ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 4 ФЕВРУАРИ – 8.00 Ч. СУТРИНТА – ОНЛАЙН

Към душите, които чакат

Това, което храните в душите си, е реалността на утрешния ден!

Елате в страната на вечната пролет!

Елате в страната на вечното подмладяване!

Елате в страната на радостта!

Елате в страната на Любовта!

Тя е тъй близо до вас!

Там няма болести и смърт.

Елате и приемете съкровищата, които ви се падат.

Елате в страната, дето ще намерите тия, които ви познават и които вие познавате.

Свещени думи на Учителя

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Преди да продължим с темите от предишния ни наряд, посветени на Ерата на Водолея и на Шестата раса, нека да изпеем песента “Бог е Любов” и да произнесем следните молитви:

• Добрата молитва
• Лозинката – трети стих

 ЛОЗИНКА*

Дадена на 11 август, понеделник, 1914 г., в 15:З0 ч., при годишната среща на Веригата.

Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се весели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила и знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето.

 Амин.

Лозинка (арх.) – клетва (бер. ред.)

• МОЛИТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БОЛНИ

Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч. преди обяд, като се произнася и личното име на болния.

Всеприсъствуващи Всеблаги Боже, в името на Господа, Който е говорил с раба Ти, да дойде ТВоето изцеление чрез нас – Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, Който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото. Обърни източника на сърцето за добро и силите на тялото – за работа полезна. Нека този наш брат (сестра) . . . (произнася се името), които (която) страда, да приеме Твоята милост, за да можем ние всички да се радваме в проявлението на Твоята Любов, Благост и Сила.

Амин.

• МОЛИТВА ПОМОГНИ ДА СЕ ПРОЯВИМ

Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш. Всичко да бъде за Твоя слава и за доброто на всички. Аз съм създаден да бъда добър, умен, силен, красив човек. Да бъда Ангел със сила, да правя каквото Бог ми заповяда.

Ще кажа на душата си: „Душо, с тебе е Бог, ти ще победиш. Твоята победа е и моя победа. Аз вярвам в един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината.“

Господ, Който е в мен, Той е по-силен от всички. Господи, свърши моята работа тъй, както ти разбираш. Господи, сега пък аз в Тебе ще свърша своята работа и като свърша своята работа в Тебе, Ти, Господи, ще се произнесеш за нея.

Амин.

Мото: Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Дух.

• Господнята молитвa

ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ

       Смятам, че не е безинтересно да се отбележи характера на епохата, в която се развива най-интензивната дейност на Учителя от гледището на астрологията.

       Оста на земята е наклонена спрямо Еклиптиката на двадесет и три и половина градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25,800 години. При това люлеене, пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиак, като го преминава за около 2150 години. Влизането на тази точка в даден зодиак, има епохално значение, както за нашата планета, така и за всички живи същества на нея и най-вече за човека и човешките общества, като най-чувствителни за възприемане на космичните влияния. Всеки знак създава условията за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи, както за отделния човек, така и за обществото.

Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия е всякога начало на ново характерно развитие на човешката култура.

В сегашната епоха равнодейнствената точка за човека и човешкото общество според Учителя е в областта на съзвездието ВОДОЛЕЙ. Влиянието на това влизане започва от 1914 година. От тази година, човешкият род, влиза в нова ера, Ерата на Водолея. Най-характерният белег на този зодиак е, че той ще събуди и оформи в човека и човешкото общество, стремежа за справедливост, а също към духовното и мистичното, както в човешкия род, така и в отделния човек. Ще се събудят и оформят подтиците към тези области. Справедливостта трябва да стане основен елемент в отношенията, както на отделните личности, така и в отношенията на народите. Справедливостта е първото стъпало, първото качество, което трябва да се изработи, за да може да се върви към прогрес. Учителят казва: „Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствувате и да действувате правилно. Без справедливост не могат да се проявят Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека. Тя носи вътрешен мир и спокойствие. Когато Справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота“. И казва още Учителя: „Страданията учат“. И природата, Разумният свят, започнаха да учат хората и народите, първо на Справедливостта. И ние ще трябва да разберем, че докато не се въдвори Справедливостта между отделните личности, между народите, страданията няма да престанат и мир на Земята не може да има.

В 1914 г. демонична алчност завладя германския народ и той пожела да бъде над всички, да заграби онова, което по право принадлежи на другите. Този устрем към несправедливост, завърши с катастрофа за този народ. Победителите французи и англичани, обаче жестоко и несправедливо се отнесоха с победените. Такъв бе подписаният на 28 юни 1919 г. мирен договор във Версайл. Победителите на Германия – французи и англичани, след като й отнемат всички колонии, цялата флота, я задължават да им изплати репарации в размер на сумата от Сто двадесет и три милиарда златни марки. Тази сума е била равна на Петдесет хиляди тона злато! Това количество злато е правило тогава, почти две трети от целия световен запас. Как и откъде е могла да вземе Германия толкова злато? Още повече смазана от една жестока и унищожителна война. Ако пък е трябвало да го търси извън световните запаси, то като се има предвид, че годишния добив на злато, по онова време в целия свят е бил 708 тона. То следва Германия да изкупва този добив в продължение на седемдесет години за да изплати тези репарации. Явно мярка без никакъв смисъл. Победителите французи и англичани, явно не са мислили както трябва или пък този договор е правен по всяка вероятност след банкет. Тази несправедливост на победителите им донесе много нещастия и страдания през Втората световна война.

В 1939 г. Германия, не научила урока си от миналото, отново е тласната от този устрем за хегемония и грабеж. И този път претърпя провал и грамада нещастия и страдания по-жестоки от първите. Победителите отново бяха несправедливи. Ще чакаме сега, да видим, Разумният свят, какво ще даде на тези, които наложиха тази несправедливост.*

Този труд е писан от 1970 до 1977г. Николай Дойнов дочака 9. 11. 1989 г. когато Източна Германия, която бе под окупация на СССР, да се обедини със Западна Германия по мирен път, без война.

Справедливостта бавно, но сигурно се налага. Поробените народи вече почти всички получиха своята свобода. Навсякъде вече се говори за правата на отделния човек. В ООН този висш обществен институт, ярко се изрази в стремежа да се даде навсякъде по света правото на човека за свободно творчество и изява.

Сега на дневен ред е енергийният проблем. Народите са настръхнали. Петролът, най-големият енергиен източник, е в центъра на вниманието на целия човешки род. Алчността и лакомията не е изоставила човечеството. Чувството за справедливост все още не е залегнало в отношенията между народите. Големите и силни държави, водят засега все още подмолна борба за господството на това богатство. И ако тези народи не се вразумят и приемат едно справедливо разрешение на този проблем, човечеството неизбежно ще се изправи пред небивала за него катастрофа. Разумният свят има здрави клещи, за да оправи както отделния човек, така и обществата и народите. Човекът и човешкият род ще бъдат оправени, като най-напред си научат урока за справедливостта.

Пак в един разговор, които имах с Учителя, Той ми каза: „По време на Атлантида, ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега победата е на Наша страна. Ние два пъти грешка не правим“. Развилнялото се там в Атлантида зло, намерило в лицето на изостанали човешки раси възможността да се прояви, да му станат проводник с цялата си суровост. Благодарение на своето голямо множество, тези изостанали човешки раси, успяват да прогонят и унищожат висшите светли и интелигентни представители на човешкия род, които са били в ограничено малцинство. Този пристъп на злото по целия континент, не е могъл да бъде ликвидиран по друг начин, освен да се удави във водите на океана. Това няма да се повтори, според Учителя.

Този разговор с Учителя не стана случайно. Обикновено при разни тържества на „Изгрева“, да кажем рожден ден, имен ден на някой брат или сестра, канеха Учителя на обед или вечеря. И аз всякога съм бил с него. И като седнем на столовете, без да съм се натискал все се нареждаше аз да бъде до Него. И докато домакините нареждат масата, донасят ястията, аз говоря с Учителя по това време и го запитвах по някои въпроси.

И така една вечер, в един такъв разговор ни казва това негово изказване за Атлантида, понеже аз се интересувах много за политическите събития, които ставаха по света. После, аз като се ровех в историческите книги намерих, че на Атлантида имало две раси, една малка раса на висши представители на човешкото общество – това е първата раса. Имало е и друга примитивна, многочислена раса, подтикната от своите ръководители, виждайки, че те са висши и ги ръководят, то решават да ги изгонят и изпъдят, да ги избият. И тогава част от тази висша раса избягва в Египет, а друга в Америка. „Но сега победата е на наша страна“, казва Учителя.

Сега, като се позамисля, че сегашните учени провеждат термоядрената реакция. Теоретически термоядрената реакция не може да се спре. Почне ли термоядрената реакция, тя расте, расте и обхваща всичко материално и го изгубва. Добре, обаче никои учен не може да каже защо този процес на разпадане спира. Така например американците направиха и взривиха водородната бомба, където термоядрената реакция е много силна. Част от океанската вода, където е възпламенена бомбата, се запалва, но спира процеса. Кой, какво и как? На това Айнщайн казва, че ние хората приличаме на дете, което държе факел и може да запали света, но не знае докъде ще свърши. А именно тези висши разумни същества определиха границата докъде този термоядрен процес спира. Запалва се част от океанската вода, но процесът спира, а теоретически не би трябвало да спира. Ето, къде според мен е величието на този висш разумен свят, когато Учителят казва „Ние два пъти грешка не правим“. Този път това няма да се повтори. Значи унищожението е до една граница. Някои учени не могат да кажат защо спира процеса, особено сега, когато са се разбеснели с разни атомни и водородни бомби, които възпламеняват над въздуха, над морето, под земята. Това е пример за намесата на един Висш разумен свят.

А сега ще ви разкажа как след 1914 г. с навлизането в ерата на Водолея, някои астрологични аспекти повлияха на някои политически събития.

Така през 1924 г. имаше така нареченото велико противопоставяне на планетата Марс, която идва най-близо до Земята, на 55 милиона километра и става всеки път на 15-17 години, това велико противопоставяне на Марс. Тогава Мусолини от Италия си беше разпасал пояса и води воина с Етиопия.

През 1939 г. пак имаше велико противопоставяне на Марс и идва Втората световна война.

През 1956 г. беше Корейската воина. През 1971 г. Виетнамската воина. През 1988 г. ще почне пак велико противопоставяне на Марс – ще видим.

^[1]

Учителят за събитията през 1912-1913 г., както и за войната 19141918 г. е казвал своите становища, които са известни. Така например след свършване на Балканската война цар Фердинанд се среща с Учителя и той му казал да не се намесва във войната със съюзниците. Тогава цар Фердинанд вдигнал единия си крак във въздуха и си показал задника, и го тупнал с ръка. Искал да каже, ти на задника ми говори. По заповед на Фердинанд българските войски нападат съюзниците и се започва Междусъюзническата война, която завършва с първата национална катастрофа за България.

При един разговор с Учителя, той ми каза, че американския президент Уилсон е изпратен от Бялото Братство да основе обществото на народите – днешното ООН. При сключването на Версаиския договор край Париж след Първата световна воина, Уилсон е бил пренебрегнат, изолиран от съюзниците и се връща в САЩ ядосан и унижен. Американските дипломати се заклеват да си отмъстят. Това те правят по време и след Втората световна война. Тогава Англия и Франция, като империи се разпадат и загубват колониите си.

Урокът, които човечеството получи през Първата световна воина, за малко време го опомни. Разбираики гибелта, към която го води лакомията и несправедливостта към материалните ценности, то отправи поглед и към по-идеалното и по-духовните ценности.

След Първата световна воина се създаде и общочовешкия институт, наречен Общество на народите, което имаше за задача, да провежда на първо място справедливостта между народите. По времето на Учителя, много често се събирахме на общи обеди и вечери, в многото случаи дадени от братски семейства, по различни поводи. Те бяха извън общия стол, които ние имахме. При такива случаи, често се случваше да бъда седнал до Учителя. И докато траеше неизбежната суетня в началото на такива събития, когато вниманието на домакините пък и на другите е отвлечено около подреждането му, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема – международното положение. При един такъв разговор, за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: „Уилсон, тогавашният президент на САЩ, беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите“. С това Учителят ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят, към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в Света. Но за съжаление в човека освен една разумна природа има и една дива такава. Природи, които са в една непрекъсната борба.

Колко красиво и нагледно, създателят на Персийската култура от древността Заратустра, е изразил тази борба с една ожесточена схватка между бога на Светлината Митра и дивия разярен бик Зурос, сцена, която често се среща изваяна върху каменни плочи, останали от развалините на древни храмове.

Още през време на войната, въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се моралисти, хора с нова мисъл, с нови идеи, за общото, за колективното, за едно ново общество. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя, са за всички хора, за всички народи и че те трябва да бъдат справедливо разпределени между тях, без омраза и без лакомия. В изпълнение и постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения в човешкия род. Едното приемаше, че това може да стане, някак изведнъж механично, само като се промени обществения строй, при която промяна всички ценности и средства за производство, на стопанските блага станат държавни. Това бяха социалистите. Социализмът по това време беше във възход. Успоредно с него, но в по-слаба форма се развиваше и анархизма, като под анархизъм, неговите стороници определяха не като безредие, а като някакво общество на безвластие. Но те не определяха, като как може да има общество, в което няма да има ръководен орган. Другият дял от хората, подали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново общество, щастливо, може да има само тогава, когато членовете на това общество, бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати с подтика към наука и изкуство. На първо място, това беше Учителят със своето Слово от около 7500 беседи, отделно частните разговори. Със своята музика, като даде повече от сто музикални творби. Гимнастическите упражнения, цяла серия, на първо място Паневритмията, Пентограма и най-после това, което Той направи за хората и местата около Него.

Създаде се у нас и Теософското общество, което разкриваше за човека нови светове, нови знания, за един отвъден свят. Посочваше на човека нови стремежи, способи за развитието на нови способности, нови сетива. Това импонираше и привличаше особено по-младите.

^[2]

Теософското общество е било основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и американския полковник Хенри Олкат, които е бил неин близък съподвижник в 1875 г. Ето как се описва основаването на това общество.

На седми септември същата година, в скромната квартира на Блаватска се събрали 17 души. Няколко редактори и писатели, един учен, евреиски равин, Председателя на Ню-Йорското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица. Полковник Олкат, произнесъл реч, в която очертал съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни, той противопоставил философията на древните мъдреци. След това той предложил да се образува общество на окултистите и при него библиотека за изучаване на скритите природни закони, които били известни на древните мъдреци, а сега загубени и чужди за нас. Това предложение е било прието и той бил избран за председател на тъй образуваното Теософско общество. В 1878 г. основателите на Теософското общество решили да преместят своята централа в Индия, където приемали, че условията за развитието на тяхното общество са по-благоприятни. И през време на едно от многочислените пътувания на Блаватска и Олкат, много им харесало едно голямо място, в околностите на Мадрас, близо до морския бряг. С помощта на местни индуски членове на обществото, това място било закупено. Това е Адиар, добре известната главна квартира на Теософското общество. Там е преживял и полковник Олкат, до самата си смърт в 1907 г. За нов председател се избира много енергичната и интелигентна Ана Безант, която заедно с Ледбитер и индуса Джинараджаса, подемат делото с голяма енергия, като успяват да създадат на много места в света и у нас Теософски общества.

С особено силно влияние се ползуваше в света и у нас Толстой – граф Лев Николаевич Толстой. У нас в България имаше добре развито общество на толстоистите. Те издаваха списание и книги, които агитираха предимно за вегетарианството, въздържанието от алкохол, тютюн, упойващи вещества и се застъпваха за простия, близко до природата, живот. Откриха и вегетариански ресторант. Всичко това беше една добра агитация за техните идеи.

^[3]

Дойде и есперантото, идеите на Заменхов, за общ международен език. И те имаха своето общество и тук в България. Изявиха се още всевъзможни клонки от по-специалното разбиране на християнството или по точно от утвърдената православна религия, като съботяни, евангелисти, баптисти, ангелска тръба и пр., но те бяха само някакъв вял повей в екрана на епохата.

Спрях се малко по-обстойно върху Теософското общество и това на Толстой, защото те изиграха една значителна роля в нашето общество и в добро, и в неблагоприятно отношение. В добро – Теософското общество за това, че разкриваше нещо от древната мъдрост и отвъдния свят, и с това подтикнаха и подсилиха интереса към тях. А в лошото, за това, че изнесените от тях възможности за бърза и ускорена еволюция и постигане на свърхчовешки способности и сетива, погълнаха вниманието особено на младите, като тласнаха някои от тях в неестествени режими и неправилни илюзорни пътища. Толстой пък със своето въздържание, вегетарианство и по естествения, близко до природата живот, беше нещо като предтеча в делото на Учителя. Защото това беше, като нещо необходимо условие за онези, които искаха да следват Учителя, но и тук се явиха крайности, които спънаха.

Тук ще приведа само по един случай от спънките, които донесоха на Братството, теософските и толстоевите идеи приети в тяхната неправилна форма, със своите примамливи възможности. Ето какво отбелязвам в една моя статия за такова отклонение.

–––––––––––––––––––––––

[1] Започва т.н. „Перестройка “ в СССР от Горбачов. Тогава СССР е голяма империя. На 9.XI. 1989 г. падна Берлинската стена. На 10.XI. 1989 г. бе свален Тодор Живков от власт.

              Записки от беседите на Учителя

       В съня на Навуходоносора, който бил изтълкуван от Данаила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от глина и желязо. Това е именно днешната култура на петата раса. А камъкът, който ударил тази статуя и я разрушил, станал голям, колкото планина. Този камък е Шестата раса. Този камък удря и събаря статуята. Този камък е вълната на Любовта, която иде днес. Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. От Невидимия свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая. Те ще турят ред и порядък на Земята.

Светът представлява образа със златната глава, която царят видя. Но виждате, че един малък камък дойде, разруши целия образ и го хвърли на Земята. Малкият камък, отсечен от планината, ще разруши старата култура и на Земята ще остане само онова, което той ще донесе. Това е Новото, което трябва да приемете. Това, което пророкът описва, се отнася за сегашното време. Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаване на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред и порядък в света.

Сегашните смущения и раздвижвания, които стават със земната кора и по Земята, се дължат на идването на една Нова епоха. Със Земята и с хората ще станат ред преустройства, за да се направи път на Новата епоха и на Шестата раса.

Има четири епохи: златна, сребърна, желязна и медна. Ние сме на края на желязната епоха. Новата епоха ще бъде Златна епоха – Шестата раса. Всички вие трябва да бъдете готови, понеже ще дойдат предците. И тогава ще има радост, веселие и голямо знание и сили.

Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече оттук надолу не може да се слезе в гъстата материя. И сега вече има един подем нагоре. Следващата раса като дойде, тя вече няма да може по-надолу да слиза, няма вече кой да носи.

Израждането на петата, на бялата раса е признак за идване на друга раса, която ще използва условията, които петата раса не може да използва. Тя ще спаси петата раса, но ще вземе всичко в ръцете си. Тогава бялата раса ще се намери в особено положение. В какво се заключава това особено положение? – Всички нейни членове ще станат слуги.

Една раса, докато стигне до своя връх, идва в упадък. Упадъкът не е нищо друго, освен преминаване на нейната енергия в по-висша форма. Упадъкът на бялата раса е слизането й от арената. Тя е слязла до дъното и по- долу не може да отиде. Тя ще почне да се повдига, но не тя, а нейното дете – Шестата раса.

Разликата между петата и Шестата раса е тази, че петата раса се мъчи да установи ред и порядък в света чрез пушки и топове, чрез насилие, а Шестата раса – чрез Любовта и Божествената Любов ще бъде мярка за всичко в нея. Тогава ще се смекчат сърцата на хората и ще има подем в еволюцията им.

Сега бялата раса е на силата, на параходи, аероплани и пр. Никога светът е нямал такива разрушителни сили, както бялата раса. А Шестата раса е на сърцето. Тя е започнала, но докато израсне, ще има време. Шестата раса постепенно приготовлява условията за побратимяване. Турят се основите, гради се. Народите ще останат, но Шестата раса ще бъде главата им, а другите народи ще бъдат крака, ръце, стомах и пр.

Сегашната бяла раса е раса на силата, а Шестата раса ще бъде на сърцето и справедливостта. Ще решава въпросите в дух на малко братство. Хората тогава ще бъдат готови да се жертват за всички.

Сега човечеството претърпява деление в биологическия процес на развитието си. То прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период. Това се нарича в Окултната наука „явяване на Шестата раса“. Но понеже тая дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго.

Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите й духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременност. Страданията, които бялата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика идея. От бялата раса, именно ще се роди Шестата човешка раса – расата на Любящите. Колкото повече се увеличават страданията, толкова по-близо сме до момента на раждането. Понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективния живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква грешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание.

Сега човек е половин животно, половин човек, а в бъдеще ще дойде съществото на Шестата раса и ще се съедини с човека и тогава ще работят двете души заедно. А животното ще бъде слуга. Хората ще живеят по благодат. Докато е във водата, рибата не съзнава положението си. Щом излезе от водата, тя знае вече, че е била риба. Следователно, докато е в своята физическа форма, човек минава през състоянието на животно. Един ден, когато напусне физическата си форма, той ще осъзнае положението си като човек. Той ще измени сегашните си нрави и обичаи и ще мине в по-висока форма. Да не мислите, че втори път ще дойде тая вълна. Не, тя няма да дойде втори път. Тая вълна ще повдигне не само нас на по-висока степен, но и всички животни, всички растения и минерали, а ония, които не подеме, ще останат за в бъдеще. Помнете, втора вълна няма да дойде, защото в Природата няма повторение на нещата. Ако останете за бъдещето, тогава условията ще бъдат по-тежки.

Ако не преобразите ума, сърцето и тялото си, не ги направите от чиста,

фина материя, ще останете при старите условия на живота, при мъките.

Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на Шестата раса. Представители на новия Израил или на Шестата раса има във всички народи. От всички народи ще влязат в новия Израил: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и пр.

30 000 обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо новия Израил.

Единствените хора, които имат бъдеще, те са хората на Шестата раса, те са учениците на Великата Божествена школа, служители на Живия Господ в света. Сегашните са диваци по отношение на Шестата раса.

Има ли възможност в България да се появи Шестата подраса? Да, има. Затова се работи върху България повече от няколко хиляди години.

Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени.

Вие ще бъдете кандитати за Шестата подраса. На когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса.

Сега се ражда расата на Любовта, която ще ни покаже пътя, по който трябва да служим на Бога. Аз наричам онази раса, Шестата, расата на Любовта, тя служи от Любов на Бога. Всеки, който служи с Любов на Бога, той вече е влязъл в Шестата раса, може да се роди. Всеки, който не е готов да служи, той е в петата раса. Всеки, който е готов да служи, Възкресението за него ще дойде. Който е готов да служи и да възкръсне, има бъдеще. Всеки, който не е готов с Любов да служи, за второто възкресение трябва да чака.

В Шестата раса Синовете Божии ще дойдат и ще се вселят в готови души, които не им препятстват и ще се започне усилен строеж на нов живот на Земята. Тогава вече ще има Братство и Любов. Цялата Земя ще бъде като едно семейство, ще имат един ум и едно сърце. Всеки ще проявява Любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни.

Аз наричам Шестата раса, раса на братството. В бъдеще вие ще обичате майка си, баща си, близките си, приятелите си за това, което вие можете да направите за тях, а не за това, което те правят за вас.

Когато дойде Шестата раса, всички хора на Земята ще образуват едно общество, като едно голямо семейство и царствата на Земята ще станат Царства на Господа Исуса Христа. Това ще стане постепенно, всичко е определено.

Всички стари форми ще се разрушат. Хората няма да забележат как ще израснат, как ще станат нови хора с нови разбирания. Сега се изработват нови органи. Сегашната форма е една от последните форми, но не и последната, до която човек е дошъл.

Характерно нещо за Шестата раса ще бъде, че национализъм няма да има. Ще има човещина, ще има един език. Ще има и други езици, но един език ще бъде общ за всички.

Всички хора от Шестата раса ще образуват едно общество. Няма да работят много. Семейството няма да бъде както сега. Няма да има застой, а пътуване. В който град отидеш, ще работиш два часа и пак ще вървиш еди къде си. Дрехи, всичко ще имаш на разположение. В който град влезеш, ще бъдеш член на града. Цялата Земя ще бъде като една кооперация.

В бъдеще, когато Доброто царува, благата ще бъдат еднакво разпределени между хората и те ще имат добри отношения помежду си.

Когато всички хора станат добри и умни, тогава благата ще бъдат общи. Сега всички работят поотделно. Като работят заедно, няма да има недоимък и животът ще бъде по-сносен.

Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява най-великите синове на човечеството в тяхната работа, ще стане един ден по силата на закона за социализиране на благата достояние на всички човеци на Земята. Тогава ще се установи онзи строй, за който днешните хора мечтаят и който строй се мъчат да осъществят с такива малки и непригодни средства. В основата на този нов строй на Земята ще залегне онова начало, което е заложено в основата на космическия свят – животът за Цялото.

В Шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в това число и бялата раса са придобили. Тогава хората ще разберат, че цялото развитие на раси и народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат олицетворение на едно цяло, което ще ползва придобивките на всички участващи в това цяло съставки. Това е оня велик процес на социализиране на благата, но той се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата – защото извор на всички идеи е и си остава великата разумна жива Природа, макар и днес тя да се схваща твърде механично.

След бялата раса идва Шестата раса – Светещата. Хората ще се наричат Синове Божии. За нея ще се измени и Природата, и климатическите условия.

За в бъдеще няма да има нужда от слизане в земята, да копаем като къртици, а ще вземем нужната енергия от пространството, с нея ще се отопляваме и осветяваме.

Всичко ще се измени. Новата култура ще бъде бездимна. За всичко ще се въведе електричеството.

Има тъмни слънца. Тепърва науката ще ги изучава. В тях има много енергия.

Между Земята и Слънцето има разни области, разни полета, всяко от които съдържа специални сили, енергии. Между астралния и менталния свят съществува тъй наречената „ледена“ или „електрическа“ област. Тя съдържа грамаден запас от електричество, което би било в състояние да замести напълно въглищата, които днес употребяваме за отопление. Бъдещата раса ще разполага с методи, чрез които ще може да впрегне това електричество за осветяване и отопляване на цялата Земя.

Горе във въздуха из пространството, на 500 км над Земята има цял океан от електрическа енергия. Тя ще се снеме, ще се използва, ще светне на Земята.

Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество. Значи след 1000 години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл.

В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици. Тогава всеки човек ще има своя собствена лампа. Коя е тази лампа? – Човешкият мозък. Когато човек мисли, главата му ще свети и той ще може да чете на тази светлина. Престане ли да мисли, и лампата му ще изгасва. Има ли такава лампа човек, той ще може да ходи с нея навсякъде в тъмнината. Когато иска, той ще я запали; когато иска, ще я загаси. При това, той няма да плаща нищо за това осветление, както днес плаща за електричеството. Ще кажете: Кога ще дойде това време? – След 1000 години. Значи, след 1000 години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл; домовете им ще бъдат по друг, нов начин построявани; отношенията между хората ще бъдат разумни; движенията им ще бъдат хармонични и т.н. Мнозина от вас след 1000 години може би ще бъдат в друга някоя Земя, по-хубава от тази, на която сега живеят.

В бъдеще ще се ликвидира с готвенето. Ще се въведе плодоядството и ще има достатъчно време за духовна работа.

Плодните дървета оказват добро влияние върху човека. Това трябва да се провери и опита. В бъдеще хората ще се хранят само с плодове, както ангелите.

Ябълките и крушите в Новата култура ще са като лимона – ще цъфтят и връзват през цялата година. Житното зърно ще е плодове като ябълки, готови за ядене, ще си откъснеш няколко плода и ще ги изядеш. Хлябът ще бъде опечен по дърветата, а сега трябва да мелиш житото и да печеш хляба.

В бъдеще всички голи хълмове ще бъдат насадени с плодни дървета. Залесяването, вместо да става с декоративни растения, трябва да става с плодни дървета, разбира се там, дето височината над морското равнище позволява.

Хората на Шестата раса ще владеят изкуството да превръщат материята, да придобиват хляб. Плодните дървета знаят това изкуство. Те от Земята изваждат енергия, която идва от Слънцето и образуват хубавите плодове.

В бъдещата култура храната ще се смила напълно, няма да има остатъци, няма да има отходни места, нито канализация.

Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и мозъка. Новороденият няма да бъде роб на условията – постоянно да се безпокои за утрешния ден.

В Природата има една кондензирана енергия и един ден, като станете праведни, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. Има кондензиран хляб, обуща, дрехи. Ще бъдете облечени един ден като ангели. Главата на бъдещия човек ще бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа, с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. То няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо.

Хората от Шестата раса ще имат много правилен череп, с 90 градуса Камперов ъгъл. Те ще знаят всеки ден какво ще им се случи и всичко ще приемат на драго сърце. Те ни най-малко няма да се безпокоят за това, че идват болести и сиромашия. Те знаят как да впрегнат на работа мъките, болестите и смъртта. Те са им господари.

В новия живот хората няма да боледуват. Ще бъдат над болестта.

Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат. Намаляването на болестите показва, че животът се подобрява.

В бъдеще един лекар като дойде при здравия, ще му даде лекарство да не боледува. Вместо за болест – лекарство за здраве.

Един ден, когато учените изучат законите на светлината и топлината, ще лекуват всички болести със светлинна и топлинна енергия. Няма да остане болест неизлечима.

В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човек ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, образува си бъдещите органи за дишане. В дишането ще участва симпатичната нервна система. Ще се диша етер чрез симпатичната нервна система.

В бъдещата култура няма да имаш полици. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега. Например, искаш да пратиш писмо до свой приятел. Писмото ще бъде написано на особена фина материя, която чрез силата на своя ум и воля ще изпратиш точно дето трябва. То ще се пренесе през пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на 1000 км от тебе, в една минута писмото е на неговата маса. Имаш нужда от няколко килограма картофи – няма да ходиш от една бакалница на друга да купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи. Как са дошли те? – Някой приятел възприел мисълта ти и веднага изпратил картофите. Имаш нужда от ябълки – и те дохождат по същия начин. Искаш да видиш приятеля си, да си поприказвате. Сядаш на стола си, отправяш мисълта си и се понасяш в пространството. След една минута си при него. Като си поприказвате, ти насочваш мисълта си към своя дом и се намираш в пространството. И да е затворена вратата на къщата ти, свободно ще минеш през нея. Тогава отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни, хармонични. Всички хора ще работят с Любов. Малко ще работят, много ще добиват. И тогава ще имате ниви и градини за обработване, за разходки, но работата им и учението им ще дават добри плодове.

Сега народите не могат още да влязат в Шестата раса, докато не ликвидират натрупаната карма. Те се спъват още, защото не искат да се откажат от старото. В Шестата раса няма да има кражби, затвори и престъпления. В тях ще се развие шестото сетиво и хората ще виждат и отпред, и отзад. Хората от Шестата раса ще имат красиви и правилни форми и сега се приготовляват формите на Шестата раса, т.е. има вече типове от нея. В Шестата раса ще има дълго съществуване, там ще имат хората добри условия за растеж.

Когато дойде Шестата раса, тя идва вече, Царството Божие ще се всели в миниатюр на Земята. Тогава всеки от вас ще живее 120 години, за да се насити от живота и ще каже: „Слава Богу, предоволен съм, сега вече мога свободно да си замина от Земята!“ Пък ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат.

В Шестата раса гробища няма да има. Като живее човек 120-150 години, ще си отиде. Старите няма да остаряват. Когато дойде време да си отива човек, ще се изпари, ще се дематериализира.

Ако човек трябва да се роди, за да умре, жалко нещо е той. Не, човек е дошъл за нещо велико в живота си! Колкото малка да е негова мисия, тя е велика. Може ли всеки човек да изпълни мисията си, както трябва, светът ще се поправи. Не е въпрос за безсмъртието. Щом се е родил, той ще умре. но важно е как ще умре. Човек трябва да умре с пълно съзнание, че заминава за другия свят, за да се върне пак на Земята, когато пожелае. Дойде ли часът на заминаването, той поканва домашните и приятелите си, разговаря се спокойно с тях, сбогува се и казва, че заминава за другия свят като оставя всичкото си богатство на тяхно разположение. Докато се разговаря още с приятелите си, той започва да се топи като сняг. Какво ще остане от този човек? Какво ще погребвате? Ще дойде ден, когато хората ще се раждат и умират по нов начин.

Човек се ражда и умира, докато придобие съвършенство, докато придобие живота на безсмъртието. Ще дойде ден, когато няма да се ражда и умира, но ще се вселява. В Шестата раса хората ще се раждат по Дух. Ще има т.н. самовъплътяване.

Бъдещите хора ще донесат нови мерки. Те ще фотографират човешките мисли и желания. Всичко е явно — не мислете, че това, което става в мозъка, може да се скрие. Затова мислите на човека трябва да бъдат чисти. В Новата култура няма да има нищо скрито-покрито. Всички мисли и желания ще бъдат явни. Всеки, който върши престъпления, ще бъде открит.

В Шестата раса няма да има нито един крадец, нито един убиец, няма да има лъжа. Ще има Любов навсякъде. Всички врати ще бъдат без ключове.

Писането на Шестата раса ще бъде геометрическо: кръгове, триъгълници, четириъгълници, точки, прави линии, квадрати и т.н.

В Шестата раса няма да има болници, съдилища, затвори. Бъдещите хора ще стават видими и невидими. Не можеш да го затвориш. И десет пъти да го затвориш, той изчезва.

Хората на Шестата раса ще бъдат със силна воля, разумни и добри. Бъдещото общество ще се състои от талантливи, гениални и светии.

Разликата между старите и новите хора ще бъде такава, каквато е днес разликата между млекопитаещите и човека. Хората на старата култура ще останат на мястото на млекопитаещите да опитат тяхното положение. Светещите хора ще им покажат как трябва да живеят.

Културата слиза Отгоре, а не се гради отдолу. Бъдещата култура на човечеството сега съществува Горе като ангелска култура. Сегашната човешка култура ще слезе при животните. Престъпните хора влизат в телата на животни и дървета, които им служат като възпитателни институти.

Хората на Любовта, които тепърва ще идват, ще имат другояче устроени тела. Те ще бъдат с отворени очи, винаги с будно съзнание. Те ще виждат и отпред, и отзад, и отстрани без да се обръщат, без да движат врата и очите си. За в бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно. Където ходите, ще ви бъде светло на вас.

Шестата раса ще бъде светеща. От нея ще излиза светлина. Бъдещите хора ще се наричат Синове на светлината. Те ще бъдат прозрачни. Божествените подтици, светлината, топлината и силата ще минават през човека свободно. Сега човек прави добро по отражение. В бъдеще доброто естествено ще се излъчва от човека, както светлината излиза от източника.

От лъковете на бъдещите музиканти и от перата на бъдещите поети и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство. Днес е векът на електричеството, бъдещето е векът на човешкото сърце. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света. Божествената Правда, която идва сега, ще стопли човешките сърца.

Бъдещето, което Шестата раса ще донесе, е това, което човек не е сънувал. Ще живеят в хигиенични къщи. Ще живеят по Любов.

В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с една-две стаи и кухня. До този парк ще има друг парк за друго семейство; пак в средата с малко жилище и т.н.

Засега само някои хора имат градина, а за в бъдеще цялата Земя ще се превърне в градина. Всеки ще ходи свободно и което дърво си хареса, от него ще си откъсне. А сега, ако влезеш в градината на човек от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от Шестата раса и тези от петата раса е тази, че човек от Шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе; този от петата раса ще си напълни една торба с плодове. Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение. В Шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство.

За в бъдеще почти всички хора със своето вътрешно виждане или чрез вътрешното си радио ще схващат неща, които стават на хиляди километри от тях и така ще могат да си помагат.

Ще дойде ден, когато по радиото ще слушате какво говорят на Слънцето.

В бъдеще ще бутнеш един бутон и ще видиш на филм как са живели хората едно време.

В бъдеще ще виждате на филм какъв е бил животът на Земята преди милиони години, какви са били дърветата, хората и пр. Всичко се филмува. И сега се филмуват нещата. Всичко е запазено. Та когато станете по-големи, ще ви се покаже как светът се е развивал. Това ще ви се покаже на филм. Ще има нагледно учение. Ще ви покажат как се е образувала цялата Слънчева система. Та много работи има да учите. Трябва да бъдете от добрите, умните деца.

Днес човешката култура и наука е в своите пелени. Ще дойде ден, когато всеки ще може да посещава Луната, Слънцето и другите планети. Но иска се работа, време…

В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото и да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети. Техните тела не са пригодени за такива пътешествия.

Ако вашата мисъл е каквато трябва, вие ще ходите из въздуха, както ходите по земята. В бъдеще няма да има нужда да се вдига шум с аероплан. Човек ще хвърка, когато си иска. Може да отиде на 500 км, на 1000 км разстояние и пр.

Човек в Новата култура ще може да пътува по цялата Земя – било с технически или психически сили. Хората ще работят по час, час и половина физически труд и ще посветят останалото време на културни занимания.

Хората на Шестата раса ще се разхождат не само по Земята, но и по другите планети. Те ще пътуват по Слънцето, по Луната и ще изучават живота на планетите. Какъв свят ще бъде тогава? Какъвто не сте и помисляли! Както сега има представители на Шестата раса на Земята, така и в бъдеще ще има хора от Земята в Шестата раса и Новата култура. Тя е готова вече, но постепенно слиза на Земята.

Човекът е на Земята отпреди 18 милиона години и още много години ще бъде тук. През епохата на Шестата раса свободно ще пътува до Луната и до другите планети, ще има съобщения със Слънцето и с другите планети, които ще стават с езика на светлината. Един ден хората от Земята ще са във връзка със съществата, обитаващи Слънцето и другите планети. Това е реалност, а не утопия.

Ще дойде ден, когато човек ще пътува свободно от една планета в друга, но не със сегашното си тяло. Ново тяло трябва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте от едно място на друго. Ще дойде ден, когато човек ще пътува по Земята без тренове, без автомобили и аероплани. Той ще има ново тяло, устроено по нов начин. Сам той ще разполага с нова светлина и знания; ще познава законите на Всемира и ще ги прилага. Тогава той няма да оре и копае земята, но ще се храни по особен начин, който днес и най-учените не познават.

Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си, да го разпръсква из пространството и пак да го събира, ще минава през всички препятствия, пропасти, прегради, без да го засегне нещо. Чрез силата на волята си, той ще може да лети във въздуха като птица, да пътува от Земята до Слънцето. Има адепти, които и сега го правят.

Когато дойдем до това положение, ние ще изпращаме нашите деца от Земята да учат на Небето, а не както сега правят – изпращат ги в Англия, Германия, Франция, Египет или в Индия, Китай, Япония да учат великите тайни на живота. След 3-4 хиляди години те ще слязат отново на Земята със светящи аероплани и ще ни разкажат как живеят ангелите на Небето. Ще ни разкажат как живеят там разумните същества, как строят къщите си, какви са техните взаимни отношения и т.н.

Идеите на Шестата раса са като въздуха, като светлината. Те сега проникват навсякъде. В Шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат право на свобода като него. Бъдещата култура се отличава с три неща: повдигане на жената; повдигане на бедните, на слабите в света; застъпване за правата на човека – човещина, свобода и никакво насилие.

Навсякъде в света има условия за раждане на Новото, за създаване на новите хора. Те ще бъдат хората на Шестата раса, които аз наричам „ученици на Великата Божествена школа“, които носят новата мисъл, които са служители на Великия Господ, Създател на всичко в света. В религиозния живот тия хора ги наричат светии.

Пред вас стои велико бъдеще. Сега ще почнете да живеете. Ще се образува един нов тип човек. Това е културата на безсмъртните. В Шестата раса ще живеят безсмъртните – хора на идеала. Сегашното проявление на Христа ще бъде проявление на синовете Божии на Земята; или на съвременен език казано: побратимяване на хората. Общо братство ще се създаде по целия свят.

Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, светлината на Слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличат светлината на Слънцето. Който погледне към Земята, ще види, че тя свети като слънце. Отдалеч ще изглежда, че Земята гори. Шестата раса ще има задача да изправи човешките мисли и желания.

Мисията на Учителя е подготовление на славянството и приготовление за идването на Шестата раса, която ще е в разцвет след няколко хиляди години.

Иде вълната на Шестата раса, за която всички трябва да сте готови. Членовете й ще бъдат преход между ангели и човеци. В Шестата раса всички ще са ясновидци. Тя е расата на Любовта, която ще въдвори Царството Божие на Земята.

Идва ново Небе и нова Земя. Идва порядък, в който ще царува Любовта в света. Общо Братство ще се създаде по целия свят. Иде Новата култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света!

Сега идат в света един нов род жени, те ще се народят. Според моите изчисления, това ще бъде след 2100 години. След 2100 години, които дойдат от вас, ще проверят един закон. Аз не искам никой да вярва. Досега може да сме имали изключения, но тогава ще дойдат мъже и жени, които ще внесат една Нова култура на Земята, ще наложат на поколението да не воюва. Това са ония мъже и жени, за които в 13-та глава на Откровението е казано, че ангелът е вързал дявола с една голяма верига, да не изкушава хората. Тия мъже и жени ще турят такива корави въжета, че наистина ще вържат дявола да не изкушава вече хората. И тогава, в бъдещата култура ще се позволяват само две деца, не много деца, както сега: едно мъжко и едно женско. След като родят двете деца, бащата и майката ще бъдат свободни. Майката ще вземе мъжкото дете, бащата – женското, единият ще отиде на единия край на Земята, другият – на другия край и ще си пишат любовни писма. Вас ви се вижда странно. Мене ми се вижда още по-странно сегашното съвместно живеене на мъжа и на жената.

Зазоряването на Новата култура ще дойде по-рано, но Шестата раса в пълния си разцвет и красота ще бъде на Земята след 2100 години. Господ е оставил хубавото за най-после. Такъв е законът.

Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде Шестата раса на Земята, всичките тия велики неща ще се изнесат и тогава хората ще кажат: „Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага.“ Казвате: „Ще помним ли това?“ Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно.

На Шестата раса й трябват 300 000 години да се развива. Шестата раса е почнала в своето най-слабо начало. Представители на Шестата раса сега има навсякъде. Те вече постепенно ще вземат ръководството в свои ръце. И Толстой ще дойде в Шестата раса. Ангелът на Благовестието е, който носи Новото Учение.

След 1000 години ще има начатъци на Божествената Наука, след 350 000 години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официална наука. Казвате: „Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава.“ Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там.

Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред Природата на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си.

Мили приятели,

Днес ви предлагам за прочит беседата “Кое е това учение?”

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Кое е това учение?

„И всички се смаяха, щото разискваха помежду си и думаха: „Що е това? Кое е това ново учение, което с власт повелява и на нечистите духове, и послушват го?“ (Марка 1:27)

„Кое е това ново учение, което с власт повелява и на нечистите духове и послушват го?“ Днес всички се питат: Де е писано за това ново учение? – Това се отнася за новото учение, за учението на Христа. Ако преводът е правилен, така е. За по-голяма сигурност, добре е да се сравни този превод с гръцкия.

Съвременната култура се отличава по своя голям замах на действия. През всички епохи са правили опити за сближаване на хората, и сега се правят същите опити. Под „сближаване“ аз разбирам разумно сближаване, не както между вол и неговия господар. Разумното сближаване е акт на човешкото съзнание или на човешката душа. Според някои, човек няма разумна душа. – Не, има разумна душа, защото само разумните души се разбират. Когато двама души страдат, те имат условия да се разбират. – Що е страданието? – Велик закон, който примирява хората. Страданието, като Божествен процес, сближава хората. Когато те се сближат, страданието ще вземе друга форма. Енергиите му ще се сменят, но няма да изчезнат. Много противоречия съществуват в човешкия свят. Те не могат да се избегнат, но можете да се пазите от тях. Те неизбежно съществуват. Човек сам създава противоречията. Те са резултат на философските системи и учения. Като бариери се изпречват те на човешкия път и очакват своето разрешение. Ние трябва да се спрем, да разрешим всички философски въпроси. Много мъчнотии среща човек на пътя си, които също не могат да се разрешат в един момент. Те са съществували в миналото, съществуват сега, ще съществуват и в бъдеще. И в нашия век има мъчни въпроси, и в бъдещето ще ги има. Радвайте се, че ви предстоят мъчни въпроси за разрешаване. Един мъчен въпрос е следният: „Кое е това ново учение“? Според едни, новото учение е това, което разрушава обществото; според други, новото учение е това, което съгражда обществото и носи условия за повдигането му. – Кой от двата възгледа е прав? – Вторият. Новото учение не разрушава, но закон е: Когато дойде новото в света, то отстранява всички елементи, които не взимат никакво участие в работата, т. е. които нищо не допринасят. Дядо ми гради нова къща, аз му помагам. Ако трябва да избера нещо от стария материал, от старите греди, например, аз ще взема само здравите, а не изядените от червеи. Трябва ли да се сърдя на работниците, или на себе си, че турям настрана старите изгнили греди? Те са свещени греди, дядо ми ги е поставил. – Какво от това? Някога са били на мястото си, а днес не влизат в работа. Старите дървени греди ще ги заместим с нови. – Ами дървените? Грешно е да ги хвърляме. – Чудни са хората, като намират греха там, дето го няма. Питам съвременните хора: Що е грях, що е морал? Не отричам морала, но всяко нещо в моя ум трябва да бъде точно определено, да отговаря на известна мярка. Например, любовта и за мене, и за вас трябва да е едно и също нещо, еднакво да я разбираме. Като проява, и мъдростта трябва да я разбираме еднакво. Същото се отнася и за истината, за правдата и за добродетелта. Ако любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта за едни хора представят едно нещо, а за други – друго, всички ще си говорят на непознат език. Старото и новото са два различни езика, на които хората говорят, без да се разбират. Всички противоречия в живота, както и антагонизмът между хората, се дължат на борбата между човешкия дух и материята. Висшето, разумното начало в човека не причинява никакви борби, никакви противоречия. По този въпрос са писали много философи. Който се интересува, може да чете, какво са писали. Срещат се двама религиозни. И двамата вярват в Бога и Христа. Те започват да разглеждат въпроса за спасението на човека. Отначало разискването върви добре, но дойдат до едно място и се разделят. Те започват да спорят. Единият казва, че човек може да се спаси по еди-какъв си начин. Драгият намира, че спасението става по точно противоположен път. И двамата остават на особено мнение. Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за „Символът на вярата.“ Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина. Коя църква е по права, един ден те сами ще си отговорят. Това е домашен спор, както спорят мъжът и жената в семейството. Някога спорът свършва с бой. Една от страните – мъжът или жената пострадва, излиза от борбата със счупен крак. Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса, кой от двамата е по-прав, но да наместя счупения крак. Ще кажете, че мъжът бил жена си, или жената била мъжа си. Това не е достатъчно. Важно е, да се знае основната причина, защо единият или другият вдигнал ръка да бие. На същото основание, лесно се казва, че новото учение било еретическо или анархистическо.

– Що о анархизъм? – Беззаконие. Що е беззаконието? Законът подразбира проява на еднородни сили в известна система. Като знаеш закона, ще намериш начин да впрегнеш тези сили на работа. -Ако впрегнеш енергиите на едно избухливо вещество, ти можеш да ги вложиш в дулото на едно оръдие или на една бомба и да причиниш с тях нещастие на стотици хора. И това е закон, но неправилно използуван. Ще кажете, че това е култура. Да, но култура на разрешението.

Коя е отличителната черта на съвременната култура? – Тя се отличава със своята грамадна разрушителна сила. Съвременните културни хора са майстори в разрушението. Да остане на тях, те са в сила да вдигнат, ако не цялата, поне половината земя във въздуха. Обаче, съществата, които се грижат за земята, могат да налеят вода върху изобретенията на учените и да ги обезсилят. Господарят на земята не позволява да се играе с нея. Като залее барута с вода, пали го, колкото искаш – не хваща. Така постъпва Господарят с различните философски учения. Достатъчно е да ги полее с вода, за да се объркат и самите философи, да не знаят, нито какво да правят, нито какво да мислят. В края на краищата, всички философи дохождат до положението да не познават себе си. Един американец – философ, като размишлявал дълго време върху различни въпроси, най-после започнал да се пита: Кой съм аз? Аз ли съм, или не съм аз? От много мисъл изгубил сам себе си. Така питат и децата, де е лукът, и какво представя той. Свалят една люспа, втора, трета, да видят, де е лукът и, най-после, казват: Лука го няма. Значи, той с само от люспи. Защо природата е направила лука само от люспи? Защо лукът има 35 люспи ? Ще кажете, че в това няма никаква философия. Не, и това е важен философски въпрос, който трябва да се разбира. Интересно е да знаеш, защо орехът има твърда черупка. Като не можеш да отговориш, казваш: Така искал Бог, или така рекъл. Учените пък казват: Така е открила науката. Това е най лесно нещо, да спреш дотам: Тъй рекъл Бог, или така е доказала науката. Щом дойдете до един труден въпрос, казвате: Тъй рекъл Бог. Така твърди науката. Така гледа обществото. Така наредила държавата. Така е постановила църквата. Всеки застанал зад известна позиция, измива си ръцете, като Пилата, и се освобождава от всякаква отговорност.

Дошло в света новото учение, което с власт повелява на нечистите, т.е. на неразумните духове. Новото учение е дошло да изчисти старото, да го събори и да направи нови къщи. Новото учение е дошло да научи хората, как да ядат. Какво се разбира под „ядене“? Съвременните хора са повдигнали яденето в култ, но не знаят, как да използуват този култ. Ако изядеш сам една пуйка и цяла нощ не можеш да спиш, правилно ли си постъпил? Ще кажеш, че пуйката била опечена, много вкусна. И това е възможно, но защо не можа да спиш? Едно от двете: Или ти не си добър, или пуйката, че не се спогаждате. Пуйката казва: Господарю, аз се пожертвувах за тебе, но съжалявам. В твоето лице виждам човек, който не е научил жертвата, нито познава любовта. Това са мои думи, а не на пуйката. Аз предполагам, че тя мисли така. Питам: Защо трябваше да ядеш толкова много, че да преядеш и да не можеш цяла нощ да спиш? Ще каже някой, че трябва да се яде малко, повече да се гладува. Преяждането и гладуването са две крайности. Изкуство е, така да яде човек, че правилно да трансформира придобитите енергии от храната, да ги превръща от по-низко в по-високо състояние. Това значи, да разбираш Божествения живот и разумно да го използуваш.

Днес сте дошли да ме слушате. Каква е вашата цел? Всеки има някаква цел, която или ще постигне, или няма да постигне. Някой има да плаща полица от 10 000 лв. и дошъл на беседа да чуе нещо. После казва: Беседата не беше интересна. – Защо? – Защото мислел само за полицата. Той си казва: Какво ме интересува новото учение, щом не може да ми помогне да си платя полицата. И то е празна работа, както другите учения. Казвам: Ако следваш пътя на новото учение, ще намериш начин, как да си платиш полицата. Силата на новото учение се заключава в това, че може да плати всички полици. Истина ви казвам, че ако приемете новото учение, няма да остане неплатена полица. Всички стари, неизплатени полици наричаме карма. Европейските народи страдат от своята карма. Да оставим настрана старите езически народи. Аз говоря за европейските народи, които живеят под тежестта на своята карма. Не могат ли съвременните европейски народи да се помирят? Не могат ли да се федерират помежду си? – Могат. Днес виждате навсякъде умни хора – руснаци, французи, англичани, американци. Не могат ли да се спогодят? Ако дойдем до балканските страни, и те са умни. Всички тези народи имат свое управление, своя власт, своя камара, сами си издават закони. Защо не могат да се спогодят? Какво им липсва? Има някаква причина, дето не могат да се споразумеят. Всеки трябва да намери причината и да я отстрани.

Питам: Може ли, например, показалецът на дясната ми ръка да ее отдели от мястото си и да отиде на лявата ръка, или съвсем да ме напусне? Можем ли, при това положение, да имаме отношения и да се разбираме? Щом той се отдели от ръката ми, между мене и него няма никакво разбиране. Един пръст не може да стои едновременно на двете ръце. Може ли една жена да принадлежи едновременно на двама мъже, или един мъж – едновременно на две жени? Следователно, и показалецът ми не може да служи едновременно на двама господари. Ако се опита да направи това, той ще попадне под ударите на Великия закон и ще изсъхне. Той ще бъде изключен от цялото Битие. За да не пострада, трябва да си остане на дясната ми ръка, дето е поставен. Такъв е законът. Дето те е поставил Бог, там ще работиш. Казано е да не пожелаваш жената на своя ближен. Тя е пръст на Божията ръка, там ще стои и работи. Ако пожелае да отиде на друго място, или друг я пожелае, нейната съдба е решена, смърт я очаква. Да служиш едновременно на двама господари, това е идолопоклонство. Кой мъж е направил жена си щастлива? Коя жена е направила мъжа си щастлив? Коя дъщеря и кой син са направили родителите си щастливи? Кой господар и кой слуга са допринесли нещо добро един за друг? Аз задавам тези въпроси, без да отговарям. Те трябва да се разрешат. Те представят философия, която ще послужи за основа на бъдещото общество. Тя ще изгради бъдещите разбирания на хората. Съвременните хора не разполагат с една абсолютна мярка, чрез която да определят, кои неща са морални и кои – не са. Сегашният морал не е морал на бъдещето. И днес даже този морал е неприложим. Какво ще каже онзи мъж, който не позволява да се докосне човек до дрехата на неговата жена? Той счита тялото й за свещено, но утре я подложат на операция, и лекарят свободно пипа това тяло, реже, зашива рязаното място. Ако, наистина, считаш тялото за свято нещо, никой няма право да се докосне до него. Даже лекарят няма право да пипа човешкото тяло. Какво става сега? Лекарите бъркат навсякъде в човешкото тяло: и в мозъка, и в дробовете, и в черния дроб, и в корема. Няма орган в човешкото тяло, дето да не е бутнал лекар, фелдшер или простата баба. Значи, не е останало свято място в човешкото тяло. След всичко това, хората говорят за морал, за чистота. Питам: За какъв морал може да се говори днес? Ако има някакъв морал, отде идат болестите? Ако има морал в човешкия живот, отде дойдоха нечистите духове, които се загнездиха в човешкото тяло? Много от сегашните лекари са като бабите, които очакват да се роди някое дете, да ги викат. И тези лекари чакат да се яви някаква болест, да ги викат да лекуват. Явил се някакъв цирей, и те веднага пристигат с ножа си. Хайде на операция! Днес изрежат един цирей, след време се яви друг, по-голям, с усложнение. Една жена се оплаква от забиране на гърдата. Правят операция, изрязват я. След време и другата гърда забира – и нея отрязват. Но и с това не се свършва. Яви се голям цирей на гръбнака, положението на болната се усложнило още повече. Чуваш един ден, че тя заминала за другия свят. Така си отиват хората един след друг. Казват: Не можахме да спасим болния. Питам: Морал ли е това? Новият морал изисква от всички абсолютна чистота: чистота на тялото – на всички външни и вътрешни органи; чистота в мислите, чувствата и постъпките. Чистота във вените и артериите, чистота в кръвта. Всички трябва да имате абсолютно чиста кръв!

Сегашните хора се делят на материалисти и идеалисти. И едните, и другите трябва да имат чиста кръв. Това се изисква особено от материалистите. Това изисква живата разумна природа. Тя е истинският лекар на човека. Следователно, добрите, умни лекари трябва да бъдат нейни асистенти. Аз признавам само природата като виден специалист – лекар. Останалите лекари са нейни асистенти. Аз познавам само Един истински свещеник – служител на Бога. Всички останали свещеници, от каквато религия да са, те са Негови асистенти. Аз познавам само Един философ, който мисли право. Всички останали философи, на които няма да споменавам имената, са Негови асистенти. В заключение на това, казвам: Всяко учение трябва да се приложи. Боли те корем. Въртиш се на една, на друга страна, викаш лекар да ти помогне, искаш да оздравееш. Според духа на новото учение, казвам: Не бързай да се освободиш от коремоболието, но започни да търсиш причината за болестта. Като се поровиш в паметта си, ще си спомниш за отношенията ти към своите съседи. На една твоя съседка ти беше настойник, пое грижата за децата й, но вместо да изпълниш задължението си, като честен човек, ти изяде всичкото й наследство. Децата й останаха на пътя, в лишения, без никакви средства. После ще си спомниш и други погрешки в живота си. Като решиш да изправиш грешките си, и болестта ще мине. Ще ти дадат жизнен кредит, да изправиш живота си. Ако не се изправиш, ще те задигнат на онзи свят. Помни: Всяка болест е последствие от извършено престъпление в миналото или в настоящето. Като не знаят това, лекарите мислят, че могат да се справят с болестите. Обаче, вместо да се намаляват, болестите се увеличават. – Докога ще продължава това? – Докато хората дойдат до съзнание, да търсят причините на болестите в себе си и, като ги намерят, да ги отстранят.

Новото учение, което Христос проповядвал, трябва да се приложи първо в училищата. Това се изисква от умните и добри учители – специалисти. Майките и бащите трябва също да приложат в дома си новото учение. Казват, че новото учение руши обществото. Не, новото учение дава правилни методи, как да се устрои бъдещето общество. Казвате: Какво ли иска да каже Учителя с това? – Нищо особено, освен че 2 X 2 = 4 и 2 + 2 = 4. При това, при умножението и при събирането законът не е един и същ. – Защо? – Защото 1 + 1 = 2, а 1 X 1 = 1.Защо, като събираме единица с единица, се получава по-голямо число, а при умножение на единица с единица, се получава по-малко число? На този въпрос могат да отговорят само математици. Винаги при умножение на еднакви числа, резултатът е различен от този при събиране на същите числа. Ще кажете, че това е проста работа. – Не, тази работа има приложение в живота. Например, 2 + 2 = 4 и 2 X 2 = 4. Това е едно противоречие. Много просто. Всяко неразбиране на нещо създава противоречие. Когато говоря за този закон, мнозина мислят, че той е Божи закон. Едно трябва да се знае: Великата основа на света, от която ние произлизаме, и великата същина на живота са неизменни. Същината, от която произлиза нашият ум, не може да се измени. И законите, които ръководят нашите мисли, също са неизменни. Аз и ти, изобщо човекът, можем да мислим по определени закони.

Казваш: Аз мога да мисля, както искам. Заблуждаваш се. Как ще свирят двама цигулари? Каквото и да правят, те ще свирят по един и същ начин – по основни музикални правила. И цигулките им също ще бъдат нагласели по музикални правила. Не можеш да държиш лъка, както ти попадне. Ще държиш и лъка, и цигулката по правилата. Двама художници, за да рисуват правилно, и те се ръководят по известни правила. Не е достатъчно да цапаш с четката. Оттук вадя заключение: Да живееш е велико изкуство. И това изкуство има закони, които трябва да се спазват. – Как трябва да живеем? – Като се обичаме. – В какво се заключава любовта? – Първият акт на любовта, който я определя като любов, е законът за самопожертвуването. Знаете ли, какъв е този закон? Жертва ли е, ако заколиш своята кокошка или агънце? Това е жертва на чужд гръб. Самопожертвуването подразбира да се отречеш от нещо свое. Каква жертва е тази, която правиш без любов? Значи, има жертва, направена без любов; има и жертва съзнателна, направена от любов. Например, момък се влюбва в една мома. Понеже тя не го иска, той се самоубива. Това е несъзнателна жертва – вън от любовта. Защо се самоубива? Нека живее и работи заради нея. Като се ожени тя един ден, той да се отдалечи и да я носи в мисълта си, да бди върху нея като ангел хранител. Това е жертва по закона на любовта. Ще кажете, че той се самоубил от любов. – Не, любовта не изисква такава жертва. Казваш: Сърцето ми гори от любов. – Може да гори, но лицето ти още не е светнало от твоята любов.

Ще ви дам един пример, да видите, как лесно човек попада под отговорност, без да е виновен за това. Разхождам се в гората и виждам един вол, с юлар, но без господаря си. Хващам вола за юлара и мисля да го заведа на господаря му. Разбирам, че волът принадлежи на някой селянин от близкото село. В този момент ме хващат и ме обвиняват, че съм взел чужд вол. Казвам, че го водя на господаря му, но не ми вярват. Обаче, има един велик закон, който определя истината. От гледището на човешкия закон ще ме осъдят, но от гледището на Божествения закон съм оправдан. Де е истинският морал?

Днес повечето хора бягат в горите, но като не им стига умът, влачат юлара със себе си. Някой ги хваща за юлара и ги връща назад към господаря им. Едно се иска от човека: да се научи сам да си хвърля юлара. Ще кажете, че това е анархия. Не, да хвърляш сам юлара си, не е анархия. Това показва, че си свободен, имаш условия да се учиш. Мислиш ли, че ако пратиш детето си на пазара, с юлар на главата, то ще се върне с него? Още на първата стъпка то ще хвърли юлара. Детето е готово да услужи на майка си, но то не се нуждае от юлар. Свободно трябва да бъде детето; свободен трябва да бъде човек. Той не се нуждае от юлар. Смисълът на живота се заключава в това, да се обърне човек към разумната жива природа, с цел да я изучава и богатее. Съвременните хора са крайно обеднели. Те са дошли до крайно демагнетизиране. Мозъкът, дробовете, стомахът са изтощени, демагнетизирани. Това води към неврастения. Хората са толкова обеднели, че не могат да си изплатят и най-малките полици. Те трябва да се върнат към природата, като велик източник на живот и енергия.

Имаш дъщеря. До известна възраст, тя е била откровена към тебе, чистосърдечна, любяща. Погледнеш лицето, очите й светят и в проявите си е невинна. След време виждаш в погледа й нещо неискрено, в очите й играе особен пламък. Между тебе и нея се издига една преграда. Казваш: Не зная, какво стана с моята дъщеря. Някаква промяна има в нея. – Да, станало е едно малко отдалечаване. Такова отдалечаване се явява навсякъде: в обществата, в народите. Гледаш някой се числи към една партия. Той постепенно се отдалечава от нея и влиза в друга партия. Какво е станало с него? – Друга идея е влязла в ума му. Значи, показалецът на неговата ръка се отдалечава, т.е. отказва се да работи за цялата ръка. Невъзможно е да се отдели един пръст от ръката ти и да бъде щастлив. Ето защо, всеки човек трябва да се върне към Божествения организъм и да заеме онова място, което първоначално му е дадено. Колко пъти сте отхвърляли от ума си добрите мисли! Дойде в ума ти една добра мисъл, да направиш нещо, но ти я отхвърлиш под предлог, че не е време сега за нея. Щом мисълта е Божествена, тя може да се реализира на всяко време. Право ли постъпва човек с Божественото в себе си? Като се натъкне на него, той казва: Илюзия е това. Кое е реалното тогава? Една реалност съществува в света. Младият момък казва: Искам да намеря една мома, да се оженя за нея, да бъда щастлив. Има ли такава мома, която да те направи щастлив? И тя търси честен, добър момък, с когото да бъде щастлива. Има ли такива моми и момци? – Има, но те живеят при особени условия и виреят на особена почва. Те не могат да живеят в нашия климат. Следователно, обърнете се към своята душа, там ще намерите онези условия, при които може да реализирате всичко, което желаете. Когато кажеш, че обичаш някого от дълбочината на душата си, това показва, че му желаеш доброто така, както и на себе си. Ти желаеш, той да расте и да се развива и да се радваш на неговия живот. Това значи прилагане на любовта. Колко души могат да обичат така? Казвате, че и вие можете да обичате така. Аз съм наблюдавал много братя и сестри, които говорят за любовта, но не я прилагат. Правете добро на близките си, без да знаят те това. Обичайте ги, без да ви разбират. По резултатите ще познаят, че ги обичате, че им правите добро. Това изисква новото учение. Сега младите се делят от старите и казват: Ех, тези стари! Ние, младите, не можем да се разбираме с тях. – Един ден и вие ще остареете. Де отиде вашата младост? Младата мома се оглежда в огледалото и си казва самодоволно: Хубавичка съм! – За колко време можеш да запазиш тази хубост? Можеш ли да я запазиш завинаги? Ето едно изкуство. Силен човек е онзи, който може да запази своята красота и своята будна мисъл завинаги.

Сега аз не искам да упреквам никого, но обръщам внимание на хората, да знаят, че се отклонили от правия път. Те вървят в крив път на разбиране и като са далеч от реалността, сами се заблуждават. Казваш на някого: Обичам те! Знаеш ли, ти си отличен поет, няма подобен на тебе. Ти си по-голям от Гьоте, от Шекспир. Докато е пред тебе, хвалиш го; като се отдалечи, казваш: Да му намажа малко колата, да се вдъхнови. На този намажеш колата, на онзи намажеш колата, а сам ти оглупяваш. Кажи на човека истината: Слушай, братко, ти пишеш, но не си голям поет. Свириш, но не си голям цигулар. Утре пристига един виден цигулар от странство. Ще дава концерт. Иди да го слушаш, да видиш, какво значи свирене! Само така ще сравниш твоето свирене с неговото. – Беден съм, нямам пари за билет. Ето, аз ти давам моя билет. Иди ти, вместо мене. А след концерта, ела да ми предадеш своите впечатления. На другия ден той иде да разкаже впечатленията си, но обезсърчен. – Защо си обезсърчен? – Нищо няма да излезе от мене! – Не, продължавай да свириш, и не се обезсърчавай. Някога и ти ще станеш голям майстор, като него. Аз ще ти разкажа историята на този виртуоз. Той е свирил по десет часа дневно, при знаменит учител. Ти си самоук, уповаваш на себе си, разчиташ на своя талант. Обаче, за развитието на този талант трябва да имаш добър учител. Пръстта, глината е добра, но гърнето, което направиш от нея, трябва да се опече добре. Лесно е да кажеш, че си отлично гърне, но майстор го е правил и пекъл. Христос, който иде сега в света, е добрият майстор. Той носи новото учение, което се е разчуло навсякъде.

Направихте ли връзката, за която говорих? Вие имате връзка, но трябва да я възстановите. Щом сте на умерения пояс, вие имате връзка със слънцето. На северния полюс ще имате друга връзка. На екватора ще имате съвсем друга връзка. За вас е важен смисълът на тези връзки. Велика наука се крие в тях. Слънцето има повече от десет магнетични пояса, които опасват земята, кръстосват я в различни посоки. През разните векове тези пояси са действували върху хората, докато създали сегашната егоистична култура – култура на силата. Други пояси излизат сега от слънцето. Те приготвят условия за една по-мека култура – култура на любовта. Ако вие не се поставите под благотворното влияние на тези лъчи, т. е. на тези пояси, нищо не можете да направите. Ако умът ви е добре развит, чрез мозъка си, като чрез призма, ще разложите слънчевите лъчи и ще схванете новите прояви на светлината. Днес слънцето не е такова, каквото е било преди хиляди години. Мистиците са знаели това и са го изразили в следните мисли: Да възлюбиш Господа, да бъдеш добър, да обичаш истината. Това са прояви в три различни посоки. Да бъдеш мъдър, това значи постъпките ти да бъдат отмерени. Пред умния всички благоговеят, но всички не го обичат. Да любиш, това значи, всички да те обичат. Всички обичат човека на любовта. Мислите ли, че като обичате някого, той непременно трябва да бъде много умен? Без да си много умен или учен, хората пак могат да те обичат. Напротив, ако разберат, че си много учен, не те обичат. Искате ли да ви докажа това? Ето един прост пример. Коя майка би желала да кърми голям момък или стар дядо? Колкото и да е умен, тя ще го отдалечи от себе си. Сложи на гърдите на майката нейното малко, глупаво детенце, и тя ще го накърми с радост. Детето ще внесе в сърцето й топли, красиви чувства, каквито нито момъкът, нито старият могат да й причинят. Новото учение е малко, невръстно дете, което, със своите ритания, внася в душата на майка си топли, красиви чувства. Казват: Ритна ме! – Да, но всяко ритане внася нов живот в умовете и сърцата на хората. Любовта, мъдростта и истината се развиват при специални условия, които трябва да се пазят.

От гледището на френологията, мястото на Любовта, Мъдростта и Истината е точно определено: мястото па Любовта е горе на главата, на Мъдростта – отпред на челото, а на Истината – в очите. Човек мисли не само чрез мозъка си, но и чрез очите. Човешкият дух, който изучава всичко в своята пълнота, влиза в самия човек и се изявява чрез очите, като мисъл, като път към истината. Христос казва: „Ако дясното ти око е нечисто, извади го.“ С това Той иска да каже, че очите трябва да бъдат израз на Истината. Ако духът ти влезе в окото и чрез него вижда разумността и красотата в живота, ти си човек на истината; твоите очи мислят право. Следователно, ако ти не живееш горе в главата си, дето е любовта, и ако не мислиш чрез предната част на челото си, ти не си човек на истината, не мислиш чрез очите си.

Новото учение, което сега иде, носи нов живот. То няма да остави хората недоволни и демагнетизирани, както са сега. Моето желание е да приемете новото учение. Това е нужно и за младите, и за старите. Само така недоволството им ще се превърне в доволство. Старите трябва да се откажат от своите навици. Те казват: Нищо няма да излезе от нас. Младите казват: Ще излезе нещо от нас. Какво ще излезе, и те не знаят. Казвам: И от старите, и от младите ще излезе нещо. Старите ще се преобразят, ще станат млади.

В една от старите книги на индуските философи се разказва за една млада мома, която се влюбила в един индуски принц. Един ден тя се облякла в новата си премяна и застанала до отворения прозорец, който гледал към пътя. – Какво правиш тук? – запитала я майка й. – Очаквам принца, той скоро ще мине оттук. – Защо се лъжеш? Нали знаеш, че ти си бедно момиче? Принцът няма да ти обърне внимание. Момата не чула думите на майка си, с търпение очаквала минаването на принца. След малко принцът минал на кон край прозореца на младата мома. Като го видяла, тя бързо откопчала гердана от врата си и го хвърлила пред конете. Те минали през гердана й, но принцът не обърнал никакво внимание на бедното момиче.

И съвременните хора хвърлят своите гердани и накити – своята чест и съвест, своя ум и сърце пред конете на своя въображаем принц. Той вдигне главата си нагоре, не им обръща никакво внимание, а техните гердани и накити остават да се валят в праха. Когато великият принц минава край твоя прозорец, не бързай да хвърлиш гердана си пред неговите коне. Когато твоят принц мине пред прозореца на къщата ти, щом те познава, той ще отправи погледа си към тебе. И да не те поздрави, погледът му ще бъде пълен с любов. Тогава ти свободно можеш да кажеш: Мина моят принц и ме поздрави. – Как те поздрави? – С погледа на истината. Вие поздравявате ли се с истината? Като те погледне някой, ти веднага питаш: Защо ме гледаш? – Че аз още не съм те погледнал. Наистина, да погледнеш някого, това значи, да го поздравиш с истината. Новото учение иде в света да пробуди съзнанието на хората, да им покаже, че те могат да се преобразят вътрешно, да приложат това учение във всички слоеве на обществото. Като наблюдавам хората, чудя се, защо се противопоставят на новото учение. То е Божествена светлина, необходима за всички хора, за всички църкви и общества, за всички народи, за всички светове. То ще освети цялата земя – необятна е светлината на новото учение. Всеки ще си вземе от тази светлина, колкото му трябва, колкото е необходимо за неговото развитие.

Като ви проповядвам, виждам на лицата ви изписан страх. Вие си казвате: Като умрем, де ще отидем? Кой ще ни погребе? Ще видим ли Христа на Небето? Ще ни посрещне ли Той? Не се занимавайте с такива въпроси. Вие отивате в един велик, красив свят. Ако знаехте, колко е красив, още оттук щяхте да мислите за него. За да живеете в този свят, за който едва сега се пробужда съзнанието ви, чувствата ви трябва да се разширят. Само така ще видите онази красота, онези възможности, които ви очакват. Отсега нататък, пред вас ще се разкрие истинският живот. Досега вие само сте се приготвяли да възприемете новото учение. Не искам да ви заставя насила да го приемете, но се страхувам да не се спрете в развитието си. Новото учение учи човека, как да държи връзката си със същината на живота. Ние не искаме да примиряваме света с Бога, нито да махнем противоречията. Ние искаме всеки сам да се примири, сам да премахне противоречията от своя път. Който е в състояние да греши, той сам може да си помогне, да изправи грешките си.

Новото учение носи нови условия за живота. Те ще дойдат по научен път, или по строго определен, Божествен начин. Седиш и си мислиш: Нищо няма да излезе от мене. – В коя книга е писано това? То е все едно, да четеш надписа на някой гроб: Тук почиват останките на еди – кого си. – Останки почиват ли? Могат ли частите на счупения кораб да почиват? Може да почива само разумното същество, което се е свързало с Бога и Го познало. Нашите останки, нашите кости не само че не почиват, но изгубват и най-малкия си мир. Тук един червей размърда костите ти, там – друг, докато един ден отново те разровят, съберат костите ти в една торбичка и заедно с тях поставят тялото на друг член от твоето семейство. След това пак написват същия надпис: Тук почиват останките на еди-кои си. Душата почива, само когато разбере великата жива природа; душата почива, когато е свързана с Бога. Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.“

И тъй, знайте, че вие сте в онзи свят, а не в този, – Възможно ли е това? – Възможно е. Този свят е свят на заблуждения, а онзи – свят на свобода и радост, на светлина и чистота. Искам да вярвате, че сте в онзи свят, като удове на Божествения организъм. При това положение, Бог всякога мисли за вас, като за живи удове от Неговия организъм. Какво по-голямо благо искате? И пръст на ръката да си, щом служиш добре на цялото, Бог ще те благослови и ще каже: Доволен съм от тебе. Ти си добро малко дете. Докато стоиш на моята ръка и вършиш работата си, от нищо не се страхувай. Това е новото учение. То е основа на новия живот. Да се свържем с това учение! Да се свържем с великата мисъл на любовта!

Често се говори за нас, че сме крайно миролюбиви хора, с никого не воюваме. – И ние воюваме. Представете си, че пред мене вървят двама души, които се разговарят енергично върху известен въпрос. Разговорът взима вид на скарване. Крайно раздразнен, единият вади револвера си, иска да убие другия. Веднага се спущам към него, хващам ръката му и казвам: Нямаш право да убиваш! Ако скриеш револвера в джоба си, ти ще спечелиш повече, отколкото ако убиеш другаря си. Питам: Кой от двамата е по-голям герой? Аз, който излизам срещу него без никакво оръжие, или той, който държи револвер в ръка? Герои трябва да бъдете! Не да отстъпвате пред мъчнотиите, но да ги посрещате с радост, да се справяте с тях. Светът се нуждае от герои. Някога е необходимо хората да се бият и воюват. Това изисква и самата природа. Бог се изявява на хората по два начина: по външен и по вътрешен начин. Давид запита Господа: Господи, от коя страна да нападна неприятеля си? Бог му отговори на този въпрос. И Моисей имаше условни знаци, дадени от Бога, по които да знае, кога ще победи и кога ще го победят. Докато държеше ръцете си нагоре, той побеждаваше. Щом ръцете му отслабваха, неприятелят му го побеждаваше.

Евреите са умни хора. Когато трябваше да воюват, те винаги питаха Господа, да воюват, или не. Бог им отговаряше чрез пророците: Идете да се биете! Сегашните християнски народи не питат Господа, те решават всичко на своя глава. Те казват: Ние решаваме въпросите си сами, няма защо да питаме Господа. Следователно, войната се допуща само по закона на необходимостта. Когато казваме, че войната не е нужна за нас, разбираме, че тя не е потребна за вътрешния живот. Този живот абсолютно изключва войната. Така живеят всички разумни същества. При тях няма причина за война, за никакъв спор. Следователно, докато живееш вътре в себе си, никога няма да воюваш. Ако живееш външно, ще воюваш. Докато хората не се подчиняват на Божествения закон, войната ще съществува. Ако изпълняват Божия закон, те никога няма да воюват.

„Кое е това ново учение?“–-То иде сега в света, да донесе новата култура, да покаже вътрешната страна на живота. Ако между два народа се явява спор, недоразумение, техните държавници не могат ли да изменят хода на нещата? – Могат. – По какъв начин? – Или чрез война, или чрез мир. Двама съседи спорят за нещо. Те могат да разрешат спора или чрез съд, или по мирен начин. Новото учение трябва да изпъди навън всички духове на размирието и да внесе между тях правда и мир. Казваш: Не искам да дам под съд този човек, за да не ми докара по-голямо нещастие на главата. Ти правиш това от страх, а не от съзнание. Направи това от любов към човека. Ако сам не можеш да разрешиш този въпрос, питай Господа: Да дам ли този човек под съд, или да му простя? – Както ти каже Бог, така ще постъпиш. Ако ти каже да не го съдиш, няма да го съдиш; ако ти каже, че трябва да го съдиш, пак ще послушаш. Може да е нужно, този човек да прекара четири – пет години в затвора. Така ще имаш възможност да го посещаваш, да се грижиш за цялото му семейство. Като знае това, той, макар и в затвора, ще бъде спокоен. Щом излезе от затвора, ще живеете братски. Умните хора уреждат правилно спорните въпроси. Онези от вас, у които съзнанието е пробудено, трябва да знаят, че онзи, който може да ги направи щастливи, това са те самите. И тогава, онзи, у когото щастието се изявява навън, като изблик на енергия, трябва да е готов да дава. Иначе, тази енергия, неразумно използувана, причинява зло. Когато любиш някого, то се дължи на изобилната енергия в тебе. Ти носиш голямо богатство в себе си, голямо изобилие на енергия, от която трябва да се освободиш. Иначе, тази енергия ще отнеме твоите сили. Срещаш един беден, даваш му една крина от твоето жито; срещаш друг, и на него даваш една крина; срещаш трети, и на него даваш същото количество. Така раздаваш една крина след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство. Последната крина задържам за себе си. Така се разрешават всички въпроси. По една крина жито на гърба на всеки човек – това е достатъчно. Отсега нататък, този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи, как да постъпваме. Това не значи, че трябва да измените на веруюто си. Всеки да държи своите възгледи: православният да си остане православен; мохамеданинът да си остане мохамеданин и т.н. Веднъж си кръстен под името Иван Драганов и си влязъл в новото учение, какво ти пречи или препятствува това име? Не е името, което препятствува на човека. Каквото име и да носиш, влез в новото учение. Носете името, което ви е дадено първоначално. В монашеството има обичай да променят името на всеки, който се определил да служи на Бога. Името ви не е само едно. Казват за някого, че е православен. Добра дума е „православен“. И думата „евангелист“ е добра. „Българин“ е още по-добра дума. Думите „руснак, французин, турчин, англичанин“ също са добри думи. Те не препятствуват за напредъка на човека. Друго нещо се иска от човека: да разбере същината на любовта. Кое сърце не се нуждае от топлината на любовта?

Кой ум не се нуждае от светлината на мъдростта? – Всички се нуждаем от топлината и светлината. Кой не желае да бъде любещ, умен, добър, истинолюбив? Това е стремеж на всяка душа. Кой от вас не се отвращава от лъжата? Като те срещна, ще кажа: Братко, искам да ти се изявя, без да казвам, че те обичам. Ти си странник, на сто врати си хлопал и навсякъде си слушал думите: Няма място за тебе, – Братко, много съм отпаднал. На много места хлопах, но никъде не ми отвориха. – Заповядай, в моя дом има едно малко място за тебе. Като дойдеш у дома, ще ти дам топла вода да се измиеш, дрехи, да се преоблечеш; ще те нахраня добре и после ще си поговорим братски. Това учи новото учение. Това значи, да се даде подтик на всички души – на млади и на стари. И вие сте пътници на земята. Не се обезсърчавайте, велико е вашето предназначение. Турете кръст на вашите противоречия, но не ги забравяйте. Оплакваш се, че някой те обидил. – Как те обидил, по какъв начин? – Ето, причини ми една голяма рана на ръката. – Да, но сега този човек е готов да си изправи погрешката. – Как ще я поправи? – Той е учен човек, има знания. Изважда от джоба си едно шишенце, с особена течност, и сипва на раната му. След 20 минути раната изчезва. – Сега доволен ли си? Както виждаш, той се извинява, целува ръката ти, и така погрешката се изправя. Имаш ли друга обида? – Нямам. Така се заличават обидите в новото учение. Еликсирът на новото учение лекува всички рани, всички обиди, всички огорчения. Сипвам от еликсира на раната и казвам: Ще внимавам втори път да не те обидя. Има ли по-велико учение от това? Този е новият начин, по който ще живеят мъже и жени, дъщери и синове, господари и слуги. Ако е въпрос на думи, всичко става лесно, но изкуство е да живееш в духа на новото учение. За прилагането на това учение се искат векове. Обаче, окултната школа, която следвате, разполага с методи, правила и закони, с които лесно може да ги приложите. С Учителя всичко става лесно, както опитните музиканти лесно прилагат правилата на музиката.

Аз съм уверен в следното: Моят показалец никога няма да напусне своята служба. Щом той няма да напусне службата си, и вие няма да напуснете службата, която изпълнявате, като удове на великия организъм.

Изпълнявайте Божията воля. Осветявайте Неговото име. Прилагайте Неговата светлина. Нека Доброто донесе условия за широки разбирания и за прилагане. Този е поздравът на новото учение.

Беседа от Учителя, държана на 4 февруари, 1923, г. София.

ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 11 ФЕВРУАРИ – ОНЛАЙН  – 8.00 Ч. СУТРИНТА

Когато Слънцето грее

Когато Слънцето грее, Земята се пробужда, изворите бликват и протичат, ветровете духат, цветята цъфтят, дърветата дават своя плод и човек се пробужда и започва да мисли.

Тази книга е за ученика!

Тази книга е за всички!

Защото всеки ученик е дошъл на Земята, за да се учи.

Всеки човек е дошъл на Земята, за да стане ученик.

Тази книга е за всекиго!

Животното се е научило да чувствува.

А човек е дошъл на Земята, за да мисли.

Вселената е предметно учение заради него. Той е призван да се учи.

„Направил го е малко по-долу от ангелите.“

Човек се учи, а ангелите служат.

Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват.

Хората са ученици, а пък ангелите – служители.

За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик.

Служенето е по-високо от обикновеното учене.

Небесният слуга седи по-горе от земния ученик.

„Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“

Ученикът се учи, а Учителят служи!

                           /Свещени думи на Учителя/

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Нека да започнем днешния наряд с химна на Братството “Аум” и да продължим със следните молитви и формули:

• Добрата молитва
• Лозинката – първи стих 24 стр.
• Молитва на времената
• Молитва за изцеление
• Молитва на Вселенната милост
• Господнята молитва
• Формулата при земетресения

Молитва на времената

Господи, Боже мой, Великий и Святий Учителю на всяка любов и мъдрост, на всяка милост и правда, чуй молбата на тези, които уповават на Тебе в това съдбоносно време. Благий Господи, заради Твоята Велика Любов прости прегрешенията на човеците, просвети умовете ни, умий сърцата ни, укрепи вярата ни, пробуди душите ни, да Те познаем всички и да изпълним Твоята Бащинска Воля. Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и озари ни с Твоята Истина. Дарувай ни Твоята Любов и открий ни правия път на живота. Върни на Земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички, да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие, да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти Си Единият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и Твоята Любов и Твоят Закон са правият път на живота ни. Изпрати, Татко наш, както Си някога пращал, светии, пророци и гении да бъдат глава на народите навред. Предай, според Твоя благ помисъл, Земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канара на човешкото братство. Великий Учителю наш, Дух от Всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жетва за Святото Божие Дело, за Което Ти работи на Земята. Укрепи ни по Божия План чрез всички Небесни ангели и светии, Които са верни служители от Всемирното Бяло Братство.

Освети ни да работим с всички добри человеци. Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които Ти Си призовал за Господа, да изпълним своята задача до край.

Нека народът, сред който работим, избраната челяд славянска, да изпълни Волята Божия! Да бъде славянството светилник и крепост на Божието Дело между народите и да се увенчае с пълен успех Божият План на Земята!

Да бъде Волята Божия! Да дойде Царството Божие и да се вселиш, Ти, Господи, Боже наш, в душите на човеците завинаги!

Амин.

• МОЛИТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БОЛНИ

Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч. преди обяд, като се произнася и личното име на болния.

Всеприсъствуващи Всеблаги Боже, в името на Господа, Който е говорил с раба Ти, да дойде ТВоето изцеление чрез нас – Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, Който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото. Обърни източника на сърцето за добро и силите на тялото – за работа полезна. Нека този наш брат (сестра) . . . (произнася се името), които (която) страда, да приеме Твоята милост, за да можем ние всички да се радваме в проявлението на Твоята Любов, Благост и Сила.

Амин.

МОЛИТВА НА ВСЕЛЕННАТА МИЛОСТ

 /Тази молитва предлагам да произнесем по повод гибелта на хилядите същества при разрушителните земетръси в Турция и в Сирия/.

Господи на Вселенната Милост, Ти, Който си направил човека на Земята и си вложил Духа Си в него, за да го издигнеш до себе Си, молим Ти се, послушай молбата ни сега, спомни си за заминалия (заминалата) в другия свят (споменава се името на брата или сестрата), спомни си за всички заминали братя и сестри, бащи и майки, синове и дъщери, близки и далечни роднини по плът и всички добри человеци и ги благослови с всичкото Си благословение.

Създай радост на тия души и вдъхни им надежда, че скоро ще ги изпратиш на Земята да продължат своята еволюция, при пълно опомняне, за да довършат делото на Твоето спасение.

Господи, ние се радваме, че си ни дал възможност да ходатайствуваме пред Тебе за заминалите ни близки и увереността, че молбата ни ще бъде чута от Тебе и те ще се наслаждават на радост, която отдавна очакват.

Благословен си Ти, Господи, благословено е името Ти сега и през всичките векове.

Амин.

• ФОРМУЛАТА ПРИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ

 При земетресения

Когато гърмежи започнат да се чуват, когато земята започне да играе под краката ви, кажете си следните мисли:

Всичко, което е добро, мога да приема; всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която може да ми противодейства. Всичко мога да направя чрез Живия Господ на Любовта, Който е създал всичко в света.

Мото

Ти, Великий, Който благославяш и създаваш, оправи всичко в мен и около мен. Ела, оправи ума ми, нека право да мисли. Ела, оправи сърцето ми, любов жива да блика.

Мили приятели,

Ще завършим молитвения наряд с Господнята молитва. И ще продължим с един частен разговор на Учителя днес, известен като “Свещеното правило” и след това ще продължим с прочит на беседата “Ще бъдете свободни”. Днес ще ви запозная и с някои по-кратки пророчества на Учителя за Златната ера и за Шестата раса.

Свещеното правило

Всички ние произлизаме от един Баща по причина на това, че дишаме един и същ въздух, пием една и съща вода, но в морално отношение не всички произлизаме от един баща. Всички синове не са родени от една зодия, т.е. от една майка; родени са от един баща и от 12 майки: една ги е заченала, втора им е дала едни елементи, трета – други и т.н. Истинската майка на човека е Природата, тя внася в него новото, т.е. това, което е тя самата. Често майката гледа детето си и се чуди защо не прилича на нея. Някои деца си играят с кокошките: когато снесат яйца, те ги вземат от полога и вместо кокошите слагат други – от патица или от юрдечка. Гледаш – някоя кокошка върви, а след нея вървят патенца или юрдечета. Кокошката ги гледа и се чуди какви са тези малки, които по нищо не приличат на нея. Има условия в живота, когато с човека става коренна промяна и той сам не се познава; за него казват, че се е обърнал към Бога.

Един английски писател пише за себе си: „Станах една сутрин с особена идея за Аз-а в себе си. В мен стана някаква промяна, особено пробуждане, сякаш никога до този момент не съм се осъзнавал като личност, като Аз“. От този момент в него са станали много пробуждания – нещо ново е влизало в съзнанието му. Пробуждане на съзнанието става с всеки човек в различните възрасти: от 7 до 14-годишната, от 21 до 28-годишната и т.н.

Съществуват известни моменти в Природата, които се отразяват върху човека като отрова, която действа бавно, в продължение на много време. Ако се изследва кръвта на такъв човек, няма да се намери никаква отрова, а всъщност той е отровен – този начин на отравяне е средство на черната ложа.

Една от задачите ви е да различавате ученика на Бялата ложа от този на черната: погледът на ученика на Бялата ложа е установен и лъчът, който излиза от очите му, е възходящ; погледът на ученика от черната ложа е разсеян, скрит, затаен, а лъчът – низходящ. Нека всеки от вас вземе по едно огледало и да следи установен ли е погледът му, или не. Като Бога не можем да бъдем – това е изключено; подобен на Бога можеш да бъдеш, но като Него – никога. Това значи: когато живее в човека, Бог е подобен на него; щом е вън от човека, Той не е като него. Докато е в човека, Бог му дава условия да се проявява; щом излезе от него, Бог се проявява – започва да те учи и възпитава. Че си говорил за Него лоши думи, Той не те съди, защото е бил в теб, но излезе ли вън от теб, ти ще видиш и разбереш Неговата сила. Като се намериш в мъчнотия, питаш: „Кой си ти?“. – „Аз Съм Този, Когото ти хулеше. Ще те науча да въздържаш езика си.“ Докато е в теб, Бог говори само три пъти; Той ще ти каже тихо: „Не се отдалечавай от Мен, не прави зло“. „Аз съм свободен, никой не може да ми бъде господар“; но като дойдат страданията, човек вижда, че не е господар на себе си. Казано е в Писанието: „На горделивия Бог се противи, а на смирения дава благодат“. Горделивият казва: „Знаеш ли кой съм аз?“; кой си – едно от ограничените същества, което не знае своя далечен произход. Който знае своя далечен произход, лесно се справя с живота. Той знае защо е дошъл на Земята; взема мотика, лопата и отива на работа, казвайки: „Един Бог има в света. Всички хора са Негови съработници“.

Кои деца са законородени и кои – не? Родените от Духа са законородени; стремете се да бъдете и вие такива деца. На всички са дадени условия да бъдат законородени – ако днес си житно зърно, сложено в хамбара, утре ще те посеят в земята, за да се новородиш. Нека остане в ума ви мисълта да служите на Бога беззаветно; светът да се обърне с главата надолу, вие да останете верни на тази идея. Няма сила в света, която може да ви ограничи; колкото и да ви ограничават, пак ще служите на Бога, ще изпълнявате волята Му – в това е вашата сила. – „Не е ли достатъчно, че вярваме в Христа?“ Вярвате, но вярванията ви се подлагат на изпит. Вярваш в приятеля си, но като ти поиска хиляда лева, започваш да се съмняваш дали ще ги върне. След два-три дни ги получаваш, но той ти поисква две хиляди; услужваш му, но съмнението не те напуска, о Приятелят ти не успява да ги върне навреме и дори ти иска още три хиляди лева – какво ще правиш сега? Ето един изпит и за двамата. Съмнението в теб расте, докатоедин ден се отречеш и от Христа и кажеш: „Ще тръгна в широкия път“. Не издържа изпита си. Каквото и да се яви на пътя ви, не допускайте съмнението в себе си – това е характер. Когато дойдат най-големите изпитания и противоречия в живота ви, тогава ще намерите Истината.

Вървя по улицата и си мисля върху различни въпроси. Срещам хора, всеки настроен зле, заканва се нещо; една жена си мисли: „Няма да се моля вече на Бога, оглупях с тези молитви. Ще се разправям с хората както ми попадне“; отговарям й мислено: „Ти сега именно си оглупяла; по-рано не беше глупава“.

Продължавам пътя си и срещам един мъж – войнствен, сърдит, заканва се на някого да му тегли куршума. Човек трябва да бъде смел и решителен. Отговарям: ти именно сега си страхлив; едно време ходеше без револвер, никого не искаше да убиваш – тогава беше смел и решителен. Сега вие един-друг се плашите. Носете оръжие, но по-силно от револвера. Не казвам да хвърлите револверите си; носете големи ками в джобовете си, та като ги забиете в противника си, да разбере, че неприятел има пред себе си. Какъв неприятел? Който убива злото в него и вместо да го повали мъртъв на земята, го освобождава от всички ограничения. Какво е камата – Словото Божие. Ще говориш на противника си разумно – това е твоята сила. Вие често влизате в една област на живота, където съмнението неизбежно иде; каквото и да правите, не можете да го избегнете.

Една сестра взела назаем 3000 лв. от един брат, но главата й побеляла от него. Постоянно я безпокоял да му ги върне по-скоро. Мисля си какво да направя, за да освободя тази сестра. Реших в себе си да извикам брата и да му кажа: сестрата е внесла парите си в моята банка; понеже постоянно ме безпокоиш с мисълта си, ето, вземи тези 3000 лв., които тя ти дължи. Така се разреши въпросът.

Казвам: и млади, и стари, живейте без съмнение в Бога. Това е свещено правило, но мъчно за изпълнение. Обезсърчиш се, усъмниш се в Бога и казваш: „Няма да се моля повече!“. Ще се молиш, време е за молитва. Коя е о причината да не се молиш? – „Толкова време се моля и нищо не съм постигнал.“ Ще ви дам нов начин да се молите и като се молите така, ще имате резултат. Обезсърчаваш се, защото не си сял навреме, и не искаш да се молиш; ела при мен и заедно ще посеем нивата – след известно време семето ще поникне. Като сееш навреме, няма да се обезсърчаваш – тогава и молитвата ще бъде навреме.

Едно нещо ме плаши: мисълта, че сте много добри; ако бяхте лоши, нямаше да се страхувам, но понеже сте много добри, страхувам се за вас. Като сте много добри, на никого не отказвате, лесно се поддавате на изкушения. Ако кръчмите бяха празни, щях да си легна и спокойно да спя, но така – като са пълни… А освен много добри, вие сте и много богати, във всеки момент сте готови да влезете в кръчмата.

Пътят, от който идете, е пълен със съблазни и изкушения, които имат за цел да спрат развитието ви. Големи борби стават не само на физическия свят, но и в Духовния, и в Умствения. И те ще свършат. Обикновено борбата започва отгоре и върви надолу. Ще бъдете смели и ще се държите за Божествения принцип. Бог води войната, Той воюва сега; всички трябва да държите Неговата страна. Сега е истинската война. Ще ти кажат, че си стар; не си стар – и на 90 години да си, ще се бориш. Гледам – един стар човек посещава беседите и ми казва: „И аз, на стари години, съм се заел да допринеса нещо на света. Сега е война и аз искам да дам моята лепта“. И аз ви казвам: няма да бъдем ексцентрични, но ще постъпваме разумно, за да озадачим противника си.

Христос казва: „Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината“. Срещне те някой, изпитва те, иска да знае в какво вярваш. Не казвай твоето верую, но говори умно, да разбере, че не си обикновен човек, но човек с убеждение. Нека разбере, че Бог, за Когото му говориш, не си Го наследил от дядо си и баба си, но си свързан с Него от създание мира, че имаш една велика опитност, на която се дължи твоята вътрешна светлина.

Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще бъдеш абсолютно спокоен. Нещо в теб говори: „Не бой се!“. Това вътрешно спокойствие те прави устойчив, стабилен. Щом те срещне неприятелят, той веднага отстъпва. Когато пътищата на човека са угодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Светът е пълен с недоволни, завистливи същества и ще-не ще, човек ще мине през тези огньове. Ще мине през ада, ще чуе такива неща, каквито наум не са му дохождали. Като отиде на Небето, там ще види истинската красота. И колкото повече мълчи, толкова по-добре е за него.

– „Мъчно се живее с Бога.“ Велико нещо е да живееш с Бога, да съзнаваш, че живееш, да чувстваш живота на всички същества, да влезеш даже в съзнанието на една мравка. На Земята ти не я разбираш, нямаш отношение към нея; в горния свят, светът на съзнанието, ти я разбираш. Затова на Земята и вие не разбирате Бога.

Поставете си следната цел в живота: каквото и да ви се случи, бъдете готови да изпълните Божията воля. Дръжте в съзнанието си свещеното правило: „Аз искам да изпълня Божията воля без никакво съмнение“. Седиш пред масата с приятеля си, нещо ти казва: „Напусни това място!“; ставаш от мястото си – къде отиваш? Имам едно свещено правило, трябва да го изпълня. Молиш се, нещо ти казва: „Прекъсни молитвата!“; прекъсваш молитвата – имаш едно свещено правило, което трябва да изпълниш. Наистина, има нещо по-високо от тези формули. Професор си, преподаваш лекция; нещо ти казва да прекъснеш лекцията си – има нещо по-важно от лекцията. Свещеното правило се налага, когато си отчаян, когато си приложил всички методи и нямаш резултат. Нещо ти казва: „Стани!“, друго ти казва: „Стой на мястото си!“; изкуство е да разбереш какво да правиш.

И Христос е бил поставен на подобни изпити. Казва му се: „Тръгвай!“ и Той тръгва. Тръгва царският син от село на село, гологлав, със сандали, заобиколен с равини, книжници и фарисеи, и проповядва. Какво велико търпение! От време на време Той си въздъхва и казва: „Докога ще търпя?“. Той знае свещеното правило: изпълнение волята на Бога без никакво съмнение! Какво по-велико от това? Свещеното правило отличава човека от другите същества. Това е човек с убеждение. Когато изпълнява свещеното правило, той забравя какво говорят хората за него. Прилагайте и вие свещеното правило!

Бележки от частния разговор на Учителя с братя и сестри, държан след беседата „Ще бъдете свободни на 11-и февруари, 1923 г., София.

Пророчества на Учителя Беинса Дуно за идването на Златната ера и Шестата раса

      Преди повече от 70 години Учителя предсказва края на старата епоха и цивилизация.

Петър Дънов, известен още с духовното си име Беинса Дуно, или наричан просто Учителя, е „същество с много високо ниво на съзнание, в същото време невероятен музикант, който през целия си живот дава пример за чистота, т.е. мъдрост, интелигентност и креативност.“

През целия си живот Учителя пали искрата на пробуждането в хиляди свои ученици както в България, така и по света. Няколко дни преди да си замине от нашия триизмерен свят Беинса Дуно прави изключително предсказание, докато се намира в дълбок медитативен транс. Днес реших да споделя с вас най-ключовите моменти от това пророчество. 

„Ние сега сме в последната фаза на железния век. Има четири епохи: златна, сребърна, желязна и медна. Ние сме на края на желязната епоха. Новата епоха ще бъде Златна епоха – Шестата раса. Всички вие трябва да бъдете готови, понеже ще дойдат предците. И тогава ще има радост, ве­селие и голямо знание и сили. Тогава всички мъртви от гробовете ще излязат. И живите ще се променят. Грозните ще станат красиви, а красивите ще станат още по-красиви. Глупавите ще станат умни, а умните ще станат още по-умни. И цялата Земя ще бъде райска градина.“

Така започват словата на Учителя, а нататък разказът му става още по-интересен и вълнуващ. По думите му в настъпващия Нов век омразата ще изчезне и всички ние ще живеем така, както е живял Христос.

„Сега човек е половин животно, половин човек, а в бъдеще ще дойде съ­ществото на Шестата раса и ще се съедини с човека и тогава ще работят двете души заедно. А животното ще бъде слуга. Хората ще живеят по благодат.“ – продължава Учителя. И добавя, че с идването на Златната епоха в света ще влезе един нов елемент, който ще внесе хармония, а тази хармонията ще се възцари изведнъж.

„Шестата раса иде сега, за да спаси света“ – убедено твърди той.

И разказва, че от идването на Христос досега човечеството е било в етап на приготовление. На подготовка за това ново начало – идването на Златната епоха.

„Има нещо красиво в живота. Ние живота не сме го още опитали. Имаме предчувствие, но какво е животът още не знаем.“ – казва Беинса Дуно пред своите ученици.

По думите му жълтата и бялата раса са стигнали донякъде в развитието си и „по-нататък не преминават“. Оттук насетне „иде нова раса“ – Шестата раса. И допълва, че най-развитите хора от бялата раса, най-напредналите личности, ще образуват тази Шеста раса.

„Всички ще бъдат ра­достни и няма да има нито едно същество, което да е недоволно. Това е сми­сълът на живота.“ – уверено посочва Учителя.

В пророчеството си той предсказва още, че ще се издигне нов континент, на който ще се преместят да живеят хората, а много от сега съществуващите земи ще бъдат погълнати и потопени от океаните. Земята ще се измени климатически и органически, казва той. Земята ще се окаже в съприкосновение с една друга слънчева система, която ще окаже грамадно влияние върху нашата.

ХОРАТА ОТ ШЕСТАТА РАСА

„Хората от Шестата раса ще бъдат свободни хора. На Шестата раса ще й трябват триста хиляди години, за да се развие.“ – пророкува Учителя. И допълва, че още по негово време Шестата раса, макар и много полекичка и слабо е започнала своето развитие във всички точки на Земното кълбо. Типът на Шестата раса е почнал да се оформява вече. Тези хора, по думите му, се отличават.

Ето какво още предвижда Учителя за новите хора от Шестата раса:

• Хората от Шестата раса ще имат много правилен череп с 90 градуса камперов ъгъл;
• Хората в бъдеще ще имат правилни черти;
• Хората на Шестата раса ще бъдат ясновидци;
• Те ще внесат хубавото и красивото;Ще покажат пътя, по който светът ще може да се оправи;
• Те ще се различават по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени. Радиостанциите на съвре­менните хора са затворени и затова те не могат да влязат във връзка с Невидимия свят;
• Бъдещите хора, на следващата раса ще стават видими и невидими;
• Петата раса носи цигулката, а Шестата ще свири на нея; 
• Когато починат, хората от Шестата раса няма да имат останки. Няма да се налага да ги погребват. „Като дойде време да заминава, той ще каже: „Аз заминавам. И ще си отида, ще стана невидим“;
• Хората от Шестата раса ще живеят по 120-150 години; 
• В Шестата раса хората няма да се раждат така, както се раждат сега. „Ще настъпи едно самовъплътяване“;
• Хората на Новата раса ще бъдат хора, ко­ито ще създадат в света братство и свобода. Те са хора, които ще бъдат но­сители на Истината, хора, които ще носят мир и порядък;
• Характерно нещо за Шестата раса ще бъде, че национализъм няма да има. Ще има човещина, ще има един език. Ще има и други езици, но един език ще бъде общ за всички; 
• В Шестата раса няма да има насилие, няма да има и затвори
• Хората на Новата култура ще бъдат със силна воля, разумни и добри. Бъдещото общество ще се състои от талантливи, гениални и светии. Шестата раса ще има за задача да изправи човешките мисли и желания;
• Шестата раса е блудният син, който се връща при баща си.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Ще бъдете свободни

„Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ (Йоан 8:36)

В сравнение с предшестващите култури, съвременната култура минава за една от доста напредналите, възвишени култури. Следователно, всяко слово или всяка беседа трябва за бъде достъпна за човешките умове, т.е. да почива на такава основа, върху която може да се гради. Всички казват, че трябва да се стремят към реалното, към същественото в живота. Що се отнася до новото учение, те казват, че то е празна работа. Нека всички учени или всички религиозни кажат, кое е същественото в живота. Учените ще кажат, че науката е същественото. Религиозните казват, че религията е същественото. Коя наука и коя религия те имат предвид? Колко религии са проповядвани досега! Питат ме, в кой Господ вярвам. – Какъв Бог познавате вие? – Истинският Бог. – Познавате ли Го? Знаете ли Неговите прояви? Лесно се казва „истински Бог, истинска любов“. Това са неопределени неща.

Често ни питат, защо се занимаваме с празни работи, защо пълним главите си с непотребни неща. Съгласен съм, че човек не трябва да пълни главата си с празни работи, но питам: Ако отидеш в бирария или в кафене, с какво пълниш главата си? Ако четеш вестник или отидеш на кино, с какво пълниш главата си? Ако вземеш участие в изборната борба, с какво пълниш главата си? Ако влезеш в една гора, на която листата са окапали вече и всичко е покрито със сняг, с какво пълниш главата си? Кое е реалното и същественото в живота, с което да напълниш главата си и да бъдеш доволен? Пази правилото: Ако Искаш да бъдеш здрав, всякога пий вода направо от извора, а не от странични поточета. Само така ще се домогнеш до истината. – Как ще разберем светлината? – Като я приемете направо от източника й. Речете ли да изучавате светлината от огъня, от пламъка на свещта или от електрическата лампа, нищо няма да разберете. Тази светлина разваля очите. Всяко нещо, което разваля създаденото от Бога, не е Божествено. – Как се различава Божественото от човешкото? – По вътрешен усет.

Чрез душата си човек долавя нещата по вътрешен път. Как става това и той не може да го докаже, но го долавя. Животът на човека се основава върху знанието на душата. Това наричаме вътрешно знание. Опитностите на човека, върху които гради своя живот, не са илюзии. Те са нещо съществено. Илюзия ли е това, което си преживял и опитал? Какви ли катастрофи не е преживял човек? Това илюзии ли са? И най малката опитност струва повече от много философски трактати. В какво се заключава стойността на Библията? Тя е ценна за това, че изразява живота на един народ във всички негови прояви. И досега още християните не са достигнали до висотата на еврейския народ. И Евангелието, и животът на апостолите пак изнасят живота на евреите. Има ли нещо лошо в това? Някои не обичат евреите. Може да не обичаш дрехата на един човек, но ако той ти донесе хляб, ще му благодариш. Дрехата му не е хубава, но хлябът е хубав. Това, което е хубаво у евреите, не може да им се откаже. Бъдете справедливи! Кое е същественото у християните на 20 век?

„Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ – За кой син се говори? – Вие знаете истината, но трябва да се стълкновите в живота, за да се домогнете до тази истина. Често се питате кое е същественото в живота. Има ли бъдещ живот? Съществува ли Бог? – Едни отричат Бога, други Го признават. Вярвам в майка си и баща си, защото ги виждам. Щом се намериш в затруднение, викаш майка си, баща си, но като не могат да ти помогнат, викаш: Олеле, Божичко! Значи, зад майка ти и баща ти има друга Майка, друг Баща, друга идея, която се е засенчила. Щом се махне сянката, започваш да викаш към Бога. Има ли някаква идея в този зов? Всяко чувство, което се пробужда дълбоко в душата ти, изразява известен принцип. Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде. Тя няма да дойде по начин, който вие очаквате, но по специфичен начин.

Един философ постоянно се питал защо идат страданията в живота, но не могъл да си отговори. – Не може ли без страдания в света? Той имал стогодишна баба, която един ден му казала: Синко, ще ти предам едно изкуство, та като се намериш в затруднение, приложи го. То ще ти помогне. Това изкуство било лекуване на циреи. Той изслушал баба си и казал: Бабини приказки! Нямам друга работа, ще се занимавам с циреи. Един ден, като се разхождал из гората, попаднал на разбойническа шайка. Те го хванали, вързали ръцете му и го завели при своя главатар. Той си мислел: Какво ли ще ме правят там? Като отишли при главатаря, философът погледнал уплашено към него и какво да види? – Главатарят лежи и пъшка от болка. На тялото му някъде излязъл голям цирей. Философът казал на главатаря: Аз мога да те излекувам. Веднага развързали ръцете му, да бъде свободен при лекуването. – Братко, – казал главатарят – помогни ми, ще бъдеш свободен. Започнал той да лекува по методите на своята баба. След два дена циреят се пробил и главатарят оздравял. От благодарност, той нагостил лекаря си добре и го изпратил с големи почести, като заповядал на подчинените си, никой да не го безпокои. В случая, циреят беше на мястото, но изкуството на философа даде своя резултат. Страданието на главатаря спаси главата на философа. Имаше ли смисъл това страдание? Като разсъждавате така, ще видите, че всички препятствия, всички външни и вътрешни страдания имат дълбок смисъл. Има едно същество у нас, което разбира нещата в тяхната реалност. Който разбира смисъла на страданията, той може разумно да ги използва. Те са блага, които сближават както отделните хора, така и обществата и народите. Когато излезе голям цирей на един народ, ще дойде отнякъде един философ, който владее изкуството да лекува циреи и ще му помогне. Философът може да е някой държавник, а главатарят – народът, който заповядва. Философът ще излекува народа. Последният ще каже: Познавам един държавник, който лекува и най-опасни циреи.

„Ако Синът ви освободи.“ Синът може да премахне греха от хората. Аз няма да обяснявам думата „грях.“ По моето схващане, човек е едно от най-своенравните същества на земята. По-жестоко, но и по-добро същество от него няма. Ако разгърнете историята на човечеството от миналото и сега, вие ще видите какви жестокости е вършил човек. Ако ги видите филмувани, космите на главите ви ще настръхнат от ужас. Същевременно, на екрана ще се видят такива добри дела на човека, че ще се чудите, как е възможно у един и същ човек, едновременно да живеят и доброто, и злото. Как е възможно човек да върши и жестокости, и добрини; как е възможно добрите хора да отварят войни, да си чупят краката и ръцете, а след това да дойдат, други, пак добри хора, да превързват раните им, да плачат заедно с тях, да ги милват и утешават. Как се е зародило у човека и доброто и злото? На това не можем да отговорим. Знае се, че Бог е направил света. Той е всесилен, всемъдър, всезнаещ. – Тогава, отде е дошло злото в света? При този въпрос всички млъкват. Един факт е верен: всички семейства, които нямат деца, са жестоки. Дърво, което не ражда, изсъхва. Глава, която не мисли, изпразва се. Извор, който не тече, пресъхва. Нива, която не се оре, запустява. Лозе, което не се копае, нищо не дава.

„Ако Синът ви освободи.“ – Синът представя същественото в човека. То е онова разумно, Божествено начало в човека, което осмисля неговия живот. Това начало осмисля човешкия живот не само за един ден, но за вечни времена и във всички направления. Който носи Сина в себе си, каквато служба и да заема, той съзнава, че стои по-високо от нея. И ниска служба да заема, той не се смущава. Той казва: Какво от това, че съм метач? Какво от това, че съм ваксаджия? Като чисти обувките на министъра, той си мисли: Както аз чистя и лъскам твоите обувки, така ти да изглаждаш работите на народа и поданиците. Характер има този човек. Той издържа на всички мъчнотии. Виждал съм много просяци и съм се чудел на техния характер. Те издържат на студ и лишения. Седи някой просяк вън, на тротоара, при -15 – -20 градуса студ и си мисли: Едно време и аз бях при добри условия, но ето, изгубих Сина и сега Го търся. Чрез търпение и смирение отново ще Го придобия. Седи той и благославя минувачите, но никой нищо не му дава. Той е доволен, не роптае против съдбата си. Провидението е допуснало просията като предметно учение за хората. В миналото, някой си бил крайно горделив. За да го освободи от гордостта, Провидението го направило просяк. Просякът учи две неща: търпение и смирение. Да те изпъдят на десет места, и ти да не пороптаеш, това значи характер.

„Ще бъдете свободни.“ – Кой ще ни освободи? – Синът, т.е. Божественото начало в човека. То е същественото в живота. Ако в съвременния реалистичен век се проповядва за Бога, ще кажат, че това е било въпрос на миналото. Това е отживяла идея; хората се нуждаят от нещо реално, което може да се приложи и опита още днес. Например, за тях реална, съществена е светлината. Всеки се нуждае от светлина, всеки я познава. Хората не се занимават с отвлечени въпроси. Според тях, тези въпроси са предмет на математиката. Какво приложение има за тях Питагоровата теорема в живота? Какво приложение имат теоремите за триъгълниците, четириъгълниците и другите фигури? Много от сегашните хора не искат да знаят каква е температурата на слънцето. Това е предмет на астрономите. Животните четат ли, пишат ли? Въпреки това и те живеят. И говедарят живее без литература, без книжнина. Ще кажете, че и вие можете да живеете като говедаря. Науката, знанието, дават подтик на човешкия дух да се развива. Колкото повече знания има човек, толкова повече възможности има той. Божественото в него има повече условия да се проявява. Има една Божествена литература, до която трябва да се домогнем. Затова, човек търси път, метод, как да я придобие. Близо сме вече до Царството Божие. Остава само да се прокара път към него, да влезем в общение с това Царство. – Как ще се прокара този път? Чрез съмнение ли? Съмнението е необходимо само при търсене на истината, но как ще се приложи то? Съмнението е нож, с който малцина могат да си служат. В ръцете на опитния хирург, този нож ще извърши отлична работа. Обаче, същият нож, в ръцете на невежия, ще извърши големи пакости. Човек трябва да преценява нещата, да знае тяхната истинска стойност и предназначение.

В далечното минало, котката на един цар хванала едно мишле и почнала да си играе с него. Така тя се озовала пред нозете на своя господар. В момента, когато се готвела да изяде мишлето, то се обърнало към царя със следната молба: Царю, заповядай на котката си да не ме изяде. Малко съм, още недорасло. Имам малки братчета и сестричета, които ще скърбят за мене. Много мишки има в света, по-големи от мене, котката ще си хване друга мишка. И да ме изяде, няма да придобие много нещо. Нека ме пусне на свобода. Един ден и аз мога да ти услужа с нещо. Царят се усмихнал и казал на мишлето: Както виждаш, аз съм обиколен с много приятели. В трудни моменти на живота си, аз разчитам на тях. Каква услуга можеш да ми направиш ти, малкото мишле? Но хайде, аз ще ти помогна, ще ти подаря свободата. Царят заповядал на котката си да пусне мишлето на свобода. Котката послушала господаря си и пуснала мишлето. То веднага си отишло. След време, в това царство избухнала голяма война. Царят и приятелите му били хванати в плен: вързали ръцете и краката им и ги оставили временно на полето, докато се справят с неприятеля. В това време, отнякъде дошла мишката, която някога царят пощадил и веднага започнала да прегризва въжетата, с които били вързани царят и неговите приятели. Като прегризала въжетата, тя казала на царя: За доброто, което ти ми направи едно време, аз ти отговарям също с добро. Мишлето представя онази Божествена идея, която иде в помощ на човека във всички трудни моменти на живота, когато никой не може да му помогне. Ти си отчаян, искаш да се самоубиеш, но в този момент пред тебе изкача малка, Божествена идея, която ти казва: Има един, който може да прегризе нишките, с които си вързан, и да те освободи. Не бой се, аз ще те освободя. Това е Синът. Така действа законът на Божията Любов или Божественият Дух. Аз не говоря за обикновените духове, с които се занимават хората.

Днес, в цялата природа, в целокупния живот работи една жива, разумна енергия, с която всеки съзнателен човек може да влезе в контакт. Тя се отзовава на всеки нуждаещ. Докато човек разчита на външна помощ, на други сили, тази разумна енергия стои настрана, не взема никакво участие. Щом човек изгуби и последната надежда в живота си, тя веднага му се притича на помощ и казва: Има още едно нещо, на което можеш да разчиташ. Това е разумното, Божествено начало в тебе. Когато тази сила проговори в тебе, сърцето ти се разширява и изпълва с радост, умът ти просветва, и ти чувстваш сила в себе си да се справиш и с най-голямата мъчнотия. Ти се караш с домашните си – с майка си и баща си, с брат си и сестра си, не искаш да работиш с тях и напускаш дома си. Духът обаче, те посети един ден и започва да ти говори: Върни се в своя дом, примири се с близките си и започни да работиш с тях. Както аз те приемам с любов, така и ти ще проявиш любовта си към своите близки и ще работиш между тях, като последен слуга. Откажи се от господарството. Няма по-голямо благо за човека от това, да бъде добър и умен слуга. Някога господарят не знае как да постъпи, намира се в затруднение. Той се обръща към слугата си: Стояне, помисли как да направим тази работа. – Лесна работа, господарю. Ето, така ще направим и всичко ще се нареди. – Браво, Стояне, добър, умен момък си ти. Друг път господарят пак обърка работите си. – Стояне, помогни, моля ти се, да оправим тази работа, Слугата помисли малко и оправя обърканата работа на своя господар. – Благодаря ти, Стояне, желал бих да имам още един слуга като тебе. Господарят е крайно доволен от слугата си и дето ходи, все с него се хвали.

„Ако Синът те освободи.“ – Кой е Синът? – Умният и добър слуга. Той освобождава господаря си. Ако имаш такъв мъж или жена, такъв син или дъщеря, такъв слуга или приятел, благодари за това. Благодари, че си във връзка с великия закон на Любовта. Не търси истината някъде вън, но се вдълбочи вътре в себе си, там ще я намериш. При красивите и велики идеи, които имаш, ти приличаш на онази красива и млада, но проста търговска дъщеря, която по цели дни мечтае за някой красив княжески син. Тя постоянно се оглежда в огледалото, облича се хубаво, очаква княжеския син. Един ден дойде онзи момък, който Провидението й определило, но тя го връща, казва му: Аз чакам княжеския син. Дълго ще го чака. Той минава и заминава край нея, но не я вижда, не й обръща внимание. Той се занимава с много моми, не мисли само за една.

Дъщерята на един американски милионер-търговец се влюбила в богат, красив момък, но преди да се ожени, тя решила да се посъветва с някой опитен френолог, да чуе мнението му, дали ще бъде щастлива със своя възлюбен. Като практичен народ, американците винаги използват науката при уреждане на своите търговски и житейски работи. Бащата на момата поканил един опитен френолог у дома си, показал портрета на бъдещия си зет и казал: Моля ти се, кажи какво бъдеще предстои на двамата млади. Френологът разгледал внимателно портрета на бъдещия зет и казал: Ако дъщеря ти се ожени за него, след две години той ще я убие. Като чула това, младата мома казала: Колкото и да обичам годеника си, отказвам се от него. Животът ми е по-ценен от всичко. И наистина, младият човек се оженил за друга мома, която след две години убил.

Помнете: Божественото, разумното начало в човека или неговото подсъзнание всякога му нашепва какво да прави. Слушайте този глас. Завързваш приятелство с един човек. Този глас ти казва: Пази се от този човек, той не може да ти бъде приятел. – Добър, благороден човек е той. – След две години вашето приятелство ще се свърши. Не може да се разчита на него. Вътрешният глас в човека е онзи негов слуга, Стоян, който не му се докарва, не му прави външни услуги, но при всички трудни моменти в живота му, той тихо му нашепва: Това направи, онова направи. Който слуша неговите съвети, никога не се излъгва. Този глас наричаме Божествено чувство или интуиция. Тя предвижда всичко, каквото може да се случи в живота на човека и го предупреждава. Във всеки народ се явяват пророци, които предсказват неговото бъдеще. Ако води война, те казват какъв ще бъде нейният край. Духовното развитие на един народ се изразява чрез неговия пророк. Интуицията никога не лъже. Каквото чувства човек интуитивно, това става. То не е като гаданието на онзи циганин, който казвал: В този дол или има вода, или няма.

Хората трябва да развиват интуицията си, за да могат в трудни моменти на живота да си помагат. Искаш да започнеш търговия, не знаеш какво да правиш. Повикай интуицията на помощ, тя ще ти подскаже какво да правиш. Всяко съмнение показва, че работата няма да излезе на добър край. Всеки има по един Стоян в себе си, който може да го посъветва как да постъпи. Кажи му: Стояне, как мислиш ти по дадения въпрос? Той ще каже: Господарю, не започвай тази работа. Няма да имаш успех. Каквото ти каже Стоян, така ще излезе. За да бъдеш още по-сигурен, попитай и себе си. Каквото положение да заемаш – лекар, свещеник, министър, генерал – допитвай се до мнението на Стоян. Генерал си, ще влизаш в сражение. Питай Стоян, ще победиш ли или ще те бият. Стоян казва: Не бързай още, моментът не е добър. Повечето хора страдат от прибързани работи. Няма да бързаш. Ще се допитваш до интуицията. Ако хората се вслушваха в Божествения глас в себе си, животът им щеше да бъде десет пъти по-добър от сегашния. Понеже са заглушили този глас, те правят много грешки.

Учените постъпват по-правилно от религиозните. Преди да се произнесат върху даден въпрос те правят ред измервания и изчисления. По отклонението на светлината в специални инструменти, те съдят за разстоянието на една или друга звезда от земята. И като направят десетки наблюдения и изчисления, тогава се произнасят. Религиозният казва: Е, пет горе, пет долу, не е важно. Не е така. Не е безразлично дали едно събитие ще стане пет години по-рано или по-късно. Явленията в природата и живота стават на точно определено време. Казваш: Трябва да бъда религиозен. – Защо? – За да развивам интуицията си. – Не само религиозният трябва да работи върху интуицията. И светският човек – учен или прост, се нуждае от интуиция. Човек трябва да бъде разумен. – Защо? – За да се свърже със съществата от разумния свят. Той трябва да бъде музикален, за да се свърже с музикалния свят. Казваш: Тук ще изучавам само теория на музиката, а на другия свят ще свиря и ще слушам музика. – Не, на този свят ще учиш и теория, и практика, ще изучаваш всичко. В другия свят ще слушаш друга музика, различна от тази на земята. Същото казвате и за любовта. Значи, тук ще я изучавате като теория, а на другия свят ще я прилагате. Как ще стане това, сами не знаете. Не е така. Любовта се опитва и проверява на земята. Ще я прилагате в най-малки дози, но тук, на земята, а не на онзи свят. Помни: Ще опитваш любовта в най-малки дози. Дойдеш ли до по-големи дози, ти сам се излагаш на опасност. Не бързай да изпиеш цялата чаша вода наведнъж. Вземи една глътка, подръж я в устата докато се стопли. После вземи втора, трета глътка. Трябва ли да надигнеш цяла чаша студена вода и да я изпиеш наведнъж? Ще пиеш на глътки. Някой отиде при студения извор, напълни чашата и пие, нагълта я наведнъж. Като се простуди казва, че някой му направил магия. Българинът вярва в магията. Седне изпотен при студения извор, напие се добре с вода, а после казва, че му направили магия, затова се разболял. Не, пий водата бавно, на глътки и благодари на Бога за това благо. После ще каже, че го срещнала баба Стояница, куцуз жена, и му направила магия. – Баба Стояница си е на мястото.

Англичанинът е бърз, не губи секунда и казва: Времето е пари. И българинът казва, че времето е пари, но когато го стегнат. Зимно време се разпуска, малко работи. Като дойде лятото, тогава се стяга, работи по 18 – 20 часа на ден. Тича, ходи натук-натам, нищо не може да го спре. Как е ял, какво ял, не е важно – работи. Уморен, изпотен, той казва: Огън имам на главата! Не е време за почивка. Сграбчва стомната със студената вода и пие. Така сгорещен, той продължава работата, но стомахът не може да се справи със студената вода. Още до вечерта започва да се превива от болки – простудил се. – Чудно нещо, казва той, омагьосал ме някой. – Никой не те омагьосал, бил си изпотен, изморен и си пил студена вода. Защо не си носиш едно канче, да си стоплиш малко вода и така да я пиеш?

„Синът ще ви освободи.“ – Кой е Синът? – Разумното начало в човека. То ще научи хората да не грешат. Днес и хората, и обществата, и народите грешат. За оправдание на грешките си мнозина търсят причината във възпитанието, други – в науката. И като страдат, пак намират причината за страданията вън от себе си. Страдаш, защото не спазваш закона за малките величини. Според някои адвокатите развалили света. Не е така, вината за развалянето на света не е нито в адвокатите, нито в учените. – Тогава министрите, държавниците са виновни. – И те не са виновни. – Свещениците, църквата е виновна. – И в тях не е вината. – Народът е виновен. – И той не е виновен. – Де е вината тогава? – В бързането. Всички хора бързат, огън им гори на главата, бързат, тичат, час по-скоро да се справят с натрупаната работа. Всички казват: Няма време за отлагане – бързо, наведнъж трябва да изпием студената вода, наведнъж трябва да изпием чашата с любовта. Не изпивайте наведнъж любовта. Пийте само по една капка на ден от любовта. Първия ден ще изпиеш една капка, втория ден – втора капка и т.н. – Искам да я изпия наведнъж. – Това е слабост, няма да я пиеш наведнъж. Ще се въздържаш от желанието си. Във въздържанието се крие твоята сила. Който иска да продължи живота си, трябва да се въздържа. – От какво? – Първо, от много ядене. Винаги ще оставаш малко гладен, да не си дояждаш. Така в организма остава известен запас от неизползвана енергия, която го обновява. Ако преяждаш, ти съкращаваш живота си. Да не преяжда, това е лесно за бедния, но не и за богатия, който всякога има на трапезата си по две – три яденета, добре сготвени. – Как ще се справи той с голямото си желание да яде много? Като започне да се храни, той трябва да тури един нож до себе си и да каже на Стоян: Стояне, като видиш, че се увлека в яденето, веднага ме бутни с ножа. Освен това, като яде, човек трябва да бъде доволен от яденето. Значи, доволството продължава живота. Не преяждай. Бъди доволен от това, което ти е дадено и благодари за всичко. Трябва ли богатият да се сърди на слугинята, че не е приготвила яденето навреме, или не е сготвила както трябва? Не, той трябва да яде с благодарност и да каже: Днес слугинята е сготвила много добре. Ако иска да съкрати живота си, това е друг въпрос. Никога да не преяждаш, и всякога да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота. Знаете ли какъв щеше да бъде животът, ако в Народното събрание разглеждаха с еднаква сериозност духовните въпроси, както и политическите? Днес културният свят се занимава с важни въпроси, защото цяла Европа е застрашена от катастрофа. Всички виждат предстоящата катастрофа, но не знаят как да я избегнат. От векове несъзнателни, механични сили се събирали в бентовете и днес напрежението е толкова голямо, че катастрофата е неизбежна. Още малко и бентовете ще се пропукат. Енергията, която се събирала в хората води към голяма опасност. Тази енергия и досега стои неизползвана. И в миналото, и сега, хората се отличават с голяма жестокост. Днес милиони хора стават жертва на човешкото безумие. И след това се оправдават с външни причини.

Днес всички управници, всички хора търсят начин да избягнат предстоящата война. Духовенството, духовните хора трябва да дойдат в услуга на държавниците, да им покажат пътя на спасението. Това значи всички хора да отправят ума си към Бога и да се молят. Ето как духовенството може да създаде една мека, благоприятна атмосфера. Така именно държавниците ще намерят правилен път за разрешаване на възникналите въпроси. Тогава и народът ще разбере как се живее. Важните въпроси се разрешават при спокойна, мека атмосфера. Не могат ли народите да живеят в мир и съгласие помежду си? – Могат. Ние проповядваме тъкмо това. Ние проповядваме едно учение на любовта, според което всички народи да живеят разумно, като в един организъм. Хиляди и милиони години е употребила природата, за да създаде човешкия организъм. Хиляди години тя е употребила само за създаването на стомаха. И след това казваш: Моят търбух. Не, стомахът не е търбух. Под „търбух“ разбираме неразумния човешки живот, а под стомах – разумния живот. Дробовете, мозъкът, това са символи. За да се създаде един дроб, един мозък, нужни са хиляди години. За да се организира общественият живот и да се постави морал в обществото, за това са нужни още повече години.

Всеки народ е кодекс от Великия Божи закон. Той е израз на духовен живот, на свой собствен морал. Ето защо на всеки народ се дават специфични условия за развитие. Ако посадят две доброкачествени ябълки в една и съща почва, плодовете им ще бъдат еднакви. Но ако върху едната полагат всички грижи – поливат я, наторяват я, разкопават я, плодовете й ще бъдат по-хубави от другата, оставена сама да се развива. Същото става и с народите, с обществата и отделните хора. Поливане е нужно за всички. Истински приятел е този, който постоянно се грижи за тебе, постоянно полива корените на твоя живот. Колкото и да си отчаян, грижата на твоя приятел те повдига. Ти си впрегнат в една тежка кола. Теглиш, мъчиш се, потиш се, не можеш да я поместиш. Дойде един да ти помогне, побутне оттук-оттам, но не може и казва: Няма нищо, Бог ще ти помогне. На добър час! Така минават и отминават втори, трети, без да ти помогнат. Когато дойде приятелят ти, той не казва „на добър час, Бог да ти е на помощ!“, но се впряга заедно с тебе, теглите колата напред и си приказвате. Щом се доведе колата до определеното място, това показва, че хората се разбират. Това значи истинско приятелство! Да разбереш мъчнотията на твоя приятел, да изкарате заедно колата, това е резултат на Божественото чувство у човека, на неговата интуиция. Това е първото условие за приятелство в бъдещата култура. Без това приятелство разбиранията, вярванията на хората са лишени от практическа основа. Лесно се критикува, но работа се иска от всички. Всеки може да критикува – и аз, и вие, но новото учение изключва всяка критика. Когато виждам, че едно дете греши, зная, че това не е морално, но се притичвам на помощ, да го освободя от греха. Когато детето постъпва добре, аз се радвам. Срещал съм добри, умни, интелигентни деца. Аз зная, че в тях е вложен Божествен морал.

Христос казва: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ Благодарете на Сина. Казват, че българите не са културни. Не се заблуждавайте. Не всякога външната добра обхода е култура. Някога чрез известен порок в човека или в народа, Бог изпраща благословението си чрез него. Като го възпитава, Бог го просвещава. Културата на всеки народ зависи от климатическите условия, в които той живее. Северните народи имат една култура, южните – друга култура. Онези народи, които живеят в умерения пояс, имат различни занятия от тези, които живеят в тропическия пояс. Някои се занимават със земеделие, други – с отглеждане на плодни дървета. Външните условия на живота и на природата заставят хората да стават земеделци, градинари, риболовци, скотовъдци и др. Дето няма тези условия, там се развива индустрията. Например, англичаните нямат условия за земеделие, затова пък има условия за развитие на индустрията. Германците са многочислени за своята земя, която няма условия за земеделие, и затова там се е развила индустрията. Русия има грамадна, богата земя, тя има прекрасни условия и за земеделие, и за индустрия. Българите имат условия за земеделие, лозарство, градинарство, скотовъдство, но се стремят и към индустрия. Следователно, колкото по-богата е земята на един народ, толкова и културата му е по-висока. За предпочитане е, всеки народ първо да е земеделец, сам да изкарва храната си, после иде овощарството, лозарството, на трето място индустрията. Наред с производствата трябва да се застъпи и образованието. Като изучавам грамотността у нас и на запад и сравнявам строежа на човешката глава, намирам известна несъобразност в програмата на училищата и това, което е нужно за развитието на човека. Някъде са добре застъпени мозъчните центрове, а някъде не са постигнали това. Системата на образованието трябва да се измени. Ново нещо трябва да се внесе. Човешкият дух се стреми към нови начини и методи, чрез които да се прояви Божественият живот на земята. Следователно, не критикувайте, но всеки да допринесе нещо за новата култура. Целият свят работи сега в това направление. Цялото човечество работи за новата култура. И Бог работи заедно с всички. Не мислете, че това е лесна работа. Бог, Който е толкова велик, мъдър и всесилен, и Той среща противодействие в това направление. Какво остава тогава за хората, с техните посредствени възможности? Казвате: Тази работа с един закон ще се нареди. – Не е лесно това. Казано е: Мекият език по-лесно нарежда работите, отколкото острият. Какво ще кажете за онзи посланик в чужда държава, който не може да въздържа езика си? Още на другия ден неговото правителство ще го извика назад. Всяка дума трябва да бъде обмислена. Езикът ви не трябва да се подхлъзва. Като не мисли, човек казва: Защо Бог създаде така света? Не можа ли да го създаде по друг начин? – Светът е създаден добре.

Знаете ли откога е произлязла науката? Знаете ли кога се явила геометрията? Ами астрономията? Ще кажете, че астрономията се явила във времето на вавилонските овчари. Те наблюдавали звездите по небето и правели своите заключения. Отчасти е така, всъщност, астрономията има далечен произход. Биологията – също. Ето, има науки, които днес нямат значение, но без тях човечеството не може да се развива правилно. Такива са, например, науката за ума, за сърцето, за душата, за духа. Малко хора днес се интересуват от тези науки. Те гледат на тях като на отвлечени, абстрактни науки. Как ще развиваш и закрепваш организма си, ако не се ползваш от слънчевата енергия? При възприемане на слънчевата енергия, водата и храната дават резултати. На същото основание, човешкият организъм не може да се развива правилно, без познаване на своя ум, сърце, душа и дух. Съвременният човек малко спира вниманието си на слънчевата енергия. Излезе ли на открито, той бърза да отвори чадър. Отиваш при лекаря и отваряш чадъра си да не слънчасаш. Не, сега именно ще оставиш настрана чадъра и шапката си, за да възприемеш свободно слънчевата енергия. Ще посрещнеш слънцето гологлав, за да възприемеш слънчевата светлина. Ако децата ти са слаби, ще ги излагаш на слънце. Много болести, много пороци се явяват поради липса на светлина. Ние знаем причината за безнравствеността у хората. Всички хищници, пакостни животни живеят повече в тъмнина. Де живеят лисицата, вълкът? Де живее мишката? Де живее къртицата? Де живеят бухалът, прилепът? – В дупки. Изобщо, всички същества, които живеят порочно, не обичат светлината. Затова ние казваме: Повече светлина на човешкия ум, повече светлина на човешкия дух!

Обикнете светлината! Аз не говоря за светлината на огъня или за светлината на свещта. Това е тъмна светлина, тя ражда много пороци. Какво събужда светлината на огъня у човека? Като гледаш огъня, казваш: Де сега да има едно агне, да го опека! Като гледаш светлината на свещта, казваш: С тази светлина мога да обера касата на богатия. Тя ще свети само на мене. Без да ме види някой, ще си свърша работата. – Не, приемете слънчевата светлина в себе си и с нея си служете. При тази светлина кражба не става. В модерните страни използват светлината като сигурен метод против кражбата. Модерните каси са така приспособени, че при всяко завъртване на ключа се явява светлина. В първо време апашите се плашели от светлината. Тя осветявала лицата им, но после туряли маски на лицата си, да не се издават. В други каси поставяли звънци, за да се чува при отварянето на касата. Божествената светлина трябва да проникне и в най-затънтените кътчета на нашата мисъл. Тогава ще се яви у нас желание да познаем Онзи, в Когото живеем и се движим. Това е Синът. Докато Той е у нас, ние сме здрави, докато Той е у нас, ние мислим, чувстваме и постъпваме добре. В който ден Той се отдалечи от нас, нещастието вече ни следва. Ако си селянин, волът, овцете, кокошките ти ще измрат. Ако жената, децата ви боледуват, това е лош признак. Какво да се прави тогава? Обърнете се към Господ и изповядайте греховете си. Когато работите на един народ тръгнат назад, той трябва да се обърне към Сина. Ще се моли, ще се разкайва, докато Синът отново го посети. – Как ще изявя разкаянието си? – Като правиш добро. Срещнеш беден, страдащ човек, ще му помогнеш. Ще живееш по нов начип. Ти работиш за насъщния хляб. Знай, че всеки се нуждае от него. И вдовицата, и сирачето имат право за насъщния хляб. И те имат право да живеят. Земята е създадена за всички. Следователно, учените, богатите, силните трябва да носят в съзнанието си мисълта, да не лишават никого от насъщния хляб. Всеки човек има нужда днес само от един хляб. Не се осигурявай за цяла седмица или за месец. Имаш право на един хляб, а не на повече. Този морал работи сега в света. Казано е: Осигури се само за един ден. За другия ден после ще мислиш. Може ли като живееш в България, като българин, да се страхуваш за утрешния ден? Ако всички българи измрат, това е друг въпрос. Но докато българският народ живее, няма защо да се осигуряваш. Ще работиш заедно с всички. Докато работят всички, те са осигурени. Щом всички работят и ти ще работиш, щом всички имат и ти ще имаш. Да се проникнем от мисълта: Всички да работим честно!

Ние носим на човечеството нови методи, нови системи, които трябва да се приложат в живота. Те не са изложени само в тази беседа. Много методи съм изнесъл и те чакат своето приложение. Мнозина са идвали при мене да искат нови методи за работа. Отговарям: Не мога да ви дам. – Защо? – Представи си, че имаш цирей на ръката като главатаря на разбойниците, а аз свиря нещо от Бетовен. Казваш: Спри, спри! Не мога да слушам. Аз продължавам да свиря. – Моля ти се, недей свири, ръката ме боли. Значи, първата работа е да излекувам цирея, да оздравееш и тогава да ти свиря. Тогава ще разбереш музиката. Умряла жената на един мъж, или мъжът на една жена, или детето на една майка, и аз започна да свиря. Ти се нуждаеш от утеха, а аз ти свиря. Къщата ти изгоряла. Дойде някой и каже: Няма нищо! – Как няма нищо! Аз оставам на пътя. Друг е въпросът, ако му направиш нова къща, по-хубава от старата. Умряло детето на някого, казваш: Няма нищо! Друг е въпросът, ако си убеден, че детето ще се прероди в същия дом и ще донесе двойна печалба. Следователно, двойната печалба оправдава и най-голямата загуба.

Сега аз не ви говоря само за утеха или да ви залъгвам. Но казвам, че има неща, които вие сами трябва да опитате. Например, какво ще кажете, ако ви запитат за учението, което ви проповядвам? Един ще каже, че проповядвам за любовта. От вас се иска да кажете нещо конкретно, което може да се приложи. Друг ще каже, че проповядвам за мъдростта; трети, че проповядвам за истината. Като чуят отговорите ви, ще кажат: Това са заблудени, халосани хора, които постят, молят се, вдигат шум около себе си. – Не, Божественото учение има нещо съществено. Ученикът на това учение коренно се отличава от другите хора. Той носи новото в себе си. Дето влезе, внася светлина и ухание. И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновените хора носи велика, възвишена идея. На всички помага и на всички желае добро. Ако в дома ти дойде богат, учен човек, ти започваш да се суетиш, как по-добре да го приемеш. Ти мислиш, че той ще ти остави нещо ценно от себе си, а той си мисли за своите работи. Като постои малко, ти се отегчаваш и желаеш по-скоро да си отиде. Ето един богат човек, който не носи щастие на другите. Очи са нужни на хората, разбиране, за да различават праведния от неправедния. Овцата си е овца, вълкът си е вълк – ти ги познаваш. Така и всички хора трябва да се познават, да познаваме и доброто, и злото в себе си. Това се иска от всеки християнин, от всеки ученик на Божественото учение. Ще отделиш доброто от лошото в себе си: доброто ще туриш отдясно, а лошото – отляво.

„Синът ще ви освободи.“ Запитай се: С мене ли е Синът? С мене ли е любовта? – За коя любов се говори? – За онази, която внася в човека разширение и чистота. Запитай се: С мене ли е мъдростта? – Коя мъдрост? – Която внася знание и светлина в ума. Болен си, заразен от туберкулоза. Лекарят казва, че няма да издържиш болестта. Какво да правиш? Приеми мъдростта и на нея се уповавай. Излизай всеки ден на планината, най-малко на височина до 1500 м. След три месеца ще имаш 75% подобрение, а след една година – 85%. След две-три години ще бъдеш съвършено здрав. Ще се качваш на планината и ще благодариш на Бога. И зиме и лете ще ходиш по планината, добре облечен, с манерка гореща вода и от време на време ще пиеш. Така ще опиташ можеш ли да се лекуваш, или не. Ако се излекуваш, това е резултат на истинското знание. Жив опит! После смело ще си кажеш: Има една разумна сила в света, която помага във всички случаи, дето човешката помощ е безсилна. Този опит не струва ли повече от много философски трактати? Всички философски учения са хубави, всички поетични произведения са хубави, но те са за здрави хора. Ако твоите гърди са свити, болни, какво ще разбереш от тези произведения? Хубавите книги са за здрави, а не за болни хора. Ако си болен, ще захвърлиш книгите. И философът пише за здрави хора. Две науки съществуват в света: за здрави и за болни; две вярвания – за здрави и за болни. Съвременните хора се нуждаят от наука за здравите. Важно е как да придобият онзи морал, който носи здраве. От здраве се нуждаят всички. Защо мъжът и жената в семейството не могат да се търпят? Това от Бога ли е? Аз мога да ги подобря в продължение на три месеца. Ще ги накарам да ходят три месеца наред на Витоша, поотделно. Мъжът ще излезе половин час по-рано от жената и по-рано ще се върне. След три месеца, животът им ще се подобри поне с 50%. Има причини, поради които хората не могат да се търпят.

„Синът ще ви освободи.“ – Кога? – Когато дойде у вас. Той ще ви създаде работа, ще ви даде разумни методи как да се обичате. Изкуство е да обичаш всички хора. Често казвам: Обичай всички хора. Обичай всички животни, бубулечици, дървета, извори – обичай всичко, каквото Бог е създал. Да приложиш обичта, това значи да бъдеш възвишен, велик дух. Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за великата любов. Този морал, тази любов могат да подобрят здравето,; да просветят ума, да разширят сърцето, да дадат подтик на духа. Това значи да подобри човек живота си. Всеки човек, всяко общество, всеки народ може да използва това учение. Към която партия да принадлежиш, от който народ да излизаш, използвай това учение. То е учение за душата.

„Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ Който иска да бъде силен и свободен, който иска да разбира Божествените работи, трябва да има вътрешно разбиране – разбиране на Духа.

Беседа от Учителя, държана на 11-ти февруари, 1923, г., София.

Духовен наряд за 18 февруари – 7.00 часа сутринта – онлайн

Когато Слънцето грее

Когато Слънцето грее, Земята се пробужда, изворите бликват и протичат, ветровете духат, цветята цъфтят, дърветата дават своя плод и човек се пробужда и започва да мисли.

Тази книга е за ученика!

Тази книга е за всички!

Защото всеки ученик е дошъл на Земята, за да се учи.

Всеки човек е дошъл на Земята, за да стане ученик.

Тази книга е за всекиго!

Животното се е научило да чувствува.

А човек е дошъл на Земята, за да мисли.

Вселената е предметно учение заради него. Той е призван да се учи.

„Направил го е малко по-долу от ангелите.“

Човек се учи, а ангелите служат.

Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват.

Хората са ученици, а пък ангелите – служители.

За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик.

Служенето е по-високо от обикновеното учене.

Небесният слуга седи по-горе от земния ученик.

„Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“

Ученикът се учи, а Учителят служи!

Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се отзове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си.

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Нека да започнем днешния наряд с песента “В Начало бе Словото” и със следните молитви:

• Добрата молитва
• Лозинката

ЛОЗИНКА

За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се весели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила и знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля; умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето.

Амин.

• Молитва за България

       Господи, Боже наш, Ти Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци; Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и Си го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя – Твои верни, заседнали в своята земя по Твоя Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния успех, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава.

Амин

• Благодарствената молитва

Благодаря Ти, Боже наш, за Великата Любов, с Която Си ни възлюбил. Благодаря Ти за живота, който Си ни дал. Благодаря Ти за ума, който Си вложил в нас. Благодаря Ти за добродетелта, която Си турил като основа на Новия живот. Благодаря Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил. Благодаря Ти за Любовта, с Която Си ни изпълнил. Благодаря Ти за Великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с Която Си ни озарил. Ние се радваме на живота, който Си ни дал и изпълняваме Твоята Воля.

Сега, заради Духа, Който Си ни дал да ни ръководи, направи по – скоро пробуждане на съзнанието, за да се въдвори Царството Ти на Земята и всичките человеци да отправят хвалебните си песни за величието на Твоето Име към Престола Ти.

Амин.

(Дадена на първата вечеря в гр. Варна на 19. VIII. 1903 г. След това Учителят се обърнал към тримата свои ученици – д – р Миркович, Пеню Киров и Тодор Симеонов и им казал: “Сега сте трима, но ще станете мнозина.”)

• Господнята молитва
• Формула за запазване на България

Формула:“Господи смили се над България, изпрати Божествените сили, да я пазят от разруха, земетресение, наводнение, киша, суша, глад, град и други природни бедствия и болести. Мир и любов да залее цялата земя“. /3 пъти/

Тук бих искала да споделя с вас няколко думи за трагедията, която сполетя съседната ни страна Турция.

Макар исторически разделени и противопоставени, ние сме хора „с общ дувар“. Болката у съседа, не може да не ни прави съпричастни и готови да помогнем, още повече като последователи на Божественото учение на Учителя Беинса Дуно и на идеята за братство и единство – великата идея на епохата на Водолея.        Астрологическият реализъм обаче ни насочва да обърнем внимание как енергията на пълнолунието в Лъв, на 5 февруари вечерта в 20:28 ч , подсилено от квадратите на Уран от страстния земен знак Телец, изигра ролята на пусков механизъм за изразяване на натрупалата се както сеизмична, така и емоционална енергия. Земетресенията имат свой цикъл на случваемост, както по сила, така и върху определени райони по Земята- чувствителните сеизмични зони. Два дни по-рано, на 3 февруари 2023 г, холандски сеизмолог написа в профила си в Туитър: „Рано или късно този регион (южна, централна Турция, Йордания, Сирия и Ливан) ще преживее земетресение с магнитуд приблизително 7,5.“ И посочи на карта точното място, където впоследствие стана земетресението.

        В случая пълнолунието в огнения Лъв беше иглата, която проби цирея, за да се изтече гнойта. Когато се случват значими събития, те винаги са пресечена точка на циклични по природа процеси и кармични такива. По време на пълнолунието в Лъв в неподвижния кръст, освен светилата и Уран, се намираха Сатурн във Водолей, лунните възли в Телец-Скорпион, Лилит в Лъв, които са с кармичен отенък. Времето на започване на поредицата от земетресения в района между трите сеизмични плочи бе в ранните часове, около 4 часа, когато най-много хора спят. Участието на Уран води към подозрението за странична, високотехнологична намеса. Ако е имало такава, то тя не е предизвикала събитието, не е била причината за него, но е възможно да е повлияла на времето, в което се е случило.

       В допълнение, двете много силни земетресения при съседите, това на 17 август 1999 година и последното на 6 февруари 2023 година, имат сходни елементи в астрологичните карти. Ще спомена само оста 20-23 градуса Лъв, и при двете със струпване на планети в неподвижния кръст.

       Трагичните събития обединяват хората и на мнозина носят просветление за истинските стойности в живота. А и това е духовната причина те да се случват.

       Вече сме свидетели и на два важни съвпада, на Венера и Нептун, и на Слънцето със Сатурн.

       Венера в Риби покровителства всеки опит да бъдем добри и състрадателни. С приближаването и към Нептун тези теми се засилват. Духовната окраска на двете планетни влияния намира чудесна среда за проявление в знака Риби. Срещата на двете планети на любовта, на духовната, платоничната и страстната на 15 февруари, е важен момент в пътя на обвързаните и много обнадеждаващ за необвързаните. Страстите бързо охладняха с настъпването на съвпада на Слънцето и Сатурн на 16 февруари. Времето на тази ежегодна среща се определя от Сатурн, който от 22 март 2020 година е във Водолей. Съвпадът Слънце-Сатурн във Водолей е аспект на разума. Позитивната, носеща Истината енергия на Слънцето се обединява със стожера на почтеността, носител на разума и стабилността, господар на кармата – Сатурн. Сатурн подлага всичко на проверка за якост. Това което издържи изпита, минава във Времето напред, другото умира.

       С две думи. Ако нещо е тръгнало да върви накриво, сега е момента да се изправи.

       Дните преди новолунието в Риби, е време за разчистване.

        На 19 февруари Слънцето преминава в Риби, знакът на добротата, състраданието и вярата, увеличавайки многократно силата на водната енергия. Така, че за месец напред Слънцето ще ни води през плитки или дълбоки води, ще ни кара да вярваме и да се доверяваме, но и да прозираме през мъглата и лъжата на ежедневния паразитен информационен шум. И ще се надява да прогледнем поне за една истина, че не вървим към глобално затопляне, а към глобално охлаждане.

И преди пристъпим към прочита на днешната беседа “Дойдох да изпълня” искам да си припомним накратко казаното от Учителя за синархията и за модела “Четирите съвета”,  който се стремим да прилагаме вече няколко години.

       Синархията се крепи на РАВНОПРАВИЕ ПО ВЪЗМОЖНОСТИ и ЙЕРАРХИЯ ПО РЕЗУЛТАТИ.

       ЧЕТИРИТЕ УЧЕНИЯ и ОМАГЬОСАНИЯТ КРЪГ:

„Клерикализмът е изопачена форма на Любовта,

Милитаризмът е изопачена форма на Мъдростта,

Капитализмът е изопачена форма на Истината,

Социализмът е изопачена форма на Правдата.”

Учителят

Учителят ни учи, че всяка Култура има 4 корена, 4 учения: Религия, Изкуство, Наука, Философия, които са в синархична връзка. Когато тези принципи се нарушат, т.е. при неправилно приложение на 4-те съвета, започва разкол и разделение.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Дойдох да изпълня

„Да не мислите, че аз дойдох да разруша закона или пророците; не дойдох да разруша, но да изпълня.“ (Матея 5:17)

Този стих съдържа три основни положения, които се определят с думите: закон, пророк и изпълнявам. Законът се отнася към твърдата материя. На философски език казано: Законът се отнася към онази реалност, която е вече проявена.

Под „пророк“ разбираме разумното, Божественото начало в човека. Той е онзи човек, който се стреми да схване Божествените мисли, да ги направи достъпни на другите.

„Не дойдох да разруша, но да изпълня.“ Не дойдох да разруша закона, т. е. Божественото в своята първична проява. Светът започва със закон, като пръв подтик за проява на човешкия дух в известна посока. Каква ще разберете, ако ви пуснат в пространството, в тази безпределност, дето трябва да се движите с бързината на светлината? Изчислено е, че само за пресичането, т. е. за минаването през нашата слънчева система, от единия до другия й край, са нужни около 36,000 години. Какво ще разберете от тази разходка? Знаете ли, колко слънца има във вселената? Според някои, те са около 100 милиона. Според изчисленията на някои учени, за да минеш от една система до друга, най-близка до слънчевата, са нужни около 90 милиона години. Може ли да си представите, какво грамадно, необятно е това разстояние? Лесно се говори на думи, че една вселена се състои от 100 милиона слънца. И друга някоя вселена се състои също от сто милиона слънца. Разбирате ли, какви са тези слънца и какво съдържат в себе си?

Днес хората седят и си играят като деца. Слушаш ги да казват: Има Господ; няма Господ. Така те си задават един важен въпрос и бързо го решават. Други се питат взаимно: Можеш ли да докажеш, че Бог съществува? Мога. Можеш ли да докажеш, че Бог не съществува? И това мога. Значи, ти можеш да докажеш и едното, и другото. Ето философската страна на това доказателство. Двама души седят пред масата, със запалена свещ, и спорят, има ли светлина, или няма. Има светлина. Можеш ли да докажеш това? Мога. Можеш ли да докажеш, че няма светлина? – Мога. Веднага изгасваш свещта. Можеш ли да докажеш отново, че има светлина? Мога. Пак запалваш свещта. Значи, има Господ, има светлина; няма Господ, няма светлина. Това е най-бързото доказателство. Така постъпват учените хора. Ученият духне в ума ти, загаси светлината и казва: Няма Господ. Разбира се, че няма Господ, тъмнина е в теб. Дойде друг философ, запали свещта, в ума ти влезе светлина, и ти казваш: Има Господ. Това е философия на философите. Много философи говорят за субективното, трансценденталното, но и те не знаят, какво представя трансценденталното. Когато Бог създаваше вселената, вие знаехте ли, каква беше земята? Имаше ли други планети около нея? Бяхте ли съветници на Бога? От едно малко камъче, геологът описва някогашното състояние на земята. Каквото и да се каже за нея, това са предположения, хипотези. Турците казват: „Олабелир“ – възможно е. Това не е упрек, но искам да зная, на какво почива вашата философия.

Спасението на хората е в това: да се научат правилно да мислят. Един турски султан обещал да даде голяма награда на онзи, който му каже същинска лъжа, която той да признае за такава. Извървели се един след друг дервиши пред султана да му разказват лъжи, една от друга по-големи. Първият дервиш казал: Султан ефенди, майка ми насади едно паче яйце и, като се търкулна то, от него излезе една камила. Султанът казал: Олабелир – възможно е. Идва друг дервиш и казва: Султан ефенди, едно време, баща ми, като воювал с московците, изтръгнал един косъм от брадата си, турил го на Дунава и направил един голям мост от него. – Олабелир, казва пак султанът. Изредили се трети, четвърти дервиш, и най-после дошъл последният дервиш, който носел един голям, празен кюп. Той казал: Султан ефенди, едно време баща ти воювал с московците, и моят баща му дал този кюп, пълен със злато. Султанът, като го слушал, си мислел: Ако кажа олабелир, ще трябва, по закона, да му платя; затова той казал: Бу яландър – това е невъзможно. Така и ние, когато не ни засяга някоя истина, казваме: Възможно е. Но когато се отнася до нас, тогава казваме: Това не може да бъде! – защото ще трябва да плащаме.

Някога вие гледате на законите като на методи за развитие на вашия живот и намирате известно подобие между човешките и природните закони. Всяко семейство си има свои закови. Там бащата и майката, създават законите. Няма дом, няма общество и държава без закони. Обаче, тези закони не са постоянни, както природните. Някъде Христос прави сравнение между законите на Моисея и Своите, отдето се вижда, че Христовите закони, т. е. законите на Любовта са закони на великата разумна природа. Когато престъпва тези закони, човек непременно заболява. Тази е причината за всички болести. Например, неправилното хранене причинява разстройство на стомаха. Изопачените чувства внасят разстройство в дихателната система. Благодарение на неправилните чувства, човек заболява от бронхит, задух, туберкулоза. Поради неправилно отнасяне към нервната система, явяват се различни нервни разстройства, специално неврастения.

Христос казва: „Не дойдох да разруша закона, но дойдох да изпълня.“ Къде трябва да се изпълни законът? Първо в дома, а после в църквата. Когато се роди дете, първо майката трябва да знае, какво направление трябва да му даде. Направлението или наклонът – нагоре, или надолу, по който детето тръгва, определя неговата бъдеща съдба. Ако наклонът е слаб, човек може да слиза спокойно, без да пострада. Ако наклонът е голям, очаква го катастрофа. Същото се отнася и за възлизането нагоре. От значение за детето е първият подтик, който майката внася в него. От това зависи, накъде ще тръгне детето – нагоре, или надолу. Важен е наклонът,който човек дава на своите мисли и чувства. Един момент решава съдбата ви. Следователно, дали една мисъл ще вземе възходяща или низходяща посока, това се определя от специални закони.

Като говорим за мисълта, питам: Вижда ли се тя? Сама по себе си, мисълта е невидима, но резултатите, т.е, нейните прояви са видими. Тя се изразява чрез разумността. Виждате едно интелигентно дете. То свири добре на цигулка и, като го слушате, забелязвате, че между мисълта и свиренето му има известна връзка. Каквато последователност има в мисълта му, такава последователност се забелязва и в свиренето. Човек може да кара кола, да пише книги, да свири, да рисува, но във всичко ще изяви своята разумност. Каквото носи човек в себе си, това изявява навън. Отивате в един дом, дето нещастията се трупат едно след друго. Имат три деца, и всички умират. Защо умират? Ще кажете, че причината се крие в родителите, или в това, което детето носи в себе си. Не, причината за това е друга. Питам: От просено брашно можете ли да направите баница?

В приказката за просото се разказва следното. Някога в света се отворила война. Житото, царевицата, ръжта и ечемикът отишли на бойното поле с воюващите, да им помагат. Те оставили просото да услужва на хората, които не се биели. То ги запитало: На баница да ставам ли? – Ти стани на хляб, че за баница не мисли. Наистина, просото едва става на хляб. За баница то съвсем не е годно.

Какво може да се очаква от дете, направено от просено брашно? Ог просено брашно даже, хляб мъчно се прави. Остане ли баница да се прави, нищо не може да излезе. От просото става хубава боза. Какво може да се очаква от човек, направен от просено тесто? Той ще бъде с големи изисквания; ще казва, че това не е право, онова не е право и така ще мине живота си. Да, но има един основен закон в живота, с който не може да си играете. В света съществува абсолютен ред и порядък. Философите отричат този закон. Песимистите също го отричат и казват, че светът е лош. Възможно е. Оптимистите казват, че по-добър свят от нашия не съществува. И това е възможно. Обаче, нашият свят е малка частица от големия свят. Земята е един от нисшите светове, в сравнение с другите светове. Тя е под тях. Животът на земята приготвя човека за по-велик живот. Той е лаборатория, в която се правят различни опити. Земята е изправително заведение. Когато някой дух в духовния свят стане много своенравен и не иска да се подчинява и изпълнява Божествените закони, изпращат го на земята да се смири. Когато някой дух от онзи свят не се подчинява на Божествените закони, изпращат го на земята да се възпитава. Щом слезе на земята, веднага го обличат в материята и го ограничават. Той ходи тук-там с наведена глава, говори, но никой не го слуша. Най-после той казва: Работата не върви. На небето е бил архангел, а тук минава за обикновен човек. В духовния свят думата му се изпълнявала, както на генерала. Какво прави генералът? Докато има войници, вади сабята си и казва: Напред! Щом го напуснат войниците, никаква сила няма. И архангелът, докато има войници, силен е. Вади сабята и командва: Напред! Щом войниците се откажат да го слушат, колкото и да казва напред, той остава сам. Следователно, докато сме разумни, всички ни се подчиняват. Много естествено, животът ни не зависи от нас.

Животът е велика сила, вложена в нас. Тя държи сметка за всичко. От нея зависи нашата свобода. Казваш: Мога да живея, както искам. Лъжеш се, не можеш да живееш, както искаш. Утре тази сила те хване за гърлото и казва: Турете този генерал в гроба, там да опита силата си. Тук живата природа продължава да работи: дере кожата на генерала, докато един ден останат от него само сухи кости. – Де отиде генералът? – Дето отиват всички хора. Там има царе и патриарси, пророци и светии, адепти и брамини. Законът на справедливостта постъпва еднакво с всички хора: оголва ги сваля горната им дреха, освобождава ги от излишния товар. Че си бил цар или патриарх, тя не иска да знае. Колкото по-висока длъжност си заемал на земята, толкова повече ще плащаш. Смъртта еднакво одира кожата и на царя, и на последния просяк. Тя не прави разлика между богат и беден, учен и прост. Според индусите, смъртта е Божествена сила, на която всички се подчиняват. Като срещне непокорен човек, тя казва: Доведете го при мене! Съблечете го и го пуснете да си отиде.

Христос казва: „Аз не дойдох да разруша, но да изпълня.“ Мнозина, влезли в новия път, мислят, че могат да пристъпват законите. Не, ако праведният преяде, ще го боли коремът също, както и грешника, когато преяжда. – В какво трябва да се проявява праведният? – Първо, той трябва да бъде умен, да знае, как да яде; да се задоволява с малко храна; да използува енергията и на най-малкото количество храна. Сега хората работят много, а малко печелят. Почти целият живот на човека е зает с мисълта, как да изкара прехраната си. В това отношение, те са като птиците. Гледаш едно врабче, по цял ден то хвърчи и подскача. Тук кацне, там кацне, на плета кацне. Като го гледаш, казваш си: Колко свободно е това врабче! Ти не подозираш, че крайната цел на неговия живот се заключава в това: къде да намери храна и как да задоволи глада си. Вечерта то казва: Слава Богу, мина денят, намерих си малко храница! На другия ден то пак си търси храна. Наблюдаваш врабчето и си казваш: Колко умно гледа това врабче! Да, умно гледа, търси си храна.

Ти си агент на едно осигурително дружество. Ставаш рано и си казваш: Господи, помогни ми! Кажи ми, кого да осигуря днес. Като помислиш малко, решиш да отидеш при един богат човек, да го осигуриш за 50 – 60 хиляди лева. Като намериш такъв, убеждаваш го да се осигури. Всъщност, ти сам си осигуряваш прехраната. Не е лошо да се осигуряваш, но на другата сутрин пак се молиш: Господи, помогни ми и днес да осигуря някого. Ако си поет, ставаш рано сутрин, написваш писмо на възлюбената си и мислиш, че си осигурен. Ако си проповедник, рано сутринта почваш да мислиш, каква проповед ще държиш. Взимаш Библията, отваряш я тук-там, намериш някой стих и решаваш по него да говориш. Четеш стиха: „Ако ке се покаете …“ Започваш да говориш, като че ти си най-големият праведник. Значи, другите да се покаят. Ами ако ти не се покаеш? В Америка има много проповедници, между които – доста ексцентрични. Един проповядва пред много слушатели: Трябва да живеете добре, както Бог изисква; ако не, ще слезете на дъното на ада. Една моя баба не изпълняваше Божия закон и, като умря, отиде направо в ада. Един от слушателите, като чул тези думи, станал и тръгнал да си отива. Стой, къде отиваш? – попитал проповедникът. Отивам в ада. Няма ли да пратиш много здраве на баба си? Питам: Ходил ли е проповедникът в ада? Само онзи може да говори за ада, който е ходил там. Опитал ли е той ада? Знае ли, какъв огън има там? – Така го описва Христос. Според мен, ако вие, наистина, вярвате в Христа, няма да грешите. Понеже грешите, вие не вярвате в Него. Ако човек само веднъж е влязъл в ада, като дойде на земята, ще се освободи от всичко временно, преходно и ще каже: След като минах толкова мъчения и страдания в ада, нищо повече не искам; нито пари, нито къщи, нито имоти – нищо не искам. Някои евалгелски проповедници определят, колко хиляди години ще стои човек в ада и през какви страдания ще мине. Докато му се простят греховете, ще минат толкова години, колкото е нужно да се изпари водата от океана, като на година се изпарява по една капка вода. Този проповедник участвувал ли е в работата на Господ? Той не разбира Писанието, а говори за големи работи. На какво базира той проповедта си? На думите от Писанието, дето Бог казва на еврейския народ: За вечни времена ще ви отстраня от лицето си. Какво означава думата „вечно“? – Във веки веков. След време дохожда един пророк и предава думите на Господ: „Израиле, обърни се към мене!“ Значи, единият пророк говори едно, а другият – друго. – Кой пророк е бил с Господ, да знае, какво мисли Той? Ние нямаме право да тълкуваме думите на Господ, да казваме, кой колко ще бъде наказан. Не е въпрос за наказанието, но има закон, който хваща човека. Законът наказва, а не Бог. Това трябва да знаете всички. Някога, в една минута човек може да преживее страданията на хиляди години. Значи, страданията и наказанията не се определят от времето.

Христос казва: „Докато небето и земята не преминат, този закон няма да се измени.“ Ние трябва да спазваме закона, понеже той е необходим, както за развитието ни, така и за нашето щастие. Всички хора – мъже и жени, трябва да знаят този закон. На него се основава бъдещето общество. „Една рязка няма да се измени от този закон“, казва Писанието. Как може да се изпълни законът? От страх, както в животинското царство, и от любов – съзнателно изпълнение. Същевременно, ще прилагате и мъдростта. За да изпълниш закона, трябва не само да обичаш, но и мъдър да бъдеш. Днес повечето хора се поляризират, т.е. раздвояват се. Правилно ли е това? Една майка има две дъщери. Към едната е по-благосклонна. Облича я по-добре, готова е на всякакви жертви за нея. Към другата е по-невнимателна, поради което събужда в нея горчиви чувства. Втората дъщеря изменя разположението си към майката. Коя е причината за това? Има някаква вътрешна причина. Правилно е, когато човек води религиозен живот, в сърцето и ума му да стават промени. Докато мислиш, че някой може да ти отнеме щастието, ти не си свободен. Щастието на човека зависи от самия него. Щастието се дължи на вътрешната връзка на човека с Бога, Който живее в него. В този смисъл, никой не може да ти отнеме щастието. Под „Бог в човека“ разбираме онази вътрешна светлина, която озарява човешкия ум. Той започва да мисли, че има една велика, интелигентна сила в света, която направлява човешкия живот. Тази сила е Божественото начало в човека. То всякога напътва човека в истината. Който служи на това начало, никога не страда. Искаш, например, да пътуваш за Бургас. Нещо отвътре ти казва: Отложи пътуването си. Параходът ще претърпи катастрофа. Слушай този глас. Готвиш се да отидеш на театър. Нещо ти казва: Не отивай, тази вечер театърът ще изгори. Слушай този глас. Каквото казва Божественото, всичко се сбъдва. Човешкото сърце е в ръцете на Божественото начало. То може да направи с него, каквото иска.

Мнозина мислят, че са самостоятелни. Много се лъжат. Бих желал да видя един самостоятелен човек. Когато държавата обяви война, кой човек ще прояви своята самостоятелност, да каже, че не иска да воюва? Човек може да воюва или по убеждение, или по необходимост. Някой гладувал четири-пет дена. На пътя вижда торба с хляб. Може ли да се въздържи, да не вземе от хляба? Колко хора могат да издържат на глада? Има и такива, но малко са. Колко слаби, дребни случаи има в живота, дето човек може да прояви воля, въздържание, но не проявява. Даже културни хора не могат да издържат, когато някой не ги поздрави, или не окаже внимание към тях. Срещнеш приятеля си, който, зает в мисълта си, не те поздравява. Ти го погледнеш, искаш да го поздравиш, но той не те вижда. На тебе ти става мъчно. Защо не влезеш в положението на приятеля си? – Зает е човекът. Колко пъти и аз съм бил замислен. Срещат ме, поздравяват ме, но аз не ги виждам, не отговарям на поздравите им. Всеки има нещо, което го мъчи, или е зает с някаква мисъл. Не гледайте криво на тези работи. Казваш: Този човек не ме гледа с добро око. Лъжеш се. Той даже не мисли за теб в този момент. Той има да взима отнякъде 10,000 лева, с които ще си плати една полица. Понеже не му ги връщат, той се мъчи. Ти го поздравиш, а той не ти отговаря. Казваш, че ти се сърди нещо. Не, той си има някаква беля на главата. Друг си навехнал крака, боли го. Ти го поздравиш и си мислиш, защо е неразположен той към теб. Боли го крак. Няма нищо човекът против теб. Твоето неразположение не иде отвън. Всеки човек си има по един червей или по един трън в петата – Павлов трън, който го мъчи. Как ще извадиш този трън от себе си? Казвате, че Христос ще оправи света. – Христос е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, които трябва да се приложат между мъже и жени, между учители и ученици, между свещеници и пасоми. Цялото човечество трябва да знае тези принципи и да ги прилага разумно. Затова Христос казва, че Бог е верен на своя Закон. Ако и майката не е вярна на този закон, ще даде лош наклон на своето дете. След това ще дойдат различни заведения да изправят живота на това дете, да изправят неговия наклон. Как ще се изправи това дете? Как ще го изправиш, като не знаеш причините за това? Всяко престъпление си има своя причина. Причината за престъпленията у всички хора не е еднаква. При това, трябва да се знае, кое е престъпно, и кое не; да разбираш изтънко човешката душа и нейните нужди. Ние сме дошли до положение, да се дават специфични условия за развитието на всеки човек. Само така ще се проявят неговите дарби и способности. Ние живеем в така наречения „век на огъня.“ Днес се иска малко нещо от човека, за да се прояви скритият огън в него.

Дошло е време, да се пробуди у нас разумното начало, за да започнем да изучаваме себе си и да приложим Великия Божи закон. Ще кажете, че сте дошли до известни познания. Възможно е, но тези знания не са достатъчни. Животът ще се измени, ще стане по-сложен, ще се нуждае от повече знания. Какво е положението на сегашните млекопитаещи? Едно време са били господари, сега са слуги. Едно време черните са били господари, сега са слуги на белите. Иде нова раса, на която белите ще слугуват. Всяка раса е дала нещо от себе си. Бялата раса е направила много повече от черната и жълта раси. Следната раса – расата на Любовта, ще даде най-много. Тя ще се представя от благородни, светли души. Тя ще донесе новата култура на земята. Хората ще се познават, ще живеят братски помежду си. Тогава, като пътуваш от един град в друг, няма да вадиш разрешение, да се записваш, но ще пътуваш свободно. Никой няма да те пита, отде идеш и къде отиваш. В който град отидеш, ще имаш най-малко десет души приятели, които ще те поканят. Всеки ще счита за привилегия, че си влязъл в неговия дом.

Сега, като отидеш в един град, веднага търсиш хотел, там да нощуваш. Хората на новата раса ще се хранят изключително с растителна храна. Там няма да се говори за месна храна. Съвременните учени говорят за месото, като за по-силна храна. Наистина, месото е по-силна, но по-вредна храна. Тя съдържа повече отрови и прави човека груб, жесток. Тревопасните, като вегетарианци, са дошли до по-високо съзнание от месоядните животни. Като ги колят, те изпитват особен страх, който образува в организма им известни токсини. Хората, като ядат месото на тревопасните, приемат тези токсини в организма си и започват да боледуват, особено от неврастения. И лекарите признават това, но казват: Съвременният човек не може още без месо. Който иска да влезе в расата на Любовта, трябва идейно, по убеждение да се откаже от месото. Човек трябва да пресъздаде своя организъм. Ако не може да направи това, дълго време ще живее с подбудите на животните. Каква е разликата между тревопасното и месоядното животно? Например, лисицата е по-умна, по-хитра от овцата. Какво ще кажете тогава за слона, който е вегетарианец? По-глупав ли е от лисицата? По-малко интелигентен ли е от нея? Слонът, със своя хобот, може да свърши много повече работа от лисицата. Ще кажете, че славеят, първият певец, се храни с мушици. Аз пък ще изнеса гълъба, който всякога е бил вегетарианец. Той се храни само със зрънца, но по никой начин не стои по-долу от славея. Гълъбът се взима за символ на чистота. Птиците, които се хранят с мушици, имат разбиране и философия като хората. Обаче, гълъбът има друго разбиране. Той казва: И със зрънца може да се храниш. Гълъбът показва на опит преимуществото на вегетарианството пред месоядството. Славеят, който се храни с мушици, както пее на дървото, така може да падне на земята и да умре. – Защо? – Заразил се от нещо. Ако славеят се хранеше само със зрънца, щеше да пее по-добре, отколкото сега. Ако една певица започне да пие, да яде много месо, непременно ще развали гласа си. За да пее добре, певицата трябва да има добри, благородни чувства. Те внасят подтик, импулс към възвишеното. Ето защо, певицата не трябва да се храни с месо, да пие, да пуши, да яде кисело или лютиво.

Христос казва: „Не дойдох да разруша закона, но дойдох да изпълня.“ Това значи: Дойдох да науча хората, как да живеят правилно. Питам философите и учените: Кой от тях, от две хиляди години досега, се решил да направи опит, да покаже на хората, как може да се изпълни този закон? Мислите ли, че ако християните направят опит да приложат Христовото учение, няма да имат резултат? Гръцката и римска църкви и до днес още спорят върху въпроса за произхода на Светия Дух. Какво са постигнали с този спор? Католиците признават едни светии, православните – други, но и това не разрешава въпросите. Христос не е дошъл да издигне едни светии над други. Неговото учение е обществено. То се стреми да научи всички хора да живеят разумно; да създаде добри домове, дето майки и бащи, синове и дъщери, господари и слуги да живеят помежду си по закона на любовта и мъдростта. Слугата да е независим и да работи добросъвестно, с любов. Тогава той може да каже на господаря си: Господарю, готов съм да направя всичко за теб, но само онова, което е право. Вън от правото,нищо не мога да изпълня. Искам да работя по свобода и с любов.

„Дойдох да изпълня закона“. От гледището на този закон, казвам: Нека всички християнски свещеници и проповедници решат само за един месец да приложат Христовото учение, да покажат на хората, как трябва да се живее. Кой щеше да им забрани, ако с едно писмо се обърнеха към всички духовенства в целия свят, да се отправят към Бог с молба да се отклони войната? Щеше ли да има война? – Нямаше да има, разбира се. Какво стана, всъщност? Английските проповедници тръгнаха с Англия, американските тръгнаха с Америка, германските – с Германия, ходжите – с Турция, българските свещеници – с България. Всички благословиха оръжието и взеха участие във войната. Питам: Де остана законът? Де остана пророкът? Де остана разумното изпълнение на Божията воля? Следователно, духовенството казва: Ние не сме в състояние да спрем войната. – Прави са, те не са в състояние да спрат войната, но са в състояние да се молят. Ако се молеха на Бог, Той щеше да спре войната. Така те щяха да имат жив опит.

Коя е причината за разяждане на съвременното общество, на съвременното човечество? – Непризнаване на погрешките. Първо, духовенството трябва да признае своите грешки, да се изповяда. Умният пръв трябва да признае грешките си. Ако си касиер и направиш едно погрешно изчисление, дадеш на някого 10,000 лв. повече, отколкото има да взима, няма ли да го извикаш да си признаеш грешката? Ще кажеш, че си му дал 10,000 лв. повече и ще ги вземеш назад. Ако искате да служите на Бога, не трябва ли да си признаете грешките? Всеки народ се познава по своето духовенство. Като влезеш между един народ, ще гледаш, какви са неговите духовници, учители и управници. Те могат ли да бъдат по-добри, отколкото са сега? Българинът има една слабост – той е фаталист. Още със започване на известна работа, той казва: Тази работа няма да върви. И наистина,,. работата не върви. Той развил в себе си чувството, да схваща неблагоприятните моменти в живота, но не е разбрал закона, че може да им противодейства. Като заболее детето му, българинът казва: Писано е на това дете да умре. То не може да живее. И наистина, детето умира. Така може да умориш всеки човек. Ако не дадеш на човека да яде 40 дена, той непременно ще умре. За да не умре, ще му дадеш да яде.

Христос казва: „Аз дойдох да изпълня закона.“ Кой закон? Законът на Любовта. Този закон трябва да се проповядва, да се изпълни от всички духовници. Те признават, че има един Христос, че е Син Божи, но не изпълняват Неговата воля. И религиозните хора още не могат да се обърнат към Бога. Те още не са се молили колективно на Бога. И до днес още хората не се решават да се обърнат за помощ към Бога. Духовниците са канали, проводници на Бога, но не изпълняват тази служба. Те казват, че Бог говори чрез тях, но така ли е, всъщност? Аз казвам, че Бог никога не е говорил чрез духовенството. Нека не се обиждат те, но така е. Старите пророци, чрез които Бог е говорил, са излизали от народа, от прости овчари и говедари. Един от пророците казва за себе си: „Бог ме взе от говедата и ме направи пророк.“ Той бил говедар, но умът му не е бил говедарски. Вината в духовенството е там, че, като се предават на несъщественото в живота, не могат да възприемат Божията воля и не могат да изпълнят Божия закон. Аз съм правил ред опити да видя, как работи Божият закон. Кесията ми е пълна. Дойде при мене един, иска нещо, дам му. Дойде втори, и на него дам- дойде трети – също. Гледам – кесията ми празна. Законът казва : Дай! Но за мен нищо не остана. Нещо отвътре ми казва: Нали вярваш? Вярвам, но и за себе си трябва да помисля. Щом мислиш за себе си, и ти ставаш като другите хора. Законът трябва да се изпълни! Как изпълняваш закона? Понеже съм здрав, взимам мотиката и отивам на лозето да копая. До вечерта си изкарвам прехраната. Всички трябва да държим мисълта – да научим по един занаят, да сме готови за всякаква работа. Сега хората се събират и обсъждат въпроса, кой е прав и кой – крив. Казано е: Няма праведен човек. Праведен е само онзи, у когото Бог живее, или който е свързан с Бога. Под „Бог“ аз не разбирам този, когото вие търсите вън от себе си. Аз говоря за онзи Бог, Който дава всички блага на живота; Който дава добри синове и дъщери; Който урежда работите на хората. Болен си. Помолиш се на този Господ и в скоро време оздравяваш. Объркаш работите си. Помолиш Му се, и Той ги оправя. Аз разглеждам Бога като вътрешна сила, която хората не познават. Всеки може да опита тази сила в себе си. Ще кажете, че това е заблуждение, фатализъм. Не, това не е заблуждение, нито фатализъм. Ако си умен, Бог ще ти говори по особен начин. Но ще се пазиш от вътрешни заблуждения. Някога Духът ти говори; някога твоят дух говори, а някога други духове ти говорят. Ти и Духът Божи сте едно и също нещо. Но като мислиш, че си нещо различно от Бога, ти сам се заблуждаваш. Заблуждението ти е там, че, като малко човече, искаш да проявиш сила като Божията. Не, човешкият ум не може да се сравнява с Божия. Може да бъдеш и като Бог, но само в едно – в любовта: Да обичаш Господа с всичката си душа и да обичаш ближния си като себе си. Кой от вас се опитвал да обича хората? Правили ли сте опити в това отношение?

Първият закон, който трябва да приложим: „Да възлюбим Бог с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.“ – Защо трябва да обичаме Господа? За да познаем себе си. Казвам: Дълго време трябва да се грее човек на слънцето. Само така той ще прояви своята енергия и ще се познае. Който не се е грял на слънцето, не може да стане истински човек; който не се грее, постепенно се смалява. Следователно, ако искаш да се разшириш, грей се на слънцето. Затова е казано: „Познай себе си.“ Аз казвам: „Възлюби Бога!“ Щом познаеш себе си, ти ще осъзнаеш и своите задължения. Ще станеш носител на великата Божия мисъл. Като се греете на слънцето, вие ще се свържете с живия Господ. Няма да страдате от никакви болести, от никаква неврастения. Каквито мъчнотии да имате, ще ги разрешавате разумно. Грейте се на Божието слънце, да ви озари Неговата светлина. Когото е озарила тази светлина, направила го е добър, умен и справедлив. Това не значи, че той само се моли. Неговият живот, сам по себе си, е молитва. Като отиваме на Витоша, срещат ни хора и ни питат: Да се молите ли отивате? Отиваме да дишаме чист въздух. Чудни са хората! Като гледат, че си вдигаме ръцете нагоре, те мислят, че се молим. Аз вдигам ръцете си, като правя упражнения; вдигам ръцете си и когато късам плодове. Не мислете, че когато вдигам ръце, все на Бога се моля. Де е Бог? Горе ли е? И без да вдига ръцете си нагоре, човек може да намери Господа. Де ще Го намери? Дълбоко в себе си, като съзнание. Като срещна човек с такова съзнание, и без да вдига ръцете си нагоре, аз познавам, че той е свързан с Бога.

Срещам един човек, който е гладувал три дена. Казвам: Братко, ела с мене. Ще отидем в близката гостилница да се нахраним. Аз ще го питам, откъде е; той ще пита, откъде съм и така ще станем приятели. Който ни гледа, ще каже: Колко хубаво се разговарят тези – като братя. Ако искате, ще ви дам начин, как да се разговаряте и вие. Срещаш едного, който кара една кола, целият изпотен. Не го питай, откъде иде и накъде отива, но застани отзад на колата и бутай. Конят е слаб, мъчно тегли колата. Така ще помогнеш и на него, и на коня. Като се изпотиш добре, питай го: Братко, кога тръгна от града? Сега той има доверие в тебе и ще ти разкаже всичко. Като стигнете до къщата му, той ще те покани; заедно ще си починете и ще се нахраните. А така, само да разпитващ човека, без да му помогнеш, това не е правилно. Услужи на човека, покажи внимание към него, за да спечелиш доверието му. Това значи, да отиваш на църква. Връщаш се от работа, и ако жена ти не е наготвила, не се сърди, но помогни й заедно да наготвите. Кажи й: Радвам се, че и аз можах да ти помогна. Дали мъжът, или жената ще сготви, не е важно. Който е свободен, той ще готви. Това изисква новото учение. То е учение на опит. А тъй, цял ден да се молиш, това не е молитва. Господи, благослови ни, излей Духа Си върху нас! Много ще чакаш това благословение. Запретни ръкави и кажи: Господи, искам да покажа, че си жив. Ще работя заради Теб, заради Твоето име. Който те види на работа, ще каже: Какво става с теб? Колко си се изменил! Да, днес ме посети един добър мой приятел. Той ми говори за едно ново учение. – Какво е това ново учение? – Един ден, като работим заедно, ще ти разкажа нещо за новото учение. Казвам: Ако не работите в духа на новото учение, няма да го разберете. Ако само говорите, това е дресировка, не е възпитание.

Един англичанин имал дресиран тигър, който водел навсякъде със себе си, като куче. Тигърът изказвал радостта и благодарността към господаря си с лизане на ръката. Един ден англичанинът четял една философска книга и, силно увлечен в четенето, не забелязал, че тигърът му ближел ръката, но толкова много, че кожата се протрила и почнало да тече кръв. Като усетил миризмата на кръвта, тигърът се настървил за месо и се готвел да захапе ръката му. Слугата, негър, като видял това, прицелил се с пушката си и повалил тигъра на земята. Така той спасил господаря си от смърт.

Казвам: Тигърът е във вас, и ако е дресиран, вие сте в безопасност. Обаче, има случаи в живота, когато той проявява своето естество, и човек тогава се намира в опасност. Тигърът е животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото начало. Мнозина ме питат, каква е целта ми, като проповядвам на хората. Отговарям: Ако аз съм дошъл на земята да проповядвам такова учение, каквото другите проповядват, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам едно учение, диаметрално противоположно на досегашните. То е Христовото учение, което трябва да се приложи в живота, поне в малък размер, а именно, в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари – между всички хора на земята. Нека всички свещеници и проповедници се съберат един ден, да се помолят на Бога да им помогне в прилагане на Христовото учение. Щом го приложат, тогава всички хора ще се помирят. Не е въпрос, какво е говорил Бог в миналото. Важно е, какво говори днес. За мене, Господ е жив, и Христос не е Този, Когото познавахте в миналото. Това може да се докаже. Едно време разпнаха Христа на кръста, и учениците Му се разбягаха. Сега Христос е великан, мощна сила. Има 500 милиона последователи, а горе, на небето, около Него има 144 хиляди души, завършили своята земна еволюция. Ако с тези 144 хиляди души Христос приложи силата си, в каква и да е посока, Той е в състояние да стопи всичко. Ако със своята сила Христос насочи мисълта си към кой да е народ, Той пак ще стопи всичко. Пред лицето Божие,пред Христовата мисъл всичко се стопява, всичко се превръща на вода.

Като ме слушат да говоря така, казват, че това социално учение може да се приложи. – Според мене, всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на база на любовта, т.е. върху вътрешния принцип на живота. Всички растения могат да растат и да се развиват, само ако са посадени. В този смисъл, Христовото учение е почва, т. е. основа на всички социални учения. На тази почва всичко може да се приложи, всичко да – вирее. Нека признаем, че всички съвременни партии, всичка социални учения, имат нещо идеално, макар че имат и някои неприложими неща. Едно е важно, че всички съвременни идеи могат да се приложат на основа на Христовото учение. Значи, майките, бащите могат да приложат Христовото учение в домовете си. Как? Достатъчно е да знаят, какъв наклон да дадат на детето си. Това става още при раждането на детето. Майката може да му вдъхне разумност и интелигентност; да даде подтик на неговото чувство; да усили волята му. Същевременно, тя може да спре развитието на човека. Още като бременна, жената трябва да бъде смела и решителна, да живее без страх. Умът й трябва да бъде всякога свеж, бодър, зает с благородни и възвишени мисли и с онези велики истини, които движат героите на съвременното човечество. Тя трябва да бъде оптимистка. Да казва на детето, докато е още в утробата й: Слушай, мама, аз искам да бъдеш съвършен човек; да носиш блага на всички хора; да знаеш, че в името Божие всичко е възможно. Може ли страхливата бременна жена да внесе нещо велико и благородно в своето дете? Може ли, бащата, който прекарва по цели нощи в ядене и пиене, в разпуснат живот, да предаде нещо добро на детето си? Нека младото поколение да знае това.

Казваш: Човек не трябва да се жени. И това не разрешава въпросите. Едно е важно: Всеки иска да обича и да бъде обичан. Иначе, не искаш да се жениш, а въртиш любов. И това не разрешава въпросите. Всички, без изключение, трябва да изпълнят закона, да изпълнят волята Божия. Изпълнението на волята Божия е необходимо за всички, без разлика, като свещен, абсолютен закон. По този закон не се мисли. – Защо? – Защото той включва всички останали закони. Как ще изпълним Божията воля? Ще правите опити. Учението на Любовта е учение на опит. Има много сили в природата, върху които също не може да се мисли. Ще вървиш в съгласие с тези сили – нищо повече. Природата разполага с блага, които изпраща на хората, без да ги пита, искат, или не искат. Тя ни освобождава чрез тези блага. Значи, природата е в състояние да ни освободи от робството, в което се намираме. Като ни дава изобилно въздух, вода, светлина и храна, тя ни освобождава. Лошото е, че вие още не знаете правилния метод за възприемане на тези елементи. Например, има особен начин за възприемане и обработване на твърдата храна от човека. Кой е този начин, няма да го кажа сега. Той е за учени хора. Ако аз обработвам един декар земя по свой начин, а друг – сто декара по обикновен начин, житото, което ще даде моя декар, ще съдържа повече енергия и прана от тази на житото от стоте декара. Има начини, чрез които човек може да пести време и енергия, да си служи с тях при особени случаи. Но тези начини още не се знаят. Като не знаят това, хората казват: Така е наредил Бог. – Не, вие сте се отбили от естествения път на развитието си. Поради вашите грешки, животът ви станал толкова тежък, че не можете свободно да си починете.

Христос казва: „Аз не дойдох да разруша закона и пророците, но дойдох да изпълня.“ Та и вие, разбирайте, какво ви говоря. Онези от вас, които са готови, нека направим една стъпка напред. Да спрем на едно място, това не е печалба. Първата стъпка е велика, втората стъпка е още по-велика. Сега разполагаме с пет сетива, трябва да развием шестото. Станете пророци, отдалеч да предвиждате това, което има да ви се случи. Да слушаме гласа на Бога, когато ни говори! Може ли Бог да ни говори? Можем ли да слушаме Неговия глас? Можем. Няма по-благ, по-мек глас от гласа на Великия. Щом го чуеш, дето ходиш, каквото правиш, ще носиш радост и веселие в душата си. И тогава, с който човек влезеш в разговор, ще проникнеш в дълбочината на неговата душа, ще разбереш неговите мисли и чувства и ще бъдеш готов да му помагаш. При това положение, всички хора ще си услужват. Сега всеки живее само за себе си. Според мене, който вярва в Бог, той е в състояние да приложи Христовото учение. Той е в състояние да изпълни закона. Като знаете това, не очаквайте спасението отвън – спасението и силата са в Бога. Още днес, всеки може да бъде силен. Казвал съм ви и пак ви казвам: Не търсете велики неща, но започнете с малките опити. Ако направиш микроскопическо подобрение в своя дом, това е един опит. Това значи, да живееш по Христовия закон. Ако майката отиде на работа, дъщерята ще остане вкъщи да готви, да чисти и, като се върне от работа, тя ще я посрещне и ще каже: Заповядай, майко, да си починеш. Ще й даде топла вода да си измие краката, дрехи – да се преоблече и ще седнат двете да се нахранят. Като се върне бащата от работа, синът ще го посрещне и ще каже: Татко, свърших всичката работа. Ела да се умиеш, преоблечеш и да седнем да ядем.

 Така жената ще посреща мъжа си, и мъжът – жена си. Това изисква Божията Любов. Сега, мъже и жени, седят като стари аристократи, и очакват един на друг. Жената казва: Чудно, защо се забави мъжът! Зная го аз него, той лесно се захласва. И мъжът, като очаква жена си, сърди се, че не се е върнала от пазара, не е сготвила навреме. И проповедникът не е доволен от своето събрание. Казвам: У всички има известни вярвания и заблуждения, които трябва да се турят настрана. Вие сте в състояние да подобрите живота си. Бог изисква това от вас. Казано е в Писанието: „Като чуете гласа ми, не ожесточавайте сърцето, но вслушайте се в него.“

Христос казва: „Ако ме любите, ще изпълните Моя закон. Както аз изпълних закона на Моя Учител, тъй и вие, ако ме любите, ще приемете моето учение и ще изпълните моя закон.“ Това може да се провери, да се направи един малък опит. Само така, новото ще създаде нов тип човек. Лицата на бъдещите хора, ще са продълговати, а не като месечината. Познаваме пет типа хора: единият тип е на луната. Те са сангвиници, с лице валчесто, със сини очи, тънки вежди, пълнички, весели, жизнени, обичат да си хапват. Вторият тип са с продълговати лица, мускулести, енергични, със сключени вежди.Косите им са черни, остри, ръцете мускулести. Те стъпват твърдо, енергично, като военни. Третият тип имат крушообразно лице, хубаво чело, кестенява коса, тънък косъм. Те са нежни, деликатни, поетични; те живеят във висок свят. За тях се казва, че не са за земята. Четвъртият тип са флегматични, пълни, с дебели устни, широк нос. Ходят с отпуснати ръце. За тях се казва: Светът да изгори, те не искат да знаят. Петият тип са идеални хора, с жив, миловиден поглед. Те са живи, подвижни, вдъхват доверие в човека. Като те срещне такъв човек, той внася спокойствие и мир в душата. Те са готови да услужат на всеки страдащ. При свободно време, ще се спра повече върху този тип. Това са хора на любовта, мъдростта, истината и добротата. Стремете се към този нов тип. И апостол Павел говори за зачеването на новия човек. Лошо е, че едва се е заченал, и хората искат да го задушат. Щом проявиш благородното и възвишеното в себе си, всички казват: Защо си станал толкова глупав? Откажи се от благородството. Ти започваш да се смущаваш. – Не се смущавай. Дай път на благородното и възвишеното в себе си. Ако искаш да познаеш Бога, дай условия на новия човек в тебе, да израсте и да се развие. Защо се съмняваш в Бога? Аз се чудя на съмнението и подозрението на съвременните хора. Наблюдавам хората в трамваите, как се подозират едни – други. Някой бутнал съседа си, и той веднага бръква в джоба си, да не би да е взел нещо. Бръкне в джоба си, кесията му не е там. Как ще се убеди този човек, че съседът му не я взел? Мъчно могат да ти вярват днес. Като потърси в джобовете си, намира кесията. После се извинява мислено, че се усъмнил в този-онзи. Всички хора се страхуват. Едно ще знаете: Който мисли право, и съзнанието му е будно, нищо не може да го изненада в живота. – Мъчно се прилага доброто. – Мъчно се прилага, защото хората излъчват противодействуващи сили, които ви спъват. Има хора, които действуват колективно против доброто. Има народи, които несъзнателно си отправят лоши мисли, и едни-други се спъват, едни от други се пазят. Ето защо, всеки народ трябва да бъде духовен, да знае законите, как да отблъсва злото и отрицателното в живота. Който живее за името Божие, за Неговата Правда, няма сила в света, която може да го победи.

„Не дойдох да разруша закона и пророците, но дойдох да изпълня.“ Всички духовници, всички народи, целият свят трябва да осъзнаят това и да изпълнят закона. Издаден е указ от невидимия свят, прокламация от Небесния Цар, до всички хора, до всички общества и народи със следното съдържание: Да се затворят всички лоши хора по лицето на земята! Това всички трябва да знаят. Бъдещето носи добри условия за живот само за добрите и благородните. Само те ще останат на земята. Това ще опитате всички. Казано и свършено: Времето на злото мина. Край на всички престъпления! В Божиите решения няма обратни процеси. Бог ще прекара света десет пъти през огън, но ще го пречисти. Разумен е този огън. От него хората ще поумнеят; в тях ще се роди ново съзнание. И на свещениците трябва да се говори в този дух. Само така ще се повдигне съзнанието на българския народ. Само така ще познаят истинския Бог. Само така ще проявят своя характер, своето благородство. Нека всички свещеници, всички българи излязат да проповядват, да повдигнат църквата, но не привидно. Аз съм за Царството Божие. – Трябва да държим за църквата. – Аз държа за българския народ. Той е създал църквата. Следователно, народът е църквата. Всеки народ представя църквата. Всички разумни същества, свързани с нас като работници, те създават църквата. Отде излязоха свещениците и владиците? – От народа. Бог живее и се изявява чрез народа. Да се молим за неговото повдигане! Питат ме: Ти българин ли си? Ти православен ли си? Аз съм определил вече качествата на българина. Според мене, българинът трябва да бъде добър, умен, честен и справедлив.

Желая, в българина да се роди новият човек. Това е възможно, защото българинът има добро сърце. Той е практичен, доверчив, но излъжеш ли го веднъж, и светия да си, няма вече да ти вярва. Като те срещне, ще те пита: С пари ли работиш, или без пари? С пари ли проповядваш, или без пари? Ако разбере, че проповядваш без пари, той казва: Виж, ще си помисля малко. Ако проповядваш с пари, това и аз мога да направя.

Сега аз се обръщам към всички, които ме слушате, и казвам: От вас се иска абсолютна чистота, искреност, доброта и справедливост. Никакво двуличие, никакво користолюбие, никакво раздвояване! Бъдете образци на новия възвишен морал. Млади и стари, от нищо не се съблазнявайте. Бъдете образци! Ето идеалът и на млади, и на стари. От всички се иска безкористна любов, непоколебима вяра и диамантена воля, пред която да отстъпват всички мъчнотии и страдания, даже и смъртта.

Днес Христос търси нови хора. Той кани и вас, да се проникнете от новото. Ако вие не се отзовете на тази покана, други ще дойдат. – Ами ако всички се отзоват? – Има работа за всички. Милиони хора страдат днес, и ние трябва да им помогнем. – Как? – Нека всички съединят умовете и сърцата си и кажат: Господи, ела ни на помощ! Щом Бог отговори на молитвата ви, България ще се оправи в един ден. Във всички градове и села ще настане радост и веселие, мир и свобода. Христос търси души и сърца. Не е въпрос да се надхитрявате, но да си отдавате почит и уважение едни на други.

Казвам: Ние не идем да разрушаваме, но да изпълним великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки може да опита това. Ако не вярвате, направете един малък опит и ще се убедите в моите думи. Направете само един опит, но искрено. – Какъв опит да направим? – Някой заболее до смърт, нека се обърне към Бога с думите: Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое име, е истинно, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще Ти служа. Ако объркаш сметките си, пак ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: Господи, ако това, което Учителят ни проповядва в Твое име, е вярно, помогни ми да си оправя сметките. Ще посветя живота си в служене на Бога. Ако обещаете, без да изпълните, положението ви ще се влоши, и от вас нищо няма да излезе. Направете опита искрено, за да се убедите, че проповядвам велика, жива истина, която пръв аз съм проверил. Който направи опита искрено, чистосърдечно, сам ще се убеди, че Господ е жив. Аз искам да познаете този Господ и да се убедите в думите ми. Аз не искам да ви убеждавам, има ли Бог, или не. Аз проповядвам едно велико учение, което може да се опита. Аз съм го проверявал много пъти; с мене заедно са го проверявали и други; и вие можете да го проверите. Не се съмнявайте в мен. Аз не съм викал никого насила и не искам да ви заставя насила да вярвате. Искам и вие да бъдете свободни, и аз да бъда свободен. Аз влизам в положението ви, разбирам, мъчнотиите ви и нямам намерение да ви критикувам. Поверете мъчнотиите си на Бога на Любовта, Мъдростта и Истината, и,Той ще ви освободи от тях. Докато разчитате на себе си, години наред ще робувате, без да се освободите от смъртта. Няма по-велико нещо за човека от това, да живее в мир и съгласие с Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога. Това значи, да разбереш смисъла на живота, и пред тебе да се разкрие цялото Битие, да чуеш музиката и пеенето на небето, да разбереш хармонията на душата. След това ще кажеш: Струва човек да понесе и най-големите мъчнотии и страдания, за да познае Бога, да освети Неговото име с всичкия си ум, сърце, сила я душа.

Желая“ ви днес, да познаете великия Христос, Който ще стане в бъдеще още по-велик.

Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече.“ Христос показва пътя на душите към Любовта. Ако вашият Бог ви е привлякъл към Отца, и ако Христос ви е показал пътя към Любовта, вие сте от онези, които разбирате новото учение. Вие ще наследите Царството Божие. Не бойте се, вървете напред!

Желая на всички,; Бог да ви привлече към себе си, и Христос да ви покаже пътя към Любовта. Тогава вие ще влезете в шестата раса, ще се повдигнете, ще придобиете диамантена воля. Ще станете мили като светлината, нежни като водата, чисти като кристал. Ще славите Бога на Любовта и ще носите радост навсякъде.

Христос казва: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят в Дух и Истина.“ Бог е Дух на Любовта, Дух на Мъдростта, Дух на Истината не само за един човек, но за всички народи на земята, които слушат гласа на Бога, които живеят в Неговата свобода.

ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 25 ФЕВРУАРИ – НАЧАЛО 7.00 ч. – ОНЛАЙН

       Представете си, че между стотина хора има един с отворени очи, който вижда всичко. Той вижда чудни неща около себе си и говори за тях. Как вижда тия неща? С очите си. Той има очи и вижда, а другите нищо не виждат. И те имат очи, но още не са отворени. Един ден, когато очите им се отворят, и те ще виждат. Всичко седи в виждането. Някои хора се чудят, че съществуват ясновидци. Когато ученият работи 10-15 години върху даден въпрос, най-после той дохожда до известно прозрение и започва да вижда картини, които впоследствие описва. Обикновените хора, като не разбират, казват, че учените обясняват многото въпроси, но как става това, те не знаят. Значи учените хора са ясновидци, нищо повече. За обикновените хора или има ясновидци, или няма. За грешните никакво ясновидство не съществува. Обаче за разумните хора съществуват ясновидци. Какво невъзможно има в това, че някой човек вижда ясно? Че си ясновидец, това показва, че виждаш ясно. Виждаш един предмет на десет километра разстояние и го описваш какъв е, без никакво спомагателно средство за очите. От това гледище нищо в природата не се губи, само че остава далеч или близо до човешките очи. За слепия всичко е далеч. За онзи, който не вижда, всичко е далеч; за онзи, който вижда, всичко е близо. Човек трябва да развива своите чувства и сетива, да вижда и чува добре и външно, и вътрешно. Как ще си обясните виждането на поета? Той е ясновидец, вижда онова, което другите не виждат. Четете стиховете на някой поет и се чудите как е видял това, което никой не вижда. Както седя, аз мога едновременно да виждам и отпред, и отзад. Как става това? Вътре в мозъка на човека има един специален център, който може да се развие, и тогава той има възможност да вижда навсякъде: отпред, отзад, надалече и наблизо. Знание е нужно. Когато Духът Святи дойде във вас, ще знаете как да гледате. Той ще ви научи на всичко. Христос се обръща към своите ученици и казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите”. Ако всички хора са толкова напреднали да виждат невидимото, то е друг въпрос. Обаче невидимият свят е крайно отдалечен от човека. Под „далеч” разбирам, че човек няма още на разположение онези органи, с които да вижда невидимото. Затова съвременните хора си служат с увеличителни стъкла да виждат крайно малките, микроскопически неща на физическия свят. Ако направо с очите си човек не вижда това, което някои индуси виждат, по-добре да си служи с микроскоп и увеличителни стъкла. Кои човек е ясновидец? Който вижда ясно и надалеч. Как познавате кой човек е ясновидец? Като го подложим на опит да проверим как и колко вижда.

Защо ясновидецът вижда нещата ясно и отдалеч? Защото има по-голяма Светлина. При голяма светлина човек вижда нещата ясно; при малка светлина той ги вижда слабо. Който има голяма светлина в ума си, вижда отдалеч; който има малка светлина, вижда отблизо. Ясновидецът гледа някого: отвънка има човешки образ, а отвътре – няма такъв образ. Мога да ви дам фотографията на някого, лицето на когото отвън е благородно, а астралното му, вътрешното лице, е на вълк. Отвън е благороден, а отвътре носи образа на някое животно – вълк, котка. Който е развил духовното, вътрешното си зрение, той вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види. Мравката не може да види човека, но подобните на нея мравки тя вижда. Онези, които са дошли до духовното виждане, минават за напреднали и те чувстват Бога….

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

С този цитат от Учителя за ясновидството ще се опитам да ви въведа в “магията” на днешната беседа, която предлагам за прочит днес “Отвори очите ни”!

Но преди това традиционно ще започнем наряда ни с песента “Бог е Любов” и с няколко молитви, а след тях ще поразмишляваме върху темата за прошката.

• Добрата молитва
• Лозинката – първи стих от молитвеника на 24 стр.
• Молитва за прошката
• Утринна молитва за благословение на българския народ
• Молитва “Да се обърне всичко на добро”
• Господнята молитва
• Формулите за земетресения

Най-напред искам да ви напомням, че винаги произнасяме през последния петък на месеца прекрасната “Хвала”:

МОЛИТВА ХВАЛА

Господи, Боже наш! Душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята бла­гост; изявил си ни Милостта Си и виждаме Дълготърпението Ти; показал си ни Любовта Си и виждаме Твоята Доброта; посочил си ни Истината и виждаме Твоята Святост; изявил си ни Името Си и виждаме Твоята Правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество.

И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда.

       Благий Господи, Великий Отче на Небето! Избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим.

       Господи, Ти, Който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред человеците.

Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден! Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и раз­пръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод нейната обвивка, украсява полс­ките цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си. Вдъх­ва в неговите жили вяра и надежда да се труди и ра­боти, като му казва, че Ти ще благословиш труда му.

Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чеда, днес идем да Ти поднесем своята благодарност.

Облякъл си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал!

Благословений Господи от всичките векове, прие­ми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа.

 Амин.

Молитвата „Хвала“ Учителя продиктува пред Веригата след сложената закуска в 6 ч. на 19 август, понеделник, 1907г., Варна. Той призовава присъстващите да прочитат това хваление след всеки петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца.

УТРИННА МОЛИТВА

ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Произнася се на колене.

Господи, Боже на силите, в името на Христа, чрез което име Ти си благоволил да те призоваваме, ние, твоите чеда, идем тази сутрин и припадаме пред Твоите нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му Верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, трудещите се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти Воля и всички добри хора, които работят за идването на Твоето Царство на Земята. Да простреш десницата Си над тях и да ги помилваш, Господи, възвиси лицето Си над тях и дарувай им мир.
Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили.
Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да Те хвали и слави през всичките векове на бъдещето.

Амин.

 МОЛИТВА
ТИ СИ, ГОСПОДИ, КОЙТО ВСИЧКО ПРОЩАВАШ

Вдига се дясната ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася:

Ти си, Господи, Който всичко прощаваш, Който всичко създаваш, Който всичко организираш и Който всичко уравновесяваш. В името на Твоята Велика Любов, Мъдрост и Истина да ме посети Светлината, Истината, Силата, Здравето, Красотата и Добродетелта.

Вдига се лявата ръка нагоре с изпънат показалец и се произнася:

Ей, Господи, в името на Твоето велико космично съзнание, Което всичко прониква, всичко създава, всичко организира и уравновесява, то в Твое име да ме напусне всяка мъчнотия, която пречи на моя ум, сърце и воля, да напусне още сега ума, сърцето, дома и държавата ми.

Амин!

МОЛИТВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ВСИЧКО НА ДОБРО

Господи, да се обърне всичко на добро. Да дойде мир между всички народи в света. България да запази пълен неутралитет. Да се пробуди съзнанието на цялото човечество и то да възприеме новата Божествена вълна, която слиза отгоре към Земята. Идеята за братството да проникне във всички души.

Амин!

“–И аз казвам днес на българския народ: нека цяла София излезе вън да се помоли на Бога. Защо чакат само на свещениците? Нека софиянци не чакат никакви православни свещеници, никакви евангелски проповедници, нека сами излязат под открито небе и да се помолят на Бога, да се обърнат към Него, да видят, как Бог ще ги послуша! А те седят и философствуват, дали има Бог, или не; дали ще ги послуша Той, или не. Те отиват да питат учените хора, ще има ли землетресение, или не. Казвам: ако грешите, ще има землетресение; ако не грешите, никакво землетресение няма да има. Когато евреите разпнаха Христа, стана голямо землетресение, и завесата на храма се разкъса.* Едно трябва да знаят съвременните хора: избиването на добрите хора винаги произвежда землетресения.“

*3абележка на съставителя: Евангелие от Матея 28:2-3; Евангелие от Марка 15:38; Евангелие от Лука 23:44-45.

„Прошката не е произволен процес. Тя излиза от един възвишен свят, мястото на който е в горната част на човешката глава.

Защо човек трябва да прощава? — Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло, което предстои да минете. Представете си, че някой върже ръцете и краката ви, а на гърба ви тури един чувал, който съдържа 500 кг. злато. В това положение ви поставя в лодка и пуща лодката във водата. Какво ще стане с вас? Едва ще изминете 10-20 м над водата и лодката ще потъне на известна дълбочина. Обаче в този момент един крадец се спуща подир лодката, бързо разрязва въжето на ръцете и краката ви, взима чувала със златото и ви тласка към повърхността на водата. Вие излизате благополучно на брега и се радвате на новия живот. Ще се сърдите ли на крадеца, задето е взел торбата със златото? Няма защо да му се сърдите. Торбата със златото ще бъде неговата заплата, понеже ви е спасил от удавяне. Това са морални разсъждения, с които трябва да си служите, когато искате да трансформирате състоянията си, да превърнете например, обидата в благо за вашата душа. Тази е новата култура, която човечеството трябва да възприеме. Новите идеи, новите схващания дават възможност на ученика да различава своето състояние или своето разбиране от чуждото.”

Мили приятели,

Днес ще ви предложа и едно упражнение за придобиване на ясновидство, дадено от Учителя, за да навлезете по-добре в атмосферата на днешната беседа “Отвори очитe ни“.

Упражнение.

Представете си мислено следната картина. В лунна, светла нощ се качвате на висок планински връх. Като стигнете върха, ще намерите една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небето. Както седите, по небето се явяват малки облачета, които постепенно растат, стават големи, черни облаци и покриват целия хоризонт пред вас — не се вижда вече луната, не се виждат никакви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани в мисълта си и в това време, далеч някъде, виждате на хоризонта малка светлинка. Небето се отваря, облаците се разсейват, зората се пуква, и след малко слънцето подава своята пурпурна златна главица.

Упражнението трябва да трае всичко пет минути.

Fir – fur – fen.

Tau – bi – aumen.

19-та лекция от Учителя,

държана на 28 февруари 1923 г., София

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ И ДА СИ ПРОСТИМ ВЗАИМНО ЗА ВСИЧКИ ДОПУСНАТИ ВОЛНИ И НЕВОЛНИ ГРЕШКИ!