Сутрешен духовен наряд за 6 март – онлайн – Сирни заговезни – Ден на прошката

Десет кратки разсъждения на Учителя за прошката:

1. „Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. То не се постига изведнъж. Много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит, да работите поне една година върху това качество, да видите какво ще постигнете.“
2. „Няма по-лошо нещо от това да съзнава човек грешките си и да не знае как да ги изправи.“
3. „Без обич няма прошка. Докато единият, и другият не приложат Божия закон, не изпълнят Волята Божия, никаква прошка не съществува.“
4. „Всякога зад прошката трябва да седи Любовта. Значи грехът, туй чувство на егоизъм, за което не сме готови да простим, то покваря най-хубавото, най-благородното в нас. Значи за благото на своята душа трябва да простим. Любовта изисква да се премахне всяко недоразумение, тя не търпи недоразуменията.“
5. „Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана, за Бога ще го обичаш. Някой ти е неприятен, но за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и ти не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал. Разреши тази малка задача.“
6. „Ако вие простите, трябва да простите в душата си, в себе си, а не само да разгласявате, че сте простили. Да простите, без да разгласявате.“
7. „По какво се познава, че съм простил? – Аз имам връзка с Бога вече. Нищо повече! Щом простя, както Бог иска, веднага ще дойде в ума и сърцето ми светлина и топлина и в душата си ще се усещам силен и мощен. Прощаването е вътрешен процес. Някой път аз мога да кажа, че съм простил, а като се върна вкъщи, пак изскочи грехът в ума ми. „Аз прибързах, че му простих, трябваше малко да го оставя да се помъчи.“
8. „Но знаете ли колко е трудно да простим? Не е достатъчно само да простиш, но тъй да простиш, че да не помниш, да забравиш всичко, да не остане в душата ти никакво злорадство. Тази обида, която ти е нанесена, на мястото ѝ да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-добрия си приятел.“
9. „За да прощава човек, той трябва да бъде високоинтелигентен, много разумен човек.“
10. „В злото, ако не си доволен от малкото зло, голямото зло ще дойде, а при доброто е обратно. Ако не си доволен от малката добродетел, и голямата няма да дойде. Действително, една от най-малките добродетели, това е да простиш! И защо хората не искат да прощават? Казват: „Да прощаваш, това е детинска работа“. Да прощаваш, това аз считам най-малката добродетел.“

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Днешният ни наряд ще започнем с химна “Аум” и ще продължим със следните молитви:

1. Добрата молитва
2. 91 и 23  псалом
3. МОЛИТВА ЗА МИР

Господи, молим се, благоволи да се възстанови:

Любовта, Мъдростта и Истината в сърцата и душите на всички лица на Земята,

които си поставил да ръководят общия земен живот,

за да съзнаят голямата отговорна работа, която Си им поверил

и с просветено съзнание и общи усилия да съдействат за премахването на всички пречки, недоразумения и стълкновения между народите, които света преживява понастоящем,

и се създадат условия да заживеем всички завинаги, в мир и радост, като братя и сестри, чада на един баща.

Нека бъде по волята Ти!.

4. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ, дадена на Минчо Сотиров от Учителя:

България да бъде запазена и оставена вън от военнните действия.

България да влезе в пълен неутралитет и в приятелство с всички народи в Европа и в целия свят.

България да бъде запазена в своите граници от неприятелски бомбардировки и разрушения.

България вътрешно да бъде в мирно творчество и усилно благодатно производство, и в духовен растеж и прогрес, за да изпълни своята духовна мисия на Земята.

Бог да пази България! /три пъти/

Мили приятели,

През цялата юбилейна година ще си припомняме най-важното, завещано ни от Учителя за правилата в Школата, открита от Него преди един век, за взаимоотношенията между учениците и за техните задължения, както и за работата с беседите.

Преди да прочетем днешната беседа “В дома на Отца” нека си припомним за задълженията на ученика:

Задължения на ученика

Знанията, които получавате в Школата, засягат не само сегашния ви живот, но и бъдещия. Великата Божествена школа дава големи знания, но докато стигнете до тях, ще минете през големи мъчнотии. Не е лесно да бъдеш ученик в тази школа. Мнозина влизат в школата, но още не са ученици, повечето са оглашени. Истински ученик е онзи, който решава правилно задачите, както математикът решава сложните задачи, и музикантът – сложните музикални упражнения. Който е влязъл в школата, той трябва да съзнава положението си и да не живее с илюзии. Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение – да знае, че вечното, безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото. В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието. Големи възможности се крият в човешкия мозък, но днес той не е още разработен. Съвременното знание може да се събере в 90 книги, колкото Библията; ако пренесем това знание в клетките на човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Значи отношението между сегашното и бъдещето знание е както между числата 90:900 или 1:10. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сила в сравнение с онези, които са още в началото на своето учение. И напредналите има още много да учат: ако в една област на знанието са отишли далеч, в друга са още в началото. Това не трябва да ви обезсърчава, радвайте се, че има какво да учите и да придобивате.

Хората бързат да придобият в малко време много знания. Страхуват се да не им попречи старостта. Не, с бързане нищо не се постига. Човек остарява, когато почне да мисли, че всичко знае. Когато помислиш, че всичко знаеш и всичко си свършил, ти си остарял. Такава старост е преждевременна. Като мислиш, че малко знаеш и започнеш като дете – отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване. Желая всички в школата да бъдете млади и да мислите, че сега започвате великото Божествено учение. Сегашното учение е предговор на Божественото. Който е минал този предговор, може да стане добър ученик в Божествената школа. Някои казват: „Не ни е нужно светско знание, Божественото трябва да учим“. Без подготовка не може да се изучава Великото знание на живота. За да придобиете обикновеното знание на живота, вие плащате известни такси, а Божественото знание не се откупва и с най-големите такси. Срещу това знание ще заложиш ума и сърцето си, а с волята ще работиш, за да ги откупиш. Затова в Писанието е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива.

Как ще пристъпи ученикът в Божествената школа? – С благоговение. То е вътрешно качество на душата. За да следва с успех, той трябва да прояви всичкото благородство на ума и на сърцето си и върху него да гради своето бъдещо щастие, своя бъдещ живот. Ще кажете: „Не може ли без тези знания?“ Всеки трябва да мине през Божествената школа и да я свърши. Само че някои са влезли без да съзнават, а други съзнателно са влезли в училището. Тези, които минават школата несъзнателно, са страхливи, затова ги прекарват с превързани очи, да не виждат. Ще запитате: „Не може ли без това учение?“ Отговаряме: Страхливите минават тази школа с превръзка, несъзнателно, а безстрашните я минават съзнателно и без превръзка. Не се страхувайте, от вас не се иска много работа, напротив, само от свободното време, с което разполагате, ще отделите един час на ден. Само с Любов ще се отдадете на учение. Без Любов нищо няма да ви ползува. Седем дена по един час, това са седем часа работа, посветени с Любов на великото учение.

Божественото знание се добива само по закона на Любовта. В посланието си към Коринтяните, апостол Павел казва: „Каквото и да направя, ако е без Любов, нищо не се ползвам“.

И тъй, за да имате успех в работата си, всички ще започнете с Любов и много въпроси, които с обикновеното знание не могат да се обяснят, тук ще получат своето разрешение. Ще се запознаете с различните религиозни системи, защо са се явили религиите, при какви условия и т.н. И няма да има спорове и неразбории. Няма да се питате коя религия е на правата страна, защото Божественото учение дава светлина, чрез която се разрешават правилно всички въпроси. Човешкото право от гледище на великата Божествена Правда е безправие. Следователно, за да имате правилно схващане за еволюцията на нещата, нужно е истинско знание, истинско разбиране, което разглежда философски въпросите. Често се задават въпроси, на които веднага може да се отговори, други, обаче, остават без отговор. В Божествената школа всеки въпрос се разглежда на своето време. Въпроси, които не получават веднага отговор, са ненавременни. Често задават въпроса: „Има ли Господ? Има ли бъдещ живот?“ Това са ненавременни въпроси. – „Съществуват ли ангели?“ – За мене който живее едновременно и в този, и в другия свят, те съществуват, защото аз ги виждам и се разговарям с тях. Но на този въпрос, като ненавременен, аз не отговарям. Тогава някой ще каже, че е глупаво да вярваш в ангели и изказва съмнение, че аз ги виждам. Както той може да се съмнява в моето виждане, така и аз имам право да се съмнявам в неговото разбиране. А две еднакви величини, които се движат една към друга от две различни посоки, взаимно се унищожават. Съвсем друго е, ако се задават въпроси, които се отнасят до това, как да подобрим и обновим своя живот, как да очистим сърцето си и др. На тях не само се отговаря направо, но се дават и методи за работа в това направление.

Ученикът трябва да влезе в школата без предубеждение. Неговите мисли да бъдат чисти, да не допуща никакво съмнение относно знанията. Малки, микроскопически опити ще се правят и ако не се получат резултати, всеки сам ще отговаря за това. За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно зърно и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването. И като ви попитат колко зърна плод даде, да сте готови с известен резултат. Реално ли е това зърно? Това, което става с едно житно зърно, същото става и с десет милиона такива зърна. Но няма да очаквате големи придобивки от вашето учене. Някои мислят, че като влязат в школата, изведнъж ще се вдигне завесата на знанието и всичките ви работи ще се оправят. Ако сте дошли с такива намерения, по-добре не си губете времето в напразни очаквания и надежди. Ако търсите големи резултати и облаги, на друго място може да ги намерите, не тук.

Сега на вас предстои да изучите основно човека в тази фаза на живота му. Ще изследвате силите, които се развиват в неговия организъм, които се проявяват в неговия ум, действат в неговото сърце и се реализират чрез неговата воля. Проучването на човека не е лесно нещо. Когато се натъкнеш на положителната страна на човека, ти изпитваш приятност, но отрицателната страна може да те доведе до разочарование. Ученикът обаче трябва да е готов да види всички добродетели и недъзи у човека, без да се смущава. Представете си, че бъдете поставени при условие да видите всички положителни и отрицателни качества на вашия характер. Това е един изпит, който биха могли да издържат само смелите и решителни ученици. Но методът, с който ще си служите, е съвсем безопасен. Защото там, дето се дават изведнъж много знания, резултатите са пагубни за тези ученици, които боравят с тях. Но като казвам, че тук е безопасно, да не мислите, че ще минете лесно. И тук ще заложите ума и сърцето си, иска се вашето пълно участие. На първо място ще сложите в ума си мисълта, че трябва да свършите училище, по какъвто и да е начин. В Писанието е казано: „Трябва да изпълняваме Божията воля“. А ние казваме: Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши. И като свършите училището с успех, ще дойде великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.

Желая на всички, от малките опити, с които ще започнете, да постигнете добри резултати.

Ще завършим наряда ни с беседата “В дома на Отца” и с Господнята молитва.

Но преди това, за да спазим традицията, искам от всички вас да ми опростите всички волни и неволни погрешки, извършени спрямо вас през изминалите месеци и години!

Бъдете здрави и благословени!

СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 13 МАРТ – ОНЛАЙН

                ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

       И ДНЕС ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ С ЮБИЛЕЙНАТА ТЕМА ЗА ПРАВИЛАТА, КОИТО ОКУЛТНИТЕ УЧЕНИЦИ ТРЯБВА ДА СПАЗВАТ В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО.

ПРАВИЛАТА, С КОИТО УЧИТЕЛЯ НИ ЗАПОЗНАВА ЧРЕЗ СВОИТЕ БЕСЕДИ, СА МНОГО НА БРОЙ, ЗАТОВА ЩЕ СЕ СПИРАМЕ НА ТЯХ И ПО ВРЕМЕ НА СЛЕДВАЩИТЕ НИ НАРЯДИ:

ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА

Ученикът, който иска да учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва.

Ученик, който се усъмни и рече: “Докажи, че тази окултна сила наистина съществува”, той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове, тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртвите истини, а с живите истини на света.

Ученикът не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. Той не мисли, че някой може да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. Никой не може да влияе на неговия ум, да го изопачи.

Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому.

Ученикът трябва да говори на разбран език, разбрано да говори на самия себе си.

Знанията ви имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън седем пъти и се пречистят.

В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.

На окултния ученик не се позволява да прави предпочитане между Добро и Зло.

Това учение, върху което ви говоря, не сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Докато не опитате това, което учите, докато нямате резултат, не говорете.

Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.

Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения!

В Школата не се позволява никой никого да поправя.

На учениците не се позволява да вървят двама един след друг. Ще изчакат първият да извърви пътя си, за да не гълта прах вторият.

Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. Ученикът, щом изгуби вяра в себе си, той свършва със себе си.

Ученикът не трябва нито да завижда, нито да облажава, нито да съжалява. Който се страхува, ученик не може да бъде. Който не може да учи – също. Когато дойде една лоша мисъл, ученикът я отхвърля моментално.

В тази Школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера около себе си, та всички да я почувствуват.

На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното: Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа.

Който един път не направи урока си, се отстранява от класа.

Който два пъти не дойде на урок (без важна, неотложна причина) ще се отстрани от класа.

Ако стане три пъти взаимно нагрубяване между учениците и двете страни се отстраняват от класа.Между учениците сърдити хора не се допускат.

Забележка: Дълбоко в себе си, в душата си, пред съвестта си, ученикът трябва да признае причините, които са го задържали, за да не посети класа. Важността на причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа.

Който идва тук, от любов да идва, а не по принуда.

Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.

Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.

Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат.

Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя.

Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъства на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.

Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира.

Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого.

Ученикът не се обижда, а винаги търси Доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта.

Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.

Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.

Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.

Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват.

Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към Учителя си. Послушанието трябва да идва от съзнанието.

Ученикът трябва да слуша и да изпълнява. Да притежава такива чувства и способности, с които да познава Учителя си.

Който се съмнява в Учителя си не е ученик. Усъмни ли се ученикът в Учителя си с него е свършено. Ако Учителя престъпи и най-малкият Божествен закон и с него всичко е свършено.

Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне.

Главната задача на ученика е да реализира Любовта към Бога, т.е. Любовта към всички.

Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки.

“Стани, тръгни, направи навреме!” – това е законът на Природата. На ученика не се позволява да говори празни думи.

Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска.

Който иска да флиртува – вън от класа! Който ревнува – вън от класа!

Ученикът е чист, честен, искрен.

Учениците взаимно да си помагат , един друг да не се използуват.

Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно.

В Школата се учат само потребните неща, съществените, за самия живот. В окултния клас не се учат излишни неща.

Ученикът е постоянен, не се влияе от мъчнотиите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив.

В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има.

Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на Земята спира, там започва окултната наука.

Един окултен ученик първо е естествен, не е превзет, а е скромен.

Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага.

Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място. На ученика не се позволява да спи, съзнанието винаги да е будно. Ученикът сам си помага, той не търси помощ от никого.

От ученика се изисква търпение, мълчание, разсъждение.

Ученикът не трябва да има никакъв недъг.

На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение.

На ученика не се позволява да се обръща назад. Абсолютно никакво обръщане назад! – Право към целта!

Ученикът не може да бъде беден. Всякога ученикът да мисли, че е богат.

Ученикът сам разчиства своите сметки.

Ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, а приложението – Божията Истина.

Някои спорят и казват: Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко. Това е илюзия на вашия ум.

На ученика абсолютно се забранява да одумва.

Старото ще напуснете, тъй както напускате вашата стара и окъсана дреха.

А сега, нека да продължим молитвения наряд с песента “В Начало бе Словото” и със следните молитви, преди да пристъпим към прочита на беседата “Слушайте Него”:

1. Добрата молитва
2. 91 и 23 псалом
3. 133 псалом
4. Молитва на постъпките

Господи, помогни ми да имам прави чувства, прави мисли и прави действия и да Ти служа безкористно през всичките дни на живота си.

Помогни ми да имам прави отношения с Тебе, Господи, и с ближните си и да изпълня Волята Ти.

Господи, моля Ти се, помогни ми в новия живот, дето свещената вода вечно тече и вечно извира и дето свещеното дърво на Живота за Тебе вечно цъфти, расте и зрее.

Искам съзнанието на висшите същества и те да ме ръководят в живота.

Мозъчните ми центрове да се развият, да се продължат пирамидните ми влакънца, стомахът ми да е в изправност, да смила храната ми добре и дишането да бъде правилно.

Господи, просвети нашите умове, дай ни светлина, понеже невежеството е толкова голямо, че нищо не разбираме от Тебе и грехове сме натрупали до гуша.

Молим Ти се, дай ни Знание и Мъдрост, за да изпълним Твоята Воля.

Господи, дай ми едно светло сърце, един светъл ум да разбирам нещата и дай ми една силна воля да бъда свободен.

       Амин!

5. Молитва при безизходица

МОЛИТВА, КОГАТО СЕ НАМИРАМЕ В БЕЗИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Има Бог!

Тръгва се напред с десния крак, който при сгъването леко се издига, а същевременно се изнася и дясната ръка нагоре с полусвит юмрук, който се разтваря с тласък напред, като думите „Има Бог!“ се произнасят подчертано волево и то три пъти.

Определение на понятието Бог, дадено от Учителя:

Бог е Светлина без сенки!

Бог е Живот без прекъсване!

Бог е Знание без погрешки!.

Бог е Свобода без ограничение!

Амин!

Ще завършим наряда с Господнята молитва след прочита на беседата “Слушайте Него”.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Слушайте него!

„И когато той още говорѣше, ето облакъ свѣтълъ ги засѣни, и ето гласъ изъ облака, който казваше: този е Синъ Мой възлюблени, въ когото благоволихъ: слушайте него!“[*])

Слушането — това е едно отъ качествата на реалния свѣтъ. Да слушаме реалното, разумното. Въ физическия свѣтъ ние забѣлѣзваме три състояния, прѣзъ които човѣкъ минава: едното състояние, чисто механическо, е състояние само на движение; второто е състояние на чувствуване, а третото е състояние на мисъль. Човѣкъ може да си помръдне крака безъ усѣщане, а може да чувствува безъ мисъль. Най-хубавото състояние е, когато всѣко движение е придружено съ чувствуване и мисъль. Въ тия три състояния се заражда разумното и великото въ живота, азъ го наричамъ божественото, туй, което осмисля живота. Когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за реалното, вѣрватъ въ едно, а отричатъ друго. Ние отричаме реалностьта всѣкога на ония нѣща, които не съдържатъ въ себе си божественото. Сѣмкитѣ сами себе си отричатъ. Туй, което се проявява и изгубва, е прѣходно, слѣдователно, дали ние го поддържаме или не, то само по себе си се явява и изчезва. Вие не можете да разчитате на една ваша мисъль, която се появява и изчезва; вие не можете да уповавате на едно ваше дѣяние, което е прѣходно. Защото то ще замяза на слѣдното: често американскитѣ милиардери си правятъ за удоволствие палати отъ ледъ, тамъ на сѣверъ въ Америка, съ стотици хиляди долари даватъ за палати отъ ледъ, украсяватъ ги, но щомъ дойде лѣтото, цѣлиятъ този палатъ се стопи, изчезне. Често и ние на земята съграждаме такива ледени палати. Сега има богати хора, учени хора, но зданието имъ е съградено отъ ледъ. Красиво е туй здание, но само зимно врѣме. Дойде ли пролѣтьта, всичко това се стопява. И когато нѣкои питатъ: „това не е ли реално?“ азъ отговорямъ това е реално само зимно врѣме, а лѣтно врѣме не, защото изчезва. И когато ние казваме на богатитѣ хора, че вашето богатство е единъ американски палатъ отъ ледъ, ще кажете: „какъ тъй, реално е“. Зимно врѣме може да разчитате на вашето богатство, но лѣтно врѣме не можешъ да разчиташъ.

 „Слушайте него!“ Кого? — божественото вѫтрѣ въ васъ. То е, което създава характера. Човѣкъ, въ какъвто и да е смисълъ, който се лишава отъ своето божествено, изгубва смисъла на живота, не може да има никаква философия, не може да разбира смисъла на живота, въ каквото и да е направление. И съврѣменниятъ нашъ животъ се обусловя отъ много малки нѣща, или отъ много малки причини може да се разруши цѣлото ни щастие. Цѣлото наше щастие, цѣлата наша сигурность на земята е окачена на една паяжина, на конеца на една паяжина — толкова е сигурно нашето щастие. И при това ученитѣ, съврѣменнитѣ философи, даже религиознитѣ хора и духовнитѣ хора искатъ да ни увѣрятъ, че животътъ на земята е нѣщо реално. Азъ нѣмамъ нищо противъ, реаленъ е, но зимно врѣме; докато дѣтето живѣе, майката е щастлива, но въ деня, въ който замине едничкото ѝ дѣте, тя става нещастна. Докато касата на богатия е пълна, той е щастливъ, но въ деня, въ който богатството му излѣзе изъ касата навънъ, той е нещастенъ; учениятъ, докато знанието му е въ главата, е щастливъ, но единъ день, когато знанието му си замине, той е нещастенъ; великиятъ ораторъ, докато неговиятъ гласъ работи, и той маха рѫка, но щомъ неговиятъ гласъ прѣстане да работи, той е нещастенъ. За примѣръ, красивата мома, докато лицето ѝ е красиво, тя е щастлива, но щомъ лицето ѝ погрознѣе, тя е нещастна. И на всички хора щастието почива само на една паяжина. И искатъ да ни убѣдятъ, че туй е реалното въ свѣта: да бѫдешъ богатъ, красивъ, ученъ. Питамъ: кой ученъ досега е запазилъ своето знание? Коя майка и до кога е запазила своитѣ дѣца? Кой богатъ човѣкъ е запазилъ своето богатство? Кой царь е запазилъ своята власть? Коя красива мома е запазила своята хубость? Казвате: „съ такива работи не ни занимавайте”. Да, може да не ви занимавамъ, но ние искаме да кажемъ: „слушайте него“. Кое? — божественото. И когато азъ цитирамъ тоя стихъ, нѣкой ще каже: „той има прѣдъ видъ себе си“. Не менъ! Това, божественото, е вѫтрѣ въ васъ, то не е отвънъ; и ако вие мислите, че божественото е отвънъ, вие не разбирате философията на живота. Невидимиятъ свѣтъ е широкиятъ свѣтъ, а този свѣтъ, който вие виждате, е единъ микроскопиченъ свѣтъ. Седѣли ли сте вие да наблюдавате, подъ микроскопа да видите какъвъ животъ има въ една капчица вода, при едно увеличение отъ 2—3 хиляди пѫти, да видите какви малки сѫщества има въ нея, какъ се движатъ, какво развитие има? И тамъ има движение, и тия сѫщества иматъ съзнание. Ако вие ги попитате, ще ви кажатъ, че това е работа на тѣхния свѣтъ. А въ нашитѣ очи тѣхниятъ свѣтъ е смѣшенъ. И когато единъ ангелъ подложи единъ човѣкъ подъ микроскопъ, защото ангелътъ, за да види единъ човѣкъ, той трѣбва да тури микроскопъ — ние сме толкова голѣми, че ангелътъ трѣбва да ни тури подъ своя микроскопъ—и той трѣбва да увеличава не три хиляди пѫти, а нѣколко милиона пѫти, за да бѫдемъ видими отъ него. И тогава хората записватъ, изслѣдватъ, пишатъ съчинения, дисертации за нѣкой философъ въ нѣкоя академия, за нѣкой проповѣдникъ на амвона, за нѣкой тълкуватель на Словото Божие, пишатъ книги, послѣ опрѣдѣлятъ тия качества. И ние, съврѣменнитѣ хора, имаме голѣмо мнѣние за себе си, ние мислимъ, че сме близо до ангелитѣ. Даже като се проповѣдва, всѣкиму се иска да стане ангелъ. Възможно е въ бѫдеще, азъ не отричамъ това, но докато вие станете ангелъ, колко изпити трѣбва да държите!

 Тогава „слушайте него!“ Този, който се е домогналъ да стане ангелъ, божественото е вѫтрѣ въ него и нѣма раздвояване: дали да постѫпи така или не. Въ ума си той има една мисъль, едно желание, една воля, която да извърши великото, воля, съ която може да свърши всичко. Сега ние, съврѣменнитѣ културни хора, мязаме на ония малки дѣца, които седатъ на брѣга на морето и пишатъ. Азъ често съмъ минавалъ по варненския брѣгъ, и тамъ младежи съ бастунитѣ си пишатъ, и всѣки пише споредъ степеньта на своето развитие. Гледамъ нѣкѫдѣ написано: „аа, сладка е любовьта!“ но послѣ мине нѣкоя вълна, и писаното изчезне. Другъ е писалъ: „парици трѣбватъ въ този свѣтъ“. Казвамъ: този е по-уменъ, но дойде вълната, и то изчезне. Трети писалъ: „законность трѣбва въ този свѣтъ!“ Мине вълната, и това изчезне. И всички все пишатъ край морето, но и отъ млади и отъ стари, кой Каквото е писалъ, нищо не е останало досега. И азъ наричамъ съврѣменния животъ едно бурно море, при което ние пишемъ своето щастие, все любовни писма, обѣщания, туй ще изправимъ, онуй ще направимъ, но досега никой не е направилъ това, което е трѣбвало да направи. Като казвамъ „никой“, подразбирамъ оня, който живѣе при брѣга на морето, а не далечъ отъ него. Тѣ пишатъ цѣлиятъ день и казвамъ: не се задържа туй писмо. Когато загубите вашето божествено, не е ли минала тази вълна, че е заличила вашето любовно писмо? Когато е заминала вашата дъщеря, когато учениятъ е изгубилъ своя умъ, не е ли тази вълна? Навсѣкѫдѣ тази вълна заличава. Защо? Защото ние не слушаме, кого? — Него. Кое? — това, божественото. Сега на всѣки единъ човѣкъ трѣбва да му доказвамъ, дали има туй божественото, или не. Именно туй, божественото, то е стабилното, онази любовь, която има между двама хора, това е божественото у тѣхъ. Докато туй божествено е у тѣхъ, има любовь, има връзка. Но въ деня, когато дойдатъ близо до морето, и тази вълна мине и го заличи, тѣ не се познаватъ. И какъ бихте обяснили, да кажемъ: единъ г-нъ дойде и ти иска пари на заемъ, казва: „слѣдъ 4—5 мѣсеца ще ти ги върна, азъ съмъ честенъ човѣкъ, баща ми е честенъ, майка ми“… Но слѣдъ 6 мѣсеца го нѣма никѫдѣ, търсишъ го, търсишъ го, нѣма го. Питамъ: защо този човѣкъ не устоя на думата си? Казвамъ: тази вълна е минала и заличила неговитѣ задължения. Казва: „нѣма да ти ги дамъ, свършена работа, ако искашъ, дай ме въ сѫдъ“. И сега всички хора се сѫдятъ въ свѣта, натурили сѫ сѫдии, отъ хиляди години се сѫдятъ, и свѣтътъ още не е оправенъ: всички ние седимъ при морския брѣгъ. Сега азъ ви проповѣдвамъ, нали, и вие искате да възприемете божественото, и тъй както ви гледамъ, красиви сѫ лицата ви, азъ ви считамъ като наслѣдници, които очакватъ нѣкой богатъ роднина, като умре, да се отвори завѣщанието. И всѣки отъ васъ е много сериозенъ: „колко ли ми се пада отъ това наслѣдство?“ И седи сериозенъ, и човѣкъ мисли, каква ли философия има въ него? — Мисли, колко ще вземе. Нищо повече! Казватъ: „велики мисли има той“. Нѣкоя мома седи много сериозна, казватъ: „колко е благородна!“ И тя мисли сѫщото: колко струва нейниятъ възлюбленъ. Моралътъ е тамъ: колко струва! Сега, не се обиждайте. Ако ви подложатъ на изпитъ васъ, младитѣ, какъ ще постѫпите? Ето тѣзи, старитѣ, питайте тѣхъ, — да не ме осѫждате, че нѣкой пѫть азъ съмъ пристрастенъ, но ние трѣбва да погледнемъ сериозно на живота, да разрѣшимъ правилно въпроса, споредъ този великъ вѫтрѣшенъ законъ. Затова сме дошли на земята.

 „Него слушайте“! Когато туй, божественото, дойде у човѣка, то ще разрѣши въпроса. На гладния не се иска голѣма философия да му доказвамъ, има ли гладъ или нѣма. Нѣкой ме пита: „има ли онзи свѣтъ или не“? Тази философия е отрицателна. „Има ли Господь или не?“ По нѣкой пѫть смѣшно е за мене да доказватъ на гладния, че той е гладенъ. Че това той самъ го знае! Единственото нѣщо е: азъ съмъ гладенъ, можешъ ли да ме нахранишъ? Онзи бѣдниятъ, дойде, нѣма пари, важниятъ въпросъ е: „можешъ ли да ми дадешъ пари?“ Дойде онзи, невѣжиятъ, нѣма какао да му доказвамъ, че е невѣжа: „г-не, знание можешъ ли да ми дадешъ, това е важното въ живота“. Има нѣщо, което ни липсва. Всѣки го знае това, и когато му липсва това, сѫщественото, той е недоволенъ, гнѣви се. сърди се, не може да спи, обръща се на лѣвата страна, на дѣсната. недоволенъ е, че не може да спи. Какво има? Липсва му сѫщественото. Гладниятъ, който не може да спи, какво му липсва? Хлѣбъ му трѣбва. Дайте му една печена кокошка, ще спи като агънце. Послѣ, азъ прѣпорѫчвамъ печена кокошка, но и 6 годишно вино. И ние по нѣкой пѫть употрѣбяваме 6 годишно вино. А знаете ли, кое е нашето шесть годишно вино? То е врѣлата вода. И ние имаме „печени кокошки“…

„Него слушайте“! Сега, за да поясня моята мисъль, ще ви приведа единъ малъкъ анекдотъ за единъ светия. Нѣкой си отшелникъ, на име Хато, живѣлъ е отдавна, когато свѣтътъ се е намиралъ въ едно по-тежко положение, отколкото днешното. Той е считалъ, че цѣлиятъ свѣтъ отива къмъ погибель и неможалъ да си обясни, какъ е възможно Господь да търпи този грѣшенъ свѣтъ, защо изведнажъ не го заличи, да направи нѣщо по-хубаво. Всѣки день се молилъ, да дойде Господь да прѣмахне всички тѣзи грѣшници и да тури редъ и порядъкъ, да не страдатъ хората. Но колкото повече се молѣлъ, толкова свѣтътъ ставалъ по-лошъ. Единъ день той рѣшилъ да излѣзе изъ града, да вдигне рѫцѣтѣ си къмъ небето и да не ги снеме до тогава, докато Господь не изпълни неговото моление. Вдигналъ си той рѫцѣтѣ, това било въ началото на пролѣтьта. Нѣкои птици, като го видѣли тъй, искали да си направятъ гнѣздо. Почнали да се увиватъ около неговитѣ рѫцѣ, за да видятъ дали могатъ да си направятъ гнѣздо. Обикаляли, обикаляли и почнали да турятъ сламчица по сламчица, и си направили едно гнѣздо. Цѣлиятъ день правѣли гнѣздото си. Той, като светия, забѣлѣзалъ и казалъ: „какво ли иска Господь да ми каже съ тия птички?“ Направили тѣ своето гнѣздо на рѫцѣтѣ му отгорѣ, и почналъ той да ги наблюдава. Тѣ турили перушина, приготвили се за работа. Съсѣднитѣ селяни, като го видѣли въ туй положение, почнали да му правятъ по-голѣмо уважение, за дѣто билъ толкова святъ, че птичкитѣ гнѣздо си свили на рѫцѣтѣ му. А той всѣкога проклиналъ хората. Тѣ идвали, туряли млѣко въ устата му, а той послѣ ги нагрубявалъ: „махнете се, грѣшници, вие само ядете и пиете, свѣтътъ отъ васъ страда“. Птичкитѣ си снесли яйцата и почнали да ги мѫтятъ. А той започналъ да мисли: „не мяза ли земята на туй гнѣздо въ рѫцѣтѣ на Бога?“ Тъй разсѫждавалъ той. Почнало да му идва на умъ по нѣкой пѫть, да снеме рѫцѣтѣ си и да захвърли гнѣздото, но послѣ казвалъ: „не, азъ ще устоя на обѣщанието, ще стоя докато малкитѣ се отхранятъ и имъ изникнатъ крилца и си хвръкнатъ“. И, дѣйствително, отъ тѣхъ той много нѣщо научилъ и разбралъ, защо Господь не поправя свѣта. И единъ день тия пиленца изхвръкнали изъ гнѣздото навънъ и нему му станало жалко за тѣхъ. 

Сега, нѣкой се притѣснява за оправянето на свѣта, а азъ казвамъ: ти държалъ ли си пиленца въ своитѣ рѫцѣ, за да видишъ защо Господь търпи? Ние нѣкой пѫть казваме, че свѣтътъ мяза на лудница. Това сѫ наши психически схващания. Този свѣтъ не е лудница, нито е единъ отъ лошитѣ свѣтове: и то не е право. Този свѣтъ е едно божествено гнѣздо, дѣто се измѫщатъ тия малки пиленца. А знаете ли, какво правятъ тия малки пиленца? Виждали ли сте вие лястовички: майката често ще тури своята човка и ще вземе извержението на малкитѣ и ще го изхвърли навънка. Какво себеотрицание! А ние, съврѣменнитѣ хора, сме само като онѣзи гаржета. Лястовицата седи на едно по-високо развитие, по чистота тя стои по-горѣ отъ насъ. Чистотата е необходима за нашата мисъль, и желанията ни трѣбва да бѫдатъ чисти, за да не стане нечисто сърцето. Тогава идватъ всички волеви усилия.

„Него слушайте!“ Трѣбва да разбирате, защо е създаденъ свѣта. Той е създаденъ заради насъ. Ние въ туй положение, въ което сега се намираме, не можемъ да бѫдемъ щастливи: нашето щастие ще дойде въ бѫдеще, то ще дойде, ако ние вземемъ друга форма. И формитѣ, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ форми, прѣзъ които Божествениятъ Духъ минава. И за всички Божия Промисълъ се грижи. Ако тѣхната кѫща, тѣхнитѣ тѣла се промѣнятъ, това не подразбира промѣна на тѣхния духъ, а то е видоизмѣнение на тѣхнитѣ тѣла. Когато една морска звѣзда е дошла да прави тѣлото си, тя употрѣбява всичкитѣ възможности, които сѫ скрити въ тая форма. Но ако рече да мине въ една по-висока форма, тя ще почне отново да живѣе. Слѣдователно, ако най-учениятъ отъ насъ влѣзе въ ангелския свѣтъ, той ще почне живота на едно бебе и ще бѫде толкова невѣжа тамъ, колкото сѫ невѣжи гаржетата. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме търпѣние да се учимъ и да знаемъ въ какво седи истинската наука. Истинската наука се състои само въ това основно начало—да се научимъ да любимъ. Кого? — Оногова, който живѣе въ насъ. Можешъ ли да бѫдешъ всѣкога готовъ, заради Онзи, който живѣе въ тебе, да не кажешъ обидна дума никому? Можешъ ли, заради Този, който живѣе въ тебе, да не убиешъ никого? Можешъ ли, заради Този, който живѣе въ тебе, да не откраднешъ нищо? Можешъ ли, заради Този, който живѣе вѫтрѣ въ тебе, да не обезчестишъ никого? Туй е отрицателната страна. А сега: можешъ ли, заради Този, който живѣе въ тебе, да пожертвувашъ всичко? Но „всичко“ като казвамъ, разбирамъ: да дадешъ всичко излишно. И когато у насъ се родятъ тия желания, тогава ние ще познаемъ Онзи, който живѣе въ насъ.

Сега, мнозина посѣщаватъ всичкитѣ църкви:евангелската,православната, католичесдката и мохамеданската църква. Но съврѣменната религия се намира още въ прѣдверието на храма. Ние гледаме само външната страна. Казвате: „той е евангелистъ“. Въ какво седи туй? Вѣрва ли въ евангелието? — „Вѣрва, евангелистъ е“. Но вѣрването въ евангелието не прави човѣка евангелистъ. „Ама той е православенъ, вѣрва въ православието“. Но вѣрването въ православието не прави човѣка православенъ. „Той е мохамеданинъ“, но вѣрването въ Мохамеда не прави човѣка мохамеданинъ. Когато туй, божественото, въ насъ почне да се проявява не само по форма, но и по съдържание и по смисълъ, тогава ние почваме да разбираме какво нѣщо е Божествената Любовь. Когато ние почувствуваме туй състояние, всѣки страхъ ще изчезне у насъ въ този свѣтъ и ще затрептятъ ония вибрации, които досега вие не сте чувствували, и въ васъ ще се създаде най-прозорливиятъ, най-ясниятъ умъ. Сегашнитѣ религиозни хора мислятъ, че за да стане човѣкъ духовенъ, трѣбва да оглупѣе. Кои хора оглупяватъ? Хората на еднообразието. И когато искатъ да хипнотизиратъ единъ човѣкъ, по този начинъ го хипнотизирватъ: взематъ единъ свѣтълъ крѫгъ и го въртятъ дълго врѣме, и той ще се хипнотизира. И азъ казвамъ: съврѣменнитѣ хора сѫ хипнотизирани отъ паритѣ. Паритѣ се въртятъ около тѣхъ. Минава нѣкой банкеръ, ходи, но цѣлъ тевтеръ има около главата му, той си мисли, кой има да му дава. Ходи, върви и все тевтерътъ му е въ главата. Срѣщнешъ нѣкой ученъ и той тевтери носи. Срѣщнешь нѣкой богословъ, писалъ нѣкое съчинение, и той го носи въ главата си. Нѣкой философъ съчинилъ нѣкоя нова теория, проповѣдва, че тя е най-правата, и той си маха главата; другъ направилъ нѣкое ново изобрѣтение и пр. И всички мислятъ, че туй, което тѣ иматъ, като влѣзе въ свѣта, ще се оправи. Но то, като влѣзе, ще развали свѣта. Благодарете, че Господь не е допусналъ да влѣзе вашето изобрѣтение въ свѣта. Вие имате аероплани, цепелини и казвате: „ее, култура е това“. Но като дойдатъ тия неприятели отгорѣ, всички се криете въ земята, казвате: „отъ дѣ дойде това зло!“ Освѣнъ че тѣ не оправиха свѣта, но го развалиха. Друго нѣщо трѣбва да прѣдшествува.

„Слушайте него“, разумното, то трѣбва да влѣзе въ васъ и тогава ще ви се дадатъ велики блага. Благата изпраща Господь заради насъ. И Павелъ казва: „това, което не сте сънували и не сте почувствували, това, великото, ви чака“… Кога? Когато тази любовь влѣзе въ васъ, — не да влѣзе, а когато се събуди. И нѣкои ме питатъ, какво нѣщо е любовьта? Ее, какъ да ви я обясня? Едно врѣме една овца се влюбила въ единъ вълкъ. Вълкътъ билъ отличенъ кавалеръ, така, съ мустачки: вълцитѣ иматъ и мустачки. Майката-овца казала на дъщеря си: „до колкото ние знаемъ, тия момци отъ тоя родъ злѣ свършватъ съ своитѣ избраници“ — „Но азъ много го обичамъ“. А като се оженила, всѣки день вълкътъ откѫсвалъ по малко месце отъ нея, докато тя съвсѣмъ се обезобразила, и питала: защо моятъ възлюбленъ е толкова „жестокъ?“ Защото е вълкъ, а щомъ е вълкъ, това е крайниятъ егоизъмъ, въ който ние живѣемъ сега. Нашиятъ вѣкъ е вѣкъ на вълцитѣ. Сега може да ти дадатъ угощение, но цѣлъ единъ капанъ ще ти турятъ и всѣкога съ живота си ще платишъ.

Сега азъ говоря за васъ, за вашитѣ домове, ако искате да се реформирате, не трѣбва да си правите илюзии, че ще постигнете това, ако продължавате да живѣете, както сега. Но ще кажете: „ние правимъ усилие“. Не, не, не сте направили още усилие. Ще направите едно велико усилие надъ себе си, ще турите вашата воля въ дѣйствие въ най трудния моментъ. Какъвъ е този моментъ? Единъ американецъ се хваналъ на басъ да пропѫтува около свѣта, но билъ голъ и безъ пари. Хваща се на басъ и го извършва. Приятелитѣ му го събличатъ голъ и той сполучилъ да намѣри дрехи и пари, и тъй, сполучва да пропѫтува цѣлия свѣтъ. Казвамъ: ето единъ човѣкъ, който при най-лошитѣ условия е можалъ да прѣвърне всичко въ една сполука. И, слѣдователно, ние, съврѣменнитѣ хора, не сме герои, ние сме хора безъ воля. Господь казва: „би ли пропѫтувалъ свѣта?“ Има въ човѣка една воля, която може да побѣди всичко, азъ я наричамъ божественото. И азъ казвамъ: вложимъ ли ние божественото въ насъ, всичко можемъ, но въ момента, когато изгубимъ туй, божественото, въ насъ, всичко изгубваме. И ако вие искате една положителна философия, опитайте божественото въ себе си и вижте, може ли божественото да прѣобрази свѣта — да прѣвърне вълка на овца? Може. Туй, божественото, прѣвръща вълка на овца. И Писанието казва: „агнето и вълкътъ заедно ще пасатъ трѣва.“ И когато онзи Арабишапка, русинъ, го извикали рускитѣ князе, дали му този стихъ. Повикали го на угощение и го попитали: „какъ ще обяснишъ този стихъ, може ли вълкътъ и агнето да живѣятъ заедно?“ — „Може, може, вие сте вълцитѣ, азъ съмъ агнето, и братски можемъ да живѣемъ“. И право имъ е казалъ. Когато влѣзе божественото, съ васъ, които сте тъй алчни, можемъ да си подадемъ рѫка, но когато божественото въ насъ изчезне, ние нѣмаме никаква основа и тогава ще се зароди онуй разединение. И тогава бѫдещата култура на шестата раса, ние я обусловяме само отъ този законъ. Като те срѣщна, ще те погледна и попитамъ: имашъ ли въ себе си туй, божественото? Него ние наричаме слънцето на живота. Докато туй, божественото, говори въ насъ, умътъ ни и сърцето ни се намиратъ въ едно прѣкрасно състояние. И, слѣдователно, онѣзи чувства, — въ васъ се зараждатъ нѣкой пѫть прѣкрасни чувства — не ги унищожавайте. Да кажемъ, имате вие единъ бѣденъ човѣкъ, той има отлично мнѣние за васъ, обича ви, не скѫсвайте тази нижка съ него, срѣщнете го, той е любвеобиленъ. Но послѣ казвате: „той е бѣденъ, той е по-малко културенъ“. И онази малка вадичка, която минава прѣзъ нѣкоя градина, дава животъ на растенията. Слѣдователно, любовьта въ каквато и да е форма, — азъ не говоря за любовьта на сѣнкитѣ, да не ме разберете криво, защото има любовь на сѣнкитѣ — истинската любовь мяза на една вадичка, която ще внесе нѣщо ново въ живота ти и умътъ ти ще стане свѣтълъ, душата ти свѣжа, а волята ти ще стане мощна.

Кой ви обича? Само онзи човѣкъ, който като се приближи, въ негово присѫтствие вашитѣ морални чувства се усилватъ и вие станете и двама радостни, само той ви обича. А ако усѣщате едно неприятно чувство, той ви е подѣйствувалъ въ отрицателенъ смисълъ. Слѣдователно, той върви въ лѣво, а другиятъ — въ дѣсно.

И сега казва Писанието: „него слушайте!“ Отъ 2,000 год., откакъ е слѣзълъ Христосъ на земята, менъ ме очудва не защо свѣтътъ не вѣрва въ Христа, но защо служителитѣ на Христа не проповѣдватъ неговото учение. И днесъ, ако вие влѣзете въ една евангелска църква, ще чуете много по-вече да се говори за разни автори, отколкото за Христа. Христосъ е на трети планъ. А за него тѣ казватъ: „Христосъ е глава на църквата“. Нека имаме една глава, а сега евангелската църква има една глава, православната църква — друга глава, католишката — третя глава. Ее, колко глави трѣбва да има? Една църква съ три глави може ли да успѣва? Не може. И сега казватъ: „църквата трѣбва да има глава“. Но тя има глава, Господь я е създалъ съ глава, не трѣбва да ѝ туряме нова глава. Новитѣ глави, които ние туряме, развалятъ църквитѣ. И азъ настоявамъ, че въ свѣта има само една глава, тя е божественото. Никаква друга глава нѣма. Всички други глави отрѣжете ги отдолу. Нѣкои, които ме слушатъ, казватъ: „какво ще кажешъ заради мене“? Азъ казвамъ, какво ще каже Господь слѣдъ 60 год. заради тебе: „колко глави имаше на земята“? И питамъ: вие колко глави имате? Моето учение е учение на една глава: да направи хората свободни въ всѣко отношение, да разтвори каситѣ на хората, да отвори затворитѣ. Всички хора да живѣятъ като братя. Това не е мое учение, то е, което нашиятъ небесенъ Баща изисква.

И сега, като дойдатъ войни, казватъ: „може ли безъ войни?“ Поне ние, които вѣрваме, можемъ безъ войни. Свѣтътъ нека се бие колкото иска. Двама души се каратъ и се биятъ, единиятъ далъ 10,000 лв., другиятъ не му ги връща, биятъ се, викатъ и менъ. Казвамъ, колко ти дължи? — „10,000 лв.“ Изваждамъ 10,000 лв. Казвамъ: „заповѣдай, не бий този братъ, нѣмалъ човѣка.“ А сега какво ще стане? Най-малко азъ ще се приближа, ще го хвана този нехранимайко, да видя, защо не плаща. Това не е философия на живота. Азъ ще се поставя на неговото мѣсто, ще кажа: „братко, заради него азъ плащамъ, не бий този братъ“. А на другия братъ ще кажа: „като се намѣришъ пакъ въ затруднение, ела при менъ“. Питамъ: ако всички тъй поставимъ въпроса, ще кажете: „като станатъ всички здрави, какъ ще се прѣхранватъ докторитѣ, кой ще плаща зарадъ тѣхъ, въ църква кой ще ходи?“ — „Ама хората сега не ходятъ въ църква“. Ще ме извините, азъ съмъ толкова откровенъ, нека ме извинятъ всички — прѣдставление е това, което хората разправятъ прѣдъ Господа, а не любовь. Азъ разбирамъ, човѣкъ да бѫде искренъ, да бѫде искренъ въ душата си, да нѣма задня мисъль, това разбирамъ любовь. Когато се приближа при него, какъвто и да е, мѫжъ или жена, да бѫда толкова чистъ, да имамъ всичкото благопожелание, да постѫпя съ този братъ тъй, както бихъ постѫпилъ съ себе си. И тъй е великиятъ законъ, който гласи: „както искате хората да постѫпватъ съ васъ, тъй постѫпвайте и вие съ тѣхъ“.

И нѣкои казватъ: „хубаво е това учение“. Хубаво е, но може ли да го приложимъ? И сега всѣкѫдѣ въ свѣта чакатъ да дойде Христосъ. Въ Америка, Германия, чакатъ да дойде Христосъ, за да оправи свѣта. И тукъ, въ България, почнаха да чакатъ да дойде Христосъ.

Христосъ е дошълъ, той хлопа на всички сърца: „любовь!“ Това е Христосъ, — туй съзнание вѫтрѣ. Христосъ е дошълъ, хлопа на вратата и ангелътъ казва: „ти нѣма ли да станешъ?“ — Ще поспя още малко, — „можешъ да поспишъ, но закъснѣлъ си“. Закъснѣли сѫ хората. И тогава ме питатъ, какво нѣщо е любовьта. Любовьта е единъ огънь на 35 милиона градуса. И когато този огънь влѣзе, той внася животъ, а не разрушение на живота, и твоята душа ще трепне тъй, както душата на единъ ангелъ трепти, и всички ще бѫдатъ мощни съ този огънь. Този огънь всичко събаря, и църкви и каси. Този огънь иде въ свѣта! И ако вие не излѣзете, знаете ли какво Господь ще направи съ васъ? Азъ гледамъ нѣкой пѫть нѣкой лалугеръ въ дупката си погледне, скрие се отъ дѣцата, погледне, скрие се. Но нѣкой пѫть тия дѣца се охитряватъ, донасятъ 2-3 кофи вода и я изливатъ въ дупката, и този лалугеръ — прѣзъ водата навънъ. И сега Господь е рѣшилъ да налива вода въ дупкитѣ на дѣцата си. Изъ дупкитѣ ще излѣзете навънъ! Ако дойде пожарь, и тогава ще напуснешъ кѫщата си. Щомъ дойде пожаръ, и мѫже и жени и дѣца, всички бѣгатъ. И тогава ще се намѣрите въ положението на онзи богатъ американецъ: когато е горилъ Чикаго, цѣлиятъ градъ се запалилъ, всички бѣгатъ, единъ богаташъ взелъ, касата си и казалъ на единъ работникъ: „25,000 долара ти давамъ да ми изнесешъ касата“.— „Не ти искамъ паритѣ“. Най-послѣ богаташътъ оставилъ касата си и заминалъ. Ще оставишъ касата си и оттатъкъ ще минешъ, огънь иде отподирѣ!

„Него слушайте !“ Туй, Божественото Слово, иде и то ще разтопи и сърцата и умоветѣ на хората и ще внесе новото. И казва Писанието: „ще имъ дамъ ново сърце“. Защо ние да не възприемемъ новото учение? Не само да кажемъ „ново учение“ — мълчишката, а и да пристѫпимъ къмъ прилагането на това учение. Онѣзи земледѣлци, когато искатъ да обработватъ нѣкоя култура, започватъ съ малъкъ опитъ. И азъ казвамъ на всички християни, които сѫ израстнали въ тази страна: тѣ могатъ да си подадатъ рѫка и да влѣзнатъ въ туй божествено учение. „И дошли Мойсей и Илия“, защо дошли? Тѣ сѫ дошли да се учатъ отъ Христа. И Христосъ, казва тамъ Писанието, е говорилъ за страданията, но той прѣдаде на Мойсей и Илия два урока, защо тѣхното учение свѣта не можа да принесе ония резултати, които тѣ очакваха. Защото, зарадъ Илия, на 400 души пророци имъ отрѣзаха главитѣ, а Мойсей тури законодателство и сега то царува въ свѣта. И Христосъ каза на Мойсей и Илия: докато не влѣзе онова велико учение на Великата Божия Любовь, свѣтътъ нѣма да се прѣобрази, и, слѣдователно, той каза: „азъ трѣбва да пострадамъ“, значи, тази Любовь, която е въ мене, азъ трѣбва да я дамъ на свѣта, да влѣзе въ човѣшкитѣ души и да започнатъ хората да живѣятъ съ Божествената Любовь“. Като казалъ Христосъ това на старозавѣтнитѣ пророци, неговото лице станало свѣтло като слънцето.

Казвамъ, вие сте Мойсей и Илия, а вие казвате: „да се отстѫпи малко за църквата, трѣбватъ пари“, осигурявате се — значи, при васъ сѫ Илия и Мойсей. Нали вие сте ученъ човѣкъ, вие сте законникъ, какъвто и да сте, поддържате стария завѣтъ на нѣщата, хубаво, Мойсей и Илия сте. Дойде Христосъ и ви казва: „по този начинъ вашиятъ животъ никога нѣма да се оправи“. И ако вие разберете, ще кажете: „както Господь пожертвува живота си заради хората, тъй и азъ заради Господь може да се жертвувамъ“, и тогава вашитѣ лица ще свѣтнатъ като слънцето и дрехитѣ ви ще станатъ бѣли като снѣгъ.

Сега ще дойдатъ да тълкуватъ думитѣ ми. Човѣкъ ще живѣе тъй както е, че като умремъ, тогава ще се оправи свѣтътъ. Не когато умрешъ, а докато си живъ, трѣбва да направишъ това. Тази е смѣшна философия, като казвате: „когато умремъ“. Но като изгубя богатството, какво ще помагамъ на бѣдния? Докато съмъ богатъ, мога да помагамъ — здравиятъ може да помага — а като стана хилавъ, какъ ще помогна. Но душата ми трѣбва да бѫде пълна съ любовь и тази любовь трѣбва да я жертвувамъ. Туй е учението, което отъ хиляди години се проповѣдва. Това не е учение на насилие, това е учение на абсолютна свобода. И колко е велико Неговото търпѣние! Той постоянно казва: „тия мои дѣца въ гнѣздото ще поумнѣятъ“. Обръща ги, погалва ги, по нѣкой пѫть му иде на ума да ги захвърли, но казва: „ще поумнѣятъ“. И азъ вѣрвамъ, братя, вие ще поумнѣете, ще станете добри. Азъ вѣрвамъ, че ще израстнатъ вашитѣ крилца и ще хвръкнете изъ туй гнѣздо, всички ще отпѫтувате за Царството Божие, а не за ада. Всинца ви единъ день Господь ще ви изведе изъ ада — земята е адъ — въ Неговото Царство, дѣто Неговата Любовь цари. Вѣрвайте въ тази Любовь и Царството Божие ще дойде! Всички ние трѣбва да бѫдемъ спасени и ще бѫдемъ спасени. Сега може да цитирамъ нѣкои стиха. Но въ Откровението Иоанъ казва тъй: „И чухъ цѣлото създание да хвали Бога“. Ако той е чулъ цѣлото създание да хвали Бога, значи, всички ще бѫдатъ спасени. Но прѣзъ всичкото врѣме ще има страдания, и единъ день всички ние ще излѣземъ изъ този огънь и ще влѣземъ въ Божията Любовь. Нѣкой сте на прага да излѣзете. Излѣзте!

„Слушайте него!“ Този, който е сега въ васъ, слушайте него. И като срѣщнешъ нѣкой проповѣдникъ, свещеникъ, кажи му: „братко, ти слушашъ ли него?“ Ще му кажешъ: ние сме горѣ на планината, при насъ е Мойсей и Илия. А сега казватъ: „той е отлѫченъ отъ църквата, той е проклетъ“. А Христосъ казва: „не, любовь за всички“. „Всички вие сте братя“, тъй казва Христосъ: „всички вие сте братя“, никакви еретици нѣма, Илия и Мойсей сѫ пълни само съ любовь, а за Христа има само братя и сестри, макаръ че вие се казвате друго-яче. Единъ день вашето еретичество ще изчезне и ще остане само божественото въ васъ. И защо ние да не заживѣемъ този животъ, този разуменъ животъ, и да изучаваме великата философия на живота — ние ще станемъ тогава хиляди пѫти по-умни, отколкото сме сега. И въ тази земя, ако рекатъ всички българи да слушатъ Него, медъ и масло ще потече. Ако всички се спратъ върху този стихъ и рекатъ да слушатъ Него, медъ и масло ще потече, и всичкитѣ имъ дългове и нещастия ще изчезнатъ. Ето една реална философия. Всѣки народъ, който отъ хиляди години е слушалъ Господа, е билъ благословенъ. Той е Великиятъ Господь на Любовьта, както сѫ го проповѣдвали досега, който спасява, който се жертвува, който всѣки день ни дава храна и утѣха въ всички положения. Той казва: „не бой се, ще се оправи твоята работа“. Изгубилъ си сина си, дъщеря си, Той казва: „не бой се, ще се оправи тази работа!“ „Него слушайте!“ И азъ желая сега вие да се въодушевите от тази мисъль: него да слушате въ себе си. Влѣзе ли Той, въпросътъ е разрѣшенъ, Илия и Мойсей ще ви кажатъ: „нашето учение досега бѣше“, но и тѣ ще добавятъ: „него слушайте“. И гласътъ отгорѣ казва — кой гласъ? — божествениятъ: „него слушайте“. — Туй, което азъ съмъ вложилъ вѫтрѣ въ васъ, него слушайте, този Духъ, него слушайте! Нѣкой казва: „много просто е туй учение“. Приложете го навсѣкѫдѣ, ние нѣма да идемъ да отваряме монастири и църкви. Ние ще образуваме една църква въ сърцето си, единъ олтарь ще има, ние ще вложимъ тази църква въ нашия умъ, и ще ги държимъ чисти, тъй че тѣлата ни ще бѫдатъ храмове на Бога живаго. Другитѣ външни храмове лесно се съзиждатъ. Сега Бога кѫдѣ ще го намѣримъ? Ако вие не сте честни и спрямо оня, който би обича, изневѣрите на неговата любовь, какъ ще се прояви Богъ у васъ? Нали Богъ е, който ви люби? И кого може да обичате? Нали Бога? Слѣдователно, Любовьта, която се проявява по единъ или другъ начинъ. И ще ни питатъ дали това е любовь или не. Любовьта зло никому никога не мисли. Първото нѣщо, Любовьта е абсолютно добро. Азъ я наричамъ абсолютно добро въ свѣта. Богъ се наслаждава като вижда, че всички сѫщества могатъ да живѣятѣ. Азъ минавамъ покрай нѣкоя мравица, правя ѝ пѫть. Може да я стѫпча, не, азъ се радвамъ, и тя има свой животъ. Качва се, слиза. Казвамъ: туй е мое братче, и ако мравята зачитамъ, онзи братъ, голѣмиятъ, по-вече ще го зачитамъ. Вие казвате: „това сѫ мрави“. Майката каже: „моето дѣтенце кѫса главитѣ на мухитѣ“. А послѣ? — и неговата глава отива. „Какво да правимъ, нападатъ кухнята?“ Очистете кухнитѣ, и мухитѣ нѣма да ви нападатъ. Турете една двѣ чинии за тия малки братчета. А сега ще турятъ захарь, а отгорѣ капанъ, и послѣ очистихте мухитѣ Това не е култура! Отъ тамъ започватъ всичкитѣ прѣстѫпления. И тогава ние се чудимъ, защо Господь е направилъ така свѣта. Не, и мухитѣ си иматъ своето прѣдназначение. Мухитѣ, мравитѣ, всички сѫщества извършватъ отлична длъжность въ свѣта. Тия мрави, които си правятъ дупки, вършатъ велика робота. За насъ всѣко нѣщо си има своето прѣдназначение, дали е добро или зло отъ наше гледище, то си има своето прѣдназначение за насъ, „умнитѣ“ хора на земята.

И тъй, „него слушайте!“ И тогава прѣдъ Неговото лице ще затрепти сърцето ни, и като срѣщнемъ вълка, ще гледаме на него като на овца, и той ще измѣни характера си. И когато вълкътъ ни срѣщне и види, че въ насъ има „него слушайте“, той ще каже: „понеже ти сега слушашъ него, и азъ ще го слушамъ, и двама можемъ да живѣемъ“. А „вълкъ“, както сега се разбира, е отсѫтствие на божественото у насъ. Нищо повече! То е една отрицателна идея.

И казва Матей, който хроникира тази идея: „горѣ, на планината“. Ние сме пакъ горѣ, на планината. Нѣкой казва: „дали съмъ азъ тамъ?“ Днесъ си горѣ, на планината. Казва: „тукъ да направимъ три шатри“. Кои сѫ тия три шатри? Това сѫ тритѣ църкви: едната — евангелската, другата — православната и третята — католишката. Тъй казватъ нѣкой.

И всѣки, казватъ, който не е въ една отъ тия шатри, не е християнинъ. И всички казватъ, католицитѣ напр: „въ нашата шатра е спасението!“ Не, никаква шатра! Петъръ казва туй, а Христосъ казва: „Петре, азъ трѣбва да слѣза долу въ свѣта, да се пожертвувамъ и да дамъ живота си за откупъ на свѣта“. Никакви шатри. И, слѣдователно, ако живѣете въ шатри, вие сте въ учението на Мойсея и Илия, а ако живѣете безъ шатра, вие сте въ учението на Христа, дѣто цѣлиятъ свѣтъ е вашъ домъ, и, слѣдователно, учението Христово не е шатра, а е учение на абсолютна свобода. И анархистътъ, който живѣе въ небето, е въ правия пѫть. А когато човѣкъ придобие абсолютна свобода на своята мисъль, не е анархистъ. Трѣбва да се признае тази свобода на всички хора, и тогава всѣки е въ правия пѫть. И ние затова сме дошли, да се научимъ, какви сѫ нашитѣ права, какъ да слушаме и кого да слушаме и само тогава ще се върнемъ на небето и ще бѫдемъ достойни негови граждани. А докато не приемемъ това, дълго врѣме ще живѣемъ въ пансиона и ще приемаме любовни писма! И ще ви се каже: „синко, ти още не си свършилъ, а като свършишъ, върни се, синко, съ дипломата си.“ На всички васъ, които сѫ свършили пансиона, азъ ви пожелавамъ „добъръ пѫть“, да се върнете при Баща си и Майка си и да имате едно отлично угощение.

„Слушайте него!“

* Бесѣда, държана на 12. III. 1922 год. въ гр. София.

–––––––––––

[*] Ев. Матея — 17; 5.

СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 20 МАРТ 2022 г.  –  ОНЛАЙН

“Новото учение, което сега иде от Господа, е туй учение. То иде сега от Извора. Не мислете, че то е в Библията — в Библията има само формулите. А сега Божественото Учение идва от Господа чисто!

 Учителя

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Ще започнем днешния наряд с песента “В Начало бе Словото” и ще продължим с повече молитви, предвид небесните знаци, земните събития и пролетното равноденствие. /Слънцето ще влезе в знака Овен днес в 17.33 ч. и новата духовна страница ще отворим/. Молитвите са следните:

ДОБРАТА МОЛИТВА

МОЛИТВА НА ИЗБРАНИТЕ

Господи, укрепи този народ, укрепи го, дай му мъжество.

Укрепи духа му, дай му воля, упование, надежда в Тебе, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето.

Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си име, с което си знаен през всичките векове.

Направи да се освети името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти си само един, в когото няма измяна и който си всякога силен да помагаш и да избавяш.

Разпръсни враговете, Господи, от пред лицето Си.

Ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело.

Ти, Господи, сам действай сега с крепката Си ръка.

Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме.

АМИН!

МОЛИТВА ЗА ПРЕУСПЯВАНЕ НА ДЕЛОТО БОЖИЕ

Господи, озари цялото човечество и духовната верига с Твоята Светлина и Сила. Нека цялото човечество да възприеме Христовото учение.

Всички да повярват, че Ти съществуваш!

Нека идеята за Бога възрасне във всички души! Тия, които проповядват безбожието, нека станат приемници на Твоето Слово и всички неверующи да станат верующи!

Господи, ние усърдно Ти се молим Твоята Божествена Милост да залее цялата Земя и Твоята Божествена Любов да изпълни всички сърца.

Господи, озари със Своята Светлина всички народи и техните водачи, за да се хармонират и спогодят по всички въпроси, за да се въдвори на Земята Твоят Мир, Господи! Господи, да стане побратимяване между всички народи по лицето на Земята. Господи, внеси живот, светлина и подем по всички кръжоци на Всемирното Бяло Братство по целия свят.

Амин!                                               

МОЛИТВА НА УЧЕНИКА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА СЛОВОТО

Господи, дай ми сила, способности и възможности да работя за Твоите Дела.

Научи ме, Господи, да любя, както Ти любиш, и да работя, както Ти работиш.

Ти люби чрез мене!

Помогни ми да намеря всички готови души и ме научи какво да им говоря.

Ти, Господи, им говори чрез мене, чрез Словото Си.

Ти ме прати при тях и тях прати при мене, за да оповестя Словото и Славата Ти.

Научи ме да вървя по пътя на Великата жертва.

Амин!

МОЛИТВА ЗА МИР – СВЕЩЕНА ЗАПОВЕД

Господи, ние сме служители на Твоето Добро. Готови сме да изпълним Твоята Воля. Желаем доброто на цялото човечество. Твоят Божествен Мир да залее цялата земя. Твоята Истина да просвети всички управници. Твоята Велика Любов да обедини всичките човеци и да ги направи свободни. Всеки да бъде достоен, смел воин пред Отца и да изпълни възложената му работа.

Амин!

Заб.: Тази молитва трябва всеки ден да се произнася поне два пъти – на обяд и вечерта в 21.00 ч.

Ще завършим наряда традиционно с Господнята молитва, а сега ще продължим със започнатата вече тема от предишния път за окултните ученици и за техните правила в Школата ва Учителя:

       Външната среда в България е чрезмерно груба. При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменя средата на Школата. Тези хора около вас не могат да помислят нещо хубаво за Школата. Те не могат да помислят, че в Школата се учи нещо велико. Те мислят, че в Школата се вършат оргии. И поради хвърлянето на тази нечиста мисъл, трябва да се направи някоя ограда, щото всички лоши мисли да се отблъснат.

Дисциплина ви е потребна, за да спестявате време.

Експедитивни в мисленето. Казано и свършено, да няма умуване и протакане. Без: ама нямам време. Няма да отлагате работата дори за след половин час, а по божествен начин ще изпълните веднага.

Учете се от по-старите, но вижте първо дали техният плод е узрял. Ако плодът е хилав, очукан, стипчив -–по-добре е от този плод да стоите далеч.

Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни.

Когато при вас има една сестра – ученичка, вие трябва да я пазите като очите си; ще бъдете великодушни, нежни в отношенията си, мислите и желанията си. Също сестрите към братята-ученици, да бъдат много нежни и деликатни, да ги почитат и уважават, да бъдат внимателни към техните души. Сестрата да погледне брата в очите и да каже мислено: изпращам ти моята любов, моята светлина и свобода.

В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина.

Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате.

Да се женим или не? – Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца на едно място, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят – два духа на едно място, а като влезете в Бога, съставлявате едно единство.

Ако е по отношение на тялото, днес хората женят телата. Съединят едно тяло с друго и това наричат женитба, както две стаи ги съединяват с една врата, през която господарят влиза от едната стая в другата. Между тези две стаи трябва да има врата. Стаите без господар нищо не са сами по себе си. Да не мислите, че като не сте женени, сте чисти или пък като сте женени – нечисти. Пияницата е нечист. Този, който само яде и пие, е нечист.

Страхливият е нечист. За женитбата въпросът е решен: двама души да се съединят и да изпълнят волята Божия на Земята.

Вашите отношения трябва да бъдат чисти, да сте образец на новото учение, да сте свободни, сериозни, скромни по сърце, светли по ум, свободни и естествени.

Ако идвате при мене и сте нечисти, ще се стеснявате и ще криете греховете си. Туй усилие на волята образува дисхармония, дисхармонични вибрации, които се фотографират в моя апарат. Лъжата се фотографира веднага. Всички ваши мисли, чувства, желания и действия, каквито и да са, се отпечатват. Няма скрито покрито.

Докато вършите една работа, ще бъдете сериозни, щом я свършите, ще се веселите.

Мълчанието показва работа, голяма деятелност. Веселието показва, че задачите са решени.

Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютна необходимост за всеки ученик.

Да се движите отмерено, спретнато, стегнато, не отпуснато, да няма никакво клатушкане, главата да е изправена, погледът ясен и чист. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Всяко нещо, което правите, да бъде обмислено и красиво, музикално. Кривото рамо, наведената глава, гърбицата да се изправят.

Едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога да не се втиквате между тях, като клин. Ще стоите настрана.

По няколко пъти на ден ще се измивате с мисъл: всичко нечисто да се измие, да се махне навън. Ще си кажете: тъй както ръцете (краката, тялото) се измиват, искам моето сърце да се очисти, моят ум да просветне, волята ми да стане диамантена. (пръсти събрани, духване встрани и надалеч).

Когато сте вън от града, на чист въздух, гологлави ще ходите, шапките в ръце, но в големите горещини и студове ще носите шапки.

Всякога, когато ученикът дойде до известна фаза на развитие, той се подлага на известни изпитания.

Ученикът се въздържа от изобилно хранене и често пости.

Ученикът никога да не говори за неща, за които не е сигурен дали са верни или не.

Учителят трябва да знае, а ученикът да е подготвен.

Никой Учител не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учителят ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата си, които са в нея.

Ученикът всякога трябва да придобива знания и да работи за трима: първо за Бога, каквото остане, да внесе в банката на ближния си и каквото още остане, да внесе в своята банка.

Ученикът е свободен, когато учи.

Окултният ученик знае закона за примиряване на противоположните елементи в природата, знае как да примирява противоположните сили в себе си.

Ученикът винаги трябва да е разположен.

Като дойде отчаянието – учете.

Като дойде неверието – учете. При всички отрицателни състояния – учете. Страданията са един материал, върху който ученикът работи.

Сега се искат ученици, които помнят и знаят.

Ученикът има за задача да живее без закон. Той е сам закон на себе си. Няма какво друг отвън да го съди.

Един ученик може да работи със своя Учител, само когато има постоянни общения с Него.

Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта. Болният не може да бъде ученик.

Окултната школа е система от методи за самовъзпитание. Всяка окултна школа способства човек да познае себе си – какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и воля.

Във всички религиозни общества и в окултните школи, учениците дойдат ли до Любовта, мъчно се справят с този закон.

Дрехите на ученика са много прости. Не са дрехи като за бал.

Ученикът трябва да бъде готов да се жертва за учителя си и учителят също да бъде готов да се жертва за ученика си.

Учителят е възможност за повдигане на учениците си, учениците са възможност и условие за повдигането на Учителя. Само при такива ученици Учителят може да внесе своето знание и да се повдигне. Внася се тогава една вътрешна хармония между тях. Няма по-хубаво състояние от това да бъдеш ученик.

Ако един учител се влюби в ученик или в учениците си, той се е спънал. Ако един ученик се влюби в Учителя си и той се е спънал.

В новото учение всеки трябва да служи на другите.

“Махар Бену” е песента на Ученика, който най-добре учи и прилага всичко.

Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си?

Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш.

Ако мислете, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите.

Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина.

На някой от вас като не му върви, казва: аз ще напусна Школата.

В която Школа и да влезете, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. По-дълго време тогава ще учите. Във всичките школи крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това позанание може да го добиете така лесно. По някой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнете в злато. Докато дойдете до положението да превърнете желязото или среброто в злато, изискват се време и познания.

Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. Не трябва да влизаш нито да ти влизат в мислите и чувствата. Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода.

Ученици сте на една Божествена школа, а мислите само за обикновени работи, за това, което не може да донесе щастие.

Да имате къща, да градите къща, това е за хората в света предметно учение. За учениците трябва друг градеж. Учениците имат друга работа. Един ученик щом е в училището, а поиска да гради, той нищо няма да научи.

Единственото същество, до което ученикът може да се доближи, е Бог.

Вие от тази Школа за сега по-велика никъде не можете да намерите. Тази Школа е десет пъти по-хубава от Питагоровата школа. Опитите и изпитите там ги провеждаха изкуствено, а сега тук всеки ден, още със ставането сутрин, ви изпитват. И час не минава без да сте минали без изпит. Онзи, когото изпитват, да се радва, че го изпитват.

Тия духове, които са подигравали едно време учениците от древните школи, днес вас ви подиграват. Ще ви кажат, че умът ви не е на място, че сте извеяни, смахнати, че не мислите правилно, че се заблуждавате и вие всичко трябва да изтърпите спокойно, все едно, че не се отнася до вас.

Скръбният не може да бъде ученик.

Скръбният е егоист, той мисли само за себе си.

Самовладеенето е много важно нещо в една Опитна школа. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине малко време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш и казаното да е на място.

Учениците в една Окултна школа са най-добрите правила един за друг. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте необходими един за друг.

И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите. Само по този начин той може да расте и се развива правилно.

Като ученици ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, ще изгуби Светлината си.

Когато се намери пред прага на Окултната школа, било като редовен ученик или като слушател, той трябва да знае следното:Най-добро време за медитация е сутрин и при всяко хубаво разположение на духа.

Всички задачи и упражнения, които се дават в Школата, трябва да се изпълняват съзнателно, а не механически. Задачите и упражненията имат за цел да повдигнат съзнанието на ученика, и ако не се изпълняват с любов и разбиране, нищо не може да се постигне.

Който иска да учи, непременно трябва да има светла и чиста мисъл, за да възприема. Така, както ви гледам, всички до един сте ученици, но в забавачницата. Много малко хора виждам духовни.

В забавачницата има всички елементи на бъдещата наука.

МИЛИ ПРИЯТЕЛИ, 

Днешната неделна беседа за прочит и размисъл е:

“ТВОЕТО СЛОВО”.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ! 

Твоето Слово

„Освети ги чрѣзъ Твоята Истина, Твоето Слово е Истина.“

Ев. Йоана – 17:17

Този стихъ е единъ отъ дълбокитѣ, единъ отъ великитѣ стихове на Евангелието: той съдържа такъва грандиозна истина, която мѫчно може да се опише. Само природата е майсторъ, тя има тая възможность — голѣмитѣ работи да ги прави малки и малкитѣ голѣми. Слѣдователно, за да може човѣкъ да разбере този стихъ, неговата душа, или неговиятъ умъ, или неговиятъ духъ трѣбва да бѫде въ състояние да разбере, какво е искалъ да каже Христосъ: „освети ги чрѣзъ твоята Истина, твоето Слово е Истина.“ Не че думата „истина“ е вамъ непонятна, но дѣ я употрѣбявате? Казвате: „ти говоришъ ли истината?“ „Туй нѣщо, което казвашъ, истина ли е?“ Но когато дойдемъ въ божествената школа, ние не боравимъ така отвлѣчено съ нѣщата, но трѣбва да ги разбираме конкретно, да разбираме тѣхното отношение. За примѣръ, ако вземемъ думата „вода“, ще кажете: кой не знае какво е вода? Но ако вие попитатъ рибитѣ, които живѣятъ въ водата, какво нѣщо е тя, тѣ ще ви кажатъ: „водата е една течность, въ която ние живѣемъ“, и нищо по-вече! За какво може да служи тази вода, тѣ не знаятъ. Рибитѣ не знаятъ нищо за парата — че водата може да се прѣвърне въ пара. Рибитѣ не знаятъ, че тази вода може да разхладява хората и растенията въ тѣхната жажда, това е още непонятно за тѣхъ. Когато нѣкой каже „истина“, ако си риба, разбирашъ истината като риба, и ще кажешъ: ние живѣемъ въ истината. Павелъ казва: „ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Какъ? Като рибитѣ ли? Едно врѣме хората сѫ живѣли като растения и като риби въ Бога, а сега сме по-умни, живѣемъ и се движимъ въ Бога. А има други, които живѣятъ привидно, като рибитѣ въ водата. Които не разбиратъ тази философия, ще кажатъ: „това е отклонение, това е еретичество“. Тѣ мислятъ, че нѣщата въ свѣта може да се изтълкуватъ само по единъ начинъ. Тамъ е заблуждението. Животътъ има критерий или мѣрка за разбиране. Всички сѫщества, наредени въ тази лѣствица въ низходяща степень, отъ човѣка на долу, всички животни, млѣкопитаещи, риби, мекотѣли, дори до растенията, кристалитѣ и т. н. т. иматъ критерий. И сега мислите, че разбирате живота! Кристалитѣ, казвате, сѫ мъртви. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Кристалитѣ сѫ толкова далечъ отъ насъ! Отъ чисто астрономическо гледище, нѣкои звѣзди сѫ толкова далече, че не можемъ да забѣлѣжимъ, че тѣ се движатъ по небето, а онѣзи астрономи, които се занимаватъ съ това, казватъ: тѣ пѫтуватъ съ грамадна бързина, а при това, ние не можемъ да забѣлѣжимъ това движение. И, слѣдователно, отъ наше гледище, казваме : „тѣ сѫ неподвижни“. Прѣдмети, които се движатъ и сѫ близо, движението имъ се забѣлѣзва, а прѣдметъ, който се движи, но е по-далече, неговото движение се забѣлѣзва по-мѫчно и се показва по-мудно.

Сега, когато ние питаме: какво нѣщо е истината? Е, истина е това: млѣкото ти чисто ли е? Е хубаво, ако млѣкото ми е чисто, това истина ли е? Казва нѣкой: „кажи ми тази дума истина ли е?“ „Тази дума прѣдставлява ли истината?“ Азъ тълкувамъ, когато нѣкой каже: „ти говоришъ ли ми истината?“ Азъ подразбирамъ слѣдното: ето какво е скрито — когато нѣкой човѣкъ ме пита, този плодъ на слънцето ли е узрѣлъ? Ако плодътъ е узрѣлъ на слънцето, подъ силата на слънцето, какво ще стане? Създаването на този плодъ не може да се обясни само съ свѣтлината, съ силата на слънцето. Е, какво е истината? Узрѣлъ ли е плодътъ въ истината — туй се разбира. Но какво нѣщо е истината? Истината, това е насока, въ която ние се движимъ, пѫтьтъ, по който ние се движимъ— това е истината. Че туй е така, Писанието казва: „глава на твоето Слово е Истината“, а ние знаемъ, че всички движения вървятъ все къмъ главата, и на горѣ, и на долу, ние всѣкога изхождаме отъ главата. Главата ни показва насоката, и когато кажемъ, че нѣкой човѣкъ има глава, разбираме, че той има насока, цѣль, къмъ която се стреми. Нѣкой казва: „ти вѣрвашъ ли въ истината?“

Изисква се нѣщо по-вече, отколкото да имашъ цѣль, но азъ казвамъ: ти движишъ ли се къмъ истината? — „Движа се“. Но какъ, въ крѫгъ ли или въ права линия? Въ градинитѣ има коне, които се движатъ само въ крѫгъ. Казва нѣкой: „азъ се движа въ истината“. Какъ, въ крѫгъ или въ права линия? Коньтъ и той се движи, изважда вода и полива градината. Какво е свършилъ? На другия день пакъ се движи, извършва една сериозна работа. Ако го питаме, какво върти, ще отговори: „едно колело“. Е, туй колело какво отношение има къмъ тебе? — „Азъ не зная, моятъ господарь знае“. И тогава ние, съврѣменнитѣ учени, културни хора, знаете ли на какво мязаме?—на единъ конь, който е служилъ 30 год. въ такъва една градина, бахча я наричатъ, да полива зеле и пиперки и слѣдъ 30 год. господарьтъ му билъ тъй благороденъ, че казалъ: „отъ менъ да замине, хайде на стари години, тамъ на ливадата да пасе и тъй да си умре“. Обаче, коньтъ не билъ доволенъ, слѣдъ като се напасвалъ и дохождало врѣме, той отивалъ пакъ на туй мѣсто и се въртѣлъ, и слѣдъ туй пакъ се връщалъ на ливадата да пасе. Туй доброволно вече вършилъ коньтъ. Та и ние, когато ни освободятъ отъ нашитѣ разбирания, пакъ се въртимъ наоколо и мислимъ, че вършимъ нѣщо. Туй въртене още не е философия. Всичкитѣ нѣща се движатъ въ крѫгъ, въ вселената всички нѣща се движатъ само по една вѣчна линия. Ако земята се движи по единъ крѫгъ около слънцето, а слънцето се движи около другъ крѫгъ, пъкъ той около трети и т. н., значи, движение въ движение имаме, то е насока на една права линия, а правата линия е насока къмъ истината. Значи, всички се движимъ къмъ Бога. И тогава питатъ хората: „що е Богъ“! За Бога ние имаме двѣ понятия: когато излизаме отъ Бога, ние го разбираме като ограниченъ въ себе си, т. е. безграничното, което се ограничава въ себе си, — тогава разбираме Бога като ограниченъ. А като започнемъ живота си и отиваме къмъ истината, т. е. отиваме къмъ безграничното, вѣчното, слѣдователно, къмъ онуй, което е безъ граници, безъ начало и безъ край. Слѣдователно, истината е насока къмъ безграничното  и безначалното, което има връзка съ ограниченото. Е, какво разбрахте вие отъ това? „Гранично, безгранично, безначално“, що ни ползува това? Какво е това? И тогава ние се намираме въ положението на онзи козелъ, който се хвърлилъ въ единъ трапъ, подмаменъ отъ една лисица. Лисицата влѣзла въ единъ курникъ, пъкъ като издавила 10-15 кокошки и взела да ги носи, не виждала напрѣдѣ си, та паднала въ една голѣма яма. И като паднала, гледала на вънъ и казала: „тази работа е лоша за менъ“. Седѣла 2—3 деня, най-послѣ минава единъ козелъ. „Какво търсишъ тукъ?“ пита я той. — „Аа, какво, горѣ ми бѣше много топло, пъкъ слѣзнахъ тукъ да се поразхладя, тукъ е отлично мѣсто за живѣене“. — „Може ли да слѣзна и азъ?“—“Какъ не може, може!“ Хопъ, скочилъ козелътъ вѫтрѣ. Той ималъ голѣми рога. Лисицата се покачила на гърба му, послѣ на рогата му и изкочила отъ трапа. Тя се освободила, а козелътъ останалъ дежуренъ на нейното мѣсто. Та сегашнитѣ хора, като ни разправятъ за истината, ние влѣземъ въ трапа като козела, а тѣ се качватъ на нашата глава и излизатъ навънъ. Всѣки говори за истината, докато се освободи. За примѣръ, онзи, който заема пари, казва: „вѣрвай ме, азъ съмъ честенъ човѣкъ, ще ти ги платя на врѣме, ти вѣрвай въ думитѣ ми“. И той му повѣрва и даде паритѣ, но послѣ онзи го нѣма.

Сега, когато дойдемъ до другитѣ обществени положения, всички ние обѣщаваме: майкитѣ обѣщаватъ, мѫжетѣ, женитѣ, учителитѣ, все обѣщаватъ. Казвамъ: обѣщаватъ, но никой не изпълнява, а нѣкои забравятъ. А отъ това забравяне въ свѣта произтичатъ нашитѣ страдания. Защо? Понеже всички ние влизаме въ единъ великъ божественъ организъмъ. Всѣка една душа, всѣки единъ индивидъ въ свѣта играе важна роль въ този божественъ организъмъ и само човѣкътъ, който има истината вѫтрѣ въ себе си, знае насоката на своя животъ. А тази насока каква е? Тази насока въ религията наричатъ Богъ. И тогава спорятъ за Него. Въ Писанието се казва: „Бога никой никога не е видѣлъ“. Само единородниятъ синъ, който е излѣзълъ отъ пазвата на Отца, той ни го е открилъ. А този единородниятъ синъ, кой е? Това е Любовьта, която е излѣзла отъ Бога, тя ни го е изявила, и тази Истина, която е излѣзла отъ безграничното, тя е направила нѣщата ограничени. И граничното, тя го е изявила. Слѣдователно, трѣбва да разбираме, защо главата и сърцето иматъ извѣстни съотношения. Ако питате: защо сърцето постоянно се свива, то е, защото то работи за главата, къмъ което праща кръвьта. Защо не главата, а сърцето е мѣстото на любовьта? Любовьта работи за главата, а тя е глава на истината: „глава на твоето Слово е Истината“. Слѣдователно, всички наши мисли и дѣйствия сѫ насочени къмъ това — да познаемъ истината. И тогава Писанието казва: „когато познаемъ истината, ние ще бѫдемъ свободни.“ А въ какво седи свободата? Свободата седи въ това—да живѣемъ въ безграничното! Ако ходишъ по земята, ти можешъ да се спънешъ и да паднешъ, но ако хвръкнешъ като една птичка, дали можешъ да се спънешъ? Прѣдстави си, че може да пѫтувашъ съ крилата на единъ ангелъ въ пространството, или съ мисъльта на единъ ангелъ, въ тази велика вселена, какви ще бѫдатъ вашитѣ понятия за нея? Ние толкова сме издребнѣли, че мислимъ само, за какво? Сутринь „истината“ за насъ седи въ това: какво ще ядемъ, и туй, което ще ядемъ, дали ще ни даде сили да свършимъ работата, и работата дали ще ни даде нѣкакъвъ приходъ, парички ще спечелимъ ли, ще можешъ ли да живѣемъ щастливо? Всички хора все планове кроятъ, щастливо да живѣятъ. Ако ние говорѣхме за истината, тѣ ще кажатъ: „не ни говорете сега за тия отвлѣчени нѣща, а като станемъ богати“. Но тѣ не знаятъ, че цѣлото имъ богатство, тия тѣхни пари, се обусловятъ отъ истината, понеже всѣка една частица отъ нашия организъмъ, колкото и да е малка, има своето движение и своята насока. Сега ще ви дамъ едно малко опрѣдѣление: защо не трѣбва да се яде свинско месо или нѣкои меса – не трѣбва да се ядатъ, говеждо месо или свинско. Азъ ще се спра на свинското, защо не трѣбва да се яде. Психологически ето какъ седи въпросътъ: понеже клѣткитѣ на свинята сѫ крайно индивидуализирани, когато тия клѣтки влѣзатъ въ нашия организъмъ, ние трѣбва да харчимъ два пѫти по-вече енергия, за да ги запазимъ. И който яде свинско месо, лесно заболѣва, понеже тия свински клѣтки по нѣкой пѫть не работятъ, и тогава стомахътъ спира. За туй ние наемаме работници отъ вънъ. Не е ли умно? Ама ако наемешъ стотина работници и нищо не работятъ, струва ли си да ги наемешъ? Защо да ги наемешъ? Ще платишъ, безъ да ти свършатъ работа. Ще кажете: „какво да правимъ тогава?“ Не наемай работници отъ свиня да ти работятъ. Отъ картошкитѣ, отъ житцето, отъ морковитѣ, отъ зелето, отъ пипера, отъ магданоза, отъ гулията, отъ крушитѣ, отъ черешкитѣ, отъ това-онова, ще наемешъ тия прѣкрасни работници, които, безъ да платишъ, работятъ отлично и безъ стражари. Тъй седи великата истина! И затуй Писанието казва: „ние трѣбва да живѣемъ много чистъ и святъ животъ“. Сега работницитѣ, които ние наемаме, 10—20 души работятъ нѣкои, гледамъ, на шосето, ама войници съ байонети седатъ, и тѣ работятъ, но не работятъ отъ любовь, пушка има. И гледамъ нѣкой пѫть стражарьтъ като се захласне нѣкѫдѣ, работникътъ избѣга. И казватъ тогава: „еди-кой-си затворникъ избѣгалъ“. Така е и съ свинскитѣ клѣтки, всѣки день все напущатъ и бѣгатъ и затуй казвамъ: въ нашия организъмъ да нѣма затвори! Въ себе си най-първо вие унищожете затворите, въ своя умъ, стомахъ, и всички клѣтки, които работятъ, понеже сѫ разумни, ще работятъ по закона на истината, защото всички се движатъ къмъ Бога.

„Освети ги чрѣзъ твоята Истина“, значи, хвърли свѣтлина въ тѣхнитѣ умове, да мислятъ, за да може да познаятъ истината, и понеже истината е глава на твоето Слово — „твоето Слово е Истина“ — само тогава тѣ ще разбератъ истината. И на друго мѣсто се казва: „ослѣпилъ си ги, за да не се обърнатъ къмъ Тебе и се избавятъ“. Кои хора Господь е ослѣпилъ? Онѣзи, които не разбиратъ Божия законъ. И въ Писанието има единъ стихъ: „и не введи насъ во изкушение“, но тамъ е криво прѣведено, то е: давай ни знания и мѫдрость, да не би съ своитѣ глупости ние да попаднемъ въ изкушение и да страдаме. Тъй е мисъльта: давай ни знания и мѫдрость, да не би съ своитѣ глупости да попаднемъ въ изкушение и да страдаме. И, слѣдователно, ние като грѣшимъ, ще се ослѣпимъ. Сами ще се ослѣпимъ и тогава, когато Богъ ни говори истината, нѣма да го разберемъ. Единъ човѣкъ, за да разбере истината, най-първо неговиятъ умъ трѣбва да бѫде освободенъ отъ всички заблуждения. Тия заблуждения сѫ наши. Когато човѣкъ направи нѣкой грѣхъ и не иска да го поправи, той понѣкога се заблуждава, не вижда своята погрѣшка. Е хубаво, днесъ направишъ едно, заблуждавашъ се, утрѣ направишъ второ, трето, четвърто, но тия заблуждения единъ день ще поврѣдятъ самия твой животъ. Е, да допуснемъ, азъ взема една чашка ромецъ или една чашка ракийка, за да може туй да подѣйствува на моето храносмилане, — тъй съвѣтватъ лѣкаритѣ. Е хубаво, азъ ще видя дали туй мнѣние на лѣкаритѣ съвпада съ мнѣнието на природата. Какво ще каже тя? Като пия винце, стане ми тежко, и казвамъ на лѣкаря. — Слѣдъ врѣме ще стане една промѣна вѫтрѣ. Каква промѣна става? Днесъ една чашка, утрѣ друга и т. н. Мене ми разправяше единъ, че жена му боледувала отъ неврастения. Лѣкари я лѣкували съ пиене, излѣкували я отъ неврастенията, но тя станала пияница. Туй лѣкуване ли е? Питамъ: какво е спечелила тя? Знаете ли на какво мяза това? Азъ ще ви приведа единъ анекдотъ. Единъ турчинъ въ Цариградъ билъ лакомъ за пари, искалъ много пари да спечели. Отива другъ единъ при него и му казва: „що си туряшъ паритѣ въ касата, дай ми 200 лири, азъ ще ти дамъ 100% лихва.“ Турчинътъ му далъ паритѣ и той почналъ да му дава 100%. 6 мѣсеца му давалъ, и послѣ му казалъ: „ти благодаренъ ли си ?“ — Доволенъ съмъ, хиляди пѫти съмъ доволенъ, ами майката на паритѣ кога ще ми дадешъ?“ — „Майката остави я да си върви“. Та мнозина сега казватъ: „слушай, ние ще ти дадемъ 100 %“. Да, 100 ще изядешъ ти, а 100 на мене ще дадешъ. Въ това нѣма никаква философия. И така не се разсѫждава. И въ съврѣменния строй ние постоянно изоставяме майката на страна, не искаме да знаемъ, че вървимъ по крива посока, та търсимъ, че този е виноватъ или онзи. Не, не! Въ всѣко отношение ние трѣбва да знаемъ пѫтя на своето движение.

И това движение не трѣбва да го спираме по никой начинъ. Въ истината не се допуша нито за мигъ абсолютно никакво колебание. Всѣко поколебаване е грѣхъ, защото твоето движение е свързано съ друго движение, може да попаднешъ въ нѣкоя катастрофа: прѣсичане има на тия пѫтища въ вселената. И това е великата философия. Божествената наука ще ни научи да живѣемъ, ще ни покаже кое е глава на истината. На този въпросъ само истината може да даде единъ задоволителенъ отговоръ, да ни направи разумни, да знаемъ защо живѣемъ и какъ трѣбва да живѣемъ.

Въ Америка имало единъ знаменитъ проповѣдникъ, много ученъ, докторъ Гордонъ. Тамъ има църкви демократически. Къмъ демократическитѣ църкви спадатъ методическата църква, а този д-ръ Гордонъ е спадалъ къмъ аристократическата църква, епископалната. Проповѣдва, събиратъ се, слушатъ го, но животъ нѣма въ тази църква. Въ неговата църква ставали много инциденти съ този д-ръ Гордонъ. Единъ день влиза единъ бѣднякъ, сполучилъ да влѣзне въ църквата му вѫтрѣ — тѣ ги наричатъ: „свободнитѣ хора въ религията“. Тѣ сѫ такива, че петь пари не даватъ за хората, когато си изказватъ мнѣнието. Тѣ мислятъ свободно, на никакви правила не се подчиняватъ, и на всѣка църква тѣ сѫ тръне, и американцитѣ ги наричатъ „крянкс“ — т. е. колелото имъ се върти навсѣкѫдѣ, тѣ влизатъ въ църквата безъ да плащатъ. Тамъ се плаща за всѣко мѣсто по 1500 —2000 долари, столоветѣ сѫ плюшени, и тамъ „се служи на Бога много хубаво!“ Влиза единъ бѣденъ и сѣда на единъ столъ. Стопанинътъ на стола го гледа, иска да го изкара, но не може. Пита го: „ти знаешъ ли на кого е това мѣсто?“ — Не зная. Казва му: „това мѣсто е мое“. —Радвамъ се. „Знаешъ ли колко съмъ платилъ? — 2,000 долара“. — „Струва си паритѣ“. Сега, спира се тамъ. Иде проповѣдникътъ д-ръ Гордонъ и започва да говори, каже нѣкой пасажъ, този се провикне: „аминъ, тъй да бѫде“. Всички се смущаватъ, Този казва: „Господи, помогни му да не се спъва, хубаво говори“. Сега този д-ръ Гордонъ разправя своята опитность въ една книга. Обаче, всички тия инциденти не сѫ могли да му дадатъ опитность да започне единъ новъ животъ. Една вечерь той сънувалъ единъ живъ сънь, че проповѣдва въ църквата прѣдъ грамадно събрание, всички мѣста пълни. Иде единъ човѣкъ, нѣма мѣсто заради него. Той му направилъ силно впечатление. Като свършилъ проповѣдьта, си, казалъ: „искамъ да зная кой е този човѣкъ“ и пита: „кой е този човѣкъ?“ Единъ отъ неговитѣ хора казва: „той бѣше Христосъ“. И се събужда. И казва: „Христосъ дойде въ моята църква и за него мѣсто нѣмаше!“ Питамъ ви: въ всички църкви има ли мѣсто за Христа? Той правъ седи!

„Глава на твоето Слово е Истината“. И сега насъ ще ни убѣждаватъ за какво ли не, за всичко друго ще ни убѣждаватъ, обаче, истината, която ще насочи нашия животъ, която ще внесе една нова насока, никой не говори за нея. Всички въпроси, които вълнуватъ обществото, могатъ да се разрѣшаватъ отъ истината. И казва Писанието: „когато ние познаемъ истината, ще бѫдемъ свободни.“ Много естествено е: когато тръгнешъ съ единъ човѣкъ на пѫть, ти ще дѣлишъ съ него всичко, каквото имашъ. Дѣто седнешъ, ще отворишъ торбата си. Българинътъ е много учтивъ: вървишъ съ него, той те храни. Слѣдователно, всички хора, които вървятъ въ истината, въ една и сѫща посока, могатъ да си помагамъ и ще иматъ разположение да ядатъ и пиятъ. Защо не се разбиратъ хората сега? Защото не вървятъ въ Бога. Единъ на лѣво, на изтокъ, другъ на западъ, и търсятъ все идеали. Какви идеали? Никакви идеали нѣма. „Ти да бѫдешъ българинъ!“ Казвамъ: българинътъ остава ли вѣчно да живѣе? Не. „Ама да станешъ професоръ“. Хубаво. Ти като професоръ ще останешъ ли да живѣешъ? „Министъръ да бѫдешъ“. Ще останешъ ли? — Не. Е, тогава? Сѫдбата на всинца ни е да отидемъ въ Орландовци, да влѣземъ въ джоба на попа. Това не е разрѣшение. Никога не влизаш въ попски джобъ! Веднажъ излѣзълъ изъ джоба на попа, втори пѫтъ не влизаш вѫтрѣ Чудна работа! Какво спасение може да има въ единъ попски джобъ? Но това не сѫ разсѫждения, това показва колко леко ние разсѫждаваме. Това сѫ поговорки. Българитѣ казвамъ тъй: „ще влѣзешъ въ попския джобъ“. Защо ще влѣзатъ хората въ този джобъ? Всѣки единъ човѣкъ, който не слѣдва божествената истина, ще влѣзе въ попския джобъ. И този джобъ е много дълбокъ, той е най-дълбокиятъ, най-опасниятъ джобъ. Нѣма по опасенъ джобъ отъ попския джобъ! Този джобъ е гробътъ, тъй го разбирамъ азъ —като те заровятъ, може да плачатъ за тебе, но никой не мисли за тебе. „Иване, защо ме остави?“ Иванъ казва: „защо не ме разровишъ“? Съ години идватъ, плачатъ, но жената казва: „въ попския джобъ си, не те откопавамъ“. Нѣкои казватъ: „като умремъ, ще се свърши всичко.“ Е, питамъ азъ хората: ти умиралъ ли си да знаешъ какво нѣщо е смъртьта? Съврѣменнитѣ хора казватъ: „нито единъ не е провѣрилъ, що е смърть!“ Азъ оспорвамъ смъртьта! Не говорете за нѣща, които не знаете! Умиралъ ли си, за да знаешъ? И сега всички казватъ: „ще умремъ“. Смъртьта подразбира ограничение на живота. Смъртьта — това е най-тежкото ограничение, което животътъ може да прѣдстави, единъ абсолютенъ покой, да нѣмашъ съзнание, да не проявявашъ никаква инициатива. Така опрѣдѣлямъ азъ смъртьта. Като влѣзешъ въ попския джобъ, ти ще влѣзешъ въ най-тежкото робство. И тогава ние казваме: за да се избавимъ отъ смъртьта, трѣбва да се стремимъ къмъ истината, а за да се стремимъ къмъ истината, нашето сърце трѣбва да бѫде пълно съ любовь и да познаемъ Бога като Любовь. И тогава Христосъ казва: „никой не може да дойде при менъ, ако Отецъ ми не го привлѣче.“ Значи, Богъ, като истина, ще ни привлѣче къмъ себе си, а Христосъ ще ни покаже истинския пѫть на туй вѫтрѣшно движение. И каква е емблемата на истината? Въ истината всѣки единъ човѣкъ, какво ще почувствува? Вие когато възприемете истината, нѣма да ви говоря много. Ще ви говоря положително върху истината, толкова, колкото можете да ме разберете. Отчаянъ си, мислишъ да се самоубивашъ. Азъ прѣди нѣколко врѣме привождахъ единъ примѣръ: единъ младъ момъкъ, способенъ, талантливъ музикантъ, се влюбва въ една графиня. Туй го изваждамъ изъ единъ ненаписанъ романъ. Обаче, тя му казва тъй: „условията, при които живѣя, сѫ тъй сложни, баща ми, майка ми по никой начинъ не ми позволяватъ да се оженя, азъ не мога да те взема.“ Той се отчайва. И единъ день той тръгва, свѣтътъ му потъмнѣлъ, загубилъ всѣкаква цѣлъ въ своя животъ и искалъ да се самоубие. По това врѣме, тя, за да го избави, туря си маска на лицето, стига го на пѫтя и му пришъпва нѣщо — авторътъ не дава тия думи: никой не ги е чулъ. Изведнажъ той става бодъръ. Какво му е казала тази маска? Тя е казала една магическа дума, отъ която веднага лицето му свѣтва, той се връща и казва: „отъ сега нататъкъ азъ ще живѣя“. Какво му е казала? — „Азъ те обичамъ и съ тебе ще сподѣля всичкитѣ мѫчнотии въ твоя животъ.“ Слѣдователно, тази графиня — той е Христосъ — когато въ този животъ си се отчаялъ и кажешъ: „азъ свършихъ“, Христосъ, маскиранъ, ще ти пришъпне: „азъ те обичамъ, съ тебе ще сподѣля всичкитѣ мѫчнотии въ живота. Напрѣдъ!“ Тогава ти казвашъ: „има смисълъ“! Защо? Когато е любовьта вѫтрѣ въ насъ, тази вѣчната, безгранична Любовь, ти си позналъ истината. Слѣдователно, слѣдъ като познаемъ истината, ражда се въ насъ една вѫтрѣшна свѣтлина, става ни леко на душата, ние сме като една свободна птица съ крила и тръгваме въ права посока. Първото нѣщо, което трѣбва да намѣримъ, е истината. Питамъ сега: вашата графиня на пѫтя проговорила ли ви е тази истина, тази тайна дума? Туй е едно вѫтрѣшно прѣживѣване, което всички трѣбва да имате. И туй, върху което Господь настоява, е: абсолютно никаква лъжа на ония, които славятъ истината, не се позволява, абсолютно никаква лъжа! Вънка, въ свѣта, можете да лъжете колкото искате. Да лъжете и да ви лъжатъ, но влѣзете ли въ този пѫть, да служите на Бога, абсолютно трѣбва да турите въ ума си истината. А сега какво казватъ българитѣ: „безъ лъжица и безъ лъжа не може“. Лъжица, значи може да се сърба. Лъжа и лъжица нѣкой пѫть както въ английски: „lawer“ и „layer“ сѫ близо. Опасностьта е, съ тази лъжица, ако се засмѣешъ, яденето ще отиде въ кривото гърло и съ тебе ще се свърши. Никаква лъжица! И азъ не зная, който е измислилъ тия лъжици, е билъ много уменъ! И по нѣкой пѫть казваме, че най-силната храна е супата, която хората правятъ, тѣ все супа ядатъ и съ нея започватъ. А природата въ своето меню никѫдѣ не е прѣдвидѣла супа. Супа нѣма тамъ, щомъ идешъ на нейната трапеза, супа нѣма. А ние, първото нѣщо ще изнесатъ супа отъ кокошка, отъ пуйка, пѫдпѫдѫчета, съ малко лимонъ, воденичката изрѣзана вѫтрѣ, и гълтаме ли гълтаме. Гълташъ, ама болести се раждатъ. И сега всичкитѣ духовни, религиозни хора искатъ да се хранятъ съ супа. А Павелъ казва – съ млѣко. И вие, съврѣменнитѣ хора, искате да се храните съ чорба. Казвамъ: въ моето меню супа нѣма. Ябълки има, твърда храна има, а супа? Може да ви кажа дѣ има най-хубава супа.

„Глава на твоето Слово е Истината.“ Слѣдователно, тази чорбеста храна, то е като нѣкой романъ. Четемъ романа, какво става? Нѣкоя героиня се ожени за поетъ, родятъ се дѣца, скарватъ се, развеждатъ се и казватъ: „отлична супа е този романъ!“ Да, това е една първокачествена супа. Нѣма ли нѣкой да напише единъ романъ по другъ начинъ, безъ супа? Азъ още не съмъ срѣщалъ никой романъ безъ супа? За примѣръ, да напише, да прѣкара героитѣ си въ другия свѣтъ, безъ да умратъ. А сега ще кажатъ: еди-кой-си е живѣлъ 70—80 год., че почтено го погребали, турили дървета, цвѣтя и написали: „тукъ почиватъ два велики герои на свѣта“. Кои сѫ тия герои на свѣта? — Които обичаха да ядатъ супа съ лъжица. И защо не се оправя свѣта? Докато ядете супа, нѣма да се оправи свѣта. Здрава, твърда храна трѣбва, която да подложимъ на нашитѣ зѫби, да я дъвчемъ. Ние все чакаме по благодать да дойдатъ дарбитѣ. Господь иска отъ всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, работа и работа. И ако ние страдаме, то е защото не сме работили въ миналото. И Господь те наказва заради твоята лѣность. А на този, който е работилъ, Богъ въздава по-вече, понеже въ миналото е билъ трудолюбивъ. Трѣбва да работимъ въ каквото и да сме положение. Туренъ си слуга, извърши своята длъжность. Единъ день твоето слугуване ще ти даде по-голѣми знания. Богъ е прѣдвидѣлъ за тебе нѣщо по-велико, отколкото ти мислишъ. И ако азъ бихъ написалъ какво ви очаква въ бѫдещия животъ, знаете ли какво би станало съ васъ? Вие бихте напуснали всичкитѣ ваши колиби, бихте напуснали всичкитѣ си работи. Но понеже туй врѣме иде, ще напуснете земята. Но за сега има още малко работа, трѣбва да я свършимъ, да приготвимъ почва и условия за бѫдещето поколѣние, което иде на земята. Пъкъ като се освободите отъ всички тия връзки, ще тръгнете къмъ тази посока, къмъ Истината, и тогава ще разберете какво е казалъ Павелъ: „око не е видѣло и ухо не е чуло, и на човѣкъ на сърцето не е дохождало това, което е приготвилъ Богъ за тѣзи, които го любятъ“. Ще кажатъ нѣкой: „какво е това нѣщо?“ Какво ли? Трѣбва да го видишъ, чуешъ и опиташъ, то не може да се опише! Нѣкой религиозни хора казватъ: „всичко въ свѣта върви къмъ една цѣль.“ Но ти пишешъ само за да нахранишъ жена си и дѣцата си. И Толстой разсѫждава тъй: „ти ще ги нахранишъ, но единъ день тѣ ще умратъ, значи да давашъ по-вече материалъ на смъртьта.“

Сега, вие се борите за 1000 метра мѣсто, карате се и се сърдите, а азъ казвамъ: не си трови живота, единъ день Господь ще ти даде цѣла планета като тази да ти бѫде собственость. Цѣла земя като тази те очаква въ пространството. Защо си дошълъ тукъ? Учи се, учи се, велико наслѣдство имашъ горѣ, съ цѣла една планета ще разполагашъ и ще ѝ станешъ господарь. Вие ще кажете: „хмъ, но кога?“ — Сега, сега, въ този животъ. Ще кажете: „да е сега да го опитаме!“ Туй знаете ли на какво мазя? На вола като му разправяшъ за университетъ, за човѣшка култура, той ще каже: „сламица, сламица, трябва да се наямъ.“ Т. е. ние можемъ да минемъ отъ едно състояние на нашето съзнание въ друго. Нашето съзнание не се ограничава отъ нашето тѣло. Нашето съзнание може да мине въ единъ моментъ, да вземе друга посока, и слѣдователно, да минемъ въ съзнанието на ангелите, то е надъ насъ. Като влѣземъ въ туй съзнание, ще се разшири ума ни и ще влѣземъ въ четвъртото измѣрение, което ученитѣ сега оспорватъ. Значи, има мѣста, дѣто духоветѣ живѣятъ—ученитѣ почватъ да признаватъ, че и духоветѣ иматъ мѣсто да живѣятъ.

И тъй, истината има отношения къмъ нашата глава. И като влѣзе въ нашето съзнание, ще на прави ума ни свѣтълъ, на сърцето ще даде вѫтрѣшенъ миръ, а на мускулитѣ сила. И герой въ свѣта може да стане само онзи, който има истината. Той може да има другъ умъ — не другъ умъ, погрѣшно е това, — но той може да се жертвува и като се жертвува, ще влѣзе да живѣе въ душата на своя народъ. И онѣзи, праведнитѣ, които заминаватъ, като се жертватъ, влизатъ въ душата на своя народъ, и единъ день ние ще обсебимъ свѣта и ще кажемъ:„стига вече тѣзи заблуждения!“ И ще се стремимъ все къмъ великата истина, на която потикъ е любовьта. И всички ваши желания сѫ милиони свѣтове, които се образуватъ и се движатъ, и милиарди системи, които се движатъ къмъ една велика ,цѣль, а тя е истината. „Освети ги чрѣзъ твоята Истина, твоето Слово е Истина“.

И сега, пазете се отъ супата, яжте твърда храна. Трѣбва правилно разбиране за Бога, че той е истина и Любовь. Всички други нѣща въ свѣта сѫ второстепенни. Започнете да мислите за истината. Отъ васъ искамъ: спирайте се всѣки день по 5 минути, отправяйте ума си къмъ истината, 5 минути всѣки день, и тогава въ една година отгорѣ вашиятъ умъ ще придобие други трептения. Ние сега потърсимъ истината, усъмнимъ се, потърсимъ я, усъмнимъ се: „нѣма другъ животъ“! Духовнитѣ хора казватъ: „въ този животъ не може, ама, въ слѣдния животъ“. Други казватъ: „на земята не може да се живѣе чистъ и святъ животъ.“ Ако на земята не можешъ да живѣешъ чистъ и святъ животъ, и на небето нѣма да живѣешъ такъвъ животъ. Такъвъ е законътъ! Той тукъ не знае да свири, че на небето ли ще свири? Това мяза на слѣдното: въ Варна една баба сънувала, че отива на другия свѣтъ, била е 60 годишна, гледа тамъ, че има зелени маси, хора съ бѣли дрехи седатъ и пишатъ, рѣшаватъ нѣщо. Питатъ бабата: „защо си дошла тука!“ — „Е, синко, дойдохъ отъ онзи свѣтъ тука да си поживѣя“—“Знаешъ ли да четешъ“? —“Не зная.“ —“Тогава тукъ само вода ще носишъ.“ Ако вие не знаете да четете и да мислите — вода ще носите. А знаете ли какво нѣщо е вода да носите?

И сега казвате: „Господь е благъ.“ Благъ е къмъ трудолюбивитѣ, които мислятъ, чувствуватъ и изпълняватъ волята му. Но Богъ е много строгъ къмъ ония мързеливци, които казватъ: „Той е, нашъ Баща, ще бъркаме въ джоба му.“ Никакъвъ джобъ нѣма той!

И тъй, азъ ви говоря като на мои братя и сестри. Въ мене нѣма никаква критическа мисъль.

Истината и Любовьта — вложете ги въ живота си и положението ви, каквото и да е, ще се измѣни само чрѣзъ тази Истина и чрѣзъ тази Любовь!

*Бесѣда, държана на 19. III. 1922 год. въ гр.София

СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 26.03.2022 Г. – ОНЛАЙН

       КАКВИ ХУБАВИ ИДЕАЛИ, КАКВА ВЕЛИКА ПРОГРАМА, С КАКВИ ЗАДАЧИ ИЗЛЯЗОХТЕ ОТ НЕБЕТО ЕДНО ВРЕМЕ! ВИЕ БЯХТЕ КРАСИВИ И МОЩНИ, А СЕГА КАТО ВИ ГЛЕДАМ, СЪЖАЛЯВАМ ВИ. И АКО МОЖЕХ ДА ПЛАЧА, БИХ ВИ ОПЛАКАЛ. БИХ ПЛАКАЛ НЕ ЗА ВАШИТЕ СТРАДАНИЯ, А ЗА ВАШИТЕ ЗАБЛУЖДЕНИЯ, ЧЕ НЕ ЗНАЕТЕ КАК ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ НА ЗЕМЯТА, И НЕ ИСКАТЕ ДА РАБЕРЕТЕ, КЪДЕ ВИ Е ЩАСТИЕТО… 

                                                                                                                                                                                                УЧИТЕЛЯ

       ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, НЕКА ЗАПОЧНЕМ НАРЯДА С ПЕСЕНТА “АУМ” И ДА ПРОДЪЛЖИМ СЪС СЛЕДНИТЕ МОЛИТВИ:

1. ДОБРАТА МОЛИТВА
2. ЛОЗИНКАТА ПЪРВА ЧАСТ
3. МОЛИТВА ЗА БЛАГОВЕСТИЕ
4. МОЛИТВА ПОМОГНИ НА СТРАДАЩИТЕ
5. МОЛИТВА ЗА МИРА – СВЕЩЕНАТА ЗАПОВЕД

И ЩЕ ЗАВЪРШИМ С ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА.

ЛОЗИНКАТА –  ПЪРВИ СТИХ

За прославлението и осветяването името на Господа Бога нашего на Земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови името на Господа Иисуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят.

Молитва за благовестие

 Господи, изяви ни тайната на Твоето Благовестие чрез нашия Учител.

Направи ни съвършени да изпълним Твоята Воля.

Да се освети Твоето Име и да се въдвори Твоето Царство на Земята.

Това е желанието на нашата душа.

Тази е нуждата, която усещаме в този свят.

Амин!

24.05.1939г.

МОЛИТВА ПОМОГНИ НА СТРАДАЩИТЕ

       Господи, Велики Царю, ние, които сме Твои раби, запазвай ни всякога под Твоята закрила, защото Ти Си наш Бог и Тебе имаме близко до сърцето си. Освещавай всяка наша работа, благославяй ни, както стори на Твоите ученици.

Дай ни ум и целомъдрие и предпазвай ни от злото. Не ни лишавай от Твоята Благост, защото сме слаби и немощни. Изпълни обещаното от Тебе Царство на Земята и дай Мир и Любов между нашите братя и сестри.

Помагай на нашите страдащи братя и сестри, които Те призовават. В Твоите Ръце предаваме духа си да го пазиш Ти винаги от повреда.

Амин!

МОЛИТВА ЗА МИР – СВЕЩЕНА ЗАПОВЕД

Господи, ние сме служители на Твоето Добро. Готови сме да изпълним Твоята Воля. Желаем доброто на цялото човечество. Твоят Божествен Мир да залее цялата земя. Твоята Истина да просвети всички управници. Твоята Велика Любов да обедини всичките човеци и да ги направи свободни. Всеки да бъде достоен, смел воин пред Отца и да изпълни възложената му работа.

Амин!

Мили приятели,

Предлагам ви да продължим с темата за правилата в Окултната школа, които дава Учителя – трета част, а именно:

Ученикът на окултната школа трябва да работи, без да очаква похвали. Ако от една страна го хвалят, а от друга го укоряват, това нищо няма да му помогне.

Окултните ученици трябва да имат положителни качества, за да бъдат истински ученици.

Да могат всеки момент да анализират чувствата си, да знаят с какъв материал разполагат и така да предвиждат какви резултати ще имат. Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, за да познае Учителя си.

Връзката между Учителя и ученика не е моментална, в даден момент образувана, нито пък е временна. Тя е вечна и съществува от хиляди години. Ако влезете неподготвени в сферата на Учителя си, ще знаете, че неизбежно ви чака смърт. Рибата умира във въздуха – тя не е пригодена към други условия на живот.

Противоречията в пътя на ученика са необходими за неговото физическо, умствено и духовно развитие.

Любовта, знанието, чистотата, милосърдието, смирението на ученика ще се подлагат на изпит ежедневно.

Задачата на Окултната школа е да освободи учениците си от отживели времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им.

Една от задачите на ученика е да намери смисъла на живота си. За да постигне това, трябва да започне да работи върху своето тяло.

Като метод за въздействие срещу гнева, окултната наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания.

Каквато и погрешка да направите, бъдете готови да се изповядвате. От вас се иска единство на съзнанието, светъл ум, благородно сърце, силна воля, здрав гръбнак, да носи. Хилави, болни ученици тук не се приемат.

Като работите съзнателно и с Любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие може да създадете от себе си каквото пожелаете.

Ще живеете и работите, не както светът иска, а както Бог иска.

Нито в една ваша мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш.

Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни.

Правилно е ученикът сам да се изправя.

Като ученици трябва да изучавате окултните науки, без да пренебрегвате официалната наука. Тя е предговор към окултната, която е създадена от онези възвишени разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната срана на живота и природата.

Ученикът трябва да бъде винаги буден и изправен в своите прояви, да не изпуща и най- малките моменти за правене на добро – това значи да прояви Божественото съзнание в себе си. Тогава той придобива благ израз на очите си, лицето му става светло.

Ученикът благодари за всяко изпитание и съзнателно го използува.

Каквото чуете в клас, не го изнасяйте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.

Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученикът се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал. Законът е строг към ученика, но още по- строг към Учителя. Ако Учителят престъпи и на-малкия божествен закон, и с него е свършено.

Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено.

На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.

Послушанието е първото качество на окултния ученик, то е условие за уякване, то усилва вярата му във великите закони на природата, чрез които Бог работи.

Ученикът престава да бъде ученик щом изгуби връзката си с Учителя.

Бъдете внимателни да използвате знанието, което ви се дава. Това знание е необходимо да решавате правилно задачите си и мъчнотиите на своя живот. Така трябва да решавате задачите, че да бъдете пример на окръжаващите. Хората от света трябва да видят в лицето на всеки едного от вас образец на човек без лицемерие и лъжа, човек на дела, не на думи.

Веднъж влезли в Школата, задачата ви е да се справите правилно с кармата си.

Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Окултният ученик трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува и винаги да е готов да прилага.

Задачата на Школата не е да ви направи изведнъж умни и добри. Знанието може да увеличи тревогите ви. Имате мозък от килограм и половина, ограничен ум, а искате да обхванете цялата вселена. Мозъкът на един ангел по интензивност на своите вибрации и по качество представлява съвкупност от мозъците на цялото човечество.

Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание.

Аз наричам младежки окултен клас на вечната младост, на божествената нежност и бих желал да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, чисти, нежни.

Мисля, че ще намерите по три-четири часа на ден такова празно време, което да посветите на новото учение.

Няма да мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които можете да се развивате.

Срамно е ученикът да се обезсърчава.

Проявите ли добри навици, вашият път е отворен. Благородство се иска от всички ви: в лицето, в поведението, в обноските – навсякъде и във всичко да се чете благородство.

Всички можете да бъдете за пример.

На ученика не се позволява да бъде намусен.

Всички окултни школи препоръчват пеенето и свиренето като средства за тониране. Вие трябва да имате висок идеал, с прекрасни отношения помежду си, да се стремите

към естествена етикеция.

Ученикът не се влияе от външните условия, съзнанието е будно, мисълта трезва; без съмнение и колебание върви към своята цел.

Когато ученикът съгреши, добре е няколко вечери подред да спи на борови дъски, без възглавница, да приеме от качествата на бора. Борът внася импулс за растене нагоре, същевременно смекчава характера.

За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста и скромна обстановка, която да не отвлича вниманието му. Стаята да е просто мебелирана, но красива: стол, маса, печка, шише с вода и книги.

Ако имате много знания, а не прилагате нищо, вие ще приличате на земеделец с много земя, но необработена, безводна, без плодове.

Та и вие какво ще се ползвате от четенето на хубави и свещени книги, а нищо да не прилагате.

Като ученици трябва да знаете закона, че в мълчание работите стават по-добре, отколкото при говорене. За една работа се говори само, когато се свърши.

Дружете с хора, с които си хармонирате, ползвайте се от услугите на тези, с които сте в хармония и единство.

Добре е да изучавате астрономия, математика, окултните науки.

Добре е да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за

спане, съзнателно се самовъзпитавайте. Вие сте свободни да работите или не, но ако се откажете от днешната работа, ще изгубите условията на деня.

На ученика е позволено да бъде недоволен само при случай, когато е могъл, а не е приложил добродетелите си .

От теб се иска услуга – направи я. Откажеш ли под предлог, че нямаш време, или нещо друго, ти се свързваш с един отрицателен закон на природата. Против теб се опълчва верига от отрицателни сили, които ще развалят след време твоите планове. Те

представляват подпочвена вода, която бавно, но сигурно разрушава. Ще знаете, че идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не питайте с какво се занимава този или онзи, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се иска да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

От ученика се иска първо Любов и почит, а после вече идва стремежът към учене.

За да натори почвата на своя ум и на своето сърце, ученикът се нуждае от светлината на

Мъдростта и Истината, както и от топлината на Любовта.

Външно и вътрешно абсолютно чисти.

Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте. Ако чрез тях не можете да придобиете вътрешен мир и спокойствие, все едно, че нищо не знаете.

Ако отношенията ви към Бога са изправни, още днес можете да постигнете всичко, каквото желаете.

Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, усилете вътрешните условия, да излезете над средата, която ви подтиска.

Никога не пожелавайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не пожелавайте големи работи, големи радости, защото те носят и големи скърби.

Не приемете ли една скръб, ще ви се прати по-голяма.

Който влиза в младежкия окултен клас, трябва да бъде неженен – външно и вътрешно.

Външно неженен значи свободен от задължения, които семейният живот налага. Вътрешно свободен значи свободен от задълженията на света. Помагайте на хората от света, без да се свързвате с тях. Обичайте ги, без да се свързвате с погрешките им.

Който влиза в младежкия окултен клас съзнателно, той не мисли да се жени, нито за мъж (или жена), нито за света.

Ако умът, сърцето и волята ти не са свободни, все едно, че си женен. Жененият е вързан, не може да върши специална работа.

Целта на специалния клас е да ви върне към първоначалната чистота и девственост.

Разбирайте понятието “девственост” в широк смисъл. Това разбиране се постига чрез дълбока мисъл и възвишени чувства.

Ученикът се отличава от другите по своята чистота и мекота, скромност и сила. Ако той не разнася светлина по целия свят, какво е придобил с учението си?

Когато се хармонизирате вътрешно, ще се хармонизирате и с окръжаващите ви. За да постигнете това, не се спирайте на злото. Като космична сила злото е неизбежно, не се борете с него.

За сегашното ви развитие по-добри условия от тия, които имате, не очаквайте. Като работите с любов и радост, ще ви се дадат по-добри условия.

Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. За да се приложи, първо трябва да се обработи, да се домогнете до вътрешната страна на знанието. Ако не го обработите и приложите, животът ви ще мине напразно.

За ученика физическата, умствената и духовната работа са еднакво свещени и той ги извършва с любов.

Обични братя и сестри ще завършим нашия духовен наряд с беседата: “Които вас приемат”

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Които вас приемат

Който вас приима, мене приима, и който приима мене, приима Тогоз, Който ме е проводил. (Ев. Матей 10:40)

Във всяко учение има основни елементи, основни закони, основни принципи и понятия. Това са положения, които не могат да се менят. Известно е на колко възлизат основните елементи в химията, мисля, че са повече от 70. Някои искат да ги сведат до по-малко. И едното положение е вярно, и другото. Значи хората на света, учените хора, искат всичко да сведат: да сведат фактите към известни закони, а законите към известни принципи, за да могат да обяснят проявленията в природата. Религиозните хора, които считат, че положенията на светските хора са криви, правят едно общо заключение, като мислят, че всичко, което светът учи, е криво. Не е така. В света има много криви учения, но има и много прави. И у религиозните хора има много криви учения. В туй отношение ние не си правим никакви илюзии, т.е. не искаме да се самозаблуждаваме. И знаете ли от какво произтича заблуждението у хората? Заблудата, това е една негативна страна на човешкия ум, на низшия ум на човека, на неговия животински ум. Погледнете кое и да е животно, на което опашката седи надолу. Направете опит: като погледнете котката или вола, те си подигнат опашката. И ние вземаме това за форма и казваме: „Повдигнал си е опашката“. Но защо се подига тази опашка? – Погледнали го. А защо го погледнали? – Похвалили го. А защо го похвалили, за някакво достойнство ли? Казали му: „Ти си отличен поет, като твоите стихове не сме чели досега“. – „А-а, така ли?“ И той си подигне опашката, на другия ден върви другояче. Но ти си същият. Онзи, който те е похвалил, не е внесъл нещо съществено в твоите стихове. Не трябва да се самозаблуждаваш. Сега, аз не отричам похвалата, и тя е на място, но не всякога: по някой път похвалата заблуждава човека. А негативната страна на похвалата е да укорим човека, за да му отворим очите. Някой казва: „Защо ме кориш, защо ме обиждаш кръвно?“ Ако твоите очи са затворени или имат перде, аз ще направя една операция с моя нож, за да падне пердето от очите ти и да виждаш по-ясно. Казваш: „Ама аз виждам“. Да, виждаш, но мрачкаво, а като махна пердето, ти ще виждаш по-ясно. Туй учение, което ние проповядваме, е основано на един вътрешен закон. Ако аз направя тази операция и ти казвам: Ти виждаш ли по-добре? – „Да.“ – Разбираш ли добре? – „Да.“ Тогава моята обида е на място. Ако обаче те обидя и ти кажа: Виждаш ли по-добре? – „Не.“ – Разбираш ли по-добре? – „Не.“, тогава обидата ми не е на място. И тогава ще употребя втория метод – ще те похваля. Казвам тогава: Виждаш ли? – „Много добре виждам.“ – Разбираш ли? – „Разбирам.“ Значи похвалата ми е на място. Тези са общи положения. А когато някой човек ни похвали или обиди, ние трябва да разрешаваме в себе си: Ако този човек, който ме обижда, внася в мен една нова идея и изправи една моя погрешка, тази обида е на място: а ако този човек развали моя мир и с години не мога да се примиря, тя не е на място.

Сега, Христос казва: „Който вас приема“, т.е. той започва отдолу-нагоре. Не казва: „Който приема Бога, после мен да приеме и най-сетне вас“, а казва: „Който вас приема, мен приема, а който мен приема, приема Тогоз, Който ме е проводил“.

А вие често казвате: „Аз не искам да зная за другите хора, аз искам да зная какво Господ е говорил“. Е хубаво, ако Господ е говорил по-напред на един твой брат, на твоите близки, Той два пъти не говори. То е, ако учителят е говорил веднъж, а ти си бил вън, той няма да дойде да говори два пъти на ученика, който е отсъствал. Ще идеш при ученика, който е слушал беседата на учителя или лекцията на учителя, и той ще ти я разправи. Ама ще кажеш: „Как, аз да слушам един ученик, това не мога да го нося“. Щом не можеш да го носиш, ти невежа ще останеш. Смирение трябва. Всеки трябва да бъде на своето място в класа, да чуе какво ще му каже Господ. Мнозина хора казват, че те са слушали Господа. Кой Господ? – „Рече Господ на Господа моего.“ Значи има и един малък Господ вътре в нас, и един голям Господ, Който говори на моя малък Господ. Големият Господ ще проговори на този малкия Господ, пък той на тебе ще го каже и ти ще узнаеш Истината. А туй окултната наука го нарича: висшето „аз“ у човека, пробуждането на „аза“, а християните го наричат: „ангел-хранител“. Окултистите наричат „богове“ тия, които ни ръководят. Има едно Божествено начало, с което ние сме свързани. Туй начало ние го наричаме Христос, Който е вътре в нас. Той е малкият Господ в нас. И някои искат да представят, че Христос е над всичко, все и во все. Не е така. Ако вие искате да узнаете философски, не е така. Христос е началото, в което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: „Никой не може да дойде при мен, ако Отец, Великото Начало, не го привлече“. С какво? – С Любов. Ако във вашето сърце не затрепери тази Любов, Той няма да ви привлече. Аз искам малко да се спрете върху положителната страна на Любовта. Докато вие се съмнявате, докато вие се тревожите, докато вашето сърце е алчно, докато търсите вън славата, всичко в света е отрицателно. Вашата любов е негативна, отрицателна, слаба е енергията ви. Това не е Божествена Любов! И цялата наша култура се създава на тази отрицателна любов.

Ще ви приведа един окултен разказ, за да знаете каква е тази любов, негативната. Тя е отлична любов, но само за четири дена.

Минава един млад вълк, който за пръв път дошъл на земята. Понеже, като се родил между вълците, бил неблагороден, той пожелал да реформира своя род и казал: „Аз съм изпратен от невидимия свят, за да се поправите, защото вашите престъпления са толкова големи, вие толкова много грабите овцете, че е решено да се поправите, трябва да се ограничите и аз ще ви дам един пример какво да правите“. Един ден той среща една млада овца, една мома – тъй: овците не са толкоз възрастни – и казва: „Аз много те обичам, влюбил съм се в тебе, искам с тебе да прекарам целия си живот“. – „Целия живот с мен да бъдеш? Но аз зная какво зло, какви пакости сте нанесли на нашия род.“ – „Не, не, аз ида от невидимия свят да реформирам всичките вълци и ти ще видиш това, на опит ще го покажа.“ – „Е тогава, готова съм.“ Залюбват се, хващат новото учение, тръгват по пътя да докажат, по новото учение, че между вълците и овцете става братство и равенство. Но понеже овцете живеели много далеч, трябвало да пътуват много време. Овцата пасла трева, а вълкът постил. „За любов – казва – издържах пост първия ден.“ Втория ден седят, тя го подканя. – „Не съм разположен, ти си паси, пък аз ще походя.“ И втория ден казва: „Издържах“. На третия ден тя пак си пасе и го кани. На четвъртия ден той казва: „Действително, аз много те обичам, четири дни съм страдал за тебе, но ти обичаш ли ме?“ – „Обичам те.“ – „Готова ли си да се пожертваш заради мене?“ – „Готова съм.“ – „Гладен съм, може ли да те изям?“ Това е то съвременната наша любов. Така е с всички хора, на всички казвам това и всички там се спъвате. Четири дена може, върви, но после – „Нали ме обичаш?“ – „Обичам те.“ – „Може ли да те изям?“ До четири дена всичко добре върви. Божествената Любов обаче е обратна на човешката. И какво ще остане от тази овца? – Само костите, всичкото ѝ месце ще изчезне. Тогава ние ще кажем: „Този вълк колко е бил жесток“. Е хубаво, когато вие вземате една жена, която е била чиста и благородна, майка ѝ, и баща ѝ, и целият ѝ род са вложили най-хубавото в нея, обещаваш ѝ златни планини, обаче като живее тя четири години с тебе, в нейната глава нищо не остава от онова, което е било вложено в нея. Питам: Кой е овцата и кой е вълкът? Този закон се прилага между всички: и за мъже, и за жени; и за проповедници, и за слушатели. Ако аз само ви проповядвам четири години и от вас нищо не остане, то значи, че учителят е вълкът, а учениците – овците. Безпощаден е този принцип. Аз го прилагам и вие го прилагайте навсякъде. Първото нещо: Любовта изисква свобода, свобода, навсякъде пълна свобода. И не само материална свобода. Има друго робство, по-тежко от материалното. Един човек може да работи в една фабрика, но той е свободен да мисли и чувства каквото иска. А има и умствено робство. Еди-кой си автор е казал тъй: Ти искаш да се изкажеш, но не можеш да изкажеш мисълта си. Т.е. ако в материално отношение слугата не може нищо да каже, а само господарят, така и е в умствено отношение. Хората си имат правила. И поетите си имат правила, как да римуват. И всеки поет говори в рими, но поезията не се съди по римата: то е едно от условията в поезията. Поетите трябва да разбират що е поезия: тя е като музиката, хармония трябва да има, и думите така трябва да са наредени, че като прочетеш едно стихотворение на някой поет, да почувстваш едно трептене в сърцето и едно разширение, да станеш радостен и весел. Тъй разбирам аз кой е истинският поет: като прочета стиховете му, ако съм бил наскърбен, да ми снемат тъгата, да се утеша. А онзи поет, който казва: „Каква съдба настана, да сме роби и двама“, такава поезия в окултната наука ние не искаме. Бог е Любов, а в света ние създаваме тази „съдба“. Това робство, това заблуждение са чада на нашите изопачени умове, на нашата философия, на нашите управници в миналото, а не на сегашните. От хиляди години те създадоха това. Свещениците, не сегашните, а на миналото, са внесли всичките заблуждения, които сега съществуват. Сегашните не са виновни, те носят греховете на миналите.

И Христос казва: „Който вас приеме“. Ако ти от Любов не можеш да приемеш брата си, не можеш да приемеш и Христа. Законът е много верен. Ако ти не можеш да дадеш на един просяк един лев, как ще дадеш на Христа нещо повече? Защото Христос като дойде, той ще иска повече. Ако ти не можеш да нахраниш една муха, ако ти е свидно, как ще нахраниш една овца, която ще изяде 1000 обеда на мухите? Ако ти не приемеш брата си, как ще приемеш вечното – Бога, Който ще иска повече? И тъй, Христос казва: „Най-първо ще приемеш брата си“, понеже ние сега вървим по закона на еволюцията, ние ще приемем брата си, след него ще дойде Христос и след Христа – Бог, т.е. пълнотата на Любовта ще се прояви.

Сега ще ви приведа един малък разказ, за две сестри. Едната е била учителка, а другата, по-малката, е служела в къщи. Тази мома, сестра ѝ, събирала пари, за да си накупи книги, да помага на бедните. Обаче сестра ѝ се влюбва в един момък, а този момък не бил хубаво облечен. И какво да направи тя, за да го хареса сестра ѝ – намислила да вземе скрито пари от сестра си, да се облече той хубаво. Дава му парите, направя си той един костюм хубав, взима си бастун, цилиндър, напарфюмира се, влиза вкъщи и тя казва на сестра си: „Е, как, харесваш ли го?“ – „Много добре, харесвам го“, но потърсила парите си, няма ги. Пита сестра си: „Къде са парите?“ – „Не зная, трябва да ги е откраднал някой.“ Туй става сега със съвременните хора. Ние вземаме техните богатства и обличаме ония, недостойните. На този момък не му трябва цилиндър, нито бастун, нито парфюм. На този момък му трябва ум, сърце и воля. Ти като се ожениш, цилиндърът ще се махне. Цилиндър и бастун къща не въртят, и парфюмът – ни най-малко. А при това всички казвате: „Вижте как е облечен“. Прави сте, но трябва да вземете туй обличане вътрешно: вътре той облечен ли е с едно благородно сърце, с една силна воля, на която ти всякога можеш да разчиташ? Туй е то същинското обличане. А ние сега приемаме културата на този свят, но не и великото, не вървим по Христовия закон. А в какво седи съвременната култура? Тя почива абсолютно на човешкия егоизъм, който след четири дни ще ви озоби и оголи, и вие ще станете само голи кости. Ако туй не е вярно, нека излезе някой да каже, че не е тъй. Тогава проверете го. И аз имам един цяр за света – един закон, който моят Господ, на Когото аз служа, ми е дал да го дам на света, т.е. не на света, а на вас. Аз искам, като ида в света, да постъпя според Христа. Искам, най-първо, вас да приема, своите малки братя, на вас ще го дам. Но вие ще кажете: „Ние ли сме най-благородните?“ Аз не започвам с най-благородните, а с най-калпавите, с хромите, клосните, прокажените, с всички, които са изхвърлени. Ако аз не съм в състояние тях да приема, да им дам Любовта си, с мен въпросът е свършен. Щом приема вас в сърцето си и ви дам този закон, тогава ще дойдат „по-благородните“: като свърша с вас работата, тогава ме чакат другите, „по-благородните“. Там е Христос. И с благородните зная как да се отнеса. Хвалят се учените хора, че и те имали наука, но ние можем да се разговаряме и с учените хора, с професорите и философите – ние и с тях имаме начини как да постъпваме: с доказателства и прочие. После ще дойдат управляващите, които имат силата. И ние имаме сила, и с тях ще бъдем на друга нога, с друг език ще говорим. Но ако аз мина и оставя вас и ида право при тях, и вашата работа е свършена. И ако те ми кажат: „Ти защо правиш това?“, моят Господ ми е казал, най-първо, на най-малките братя да дам делът, че после на другите. Ще кажат: „Ама не знаете ли, че ние сме благородни?“ Зная, зная, но ако вие сте благородни, ще се радвате на моята постъпка и вие ще направите същото, напуснете местата си и елате да помагате. И сега седят някои в църквата и казват: „Отишъл да говори на простаците, при нас да дойде“. – Да, но вие ще ме разберете криво: колкото разбрахте Христа преди 2,000 години, толкова и мене ще разберете. Аз не се лъжа, и ще им кажа: Когато аз излязох от небето, Христос ми каза: „Погледни моите ръце, онези „благородниците“ още не са изменили характера си, те са все същите“. – Защо? – „Защото не са приложили още моя закон на Любовта.“ И ако те биха приложили закона на Любовта, между всички църкви на християнския свят трябваше да царува мир и съгласие. Има ли го туй съгласие между всичките? Няма го. Даже между правоверните, дето проповядват едно и също Евангелие, каквито са евангелистите в Америка, не си ходят в църквите. Един проповедник не може да отиде в друга църква, защото догмите, възгледите им се различават в някои маловажни точки. Тия хора комарът прецеждат, а камилата поглъщат. И следователно на земята ще започнем с малкото и ще свършим с великото. И Библията казва: „Най-първо, Бог направил човека по Свой образ и подобие“. Аз няма да се спирам да ви обяснявам стиха. Той съдържа една велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно. И второ, казва, Бог направи човека от земя и пръст и вдъхна му живо дихание. Туй показва неговото произхождение, не на неговия дух, а произхождението на неговите страсти и желания и на неговия низш ум, на животинското в него. Значи хората ще имат друга еволюция, ще тръгват по реда на минералите и растенията. И следователно Божественото и животинското са свързани едно с друго, и едни почват със стария човек, а други с новия човек. И Павел казва: „Кой ще ме избави от този закон на плътта?“ Кой закон? – Животинският закон. И после казва: „Благодаря, че добих туй знание“. Как? – Чрез закона на Любовта. Защото само Любовта може да ви освободи. И само Любовта, като влезе като една сила във вас, вие няма да напускате дома си, но ще бъдете толкова силни, че всичко под тези трепети ще се разтопи: всички тия въжета, железни вериги, с които сте обвързани, под огъня на тази Любов ще се стопи и вие ще бъдете свободни. И ако аз проповядвам за Любовта, то е, за да може тази Любов да разтопи вашите вериги. А аз виждам много вериги около вас. И съм правил не един опит, а два, три, четири, пет, шест и прочие и всички са верни. Някой казва: „Защо с един се отнасяш любезно, а с други не?“ Аз ще ви кажа защо: с болните хора се отнасям много любезно, ще погладя такъв човек по лицето, после мекичко ще му поговоря, като на приятел, и ще му кажа: Ти ще оздравееш. Представете си, че аз съм един лекар с видно обществено положение. Влизам в едно семейство, дъщерята красива, със завършено образование. Какво бихте помислили за мен, ако аз започна да я гладя, милвам и целувам, нали ще ме считате за умопобъркан човек? Но понеже не бих желал да ме наричат човек без характер, ще седна 2–3 метра далеч и ще кажа: „Моите почитания“, а вие ще кажете: „Колко официално се държи, виждате ли го този лицемер“. Казвам, ако вашата дъщеря дойде един ден на мястото на болната, аз ще постъпя по същия начин, но понеже сега е здрава, аз не мога да приложа друг начин. Най-първо трябва да направя операция. Кога ще дойде операцията? Болният трябва да стане. И Писанието казва: „Умните хора трябва да оглупеят съвършено, за да намерят Бога“. Единственият път е и вие да „оглупеете“, т.е. да повярвате в Любовта. Да не вярвате в сегашната култура, че тя ще може да ви спаси. Някой техник ще изработи някоя картечница, която може да изхвърля 25,000 куршумчета в минутата, и тогава казват: „Туй е за благото на народа“. Някой химик измислил някоя отрова, от която да умират много хора, и казва: „Ще ги накарам да треперят от нашето изобретение“. И всичко туй ние похваляваме! Сега има отрицателна философия колкото искате. Някой адвокат, който знае законите, може да направи кривия прав. Други искат да убедят младото поколение да влезе в църквата. В коя църква? В църквата на лъжите? Но това не е църква! Аз ви говоря искрено: Христовата църква е църква на Любов, на мир, на Мъдрост, на Истина, дето хората са братя и сестри. Това е Христовата църква. Има ли го туй, аз съм първият, който ще вляза в тази църква и ще коленича, ще се помоля и над всекиго ще положа ръцете си. Но само когато вляза в тая църква. Сега искат някои да ме съдят. За какво ще ме съдят? В България свещениците могат ли да ме съдят? За да ме съдят, трябва да бъдат по-чисти от мен и по-умни от мен – не по вашему, казвам на тях, а по Бога, да донесете по-голяма светлина и във вашата светлина да видя, че моята светлина не е голяма. Аз съм готов да я приема. Аз съм готов да приема всяко знание, от всичко се интересувам, аз не съм толкова тесногръд.

„Който вас приеме.“ Опитайте туй учение, приложете го. То може да се приложи във вашите домове. Вие имате деца. Учението е за вашите деца, за учениците, за слугите. Приложете го, ако няма резултат, оставете го настрана. „Като приемат братята си, мене приемат.“ Какво означава този малък брат? Връзката е следната: когато аз реша да приема моя брат, то значи, всичко материално, което имам в този свят, трябва да го дам на вас, моите братя. Аз като дойда при вас, няма да дойда с голи ръце, моята торба ще бъде пълна, аз ще ви дам материали. След това иде вторият процес: когато съм готов туй, материалното, да го пожертвам за Бога, тогава ще дойде Христос, духовното в мен, законът на Любовта. А когато приема закона на Любовта, тогава ще се прояви Духът – Великият Господ. Това значи, че трябва аз да направя първата жертва в света. А пък ако държа къщата за себе си и всичко държа за себе си, нищо не съм готов да дам и при това проповядвам за Любов, тогава нищо не може да се постигне. И казвам: Ако ние не сме готови. Тук Христос е скрил своята мисъл. Ще ви кажа един анекдот из българския живот. Минава един богаташ и гледа на пазара един беден, който си казва: „Нямам нито 5 пари, да имам пари да купя тоя дроб и черва, жена ми ще ги сготви“. Минава един богаташ и го пита: „Какво гледаш?“ – „Гледам този джигер и тия черва.“ Богатият изважда кесията си, развързва я, изважда една турска монета и казва: „Дайте му този джигер, дайте му и червата“. По пътя питат го: „Къде ходи, дядо Стояне?“ – „Ходих по пазара, видях този беден човек, направих един хаир; хайде, рекох, да му купя този дроб и червата.“ И сега нашите добрини навсякъде мязат на добрините на дядо Стояна. Като направят добро, тръгнат с циганина и червата и казват: „Ние направихме добро“. Не, не, с циганина тази работа няма да се свърши. Не е това добро, не е това приемане на твоя брат, а се изисква, най-първото нещо, ние трябва да създадем условия, да си създадем добри тела. Тия наши братя трябва да премахнат всичките си физически недъзи, да поправят тия тела, които страдат по един разумен начин. И след това душите да влязат да живеят в тела хигиенични. А сега ние казваме: „Тъй му било решено, такава му била кармата, тъй му било писано, тъй е рекъл Господ, съдба“. Не, съдбата му не е била такава, Господ не е решил така, а ние сами пишем така. Ние пишем и четем. Ние сме написали нашите четива и казваме, че Господ така е писал.

Та трябва да вложим тази Любов вътре. Аз като говоря, разберете ме: днес нямам предвид никого от вас, понеже съм решил да приема всички ви. Да не мислите, че аз ви критикувам. Ни най-малко. Аз само ви обяснявам известни факти, закони и принципи. Те имат общо с вас, но вие не сте отговорни за тях. Ако аз намеря една въшка на главата ти, ще се погнуся ли от теб? Ти не си виновен, не мисля, че си я създал, а пролазила в главата ти, но като не си бил толкова чувствителен, оставил си я. Има цяр: ще вземеш гъст гребен, а ако нямаш пари за такъв гребен, вземи рядък, но го стегни с конци, и тъй ще се очистиш. По-добре да изметеш въшките от главата си, отколкото да ги оставиш да мътят там. И сега има такива философи, които искат всичките злини да останат в нас. Не, не, всичките злини да излязат навън, всичките ти лоши мисли – навън; това са гниди, въшки. Аз не укорявам тия въшки, те казват: „И ние трябва да живеем“. Това е тяхна култура. Ти си един голям човек, а с жилото въшката казва: „Нали имаш любов, аз искам да взема малко от твоята кръвчица, колко ти коства“. Но като влязат 2,000 въшки в главата ти, тогава? Аз нямам нищо против да дам малко от кръвчицата, но вие с вашите хоботи ще ми донесете много отрова. Не че не мога да ви търпя, но аз имам градина, ще ви науча хубаво да работите, ще ви дам мотичка и ще ви приготвя една хубава супица от млечице и може да ядете колкото искате, но само на главата ми няма да се качвате, понеже тази глава е създадена за друго – да мисли и да живее в Мъдростта, а не да играете по нея.

„А който вас приеме, мене приема“, казва Христос. Ако ние приемем този принцип, какво ще стане? Има известни велики, неизменни закони в природата, които действат вътре в битието. Ние не можем да примирим тия закони. Всяка една мисъл, всяко едно желание е свързано с известни течения вътре в природата. Известни мисли привличат атомите на желязото. И ако вие живеете дълго с тия мисли, вие ще станете нетърпим, по-груб. Процесът става вътре. Известни мисли, като действат дълго време във вас, ще почнат да привличат атомите на среброто. И когато туй сребро вземе надмощие у вас, ще се яви желание да вземете всичкото богатство, и мислите, че като натрупате всичкото богатство, ще направите кой знае какво. Не можете нищо да направите. Ако светът можеше да се поправи с пари, милиарди има. Най-богатият човек не е по-добър. Американците създадоха закон против туй натрупване на богатствата. Тия богатства са само големи лавини от сняг, които слизат от високите планински места, и горко на ония села, върху които ще слязат, разрушават ги. Ние искаме богатство не материално, а със сърце, с Любов, че като влезе в дома ти, да донесе благословение. Със сила външния свят няма какво да го подобрим. Днес трябва да се учим как да орем земята, че да даде повече жито. Ние имаме повече жито, отколкото ни трябва, но туй жито е в Америка и в Германия, навсякъде е натрупано в хамбарите, и всички богаташи чакат да се подигне с един франк цената му, че тогава да го продадат и да спечелят, а ако не се подигне, тия малките братя нека страдат. Но туй жито е пратено за хората на земята! И ако ние всички бяхме умни, то трябваше да се раздели по равно на всички и да ядем и пием и да благодарим на Бога. А ако някой беден човек си позволи да открадне един хляб, веднага ще намери участъка. Аз не казвам, че той трябва да краде: този човек от неволя е станал слабохарактерен, той се е принудил да краде, и ние не влизаме в положението му. Но казвам: Като прилагате този закон, прилагайте го еднакво – бедният в затвора, и богатите в затвора. Ако е закон, нека бъде закон и за малките, и за големите. Но този закон да бъде безпощаден, да няма лицеприятие. А сега постоянно заобикалят законите. Един богаташ тук, в България, направил едно голямо престъпление и като го съдели, най-после го оправдали, и той казва: „Аз се радвам, че ме освободиха, скъпо ми излезе туй освобождение, много ме обраха – един милион трябваше да платя“. А който няма милиони, ще седи в дрангулника. Питам: Закон има ли тогава? Туй е външната страна. Ние, които искаме да приемем Истината в нас, и ако ние имаме такива закони, ако аз поставя някой свой брат в това положение, тогава? Трябва да бъдем справедливи. В моите постъпки аз съм бил понякога различен: спрямо някои хора съм бил по-любезен, и ще ви кажа причините защо. Тези, които са компрометирани пред мене, извършили някое престъпление или са се провинили в нещо, аз се приближавам към тях. В мене има такъв стремеж, да се приближавам повече към слабите, безразлично дали е беден или богат, принципът е същият. Аз всякога имам съчувствие към слабите хора, искам да им помогна. А някои хора нямат нужда от мен. Казва се за някого: „Той е чист, той е свят“. Но други забелязват: „Защо с нас не постъпваш тъй?“ – Нямате нужда от мен. Тъй е постъпвал и Христос. Той не е дошъл за праведните, но за страждущите – за болните, слабите и бедните. Един ден и с вас ще се съберем. Аз другояче зная: при болните ще ида с аптеката си, а между вас ще нося само цигулката на гърба си и като вляза в дома ви, ще свиря, и всичките ви деца и вие ще ме слушате и ще кажете: „Много хубави неща свириш, от Бетховен, от Моцарт, от Бах, я изсвири още едно парче – тръгнал да оправя света с цигулка“. Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошъл: още веднъж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече: музиката и поезията. И аз искам вашият прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света, те са: музиката и поезията, те са неопетнени още, всичко друго е оцапано. И следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет, и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата. Ако си стражар, седни, тъй, и съчинявай стихове. И ако всичките свещеници, съдии, министри, учители, всички ние държим тия две правила – да пеем и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде? Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея, и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“. Или дойда като поет, искам да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „Братко, мислех нещо да те огорча, но сега туй ще ти дам като подарък, и втори път няма тъй да мисля“. Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя. Изведнъж то не може да се приложи, но постепенно: веднага светии не можем да станем. Всеки ден като прилагаме тази Божия Любов, ние ще можем да подобрим живота си. Този Христос, малкият Господ, Който живее в нас, във всинца ви говори същото. Когато отивате някъде да направите зло, той казва: „Недей, потърпи малко“. А животинското в тебе казва: „Не, не може да се търпи, сега направи злото“. Потърпи малко и ако послушаш, ще се оправи животът. А ако искаш да направиш добро, животинското каже: „Не, какво ще стане с тебе, ако все постъпваш добре“. Следователно това са тия два принципа: злото е животинското, а доброто е Божественото в нас, които постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината. Ако ние ги различаваме във всеки един момент, каква поезия, какви Божествени стихове можем да пишем! А знаеш ли хубаво да пишеш, ще можеш и да пееш, а щом можем добре да свирим, да пеем и да пишем, знаете ли какви хубави мисли, желания и действия могат да дойдат у нас и да се извършат от нас? И следователно ние трябва да приложим туй учение, да дадем на света един образец. Всички стремежи на политическите партии са добри, но на тях им липсва едно – Любов, най-важното. Във всички религии, които сега съществуват в света, има отлични неща, ценни богатства има, но им липсва Любов. Във всички съдилища не липсва дисциплина, ред и порядък, но им липсва Любов. Навсякъде липсва Любов! Едно нещо: Вложете тази Божествена Любов, която носи музика и поезия! Повярвайте вие на този Господ, Който ви говори. „А – казвате, – не му е дошло времето.“ Закъснели сте, закъснели сте, отдавна е изгряло слънцето, още много ще закъснеете! Тия музиканти са като пойните птички, които като мине месец юли, престават да пеят. И ако още закъснеете, тия Божествени певци ще престанат да пеят и ще кажат: „Ние ще идем на друго място“, и ще ни оставят.

Днес аз искам да ви приема, искам да ви попея и да ви съчиня една поезия. Каква трябва да бъде тази новата песен? Тази новата песен за мен ще бъде: Господи, благодаря Ти, че аз можах днес да приема тия мои малки братя, а Ти, Господи, запей сега на моята душа Твоята песен на Любовта.

След туй и вие, и аз ще запеем на големия Господ – на Духа. А като приемем Христа, всички ще запеем, което значи да славословим Великия Господ.

И казва Христос: „Който приеме мен, приема Този, Който ме е пратил“. Ще дойде в нас Духът, и щом дойде в нас Божественият Дух, ще бъдем безсмъртни, ще бъдем свободни от великото робство на света – смъртта. И първото нещо: Гледайте да освободите вашите умове от робство, да освободите вашите сърца от робство, да освободите вашата воля от робство. И онзи брат, който ви обича, не трябва да ограничава вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Той трябва да има вяра във вас. Аз по някой път казвам на майките: Имай вяра, детето ти няма да падне, защото чрез вярата ти му предаваш силата си. Те не могат да разберат какво може вярата да принася. Ако аз чрез моята вяра мога да ви спася, без да ви говоря? Аз, чрез вярата, мога да повдигна вибрациите на вашето съзнание и ако вие политнете да паднете, ще запазя равновесието ви, вие веднага ще се изправите, без да паднете. Ако аз кажа: Този брат, ако така върви по пътя, ще падне, но той само е покривнал из пътя и ще стане отличен брат. Сега някои братчета има, които едва са израстнали, други са цъфнали и завързали, а има и такива, които са узрели, а някои са дали и добър плод. Всички до един ще станат такива. Нито един от вас няма да бъде изгубен, нито един от вас няма да остане глупав или жесток, всички вие ще бъдете братя и сестри на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта и милосърдието, и всички ние ще славим Господа. Тъй ще бъде. И аз вярвам във вас, че вие каквито погрешки имате, сами ще ги изправите и от мен по-добри ще станете. Като казвам от мен по-добри ще станете, Христос казва на едно място, има един стих: „Ще правите по-големи чудеса, отколкото аз правя“. Вие ще имате в бъдеще условия да правите по-големи чудеса, не че по-добри ще станете, но ще имате условия, вашите добродетели да се явят повече в света. Аз сега не съм толкова добър: ако някой човек се облече хубаво, а пък този хвърли отгоре му кал, онзи хвърли кал, тогава? И аз трябва да се преоблека. И като мина из вашата улица, децата ме нацапат и казвате: „Този човек култура няма“. Не зная, аз ли нямам култура или вие? А вие когато дойдете да живеете пак в света, цапане няма да има, вие ще бъдете отлични.

И тъй, когато вие приемете Любовта, ще може да ви говоря един език разбран и много научен, да ви науча тия факти, закони и принципи как съществуват и действат в света. И нашите нужди може да се задоволят с много малко. И къщите ни малки трябва да бъдат, ще ги правим по един много естествен начин. Но за да придобием всичкото туй знание, трябва да дойде Божествената Любов. Не любовта на оня вълк, но като влезеш в един дом, да нямаш нито една задна, користолюбива мисъл, чист и свят да бъдеш в себе си, и да вземеш последното място, да не изпъкваш напред. Изпъквай само тогава, когато твоите братя имат нужда, за да се подигнат, и нека тяхната радост бъде твоя, нека тяхната любов да бъде твоя любов. Тъй трябва да живеете. Сега аз повиших гласа си като някой моралист. Аз не обичам това, и предпочитам да говоря естествено, не искам да забивам моите мисли. Аз се пазя да не говоря силно, за да не кажете, че налагам мислите си. Не искам да налагам своето. Аз искам да ви представя какво е Любовта. Ако приемете тази Любов, тя ще ви принесе мир и радост в дома, децата ви ще бъдат здрави, работите ви ще се оправят, в живота ще ви върви добре, ще се спасите, ще намерите Царството Божие. Всичко едно подир друго ще дойде. А сега хората седят и казват: „Откъде ще дойде Христос?“ Свещениците казват: „Той ще дойде чрез нас, защото ние сме ръкоположени“. Да ме извинят, но аз ще им кажа кой е ръкоположен. Ръкоположен е само онзи, на когото Бог е положил ръцете Си, Духа Си. Ръкоположение с човешки ръце не става. Първото ръкоположение Бог е направил на едно място – когато е направил човека по образ и подобие Свое, тогава е турил ръцете Си върху него. А ако те е направил от кал, ще ти кажа: Братко, ти си още в животинското царство. Има братя, които са още в положението на животни и чакат Господ да дойде, за да се събудят. Следователно ръкополагането е от Бога. Туй трябва да знаете: така гласи новото учение. Свобода хората не могат да ви дадат: свободата иде само от Духа, чрез Бога. Ако ние чакаме този или онзи да ни освободи, това е заблуждение. Свободата всякога иде чрез Бога. И второто нещо – знанието – идва не от хората, защото те са само негови носители, а от Бога. Всички тия велики добродетели идат от Бога. А сега искат да ни заблудят, че трябва да чакаме. Аз не казвам, че Любовта иде от мен, аз ви нося тази Любов, аз отварям душата си да дойде тази Любов. От един велик източник, безграничен, на вечността иде всичко, от ония велики светове на цялата вселена, на тия слънца и светове, от туй Божествено Съзнание, което ни обгръща. Този Великият Господ работи, за да създаде тая хармония в света. И сегашните наши страдания, и всичко, от което сме недоволни, ще изчезне един ден, когато Господ положи ръката Си върху вас, и вашите лица ще бъдат красиви като ангелските. Вие още не знаете какво е красота! Красиви трябва да бъдем! Красиви като ангелите трябва да бъдете! И сърцата ни да бъдат красиви, и умовете ни, а не черни. Някои от вас ще кажат: „Красиви са тия работи, но условията?“ Условията ли? Знаете ли каква е вашата работа? Майката на едно дете му дала една връв много дълга, 40–50 метра, то вързало връвта за едно дърво и около гащите си и почнало да обикаля, че най-после забравило на коя страна да се развива, седи и плаче, оплело се. Какво да прави? „Кой те върза?“, питала го тя. То лъже: „Е-е, другарчета“. Не, то се завило само, но не му дошло на ума да се развърже. И майката му казва: „По който начин си се увил, сега ще се и развиеш“. Сега и вие сте такива братчета, увили сте се и плачете: „Условията такива“. Не са условията такива, я се развий назад, като въртелешка! Сам ще се развържеш от туй въже, както си бил майстор да се вържеш. И аз вярвам, че вие ще се развържете.

Една забележка: Магдалина – това е пробуждане на човешкото съзнание: когато човек е живял в греха и се събужда, решава да живее по Бога. И всеки може да бъде Магдалина. В момента, когато ние съзнаем, че сме живели в греха и се обърнем да живеем по Бога – това е Магдалина. Във всинца ви има една Магдалина, която се пробужда: тя търси, има съзнание за Божественото.

„Който вас приема, мен приема, а който мен приема, приема Този, Който ме е проводил.“ И ние носим туй учение за всички, без разлика. Сега аз искам и вие да възприемете вашите малки братя, и като излезете, да кажете: „Заради Теб, Господи, аз ще приема всичките тия мои братчета“. И бъдете верни. Тогава Христос ще ви отговори: „Понеже тях сте приели, мене сте приели, а понеже мене приехте, приемате и Този, Който ме е пратил“. Следователно Христос съединява всички в тази непреривна Любов, в която трябва да живеем като братя и сестри. Ония, които са родени от Бога, на които Бог е положил своите ръце, добили са образ и подобие Негови. Ще бъдем свободни от сегашното робство. И материално ще бъдем свободни, и духовно, и умствено. Свобода навсякъде, свобода на Духа!

Желая всички да се въодушевите от тази Любов, и като идете в домовете си, всички да се разцелувате, да вземете цигулките си, да свирите, да пеете и да кажете: „Отсега нататък ще пеем и с поезия ще живеем“.

Беседа, държана на 26 март 1922 г. в София.