълнение към написаното дотук моля да прочетете и следния откъс от беседа на Учителя, посветена на възкресението на душата:

“…Възкресението е въпрос само на душата. То е пробуждане на съзнанието. Не се ли пробуди у тебе съзнанието, възкресение няма. И сега може да се прероди в тебе съзнанието. Това тяло, в което сега седиш, е един гроб. Следователно, ако ти като една пъпка се разпукнеш, ще цъфнеш и ще завържеш, ще образуваш новия плод. Нима с онези тела, с които сме заровени, с тях ще възкръснем? Нима с тия хилави тела, за които сме изхарчили 50–60,000 лева да ги лекуваме, с тях ще възкръснем? Не, друго нещо се подразбира. С други тела ще възкръснем. Ние подразбираме ония тела, за които се говори, че са храм на Бога Живаго.

За да можем да разберем дълбокия смисъл на учението, което Христос е проповядвал, трябва да се очистим. А думата “очистване“ в един друг смисъл означава “олекване“, което пък е процес на организиране, т.е. разумният процес в нашия строеж. Телесното произлиза от закона, според който в Природата има известно стълкновение между силите У нас съществува известна сила, известен стремеж да се приближим към Бога, но едновременно съществува и едно друго начало, което ни притегля към Земята. Следователно, главата ни е свързана с Небето и ни тегли нагоре, а тялото ни тегли надолу към Земята. По този начин ние сме разпнати. И как може човек да мисли разпнат? След като умрем, трябва да дойде един Никодим, да извади гвоздеите, да ни снеме от кръста, да ни увие в плащаницата и след като олекнем, ние ще се повдигнем нагоре. Това е Възкресението. Възкресението е един акт, при който тръгваме да видим нещата на тяхното място, тръгваме да се върнем при Словото, при Бога.

Сега ще ви позанимая малко с математика: „И в последния ден – казва Христос – ще го възкреся“. От думата „възкресение“ колко пермутации трябва да направите, за да се осмислят? Ако вземете тази дума вие, които сте математици, колко пермутации можете да направите? Аз взимам за пример четири букви: a, b, c, d. Вижте колко пермутации аз правя от a, b, c, d:

abcd bacd cabd dabc

abdc badc cadb dacb

acbd bcad cbad dbac

acdb bcda cbda dbca

adbc bdac cdab dcab

adcb bdca cdba dcba –

Това са все пермутации на тия числа. Това са математически съотношения на тия елементи, които влизат в тая редица. Ние направихме 24 пермутации от четирите букви: a, b, c, d. Колко съединения вие може да образувате от думата „възкресение“? Аз бих желал да зная това. Следният път да ми кажете. Жените, които знаят, когато нямат друга работа, и ония от тях, които не знаят, да повикат мъжете си, и втори път да пресметнете колко пермутации има. Трябва да се разбира основният закон на възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот към съзнателен и свръхсъзнателен живот.

Следователно, когато едно низше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот, самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване. Следователно в сегашния живот самосъзнанието у вас е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Вашият живот не е онзи, който вие очаквате. Като съзнаете всички ваши грешки, всички тия недостатъци и недоимъци на тоя живот, страданията, които произтичат от незнание на тия закони, тогава ще се приготвите за възкресението. Вие ще се решите да излезете най-после като една жаба от това блато, което е вече пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса ще мине изцяло в пълно съзнание, а не в пробуждане и заспиване. То е една връзка на свръхсъзнанието. То е възкресение, то е новият живот вече. Следователно Христос казва: „Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен“. От низшето излиза висшето. „Всички, които са яли и пили, аз ще ги възкреся.“ Защо? Има си дълбоки причини, понеже Христос не искаше да изгуби своя капитал и неговото слово да остане безплодно. Не е въпрос сега да се спираме, дали трябва да ядем плътта на Христа или не. То е друг въпрос. Казва Христос: „Аз ще го възкреся в последния ден“. Вие сега сте в последния ден. Ако вие се решите днес да пробудите това самосъзнание, вие можете да възкръснете. И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много „телеса“ възкръснаха с него заедно, и се явиха на мнозина свои приятели и ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният.

И казва Христос: „Аз ще го възкреся в последния ден“. Кога? – Когато той се научи да се съедини с Бога и да се разединява от света. Със света да е смесен, а с Бога да е съединен. Когато научи този велик закон – „Аз ще го възкреся“, той ще влезе в Божествения живот, да разбере великия закон, защо нещата са тъй, а не иначе. Сега, в този причинен свят се намират всички последствия на ред минали съществувания, през които човек е минавал. Тия последствия са причини за обуславяне на сегашния ваш живот. Те са набрани в Божествения свят, ние не може да ги избегнем. И от тия причини великото начало – Бог – ще образува един живот, какъвто миналите ваши съществувания позволяват. 

39 916 800 пермутации се образуват от думата „възкресение“. Разбирате ли какво нещо е това? Това е наука, брате! Това са числа това са данни, това са условия, при които новият организъм – възкръсналият живот – може да се развива. Следователно ще имате всички онези 39 милиона възможности…”.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ! 

Пробуждане на човешката душа

Неделна беседа, София, 25 Март 1923г., (Неделя) 10:00ч.

Йоана, 14 гл.

Да се пробуди човешката душа, това значи, да осъзнае благата, които й са дадени, и да ги обхване.

В света, в който живеете, има известни илюзии, наречени „несъществени неща.“ Въпреки това, всички започват с несъщественото. Например, вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в действителност. – Защо? – Защото тогава светлината е по-малка. Оттук вадя заключението: Съществени неща са тези, които стават в светлина, а несъществени, които стават в тъмнина. Срещаш един човек, който те гледа особено. Мислиш си: Защо този човек ме гледа така? Какво иска да каже с това? – Нищо не иска да каже. Физиономията на този човек е особена. Като гледаш маските, които се продават през маскарада, едни от тях са опулени, облещени; други са с премрежени очи, трети – със сърдит вид. Както виждате, и в живота има различни физиономии. – Защо този човек се блещи толкова? – Това е маска, илюзия, не е реалност. Някой художник е рисувал тази маска. За тебе е важно, когато художникът донесе маската, да бъдеш с будно съзнание, да разбереш, действителност ли е това, което виждаш, или илюзия.

В процеса на пробуждането си, душата не трябва да разглежда нещата от свое становище, но от становището на Божия Дух или на Бога. Само така тя ще се развива правилно. Душата представя малка вселена, с безброй богатства, безброй дарби и способности. Ще кажете, че душата е малка вселена. – Да, малка вселена, с големи богатства. Изкуство е не да изядеш и изпиеш тези богатства, но да ги обработиш. Искате да бъдете щастливи.

На всекиго мога да изчисля, колко време ще бъде щастлив. Щастието на едного може да продължи една година, на другиго – един час, на трети – един ден, една седмица или един месец. Малцина могат да бъдат щастливи една година. Например, обичаш плодове, искаш да се храниш само с череши, тях предпочиташ. Казваш: Като има череши, щастлив съм. – Колко време ще бъдеш щастлив? – Докато има череши. Щом презреят, щастието ти се свършва. Една певица се готви да излезе на сцената и мисли, че всички ще се възхитят от нея. Тя живее във въображаемия свят. Като излезе на сцената, вижда, че не е така. Значи, между въображаемия и действителния свят има голяма разлика. Във въображаемия свят няма мъчнотии. Там нещата се нареждат лесно, без мъчнотии.

Някога си въобразяваш, че си купил една голяма градина от десет декара. Представяш си, как ще я обработиш и ще насадиш хубави плодни дървета и ароматни цветя. Виждаш, как растат, цъфтят и зреят. Събираш плодовете и ги продаваш. В скоро време ставаш богат човек, известен на всички. Лесно ставаш богат, виден човек. Без труд, само с въображение, ти всичко постигаш. Ако живееш само с въображението си, ти ще приличаш на онзи млад циганин, който разнасял мляко по къщите. Той си мечтаел: Като продам всичкото мляко, ще си купя една кокошка, да ми снася яйца. Ще продавам яйцата, докато спечеля пари за една овца или коза. Ще продавам млякото на овцата и един ден и нея ще продам. От спечелените пари ще си купя една крава. Така си мислел той, как ще забогатее, докато стане милионер. Най-после си казал: Като милионер, ще предложа на царската дъщеря да се оженим. След две-три години ще си родим едно хубаво детенце. Увлечен в мечтите си той подскочил от радост, и гърнето с млякото паднало от главата му и се разляло. С млякото заедно се пръснали и неговите мечти.

Като слушате този анекдот, вие се смеете. Вие сте, този млад циганин. В този анекдот е важно млякото, а не детето, което ще се роди в бъдеще. Във въображението нещата стават лесно, обаче, дойде ли до реализирането им, работата върви мъчно. Докато постигнеш нещо, ръцете ти ще се покрият с мазоли. Но каквото придобиеш, ще бъде по-здраво и сигурно от това, за което само си мечтал. И досега още хората живеят с илюзиите си. Човек трябва да се освободи от илюзиите на своя ум и сърце, да реализира своите желания. Физическият свят е поле за реализиране на Божествения свят. Макрокосмосът е Божественият свят, който трябва да се реализира в микрокосмоса, т.е. на физическия свят. Както фотографията отпечатва образа в намален вид, така и физическият свят не е нищо друго, освен отпечатване на Божествения свят в намален вид. Някога илюзиите са толкова необходими, колкото и реалните неща. Какво ще придобиеш, ако знаеш всичко, което ще стане? Обичаш приятеля си, вярваш в него и го идеализираш. Един ден се усъмниш в него и се разочароваш в приятелството. Казваш : Разочаровах се, но поне влязох в реалността. В кой случай беше по-щастлив: когато вярваше в приятеля си, или когато се разочарова? Имаш син или дъщеря, на която възлагаш голяма надежда. Един ден се усъмниш в нея. Съмнението в твоя ближен е съмнение в Бога. И обратно: съмнението в Бога е съмнение в самите нас. Човешкият живот още не е поставен на здрава основа. Причината на разочарованието не е външна. Искаш да живееш по-добре от своя ближен. Искаш да живееш по-чист, по-свят живот от мене. Право ли е това? Като живееш добре, ще желаеш същото и на другите. Иначе, ще се разочароваш, ще страдаш и ще се мъчиш. Ако съм взискателен към себе си, ще бъда такъв и към другите. Да бъда към себе си снизходителен, а към другите взискателен, това не е право. В такъв случай, ти си служиш с две мерки. Ще си служиш с една мярка и от нея ще разбереш, кое е право, и кое – не е; кое е грешка, и кое – добродетел. Нашите погрешки и нашите добродетели пред Бога не са такива, както ние ги определяме. Как ще докажем това? Забелязано е, че когато материалните работи на човека се оправят, духовните работи му се объркват. И наистина, на повечето търговци материалните работи вървят добре, но вижте ги, какво представят в духовния свят. Бедният човек няма пари, няма къща, но се разговаря с Бога и с ангелите. Той е беден, но сърцето му е пълно с благородни чувства и със светли мисли. И тъй, вие трябва да имате правилни разбирания за нещата. Докато не дойдете до новото разбиране за живота, всякога ще живеете в заблуждения. Не е лесно да се освободите от заблужденията. Трябва да се знаят изходните пътища. Ако не ги знаете, все едно, че сте в лабиринт, от който никой не може да ви извади. Човек трябва да знае изходния път в живота. Колко пъти той се е обърквал! За нищо и никакво, две сестри се скарват, не могат да се търпят, не могат да се споразумеят. После те търсят път, как да възстановят отношенията си, как да възвърнат любовта, която са имали помежду си. Коя е причината за това? – Човек не се е познал. Той живее едновременно в трите свята, поради което се натъква на различни мисли, чувства и действия и не може да ги съчетае, т.е. хармонизира. Ако работи само с физическия си ум, той не може да разбере духовните и Божествените работи; ако работи само с физическото си сърце, също не може да разбере умствените и Божествените работи. Ако с ума си не можеш да схванеш Божествените работи, защо ти е този ум? Значи, към физическия си ум трябва да присъединиш и Христовия ум, за да разбереш Божествения свят. Сложна работа е това! – Как ще се справим с трите си ума? Ние с един ум не можем да се справим, че ще се справим с три! Физическият ум е у нас, а Божественият – над нас. Ние трябва да се държим за него. Започнете с Божествения ум. Останалите са негови помощни средства. Същото се отнася и до сърцето. За него се говори в Писанието. Казва се, че човешкото сърце е каменно. Казано е в Писанието: „Ще му отнема каменното сърце и ще му дам плътско.“ С други думи казано: Ще му отнема човешкото сърце и ще му дам Божествено. Няма защо да се сърдите на някого – каменно е сърцето му. Как ще разбереш света с такова сърце?

Каменното сърце не може да направи човека щастлив. То е студено, хладно, покрито с дебел сняг и лед. То е цяло гробище, покрито с кости. При такова състояние на сърцето, може ли да бъдеш щастлив? Ще се отнеме това сърце на човека и ще му се даде ново. Да се върнем към практическата страна на живота, която сами можете да разберете. Да допуснем, че си затруднен. На какво се дължи затруднението? – То е резултат на неразбиране законите и отношенията в природата. Стоиш на брега на една широка, дълбока река и си въобразяваш, че лесно може да я прегазиш. Въображение е това. Но като се опиташ да я преминеш, виждаш, че си в опасност. Водата те носи и всеки момент може да се удавиш. Щом започнеш да викаш, все ще ти дойде отнякъде помощ. Умен трябва да бъдеш! Ще забиеш един голям кол на брега на реката и ще завържеш на него едно дълго, здраво въже. Ще се хванеш за края на въжето и внимателно ще стъпваш във водата. Постепенно ще навлизаш все по-навътре и ще опитваш дълбочината на реката. Така ще направиш сондаж. Ако забележиш, че дълбочината се увеличава, ще се върнеш назад. В случая, въжето представя човешкия ум, за който трябва здраво да се държите. Умът може да ви спаси и при най-неблагоприятни условия.

Днес, колкото и да се говори на хората за духовния свят, те мъчно могат да го разберат. Под „духовен свят“ разбирам света на ангелите. Там всичко става с магическа сила, с магическа бързина. Достатъчно е ангелът само да повдигне пръчицата си, за да постигне желанието си. Щом дойдат гости, той веднага вдига пръчицата си и пред тях се нарежда богата трапеза с хубави, вкусни плодове. Гостите се нахранят и се разотиват. Ангелът отново вдига пръчицата си, и трапезата изчезва. Какво ще бъде вашето положение, ако, само с едно вдигане на пръчицата, трапезата се слага и вдига? Реален ли е този свят? Има нещо реално и нещо нереално. Така е според вашето разбиране. Единственото реално нещо са ангелите, с които можете да се разговаряте. Те, наистина, вдигат и слагат пръчицата си. И на физическия свят, единственото реално нещо е Бог, Който вдига и слага пръчицата си. Като я вдигне, каквото пожелае, става. Щом я свали, всичко изчезва. Някоя жена плаче, иска да си има детенце. Бог казва: Дайте едно детенце на тази жена. Детенцето се ражда. Жената се радва, повива го в пелени, къпе го, милва го, нарича го „моето пиленце, моята кукличка, ангелчето ми”. Един ден то ще стане голям гений. – В далечното бъдеще може да стане гений, но не сега, То е кукла, с която си играеш. Ти го храниш, обличаш, учиш, но като получи, каквото му е нужно, ритне те и казва: Не искам да те виждам, да не си ме раждала. – Защо Бог ми даде такъв син? – Това, което наричаш твой син, е жива кукла, не е онзи истински син, роден от дух и вода. В първо време, Бог дава живи кукли на хората и, след като се справят с тях, ще им даде синове и дъщери, живи души. Когато дойдат тези души, те няма да ви връзват и ограничават, няма да ги къпете по два пъти на ден, като сегашните деца. Те няма да бъдат малки и безпомощни деца, но 33 годишни моми и момци, в пълния разцвет на развитието си. Има ли нужда да учите тези свои синове и дъщери? – Възможно ли е да родиш 33 годишен момък или мома? Те няма да се раждат от майка и баща, но по дух. Казано е в Писанието: „Роденото от Духа, дух е; роденото от плътта, плът е.“ Кой човек е роден от Бога? Казано е: „Роденият от Бога грях не прави.“ Да се родиш от Бога, това значи, да се прояви Божественото в човека. Питаш: Аз кукла ли съм? – Ще мислиш, и сам ще си отговориш. Това е философия, която трябва да разберете.

Нека всеки си зададе въпроса: От човек ли съм роден, или от Бога? Докато се съмняваш, че си роден от Бога, ти си жива кукла. Като се убедиш, че си роден от Бога, ще усетиш, как се освобождаваш от товара си и придобиваш нова светлина и топлина. Какво прави човек, когато се притесни? Той започва да търси подкрепа отвън, дано дойде някой да го утеши, да му каже истината. Може да се намери такъв човек, но ти трябва да разбереш истината. Казваш: Как ще разбера истината, когато тя постоянно се изменя? Аз говоря за вечната, неизменна истина. Менят се само преходните, временните неща. За Бога се казва, че е вечен, неизменен. Това, което се променя, е проявената реалност; това, което е вечно и неизменно, е същественото, т.е. непроявената реалност. И в човека има неща, които не се менят. Те показват, че той е произлязъл от Бога. Изменното и неизменното представят двете фази на живота, т.е. двете реалности. Ще кажете, че това е философия. – Да, философия, но тя дава възможност на човека да познае същественото в живота. Като се натъкне на противоречия, човек казва: Кукла ли съм аз, или жива душа? Ако всеки ден ти втълпяват различни идеи и те разиграват, както намерят за добре, не си ли една кукла? Днес си социалист, утре – комунист; днес си баща, утре – майка; днес си брат, утре – сестра; днес си учител, утре – актьор. Ако всеки ден се залъгваш с различни неща, не си ли кукла? Написал си една книга, в която отричаш Бога. Мислиш ли, че със своите аргументи можеш да убедиш хората в това? Мислиш ли, че със знанието, което имаш, можеш да оправиш света? Това е забава. Аз мога по друг начин да докажа, има ли Господ, или не. Без да напиша книга, аз мога да докажа, че Бог съществува. Ти си безверник, философствуваш и убеждаваш хората, че няма Бог.

Един ден тръгваш на път и замръкваш в гората. Нощта е тъмна, студена. Ти нямаш хляб, няма де да се подслониш. Аз живея в гората, дето прекарвам в работа и размишления. Минаваш покрай моята колиба и казваш: Моля ви се, можете ли да ме приемете да се стопля? Отварям вратата и те приемам добре: наклаждам огън, стоплям вода. Давам ти да измиеш краката си, да се стоплиш. Давам ти дебели дрехи да се завиеш. След това сядаме двамата да се нахраним. Като се нахраниш и починеш, започваме да се разговаряме. Питам те: Сега вярваш ли, че те нахраних? – Не вярвам. Докажи това. – Ако те набия, ще вярваш ли, че съм те бил? – Пак няма да вярвам. Като те ударя още няколко пъти, ще повярваш, че съм те бил. Следователно, докато живеят в изобилието на благата, хората не вярват, че съществува Бог. Тогава Бог казва: Ударете няколко тояги на този човек. Щом го наложат с тоягата, той казва: Страшно нещо преживях! Разбрах реалността на нещата. Значи, човек започва да вярва, но по отрицателен път. Това е крив метод.

Съвременните хора постепенно навлизат в нова фаза на живота и започват да разбират проявите на Божията Любов. Какво изисква любовта? Тя изисква от всеки човек да обича, без да очаква да го обичат. Да любиш Бога, без да очакваш нещо от Него. Искай от Бога да живее в тебе и да проявява Любовта си чрез тебе. Ако нищо не искаш от Бога, нищо няма да ти даде. Сам пожелай да се обърнеш към Бога. Единственият, Който преобразява хората, е Бог. Какъвто преврат и да стане в тебе, не казвай, че Бог е направил това. То не се доказва. По този въпрос може само да мълчиш. Че Бог живее в мене, и по това не говоря. Нека всеки сам се убеди в истината. Щом Бог живее в мене, и окръжаващите ще възприемат моята любов. Тя е в такова изобилие, че всякога остава излишък. Пий от водата на моя извор, колкото искаш. Яж от плодовете на моята градина до насита. От каквото се нуждаеш, ще го намериш при мене. Не се осигурявай за утрешния ден. Аз имам всичко. Ела при мене, да задоволиш нуждите си.

Христос казва на учениците си: „Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте.“ Това значи: Вярвайте в Абсолютното, което не се изменя. Вярвайте и в Мене, който обяснявам причината за промяната на нещата. Днес се правят опити да се обясняват причините на противоречията в науката и във философията. Науката е едната страна на реалността, а философията – другата страна. Те се стремят да обяснят Абсолютното, метафизичното, неизменното. Целта на науката и на философията се заключава в това, да познаят реалността и да я приложат. Една от задачите на ученика е да опита и познае Бога. Каквито опити и да правите, все ще се усъмните в Него. Казва ти се: Днес ще се спреш на еди-коя си улица и ще чакаш там. В 10 ч. преди обяд ще мине еди-кой си господин. Вие ще спрете на определеното място и ще чакате. Вие не го познавате, но ще очаквате да дойде той, да ви помогне. Какво ще стане с вас? Изваждате часовника си, и от време-навреме поглеждате, кога ще стане 10 часа, да се срещнете с този човек. Обаче, между вашия часовник и този на господина, когото очаквате, има голяма разлика, около половин час. Без да иска, той ще закъснее. Вие се тревожите и си казвате: Ето, не се сбъдна срещата. Ако грешката не е в часовника, той никога не би закъснял. Той е точен, иде на определеното време. Че часовникът не е верен, вината не е в него. Докато се смущавате вътрешно – в ума, в сърцето и в душата си, той няма да дойде скоро. Изобщо, колкото повече човек се тревожи и съмнява, толкова по-голямо е разстоянието между него и ближния му. Щом сърцето ви започне да се успокоява, а умът ви да се стабилизира, той е близо до вас, скоро ще се срещнете. Има моменти в живота, когато в човека проблясва вътрешна радост. Той се примирява с всички противоречия и казва: Готов съм за всякаква работа. Готов съм на всичко. Щом кажеш, че си готов да направиш всичко, каквото Бог иска от тебе, ти си на правата страна, ти си в реалността на живота. В този момент ще дойде онзи, когото очакваш. Той ще ти донесе мотика, ще ти предаде първия урок. Ти ще изпиташ голяма вътрешна радост, че си намерил своя Учител. Той ще ти говори за новия живот, за неговия вътрешен, смисъл. Който е намерил своя Учител, той е познал радостта и смисъла на живота. Всяка врата е отворена за него. Невъзможно е да те мразят хората, ако Бог живее в тебе. Дето влезе Бог, или ще Го приемат, или ще бягат от Него – едно от двете. Това е закон. – Защо трябва да бягат от Бога? – Защото Той казва: Никой да не стои на пътя ми! Който е настрана от пътя ми, свободно ще минава и заминава.

Едно нещо искам да направя за вас: да вложа в умовете ви живата вяра. Чрез нея всеки може да опита, има ли Бог, или няма. Това е въпрос на съзнанието. Условията, при които сегашният човек се развива, изискват абсолютна вяра в Онзи, Който не се изменя, или привидно се изменя. – Защо е нужна тази вяра? Като вярваш в Бога, ще вярваш и в себе си. Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до границата на Царството Божие. Ако се спреш пред тази граница и се запиташ, да вляза, или не, ти си пропаднал вече. Това е съмнението, което спъва човека. Божественият свят изключва всякакво съмнение и колебание. Ще си кажеш определено и категорично: Ще вляза в Царството Божие. Веднага ще скъсаш връзките си със света, ще заключиш куклите си в сандъка, наследство на по-малките, и няма да мислиш вече за тях. Пред тебе се открива нов, красив свят.

Без съмнение и колебание! Вие пристъпвате бавно и сигурно към шестата раса. Там ви очаква среща със светли, ангелски души, които не обичат никакво колебание и съмнение. Казано е в Писанието: „Двоеумният е непостоянен в своите пътища.“ Така постъпват много хора. Дойде някой да слуша беседа, но, като не му се хареса нещо, отива при теософите. Що е теософия? Какво ще му даде тя? Теософията е премелване на жито, т.е. превръщането му в булгур. Ще говориш за астрално, за ментално, за причинно тяло. Видял ли си тези тела? Не съм ги видял, но така е писано. – Това не е знание. Всяко учение, което се проповядва, трябва да се опита, да отговаря точно на фактите. Ако всичко, което проповядвате, е вярно, защо не се повдигнахте? Защо не се спасихте? Защо индусите, които проповядваха толкова учения, не се повдигнаха? Защо очакват нов Учител? Значи, това, което им се проповядва, не ги задоволява. Това е забава за тях. Те, наистина, очакват нещо, което да ги задоволи и повдигне.

Хората се женят и мислят, че вършат сериозна работа. И това е забава. Казват на момата: Ще ти намерим един добър момък и ще те оженим за него. Той е добър, умен, учен. Свършил е два факултета. И момъкът казва на момата: Ние сме богати, имаме две големи градини. Ще си направим нова къща. Той й обещава все хубави работи, за да я залъже. Момата слуша, радва се, доволна е. Най-после, те се оженват, но работата не върви добре. Защо? — С лъжа работите не се нареждат. От година на година, животът им се влошава. Същото става и с религиозния. Като православен, той посещава църквата, целува кръста и иконите. Една – две години е доволен, но и тук работите му не се нареждат. Нещо съществено му липсва – общението на душата с Бога. Като приемеш любовта, няма да ме питаш, какво мисля, но ще знаеш това. Каквото говориш, трябва да почива на истината. Който има любов, постъпва с другите, като със себе си. Той мисли доброто на всички. Достатъчно е да влезе някой в дома му, за да се свърже с него в името на любовта. И днес има връзка между хората; и днес те си общуват; стремят се към великото, но и в тях има червеи, които прегризват нишките на техния живот. Червеите са вашите заблуждения. Освободете се от тях. Ние ще направим първия опит, но ще си послужим с известни правила. Правилата са свободни. Те се прилагат по закона на любовта. Тези правила са ефикасни и устойчиви. Вън от любовта, останалите правила са палиативи. И Христовите ученици вярваха в Него, но щом се усъмниха, те се отклониха от пътя си и създадоха Вселенските събори. Често запитват и нас: Вярвате ли в съборите, иконите, кръста? – Ние сега се учим да вярваме, и то в Божията Любов, която е неизменна; да вярваме още в Божията Мъдрост и Божията Истина. Ще вярваш и ще прилагаш. Как сме приложили любовта към Бога? Как ще Му благодарим за този хубав ден, за тази красива гледка, която виждаме? Как ще благодарим на Бога за всичко, което ни е дал? В това, именно, се изразява Божията Любов.

Бог ни наблюдава, угощава ни, дава ни всичко необходимо. Същевременно, Той ни дава и мотики за работа, като ни изпраща на лозето да копаем. Там, на чист въздух, вместо да почиваме, ние работим с радост и доволство. Някои, не са разположени добре към нас. Протестират, хулят ни, не ни искат, но чрез борчетата Бог им казва: „Няма да безпокоите тези хора. Който се осмели да ги безпокои, нищо няма да остане от него. Ако само повдигна пръчицата си, нищо няма да остане от вас.“ Бог казва и на владиците, и на свещениците: Каквото знаете, задръжте го за себе си, но няма да закачате тези хора. – Те са еретици. – Не, те са мои деца, аз ги познавам; няма да ги безпокоите; те са единствените, които ме слушат. Питам, кои деца са възлюбени на Бога: здравите, или болните? Докато си здрав, ти слушаш Бога. Щом заболееш, ти не си послушен на Бога. Светът е голяма болница, а Бог – главният лекар в болницата. Той има нужда от здрави деца. Който не изпълнява правилата на болницата, вън от нея! Лекарите не разрешават въпросите. Моите деца са здрави и няма защо да стоят в църквата – болница. Първото нещо, там те ще се простудят. Църквата е за болните хора. И след това очакват от нея спасение! Той се заблудил в кръста, в иконите, няма защо да се занимава с тях. Иконата, това е все едно портрета на твоята възлюбена, или възлюбен. Какво трябва да направи момата, като дойде нейният възлюбен? Щом го види, тя трябва да остави портрета настрана, да отиде при него да се разговарят. Ще кажете, че Бог е в църквата. – Извинете, това не почива на никаква истина. Ние не се нуждаем от икони, а направо отиваме при Бога, Той да ни даде работа. Той ни вика за една велика, свещена работа.

Като слушате да говоря така, казвате: Колко учени хора има в света! Колко учени хора има и в България! – Навсякъде има учени хора, но повечето са натоварени камили. Натоварят една камила, и тя върви и пъшка. Ние не се нуждаем от много владици. Един владика ни е достатъчен. Като ме укоряват, владиците сами изпадат в противоречие. Те казват, че съм се провъзгласил за Христос. Всъщност, като се наричат архиереи, те се провъзгласяват за Христос. Според мене, един архиерей има в света – Христос. Никой друг не може да се нарече архиерей. Обръщам се към владиците и казвам: Снемете одеждите си и се облечете в дрехите на ученици. Нека се смирят! Нека fсъзнаят, че те не са в състояние да оправят България! Как ще я оправят? Ще кажете, че ще излязат между народа да проповядват. Какво ще му проповядват? Един от народа ще му каже: Дядо владика, имам болно дете. Помогни ми! – Викай лекар. – Дядо владика, помогни ми, обърках сметките си. – Иди при банкера, той ще ти помогне. – Така не се говори. Който излезе между народа да проповядва, трябва да има Божествена сила. Има ли тази сила, с едно докосване до главата на страдащия, владиката ще го благослови. Той ще каже на селяните: Братя, работете усърдно, тази година ще бъде плодородна, ще даде изобилно жито и плодове. Голямо благословение ще се излее върху вас. Ако владиката говори така на хората, и думите му се сбъднат, неговата проповед има смисъл. Хората не се нуждаят от много говорене, но от братство и равенство, от любов. Аз не говоря за обикновената любов, но за любовта на Бога и на Христа. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. Ако вярвате в Бога, и в мене ще вярвате.“

Питате, на какво се дължат недоразуменията. В древността имало един Учител – адепт, който изпитвал учениците си по два начина. Първият начин бил следният. Той извиквал един от способните си ученици и му казвал: Еди – кой си ден ще тръгнеш със съучениците си на .път. Ще отидете в едно от съседните села, дето ще ви посрещнат много добре: ще ви дадат нови, чисти дрехи да се преоблечете, ще ви нахранят, ще ви приготвят чисти легла за спане и, на връщане, .ще ви дадат пари за път, като ви поканят и друг път да ги посетите. Учениците тръгнали за селото, но останали изненадани. Селяните ги приели точно обратно: още с влизането в селото, пуснали кучета да ги гонят, вдигнали тояги и ги удряли жестоко по гърбовете. Те едва могли да се спасят с бяг. Всички се пръснали и, след излизане от селото, събрали се и се върнали при Учителя си. Те започнали да разказват, през какви страдания минали. Най-способният ученик го запитал: Учителю, защо ни каза едно, а излезе друго? Как ще ни обясниш това? Защо не ни каза, че ще ни бият така жестоко, да бяхме си турили една мека дреха на гърба, да не усещаме болка от тоягите. Учителят мълчал, нищо не отговарял.

След няколко дни Учителят дал задача на други ученици, която се решавала по втория метод. Той им казал да отидат в едно от съседните села, но да бъдат готови, защото там ги очакват страдания, тояги и гонене. Те се приготвили за това посрещане. Още с влизането им в селото, те останали изненадани: селяните излезли да ги посрещнат, приели ги в домовете си, дето ги нагостили добре, оставили ги да пренощуват при тях. Учениците се чудели, защо ги посрещнали с такава радост, когато те очаквали гонения, бой. Върнали се при Учителя си и го запитали, защо не им казал истината. Той пак мълчал. След това извикал и двете групи ученици и им казал: Първата група мина през страдания, защото някога, в далечното минало, те са постъпили с тези селяни зле. Имали са възможност да им услужат, да ги нахранят и посрещнат добре, но те не са изпълнили задължението си. Сега, те изкупват грешката на миналото си. Втората група ученици в миналото са постъпвали добре със селяните: услужвали им, помагали им. Днес те жънат плодовете на своите добри постъпки.

Днес повечето хора минават по пътя на първата група ученици – ликвидират със своята карма. Те трябва да бъдат готови, да разрешат кармата си по закона на любовта. За да се справите лесно с кармата си, ето какво ще ви моля: Не говорете лошо едни за други. Ако някой е от невъздържаните и не може да не говори лошо за другите, поне те да бъдат внимателни, да не се обиждат. На първите казвам: Въздържайте се да говорите лошо за близките си. На ония, за които се говори лошо, казвам : Не се обиждайте. Който обижда и който се обижда и двамата не разрешават задачите си. Тогава кармата ще разреши вашите задачи. Тя е строга и неумолима. Като дойде, ще ви научи, как се решават задачи. Ако очаквате кармата да разреши вашите задачи, нищо няма да постигнете. Кой е пътят за създаване на бъдещата култура? – Пътят на Любовта.

Сега свещениците се опълчили против нас и мислят, че ще им отговорим със същата мярка. Не, ние отговаряме на свещениците: Не искаме вашите икони, не искаме да влизаме във вашите църкви. Не искаме вашите кандила и обреди: кръщение, венчаване. Всичко хилаво, слабо, което вие изхвърляте вън от църквите си, ние ще го приберем и ще направим нещо хубаво от него. Ние не се интересуваме от набожните. Те нека си стоят в църквите. Ние ще приемем в новото учение хромите, сакатите, слепите, т.е. онези, които никой не ги иска. Младите са вън от църквата, тях ще приемем ние. – Те са млади – зелени, нищо не могат да направят. – Те не са зелени. Това, което расте и се развива правилно, не е зелено. Такъв е законът на развитието. Под „зелен“ разбирам онзи, който се развива. Зеленият цвят е символ на растене.

Христос работи в света, но хората не Го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически. Ако Той пълни сърцата на хората с красиви и възвишени чувства, какво искате повече от това? Искате да го галите, да го целувате, да го носите на ръце? Това не е идея. Какво печели детето, ако цял ден го носите на ръце? Крив е възгледът на хората, дето очакват Христос да се роди отново, като малко дете. Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена. Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си, там ще се роди Той. При това, Христос се ражда едновременно в много души. Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Това е възкресение. Това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка, като братя.

И тъй, вярвайте в новото учение, което ще ви изведе на добър край. Не допущайте никакво съмнение в себе си! Турете настрана и най-малкото съмнение. Тогава в ума ви ще блесне нова светлина. Направете опит да се убедите в думите ми. В какво може да се съмнявате? От какво ще се плашите? Старият строй си отива. Той е дреха, която се замества с нова. Новата дреха е приготвена вече. Старият строй неизбежно ще се смени. Той не е същественото в живота. Същественото е човешкият дух и човешката душа. После, съществено е човешкият ум, сърце и воля – условия за работа. Бъдещата култура е на човешкото сърце. Под „сърце“ не разбирам афекция на чувствата. Това не е любов. Че си се въодушевил, и това не е любов. Любовта е неизменна, постоянна сила, която повдига човека и уравновесява енергиите в него. Прояви Божията Любов. Прояви разумната си воля. Оплакваш се от простуда – кашлица, хрема, ревматизъм, не можеш да си помогнеш. Защо не приложиш волята си да се излекуваш?

„Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте.“ Тук има две течения: в Бога и в мене. Едното течение иде от клоните, т.е. отгоре надолу, от ума към сърцето, а другото течение излиза от центъра на земята, т.е. от корените към клонете. Да допуснем, че страдаш от болки в гърдите. Ако попаднеш в течението, което иде отгоре надолу, т.е. от мозъка, чрез концентриране на ума, ти ще прекараш това течение към центъра на земята, към сърцето, да стане движение. Тогава ти ще си помогнеш, ще се освободиш от болестта. Не се плашете, че ще се свържете със земята. Не се страхувайте нито от земята, нито от слънцето. Течението, което иде от слънцето, трябва да мине през центъра на земята. В това движение се образува един светъл кръг, който се движи правилно. При това движение, човешкият ум постепенно се разведрява. Щом се излекуваш, ти може вече да обърнеш течението отдолу нагоре. Забелязваш, че твоята духовна природа заяква, но волята ти отслабва. За да усилиш волята си, обърни течението от центъра на земята към слънцето. Дето се кръстосват двата кръга, там се явява истинската култура, истинският живот. Не мислете, че течението, което иде от центъра на земята е вредно. То е вредно, когато постоянно тече през вас, и вие възприемате неговата енергия. Знайте, че навсякъде в природата има прилив и отлив. Това става и в човешкото сърце. То предизвиква едно приятно настроение в човека и трае от една минута до един час, или най много до един ден, след което се сменя, т.е. изгубва се. Тогава настава в човека реакция – тъмнина, мрак. Който разбира закона, като попадне в тъмнината, т.е. в нощта, ще си запали огън. Щом дойде течението отдолу нагоре, лесно ще се справиш с него, ако имаш запалена свещ или огън. Материалът, който е събран, ще се използува като гориво.

Като стават смени на теченията, вие казвате: Не мога да се справя с тях, изгубих вярата си. – Нищо не си изгубил! – Станах лош. – Не си станал лош. Това са временни състояния, през които повече минават младите, отколкото старите. Тези течения наричат настроения. У момата и момъка настроенията се сменят по няколко пъти на ден. Когато дойде време момата да се жени, тези настроения се менят по сто пъти на ден. Тя казва: Ще го взема, ще се оженя за него. Това е течението на сърцето. При друго течение, тя казва: Не го искам. Черен ми е станал. Майката на момата казва: Ще го вземеш, дъще. После и тя казва: Ще го взема. Тя е пак под влиянието на сърцето. Значи, ту ще го вземе, ту няма да го вземе. Майката казва: В чудо се видях с тази моя дъщеря – ту го иска, ту не го иска. Такова нещо са теченията, които идат от центъра на земята към слънцето. Момата е на кръстопът. За да разреши въпроса правилно, тя трябва да излезе от този кръстопът. Иначе, не може да направи своя избор. Най-голямата грешка в женитбата се заключава, именно, в кръстосването на тези течения. Започнеш ли да се колебаеш, не решавай въпроса – остави го настрана. Думата „женитба“ има съвсем друг смисъл от този, който сега й се дава. Под „женитба“, днес се разбира осигуряване. Тя е осигурително дружество. Някой се осигурява за 10,000 лева; друг – за 20,000 лева; трети – за 100 – 200,000 лева. Човек, сам по себе си, е осигурен. Той трябва да вярва на своя дух, на своята душа, на ума, на сърцето и на волята си. Така трябва да говорят майките на своите синове и дъщери. И в новата култура хората ще се женят, но не под влияние на другите. Ще дойде някой да те съветва: Вземи този момък; вярвай в него, не се страхувай. Момата трябва да вярва на своя дух, на душата си, на ума, сърцето и на волята си. И тогава, като се кръстосат два ума, две сърца и две души, които се разбират, ще дойде разумният живот. Така трябва да се проповядва на всички. Говорете истината без никакво колебание.

Има въпроси, върху които, колкото и да ви говоря, всички не можете да ги разберете еднакво. – Защо? – Мозъците ви не са еднакво развити. Някои от вас трябва да мислят дълго време за Бога, за възвишения свят, за да се преустроят мозъците им. В мозъка им има особени наслоявания, които препятствуват за възприемане на истината. Те са особен род психически вещества, които гният, както физическите вещества. По закона на поляризирането, те трябва да се пречистят. Когато мозъкът се освободи от тях, тогава носът, очите, ушите, устата ще почнат да се развиват правилно. Който не разбира това, погледне към някого и казва: Отличен човек е този. Много нещо може да допринесе той. – Лъжеш се. Погледни, очите му са кривогледи; носът, устата деформирани. Той трябва да работи много върху себе си, за да може да се очаква нещо от него. Той казва, че се обърнал към Бога, че е Негов служител. – Не вярвайте, той има много полици, които не е изплатил и няма намерение да плаща. Аз вярвам в обръщането на хората към Бога, ако и кесията им е обърната, т.е. отворена. Докато не отвориш кесията си, не можеш да се обърнеш към Бога. Когато Христос дойде на земята, хората ще имат обща кесия, и тя ще бъде отворена. Тя ще бъде извор, който постоянно тече и разлива водата си наоколо, за да пои всички растения. Всеки ще се ползува от благото на този извор. Само така светът ще се комунизира и реформира. Всеки ще внася своите придобивки в общата каса.

Пазете се да не изпаднете в заблужденията на миналите реформатори. Ние имаме право да комунизираме своя труд, т.е. което ние сега печелим. Днес хората печелят всеки за себе си и желаят да печелят така, като използуват труда на миналите поколения. Не, вие трябва да призовете хората на миналото, да вземете и тяхното съгласие, да ги питате, готови ли са да приобщят своите печалби към вашите. Ние нямаме право да разполагаме с досегашните блага. Всички, които се опитвали и опитват да комунизират благата на миналите поколения, без тяхно съгласие, нищо не са постигнали. Всички ще работим, и това, което спечелим, него ще използуваме общо. Това е учението, което Христос проповядвал на хората. Той поучавал хората в любовта и мъдростта, всеки да знае, докъде се простират неговите права и задължения. Така могат да се разбират добре, майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, учители и ученици, господари и слуги. Как ще се съгради новото общество, ако между тях няма разбирателство?

Мнозина ни обвиняват, че нашето учение било криво. – Де е правото, истинското учение? Вашите учения оправиха ли света? Не само че не го оправиха, но още повече го развалиха. Днес обществата се разлагат, а не се оправят. Ако вашите учения са прави, защо воювате? Защо разрушавате градовете? Защо гробищата са пълни с гробове и кръстове? Защо има толкова много болници на земята? Ако ние сме на крив път, готови сме да тръгнем по вашия, но покажете ни резултатите на вашите учения. И вие сами ще се убедите, че пътят, по който вървите, е крив – нищо повече. Този път трябва да се оправи! – Как? – Като се обърнете към Бога и възприемете Неговата Любов. Тя е любов на абсолютно безкористие. И религиите трябва да се пречистят. Има нещо Божествено в тях, но то се губи между големите заблуждения. И те трябва да се филтрират. Сегашните религии са на формите, религии на човешките интереси. Днес всички съзнават това. Има ли любов между владиците и богомолците, между свещениците и техните пасоми? Ако владиката посети едно село, веднага ще дойде заповед, как да го посрещнат. Селяните ще се разтичат, стражарите – също. – Защо? – Владиката посетил селото. Ако владиката има любов към селяните, той трябва да се яви между тях като прост гражданин, без никакви одежди. Вместо да отиде между народа, да разбере нуждите му, владиката ще влезе първо в църквата. От хиляди години свещениците влизат в църква, четат молитви, и какво постигнаха с това? – Кога започнаха хората да си строят църкви? – Когато изгубиха рая, когато изгубиха църквата в душата си. Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от църква в душата ни, и там да поставим Бога като Любов, като Първосвещеник. Една църква ще има в бъдеще, един Свещенослужител. Тя ще бъде толкова голяма, че ще събира всички хора на земята. За такава църква се говори в Откровението. Може ли да си представите, колко голяма трябва да бъде тя? Тогава хората ще имат едно верую, един възглед, но толкова широк, че ще обхваща всички възгледи на миналото. Всички сегашни форми и вярвания ще отстъпят на новото. Те са изиграли своята роля. Нямам нищо против старите форми, но те изгубиха своето значение, за тях няма място.

Новото, което иде – Царството Божие, изисква съвършени форми, нови възгледи и вярвания. Старото ще се снеме от гърба на хората, като стара дреха, и ще се смени с нова. Дядото, който умрял и заровили в гроба, един ден ще възкръсне. Пак дядо ли ще бъде? Не, той ще се роди като младенец, с нови сили за живот. Това е новото учение – учение на Любовта, учение на Мъдростта и учение на Истината. Това е учението, което бъдещата култура носи на човечеството. В бъдещата култура няма да има полици, няма да се подписват платец и поръчители. Нямам време да ви опиша, какво носи бъдещата култура. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега. Например, искаш да изпратиш писмо до свой приятел. Писмото ще бъде написано на особена, фина материя, което, чрез силата на своя ум и воля, ще изпратиш точно, дето трябва. То ще се пренесе чрез пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на разстояние 1,000 км. от тебе, в една минута писмото ти ще бъде на неговата маса. Имаш нужда от един килограм картофи. Няма да ходиш от една бакалница в друга да купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи. – Как са дошли те? – Някой твой приятел възприел мисълта ти и веднага изпратил картофите. Имаш нужда от ябълки – и те дохождат по същия начин. Искаш да видиш приятеля си, да си поприказвате. Сядаш на стола си, отправяш мисълта си към него и се понасяш в пространството. След една минута си при него. Като си поприказвате, ти насочваш мисълта си към своя дом и се намериш в пространството. И да е затворена вратата на къщата ти, свободно ще минеш през нея. В бъдеще, ключовете няма да имат сила. Всеки ще влиза и излиза и през затворени врати. Това носи бъдещата възвишена култура на хората. Ще кажете, като турците, че това са странни работи. И да вярвате, и да не вярвате, така ще бъде. Тогава отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни, хармонични. Всички хора ще работят с любов. Малко ще работят, много ще придобиват. И тогава ще имат ниви и градини за обработване, за разходки, но работата и учението им ще дават добри плодове. Хората на шестата раса ще се разхождат не само по земята, но и по другите планети. Те ще пътуват по слънцето, по луната и ще изучават живота на планетите. – Какъв свят ще бъде този? – Какъвто не сте помислили. Както сега има същества от шестата раса на земята, така и в бъдеще ще има хора от земята в шестата раса, в новата култура. Тя е готова вече, но постепенно слиза на Земята.

Християнството, в сегашната си форма, приготвя хората за новата култура, за възвишения живот. Този живот иде вече, но и от вас се иска да направите едно малко усилие. За да не се съмнявате в новото, трябва да правите опити. Без опити нищо не се постига. Всички трябва да се подмладите, да станете млади по ум – със светли идеи, млади по сърце – с благородни и възвишени чувства и млади по воля – с добри и правилни постъпки. Бъдещето е в ръцете на младите, на децата, и Христос казва: „На такива е Царството Божие.“ Всички трябва да бъдем Божествени деца. Всички съмнения, раздори, недоразумения да турим настрана. Да впрегнем на работа онези сили, които досега не са проявени. Много работа предстои на човечеството. Тогава хората ще придобиват храната си по нов начин и ще се хранят по нов начин. Те ще отопляват и осветяват къщите си също по нов начин. Това са задачи на шестата раса. Тя иде със своя програма и, като я реализира, ще остави нещо ново на човечеството. Тя носи културата на истинското братство между хората и народите.

Христос казва: „Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте.“ Тази вяра изисква хора със светли умове, с чисти сърца и със силна воля. Всеки човек трябва да има три допирни точки: с любовта, с мъдростта и с истината. Любовта носи живот, мъдростта носи светлина и знание, а истината – свобода и условия за проява на волята. Съзнателният живот иде чрез закона на любовта; интелигентността иде чрез закона на мъдростта, а свободата и силата на волята – чрез закона на истината. Това са задачи, които ще се реализират от шестата раса. Тя има методи за изпълнение на своята програма. За себе си, тя е реализирала всичко. Ние ще възприемем нейните задачи и ще ги осъществим.

По какво се познава идването на шестата раса на земята? – По особеното лазурно сияние, което се забелязва на небето по целия Балкански полуостров. Това сияние е резултат на особени психически влияния, които действуват в пространството и променят даже атмосферата. Това показва, че целият разумен свят, всички разумни същества усилено работят и пречистват, както физическата, така и духовната атмосфера на земята. Те създават добри условия за растене, за развитие и за работа на хората. Както лозето се чисти от изсъхнали и гнили листа, от паразити, така и невидимият свят подготвя онези хора, които искат да служат на Бога. Той им дава добри условия да растат и да се развиват, като им казва: Не се страхувайте, още малко, и всичко ще се нареди, ще тръгне по нов път.

Сега питате: Новата култура има ли отношение към старата? – Има, разбира се. Новата култура ще се ползува от придобивките на старата култура и ще създаде нова наука за ума, сърцето и волята. Старото ще мине, новото ще дойде. Нова светлина иде! Тя ще преобрази възгледите на хората за материалния свят. Тя ще ни покаже, че има и други начини за изучаване на природата. Който иска да влезе в новата култура, трябва да учи, да работи съзнателно, да се готви за новите условия. Питате: Вярно ли е това, което говоря? – Вярно е. Обаче, според вас, не всичко е вярно. Не е така. За да познаете, кои неща са верни, и кои не са верни, трябва да правите опити, да проверите тяхната истинност.

„Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте! Ако думите ми, т.е. думите на Духа, пребъдват във вас, вие ще бъдете мои ученици.“ Ако думите на Христа пребъдват във вашите сърца, и ако вие, чрез вашата любов, разумност и воля пребъдвате в мене, Отец ми, Който е неизменен, и аз, който се проявявам чрез Него, ще дойдем и ще направим жилище във вас и ще ви се изявим. Това значи, ще ви научим на своите пътища.
Иде новата култура! Иде шестата раса! Иде Божественото в света!

Беседа от Учителя, държана на 25 март, 1923 г. София. – Изгрев.