ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 1 ОКТОМВРИ – ОНЛАЙН – 7.00 Ч. СУТРИНТА

ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Нека започнем новата учебна духовна година със следния молитвен наряд:

• Песента Бог е Любов
• Формула за първия ден на всеки месец
• Добрата молитва
• 91 и 23 псалом
• Молитва на избраните
• Молитва за България
• Лозинката
• Господнята молитва

„Да дойде Царството Божие на Любовта, да разгърне чувствата в душата ми и да блесне Истината“!

       /Формулата за всяко първо число на месеца/.

Молитва на избраните

Господи, благослови този народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество, окрили духа му, дай му вяра, упование и надежда в Тебе, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето.

Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си Име, с Което Си знаен през всичките векове.

Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти Си само Един, в Когото няма измяна и Който Си всякога силен да помагаш и да избавяш.

Разпръсни враговете ни, Господи, отпред Лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш против лукавите духове на Ада, които искат да развалят Твоето свято Дело.

Ти, Господи, сам действувай сега с крепката Си Ръка. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез Което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме.

Амин.

Молитва за България

Господи, Боже наш, Ти Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци; Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и Си го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя – Твои верни, заседнали в своята земя по Твоя Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния успех, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава.

Амин.

Лозинка

Господи, благослови и укрепи нашите души.

Молим се на Отца нашего Небеснаго, за прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Славата, Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде. И да благослови Името на Господа нашего Исуса Христа – изявеното Слово Божие и с Него всички, които Го любят.

Останалите молитви ще ги намерите в молитвеника. Но предвид звездните влияния през цели месец октомври добре е да се казва всяка сутрин молитвата за мир и формулата за запазване на България от всякакви природни бедствия:

Господи, смили се над България, изпрати Божествените Си Сили да я пазят от разруха, земетресение, наводнение, киша, суша, глад, град и други природни бедствия. Мир и Любов да настане по лицето на цялата земя!

(3 пъти)

Мили приятели,

Ще продължим наряда с беседата “Правилата на Окултната школа”.

Правила за Окултната школа

Общ Окултен клас , Русе, 1 Октомври 1922г., (Неделя) 20:00ч.

Ще прочета първите 10 стиха, 10-та глава от Евангелието на Йоана:

„Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата в кошарата на овците, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник“. „А който влиза през вратата, пастир е на овците.“

Като казва Христос: „Който не влиза през вратата“, то значи, който не влиза през вратата на Любовта, той е крадец и разбойник, а който влиза през вратата на Любовта, той е пастир. „Нему вратарят отваря; и овците слушат гласа му; и своите овци по име зове, и ги извожда.“

Значи пастирът по име зове своите овци, знае ги. И когато изкара овците си вън, ходи пред тях; и овците идат след него, защото знаят гласа му. Забележете, когато ги изкарва навън, той ходи пред тях, а не отзад.

„Аз съм добрият пастир; добрият пастир душата си полага за овцете.“

Сега, понеже вие вече искате да образувате школа, методите в школата са различни от ония, които имате при обикновените молитвени събрания.

Първото нещо: ученикът трябва да има силно, интензивно желание да учи. И действително, Любовта се изразява в стремление за учене. Че е тъй се вижда по това, че дотогава, докато ти не обичаш някой предмет, който и да е той, ти не се интересуваш от него, не го изучаваш, минаваш в едно спящо състояние. Но щом се пробуди съзнанието, щом дойде Любовта към туй същество, което обичаш, почваш да го проучваш, какъв е носът му, каква е устата му, какви са ръцете, главата му и колкото повече обичаш предмета, повече изучаваш външните черти, колкото повече не го обичаш, толкова по-малко се интересуваш от него. Следователно истинската, Божествената Любов е един силен подтик за изучаване на Божествената Мъдрост. Значи религиозният човек не трябва да бъде невежа.

Сега някои може да ви цитират онзи стих от Писанието, че „Знанието възгордява, а Любовта назидава“. Казвам: знание без Любов възгордява, но знание с Любов назидава.

И тъй всинца трябва да имате един силен импулс да учите, т.е. да изучавате причините на всички неща, които се случват. При това трябва да използвате опитностите на онези, които са минали преди вас, а после ще изучавате Природата, защото всички неща в Природата представят едно предметно обучение. Бог е изпратил децата си в училище да учат. Всички тия окръжаващи вас предмети, всички тия същества, които са наоколо ви, през цялото си развитие имат връзка с вас. После всичките сили – топлината, светлината, електричеството и магнетизма, всички чувствания, желания, подтици, в едно или в друго направление, всичко трябва да се проучва. И вие трябва да използвате този случай, защото ще дойде ден в живота ви, когато туй, което сега ви интересува, тогава няма да ви занимава, и ако не научите новите неща на Божествената Мъдрост, ще се намерите в едно тягостно състояние. За пример допуснете, че в млади години баща ви ви купи цигулка, но не искаш да учиш, казваш: „Не искам да свиря“. Но затворят те в някой затвор, никой не ти говори, сам си. Знаеш ли колко е тягостно това състояние? А ако имаш цигулка или кавал, ще вземеш, ще се разговаряш с него и това ще ти бъде развлечение. Следователно всяко нещо, което сега придобиете, то ще ви послужи за в бъдеще.

Вие още не сте в реалното си състояние, вие сте още в преходно състояние, както са клончетата, листата, цветовете и плода на дърветата. Цветът, това още не е реалното. Тази красота на цвета ще се изгуби. След туй ще дойде плода, но и той още не е същественото. Същественото ще дойде, когато плодът узрее. И той носи семката вътре в живота. Тази семка представя знанието.

Христос казва: „Ще дойде сеячът“. Той е, Който сее, Той е Синът Божий, сеятелят на Словото Божие.

Сега в живота си, като ученици, ще имате следващите опитности. Като ученици, може да се просвещавате по разни начини. Ще имате посвещение на физическото поле, ще имате посвещение в духовния свят. Някои предмети ще ги проучвате по един начин, а други – по друг начин.

Сега, Великият Учител вътре в живота, Той е един, може да ви внесе една мисъл, даде ви едно семенце и каже тъй: „Ще вземеш туй семе, ще идеш на еди-кое си място, и ще го посееш“. – „Но градината е чужда!“ Ти ще изпълниш волята Божия, иди и го посей, където ти казано. Ако почнеш да философстваш къде е плетът, как ще намеря вратата, какво ще ми кажат… Най-после, ще намериш тези хора и ще им кажеш: „Аз имам едно хубаво семе – портокалово, лимонено, ябълково или сливово, искам да го посея в вашата градина“. – „Посейте го.“

Та най-първото, трябва да имате абсолютно послушание, никакво раздвояване! Даде ли ти Учителят една задача, каже ли ти нещо и ти се подвоумиш, за дълго време ще спреш развитието на твоята душа.

Никакво колебание, никакво съмнение! Докато влезеш в Школата, ще обмислиш хубаво, но там, в Школата, не се позволява никакво колебание. (Ще направиш опит, ще видиш резултатите, но преди да имаш резултати, никакво философстване не се позволява.). Учителят казва: „Посей това семе!“ Никаква философия! Ти ще го проучиш, ще научиш най-първо начина на неговото прорастване, после цъфтене, зреене, и като получиш семката, тогава ще разбереш. А сега се спреш и казваш: „Туй дърво как ще расте?“

Въпросът е: посей го, че после ще имаш време да проучваш. Най-първо, ще започнеш като малките деца. А ти се мислиш, че си много стар, че имаш опитност. Даже малкото момиченце, като се погледне в огледалото, казва: „Не съм малка, пораснала съм“. След това, като стане по-голяма, 20, 21, 22, 25, 26 години, тя почва да си стиска сърцето. Като мине 30-тата година, 31, 32, тя се спира. А, а… Защо се спира? А някои хора имат удоволствието да си казват, че са на 40–50–80 години. Питам: Какво значи 80 години?

И тъй, главното е знанието. Туй знание седи в следващото. Да кажем, ти си свирец. Я да видим твоето знание! Ще вземеш цигулката. Ще кажем: „Колко хубаво свири, отлично!“ На всички е тъжно, но после им става приятно. Ти си рисувач. Нарисуваш една картина, всички казват: „Колко е хубава, идея има!“

Обущар си, направиш едни хубави обуща. Шивач си, скроиш една хубава дреха. Всички казват: „Браво, това е знание!“

Сега вие, като влезете в Школата, започвате да бързате. Някой станал калфа и като дойде, вземе да набива клечки. Набива ги отгоре, удари една, тя се счупи на половина, продължава: втора, трета – всички се чупят, но той не повтаря. На 10 клечки една хванала, но този, който носи обущата, той си знае. След два месеца обущата се развалят. След туй: „Не хванали клечките!“ А той, калфа станал, но на друго място мисли. Сега и вие, като влезете в училището, ще набивате тия клечки хубаво. Разбирате ли? Аз не искам нито една клечка лошо набита! Да няма нито една клечка счупена, всички клечки да са здрави! Онзи, който може клечки да набива, всичко ще може да набива. Ще кажете: „Това учение ли е?“ Да, учение е то! Клечки да набиваш, плет да правиш, колища да набиваш! Тия клечки ги има навсякъде в живота. Та всяко нещо, което вземете да го проучвате, ще го проучвате добре. Аз не искам да бързате, има време. После, няма защо да се смущавате: „Аз съм възрастен, не съм паметлив“. Не си туряйте тази мисъл, че не помните, защото каквото мислите, това ставате. Ти казваш: „Моята памет е малко слаба“, разваляш я. Днес се развали, утре се развали, и действително такава става. Проверявате един закон – как се разваля паметта. Дойда аз и прокарам пръста си отгоре върху един лист. Утре – същото, други ден – същото, и той започва да свети. Е, „Паметта ми се е развалила“. Днес се развалила, утре се развалила – разваля се паметта. Но кой я разваля? – Ти с твоя пръст. Не, ще си кажете: „Паметта ми е на мястото“. Много хубаво. Знаете ли тогава на какво ще приличате? Тъй е при процеса на тъкането. Вие си мислите първо: „Паметта ми не държи“. Нали? „Не държи.“ Тогава започнете: имате насновани жичките, тъй, успоредно турени, и вие започвате совалката. Проврете я през нишките и после с краката кръцнете: кръц. После от другата страна: кръц – и ще си казваш: „Паметта ми държи“. После от другата страна дръпнеш и с краката: кръц. Пак от първата страна: кръц. Оттук кръц, оттам кръц – „Паметта ми е здрава“, излиза един отличен плат, дрехата държи, паметта държи и вода можеш да носиш. Каквото кажеш, става.

Следователно ние ще държим онзи реален процес. Можем да го направим това и като кажем „можем“, това е желанието на Бога. Бог, като ни е пратил на земята, Той казва на душата ни: „Като ме обичате, с моята Любов всичко можете да направите, и като държите моята Мъдрост, тя всичко може да ви научи, и като държите моята Истина в пътя си, с нея всичко можете да направите“. Ще вложите в паметта си мисълта: всичко можем с Божията Любов, всичко можем с Божията Мъдрост, всичко можем с Божията Истина. „Много мъчно нещо е.“ Ще кажеш: „С Любовта Божия много лесно ще го разреша, много лесно ще го разбера“.

Знаете ли как идва знанието? Ще обясня този процес. Аз ще уподобя знанието на месене на хляб. Вие не мислите за месенето на хляба, но аз ще уподобя идването на знанието с месенето на хляба. Тъй: брашното е образувано от милиони частици. Учителят ти казва: „Всички тия милиони частици ще ги вземеш и ще направиш хляб от тях“. „Как ще направя хляб?“ Хляб ще направиш! Хляб иска Учителя, нищо повече. Той ти даде брашното. Седиш, мислиш, събираш ги, дойде вятър, отвее ги, отиват във въздуха. Ходиш насам, ходиш нататък, пак ти казва Учителя: „Трябва ти топла вода“. Брашно и топла вода. Пак мислиш, почешеш се по главата… „Защо топла вода, бе джанам?“ Брашното вятърът го отвява, а защо е топлата вода? Пак Учителят казва: „Ще събереш топлата вода и брашното“. Ти казваш: „Защо ли да събера топлата вода и брашното?“ Най-после, слагаш брашното вътре в топлата вода и се образува много рядка каша – хляб. Учителят казва: „Още брашно да туриш“. Слагаш още брашно. Замесваш, замесваш, става твърдо. „Стига толкова. Хайде почни да месиш.“ Сега, всички частици, които по-рано хвърчаха из въздуха, станаха жилави. Казва Учителя: „Остави туй тесто да постои, отдели едно–две парчета от него, направи ги на самунчета“. Ето ти, стана хляб. Този прах стана на самун. Туй е знание! Та противоречията, първо, ще дадат знания. Ако няма топла вода и брашно, хляб не става. Любовта и Мъдростта трябва да се съберат, те ще ни покажат истинския път.

Та, във всинца ви ще има желание да се учите. И вие ще учите нови работи, а не стари. Вие, като влезете в окултната Школа, ще се намерите в едно противоречие. Представете си сега, че една 50–60-годишна баба иска да се учи. Най-първо, трябва да влезе в първо отделение, да се учи като малко дете. Тя знае много неща от живота, който е минала, но ако започне да разказва на учителя си как е играла като дете, как е любила като мома, как знае сега да преде, нищо няма да научи. Тази баба ще млъкне и ще започне от „А“, от буквата „А“. Тази баба ще тури очилата си, ще вземе писалката и ще каже: „А, а, а“. Тя ще забрави, че е баба. Като забрави, тя ще се подмлади. Туй „А“ ще даде много повече смисъл, отколкото тропането на хорото, което е минала. Тя тропала на хорото, но това само прах е дало, а като е било кално времето, само кал е донасяла в къщи. Та първото написване на това „А“ има голямо съдържание. И вие сега ще започнете с първата Божествена буква, с „А“-то, да видите какво означава туй „А“. В българския език буквата „А“ значи: Аз, който съм съзнал, че Бог ме е изпратил на земята да извърша Неговата воля, трябва да я извърша, както Той желае. Това значи „А“-то: аз, човекът, който искам да служа на Бога по Любов. Туй е ученик! „Ученик“ значи да слугуваш на Бога съзнателно, а „съзнателно“ значи да знаеш да се учиш.

В окултната Школа искат от вас работата, на която ви поставят, да я извършвате без погрешка. Там всяка грешка е изключена.

Сега, като влизате в туй Божествено учение, няма да захвърлите вашите знания. Те са като една вътрешна основа, като баласт на туй, което ще учите. В този свят, в който учите, има толкова велики работи и когато един ден ги научите, ще кажете: „Колко хубави работи имало скрити, а ние да не ги знаем!“. Един ден, като напреднете в тази окултна наука, като минавате през някоя гора, като минете покрай някое дърво, то ще ви заговори. И дърветата говорят, но те имат особен език. Сега, отидете при някое овощно дърво, погледнете нагоре, вземете един камък или един прът, и хайде да си надрусате плодове. А като окултен ученик, само ще го побутнете, то ще си наведе един клон, ще си откъснете плод и клонът ще се дигне нагоре. Като минавате покрай полето, срещнете някоя крава и като я погледнете, тя ще дойде при вас и ще каже: „Ти си гладен, можеш да си вземеш малко мляко“. А сега, като хванеш някоя крава, тя казва: „Това мляко не е твое, аз имам господар“. Та понеже сега ние не вършим волята Божия, светът постъпва с нас точно тъй, както ние постъпваме със света. Всички вие трябва да се подмладите. Първото нещо, което искам от учениците, е да станете бодри, весели и свободни. Като влезете в окултната Школа, искам всички да си оставите отвън раниците. Че сте били женени, всичко това ще го забравите. Един час в Школата ще прекарате без раница, ще се чувствате свободни. Дойдете ли тук, ще си свалите раницата, а като излизате, ще я турите отново. Като влезете в Школата, ще свалите раницата си, а ще извадите книжките си и ще започнете да учите. Затуй казва Христос: „Аз съм вратата“, като влезете през нея, всички трябва да се учите. „Защото – казва Христос – Мъдростта, знанията, слизат всякога отгоре.“ За да имате знания, непременно трябва в нашите умове да има светлина, а Христос казва: „Аз съм светлина на ума“. Щом има светлина, туй знание ще дойде.

Сега, действително, има много интересни работи за учене. Много интересни! После, един ученик, когато направи някоя погрешка в клас, няма защо да плаче. Сегашните ученици все плачат в клас. Щом не си знае урока, потекат му сълзи, с туй ученикът иска да се извини, да му не турят слаба бележка. Не, в окултната Школа плач няма, но като направиш една погрешка, няма да оставиш лъка и да кажеш: „Моля ти се, Учителю, прости ми!“ Не, той свири и ти ще вървиш, а няма да оставиш цигулката и да искаш да ти прощава. Ти ще дадеш ухо, ще се вслушваш, и ще кажеш: „Направих погрешка, но мога да я изправя, с Любовта мога да я изправя“. – „Изпра̀ви се, Учителю.“ Точно тъй! Тогава гласът на Учителевата цигулка и гласът на твоята цигулка ще се слеят в едно, точно като че ли от една цигулка излиза. Та не мислете, че изведнъж ще се взимат верни тонове. Ще опитвате 5, 10, 20, 50, 100 пъти, и тогава ще дадете верни тонове. И след това вече вземете ли един път вярно, всичко можете да свирите.

Та, първо ще имате една права мисъл. Влезете ли в клас, препирни, спорове няма да има. Не препирни, а учение ще има. А вие започвате: „Аз зная да свиря по-хубаво, по-хубаво свиря туй парче“. Тъй ли? Хайде вземете и двамата цигулките, ще има комисия от учители. Хайде свирете! Веднага ще определят кой свири по-хубаво. Ще турят бележка. Опит! Та вие сега няма да се хвалите! Ще ви приведа онзи анекдот за тримата българи. Трима българи, млади момци, отиват на училище да се учат. Единият бил беден, майка му му дала за път малко сирене. Другият бил по-беден, майка му му дала топла питка, а третият бил богат, майка му му дала кокошка. Тръгнали, но още не стигнали училището, спрели се. Седнали: богатият извадил кокошката, но тази кокошка трябвало да се изяде само от едного. Взели да мислят кому да се падне и решили: този от тях, който сънува най-интересен сън, нему се пада тази кокошкка. Лягат да спят, заспиват. Като се събуждат, единият разправя: „Като заспах, потеглих към месечината, пътувах, какви ли неща не видях! Но по едно време се уплаших да не падна“. Другият: „Аз пък се качих на месечината. От там, като поглеждам към земята, пропаст! И не видях как се сгромолясах, че чак в центъра на земята!“ Третият разправя: „Аз пък като заспах, сънувах, че единият е на месечината, другият – в центъра на земята. Рекох си: „Те няма да си дойдат, ами я аз да изям кокошката. Чакайте да видим, дали наистина беше това, дали седи кокошката“. Поглеждам, кокошката я няма!“ Та сега, като има кокошка, няма да сънувате, че един ходил на месечината, друг в центъра на земята, а ще я разделите на три равни части. Всинца ще си хапнете от нея! И от питата също. И от сиренцето също.

Следователно туй, което се дава в Школата, ще го проучвате. И тогава, един на друг, може да си проверявате знанията. Ще направите 1, 2, 3 опити за себе си и за другите и ще бъдете полезни. Тъй щото една окултна Школа не е едно религиозно общество, в което да се афектирате от своите чувства, а е едно общество, в което в всичките си желания, мисли, действия да постъпвате точно. Например, Учителят може да ви произведе едно състояние, да ви разтревожи. Знаете ли Учителят как може да ви разтревожи? Ще проявиш немарливост. Вие сте се забравили някъде, а той може да ви скрие в това време книгите. Къде са книгите? Трябва да познаете къде са книгите ви. Ако си ясновидец, ще познаеш къде са и ще кажеш: „Учителю, аз направих една грешка, но ти си ги скрил“. А като не си ясновидец, ще се яви една голяма тревога. Няма да се разтревожиш, а ще ги намериш. Друг случай: тъкмо Учителят ти преподава, а дойде някой и те бодне. Ако подскочиш, загубваш. На ученика не се позволява да подскача, да се стряска. Ще стои, като че ли нищо не се е случило, ще парализира болката. Ще си кажеш: „Както и да ме бодат, аз ще се правя, че нищо не усещам“. Това е характер, това е воля! Диамантена воля! „Ами аз тъкмо се моля, дойде ми някоя дяволска мисъл и се отклоня.“ Ами че злото е там! Не, ти ще се молиш, а той нека те бодва. Ти се молиш, а дяволът дошъл, казва: „Твоята молитва не се хваща“. Ти ще стоиш без внимание към него. Щом си махнеш ръката, като да го отстраниш, значи ти си му обърнал внимание. Той веднага забелязва това движение и си казва: „Този ученик ми обръща внимание“. Например Мара си е в къщи. Майката пита: „Маро, къде беше днес?“ А тя поглежда вън през прозореца към момъка. Щом погледне натам, той знае, че тя му обръща внимание. Обърнеш ли внимание на дявола, той знае, че този ученик… Не, той дойде и ти нашепва нещо. Ти още по-нагоре ще концентрираш мисълта си и ще свършиш работата си. Такъв е великият закон: ако искате да успеете, трябва да имате спокойствие. Аз туй много лесно го говоря, на докато го научите!… Като ви бодне някой, веднага ще го научите. В Индия има факири, които се подлагат на различни опити, за да концентрират мисълта си. Боднат го на едно, на друго място, но не се помръдва. Това е възпитание на волята. Следователно всеки може да възпита своята воля така, че в даден момент да може да регулира всички мъчнотии. Като ученици, мъчнотии в окултната Школа са предвидени, за да калите вашата воля. Като влезете в окултния свят, ще дойдат изпити, за да пречистят мислите ви, за да облагородят сърцата ви и да калят волята ви. Който не разбира това, ще мисли, че е нещо лошо, но окултният ученик счита за една голяма привилегия това, което му се е случило. На първо време е мъчно да се спази туй, но когато дойдете да разбирате законите, да съзнаете, един голям товар от вас ще се снеме и ще почнете да се учите много по-добре, отколкото сега.

Сега, като ученици, бъдете търпеливи, прилежни, внимателни! Ще проучвате, да видим в една година какъв успех можете да направите. Може да направите една грешка, втора, трета, но постоянно карайте лъка, да научите туй изкуство, защото вие влизате в една велика наука, изисква се учение. За сегашните хора, при сегашната материална наука, се изискват най-малко 15–16 години, за да придобият някакво знание: 4 години основно образование, 8 години гимназия, 4 години университет, 2 години специализация. Значи 20 години се изискват, за да се добие една специализация; и тогава ще влезете в света с това, придобитото. А като окултни ученици, ви трябва още повече. Още 20 години ви трябват. Вие ще си кажете: „Е, дотогава ние ще остареем“. Ние за старост не мислим. Който влезе в тази Школа, той всякога се подмладява. Ако правилно се учите, ще се подмладите, ако не се учите правилно, няма да се подмладите, ще остареете.

После, първото нещо, като правило: Ще се стараете да изправите вашите гърбици; такива, пригърбени, не трябва да бъдете. Като станете сутрин, ще си изправите гърбиците. Никакви гърбици! Ще станеш, ще изхвърлиш гърбицата. Гърдите ще бъдат изпъкнали. Изпъкналите гърди показват, че у вас има желание да се учите, а колкото повече се стеснявате, имате по-малко желание за учене. Може да имате малко изкривяване, ще гледате гръбнака да бъде изправен. Всяко изкривяване е от дявола. В окултната наука гърбици не се позволяват!

После, ако имате някакъв недъг на краката си, ще турите в ума си мисълта, да премахнете този недъг. Ще правите този опит ден, два, три и ще си поправите крака. Окото ви е малко разногледо, и него ще поправите. Има начини да се поправите. Като влезете в окултната Школа, трябва да поправите ред недъзи. Най-първото нещо, да си изправите гърбиците! Гледам, някои от вас доста са прегърбени. Казват: „Годините му натежали“. Никакви години не са натежали, но това е един недъг, един лош навик. Когато човек направи някакво престъпление, той навежда глава и казва: „Зло направих“. А когато направи едно добро, той си издигне главата, отправя ума си към Бога и неговата мисъл се отправя в тоя благословен път на Божествената Истина. Двояко гледане, двояко тежнение има: към Бога, и към земята. Тежнението на нашия ум трябва да бъде нагоре, към центъра, от където иде светлината и знанието. Та, между другите неща, всеки ден се оглеждай, гърбав ли си. Ти пръв ще се огледаш. Едно от правилата: ученикът трябва да бъде стро̀ен и в хода си, и в действията, и в погледа си. Всичко трябва да бъде хармонично, да няма такава разпасаност! Спретнатост! Всяко негово поглеждане, всяко негово движение трябва да бъде осмислено – и като ходи, и като се спира, и като говори.

От всичко това да се не смущаваме, а да дойдем до онзи първоначален живот, както Бог ни е създал, да придобием Божествени движения. С туй ще се занимаваме един час. Това е външната страна на Школата.

Първо, ще направите упражнения за усилване на волята, после, за усилване на характера, за упражнения на ума, и най-после упражнения за добиване истински знания на живота. Това е законът на Любовта.

Отче наш

Беседа, държана в Русе, 1 октомври 1922 г., 8 ч. вечер.

И ще завършим с формулата:

Вярвам в Единния, Вечен, Истинен Бог, Който ми е говорил в миналото, Който ми говори сега и Който ще ми говори в бъдеще. Вярвам в Господа и Неговия Дух, Който създава условия за моето спасение. Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света!

Амин.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ! ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ОТ СЪРЦЕ ПОЛЗОТВОРНА И УСПЕШНА УЧЕБНА ГОДИНА!

С обич: Мария

Духовен наряд за 8 октомври – 7.00 часа сутринта – онлайн

ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Нека да започнем днешния ни наряд с песента “В начало бе Словото” и да продължим със следните молитви:

1. Добрата молитва
2. 91 и 23 псалом
3. Лозинката – ІІ стих – 23 стр.
4. Молитва за България
5. Господнята молитва
6. Формулата за мир – 105 стр.

Молитва за България

Господи, Боже наш, Ти Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци; Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и Си го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя – Твои верни, заседнали в своята земя по Твоя Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния успех, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава.

Амин.

Мили приятели,

Преди да продължим с прочита на беседата “Обичен и скъп”, моля да си изберете една формула от записаните тук по-долу, която да казвате през следващите 20 дни, които са съобразени и с астрологическата прогноза за месец октомври, а именно:

Пътят. Формули и молитви

Клас на Добродетелите , Чамкория, 14 Юли 1922г.,

14 юли 1922 г., Чам Кория

Дадено на Шумнатица

1. Божията любов изразява пълния живот.

2. Пълният живот изразява Божията любов.

3. Пълният живот и пълната любов изразяват човека.

4. Благостта съгражда сърцето.

5. Изпрати ни, Господи, благия си Дух да оживотвори душите ни.

6. В Духът Ти ние познахме Любовта Ти.

7. Да ни озари милостта Ти.

8. Въздигни делото Си.

9. Съгради дома Си.

10. Въдвори Царството Си.

11. Внеси Правдата Си.

12. Изпрати виделината Си.

13. Да се развесели душата ни в Твоето явление.

14.  Да се зарадват всичките, които Те любят.

15. Да бъдем едно с Тебе през всичките векове.

16. Благословен си Ти нашия Баща.

17. Ти изпълваш всичко.

18. Всичко се изпълни от Тебе.

19. Да се весели Господ Бог наш в нашите сърца.

20. Мирът на Твоя Дух да пребъде в нас.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ ОТ СВЕТЛИТЕ СИЛИ!

Обичен и скъп

Неделна беседа, София, 8 Октомври 1922г., (Неделя) 10:00ч.

       Какво ще разберете от думите „binom tu meto“? Какво ще кажете за изречението „Сила жива, изворна, течаща“? В това изречение, не може нито да отнемете, нито да прибавите нещо. Коя дума ще турите по-напред – изворна или течаща? В това изречение, думите са наредени по особен закон. По същия закон трябва да върви и човешката мисъл. Казвам: Мисъл жива, изворна, течаща. Единствено нещо, което спъва, както отделния човек, така и цялото човечество, се дължи на разместване на думите в разумната реч. Някога се употребяват едни думи, вместо други. Някой пише писмо с обръщение „обични Учителю“, а друг – „скъпи Учителю.“ Ако, вместо обичен, пишеш скъп, ти поставяш чувствата си на търговски начала. Да минаваш от обичен към скъп, това е слизане; да минаваш от скъп към обичен, това е възлизане. Казваш: Скъпи Учителю! Отговарям: Твоят Учител струва 33 сребърника – продаваш го. Думата „обичен“ представя основите, върху които животът расте и се развива, а „скъп“ означава закон на промени, закон на месечината. Можеш ли да се грееш на месечината? Вибрациите на думата „скъп“ са слаби, а на „обичен“ – силни. Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца? Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп“. Думата „обичен“ е дебело въже, с което завързваш кофата. Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода. Ако сравните думите „обичен и любезен“, по-силна е „обичен“. Буквата „з“ в думата „любезен“ разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката „зен“ в нея показва, че започваш добре, приятелски, а свършваш зле.

       Сега, аз искам да ви обърна вниманието към съзнателно отнасяне със своите мисли и чувства, да ги изследвате, да сте доволни от тях. Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. Ако си недоволен от мислите си, никой не може да бъде доволен от тях. Както в речта, всяка дума трябва да бъде на мястото си, така и всяка мисъл, трябва да бъде определена и на мястото си. Съществата на разумния свят обичат да им се говори на определен език: всяка дума да има точно определено значение, без никакво двусмислие.

Питам: Каква връзка има между думите „обичен и скъп“? Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Когато хората се обичат, между тях трябва да има разумни отношения. Обичта внася разбирателство между хората. Защо се обръщате към приятелката си с думите: „скъпа приятелко“? Скъпа, значи, оценили сте я. Всъщност, човек не може да се оцени. На български думата „безценен“ има двояко значение: безценен, и без цена. Хубавите неща трябва да са безценни. Как ще оцениш една добродетел, която няма форма? Как ще оцениш едно любовно чувство? Който ви обича, може да ви даде един скъп, златен подарък, но това изразява ли неговата любов? Любовта не се изразява нито в подаръци, нито в прегръдки и целувки. Ти можеш да прегърнеш давещия се, да го стиснеш в обятията си, но това не е любов. Външните неща не определят любовта. При две еднакви външни прояви може да има два различни вътрешни стимула. Казваш: Той ме обича. – Как доказа любовта си? Доказването подразбира, че нещо е казано и свършено. Когато дървото израсте, цъфне, завърже и плодът узрее, това значи, доказване на нещо. В това доказване се изразява реалността. Каже ли ти някой, че ще те обича, ще пожертва живота си за тебе, това са празни думи, упражнения. Любовта се проявява в настоящето, а не в бъдещето. Любовта не се поддържа с празни думи. Пееш: „О, любезни Исусе“, а като даваш пари на заем, взимаш големи лихви, както правят големите лихвари. Много проповеди се държат и пишат за Христа, но те представят повече философия на сенките, отколкото нещо реално.

       Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях.

       Тази година съм намислил да отворя три класа: един клас – само от братя, друг – само от сестри и трети – смесен, от братя и сестри. Това ще бъде само за опит, да видим, какви резултати ще има. Когато братята и сестрите са отделно, няма условия за изкушаване. Често, малките деца имат навик, да смучат палеца си. С това те пречат на неговото растене. Не трябва да смучат палеца си! И възрастните имат лоши навици, които наричам „смучене на палеца.“ Всеки лош навик причинява вреда на човека. Следователно, откажете се от смучене на палеца. Като работи върху себе си, човек придобива търпение и самообладание. Казваш: Не мога да търпя този човек. – Защо? – Не зная, но като го видя, губя разположението си. – Това не е от зла воля, но той ти действа зле и ти настръхваш, както котката пред кучето. Гледаш, една котка, легнала на двора, грее се на слънце, доволна – царски живот. Щом види куче, тя веднага настръхва, скача на краката си, не може да го търпи. Защо котката е недоволна от кучето? Защо не може да го търпи? Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Като влиза вкъщи, тя се обръща натук-натам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, умилква се, с цел, да заеме хубаво място – на меко и на високо. Тя е образец на краен егоизъм. От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си. То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе. Тя се качва на дърво, или на стреха, бяга от кучето. Като гледа към дървото, кучето си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва. Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу. – Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас. Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете, ние, без никакво усилие, направо ги ядем.
Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката? Между формите – куче и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си.

Ще се върна пак на темата „Обичен и скъп“. Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата „скъп“ има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; „обичен“ има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. Мога ли да те обичам, ако съм в рудница, при неблагоприятни условия, кален, изнемощял? Тогава няма да ти кажа „обични“, но ще те нарека „скъпи“, защото очаквам да ми помогнеш. Ти ще бъдеш за мене скъп, а аз за тебе – обичен. Скъпият помага на обичния. Кога помага скъпият? Когато го продам. Следователно, скъп може да бъде умът, а сърцето – обично. Аз обяснявам тези неща, понеже, искате да имате правилни отношения към разумния свят. Често се молите на Бога, но малцина знаят, как да се молят и с какви молитви. Бог обича кратки, но съдържателни молитви. Всяка дума в молитвата трябва да бъде съдържателна и на място поставена. Ти се молиш: О, Господи, помилвай ме! Какво означава обръщението „О“? Какво означават думите „помилвай ме“? Това значи: помилвай ме, защото съм голям грешник. – Това не е достатъчно. Трябва да кажеш, за кои грехове се молиш, да те помилва Бог. Това е все едно, да кажеш на учителя си: Слаб съм, учителю. Той ще те пита: По кой предмет си слаб – по математика, естествена история, физика, химия или рисуване? Трябва точно да определиш предмета, по който си слаб. Как се молят някои? Скръстят ръцете си, вдигнат очите си нагоре, вземат благочестива поза и шепнат общи молитви. И това не е лошо, но ако излиза от дълбочината на душата. Обаче, ако е актьорство, мислите ли, че Бог ще се излъже? Искрен трябва да бъде човек. И като учител, и като свещеник, и като писател – искрен трябва да бъдеш.

       Често младите се увличат в писателите и поетите; особено в ония, които си служат с фразеология. Аз наричам тези писатели „бомбастични фразеолози.“ Направете следния опит: Четете, цяла година, произведенията на един от тези писатели и вижте, какъв резултат ще имате. Следната година, четете произведенията на друг писател, с малко фразеология, а с голямо съдържание. След това, сравнете двата резултата. В първия случай – сте се хранили с просо, а във втория – с пшеничен хляб. Всеки е опитал резултата на пшеничения хляб. Фразеологът пише: Слънце на моя живот! Без тебе не мога да живея! Оказва се, че и без това слънце, живее. Кое е това слънце? Аз оспорвам думите, че без вашето слънце, т.е. без вашата мила или вашия мил не можете да живеете. Вашият възлюбен ви праща пари с някого. Вие хващате този човек и казвате: Милият! Тя забравя този, който е дал парите и хваща пощаджията. В кого е силата: В пощаджията, или в онзи, който изпратил парите? Някога и вие се хващате за пощаджията и казвате: Мили, без тебе не мога да живея! Той казва: Помни, че аз съм този, който ти дава блага. – И двамата се лъжат. Като се свършат парите, и двамата виждат, че са се лъгали; не са те, които носят благата. Той се вижда в чудо, какво да прави, как да си достави средства. В същото положение се намира и тя.

Мнозина казват, че обичат хората. Знаете ли, какво нещо е обичта? Казвате, че обичате, а очаквате, да ви дадат нещо. Това не е обич. Обичта всякога дава, а не взема. Тя взема само необработена материя, с цел, да я обработи. Обичта започва с буквата „о“, а любовта – с „л“. В геометрично отношение, българската любов е клинообразна, каквато е буквата „л“ – клин. Долната част на буквата „л“ е отворена. Значи, тази любов няма равнодействаща сила. Тази сила е насочена нагоре. Значи, любовта на българина означава – стремеж към Бога и борба с централните сили на земята. Свещеникът благославя с двата си пръста, поставени във вид на клин. Единият пръст има отношение към Бялото Братство, а другият – към черното братство. Това значи: Ние благославяме в името на Бялото Браство и в името на черното братство. Следователно, някога си служим с истината, а някога я избягваме – според случая. – Не, трябва да знаеш закона, как да благославяш. Този символ, с който си служат свещениците днес, не е намясто. Видиш ли, че някой свещеник благославя с двата пръста, той не разбира закона. Той се оправдава, че двата пръста са
двете лица на Бога. Не е така. Друг е въпросът, ако той сближи двата пръста: показалецът означава благородството на човека, а средният пръст – справедливостта. Ще кажете, че можете всякак да държите пръстите си. Не се заблуждавайте. Клинът не е добър символ. Ако носеше нещо добро, при многото благословии, светът трябваше да се оправи. Всеки символ трябва да се изучава, да се знае неговото истинско значение, неговото истинско съдържание.

Сега, пазете се от опасността, като коригирате някого, да не изпаднете в неговите грешки. Като коригираме свещениците, да се пазим, да не изпаднем в тяхната грешка. Няма да мине много време и ще изпаднем в раздвояване: мисълта, чувството или желанието ни ще се раздвои като клин. Единственото ми желание е, да създадем, около себе, си такава атмосфера, такава аура, в която семената на добродетелите на Бялото Братство да растат и да се развиват правилно. Тази година, трябва да работим в това направление. Грешки можем да правим, те са предвидени, но като се стремим към Бога, те сами ще се изправят. Не се страхувайте от грешки. Колкото много и да са, те ще се изправят. Важно е, животът ви да е разумен, основан на великите закони на природата. Всеки момент правете опити в доброто. Всяко добро има свой ключ, както при електрическите лампи. Ако искаш светлина от пет свещи, ще завъртиш ключа на петте свещи; ако искаш светлина от десет, или повече свещи, ще завъртиш съответния ключ. Каквато светлина искаш, такъв ключ ще завъртиш. И обратно, ако нямаш нужда от светлина, ще затвориш тези ключове, които не ти са нужни. И нашите мисли, чувства и действия са от различна интензивност, както и лампите. Една мисъл може да има светлината на една свещ, друга – на две, на пет и на повече свещи. Следователно, вложи в ума си такава мисъл, каквато светлина искаш. Думите „скъпи Учителю“ не могат да произведат светлината на думите „обични Учителю“. Добрият цигулар може да свири и на обикновена цигулка, но, ако му дадете цигулка „Страдивариус“, той ще изсвири същото парче много по-хубаво. Искаш ли да изсвириш нещо хубаво, ще си послужиш с хубав инструмент. Той издава по-голяма, по-интензивна светлина. Казвам: Мозъкът на сегашните хора се намира в състояние на инертност, на слаба дейност. Днес една малка част от клетките на човешкия мозък работи. Повечето клетки са недейни, неразработени. Задачата на окултната наука е, да разработи всички мозъчни клетки, да им предаде повече пъргавина и пластичност, повече дееспособност. Тази наука има предвид разработването, не само на мозъка, но и на мускулите и костите – всеки уд да бъде подвижен и да се намира под контрола на ума. Всички клетки на мозъка трябва да светят.

Често хората се гневят и вършат неща, които, в друго състояние, не биха направили. – Какво показва гневът? – Че човек не може да се владее. Този център не е под контрола на ума и волята на човека. Някога и той не знае, защо се гневи, но разгневил се е вече. И страхът не е под контрола на човешката воля. Страхуваш се, че ще те убият, или ще ти се случи някакво нещастие. Искаш да се успокоиш, но не можещ. Как да си помогнеш, не знаеш. Има чувства в човека, както възгледи и знания, които са натрапени. Например, идеята за троеличието на Бога е натрапена на човека. Има ли той съзнателно, естествено отношение към тази идея? И той сам не знае, в какво се заключава троеличието на Бога. Говорите за любов, мъдрост и истина, без да имате ясна, определена представа за тия понятия. Любовта, мъдростта и истината имат особени линии на движение. Един ден, когато изучавате окултната наука, ще ви покажа, кои са правите линии на любовта, на мъдростта и на истината. Любовта прави лицето обло, мъдростта – продълговато. А истината? – На този въпрос, вие сами ще си отговорите.

Като ученици, вие трябва да изучавате чертите на лицето, формата и големината на очите, на ушите, на носа и брадата. У някои хора очите са широко отворени, а у други – свити, затворени. Когато иска да приеме повече светлина, човек отваря очите си. Когато светлината е чрезмерно силна, човек свива очите си. Значи, отворените очи показват голяма възприемчивост, а затворените очи – слаба възприемчивост. Светлината кара човека да отваря и затваря очите си. – Защо отваряш очите си? – Защото искам да приема повече светлина. – Защо ги затваряш? – Защото искам да приема по-малко светлина. Коя е причината, че лицето на едного е обло, а на другиго – продълговато? – Интензивността на неговата мисъл. Колкото по-интензивна е мисълта на човека, толкова повече енергия приема той и я отправя към центъра на земята. Това прави лицето му продълговато. Всички войнствени хора имат продълговати и мускулести лица. Хора, които нямат страдания и живеят охолно, имат кръгли, валчести лица. Щом дойдат страданията, лицата им се продължават. Ето защо, малките деца имат обикновено валчести лица. Опитайте се да не задоволите едно силно желание на детето си, да видите, как ще се продължи лицето му. Когато има силно желание да яде, детето отваря широко очите си. По този начин, то отправя енергията си към центъра на земята. Продълговатото лице показва, че енергиите в човека са интензивни и се движат отгоре – надолу.

       Сега, като говоря върху тези въпроси, ще кажете, че няма логическа връзка между тях. Така е, обаче, не всякога логическата връзка между нещата подразбира истината. Логическата връзка има отношение само към ума, а не и към душата и духа. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система. Но духът предава други качества на мисълта. Той внася истината в нея.

Сега, като изучавате живота, обръщайте внимание на неговите реални прояви. – Реален ли е животът? – Реален, но същевременно преходен, в смисъл, че днес си щастлив, на другия ден – изгубваш щастието си. Качваш се на автомобил, доволен си, разхождаш се с него. Обаче, случи се някаква катастрофа, паднеш от автомобила и се контузиш силно. Веднага ставаш неспособен за работа. Началникът казва: Ще сменим този чиновник, друг ще дойде вместо него. Разумният човек предвижда катастрофата. Освен това, той не се качва на развален автомобил. За да бъде сигурен, всеки сам трябва да си върши работата. Много естествено, ако сам учиш, каквото научиш, за тебе е; ако проявиш доброто, за себе си го проявяваш; като ядеш, за себе си ядеш. Каквото правят другите хора, придобивките са за тях. Може ли, друг да учи за тебе, да го изпитва учителят за тебе и да му тури бележка, пак за тебе? И най-добрият ти приятел не може да направи това. Каквото научи, ще бъде за него. – Не можеше ли светът да бъде направен другояче? – Доколкото зная, не можеше. По-добър свят, от този, няма. Ако хванете опашката на коня и той ви ритне, трябва ли да мислите, че конят е лош? Конят казва: Господине, ние не приемаме гости от задната врата. Щом не спазваш правилото, ние ритаме. Ако беше хванал юздата на коня и го помилваше, той щеше да ти позволи да се качиш на гърба му и да се разходиш с него. От това, че конят ви ритнал, трябва ли да мислите, че светът е лош? Докато хората, учени и прости, хващат коня, кучето и котката за опашката, всякога ще има ритане и драскане. Като знаете това, не хващайте животните за опашката, за да не казвате, че светът е лош. Светът е създаден отлично. Някои казват, че не съм мислил право. Дали право, или криво мисля, вижте, имам ли следи по лицето от ритане на коня. – Няма никакви белези. – А на вашите лица? – Има. – Тогава, кой мисли криво: аз, или вие? Ако имаш белези по лицето, ако си изгубил близките си, имането си, ти не мислиш право. – Хората не ме разбират. – Ти разбираш ли ги? Работите на хората не са оправени. – Твоите оправени ли са? Ако твоите работи не са оправени, как ще оправиш работите на другите? Казваш: Като подобря условията на живота си, тогава ще мисля право и ще си наредя живота добре.

Философите, в разискванията си за света, дават две мнения: оптимистично и песимистично. Според оптимистите, по-добър и разумен свят от сегашния, няма. Той е опитно, практическо училище, затова трябва съзнателно да изучаваме законите му. Според песимистите, този свят е един от най-лошите светове. Казва се, че човек носи наследствени черти от своите родители, от баба си и дядо си. Наследствените черти са, наистина, от майката и бащата, получени от тях като присадка. Те не са от първичния, Божествения живот на човека. Следователно, задача на човека е, да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени, отпосле, в неговия живот и да дойде до първичните елементи – своите мисли и желания, с които някога е живял. Наследственото е друго нещо. Баща ти може да ти е оставил богатство, но може да ти е оставил и дълг. Обаче, ти не си роден нито с богатство, нито с дълг. Те са второстепенни неща, придобити отпосле. Ето защо, човек трябва да отдели в себе си първичните неща от вторичните. Например, едно време, българите бяха езичници, сега са християни, следователно, трябва да се отдели езическото от християнското. Какво означава думата „езичник“? – Човек, който говори много езици. Който говори много езици, често прави погрешки. Идолопоклонникът си прави идоли, на които се кланя и очаква помощ от тях. Това е все едно, бащата да очаква спасение от сина си или от дъщеря си. Той не е работил върху себе си, да изправи своя живот, та да очаква на сина и на дъщерята – те да оправят живота му. По-вероятно е, синът и дъщерята да оправят живота си, чрез баща си. Когато синът говори, бащата казва: Мълчи, ти не знаеш тези работи, хлапак си още. А като дойде гост, бащата му пошепва: Този е моят наследник, той е моята надежда. На сина си казва едно, а на госта – друго. Кое от двете неща е вярно? В това има нещо 50% вярно и 50% невярно. Ако бащата изпрати сина си, да учи при някой велик учител и последният внесе в него нови идеи за живота, синът може да спаси баща си. Остане ли синът в положението, в което се е родил, той никого не може да спаси. Докато Учителят не ти даде начин, да изучаваш и прилагаш великите закони на природата, ти никога не можеш да помогнеш на своя ближен. – Как можем да постигнем това? Питам: Въжето изведнъж ли става дебело? За да направите едно дебело въже, от хиляди нишки, трябва да забиете два кола в земята и да сновете около тях. Ще обиколите най-малко пет хиляди пъти около тях. Щом направите дебелото въже, ще завържете една кофа за него и ще я пуснете в кладенеца, да извадите, колкото искате, вода. Казвате: Не може ли по-малко обиколки да направим? – Може, но това въже ще бъде по-слабо. Колкото по-малко нишки съдържа въжето, толкова по-слабо ще бъде. Нужно е да се направят пет хиляди обиколки за вашето въже. И за всяка мисъл се изискват ред трептения. За една човешка мисъл може да се обиколи пет хиляди пъти; за друга мисъл – един милион пъти; за трета – сто милиона пъти и т.н. За всяка мисъл, която се движи с бързината на светлината, трябва да се правят опити. Само така ще се изпита бързината и интензивността на мисълта. За всяка мисъл – пет хиляди обиколки. Не направите ли това, ще имате конец, а не въже.

И тъй, думата „обичен“ показва, че трябва да се движите вечно около своите колци. А думата „скъп“ представя половината месечина. Тя показва, че може да отидете до едно място и оттам, да се върнете назад. В това отношение, мисълта ни прилича на войник, който обикаля поста си – напред и назад. Като го питат, какво е правил през нощта, той казва: Пазих. – Пазил си, но почти никаква работа не си свършил. Който се движи напред – назад, нищо не върши. Който се движи в кръг, всякога свършва работа. С какви колела се движи велосипедистът? – С цели. Наистина, никой не се движи с половин колело.

Това са разсъждения, за някои от вас понятни, а за други – непонятни. – Защо? – Едни се интересуват от тези въпроси, а други не се интересуват. Едни искат бързи резултати, те са практични хора; други са идеалисти. Някой иска да изучи един занаят и търси хубав занаят, макар и повече време да учи. Друг не обръща внимание на занаята, какъвто и да е той, важно е, скоро да го научи. Българинът е наблюдателен. Той казва: За да разбереш, дали един човек ще свърши работата си успешно, виж, как излиза от дома си. Ако изведнъж забързва, нищо няма да свърши. Ако излиза бавно и постепенно ускорява хода си, ще има успех в работата си, ще я свърши добре. Обикновено, апашът бърза. Честният и добър човек излиза бавно и постепенно усилва движението си. За предпочитане е, да се свържеш с човек, който тръгва бавно и постепенно ускорява хода си, отколкото с онзи, който тръгва бързо и накрая забавя своя ход. Това са два противоположни метода на природата. Сегашните хора започват работите си със светкавична бързина.

Питам: Как си обяснявате тягостното състояние, което някога преживявате? Нямате някаква органическа повреда, но, въпреки това, усещате тежест в главата, в гърдите или в стомаха. – Защо? – Това се дължи на двойника, т.е. на силовото тяло на душата. Питам: Как ще си помогнете? Който не разбира законите, ще ходи от къща на къща, при свои приятели, да разказва, какво е състоянието му. Те го питат: Откога ти дойде това? – От няколко деня; стяга ме нещо в главата, но не мога да си помогна. И онези, на които се оплакваш, също не могат да ти помогнат, но започват да философстват, търсят причината на стягането. Стягането в главата се дължи на дисхармония в мислите, която внася раздвояване в човека. Стягането в гърдите се дължи на дисхармония в чувствата. Тежестта в стомаха се дължи на дисхармония в постъпките. – Как ще си помогнем? – Внеси хармония в мислите си. Внеси хармония в чувствата си. Внеси хармония в постъпките си. Така ще изчезне всякакво стягане и тежест в ума, в сърцето и във волята. Щом усетиш тежест в стомаха си, стани прав. Тури ръцете си на корема: дясната върху лявата, с палци един срещу друг. Кажи си: Всичките ми работи са уредени. Изговори тази мисъл, без никакво съмнение и раздвояване. Усъмниш ли се, ти сам разваляш формулата. Ако не се съмняваш, формулата ще проработи: стомахът ще се поправи, и в тебе ще се яви желание за ядене – ще имаш добро разположение. Другите два метода – за гърдите и главата, ще дам друг път. Важно е да започнем с волевите движения, понеже те са най-плътни. Те се контролират най-мъчно. Ако се справим с тях, с другите е лесно. Най-мъчно се лекуват волевите движения. Затова, стомахът трябва да се държи в изправност. Аз ви съветвам, да постите по два-три деня; през това време, ще пиете само гореща вода – да промивате стомаха си. След поста ще ядете умерено. От време на време ще давате почивка на стомаха си. Ще му кажете: Днес няма да ядеш. Стомахът обича почивката. Той приема храна по три пъти на ден, а някога и по четири пъти. Той е много онеправдан. Ако, след всяко хранене, са нужни два-три часа за смилане на храната, стомахът ще работи от 6 – 9 часа. Не е лесно да се смели някоя мъчносмилаема храна. Не туряй стомаха си на изпитание, да се чуди, как да се справи с храната. Като приеме тежка храна, стомахът започва да се превива и казва: Господарю, тази работа е трудна. Искам да ми дадеш почивка. – Добре, седмият ден е за тебе, ще си починеш и след това, ще отидем на разходка. Стомахът ще благодари, че господарят му е станал по-умен. Така постъпва добрият господар, а лошият изисква от стомаха постоянна работа.

Моисей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката за стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава българите ядат и пият най-много. Те казват: Днес ще празнуваме света неделя! Стомахът казва: Никаква света неделя! Мойсей създаде почивката за мене. Вие забравихте този закон. Защо ще почивате? Вие нищо не сте работили, аз съм работил всеки ден, по 12 часа. Следователно, аз имам право да почивам. Казвате: Стомахът е наш слуга, ние имаме право да разполагаме с него, както искаме. Обаче, не знаете, че стомахът е един отмъстителен слуга. Той има характера на мечката: намрази ли те един път, всичко е свършено. Откаже ли се да работи, и сърцето спира, и дробовете, и мозъкът спират. Той казва на господаря си: Ти, който не празнуваш съботата и неделята, ще ти дам да разбереш, какъв е Божият закон! Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: Не признавам никакви лекари. Аз ще уволня господаря си, ще го пратя при Господа. Бог ще пита стомаха: Защо уволни господаря си? – Защото не изпълнява Твоя закон. – Много добре си направил!

Сега от вас се иска разумност. Бъдете изправни в храненето. То трябва да се придружава с мисъл, чувство и волеви действия. С мисъл – защото първо си помислил, какво да ядеш. С чувство – защото си обикнал храната. С воля – защото си я дъвкал. Казваш: Аз не мисля за ядене. – Напротив, ти най-много за ядене мислиш. Изобщо, хората мислят най-много за ядене. Седиш в канцеларията, а мислиш, какво е сготвила жена ти. Пишеш нещо, а мислиш, колко ще спечелиш, за да има, какво да ядеш. Значи, девет десети от живота ви е посветен само за ядене. Сутрин, обед и вечер мислиш само за ядене. Стомахът трябва да се регулира, защото, от неговата дейност зависи състоянието на ума, сърцето и волята. Икономическата борба, за която се говори, има предвид стомаха – в нея няма нищо идейно. Една идея ръководи хората – яденето. Днес могат да те продадат, само за/“’ едното“’/ ядене. При сегашното развитие на човечеството, важен и съществен е въпросът за яденето.

Съвременната култура разрешава въпроса за храненето. Ако го разреши правилно, ще дойде втората фаза на живота. И тя ще разреши важен въпрос. Новите течения пак разглеждат въпроса за храненето, но го разрешават по особен, нов начин. Христос е разрешил тоя въпрос с думите: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, ще има живот в себе си.“ Това е окултна тема. Тя се отнася за напредналите ученици, които не мислят като обикновените хора. Ако тълкувам тия думи на Христа, в умовете ви ще влязат изопачени, неправилни мисли. Когато се говори на хората за храненето, те казват: Искат да ни отвикнат да ядем. Не, искаме да ви научим да ядете правилно. Например, черквата е въвела поста за почивка, а хората са му дали друго тълкуване. Когато човек пости, от устата му излиза неприятна миризма. Той трябва да пости дотогава, докато стомахът му се очисти и от устата му се разнася благоухание. Какво правят сегашните хора? – Те постят, но и в началото, и в края, устата им мирише. Такъв пост няма смисъл. Като почнем да чистим нещо, трябва да свършим работата докрай. А да свършим една работа само на половина – това не е пост, не е никаква наука, не е система.

       И тъй, първоначално, светът бил създаден отлично. И нашият свят трябва да се създаде отлично. Да се върнем назад! – Тогава, като се говори за възпитанието, аз разбирам, че всички второстепенни, наследени неща, трябва да ги извадим и да останат у нас само Божествените форми – всички мисли, чувства и действия, и да работим с тях. Това е нашата задача: да дойдем до чистия Божествен извор на нещата.

ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 15 ОКТОМВРИ – 7.30 Ч. СУТРИНТА – ОНЛАЙН

Към душите, които чакат

Това, за което копнеете, иде!

Това, което храните в душите си, е реалността на утрешния ден!

Елате в страната на вечната пролет!

Елате в страната на вечното подмладяване!

Елате в страната на радостта!

Елате в страната на Любовта!

Тя е тъй близо до вас!

Там няма болести и смърт.

Елате и приемете съкровищата, които ви се падат.

Елате в страната, дето ще намерите тия, които ви познават и които вие познавате.

/Из Свещенните думи на Учителя към ученика/

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Ще започнем днешния наряд с изпълнението на братския химн “Аум”.

И ще продължим с молитвите:

• Добрата молитва
• 91 и 23 псалом
• Молитва за България
• Лозинката – 2 стих – 24 стр.
• Молитва на учениците на Бялото братство
• Молитва за благословение на българския народ
• Молитва – Да се обърне всичко на добро
• Господнята молитва

Молитва за България

Господи, Боже наш, Ти Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци; Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и Си го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя – Твои верни, заседнали в своята земя по Твоя Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния успех, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава.

Амин.

II.Лозинката

Молим се на Отца Нашего Небеснаго за идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на верующите и в душите на избраните. И да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина. И да се възцари Господ Бог наш, и да се изпълнят думите на Господа: “Отец е благоволил да ви даде Царство”.
И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни прадвечното намерение на Отца Нашего на Светлините и на Светлите Духове, Комуто да бъде Слава и чест и поклонение сега, всякога и през всичките векове.

МОЛИТВА НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Благодарим Ти, Господи, че сме се родили в тази епоха. Благодарим Ти, че си ни повикал и пробудил във Веригата на Бялото Братство.

Молим Ти се, чрез силата на Твоя Дух, Великите Духове на Бога живаго и нашия контакт чрез Твоето Слово да се пробудят тези души в света, които още не Те познават.

Благослови всички тия, които работят за Твоето дело. Увеличи тяхното число, за да работят и те на Божията нива за идването на Царството Божие на Земята.

Амин!

 МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ

НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Господи Боже на Силите, в Името на Христа, чрез което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме, ний, Твоите чада, идем тази сутрин и припадаме (заставаме) пред Твоите нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците – министри, земеделците, учителите, търговците, всички трудещи се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти Воля, и всички добри хора, които работят за Твоето Царство на Земята. Да просветиш Лицето Си над тях и да ги помилваш.

Господи, възвиси Лицето Си над тях и дарувай им мир! Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили.

МОЛИТВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ВСИЧКО НА ДОБРО

Господи, да се обърне всичко на добро. Да дойде мир между всички народи в света. България да запази пълен неутралитет. Да се пробуди съзнанието на цялото човечество и то да възприеме новата Божествена вълна, която слиза отгоре към Земята. Идеята за братството да проникне във всички души.

Амин.

Мили приятели,

Днес ще продължим с още една прекрасна беседа от любимия ни Учител – “И Ангел Господен говори на Филипа”:

И ангел Господен говори на Филипа

Неделна беседа , София, 15 Октомври 1922г., (Неделя) 10:00ч.

„И ангел Господен говори на Филип и рече: „Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим в град Газа. Той е пуст.“

(Деяния на апостолите. 8:26)

Съвременните хора минават за реалисти, за хора на положителната наука, на положителния живот. Когато им се говорят някои истини, те казват: Това е отвлечено, неразбираемо за нас. Кой живот е реален? Според вас, реален е светът на сетивата. Реално ли е това, което виждаш? Ти виждаш дървета, цветя, но това е свят на сенки. Чуваш нещо с ушите си – това е свят на вибрации. Казваш: Видях, чух, пипнах нещо.– И с такива знания на своята реалност си правиш заключения, че много знаеш, че можеш да разрешиш всички въпроси. Четете, например, теорията на Айнщайн за земята и се чудите, де е истината. Той казва, че земята не е изпъкнала, но вдлъбната, и ние живеем във вдлъбнатината. Той прави ред изчисления, с които доказва своята теория. Тази теория се отнася за математически умове, а не за хора с обикновени умове. Само математици могат да я разберат. Ако обикновен човек прочете теорията на Айнщайн, няма да намери нищо особено в нея. Как гледа математикът на живота и как – обикновеният човек, не е важно. Животът е построен на ред математически изчисления. Всяко нещо има свои дълбоки причини. Казваш: Днес ще ям кокошка или гъска. – И това е предвидено. Казваш: Не е важно, какво ще ям днес. Това е обикновена работа. – Не е обикновена. И храненето се основава на математически закони. Днес храненето е обикновен процес, но преди хиляди години, Учителите на човечеството са преподавали законите па храненето. Днес хората се ползват от това знание наготово, но, докато го придобият, те са употребили големи усилия. Някой се учи да свири. В първо време учителят му не е доволен от него, и той не е доволен от себе си, но колкото повече свири, толкова повече напредва. След 10–15 години усилена работа той свири без мъчнотии, всичко му иде наготово, като че ли от небето слиза. Следователно, ако се върнете назад, в училището на живота, ще видите какви усилия сте правили, колко пъти сте били наказвани, докато се научите да ядете правилно. Изкуство е да знае човек да яде! Човек има две отверстия в устата си: едното води в хранопровода, а другото – в дихателното гърло. Когато се задави човек, храната, вместо в хранопровода, отива в дихателното гърло. Затова казвам, че храненето е велико изкуство. – Докажи това! – Мога да го докажа и на най-учените, и то само в продължение на пет минути. Силни, убедителни са моите доказателства, но ги оставям за друг път.

„Ангел Господен говори на Филип.“ Значи, трябвало е ангел Господен да слезе от небето, да намери Филип и да му каже: „Стани, иди към пладне!“ Ангелът точно определя времето. Който не разбира закона, ще каже, защо именно към пладне, а не по друго време. В този стих е вложена известна идея.

„Иди в пътя, който слиза от Ерусалим, в град Газа.“ – Какво представя Ерусалим? – Материалният свят. Вие се кланяте всеки ден на този свят. Всеки ден сте на поклонение в този храм. Казвате: Да отидем на Божи гроб! Вие сте всеки ден на Божи гроб, в Ерусалим. Всеки момент хората се кланят на материалния свят. Там влизат всички хора, мъже и жени, владици и свещеници; всички готвят в кухнята на материалния свят. Казвате: Възможно ли е владика да готви? – И владиката готви, както всички обикновени хора. – Какво означава думата „владика“? – Човек, който владее изкуството си. Казвате, че владици има само между религиозните хора. – Не, владици има и между готвачите. – Защо? – Защото готвачът владее изкуството си. И попът може да бъде готвач, защото е баща. Майката преподава първите уроци на детето си. Тя приспива детето си и му пее: Дандору-дандири! Това е ритмична музика, като на дайре, както при турците. Като потупва ритмично детето си по гърба, то се въодушевява.

Често се натъквате на грешки в живота, но те са грешки от ваше гледище, не и от гледището на природата. Те са условия, при които човек расте и се развива. Например, отиваш в гората на разходка, но се уплашиш, смутиш се и изгубиш пътя си. След четири-пет часа лутане, когато си в най-голямо отчаяние, срещаш един познат, който те пита защо си побледнял толкова, какво се е случило. – Изгубих пътя. – Аз ще ти го покажа. С години ти си се молил да срещнеш някой учен човек да те упъти в живота. Ето, срещаш такъв човек в гората. Докато мислеше, че си нещастен, защото си загубил пътя си, виждаш, че не е така. Ти си загубил пътя си, за да намериш учения човек. Следователно, всички несъобразности, всички нещастия в живота, крият зад себе си известни блага. Не е все едно, дали срещаш умен или глупав човек. Не е все едно дали си умен или глупав. Умният вижда благата зад своите нещастия, а глупавият нищо не вижда. Така и вие всякога може да познаете дали един човек е умен или глупав.

Питате: По какъв начин се познават хората? Ще ви дам няколко методи за познаване на хората, но не отвлечени. Моите методи са практични, реални. Всеки може да си послужи с тях. Ще ви дам един метод: по проявите на човека да познавате неговия характер. Давам един голям грозд на едного и казвам: Вземи си само едно зрънце. Алчният взима най-голямото зрънце. Предлагам същия грозд на друг, и той да си вземе само едно зрънце. И той търси най-голямото зърно. Давам на трети – и той постъпва по същия начин. Изреждат се още няколко души; всички търсят голямото зърно. Всеки казва на себе си: Аз не съм користолюбив, не взех голямото зърно. – Не взе най-голямото зърно, защото първият го взе.

Както виждате, още от първия опит имам представа за стремежите на тия хора. После правя друг опит. Поканвам дванадесет души у дома на гости. Слагам на трапезата печена гъска и казвам: Гъската е на ваше разположение. Аз няма да взема участие в яденето, ще бъда само зрител. Един от вас ще раздели гъската. Един взима ножа и дели гъската на дванадесет парчета. Наблюдавам как реже. На всички отрязва по едно парче, а за себе си задържа най-голямото и най-хубавото. Като се изредят и дванадесетте, ще позная характера им. Който задържа за себе си най-голямото парче, той е от културата на егоизма. Някои майки са ме питали, дали техният Драганчо има някакъв талант. Казвам й: И ти сама можеш да познаеш това, Колко деца имаш? – Две. – Купи едно кило ябълки и дай на едно от децата да ги раздели. Както ги раздели, такъв човек ще стане. Ако това дете набие братчето си и задържи за себе си повече ябълки, то ще бъде добър за градоначалник. Питам майката: Как раздели детето ябълките? – Умен е моят Драганчо. Избра най-големите ябълки за себе си. – Градоначалник ще стане той. – Аз искам да стане владика. – С този характер, той не може да стане владика.

И природата има методи, с които изпитва хората. Ти имаш къща и казваш: Моя е тази къща. Получих наследство от баща си и с тези пари си направих къща. – Не е твоя къщата, нито парите са твои. Аз ще ти докажа това. Питам: Камъните за къщата твои ли са? Ти си ги взел от планината. – Аз ги купих. – Ти ги купи от човек, който ги обсебил. Работниците, които влагат енергията си, от баща ти ли останаха? Питам те още: Отде взе ума си, с който се гордееш? – Даден ми е от майка ми и баща ми. Мой е умът. – Ако умът е твой, кажи ми, отде си дошъл и кое е твоето отечество. – Майка ми ме роди. – Щом майка ти те е родила, умът не е твой. Отде е дошла майка ти? Всичко, с което разполагате – къщи, ниви, камъни, греди, са пособия, дадени за упражнение. Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд. Само работата, която вършите, усилията и упражненията са ваши. Хората са съдружници с природата. Тя работи, а те се въртят около нея, искат да събират парсата.

Един турчин – кафеджия седял пред кафенето си и чукал кафе. Като дигал и слагал тежкия чук, той се уморявал и казвал: Ха-ха! Един българин минавал край кафенето и се спрял пред турчина, да погледа как чука кафето. Понеже бил без работа, той се обърнал към турчина с думите: Слушай, приятелю, приемаш ли ме да ти стана съдружник? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам „ха-ха“, да не вършиш две работи едновременно. Турчинът се съгласил и продължил работата си. Счукал кафето, пресял го и започнал да прави кафета на посетителите, срещу което му плащали, колкото трябва. Българинът, като гледал, как постъпва турчинът, казал му: Приятелю, дай и на мене половината от печалбата. Нали съм ти съдружник? Турчинът отговорил: Няма защо да ти плащам. Аз се потих, като чуках кафето, ти нищо не направи, не се изпоти като мене. Българинът се обидил от тези думи и завел дело срещу кафеджията. Като разказал цялата история на съдията, последният се обърнал към турчина с думите: Ще направиш една тенекиена кутия, в която ще турят парите от кафетата. После казал на българина: Ти ще слушаш внимателно, какъв звук се чува при пущане на парите в тенекията. Като чуеш звука „тин“, това ще бъде за тебе – твоята печалба.

Сега и вие сте всред природата. Тя работи, а вие казвате „ха-ха“. Това „ха“ е вашата заплата. Разболее се някой и започва да пъшка „ох, ох!“ Като го слушат да пъшка, хората мислят, че много страда. Много хора минават само с пъшкане. Природата работи, а те пъшкат. В края на краищата, казват, че животът им е тежък. Защо е тежък? – Защото не работят, а само пъшкат. Те седят на едно място и казват „ха-ха“. – „Тин“ е тяхната заплата.

И тъй, когато изучавате Божествената наука, трябва да взимате живо участие в работата на природата, а не да седите индиферентни към нея. Когато се проповядват истините на новото учение, някои казват: Да видим какъв ще бъде резултатът на това учение, че тогава ще решим – да го приемем или не. – Не е нужно да минат години, за да видиш резултата. Сто души са жадни. Отиват при една чешма да задоволят жаждата си. Първият пие от водата, а другите го чакат. – Каква е водата? – Много хубава. След него се изреждат останалите 99 души. Като задоволят жаждата си, всички се усещат доволни, освежели, с голям апетит за ядене. Не е нужно да минат векове, за да се произнесеш за качествата на тази вода. Казвате: За да се приложи истината, нужно е време. Истината може да се приложи моментално. Да се приготвиш за живота е нужно много време, но прилагането истините на новото учение става моментално. Следователно, моментът, в който решиш да приложиш Божественото учение, решава съдбата на твоя живот.

Ангел Господен говори на Филип: „Стани и иди към пладне.“ – Пладне, това са условията, при които се развиват добродетелите на човека. Пладне, юг, е мястото на топлината. Само добродетелните хора имат топли сърца. На север, в студените места, е истината. Който няма добродетели и търси истината, ще изстине. Истината вкаменява човека. Тя му посочва всички недъзи. Добродетелта храни човека. Тя казва: Нахраних те с първото си мляко. Който иска да познае истината, трябва дълго време да се школува в училището на добродетелта. И когато душата му се изпълни с добродетелта, с топлината на живота, тогава може да отиде на северния полюс. Там ще намери той чистотата на живота. Тя се намира само на северния полюс. Единственото неопетнено място на земята е северният полюс. Значи, който търси истината и чистотата, ще ги намери на северния полюс. Може ли да бъде чист онзи, който няма истината? Тя прави човека чист.

„Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим, в град Газа.“ Как мислите, мога ли да изтълкувам името на града Газа? Случайно ли е това име? Не е случайно, какво име ще се даде на някой град или човек. Нищо не е случайно и живота. Важно е, че Филип послушал думите на ангела. Всеки човек има по един ангел, който му говори. Ще кажете, че това е привилегия само за Филип. Не, това е привилегия за всички хора. Когато някой дойде и ви пошепне нещо велико, мислите ли, че ще ви даде обяснение защо ви го нашепва? Ще ви каже: Слез на юг, в този пуст град. Защо трябва да слезете, няма да ви каже. Мнозина идат при мене и казват: Готови сме да приемем новото учение, но искаме да ни го обясните. Питам: Когато посяваме житното зърно, даваме ли му обяснение за това, което правим? Ние му казваме: Ще те посеем и после ще разбереш, какво нещо е физическият свят. По същия закон и вие първо ще приемете истината, а после ще се поставите при условия да я разберете. Не мислете, че вашият живот е реален. Според мене, той е едно сапунено мехурче, което достига до едно високо място и там се пука.

И сегашният живот на хората се явява и изчезва, както сапуненият мехур. Казвате: Нашите мехурчета не се пукат. Аз ще ви докажа, че и вашите мехурчета се пукат. Ти си млад момък, идеалист, вярваш на силите си. Ходиш от къща в къща, между познати, и се чудиш защо хората не живеят добре. Казваш: Да имам такава жена и такива деца, в един ден ще ги оправя. От мене зависи да оправя живота си. Започваш да търсиш мома, да се ожениш. Най-после намираш, каквато търсиш. Ожениш се, роди се дете. Казваш: Аз ще възпитам детето си, както трябва. Възпитаваш го, то расте, добре се развива, но, като стане на три години, заболее и умре. Отиде гърнето! Отиде и сапуненият мехур! Казваш на жена си: Пукна се първият мехур, но ще гледаме да запазим втория. – Защо се пукна мехурът? – Колкото по-високо се качва, въздухът се разредява, стените му стават по-тънки и като не може да издържи на вътрешното налягане, пука се. Казвате: Съдбата му била такава! – Не се заблуждавайте. В никоя Божествена книга не е писано, като стане детето две-тригодишно, да умре. Писано е, че при сегашните условия и еволюция човек трябва да живее 120 години. След това той поема друг път на живота. Да се говори, че Господ е определил да умре детето, това е неразбиране на законите. Майката трябва да знае, че не е могла да съгради здрав организъм на детето си. Умът, сърцето и организмът на детето са злоупотребили някъде, затова то умира. Казвате: Мехурчето се пукнало. Закон е: Деца, които са родени без любов, умират. Когато майката и бащата нямат любов помежду си, децата умират. Те са родени без любов. Когато двама млади се свържат с любов, те раждат деца, които живеят по 120 години. Тази връзка не трябва да се основава на желанието на младите да се осигурят. Когато се жени, жената мисли за осигуряване. Тя казва на мъжа си: Гледай да си направим къщичка, да си купим покъщнина, да се осигурим. Щом мисли за осигуряване, децата й непременно ще умрат. И мъжът иска да се осигури, търси мома с голяма зестра, да го поддържа в странство. Оженят се, но след четири-пет години се развеждат. Може ли от такива бракове да се родят деца, в които да живеят разумни души? В този дом ще влизат лекари, свещеници, ще палят свещи, докато един ден кажат: Горкото дете, умря! Така му било писано. – Не е писано така.

Ангел Господен ще ти каже: Слез! Питам: Срещна ли те ангелът? Каза ли ти да отидеш към пладне в пътя, който води в град Газа? Ще кажете, че тези неща са необикновени. – Обикновени са те за всички хора. Когато Филип срещна скопеца, запита го: Разбираш ли това, което четеш? Ще кажете, че скопецът бил прост човек, не разбирал Исайя. – Вашият живот не е ли същият? Вашата колесница не е ли като тази на скопеца? И вие четете Исайя. Всеки си има по един Исайя. За какво мислел скопецът? – Той мислел върху въпросите: Защо се ражда човек и защо умира? Кой може да отговори на този и на още много въпроси? Благороден човек бил скопецът. Той можеше да каже на Филипа: Защо ме питаш, разбирам ли това, което чета? Не е твоя работа, какво разбирам. Той бил скромен човек и казал на Филип: „Как мога да разбирам, ако не ме научи някой на това?“ Той поканил Филипа да седне с него заедно на колесницата.

„А мястото на Писанието, което прочиташе, беше това: Заведоха Го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози, който го стриже, така не отваря устата си. В неговото унижение отне му се съдбата, а рода му, кой ще го изкаже? Защото се взема животът му от земята.“ (– 32, 33 ст.).

Сега вие ще възразите: Не си струва да бъда човек като овца да го стрижат и като агне да го колят. Какво ще бъде положението на животните, ако хората се откажат от яденето на месо? Тогава, именно, те ще се жертват доброволно. Когато ги колят, кокошката кряка, агнето блее и с това искат да кажат на човека: Братко, ние се жертваме за тебе с условие да подобриш живота си. Ние се жертваме за твоето благородство. Гледай да използваш нашия живот за добро.

„Иди към пладне.“ Казвам: Иди към пладне и каквото ти каже ангелът, изпълни го. Езикът на агнето и на овцата е бе-е, бе-е! Това значи: Разумният живот започва с любов. Като ме изядеш, ще оградиш ли живота ми с любовта? Казваш: Аз не съм глупав като агнето, което само блее. – Колко съдържателно е блеенето! Бих желал всички съвременни хора да казват: бе-е! Българинът често употребява в езика си „бе“. Тя е взета от езика на агнето. Какво иска да каже агнето с това „бе-е“? То цитира, а аз го произвеждам. Агнето казва: Ти ме изяждаш, но ако облечеш живота, който влива в тебе, с любов, ще се повдигнеш. Тогава можеш да ме заколиш. Ако ме изядеш без любов, ще знаеш, че ще ти причиня ред болести. Ако ме питате защо боледуват хората, отговарям: Защото изяждат агнето без любов.

Днес всички културни хора боледуват. Гледате, жената наготвила според знанието си, да задоволи началника на дома – мъжа си. Но той остава недоволен. Някога жената е началник на слугинята; тя отваря, затваря капаците, хвърля чиниите. Веднъж келнерът ще бъде мъмрен, друг път – готвачът, все ще стане някаква грешка. Повечето хора са недоволни от яденето. – Защо? – Защото се готви надве-натри. И който яде – пак надве-натри. Всички бързат, нямат време. „Времето е пари.“ Англичаните казват: „Времето е злато.“ Това значи: Времето носи пари. С времето човек придобива знания. Умният придобива знание, а глупавият – пари. Кое от двете е за предпочитане? Аз нося знание, а ти – пари. Туряй 10–20 кг. злато в раницата си и тръгваме с параход за Америка. Ти казваш: Докато имам пари, всичко мога да направя. А ти какво ще направиш с твоето знание? – Аз съм изкусен плувец, мога да карам лодка. Случва се нещастие. Параходът потъва. Питам: Как си, приятелю? – Моля ти се, свали раницата от гърба ми. – Сега равни ли сме? Ще ме слушаш ли? Сядай скоро в лодката и аз ще управлявам. От мене зависи твоят живот. Твоите пари са на дъното на океана, не помагат. Сега аз ще те спася. Помни: Не са парите, които управляват, а знанието. Мъдрост, знание са нужни на съвременните хора. Сега и бащите, и майките казват: Синко, пари трябват. Гледай да станеш богат. Нито една майка не казва: Синко, гледай да придобиеш знание и мъдрост.

И тъй, влезте в коя и да е евангелска черква, ще видите, че много евангелисти знаят евангелието наизуст, но колко от тях го живеят? Един евангелист казва: Аз зная цялата Библия наизуст. Друг казва: Аз не съм я научил наизуст, но я живея. Кое е по-добро: да знаеш стиховете наизуст или да ги живееш? Единият има златото, а другият – знанието. Не можем да изживяваме нещата, ако не ги разбираме.

Ангел Господен говори на Филип: „Стани и иди в пътя, към града Газа, дето ще срещнеш един човек.“ Филип среща скопеца и му проповядва. Питате: Заслужава ли да си напусне човек работата и да отиде в град Газа за някакъв си скопец, да му проповядва истината. – Заслужава. Скопецът може да е семе на ябълка, на круша; той може да е костилка на слива; може да е житно зрънце, ечемик, това не е важно – посей го в земята. От посятото ще научиш един велик закон. Аз не взимам думата „сеене“ в буквален смисъл – в земята. Има жито, което се сее в човешкия мозък. Има хора, които могат да сеят житото в земята, но не знаят как се сее жито в мозъка. Човешкият мозък трябва да се разработи и изоре изцяло. Бъдещата наука ще ви научи как да разработвате своя мозък. Има специални методи за това. Често хората страдат от това, че някога имат в мозъка си повече суша или повече влага, отколкото трябва. Те не познават методите за регулиране на излишъка от тия вещества. Наистина, мислите и желанията на човека растат именно в мозъка. Ако си ясновидец, ще видиш как една мисъл расте и се развива. Ангелът, който слезе при Филип, имаше задача да научи хората как да живеят.

Много проповедници говорят на хората за невидимия свят. Не е лошо да се говори за този свят и да се доказва, че той съществува. Аз мога да ви докажа с факти, че Иван е богат, че печели много, но какво от това? Каква полза имате от неговото богатство? По същия начин мога да ви докажа, че съществува невидим свят, че съществуват ангели, но каква полза от това доказване? Друг е въпросът, ако влезете съзнателно в този живот. Важно е, дали разполагате с богатството на Иван. Да ви докажа, че слънцето съществува, това значи, да ви въведа в този свят, да се ползвате от неговата енергия. Да влезем в пряка връзка с природата и да се ползваме от нейните сили, това значи знание. Ние проповядваме едно учение, което може да ни свърже с природата, за да се ползваме от нейните сили. Както днес ви се говори за живата природа, то се различава от онова, което ви се говорило преди две хиляди години. Днес сте по-възрастни от онова време, затова и природата ви говори на по-разбран език,

И тъй, новото учение казва, че природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват, че ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари. – Там е нещастието на хората! Да мислят, че могат да подчинят природата, това е невъзможно! Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от главите на вашите деца. Не е въпрос да подчиним природата, но да я изучаваме и да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея. Всички учени се стремят да подчинят природата, но, докато я подчинят, тя ги подчинява. Тя скъпо им плаща за всеки опит да я подчинят. Всяка всемирна война е урок от природата, чрез който тя учи и възпитава хората. Тя ги пита: Как смеете да измисляте тези взривни вещества? Аз ще ви дам един урок, който ще помните с години. Знаете ли, какъв урок готви тя? Един ден, когато хората минават край природата, няма да вървят така свободно и с пренебрежение към нея, но отдалеч още ще духат, да не се изгорят, и ще питат: Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?

Какво направиха хората, като надникнаха в природата? Измислиха взривните вещества, аеропланите, с цел да се убиват и унищожават едни други. Подчиняване на природата ли е това? Това е злоупотреба с Божествените сили. Вместо да ги употребят за развитието па човечеството, те ги употребиха за унищожаването му. Днес, като се докоснете до вътрешните отношения на хората, няма да намерите честен човек в мислите и в чувствата. Питайте кой да е свещеник или проповедник, защо служат на Бога, защо поддържат религията и чуйте какво ще ви кажат. От любов ли служат те? – Не. Аз мога да докажа това с ред положителни факти. Нека се направи следният опит. Първият министър да издаде заповед, свещениците и проповедниците да служат две години без пари. Веднага ще се разбере кой служи на Бога от любов и кой от интерес. Всички, които служат от интерес, ще свалят расата си и ще кажат: Не можем повече да служим. Тук не е място за прехрана. – Истината трябва да излезе на лице! Докато не е подложен на изпитание, свещеникът казва: Аз работя от любов за православната черква, за тази мила, свещена майка. – Да, защото има пари. Ако нямаше пари, щеше да каже: Няма защо повече да ти служа. Твоята песен е изпята вече. – Не, така не се говори. Говорете истината! Мъчно могат да се научат съвременните хора да говорят истината. Ти стоиш пред Бога, пред черквата и скриваш истината. Срам е това!

Трябва да говорим истината! Бог ще повика всички владици и проповедници при себе си, да дадат отчет. Това трябва да го знаете! Няма да остане един български владика, от когото да не се иска отчет. Ще видите тогава, верни ли са думите ми или не. Тогава аз ще бъда прокурор, най-страшният прокурор, не само за българските владици, но за всички владици и патриарси по целия свят. Ще бъда прокурор за всички престъпления в света. Ще питам всички: Как смеете в името на Бога, в свещеното име на любовта, да лъжете? Аз ще им произнеса присъдата. Ще вляза в затворите и ще питам: Защо турихте тия хора тук? Само един Закон има в света! Той преследва всеки, който лъже в името на любовта. Към такъв човек сме безпощадни. Ние проповядваме любов на вечна справедливост, без никаква лъжа. Осмели ли се някой да лъже в името на любовта, нищо няма да го спаси. В този закон няма никакво изключение. Могат да се смеят на думите ми, но скоро ще проверят това. Не трябва да се лъже!

Ангел Господен каза: „Стани и иди!“ Днес този ангел казва и на вас, и на всички хора: „Станете и идете, на юг от пътя на Ерусалим, към Газа. Той е пуст.“ – Защо да отидем там? – Ще ви се каже. Там ще срещнете вашия скопец, от когото ще научите велик урок на смирение. На драго сърце и аз искам да науча тази велика истина. От вас искам да я науча. Ще кажеш: Почакай малко, не е време сега, не ме безпокой. Имам да уреждам работите си, да свърша къщата си – не съм свободен. – Остави къщата си настрана, остави друг да я свърши. Ти иди на пътя, на юг, в града Газа. Аз говоря в преносен смисъл. Къщата представя нашето тяло, навсякъде можем да я градим. На тази къща трябва да поставим най-здрава основа: да я съградим с най-хубав материал.

Питате: Каква религия трябва да поддържаме? – В света съществува само една религия – религията на Любовта. Няма сила извън Любовта! Няма религия извън Любовта! Ние се нуждаем от религия с любов, която да даде такава свобода на човека, каквато първоначално Бог му е дал. Ще кажете, че това е крива мисъл. – Не, Бог е вложил любовта в човека и днес Той говори чрез нея. – Възможно ли е това? – Ако ви кажа, че всичко ще се нареди така, както Бог първоначално е определил, ще ви се види чудно. Любовта не е нещо вън от човека! Тя се провиква от човешкото сърце и казва: Мене ще слушате сега! Никакви проповедници и свещеници, никакви попове – мене ще слушате! Това, което аз кажа, него слушайте. Ако и те говорят това, което аз говоря, слушайте ги! Тъй казва любовта! -Трябва да се обичаме. Повтарям: Само Бог обича, а ние сме носители на Неговата Любов. Ако някой се осмели да каже, че ни люби, той не говори истината. Смешно е човек да говори за любовта. Това е все едно, да се грее той на слънцето и да казва, че има печка в тялото си. – Да, грял си се на слънце. Като приемеш малко от тази храна, т.е. от слънчевата енергия, щом дойде някой при тебе, кажи му: Приятелю, днес се грях на слънце, имам достатъчно запас от енергията му, ще дам и на тебе малко. Така е поставен въпросът. Значи, само Бог може да ни люби. И като се изправяме всяка сутрин пред Господа на Любовта, можем да приемем малко от Неговата Любов.

Как търсят сегашните хора любовта? Жената казва: Моят мъж не ме обича вече. Трябва да е намерил друга жена. Щом се усъмни в мъжа си, тя праща свои приятелки след него, да го следят, като детективи. Според мене, тя гони Михала. Да допуснем, че няколко години наред тя го следи и най-после го хваща, че ходи с чужди жени, какво печели от това? – Ще му кажа, да знае, че разбирам, какво прави. – Какво печелиш от това? Утре този Михал ще умре, но и ти ще умреш. Какво спечели? – Тревогите на десетте години. Остави Михала да си върви по своя път. Ако не те обича, кажи му: Аз ще си намеря един възлюбен, който никога няма да ми измени. – Възлюбен ли? – Да, аз Го намерих вече. Ти не ми трябваш повече, ще живея щастливо и спокойно. Сега той ще търси детективи, докато разбере, че тя се е влюбила в Господа. Всъщност, тя е спечелила много. Аз искам всички да се влюбите в Господа, да намерите Бога на Любовта. Желая ви така да се влюбите, че къщите ви да се запалят от четирите страни и сърцата ви да трептят от любов. Млади и стари, всички да се влюбите в Господа на Любовта! Ще ти кажат: Не прави глупости, умен трябва да бъдеш! Няма защо да се влюбваш в Господа. Тази работа не става така. Няма защо да се издаваш. Казвам: Няма защо да се криеш. Ще се грееш на това слънце, ще живееш в тази любов, ще чувстваш тази мисъл на любовта във всичките й прояви. Всички мисли, които идат в името на любовта, ще ги приемеш в себе си, като нов подтик, като нова мисъл и нови действия.

Често слушате религиозните да казват: Нас не ни обичат хората. Любовта казва на всички, които я търсят: Елате при мене! – Де е любовта? – Тя не е тук, не е и вън вас. Тя има специално място. Има специални дни, когато слънцето на любовта изгрява. Ако искате, аз ще ви заведа на мястото, дето грее това слънце. То е толкова щедро, на всички дава изобилно. Има дни на любовта, които само ние знаем. Мнозина търсят любовта, но не знаят специалните дни, когато нейното слънце изгрява. Космическата сила на любовта, т.е. Божествената сила, движи всичко живо във вселената. Всички живи същества – от най-низшите до най-висшите, се движат от Божията Любов. Така се движи целият космос. Учените разглеждат въпроса за движението на слънцето и планетите, създават различни теории, но този въпрос за мене е ясен. Аз зная, кой движи космоса. Отивате в една фабрика и гледате как се движат машините. Несъзнателно ли е тяхното движение? Кой ги е поставил в движение? – Инженерът. Той регулира движението им. Той има предвид порядъка в цялата фабрика. Машините се движат по негова заповед. По същия закон, и слънцето си има един техник, който го пуснал в движение и определя неговия път. И земята, и луната, като планети, имат свой определен път на движение. Учените търсят причината на това движение във физическите сили, правят изчисления, създават различни теории. Прави са тия учени, но те не подозират, че зад всяка физическа сила се крие една духовна, разумна сила, която направлява всички неща.

Сега, аз мога да докажа тези неща и по друг начин, със силни аргументи, но ще спра дотук. Ще кажете, че моите твърдения са средновековни. Аз пък ще кажа, че вие обяснявате нещата само чрез физически сили. Тогава, как доказвате свойствата, например, на кислорода, щом не го виждате? Събирате кислород в един цилиндър, но той е безцветен газ, не се вижда. Ние съдим за него по буйното горене на телата. Поддържа горенето, но сам той не гори. Ускорява дишането, но съкращава живота. Зад елементите кислород, водород има и други невидими елементи. Казва се, че елементите се съединяват един с друг благодарение на химическата сила – афинитет, която съществува между тях. Тази сила не е нищо друго, освен любовта. Между елементите съществува известна интелигентност, която ги заставя да се привличат от любовта. За известно време те свързват договор помежду си. Кислородът е момъкът, а водородът – момата. Като се срещнат, те си казват един на друг: Слушай, дотегна ми да живея сам, да се скитам в пространството. Искам да вляза в живота. Обичаш ли ме? – Обичам те, сърцето ми тупти за тебе. – Хайде да се съединим, да родим нещо ново. – Как ще наречем новороденото? – Вода. – Но зад водата има и друг елемент, който учените не знаят. Учените казват, че водородът и кислородът, съединени, дават вода. Те ще оспорят моята теория. Тяхната теория права ли е? Казвам: Водородът и кислородът се съединиха и родиха водата.

Ангел Господен каза на Филип: „Иди към пладне!“ Пладне, това е добродетелта. – Как е родена тя? – Чрез любовта. Днес всички хора очакват Христа. Обаче, свещениците и проповедниците се страхуват от идването на Христа. Опитай се да им кажеш, че Христос ще дойде на земята! Те веднага ще отговорят: Не е време сега. Те отварят Евангелието и започват да тълкуват, че е писано, какво не е дошло времето за идването на Христа. В Откровението било писано, че има още два-три века, докато дойде Христос. – Защо тълкуват нещата така? – Защото сметките им са криви. Кажи на един владика, че Христос ще дойде и той веднага ще отвори книгата на Исайя и ще каже: Писано е, че още не е дошло времето за Христа. – Защо не иска още да дойде Христос? – Защото той е опопил много свещеници и все за пари. Това не казвам аз, така е писано в Божествената книга. Тази книга е отворена днес и тя пита всички духовни лица: Кой ви даде право да опопвате за пари? На какво основание проповядвате за пари? Аз ще бъда прокурорът и ще кажа: Осъждам този поп или този владика на толкова години затвор или на вечен затвор. – Защо? Защото е опетнил любовта, лъгал е в нейно име. – Как ще оправим света? – Като престане лъжата. – Как ще оправим черквата? – Като престане лъжата. – Как ще оправим домовете? – Като престане лъжата. – Как ще съградим дома си?– Като започнем да говорим истината. – Как ще се наредим вътрешно? – Като започнем да живеем добре. Само по този начин ще оправим живота си. Сега всички спорят кое верую е най-право, коя църква е най-права. Православната черква ли е най-права? Питам: Да лъжеш, това ли е православие? Да опопваш с пари, това ли е православие? Да погребваш с пари, това ли е православие? Да кръщаваш с пари, това ли е православие? Това не е православие, това е криво славене на любовта. Православието подразбира да работиш без пари. – Как ще живеят хората без пари? – Чудни сте! Те ще живеят, както живее всеки, който услужва на хората с любов. Ако свещеникът услужва с любов, ще получи девет пъти повече, отколкото ако услужва без любов. Днес свещеникът опява един умрял, срещу което получава известно възнаграждение. Ако опява без пари, той ще получи повече. Умрелият още не е погребан, а свещеникът се уговаря колко ще му се плати за опялото. Днес е внесена една малка реформа в черквата: свещеникът няма да събира пари, но епитропът ще събира. Не, приятелю. Аз искам да покажа на православните свещеници правилен метод за разрешаване на този въпрос. Няма да събираш никакви пари! Не се служи на Бога по този начин! Аз ще бъда прокурор не само за свещениците, но и за вас, за всички хора. – Аз съм слушал вашите беседи. – Толкова по-добре, няма с какво да се извинявате. В бъдеще няма да се лъже в името на Любовта! Свещено трябва да държите Любовта и душите си. Братя и сестри, господари и слуги, във всички Любовта трябва да бъде свещена! В който ден решите да осветите любовта, Божието благословение ще дойде върху вас. Тогава и като овце, и като агнета ще разберете вътрешния смисъл на живота.

И тъй, аз не завършвам беседата си, защото не искам да свършвам. Не доказах, защото не искам да доказвам. Ако докажа едно нещо, десет неща ще оставя недоказани. Ако се наема да ви доказвам всичко, ще бъда най-големият глупак. Ще вдигна малко завесата и ще кажа: Виждате ли? Каквото видите, достатъчно е. Останалото сами ще си докажете. Ако искате да ви докажа и обясня всичко, трябва да пътуваме заедно. Представете си, че в нашата вселена има сто милиона слънца. За да научите нещо, трябва да прекарате във всяко слънце сто милиона години. Умножете сто милиона на сто милиона и вижте колко ще получите. Като пътуваме от една система в друга, тогава ще ви обясня всичко. Като се намерите в тези кръгове, ще се видите в чудо. Казвате, че нямам логика. – Аз имам такава логика, каквато никой не може да си представи. Моята логика е Божествена.

Един от древните царе намислил нещо особено: да намери човек, който да му разкаже една приказка без край. Извикал всички мъдреци по това време и казал: Който от вас може да ми разкаже една приказка без край, ще бъде добре възнаграден, ще го направя виден човек, ще му дам висок чин. Всички мислели как да задоволят царя, но никой не могъл да разкаже такава приказка. Най-после един от мъдреците се явил при царя и казал: Царю, аз ще ти разкажа една приказка без край. И започнал: Едно време царят на едно царство заповядал да се съгради голям хамбар, в който да събере всичкото жито на държавата. Много майстори градили този хамбар, но, по невнимание, един от майсторите оставил една малка дупчица. Никой не забелязал дупчицата и като приготвили хамбара, в скоро време го напълнили с жито. Отнякъде се промъкнал един щурец и започнал да пренася зрънце след зрънце в своята дупчица. Всеки ден изнасял по едно зрънце. Първият ден изнесъл едно зрънце. Вторият ден пак изнесъл едно зрънце. Третият ден – също. – Няма ли край това нещо? – сърдито запитал царят. – Такъв е законът. Трябва да се изнесат всички зрънца, тогава ще се разбере тайната на този закон.

Питате: Кога ще разберем смисъла на живота? – Когато изнесем всички зрънца от хамбара. – Търпение се иска за това. – Търпението е само във великата любов, която може да запали човешките умове, сърца и души. Само във великия закон на любовта е разрешаването на всички въпроси. Когато хората се обикнат, ще живеят във взаимни отстъпки. Готов съм да направя големи отстъпки и за свещениците, и за проповедниците, макар че съм прокурор. На никого не давам тази длъжност. – Защо? – Защото съм в състояние да я изпълня както трябва. Само една слабост имам – отстъпвам пред любовта. Ако хората се подчинят на любовта, аз ще погледна меко, снизходително към тях. Любовта ме подкупва. Казват за мене: Прокурор е той. – Прокурор, който се подкупва само от любовта.

Преди години, в Русия бил издаден закон против евреите, който ги ограничавал много. Те се опитали да подкупят всички министри, прокурори, съдии, да говорят в тяхна полза, да се отмени този закон. Председателят на съда не се подкупвал с нищо. Най-после, един евреин се решил да отиде при председателя, но не го пущали при него. – Позволете да вляза, искам да кажа на председателя само три думи. Пуснали го. Той влязъл при председателя, оставил пред него една торба със злато и казал: Вземи и мълчи! На следното заседание присъствал сам императорът с всички министри. Съдиите, прокурорите, министрите, един след друг, взимали думата, все в полза на евреите. Всички настоявали да се отмени този несправедлив и ненавременен закон. Само председателят мълчал. Всички се чудели защо председателят мълчи. Императорът го запитал защо не взима думата. – Ваше Величество, как да говоря! Всички, които говорят, взеха торбата, за да говорят. А пък аз я взех, за да мълча.

Мнозина казват: Ние сме благочестиви хора, ще мълчим, няма да говорим. – Да, взехте торбата, за да мълчите. Казвам: Любовта няма нужда от подкуп. Душата не се подкупва. Тя само отстъпва и то в известни случаи – пред любовта. Осъдил съм няколко души на доживотен затвор. Те казват: Братко, ще служим на любовта. Готови сме да й се подчиним. – Обещавате ли? – Обещаваме. – Бъдете свободни! Тогава прокурорът ще влезе в затвора. Значи, вие ще си отидете, а аз ще остана в затвора. Така трябва да бъде. Това е истинското прокурорство. Такъв е законът. Знаете ли докога ще бъда в затвора? Докато сгреши първият владика, който обеща да служи на любовта. Той ще влезе в затвора, а аз ще изляза на свобода. Значи, първият владика, който сгреши, ще ме освободи. Като сгрешат вторият, третият владика, и те ще намерят своето място – затвора. И аз ще бъда на своето място – прокурор.

И тъй, или аз в затвора, а вие – вън, или вие в затвора, а аз – вън. Един от нас трябва да бъде в затвор? Справедлива ли е тази съдба? – Справедлива е. Аз не искам своето право, но Божественото право.

Желая всеки от вас да бъде прокурор на себе си.

Днес Ангел Господен казва и на вас: Или в затвора или вън от затвора!

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 22 ОКТОМВРИ 7.30 Ч. СУТРИНТА – ОНЛАЙН

Ученикът трябва да мисли само едно: че трябва да учи. И никога да не мисли, че е нещо повече от другите. Той знае, че науката, която има още да учи, е безкрайна. Той съзнава, че едва е в началото на Великия път. Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи!

За това той е смирен, Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта.

Който говори за себе си, не е ученик.

/Из Свещенните думи на Учителя/

Обични братя и сестри,

Като имам предвид звездната обстановка в момента – една от най-мощните планети Сатурн, която управлява изпълнението на мисията ни в живота, съдбата, кармата,ценностната ни система, философската мисъл и пр. влезе в стационарната си фаза, а след няколко дни пък Марс ще влезе в ретроградната си фаза, а ще трябва да преживеем и две затъмнения – слънчево и лунно в периода от 25 октомври до 8 ноември т.г., предлагам днешният наряд да бъде малко по-дълъг, за да преминем по-леко през неизбежните трансформации, които ни предстоят.

Нека да започнем с песента “В начало бе Словото” и да продължим със следните молитви:

1. Добрата молитва

• 133 псалом
• Молитва на времената
• Молитвената формула за мира
• Лозинката – 3 стих
• Господнята молитва

И след тях ще продължим с прочита на беседата “Възлюби го”.

МОЛИТВА ЗА ВРЕМЕНАТА

Господи, Боже наш, Велики и Святи Учителю на всяка Любов и Мъдрост, на всяка Милост и Правда, чуй молбата на тези, които уповават на Тебе в това съдбоносно време.

Благи Господи, заради Твоята Велика Любов прости прегрешенията на хората, просвети умовете ни, умий сърцата ни, укрепи вярата ни, пробуди душите ни, за да Те познаем всички и да изпълним Твоята Бащинска Воля. Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и ни озари с Твоята Истина. Дарувай ни Твоята Любов и открий ни правия път на живота. Върни на Земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие. Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти Си Единственият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и че Твоята Любов и Твоят Закон са правият път на живота ни.

Изпрати, Татко наш, както някога Си пращал светии и пророци и гении, да бъдат глава навред на народите. Предай, според Твоя благ помисъл, Земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канал на човешкото братство.

Велики Учителю наш, Дух от Всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жътва за Святото Божие Дело, за което Ти работи на Земята. Укрепи ни под Божия план чрез всички небесни Ангели и светии, които са верни служители от Всемирното Бяло Братство. Освети ни да работим с всички добри хора. Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които Си призовал за Господа да изпълнят своята задача до край. Нека народът, всред който работим, да изпълни Волята Божия. Славянството да бъде светилник и крепост на Божието Дело между народите и да се увенчае с пълен успех Божият план на Земята. Да бъде Волята Божия. Да дойде Царството Божие и да се вселиш Ти, Господи, Боже наш, в душите на хората завинаги!

Амин.  

ЛОЗИНКА – 3 СТИХ

       За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се весели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила и знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето.

Амин.

Нека Божият мир и Божието благословение да залеят цялата Земя!

Нека Божият мир и Божието благословение да залеят цялата Земя!

Нека Божият мир и Божието благословение да залеят цялата Земя!”

И накрая Молитвата “Отче наш”.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Възлюби го

 Неделна беседа , София, 22 Октомври 1922г.,

„Исус като го погледна, възлюби го.” *)

Думите имат смисъл, само когато са тясно свързани. Това е закон в природата. Думата „свързан” с двузначеща, т. е. не е силна дума. Тази дума не означава една определена идея. Може да свържеш някой лош човек, може да свържеш и добър човек. Тъй щото, тази дума не е силна. Макар, че тя е неразбрана, обаче, когато в нашето съзнание се произнесе такава дума – „свързан”, в подсъзнанието ни тя произвежда обратен ефект. И съвременните езици на културните народи, като англичани, французи, германци, са негативни. У всички тия народи, в езика им има малко думи, точно определени, които означават само една идея. Например, като кажеш „жажда”, ти не мислиш за друго, освен да се напиеш с вода. Като кажеш глад, смърт, ти подразбираш само онова, което тези думи изразяват. Думата „любов” е двузначеща, тя няма сила, няма смисъл. Казват „любов”, но каква любов подразбират? Думите жажда, глад, смърт, страдание, пожар са силни; те имат определено значение и, вследствие на това, сегашната култура не е израснала по причина на езика. В дипломацията, онези, които разбират всички тънкости на езика, избират такива изрази, че само с една запетая дипломатът може да се изплъзне от известно положение, като риба или като змия. Казват за някого: Цял дипломат е! А дипломатът е човек, който може да мине през всяка дупка, да извърти всяко положение. В това седи всичкото изкуство на дипломацията. Еди-коя си клауза не може да се тълкува другояче – така казват. Не, една клауза трябва да има само един смисъл. У гладния човек гладът може да се уталожи само с един елемент – с хляба. Някои казват: Той може да яде много неща. Не, не му трябват други неща. Само едно търси гладният, за да уталожи глада си – това е хлябът. Казвам: Сега съвременните хора гладуват и жадуват, много неща търсят. Наготвиш си едно ядене – картофки, туриш им масълце, пиперец, солчица. Отлично ядене! Но във всички тия съчетания има само един важен елемент. И затова хората изпадат в друга крайност, като казват: Нужно е еднообразие. Дохожда после контрастът, и те казват: Не, разнообразие е нужно. Ами че в природата има еднообразие. Слънцето всякога изгрява от изток към запад, но в този изгрев в природата има едно разнообразие, едно съчетание. В изгрева може да има разнообразие, но там може да има друга опасност: нещата така да са разпокъсана, че да няма никаква връзка между тях. Понеже всякога засягам любовта, ще кажете: Това е еднообразие. Да, еднообразие в принципа, на вид, но всъщност, в този принцип има разнообразие.

„Като го погледна Исус, възлюби го.” Думата „възлюбил” разбирате донякъде. Всеки от вас се стреми да има някой, който да го е възлюбил. Нали? Това търсят хората. Или, както казват, да имаш някое протеже. Такъв приятел, като заеме висока служба, грижи се за тебе, услужва ти на всяко време. Той може да ти бъде на разположение само ако те е възлюбил. Обаче, има и други услуги. Онзи банкер, сарафин, лихвар, който е турил фирмата, казва: Ние сме хора, услужваме на нуждаещите се. И че правят добро. Който има нужда да си прави къща или да жени дъщеря си, обръща се към тях. Те казват: Може да ви услужим, ние сме много услужливи хора. Лихварят е много услужлив, но ти казва на ухото: Аз ще ти дам на заем, но с 45% лихва. Ти казваш: Как, с 45% лихва? Ти се попревиеш малко, но имаш голяма нужда от пари, ще вземеш при това условие. После, ще му стиснеш ръката, като на благодетел, а след една година той ще те изкара пред съда за неизпълнение на договора. Това е любовно разбиране.

Защо го възлюби Христос? Младежът се приближи при Него и казва Му: „Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?” Той Му зададе един от най-важните въпроси. Единственото нещо, което ние търсим сега, това е вечен живот, без страдания, без болести, без смърт. Някои от вас могат да ми възразят: Нали проповядваш, че човек трябва да страда? – Щом си направил дългове, ще бъдеш честен да си ги платиш. Това значи страдание. Ще бъдеш честен, ще бъдеш като човек, който мисли. Направил си дългове, ще ги платиш, ще калиш диамантена воля. Честно и почтено ще плащаш. Ще кажеш: Не може ли да не платя? – Не може. – Защо не може? А Исус, като го погледна, възлюби го и му показа, че вечният живот седи в любовта. – Е, хубаво, не започва ли всяка работа в този свят с любов? Угощенията не започват ли с любов? Сватбите не започват ли с любов? Когато ръкополагат свещеника, не започват ли с любов? Всичко все с любов започва, а свършва без любов. Докато има любов, има живот. Хората казват: Чакай да видим, как ще бъде без любов. И като дойде да се върши работата без любов, те умират. А щом дохождат до насищане от любов, това не е любов. Там, дето има насищане, любовта не е говорила. В химията има един процес, наречен насищане: някои елементи се насищат при реакцията. Някои го наричат насищане, а други – пресищане. Да се наситиш, това не е любов. В любовта няма насищане, няма пресищане. Тя не е гладна, тя не жадува, тя казва: Който е жаден и гладен, да дойде при мене.

Възлюби го Христос и му показа начин, как да намери вечния живот. Защо, именно, ви трябва вечния живот? – За да реализирате всички ваши идеи на земята. Как ще ги реализирате? Всички ваши философски системи, религиозни системи, всички тълкуватели, моралисти, социолози обясняват проявите на живота по разни начини и дават различни тълкувания за подобряване на единичния и обществения живот, но теориите им не почиват на здрава основа. Че е така, няма какво да аргументирам. Фактите от 8,000 години доказват това. Ако тези теории почиваха на здрава основа, те биха съградили нещо здраво и трайно. Съвременният строй не е основан върху закона на любовта, пък и не може да се съгради на тази основа, защото хората не разбират, какво е любовта. Те разбират това, което не е любов. Първото нещо, като те възлюби някой, той ще те ограничи. Например, дъщерята е свободна като птичка; родителите я оставят да ходи свободно, да се събира с другарки, да пее, да се весели. Обаче, възлюби я един младеж, който й казва: Няма да се срещаш с другарки, няма да ходиш тук, няма да ходиш там. Аз те обичам, с мене ще бъдеш. Влезеш в едно религиозно общество, същият закон владее.

Някои казват, че аз не разсъждавам добре. Моите разсъждения са тъй здрави, философски, както никой не е разсъждавал досега. В моята мисъл, в моите разбирания има единство в принципите. Ония неща, които проверявам всеки ден, на тях почива цялото Битие. В което религиозно общество влезеш, ще срещнеш много форми, От това гледище, всички прояви, всички форми са на мястото си. Ако нямате нужда, не щяха да се явят, а явят ли се, когато не са нужни, те ще изчезнат. Аз разсъждавам: Тия неща съществуват, следователно, те са необходими. Тъй че, в религиозното общество, и там има ограничения. Ще ти кажат: Ще вярваш в символа на вярата, в тия правила. Отстъпиш ли малко от тия правила, те казват: Приятелю, ние си имаме правила, по които трябва да ходиш. Влезеш в университета, някой виден професор преподава нови идеи, ново учение, но щом се отклониш от тях, веднага ти казва: Това не се позволява. Ако професорът поддържа, че субективният свят е съществен, а обективният – илюзорен, и ти не си на същото мнение, ти трябва да напуснеш университета. Ако друг професор поддържа обратното, и ти се отклониш от тази рамка, веднага ще те ограничат и ще кажат: Как, ние не знаем ли, къде е истината? Това е заблуждение. И едните, и другите мислят, че знаят истината, а те сами ограничават. Всеки, който ограничава, не познава истината, Нима, когато аз уча някого, трябва майка му да ми препоръчва, как да го уча да яде? Аз възразявам: Кокошката учи ли пиленцето си, как да яде? Щом се излюпи то, майката казва: „Кът, кът”, и то тръгва след нея и почва да яде. Това пиленце е много по-умно и по-интелигентно от твоето дете, което някога ще стане държавник, философ. То с години ще се учи, как да яде. Някой път му туриш голяма вилица, друг път голяма лъжица, някой път му дадеш гореща храна, и то я налапа изведнъж, изгори се и изплюе храната. Друг път сготвиш месо, което не е крехко, и то се заклещи между зъбите му и не може да го яде. Детето ли не знае, или майката не знае, какво да даде на детето си да яде.

И Христос, като го видя, възлюби го и му каза: Философските системи, през които е минала твоята душа, пътят, по който си вървял, няма да ти помогнат да намериш вечния живот. Ти научи ли Мойсеевото учение с ограниченията му? Ние нямаме пълния текст на техния разговор, но аз го тълкувам. Младежът казва: „Учителю благи”, но той не разбира тези думи. Христос го спира и му казва: Ти не можеш да ме наричаш благ. Ти не разбираш любовта. Защо ме наричаш благ? Никой не е благ, само един Бог. Заповедите знаеш: Не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не свидетелствувай лъжливо, не обиждай, почитай баща си и майка си. – Не прелюбодействувай! Кой прелюбодействува? – Който няма любов. – Не убивай! – Кой убива?–Който няма любов. – Не кради! Кой краде? – Който няма любов. – Кой свидетелствува на лъжа? – Който няма любов. – Кой не почита баща си и майка си? – Който няма любов. Това са все отрицателни принципи на Мойсея.

И защо хората не успяват? Ако всеки ден си казваш: Аз няма да крада – ти никога няма да се освободиш от кражбата. Що е кражбата? – Желание да вземеш нещо. Какъв е цярът на това желание? – Да даваш. Почни да даваш навън. Кражбата е вътрешен процес, една утайка, А сега всички морализират. Бащата казва на сина, майката на дъщерята: Няма да крадеш! Ще видите, как детето ще краде. Това е неправилно възпитание. Имате две деца. Направете опит с едното дете, като му казвате: Давай, давай! А на другото дете казвайте: Не кради, не кради! У второто дете ще се яви желание да види, що е кражбата. Мойсей е дал тия заповеди, а Христос казва сега, какъв е цярът.

А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти недостига сега”. Той го учи, как да се освободи от всички недостатъци и му казва: ,,Иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите.” Там е всичкото: Раздай! И сегашните богати хора, милионерите, искат да знаят, какво ги очаква в бъдеще. Не говоря това от себе си. Писанието говори в Яковото послание. Там е казано: „Елате вие сега, богати! Горко вам, богати, които ядохте и пихте, които онеправдахте работниците! Идат върху вас дни, когато всичко ще ви се вземе”. И сега идат тия дни. Бедните ще ви хванат за гушата и ще кажат: Дайте! Те ще се явят в една или друга форма, но ще се явят. И за да се освободят богатите, Христос им казва: „Давайте!” Сега църквите се пълнят с богати, не с бедни. Богатите палят големи свещи. Ами бедният може ли да отива на църква? Той не може да пали свещи, защото няма пари. Богатият запали голяма свещ, прекръсти се и каже: Голям грешник съм, Господи! Запалих Ти една големичка свещ, ще се потрудиш за мене. Господ казва: Аз съм приготвил да ти запаля друга свещ.

Сега някои ще кажат: По някой път говориш зле. – Не говоря зле. Господ ще почне сега да говори в света. Той говори в умовете на всички хора. Голямо брожение има и трябва да знаете, че когато Господ говори, земята ще се обърне с главата надолу, но всичко това ще стане. И понеже Бог ни е възлюбил, любовта ще се яви. Досега беше законът на какво? Досега хората учеха само терапевтиката на Христовото учение, т. е. начини, как да се лекуват. И ще видите, че във всички църкви проповядват все за спасение, за покаяние, за вечен живот: как да се освободят от греховете, от наказанията, как да се лекуват – все за болници разправят. Всеки иска да се спаси. Нищо нямам против това, но тия хора се заблудиха. И след туй питат здравите хора: Ти спасен ли си? Някои ме питат: Ти спасен ли си? Аз се поусмихвам и ги питам: Какво е това спасение? – Как, не знаеш ли? – Спасението е само за болните. Аз не съм болен. Щом не си болен, ти си спасен вече.

Казват: Той е еретик, той не разбира Евангелието, той не вярва, че може да се спаси. – Е, казвам: Кой е по-прав: Аз ли, който имам Бога в себе си, цял ден съм с Него, разговарям се, радвам Му се, или този, който никога не е видял лицето на Бога, а ми говори за спасение. Пита ме: Спасен ли си? Казвам: Братко, никога не съм бил спасяван и не бих желал да бъда спасяван. Ето една двузначеща дума – „спасен”. От какво да се спасиш? Когато крадецът открадне 10,000 лв. и избяга, нали той спасен? И после, дохождат проповедници да ме убеждава, че думата „спасен” е силна. Казвам: Тя е дзузначеща дума, в нея няма никаква философия. Онзи, който краде, и той се спасява. Онзи, който падне в реката и го извадят, и той се спасява. И единият, и другият се спасяват. Де е силата на тази дума? Думата „любов”, и тя е двузначна. Може да любиш някого, който ти. е направил добро; може да любиш и онзи, който е направил зло другиму. И в съвременната любов хората постоянно се скарват. Някой залюби двама души, и те се скарат помежду си. Това не е Божествена любов. Тази любов е двузначеща.

Аз констатирам само тия факти, не казвам, че това е лошо. Не казвам, че не трябва да мразиш. Мога да ви обясня научно, че омразата е потребна. Мога да обясня, как е дошла тя, защо е дошла – причините за нейното явяване. Но аз няма да ви обяснявам това, защото ще се явят мнозина архимандрити, свещеници, които ще изопачат мислите ми тъй, както мисълта за обмяна на енергиите и ще кажат: Тъй казва г-н Дънов.

Ще приведа един факт: Вземете един народ като еврейския. Евреите са толкова тесногръди, фанатици, жестоки. Аз не ги наричам такива, така ги описват в Библията. Тъй казва техният пророк, който живял между тях. Явява се в еврейския народ един човек, като Христа, с най-широки идеи, които обхващат целия свят. Как ще обясните това противоречие? Следователно, хора с широки умове, с благородни сърца могат да се явят само в такъв народ. Вземете и гърците. Между тях се яви Сократ, който също беше преследван от тях. Вие знаете много добре гръцката история, няма какво аз да ви разказвам за гърците. По-късно и българите са имали не малко стълкновения с гърците – познават се. Значи, в еврейския народ имаше материал, от който можеше да се създадат най-благородните идеи. Когато съществува злото, това показва, че светът е в еволюционно състояние – гради се, създава се нещо. Когато се завърши цялата еволюция, когато целият космос се съгради, злото ще изчезне. Когато се гради къща, случва се да падне камък върху главата на някого. Това е зло, нали? Но като се свърши постройката, казват: Отлична постройка! Отлична е, но трябва да мине една фаза. Злото е само една фаза, не е нещо съществено. И в морално отношение, законът е същ. Там, дето има градеж, трябва да се минава отдалеч. Когато казвам, че трябва да сме моралисти, подразбирам, че трябва да сме далеч от силите, които работят в природата, защото може да ни сполети голямо нещастие.

Сега ще направя една малка диверсия във вашия ум. Ще ви приведа един окултен разказ. Амерфу, прочут цар на древността, на народа паузисти, казвал, че земята имала съвсем друг вид, не като сегашния. При най-голямата планина имало един свещен извор. Амерфу бил адепт на Бялото Братство. Той съградил една чешма, но при съграждането й всички камъни оживели. Започнала се вътрешна борба между тия елементи, кой да бъде пръв между тях. Най-напред трябвало да се тури кран, за да изтича водата. Явили се всички скъпоценни камъни и предложили, да се направи от тях кранът на чешмата. Амерфу им казал: Не може от вас да се направа такова нещо, дребни сте, не сте големи диаманти. Скъпоценните камъни се мъчели да направят голям камък, но не могли, и останало водата да потича през мраморен кран. Всички корита на чешмата били направени от мрамор. Сега трябвало да се поставят тръби на чешмата, обаче, явил се спор между тръбите, коя от тях да бъде първа до крана. Амерфу им казал: Само една от вас може ла бъде първа, останалите ще се наредят една след друга, чак до извора. Другояче не може. Такъв е редът на нещата. Наредили тръбите, както трябвало. Най-после, всички се укротили, зарадвала се чешмата и почнала да тече. Но в чешмата се събудило голямо съзнание. Тя разбрала, че е голямо благо за хората. Започнали да идват при нея богаташи, идвали и принцове. Но като се прочула много, почнали да я посещават и бедни хора. И животни почнали да идват и оставяли там своите извержения. Възнегодувала чешмата: „Как така, аз давам такива блага на хората, а тия простаци да си оставят тук изверженията? Не мога да търпя това безобразие!” Започнали да идват жени да си перат дрехите. Чешмата почнала да се моли на Бога, да спре водата й. Чул Господ молбата й, спрял водата. Пресъхнала чешмата, престанала да тече. Никой не отивал вече при нея. Сега дошло едно голямо зло. Като престанала водата, явили се малки мушички и оставили там изверженията си. Нямало кой да ги чисти, както по-рано водата чистела всичко.

Сега мнозина ще кажат: Дотегна ни вече да слушаме, все за любов да ни се говори. Не искаме любов, да се махне чешмата, да престане водата! Но като престане водата, ще дойдат мушичките и няма кой да чисти. Те тъй ще се загнездят там, че след време цялата чешма ще се разруши, и ще дойде смъртта. Не е ли това сегашната философия на живота? След като сте приели всички богатства на света, жена и деца имате, къща имате, вие сте пак недоволни. Защо? Майката казва: Дъщеря ми се ожени за еди-кого си, но той не е за нас. Той е непрокопсан. Защо? – Не е според мярката на майката. – Е добре, синът се оженил, бащата е недоволен; снахата не е по мярката на бащата. И така се явяват спорове. Когато Господ направил света, Той не го е създал, за да се нрави само на вас. Той не е създал снахата, за да се нрави на бащата. На него може да не се нрави, но да е приятна на други десет души. Когато прозрете и намерите Бога, само в любовта ще разрешите тия въпроси. Аз не говоря за Бога в такъв смисъл, както вие Го разбирате. Аз давам на тази дума друго значение. Думата „Бог” е силна дума. Под думата „Бог” аз разбирам това, което включва в себе си всичко възвишено, благородно. Този, който има в себе си Бога, той може да примири всички противоречия в живота, да се справи с всички мъчнотии в света. Това е Бог, това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, Който ще ни научи да се справим с противоречията в живота.

Защо се явява недоволството? – Защото ние сме по-умни от Господа. Някой казва: Защо Господ е направил света така? Казвам: Дай си програмата, да видим, как искаш Господ да направи света. Казвате: Защо дъщеря ми се родила такава? – Ами каква трябваше да се роди дъщеря ти? В дадения случай, ние сме точно такива, каквито трябва да бъдем. Засега формата ни е точно подходяща за случая. Ако искаш, можеш да измениш формата си. Сега съвременните учени казват, че по наследство човек се изменя. Вярно е, постепенно може да се измени, но това може да стане и моментално. Ако поставя най-мъчнотопимия метал на огън от 100° – 500°, той няма да се стопи, но ако го поставя над 1000° температура, той ще се стопи. Топлина, огън ни трябва. Съвременните хора работят без топлина.

Съвременните хора нямат този Божествен огън, изгубили са го. Някой казва: Слушай, да не ме излъжеш! – Как, аз съм честен човек. Мъжът казва на жена си: Аз ще се оженя за тебе, но да ме любиш! И не след дълго време той я разлюбва. И жената казва същото на мъжа. Прометей, който донесе този Божествен огън от небето, тази светлина, биде прикован на скалата. И Христа разпнаха, защото донесе Божествения огън. Казваха: Не може още. Защо? – Защото хората са болни. Цели 2000 години се лекуват, след което ги поставят в ретортата. Ти си грешник, ела в ретортата.

Тези дни дойде при мене една студентка и ме пита, какво нещо е морал, какво представя духовният живот? – Духовният живот е превръщане на твърдите вещества в течни. Ще вземеш един стар човек, ще го туриш в ретортата и ще го стопиш. Така той става духовен човек. – Как ще го стопиш? – Ще го стопиш, разбира се. Аз имам в своята стая 10 реторти. Ако в една от тия реторти туря 90 годишен старец, в първо време той ще вика, ще плаче, но след няколко дни ще излезе обновен, млад момък. Който не знае, какво става в стаята ми, ще се чуди, какъв човек съм и ще каже: Този човек добре проповядва, а като дойдат хората при него, викат и плачат. Ето, и ти, ако искаш да знаеш, какво става със старите в ретортата, влез в стаята ми и наблюдавай. Ще гледаш и ще мълчиш. Старият постепенно ще се стопява, ще минава от една реторта в друга, от едно вещество в друго, докато престане да вика. С него ще стане алхимическа промяна и от стар ще се превърне на 20 годишен момък. Той ще излезе от последната реторта и ще каже: Свърши се всичко! Сега съм нов човек.

Ще ви приведа примера за буквите. Един ден Бог извикал всички букви, една след друга, при Него. Първа се явила буквата „а”. Господ я запитал: Как се казваш? – А – отговорила буквата. – Повикай сестра си! Дошла буквата „б”. – Как се казваш? – Б-б-б… Не може да каже името си, не се чува никакъв глас. – Тури буквата „а” след тебе, ще се чуе името ти. Като турила „а” след себе си, чуло се „ба”. – Ба! – знак за учудване. Втората буква казала: Малко съм гъгнива. – Като туриш първата буква след тебе, и твоето име ще се чуе, и всичко ще се свърши. Турете „а”, като начало на любовта. Така ще се чуе „ба, ва, га”. Ако туриш пред „ва” буквата „а”, ще се получи „ава”. Така се изменят буквите и сричките в кабалата, и всяко нещо придобива смисъл, какъвто му е даден. Ти си гъгнива буква „б”, нищо не можеш да кажеш. Тури гласната „а” след себе си. Гласните звукове имат сила в себе си. Следователно, за да пееш, нужни са гласни звукове. Великите истини са гласни звукове, чрез които съгласните получават израз. Без гласните, съгласните ще си останат завинаги гъгниви. Какво ще кажете за едно общество, съставено от съгласни, т. е. гъгниви звукове? За да се развива добре това общество, между съгласните звукове ще турите гласни. Като влезе любовта в едно общество, веднага след нея иде чистотата. После иде мъдростта и светлината, а след тях – истината, т. е. знанието и свободата.

„Като го погледна, възлюби го.” Значи, Христос възлюби този младеж и дълго време говори с него. Младежът му каза: Учителю, като се върна у дома си, ще проуча това учение, ще го подложа на опит. Христос разбра, че младежът се огорчи дълбоко в душата си. Ето, 2000 години изминаха оттогава, и той все опитва това учение. Кой е този богат младеж? – Това са християнските народи. Богатият младеж символизира християните, които носят богатството на Христа. Той запита Христа: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечния живот?” – Ще се откажеш от стария живот, от старото учение и ще заживееш разумно. Знание, мъдрост имаш, сега ще прилагаш. И до днес богатите опитват Христовото учение. Днес на всички се налага нов метод – прилагането. Всички искате да бъдете възлюбени. – Възлюбил ви е Христос. И като ви казва, какво да правите, вие отговаряте: Всичко това направихме още в младостта си. – Тогава иди, продай все що имаш, и го раздай на сиромасите. – Как да го раздадем? – Това вие сами трябва да знаете. Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не съм направил.” Значи, ще давате с любов. И сегашните християни не разбират закона за даването. Той представя процес на сеене. От това, което си посял, ще даваш, т. е. временно ще го изгубиш, но после стократно ще спечелиш. Мислите ли, че ако дадете от любовта си на някой болен, страдащ, той ще ви забрави? Векове, хилядолетия ще минат, но дето и да ви срещне тази душа, тя ще помни любовта, която сте й дали, и пътя, който сте й посочили. Тя никога няма да ви забрави и ще каже: Заради любовта, която ми даде, заради онова, което нося в душата си, аз всякога ще съм ти длъжен. Само този човек ще те приеме в дома си, ще ти измие краката и ще ти даде света целувка.

Сега, ако ви говори евангелски проповедник, ще каже: Братко, ти трябва да се покаеш, да се откажеш от лошия път, от греховете си и да приемеш любовта. – Покаяние и любов са несъвместими. Не може да боледуваш и да имаш любов в себе си. Болестта показва, че любовта те е напуснала. За да приемеш любовта, ти трябва да се откажеш от всички стари възгледи. Аз говоря за онези от вас, у които съзнанието се е пробудило, а не за децата – за ония с материалистичните възгледи. Едни от вас са големи материалисти, а други – идеалисти. Вие принадлежите към различни партии – радикали, народняци, демократи и др. Едни са българи, други англичани, французи, руснаци. Каквито и да сте, към каквато школа и да принадлежите, едно се иска от вас: да имате любов. Любов трябва на хората. Всички говорят за любовта, и свещениците говорят за нея. Много естествено, всички се нуждаят от любов. Онази сила, която поддържа света, това е любовта. Обаче, всички са злоупотребили с нея. Ето защо, всички трябва да разберат любовта и нейните широки прояви. Не отричам старите форми, но казвам: Новият живот носи нови форми. Старото не отхвърлям, но с новото ще правя опити. Ние не сме длъжни да се справяме със старите форми на природата. Тя разполага с безброй методи, за да се справи с тях. Сегашният свят ще се оправи по магически начин. Ще дойде Бог един ден на земята и ще оправи света. Вие си представяте Господа като старец, с бяла брада. Не, Бог, Който ще оправи света, ще излъчва, такава светлина, че няма да остави у вас тъмно място, неосветено. Той ще донесе такова изобилие, каквото никога не сте виждали. Тогава ще бликнат такива извори, че няма да остане жадно същество в света. Той ще донесе такива сили, че няма да остане болен човек на земята. Той ще донесе такова богатство, че няма да остане беден човек на земята. С едно издигана на ръката, отгоре – надолу и отдясно – наляво, всичко това ще стане. С едно духване целият свят ще се преобрази. Всички говеда ще приемат човешки образ. Рогата и копитата им ще паднат и в тях ще видите свои братя. Те ще ви питат: Познавате ли ни? Това значи да живеем в братство и единство. Тогава няма да има юлари и хомоти, няма да има оран, жътва и вършитба. – Какво ще има тогава? – Сами ще си отговорите.

И тъй, само онези, на които съзнанието е пробудено, ще разберат, че Бог е слязъл на земята. На когото съзнанието не е пробудено, само ще гледа, без да вижда и разбира. И моята котка често седи при мене. Аз чета някоя философска книга, а тя погледне, свие се и заспи. Някога ме гледа, но нищо не вижда: нито картините в книгата, нито каква е книгата. Някога ме погледне и ме пита: Има ли в стаята ти мишка, която те смущава? Чувам отвреме – навреме, че нещо скърца, трябва да е мишка. – Но слушай, като я хванеш, не я изяждай. – А – а, нашият закон не признава такива неща. Как да не я изям! Ти ме изпитваш. Нашият закон пише: Щом хванеш мишка, ще я изядеш! – Тогава не я яж с кожата, свали й кожата. – Няма време да чакам, кой ще търпи да сваля кожата й. Така се разговарям аз с котката. Като свърша разговора, тя ми казва: Хайде сега, гледай си работата, аз ще си поспя. И заспива. Казвам: Умна е тази котка. Някога тя мине край мене, поглади се, погледне ме и казва: В много тясна стая си се затворил. Аз не мога да остана тука. Отвори ми да излеза вън. – Умна е тази котка. Иска да излезе вън, в широкия свят. Ставам, отварям й вратата, и тя излиза. Пак се обърне и ми казва: Помни, аз ще се върна. Няма да оставя да те смущават мишките. Аз лесно се справям с тях.

„И като го погледна, възлюби го.” И на вас казвам: Приложете любовта в живота си. Като изучавате закона на любовта, не се занимавайте с хората. Всеки човек се занимава със себе си. Следователно, не се бъркайте в неговата работа. Например, аз чета една книга. До мене и моят приятел чете някаква книга. Имам ли право, всяка минута да го побутвам и питам, какво разбрал от това, което чете? Ако го побутвам така, той няма да си научи урока. Трябва ли да го уча, да го морализирам, как да живее? Българинът е практичен, но същевременно обича да морализира. Отиват двама млади, мъж и жена, на гости у кума си. Жената казва на мъжа си: Ти ще внимаваш, като говориш. Ще си служиш с високи, отбрани думи. Да не ме засрамиш! Мъжът говори: Небе, слънце, светлина, Бог, ангел, архангел, серафим, океан – все отбрани думи. Кръстникът му, като го слуша, казва: Дъската му хлопа! Така постъпват мнозина, на които е казано да си служат с езика на Библията и Евангелието. Срещне ме някой и ме пита: Ти знаеш ли, какво е казал Христос? Започва той да ми цитира един, втори, трети стих от Евангелието. Срещне ме друг и ме пита: Знаеш ли, какво е казал Христос? И той започва да ми цитира същите стихове. Среща ме трети, и той цитира същите стихове. Аз си записвам всичко, каквото ми казват. Еднообразие е това! Един ден аз срещам едного и го питам: Знаеш ли нещо, което Христос е казал, но не е записано? Ето едно от ненаписаното: Глупавите повтарят, а умните се учат. Ще кажете, че повторението е майка на знанието. Какво знание придобива фонографът, като повтаря нещата? На фонографа е отбелязана само една реч, която за първи път прави впечатление, но щом се повтори, всички казват: Чухме я, искаме нещо ново. – Не мога да изнеса нищо ново. – Защо? – Интелигентността не е в мене, тя е вън от мене. Така мнозина преповтарят писаното в книгата на любовта. Питам: Знаеш ли, колко градуса има любовта? Любовта има 135 милиона градуса топлина. На тази топлина всичко се топи. Поставят ли човека на тази топлина, той се стопява и изгаря. След това му турят надгробен камък. От любовта материята претърпява цяла метаморфоза. Силите взимат друго направление и започват да съграждат Божественото тяло, в което човек ще живее в бъдеще. Това са творческите сили, които градят. Ето защо, всички добри хора, всички светии, като минават от едно състояние в друго, преживяват такива състояния, каквито обикновеният човек не може да си представи. Те минават през големи вътрешни страдания. Не е лесно да те поставят в една реторта, във втора, в трета. Колкото да викаш и да плачеш, ще минеш през 135 милиона градуса на любовта. За този огън апостол Павел е казал: „Горко ми, кой ще ме избави от закона на плътта?” Като минал през този огън, той казал: „Разбрах, какво нещо с любовта. Сега тя е в мене, и Дух Божий живее в мене.”

Днес аз говоря на младите, които са за любовта. Казват, че съм развращавал младите. Така мислят само старите, затова аз ги оставям настрана. Аз оставям настрана и религиозните хора. Младите са на моя страна. Те нямат църква. Те питат: Нова църква ли ще градите? – Може ли да се гради църква? Как ще градиш любовта? Ние не градим църква. Благодарим на ония, които градят църкви. Ако е въпрос за църкви, ние признаваме само една църква във вселената – църквата на природата, с безброй кандила – звезди и слънца. Цялата природа е едновременно и църква, и училище. Ние можем да посетим църквата на ония, които са я градили; ние може да се радваме на тия братя, че си имат църква. Обаче, ние не можем да градим такива църкви. Извинете ме, но аз не зная да градя църква; не зная, дали има нужда да градя. Всичко мога да градя, но за църква и за училище не съм се учил да градя. Докато има толкова майстори, дошли преди мене, нека те градят църкви и училища.

„И като го видя Христос, възлюби го.” Спрете се върху този стих. Че ви е възлюбил Христос, никой не може да го откаже. За това има такива силни аргументи, които никой не може да обори. Имате живот. Това е резултат на тази любов. В деня, когато откажете тази реалност, вие моментално ще свършите. Докато вашият ум свети, докато вашето сърце грее, докато вашето тяло се движи, вие се ползувате от тази любов. Не питайте Бога, възлюбил ли ви е. Той ви е възлюбил. От хиляди години имате Неговата любов, а от вас се иска съзнание – да се покажете достойни синове на вашия Баща, Който досега нищо не е искал от вас. И когато вършите престъпление, Бог не се изпречва с тояга пред вас. Той затваря очите си, да не вижда. Двама братя се карат, убиват се. Той все си затваря очите, да не вижда. – Защо прави това? – Защото има любов към вас и казва: Вие не разбирате още великия закон, че любовта любов ражда, а насилието ражда насилие. Няма друг закон, друга система, освен Любовта, която може да поправи вашия живот. Вие можете да го приложите практически, но правилно да го приложите. Някой казва: Да раздадем имането си. – Не, братко, ако раздадеш имането си без любов, не го раздавай, защото в моята душа ще се явят същите принципи, същите чувства, както в твоята душа, и аз ще ти стана най-големият неприятел. Дадеш ли парите си с любов и забравиш, че си дал тези пари, ти печелиш един добър приятел. Такъв е законът. Това е един въпрос, който можете да проверите.

Сега ние сме пред един от великите опити в света. Понякога аз съжалявам, че даже мои ученици криво тълкуват думите ми. В моето съзнание думите имат само едно значение. В мене няма никакво пропукване на съзнанието; няма абсолютно никакво съмнение за вечното, за реалното, защото ние живеем вътре, в този свят. Ние го знаем какъв е; той не е такъв, както учат философите; не е такъв, какъвто го представят и разните религии. Те тъй го рисуват, тъй го обясняват, но сами са виновни за това. Ще ви разясня мисълта си. Някой рисува една картина сутрин, при зазоряване. Картината ще бъде такава според светлината, при която рисува художникът. Но при друго осветление, картината ще бъда друга. Божественият свят е такава хармония, в която, като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания. Там нещата имат смисъл и дълбочина; там всичко живее с любов; там има изкуства, каквито не подозирате, и такова разнообразие, че за всеки човек има специална работа, която му допада. И като живееш с радост в този свят, може да се учиш. С хиляди години може да живееш там, без да ти дотегне. Животът не е еднообразен. И като те възлюби Христос, ще влезеш в Божествения свят и тогава няма да бъдеш като съвременните хора.

„И като го видя Христос, възлюби го.” Сега и вие сте от възлюбените, на които Христос казва: „Идете, продайте всичко, каквото имате, и след това елате и ме последвайте”. А вие казвате: „Господи, ще си помислим малко.” От 2000 години все мислите, Аз ви питам сега: Намислихте ли? Последният ден е вече! Като се прави заем, нали се определя падежът и, като се изпълни времето, трябва да се приключи със заема. Та вие сте вече в последния ден и, може би, след няколко часа ще кажат: Затвори се вече касата, заемът е сполучлив, или не. Сега всички църкви може да ви кажат: Има още време, Христос не е в света, най-малко след един век ще дойде. – Лъжат се. Христос е в света. Всяка сутрин, като изгрява слънцето, Той излиза заедно с него и гледа света. Той вижда, но хората не Го виждат. Като минава през София, Той си е отворил тъй много очите и казва: Я доведете онзи богатия при мене! Христос казва: „На мене се даде всяка съдба”.- Този министър, нека го доведат при мене! Хващат го и го завеждат. И като дойде при Христа, Той няма да го изобличи, а ще каже: Спомняш ли си онова време? Аз те възлюбих. Готов ли си да изпълниш това учение? Тъй ще те пита Христос. Ако си готов, ще кажеш: Господи, готов съм, реших и свърших, каквото искаш от мене. Той ще ти даде една целувка и ще каже: Радвам се, ти сега си ми брат. Ако не искаш да изпълниш учението, Той ще те пусне и като излезеш, там ще те хванат други ангели.

„И умря Лазар и го заведоха в лоното Аврамово.” Като умря Лазар, нямаше музика; попове, владици също нямаше. Сега, като умре някой богат човек, там има и попове, и владика, но като отиде на онзи свят, там ще има плач, мъчение. Знаете ли, как го посрещат там? „И възлюби го”, туй е важно за вас. Няма да мислите за смърт. Аз искам учениците на Бялото Братство да приложат тази любов в най-малък размер, микроскопически да я приложат, без никакво изключение. От вас искам да разрешите кардинално този въпрос.

Сега, всички сте възлюбени, и аз се радвам, че ви намирам. Уверен съм, че вие сте решили така въпроса: Ще дойдем, ще изпълним великата Божия воля, тъй както великата Божия Любов я изисква. По любов ще направим всичко. Тогава всички спорове ще се разрешат. Ще оставим света, нека си спорят там. Има два процеса в света. Ние сме за вътрешния, вечния процес, в който съществува абсолютна хармония. Сега разрешаваме този въпрос. Той е решен в далечното минало. В бъдеще той ще донесе най-добрите резултати.

Т. м.

*) Марка 10:21.

ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 29 ОКТОМВРИ – 7.30 часа  СУТРИНТА – ОНЛАЙН

       Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков

(Фотокопие на препис от писмото)

София, 8.XII.1922 г.

Любезни Иване,

Получих Вашето писмо. Опитността Ви ме радва. Животът на Земята е велика школа за Духа. Чрез постоянните преживявания човек добива знанието на Мъдростта и благодатта на Божията Любов, която внася в душата оня мир, който с думи не може да се изкаже. Само Божията Любов носи в себе си вечната виделина на Истината. „Глава на Твоето Слово е Истината.“

Вложи Истината в душата си и ще придобиеш свободата си: Внеси светлина в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си: Приеми чистотата и Любовта ще те посети и ще придобиеш пълния смисъл на живота.

Ние сме нагласили около дванадесет окултни упражнения до пението, но те ще дойдат с лекциите, които ги следват. Сега обясняваме надлъж и шир окултната музика.

Само Божията любов.

 Поздрав на Юрданка. За идване ще си помисля.

(Свещеният подпис)

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

В днешния наряд ще се запознаете с 11 окултни упражнения, посветени на окултното значение на числата, дадено от любимия ни учител, които можете да изпълнявате и през следващите дни. Но най-напред нека да произнесем следните молитви, след като изпълним песента “В начало бе Словото”:

• Добрата молитва
• Лозинката – 1 стих – 24 стр.

Молитва на Силите

Господи на Силите, разпръсни всички лоши помисли на враговете ни и на всичкото съдружие, което е с тях, и на всички други тъмни сили, които искат да спрат Твоето свято дело на Земята. Разбий козните им. Да бъде, Господи, както си казал: „Мое е отмъщението и мъздовъздаянието.“

Да се прослави, Господи, името Ти на Земята и да Те познаят всички, че Ти си Единият, Истинният Бог, Спасител на мира – Христос. Благослови всички, които Те познават и Ти служат с Дух и Истина. Твоята Бащинска десница на охрана и покровителство да бъде върху ония, които се подвизават в Твоето име.

Да се изпълни, Господи, Волята Ти на Земята и да се въдвори Царството Ти на Земята сега и през всичките векове.

Амин!

Красивата молитва

   Господи, Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата вселена. Направи ни като стълбове в Твоята жива църква, за да възприемаме Божествения живот за другите. Освети ни със силата на Святия Си Дух, за да можем чрез словото, мисълта и делото да събуждаме заспалите души. Разкрий в нас, милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със силата, за да познаем истината, да ходим в пътя на светлината, за осъществяване на плана Ти и за дохождане на царството Ти на Земята.

Амин!

Молитвата е дадена пред група от десет ученика.

       И ще завършим молитвения наряд с Господнята молитва.

       Преди да продължим с прочита на беседата “Станете да отидем” вижте и окултните упражнения.

Числа

( 11 упражнения )

1. Изучавайте числата, правете опити с тях. Напишете последователно числата от 1 до 10 на един лист и наблюдавайте какво ще изпитате при всяко едно от тях. После пишете ги разбъркано и пак наблюдавайте, какво влияние ще окаже всяко число върху вас. След това комбинирайте по две, по три от тия числа заедно, като двуцифрени или трицифрени и правете наблюдения върху себе си. Когато сте неразположени, напишете едно число, второ, трето, докато неразположението ви изчезне, и вижте при кое от написаните числа е станала тази смяна. Гледайте на числата не само като на количества, но и като носители на живи сили. Всяко число има свое специфично значение.

„Ключът на Живота “, „Какво са разбрали“

2. Като метод за самовъзпитание съветвам ви в свободното си време да пишете числата от 1 до 10 и да размишлявате върху тях. Чертайте прави линии, ъгли, триъгълници, четириъгълници, петоъгълници и мислете върху тях. И да не разбирате дълбокия смисъл, който се крие в тях, все пак те ще окажат известно въздействие върху вас. Какво означава петоъгълникът? Петоъгълникът представя човека. Ако преплетете два петоъгълника, единият с върха нагоре, а другият с върха надолу, вие представяте човека в двете му проявления – материално или физическо и духовно или Божествено. Духовният човек се движи нагоре, а физическият – надолу. Духовният човек дава, а физическият – взима. Първо човек трябва да започне с даването. Ако не научи закона на даването – първият Божествен закон, той никога няма да научи закона на взимането. Ако не може да живее за Бога, човек никога не може да живее за себе си. Като живееш правилно за Бога, ще живееш правилно и за себе си.

„Служене почит и обич “, „Удължени и скъсени линии / Правата линия“

3. Всяка проява се нуждае от нещо конкретно. За пример какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени? Това не е достатъчно. За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000. Какво ще ви ползва това? Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа. Това упражнение могат да направят всички хора. Но вяра им е нужна. Който не вярва, нека да не прави опита.

„Път към Живота “, „Езикът на природата“

4. Напишете числата от 1 до 10 в техния естествен ред и в продължение на 10 дена, каквато погрешка, или каквото добро направите, поставете го на мястото на едно от 10-те числа 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Като размествате тези числа, ще имате различни резултати. За пример, ако вземете числата 1234, 2134, 3214 и 4321, еднаква стойност ли имат и четирите? Ако тези числа са пари, кое от тях ще предпочетете? Ако имате да давате, ще изберете най-малкото от тях; ако имате да вземате – най-голямото. Числата от 1 до 10 показват отношенията на Божественото към нас. Тъй щото, когато искате да разрешите някакъв въпрос, ще извикате на помощ числата от 1 до 10, написани в техния естествен ред. Това показва, че в Бога има 1 234 567 890 методи, по които могат да се разрешат мъчнотиите в живота. За да изправите една погрешка в себе си или за да свършите някоя работа, Духът ще види кой от тези методи ще съответства най-много и него ще приложи.

„Светлина на мисълта “, „Редът на числата“

5. Спрете вниманието си върху числата 1, 2, 3, 4. Като дойдете до петорката, тя да бъде прицелна точка към изходния път от мъчнотиите. Начертайте си четири квадрата, в които да напишете четири пермутации от числата 1, 2, 3, 4. В двата квадрата числата ще бъдат наредени във възходяща степен, а в другите два – в низходяща степен. В един от квадратите числата ще започнат с печалба, а ще свършат със загуба; в другия квадрат числата ще започнат със загуба, а ще свършат с печалба. Едните резултати ще бъдат знайни, а другите – незнайни. Всяка сила, която подтиква човека напред към развитие и към добро, е незнайна. Тя е широка област. В нея се крият всички възможности за щастие. Дето са най-големите мъчнотии и препятствия, там са най-големите печалби и блага за човека. Това е закон на Природата.

„Фактори в Природата “, „Значение на числата“

6. Има числа, на които сборът на цифрите дава все десет.

Например: 64 = 6 + 4 = 10
55 = 5 + 5 = 10
73 = 7 + 3 = 10
82 = 8 + 2 = 10
91 = 9 + 1 = 10
19 = 1 + 9 = 10

Всяко число, на което сборът на цифрите дава десет, е число на хармонията. Който работи с тия числа, и да започне зле, всякога свършва добре. Числото 19 минава за щастливо число. Направете една малка табличка на числата от 1 са 100, да видите на кои от тях сборът на цифрите дава десет. Такива са всичко 33 числа. Останалите, на които сборът от цифрите не дава 10, са 67 на брой.

„Живот и отношения “, „Щастливи числа“

7. Изучавайте целите числа като проява на мисли и на чувства. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които представят цели числа, внасят мир и спокойствие в човека. Щом мислите, чувствата и постъпките смущават самия човек, в тях непременно има някакъв придатък. Те не са цели числа. Целите числа внасят мир в човека.

„Божият глас “, „Правилно отношение към числата“

8. Детето ще събира 1+1, 1+2, 1+3 до 20, а възрастният, ученият ще работи със степените на числата. Обаче и детето, и възрастният трябва да превърнат знака +, т.е. кръста, в друг знак. Плюсът е символ на мъчнотии и страдания. За да превърнете мъчнотиите и страданията си в радости, вие трябва да ги накарате да се движат. Как може да накара човек една своя мъчнотия да се движи? По логически път, т.е. чрез разсъждение.

„Посока на растене “, „Освобождаване“

9. Искате ли да концентрирате мисълта си, вие трябва да изучавате математика. Не мислете, че като сте изучавали математика, повече не ви е нужна. Не само че не сте завършили с математиката, но постоянно трябва да се връщате към четирите основни действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Това са процеси, които се извършват в самия живот.

    „Посока на растене “, „Живот, сила и интелигентност“

10. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов. Дето е Любовта, там е успехът. Без Любов няма успех. Ако изучавате числата с Любов, вие ще дойдете до известни открития. Днес вие си служите с числата като със символи, без да знаете техния произход. Освен количествени величини, числата представят още и силово съдържание. Освен това те крият в себе си дълбок, вътрешен смисъл. За пример, ако разбирате числото шест, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате, ще попаднете в числото шест като число на илюзии и нищо няма да постигнете. С числото шест се изразява Соломоновият знак – два преплетени триъгълника – единият с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Ако попадне в триъгълника с върха нагоре, човек ще се ползва от условията на живота; попадне ли в триъгълника с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия. Ако разделите числата от 1 до 10 в три категории, ще имате следната табличка:

1, 2, 3 – от Божествения свят;

4, 5, 6 – от ангелския свят;

7,  8,  9 – от физическия свят.

„Път към Живота“, „Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл“

11. В училищата се изучава математика на числата, но без да се прилагат в психическия живот на човек. Който знае живата математика, той я прилага във всекидневния си живот. Още със ставането си от сън той прави изчисления с колко хора ще се срещне през дена и какви преживявания ще има; след това колкото косми паднат от главата му, той ги изброява и измерва, да разбере причините на падането им. Така той определя какво ще му се случи през деня. Ще кажете, че падането на космите е маловажна работа. Не е така – космите са антени, чрез които човек се свързва с Духовния свят… Велико нещо е да знае човек живата математика, живата химия и т.н. Ако си химик, който познава живата, психическа химия, ти ще можеш да анализираш слюнката си и всеки ден ще знаеш какво те очаква. Съставът на слюнката всеки ден се мени и определя промените, които стават в психиката на човека. Това е наука, която ще се изучава в бъдеще.                                                                                                   „Божествената мисъл “, „Скритите сили“

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Станете да отидем!

 Неделна беседа , София, 29 Октомври 1922г.,

„Станете да отидем оттук!“ – Накъде да отидем? – Когато малкият ученик каже да стане оттук, подразбираме, че ще отиде някъде. Къде ще отиде? – На училище. Когато богомолецът каже да стане оттук, подразбираме да отиде някъде. Къде? – На църква. Когато химикът каже да излезе от дома си, подразбира, че ще отиде в лабораторията. Когато домакинята стане рано от сън и отиде някъде, де отива? – В кухнята. Когато престъпникът напусне дома си, де отива? – В затвора. Всички хора отиват някъде. Това отиване е неизбежно.

„Стани!“ – това е глаголна форма, взета от един стар език. Тя означава съзнателна проява на човешкия живот. Когато човек си каже „стани!“ – това означава съзнателна проява, с цел да извърши нещо разумно.

„Станете да отидем!“ – Къде? – Някъде. Ние сме дошли на земята. – Докога ще бъдем на земята? – Временно. Животът на земята е временен и преходен. Ако беше вечен, неизменен, реален, щяхме да останем на земята за вечни времена. Всъщност, завинаги ли оставаме на земята? Де са вашите бащи, деди и прадеди? Останаха ли на земята? Бих желал да видя поне един човек, останал завинаги на земята. Мислите ли, че вие ще останете за вечни времена на земята? Ако ви запитам, ще останете ли завинаги на земята, вие ще кажете: После ще говорим за тази работа. Според мене, хора, които отлагат работите за после, не са умни. Преди да започнеш една работа, първо ще я обмислиш, а после ще пристъпиш към прилагането й. Остане ли да я обмисляш, след като я започнеш, нищо няма да свършиш. Казваш: Да видя, да повярвам, да опитам. – Не да видя, но ще видиш; не да повярвам, но ще повярваш; не да опитам, но ще опиташ. – Ама повярвай, имай доверие в мене! – Няма да пристъпваш слепешката, но с отворени очи. Ще приложиш вярата си на опит. Когато математикът иска да докаже една реалност, той си служи по два начина: първо я отрича, после я приема. Професорът развива пред студентите въпроса за съществуването на Бога. Той казва: Според едни научни данни Бог не съществува. Да допуснем тогава, че Бог не съществува. Питам: Как може професорът да доказва това, което не съществува? Значи, той доказва една отрицателна мисъл. Всъщност, няма защо да доказваш това, което не съществува. – Няма Бог. – Щом няма Бог, няма защо да доказваш това. Обаче, едно е вярно: Всяко нещо, което отказваш, съществува. Ако светлината не съществуваше, ти никога не би могъл да я отречеш. – Защо? – Защото не би имал никаква представа за нея. Следователно, всяко нещо, за което нямаш представа, не може нито да се отказва, нито да се доказва. Всеки, който се опитва да докаже несъществуването на Бога, той е започнал да работи с отрицателната истина. Можеш да започнеш с отрицателна мисъл, но, в края на краищата, ще докажеш положителната мисъл.

Какво се разбира под думите „Бог не съществува“? Това означава, че Бог не е в сенките на нещата. В този смисъл, светът е сянка на Бога. Значи, Бог не съществува в своята сянка. Това не показва, че извън сянката си дървото не съществува. И без сянката си дървото съществува и се проявява. Сянката зависи от дървото, но не и дървото от сянката. Като говоря за сянката на дървото и самото дърво, нямам намерение да доказвам съществуването на Бога. Не е важно доказването на нещата, но човек трябва да има ясна представа за истината. Да поддържа съществуването на Бога, това значи, че приемаш нещата близо до себе си, в съзнанието си. Да Го отричаш, това значи, да приемаш нещата далеч от себе си, от своето съзнание. Човек допуща в съзнанието си само онова, което вижда и разбира. Щом не вижда и не разбира нещо, той не го приема в съзнанието си. Не е въпрос, дали Бог съществува, или не. Важно е, че човек е проява на Бога, т.е. той е даденото. Така разсъждават някои философи. Според тях, Бог не съществува, а човек съществува. Човекът, даденото съществува, а Началото, от което човек излиза, не съществува. Те започват от даденото и с него доказват всичко. Значи, щом имаш едно дадено, с него ще докажеш всичко. Ето, и аз започвам с даденото. Кое е даденото в човека? – Неговият ум. – Има ли второ дадено? – Сърцето. – Третото дадено? – Волята. Сега ще работя с три дадени величини – ум, сърце и воля. Казвам: Едната величина е мъжът, другата – жената, а третата – Бог. В геометрията е казано: Две величини, поотделно равни на трета, са равни помежду си. Значи, жената е равна на мъжа. С други думи казано: Проявеният Бог в мъжа е равен на проявения Бог в жената. Това може да се докаже математически, с ред формули. Сега теглят мозъка на мъжа и на жената и казват, че мозъкът на мъжа тежал повече от мозъка на жената. Следователно, в интелектуално отношение мъжът стои по-високо от жената. Това не зависи от теглото на мозъка, но от възможностите, вложени в ума, сърцето и волята на мъжа и на жената. Аз казвам: Вложените възможности в ума, сърцето и волята на мъжа са равни на вложените възможности в ума, сърцето и волята на жената. Ако това не е така, никаква хармония не може да се възстанови между мъжа и жената. Между тях няма да съществува никакво равновесие. Дето няма равновесие, не може да се говори за хармония; дето няма хармония, никакво растене не може да се очаква. В Битието само равните величини причиняват растене. Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на мъдростта, с Божествената мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на любовта, с Божествената любов. Значи, възможностите, които съществуват в мъдростта, са равни на възможностите в любовта. С други думи казано: Всяка възможност на мъдростта се реализира от възможностите на любовта и всяка възможност на любовта се реализира от възможностите на мъдростта.

И тъй, какво ще отговорите на въпроса: Що е мъжът? Ще кажете, че мъжът е същество, което мисли. Обаче, в ума има толкова мисли, колкото в сърцето чувства и желания. На всяка мисъл отговаря едно чувство или едно желание, и на всяко желание и чувство отговаря по една мисъл. Всяко желание се реализира в своята мисъл, и всяка мисъл се реализира в своето желание. Това е закон, който съществува и в отношенията между хората. Например, в живота срещате мъже и жени, братя и сестри, приятели и приятелки. Това са полюси, които се привличат. Следователно, между мъже и между жени приятелство не съществува. Може да се говори за приятелство, но само между мъж и жена. Между двама мъже или две жени никакво приятелство не съществува. Дето има приятелство, там има и вражда. Значи, между мъже и жени има приятелство, има и вражда. Може ли човек сам със себе си да враждува? Да враждуваш със себе си,.това значи, при най-малката грешка сам да се унищожиш. Всеки човек има добро мнение за себе си, затова е снизходителен към своите грешки. Казваш: Не искам да бъда жена, мъж искам да бъда. – Знаеш ли, какво е предназначението на мъжа и на жената? Жената иска да бъде мъж, но мъжът не иска да бъде жена. Защо жената иска да бъде мъж, а мъжът не иска да бъде жена? Понеже жената е излязла от мъжа, иска да се върне при него, да стане мъж. Понеже мъжът не е излязъл от жената, той не иска да се върне при нея, да стане жена. Той казва: Жената ще дойде при мене, няма защо аз да отивам при нея.

Питам: Кое е по-голямо – което се движи към нещо, или което стои на едно място? Кой е по-силен: живият, или мъртвият? Който стои и не работи, или който се движи н работи? Ще кажете, че живият е по-силен от мъртвия. Аз ще ви докажа обратното, а именно: мъртвият е по-силен от живия. Взимам два жълъда: единият турям в хамбара, между много жълъди, а другия посаждам в земята, при условие да изгние и умре. Кой от двата жълъда е по-силен: който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята, при условие, да умре. Вторият жълъд е по-силен. Още на пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти ио-силен от жълъда в хамбара. В заключение на това казвам: Има смърт в растенето, в проявата; има живот в застоя, в непроявата. Привидно, това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно се доказва обратното, че мъртвият е по-силен от живия. Последното твърдение ние само допущаме, а първото го доказваме. Щом нещо не може да се докаже, може да се отрече. Отричането е също такава необходимост, каквато и доказването. За да се убедиш в известна истина, първо трябва да я отречеш. Така, по негативен начин, човек се утвърждава в истината. За да реализира тази истина, той трябва да я възприеме. Следователно, ако искаш да усилиш убеждението си, или да усилиш вярата си в истината, откажи се от нея. Ако искаш да увеличиш житото в хамбара, посади го в земята. Там то ще се умножи. Да се отречеш от една истина, това значи, да я поставиш временно при условия, при които тя може да се прояви; да възприемеш една истина, това значи, да й дадеш такова място в себе си, при което тя може да се реализира.

В природата съществуват два процеса: отричане и приемане, разпръсване и събиране, излизане от себе си и вгълбяване в себе си. Въз основа на това, бедният иска да се разшири, а богатият – да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: Да е моя тази нива, зная, какво да правя. Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара, с желание, следната година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност в един хамбар. Под „вечност“ разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Значи, и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли, какво голямо пространство е заемала преди да се ограничи? Днес мозъкът се е затворил в малък хамбар, като житото в житницата. Вашата работа се определя в обработване на възможностите на мозъка чрез мислите, чувствата и постъпките ви.

Христос казва: „Станете да отидем!“ – Къде? – При Бога. Днес всички хора не отиват при Бога. И свещеникът влезе в черква, тури епитрахила си, вземе кандилница и свещ в ръка и чете: „Да отидем при Бога!“ Това не е отиване при Бога. Когато младата мома се облече в булска рокля, с венец на главата и китара в ръка, отива ли тя, всъщност, при своя възлюбен? Тя казва, че се жени, че отива при своя избраник, но тя го лъже. Той се мами, че момата иде при него, но не знае, че тя иска само да се осигури. И момата се лъже, че момъкът иде при нея. И той иска да се осигури. Значи, младите се мамят, лъжат се, а старите се заблуждават. Момата се накичи, облече бяла рокля и казва на момъка: Настанаха щастливи дни за нас! И момъкът, от своя страна, се облече с нови дрехи, тури китка на дрехата си и казва на момата: Ние сме родени един за друг! Животът показва дали, наистина, настанаха щастливи дни и доколко те са един за друг. Те виждат, че нито той е за нея, нито тя – за него. – Защо? – Защото възможностите на Бога не са проявени нито чрез мъжа, нито чрез жената. И двамата са лишени от тези възможности.

Сега, чрез сравнение, ще докажа горната мисъл. Любовта, първата възможност в света, представя земята. Така я приемам аз. Светлината представя Мъдростта. Имате, значи, две възможности, с които разполагате – земя и светлина. Взимам житно зрънце или ябълчна семка и ги посаждам в земята. Както семето не може без почва и светлина, така и човек не може да израсте без любов и мъдрост. Значи, любовта отдолу, като почва и мъдростта отгоре, като светлина, са главните условия за проява на мъжа и жената, за хармония между тях. Като знаеш това, не казвай, че не можеш да живееш и да се разбираш с мъжа или с жена си, но се запитай: Имам ли почва под себе си? Имам ли Светлина над себе си? Ако отнемете светлината на кое и да е растение, в скоро време то ще пожълтее и изсъхне. В този смисъл, жената е почвата, а мъжът – светлината. Затова се казва, че нито без жена може, нито без мъж. Това са символи. Обаче, като се натъкнете на своите стари възгледи, казвате: Защо жената да е земя, а мъжът – светлина? Какво лошо има в това? Жената носи Земята, а мъжът – Светлината. Те трябва да се съединят в едно цяло, за да се проявяват чрез тях всички добродетели. – Каква е целта на нашия живот? – Да бъдете добродетелни. Ученият ще каже, че целта на живота е човек да стане културен, да има знания, да прави изобретения. Един учен измислил аероплана. Каква е целта на аероплана? Да разрушава градовете. Друг учен измислил особен параход, чрез който да пренася далнобойните оръдия. Какво се постига с тези изобретения? Дохожда ли се до целта на живота? Ще кажете, че учените са измислили особени пилюли за хранене, които заместват всички храни. Достатъчно е човек да хапне едно пилюлче, за да се чувства задоволен от храна за цели 24 часа. – Това не е достатъчно. Питам: Кой учен е могъл да създаде един плод, като тези на природата? Никой не може да надмине природата, нито да я подчини. Въпреки това, учените искат да станат независими, да се освободят от влиянието на природата, да станат богове. Ще станат богове, но на робството и на ограничението. Когато хората хванат един здрав, силен вол, веднага го впрягат и завеждат на нивата да оре. Казват: Този вол е бог на воловете. Под „Бог“ разбират силно същество. Обаче, всякога силното хваща слабото и го туря на работа.

Христос казва: „Станете да отидем оттук!“ Така казват и културните хора. Като стоят на едно място известно време, насищат се на всичко и казват: Станете да отидем оттук. Не казвам, че сегашната култура е лоша, но човек трябва да мисли, да разбере смисъла на живота. Смисълът на човешкия живот е в забогатяването. Бедният иска да стане богат. – Защо? – За да придобие условия за развиване. Невежият иска да стане учен, да забогатее в знания, защото и знанието носи условия за развиване. Човек се нуждае от книги, от лаборатория, за да се развива. Природата е предвидила всичко. Тя е най-великата лаборатория, в която човек може да прави своите опити и да се развива. Всичко, нужно за човешкото развитие, е вложено в земята. Жената е библиотекарка на земята. Като дойде нейният възлюбен на земята, тя го въвежда в тази лаборатория, показва му всички книги и пособия, с които може да си служи. Щом изучи науката на земята, той й казва: Сега, аз ще те заведа на слънцето, отдето дойдох, да ти покажа, какво трябва да научиш. Така ще дойде човек до истинското развитие. Тя ще слезе на земята, той ще остане горе. После, той ще слезе долу, тя ще се качи на слънцето. В това движение отгоре надолу и отдолу – нагоре се крие развитието на човека. Докато мъжът е на слънцето, а жената на земята, те ще се разбират. Съберат ли се на едно място, никакво разбирателство не може да има между тях. Сега мъжът казва на жената: Ти ще дойдеш при мене. Жената казва на мъжа: Ти ела при мене. Когато мъжът отиде при жената хората го съжаляват. Той се намира в положението на приведен зет. Когато попитат турчина, как живее, той казва: Като приведен зет. Значи, положението на приведения зет не е добро. Остане ли мъжът да живее при жена си на земята, работата му не върви добре. Остане ли женатата на слънцето, при мъжа си, и нейната работа остава назад. Жената ще живее на земята, а мъжът – на слънцето. Съществената задача на жената е да придобие любов в сърцето си. Ако от сърцето на жената не извира любов, тя не е жена. Ако мъжът не е извор на светлина, той не е мъж. В такъв случай, нищо не постигат. Следователно, ако искаш да бъдеш жена, от сърцето ти трябва да извира любов, както от чистия планински извор блика вода, която пои всичко живо. Ако искаш да бъдеш мъж, от ума ти трябва да блика светлина, да осветява целия свят.

„Станете да отидем оттук!“ Питате: Какво искал да каже Христос с тези думи? – Не е важно, какво искал да каже Христос. Важно е, какво е проявил. Какво ще кажете, ако ви попитам, защо се жените? Ще кажете, че женитбата е необходима за размножаване на хората, за поддържане на рода. – Защо трябва да се поддържа родът? – Не знаем. – Според мене, човек трябва да знае защо постъпва по един или друг начин, защо прави нещо. Ученикът учи, за да придобие знание, чрез което осмисля живота си или си създава карцера. Като се стреми към знанието, всеки човек си поставя различни цели. Хората не разбират, защо в известен случай човек може да се ожени, а в друг случай – не може. Ще кажете, че това е парадокс. Според мене, само младите се женят, а старите умират. Това е закон. Когато един умира, друг се ражда; когато един се жени, друг умира. Да се ожениш, това значи, да станеш собственик, да владееш нещо. Мъжът владее жена си, а жената владее мъжа. Щом имаш владение, ще ти дадат крепостен акт. Мъжът казва: Ожених се за еди-коя си Мара. Тя е длъжна да става сутрин рано, да свари млякото и кафето, да ми приготви закуска. После да приготви хубав обяд, а вечерта да направи кюфтета. Ако не изпълни тези задължения, очаква я глоба. Това значи да се ожениш: да владееш нещо с крепостен акт и да имаш право на давност. Ще подпишеш крепостния акт и ще влезеш във владение на тази собственост. След всичко това, ще кажат, че Бог съчетава хората, че женитбата е от Бога. Ако е така, как смеят хората да се развеждат? Ако женитбата е Божествен закон, как може да се разрешава с човешки закони? Защо се развеждат мъже и жени? Че някой мъж се срещал с чужди жени, че не се връщал вкъщи, веднага дават развод на жената. Отде знаят, че мъжът не води правилен живот? Аз мога да ви докажа, че съществуват само един мъж и само една жена. Щом има само една жена, отде са дошли другите? Значи, мъжът има само една жена, следователно, и останалите са му близки – сестри на собствената му жена. Ще възразите, че не съм прав. Аз съм прав, а вие сте крив. Поддържам: Докато жената мисли, че съществуват много жени, тя всякога ще подозира мъжа си. И докато мъжът мисли, че съществуват много мъже, той всякога ще подозира жена си.

И тъй, жената трябва да каже: Щом съм жена, аз съм любов – нищо повече. В този смисъл, не може да има разлика между една и друга жена. И мъжът трябва да каже: Щом съм мъж, аз съм светлина – нищо повече. Следователно, не може да има разлика между един и друг мъж. Докато идеите са разбъркани в умовете на хората, те никога няма да се познават. Какво ще стане с човека, ако всичките му органи – ръце, крака, очи, уши се отделят и започнат да живеят индивидуално? Докато между органите на тялото съществува раздор, човек е осъден на смърт. Всеки орган трябва да бъде на мястото си и да съзнава предназначението си. Те трябва да съзнават, че са части на едно цяло, че интересите им са общи. Така също, интересите на всички жени и на всички мъже са едни и същи. Следователно, задачата на жената не е да владее мъжа, да има крепостен акт върху него. И задачата на мъжа не е да владее жената.

Христос казва: „Станете да отидем оттука. „Това значи: Напуснете мястото на заблуждението, мястото на невежеството. Казвате: Ние имаме знания, наука. – Не отричам вашата наука, но тя е само предисловие на новата наука и знание, които идат сега в света. Днес всички хора – мъже и жени, трябва да работят върху себе си. Ще кажете, че с любовта всичко се постига. Така е, но познавате ли любовта във всичките ѝ прояви? Светлината, за да се прояви, трябва да мине през земята. Следователно, и любовта, за да се прояви, трябва да мине през сърцето. То е почвата, земята. Ето защо, казвам, че светлината може да се реализира само в любовта. Значи, само светлината дава условия на любовта да изяви своите вътрешни подтици. И човек, по отношение на Бога, заема същото положение, каквото любовта към светлината. Без Бога човек не може да се прояви. Като знаеш това, не питай, какво представят мислите, чувствата и постъпките на човека. Те са проява на Бога. Щом мислиш, щом желаеш и изпълняваш, това е Бог в тебе. Стремиш се към нещо. Твоят стремеж трябва да има определена цел. А да реализираш целта си, това значи, да дадеш плод.

„Станете да отидем оттук“ – Къде ще отидем? – В пътя на живота. – В кой живот? – Един е животът, един е пътят на живота. Обикновената човешка мисъл, обикновената философска и религиозна мисъл са довели човека до отрицателен възглед за живота. Аз разглеждам живота, както Бог го е създал. Считам, че всичко в живота е добро, но хората са разместили нещата, благодарение на което са придобили криви възгледи за живота. Ако богатият не е употребил богатството си на място, той не е разбрал, защо е богат, не е разбрал и смисъла на живота. – Какъв е смисълът на богатството? – Чрез него богатият трябва да създаде работа на бедните, да бъде справедлив към тях, да се вглежда в нуждите им и да им плаща навреме. Той не трябва да отнема стотинка от работника. Правило е: всякога да минава от кесията на богатия към кесията на бедния, но не обратното. – Каква е задачата на учения? – Да употреби своето знание за благото на ближния си. – Каква е задачата на светията? – Да покаже на хората пътя към любовта и да просвети всички онези, които искат да служат на Бога. – Каква е задачата на свещеника? – Да проповядва любовта. Тя не се проповядва на думи, но с дела. Тя е вътрешна сила, която не се изказва с думи. Можеш да не говориш нищо за любовта, но достатъчно е да погледнеш човека, за да познае той, има ли любов, или няма. Любовта изключва всички противоречия, в смисъл, че примирява човека с противоречията. – Защо? – Защото огънят на любовта е силен и изгаря всичко, което срещне на своя път. Любовта изключва и съмнението. Тя допуща само онова съмнение, което подтиква човека към истинското знание. Следователно, ако се съмняваш, търси причината на твоето съмнение. Аз съм религиозен, не се съмнявам. – Не е там въпросът. Важно е, уверен ли си в своята вяра.

Питам: Ти, който минаваш за религиозен, уверен ли си, че като умреш, ще отидеш направо в рая? Имаш ли крепостен акт за небето? Имаш ли позволение да влезеш в небето? – Трябва ли позволение за това? – Трябва, разбира се. Както не можеш да отидеш в Америка, без позволение от България и от всички държави, през които ще минаваш, така не може да влезеш и в небето, без позволение на тамошните власти. – Имаш ли познати на небето? – Имам. Там са майка ми, баща ми, дядо ми и баба ми. – Кога са заминали за там? – Преди 30–40 години. – Имаш ли писмо от тях? – Нямам. – Щом нямаш писмо, те не са на небето. Тръгнал сина ти за Америка, но попаднал някъде в Арабия в плен. Чудиш се, защо не ти пише. Казваш: Пощата не е редовна. Американската поща е много редовна, но твоят син не е в Америка. Търси го в Арабия, между пленниците. Сега и вас питам: Получавате ли писма от вашите заминали майки и бащи, баби и деди? – Не получаваме. – Много естествено, те са някъде в Африка, в робство. Казвате за вашия близък, че отишъл на небето. Ако е така, радвам се, но чакайте да видите, ще получите ли писмо от него. Ако синът ви е в Америка, ще ви пише. Първо ще пише на баща си: Татко, пристигнах благополучно в Америка, записах се в университета, започнах да уча, настаних се добре. Като ми пращаш пари, ще знаеш вече, на какъв адрес да пишеш. Това значи, да знаеш следите на сина си и да си във връзка с него. Това значи, да знаеш, че синът ти е на небето. – Докажи ни, съществува ли небе, съществува ли друг свят. – Ще ви докажа. – Как? – Като превърна знайното в незнайно; като превърна обикновената математика в трансцедентална. Всичко може да се докаже, но вашите скрити способности трябва да се пробудят. Без тях нищо не може да разберете. Лесно е да кажеш, че има, или няма Бог. И едната, и другата мисъл не е твоя. Ако казваш, че Бог съществува, питам: Говорил ли си с Него? Ще кажеш, че е богохулство да се задава такъв въпрос. Според мене, богохулство е, ако не си говорил с Господа, а не ако си говорил. Какво богохулство има в това, че те питам, говорил ли си с някой виден професор? Да говориш с Господа, това е велика привилегия. Той ще ти открие много неща и след разговора си с Него, ще кажеш: Сега разбрах смисъла на живота; разбрах, защо светът е създаден. Казвате: За Господа не се говори, не трябва да се споменава името Му напразно. – Не, приятели, това е заблуждение. Ще търсиш Господа и като Го намериш, ще се разговаряш с Него. За да постигнеш това, от тебе се иска нещо особено. Какъв трябва да бъдеш, за да говориш с Господа? При един виден европейски професор по музика се явили трима ученици да се учат при него. Професорът се казвал Willson. Първият ученик казал на професора, че много обича музиката. Когато професорът оставал недоволен от него, ученикът се оправдавал с лошите условия, в които се намирал. Казвал: Господин професоре, ако имам обувки, здрави дрехи, ще имам разположение да свиря. А при това положение не ми се свири. Професорът го слушал и нищо не казал. Вторият ученик посещавал уроците по музика, но и той постоянно се оправдавал, че няма обувки, дрехи, няма своя цигулка и е принуден да свири с чужда цигулка. Професорът му го изслушвал, но и на него не казал нищо. Третият ученик, също беден, със скъсани дрехи и обувки, посещавал професора си, свирел с любов, учел уроците си и не се оплаквал, че няма дрехи и обувки. Щом дохождал в дома на своя професор, събува обувките си и започвал да свири. Професорът взимал цигулката си и двамата свирели. Ден след ден той успявал в музиката и се определил като добър, способен ученик.

Казвам: Повечето от сегашните хора постъпват като двамата ученици. Едни се оплакват на Господа от мъжете и жените си. Другите се оплакват от господарите си. Бог слуша оплакванията им и мълчи, нищо не казва. Питам: Колко от сегашните хора отиват при Господа с измити ръце и крака, с чисти умове и сърца, готови да учат и прилагат наученото? Днес повечето хора говорят за всичко, но малко учат. Те третират въпроса за съществуването на Господа и казват: Няма Бог. Които вярват в Бога, постоянно се оплакват: Господи, мъжете ни са лоши. – Разбрах, чух оплакванията ви. – Жените ни са лоши. – Чух и това. – Синовете и дъщерите ни са лоши. – Чух и разбрах. Какво трябва да се прави?

Често ме посещават хора – наши приятели, които ме питат, какво да правят, за да бъдат доволни. На всички отговарям: Аз съм намерил нов метод, чрез който превръщам недоволството в доволство. – Впрягам енергиите на всички хора – според тяхната възраст – на работа. Като дойде при мене едно момиченце, питам го, какво иска да му подаря. Момиченцето иска кукла. Купя му една хубава кукла и го оставям да се занимава с нея. То взима куклата и започва да играе с нея: къпе я, съблича и облича я, туря я да спи, разговаря се с нея. Така минава денят в игра и забава. Като дойде момченце при мене, и него питам, какво иска да му подаря. То иска конче. Купувам му едно хубаво конче, с колелца, с юзда на устата и гледам, какво ще прави. То веднага се качва на кончето и започва да го язди. Цял ден се разхожда из стаята ми, но аз търпя, гледам как се занимава. Като слезе от кончето, започва да се разговаря с него, глади го, чеше гривата му. Обаче, като пораснат децата, аз им давам друго занимание. На младата мома давам мотика, да работи на лозето, да копае и да се разговаря със земята. На младия момък купувам кон и кола, да пренася пясък, камъни и тухли, да помага на бедните хора. Сутрин ще впряга коня, вечер ще го разпряга и ще почива. В първо време ще се оплаква от болки в кръста, но после ще свикне и ще благодари, че има възможност да помага на хората и да се учи от тях.

Сега разумният свят готви един хубав подарък за жената и друг – за мъжа. За жената мотика, да копае и отглежда лозето, а за мъжа – кон и кола. Всички хора – мъже, жени и деца трябва да се впрегнем на разумна работа, да разберем, защо живеем, защо се раждаме и умираме, защо се учим, защо съществува този и онзи строй. От всички се иска работа – от ученици, от духовници и проповедници, от държавници, от управляеми и управници. Сега, като се заговори за труд и работа, мнозина казват: Да оставим тези въпроси настрана, те не са навременни. Всички въпроси идат навреме и трябва да се приложат навреме. Когато циреят узрее, трябва да се лекува. Ще го покажеш на хирурга, да направи малък разрез, да го изчисти. Време е назрелият цирей да се пукне. Ако счупиш крака или ръката, трябва да извикаш един опитен лекар, да намести счупената кост, да започне лекуването. Всяко нещо става на своето време.

Мнозина, като слушат да говоря за любовта, не ме разбират, питат, какво нещо е любовта. Аз говоря за безграничната любов. Те ме питат, какво означава тази любов. Безгранична любов е непроявената още любов; в тази любов е Бог. Чрез нея Той се проявява. Граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната любов няма начало, няма и край. Граничната любов е човешката, която се е проявила и проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното. Ще кажете, че като безграничен, Бог не може да се познае. Днес, при сегашното ограничено човешко съзнание, наистина, Бог остава скрит и неразбран, но в бъдеще, когато съзнанието на хората се пробуди и разшири, човек ще познае и разбере Бога. Всичко става навреме и при специфични условия. Има неща, които съществуват, но са далеч от съзнанието на човека, и той не може да ги схване. Има неща, които са близо до съзнанието му, затова той лесно ги схваща и възприема. Следователно, ако не можеш да възприемеш една идея, това показва, че тя е далеч от твоето съзнание. Че ти не възприемаш известна идея, това не показва, че тя не съществува или че други, по-напреднали същества от тебе, не я възприемат. Нещата са относителни. Това, което е реално за едного, не е реално за другиго. Това, което човек разбира, мравката не разбира.

„Станете да отидем.“ – Къде? – При Бога на Любовта, Мъдростта и Истината, да се научим, как да живеем. Питате: Защо Бог не се прояви в своята пълнота? – Ако Бог би се проявил, както искате, вие не бихте издържали на Неговата светлина и топлина, щяхте да се стопите. Ето защо, Бог се изявява различно, на всеки според степента на развитието му. Бог очаква хората да се облекат в своята нова премяна. Ще кажете, че светът, че хората са грешни. Под „грешни“ разбирам, че не са облечени, както трябва. Бог казва: „Когато хората се приготвят да ме посрещнат, т.е. когато се облекат с чисти и нови дрехи, Аз ще им се изявя и ще им донеса великото благо на живота. Тази е причината, дето Бог се изявява на едни, а на други не се изявява. Първите са готови да Го посрещнат, а вторите не са готови. Всеки ден той се изявява в живота на хората. – Какво нещо е животът? Според някои, животът е движение. – Не е така. Движението е проява на живота, но самият живот не е движение. Животът се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия. Всяка мисъл, всяко чувство, които никога не се изменят, представят извор, чрез който животът тече, без да изтича. Животът е велик принцип, съзнателна сила, която нито се ражда, нито умира. Да намериш живота, това значи, да си влязъл във връзка с всички живи същества на земята – с всички риби, птици, млекопитаещи. – Защо? – Защото чрез тях протича животът. Затова Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Ако Бог се проявява и в най-малките същества, кой има право да ги убива? – Като казвам, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Възможностите на Бога са в човека, но не и самият Бог. Той е извън човека, както дървото е извън своята сянка. Сянката е далечно копие на нещата. Тя е скрита в самия предмет, както възможностите на Бога са скрити в човешките мисли и чувства. Мислите се изявяват чрез ума, чувствата – чрез сърцето, а постъпките – чрез волята. Питам: Какъв трябва да бъде умът, какво трябва да бъде сърцето и каква – волята, за да се изяви Бог чрез тях?

Като ви говоря, вие казвате: Учителят не е прав в случая; има нещо, което не ни е ясно. – Защо не ви е ясно? Защото бързате. Аз съм започнал да рисувам един човек и в първия ден едва съм успял да означа мястото на очите, на носа, на устата. Вие погледнете картината и казвате: Това не е човек. Учителят ни заблуждава. – Чакайте, едва съм започнал картината. Това е началото на моята идея. Аз съм началото на моето изкуство. – Кога ще свършиш картината? – Почакайте още девет дена. Ден след ден прибавям по нещо на картината. На десетия ден ще бъде готова. Елате след десет дена, тогава ще си кажете мнението. Аз искам, като ви говоря, да мислите право. И като излезете оттук, пак да мислите. Като мислите право, ще подобрите и умовете, и сърцата си. Приятно ми е, когато виждам известно подобрение във вас. Приятно ми е да ви срещам бодри, весели, здрави; да виждате смисъла в живота; да знаете, защо живеете. – От какво умират хората? – От скука. – Защо умира майката? – От несбъднати мечти. Докато е била мома, тя мечтала да се ожени, да си роди едно момченце и едно момиченце, да ги отгледа, да им даде образование, да станат видни хора, да я гледат на стари години. Щом се ожени, вижда, че мечтите ѝ не се реализират. Ражда момче и момиче, но те си вървят по свой път. Те порастват, получават образование, но синът се оженва, дъщерята се оженва и забравят майка си. В първо време ѝ пишат често, но после едва по едно писмо в годината, докато най-после престават съвсем. Майката охка, пъшка, страда по тях, докато един ден умре. Те казват: Умря горката ни майка. Бог да я прости! – Защо ще я прощава Бог? Тя умря от скука. Вложете някаква цел в живота на човека, да видите, как ще оживее и от смъртното легло ще стане.

Една богата американка се влюбила в един красив американец и се оженила за него. Понеже го обичала много, често му казвала, че за нищо в света няма да се раздели от него. Случило се, че тя заболяла сериозно от тежка болест. Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее. Извикали втори, трети лекар и всички казвали едно и също: болестта е сериозна и тя не може да се справи с нея. Извикали консулт от 12 лекари, и те казали същото. Като се убедили, че жената ще замине за другия свят, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие горчивата чаша – жена му ще замине. Крайно измъчен, той отишъл при жена си да се прости с нея. Като видяла, че очите му били насълзени, тя го запитала: Защо плачеш? – Не мога да скрия истината от тебе, ще ти кажа всичко. Лекарите казват, че ще живееш още 24 часа, болестта ти е тежка, не можеш да издържиш. – Нищо, готова съм да си замина, но искам от тебе само едно нещо: да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга. Той отговорил: Ти знаеш, че съм честен човек, не мога да лъжа. Представи си, че срещна друга жена, толкова красива и добра като тебе. Ще се оженя за нея. – Щом е така, аз няма да умра. Тя събрала и последните си сили, скочила от леглото и започнала да ходи из стаята. В 24 часа тя била здрава. Така тя опровергала думите на лекарите. – Ще живея за тебе, казала тя на мъжа си и оздравяла.

Казвам: Вложи цел и смисъл в живота си и ще оздравееш. Вложи цел в живота на младия и го остави свободен. Той знае за какво да живее и какво да прави. Същото се отнася и за стария. Под „стар“ не разбирам стар на години. Според мене, стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар, в прав смисъл на думата, разбирам мъдър човек. Когато старите кажат, че имат цел и смисъл в живота си, аз съм с тях. Когато младите кажат, че имат цел и смисъл в живота си, аз съм с тях. Ако младият върши глупости в живота си, не съм с него. Следователно, търсете ме между млади и стари, които имат цел и смисъл в живота си. Аз съм всякога на тяхна страна.

„Станете да отидем!“ – Къде? – Дето е целта и смисълът в живота. Вложете любовта в живота си като жив принцип. Вие, жените, станете извор на любовта. Вие, мъжете, станете извор на светлината и мъдростта. И, ако, като мъже и жени, изпълните своите задължения, вашите синове и дъщери ще ви докажат, че сборът от възможностите на сина и на дъщерята е равен на сбора от възможностите на родителите. Това е Питагоровата теорема в живота. Следователно, каквито възможности са вложени в бащата, такива са и в дъщерята; и каквито възможности има в майката, такива има и в сина. Това е закон. Не можеш да предадеш нещо вън от себе си, докато не е вложено в самия тебе.

И тъй, мъжът е проява на възможностите на Божествената Мъдрост. Жената е проява на възможностите на Божията Любов. Синът е проява на възможностите на Божията Истина. Дъщерята е проява на възможностите на Божията Добродетел. Значи, в човека са вложени възможностите на любовта, мъдростта, истината и добродетелта. Ако майката има любов в себе си, синът ѝ ще изявява истината; ако бащата е мъдър, дъщерята ще бъде добродетелна. Само умният може да бъде добродетелен и само любещият може да бъде истинолюбив. Наистина, когато душата ти е пълна с любов, ти можеш да говориш истината; и когато умът ти е пълен с мъдрост, ти можеш да бъдеш добродетелен. Това са максими, които могат да се приложат при новото възпитание. Първият елемент, с който ще започне новото възпитание, е музиката. Едно нещо, което желая на българите, е да станат музикални. Музиката да работи в техните умове и сърца. Казва се за нас, че сме мистици. Това мнение не ни радва. Ние не сме духовни фразеолози, ние сме хора на реалните истини, на опита. Ние правим такива опити, които имат видими резултати, както опитът на градинаря, на художника и на музиканта. Всеки може да направи един малък опит.

„Станете да отидем оттука!“ – Отде? – От мястото на заблуждението. Ето защо, ние се стремим, освен към теорията, още и към практиката. Всичко, което знаем, ние го прилагаме. Това се иска от нас, като носители на новото учение. Ние не прилагаме, както досега се е прилагало. Ние прилагаме според методите на природата. Виждате, че между голямата и малката река съществува едно препятствие. Какво прави природата, за да махне препятствието? Тя прави малък наклон, и малката река се влива в голямата. Без наклон препятствието не може да се махне и вливането няма да стане. И в човешкия живот се явяват известни наслоявания, които препятстват на добродетелите в него да се усилват. – Какво ще направиш в себе си, за да махнеш препятствието в пътя на известна добродетел? – Ще направиш един малък наклон, с който ще дадеш възможност на енергиите на малката добродетел да се влеят в енергиите на голямата добродетел.

Още едно нещо искам от българите: да се откажат абсолютно от лъжата. – Как? – Като не се говори за нея. Не казвай на сина си да не лъже, но всякога му говори истината. Ако той обича да лъже, никога нищо не споменавай за лъжата. Ден, два, три, месеци, години наред му говори само за истината. Майката казва на сина си: Синко, не лъжи! Недей мрази! Това е старият метод на възпитание. Кажи на сина си: Синко, говори истината и обичай ближния си. Като говориш за истината и за любовта, той ще разбере как да живее. Ще кажете, че този метод е като забиването на гвоздея. Питам: Може ли гвоздеят сам да се забие? Чук е нужен. Ще чукнеш няколко пъти, докато го забиеш. Важно е да знаеш, кога и как да чукнеш. Когато удряш с чука на своята воля, невъзможните неща стават възможни. Така се развиват и прилагат добродетелите. Иначе, още много ще работите с отрицателните методи и нищо няма да постигнете.

Мнозина казват за нас: Тези хора проповядват новото учение, но и те приличат на нас. Аз говоря за хората на новото учение. Те са хора на новата култура, съградена на вечните добродетели. Новият човек – човекът на бъдещето, се отличава коренно от сегашния: главата му ще бъде красива, добре оформена; сърцето му ще бъде пълно с любов; умът му ще бъде носител на светлина, а волята му ще бъде силна. Срещнеш ли новия човек, ти ще го почувстваш като брат. Каквото обещае, той ще го изпълни. За да влезете в бъдещата култура, работете съзнателно върху себе си, да махнете малките препятствия на пътя си. Само така ще влезете във вечната хармония на живота. Иде новото време!

Как се познава идването на новото? – Всички хора ще се променят. Всеки ще каже: Едно време бях сляп, сега виждам. Едно време мразех, а сега обичам. Едно време правех зло, сега правя добро. Едно време живях в заблуждения, а сега умът ми е пълен със светлина. Едно време мислех само за себе си, а сега мисля и за своя ближен.

„Станете да отидем!“ – Къде? – При Любовта.

Беседа от Учителя, държана на 29 октомври, 1922 г., София.

* Йоана 14:31.