„Ето колко е добро и колко угодно, да живеят братя в единомислие.“ (Псалом 133)

    Юбилейно изкачване на Мусала по случай 100 години високопланинска школа

    Юбилейно изкачване на Мусала по случай 100 години високопланинска школа

    Наряд за лятното слънцестоене на 22.06.2022 г.

    Наряд за лятното слънцестоене на 22.06.2022 г.

    КАЛЕНДАР НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ 2022 Г.

    Братя и сестри, Вече започнаха поканите за традиционните Братски събори за 2022 г.   За да продължим тази братска традиция…

    25 и 26 юни 2022 г. Традиционен ежегоден детски празник

    Братя и сестри, на 25. и 26.6.2022 ще се проведе традиционният ежегоден детски празник с тазгодишен домакин софийска братска общност под наслов…

    Тук е календарът ни с програма за събития: срещи, събори, творчески мероприятия (концерти, изложби, представяне на книги и др.), общи молитви на последователите на Бялото братство в България и полезни новини с информация за синархията, както и други теми свързани с хармонизиране, координиране и сплотяване чрез братски живот по методите завещани ни от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) .

    Предстоящи събития - кликнете върху избрана дата за още подробности (на мобилните устройства информацията се показва под календара)

    Покажи събитията по категории

    Местоположения

    Изчисти предпочитанията
    < 2022 >
    Април
    Пон
    Вт
    Ср
    Четв
    Пет
    Съб
    Неделя
    март
    март
    март
    март
    1
    2
    3
    • Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова
      07:00 -09:00
      03.04.2022

      СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 3 АПРИЛ – ОНЛАЙН

       

      “…Ако искате да знаете, невидимият свят, не се интересува какво сте вие. Единственото нещо, което занимава невидимия свят, то е: какво сте вие, като душа, т. е. какъв е вашият характер. Един жител като слезе от невидимия свят, той просто потърси една душа и гледа дали в тази душа обитава Истината. Той, като дойде, иска да знае дали във вашия ум обитава светлината. Като слезе в сърцето ви, гледа какви чувства ви занимават. Има ли ги тия три елемента: светлина, истина и чистота, той може да се спре и да разговаря с вас..”

       

      Откъс от беседата “Правила за живота”, 27 април 1922 г.

       

      ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

       

      Днешният наряд ще започнем с песента “В Начало бе Словото”. И ще продължим със следните молитви:

       

      1. Добрата молитва
      2. Лозинката – 2 стих
      3. Утринна молитва на ученика
      4. Молитва дадена през 1925 г.

       

      И формулата “Всичко, което е Добро мога да приема…”/111 стр./

       

      ЛОЗИНКАТА – 2 СТИХ

       

      За идването на Божията Светлина.

       

      Да дойде Твоята Светлина, Господи, и да възсияе лицето Ти върху нас, както си казал: „Аз съм Светлината на света“, така Твоето Слово да бъде светлина за нас. Така да просветнат делата ни пред света, че като ги видят человеците, да прославят Тебе.

       

      Да имаме Светлина, необходима за всяка една работа. За да знаем как да направим нещо и да сме доволни, необходима е Светлина!.

       

      УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА


      Господи, Боже наш, душата ми е трепетна пред светлината на новия ден, който ме озарява. Благодаря Ти, че ме пробуди в ранина, когато Те слави разумният човек, птиците и чистите цветя. Благодаря Ти, че ми подаряваш и този ден на живота и ме зовеш да продължа своята работа, здрав и обновен. Благодаря Ти, че ми даваш условия да изпълня Добрата Ти Воля и да я изявя с Любов и Разумност, като послужа на моите братя и сестри.

       

      Моля Те, дарувай ми присъствието на Благия Си Дух – да слушам като предан син Твоето ръководство и душата ми да не се отклонява от закона Ти. Дай ми сили, будност и Любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички человеци, на всички същества и за идването на Царството Божие на Земята.

       

      Нека вечното слънце на Твоята Любов озари с виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на Земята. Нека Твоята Любов. Мъдрост, Истина. Правда и Добродетел зацаруват в живота на човека. Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите Ангели, едно с Теб и Великото Бяло Братство.

      Амин!

       

       

      МОЛИТВА ДАДЕНА ПРЕЗ 1925 ГОДИНА

       

             Господи, ние сме готови да изпълним Твоята Свята Воля абсолютно, без никакви изменения, и всичката ни радост ще бъде да Ти служим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с целия си дух. Искаме да Те познаем като Любов вътре в нас и вън от нас. Да бъдеш Ти винаги във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия. Да бъдеш Ти начало и край на нашия живот. Начало на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения. Начало на Истината и край на лъжата. Начало на Мъдростта и край на глупостта. Начало на Силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото Начало, което е без начало и без край. Начало на Новата светлина, на Новия живот, който сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш. Ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Теб, както Ти си единственият в тази светлина.

      Отсега нататък ще царува Твоята Любов и пълнотата на Твоята Милост през всичките дни на живота ни. Ние начеваме Новия живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Теб, слез при душите ни, внеси Светлината Си в Новия живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал, и изпълни умовете ни със Светлината, която си внесъл в тях.

      Благослови ни и ние ще носим Твоето благословение.

      И така, нашият девиз е: Страх отвън, Любов отвътре, тъмнина отвън, а Светлина отвътре. С Любов и Светлина, ние сме душите на Любовта и Светлината.

      Амин!

       

      Мили приятели,

       

      И днес ще продължим с темата за ученичеството и с Правилника, който Учителя е дал, и към който трябва да се придържат учениците на окултната школа:

       

       

      Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство

       

      Извънредна беседа,  1 Април 1922г., (Събота)

       

      Изпяхме „Фир – Фюр Фен Тао Би Аумен“.

      На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното:

       

      1. Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа.
      2. Който един път не направи урока си, се отстранява от класа.
      1. Който два пъти не дойде на урок (без важна, неотложна причина), ще се отстрани от класа.
      2. Ако стане три пъти взаимно нагрубяване между учениците, и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат.
      3. Забележка: Дълбоко в душата си, пред съвестта си ученикът трябва да знае причините, които са го задържали, за да не посети класа. Важността за причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа.
      4. Който идва тук, от любов да идва, без принуда.
      5. Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.
      1. Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.
      2. Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя.
      3. Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъства на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.
      1. Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира.
        Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа, нагрубява някого.
      1. Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта.
      2. Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.
      1. Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.
      1. Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.
      1. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват.
      2. Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към Учителя си. Послушанието трябва да идва от съзнанието. Ученикът трябва да слуша и да изпълнява. Да притежава такива чувства и способности, с които да познава Учителя си. Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Усъмни ли се ученикът в Учителя си, с него всичко е свършено. Ако Учителят престъпи и най-малкия Божествен закон, и с него всичко е свършено.
      1. Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне. Главната задача на ученика е да реализира Любовта към Бога, т. е. Любовта към всички.
      1. Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки.

      „Стани, тръгни, направи навреме!“ – това е законът на природата.

      1. На ученика не се позволява да говори празни думи.
      2. Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен.
        Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото иска. Който иска да флиртува – вън от класа!
        Който ревнува – вън от класа!

      Ученикът е чист, честен, искрен.

      Учениците взаимно да си помагат, един друг да не се използват.

      Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно.

       

      И една кратка беседа за трите категории ученици, след която ще завършим днешния наряд с прочит на беседата “Прави правете Неговите пътеки”.

       

       

      Три разряда /категории/ученици

      /Пета школна лекция на общия окултен клас,

      30.III.1922, София, 7.30 ч./

       

      Тайна молитва.

      В Школата има три категории ученици: слушатели, верующи и ученици. С какво се отличават слушателите? – Със слушането. С какво се отличават верующите? – С вярата. А учениците? – С учението си. Значи тия три положения, това са качества на ученика. Той започва със слушане, това е първата стъпка. Втората стъпка е вярата, а учението е третата стъпка. Но той не свършва там. Следователно, трябва да се научите да слушате, то е едно от първите качества. Слушането в окултизма се нарича – концентриране на ума или умът да бъде съсредоточен в една посока, без да е разсеян. Второто качество на ученика е: да има вяра, да се не съмнява в това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъж, този процес на учение се спира. В каквото и да е направление, принципът е същ. Във вярата съмнение не се допуща. Може да имате погрешни схващания, те са извън вярата. И после ученикът се отличава със стремеж към учение, т. е. той иска да придобие знание, което произтича от мъдростта. Следователно, той не може да се съмнява в туй знание; то се отличава от обикновеното знание, което сега имате.

      Сега това са встъпителни бележки, много пъти сте ги слушали, но в школата трябва вече да ги приложите. Когато някому кажат, че е слушател, той с това може да се обиди, но туй да знаеш да слушаш, то е едно от великите качества на човека. Да се вслушаш и да слушаш, и да знаеш как да слушаш, то е най-приятното в живота. То е изкуство на ухото. Щом дойдем до вярата, ще засегнете горната част на мозъка. С тия три качества на ученика вие засягате мозъка в три направления: центърът на вярата се намира отгоре, на повърхността на човешкия мозък, учението се намира отпред, а слушането отзад, и се образува един равностранен триъгълник. Слушането е отзад и всякога, всичките неприятности в живота идат все отзад.

      Сега ние зададохме първия въпрос. Какво е предназначението на ученика в една окултна школа? Само окултната школа може да ви даде един правилен и положителен отговор. Какво е предназначението на човека? Само тя ще ви даде такъв отговор, с който може да бъдете задоволени. И щом приемете туй задоволство, у вас няма да се роди една индиферентност, няма да мислите, че знаете, а ще се яви един нов импулс да работите за вашето повдигане. Много препятствия се изпречват в живота ви, поради които не може да схванете великите истини, които са вложени в знанието, което може да ви даде една окултна школа. Запример, сега някои от вас не са си доспали. Снощи не са спали добре. На други, храната им не е била добра, не са си дояли. Трети, имат някакви сделки в света, имат малко загуба; всички изобщо все имате малко спънки, и като не знаете още закона, как да се освободите от тия временни безпокойствия, то и Истината не може да ви засегне тъй реално, както би трябвало. А целта на окултната школа е да приготви умовете ви, сърцата ви да разбирате и прилагате Истината. Сега тази школа същевременно е и една опитна школа. Аз говоря за окултната школа на Всемирното Бяло Братство, която ще ви покаже пътя, да приложите Истината в живота – не да я намерите, а да я приложите. Сега тия са общи твърдения. В една от миналите си беседи аз разпределих човешкия живот на три категории: спане, ядене и работа. Първата задача на ученика е да ги разбере правилно. Спането засяга астралния или чувствения живот на човека, т. е. неговата духовна страна. Човек се учи духовно само в съня си. Само когато спите, може да се учите духовно. Тъй е. И ако вие не знаете как да спите, никога не може да се учите духовно. Учени хора не може да бъдете, и ученици не може да бъдете. И когато казвам, че трябва да се научите да спите, разбирам, че трябва да поставите тялото си в такова положение, че като излезе вашата душа, вашият двойник, да намерите вашия учител, който ще ви преподава, защото знанието се преподава горе в духовния свят, а не на земята. Тук е повторение на това, което там се преподава. Затуй казвам: най-първо, да се научите да спите спокойно. Волята си да приложите; една вечер не може да спите, друга, трета, но в една година ще гледате да се научите да спите добре. Ако вие не можете да приложите воля да спите, какви герои ще бъдете? И първото нещо, ще възпитавате тялото си, да знаете как да си почивате. Ще ви дадем упражнения да знаете как да си почивате. Вие искате сега да ме слушате, но сте стегнати, краката ви са стегнати, умът ви е стегнат, вие сте в едно болезнено състояние. Тази стегнатост на мускулите винаги ще предизвиква вашите низши центрове, ще привлече астралните сили в долните слоеве на мозъка ви и ще се родят отрицателни, най-низки мисли и чувства. Запример, на някои лицата ви са тъй сериозни, понеже така се възпитавате, но това е дресировка. В окултната школа ще се научите лицата ви да бъдат тихи и спокойни, чисти, естествени, много естествени. Представете си, че от всичко сте задоволени, като че имате всичко, каквото желаете, какъв изглед ще има лицето ви? Такова трябва да бъде лицето на окултния ученик. Представете си, че вие очаквате някой ваш приятел, когото от години обичате, сърцето ви трепти, очаквате го. Другото положение: представете си, че са ви осъдили на смъртно наказание и утре ще ви обесят. Тогава какво ще бъде положението ви? Сега туй смъртно наказание, вие го прилагате почти всяка седмица по един път в себе си. И така по някой път вие се самоубивате. Е, какъв изглед ще има лицето ви? Ами че много от вашите най-благородни чувства и мисли, които някога проникват, вие ги убивате, обесвате ги за нищо и никакво, като че за някое ваше лошо състояние е виновна тази ваша мисъл или това ваше чувство. В тая школа абсолютно никаква ваша мисъл не се позволява да обесите. Абсолютно никакво ваше желание нямате право да го обесите! Не, не се позволява! Всичко ще си расте и ще се развива, както Господ иска или както Неговите закони налагат. Произнесете ли една смъртна присъда непременно зло ви очаква.

      И тъй ще седнете спокойно 5–10 минути при най-хубаво разположение и ще почнете да си представяте най-хубавите картини. Отпуснете си ръката тъй, свободно, и после ще я дигнете, и отново спуснете, свободно да пада. Всичките ви мускули трябва да се отпуснат. Вие трябва да почнете да владеете вашите мускули, всичките ваши нерви. И друго: ще трябва да се научите как да ходите. В окултната школа има начин за правилно ходене. Някои от вас, като вървят, удрят твърдо на петите си, като военните. Токовете ви отзад почти са изядени, нали? Тия, които ходят така, са ученици, които трошат камъни. Тези ваши пети по същия начин ще разрушат и най-хубавите мисли и желания, които имате в мозъка си. Други от вас стъпват на предната част на обущата и там се изяждат, а това показва, че в тях осторожността е чрезмерно развита. Те са хитри, като лисиците. Няма какво да се боите от света. Светът е тъй устроен, че няма засада заради вас. Ако вие вървите по Божествения закон, може да вървите спокойно и опасност няма. Всеки един от вас, щом влезете като ученици в една окултна школа, Бялото братство ви знае, и следователно, взимат грижи за вас. Навсякъде може да ходите безопасно. Нали псалмопевецът казва: „Под крилата на Бога ще бъдат“, под Неговите крила. Те твърдят, че има Божия Промисъл, но щом дойдем да го приложим, ние не вярваме в никакъв Промисъл. И аз ще направя един опит да ви покажа, че вие не вярвате в Божия Промисъл, не че не искате да вярвате, но не сте готови за тази абсолютна вяра. Представете си, че образуваме един изкуствен пожар в тази стая. Ако вие не може да се концентрирате, ще има такъв бяг, ще забравите, че сте ученици и всеки ще гледа да излезе по-скоро от стаята. Следователно, ние ще гледаме да се освободим от ония най-инстинктивни чувства. Понякога ние трепваме, уплашваме се, без да има причина. Във Варненската гимназия, един от учителите обичал дълго време да остава вътре в класа след звънеца, не си излизал веднага. Един ден учениците намислили как да се избавят от него. Те го проучили и разбрали, че той много се страхувал от жаби. Един ден те взели 10–20 жаби и ги турили вътре в катедрата. Учителят, когато отворил катедрата, за да извади от там класната книга, да отбележи отсъствуващите, жабите изскачат. Той веднага напуща катедрата и в един миг се намира горе, в стаята на директора, трепери. Защо? Казва: „Г-н директоре, жаби“. Какви жаби? „Жаби!“ И сега в жабите няма нищо опасно. Следователно, много от нашите нещастия в живота се дължат на жабите. Да е змия или някой скорпион, разбирам, но от една жаба! Какво става? Тя ще подскочи. Но страхът е, който действува така. Следователно, ще се стараете да бъдете безстрашливи. Туй е един навик, който трябва да придобием – да бъдем безстрашливи. Не че в живота няма опасности, има, но тия опасности идват само, ако нарушим законите, които владеят в живата природа. Вървим ли в съгласие с тия закони, абсолютно никаква опасност няма.

      И тъй първото нещо – сънят, той е един важен фактор за ученика на окултната школа. Не можете ли да спите спокойно, вие не можете да бъдете добър ученик, т. е. можете да бъдете ученик, но не и добър ученик на окултната школа. Сега, за спането, вие ще правите по възможност много опити. Запример, ще направите следния опит: като си легнете, в 5 минути да заспите. Това вече не е дресировка, то е сила на волята. В 5, най-много в 5–10–15 минути да може да заспите, а сега, някои от вас, след като са възбудени, легнат да спят и почнат да си правят планове в леглото какво ще правят утре. Така се изминава 1⁄2, 1 час време. И с това вие се оградите с една нездравословна аура. Към 2 ч. след полунощ станете, разхождате се, казвате: „Не върви!“ Сутринта станете, неразположени сте. Онези неприязнени чувства ви мъчат и вие търсите да се скарате с някого, за да ви мине. Пък ако със силата на вашата воля може да заспите след пет минути или най-много след 10–15 минути, на другата сутрин ще станете бодър и весел, да почнете работата си. Най-трудното изкуство е да спиш правилно. Аз съм го изпитвал, то е едно от най-трудните изкуства. Може да взимате някой наркотически средства за сън, но целта е да се научиш да спиш правилно без тях. Като си легнеш на дясната страна, на сутринта пак да се намериш на дясната страна, то е изкуство! Или ако легнеш на лявата страна, сутринта пак да се намериш на лявата страна. А сега всички започват с обширните страни на окултната наука, с великите сили на природата, туй да имаме, онуй да имаме, както в „1001 нощ“ с пръчицата. Онзи, който не се е научил да спи, не му дават магическата пръчица. Тази пръчица не е на физическото поле, тя е горе, в другия свят. А тази пръчица е вашата воля. Това е волята, но не сегашната, обикновената воля, която имате. Аз казвам: онзи, който може в даден момент да задържи езика си, онзи, който във всички моменти може да задържи своята ръка, онзи, който може да задържи сърцето си или пък да отправи ума си от едно положение в друго, той е по-силен от онзи генерал, който е спечелил най-голямото сражение на бойното поле. И като четете в Писанието и там е същият закон. Бялото Братство, Белите Братя винаги обръщат внимание на ония прояви на нашето въздържание. Не въздържание от страх, не, не, а въздържание от Любов. Въздържание от страх пред закона, това не е наука. Може да имате въздържание, да се въздържате от други съображения, но истинското въздържание и търпение е, когато вие може да се въздържате по закона на Любовта.

      Сега, разбира се, ние ще учим, имаме време. Аз няма да ви говоря за Любовта. Тази Любов вие ще я проучите в нови краски, в нови форми. И може би тия Братя ще ви дадат възможност да направите някои опити. Тази вечер вървя с един приятел по пътя и му казвам: Аз ще направя един опит. Аз се качих на тротоара, насреща ми върви един офицер, така смело, ще се срещнем. Два начина за разминаване има в окултизма. Единият начин: аз мога да му заповядам да се отбие и той се отбива. Друг път пък решавам в себе си: аз ще сляза. И аз слизам от тротоара да му направя път. В това време и той слиза. Казвам: Този е правият път. И тогава за да му отворя път, аз се качвам, за да се разминем. Вие ще се учите да отстъпвате по закона на Любовта. Някой идва насреща ви, ще отстъпите. Жертвата ще бъде от вас. Ученикът ще отстъпи, то е първото правило в положителен смисъл. Ученикът ще отстъпи в името на Любовта, той ще отвори пътя. Отвори ли път и неговият път е отворен. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“. Закон е туй! Щом мерите със закона на Любовта, с тази мярка от невидимия свят, то онези, които наблюдават, те ще ви въздадат заслуженото. Но туй може да го придобиете само с доброто спане. Аз не зная колко от вас спят добре. Спането ще подобри положението на вашето сърце. Спането няма да подобри тялото ви. Най-първо, то ще се отрази в сърцето ви, във вашите чувства. А храната, и тя е необходима. Правилното ядене, то е, което ще достави материала за съграждането на вашето тяло. И тъй ако спането ви е било нормално и правилно, непременно и яденето ще бъде такова: и то върви по същия закон!

      Сега съвременната наука прави следующите изводи, които са верни. Тя прави следующия опит. Хора, които имат чиста кръв, нямат тия отлагания и утайки, каквито се намират у хора с нечиста кръв. И каквито микроби и да се турят в организма им, той издържа. Тия хора не боледуват, не се простудяват. А хора, на които кръвта не е чиста, много лесно се заразяват. В окултната школа законът е същият. За да бъдете здрави, течението на вашето астрално тяло трябва да бъде правилно или както е казал Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, а тази плът и кръв подразбира разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне вътре във вашия организъм, вие не може да бъдете добри. Сега аз друг път съм ви превождал и пак ще ви приведа примера, че силата на словото е мощна! На английски има писано, не зная от кой автор, много работи, ред от факти за силата на волята. Извадени са известни пасажи от Евангелието, примери, кой човек как се е излекувал, със силата на волята. Една госпожа, която 12 години е била болна, чела една от тези книги и среща един пасаж, който ѝ посочва как да се излекува със силата на волята. Тя казва: „От днес аз съм здрава“. Казва, става от леглото си и започва работа. Това значи да направиш една вътрешна промяна в своето астрално тяло или в сърцето си. Тази воля трябва да бъде толкова силна, абсолютно без никакво (съ)мнение! Сега в положителния, във външния свят най-първо трябва да представите аргументи и факти, които да обосновете логически, за да усилите тяхната вяра. В окултната школа процесът е обратен. Ти най-първо трябва да повярваш, за да ти станат фактите ясни. Следователно, вие ще вложите вярата си и чрез тази вяра ще изпитвате, ще изяснявате фактите и тогава те ще ви станат ясни. И тъй е. Ще се заемете да преработите всички ония ваши стари мисли, вярвания, схващания, всичко туй ще го пресеете; няма да изхвърлите всичките стари мисли, а ще оставите в себе си само ония мисли, на които може да разчитате всякога, мисли, които сте добили чрез един жив опит. Разказваше ми един мой приятел: „Аз“, казва ми той, „във всичко мога да се усъмня, но имам едно такова преживяване, за което на парчета може да ме нарежат, аз не мога да се откажа от него“. Вие трябва да имате една централна мисъл. И ако не можете да намерите сега тази централна мисъл, вие не може да бъдете ученици. Ако сега искате да придобиете тази мисъл и тогава да станете ученици, не ще можете. И аз ви казвам: Тази опитност всеки един от вас я има. Вие ще намерите тази мисъл нейде закътана и от този център ще започнете да обяснявате как стават всички прояви в живота ви. И туй, което сега ще придобиете, то ще бъде в съгласие с тази основна мисъл, на която ще се съгражда вашето бъдеще. А истините, които аз ще ви кажа, са толкова прости, че вие, ако направите този пазарлък там, както определихме, ще мязате на онзи петел, който, като ровил на купището, изровил един голям скъпоценен камък и казал: „Нямаше ли едно зрънце вместо него?“ Ритнал го. „Туй ли можах да изкопая, нещо за ядене нямаше ли?“ А този петел не знае, че ако той продадеше този скъпоценен камък, можеше да го превърне в една сила, с която щеше да прекара целия си живот в щастие и милиони петли като него щяха да се прехранят. Та тия окултни истини, които ще ви се кажат, са толкова прости, че вие ще кажете: „Нещо по-съществено няма ли?“ Е, питам, какво е по-съществено от Любовта в живота? По-съществено от Любовта няма! По-устойчиво от Любовта няма, и по-приятно и по-щастливо нещо от Любовта няма! „Но ние не знаем законите, по които Любовта действува“. Тия приятни чувства, които вие имате, се явяват и изчезват. Светлите мисли, които се явяват в мозъка ви, явяват се и изчезват. Защо? Вие мислите, че такъв е законът. Не е такъв законът. Но има други същества в света, които си играят с вашия мозък, бутат го тук-там, играят си с него и като го бутнат някой път, настане тъмнина. Вие имате приятно настроение, приближи се някоя ваша приятелка и ви пошепне на ухото: „Колко си грозна днес, колко си погрозняла!“ Току виж нещо като че те прободе. Тъй вървиш си, но си неразположена. Какво има с тебе? „Да няма някой болен вкъщи?“ „Мъж ти!“ – Не, не. Срам те е да кажеш. „Погрозняла си“, значи ти повярва. Трябва да имаш поне едно огледало, да видиш дали туй е факт. Някои мислят, че са герои. Ето колко са герои: тук, в София, трима чиновници направят една подигравка с един свой другар, чиновник. Решили да му дадат отпуск. Казали си: „Днес ще го накараме да не работи“. Първият го среща долу по стълбите и му казва: „Какво си пожълтял, да не си болен?“ „А-а, не“, но малко повярвал. Таман се качил на първия етаж вторият го среща: „Виждаш ми се много болен, какво ти е?“ Като се изкачил, третият му казва: „Ти, както вървиш и ще припаднеш“. Той отива при началника си и му иска отпуск. Началникът му дал, но като узнал как седи работата, наказал тримата души да работят заради него. Това са факти. Запример, дойде ви някоя мисъл, казвате тъй: „От мене човек няма да стане“. Това е първият, който те среща долу. „Човек от мене няма да стане, що съм тръгнал тук, науката не е за мене“. И вторият, и третият са в състояние да те накарат да напуснеш училището. Тръгнеш ли в Божествения път, също така може да те срещнат трима души и да ти кажат: „Ти да станеш религиозен човек! То не е за тебе“. И ти пак ще напуснеш. Не се поддавайте на тия изкушения! Ученикът на окултната школа трябва да знае самата истина, великата Истина, тъй както си е; той трябва да знае фактите, тъй както си са в природата; той трябва да знае как действуват законите, принципите. Ни повече, ни по-малко! Нито да ги увеличи, нито да ги намали. Аз искам от всинца ви да бъдете тъй доблестни, но не безпощадни. Вашите погрешки нито да ги увеличавате, нито да ги намалявате. Всяка една погрешка да я констатирате като погрешка и обратно, всяка една добродетел, каквато и да е тя, тя е добродетел и всички трябва да се радваме като виждаме една добродетел, у когото и да е. Защото доброто, то е Божествено, а тия погрешки, те са, които обезобразяват човешките мисли. Една погрешка, колкото и да е малка, трябва да я констатирате. И после правило в окултната школа е, че никой няма право да напомни на един ученик за неговите минали погрешки. Това е едно престъпление! Забележете го! Туй, което веднъж природата го е заличила, обърнала е този лист, никога не обръщайте този същия лист да му казвате: „Ти знаеш ли едно време какво направи?“ Днес, като ученици, туй изисква Бялото Братство от вас! Туй, което Бог казва: „Ще залича греховете, ще ги забравя“, ти няма да ги напомняш. Сега учениците често си казват: „Ти знаеш ли преди 5 години как ме обиди?“ „Ами ти преди 10 години, знаеш ли какво ми каза?“

      Аз сега, тази вечер, ви говоря, като на ученици, какви трябва да бъдат учениците в тази школа. Какви сте отвънка, то е друг въпрос. Там всичко се позволява. Във външния свят всичко се позволява, но в тази школа, в тоя живот не се позволява всичко. Та преди да пристъпим, трябва да знаете, че ако правите тия погрешки, не ще може да направите големи успехи. Ще можете, но в тази школа на Бялото Братство не се позволява да давате обещания и да не ги изпълнявате. Обещания? Не! Кажеш ли, свърши! Ще кажеш: „Аз ще живея по закона на Истината“ и ще живееш. В даден момент ти казваш и направяш. Нищо повече! Но обещание в бъдеще няма. Обещание в момента, кажеш ли, направи го! Нищо повече! И не се позволява на ученика да казва какво той ще направи. Кажи, и направи! Тъй! И Писанието казва: „Рече Бог, и стана. Да бъде светлина, и стана светлина“. По същия закон всички ще вървят. Кажеш ли, направи! Сега ние не искаме никакви обещания. Ние искаме от вас само едно нещо: Да приложите великия закон на Любовта! Да приложите великия закон на Истината! Тогава, всеки ден, според времето, кажете – направете, кажете – направете. Не давайте никакви обещания! Ние няма да ви държим за думата, не искаме да ви припомним какво сте обещали, но обещаете ли, направете. Отвънка може да давате обещания, а в школата абсолютно не искаме никакви обещания. Обещават само ония хора, които нямат Любов. Обещават само ония хора, които нямат Истина. Нищо повече! Обещания няма. С туй се отличава школата на Бялото Братство. Тя има абсолютна вяра в своите ученици! Разбирате ли? Не е било време от как тя съществува, когато някой ученик да е можал да излъже своя Учител. Няма нито един случай в тази школа, когато един ученик да е излъгал своите Учители. Нито един не си е позволил да излъже своите Учители. Но и Учителите никога не са допущали ученикът да ги излъже. Сега вие може да ме запитате: Ако вляза в тази школа…? Няма нито един случай в аналите на тази школа, дето един ученик да е излязъл и да се е повърнал назад. Защо няма? Там, дето Любовта действува като принцип, не може да става връщане, изключение няма. Всички изключения се дължат на липсата на първия принцип, на Любовта, и на втория принцип – на Истината. А щом тия два принципа не се приложат, тогава Мъдростта се изопачава, човешкият ум се изопачава, човешкото сърце се изопачава, и това са вече хора или индивиди извънка школата. И тогава, когато Павел казва, там, в онази глава: „Които Бог призва, тях и избра“, т. е. не може да има изключение. Щом Бог те покани в една работа, или щом Белите Братя те поканят, изключение не може да има. И аз не виждам причината защо именно човек ще се откаже от да ходи в този велик път на живота, дето ще намери своето щастие. Но всичките ваши стари възгледи ще ги напуснете. Възгледа: „ще остареем“, възгледа – „ще умрем“, „ще осиромашеем“, възгледа, че „ние сме глупави хора“, че „човешкото естество е такова-онакова“, всичките тия възгледи ще ги турите в торбите си, ще ги затворите в килерите си някъде и ще турите един надпис: „Тия неща да не се бутат.“ Който иска да бъде ученик, така ще постъпва. Някои ме питат: „Аз съм стар, ще мога ли?“ Е, от кога ти стана стар? Някой казва: „Аз съм млад“. От кога стана млад? Всеки, който е живял съобразно с Любовта, е млад; всеки, който е живял съобразно с Истината, е млад. Всеки, който е живял съобразно с Любовта, е умен; всеки който е живял съобразно с Истината, е умен. Тъй седи въпросът. Моментът, в който напуснете Любовта, вие сте стар, ще почувствувате една вътрешна слабост, едно безсмислие в живота, няма да имате цел и ще станете песимист, ще кажете: „То ще се мре, ала…“. Тия са предварителни бележки. Искам да ги изпитате и тогава да ги възприемете. Ще вървим в един положителен път, без изключение. Ще кажете: „Без изключение не може!“ Да, може, тъй ще бъде. Тази е една велика Божествена школа, в която абсолютно няма никакво изключение. На сто милиона едно изключение няма. Разбирате ли? Единствената школа, в която няма изключения в света, е тази. Никакво изключение! Влезеш ли в нея, всички тия Братя вярват в тебе. Техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога, т. е. като казвам такъв, подразбирам, че във всички прониква Божественият живот, във всичката му пълнота, и то без никакви закони, без никакви принуждения. Всеки знае своята длъжност и всеки се нарежда според нея. Те нямат абсолютно никакви написани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация и най-добрите закони, прекарани през тяхната камара. И ако вие влезете в туй Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и последният там. Не може да намерите кой е големец и кой слуга, кой е първият и кой последният. Ако влезете между тях, с години може да живеете заедно и ще кажете: „Кой ви ръководи, кой е първият измежду вас?“ А тъй сега, като влезете в едно училище в света, вие ще познаете кой е първият. Та имайте пред вид: Не мислете, че там, в тази школа, дето ще учите истините, има катедра и учител, като мен, тъй да седи на масата и учениците да са, като вас наредени. Тук е тъй. Там не са наредени нещата тъй. Сега ще кажете: „Ами как?“ Като се научите да спите, ще разберете как е туй. Обаче когато тия велики истини се пренесат на земята, според условията на сегашния наш живот, ние трябва да търсим начините, методите и формулите да изразим тия велики истини, които са тъй недостъпни за сегашния ум. Хубаво, недостъпни са при сегашните условия, но ще станат достъпни. Вие ще трябва да изучавате Светлината в нейното влияние върху вашия организъм, ще изучавате влиянието на цветовете, на живите центрове. Вземете слънчевата светлина, всеки ден, през известни часове на деня, към обяд, но повечето сутрин, идат периодически известни вълни от слънцето, които носят в себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето. Има и отрицателни движения от слънцето, които носят негативни мисли. Аз онзи ден ви направих една забележка: Ако заспите денем на слънцето, непременно вашият организъм ще привлече тия негативни вълни от него, тъй наречената черна светлина, и като станете, ще се почувствувате неразположен. И затуй на един окултен ученик никога не се позволява да спи денем. Никакво спане денем! Ще спите вечерно време, без слънце. А може да се греете на слънцето, но всякога вашият ум ще присъствува, за да може да привличате положителните вълни на слънчевата енергия. И, като ученици, ако почнете да упражнявате концентрирането, често ще идват тия духове, които си играят с вас, и ще ви приспиват. Ще се концентрираш, без да заспиваш. И в туй концентриране ще направите следующето: като седиш и нещо каже „фуу“, като някаква вълна, ти ще се противопоставиш, няма да задрямваш. Това „фуу“, то е една вълна, тази черна вълна минава от центъра на земята, обгръща те и ти заспиваш. Заспиш ли, нищо няма да научиш. Няма да допуснеш тия вълни да обхващат мозъка ти. Ще се заемем да изучаваме светлината, да изучаваме дните през годината, кои дни, кои часове може да използуваме за работа, начините, методите за усилване на мозъчната ни енергия, за усилване на дихателната енергия, за поправяне на храносмилането и т. н. Защото все трябва да почнем нещо. Тъй както сте сега, доста сте обеднели. Обеднели сте. Всеки човек, който е недоволен от живота, той е беден. Първото нещо: ученикът трябва да бъде доволен. Сега туй са правила, които се прилагат към темпераментите. Ще ги вземете и ще ги упражнявате. Някои от тия правила ще упражнявате тук, защото по-голямата част от работата ще извършим в другия свят. Като спите ще вършите работата. Писанието казва: „Господ говори в съня един, два и три пъти“. Той все в съня говори. На Йосифа на сън му е говорил. На всички пророци и хора, които имаха откровение, все в сънно състояние им е говорил.Йоан се е пренесъл и тогава му е говорил Господ. И ако вие искате да поправите вашето положение, да знаете как да поправите живота си, вие трябва да прекарате такъв един сън и веднага ще имате най-добрите наставления как да поправите живота си.

      Сега може да прочетем някои от работите (прочетоха се две работи). Няма да имате достатъчно търпение да се дочетат всички тия работи.

      Някои от вас са се доста разгорещили да следвате Школата. Ще знаете едно: Който от вас не дойде три четвъртъка, за в бъдеще не може да посещава школата. Това е за всеки, който отсъствува три пъти. Сега ще кажете: „Може да има изключителни случаи“. Който отсъствува три пъти един подир друг, той губи право. Сега схващате ли вътрешния смисъл? То значи: Един ученик, който три пъти е забравил, че има школа, три пъти тази мисъл изчезне ли навън от него, забранява му се да посещава школата. Ще имате пред вид, че в тази школа изключение и благоволение не се прави. Никакво изключение няма. Това не е наложено, но веднъж реши ли всеки един от вас, той трябва да бъде верен. Един важен закон: Туй, което вие сте решили в себе си, трябва да бъдете в състояние да го изпълните. Не каквото ние ви налагаме, а вие, което сте решили да изпълните, изпълнете го. Трябва да го изпълните, иначе всичката наука в света ще бъде без полза за вас. Човек, който обещава, а не изпълнява, той е пробит кюнец, наливай колкото искаш, то е само въпрос на времето, всичкото ще изтече навън. Ние не искаме никакви задължения от вас, но веднъж решите ли да служите на Любовта, вие ще бъдете герои, ще кажете: „Да ме разпнат, от този път няма връщане!“ Кажете ли веднъж тъй, вървите ли в този път, Бог е с вас. Най-малкото колебание и вие сте изгубени. Тогава да не се сърдите никому, да не казвате защо ме е оставил Господ? В окултната школа въпросът седи тъй: не е Господ, който ни е оставил, а ние сме Го оставили. И Той казва: „Понеже вие ме оставихте, и аз няма да се занимавам с вас“.

      Сега, разбира се, аз не считам присъствието ви в четвъртък, че само то е окултна школа. Не. Целият ваш живот е една окултна школа. Ако мислите, че само в четвъртък вие сте в окултната школа, лъжете се. Не, не, целият ваш живот е една окултна школа. Следователно, вие ще бъдете в съгласие с тази окултна школа, на която служите. По този начин ще имате резултата. От гледището на тия принципи ще разрешавате всичките други въпроси, каквито и да са те: индивидуални, семейни, обществени, народни, всичките въпроси все от това гледище сами ще разрешавате.

      Е, сега ще дам на гласоподаване: Искате ли да прочетем всичките листове, ще имате ли достатъчно търпение да се изчетат всичките работи? (Отговарят: да; – не.) Понеже са написани, трябва да ги прочетем. Тогава следующият път ще прочетем всичките. Ще се научите на търпение, ще се научите да слушате, ще се научите да имате благоволение. Тук има ценни, умни работи. Ами че как? Един човек, който е вложил ума и сърцето си, това нещо е красиво. Когато обичаме някого, и глупави работи да каже, казваме: „Колко е хубаво!“ А когато не обичаме някого, и умни работи да е написал, казваме: „Не искам да слушам“. А това са все умни работи!

      Сега за следующия път искам: 10 души от вас, които си дадат кандидатурата доброволно, да напишат нещо върху темата: „Предназначението на човешкия език“. Значи 10 души ще пишат върху тази тема: 5 братя и 5 сестри. Ще започнат с този, видимия език, той е темата. Този език се е родил, и е произлязъл от някаква идея. Които ще пишат, да си вдигнат ръката. (Обадиха се 5 братя и 5 сестри). Ще пишете кратко, една страница. Вие не се бойте, щом почнете да пишете, ще влезете в една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се пресиля. Всеки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема 10 реда, толкова да напишете. Имайте пред вид, че Духът в окултната школа говори само най-съществените неща. Тия Братя не обичат много да говорят.

      Нека се ангажира някой да бъде секретар или архивар, да пази тия работи, листовете.

      Т. м.

       

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

       

       

      Прави правете Неговитѣ пѫтеки

       

      „Прави правете неговитѣ пѫтеки.“[*]

       

      Близо прѣди двѣ хиляди години е изказано туй изречение. Казано е малко по-отдавна, а е прѣповторено прѣди двѣ хиляди години. Да се прѣповтори нѣщо, значи, да се каже отъ нѣкой великъ артистъ, художникъ. Какво е искалъ да каже пророкътъ, когато е изказалъ тия думи: „гласъ на едного, който вика въ пустинята: пригответе пѫтя Господенъ, прави правете неговитѣ пѫтеки“. Съврѣменниятъ християнски свѣтъ може да има по-вече отъ 500,000 пророци, като оставимъ на страна мохамеданскитѣ пророци, будическитѣ и тѣмъ подобни. 500.000 души, които постоянно викатъ: „прави правете божиитѣ пѫтища“! А при това тия пѫтища прави не ставатъ. Не казвамъ, че между тия пророци нѣма искрени хора, има, но когато човѣкъ изкаже туй изречение: „прави правете Господнитѣ пѫтища“, той трѣбва да разбира вѫтрѣшния смисълъ на думитѣ, трѣбва да има знание, знание, знание, знание, знание. Сегашнитѣ хора казватъ: вѣра, вѣра и вѣра, и вѣрата е, която управлява. Но като влѣзешъ въ нѣкоя кръчма, казватъ тъй: „днесъ съ пари, а утрѣ на вѣра“. Тъй щото днесъ взимане и даване въ звонкови пари, а утрешниятъ день на вѣра. Но вѣрата е като единъ обектъ непостижимъ. Сега насъ не ни интересуватъ какво казватъ тия 500.000 души пророци, насъ не ни интересува даже какво говорятъ мохамеданскитѣ или будическитѣ пророци, насъ не ни интересуватъ и философитѣ на Земята. Ще кажете: защо? Ако азъ съмъ боленъ, ако моитѣ очи, моитѣ уши не могатъ да приематъ благата на този свѣтъ, а всички други ги приематъ, каква полза има отъ това за менъ? „Ама нека тѣ бѫдатъ щастливи“. Това не е философия. Въ Божествената наука такава философия нѣма. Въ божественото или всички трѣбва да бѫдемъ щастливи, или всички трѣбва да бѫдатъ нещастни. Едно отъ двѣтѣ. Половината щастливи, а половината нещастни, такова нѣщо нѣма. А туй, дѣто едни сѫ щастливи, а други нещастни, то е наша философия, то е човѣшко. И, слѣдователно, всички искатъ сега да ни кажатъ, че едни трѣбва да бѫдатъ щастливи, спасени, а другитѣ трѣбва да погинатъ, еднитѣ да бѫдатъ въ рая, а другитѣ въ пъкъла; еднитѣ трѣбва да бѫдатъ невѣжи, а другитѣ учени. Не е така. Тия лъжливи положения сѫ създадени отъ насъ. Днесъ всички казватъ: „вѣрвашъ ли ти въ религията?“ Нѣма какво да вѣрвамъ, ние съ бѫдещи опити не ходимъ, а ходимъ съ настоящи. Тъй както всѣка сутринь азъ трѣбва да излизамъ да опитвамъ слънцето, да излагамъ гърба си, то да ме грѣе, да опитвамъ неговата сила, по сѫщия начинъ всѣко сѫщество, колкото и да е малко, дали е въ формата на единъ човѣкъ или муха, комаръ и бълха, въ каквато и да е форма — азъ вземамъ тия форми въ първичния имъ смисълъ, — иматъ право да опитатъ тия слънчеви лѫчи, за да възприематъ колкото и да е малко животъ отъ тѣхъ, да изпитатъ сладчината на това слънце. И когато нѣкой човѣкъ намѣри нѣкоя въшка на главата си, чукне я между двата нокти, като се е покачила тя не знае, че туй е едно културно сѫщество, тя е единъ голѣмъ простакъ. И като е изслѣдвала свѣта, влѣзнала е въ една философска глава и почнала да я чопли и да разглежда какво е това. И философътъ казва: „на криво мѣсто правишъ своитѣ изслѣдвания, и азъ съмъ изслѣдователь“, за туй той я чуква, не че въшката трѣбва да умре, но понеже се е качила на тази философска глава, тя се осѫжда на смъртно наказание, както всѣки прѣстѫпникъ, щомъ прѣстѫпи държавния законъ или го обѣсватъ или го застрѣлватъ. И тогава хората ще кажатъ: „тъй било писано въ божествения законъ, понеже го прѣстѫпи“. Въ Божествения кодексъ абсолютно нѣма сѣнка отъ смъртно наказание! И смъртното наказание, това е една измама, фалшификация само на човѣшкия умъ. Казватъ: „нѣмаме ли ние право зарадъ народа си да убиемъ нѣкого!“ За народа си можешъ да убиешъ нѣкого, но за Бога нѣмате право да убивате. Слѣдователно, за вашия народъ ще го осѫдите, а заради Бога ще го оправдаете. И въ бѫдеще ще кажете: „ние те осѫждаме за прѣстѫплението, което ти направи спрѣмо нашия народъ, но понеже ние имаме и другъ законъ за нашия Богъ, ще те оправдаемъ и ще те пуснемъ — ти си свободенъ.“

       

      Този пророкъ, като е казалъ: „прави правете божиитѣ пѫтища“, това трѣбва да се разбира, че тѣзи пѫтища трѣбва да ги направимъ прави въ себе си: прави пѫтища въ нашитѣ умове, въ нашитѣ мисли. Сега ние искаме да оправимъ вънъ свѣта. Слава Богу, ако идете въ Англия или Франция, тамъ има такива хубави пѫтища, че мязатъ на една отлична градина, и хубави автомобили вървятъ по тѣхъ. А българскитѣ пѫтища не сѫ толкова хубави. Наказанията на Франция и България, въпрѣки че пѫтищата на първата сѫ гладки, а на българитѣ не сѫ гладки, сѫ еднакви. Тѣ еднакво обиратъ и еднакво крадатъ, само че единиятъ ще открадне тъй че нѣма да се забѣлѣжи веднага. По това се отличава западната култура. На западъ като открадне нѣкой нѣщо, слѣдъ 20 години ще го хванатъ, а българитѣ ще го хванатъ слѣдъ една година. Слѣдователно, българинътъ е профанъ, не е толкова културенъ да прикрие своето прѣстѫпление, и затова гърцитѣ казватъ, че е дебелоглавъ. А тази култура азъ я наричамъ византийска култура, това не е Божествена култура, т. е. трѣбва да си признаемъ истината. Правото е право въ всички народи. Една благородна черта е такъва въ всички народи, въ всички общества и индивиди. Всички благородни черти иматъ божественъ произходъ, а всички лоши черти иматъ обратенъ произходъ. Въ свѣта има двѣ велики учения: едното слиза отгорѣ, и другото възлиза отдолу. Едното течение е чисто божествено, а другото течение е човѣшко, то е течение на мисъльта. И, слѣдователно, тия двѣ течения влизамъ въ насъ и всѣкога произхождатъ двѣ противорѣчиви влияния. Когато едното течение влѣзе въ насъ, ние станемъ буйни, гнѣвимъ се, мразимъ се, и цѣла анархия става въ насъ. Туй течение иде отъ центъра на земята. Другото течение, като дойде, внася миръ, съгласие, чисти мисли, благородни, възвишени желания Всички велики учители на миналия животъ, които сѫ разбрали закона на природата, всѣкога сѫ прокарвали тази велика истина: „прави правете пѫтищата господни“. Тъй вземете, Божественото течение, то е въ съгласие съ природата, като влѣзе, душата има материали, съ които може да работи. Вие ще кажете, защо именно трѣбва да правимъ добро? Защото само въ това добро нашата душа може да намѣри онѣзи материали, съ които тя може да съгражда своитѣ тѣла; и когато туй земно течение почне да взема надмощие въ насъ, произвожда два противоположни резултати въ човѣшкия организъмъ. Ако дѣйствува на физическото тѣло, човѣкъ почва да съхне, съхне, и стане сухъ като чирозъ и най послѣ си замине. А другиятъ резултатъ е обратенъ — човѣкъ почне да тлъстѣе, тлъстѣе и послѣ пакъ краятъ е единъ и сѫщъ — пакъ смърть. Туй течение е просто едно натрупване отъ вънъ, натрупване на материя, докато човѣкъ се сломи. А другото течение, което иде отгорѣ, организира нѣщата. Тази материя е пластична и остава у човѣка толкова колкото му трѣбва за развитието му. Сега, за да могатъ да останатъ тия двѣ течения, учителитѣ на миналото сѫ прѣпорѫчвали нѣкои методи, а съврѣменнитѣ християни, мохамедани, будисти и др. сѫ забравили какъ да регулиратъ тия течения. Постьтъ е за регулиране на тия двѣ течения. А сега сѫ турили поста, за да се спаси човѣкъ. Нѣма какво да се спасява, постътъ никога не спасява! Казватъ: „да изсъхне човѣкъ“. Като изсъхнешъ, ще оглупѣешъ. Чудна работа, човѣкъ трѣбвало да изсъхне, „за да мяза на светия“. Е хубаво, ако вашиятъ конь изсъхне и то впрѣгнете въ колата, каква работа може да свърши, ако вашата ябълка изсъхне и т. н., тукъ нѣма никаква философия. Слѣдователно, нѣмате право вие да измѫчвате тѣлото си, нѣмате право да измѫчвате ума си, нѣмате право да измѫчвате сърцето си. Имате право да хармонизирате ума си, имате право да хармонизирате сърцето си, имате право да хармонизирате тѣлото си. И ако този постъ вие си го налагате като една диета само за хармонизиране на душевнитѣ си сили, вие сте въ права посока, т. е. да регулирате теченията въ васъ и да ги из ползувате. Крайниятъ постъ, крайното въздържание е родило обратниятъ процесъ лакомството. Крайното лакомство и неяденето сѫ два противоположни полюси. Казвате: „човѣкъ се родилъ да яде и да пие“. И вие сте на кривата посока: човѣкъ не се е родилъ на земята да яде и да пие. Той трѣбва да яде съ любовь, и тогава ще знае защо яде. Ние трѣбва да знаемъ защо ядемъ. Азъ и другъ пѫтъ съмъ запитвалъ днешнитѣ хора, защо трѣбва да ядемъ и защо 3 пѫти на день трѣбва да ядемъ: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Трѣбва да си обяснимъ защо. Отговарятъ: „е, тъй е останало отъ дѣди и прадѣди“. И всичкитѣ наши вѣрвания сѫ все отъ дѣди и прадѣди. Книги е имало, така било писано, това, онова. За съврѣменнитѣ културни хора тия твърдения не важатъ. Ако ние вѣрваме, ние трѣбва да обосновемъ нашата вѣра. Защо вѣрваме? Да сме готови да дадемъ единъ разуменъ отговоръ, на какво се базира вѣрата ни, трѣбва да имаме здрава основа, за да сме готови да дадемъ единъ разуменъ отговоръ. Казватъ: „трѣбва да имаме едно вѣрую“. Защо? Новата наука, новото божествено учение поставя всичкитѣ нѣща да единъ великъ вѫтрѣшенъ опитъ. Туй, което не можете да опитате, не го приемайте. Туй, което не можете да опитате, не вѣрвайте въ него. Можешъ да вѣрвашъ въ истината, туй, което е опитано, въ него може да се вѣрва. А сега въ насъ сѫ натрупани толкова суевѣрия, въ какво ли не вѣрваме? Сега нѣкоя баба вѣрва въ магията, а всички учени се смѣятъ. Но колко учени хора има, които вѣрватъ въ по-вече глупости, отколкото бабата! Ученитѣ вѣрватъ, че човѣкъ ще остарѣе и умре, понеже туй е законъ въ природата. Туй е вѣрване на бабата. Казватъ: „законъ има въ природата, човѣкъ расте, развива се и най-послѣ трѣбва да умре“. Подлежи ли туй умиране на опитъ? Кой отъ тия учени хора е опиталъ какво нѣщо е смъртьта? Опитватъ тѣ, че пулсътъ спира. Но азъ мога да направя да спре човѣшкото сърце и слѣдъ 24 часа пакъ да живѣе човѣкътъ. Тѣ казватъ, че като спре сърцето, човѣкъ умира. Не е така. Може да прѣстане една дѣятелность, а да остане вѫтрѣ една по-тънка дѣятелность, която дѣйствува. Нека вземемъ единъ простъ примѣръ: вземете една машина. Каквато и да е тя, която функционира по желѣзната линия. Най първо машината е студена, седи като една грамада. Слѣдъ туй една малка топлина се появява въ нея, слѣдъ туй почва едно бухтене, колелетата се въртятъ и гледате прѣзъ цѣлия день тази машина оживѣва. Вечерьта машината умре, а на другия день пакъ оживѣва. Какво показва това? Това е само смѣна на енергията, нищо по вече! И когато нѣкой говори за смъртьта, ние ще му кажемъ, че смъртьта не е нищо друго освѣнъ смѣняване на енергията въ природата отъ едно състояние въ друго. Когато човѣкъ прѣстане да функционира на физическото поле съ грубата материя и влѣзе да функционира въ другия свѣтъ, дѣто материята е по-ефирна, по-деликатна въ своитѣ трептения, онѣзи, които не разбиратъ закона, казватъ: „заминалъ си, хайде да му занесемъ тѣлото“. И по този начинъ хиляди и хиляди хора има, които сѫ заровени живи.

       

      „Прави правете божиитѣ пѫтища“ — тия пѫтища, които отъ памти-вѣка, отъ когато Богъ е създалъ настоящия свѣтъ и е вложилъ тия закони, които ние трѣбва да изучаваме. Сега азъ трѣбва да аргументирамъ, да ви докажа, има ли Господь или не. Азъ ще ви докажа съ два най-силни аргументи, противъ които човѣкъ не може да устои. Тѣ сѫ като бомби. Кога човѣкъ трѣбва да яде? — когато е гладенъ. Ами кога не трѣбва да яде? — когато е ситъ. Кога трѣбва да пие? — когато е жаденъ. А кога не трѣбва да пие? — когато се е напилъ. Който не вѣрва въ Бога, е ситъ. Който вѣрва въ Бога, е гладенъ. Слѣдователно, безвѣрницитѣ, това сѫ хора наситени. Тѣ казватъ: „ние сме сити, този Господь, когото сѫ ни проповѣдвали до сега, малко умоветѣ ни да го смелятъ“. Тия безвѣрници, азъ ги наричамъ — това сѫ сити хора. „Едно врѣме и ние бѣхме като васъ“. Срѣщатъ се единъ гладенъ човѣкъ и единъ ситъ и спорятъ, за какво? Задавайте въпроса както трѣбва: приятелю, ситъ ли си? —ситъ съмъ. „На работа!“ Гладенъ си, иди на ядене. Прѣвеждамъ: ти си ситъ, нѣмашъ нужда отъ вѣра, азъ съмъ гладенъ, имамъ нужда отъ вѣра. Слѣдователно, всички, които трѣбва да вѣрватъ, сѫ гладни хора, а които не трѣбва да вѣрватъ, сѫ сити хора. Но законъ е въ природата, че става смѣна: гладнитѣ ще станатъ сити, а сититѣ ще станатъ гладни. Слѣдователно, слѣдъ врѣме като се завърти това колело, безвѣрницитѣ ще станатъ вѣрващи, а вѣрващитѣ — безвѣрници. Е, каква нужда има сега, тия хора да ги убѣждавамъ, има ли Господь или нѣма. Нѣма какво да ги убѣждавамъ. И всичкитѣ свещеници сега се сърдятъ. Има два вида безвѣрници въ свѣта. Азъ говоря въ прямъ смисълъ. Ще ви обясня, защо не правите прави пѫтищата божии. Има благородни безвѣрници или човѣкъ ялъ и е доволенъ отъ яденето си и казва: „отличенъ обѣдъ!“ А другъ, слѣдъ като се наяде, недоволенъ е, критикува жена си, нѣщо му е лошо на стомаха, ялъ, ама не му е паднало на сърцето. Два вида безвѣрници има: еднитѣ сѫ вънъ отъ църквата, а другитѣ сѫ вѫтрѣ въ църквата. Външнитѣ сѫ благородни, а другитѣ безвѣрници, това сѫ само проповѣдници, ама не казватъ, че сѫ безвѣрници, тѣ лицемѣрстватъ. Цѣла редица отъ данни има, че тѣ не вѣрватъ. Азъ имъ казвамъ: „и вие сте сити, само че не сте яли добрѣ“. Единъ православенъ попъ веднажъ ми каза: „отъ този тамянъ до тукъ ми е дошло! За 100 години не искамъ да му помириша миризмата: на умрѣло ида, тамянъ кадя, дѣте се роди, пакъ тамянъ, водосвѣтъ нѣйдѣ има — тамянъ, и главата ми се напълни: дѣца се родили, умрѣли, водосвѣти, маслосвѣти, искамъ да се освободя отъ този тамянь“. Ще кажете: „аа, безъ тамянъ не може“. Друго, друго означава този тамянъ: безъ една благородна мисъль не може, а безъ тамянъ може. А онзи вѫтрѣшенъ тамянъ, който означава човѣшката мисъль, безъ нея не може. Слѣдователно, тази кандилница означава ума, тя означава човѣшкото сърце, въ което гори божествения огънь. Тамянътъ възлиза на горѣ къмъ Бога, за да отвори цѣлата вселена, цѣлия космосъ. Това значи да кадимъ, да знаешъ защо свѣтътъ е направенъ, защо вѣрвашъ, и да слушашъ Бога, то е правото вѣрване. А сега ще кажатъ: „ела и вижъ какъ хубаво знае нашиятъ свещеникъ да кади, той има особенъ начинъ за кадене“. Да, казвамъ, той знае какъ да мърда кандилницата, а не знае какъ да мърда ума си. Това не е упрѣкъ, азъ говоря за една велика истина. Ума си трѣбва да знаемъ да мърдаме. И всинца васъ, моитѣ приятели, азъ искамъ да освободя отъ едно заблуждение. Въ този животъ за мене нѣма компромисъ. Или вѣрващъ или невѣрващъ, или ситъ или гладенъ, срѣдна линия нѣма. И тогава, ако сте безвѣрникъ ще ви хвана за рѫката и ще ви питамъ: доволенъ ли си отъ яденето?“ — Доволенъ съмъ. —Хубаво, добъръ безвѣрникъ си. А другиятъ ще каже: „наядохъ се, ама не съмъ доволенъ“. Лошъ безвѣрникъ си. Тогава и гладнитѣ хора, и тѣ сѫ на двѣ категории: който дойде гладенъ и пакъ е кротъкъ, смиренъ, очаква да яде, казвамъ: ти си единъ отъ добритѣ гладни. А другиятъ стои намръщенъ, казвамъ: лошъ гладенъ човѣкь си. Тъй щото лошитѣ гладни ставатъ лоши сити, тъй, лошитѣ вѣрващи ставатъ лоши безвѣрници, добритѣ вѣрващи ставатъ добри безвѣрници. Слѣдователно, отъ вѣрващитѣ сѫ излѣзли безверницитѣ, и безвѣрникътъ е плодъ на вѣрващия. Ето една философия, нали? И като видя единъ безвѣрникъ, казвамъ, дали е излѣзалъ отъ добритѣ вѣрващи или отъ лошитѣ вѣрващи.

       

      Сега да се поспра и да направя една малка диверсия на моята мисъль – зная, българинътъ, изобщо, ако му кажешъ една мисъль, дълбока, философска, той или ще се отвлѣче или ще заспи. Умътъ му не може да издържи една силна мисъль. Та за това ще направя една диверсия съ единъ разказъ изъ римскитѣ врѣмена, пакъ въ врѣмето на Нерона. Нѣкой-си благороденъ патриций, който се наричалъ Иверций, благороденъ и високо образованъ за познава се съ една вдовица, римлянка, която имала едно малко момиче, но по естество той ималъ голѣмо отвръщение къмъ женитѣ, — обичалъ женитѣ, но не обичалъ жени да го пипатъ, и при всѣко докосване отъ жена, като че съ огънь сѫ го попарвали. Този Иверций се запознава съ учението на тогавашнитѣ християни и рѣшава да посвети живота си на новото учение и споредъ тогавашния обичай рѣшилъ да иде въ пустинята да прѣкара въ съзерцание, въ съсрѣдоточение на своя умъ, да намѣри божественитѣ истини т. е. да опита, има ли такъвъ живъ Господь или не, и може ли този Господь на опитъ да го види.

       

      Когато ние кажемъ може ли да видимъ Господа, евангелиститѣ казватъ: „Бога никой никога не го е виждалъ“. Не, не! Слѣпитѣ хора не сѫ го видѣли, а всички хора, на които очитѣ сѫ отворени, сѫ го видѣли. поне единъ пѫть въ годината. А който е писалъ евангелието, взелъ е само този стихъ: „Бога никой никога не го е виждалъ“, а е извадилъ тия думи: „Бога никой никога не е виждалъ въ своето невѣжество“, понеже Богъ не е на невѣжитѣ, на слѣпитѣ, а Бога всѣки го е видѣлъ, който има знание, Божествено знание. Ако е православенъ, ще каже: „Господь е толкова святъ и чисть, че ние, грѣшнитѣ хора, сме недостойни да го видимъ, но чрѣзъ нѣкой правовѣренъ, светия, свещеникъ, той да се помоли заради насъ, че дано Господь да се смили“. И затуй сме дошли до този халъ, защото пращаме при Господа все такива нескопосници. Ще ви приведа единъ примѣръ. Единъ учитель се влюбва въ една мома, учителка, но за да узнае дали тя ще се ожени заради него, праща единъ свой ученикъ да види, да говори съ нея. Отишълъ ученикътъ, хвалилъ тамъ своя учитель, хвалилъ го, но тя се влюбила въ ученика и му казала: „защо не ми говоришъ за себе си, ами за своя учитель?“ И ние пращаме все нашитѣ ученици при Господа, да ни уредятъ работата. И най-послѣ ученикътъ се оженилъ за момата, а учительтъ останалъ на понедѣлникъ. Това е единъ фактъ. И ние като пращаме сватове, тѣ сѫ уредили работитѣ си, а ние оставаме съ въпроса, дали има Господь или не. Самъ ще идешъ, ако искашъ да се женишъ. Иди, срѣщни се съ момата, не ти трѣбва никакъвъ сватъ. Сватоветѣ, това сѫ най-лошитѣ хора на свѣта. Е, дошли да сватосватъ, ще кажатъ това, ще говорятъ, което не е, ще въздигнатъ момъка до Небето и ще въздигнатъ, момата до небето. И послѣ като не се разбиратъ, ще кажатъ: „е, туй трѣбваше да направимъ и тѣ да се научатъ на нашето учение“. И всичкитѣ религиозни учения все тия лъжи ги турятъ на изборъ. Основно задайте вие на единъ религиозенъ човѣкъ въпроса: ти вѣрвашъ ли въ Бога? Той нѣма да ти отговори направо, а ще каже: „чакай да видя, какво е писалъ еди-кой-си“. Зная, туй съмъ го училъ, ама ти кажи. „Е, трѣбва да видя окултизмътъ какво казва, какъ говори еди-кой-си“. Науката знае тия работи, но ти, твоятъ личенъ опитъ какъвъ е. Имашъ ли личенъ опитъ? Той, за да не се издаде, ще си помисли малко, какво да отговори. Азъ зная, че той нѣма никаква опитность, ако го запитамъ да каже чистосърдечно. Единъ г-нъ дойде при менъ въ моята стая и ми задава единъ такъвъ въпросъ: „слушай, ти като на твоитѣ слушатели да не ми говоришъ, да не мислишъ, че съмъ такъвъ глупакъ, да ме убѣждавашъ, не искамъ да ме убѣждавашъ, но ти опитность имашъ ли, туй което проповѣдвашъ, тъй ли е или само така залъгвашъ хората?“ Казвамъ, азъ ще ти кажа сега: направихъ му единъ опитъ въ какво азъ вѣрвамъ, и като направихъ опита, казвамъ му: „вѣрвашъ ли въ Господа?“ — „Вѣрвамъ.“ Туй, което проповѣдвамъ, е една велика истина и ти можешъ да я опиташъ, тъй както азъ съмъ я опиталъ. И като опиташъ тази велика истина, въ ума ти ще стане единъ великъ прѣвратъ, че ти може да слугувашъ на всички хора съ съзнание, и душата ти и сърцето ти ще бѫдатъ радостни. Казвамъ и на васъ: вие можете да направите този опитъ. Нѣкои сѫ го направили, но още се спиратъ, мислятъ: „ние сме грѣшници и Господь нѣма да ни приеме“. Този Господь, когото азъ проповѣдвамъ, много обича грѣшницитѣ, като ги погледне, Той се усмихне и имъ изпрати своитѣ лѫчи. Този Господь, когото азъ ви проповѣдвамъ, особена слабость има къмъ грѣшнитѣ хора, обича ги, разбирате ли? Азъ го наричамъ Господь не на праведнитѣ, а Господь на грѣшнитѣ хора, Господь на безвѣрницитѣ.

       

      „Прави правете пѫтищата Господни“. Ние оставихме Иверций, той си отиде. Рѣшава се сега да иде той въ пустинята, да изучава туй учение. 20 години живѣелъ тамъ. Но това малкото момиченце като израстнало, имало особена слабость къмъ Иверций, и се рѣшава да отиде да го намѣри. Но тази млада мома знаела, че той ималъ голѣмо отвращение къмъ женитѣ, и рѣшава да вземе мѫжка форма. Облича се тя като единъ младъ момъкъ, който бѣга отъ свѣта и иска да се посвети на християнството. Макаръ, че 20 години служелъ Иверций на Бога, провидѣнието го заслѣпило той не можалъ да я познае, че е жена и я считалъ отъ сѫщия полъ, както него. Той ѝ казвалъ: -„Ти трѣбва да се пазишъ отъ женитѣ, понеже тия жени може да ти създадатъ, на тебе, младъ момъкъ, най-голѣмитѣ главоболия“. — Да, да, казвала тя, азъ зная и ще туря учението ти на сърцето си и ще изпълня твоето учение. Но, учудвалъ се той, когато дохождала нѣкоя жена или мома, той билъ особено веселъ, т.е. тя ще се приближи, ще хване момата за рѫка, ще я цѣлуне, ще я прѣгърне. Вечерьта Иверций пакъ ще я повика: „Ти ме тургашъ въ голѣмо изкушение, такива работи не трѣбва да правишъ, тия хора, които идатъ при менъ, ще видятъ, ти си младъ момъкъ, не трѣбва да цѣлувашъ момитѣ, или трѣбва да изправишъ поведението си, или азъ трѣбва да бѣгамъ“, — „Моля ти се, учителю благи, азъ имамъ една слабость къмъ женитѣ, като ги цѣлувамъ, може да изкореня тази слабость“. — „Дано Господь ти помогне да изкоренишъ тази слабость“. Питамъ: този Иверций ималъ ли е много право разбиране за човѣшкото естество? Ако този фиктивенъ момъкъ цѣлувалъ тия моми, каква пакость прави? Я ми кажете? Никаква пакость не прави.

       

      Сега вториятъ примѣръ, който ще ви приведа, той е отъ класическитѣ врѣмена. Азманъ-Тура се наричалъ този великъ учитель на бѣлата ложа. Азманъ-Тура ималъ двама ученици. Но тукъ и двамата ученици вече сѫ момци, т. е. не ученици привидни само, жена облѣчена въ мѫжки дрехи. Вториятъ се наричалъ Вимерсиде. Той се влюбилъ въ една мома, безъ да знае учительтъ му, а това въ тия врѣмена било забранено, на всички ученици, които слѣдватъ тази школа, влюбване въ този смисълъ, както сега ние разбираме, било забранено. На тия двама ученика той е разчиталъ много, и искалъ да прѣдаде своитѣ знания и да ги направи наслѣдници въ бѫдеще. Това било въ онази епоха, когато той е искалъ да направи единъ опитъ за подмладяване, възстановяване на своята енергия. Повикалъ двамата си ученика, имало извѣстна стаица, тамъ да направятъ опита, ще влѣзатъ и на двамата. Дава имъ една течность. Тѣ трѣбвало да я разредятъ и да я турятъ въ стаята отъ вънъ. Нѣма да ви разправямъ какъ ставатъ тия нѣща. Но той искалъ да ги изпита, той подозиралъ каква е работата. Възлюбената на единия отъ тѣхъ била болна, и въ ума си той вложилъ да употрѣби това за благото на своята възлюблена.

       

      Питамъ сега, имате два морала: едно задължение къмъ своя учитель, а другото — влѣчение къмъ своята възлюблена. Какъ бихте рѣшили въпроса? Има ли право той да излъже своя учитель за благото на своята възлюблена? И опитътъ на Азманъ-Тура излѣзналъ несполучливъ. И съврѣменнитѣ християни мязатъ на този Вимерсиде. Тѣ сѫ взели божието благословение и сега на земята го употрѣбяватъ, ядатъ и пиятъ. Да, ядатъ и пиятъ, но смъртьта, възмездието на кармическия законъ, постоянно иде. Азманъ-Тура постоянно прилага закона, че всѣки единъ човѣкъ ще пожъне плода на своето вѣрване, плода на своитѣ дѣйствия и казвамъ, че нашитѣ пѫтища, най-първо, трѣбва да бѫдатъ прави. Ако този ученикъ бѣше вѣренъ къмъ своя учитель, добрѣ щѣше да стори: този учитель разбра сърцето му. Той не искаше учительтъ да помогне на неговата възлюблена, той искаше да лицемѣрствува, самъ да ѝ помогне и да покаже, че той е единъ великъ авторитетъ.

       

      Сега казватъ: „простъ попъ не искамъ да стана, поне владика“. И майката казва: -„Расти, синко, владика да станешъ съ патерица“. И ако не попъ, поне архимандритъ да стане. Това е най-долниятъ моралъ, който сѫществува въ свѣта. Ако човѣкъ влиза въ църквата, да стане владика, да стане архимандритъ или другъ, той нѣма нищо общо съ Божествената истина. Прѣди всичко, той трѣбва да влѣзе въ църквата, за да намѣри Божествената Истина, да служи на Бога, да стане като едно дѣте, и казва Христосъ: „Царството Божие е за дѣцата, ако не станете като дѣцата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. И днесъ всички питатъ: „защо младитѣ бѣгатъ отъ църквата?“ Защо да не бѣгатъ отъ църквата? И по-вече бѣгане ще има отъ църквата. Сега нѣкои, които ме слушатъ, казватъ: „туй не е за доброто на българския народъ“. Питамъ: вашитѣ възгледи, които имахте до сега, бѣха ли за доброто на вашия на родъ? Прѣди хиляди години—азъ прѣди хиляди години не бѣхъ тукъ — сравнете прѣди 1000 г., 800 или 500, ако България е била по добра отколкото сега, азъ съмъ готовъ да оттегля думитѣ си. Учение, което почива на патриотизма, ще се разруши, то не почива на здрава основа. Обществениятъ патриотизъмъ трѣбва да почива на абсолютнитѣ истини. Патриотизмътъ трѣбва да почива на Божествената Велика Любовь, трѣбва да почива на Божествената Велика Мѫдрость, да бѫде обоснованъ на единъ вѫтрѣшенъ законъ. И намъ ще кажатъ: „ние сме българи“. Не! Прѣди всичко ние сме хора, човѣци, които мислятъ, слѣдъ това сме българи. А сега искате да ни убѣдите, че вие сте българи. Е, тогава, ако вие сте българи, България трѣбва да бѫде най-великиятъ народъ въ свѣта. Не е така. Азъ нѣмамъ нищо противъ никой народъ, животътъ имъ не намирамъ, че е лошъ, но едно нѣщо липсва на хората: липсва имъ Любовь. Пакъ ще ми кажете: „Е, тази Любовь“. Да, да, азъ ще ви проглуша съ Любовьта! Вижъ, като дойде до закона на Любовьта, азъ ще направя насилие! Азъ съмъ намислилъ да ви разруша и кѫщитѣ. Защото, ако не се разрушатъ вашитѣ кѫщи, вие ще измрете въ тѣхъ, а като ги разруша, ще влѣзе Слънцето и ще бѫдете свободни. Гробътъ не е ли една кѫща? „И ще се разпукатъ гробищата, и мъртвитѣ ще излѣзатъ навънъ“. Сегашнитѣ кѫщи и църкви трѣбва да се разпукатъ, съвършено да се разпукатъ, азъ разбирамъ вѫтрѣ, въ вашитѣ убѣждения, които сѫ напластени отъ хиляди години, вашитѣ теории трѣбва да се разпукатъ и да влѣзе божествената свѣтлина и топлина, да разтопи този ледъ, който ви е сковалъ. Вие все сте недоволни, и учени и богати. Защо?

       

      И тогава ще кажете: въ свѣта има единъ Господь, който е милостивъ, всемѫдъръ, Господь на Любовьта, който обича грѣшнитѣ, великъ учитель на невѣжитѣ. Когато нѣкой е невѣжа той е готовъ да го учи. И всѣки единъ, който се нуждае отъ неговата свѣтлина, Господь му е много приятно, когато ние излѣземъ, каквито сме, да ни огрѣе. Казва нѣкой: „не те ли оскърбяваме?“ — Не, менъ ми е много приятно, когато се грѣешъ на моята свѣтлина, и менъ ми е приятно, когато те пека. Тъй чета азъ въ божествената книга. И най-напрѣдналитѣ, като дойдатъ слѣдъ менъ, и когато вие влѣзете въ божествения пѫть, ще разберете, че туй е Господь. А сегашниятъ Господь, знаешъ ли на какво мяза? Азъ ще ви приведа онзи анекдотъ, дѣто сѫ направили студентитѣ въ една колегия въ Америка. Искали да опитатъ единъ професоръ, колко е ученъ, той билъ отличенъ зоологъ. Всички студенти направятъ единъ бръмбаръ, взиматъ 10 — 20 части отъ разни бубулечици и направятъ една особена бубулечица. Избиратъ комисия, отиватъ при него и му казватъ: „Г-нъ професоре, намѣрихме единъ особенъ специментъ, молимъ ви, понеже сме невѣжи, да ни кажете, да ни освѣтлите върху него“. Той го разгледалъ и казалъ: „хѫмбѫкъ“! „Момчета, това е ваша измислица, такъво нѣщо Господь не е направилъ“. Та и ние сега „хѫмбѫкъ“ правимъ. И който не знае, казва: „особена пеперуда е тя“. Да, за невѣжия е особена, а за учения професоръ е „хѫмбѫкъ“. Кажете: това не е сѫщностьта. Когато въ вашето сърце влѣзе любовьта, Божията Любовь, тогава по особенъ начинъ ще разбирате истината. Сега за да обясня, ще ви дамъ какъ можете да намѣрите тази истина. Дѣ се раждатъ противорѣчията? Да кажемъ, азъ имамъ единъ отличенъ палатъ и ви приемамъ, но стаята ми е толкова малка и има само единъ малъкъ прозорецъ, който гледа къмъ изтокъ. Може да туря единъ да види слънцето, двама, а другитѣ не може да го видятъ, а вънъ чакатъ 200 души и ще се роди едно съревнование. „Защо този да е при прозореца, а не другъ“, и ще почне едно мушкане: ти ли си правъ или не. Азъ имъ казвамъ: имамъ една нова философия, дѣто нѣма мушкане. Този прозорецъ ще го махна. „Ама без прозорецъ не може, ние ще гледаме слънцето отъ прозореца”. Това не е наука! Това е наука на мушкане. Но ако азъ ви нареда вънъ въ двора на палата и ви нареда на разстояние по 10 метра единъ отъ другъ, всички 200 души може да се наредятъ да го гледатъ, и пакъ ще има достатъчно празно пространство за още толкова. А сега насъ ще ни турятъ въ църквата и ще ни кажатъ: „само отъ тукъ може да гледате слънцето“. Да, „хѫмбѫкъ“, тия лъжливи теории трѣбва да ги изхвърлите и да знаете, че ние сме чада на живия Господь. И тъй е писано въ кодекса: „на умнитѣ, на онѣзи, които ме познаватъ, които ме любятъ, азъ ще имъ се изява, и ще имъ дамъ всичкото благословение“. Въ сегашното човѣчество най силнитѣ души, най-мощнитѣ души сѫ въплътени въ бѣднитѣ хора. Въ богатитѣ хора сѫ хилавитѣ души. Между бѣднитѣ има герои, тѣ побѣждаватъ, а богатитѣ, които иматъ всички условия за живота, слизатъ на долу, защото сѫ слаби души. И нашето учение не е на богатитѣ, не е и на ученитѣ, защото между ученитѣ не се намиратъ най-силнитѣ души. Нѣкой ученъ запитайте го, има ли Господь или нѣма? Той нѣма доблестьта да каже, знае ли или не, а ще каже: „е, науката това още не го е доказала“. Не науката, а ти си професоръ, учишъ другитѣ хора, този е сѫщественъ въпросъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да познава Бога! Нищо повече! Всѣко едно сѫщество, най-първо, трѣбва да е запознато съ слънцето, за да има свѣжа мисъль, А ние можемъ ли да имаме една свѣжа мисъль, безъ да познаваме Бога? Не е така. това е една квадратна лъжа, квадратна лъжа! Всѣки единъ отъ насъ може да види Бога, да се разговори съ Него, да живѣе съ Него, да работи, и всички благословения ще дойдатъ, и да тръгне къмъ този великъ свѣтъ. „Кога?“ Цѣлата вѣчность е на ваше разположение. Най-първо, ще се освободите отъ мисъльта, че има смърть. Туй може да бѫде днесъ, утрѣ, слѣдъ една година, слѣдъ 10, 20 години, хора, които мѣратъ врѣмето, сѫ хора смъртни, а ние не мѣримъ врѣмето. Добъръ е Господь и за насъ, защото, ако не въ този животъ, въ другия, петия, шестия, но нека всѣко нѣщо дойде на своето врѣме.

       

      „Прави правете божиитѣ пѫтища“, тия пѫтища, които Богъ е направилъ за насъ. Той ще дойде да освободи нашитѣ души. И азъ искамъ вашитѣ души да бѫдатъ свободни отъ лъжливата идея за смъртьта, свободни отъ лъжливитѣ понятия, че си смъртенъ. Много свободни трѣбва да бѫдете. Мислете право. Всѣки да каже: „азъ видѣхъ Господа“. И азъ ще питамъ: Господь кога го видѣ, когато изгрѣваше или когато залѣзваше? Сега ще кажете: „тѣзи сѫ поклонници на слънцето“. Не, не, туй слънце го гледатъ хората и пакъ не се оправятъ. Но който е видѣлъ онова слънце веднажъ, той никога нѣма да го забрави! Въ неговото сърце ще трепти такъва свѣтлина и топлина, която ще го прѣобрази. И той като се върне отъ този изгрѣвъ, вие ще го познаете. И сега врѣмето наближи, изгрѣвътъ иде. Великъ изгрѣвъ иде! Азъ искамъ вие всички да бѫдете готови и на мѣстото си. Кога иде слънцето? Сега пакъ нѣкои отъ васъ ще кажатъ: ето една мистификация. Въ насъ мистификация нѣма, тайни нѣма. Тайнитѣ сѫ за глупавитѣ хора. Ние искаме да направимъ всички нѣща разбираеми за хората. И, слѣдователно, нѣщата, истината е всѣкога една и всѣки може да я узнае. А лъжата всѣкога е тайна и никой не може да я узнае. И тогава казватъ: „да изучаваме тайнитѣ на природата“. Да изучаваме не тайнитѣ на природата, не тайнитѣ на живота, на свѣта, а живитѣ истини въ природата. Азъ твърдя: да изучаваме великия животъ на живата природа, да дойдемъ въ контактъ съ нея, да работимъ съ този Господь, който сега работи. И сега нѣкои ще кажатъ: „дошло ли е врѣмето?“ За умнитѣ врѣмето е дошло, а за глупавия още нѣма да дойде. За гладния врѣмето е дошло, а за сития още нѣма да дойде, за жадния врѣмето е дошло, а за онѣзи, които не сѫ жадни, слѣдъ хиляди години ще дойде. Който отъ васъ е гладенъ, врѣмето за него е дошло, врѣмето е сега, слѣдъ 1/2 ч. ще имате или закуска или обѣдъ. На сититѣ Господь дава лопата и мотика, тамъ далечъ на лозето, по кѫщитѣ, всички на работа!

       

      „Прави правете Божиитѣ пѫтища“. Азъ не правя упрѣкъ, но казвамъ, врѣме е за всички. Всинца попове безъ разлика, евангелисти, да знаятъ, че въ свѣта има единъ Господь, който призовава всички хора да живѣятъ въ братство. Този е правиятъ пѫть — въ братство, въ сестринство. Тъй казва Божествениятъ гласъ, който идва отгорѣ. И той говори въ вашитѣ сърца тази истина. Азъ не ви говоря нѣкаква мистификация. И азъ виждамъ колко сте доволни. Има ли по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ брата си или сестра си, да те прѣгърне, да ти даде тази братска или сестринска цѣлувка. То е най-великото, най благородното въ свѣта. И ако азъ прѣведа тия форми на братство и сестринство въ втора и трета степень, ще кажете: „ето друга мистификация“. Хайде, ще ги оставя тия степени, ще оставя въ първа степень тия братства.

       

      „Прави правете Божиитѣ пѫтища.“ И кажете: „азъ видѣхъ ли Господа?“ — Не съмъ. Не казвайте: „Е, нѣма да го видя“. Не! Кажете тъй: „Азъ ще направя всичко, всичко ще употрѣбя, но ще видя Господа, ще го видя този Господь, искамъ да ми проговори, една дума да ми каже“.

       

      Ще го видите и ще ви каже тази дума и въ васъ ще стане единъ прѣвратъ. И вие ще минете отъ едно състояние въ друго. И ще придобиете умъ на единъ ангелъ. И ще кажете като слѣпия: „Слѣпъ бѣхъ едно врѣме, но сега виждамъ“. Невѣжа бѣхъ едно врѣме, но сега зная, зная, защото ме озари Свѣтлината на онзи Богъ, и сега го познавамъ.

       

      Тогава, Той е моятъ възлюбленъ, въ когото живѣя, движа се, сѫществувамъ и върша всичко.

       

      „Прави правете Божиитѣ пѫтища“, защото Господь иде!

       

      *Бесѣда, държана на 2. IV. 1922 год. въ гр. София.

      –––––––––––

      [*] Ев.Матея – 3;3 ст.

    4
    5
    6
    7
    8
    9
    10
    • Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова
      06:00 -08:00
      10.04.2022

      СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 10 АПРИЛ – ОНЛАЙН

       

      Обични братя и сестри,

       

             Днешният наряд ще бъде сравнително по-кратък от предишните, предвид ОС в нашето общество.

             Ще започнем с песента “В Начало бе Словото” и ще продължим със следните молитви:

       

      Добрата молитва

       

      Господи, Боже наш, благи и небесен Баща, който си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме.
      Молим ти се, изпроводи ни Духа Си, да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.
      Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да Те славословим винаги.
      Осветявай духа ни, просвещавай сърцето и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.
      Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.
      Живота си, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.
      Помагай ни и ни съдействай, да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.
      Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето име, да е за успеха на Царството Ти на земята.
      Храни душите ни с небесния Си хляб, укрепявай ни със силата Си, за да успяваме в живота си.
      Като ни даваш всички Твои благословения, приложи и любовта Си, да ни е вечен закон.
      Защото на Тебе принадлежи царството, силата и славата завинаги.

       

      АМИН!

       

      Молитва на избраните

       

      Господи, благослови този народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество, окрили духа му, дай му вяра, упование и надежда в Тебе, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето.

      Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си Име, с Което Си знаен през всичките векове.

      Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти Си само Един, в Когото няма измяна и Който Си всякога силен да помагаш и да избавяш.

      Разпръсни враговете ни, Господи, отпред Лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш против лукавите духове на Ада, които искат да развалят Твоето свято Дело.

      Ти, Господи, сам действувай сега с крепката Си Ръка. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез Което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме.

      Амин!

       

      МОЛИТВА НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО


      Благодарим Ти, Господи, че сме се родили в тази епоха. Благодарим Ти, че си ни повикал и пробудил във Веригата на Бялото Братство.

      Молим Ти се, чрез силата на Твоя Дух, Великите Духове на Бога живаго и нашия контакт чрез Твоето Слово да се пробудят тези души в света, които още не Те познават.

      Благослови всички тия, които работят за Твоето дело. Увеличи тяхното число, за да работят и те на Божията нива за идването на Царството Божие на Земята.

       

      Амин!

       


      ЩЕ СЕ ЗАСЕЛЯ В ТЯХ


      Нека оставим Господ да говори в сърцата и умовете ни.

      Чуйте: В живота Добродетелта носи. Правдата ръководи. Любовта утешава. Мъдростта възпитава. Истината просветява.

      Любете с всичката си душа Господния Дух, за да ви благославя и просвещава със Своето присъствие, защото там, където е Господ, има вътрешен мир, радост, веселие, любов, вяра, надежда, кротост, свежест и бодрост на душата. Живейте в Господнята градина н благословенията.

      В Божествената Любов е животът и възкресението.

       

      Амин!

       

            

       

             Мили приятели,

       

             Следва прочита на неделната беседа “Волята на Отца”.

            

             След нея ще завършим с Господнята молитва.

       

             Бъдете здрави и благословени!

       

       

      Волята на Отца

       

      „Защото слѣзохъ отъ Небето, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, който ме е проводилъ“.

       

      Ще прочета часть отъ 6 гл. отъ Ев. на Йоана. Тукъ се спиратъ мнозина и казватъ: да повѣрваме въ Исуса и ще се свърши работата. Не това. Да повѣрватъ хората въ Любовьта, да я възприематъ и усвоятъ. Не приематъ ли туй учение, всѣко друго учение е нищо. Исусъ Христосъ, това е символъ на Любовьта. Нѣмате ли Любовьта, никого нѣмате въ свѣта.

      Воля въ най-простия смисълъ означава актъ, проявенъ от разумния животъ. А въ разумния животъ има 3 основни елементи, три основни проявления, отъ които ние заключаваме: разумниятъ животъ е смисленъ животъ, животъ на разумни желания и разумни дѣйствия. Значи, влиза мисъль, чувствувание и дѣйствие. Но това е само външната страна на живота, защото тия три елементи сѫ прѣходни, не сѫ сѫществени, макаръ че ние се спираме и казваме, че мисъльта е всичко; обаче, нашитѣ мисли постоянно се мѣнятъ: имаме мисли добри, имаме мисли лоши. Слѣдователно, туй, което се мѣни и промѣня въ себе си, не е реално. Като казвамъ не е реално, не че не сѫществува, сѫществува, но е дисхармонично, а разумниятъ животъ подразбира вѣчна хармония въ себе си.

       Сега Христосъ казва: „слѣзнахъ отъ небето, не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, който ме е пратилъ“. И най-голѣмото заблуждение, което днесъ сѫществува въ свѣта, е, че всички ние мислимъ, че на земята никой не ни е пратилъ. И учени и прости, всички сѫ подъ единъ знаменатель.

       Идете въ гората, попитайте кое и да е птиче: „кой те е пратилъ“? То само ще подскочи отъ едно мѣсто на друго и ще кажа: „азъ“. Попитайте единъ червей: „кой те е пратилъ“? Той само ще се помръдне отъ едно мѣсто на друго и ще каже: „азъ“. Попитайте всѣки другъ: „кой те е пратилъ“? — „търъ търъ“ казва: „азъ“, „азъ“. Елате при хората, попитайте проститѣ хора и тѣ ще ви кажатъ сѫщото, попитайте ученитѣ, всички казватъ: „азъ“, „азъ“. И знаете ли отъ кѫдѣ иде заблуждението?

       Едно врѣме единъ голѣмъ дяволъ и единъ богъ, двамата се сдружили. Дяволътъ билъ много невѣжа, а богътъ — говоря за старитѣ богове — билъ по-ученъ. Като разсѫждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „какъ се явихме ние въ свѣта, какъвъ е нашия произходъ“? Търгватъ тѣ, отиватъ въ гората при единъ великъ мѫдрецъ и му казватъ: „Учителю, я ни кажи кои сме ние“? И той имъ казва: „вие сте това, което сте, намѣрете себе си, азътъ, то сте вие“. И двамата казали: „разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“. Дяволътъ, като разбралъ това, дошълъ на земята, направилъ кѫщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гѫски и казва: „азътъ, сир, това, което съмъ, трѣбва да го хранимъ, азъ съмъ всичко въ свѣта“. И направилъ всички гостилници, които сега сѫществуватъ, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувалъ за ядене и пиене. Той е първиятъ учитель по готварството. И той останалъ такъвъ какъвто билъ — невѣжа, той се задоволилъ съ това и казва: „азъ разрѣшихъ философията на живота: яжъ и пий, другото е празна работа, никакво знание не трѣбва на свѣта“. Като попитате нѣкой материалистъ: какво нѣщо е живота, той ще опече една кокошка и ще каже: това е животътъ. И правъ е до нѣкѫдѣ, но ако туй положение и туй твърдение бѣше вѣрно въ своята основа, то онѣзи, които ядатъ кокошки, трѣбваше да живѣятъ добрѣ, да не боледуватъ, да не умиратъ, а виждаме тия господа, които поддържатъ тази философия, слѣдъ 50—60 г. опѣватъ ги и ги оплакватъ. Какво тогава? Липсва на тази философия нѣщо, този животъ не съдържа всичко. Значи, кокошкитѣ даватъ една липса на елементитѣ. Дяволътъ не се рѣшилъ да разрѣшава по-нататъкъ въпроса, но този богъ, като ялъ и пилъ, не го задоволило това, пакъ се върналъ при мѫдреца, и му казалъ: „какво съмъ азъ“? Мѫдрецътъ отговорилъ: „намѣри какво си ти“! Отишълъ той въ свѣта и разбралъ, че въ човѣка има сили, които дѣйствуватъ при желанията, но видѣлъ, че и въ тия желания пакъ има нѣщо промѣнчиво: нѣкой пѫть човѣкъ е щастливъ, послѣ е нещастенъ, нѣкой пѫтъ е доволенъ, другъ пѫтъ е недоволенъ, и разбралъ, че и тукъ има нѣщо. Пакъ отишълъ при мѫдреца: „Учителю, кажи какво съмъ азъ! Какво е животътъ“? — „Намѣри го, казалъ мѫдрецътъ, иди и го търси“. Отишълъ той и почналъ да мисли, че въ живота има и мисъль. Но разбралъ, че и въ мисъльта има нѣщо промѣнчиво. Отишълъ наново при този учитель и го попиталъ пакъ за сѫщото. „Иди, казалъ мѫдриятъ, и търси живота не въ промѣнчивостьта на нѣщата, но въ всички онѣзи нѣща, които не се промѣнятъ“. И този богъ намѣрилъ и разбралъ, че истинскиятъ животъ нито се ражда, нито умира. Сега нѣкой ще каже: „какъ може туй, да не се ражда? Нали трѣбва човѣкъ да се роди и да умира“. Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това сѫ само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво нѣма да се спирамъ да разправямъ, а ще ви кажа само това: животътъ, това е крѫгъ, единъ конеченъ крѫгъ, направенъ отъ конечни прави линии, а безконечниятъ животъ, това е една безконечна окрѫжность, а безконечната окрѫжность, това е единъ спиралъ. Слѣдователно, този спиралъ, гледанъ отъ горѣ на долу, се показва като окрѫжность. Но човѣкъ трѣбва да излѣзе извънъ тази философия, да разгледа и да види, че животътъ не се състои само отъ единъ крѫгъ, но отъ много крѫгове, които вървятъ нагорѣ и се издигатъ все по-високо, и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се въ единъ крѫгъ и казвате: „ние сме хора: мислимъ“. Но знаете ли прѣди 100 г., 1000 год., какви сте били? А прѣди 100 милиона год.? „Аа, ще кажете, преди 100,000,000 год. ние не сѫществувахме“. Азъ ще ви задамъ другъ въпросъ: слѣдъ като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питамъ, кѫдѣ бѣхте снощи? Защото, ако бѣхте въ тѣлото си, трѣбва да помните? „Незная кѫдѣ бѣхъ“. Ее, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща? Кѫдѣ е било туй съзнание? Материалиститѣ ще кажатъ, че нашето съзнание се произвежда отъ мозъчнитѣ клѣтки. Е добрѣ, ако мозъкътъ е единъ факторъ на съзнанието, той трѣбва да седи по-горѣ отъ съзнанието, а въ сѫщность ние виждаме, че не е така. Когато заболѣе мозъкътъ, съзнанието го лѣкува, а когато те заболи рѫката, кой я лѣкува? Съзнанието е, което лѣкува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човѣкъ е здравъ! Колкото съзнанието по- вече се замъглява, толкова и по-вече налитатъ болести. Значи, всичко зависи отъ свѣтлината на съзнанието, отъ тази вѫтрѣшна свѣтлина. Слѣдователно, носителитѣ на туй божествено учение трѣбва да пробудятъ въ себе си съзнанието си. Може да направите единъ малъкъ опитъ. Не ви питамъ отъ коя вѣра сте, а отъ кое вѣроизповѣдание — евангелистъ или православенъ, или будистъ или мохамеданинъ, за насъ тия нѣща не важатъ, вие може да приемете каквото искате вѣрую, ние сме хора на живия опитъ и на малкитѣ опити — ние не правимъ голѣми опити. И всѣко нѣщо при насъ е строго математически опрѣдѣлено, всичко подлагаме на опитъ. И всѣкога може да направимъ единъ малъкъ опитъ, да ви докажемъ, че туй, което ние твърдимъ, е една истина, такъва истина, както единъ машинистъ би казалъ за своята машина: тази машина е направена отъ това и това. Този човѣкъ има едно положително знание. Сега, въ математиката има такива задачи, че нѣкой пѫть елементитѣ сѫ неопрѣдѣлени, но все-таки въ математиката трѣбва да има единъ или два елементи, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвѣстни? Сега, съврѣменнитѣ хора искатъ да разрѣшатъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Бога не познаватъ, свѣтлината не познаватъ, а искатъ ангели да станатъ. Да, свѣтлина липсва у хората. И слѣдъ това седатъ и питатъ: „какво нѣщо е Господь“? Започватъ съ това: „я ми кажи, какво нѣщо е Господь“? И мислятъ, че този е единъ отъ най важнитѣ въпроси. Азъ казвамъ: това е най-глупавиятъ въпросъ, по-глупавъ въпросъ отъ тоя нѣма — да питашъ какво нѣщо е Господь. И онзи който задава този въпросъ, е по-бѣденъ отъ фасулъ. За да запиташъ ти, какво нѣщо е Богъ, ти трѣбва да учишъ, да учишъ, да учишъ, и слѣдъ като свършишъ всичкитѣ науки на земята и на небето, само тогава ще зададешъ въпроса, какво нѣщо е Богъ. И знаете ли какъ ще ви отговорятъ? Богъ е Любовь, която трѣбва да опиташъ вѫтрѣ въ себе си. Това е прямия отговоръ! И тогава, казва: „е какво сега като намѣришъ Господа“? Ако си мъртавъ, като го намѣришъ, ще оживѣешъ, ако си бѣденъ, ще станешъ богатъ, ако си глупавъ, ще поумнѣешъ — тѣзи сѫ резултатитѣ. И тогава обратнитѣ резултати сѫ: като намѣришъ Господа, ще излѣзешъ изъ православната църква, ще излѣзешъ изъ евангелската църква, ще излѣзешъ изъ мохамеданската църква, ще излѣзешъ изъ будистката църква, ще излѣзешъ изъ българския народъ, английския, френския и др. И какво ще остане тогава? Ще остане само човѣкътъ, тъй както го е направилъ Господь първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това сѫ все пелени, въ които майка ти те е повила. Азъ не казвамъ, че тия пелени сѫ лоши нѣща, прѣкрасни сѫ, имате ги, докато сте дѣца на 6 мѣсеца, прѣкрасни сѫ, този повой е необходимъ, така ще те повиятъ съ него. Но като станешъ на 20 г. момъкъ или мома и да те повие майка ти съ тия пелени, то е смѣшно. Въ сегашнитѣ вѣкове да се говори за пелени е смѣшно. Не се нуждаемъ отъ пелени, а отъ хубави гащи, направени отъ най-хубавъ платъ, и отъ дълги палта, пакъ направени отъ вълненъ платъ, или лененъ или конопенъ здравъ платъ, и този платъ да бѫде тъй широкъ, че да можемъ свободно да се движимъ, а не майкитѣ да казватъ: „чакай, мама, ти не знаешъ, може, да ти се прѣвиятъ крачката“. Когато нѣкой проповѣдва: „търси Господа въ православната църква, тамъ има вѣрую“, или, като дойдешъ при евангелиститѣ — да не мислятъ тия мои братя и приятели, че ги подигравамъ, ще ме извинятъ — казвамъ, колко сѫ смѣшни. Тамъ казва нѣкой: „вѣрвашъ ли въ Господа Исуса Христа“? Казвамъ: ти този Господь виждалъ ли си го? „Тъй вписано въ Евангелието, а то е православно, тъй сѫ писали Св. Отци“. Питамъ жабата, защо крѣчи въ блатото? — „Ее, едно врѣме тъй крѣчеха и дѣдо ми, и баба ми, туй е единъ обичай у насъ“. Туй нѣма никакъвъ смисъль, ако азъ намѣря онзи впрѣгнатъ волъ въ ралото, да го попитамъ какъ си турилъ врата си въ тоя хомотъ, и той казва: „незная“. Трѣбва да го е впрѣгналъ нѣкой, и той казва: „впрѣгнатъ съмъ, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нѣщо усѣщамъ и трѣбва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човѣшкия остенъ. А ние такива хомоти и остени не искаме. Господь не ги е създалъ. Първоначално Господь е създалъ единъ животъ на любовь и хармония, а ние, когато развалихме тази любовь и хармония, направихме всички хомоти и остени, и казахме: „този хомотъ е необходимъ, този остенъ е необходимъ“. Необходимъ е за воловетѣ, но ако и тебъ турнатъ въ този хомотъ като човѣкъ, тогава ще кажешъ: „може и безъ хомотъ“. 

      Христосъ казва: „азъ дойдохъ да сторя не своята вола но волята на Оногова, който ме е пратилъ“. Значи, пратилъ го е да каже, да изяви неговата воля. И казва въ Писанието: „Богъ привлѣкълъ ви съ нижкитѣ на Любовьта си“. И единствената главна цѣль, за която Богъ е създалъ свѣта, е тази: той иска да ви покаже, че е Любовь!

      И ако вие ме питате: какъ трѣбва да живѣете, ще ви отговоря, цѣлиятъ ви животъ трѣбва да бѫде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любовь, която дѣйствува въ цѣлия космосъ, и всички ваши мисли, чувствувания и дѣйствия трѣбва да бѫдатъ проявление на тази Велика Божия Любовь. Това е смисълътъ! Вънъ отъ тази Любовь, животътъ нѣма никакъвъ смисълъ. И може съ васъ, които ме слушате, да направя единъ опитъ. Единъ опитъ мога да направя, и той е слѣдующиятъ: да ви докажа Любовьта. Когато азъ говоря, не се шегувамъ, и което съмъ говорилъ, азъ го подлагамъ на опитъ. На ония които вѣрватъ, имъ казвамъ: опитайте, ние правимъ опитъ. Да вземемъ единъ 80 годишенъ старецъ, и една мома на 21 година, най-жизнерадостна, и да направимъ опитъ, да вложимъ туй учение, което казвамъ, въ ума на стария, и старото учение въ ума на младата мома: слѣдъ 5 год., азъ ви казвамъ, че стариятъ човѣкъ, съ туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарѣе. Е, питамъ едно учение, което ви остарява и обезсмисля живота ви, има ли смисълъ да го носите на гърба си? Не! Слѣдователно, ние проповѣдваме едно учение, което вие можете да го опитате. При насъ заблуждение нѣма. При насъ като дойдете, всички заблуждения ще изчезнатъ. Ние не казваме: тъй е искалъ Господь. Като дойде гладниятъ при менъ, азъ не казвамъ, че Господь му е рекълъ да бѫде гладенъ, а ще му кажа: братко, ела, азъ днесъ имамъ случай да ти покажа моята Любовь. Най-първо ще попѣемъ малко съ тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двама ще пѣемъ: той пѣе, азъ пѣя, той пѣе, азъ пѣя. Слѣдъ 1/2 ч. казвамъ: отлично „парче“ е това! Може туй „парче“ да е направено отъ зеле, отъ празъ, пшениченъ хлѣбъ, и той казва: благодаря ти. А сега ние, съврѣменнитѣ философи, като дойде нѣкой гладенъ човѣкъ, ще започнемъ философски и ще кажемъ: ти знаешъ ли, че си единъ голѣмъ грѣшникъ, затуй си изпадналъ до туй дередже, ако бѣше прокопсанъ, майка ти такъва, баща ти, това, онова — ще му четете молитви и той ще търси друго мѣсто, и послѣ ще му разправятъ закона за кармата. Законътъ за кармата се проповѣдва само на сити хора, а на гладни хора нѣма да проповѣдватъ тоя законъ. На бѣдния не му разправяй, защо е бѣденъ. На глупавитѣ хора не разправяй какъ е създаденъ свѣта, то е само за ученитѣ, а на глупавия друго ще кажешъ. На гладния, имате едно добро условие, да му покажете любовьта си. На жадния, имате единъ случай, да му покажете, че го обичате. Не питайте защо е жаденъ. И сега мнозина казватъ: да се превъзпитаме тъй, че като дойде Духътъ въ насъ и като излѣзе навънъ, ще направимъ нѣщо. И колко сѫ смѣшни! Тѣ мислятъ, че Духътъ изведнажъ ще дойде. Българитѣ като повикатъ единъ гайдаръ, той като извади гайдата си и я надуе, започва да свири. И казватъ тъй: „да ме надуе Духътъ, ще свиря“. Това е физическо разбиране, това не е разумно свирене. Ти си една гайда, която сама може да се надуе. И какъ ще се надуешъ? Трѣбва да вложишъ Любовь въ себе си и тогава ще свиришъ хубаво. Не вложишъ ли Любовь, чакай Духа. Ами че проявлението на Духа, това е Любовьта. Ако ти не приемешъ любовьта, никога Духътъ не може да дойде. Ние не вървимъ по единъ правиленъ пѫть. Не приемемъ ли Духътъ, и Богъ нѣма да дойде. Така вървятъ тия нѣща. Туй велико, вѫтрѣшно просвѣтление на ума става послѣдователно. Първото и необходимо нѣщо въ живота е: всички искате да живѣете единъ щастливъ животъ на земята. Но не по земному. Можемъ да живѣемъ тъй. Сега, нѣкой пѫть, азъ съмъ казвалъ, че на земята нѣма щастие. При какви условия? При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тѣзи религиозни вѣрвания, при тия традиции вѣрно е това — щастие не може да има. Двама души или два народа се скарватъ, почнатъ „данъ—дунъ“. Хубаво, направятъ една каша, и слѣдъ туй съ музика се връщатъ и казватъ: „побѣдихме“! Трѣвога е, сега единъ побѣди, другъ побѣди и цѣлата земя е покрита съ кости и отгорѣ написано: „еди-кои-си побѣдиха“. Кога побѣждавате вие? Да побѣди може човѣкъ само тогава, когато знае да владѣе своя умъ, своето сърце и своята воля. Това е велика побѣда въ живота! Не мислете, че въ свѣта нѣма и други сили, които може да употрѣбимъ за своето въздигане. Има. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, ако ни попитатъ, може ли свѣтътъ да се оправи, ще кажемъ: не може да се оправи. Ако идете по-надолу и попитате по-низшитѣ животни, може ли да ви отговорятъ? Ще си подигнатъ раменѣтѣ. Защо? Туй е невъзможно за животнитѣ. И, слѣдователно, много културни животни не могатъ да направятъ единъ желѣзенъ пѫть или една кѫща, но единъ поетъ, професоръ, единъ съврѣмененъ медикъ могатъ да построятъ такъва кѫща. Животнитѣ и да искатъ, не могатъ, казватъ: „туй нѣщо е невъзможно за насъ“. Но невъзможното за животнитѣ е възможно за хората. Слѣдователно, има нѣща, които сѫ невъзможни за насъ, а сѫ възможни за други сѫщества, които седятъ една степенъ по-високо отъ насъ. Пакъ сѫ човѣшки сѫщества. Има и други хора, които вие не виждате. Материални хора сѫ. И по нѣкой пѫть българитѣ казватъ: „отъ тия голѣмитѣ хора се урочасва“. Ама че на нѣкого отъ тѣхъ може да му се е схваналъ гръбнака, което показва, че, при извѣстни условия, този голѣмиятъ човѣкъ го е натисналъ малко. Урокитѣ сѫ именно тия натискания отъ по-горнитѣ хора отъ насъ. Като имашъ такъвъ човѣкъ, ти трѣбва да го държишъ да не си отива. Ами ако нѣкоя муха кацне горѣ на главата ми, и азъ ѝ кажа: „не ме безпокой“, единъ пѫть, два пѫти, три пѫти и послѣ я натисна съ крака, та като се върне при мухитѣ, ще каже: нѣкакъвъ елементъ ме притисна. Не, не, притисна я единъ разуменъ човѣкъ, който е хиляди пѫти по-горѣ отъ нея, нищо друго. Не е добрѣ да безпокоимъ главата на нѣкой уменъ човѣкъ. 

      Христосъ казва: „азъ дойдохъ на свѣта, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, който ме е проводилъ“. Е, какъ тълкуваме ние работитѣ въ свѣта? Азъ ще ви дамъ единъ малъкъ анекдотъ. Докторъ Мерилъ, единъ знаменитъ докторъ, младъ и красивъ, високо интелигентенъ и благороденъ момъкъ, оженва се за една хубава мома, графиня, отъ високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той билъ много хубавъ, и като лѣкарь, приемалъ болни. Хубави дами съ пръстени, съ капели, сѫ идвали, а тя казвала: „хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идатъ, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той въ стаята си, въ кабинета си ще я приеме. Жена му слуша. Седи първата дама, казва: „г-нъ докторе, имамъ разстройство на сърцето..“. А жена му: „зная, зная, и моето сърце едно врѣме трепереше“. — „Нѣщо ме стѣга въ гърдитѣ…“ „Да, зная, зная, стѣга те въ гърдитѣ…“ тя тълкува, че и нея стѣгало едно врѣме така. Послѣ казва: „и главата ме боли“ — „И менъ едно врѣме ме болѣше“. Едната разправя за болестьта си, а другата седи въ стаята и философствува, тя не вѣрва: „знаемъ тази болесть, все искашъ да те попипа докторътъ, нѣмашъ никаква болесть“. И слѣдъ 10 години клиентелата на докторъ Мерилъ съвсѣмъ намалѣла. Кабинетътъ му съвсѣмъ запустѣлъ. И ние, въ съврѣменния ни животъ, така постѫпваме. Каквато и благородна черта да прояви нѣкой, той казва: „знаемъ ги ние тия, виждали сме ги“. И въ цѣлия Балкански полуостровъ нѣма по-нещастенъ народъ отъ българския. Той мяза на жената на доктора Мерилъ, красивъ е, отличенъ е, но неговата ревнивость и щестлавие сѫ голѣми. У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинътъ си туря ухото на всѣкѫдѣ да подслушва, какво се говори. Но дойде ли нѣкѫдѣ да философствува, да знае, то не му трѣбва, а поприказвайте му за магия, за нѣща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българскитѣ учени хора и музикантитѣ все сѫ такива. Единъ музикантъ ми се оплакваше: „ние сме толкова много въ София, но не можемъ да се срѣщнемъ“. Всички музиканти се критикуватъ. И българитѣ сега се намиратъ при най-добритѣ условия на своето развитие. Двама музиканти не могатъ да се срѣщнатъ и да свирятъ. Този не свири хубаво, онзи хубаво — това е една лоша черта, това е неразбиране на живота. Лошевината знаете ли кѫдѣ седи? — въ погрѣшнитѣ разбирания. Ако този български музикантъ бѣше повѣрвалъ, че той е единъ грѣшникъ, единъ великъ, голѣмъ грѣшникъ, който иска да учи и като учи музика, го очаква единъ великъ животъ, той друго-яче щѣше живѣе, и всѣкѫдѣ можеше да прояви своята дарба. Но той, щомъ свърши музикалното училище, иска да свири за пари, свещеникъ да стане за пари, навсѣкѫдѣ само за пари. Не казвамъ, че само българитѣ сѫ прости. Всички народи въ съврѣменния културенъ свѣтъ сѫ хора само за пари. Има само единъ народъ, съ който ние си мязаме, тѣ сѫ американцитѣ. Тѣ казватъ тъй: всесилниятъ доларъ. И Славейковъ е казалъ тъй: „парице, парице, всесилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе на края“. Простиятъ за мотика, направили сѫ го владика. Българитѣ си мязатъ съ американцитѣ. Тѣ казватъ, че съ парата всичко може. Азъ казвамъ: не, не, владика съ пари може да станешъ, но съ пари братъ не може да станешъ! И дѣто казва той: „и простиятъ съ тебе въ рая отива“, да, въ земния рай може, но въ небесния рай — никога!

       Христосъ казва: „азъ дойдохъ не своята воля да сторя, но да изявя разумната воля“. Въ днешния вѣкъ всички казватъ: „християнинъ мога да бѫда, ще изпълня волята на онзи, който ме е пратилъ“. А тази воля е воля любовна!

      Сега, по нѣкой пѫть, азъ искамъ да бѫда много ясенъ, откровенъ, чистосърдеченъ, прямъ. Нѣкой пѫть никакъ не мисля за послѣдствията. Всички трѣбва да се научимъ на този великъ законъ на любовьта. И понеже вие остарявате, азъ ви казвамъ: правиятъ пѫть, по който можете да направите живота си щастливъ, е този. Недоволенъ си, това е липса на нѣкакъвъ елементъ въ тебе. Гладътъ на какво е липса? Гладътъ е липса на храна. Гладътъ подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липса на нѣкакви чувства. Лошата мисъль — липса пакъ на благородна мисъль. Ние казваме: отъ кѫдѣ сѫ тия лоши мисли? Тия лоши мисли не питай отъ кѫдѣ сѫ, а въ даденъ моментъ, може ли тази празнина да я изпълнишъ, тъй както гладътъ съ храната, жаждата съ водата, твоето недоволство съ доволство? Може ли да го задържишъ? Може. Ако ти си недоволенъ, намѣри нѣкое бѣдно сѫщество да го обичашъ. И сега азъ ще ви прѣдставя, че въ свѣта има два вида Любовь. И въ двата си вида тя е благородна. Ето какъ ще я прѣдставя въ двѣ фигури.

       Прѣдставете си двама благородни момци, възпитани отъ родителитѣ си, които трѣбва да проявятъ чувството на Любовь. Единиятъ момъкъ намира една 80 годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я въ кѫщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре. Другиятъ момъкъ намѣрилъ едно бѣдно момиче, хубаво, красиво, той го завежда въ кѫщи, и той го храни, облича. Питамъ, коя отъ тия два вида любовь е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вториятъ момъкъ ще има изкушение. Но ето какво се случва: тази бѣдната мома се влюбва въ другиго, и той остава недоволенъ. Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първиятъ момъкъ останалъ доволенъ морално, вториятъ казва: не си струва човѣкъ да отхранва млади моми: тѣ сѫ неблагодарни сѫщества. Поне тази мисъль ще му мине. 

      И тъй, великиятъ законъ е: да се яви въ насъ онази безкористна любовь. И двата вида любовь сѫ хубави. И сега всички ние трѣбва да се стремимъ къмъ този законъ. Азъ виждамъ хората, всѣки день ги наблюдавамъ. Правилъ съмъ опити, не единъ опитъ, два, три, четири, хиляди опити съмъ правилъ. Отъ 20 години насамъ провѣрявамъ дали ще има изключение. Вземете вие двѣ малки момиченца, ако еднакво имъ давате ябълки, еднакво се отнасяте къмъ тѣхъ и двѣтѣ се поправятъ, щомъ виждатъ, че ти си справедливъ, и тѣ слѣдятъ какъ ще постѫпишъ, дрешкитѣ имъ сѫ еднакви. Като имъ давашъ храната, тѣ иматъ вѣра въ тебе, но направишъ ли едно малко отклонение, покажешъ даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измѣни лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознѣе. Срѣщне го нѣкой и го пита: „какво ти липсва, момиченце“? Казвамъ, ябълката е била по-малка, дрехитѣ не сѫ тъй хубави, яденето е по-малко. Туй сѫ психически причини. Туй може да е привидно. Измѣнете тогава условията и приложете обратниятъ законъ. Обърнете вниманието си къмъ туй момиченце, другото ще почне да погрознява. И вашитѣ лица сѫ погрознѣли отъ този законъ. Остарѣли сте по този законъ. И нѣкои казватъ: „сега ти като проповѣдвашъ, не искашъ ли да оставишъ това име всрѣдъ този народъ“? Не. То ще бѫде най голѣмото нещастие. То ще бѫде младата мома. Азъ бихъ желалъ да оставя само спомена за старата баба, отколкото за една млада мома. И на българитѣ искамъ да оставя любовьта къмъ старата баба на 80 години. То е философия. Безкористие трѣбва да има. Ако приемете любовьта и живѣете въ името на тая Любовь, то е Божието име, великото име, което трѣбва да остане. Ако вие приемете любовьта, страдания нѣма да има. Този свѣтъ страда все отъ имена. Доста имена има. Сега казвамъ: за моето име нѣма мѣсто въ свѣта. Защо нѣма? Всичкитѣ имена, които трѣбваше да се напишатъ на този свѣтъ, сѫ написани, и за моето име нѣма мѣсто, азъ го задържамъ за другия свѣтъ. Като се върна на небето, тамъ ще напишатъ моето име. То ще бѫде името на любовьта! Разбирате ли? Питатъ ме нѣкой: „ще ли тѣ срѣщнемъ“? — Никѫдѣ нѣма да ме срѣщнете! „Нѣма ли да те видимъ“? — Никѫдѣ нѣма да ме видите. „Тогава“? Азъ искамъ вие да срѣщнете Бога, който ви е далъ тази любовь: Той е тази Любовь. Не се заблуждавайте, ако вие сами себе си неможете да любите, ако си невѣренъ къмъ самаго себе си, ако вие не сте се научили себе си да любите, вие не мислите вашето добро. А понеже не мислите доброто на себе си, не можете да мислите доброто и на другитѣ хора. И първото, нѣщо: ние трѣбва да направимъ единъ опитъ съ себе си. Азъ не проповѣдвамъ: ти бѫди добъръ, а казвамъ: направи опитъ. Казвамъ: мога ли азъ да бѫда добъръ и при какви условия. А как, мога да бѫда добъръ? Опити: единъ, два, три и като науча това изкуство, ще кажа: братко, моитѣ опити излѣзоха сполучливи по този начинъ, и туй е добро. 

      И тъй, Христосъ е дошълъ на земята да стори волята на Тогози, който го е пратилъ. И вие казвате: „колко е блаженъ Христосъ, че го е пратилъ Господъ да изпълни неговата воля“, а вие сте нещастни, че васъ не е пратилъ. Но това е една квадратна лъжа! И васъ Господь е изпратилъ да извършите неговата воля, но вие като дойдохте, изпооженихте се, направихте си кѫщи и сте забравили защо сте дошли, и послѣ трѣбва да дойде Христосъ да ви намѣри. И казва нѣкой: „азъ ще направя като Христа“. Да, „като Христа“ въ туй отношение, че той не забравя, че не е двоуменъ като васъ. Единъ умъ има той, едно сърце има, което не забравя. Любовьта е, която не забравя при всичкитѣ условия на живота! Разбирате ли? И Христосъ иде да ни науми и да ни каже: „братя, толкова забавления сѫ достатъчни на земята, проливане на толкова кръвь, изпочупване на толкова глави, смазване на толкова сърца, смазване на толкова дробове, стига, върнете се сега; азъ дойдохъ да сторя не моята воля, и вие сте погрѣшили, че правите вашата воля; азъ дойдохъ да ви покажа, че трѣбва да правимъ волята, на кого?—На Оногова, който ни е пратилъ“. А сега казватъ: „повѣрвай въ Господа Исуса Христа и ти ще бѫдешъ спасенъ“. И въ какво ще повѣрвашъ? Ще повѣрвашъ, че ти си пратенъ отъ Бога на земята и да направишъ неговата воля. Ти ще кажешъ: „ще сторя Неговата воля, на Тогова, който ме е пратилъ, а не моята воля“. И ти ще бѫдешъ едно съ Христа. Духътъ Христовъ и нашиятъ Духъ сѫ едни и сѫщи духове по произхождение. Нашата душа и Христовата душа сѫ едни и сѫщи души, отъ едно и сѫщо произхождение. И когато ние кажемъ, може ли да бѫдемъ като Христа, ние поставяме въпросътъ на една не логическа почва. А като кажемъ, че Христосъ билъ отъ царско произхождение, а нѣкой е роденъ отъ проста селянка, то е все едно. Каква е разликата? Онази земледѣлска жена е много по-благородна понѣкога, седи много по-горѣ отъ тази царица. И обратното, благородството не е въ знанието на човѣка, а е вѫтрѣ въ съзнанието. Когато ти съзнаешъ, че си пратенъ отъ Бога да изпълнишъ неговата воля, когато ти си спомнишъ, че си благороденъ човѣкъ, ще разберешъ своето произхождение. А когато те питатъ: „кой е баща ти“! и вие отговорите — „не зная кой ми е баща“, значи, вие сте едно захвърлено дѣте. Ама вие напуснахте вашия домъ на небето, тръгнахте по земята, ядохте и пихте, и сега се чешете по главата и се чудите какъ сте дошли въ това положение. И всѣки, който не чувствува, не мисли, този му е краятъ. Младъ е, яде, пие, остарява. Когато искашъ да разрѣшишъ въпросътъ правилно, отвори очитѣ си, погледни нагорѣ, поеми дълбоко въздухъ и обърни се къмъ слънцето, за да те проникне тази свѣтлина навсѣкѫдѣ. Разширявай се, а не се свивай въ себе си, нагорѣ подигай ума си. И така всички ние трѣбва да бѫдемъ свѣжи. Ние сме пратени да изпълнимъ Волята, не само азъ, но и вие. Вие ще ми кажете: „можемъ ли да бѫдемъ като тебе“? Азъ питамъ: мога ли да бѫда като васъ? Мога. Щомъ като взема вашия умъ, и точно да мисля като васъ, да дѣйствувамъ като васъ, азъ ще стана като васъ; и щомъ вие носите моя умъ и вие ще станете като менъ. Но кога може? Сега азъ не съмъ се проявилъ още, азъ даже отъ себе си не съмъ проявилъ една 100-на часть. Азъ ви занимавамъ съ една философия, която е още едно прѣдисловие. Има нѣщо велико въ свѣта, има един живъ опитъ, единъ великъ живъ опитъ, който можъ да проникне не слѣдъ 100 години, а днесъ може да проникне. Нѣщата въ свѣта може да станатъ само по единъ начинъ! Като внесемъ този огънь на любовьта, всичко можемъ да направимъ, още днесъ всичко можемъ да направимъ. И тогава ще се приготвятъ условия за втория, третия и т. н. т. дни. И ще разберемъ, че въ живота има единъ вѫтрѣшенъ смисълъ. 

      Казвамъ: философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгорѣ, да изпълните волята на Онзи, който ви е пратилъ прѣди милиони години на земята. И, слѣдователно, за това е дошълъ Христосъ—да донесе закона на любовьта, и казва: само по закона на любовьта, вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любовь. И тамъ, дѣто е любовьта, тамъ е и Духътъ, туй, което движи силитѣ. А туй, въ индуската философия, го замѣстватъ съ думата прана. Праната въ всички нейни проявления е материя, която прониква въ всичко и вѣчно се движи. Има нѣколко имена: „прана“, „акаша“, това сѫ сили, които сѫ въ потенциално състояние. Нѣкои я наричатъ „татвасъ“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя въ свѣта. Туй сѫ пакъ отвлѣчени думи. Индуситѣ иматъ своя дума, тѣ трѣбва да измѣнятъ своята философия. И съврѣменнитѣ християнски философи трѣбва да почерпятъ опитность отъ източнитѣ и да почнатъ отъ тамъ, дѣто тѣ сѫ спрѣли. Не казвамъ, че онова което проповѣдватъ църквитѣ, е лъжливо, всичко, което е вѣрно въ православната църква, въ евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носятъ остенъ и юларъ. Ние имаме уважение къмъ всички хора, но на всѣки човѣкъ, който не говори истината, казваме: братко, туй, което говоришъ, не е вѣрно, азъ виждамъ твоето лице, очитѣ ти показватъ, че ти не говоришъ истината, не е искрено, свѣжо сърцето ти, ти нѣмашъ този божественъ пламъкъ, умътъ ти нѣма свѣтлина, той е потъмнѣлъ. Ще каже нѣкой: „ама отъ дѣ знаешъ това да говоришъ за менъ“? Тъй е, домътъ ви не е уреденъ, въ кѫщи има неразбиране, работата, дѣлата, нивитѣ, всичко, биете се, карате се, това не е любовь. А когато влѣзе любовьта въ единъ домъ, мѫжътъ ще отстѫпи, жената ще отстѫпи, синътъ ще отстѫпи, дъщерята ще отстѫпи, всѣки отстѫпва, не само отстѫпление, но всѣки дава и всѣки иска да покаже услуга. Ако ние нѣмаме туй разположение, да вършимъ тѣзи малки услуги, какъ ще вършимъ по – голѣми? Господь не иска голѣми работи отъ насъ, много малки работи иска. А ако азъ се спра, да свържа обущата на единъ старецъ, то е една благородна черта. Ако азъ се спра при нѣкоя стара баба, да ѝ дамъ една чашка водица, това е велико дѣло, то струва много повече отъ нѣколко милиони лева, дадени за бѣднитѣ. То струва повече прѣдъ Бога на любовьта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самиятъ азъ влагамъ сили отъ себе си, а не когато баща ми е оставилъ 10 мил. и съ тѣхъ правя добрини. Това не е никакво добро. Азъ разбирамъ добро — да дойда на лозето ти съ мотиката, да покопая единъ часъ. Единъ часъ да ти жъна или да ти шътамъ — това е добро. Ти си бѣденъ човѣкъ, единъ часъ да дойда въ кѫщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но отъ готовото да дамъ, то не е добро. Никакво добро не си направилъ. Не се лъжете, не се самоизмамвайте. Старото учение почива на една лъжлива философия. А въ новото учение всѣко дѣйствие, всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко проявление на нашия духъ трѣбва да излиза отъ дълбочината на нашата душа, отъ дълбочината на нашето сърце. Отъ всѣкиго да приемете туй благословение.

       Сега има едно заблуждение въ свѣта. Ние въ петъкъ направихме единъ малъкъ опитъ. Казвамъ на моитѣ ученици, ще направимъ единъ опитъ, ще идемъ на екскурзия и тѣ мислятъ, че „ние като тръгнемъ съ Учителя, врѣмето му се подчинява“, и казватъ: „врѣмето ще бѫде много хубаво“. Азъ имъ казвамъ: слушайте, не се заблуждавайте, ще турите дебели фанели, палта, хубави обуща, и имъ казвамъ, какво ще бѫде врѣмето. Чудятъ се. Послѣ ще разберете, въ бури, въ дъждъ, кой може да прави разходка.

       Тъй трѣбва да ги правимъ, и тогава трѣбва да започнемъ въ най-лоши условия и да ги побѣдимъ. А като дойде доброто, ще повикаме и млади и стари, а въ буритѣ най-силнитѣ трѣбва да дойдатъ. За примѣръ, тѣ сѫ малки опити. А ние искаме всички да започнемъ съ цѣлия свѣтъ. Не, не, вие тръгнете въ този пѫть на Божествената Любовь и ще разберете, че въ сѫщность зло нѣма въ свѣта, то е само привидно. Но всичко въ свѣта си има своятъ добъръ смисълъ, всичко е отлично въ този свѣтъ. И това, дѣто казваме, че вѣтърътъ е лошъ, че студътъ, че врѣмето е лошо. Не, не, студътъ си е на мѣсто, той е отличенъ, вѣтърътъ е на мѣсто. Болеститѣ сѫ отлични. Тѣ сѫ едно отлично състояние. Ще кажете: какъ? — За болеститѣ нѣкой пѫть давамъ 100 хиляди лева. Нѣкой е намислилъ да убие нѣкого, хваща го нѣкоя треска или епидемическа болесть, наоколо казватъ: „горкия човѣкъ“. Но тия микроби сѫ донесли едно благословение. Тѣ казватъ: „братко, ти имашъ много енергия въ запасъ, чакай, дѣто ще убивашъ другитѣ, ние да почерпимъ малко“. Казвате: „какво ли е направилъ“? Болестьта го е спасила отъ едно лошо състояние. И тъй, болеститѣ сѫществуватъ като една спирачка. И като се научатъ хората да живѣятъ правилно, по закона на Любовьта, нѣма да има никакви болести, бѣднотия и сиромашия нѣма да има. И казва Христосъ: „азъ дойдохъ да сторя не своята воля, но волята на Оногози, който Ме е пратилъ“. Каква е тази воля? Тя е воля на любовьта. 

      И тъй, когато волята на любовьта дойде, ти пакъ ще опиташъ неприятности, но тия неприятности ще ги прѣвръщашъ, както скулпторътъ прѣвръща кальта: ще я вземешъ и отъ нея ще направишъ най-хубавитѣ грънци или като онзи градинарь ще направишъ най-хубава градина. Като дойде разума, най-лошитѣ условия въ свѣта ще ги подобримъ. А сега ние търсимъ нѣкой да уреди свѣта. Момата трѣбва да бѫде учена, момъкътъ трѣбва да бѫде ученъ, богатъ. Не, не, въ бѫдеще момъкътъ трѣбва да търси най-бѣдната мома, и момата да търси най-бѣдния момъкъ; послѣ, момъкътъ да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момъкъ. Ами, слушайте да ви кажа, защо сегашнитѣ хора сѫ много глупави. Когато нѣкой извърши нѣкое прѣстѫпление, докторитѣ казватъ: да се прѣстори на умопобърканъ, за да се освободи отъ затвора. Не такъва глупость, а безъ да си извършилъ прѣстѫпление, да бѫдешъ глупавъ. Тъй да ме разбирате. По закона на любовьта, ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнемъ тази велика работа, да повдигаме нашитѣ братя. И цѣлиятъ свѣтъ може да се повдигне чрѣзъ закона на любовьта. Може да дойде нѣкоя критика, но този камъкъ, тази мисъль хвани я и я подчини, направи нѣщо хубаво. Азъ критикувамъ нѣкого, че не постѫпва добрѣ. Бѣдниятъ казва: „гледамъ онзи богатъ, защо не ми даде пари“? Защо да го критикувамъ и азъ? Азъ мога да му дамъ пари и ще кажа: той не е длъженъ да даде на този бѣденъ пари, а азъ съмъ длъженъ, то е моя работа, нѣма какво да го сѫдя. Ще взема този човѣкъ, да го заведа дома. Длъжностьта е моя. Тамъ, дѣто се пробужда нашето съзнание, ние сме длъжни да вършимъ волята Божия. Нѣкой казва: „азъ ли ще оправя свѣта“? Ти не си пратенъ да оправяшъ свѣта, но да изпълнишъ волята Божия. А волята е: този човѣкъ ще го вземешъ въ дома си и ще му говоришъ научно. Ти ще кажешъ: „братко, не се заблуждавай въ хората. Богъ е любовь. Добрѣ дошелъ въ моя домъ. Господь ме е пратилъ да ти покажа, че той е любовь“. А сега ще ти кажатъ: „повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и той ще уреди твоитѣ работи“. Идете въ нѣкоя кѫща, тамъ се каратъ, вие казвате: „повѣрвай въ Господа Исуса…“ Не, не, вие ще внесете вашата любовь. На тѣхъ имъ липсва нѣщо. Какво имъ липсва? Биятъ се двама. Мѫжътъ е внесълъ малко въ кѫщи, жената да каже: „нищо, Господь ще промисли“. Донася хлѣбъ, лучецъ, рѣпички, ябълки, да каже: „елате, братя, Господь е любовь“, и всички се усмихнатъ отъ любовь, че Господь е дошълъ, и тѣ повѣрватъ въ Христа. Слѣдъ това тя каже: „хайде да попѣемъ“. А сега ще кажатъ: „да колѣничимъ, да се помолимъ“. Но гладни хора не се молятъ, и българитѣ казватъ: „гладна мечка хоро не играе“. И много сѫ прави. А насъ искатъ да ни накаратъ хоро да играемъ. Та молбата е едно състояние на благодарность, тя е любовь, и заради тази любовь ще играя. Като се нахранимъ, ще играемъ. И азъ удобрявамъ тия хора на любовьта: като се нахранятъ, играятъ. 

      И бихъ желалъ всички така да играете. Слѣдъ като се наядете, да си потропате, а сега ако видятъ, ще кажатъ: „пощурѣли, стари хора, всички да играятъ, въ тия врѣмена почнали да играятъ, не ги е срамъ, стари хора на 45 год., пъкъ и дѣцата, не бива да играете“. Щомъ сте гладни, ще бѫдете замислени като философи и ще кажете: „голѣмо е това нещастие, което Господь ни е изпратилъ“.

      „Азъ дойдохъ не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, който ме е изпратилъ“. Кой „Онзи“? Нашиятъ Баща, който е любовь. И той ни призовава на тоя любовенъ актъ. Ние можемъ да разберемъ, че всинца сме изпратени за работа. И врѣме е да извършимъ тази велика работа, едни по-рано, други по-късно.

      *

      Бесѣда, държанана 9. IV. 1922 год.

      въ гр. София.

    11
    12
    13
    14
    15
    16
    17
    • Сутрешен молитвен наряд с групата на Мария Майсторова
      06:00 -08:00
      17.04.2022

      СУТРЕШЕН МОЛИТВЕН НАРЯД ЗА 17 АПРИЛ – ОНЛАЙН

       

       

      ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ

       

      2 септември 1917г., Варна

      Ваш Господ Иисус Христос, Син Божий


      Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата и душите им със Своята обилна Любов.

      Дръжте Истината, изложена в Неговото Живо Слово, което е Христос, и както знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението – опитност, а опитността – надежда. А надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго нам Духа Святаго.

      Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия път Христов – пътя на Божествената Лю­бов, пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възкресението във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие.

      Придобийте Божественото знание и го съхраня­вайте в сърцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърце. Целомъдрени във всичката пълнота!

       

      Мир на всички ви от Господа!

       

       Ваш верен:

       

       

      Обични братя и сестри,

       

      Ще споделя с вас една звездна истина. От космична гледна точка Великден тази година е днес, защото Разпети петък по времето на Христос е бил по време на Пълнолуние, което даже е било съпроводено и от Лунно затъмнение.

      А Първото Пълнолуние, изчислено с метода на древните астролози е точно днес –  17.04.2022 година.

       

      ХРИСТОС ПРИТЕЖАВА КЛЮЧОВЕТЕ ЗА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА И ЛИЧНО УПРАВЛЯВА СЪДБАТА НА ВСЕКИ ЧОВЕК ПО ЗЕМЯТА ЧРЕЗ ПРОЦЕСИТЕ В ЦЯЛАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА И ХРИСТОВИТЕ АНГЕЛСКИ ЙЕРАРХИИ!

       

             Нека да започнем празничния ни наряд с песента “Бог е Любов” и със следните молитви:

       

      1. Добрата молитва
      2. Присъствието на Духа ми да те осени

       

      ПРИСЪСТВИЕТО НА ДУХА МИ ДА ТЕ ОСЕНИ

       

             Навреме ще те посетя, за да те благословя. Не съм ли Аз мерило, свят път, Истина, разбиране, разумение, Мъдрост, Правда, милост, любов, вяра, надежда и благост. Защото Истината ми е съ­щинска Добродетел. Любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във век. Моят Мир сега да почине с теб и присъствието на Духа ми да те осени.

              Приеми моето благословение. Аз съм Бог Господ, Саваот, Йехова, Елохим. Бог неизменяем, вечни, който съм от века и до века, един, който Съм и който творя според благоразполо­жението на Духа Си. Аз Съм твоя Дух, който те просвещава, умъдрява, който те учи в знание и мъдрост, който съзиждам своето Царство, кой­то те утешава и подкрепя, който говори всякога с теб. Окото ми е будно. Ръката ми е готова да помага. Благослови сега Господа със сърцето си и го освети. В това се весели – да го любиш, да му служиш от душа и сърце.

       

      Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега до века. Да се възвеличи името Ти!

       

      Амин!

       

       

      Лозинка за проникване на Божието милосърдие



      Господи, да дойде Твоето милосърдие върху нас, защото си казал, че Ти си благ, милосърден и благоутробен. И да бъдем ние подобни на Тебе, Господи, така че аз и всички да познаем, че Ти си Многомилостивият и Благоутробният Господ, Който спасяваш всички.
      Ако в душите ни не проникне Божието милосърдие, ние не ще имаме милосърдие, няма да имаме лекота и не ще можем да учим и работим!
      .

       

      МОЛИТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БОЛНИ

       

      Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч. преди обяд, като се произнася и личното име на болния.

       

      Всеприсъствуващи Всеблаги Боже, в името на Господа, Който е говорил с раба Ти, да дойде ТВоето изцеление чрез нас – Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, Който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото. Обърни източника на сърцето за добро и силите на тялото – за работа полезна. Нека тази наша сестра Ренка,  която страда, да приеме Твоята милост, за да можем ние всички да се радваме в проявлението на Твоята Любов, Благост и Сила.

       Амин!.

       

      И формулата:

       

      ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ НА ИЗОБИЛНАТА СИЛА!

      ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ  НА ИЗОБИЛНАТА ВЯРА!

      ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ НА ИЗОБИЛНАТА ЛЮБОВ!

      /Повтаря се три пъти /

       

      А от Завета на цветните лъчи на Светлината нека да произнесем Аметистовите лъчи.

            

       

             Мили приятели, ще продължим с прочита на беседата “Не бъди неверен, а верен” и ще завършим наряда с Господнята молитва.     

       

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

       

       

       

      Не бѫди невѣренъ, но вѣренъ!

       

      Послѣ казва на Тома:„…Дай си тука пръста и вижъ рѫцѣтѣ ми:и дай рѫката си и тури въ ребрата ми;и не бѫди невѣренъ. но вѣренъ.“[*])

       

      Съврѣменнитѣ културни хора запитватъ: „какъвъ е смисълътъ или каква е цѣльта на живота?“ Този въпросъ е зададенъ не само отъ съврѣменната култура, не само отъ съврѣменнитѣ философи, не само отъ съврѣменнитѣ религиозни хора, но и всѣки човѣкъ си го задава и всѣки по своему си дава единъ отговоръ, добъръ или лошъ. Гладниятъ, когато се приближава при трапезата, какво запитва? Запитва какво има за ядене, хлѣбъ или нѣщо друго сготвено, добрѣ сготвено ли ще бѫде или да ли тази храна ще бѫде приятна? Туй е важното за него. Неговата философия не отива по-далечъ. Когато нѣкой отива на концертъ, иска да знае, какви парчета ще бѫдатъ изпълнени, дали хубаво ще бѫдатъ изпълнени и да- ли нему ще допаднатъ на сърцето. Когато нѣкой свещеникъ отива на църква, иска да знае какъ ще изпълни своята работа и дали богомолцитѣ ще бѫдатъ доволни, дали ще го слушатъ тоя день, защото туй служене е само една часть отъ цѣлата му служба. Когато ученикътъ отива на училище, той се запитва, дали ще може да се учи, дали ще може да свърши. Туй е въпросътъ.

       

       Сега, съврѣменниятъ християнски свѣтъ си задава въпросъ, задаватъ си въпросъ повечето отъ езичницитѣ, повечето отъ невѣрващитѣ и искатъ да покажатъ, че тѣ иматъ една философия, която почива на по-здрава основа, но резултатитѣ на вѣрващитѣ и невѣрващитѣ сѫ едни и сѫщи. И азъ ще ви го докажа, че сѫ едни и сѫщи. Единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога, но има закони отъ държавата, по тѣхъ постѫпва и дава пари съ лихва. Има другъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога и дава пакъ пари съ лихва. Но вѣрващиятъ ще каже: „азъ вѣрвамъ, но давамъ съ единъ грошъ по-долу“. Тъй че всичката негова доброта е въ единия грошъ. Невѣрващиятъ като го обидишъ и той ще те нахука най-добрѣ, а ако му ударишъ една плѣсница, той ще ви удари двѣ. Вѣрващиятъ ще ти удари една плѣсница и ще ти каже: „благодари, че не ти ударихъ двѣ“. Разликата е, че не ти ударилъ двѣ плѣсници, но „око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Ако дойдемъ да говоримъ за истината, свѣтскитѣ хора обичатъ малко да поизвъртватъ истината, религиознитѣ и тѣ я извъртватъ, а при това тѣ казватъ: „ние нѣмаме намѣрение да лъжемъ“. Да, вѣрвамъ, че нѣмате намѣрение да лъжете, но при това употрѣбявате тази лъжлива монета. Защо? — „Дадоха ни я, трѣбва да я прокараме“. Сега религиознитѣ хора сѫ напълнили джобоветѣ си съ фалшиви монети и казватъ: „дадоха ни ги, ще ги прокараме нѣкакъ“. И заставатъ сега хората, искатъ да намѣрятъ истината. Истината по този начинъ не може да се намѣри. За да можемъ да намѣримъ истината, трѣбва да знаемъ най-първо какви качества тя ще ни придаде, какви качества ще вземемъ отъ нея и какво ще ѝ прѣдадемъ. Когато приемаме истината, има една обмѣна между насъ и истината. Когато приемемъ любовьта, пакъ има обмѣна. Когато намѣримъ Бога, пакъ има обмѣна.

       

       Сега, има една сѫществена философия, едно вѫтрѣшно разграничение, което всѣки вѣрващъ трѣбва да прави: идеалното, неизмѣнното, постоянното трѣбва всѣкога да бѫде далечъ отъ насъ, ние да не може да го достигаме нито съ своитѣ рѫцѣ, нито съ своя умъ, защото всѣко нѣщо, което ние пипаме съ рѫцѣ, разваляме го. Бѫдете увѣрени, че всѣко нѣщо, което ние можемъ да докоснемъ съ нашия умъ, и то се разваля. Материалнитѣ работи съ ума не се развалятъ, а съ рѫцѣ се развалятъ, но има други форми, които се развалятъ отъ ума. Ако вие се грѣете на слънцето, нѣма никаква опасность, слънцето досега никому зло не е направило. Но ако имате свѣтлината на Слънцето, концентрирана въ една свѣщь, съ тази свѣщь може да направите хиляди злини. Съ тази свѣщь може да прочетете една хубава книга, но може и да запалите цѣлъ градъ, 100 плѣвни и хиляди кѫщи. Та нѣкои казватъ: „да имамъ свѣтлината на слънцето“. На кое слънце? Което запалва ли? И то какъ? Отдалечъ или отблизо? И споредъ мене, всѣки, който носи свѣщь, който носи свѣтлината на слънцето отблизо, той е опасенъ човѣкъ. Това е мое заключение, това сѫ мои умозрѣния, обосновани на единъ вѫтрѣшень великъ законъ. Азъ не казвамъ да ги приемете. Тъй е въ живота. Съ свѣщьта може да запалите една плѣвня, но съ слънцето не можете да запалите никаква плѣвня. 

       

      И тъй: ако въ нашитѣ умове прѣобладава божествената свѣтлина, съ тази свѣтлина не можемъ да направимъ никому зло. Но ако въ нашия умъ тази свѣтлина е концентрирана и прѣминала отъ другъ нѣкой човѣкъ въ насъ, тази свѣтлина е опасна. Тази свѣтлина е безопасна, докато не е минала прѣзъ насъ. Затуй трѣбва да бѫдемъ внимателни. И ако туришъ свѣщьта на пода и ти четешъ и заспишъ, а подътъ е направенъ отъ дъски, тя може и тебе да изгори. Като казвамъ, че човѣшкиятъ умъ може да изгори всичко, азъ подразбирамъ, че неговиятъ подъ е направенъ отъ дъски, паднала е свѣщьта, запалила цѣлата кѫща и тя изгорѣла. Да се спремъ на 27-я стихъ отъ прочетената глава: „дай си тука пръста и вижъ рѫцѣтѣ ми; и дай рѫката си и тури въ ребрата ми; и не бѫди невѣренъ, но вѣренъ“. Значи, човѣкъ, който иска да изпита нѣщо, трѣбва да има воля. „Дай си пръста!“ Рѫката е изразъ на човѣшката воля. Тази воля трѣбва да бѫде добрѣ оформена и всички пръсти трѣбва да бѫдатъ подчинени на нея. Защото ако твоятъ пръстъ не би се подчинявалъ на твоята воля, какъ би си турилъ рѫката, какъ би си турилъ пръста? И тогава какъ ще изпиташъ нѣщата? 

       

      Сега,съврѣменниятъ свѣтъ проповѣдва спокойствие и миръ, никакво движение, т. е ние сме се устремили къмъ единъ животъ на едно вѣчно спокойствие, и вслѣдствие на това въ нашия мозъкъ много органи сѫ атрофирани, останали сѫ въ бездѣйствие; много органи вѫтрѣ въ нашето тѣло сѫ останали сѫщо въ бездѣйствие, и вслѣдствие на това въ насъ се забѣлѣзва една анормалность. За примѣръ, ние не сме способни да изкажемъ една права мисъль. Искашъ да изкажешъ една права мисъль, но си казвашъ: „ще ми костува“ и се спирашъ, послѣ, като започнешъ да я изказвашъ, помислювашъ: „да прочета еди кой си авторъ и ще разбера“. Този авторъ пъкъ те изпраща при другъ. Хванете единъ авторъ, послѣ другъ, трети, освѣтлятъ ви малко, но най-послѣ ви казватъ: „има нѣщо, което ние не знаемъ.“ А това нѣщо, което ние не знаемъ, това сме самитѣ ние. Ние себе си не познаваме. Тогава ние мязаме на онѣзи двама българи отъ старо врѣме, за които говори една поговорка, че тръгнали тия двама млади за война. Въ римско врѣме било това. Тѣ били млади, но слѣдъ като отсѫтствували дълго врѣме, около 40 години, израстнали имъ дълги бради и мустаци. Като се видѣли единъ день въ огледалото, не се познали и се запитали: „дали сме ние? Ще провѣримъ този фактъ, ще отидемъ при нашитѣ жени.“ Отишли при женитѣ си и ги запитали: „вашитѣ мѫже имаха ли бради?“ Не, нашитѣ мѫже бѣха млади, безъ бради и мустаци. „Тогава не сме ние“. Сега нѣкой се върне, дойде съ мустаци и брада и казва: „я ми кажи дѣ съмъ билъ!“ Казвамъ: въ римскитѣ легиони, да воювашъ. Обръсни мустацитѣ си и хвърли брадата! Но все пакъ има нѣщо, което се е измѣнило, рѫцѣтѣ огрубѣли, лицето не е тъй гладко и тогава женитѣ казватъ: „това не сѫ нашитѣ мѫже, нашитѣ мѫже бѣха млади, а тия сѫ стари“. Тогава какъ ще познаемъ истината? 

       

      Христосъ казва: „дай си пръста тукъ!“ То е външната страна. „Положи го!“—Дѣ? — „Вижъ рѫцѣтѣ ми! Рѫцѣтѣ ми вижъ най-първо!“ 

       

      Сега, съврѣменнитѣ хора, като се срѣщнемъ, казваме: „дай си рѫката тукъ!“ Питаме се: „какъ сѫ баща ти, майка ти.“ Слѣдъ като се рѫкуваме, казваме си името, и като си туримъ пръста въ тази рана, на нищо не обръщаме внимание и пакъ не се познаваме. Ние не обръщаме внимание, запримѣръ, като хванешъ рѫката на нѣкой човѣкъ да се рѫкувашъ, каква е тя. „Ама рѫкуването е обичай“, казвате. Ти като хванешъ този човѣкъ, ще видишъ неговата рѫка мека ли е или е корава, топла или студена, влажна или суха. Това сѫ отличителни качества на човѣка. А ти, слѣдъ като се рѫкувашъ съ нѣкого, питатъ те: „каква му бѣше рѫката?“ Не зная, рѫкувахъ се съ него. Слѣдъ туй не можешъ да го познаешъ. Ти ще вложишъ рѫката си въ тази рана за да го познаешъ. Попитай го: „кой си ти?“ — Азъ съмъ този. Кой? — „който бѣхъ горѣ на кръста“. — „А отъ тази дупка има малко кръвчица“. Въ тази дупка азъ влагамъ закона, че като близнешъ кръвчицата на човѣка, тя дава сила. Нали? Нали е казалъ Христосъ на едно мѣсто въ Писанието: „ако не пиете кръвьта ми и не ядете плътьта ми, нѣма да имате животъ вѣченъ“. Ако днесъ би дошълъ Христосъ и би изказалъ тѣзи думи, биха го затворили и нашитѣ психиатри кой знае какъ биха се изразили за нашето ново гледище. А когато лѣкаритѣ чрѣзъ своитѣ помпи изкарватъ кръвьта на хората навънка, затова и не се мисли.

       

      „Дай рѫката си тукъ и тури я въ ребрата ми, и не бѫди невѣренъ, но вѣренъ“. Значи, тури рѫката си при сърцето ми. 

       

      Важнитѣ думи тукъ сѫ: „невѣренъ и вѣренъ”. Има два вида невѣрие или безвѣрие, има и два вида вѣра. Може да вѣрвашъ въ доброто и да не вѣрвашъ въ злото, а може да вѣрвашъ въ злото и да не вѣрвашъ въ доброто. И слѣдователно, ако те убѣждавамъ сега да не вѣрвашъ въ злото, тогава невѣрието е положително; ако нѣкой сега те убѣждава да не вѣрвашъ въ доброто, да имашъ невѣрие къмъ доброто, а вѣра въ злото, тази вѣра е отрицателна. Слѣдователно, нѣкои казватъ да вѣрвашъ и да не вѣрвашъ. Зависи: нѣкой пѫть невѣрието е полезно, а нѣкой пѫтъ вѣрата е врѣдна; нѣкой пѫть вѣрата е полезна, а невѣрието — врѣдно. Това сѫ пакъ мои заключения, това сѫ аргументации. Азъ не правя разлика между вѣра и невѣрие. За мене важи частицата „не“. Тя е единъ елементъ, който носи въ себе си киселина. Слѣдователно, отъ невѣрието като извадишъ киселината („не“), всички други елементи сѫ на мѣстото си. Като извадишъ отъ невѣрието „не“ – то, то остава безопасно, а като туришъ „не“ – то, то става опасно. И ние винаги казваме: „не, да“. Защо като казваме „не“, не разбираме „да“, и защо като казваме „да“, не разбираме „не“? — Защото вибрациитѣ на „не-то“ означаватъ чисто отрицателни качества. Думата „не“ означава двѣ противоположни величини, двѣ противоположни истини, на които трѣбва едно мѣсто, или трѣбва единъ умъ, за да минешъ отъ едно състояние въ друго и да примиришъ тѣзи двѣ противорѣчиви истини, които нѣматъ допирни точки. „Не“ означава два брѣга, между които тече вода, и слѣдователно, онзи, който не знае да плува, той всѣкога ще се удави въ тази рѣка, затова трѣбва да има мостъ. Онѣзи, които се занимаватъ съ отрицателни мисли, трѣбва да бѫдатъ здрави хора и да иматъ свѣтли умове. 

       

      Сега Христосъ казва:-„Не бѫди невѣренъ, но вѣренъ, слѣдъ като си направилъ опита“. Значи, трѣбва да направишъ опита. Азъ искамъ да направя едно разграничение въ днешната си бесѣда. Мнозина се спиратъ и казватъ: „това е едно заблуждение което се проповѣдва днесъ тамъ“. Заблуждение? Ако азъ посѣя на нивата моето жито по това „глупаво“ учение и то израстне и даде една педя класове съ стотина зърна всѣки класъ, а ако „по-хубавото“ ваше учение израстне единъ класъ съ голѣмина 5 с.м. и въ всѣки класъ има само по 20 зърна, питамъ тогава, отъ чисто икономическо гледище, кой е на правата страна? Но ще каже нѣкой: „тъй, нашиятъ житенъ класъ дава 20 зрънца, но тѣ сѫ пълни, хубави, а вашитѣ сѫ хилави“. Добрѣ, и на този опитъ съмъ съгласенъ. Ще направимъ хлѣбъ, и съ този хлѣбъ ще хранимъ болнитѣ хора, най-хилавитѣ хора, и ще видимъ съ кой хлѣбъ ще оздравѣятъ най-скоро хората. На опитъ ще подложимъ това. Ако тѣхниятъ хлѣбъ изцѣрява хората по-бързо, тѣ сѫ на правата страна, отъ това ще признаемъ правотата на учението имъ, но ако нашиятъ хлѣбъ изцѣрява болнитѣ по-скоро, ние сме на правата страна. Тъй седи въпросътъ. Ние ще провѣримъ това, а нѣма да се оставимъ на вѣрвания. Въ насъ нѣма вѣрвания. 

       

      Христосъ казва: „Тури сега пръста си въ ребрата ми и не бѫди невѣренъ, а вѣренъ“. Слѣдъ като си направилъ опитъ, бѫди вѣренъ и не поддържай вече своето невѣрие. Сега, отъ противоположния лагеръ ни казватъ: „вие вѣрвайте въ това, което светитѣ отци сѫ писали“. Ние ще повикаме светитѣ отци, ще туримъ пръста си въ ранитѣ имъ и тогава ще повѣрваме. Врѣме е вече всички свети отци и апостоли да дойдатъ въ този свѣтъ и да засвидѣтелствувать истината тъй, както Христосъ я засвидѣтелствувалъ. И всѣки отъ васъ, който се каже, че е християнинъ, нека дойде да тури пръста си и да засвидѣтелствува. Ако дойде нѣкой невѣрникъ Тома и ви запита: „вѣрвашъ ли въ Христа?“ Не, това е второстепененъ въпросъ. Той трѣбва да ви запита: „въ твоята душа живѣе ли Божествениятъ Духъ, и Божествената Любовь проявява ли се“? Какъ ще обяснишъ на този човѣкъ? Ще му кажешъ: „дай си тукъ пръста въ рѫцѣтѣ ми и въ ребрата ми, и ще познаешъ“!

       

       Има едно прѣдание, то е мое, не е провѣрено и за пръвъ пѫть ще го чуете сега. Ще кажете: „какво ли е туй прѣдание? Чудно трѣбва да е“! Много просто прѣдание. То е слѣдното: една чужденка, бѣдна жена, дълго врѣме търсила Христа, за да я излѣкува, но не могла да го намѣри. Когато приковавали Христа на кръста, тя чула това, отишла на мѣстото, дѣто ставало приковаването и започнала да плаче, че било късно и нѣма да може да я изцѣри. Като я видѣлъ, Христосъ помолилъ войницитѣ да освободятъ едната му рѫка, положилъ я на главата на жената и я изцѣрилъ като ѝ казалъ: „Иди и живѣй, споредъ вѣрата ти въ Любовьта“. 

       

      Сега, вие всичко правите, но туй не може да направите, нали? Че не можете да го направите всѣки день фактитѣ ще свидѣтелствуватъ противъ васъ. Вие сте неразположени, дълго врѣме сте го търсили, намѣрите го, но той ви казва: „не видишъ ли, че азъ съмъ прикованъ на кръста, дълго врѣме страдахъ“. Не, ще кажете на войницитѣ: „освободете ми едната рѫка!“ Ще кажешъ: „тури си пръста между ребрата ми, да познаешъ. че азъ съмъ тозъ“. Въ това има една велика философия. Когато започнете да разбирате живота тъй умно, само тогава съврѣменниятъ християнски свѣтъ ще се видоизмѣни, ще се видоизмѣнятъ и сърцата и умоветѣ на хората. Съ сегашнитѣ вѣрвания, съ сегашнитѣ начини не може. Азъ чета една брошура на евангелиститѣ, въ какво стои правотата на Христовото учение. Слѣдъ като прочетохъ брошурата, казвамъ: „всичко сѫ казали, но не и истината“. Не сѫ казали: „отковете ми рѫката да излѣкувамъ тази болна жена“. Тамъ се казва какъ сѫ гонили вѣрвашитѣ, какъ сѫ прѣслѣдвали църквата. Всичко туй разбирамъ. Ами кого не гонятъ въ този свѣтъ. 

       

      Сега ние нѣма какво да се хвалимъ, защото има свѣтски хора, които сѫ страдали повече отъ религиознитѣ. Колко души има въ затворитѣ! Тѣ страдатъ и азъ страдамъ. По какво можемъ да се отличимъ? По това ли, че ти си затворенъ заради Христа? Това е въпросъ, дали ти си затворенъ заради Христа. Може да се провѣри това. Ако ти, като си закованъ, помолишъ войницитѣ да ти освободятъ едната рѫка, за да излѣкувашъ жената, а послѣ пакъ туришъ рѫката си горѣ, да изтърпишъ до край твоитѣ мѫчения, ти си затворенъ заради Христа.

       

       Ние, съврѣменнитѣ хора, — турямъ и себе си съ васъ заедно, защото, ако кажа „вие“, ще кажете: „а, вие, а пъкъ ти?“ е, ние,— ние нѣмаме тази доблестъ въ себе си, искаме Господь да слѣзе при насъ. И евангелиститѣ пѣятъ една пѣсень: дохожда единъ ангелъ, взима една душа, пригърне я и я носи на рѫцѣтѣ си горѣ на небето. Но знаете ли каква е тази душа, която ангелътъ носи горѣ на небето? Тя е една страждуща душа, която е измила своитѣ грѣхове чрѣзъ страдания. Само нея, само чисти души носи ангелътъ. А онѣзи души, които сѫ грѣшни и не сѫ измити, стоятъ още съ хиляди вѣкове като червеи въ земята. Ангелътъ дойде и имъ казва: „не си чистъ, не мога да те взема още на небето.“ — „Ахъ, да има единъ ангелъ да ме пригърне!“ Да, но и ти трѣбва да имашъ чистота. И ти трѣбва да имашъ рѫцѣ да пригърнешъ този ангелъ. Ангелитѣ сѫ опитали нашето изкуство. Знаете ли въ какво положение се намираме? Въ положението на единъ змиеукротитель, който често правилъ опити съ една отъ своитѣ змии — боа. Каралъ я често да се завива около него, и когато ѝ заповѣдаль, да се развие. Единъ день тя се обвила около него и той започналъ да ѝ заповѣдва да се развие, но тя не го послушала, стиснала го добрѣ, и всичкитѣ му кости станали на парченца. Та често и ние, въ името на любовьта, строшаваме много кости. Азъ съмъ опиталъ хората, зная ги сега, и като ги срѣщна, зная ги отъ кой чешитъ сѫ. За нищо не мога да се излъжа. Опиталъ съмъ и мѫже и жени, опиталъ съмъ всички горчиви нѣща и виждамъ, че, въ името на Бога, сѫ извършени хиляди прѣстѫпления. Никой ангелъ не може да се излъже. Азъ казвамъ: „ако искашъ да ме опитвашъ, нѣма защо да ме пипашъ. Ако ти трѣбва кръвчица, азъ ще ти дамъ колкото искашъ“. Ти си намислилъ да направишъ едно прѣстѫпление, по-хубаво го кажи, а не да направишъ двѣ прѣстѫпления. Искашъ да ме изядешъ, кажи го това, а не като искашъ да го направишъ, мислишъ какъ да го скриешъ. Но да ми казвашъ, че нѣма да ме изядешъ и да ме изядешъ, това сѫ двѣ прѣстѫпления, които никога не се прощаватъ. Като изядатъ и тебе, и като прѣминешъ на другата страна на живота, Господь ще ти каже: „сега ти прощавамъ“. Тогава и двамата, и този, който те изяде, и ти, когото изядоха, като двама фалирали търговии ще започнете живота наново. Като направишъ едно зло, по- добрѣ си кажи. Тогава Господь ще ти прости. А сегашнитѣ хора 100 души изяли, и искатъ Господь да ги прости. Искатъ Христосъ да ги прости. Христосъ е вѣчна Любовь, той не прощава! Той казва: „този братъ дайте да го изядатъ“. Ами по-раншнитѣ християни въ римската арена не ги ли разкѫсваха звѣрове, кучета? Какви ли не страдания прѣтърпѣха тѣ! Защото бѣха грѣшници. Христосъ имъ каза: „по кой начинъ искате да изкупите вашитѣ грѣхове?“ Разкѫсваха ги звѣрове. Тежко, но тия светии заслужиха тия страдания, дадоха добъръ примѣръ. Казваха, че „кой каквото прави, такива послѣдствия ще носи“. Тѣ си изплатиха кармата по този начинъ.

       

      А сега ние проповѣдваме едно учение на Любовь. И казвамъ: „азъ проповѣдвамъ Любовь.“ За кои? — Не за ония, за които има Любовь, а за онѣзи, за които нѣма любовь въ свѣта, които сѫ въ дисхармония съ нея. Нѣма по-страшна сила отъ любовьта, когато си въ дисхармония съ нея. Слѣдователно, животътъ въ свѣта не е нищо друго, освѣнъ да вършимъ всичко въ една и сѫща посока съ своитѣ стремежи и цѣли и тогава ние нѣма да си противодѣйствуваме. Но когато въ насъ цѣлитѣ се различаватъ и сѫ диаметрално противоположни, тогава ще има насилие, постоянно ще има борба, единъ пѫть ще излъже другия, вториятъ — третиятъ, третиятъ — четвъртиятъ, нѣма да говорятъ истината. Щомъ двама християни не могатъ да се примирятъ заради Бога, това показва, че тѣхнитѣ цѣли сѫ различни. Щомъ двама души не могатъ да се разбератъ, тѣхнитѣ цѣли сѫ различни, между тѣхъ не е Господь. Тѣхниятъ Господь е свещениятъ егоизъмъ. Евангелската и католишката църква не могатъ да се примирятъ. Народътъ се примирява, но свещеницитѣ, служителитѣ, които водятъ паството, не могатъ да се примирятъ. Единъ евангелски проповѣдникъ не бѣше допуснатъ да служи въ една правовѣрна църква, защото трѣбвало да го рѫкоположатъ. И единъ православенъ свещеникъ, ако отиде въ нѣкоя евангелска църква да служи, нѣма да бѫде допуснатъ, защото трѣбва да мине прѣзъ сѫщата процедура. Нѣмамъ нищо противъ това, но казвамъ, че всичко се е материализирало, Христосъ се е обърналъ на златни кръстове, на златни одежди, всичко отвѫтрѣ е излѣзло навънка. Одежди, кръстове, светии, всичко е златно. Ако отидете въ нѣкоя евангелска църква, съ стиховетѣ на библията е облѣчена цѣлата църква, но като погледнешъ въ сърцата на хората, стиховетѣ ги нѣма тамъ. Казватъ: „ти вѣрвашъ ли въ златния кръстъ?“ Вѣрвамъ, какъ не! „Той е златенъ, знаешъ ли колко струва?“ — Какъ да не вѣрвамъ, за 1/2 година може да ме осигури. Е, хубаво, елате при мене безъ този златенъ кръстъ! Ела при мене и ми кажи: „вѣрвашъ ли?“ Защо да вѣрвамъ въ тебе, ти гарантъ можешъ ли да ми станешъ? „Не“, — не вѣрвамъ тогазъ.

       

       И ние, съврѣменнитѣ християни, искаме сега да приложимъ какво е искалъ да каже Христосъ. Христосъ искалъ да каже слѣдното: въ свѣта има само една цѣль— да се приближатъ хората къмъ Бога, отъ когото излиза Духътъ, който дава животъ. И този Богъ е любовь, а тази любовь съдържа въ себе си всички методи, всички начини, всички условия, чрѣзъ които човѣшката душа може да се развие, за да бѫдемъ щастливи и радостни. Слѣдователно, Христосъ казва: само любовьта съдържа въ себе си всичката велика наука да направи хората плачливи, да се обичатъ. Когато казвамъ да се обичаме, вие отговаряте: „нима не знаемъ обичьта и че трѣбва да се обичаме“?—Не я знаете. Трѣбва да се научите какъ да обичате. Това сѫ методи. Азъ казвамъ: какъ ще обичашъ човѣка, ти научи ли го да не лъже? Ние казваме на дѣцата: „нѣма да лъжешъ“, и тамъ си остава, „нѣма да крадешъ“, и тамъ си остава. Но по кой начинъ да не краде, да не лъже? Методитѣ трѣбва да научи! Ние казваме: да се обичаме. — „Какъ?“ — Какъ ли? Е, хубаво, ето какво изисква любовьта: допуснете, че азъ съмъ писатель или единъ проповѣдникъ, животътъ ми е много добрѣ уреденъ, кѫщата ми много добрѣ мобилирана, леглото ми е добро, удобно, искамъ самъ да спя на него, да нѣма никой другъ при мене, флуидитѣ ни да не се смѣсватъ, за да не изгубвамъ силата си и казвамъ: въ моята стая никой не може да влѣзе, и проповѣдвамъ на хората за любовь отвън. Това е старото учение.Е,хубаво, една сестра, която вѣрва въ старото учение, дошла на гарата отнѣкѫдѣ, никой не я приема, а вънка дъждъ, снѣгъ, и тя похлопа на моята стая, ако азъ ѝ кажа: не ме безпокой, ела утрѣ, за утрѣ имамъ важна тема, готвя проповѣдъ, това любовь ли е? Азъ ще оставя бесѣдата си, ще оставя всичко друго, ще я приема, ще ѝ стопля вода, ще я нахраня, ще ѝ дамъ моето легло, а азъ ще дежуря и ще ѝ кажа: „Сестричко, нѣма нищо, азъ се радвамъ, че ти отъ толкова години не си дошла, сега те намѣрихъ, изгубена бѣше“. И обувки ще ѝ дамъ, ще ѝ дамъ дрехи да се облѣче. Ако ѝ е нужно учение, на училище ще я пратя. Ще кажете: „можемъ ли да направимъ всичко това ние“? — Можемъ, можемъ. Това е новото учение, това е учението, което Христосъ проповѣдва. Казвате:„Само майкитѣ могатъ да направятъ това за своитѣ дѣца, които тѣ сѫ родили“. Азъ виждамъ много майки, които това не вършатъ. Една майка ще отхрани днесъ дъщеря си и послѣ ще ѝ каже: „слушай, ти гледай да се хранишъ добрѣ, да се харесашъ“. Послѣ ще гледа да дойде нѣкой късметлия да я продаде нѣкакъ си. Той ще гледа здрава ли е, пълничка ли е, ще може ли да готви, има ли прикя, има ли повече пари, това-онова, най-послѣ ще прати сватове и ще гледатъ да се оженятъ.

       

      Оженятъ се, но слѣдъ 2-3 мѣсеца виждашъ я нещастна, върне се при майка си, която казва: „непрокопсана е“. Когато майката роди една дъщеря, тя не я ражда да се жени, разбирате ли? Споредъ Христовото учение, тя ражда една дъщеря и я учи да обича Господа, да изпълнява волята Божия, а само Господь жени хората въ свѣта, нито владици, нито попове иматъ това право. Никой нѣма право да жени дъщеря си, освѣнъ Онзи, който я изпратилъ на Земята. Само Той има право. Тъй говори новото учение. Вслѣдствие на това, понеже ние вършимъ извѣстни прѣстѫпления, които Богъ не е санкциониралъ, затова идатъ и тѣзи страдания. Ние постоянно вѣнчаваме и развѣнчаваме, обаче, ние нѣмаме право нито да вѣнчаваме, нито да развѣнчаваме, а имаме право само да санкционираме туй, което Богъ е прѣдвидѣлъ. И когато Христосъ казва на Тома: „ела и тури пръста си въ рѫцѣтѣ ми, ела и тури рѫката си въ ребрата ми и не бѫди невѣренъ, но вѣренъ, и знай, че азъ съмъ този, който бѣхъ горѣ на кръста и пострадахъ“, заради кого? — Заради тѣзи, които не вѣрваха. Тогавашнитѣ християни, които сѫ заминали на небето, вече сѫ оправени и мислятъ като насъ, но тѣзи, които сѫ на земята, не сѫ оправени. И вие ще се оправите. Азъ не казвамъ специално за васъ. Нѣкои отъ васъ сте оправени, нѣкои отъ васъ не ви достига още малко, една стѫпка. Вие седите и казвате: „по кой начинъ да се изпълни волята Божия?“ Чакате и си казвате: „азъ нѣмамъ разположение“. Не, волята Божия не се изпълнява само съ разположение. И при разположение и при неразположение трѣбва да се върши волята Божия. Казвате: „азъ не мога да правя добро, защото не го усѣщамъ въ душата си“. Е, хубаво, когато вълкътъ има едно усѣщание, какво прави? — хване овцата и я изяде. Когато имаме едно усѣщане, то не е доказателство, че трѣбва да се извърши нѣщо. Когато пъкъ имаме неразположение, поне е доказателство, че не трѣбва да се извърши нѣщо. Нѣкога неразположението може да е негативно. Нѣкой казва: „не съмъ разположенъ да говоря истината“. Именно когато ти си неразположенъ за истината, изкажи я, направи я. Нѣкой казва: „азъ не мога да любя, не е въ естеството ми, азъ съмъ човѣкъ, който мисли“. А именно, че любовьта минава прѣзъ ума. Който има умъ, трѣбва да люби. Ако мислишъ безъ да любишъ, азъ бихъ казалъ, че ти не си отъ най – умнитѣ хора, не мислишъ. Най-великият аргументъ за това, че Богъ, който е най-умното сѫщество въ свѣта, който е родилъ всички други сѫщества е, че за Него се казва, че е Богъ на любовьта, защото най-много люби. Слѣдователно, най-великото, най-мѫдрото нѣщо въ свѣта е любовьта. А ние казваме: „азъ съмъ сѫщество интелигентно, което не трѣбва да люби“. Извинете ме, ще ви кажа, че вие не сте интелигентни, нѣмате никакъвъ умъ. Защото онзи, който е създалъ свѣтоветѣ, който е направилъ всичко, той е Богъ на любовьта, далъ е всички жертви, а ти единъ пигмей съ своя умъ казвашъ, че не можешъ да любишъ. Защо? — Защото си ималъ умъ. Владиката не могълъ да люби. Защо? — Защото седѣлъ много високо, не могълъ да слиза долу. Да, ти си единъ владика, голѣмъ човѣкъ, не можешъ да любишъ. Господь отгорѣ, отъ небето, е слѣзълъ, въплътилъ се е долу на земята, приковали сѫ го на кръста като слуга, а ти като единъ владика, като господарь, сгърнешъ рѫцѣ и казвашъ, че не можешъ да се занимавашъ съ дребнавости. Не е право туй. Въ туй нѣма никаква философия. Друго е, ако не можешъ да обичашъ. Това твое учение принадлежи на лѣвата страна.

       

       „Тури пръста си на раната !“ — Кѫдѣ? — Въ волята Божия, въ сърцето Божие, да знаешъ, че Богъ е Любовь, да видишъ тия рѫцѣ, които пострадаха, да пипнешъ тия ребра, които пострадаха за любовьта. Нѣкой казва: „азъ се въодушевлявамъ отъ тая любовь“. Тия рани на рѫцѣтѣ ми защо сѫ? — Защото се въодушевихъ отъ тази Любовь. Казваме: „колко великъ е Христосъ!“ Да, въодушеви се отъ тази любовь. Да, въ любовьта си трѣбва да бѫдемъ велики. По какво можемъ да бѫдемъ велики? Ние по умъ не можемъ да бѫдемъ велики, но по сърце и по душа всички можемъ да бѫдемъ велики.

       

       Разправятъ за единъ древенъ царь Ида-Мури, че ималъ синъ много ученъ и даровитъ. Синътъ започналъ да пише една велика книга на живота, защо сѫ създадени мѫжетѣ и женитѣ и какво е тѣхното прѣдназначение. Споредъ обичая на това царство, бащата, когато оженилъ своя синъ, далъ му една свѣщъ, съ която дълги години могълъ да си свѣти, но мѫжътъ и жената трѣбвало да употрѣбяватъ само една свѣщь. Единъ мѣсецъ слѣдъ като се оженилъ царскиятъ синъ, запалилъ тази свѣщъ, отворилъ книгата си да чете първитѣ думи на своята любима, но вижда единъ пасажъ не написанъ, искалъ да го допише. Въ туй врѣме дохожда една гостенка на жена му, тя влѣзла въ стаята, взела свѣщьта и мѫжътъ ѝ остава на тъмно. Тази нейна другарка гостенка донесла една своя книга и взела да ѝ чете. Минава часъ, два, не донесли свѣщьта. На царскиятъ синъ домѫчнѣло и започналъ да плаче. Дохожда при него една негова другарка отъ дѣтинство и го пита: „защо плачешъ?“ — Безъ свѣщь съмъ, не мога да допиша това, което ми трѣбва, въ тъмнината. „Дѣ е свѣщьта ти?“ — „У жена ми, тя се разговаря съ своята другарка“. 

       

      Сега схващате ли дѣ отива тази философия? 

       

      Една свѣщь е далъ Господь и на мѫжа и на жената, единъ свѣтилникъ. Сега между мѫже и жени има борба въ свѣта. Свѣтилникътъ е единъ, но ако женитѣ взематъ свѣтилникътъ и отидатъ въ своята стая, мѫжътъ остава на тъмно. Ако мѫжетѣ взематъ свѣтилникътъ и отидатъ въ своята стая, женитѣ оставатъ на тъмно. И до сега този свѣтилникъ е ходилъ ту въ стаята на мѫжа, ту въ стаята на жената: и когато този свѣтилникъ е при мѫжетѣ, тѣ сѫ въодушевени, тѣ сѫ културни, драскатъ ли, драскатъ, а когато женитѣ го взематъ, тѣ пишатъ, и тѣ сѫ културни. Но въ бѫдеще мѫжетѣ и женитѣ ще си турятъ тази свѣщь на една маса и въ една стая заедно ще пишатъ и ще четатъ, каквото сѫ писали. 

       

      Слѣдователно, Христосъ е слѣзълъ на земята и казалъ на Тома и на жена му: „тури си пръста въ рѫцѣтѣ ми, тури си рѫката въ ребрата ми и не бѫди невѣренъ, но вѣренъ“. Тома ималъ и жена, защото Христосъ мѫжъ безъ жена и жена безъ мѫжъ не приема. Понеже викнатъ Тома, казва му: „тури си пръста! Ти вѣрвашъ ли?“ — Вѣрвамъ. Бѫдете сигурни, че само една свѣщь има, тя е запалена отъ Божията Любовь. Нѣма друга запалена свѣщь!

       

       Слѣдователно, всички вие, мои братя, трѣбва да запалите тази свѣщь съ великата Божествена Любовь, но да е близо до васъ тази свѣщь. И мѫже и жени трѣбва да четете тази свещена книга, но трѣбва да я четете само при свѣщь, запалена чрѣзъ любовьта, и тогава ще я разберете; дълбокия смисълъ на всѣка една дума ще се разцъвти, тъй както всѣко едно житно зрънце, и както всѣко едно цвѣте.И тогава ще видите този красивъ свѣтъ.

       

      Къмъ тѣзи мѫже и жени се обръща Христосъ и казва:„Елате вие, невѣрващи!“ Казвамъ и на васъ сега: днесъ Христосъ Ви приканва, мѫже и жени, нали искате да служите Христовото учение, т. е. да снемете рѫката отъ кръста и да изцѣрите жената и слѣдъ това пакъ да ви приковатъ? Да турите пръста си въ рѫцѣтѣ му и да ви пита: „отъ сега нататъкъ ти готовъ ли си да живѣешъ по любовь съ своята възлюблена?“ — Готовъ съмъ, Господи. „Извикай и жена си, нека дойде твоята възлюблена, тури си пръста въ моето сърце: ти готова ли си отъ сега нататъкъ да живѣешъ въ тази велика Божия Любовь?“ — Готова съмъ. „Бѫдете благословени отъ мене, идете и проповѣдвайте това ново учение и носете тази свѣщь, за да могатъ всички чрѣзъ нея да дойдатъ до истинското познание на Божията Любовь!“ 

       

      Сега вие ще се въодушевите, но мене въодушевлението не ме радва. Когато богатиятъ отъ имането си дава, това не ме очудва ни най-малко, но когато онзи бѣденъ човѣкъ, който си вземалъ мотиката и отива на работа, като ме срѣщне, веднага напуща работата си и идва да ми услужи, мене това ме очудва. Ние именно трѣбва да бѫдемъ като този послѣдния. Азъ често съмъ виждалъ прости работници, взели мотиката, отиватъ на работа, но напушатъ работата си и отиватъ да разправятъ нѣкому нѣщо, услужватъ му, а съ това изгубватъ нѣколко часа. По-богатиятъ човѣкъ казва: „На мен врѣмето ми е скѫпо“. А врѣмето въ свѣта е създадено само за Бога. Петь минути прѣкарани въ Любовь, струватъ повече, отколкото хиляди години безъ нея и отколкото всичко друго въ живота. Разбирате ли? Петь минути прѣкарани въ Божията Любовь струватъ хиляди години. Слѣдователно, вие тѣзи петь минути готови ли сте да ги прѣкарате въ любовь? Азъ бихъ прѣдпочелъ да прѣкарамъ петъ минути въ Божията Любовь, отколкото да ме коронясватъ като царь и да получа наслѣдсвото на цѣлия свѣтъ. Защо ми е това наслѣдство, защо ми е тази корона? Какво ще направя като царь? — Ще обѣся хиляди души. Какво ще направя като богатъ? Ще изнасиля 100—200 души и ще отида като грѣшникъ на онзи свѣтъ. Ако прѣкарамъ 5 минути въ Божията Любовь, ще туря брата си на моето легло въ стаята ми. Той ще стане свѣжъ, бодъръ и като ме види, ще каже: „вѣрвамъ, Господи, въ сърцето ти, въ рѫцѣтѣ ти, въ любовьта ти, защото ти съ дѣлата си го доказвашъ.“

       

      Сега вие си казвате: „Къдѣ е Христосъ, сега да ни се яви?“. Да се яви сега Христосъ съ Ангели, ще има треперене и ще повѣрвате. Какъ да не повѣрвате!

       

       Ще кажете: „Сега въ затвори ще ни турятъ“, Христосъ нѣма да постѫпи тъй. Ако е за затвори, Христосъ си има тукъ свои ангели и закони, тѣ ще изпълнятъ това, ще ви турятъ въ затвори, а ако иска да покаже новото учение, Христосъ нѣма да се яви съ ангели, съ корона, а ще го приковатъ на кръста, ще спусне рѫката си отъ кръста и ще каже: „ела по-близо!“ Ще положи рѫката си отгорѣ, и послѣ пакъ ще я дигне. Ако разберешъ смисъла на тази Любовь, ти ще тръгнешъ. Накѫдѣ? — Въ правия пѫтъ. А тоя правъ пѫть наричамъ пѫтя на Божествената Любовь Този пѫть е вѫтрѣ. Вие ще кажете: „а, не, горѣ е.“ Вѫтрѣ, вѫтрѣ е този пѫть. Когато го намѣримъ, той дава най-голѣмиятъ мирь, най-голѣмата радость, каквато нѣкога човѣкъ може да почувствува. И казвамъ сега на всинца ви, накѫдѣ трѣбва да вървите. 

       

      Казвате: „какво учите вие?“ — азъ уча, въ резюме, слѣдното: че всички хора трѣбва да иматъ по една свѣщь, запалена отъ Божията Любовь. Тази свѣщь трѣбва да бѫде тъй високо, да свѣти на всички ви, и безъ да я засѣгаме, безъ да пипаме фитила ѝ, да видимъ отъ какво вещество е направена. Да свѣти и всички да се радваме! На такъва свѣщь може да проповѣдваме. А свѣщи, които всѣки може да носи, да пали плѣвници съ тѣхъ, това не сѫ божествени свѣщи, това сѫ свѣщи, изобрѣтени само отъ вашия умъ. Слѣдователно, Божествената Любовь приканва всинца ви къмъ туй здраво учение. Когато ние го приложимъ, ще бѫдемъ всички здрави, а сега има опасность. Азъ даже не си правя илюзия, виждамъ, че когато проповѣдвамъ на хората любовь, мнозина страдатъ, не разбиратъ учението, а само се въодушевяватъ. Най-първо, твоятъ умъ трѣбва да е на мѣстото си, и Божията Любовь трѣбва да минава прѣзъ ума ти. Минава ли отвънка, заобикаляли го, ти си на опасенъ пѫть. Божията Любовь трѣбва да мине прѣзъ човѣшкия умъ, прѣзъ него да се прояви. И тъй: ако Богъ, най-умното, най-великото сѫщество, казва, че е Любовь, то ние, които искаме да го слѣдваме, и ние трѣбва да прѣдставляваме тази любовь.

       

      „Дай си тука пръста и вижъ рѫцѣтѣ ми; и дай рѫката си и тури въ ребрата ми; и не бѫди невѣренъ, но вѣренъ!“ 

       

      Сега, азъ днесъ ви пожелавамъ, като се върнете дома, да ви повика Христосъ и да ви каже: „Тома (защото повечето отъ васъ сте томовци), ела самъ тукъ, положи рѫката си въ ребрата Ми и не бѫди невѣренъ, но вѣренъ!“ „Хайде и Томовата жена нека дойде“, „Хайде и ти сега тури рѫката си въ ребрата Ми и не бѫди невѣрна, но вѣрна“! Бѫдете сега вѣрни! Вѣрвате ли? — „Вѣрваме, Господи, вѣрваме“. 

       

      Оставете вашето невѣрие, приемете вѣрата на Любовьта и живѣйте, и „азъ ще бѫда съ васъ отъ сега до скончанието на вѣка“. 

       

      Една малка забѣлѣжка.

       

       Искамъ да ви прѣдпазя отъ едно заблуждение, като казвамъ: „Христосъ да дойде“, вие ще кажете: „Нима Христа ние до сега не го познаваме“? 

       

      Тома три години вървеше съ Христа Въ познаването на Христа имаше нови фази. Тома познаваше Христа, но не познаваше този Христосъ на Любовьта. Когато го позна, той каза: „Господь мой, Богъ мой“! Не да познаваме историческия Христосъ, но да познаваме този Христосъ, който сега се проявява, Христосъ на великата Любовь, която дѣйствува вѫтрѣ въ насъ, вѫтрѣ въ свѣта.

       

       Това не е единъ упрѣкъ, да кажемъ, че не познаваме Христа, но Христосъ като Любовь малцина го познаватъ. Слѣдователно, туй е необходимо — да познаемъ този Христосъ като любовь и да имаме смѣлостьта на Тома, да си туримъ пръста въ рѫцѣтѣ Му и рѫката въ ребрата Му и да кажемъ: 

       

      „Господь мой, Богъ мой!“

       

      Бесѣда, държана на 16. IV. 1922 год. въ гр. София.

      [*] Ев. Йоана — 20; 27.

    18
    19
    20
    21
    22
    23
    • Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова
      05:00 -07:00
      23.04.2022

      СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 23 април – онлайн

       

      Обични братя и сестри,

       

      В навечерието на Възкресение Христово ще направим повече молитви с вас, някои от които ще си припомним тази сутрин, а именно:

       

      1. Добрата молитва
      2. Молитвата на Данаил

       

      МОЛИТВА НА ДАНАИЛА

       

      И откри се тайната Данаилу чрез видение през нощта.Тогава благослови Данаил Бога Небеснаго и говори Данаил, и рече:

      Да е благословено Името Господне от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови.

      И Той променява времената и годините. Сваля царе и поставя царе. Дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.

      Той открива дълбоките и скритите. Познава онова, което в тъмнината и виделината обитава в Него.

      Тебе, Боже на отците ми, благодаря и Тебе славословя, Който Си ми дал мъдрост и сила, и сега Си ми направил познато онова, което попросихме от Тебе.

      Амин!

       

      1. МОЛИТВА
        ДА ВЪЗКРЪСНЕ ГОСПОД ХРИСТОС В МОЯТА ДУША


      Да възкръсне Господ Христос в моята душа, това е желанието на моята душа. Да освети всички нейни кътчета. Да просвети ума ми с Неговата лъчезарна Мъдрост, да озари сърцето ми с Божията Любов, защото няма Любов като Божията Любов, и да се прояви Божествената Воля напълно в моята душа.

       

      Ти, Господи, който си обещал да ме възкресиш от мъртвите, защото си верен и истинен, направи да възлюбя всички братя, сестри и ближни както собст­вената си душа. Затова искам, Господи, Господ в мен – тази Божествена искра, която е в мен, иска всички възлюблени души да влязат в моята душа, защото тъй ще са чисти удовете на това Велико Твое тяло.

       

      Моля Ти се, Ти си истински мой Баща, възрасти всичко Божествено, що си посадил от векове в моята душа, за да се прояви съгласно Твоята Воля. Призова­вам Те, милостиви Отче, Святий Баща на верните Ти чада, стори милост за всичките.

      Амин!

       

      1. МОЛИТВА ЛИЦЕТО НА ХРИСТА В МОЯТА ДУША


      Ето, при Твоите нозе съм, Отче мой, към Тебе отправям благодарност и любов, защото си достоен мой Небесен Отец. Ти ни възлюби преди ние да те познаваме. И сега всели се в мен, в лицето на Христа в моята душа. И умий ме в кръвта Си, мой Спасител и Господ, и Отче, за да се въздигна в Твоята Любов. Направи онова, което е угодно, според Твоята Воля.

      Слава, чест и поклонение да бъде всякога чрез Христа!

      Амин!

       

       

      1. МОЛИТВА ДА ВИДЯ БОГА

      Учителя казва:

      — Ето как бих желал да видя Бога и как бих се молил:


      Господи, дай ми знание и мъдрост на ума. Нека Твоята Любов и Твоя Живот да се влеят в сърцето ми, а Свободата и Истината – в моята душа. Силата и Доброто да пребъдват в духа ми и вечното право и благо на живота да пребъдват в моята воля.

       

       

           След молитвите ви предлагам да продължим с прочита на написаното от брат Боян Боев, посветено на мисията на Христа и нейната роля за човечеството, както и 21 упражнения, дадени от Учителя като метод за връзка с Христовия Дух.

       

      Бъдете здрави и благословени! Пожелавам на всички ни да възкръсне Христос в нашите души!

       

       

      Наистина няма лекция, където Учителя да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религиите: като Буда, основател на будизма, Хермес на хермоизма, Зороастър на персийската религия, Мойсей – основател на еврейската религия, и т.н. Но Христос не е като тях.

       

      От окултни изследвания се вижда, че Христос не е от човешка еволюция.

       

      Основателите на религии са хора като нас, само че много са работели върху себе си, достигнали са едно много по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. Той е едно Божествено, космично същество. Учителя казва за Христа: „Христос е най-великото Божествено същество, което иде от Централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христос.” Идването на Христос на земята е едно много голямо събитие.

       

      Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: „Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо се казваше и в окултните школи на Индия. В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята. Щом е така, тогава какво значение имат религиите преди Христа? – Понеже Христос е централната личност, всички религии пак идват от  Него. Сега ще прочетем Послание към евреите гл. 12 от 22 до 24 стих. Там се говори за братството във връзка с Христа. Тържествуващите ангели са най-възвишените същества, а духовете на усъвършенстващите праведници са напреднали хора. Тук се говори за ангелските същества, които работят за еволюцията на човечеството. Те образуват Всемирното Бяло Братство, и работят под ръководството на Христа. Всичко, което става в природата, се ръководи от горе, от разумния свят. Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно начало. Каква мисия са имали основателите на религиите?  – От окултно гледище те са били пратеници на Бялото Братство. Всички по-важни импулси, по-важни идеи са дадени на човечеството все от Бялото Братство.

       

      Всички основатели на религиите – Рама, Кришна, Хермес, в Египет, Орфей – основателя на гръцката култура, са пратеници на Бялото Братство. Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишена работа и за това човечеството е трябвало да бъде подготвено. Окултни школи са имали и евреите в Египет. Тя е била на есеите. Каква мисия е имала тя?  Първо, в нея са се учили еврейските пророци. Те са се подготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През времето на Христа тази школа е играла друга роля – подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се разкриват и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били и посветени от минали прераждания.

       

      Учителя казва, че това са били еврейските пророци Исая, Данаил, Еремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. После пак идват да поемат работата и помагат на Христа. По интуиция човек би могъл да долови, до известна степен, кои ученици на Христа са били пророци. Окултните школи, които идват след Христа като богомилството в България, чиито клони са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството – новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа била на Богомилите. Сега обикновено всички казват, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но от окултно гледище какво значи това.

       

      От 10 милиона години, откакто човечеството съществува, (според Библията 6 – 7 милиона), а окултизмът казва, че съществува от 18 милиона години, Земята е напоена с престъпления. Човечеството е създало много тежка карма. Тази тежка карма е зарегистрирана в аурата на Земята. Вследствие на това земната аура е ставала от век на век все по-неблагоприятна, по-тежка. Както човек, така и земята и всички планети си имат аура. Вследствие на тези неблагоприятни условия човечеството не е могло да се подобри, издигне и спаси. Толкова била тежка кармата. С идването на земята Христос изпълва нейната аура със своята светлина и с това Той трансформира, заличава тази част от човешката карма, която била зарегистрирана в земната аура. С това се създават благоприятни условия за човешкото развитие. Дава се възможност на човека отново да победи егоизма в себе си и да приеме Любовта. Останалата част от кармата ще се изплати чрез човешките страдания.

       

      Сега човечеството ще мине през една огнена вълна и ще ликвидира със своите страдания.

       

      Христос е имал за мисия, от една страна, да трансформира земната аура, а от друга страна, да донесе на Земята силата на Любовта. Нали Христос е носител на Любовта? С Неговото идване на Земята се дава възможност на човечеството да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога, от материалния към духовния свят. Христос е най-пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със Своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и др. Под действието на Христовата любов се събужда любовта на човешката душа. Божествената Любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условие да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат проявената любов в себе си са мъртви. Те спят, не са събудени хора. Това, което направи Христос с възкресението на Лазар, ще стане с всеки човек. Учителя казва така за Любовта на Христа. Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постоянно да се доближава до Любовта на Христа. Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена Любов. Христос притежава и великата Божествена мъдрост. За нея Учителя казва: „Носител на висшето знание е пак Христос.” Когато човек приеме Любовта и стане дете на Любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на Мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата. Тъй че велико бъдеще очаква човека.

       

      За днешната епоха във връзка с Христа Учителя казва: „Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така – сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско в астралния и етерните светове, по-близо до материалния свят.”

       

      Ще станат две велики неща. Първо, ще започне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато изпитваш в себе си едно безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовия Дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел казва на едно място: „Не аз желая, но Христовият Дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителя казва така: „Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще го преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа.

       

      Второто, което иде, е следното: „Готовите души днес през тази епоха ще станат способни да виждат Христа и ще влизат в общение с Него.” Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство тези хора ще влизат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синч като младеж се е колебаел коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и безсилие на живота той е видял Христа и от тогава тръгва в света да проповядва и сега е още жив и държи сказки по целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в Евангелистката църква. На него Христос се явил и му казал: „Иди и работи за Мене.” От този момент той станал съвсем друг човек – изпълнен с мир, радост и велико блаженство. В тази епоха и от 1950 година нанатък много хора ще могат да виждат Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: „Едно стадо, един пастир.”

       

      Лично на мен веднъж Учителя ми каза: „В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде Мировата религия. Окултизмът иде да докаже новото значение и мисия на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат за основа на живота – Любовта.”

       

      Един пример: Брат Пеню Киров е първият ученик на Учителя. Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж на Богоявление в Бургас той се разхождал край брега, когато хвърлят кръста в морето. Той видял необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той Го повикал у дома си, за да Му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил. Тръгнали заедно, стигнали до къщата и брат Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата, обръща се, повиква човека, но Него Го нямало. После Учителя му казал, че Той бил Христос.

       

      Всеки човек, ако иска да напредне, трябва да направи вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителя каза така: „Тези упражнения, които даваме сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, той непременно трябва във време на молитва и размишление първо да тури Христа. За да стане това нужни са две неща: Първо, Любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш Любов към Христа, връзката ти ще е силна и тогава Неговия Дух започва да работи в тебе. И второто: хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието със сърце, пълно с благодарност и размисли върху живота на Христа. Само едно мистично отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да правим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат 10 стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяме Неговия лик. Този портрет в салона не е истинския, но е най-близък до Него. Представянето на образа на Христа да се придружава с молитви към Него. Това е една много красива задача.”

       

       

      Сега ще ви дам избрани мисли от Учителя за Христа:

       

      „Няма друг такъв като Христа – да Го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: „Господи, прости им.” Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е изпратил на земята да изпълни Неговата воля, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: „Отец ми живее в Мене и Аз в Него.”

       

      Следователно, обичате ли Христа, ще обичате и Неговия Отец. Христос и днес съществува, и днес живее. Той казва: „Отивам да приготвя място.” Това показва, че Той отива там, гдето има жилище за Него. Той има грижа за своите ближни. Христос е дошъл на земята именно за това, да избави човечеството от неестественото положение, в което се намира.

       

      Огън ще слезе на Земята да изгори всички нечистотии, всички лоши мисли и чувства на хората. Ще остане само идейното, красивото в тях и те ще започнат нов живот – живот на любов и знание, на истинска свобода. Това се отнася за онези, които ще бъдат готови, когато дойде този момент.

       

      Една група хора ще приемат новата вълна, ще влязат в новите условия на живота, а други, които не са готови ще чакат друга епоха. Затова Христос казва, че тези, които са готови, ще приемат това учение. Тъй че в началото няма всички хора да влязат в шестата раса. Не е лесно човек да надрасне личния си живот, да влезе в космичната Любов. Границата между инволюцията и еволюцията е идването на Христа. Христос е един трансформатор, защото направо при Бога човек не може да отиде. Ще вземем един пример. Слънчевата енергия идва от Слънцето, но ако не се трансформира през 12-те полета, които обикалят Земята, тя е толкова мощна, че човек, засегнат от тази първична слънчева енергия, би изгорял. Всяка една от тези области поглъща част от слънчевата енергия, за да може човешкият организъм да издържи на тези препятствия. По аналогия енергията, която иде от Бога, е толкова мощна, че човек не може да издържи, ако не мине и се трансформира през Христа. По този въпрос окултизмът казва: „Човек, който иска да отиде при Бога, той трябва да направи връзка с Христа. Само чрез Него ще направи връзка с Бога.” Ние трябва живо да си представяме, че Христос – Великият Учител, и сега е жив, и сега работи във всеки човек и всеки може да направи връзка с Него. Христос се оправя със злото в света. Той трансформира злото и премахва всички отрови на злото в света. За да се прояви това действие, окултната наука казва: „В момента, когато римският войник пробил гърдите на Христа с едно копие и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, тя била огряна от неговата аура. С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидира. От тогава човечеството живее вътре в аурата на Христа. Христовият Дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек. Който казва, че без Христа може да се спаси, той не разбира закона.” Учителя цитира две важни изречения на Христа: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика.”; „Никой не може да отиде при Отца, ако не Му покажа пътя.”

       

      Христос като дойде на земята, обърна с Любовта Си всички хора – и които вярват, и които не вярват. Една светлина вече работи в света чрез идването на Христа. Които вярват, те са възприемчиви към силата на Христа. Тази Христова сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека. Христос казва: „Молете се на Господа на живота, да изпрати работници (жетвата на човешките души – цялото човечество).

       

      От невидимия свят трябва да се изпращат работници, които ще се вселяват в готовите човешки души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе – светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос е плакал? – „Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота.” На друго място Учителя казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителя обяснява колко вида плач има: Първо – човек плаче при големите страдания – в безизходно положение. Втори вид плач е, когато се разкайва. Трети – когато човек получи от горе посещение на Бога, на Духовното, когато получи една нова Светлина. Тогава заплаква, но не от скръб, но от преливане на чашата, той не може да удържи на това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал към другите. Това е плачът на Христа – най-висшия плач.


      За да видите Христа вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангели да слязат от Небето и да ги вдигат. Христос не е човек. Той е едно велико същество, най-великото, което е дошло на земята.

       

      Най-великото събитие в историята на цялата планета е идването на Христа. Затова всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Ако не беше дошъл Христос, лошите енергии щяха да разрушат всичко. Христос е двоен трансформатор. Той трансформира енергиите, които идат от Бога. Вторият вид трансформиране се състои в следното: понеже човечеството от хиляди години насам е събирало много отрицателни енергии, Той ги променя от разрушителни в градивни елементи. Именно в това е спасението на света чрез Христа. Защо Христос дойде да спаси човечеството? – В това се крие великата тайна, която хората ще познаят едва след хиляди години. Това, което накара Христос да дойде да спаси човечеството, е Неговата Любов. Христос дойде в света да научи хората да познават Бога и да Му служат, а не да придобиват богатство и щастие.

       

      Цитат, който сега ще прочета, показва какво велико знание имаше Христос. Христос беше един от най-добрите лекари: отваряше очите на слепи, възкресяваше мъртви, освен това Той разполагаше с наука, която днес никой няма. Всеки, който днес работи с Христа, с Неговото име, той е в сила да направи това, което Христос правеше. Понеже Христос е най-великото същество, което разполага с най-големи, велики знания. Затова хубаво е, когато човек лекува по Божествен начин, да призовава и Христа. Лекувайте в името на Христа. Христос повери известно знание на своите ученици, но това беше малка част от това, което носеше в себе си. Той казваше: „Още много знание мога да ви дам, но не сте готови за тях.”

       

      Знанието на източните школи е на инволюционната мъдрост, а това знание, което носи Христос, е еволюционна наука, знание, което е нагодено за човечеството, вървящо от материалния свят към Бога. Нужно е лично общение с Христа. И сега е възможно това. Ама Христос е живял преди 2000 години, ще каже някой. Вие може да търсите Христа преди 2000 години, а аз още сега се разговарям с Христа.  Той ми казва да кажа на последователите Му, че е жив и да не ходят на гроба да Му се кланят, но да живеят Неговото учение, което е учение на Любовта. „Кажи им, че не вярват както трябва.” Христос е казал на своите ученици: „Идете и проповядвайте на света и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” От тези думи се разбира, че Христос е жив и сега работи. По цели нощи Христос се е молил, размишлявал, отивал е на планината, гдето прекарвал в уединение, пост и молитва. Мъчно може човек да следва пътя на Христа. Усилия, Любов се иска от човека, за да върви в правия път. Христос даде на човечеството образец за търпение и разумност и до днес живее и ще живее в умовете и сърцата на всички хора. Христос – Великият Учител на човечеството, се подложи на най-големите страдания, които са съществували някога в света. Има един закон в окултната наука, който гласи, че когато помагаш на един човек, който има тежка карма, един чист невинен човек, ако пострада в усилията си да му помогне, тогава на грешника се ликвидира кармата.

       

      Ако има нещо забележително в характера на Христа, това е Неговото търпение, смирение, безкористие. Той слиза на Земята, за да заеме най-долното положение, слиза от Своето Божествено величие, за да приеме човешка форма. Христовото учение – учението на Любовта, е ценно за всички времена и епохи. Христовото учение и до днес още не е приложено. Хората не са още готови за това учение. Само отделни души са го приложили, но това не е достатъчно. Тези две хиляди (2000) години, които изминаха от Христа насам, са само приготовление за Християнството. Защо толкова дълго време? – Защото великите неща бавно стават. (Примерът с тиквата и дъба.)

       

      Цялото човечество ще бъде обединено в името на Любовта. Това е мисията на Христа. Исая казва: „Земята ще се изпълни със знание за Господа.”

       

      Първият закон е Любовта към Бога, и вторият: „Любете се едни други.” Любов на всички към всички и Любов към Бога. Това е новото, което ще дойде на Земята. Това непременно ще дойде, защото има един стих от Христа: „Словото Божие, което е излязло от Отца, не се връща при Него, без да принесе свой плод.” Някой ще пита: „Кой е приложил Христовия закон?” Който може да приложи Христовото учение, той е излязъл от областта на личния живот. Не иска нищо за себе си и работи за Божието дело, за всички, за цялото човечество. По този въпрос Учителя казва така: „Даже ако човек стане мистик, постигне напълно познанието за Христовото учение, той работи за реализирането на Божието дело. Той е надраснал личния си живот. Всеки, който тича да улови щастието, никога няма да го хване. Един човек, който живее личния живот, тича да хване щастието, а този, който живее за цялото, върви напред, а щастието го гони. Дават му се най-благоприятни условия, за които той не е мечтал.” „Който е Мой ученик – казва Христос – да тръгне подир Мене. Вземи кръста си и върви подир Мене, защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.” – Защо този, който работи за цялото, за Бога, неговото иго ще бъде благо? – Защото той ще живее в света на радостта и ще бъде винаги радостен. Който живее личен живот цял ден ще бъде в тревога, страхове, съмнения, които като червей ще го ядат цял ден. Той няма да види една светла минута в живота си. Един човек, който живее личен живот и се грижи само за себе си, работи за личен интерес, за него невидимият свят казва: „За този човек има кой да се грижи. Това е самият той.” Когато човек работи за другите, тогава невидимият свят му помага, защото той друга помощ няма. Който работи за Бога, препятствията и пречките в живота му ще ги премахва невидимият свят. Този човек ще чувства съдействието на невидимия свят непрестанно. Когато отива в непознат град всички негови срещи ще бъдат уредени от невидимия свят. Да обичаш Христа, това значи да не обиждаш никого, да не мислиш зло на хората. И като срещнеш престъпника да бъдеш готов заради Любовта на Христа да видиш доброто в него. Ти нямаш право да съдиш хората. Христос казва, че: „който не се отрече от себе си, от своя живот – не може да бъде Негов ученик”.

       

      Божественият огън е донесен на земята от Христа. Този огън движи съзнанието на всички културни хора и народи из целия свят. Думите на Христа сега работят в подсъзнанието на човечеството. В бъдеще това съзнание ще вземе ръководството в човека. Щом обичаш Христа не Му причинявай нови страдания. Тук има много дълбока мисъл.

       

      Преди избухването на Втората световна война една наша сестра е видяла Христа разпънат на кръст. За да разберете окултния език трябва да знаете коя е мисията на Христа. – Това е обединяване на човечеството в името на Любовта. Когато ние проявяваме безлюбие един към друг, насилие, неправда и прочие, ние пречим на Христа. Че ние сме много далече от новото космическо съзнание, показва следното: от година на година и от век на век съдилищата се изграждат във все по-големи сгради. Военните министерства също. Това показва колко са далече хората от новото съзнание. Някой иска да знае кой е Христос. – Думите, които е казал Христос – това е Бог. Могат ли да ви ползват Неговите думи да бъдете щастливи – това е Христос. Христос слиза на земята, за да отнеме товара от хората и затова казва: „Възложи товара си на Господа.” Господ ще вземе вашите страдания и в замяна ще ви даде радост. Който човек страда, нека си направи една молитва и с няколко думи да се обърне към Христа. Тогава радостта на Христа, Неговата Любов, мир и блаженство ще влязат в човека и ще го преобразят. Може да се направи опит. Това учение е опитно. Ние имаме един архив, в който всички думи на Христа са записани със златни букви. Проповедите на Христа са траели по четири часа, а в Евангелието са предадени с няколко реда. Но всичко е записано. Нищо не е загубено. В тази свещена книга всичко е записано до най-малката думичка. Ако вие тръгнете по пътя на Любовта, при вас ще дойде един ангел, който ще ви повдигне на крилата си и вие ще разрешите всички въпроси. Христос е единственият фактор, на когото вие можете да разчитате. Като говорим за Бялото братство, ние знаем и за Христос, който е дошъл на Земята да пострада и да възкръсне. Христос е глава на Бялото братство. Божественият свят се е проявил в лицето на Христа но не тъй, както църквата го разбира. Цялото Бяло братство сега работи под ръководството на Христа. Къде е Христос? Ако питате един ясновидец той ще ви каже дали Христос е тук или не. Той ще Го види. Няма събрание, където духовете са обладани от възвишени мисли и да не са посетени от Христа поне за 5 – 10 минути. В такова събрание хората ще почувстват едно божествено състояние, ще ги озари една светлина. Може да дойде някой представител на Бялото братство.

       

      Може ли Христос да бъде едновременно на много места? – Това е смешно схващане. Христос може едновременно да присъства на всички събрания в света. За човека това е невъзможно, но за Христа е възможно. Той присъства в цялата планета. Време и пространство в духовния свят няма. Само на вратата на ония, на които Божественото съзнание е близо да се събуди – там Христос хлопа.

       

      Христовият дух идва да се всели в човека. Това е възкресението. Любовта на Христа е първата причина, която иде да тури ред и порядък. Христос донесе не само учението на Любовта, но Любовта, като една сила на Земята.

       

      И всеки човек, който гладува и жадува за Любовта, ще я получи. Тази нова вълна е дошла вече и човек може да влезе във връзка с Христа. Космичната Мирова Любов е дошла на Земята.

       

      Упражнения с Библията

      ( 21 упражнения )

       

      1. За да възстановите връзката си с Първата Причина, още със ставането си помислете за Онзи, който ви е дал живот. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Как ще стане това? Ще прочетете нещо било от Библията, било от живота на светиите, на добрите и велики хора. След това може да започнете работата си.

      „Божият глас“, „Божият глас“

       

      1. Като ученици, вие трябва да правите опити. Някои се отказват да правят опити, защото са завършили своето развитие. Сега ще ви дам следния опит: сутрин, като станете, завържете очите си с една дебела кърпа и отворете Библията. Важно е за вас да познаете със затворени очи на кое място сте отворили Библията. Като отворите Библията, не бързайте веднага да се произнесете на кое място сте отворили, но спрете се за малко, попипайте книгата на това място, вдълбочете се в себе си и тогава кажете на коя от книгите сте отворили: дали на Битие, Изход, Книга на царете, Пророците, Евангелията и т.н. След това опитайте се да познаете на коя глава сте отворили. Най-после, направете опит да познаете и стиха, който сте посочили. Узнаете ли и трите неща вярно, опитът ви 100% е сполучлив. Направете този опит в продължение на седем дена. За следния път ще искам 10 души от вас да кажат своята опитност. Някои от опитите могат да излязат сполучливи, а други – несполучливи, но това да не ви смущава. Този опит ще събуди у вас импулс да развиете своята чувствителност. Ще направите опита при разположение на духа си, при вътрешен мир. След като определите книгата, главата и стиха, тогава ще развържете кърпата и ще видите дали сте познали, т.е. дали опитът ви е сполучлив, и ще си напишете резултата. За следния път ще имате още една свободна тема, както и зададеното сега упражнение. Опитът ще започне от утре. Като си завържете очите, ще се помолите, ще забравите всичко наоколо си и тогава ще отворите Библията. След това ще си запишете деня, датата и резултата от опита. Това е един хубав опит. Добре е понякога човек да е сляп за някои неща. Връзването на очите подразбира, че човек не иска да се смущава и увлича от външния свят. Това упражнение се отнася до онези, които имат силно желание да го направят, но не и за онези, които нямат разположение към опитите. Който се колебае, той не трябва да прави опита. Почне ли да мисли дали подобава на такъв сериозен човек като него да си завръзва очите, аз напълно го освобождавам от този опит. Аз разчитам на 10 души от вас да направите опита, а останалите нека бъдат абсолютно свободни. Ще кажете: „Не може ли да затворим очите си, без да ги връзваме с кърпа?“ Ако затворите очите си, без да ги завръзвате, има опасност от изкушение; без да искате, ще отваряте малко очите си. Отворите ли ги, опитът ви няма да излезе сполучлив. Ако вържете очите си, и да ги отворите под кърпата, това няма да повреди на опита.

      „Условия за разумния човек “, „Целомъдрие и великодушие“

       

      1. Ще прочета 150 Псалом, който представя хваление на Господа.

      Четете този Псалом всеки ден, в продължение на една седмица. Извадете по-важните мисли от него, а след това нека всеки се опита да съчини един Псалом. Как ще хвалите Господа, ако нямате китара и не знаете да свирите?

      Казано е в Псалома: „Хвалете Го с псалтир и китара; хвалете Го с тъпан и ликуване; хвалете Го със струни и със свирки; хвалете Го с доброгласни кимвали; хвалете Го с възклицателни кимвали!“

      „Всяко дихание да хвали Господа! Алилуя!“

       

       

      Как ще хвалите Господа, ако нямате тези инструменти? В Псалома се говори за псалтир, за китара, за тъпан, за кимвали, за доброгласни свирки. Къде ще намерите тези инструменти? В човека. Отворете сърцата и умовете си за Господа, и те ще запеят и засвирят със своите инструменти, и ще Го възхвалят. Този Псалом е писан преди повече от две хиляди години, но и до днес не е изгубил цената си. Защо? Защото съдържа необикновени идеи, т.е. идейни мисли. Необикновените идеи са безсмъртни, остават за вечни времена и епохи.

      „Методи за самовъзпитание “, „Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли“

       

      1. При изучаване на Свещените книги – те трябва да се изучават така, че да се свързвате с всеки пророк или апостол, за когото четете. Например, ако четете псалмите на Давида, трябва да се свържете с него. Когато се свържете с Давида, вие ще разберете какво е вложил той във всеки псалм и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представлява известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на Природата. Казвате: „Бог е Любов.“ За да може това изречение да произведе нужния ефект в душата на човека, той трябва да знае ключа, с който може да го отвори. Също така и думите Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел, имат ключове, с които се отварят. Който разполага с тия ключове, само той ще може да се ползва от енергиите, които думите съдържат в себе си.

      „Добри навици “, „Първата родена мисъл“

       

      1. В продължение на една седмица работете върху Евангелието на Иоана по следния начин: всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно и турете пръста си върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали. Прочетете този стих внимателно и пожелайте да го реализирате. През целия ден, при свободно време мислете върху този стих.

      „Посока на растене “, „Справяне с мъчнотиите“

       

      1. Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през дена в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас – ще си направи жилище у нас, и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи.

      „Разсмотрете криновете в полето как растат “, „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“

       

      1. Днес ще ви дам една задача, да работите върху Библията. Целият клас ще се раздели на две групи, и всеки един от групата ще вземе по една от книгите на Стария Завет. Например един ще вземе Битие, друг – Изход, трети – Левит и т.н. Като четете книгите, ще изучавате характера на всеки един, за когото се говори. Коя е характерната черта на Аврама? Аврам се отличавал с послушание. Той напусна бащиния си дом и отиде в непознати земи. Той отиде в Египет да се учи. Сегашните хора се оплакват от условията. Какво е било положението на старозаветниците? Те са живели при по-тежки условия на живот, отколкото сегашните хора. Отде черпеха те сили, за да издържат?… Ще ви дам едно упътване при изпълнение на задачата върху четенето на Стария Завет. Която книга ви се падне, ще я четете съзнателно. Ако се паднат Псалмите, ще ги четете внимателно, да извадите характерното от тях. Във всеки псалом се виждат условията, при които е писан, както и преживяванията, които Давид имал, характера му и т.н. Това можете да видите в по-важните и силни псалми. Като четете Исая, също така направете характеристика и сравнете характера му с този на Иеремия, Иезекиила и др. Като свършите книгите на Стария Завет, започнете да четете Новия Завет. Като дойдете до Посланията на Павла, на Иоана, на Петра, сравнете ги и вижте, при какви условия са живели и работили. Първоначално апостол Павел е гледал оптимистически на живота, но след като го били няколко пъти, той казал: „Братя, с големи мъки и страдания ще влезем в Царството Божие.“ На друго място той казва: „Пътя опазих, вярата опазих, сега ми остава венецът на Живота.“ Като четете, не се спирайте на подробностите, но на по-важните мисли, които характеризират личността, условията, при които тя е работила, както и идеите, които са я вълнували.

      „Светото място “, „Седмият кръг на живота“

       

      1. За следния път всеки да си извади едно от най-хубавите изречения от Библията. То може да бъде поетично, може да бъде и прозаично. Важно е да видим, дали ще има разнообразие или еднообразие в стиховете.

      „Живот и отношения “, „Стимул и любов“

       

      1. Сега, в продължение на пет месеца, четете следните книги от Стария и Новия Завет; Евангелие от Матея, Евангелие от Лука, пророк Исая, Евангелие от Марка, Притчи, Евангелие от Иоан – всичко 158 глави.

      „Събуждане “, „Предназначението на носа / Предназначението на носа – служба и функция“

       

      1. Разглежда се посланието на Апостол Павел към Ефесяните. Работата ви през този месец ще се състои в това да намерите най-главните, основни мисли, които Павел е вложил в това послание. Ще намерите мислите, които се отнасят до тялото, душата и духа. Опитайте да намерите метод, чрез който да приложите това учение в живота си. Предметът е обширен, затова ако поне отчасти имате приложение, достатъчно е. Не мислете, че искам изведнъж да станете учени. Важно е упражнението да се разбере в определен момент. Намерете връзката между Посланието към Ефесяните и притчите.Второто нещо, което ще спазвате, е да въздържате езика си, да не говорите много. Обсъждайте предварително всичко, което ще говорите. Възбудени сте – не говорете! Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си.Третото упражнение, което ще изпълнявате поне един път на ден, е следното: ще седнете хубаво на един стол, или ще застанете прави, ще отворите прозореца, ще оставите временно раницата си, за да имате добро разположение, ще затворите дясната си ноздра, а с лявата ще поемете въздух, като броите мислено до десет. След това ще затворите и лявата си ноздра и при затворени две ноздри ще задържите въздуха в дробовете си, като броите пак до десет. След това ще отворите дясната си ноздра и от нея ще изпуснете въздуха, като броите пак до десет. После ще затворите лявата си ноздра, а с дясната ще поемете въздуха по същия начин, както и в първия случай. Това упражнение ще го направите десет пъти едно след друго или два пъти по пет, като поемането на въздуха се редува ту с лявата,ту с дясната ноздра. Преди упражнението ще отваряте Светото Писание на Посланието към Ефесяните, ще прочитате всеки ден по десет стиха, като започнете от първата глава. Ще пожелаете да разберете основните мисли на тези стихове и най-главната да се влее у вас.

      „Великата майка “, „Встъпление в Любовта“

       

      1. Любовта е фундаментът. Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората тя вижда само доброто. Четете Павла в 13 глава от I Послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на Любовта. Тази Любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхте в материално отношение, нека я наваксаме с Господа, и ако Той е с нас – ние нищо не сме изгубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде в ума ви мисъл да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лошо настроение в себе си?“ Искате ли да се лекувате и избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето.

      „Ходете във виделината “, „Назидавайте себе си“

       

      1. Сега ще ви дам следното алхимическо правило: за десет дни наред повтаряйте в себе си стиха: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ Не прекъсвайте ежедневната си работа, но живейте и работете със съзнание.

      „Затова се родих 3 “, „Ако говоря“

       

      1. Прочетете тези няколко стиха от 6 глава от II Послание към Коринтяните, от 6 до 10 стих, и правете опити с тях. Съвременните хора прекарват големи изпитания, вследствие на което дохождат до отчаяние, до умопомрачаване и никой не може да им помогне… Вие трябва да знаете, че извън вашия свят има и други светове, с по-напреднали от вас същества, които знаят работите по-добре от вас. И затова, като се намерите в трудно положение, обърнете се към тия същества за помощ… Съществува един свят – толкова възвишен и чист, толкова отзивчив и чувствителен към страданията на хората, че при най-слабото апелиране към съществата от тоя свят за помощ, веднага се получава отговор.

      „Мнозина казваха “, „Оскърбените“

       

      1. През този месец искам да прочетете всички Соломонови притчи и тези от тях, които ви направят силно впечатление, да научите наизуст. Аз ще ви разкажа после защо трябва да ги изучавате наизуст.

      „Великата майка “, „Който намигва“

       

      1. Като четете Притчите, вие трябва да ги превеждате, да разбирате вътрешния им смисъл. Само по този начин ще се ползвате от тях. Прочетете 10-ти и 11-ти стихове от 24 глава на Притчите… За да издържите на изпитания и мъчнотии в живота си, вие трябва да се ползвате от Притчите като правила. Всяка Притча е правило, което може да се приложи. Помнете, че колкото повече учите, колкото повече ви се говори, толкова повече се изисква от вас.

      „Учение и работа “, „В Ниневия“

       

      1. Ще бъда кратък: това, което ще трябва да изпълните, е да помислите в себе си около 4-5 минути и да видите готови ли сте да изпълните доброволно това, без после да се разкайвате. Ще изпълнявате следното: в продължение на 10 дни, начиная от 27 юни, ще ставате сутрин към 4 часа и в промеждутъка от 4 до 5 часа ще четете 9-та глава на Данаила, ще размисляте внимателно върху нея, ще се помолите и ще се изповядате пред Бога като пред духовник, за прегрешенията си, за прегрешенията на своите близки, за прегрешенията на народа ви. И ако иска, Господ ще ви прости. С това вие ще изпратите вашето прошение до Бога, а каква ще бъде резолюцията, това е Негова работа. В това време и заминалите ваши ще се помолят за себе си и за вас, така че ще има молитва както горе, така и долу – тъй както дървото се храни и отгоре, и отдолу. Ще се оставите в Божието влияние. Ще ядете два пъти на ден; никакво масло и яйца, а само растителна храна. Ще се яде сутрин след молитвата и вечер преди молитвата. Вечер ще ядете преди залязването на Слънцето, а молитвата и прочитането на 9-та глава ще правите след залязването на Слънцето към 8 часа вечерта. Господ е наложил пост на цял свят. Като закусите сутрин и като се навечеряте, ще благодарите много на Бога. През тези десет дни ще спазвате абсолютен пост на сърцето и на ума си; да няма никаква лоша мисъл, лошо желание, никакво одумване. През тези дни искайте от Бога само важни и необходими неща, а не празни работи. Ще се молите Бог да подкрепи всички ваши сестри и братя, където и да са те; да помогне Господ на всички страдущи, на всички, които се борят със злото. Като молитви може да четете Добрата молитва, Отче наш и др. Гледайте да не бъде всичко пресилено и в сърцето ви да е всякога топло. Приближавайте се към Господа с вяра! Имайте вяра в Неговата благост и доброта. Така ще видите какъв е резултатът.

      „Великата майка “, „Пълнене и празнене“

       

      1. Тези методи именно за превръщане на лошото в добро, на горчивото в сладко са необходими за вас като ученици. Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите погрешки, каквито сте правили и по-рано, защото погрешките у вас се повтарят непрекъснато по силата на атавизма. Тогава как ще се избавите от старите си погрешки? Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица, да ги изучавате. Разгледайте характера на Авраама, на Йосифа, на пророците, защото те са живи характери, които заслужават подражание. Характери трябва да ви интересуват, а не това, което Мойсей е писал например за жертвоприношението. Жертвоприношението е нещо второстепенно, третостепенно – в него не се изразява характера на Мойсея.

      „Козативни сили “, „Служене на Бога и на себе си“

       

      1. Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от Любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му и един ден всички светли и възвишени мисли изникнат от него, като хубави, доброкачествени семена. Например спрете се върху живота на Авраама, на Давида, на Апостолите, на Христа, да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството.

      „Четирите кръга “, „Четирите кръга“

       

      1. Същото нещо се отнася и до четенето на Писанието. Ако приемете нещата буквално, те носят смърт; ако ги приемете по дух, те носят живот. Има неща обаче, които могат да се вземат в буквален смисъл, но повечето трябва да се разбират по дух. Прочетете например Първа глава от Битието и размишлявайте върху нея, да видите какво ще разберете.

      „Четирите кръга “, „Общи упътвания“

       

      1. През тази година ще имате за наряд работа по изучаване на Библията по следния ред: в една торбичка ще турите написани бюлетинки с всички заглавия на книгите от Библията: Битие, Изход, Левит и пр. от Стария и Новия Завет. Ще почнете наряда от 21/8 септември 1919 г., неделя. На тази дата ще бръкнете в торбичката, и която книга от Библията извадите, от нея ще четете. Изтегленото жребие тургате в друга торбичка или плик. Щом изчетете определените стихове от всяка глава на книгата, ще теглите ново жребие за нова книга и т.н. Почвате да четете по ваше нареждане от толкова глави на ден, колкото искате. Най-добре цялата Библия, която има 1189 глави по 66 книги, да разпределите по ден; тогава ще имате 94 дни по 4 глави = 376 и 271 дни по 3 глави = 813, или всичко 1189 глави и от всяка глава по един стих (10 стих). Всеки за себе си да си съставя план за четене и го приведе в изпълнение. Всеки прочетен стих ще се вписва текстуално в специална тетрадка най-късно до вечерта същия ден. При пътуване, ако Библията не е под ръка, за удобство при изпълнение на наряда предварително се изтегля по жребие книгата, определят се от нея стиховете, които ще се четат през дните на отсъствие – пътуване – написват се в тетрадката и от нея се четат всеки ден по реда им…

       

      Прочетете най-малко 10-тите стихове от четвъртите (третите) глави от оная книга на Библията, която ще ви се падне по жребие; ако имате разположение, прочетете главите изцяло и размишлявайте. Прочетените 10-ти стихове препишете текстуално в специална тетрадка.

      Забележка: ако главата, от която ще четете 10-ия стих, няма 10 стиха, то 10-ти стих ще считаме онзи от следната глава, който след номерацията от предидущата глава се падне 10-ти поред…

       

      Ставане от сън: всеки ден, най-късно половин час преди изгрев Слънце, трябва да бъдете на крак, готови за работа: умити, облечени, тихи, спокойни, с мир на духа.

       

      Постни дни ще бъдат онези дни, в които нямаме разположение да ядем. Тези дни могат да бъдат един, два и повече в месеца. Може през месеца да няма постни дни. Постът трябва да дойде по разположение, сир. да бъде естествен, да дойде сам, а не да бъде наложен – да се не чувства нито глад, нито апетит. Продължителността на поста ще бъде също по разположение. През траенето на всеки постен ден или дни ще размишлявате върху една от следните добродетели: през време на първия пост – за милосърдието, през втория – за радостта, третия – за търпението, четвъртия – за вярата, петия – за надеждата, шестия – за сърцето, седмия – за волята, осмия – за душата, деветия – за духа, десетия – за чувствата, единадесетия – за Царството Божие, и дванадесетия – за Божията Любов и Божията Мъдрост. Ако постните дни надминават 12, тогава ще се повторят в същия ред от първия, втория, третия и т.н. постни дни.

       

      В съгласие с горното през време на постните дни ще се прочетат следните беседи от Сила и живот: през първия пост – Ето човекът, през втория – Житното зърно, през третия – Явлението на Духа, през четвъртия – Талантите, през петия – Любовта, през шестия – Служенето, през седмия – Сънищата на Йосифа, през осмия – Мир вам, през деветия – Необходимостта да познаем Бога, през десетия – Митар и фарисей, през единадесетия – Страхът, през дванадесетия – Условия за Вечния живот. Ако се случат повече постни дни, тогава ще четете още и: Приливи и отливи, Новото основание, Многоценният бисер, Учителите, Марта и Мария и Истината. Ако се случат още повече постни дни, направете запитване.

      „Беседи обяснения и упътвания (1919 г) “, „Първи наряд за 1919/20 г.“

       

      1. През тази година ще имате наряд – работа по изучаване Новия Завет от Библията, по следния ред: целия Нов Завет трябва да прочетете в три месеца един път, или четири пъти през цялата година. Начало ще е 21/8 септември 1919 г., неделя. Книгите ще се четат по ред, начиная от Ев. Матея; обаче за облекчение вместо цялата глава, прочита се от нея само 10 стих при първото четене. Този стих се вписва текстуално в специална тетрадка още същия ден. Целият Нов Завет има 27 книги с 260 глави; средно на ден за първите три седмици, се падат по три (две) глави: значи, всеки ден от тези три месеца, ще четете три (две) глави, десетите стихове, и ще ги вписвате в тетрадката. През второто тримесечие ще четете от всяка глава шестите стихове, и ще се вписват в тетрадката по същия начин. През третото тримесечие ще четете от всяка глава седмите стихове, и ще се вписват по същия ред. През четвъртото тримесечие ще се четат от всяко глава дванадесетите стихове поред, и ще ги вписвате в същата тетрадка. Ако имате време, ще прочетете цялата глава. Определените номера стихове непременно трябва да се прочетат и впишат в тетрадката. По този начин от всяка глава ще изваждате по четири стиха, ще четете и размишлявате по тях и ще ги вписвате в тетрадката.Ставане от сън: всеки ден, най-късно половин час преди Слънцето трябва да бъдете на крак, готови за работа – умити, облечени, тихи, спокойни, с мир на духа си. Постни дни ще са четвъртият петък от всеки месец с продължителност, считана от четвъртък след залез Слънце до петък вечерта след залез Слънце, ако е 24 часа, или до събота заранта след изгрев Слънце, ако е 36 часа. Като правило дължината на поста ще определяте според разположението. Минат ли 24 часа, яде ли ви се, яжте; не ви ли се яде – недейте се храни, постете до напълване 36 часа.                                                                                                                                                                                          При четене на Новия Завет трябва да изучите Евангелието основно, тъй че да дойдете във  връзка с Христа, а именно: да проникнете какво е искал Той да каже. Само човек, който дъвче, когато яде, се ползва от храната; същото е и с изпълнението на нарядите с четенето. Защо трябва Евангелието да се прочете четири пъти? Жената например, ако го прочете четири пъти, мъжът първата година ще се подобри с 50%, втората с 25%, третата – с още 25%; ще рече в три години вътре ще се подобри 100%. Но трябва да казва: „Чета го заради Господа, Който живее в моя мъж.“ Четенето на Евангелието какво означава? Даваш храна на мъжа си, който страда от нямане храна.

      „Беседи обяснения и упътвания (1919 г) “, „Втори наряд за 1919/20 г.“

    24
    25
    26
    27
    28
    29
    30
    май

    Създадохме sinarhia.com за вас, защото вярваме, че:

    Братство се гради не с устави и договори, а с Любов.

    Истинското Християнство изключва власт на едни хора над други.

    Само безкористната работа е работа за Бога.

    Е добре да прилагаме Учителя, а не да го предаваме.

    Център на нашето обединение трябва да бъде Христос.

    Единението в Любовта прави силата.

    Ако споделяте нашите възгледи, добре дошли сред нас! 🙂

     

    Close