„Каквото вържете на земята,вързано ще бъде на небето“.

Отче наш.

„Грее слънцето“.

Ще прочета част от 18 глава на Евангелието на Матея.

„Духът Божий“.

Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето – 18 стих.
Това е иносказание. Едно време вълкът и лисицата се сдружили и като приятели пътували заедно в гората. Вълкът намерил едно агне и казал на лисицата: По братски ще си разделим това агне. Като по-умен, той започнал да дели агнето. И като по-опитен, той раздрал агнето, извадил белия му дроб, сърцето му, черния дроб и казал на лисицата: Понеже ти си по-деликатна, на тебе ще дам вътрешността, а понеже аз се занимавам с външните работи, ще взема цялото агне, външността му. – Право ли отсъждаш? – Ако не вярваш, можем да дадем това дело да се разгледа. Най-после те избират човека да реши това дело, той да се произнесе като съдия. Занесли агнето при човека. – Какво има, де намерихте това агне?

Вълкът казал: Намерихме го в гората, аз се потрудих, раздрах го, извадих вътрешността му и я дадох на лисицата, моята приятелка, но изглежда, че тя е недоволна от дележа. Съдията казал: Вие не сте раздрали агнето, както трябва, не сте го разпрали правилно, има една опасност за живота ви. Обърнал се към вълка и му казал: Ако ти ядеш от това агне, има опасност да се разболееш. Същото казал и на лисицата. Агнето не е раздрано, както трябва, нито е заклано, както трябва. – Как мислите, какво трябва да правим тогава? – Ще почакате малко, аз имам една слугиня, ще почакате един–два часа. Като зная, че лисицата е много деликатна, ще накарам слугинята си да ѝ направи една кокошка от тесто. Същата слугиня знае да прави агнета от тесто за вълка, а пък аз ще задържа агнето, ще се опитам да го съживя наново. Минали няколко часа, лисицата получила тестената кокошка и се задоволила с нея. Вълкът получил тестеното агне, и той се задоволил с него, и тръгнали пак да пътуват. Те се запитвали помежду си: Как ти се вижда вкусът на това нещо? Малко е бамбашка, не прилича на това, което сме яли друг път. Вижда ми се малко меко. Но как ли ще съживи съдията това? – Кой го знае? Но втори път като намерим това агне, ще знаем вече как да го заколим и как да го разделим. Сега оставам на вас да си правите свойте заключения.

„Каквото вържете на земята“. Това значи, че всеки човек връзва по нещо на земята. Всеки човек има нещо в ума си, мисли той. И дотолкова работите на човека в живота са успешни, доколкото той знае как да връзва. Ако имаш две малки въжета, които не достигат до дъното на кладенеца, ти не можеш да извадиш с тях вода, но ако знаеш как да направиш възел, ще можеш да извадиш вода от кладенеца. Но трябва да знаеш да връзваш. Също така ако не знаеш как да направиш възел, да завържеш тези две въжета, не можеш да се покатериш по кладенеца, не ще можеш да излезеш навън и ще пострадаш. Та казвам: Право е, човек трябва да знае да връзва. Има един еднообразен начин и в мисленето, но човек трябва да знае, да разбира законите на новия начин на мислене. Има един нов начин на мислене. Всички хора искат да бъдат щастливи, но като търсят щастието, на всякъде виждат нещастие. Всички сегашни хора са нещастни: И религиозните, и богатите, и учените – навсякъде все нещастни хора срещате. Те казват: Без наука светът не може да се спаси. А като имат наука казват: Тази работа не върви. Имало едно нещо, което не достигало, така казват учените хора. Религиозните пък казват, че без религия не може. И тези хора, които са в религията и в тях куца нещо, и на тях не достига нещо. Казват сега, че Христос спасил света. И като го е спасил, пак липсва нещо на света. Казват, че като дойде Христос втори път, той ще спаси света. – Но той дойде веднъж, светът трябва вече да е уреден. Представете си, че за една съвременна мома отиват женихи да я искат, но не я дават първия път. Мислите ли, че като отидат втори или трети път за тази мома, че ще я дадат на момъка? Представете си, при това, че тази мома има десет кандидати, и вие сте десетият кандидат. Как мислите, каква е вероятността, че вие ще вземете тази мома? Та като ви говоря, разглеждайте нещата в преносен, а не в буквален смисъл. Като разберете този закон, той има отношение и към всека ваша мисъл, към всяко ваше чувство. Законът работи по същия начин. Представете си, че вие имате желание да постигнете нещо, но за това ваше желание има 1000 души кандидати. В дадения момент каква вероятност има вие да постигнете вашето желание? Ето, вземете за пример и в политическия живот. Кабинетът пада, имат нужда от министър-председател. Представете си, че сто души са дали кандидатурата си за този пост. Каква вероятност има за всеки едного да бъде избран за министър-председател. Само един от тях може да бъде избран, останалите деветдесет и девет какво ще правят. Според философията на живота, не поставяйте в света или в живота си мисълта, че ти си роден да бъдеш министър-председател. Преди всичко, това е най-последната служба, която можете да вземете. Този въпрос аз бих така ви го обяснил, че всички бихте ме разбрали, но същевременно всички бихте се обидили. Аз така мога да ви обясня истината, че всички ще бъдете доволни, но има нещо, което ме задържа – всички ще ви обидя. За да не ви обидя, ще оставя истината необяснена. Ако ви я обясня, ще я разберете, но и ще се обидите. И тогава вашата обида ще се върне върху мене. А така, като не я обяснявам, ще си кажете: Какво ли искаше да каже той? За сега оставете този въпрос. Аз ще дигна малко само единия край на завесата. Ще кажете, как така ще ни обидиш? Представете си, че вашата ръка е смазана, а трябва да дойдат 100 души да се ръкуват с вас, един по един да ви стиснат ръката. Какво ще бъде вашето положение. И всеки иска в това ръкуване да ви покаже, че ви обича. Преди няколко деня дойде един млад момък при мене, който така ми стисна ръката, че просто изпращя. Ако бях млада мома, щях да се съблазня от това стискане на ръката, но понеже не съм, казвам си: Много ме обича този човек. Погледнах го и си казах на ума: По-малко стискай ръката ми. С това стискане на ръката, той искаше да каже, аз съм от тези хора, на които каквото кажеш, ще го направя, но и каквото поискам от тебе, трябва да го направиш. Аз съм бамбашка характер. – Много добре. И казвам: Ако и аз дойда при вас, и по същия начин се ръкувам с болната ви ръка, вий ще кажете: Стиска ли се болна ръка така? Ще имате лошо мнение за мене. Аз трябва да откажа своето удоволствие. Ще искам извинение и ще кажа, че втори път, като оздравее ръката ви, тогава ще се ръкувам. Тъй щото, сега дигам малко, само крайчеца. Защо? – Защото ще ви обидя. Като ви стисна болната ръка, ще кажете, че това е диващина. Има известни състояния, при които ние трябва да пазим деликатност, да проявим деликатност към човешката душа. Има известни състояния в човешкия живот, които са толкова деликатни, че ако и ние не ги схванем, ще причиним известни болки на човека. Дойде някой при тебе, стисне ръката ти и казва: Да ти кажа истината. А именно, че те обичам. – Днес ли намери на болната ръка да ми причиниш болка? Днес ли намери да ми кажеш истината? Като оздравее ръката ми, тогава ми казвай. А сега, докато ръката ми е болна, по-добре да се откажеш. Та казвам: Понякога вие трябва да се откажете от своето желание да се ръкувате така сърдечно. Кога? Когато ръцете на хората са болни. Когато ръката ми оздравее, тогава можеш да ме стискаш, колкото искаш, това значи да вършиш правилно нещата. И после като разглеждаме нещата, ние не трябва да изхождаме само от наше гледище. Съвременният културен свет, както и в миналото е разглеждал и разглежда нещата само от своето гледище, следствие на това ти мислиш, че светът е дотолкова добър, доколкото те се ползуват от него. Това е така, право е, но всички хора щастливи ли са? Всички растения щастливи ли са? Всички животни щастливи ли са? За да бъде щастлив човек, в неговия живот трябва да дойдат много съчетания, да работят заедно. Най-първо земята трябва да осветява правилно, и тя да свети правилно. Тя трябва да има един правилен наклон към слънцето, че да може и то правилно да я осветява, да я огрева. След това, теченията на ветровете трябва да бъдат правилни. Теченията на реките трябва да бъдат правилни. Растенията трябва да растат правилно и да дадат изобилно своите плодове. И най-после ще дойдем и до хората – и те трябва да се развиват правилно, и те да направят поне малко нещо в тази обща работа. Да допуснем, че имате един болен човек. Какво ще проповядвате на този болен? Най-първо вие трябва да го излекувате, от далеч още да го подемете. Болните хора лесно могат да оздравяват, в един миг могат да оздравеят. Само един пример имаме в живота, когато двама паралитици, някъде в Южна Америка, оздравели в един момент. В Америка, в една болница, в отделенията на паралитиците имало двама болни, които лежали цели 20 години и не могли да се излекуват. По едно време в същия град, дето била тази болница, влязла една боа, един питон. Като я видели, стражарите почнали да я гонят, да я убият, но в бързината си тя успяла да се скрие в болницата, и то в това отделение, в тази стая дето лежали двамата паралитици. Като я видели, те толкова се уплашили, че забравили и болест, забравили всичко, и моментално се намерили вън от болницата. Като се видели вън, казали си: Слава Богу, че този питон влезе в стаята ни, че можахме да излезем вън. Казвам: Това, което лекарите и 20 години не могли да направят, един питон го направил в един момент. Та понякога и вие искате да знаете каква служба изпълняват големите неприятности, големите нещастия в живота ви. – Те лекуват паралитиците. Всички страдания, това са външни методи, лечебни методи, които наместват нашите центрове, които разрешават всички противоречия, и след това един вече, един друг, хубав живот. Хубавият, добрият живот е в разбирателството. Ти не можеш да разбереш един човек, докато в ума си не държиш за него една права мисъл, или казано на човешки език, докато не го обичаш. И при това, в тази обич ти трябва да имаш желание никак да не го ограничаваш. Тогава ти ще бъдеш готов всичко да направиш за него. Значи, нашата Любов трябва да бъде такава, каквато е Любовта на слънцето. Като изгрева, слънцето има всичкото желание да ни услужи. Целия ден то дава, прониква, то не казва: Аз ви обичам. За Любовта си слънцето не говори, но то изпраща всичките свои блага – топлината и светлината, и след това си заминава. Съвременните религиозни хора поддържат думите на Мойсея, който е казал, че не трябва да се кланяме на онова, което Бог е създал, да не се покланяме на онова слънце, което виждаме, защото това е заблуждение. Казвате: Аз видех слънцето. – Никакво слънце не си видял. Това е най-малкият диск, който виждаш на слънцето. Но има едно друго слънце, което схващаш в себе си, то е разумното слънце в живота. Разумното слънце, което носи живот, е онова Божественото слънце, което работи у нас. Значи да не се поклониш на онова, което е, но да се поклониш на онова, което е сега.

„Каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и на небето“. Кое е онова, което, като вържем на земята, ще бъде вързано и на небето? Днес всички се запитват по този въпрос. И сега хората очакват да дойде спасението от вън някъде. Всички очакват да дойде Христос от небето. Всички очакват да дойдат ангелите и светиите от небето. – Вярно е това, така е, право е, но то е външната страна на въпроса. Ако можеше светът така да се спаси, ето Христос дойде преди две хиляди години. Ако това верую е право, защо Христос, като дойде преди две хиляди години, не спаси света? Преди две хиляди години евреите казваха, че ще дойде Месия да спаси света. Ето Христос дойде, но светът си остана такъв, какъвто си беше. – Не е така. Все има известна громяна. Във времето на Христа светът беше друг, а сега е съвсем друг. Днес светът не е такъв, какъвто беше преди две хиляди години. Ние казваме: Днес не сме такива, каквито бяхме едно време, не сме толкова лоши, по-добри сме днес. И в бъдеще светът ще бъде по-добър, отколкото е днес. Едно време бяхме добри, без да проявяваме своята доброта. Сега съзнанието на хората е по-високо, те съзнават, че има нещо добро в тях, което трябва да проявят. Във всеки човек има нещо добро, но ний още не знаем ония методи, по които можем да проявим своята доброта.

Казвам: Най-първо ний трябва да си представим реалността такава, каквато си е. Ако човек със своя ум, не може да схване Божествения план, колко хубаво е създаден светът, земята, и ако не можеш да схванеш нейното движение, ако не можеш да схванеш устройството на океаните, ако не можеш да схванеш течението на ветровете, на водите, ако не можеш да схванеш процеса на растенето на растенията, развиването на животните, образуването на съвременното общество, развитието на обществения живот, създаването на фамилията, съществуването на онези закони, които действуват върху човешкото сърце, върху човешкия ум, и ако не можеш да схванеш законите, по които се образува и развива човешката мисъл, ти нещо не си разбрал от великия Божий план. Ти седиш и очакваш като рентиер на готово. Направил си една къща, дал си я под наем, искаш да уредиш работите си. Казваш: Чудно нещо, защо не се уреждат работите ми? – Има стечение на известни изключителни обстоятелства. Къщата ти е много добра, хубава, но още като влезе в къщата ти, ти си помисли, че си напълно осигурен, че всичките ти работи са наредени, а забрави да помислиш и за друго нещо, да определиш своите отношения към Първата причина. Тези, които влязоха в къщата ти, бяха добри хора, но пропаднаха. Какво ще правиш? – Да ги изпъдиш не може. Минават година, две, техните работи не се уреждат, повече се забъркват, а заедно с това и твоите работи се забъркват. Тогава вие се намирате в положението на онзи варненски адвокат, който в сегашната война спечелил 40 хиляди златни лева и си казал: Каквото ще да става вече, аз се осигурих, мога да живея свободно. На другата вечер, обаче, той се поминал. – Какво по-голямо противоречие от това. На такова противоречие често изпадате и вие. Преди всичко, вие не сте осигурени. Ако някой ви попита, утре ще бъдете ли живи, вие не знаете. Казвате: Аз (не) зная дали утре ще бъда жив или не, дали ще замина или не. Че ти си един слуга, нает си от господаря си само за един ден. Питат те: За колко деня си нает? – За един ден. Дали утре ще бъда нает, не зная. Друг пък е нает само за един месец. Трети пък е нает за една година. Питам: Знаете ли вий за колко време сте наети на земята? Вие трябва да бъдете прозорливи. Турците казват: Трябва да знаеш, трябва да вярваш. – На вяра на земята не се живее. Законът на вярата подразбира съвсем друго нещо. На вяра се живее само с един разумен човек, а с един глупав човек на вяра не може да се живее. На вяра там няма. Разумният човек той е документ. С разумните хора аз се разговарям по един начин, а с другите не че са глупави, но с тях аз се разговарям по друг начин. Първите хора мислят да изпълнят, в тях има човещина, а в другите има човешки егоизъм. Сега аз мога да ви обясня много работи, но често като се обясняват нещата, те пак остават необяснени. Хората са така пълни, че човек често не знае как да им говори. Запример, ако от мое гледище ще (засегна) въпроса за честността, какво нещо е човек да бъде честен, аз без да искам ще ви обидя. Ако ви обясня какъв трябва да бъде справедливият човек, аз ще обидя и себе си, и вас. Хората днес говорят за справедливостта, но за тази справедливост, каквато е на вълка и на лисицата. След като одрал кожата на агнето, като го разделил, дал вътрешностите на лисицата, за себе си задържал цялото агне, и после говорят кой на какъв дял има право. Вълкът има право и лисицата има право, но какво е правото на агнето, не питат. Като запитате съдията кой от тях има право, той казал: Оставете агнето на мене, аз ще се опитам да го съживя. В баснята, остава една неразрешена проблема. Казва се само, че съдията имал намерение да съживи агнето.

Наскоро четох във вестниците един пример. Разхождат двама индуси с лодка, а ловците гонят една сърна. И ранена тя се хвърлила в лодката. Ловците тичат подир сърната и се приближават към лодката. Понеже индусите вярват в преселението на душите, единият от тях взел сърната под свое покровителство и казал на ловеца: Ти нямаш право повече да преследваш сърната, в нея е преселена душата на моя баща. Ти го рани и повече нямаш право да го преследваш. – Как така? От толкова време я гониш. – Не, нямаш право на нея. Отивам тогава при един английски съдия да разреши въпроса. Съдията казал на ловците: Вие нямате право на сърната. После казва на лодкарите: И вие нямате право на сърната. Ще я оставите на мене, аз ще се разправя с нея. Това са странични работи, които вас не могат да ви интересуват. Какво ще ви ползува, ако знаете как е разрешил съдията въпроса със сърната. Или ако знаете как е решил българският съдия въпроса с агнето, и то няма да ви ползува. За вас в дадения случай е важно какво можете да вържете на земята. Всеки човек може да знае какво може да върже на земята, за даден момент. Той има една възможност. Влиза един лекар в една болница между неврастеници, между паралитици, един го боли гръбнака, друг – крака, трети – главата и т. н. Той им казва: Господа, аз мога всинца ви да излекувам, но от вас се изисква непременно вяра. Всички го гледат зяпнали. Ще ви кажа една дума, и който може да разбере думата, той ще бъде здрав. Едната половина от болните казали: Кажи, господин докторе, каквото ни кажеш, ще го направим. Другата половина казали: Ние пък ще си помислим малко, трябва да ни докажеш това. Тогава той казал: Нека останат тези, които вярват. И на тях казал: Всички, които вярвате, излезте от болницата. Идете по домовете си и гледайте си работата. Всички станали и си отишли по домовете. Другите, които не вярвали, останали в болницата да разсъждават с лекаря. Тогава лекарят се приближил при останалите болни и казва: Господа, на вас ви трябват по 20 инжекции на гърба. На другия ден отива при тях, пита ги как върви работата. – Не върви добре, господин докторе, положението се влошава. – Тогава ще трябва по още 20 инжекции. Направя им още по 20 инжекции. На другия ден ги пита как върви работата. – Още по-зле, господин докторе. Тогава по още 20 инжекции. Положението още повече се влошава. И най-после, след като им направил три пъти по 20 инжекции те казват: Господин докторе, няма ли и на нас да кажеш една дума и да оздравеем. – Идете си дома и си гледайте работите. Сега и аз мога да кажа една дума, но ще се въздържа. Онази половина от хората, на които казаха една дума и повярваха, си отидоха дома здрави. Сега в света останаха онази половина, която не повярва на думите. Сега вие, които ме слушате, сте все от тези, които останаха в болницата до края. И след като турят три пъти по 20 инжекции – 60 инжекции, и вие ще кажете като първите: Господин докторе, не можеш ли да кажеш и на нас същото? Казвам: От всички се изисква тази разумна вяра, която почива на истински, на определени факти. Аз намирам вяра само онази, която почива на неизменната Любов, която носи щастието в себе си. Когато чуем нейния глас, ние всички трябва да тръгнем след нея и всичко да изпълним. Там човек не трябва да философствува. Това ни най-малко не е заблуждение, защото едновременно тя му дава всичко онова, което му е потребно в живота. В Любовта всеки може да бъде задоволен според степента на това, което има в себе си. Не искайте да бъдете задоволени, както другите хора. Всеки е задоволен според това по своему от Любовта. За всеки човек светът така е нагласен, така направен, че всеки да бъде задоволен по специфичен начин. Вас никой не може да ви задоволи, нито мене някой може да ме задоволи. Моето вътрешно доволство напълно зависи от мене, от моето вътрешно разбиране. Външно хората са само едно условие, а моето щастие напълно зависи от онова мое вътрешно разбиране, което имам, от онова специфично отношение, което Любовта има към вашия материален, духовен и умствен живот. Защото Любовта засяга всички области. Според мене Любовта не е нещо отвлечено. По-реално нещо в света от Любовта няма. Според мене едно въже, което те задържа, това въже е Любовта. Всяко едно, което те задържа, има Любов. Всяко едно растение, което те поддържа, има Любов. Всяко същество, което има живот в себе си, колкото малък и да е, то има Любов в себе си. Това е Любовта. Това, което в дадения случай не ви прави никакви пакости, а ви служи, това е израз на Любовта, а тези неща, които са пакостни за нас, показват, че Любовта ги разглобява, реформира и по такъв начин преобразява света. Та нещастията в света седят в това, че Божествената Любов е почнала вече да реформира света – човешкия свет. Тази е причината за най-големите нещастия. Мислите ли, че ако един съвременен хирург иска да ви извади един тумор, че тази работа ще мине така лесно. Мислите ли, че този тумор може да мине с баенето на една баба? Не, нож трябва да играе. Той ще разпори корема, ще извади червата, ще изреже тумора, ще зашие после всичко това и ще даде ред наставления – да не се обръщате, да не пиете вода и т. н.

„Каквото вържете на земята, това ще бъде вързано и на небето“. Питам: Вие какво сте намислили да вържете? Каквото вържете, това се отнася до вас. Всички вие имате много добри желания. Даровити сте, гениални сте, само че не проявявате вашата гениалност. Всички сте добри, но не проявявате напълно вашата сила. И след това ще ви проповядват, че всички пътища водят към Бога. Сега ще ви приведа пример за онзи баптистки проповедник Арсименко. Той знаел, че само като повярва човек, всичко става. И затова решил да върже нещо. Той си разправял своята опитност. Като проповядвал на едно голямо събрание от две хиляди души, говорил им за случая, когато Христос отворил очите на слепия. Както проповядвал, дошла му идеята, на излизане от черквата, да отиде при слепия, който обикновено седял на стотина, двесте метра далеч от черковата и да му каже: В името на Господа Исуса Христа прогледай. И си помислил как всички хора в черковата ще видят, че Арсименко има вяра. Но като рекъл да изпълни това, разколебал се в себе си и рекъл: Ами ако не излезе? Ако не стане както кажа? Ще ми падне ихтибарят. Така и съвременните хора имат две противоречиви мисли и си казват: Ами ако не стане? Ами ако това не е истина? Ами ако това излезе лъжа? Преди всичко хората живеят в заблуждения. Във всеки здрав човек има винаги едно чувство, което му показва какво нещо е истината. Бог не ни оставил в тъмнина. Истината не трябва да се обяснява философски. На едно дете няма какво да му обяснявате каква е ябълката, доколко тя е сладка. Дайте му една ябълка и след една минута то ще ви каже колко е сладка и каква е ябълката. Това, че има известен вкус, с който определя нещата. То не може да говори като философ, или като професор, но то има в себе си едно чувство, с което определя какво нещо е сладчината. В нашия ум има известно чувство, което определя какво нещо е истината.

Сега ще ви приведа един пример, който се случил някъде в Америка. Тръгнал един дядо, една баба и една млада 19-годишна мома да посетят един виден американски банкер. Из пътя се разговарят помежду си. Бабата говори, дядото говори, какви ли работи не приказват. Дошло време да влязат при банкера. Пръв влиза дядото. Започвал да говори, но на всичкото му говорене банкерът изважда и дава на дядото само един долар. Влиза след това бабата и тя започва да му говори. И на нея дава един долар. В това време момата седи вън. На излизане от банкера, дядото го запитва, мога ли и утре пак да дойда? – Ще ме извините много съм зает, не разполагам със свободно време. Най-после влязла и младата 19-годишна мома. Влиза тя, поглежда го и започва да (му) говори. Той я изслушва внимателно и веднага ѝ дава 1000 долара. На излизане той ѝ казал: Заповядайте и утре, и други ден. Питам: Коя е причината за това ? Според мене тази мома носи истината в себе си. Това е свободата. Този банкер има време за нея, той я кани и утре, и други ден, готов е всеки ден да ѝ дава по хиляда долара. А за всичката мъдрост на дядото и бабата, той дал по един долар. Какво е отношението на знанието на дядото към това на младата мома. Отношението е едно към хиляда. Ако един обикновен, прост, човек простре ръката си върху главата на един болен и го излекува, а един от съвременните лекари простре ръката си върху главата на един болен и не го излекува, кой от двамата знае повече? Онзи, който лекува, знае повече от този, който има диплом, а не може да лекува. Щом някой човек може да лекува, не мислете, че той е прост, но учен. Той има знания в себе си. Като прави(х) своите изследвания, идва при мене един лекар и ме пита с каква цел правя тези изследвания, какви постижения имам. Казвам му: Изучавам геометрията. Според големината на ъгъла на носа, според разтвора на неговите ноздри, аз мога да определя доколко един човек е здрав или не. – Че как така? Ето ти имаш болни. Направи своята диагноза върху един болен, после аз ще направя своята диагноза, да видиш кой по-право ще определи. Ако моят пергел се отваря на 3 сантиметра, донякъде ти си нормален човек, но ако се отваря само на 2 сантиметра, ти си болен човек. Колкото носът ти е по-широк, ти ще дишаш по-добре, ще приемаш повече въздух, дробовете ти ще са по-добре развити, а същевременно и кръвообращението ти ще става по-правилно. Тогава казвам: Ето какво е твоето физиологическо състояние на твоите дробове. И не само това. Така аз му казвам само една втора от истината. С този мой инструмент, с този пергел, аз изследвам едновременно и човешкото лице. С този пергел трябва да се измери ъгъла на брадата, на устата, на скулите, на челото и тогава може напълно да се говори. При едно такова математическо изчисление на тия ъгли, аз мога да определя доколко даден човек е здрав и колко години може да живее. Това са факти за мене, които няма да изнасям пред света. Това знание е само за мене, не и за света. Който иска, той може да отиде да се учи. Земята е едно училище на отношения. Отношения има във всички тия данни. Ако човек не разбира устройството на своя мозък, на своите дробове, на своя стомах, ако не разбира и функциите, които те изпълняват, защо им е тогава това тяло? Представете си, че вие сте ученик, и учителят ви преподава урок по математика. Какво ще бъде вашето положение, ако във време на урока вие заспите. Нищо няма да разберете. Може би, някои от вас, които сте тука, да спите, но това не се отнася до вас, то е само за обяснение. Ако сте спали и не сте чули, каквото учителят ви е говорил, какво ще бъде вашето положение, ако утре ви извади на таблата? Нищо няма да знаете. Значи вниманието на ученика трябва да бъде съсредоточено. Всеки ден ние се намираме в природата, пред един голям професор. Като ставате сутрин, природата говори като един голям, велик професор. Ако не слушате, ще пострадате на общо основание. Ние мислим, че като сме дошли на земята, няма защо да слушаме. Утре природата ще тропне на вратата ти, и ти трябва да отвориш, да чуеш какво ще ти каже. Природата не говори като нашите професори, тя ще ти проговори на ден най-много половин или един час и след това ще те остави да правиш, каквото искаш. Ако през този един час не внимаваш, главата ти има да пати. Ако ти не знаеш сутрин как да ставаш от леглото си, ти ще носиш последствията на това незнание. Сега, аз не искам да ви кажа как трябва да ставате сутрин от леглото си. За себе си аз имам едно правило, зная как да ставам. Колкото пъти съм се опитвал да ставам по различни начини, все съм опитвал резултатите. Опитвал съм по един, по втори, по трети начин. Следователно, не ставаш ли по начина, по който е определено, работите няма да вървят напред. Като отива да спи, човек трябва да знае как да си легне на леглото. Някой ще легне, ще си свие краката, ще се сгуши. Друг пък е тури ръката си под дясната мишца, после под лявата, или ще се обръща на една, на друга страна. Трети пък ще легне на гърба си и ще почне да мечтае. Леглото не е място на мечтане. Като легнеш на кревата си, никакво мечтане – там сметките трябва да са на чисто, „аржан конте“. Като си легнеш вечер, всичките ти сметки трябва да са привършени. Само тогава ти се позволява да си легнеш. Щом не можеш да спиш, работите ти не са свършени. Това показва, че природата ти тропа на вратата да станеш, да отидеш да си свършиш всичките работи за деня, и тогава да си легнеш. Щом свършиш работите си, ще имаш Божието благословение. Това значи да спиш сладко. Някой път аз съм ставал по 4–5 пъти през нощта да свърша работите си. Казвате: Защо ли му гори лампата? – Ставам да си свърша работата. Като ти хлопа, не можеш да спиш. Ще станеш. Като отиваш на леглото си да спиш, всичките ти работи трябва да са свършени. Тогава ще имаш Божието благословение. И сутринта пак ще продължиш останалите си работи. Ако работите ти на физическия, на духовния и на умствения свет не са уредени, трябва да се уредят. Аз говоря за материалния свет. Работите ти трябва да са уредени. С никой човек не трябва да си в стълкновение, нито със себе си, нито с ближните си, децата си, жена си, приятелите си. Защо? Защото тази вечер може Господ да те повика. Какво ще му кажеш тогава? Някои от вас могат да вярват в това, други могат да не вярват, безразлично е кой в какво вярва.

Казвам: Нека дойдем сега до същественото. Вие имате прави вярвания, но между вас няма нито един, който може да ви даде образец, модел, как трябва да постъпвате. Модел ви липсва как трябва да се постъпва. Начин нямате. Как ще покажете Любовта си? Аз ще ви представя един пример. Представете си, че в една стая има един стар дядо, една стара баба и един млад момък. Дойде след това една млада красива мома. Как трябва да постъпят сега? При това представете си, че тези хора нямат никаква връзка помежду си. Дядото може да е баща, бабата може да е майка, но как ще постъпят с тези млади хора, момъка и с момата? След като дядото види момата, каже, че тя е за този момък и ако бабата каже същото, те не са разрешили въпроса правилно и ако момъкът каже, че тази мома е за него, и той не е разрешил въпроса правилно. Преди всичко тази мома, която иде от къщи си, тя не иде, за да се жени за някого. Защо е дошла в къщата при този стар дядо и при старата баба и младия момък? Ако един ангел слезе от небето и посети нашите общества, защо ще дойде той – да се жени ли? За нас ли ще се жени? Той иде с една определена мисия, да я свърши, да донесе своите подаръци и благословения, за което е изпратен и след това да му кажем, каквото трябва да предаде. Та сега и вие постъпвате така. Като дойде някой човек да ни слуша, казвате: Нека остане той в нашето общество. – Вие сте чудни. Че кое общество е нашето? За мене има само едно общество, онези хора, които живеят в Любовта само те съставят Божествено общество, и това общество не може да бъде наше или ваше. Всеки, който живее в Любовта е наш. Всеки, който не живее в Любовта е ваш. Казвате: Как ще се оправи светът? – Светът ще се оправи като стане наш. Като е ваш, няма да се оправи. Искате някой да бъде ваш. Под думата, че светът е наш, аз разбирам да мога да внеса всичко, за благото на своите ближни. А когато се отказвам да внеса всичко, тогава светът е ваш. Казвате: Светът е ваш. Не, светът е наш. Това значи: Светът на Любовта е наш. Така гледам аз на нещата. По онзи начин на непреривните прояви. За мене животът не седи в това, да бъда добър само един ден, или само един момент. Аз искам всеки последователен момент да запазя онова състояние на разположение, което съм имал и по-рано. Не е въпросът само един момент да имам добро разположение към човека и да го посрещна добре, но когато го видя, всеки момент да съм готов да го посрещна добре. Не само това, но в чувствата си всеки ден да усещам, че имам известна придобивка. И тази придобивка да не е в намаляване, но в известно увеличаване. Това е нашият ден.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето“. Нещата могат да се връзват само чрез закона на Любовта. При това, само един начин има, по който могат правилно да се връзват нещата. – Тя е правата човешка мисъл. В света има само една права мисъл, не много, тя е правата човешка мисъл. Тази мисъл е като правило, което във всеки даден случай можем да приложим. Някои примери не изясняват нещата, защото са много далечни. Има примери, които донякъде само изясняват нещата. Има примери, които дават само един малък оттенък да мисли човек, но не е лесно човек да мисли. Сега ще ви приведа следното изяснение. Допуснете сега, че имате само една стая и при вас дойде един човек, когото не подозирате в нищо. Вий сте готови да спите заедно с него в същата стая. Обаче, ако при вас дойде човек, когото подозирате в нещо, сърцето ви веднага трепне. Какво трябва да правите в този случай? Трябва ли да останете с него заедно в една стая. В дадения случай вий трябва да имате на разположение още една стая. Тогава ще оставите този човек в стаята, в която е влязъл, а вие ще влезете в другата стая, и там ще наблюдавате дали той ще отвори вратата или не. Ще видите какво ще направи той през нощта. Ние искаме всеки човек да прави опит. Има условия, когато престъпления не могат да се вършат, но има условия, когато човек може всякога да върши престъпления. Първото престъпление в света е да оплюеш човека. Ако отидеш в Америка и плюеш някъде, ще те глобят. Не е като тук в България, напоследък и в България почнаха да глобяват при такива случаи. Трябва да си имате кърпи и в тях да плюете. Ако си много енергичен, и говориш бързо, ти пак можеш да оплюеш човека. Някой казва някому: Ти трябва да вярваш в Бога, знаеш ли? Но му говори толкова бързо, че цел го оплюе.Той казва: Настрана малко иди, че цел ме оплю, та трябваше да се мия. – Като говориш, не бързай, не оплювай човека. Кажи му, приятелю, имам да ти кажа две думи. Ела при мене. Този човек е дошъл при тебе да му помогнеш, а ти го съветваш, да се моли на Бога, да вярва в Него и т. н. Повикай човека при себе си и му кажи: Приятелю, аз имам десет хиляди лева на разположение, ще ти ги дам да си услужиш с тях. – Как мога да направя това? – Ти си един милиардер, какво ти струват десет хиляди лева? Какво от това, че си дал десет хиляди лева за един опит? Вие ще кажете, че не сте милиардери. Не, всички вие сте богати, но сте дошли тук инкогнито, преоблекли сте се, да не ви познаят, а то е защото не искате да давате. Ако извадя кобура си насреща (ви), веднага ще дадете. В турско време имаше богати българи, които заравяха парите си в земята и така ги криеха от турците. Те бяха умни. При това, българите се обличаха просто, бедно, да не ги мислят за богати. Ако някой от тях се яви така добре облечен, като мене, веднага ще му искат пари. Но след известно време турците започнаха да се досещат за това, което правеха българите и отиваха при тях да им искат пари. Казват: Стоян_а на веригата, Иван започва да изважда едно гърне, че второ, че трето и после казваха: Добре, че с толкова мина. Иначе животът ми щеше да отиде. Добре, че извадих гърнето. Животът ми е по-скъп от всякакво гърне. Съвременните хора са по-умни. Като имат пари, те ще ги турят в някоя банка, на по-безопасно место. Понякога Стоян зарови парите си някъде в земята, че после не може да ги намери.

„Каквото вържете на земята“. – Като ви говоря по този начин, аз ни най-малко не искам да ви убедя да вярвате в моите думи, или да вярвате в това, в което аз вярвам. Защо? – Защото това е мое право. Аз не искам да вярвате в моето верую. Второто положение, аз не искам вие да мислите, както аз мисля, защото, както аз мисля, това е само мое право. Аз даже не искам вие да обичате, както аз обичам, защото и това е само мое право. Според мене, това са чужди идеи. Аз не искам да убеждавам хората, но имам желание да ви кажа, не е право и да мислите така, както за вас е добре. Вие трябва да обичате така, както за вас е добре. Вие трябва да употребите вашата сила специално за себе си в дадения случай. Там е силата на човека. На какво основание. В света съществува една реалност, от която ние не можем да вземем нито една частица за нас. Че де ще го вземем? Ние живеем и се движим в Бога. Всичко, което виждаме и което имаме, е Божествено. Тогава де ще вземете това Божественото? Нима синът трябва да претърсва дрехите, джобовете на баща си, да взима от тях парите и да ги носи на банката? Това, което бащата има, е на сина. Срамота е да краде баща си. Срамота е синът да няма доверие в баща си. Ако няма доверие, той не е син, той е слуга. Аз не го укорявам в това, а слугата вечно не остава в дома на своя господар, щом иска да му се плаща. Щом искате да ви се плаща и да бъдете щастливи, това е невъзможно. Щом искате пари, могат да ви се дадат, колкото искате, но в дома не можете да останете. Като дойде времето, господарят ще си прегледа сметката и ще каже: Хайде довиждане, аз ще си намеря друг слуга. – Синът обаче другояче гледа. Синът си е син, дали баща му е изпратил много пари, или никак, той не гледа на това. При никакви условия синът не може да изгуби доверието си към своя баща. Ако баща му не е изпратил пари навреме, затова е имало много важни причини. Това не е защото баща му не го обича. Друга е причината. И когато ние минаваме през известни изпитания и страдания, ни най-малко не трябва да хвърляме упрек върху Бога, че Той не ни обича.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето“. Сега мога да ви попитам, като един еврейски пророк, да кажете, обичате ли Бога. – Прав е той, но аз не считам, че това е възглед. Защото и той може да ме пита, обичам ли Бога. Какво ще му отговоря тогава? Ако някой ме запита обичам ли Бога, аз му казвам: Хайде да се разходим заедно и от онова, което направя, от него ще разбереш обичам ли Бога. Не това, което аз направя, но от онова, което и аз, и моите ближни, и Бог е доволен. – Това е моето верую. Онова, от което Бог е доволен, от което моите ближни са доволни и онова, от което аз съм доволен, това е, което аз съм проявил за този ден. Това е моето верую, това значи, че аз имам Любов. Ако аз не съм доволен от себе си, ако моите ближни не са доволни от това, което правя, и ако Бог не е доволен, тогава моята любов не е такава, каквато Бог проявява и изисква от нас. Тъй аз гледам на работите. Аз не казвам, че умът ти трябва да обгръща всичко, че сърдцето ти трябва да бъде горещо. Горещото сърдце не е меродавно. Някога и при горещото сърце няма любов и при студеното сърце няма любов. Това са две противоречиви неща. Не мислете, че в горещото сърце любовта се проявява по-силно. При каква горещина узряват плодовете у нас? – При 40–50–60 градуса. При каква горещина се сваряват яйцата? – При 100 градуса. Значи, ако за плодовете им трябва най-много 50–60 градуса топлина, а (за) яйцата 100 градуса, не зная тогава коя топлина бихте предпочели, като казвате, че сърцето трябва да бъде горещо. Все едно ли е един узрял плод и едно сварено яйце? Грамадна разлика има. Каква горещина бихте желали? – Горещината, при която плодовете зреят, или горещината, при която яйцата се сваряват? – Горещината, при която плодовете зреят. Каква студенина бихте желали – при която телата се разхладяват, или при която телата замръзват? – При която телата се разхладяват. Тази студенина е по-приятна. А студенината, при която телата замръзват, както и горещината, при която яйцата се сваряват, вървят паралелно. Топлината, при която плодовете зреят, и хладината, при която телата се разхладяват, също така вървят паралелно. Тези неща трябва да седят в ума ви, за да имате правилно разсъждение.

Тъй се образува новото верую, като направите опит. Като ви каже лекарят, да си отидете по домовете, вие трябва да повярвате и да си отидете. Ако искате да разсъждавате, тогава ще дойдат 60-те инжекции, и като видите, че от ден на ден положението ви се влошава, ще кажете: Господин докторе, не можете ли и на нас да кажете да си вървим по домовете?

Сега желая на всички да кажете на лекаря: Господин докторе, не можете ли и на нас да кажете, като на първите, да си вървим по домовете?

Значи, една права мисъл, едно право отношение на Любовта, един прав метод за работа – това са насоките на новата култура, която иде сега в света. И едно ново схващане за живота. Само по този начин ние можем да съградим нещо ново в света.

24. неделна беседа от Учителя,
държана на 24 март 1935 г. 10 ч.с.