„Ето колко е добро и колко угодно, да живеят братя в единомислие.“ (Псалом 133)

    Юбилейно изкачване на Мусала по случай 100 години високопланинска школа

    Юбилейно изкачване на Мусала по случай 100 години високопланинска школа

    Наряд за лятното слънцестоене на 22.06.2022 г.

    Наряд за лятното слънцестоене на 22.06.2022 г.

    КАЛЕНДАР НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ 2022 Г.

    Братя и сестри, Вече започнаха поканите за традиционните Братски събори за 2022 г.   За да продължим тази братска традиция…

    25 и 26 юни 2022 г. Традиционен ежегоден детски празник

    Братя и сестри, на 25. и 26.6.2022 ще се проведе традиционният ежегоден детски празник с тазгодишен домакин софийска братска общност под наслов…

    Тук е календарът ни с програма за събития: срещи, събори, творчески мероприятия (концерти, изложби, представяне на книги и др.), общи молитви на последователите на Бялото братство в България и полезни новини с информация за синархията, както и други теми свързани с хармонизиране, координиране и сплотяване чрез братски живот по методите завещани ни от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) .

    Предстоящи събития - кликнете върху избрана дата за още подробности (на мобилните устройства информацията се показва под календара)

    Покажи събитията по категории

    Местоположения

    Изчисти предпочитанията
    Пон
    Вт
    Ср
    Четв
    Пет
    Съб
    Неделя
    април
    април
    април
    април
    април
    април
    1
    • Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова
      06:00 -08:00
      01.05.2022

      СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 1 МАЙ – НЕДЕЛЯ – ОНЛАЙН

       

       

      Обични братя и сестри,

       

      Днешният наряд ще започнем с песента “В Начало бе Словото” и ще продължим със следните молитви, които трябва да произнесем задължително, имайки предвид някои неизбежни изпитания, чиято поява може да се открие в небесните конфигурации, при които негативните звездни аспекти няма да са малко в предстоящия период, наричан от астролозите “коридор на затъмненията”, който започва на 30 април с частично слънчево затъмнение и ще приключи на 16 май с Лунно затъмнение. Но в хороскопа за месец май ще ви информирам по-подробно за него, който ще ви изпратя допълнително.

       

             И така, след песента “В Начало бе Словото”, с която може да се намали поне малко националната ни карма, ще кажем Добрата молитва, много бавно и ще продължим с молитвата за българския народ, дадена от Учителя през 1900-а година:

       

       

      МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

       

           Към тебе отправям гласа си, Отче Святий и праведний, към Тебе, Който си подарител на всяка благост и милост, и Който даваш живот и радост на Твоите деца.

           Ти, Който ги утешаваш на всяко време.

           Ти, Който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода.

           Подари и на мен днес Твоята благодат и ми дай Твоята сила и мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото Ти, Отче мой и Господ мой.

           Всяко добро даване иде от Тебе. Ти, Който си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме.

           Дай да се събуди духът на този народ. Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ.

           Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината.

           Бъди сега благословен Ти от мене, Господи, Царю мой.

           Благословено да е Твоето Име сега и во веки.

      Амин!

           И формулата:”Бог е Любов, Бог е Всеблаг; Бог е Всемъдър! /три пъти/.

           Да не забравим и молитвата за изцеление на 55 стр. от малкия молитвеник, която ще бъде благоприятна за страдащите братя и сестри в момента.

       

           А беседата, която предлагам за прочит е “Да се стопи”.

       

      Ще завършим наряда с Господнята молитва.

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ДОБРИ!

       

       

       

      Ще се стопи!

       

      „И тъй, понеже всичко това

      ще се стопи, какви трѣбва да

      сте вие въ свята обхода и

      въ благочестие?“[*])

       

       Съврѣменниятъ свѣтъ е свикналъ да му се говори само за похвали, за обѣщания, за награди. По тоя начинъ можете да говорите колкото искате, всички ще ви слушатъ. Но когато изкажете нѣкоя трѣзва истина, всички се озадачаватъ и казватъ: „това не е вѣрно“. Когато се каже, че съврѣменниятъ свѣтъ ще се стопи, казватъ: „какъ може да бѫде това? Ние не виждаме никакви признаци“. Но като казваме „съврѣменния свѣтъ“, ние не разбираме онѣзи тѣла въ пространството, а нашиятъ свѣтъ, земниятъ. Нѣкой може да възрази: „нашитѣ учени хора още не сѫ го доказали“. Не сѫ го доказали, но почватъ да го доказватъ. Има възможности. Туй, върху което стоимъ сега, не е така прочно и стабилно, както мислимъ. Много пѫти сѫ ставали измѣнения на земята. Сега се готви друго измѣнение, и то ще дойде, нѣма да закъснѣе, ще дойде на своето врѣме. То ще бѫде нова земя и ново небе, въ които правдата ще царува. Сега нѣкои отъ васъ може да разбератъ, па и всички хора изобщо разбиратъ, само физическата страна. Когато нѣкой човѣкъ умира казватъ: „какъ ще умре?“ Тѣ подразбиратъ излизане отъ тѣлото. Но да излѣзе човѣкъ отъ тѣлото си, да се прости съ тѣлото си, това не е голѣмо нещастие. Питатъ: „може ли човѣкъ да живѣе безъ тѣло?“ — може, тъй както може да излѣзешъ отъ своята хубава кѫща, отъ своя палатъ, и да живѣешъ въ нѣкоя колиба, подъ нѣкоя шатра — подъ тѣхъ даже по-добрѣ можешъ да живѣешъ, защото има чистъ въздухъ. Душата и тѣлото сѫ двѣ нѣща различни. Хубаво е човѣкъ да има кѫща, но азъ бихъ прѣдпочелъ чистия въздухъ, съ слънчевитѣ лѫчи и хубава храна, отколкото онази хубава кѫща. Азъ бихъ прѣдпочелъ чистия въздухъ, слънчевитѣ лѫчи и добрата храна, отколкото оня замъкъ, въ който чистиятъ въздухъ и слънчевата свѣтлина рѣдко проникватъ.

       

       Сега, този свѣтъ има двѣ вѫтрѣшни страни. Ние говоримъ не само за физическия свѣтъ, но за онзи свѣтъ на възгледи и теории, който ние сме създали. За примѣръ, у всички народи по земното кълбо, езически или християнски, всички считатъ за свещено да се биятъ за своя народъ. Само чрѣзъ воюване, само чрѣзъ унищожение на своитѣ врагове, мислятъ да въздигнатъ своя народъ, да донесатъ неговото благо. И всички се стремятъ за слава, като казватъ: „нашиятъ народъ трѣбва да се прослави“. Нѣма по-глупаво нѣщо отъ тази слава. Кажете ми, въ историята кой народъ се е прославилъ чрѣзъ воюване? Дѣ е стариятъ Египетъ? Дѣ е старата Сирия? Дѣ е стариятъ Вавилонъ? Дѣ е Римъ? Всички сѫ мислили, както ние, съврѣменнитѣ хора, помислихме. И съврѣменнитѣ европейски народи помислиха, че ако отворятъ войната, ще се прославятъ и ще подобрятъ икономически положението си. Обаче, какво излѣзе? Намѣриха се на една хлъзгава почва, защото не постѫпиха съобразно съ закона на божествената правда и на онова благочестие, които сѫ заложени въ човѣшката душа. Всѣко разумно сѫщество знае кое е правото. Сега не остава да се учатъ хората кое е правото. И да отричаме това, значи да отречемъ сѫщностьта на живота.

       

       „И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трѣбва да сте вие въ своята обхода и благочестие?“ Каква е нашата цѣль на Земята? Каква е задачата, която имаме? — Вашата цѣль може да бѫде много близка или много далечна; вашата задача може да бѫде много лесна и много трудна за разрѣшение; задачата ви може да бѫде отъ събиране и изваждане, може да бѫде отъ умножение и дѣление, може да бѫде нѣкакво уравнение съ едно неизвѣстно, съ двѣ, три, четири и т. н. Но всички вие искате да бѫдете щастливи на земята. Първото нѣщо, което съврѣменнитѣ хора търсятъ, то е щастието. Защо трѣбва да бѫдемъ щастливи? Раждаме се, защото искаме да бѫдемъ щастливи, учимъ се, защото искаме да бѫдемъ щастливи, хранимъ се, защото искаме да бѫдемъ щастливи и т. н. Въ всички положения на живота ние търсимъ щастието, а при това ни казватъ: „щастието е непостижимо, нѣма го, въ свѣта нѣма щастие“. Защо го нѣма? Щастието нѣщо физическо ли е? — Не е физическо, то е божествено. Ако двама души могатъ да се любятъ, и въ душитѣ имъ нѣма абсолютно никаква лъжа, тия двама могатъ да бѫдатъ щастливи. Ако тѣзи двамата могатъ да любятъ други двама, въ душитѣ на които да нѣма абсолютно никаква лъжа, никакво користолюбие, тѣзи четирима души могатъ да бѫдатъ щастливи. Ами че азъ мога да направя всѣкиго нещастенъ: ако вие сте работили прѣзъ цѣлия день, и не сте яли, сложена ви е трапеза и чакате да ядете, а азъ взема и изямъ всичко и за васъ не оставя нищо, питамъ: нѣма ли да се намали, да се наруши вашето щастие? Ако ви сѫ приготвени хубави и топли дрешки, а вънъ е студено, и азъ ви взема дрехитѣ и ви оставя голъ, нѣма ли да наруша вашето щастие? — ще го наруша. Ако запаля кѫщата, въ която живѣете, и ви накарамъ да бѣгате навънъ, нѣма ли да наруша вашето щастие? Ако дойда при васъ, които имате извѣстни убѣждения и вѣрвания, съ които живѣете, и разруша вашитѣ вѣрвания и нищо не ви дамъ, нѣма ли да ви направя нещастенъ? — да, ще ви направя нещастенъ. Не само ние трѣбва да говоримъ извѣстно учение, да обѣщаваме на хората, но туй обѣщание трѣбва да се реализира. Всѣко обѣщание трѣбва да се реализира, да е истинно. Всѣка дума, която казваме, трѣбва да бѫде абсолютно вѣрна и реална въ своето изпълнение. Когато азъ ви казвамъ, че има невидимъ свѣтъ, този невидимъ свѣтъ трѣбва да бѫде хиляди пѫти по-реаленъ, по-неизмѣнчивъ, отъ този свѣтъ. Този свѣтъ, за който говоримъ, ще дойде на земята. Но не на тази земя — на тази земя щастие не може да има, — азъ разбирамъ подъ тази дума условията, въ които хората сега живѣятъ. Сегашнитѣ хора, като те срѣщнатъ, ще те погледнатъ отъ главата до краката — снематъ ти мѣрка. А кому снематъ мѣрка? — изобщо, когато нѣкой умре, снематъ му мѣрка, за да му направятъ ковчегъ. „Трѣбва, казватъ, да се прѣмѣри този човѣкъ“. И ние имаме философията на умрѣлитѣ хора. „Да го видимъ, казватъ, мораленъ човѣкъ ли е?“ Изнесете го на слънчевата свѣтлина и ще познаете мораленъ ли е или не. Ако почне да мирише, той е немораленъ, а ако не мирише, той е мораленъ. Ако се разлага, немораленъ е. Изнесете го на слънчевата топлина, ако се топи, немораленъ е, ако не се топи, мораленъ е. Ако е отъ вода направенъ, той ще се стопи. Добрѣ. Изнесете го на слънцето, ако е направенъ отъ твърда материя и ако тази материя изсъхва — немораленъ е, а ако остава тя пластична, разтеглива, — мораленъ е, този човѣкъ. 

       

      Сега ние опрѣдѣляме, какво е моралъ. Моралътъ е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, божествено растене на човѣшката душа, за да реализира всичкитѣ идеи, вложени отъ Божеството. Това е правилото. Значи, всѣка една душа има заложени въ себе си сѣменцата на добродѣтелитѣ, и този, който я е пратилъ, далъ ѝ условия да реализира тя благата. Тия блага ще бѫдатъ щастието. И слѣдователно, ние въ свѣта нѣмаме право да спираме когото и да е въ неговия божественъ пѫть. И когато ние, християнитѣ, отъ каквото вѣрую и да сме, съзнаемъ, че въ насъ има заложени извѣстни добродѣтели, извѣстни сили, извѣстни способности, извѣстни божествени чувства, които трѣбва да се реализиратъ, трѣбва да имъ дадемъ условия, при които тѣ трѣбва да се развиятъ — това е моралъ. Не е моралъ да проповѣдвашъ на единъ човѣкъ, че има пъкълъ. Пъкълъ ние знаемъ какво е, сега сме въ пъкъла. Проповѣдватъ ни пъкъла. Азъ не съмъ виждалъ, по-голѣмъ пъкълъ отъ земния, сега азъ съмъ въ пъкъла и изпитвамъ неговия огънь. Най-голѣмиятъ пъкълъ е тукъ, на земята. И моето положение често мяза на онова на малкото ангелче, което, като слушало за хората, казало на единъ голѣмъ ангелъ: „я ме занеси при онѣзи, които Богъ създалъ по свой образъ и подобие, да видя какво нѣщо е земята“. Голѣмиятъ ангелъ го донесълъ на рѫцѣ на Земята. Хората се биели, навсѣкѫдѣ само страдания. „Нали ти казахъ, рекло ангелчето, да ме занесешъ при човѣцитѣ, които иматъ образъ и подобие на Бога, а ти ме заведе въ пъкъла“. „Това сѫ, казалъ голѣмиятъ ангелъ, хората въ сегашното тѣхно състояние“. Тогава нѣкой казва, че огъньтъ е ограниченъ. Този огънь не е ограниченъ, навсѣкѫдѣ го има: между учители, свещеници, вѣрващи, навсѣкѫдѣ гори този огънь. Двама отъ васъ не могатъ да се събератъ на едно мѣсто, да се обичатъ, и пламъци има около тѣхъ, не може да се ходи. Ние сме като кокошки, които пекатъ на пирустия /парцали/, обръщатъ ги на едната страна и на другата.

       

      Най-първо, трѣбва да се освободите отъ стария дяволъ на заблуждението, дяволътъ на тия лъжливи нѣща, въ които животътъ не може да бѫде щастливъ. Какво ще бѫде вашето положение, ако на гърба ви турятъ петдесетъ килограма злато и двама стражари вървятъ съ васъ, но като дойдете дома, вие мислите, че сте се осигурили, пристигате и ви ударятъ единъ камшикъ и ви казватъ: „вървете си, безъ злато“. Питамъ, какво сте спечелили вие? Питамъ, какво е спечелила онази млада мома, която убѣждаватъ: „ти него като вземешъ, ще бѫдешъ щастлива: той има такива кѫщи, ниви, майка му е такъва, че братята му и пр.“. И тя, горката, казва: „слава Богу, най-послѣ страданията ми прѣстанаха“, и се оженва за него. Но слѣдъ четири мѣсеца, гледатъ, че ѝ текатъ четири реда сълзи, и тя казва: „плача отъ радость, плача отъ щастие“. Все отъ щастие въздишатъ. Понеже е благородна, ще мълчи. Възлѣзла е тя на тази пирустия, пече се, ама мълчи. Защо? Защото старитѣ казватъ: „не казвайте на младитѣ, че ние се печемъ, нека дойдатъ и тѣ да видятъ какво нѣщо е пирустия“. Старитѣ, които сѫ вѣрвали, не вѣрватъ вече, а искатъ да убѣдятъ и младитѣ да влѣзатъ въ туй вѣрую: „имало дѣйствително онзи свѣтъ, имало Господь“… Азъ противъ тѣзи твърдения нѣмамъ нищо, не оспорвамъ това, има хлѣбъ, има вода, слѣдователно, има едно отношение къмъ насъ… Когато кажа: има хлѣбъ, който мога да възприема, да ми послужи въ моя животъ, идеята е друга вече. Богъ е вѫтрѣ въ насъ и вънъ отъ насъ — това сѫ двѣ понятия различни. Богъ, който сѫществува нѣкѫдѣ, който е направилъ цѣлата вселена и азъ нѣмамъ никакво отношение къмъ него, нѣмамъ връзка — Той е вънка, това подразбира една идея. Но ако мога да участвувамъ въ благата, които е създалъ и съмъ вѫтрѣ, идеята е друга. Ние не проповѣдваме единъ Господь отвлѣчен. Не, не, ние проповѣдваме единъ Господь, една любовь, която иде да уреди живота и да покаже, че щастието е възможно на земята, ама не на тази земя. И като казва Петъръ, че земята ще изгори, азъ се радвамъ: ще има нова земя и ново небе. А споредъ моитѣ схващания, всѣка една болница слѣдъ четиридесеть години трѣбва да се изгори. Защо? — Въ тази болница има толкозъ храчения, пъшкания, тя е просмукана съ тѣзи болезнени мисли, съ миязмитѣ, че който влѣзе, здравъ не излиза. И лѣкаритѣ напраздно се мѫчатъ да лѣкуватъ болнитѣ: тѣ се заразяватъ отъ самитѣ мисли на другитѣ болни и азъ казвамъ: слѣдъ четиридесеть години драснете единъ кибритъ, да изгори тази болница, за да създадете нова. За прѣдпочитане е новата прѣдъ старата болница. И, слѣдователно, по сѫщия законъ и формитѣ — не принципитѣ — на религиитѣ се мѣнятъ. Слѣдъ всѣки хиляда, двѣ хиляди години Господь праща отъ небето хора на земята да направятъ нова болница. И когато се явятъ такива благодѣтели, нѣкои казватъ: „какъ, ние си имаме стара болница, нѣмаме кредитъ“. Азъ казвамъ: изгорете тия болници, азъ ще ви създамъ нова болница, въ която вие трѣбва да се лѣкувате по-рационално. Менъ ми разправяше единъ православенъ свещеникъ, единъ братъ, който сега е заминалъ въ другия свѣтъ, — имамъ право да ви разправя една негова опитность. Той челъ евангелието и дошълъ до едно дълбоко разбиране на Христовото учение и казваше: „туй учение не трѣбва да го прилагамъ, по попски, но искамъ да го приложа, както Христосъ е училъ. Трѣбва да бѫде за примѣръ. Виждамъ, че трѣбва да се измѣнятъ нѣщата, но не почвамъ, чакамъ година, двѣ, три. Дойдоха руситѣ, напълниха ми се хамбаритѣ съ жито, имаше ядене и пиене. Но отъ вѫтрѣ ми казва: „ти всичко това трѣбва да го раздадешъ, трѣбва да бѫдешъ православенъ свещеникъ, за примѣръ“. Все се колебаехъ. Една вечеръ гледамъ, че се намирамъ на едно голѣмо поле. Тамъ имаше много свѣтъ, народъ, хиляди, хиляди хора минаватъ прѣзъ единъ тѣсенъ проходъ, а отъ двѣтѣ страни двѣ голѣми пещи. И като приближихъ, гледамъ, нѣкакви черни хора взематъ ги и хайде въ пещьта ги хвърлятъ. Казвамъ на себе си: ще намѣря и азъ туй. Като приближавамъ къмъ тази пещь и менъ ме хващатъ да ме хвърлятъ. Но идва Христосъ и казва: „този човѣкъ е мой, не го хвърляйте“. Щомъ се събужда отъ този сънь, рѣшава се да живѣе за Христа и съ тази вѣра замина той за другия свѣтъ и вѣрвамъ, че той сега е съ Христа. Той не е само на небето, но и между насъ. Въ този човѣкъ имаше една реална опитность, на която той посвети живота си. И всѣкога имаше у него нѣщо младенческо, чудѣха се на неговата старость, живѣеше като младъ, прѣживѣваше една велика истина, вѣрую имаше въ душата му, не на теория само. И днесъ, когато Христосъ се приближава, казва тъй: „вие сте на полето, пещьта гори и хората отиватъ въ нея“. 

       

      Какво ви казва този стихъ на Петра: „въ свято благочестие?“ Благочестивъ човѣкъ е само онзи, който разбира великия божественъ законъ на Любовьта, човѣкъ, който разбира, че всѣко сѫщество може да страда, че всѣко сѫщество, колкото и мъничко да е, и то си има извѣстенъ стремежъ. Когато ние дойдемъ да разберемъ, че всички сѫщества искатъ да бѫдатъ щастливи и не искатъ да страдатъ, ние сме на пѫтя къмъ божествения животъ. Сега мислимъ, че само ние страдаме, а другитѣ не страдатъ. Ние трѣбва, по възможность, да не обиждаме никого, да бѫдемъ тъй искрени и да не искаме да причинимъ врѣда и страдание никому. Не само да ви кажа една сладка дума, но когато изкажа нѣщо, да го изкажа отъ дълбочината на душата си. И когато ви правя едно добро, да го направя тъй както на себе си. Вие сте тѫженъ, а азъ съмъ челъ една хубава книга, която ми е причинила добро, давамъ ти я и казвамъ: братко, прочети я, искамъ да си кажешъ мнѣнието. Ще я прочетешъ и ще станешъ щастливъ. Туй значи, че азъ съмъ на хубаво мѣсто, имамъ хубавъ обѣдъ, и азъ казвамъ: ела при мене, азъ намѣрихъ една фурна, дѣто хлѣбътъ е много хубавъ. Вземамъ този сомунъ на трапезата, половината отъ яденето, което съмъ приготвилъ, давамъ на моя братъ, а половината вземамъ, и имаме отличенъ обѣдъ. Това значи да имаме еднакви чувства. Когато намѣришъ твоя братъ въ страдание, въ нѣмотия, бѣднотия, да сподѣлишъ съ него залъка си. Това е не само физически, а и духовно. Това е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ. Той казва: „боленъ бѣхъ и не дойдохте, гладенъ бѣхъ и не ме нахранихте, жаденъ бѣхъ и не ме напоихте, въ тъмница бѣхъ и не ме посѣтихте.“ Никой не отиде да го види. Четири нѣща има, за които Христосъ ще сѫди съврѣменния християнски свѣтъ. Питамъ: сегашнитѣ християнски народи приложили ли сѫ туй учение? — Не сѫ го приложили. А какъ постѫпиха християнскитѣ народи прѣзъ тази война? Мисля, че отъ Германия искатъ сто милиарда, но ако биха употрѣбили петдесетъ милиарда за Европа, тя щѣше да мяза на райска градина. Нѣмаха ли възможность? — Имаха, но нѣмаха знание: тѣ поддържаха принципа на щеславието, а не принципа на любовьта, и затова не го направиха.

       

       И, слѣдователно, сега съврѣменниятъ свѣтъ го очаква друго. Сега искамъ вие да бѫдете спокойни, да не мислите че азъ прѣдсказвамъ, азъ не говоря отъ себе си, но ви казвамъ, другитѣ какво сѫ прѣдрекли. Туй прѣдсказва нѣкой американски ученъ, че Европа щѣла да пострада. За менъ физическитѣ страдания на хората не сѫ важни, тѣ сѫ резултатъ на тѣхния духовенъ животъ. Отъ наше гледище, споредъ схващането на окултната наука, съврѣменната земя, понеже е заразена, трѣбва да даде мѣсто на единъ новъ свѣтъ, на една нова материя, новъ животъ трѣбва да се влѣе, тъй като този животъ е опороченъ. Ако вкарате единъ вълкъ въ каква да е форма, въ формата на една овца или въ човѣкъ, волъ, конь и пр., този вълкъ при всички форми ще остане пакъ вълкъ. Ако вие поставите тази интелигентность на вълка въ човѣшка форма, той ще стане ученъ човѣкъ, но всѣкога ще употрѣбява навицитѣ, които вълкътъ има. Вие не може да го измѣните по никой начинъ. Слѣдователно, въ тази човѣшка форма трѣбва да вложите новъ животъ. Съ нашия старъ животъ сега нищо не можемъ ние да направимъ. И затуй Христосъ казва: „ако не се родите изново“ — т. е. ако не дойде новъ животъ, новата божествена струя, въ тая форма нищо не можете да направите. Това е единъ великъ законъ въ свѣта: новото трѣбва да дойде въ васъ. Направете слѣдния малъкъ опитъ: прѣкѫснете съобщенията на едно блато съ рѣкитѣ, да нѣма рѣкички да се вливатъ, ще видите, че нѣма да се мине много врѣме и туй блато ще се развали. Посадете каквото и да е растение, оставете го безъ въздухъ и свѣтлина, и то ще се развали. Постоянно трѣбва да има едно вливане на свѣтлина и въздухъ, втичане на новия животъ: свѣтлината носи животъ, и влагата носи животъ.

       

       Да, постоянно трѣбва да има едно втичане на този новъ животъ въ нашата душа. Сега, азъ нѣмамъ за цѣль да укорявамъ никого, не съмъ пратенъ да укорявамъ, но имамъ едно право — имамъ право, като влѣза въ дома ви, да ви кажа тъй: братко, вашата кѫща е направена по всичкитѣ правила на божествения законъ, отвори само прозорцитѣ да влѣзе повече свѣтлина. И ако вие не ги отворите, ще ви наложимъ глоба, ще ви наложимъ наказание. Ще кажете: „толкозъ врѣме не сме отваряли“. По причина, че толкозъ врѣме не сте отваряли, досегашниятъ ви животъ не е билъ естественъ, вашитѣ лица сѫ се измѣнили и вие сте станали хилави. Отворете всички прозорци, всички завѣси, повече свѣтлина и по-вече въздухъ да влѣзе. И когато се прѣчисти съвършено, пакъ затворете прозорцитѣ си. И този малъкъ опитъ можете да направите. Сега вие, съврѣменнитѣ хора, страдате отъ една илюзия. Отива единъ старъ вълкъ въ овча кожа при една млада овца, която се обягнила и имала синъ. Явява се тази „овца“ и казва: „азъ искамъ да възпитамъ твоя синъ. Както виждашъ ние, старитѣ овци, имаме особена култура, не сме глупави като васъ. Вие имате копита, а нашитѣ крака сѫ направени по особенъ начинъ. Азъ съмъ овца, както виждашъ, но ще видишъ, че краката ми сѫ меки отъ долу. Но въ тия меки крака — показва си ноктитѣ — имаме си орѫжие, да се пазимъ. Отъ дълга опитность разбрахме, че трѣбва да се бранимъ. Вашия синъ, като дойде при менъ, ще му дамъ това изкуство. И нашитѣ уста сѫ като вашитѣ, но ние се научихме не само трѣва да пасемъ, а имаме зѫби по-остри, за да кажемъ на своитѣ неприятели, че не трѣбва да ни бутатъ“. Младата овца се убѣдила и казала: „ако моя синъ може да стане такъвъ, давамъ ти го, учителю, да го вземешъ“. – „Ще го взема и като го върна, ще видишъ, какъвъ юнакъ ще бѫде“. Взема го той, прѣметналъ го на врата си и го понася. Овцата казва: „на добъръ часъ, синко, азъ вѣрвамъ, че ти ще се върнешъ“. Срѣща го човѣкъ и го пита: „кѫдѣ„? —„Дадоха ми го даромъ, ще видя какво ще направя съ него“. Е, какъ мислите, какъ ще го възпита?—Тъй както сега, когато Св. Георги иде, нали? Тѣхнитѣ кожи ще ги продадатъ на кожаритѣ и слѣдъ туй ще бѫдатъ на вашитѣ гърбове, кожуси ще ги направите. Слѣдователно, тъй ще върнете синоветѣ на овцитѣ. Това е вѣрно не само по отношение на агнетата, а и по отношение на хората. И ние така развращаваме душитѣ. Като вземемъ една душа, която е невинна като овца, слѣдъ врѣме я одираме и остава отъ нея само една кожа. Направете единъ опитъ. Кои сѫ днесъ тия християни—ако дойдеше Христосъ — готови да пожертвуватъ всичкото си имане за Христовото учение и да не мислятъ за утрѣ? Колко християни има, които да подарятъ всичко? Ще кажатъ: „ние не трѣбва да бѫдемъ глупави“. Тогава другъ въпросъ: вие, които сте толкова умни, колцина досега сте се осигурили? Колцина християни има, които биха пожертвували всичко — разумно да го пожертвуватъ, защото и въ пожертвуването има тщеславие. Ако рече нѣкой да плати на българитѣ единъ два милиарда, казва: „въ историята на вѣковетѣ ще запишете името ми, вие може да се биете, да вършите всички прѣстѫпления, но моето име да бѫде записано въ книгитѣ, че съмъ платилъ два милиарда за България“. Такъво учение не проповѣдвамъ. Азъ казвамъ така: азъ ще ви платя всичкитѣ дългове, по-вече ще платя за васъ, но само съ едно условие: да изпъдите абсолютно лъжата изъ живота си, и въ домоветѣ ви да царува миръ и любовь, свобода и правда, мѫже и жени да бѫдатъ радостни. Всичкитѣ ви дългове ще платя, ето, обзалагамъ се съ българитѣ, искамъ единъ опитъ да направя съ тѣхъ като народъ. И ако азъ не устоя на своята дума, да плюятъ отгорѣ ми. Но искамъ и тѣ да устоятъ на думата си: въ българския домъ да нѣма сълзи, редъ и правда да има навсѣкѫдѣ, никѫдѣ да нѣма нещастия. За думата си да умратъ и да се жертвуватъ за ближния. Нека се съгласятъ българитѣ, да видятъ дали туй учение е право или не. Ето Господь иска да ви направи едно добро. Вие ще кажете: „сега ще си помислимъ, каква е тази философия, той говори символично, отвлѣчено, трѣбва да разберемъ точно, математически“. Дѣйствително има нѣща тайни, отвлѣчени, азъ противъ това нѣмамъ нищо. Но има нѣща, които не сѫ тайни, не сѫ отвлѣчени.

       

       „Въ благочестие“. Сега, на всинца ни трѣбва благочестие. Не само на насъ, но и на цѣлия български народъ трѣбва благочестие, на неговитѣ управници, на свещеницитѣ, на майки, бащи, търговци и пр., отъ всички се иска благочестие. Като влѣзешъ въ единъ дюкянъ и ти кажатъ: това е вълненъ платъ, да знаешъ, че това е наистина вълненъ платъ. Отидешъ въ нѣкоя фурна и ти кажатъ: „този хлѣбъ е чистъ“, да знаешъ, че е чистъ. Като идешъ да искашъ пари на заемъ, да знаешъ, че нѣма да ти смъкнатъ кожата. Да не мязашъ на онзи българинъ отъ Провадия, който е взелъ жито на заемъ отъ единъ турчинъ и слѣдъ като плащалъ 8 години, ималъ да му плаша още 80 крини жито. При такива условия може ли единъ народъ да успѣва? Съврѣменнитѣ европейски народи направиха войната и сега побѣденитѣ трѣбва да плащалъ 80 крини жито и мислятъ, че този Господь, който е на небето, ще имъ прости. Не, нѣма да имъ прости никога! Не изнасилвай ближния си. Сега нѣкои отъ васъ ще възразятъ: „но ние вече сме си уредили работитѣ, и ако тоя свѣтъ се развали, ние ще ядемъ и пиемъ“? Не, не, този свѣтъ отъ една страна ще се развали, а отъ друга, ще се прѣсъздаде. Тъй подразбира оня, който създава нови форми, въ които новъ животъ ще се вложи, ще започне божественото. То ще започне тъй, както рибата може да излѣзе отъ водата и да живѣе на суша, така и ние можемъ и при други условия да живѣемъ. Не е това невъзможно. Не е този единствениятъ начинъ единствениятъ методъ, при който човѣшкиятъ животъ може да се развива. За съврѣменнитѣ хора има и други условия, при които могатъ да живѣятъ. Не трѣбва чрѣзъ своето въображение да си създаваме лъжливи понятия. И затова не съмъ азъ. Азъ съмъ за онзи чистъ опитъ: ела и вижъ. Ще те заведа при извора и ще пиешъ. Ще питамъ: какъ намирашъ този изворъ? Или ще те заведа при хлѣба, ще те нахраня, ще ти дамъ врѣме, день, два, три, и ще те питамъ: какъ го оцѣнявашъ? Ще ти дамъ книга, и като я прочетешъ, всичко самъ трѣбва да прѣцѣнишъ и твоятъ умъ, твоето сърце да бѫде въ съгласие, тъй, както Богъ е вложилъ истината въ самия тебе. Ще ви туря при тия условия. И ако азъ се осмѣля да ви говоря лъжа, азъ ще излъжа Бога и Той ще ми каже: „не говоришъ истината“. На Бога ще говоришъ истината, защото въ сѫщото врѣме, азъ като говоря, и вие като ме слушате, провѣрявайте. Азъ като говоря за истината, ще провѣрявамъ сърцата ви, какъ приемате тая истина. Сега вие ще кажете: защо единъ трѣбва да говори. Такъвъ е законътъ: единъ ще говори, а мнозина ще слушатъ. Туй не е противорѣчие. Мнозина сѫ хората, които работятъ. И вие ще вземете тази истина и ще я разработите. Отъ васъ се очаква великата работа въ свѣта. Вие въ дадения случай може да извършите повече отъ мене, при условията, при които живѣете. Туй сѣменце ще вземете да го посѣете. Сега вие заставате на една почва и казвате: „какво мога азъ да направя въ свѣта?“ — Много можете да направите. Многото не седи въ записването името ви тукъ, на земята. Многото седи въ това: Онзи, който ви е пратилъ на земята, великата тази Любовь — Богъ — да е доволенъ: като посѣете доброто, той ще го възрасти. Слѣдъ като направите това, той ще ви каже: „много добрѣ постѫпихте, радвамъ се, азъ ще го възрастя“. Щомъ посѣешъ сѣмето, Господь ще каже: „азъ ще възрастя доброто, което сте посѣли“. Туй дърво, което посадите, е ваше и вие ще му вземете плода. Азъ нѣма да дойда да взема плода. И Павелъ казва: „азъ посадихъ, а Богъ е, който възраства“.

       

       И сега благочестието трѣбва да възрастне въ насъ, но не механически. И не да раздадемъ имането си, а най-първо трѣбва да се яви прѣдразположение у всички. Нѣкой казва: „азъ ще дамъ кѫщата си.“ Но онзи влѣзе въ кѫщи и не излиза. Вземешъ единъ кираджия и той казва: „азъ съмъ честенъ човѣкъ, ще си плащамъ наема“. Трѣбва да вѣрвашъ на думата му, но влѣзе и не плаща — значи, не е честенъ, и послѣ се карашъ. И Господарьтъ казва: „азъ съмъ честенъ човѣкъ“, но постоянно увеличава наема. Този господарь иска половината отъ заплатата на наемателя си за наемъ. Но питамъ: ако получава 400 л., тогава съ 200 л. този човѣкъ може ли да живѣе? — Не може. И хората търсятъ други ресурси. Отъ кѫдѣ ще ги взематъ? — отъ кожитѣ на овцитѣ. Горитѣ може да изчезнатъ, животнитѣ може да намалятъ, отъ кѫдѣ ще дойдатъ тѣзи ресурси? И въ съврѣменния животъ ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да ядемъ толкова, колкото ни е дадено. Ние ядемъ повече, отколкото ни трѣбва. Ние правимъ по-голѣми кѫщи, отколкото ни трѣбватъ. На всѣки човѣкъ трѣбва само една хубава стая, изложена на слънце, а нѣкои хора иматъ по четири-петь стаи, когато други пъкъ нѣматъ нито една. Ако дойдемъ да разгледаме нашия вѫтрѣшенъ животъ, сѫщата аномалия сѫществува навсѣкѫдѣ и все отъ тия лъжливи учения. Чете нѣкой българинъ библията и ще каже: „всичко това не е вѣрно.“ Най-послѣ, ти трѣбва да обосновешъ живота си върху туй, което е вѣрно. Но кое е вѣрно? — Единственото вѣрно въ свѣта е разумната любовь. Не тази, сегашната, която кара хората да плачатъ, това не е любовь. Любовьта е онази, която създава, която възраства. Въ Писанието за Господа се казва, че е благоутробенъ, милостивъ и дълготърпѣливъ. И когато ние разрушаваме тѣзи форми постоянно въ свѣта, тѣзи малкитѣ сѫщества плачатъ. Той постоянно твори. Защо? Защото ние постоянно разваляме. Богъ е принуденъ да твори, да имъ създава нови форми, праща ги при други условия. Дойде едно агне, ние го убиемъ, дойде втори пѫть, трети и четвърти пѫть и пр., а ние постоянно произвождаме все нови страдания. И тогава чакаме отъ небето единъ день да бѫдемъ щастливи. Небето трѣбва да започне тукъ, отъ земята, отъ сегашния животъ. И всички вие, които ме слушате, не само вие, но и цѣлиятъ български народъ, нѣма човѣкъ, който да не разбира любовьта, всѣки я разбира. Какъ нѣма да я разбере човѣкъ? Не се иска дълго врѣме, да ме познаете, честенъ ли съмъ иди не. Единъ день е достатъченъ. Два, три или седемь деня, като живѣете при мене, може да ме познаете честенъ човѣкъ ли съмъ или не. Ако живѣемъ въ една стая, ако за една седмица на този приятель, който влезе въ стаята ми, азъ му донеса вода и му поливамъ, направя му леглото — азъ съмъ добриятъ човѣкъ. Ако той ми направи леглото и ми полѣе — той е добриятъ човѣкъ. Споредъ мене, който работи, той е добриятъ. Христосъ не е дошълъ да почива, а да работи, да послужи. И всѣки човѣкъ, който работи и послужва на ближния си, е добъръ. Туй е моето правило. Не работишъ ли за другитѣ, не си добъръ човѣкъ. Ако азъ всѣки день мисля за себе си, какъ да подобра своето положение, не съмъ добъръ човѣкъ. Но ако азъ седна прѣзъ деня и мисля за страдащитѣ, постоянно мисля, какъ да прѣмахна страданията — може да не направя нищо — но въ мислитѣ си, че искамъ да помогна, вѫтрѣшно азъ съмъ добъръ човѣкъ. Ако и вие дѣйствувате по сѫщия начинъ, добри хора сте. Добриятъ трѣбва да запази само вѫтрѣшното условие. Туй ни най-малко нѣма да ми прѣпятствува да ора на нивата съ воловетѣ, и при това пакъ да мисля, по кой начинъ да помогна на ближния.

       

       При всички условия трѣбва да сме заняти съ една важна идея: да помогнемъ на ближнитѣ си. Казвате: „азъ съмъ благочестивъ“. Азъ може да имамъ най-доброто условие: да бѫда свещеникъ или нѣкой владика и да мисля, че вѣстницитѣ ще пишатъ за мене, че бесѣдата ми е била отлична и да ме похвалятъ, — който и да е този човѣкъ, споредъ менъ, е лошъ човѣкъ, щомъ чака вѣстницитѣ да кажатъ, че бесѣдата е била добра. Тогава тежко и горко на този народъ. Не, сърцата и умоветѣ на хората трѣбва да кажатъ, че този владика е добъръ. Сега туй ще го приложимъ: ние не осѫждаме владицитѣ, защото всѣки човѣкъ на мѣстото имъ би се изложилъ на голѣмо изкушение — благодарение, че Господь не ви е направилъ владици, когато дойдатъ да ви кажатъ: „владико свети“. Святъ въ свѣта е само единъ Богъ. И ако човѣкъ не мисли така въ душата си, заблуждава се. Святъ съмъ до тогава, до когато Богъ живѣе въ мене, т. е. докато тази любовь живѣе въ мене. Докато се жертвувамъ за ближния и мисля за другитѣ, азъ съмъ святъ човѣкъ. Прѣстане ли човѣкъ да мисли за другитѣ, а мисли за себе си, той е потъмнялъ. Тъй виждатъ на небето. „Живѣйте въ святость и благочестие“. И въ туй отношение ние трѣбва да се окуражаваме. Азъ похвалявамъ нѣкой комунистъ, когато кажатъ: „той не е вѣрващъ, но върши добро“. И свещеникъ да е, но щомъ мисли за брата си и върши добро, азъ го похвалявамъ. Този човѣкъ, макаръ и комунистъ, безъ Бога мисли за ближния си, и азъ го похвалявамъ. Ако той безъ Бога прави добро, а другъ съ Бога не прави добро, кой стои по-горѣ? — Първиятъ има Господа въ душата си, а вториятъ има Господа отвънъ. Всички ония хора, които се жертвуватъ за своитѣ ближни, които и да сѫ, каквито и да сѫ, тѣ сѫ благото на единъ народъ, а всички, които не се жертвуватъ, тѣ не съставляватъ това благо. И за да люби нѣкой човѣкъ себе си, той трѣбва да люби ближния си, понеже тѣзи три закона за свързани: любовь къмъ Бога, любовь къмъ душата си и любовь къмъ ближния. Тѣ сѫ единъ законъ, който се проявява. Който люби Бога, това показва, че той е въ чисто божествения свѣтъ, а който люби душата си — това значи, че не трѣбва да я изнасилвамъ — той живѣе въ духовния свѣтъ, и най-сетнѣ, който люби ближния си, това е външната страна, физическия свѣтъ. Тѣ сѫ три велики закона: ближния, моята душа и Бога — това е Светата Троица. И отъ това гледище, когато видя този братъ, ще го цѣлуна. Въ бѫдеще праведнитѣ трѣбва да цѣлуватъ грѣшнитѣ, а не грѣшнитѣ праведнитѣ. Защото праведниятъ, като цѣлуне грѣшния, ще внесе своитѣ вибрации, потици и желания, и грѣшниятъ ще се повдигне. И въ природата е така. Слънцето е, което иде отгорѣ и постоянно ни цѣлува, а не чака ние да го цѣлуваме. Слѣдователно, божественото е, което постоянно дѣйствува въ насъ. И често нѣкой пита: „дали Господь ме люби“. Ако нѣкой човѣкъ би ви казалъ, че Богъ не ви люби, той говори една, квадратна лъжа. Единственото сѫщество, което ви люби, то е Богъ. И когато страдате и когато се радвате, Той е сѫщиятъ. Когато вие страдате, Той казва: „съжалявамъ, вие не сте постѫпили по моя законъ, изправете поведението си“. И като го изправите, вие почувствувате радость и Господь казва: „и азъ се радвамъ, че ме послушахте“. И въ страдание и въ радость Богъ е, който ви говори. Туй е една отъ великитѣ истини. И когато казвамъ: радвайте се и въ страданието и въ радостьта, то е затуй, защото Господь ви говори. Въ страданието вие Господа не разбирате, а въ радостьта го разбирате, но и въ единия случай и въ другия Богъ е, който ви говори вѫтрѣ, въ вашитѣ сърца. И единственото сѫщество, което може да ви направи културни и разумни, да развие умоветѣ ви, е Той. Туй сѫщество, като възприемемъ въ себе си, ще възвиши умоветѣ и сърцата ни. Въ този живъ Господь ние трѣбва да вѣрваме, да го възприемемъ въ насъ всинца ни. Той е, който работи въ сърцето на всѣкиго. Дойдатъ нѣкои и ме питатъ: „има ли Господь въ свѣта“? Казвамъ „има, има Господь, братко, Той е въ тебе“.—„Азъ до сега не съмъ Го видѣлъ, досега все страдания съмъ ималъ“. Радвамъ се на твоитѣ страдания, защото Господь е въ тебъ. Ти, като страдашъ, Господь е въ тебе, значи, не те е оставилъ, обича те. Тъй и Писанието казва: „когото Господь обича, на него дава страдания“, значи, учи го. И тогава въ насъ се явяватъ тия, старитѣ възгледи, че трѣбва да се отдалечимъ отъ свѣта, но отъ кой свѣтъ? — отъ свѣта на лъжитѣ, на неправдата, на нечистосърдечието, отъ всичко, което ни спъва, отъ него трѣбва да се отдалечимъ. И този свѣтъ, за примѣръ, въ който вие се радвате, може би слѣдъ хиляда години, като се върнете пакъ на Земята, само ще има нѣкакви останки отъ него, както въ музеитѣ отъ нѣкое прѣдпотопно сѫщество. И черепитѣ на сегашнитѣ хора, азъ съмъ казалъ на ученитѣ, ще бѫдатъ въ музеитѣ. Отъ тия типове, които ще изслѣдвате, ще отличаваме новитѣ типове. И ще питате: защо еднитѣ трѣбва да живѣятъ по единъ начинъ, а другитѣ по други? Азъ ще обясня защо: ако на единъ виденъ цигуларь дадете една пропукана цигулка, какво може да изкара? — нищо. На този цигуларь се иска инструментъ съобразно неговия гений, а и на другия, ако му я дадете, не ще изкара нищо. Тъй че дайте на способния човѣкъ единъ отличенъ инструментъ, а онази пъкъ, пропуканата, дайте на онзи, невѣжия, да се упражнява. Сега, и въ бѫдеще всички лоши инструменти ще се дадатъ на тѣзи, които не сѫ се научили да свирятъ.

       

       И тъй, Петъръ казва: „понеже всичко това ще се стопи, какви трѣбва да бѫдете въ свята обхода и въ благочестие“. Бѫдещата култура, която иде сега, е само на благочестие. Говоря на вашия езикъ: трѣбва да имате умъ, изпълненъ съ свѣтлина, гъвкавъ, пластиченъ и схватливъ умъ, който изведнажъ да схваща истината. Да имате едно сърце тъй чисто, че всѣки въ това сърце да може да се огледа. Да имате една душа, обсебена съ истината, въ която абсолютно никаква лъжа да не сѫществува. И когато тази истина дойде въ нашитѣ души, нѣма да има връзване, нѣма да ви казватъ: „ти ми обѣща, трѣбва да го направишъ“. Азъ ще кажа: братко, ако обичашъ, ако твоята Любовь, въ която живѣешъ, ти позволява, каквото искашъ да направишъ, направи го. Туй ще бѫде законътъ. И азъ, каквото моята любовь ми казва, ще го направя. Нѣма да казвамъ: „ти си длъженъ, обѣща ми, срамота е“. Но въ името на любовьта ще става. Ще имаме единъ свѣтъ отличенъ и нашитѣ лица ще бѫдатъ свѣтли и красиви. Мѫжътъ нѣма да дойде да каже на проповѣдника: „посплаши малко жена ми, проповѣдвай ѝ една такъва бесѣда“. Дойде жената и казва: „проповѣдвай на мѫжа ми, защото е малко грубъ“. Сега мѫжетѣ учатъ проповѣдника какъ да проповѣдва на женитѣ и женитѣ—какъ да проповѣдва на мѫжетѣ. Послѣ бащата дойде и казва: „проповѣдвай на сина ми, посплаши го“. Дойде майката и тя учи какъ да се проповѣдва на дъщерята. Господарьтъ дойде и казва: „посплаши моя слуга, трѣбва да се подчинява на господаря си“. Дойде слугата: „посплаши моя господарь“. И тъй, проповѣдникътъ има толкова съвѣтници и той, горкия, като седна, почеса се: “какво ми каза онази жена?” — и започва да плаши мѫжетѣ. Дойде тя и благодари. Но дойде мѫжътъ и казва: „ти на тия жени знаешъ ли какво направи, кѫдѣ отиде?“ Вториятъ пѫть той проповѣдва за мѫжетѣ. Дойде бащата и той учи. Проповѣдникътъ пакъ се почеса, мисли какъ да сплаши сина. Не съ такива сплашвания, ами трѣбва да се проповѣдва искрено, честно и откровено, на сина да каже: „баща ти на тебе е далъ живота, той те обича и ти трѣбва да го обичашъ. Благородно е да бѫдешъ синъ“. Дъщерята какво ще я плаша. На дъщерята ще кажа: „отлично нѣщо е дъщерята, да обича майка си, майка ти ти е дала животъ. Нѣма по-благородно отъ това да обичашъ майка си съ всичкото си сърце“. На майката пъкъ ще кажа: „ти, която си ѝ дала животъ, нѣма по-благородно нѣщо отъ това да обичашъ дъщеря си! Не я ограничавай, не я туряй въ своята пещъ“. Но оставете дъщерята, тя да си избере своя пѫть, какъвто тя иска, оставете и вашия благороденъ синъ и вашата благородна дъщеря, въ които умътъ е на мѣсто, сърцето е на мѣсто, душата е на мѣсто, оставете да вървятъ както Богъ ги рѫководи. Оставете мѫжътъ и жената, но кой мѫжъ? — на който умътъ е на мѣсто, сърцето е на мѣсто, душата е на мѣсто; коя жена? — на която умътъ е на мѣсто, сърцето е на мѣсто, душата е на мѣсто. Туй е то, което азъ говоря на хората. Нѣкой казва: „Учительтъ тъй казва“. Какво съмъ казалъ азъ? — Азъ съмъ казалъ: мѫжа, на който умътъ е на мѣсто, сърцето е на мѣсто, душата е на мѣсто, жена му трѣбва да го обича и всичко да върши за него, да го държи като писано яйце. Азъ казвамъ: онази жена, на която умътъ е на мѣсто, сърцето е на мѣсто, душата е на мѣсто, мѫжътъ да я държи като писано яйце, като цвѣте, да трепери надъ нея. Азъ казвамъ: онзи синъ, на когото умътъ е на мѣсто, сърцето е на мѣсто, душата е на мѣсто, баща му да го държи като писано яйце, той е неговото бѫдеще. Азъ казвамъ: дъщерята, на която умътъ е на мѣсто, сърцето е на мѣсто, душата е на мѣсто, въ правата смисъль, майка ѝ да я пази като писано яйце. Азъ казвамъ: онзи слуга, на който умътъ е на мѣсто, сърцето е на мѣсто, душата е на мѣсто, господарьтъ да го пази като писано яйце. Той е единъ отличенъ слуга. И обратно: онзи господарь, на който умътъ е на мѣсто, сърцето е на мѣсто, душата е на мѣсто, слугата да го пази като писано яйце. Туй е то, което азъ говоря на хората: господарьтъ да обича слугата си като себе си, мѫжътъ да обича жена си като себе си, жената да обича мѫжа си като себе си, бащата да обича сина си като себе си, всички да се обичатъ тъй както себе си и да приложатъ този великъ законъ вѫтрѣ въ свѣта, да дѣйствува. Изведнажъ може да не дойде, но да туримъ този принципъ, това е благочестието. И този день, който иде, да ни намѣри Господь, че сме приготвени. 

      Той иде, господниятъ день. И ако дойде Божия день и ние сме приготвени, ще видимъ туй лице на Господа усмихнато и Той ще каже: „елате вие, благословени отъ Отца, които повѣрвахте, и наслѣдете новото небе и новата земя, живѣйте въ миръ и радость! Живѣйте и се радвайте на всичкитѣ блага, защото старото прѣмина и въ новото съ пѣсни да служите на истината“. А вие ще ми зададете въпроса: „сега, ти говоришъ за новото небе и новата земя, но сега какво трѣбва да правимъ?“ „Сега“—това е едно уравнение, което вие ще разрѣшите. „Сега“, какво значи „сега“? — ако вие възприемете този законъ, сегашното мигновено може да се измѣни. Какъ ще се измѣни? — нѣкой падналъ въ летаргически сънь или го хипнотизирали, дойдатъ, плѣскатъ го, но не става, не може да се събуди. Дойде онзи, който разбира закона и почне обратни паси на хипнотизма, потегли рѫката по извѣстни правила, той изведнажъ стане, повърне се съзнанието. Щомъ приемете любовьта, Господь ще почне отгорѣ да тегли рѫката си и послѣ като вдигне и свали двѣтѣ си рѫцѣ, ще каже: „стани и излѣзъ навънъ и живѣй въ великия свѣтъ на свободата, който съмъ създалъ и не мисли вече за старото“. И ако вие повѣрвате въ тази Любовь, днесъ, въ васъ ще стане едно велико промѣнение: то е вѫтрѣшенъ законъ. А вие, рѣшите да живѣете въ любовьта, но има нѣщо което ви спъва. Казвате: „отлично учение, азъ ще живѣя за Господа“. Но като приближите къмъ кѫшата си, слушате, дѣцата плачатъ, мѫжътъ малко разгнѣвенъ, усъмните се: „то не му е дошло врѣмето“. Влѣзъ вѫтрѣ и кажи на мѫжа си: „въ името на любовьта“ – прѣгърни го, цѣлуни го. Той почне да се смущава, но вие още веднажъ го прѣгърнете и му кажете: „ела, азъ ти нося нѣщо много хубаво“.—„Какво?“ Той е жаденъ или гладенъ и вие щомъ го напоите и нагостите, той ще каже: „тъй, разбирамъ сега Царството Божие“. Съмнѣнието: „може ли туй“, то е, което ви спъва. Единъ приятель ми казва: много хубаво учение, и когато го слушамъ, като че ли съмъ хипнотизиранъ, но като влѣза въ свѣта, казвамъ: „може ли туй да се приложи, ние сме остарѣли, то е за младитѣ“. А младитѣ казватъ: „ние като станемъ стари, тогава ще го приложимъ“. Не, не, речено, казано и свършено: приложете закона. Той работи. 

       

      „Въ благочестие“, а благочестието произтича отъ този великъ законъ на любовьта. Абсолютно никога не се съмнѣвайте въ божественото, което е въ васъ, имайте вѣра въ вашия умъ, който е на мѣсто, въ вашето сърце, което е на мѣсто, въ вашата душа, която е на мѣсто, и не чакайте спасението си отъ никѫдѣ, а отъ самитѣ васъ, отъ себе си. А вие казвате: „азъ за другитѣ не се грижа“. То е едно схващане, но у всички хора едно е началото. Като казвамъ това, азъ подразбирамъ, че всѣки човѣкъ може да мисли като другитѣ. Когато чуя моя братъ да каже тъй, радвамъ се, че той може да мисли като менъ. Можемъ всички да живѣемъ по закона на великата, божествена любовь, да туримъ редъ и порядъкъ и да възстановимъ божествената хармония. И въ бѫдеще остава да бѫдемъ свободни, да не ограничаваме никого. Свѣтътъ може да се ограничи, ако почнемъ да учимъ хората какво трѣбва да правятъ, т. е. ако азъ дойда да ви уча, когато страдате, какъ да се молите, да колѣничите или не. 

       

      Вие знаете какъ да търсите Господа. Отъ васъ се изисква да нѣмате никакво съмнѣние. Благочестие — това трѣбва на всинца ви.

       

      *Бесѣда, държана на 30. IV. 1922 год.въ гр. София.

      –––––––––––––––––

      [*]  II-ро Петрово послание — 3 ; 11.

       

       

       

    2
    3
    4
    5
    6
    7
    • Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова
      06:00 -08:00
      07.05.2022

      Седмичен духовен наряд за 7 май – събота – онлайн

       

      Обични братя и сестри,

       

      Предлагам да започнем днешния наряд с песента “Бог е Любов” и да продължим със следните молитви:

       

      1. Добрата молитва
      2. Молитва за благословение на българския народ
      3. Красивата молитва
      4. Лозинката – стих 1
      5. Молитва за изцеление – 55стр

       

      ЛОЗИНКАТА

             Господи, благослови и укрепи нашите души!

      1. Молим се на Отца Нашего Небеснаго за прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между человеците и верующите и избраните от Веригата на Господа на Славата, Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде*. И да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят.

       

      МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ

      НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

       

             Господи Боже на Силите, в Името на Христа, чрез което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме, ний, Твоите чада, идем тази сутрин и припадаме (заставаме) пред Твоите нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците – министри, земеделците, учителите, търговците, всички трудещи се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти Воля, и всички добри хора, които работят за Твоето Царство на Земята. Да просветиш Лицето Си над тях и да ги помилваш.

             Господи, възвиси Лицето Си над тях и дарувай им мир! Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили.

             Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да те хвали и слави през всичките векове на бъдещето.

             Амин!

       

       

      Молитва, дадена на група от 10 души

      /Красивата молитва/

       

      Господи, Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата Вселена. Направи ни като стълбове в твоята Жива Църква, за да възприемаме Божествения Живот за другите. Освети ни със силата на Святия Си Дух, за да можем със Словото, Мисълта и Делото да събуждаме заспалите души. Разкрий в нас, милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със сила, за да познаем Истината, да станем деца на Светлината, да ходим в Пътя на Правдата, за осъществяване на Плана Ти и за дохождане на Царството Ти на Земята.

      Амин!.

       

      Мили приятели,    

       

      Днес ви предлагам за прочит беседата “Ученикът не е по-горен от Учителя”. Със сигурност тя ще предизвика у вас голям интерес.

       

      Ще завършим наряда с Господнята молитва.

       

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

       

       

      Ученикътъ не е по-горенъ отъ учителя си

       

      „Не е ученикътъ по-горенъ

       отъ учителя си?“[*])

       Всички философски системи сѫ учения за изяснение на живота. Ние изучваме природата, понеже тя има съотношение спрѣмо нашия животъ. Лѣкаритѣ изучватъ качествата и свойствата на врѣднитѣ микроби, за да могатъ да лѣкуватъ по-успѣшно своитѣ пациенти. Послѣ тѣ изучватъ други нѣкои отъ тия микроби, които сѫ по-благосклонни и разположени къмъ човѣка, за да знаятъ, какъ да ги употрѣбяватъ. Химицитѣ, техницитѣ и т. н. всички изучватъ природата, понеже всичкитѣ ѝ сили иматъ съотношение къмъ човѣшкия животъ. И каквото и да е учението, каквото и да е положението, ние трѣбва да го отнесемъ къмъ извѣстна область и да опрѣдѣлимъ точно неговото мѣсто и прѣдназначение. Това е задачата на съзнателния животъ. Вземете, за примѣръ, религиознитѣ учения. Религията, това е система, това сѫ методи за направление или отправление на по-висшия човѣшки животъ въ права насока. Не е религията, която създава човѣка, но човѣкъ създава религията; не е човѣкъ, който създава природата, но природата създава човѣка, т. е. въ обикновенъ смисълъ. Азъ често се изразявамъ, като казвамъ: „да почерпимъ нѣщо отъ природата“. Туй изречение е, само по себе си, наполовина разбрано. Когато нѣкой великъ цигуларъ иска да изрази това, което е скрито въ него, нему какво трѣбва? — една цигулка. Тая цигулка и този лѫкъ — това е природата, слѣдователно, чрѣзъ нея, чрѣзъ тази цигулка той може да изрази своето вдъхновение. Тази цигулка, като влѣзе въ рѫцѣтѣ на цигуларя, говори отлично, тя оживява въ рѫцѣтѣ му, но сложи ли я на земята, тя пакъ заспива. Слѣдователно, азъ казвамъ: природата нѣкой пѫть е жива, а по нѣкой пѫть е спеща. Казвамъ: трѣбва да идемъ въ природата. Но кога да идемъ? — само когато великиятъ цигуларь свири въ нея, когато Божествениятъ Духъ я взелъ въ рѫката си и всички сили дѣйствуватъ както тази цигулка — тогава трѣбва да идемъ, а не когато цигуларьтъ почива или Божествениятъ Духъ се е оттеглилъ. Тогава и тя почива. Защото и тази цигулка, природата, се нуждае отъ почивка, всичко въ свѣта се нуждае отъ почивка. Сега мнозина иматъ криво схващане за живота, напримѣръ, искатъ да ги обичатъ хората, нали? Нѣкому е жално, че нѣма кой да го цѣлуне, жално му е, че нѣма кой да му каже нѣкоя блага дума, жално му е, че нѣма кой да му помогне, да го нахрани и т. н. Но вземете за примѣръ цѣлувката. Да имашъ хиляда души приятели, срѣщне те единъ, цѣлуне те, втори, трети, всички тия хиляди души те цѣлунатъ, питамъ: крайниятъ като те цѣлуне, въ какво положение ще се намирашъ? Ще кажешъ въ себе си: не искамъ приятелски цѣлувки. Когато човѣкъ казва „цѣлувка“, подразбира само една щѣлувка, а не хиляди. А тия хиляди души приятели трѣбва да дойдатъ всѣки по единъ пѫть да те цѣлуне, а не да тръгнатъ всички въ единъ и сѫщи день — всѣки да си опрѣдѣли единъ день. Но цѣлувката сама по себе си и тя е нѣщо неопрѣдѣлено: отъ кѫдѣ е дошло туй желание у човѣка, това цѣлуване, ядене, пиене, тия процеси какъ сѫ се явили? Тѣ си иматъ свой произходъ. Сега нѣма да се спираме, защото, ако се спремъ на произхода на цѣлувката, мнозина може да кажатъ: „не искаме да знаемъ за цѣлувката, не е много важно“. Цѣлувката е толкозъ важна, както онзи, който подписва нѣкоя полица. Казватъ ти: „искамъ тукъ да си сложишъ подписа“. Защо? — защото тази полица е валидна само съ подписа ти. 

      „Трѣбва да цѣлунешъ полицата ми тъй, че твоята цѣлувка да остане, да се знае, че твоето име е тамъ, та, единъ день, кѫдѣто и да прѣдставя полицата, да зная, че ти си я цѣлуналъ, и въ която и да е банка, да може да се шконтира Ако ти туришъ само три бѣлѣга: Г. Т. Ц., никой нѣма да я шконтира, тълкува се, че не си я подписалъ хубаво: щомъ не, не може да се шконтира тази полица, значи не си я подписалъ, не си я цѣлуналъ. Слѣдователно, въ всѣко желание на хората се крие една користолюбива мисъль. Когато нѣкой ми каже: „подпиши ми тази полица“, каквото и да ми говори послѣ: ама „азъ те обичамъ, ти си ми приятель, ти ми направи една услуга“, азъ зная, че задъ тази полица се крие нѣщо, едно користолюбиво желание. Ако азъ обичамъ нѣкого, защо ми трѣбва полица? Ще му кажа, колко искашъ отъ мене? „10 хиляди лева“. Вземи ги и нищо повече. Никаква полица, никаква цѣлувка: и безъ цѣлувка може да дамъ паритѣ. Сега туй е прѣмото учение на нѣщата.

      Христосъ казва: „не е ученикътъ по-горенъ отъ учителя си“. Какво е искалъ да каже той съ тия думи? — Въ ума на ученика не трѣбва да се яви туй желание, да стане по-горенъ отъ учителя си. Защо?—Азъ ще ви кажа: водата не може да се подигне по-горѣ отъ уровена на своя източникъ — това е законъ. Слънчевата свѣтлина не може да се подигне по-горѣ отъ слънцето. Човѣкъ не може да се подигне по горѣ отъ Бога. Той може да стигне до Бога. Ученикътъ трѣбва да бѫде като учителя си, до сѫщия уровенъ, нито по-долу, нито по горѣ, той тамъ като достигне, по-нагорѣ не може да се подигне. Като своя учитель да бѫде и по тѣло — да има сѫщия строежъ на тѣлото, и по сърце — да има сърцето на своя учитель, и по умъ — да има ума на учителя си, и волята му да е както волята на неговия учитель. Тогава какво е искалъ да каже Христосъ: „не е ученикътъ по-горенъ отъ учителя си“? Той поставя два принципа. Ученикътъ иска ли да бѫде учитель, той е изгубилъ своето прѣдназначение, той не е разбралъ основния божественъ законъ въ свѣта. Иска ли човѣкъ да стане като Бога, той е изгубилъ своето прѣдназначение. Ученикътъ е една бѣла книга, върху която може да се пишатъ хубави нѣща. Ако тази книга е написана, нѣма какво да се пише отгорѣ.

       Учительтъ е написана книга, на която хората се учатъ, а отъ ненаписаната книга никой не може да се учи, но всѣки може да слага своитѣ забѣлѣжки. Питамъ сега: ако онова, което сте научили отъ вашия учитель, нѣма кѫдѣ да го сложите на тази книга, какво ще ви ползува вашето знание? Единъ простъ примѣръ: ако идите при нѣкой земледѣлецъ и се нуждаете отъ жито, той е готовъ да ви даде двѣ крини, но вие нѣмате торба и той нѣма торба, какъ може да го използувате? Съ една шепа не може да се храните, трѣбва човалъ. Този човалъ е ученикътъ. Житото, като се изсипе вѫтрѣ, ще бѫде учительтъ. А двамата — учительтъ и ученикътъ, като идатъ на нивата и изтърсятъ житото въ нея, ще дойде растежа. Сега ние встѫпваме вече въ една нова область, която е малко неразбрана, но казвамъ: подъ думата „учитель“ Христосъ разбира единъ завършенъ процесъ, а подъ думата „ученикъ“ — единъ процесъ, който сега се започва. Слѣдователно, когато вие слушате какво да е друго учение, трѣбва да имате желание да възприемете всичко онова, което е принципално, което е вѣрно, и да го приложите. Вие се нуждаете да подобрите живота си и всички нѣща въ живата природа сѫ създадени за живитѣ души, които сѫ въплътени тукъ, на земята. Чрѣзъ кого и какъ Богъ изпраща нѣщата, то не е толкова важно. Когато слънцето изпраща своето благословение, когато Богъ изпраща своето благословение чрѣзъ слънчевитѣ лѫчи, всичкитѣ тѣ идатъ съединени като бѣла свѣтлина. Сегашната наука ни казва, че бѣлата свѣтлина не е само една, но има нѣколко свѣтлини събрани, обаче, между тия свѣтлини нѣма споръ, коя да си тури име. Напримѣръ, има червена, жълта, зелена, ясно-синя, тъмно синя, виолетова и други още има, но нито една отъ тѣхъ не си туря името да каже: „моето име трѣбва да фигурира тукъ“. Но щомъ минатъ прѣзъ призмата, раздѣлятъ се и всички се нареждатъ въ една цвѣтна гама. Обаче, като прѣкараме тѣзи лѫчи прѣзъ втора призма, пакъ се събиратъ. Сега често въ живота ставатъ разни спорове. Тия спорове произтичатъ отъ разни призми. За примѣръ, азъ ще ви дамъ, какво ми разправяше единъ приятель, каква е призмата на съврѣменното общество. Единъ вѣрващъ, спиритистъ, който вѣрва въ прѣраждането, и единъ евангелски проповѣдникъ, сами двамата се разговарятъ въ стаята и се разбиратъ. Казва евангелскиятъ проповѣдникъ: „и азъ вѣрвамъ, че има духове, че има прѣраждане, туй и въ Писанието го има“. Излизатъ, обаче, и отидатъ въ евангелската църква, тамъ пастирътъ казва: „не е вѣрно, такива духове нѣма“. Тамъ не могатъ да се разбератъ, защото евангелскиятъ проповѣдникъ е миналъ прѣзъ една призма, свѣтлината вече не е цѣла, вѫтрѣ вече има личенъ интересъ, въ него е заговорилъ портокаления цвѣтъ. „Азъ съмъ проповѣдникъ, ако азъ поддържамъ такъво учение, съ което моитѣ слушатели не сѫ фамилиярни, може да изгубя репутацията си, слѣдоватално, духове не сѫществуватъ и прѣраждане не сѫществува“. Защо не сѫществува? — „понеже сѫ врѣдни за моя интересъ.“ Събиратъ се на третия день, единиятъ казва: „какъ тъй, защо не поддържашъ това, за което бѣхме съгласни?“ а другиятъ отговаря: „е, ти си човѣкъ свободенъ, безъ законъ си, а азъ съмъ подъ законъ; единъ день като махна юларя и остена отзадъ, и азъ ще говоря като тебъ.“ Слѣдователно, той счита своитѣ пасоми, слушатели, за юларъ на главата си и за остенъ отзадъ и затуй не може, не му даватъ да говори, както той иска, но ще говори и даже ще мисли, както тѣ искатъ. Смѣшно е тогава, ако ученицитѣ заставятъ учителя си да мисли тъй, както тѣ искатъ. Смѣшно е, ако слугитѣ заставятъ господаритѣ си да дѣйствуватъ, тъй както тѣ искатъ да дѣйствуватъ. Учительтъ ще мисли по правилата, по които той е длъженъ да мисли, и ученикътъ ще възприема това знание, споредъ правилата, на които животътъ му е подчиненъ. Учительтъ има извѣстно задължение, а ученикътъ има друго задължение. Но не мислете, че тия отношения се раждатъ сега. За да бѫде човѣкъ въ духовенъ смисълъ ученикъ, то е опрѣдѣлено отъ хиляди години, то сѫществува отъ хиляди години. Сега, когато нѣкой ученикъ постѫпи въ едно учебно заведение, гимназия, университетъ, тамъ все си има извѣстни правила, но въпросътъ е: отъ кѫдѣ тази мисъль въ главата на тия професори или учители да турятъ тия правила? Защо и за какво? Безъ правила не може ли? — не може. Тѣ прилагатъ ония правила, на които сѫ се подчинявали въ далечното минало. Всички ученици трѣбва да се подчиняватъ на тия правила. Слѣдователно, първото нѣщо: всички вие трѣбва да съзнаете отношението си като ученици. И злото въ сегашния свѣтъ е, че всички искатъ да бѫдатъ учители. Нѣмамъ нищо противъ това, стига да сте една книга, не само написана, но хубаво написана. И тази написана книга, като я прочете който и да е, да може да изправи и подобри своя животъ. Въ свѣта има хиляди извори, но тия извори иматъ своята цѣнность съ лѣчебната си сила. Всичко туй вземете като символи; извори, гори, планини, долини, рѣки и т. н., това сѫ все символи, уподобления на духовния свѣтъ. И ако вие не знаете какъ да четете тази книга, природата, да се научите на тази азбука на земята, не мислете, че, като идете на небето, ще ви научатъ на тѣзи работи, на тѣзи елементарни работи: ще ви върнатъ на земята, за да се научите. Прѣраждането е законъ, вие ще се прѣродите въ тая забавачница, земята. На всички невѣжи, които сѫ мислили на земята, че сѫ много знаещи, като идатъ на небето, ще имъ кажатъ: „Какво? Ние тукъ нѣмаме такива заведения, такъвъ курсъ, такива забавачници, върнете го да си довърши своето учение.“ Единъ българинъ при освобождението на България, който свършилъ въ Америка, ималъ голѣма претенция, билъ много щестлавенъ. Като се върналъ тукъ, явява се при княза Батенбергъ, който му дава отличенъ приемъ, и казва му: „азъ съмъ готовъ да ви услужа. Каквато служба поискате, пръвъ министъръ или друга нѣкоя длъжность искате да ви дамъ?“ Той се понадулъ: „трѣбва да си помисля малко, азъ искамъ да бѫда директоръ на една гимназия.“ „Е тогава,“ казва, „ще се отнесете до министра на просвѣщението.“ Той мисли, че директоръ на гимназия е много важна длъжность. Сега, когато Господь ни повика и каже: „поискайте нѣщо отъ мене,“ ние се изпѫчиме. „Какво искашъ?“ — „искамъ да бѫда директоръ.“ Господь казва: „иди при министра на просвѣщението.“ И всички сега сѫ пратени при този министъръ на просвѣщението тукъ, на земята. Този министъръ на просвѣщението, това е въплъщението, и този министъръ, като дойде, той ще те назначи, ще подпише указа и тогава ще го прати при Бога, Той ще го санкционира и ти ще станешъ директоръ. Ама ония ученици, на които си директоръ, тъй ще те посрѣщнатъ, че ще ги помнишъ за дълго врѣме.

       Сега ще се поспра малко, ще ви разправя една легенда. Единъ отъ великитѣ ангели на небето, — азъ го наричамъ Орифилъ — дошълъ да посѣти хората и да види, какъ живѣятъ, да се позанимае малко съ своитѣ изслѣдвания. Като минавалъ прѣзъ една улица, чулъ да се вдига голѣмъ шумъ, гледа въ една люлка едно малко дѣте и му казва: „братко, защо плачешъ?“ — „нѣма кой да ми помогне, тия хора не ме разбиратъ, тѣ сѫ ме оставили въ тази люлка, малъкъ съмъ, не мога да се проявя, пъкъ и не разбирамъ закона“. — Какво искашъ? — „Гладенъ съмъ“. Взема ангелътъ биберончето, туря го въ устата му. Това било едно малко момиченце на една година. Ходилъ той, изслѣдвалъ. Слѣдъ четири, петь години минава, гледа на пѫтя друго момиченце, пакъ въ неволя, плаче, плаче. „Защо плачешъ?“ пита го. — „Изгубихъ майка си, не зная какъ да се върна дома“. Взема той това момиченце, завежда го въ кѫщи и забѣлѣзва, че то е сѫщото, на което той далъ биберончето. Първиятъ пѫть плачеше, че нѣмало кой да му даде храна, а втория пѫть плаче, че изгубило майка си. Ходилъ той, изучвалъ управлението на хората, наукитѣ имъ. Слѣдъ 19 години минава тамъ при една рѣка и вижда една мома на 19 год., която се готвела да се хвърли въ водата, спира се той ѝ казва: „какво искашъ да направишъ?“ — „Отчаяна съмъ отъ живота, менъ не ми се живѣе, защото имахъ единъ, който ме обичаше, излъга ме, и сега за менъ живота нѣма смисълъ“. — „Мислишъ ли, че този, когото обичашъ може да ти даде това, което желаешъ?“ „Азъ само съ него мога да бѫда щастлива“. Пакъ плаче тя. Първиятъ пѫть плаче за хлѣбецъ, за млѣчице, втория пѫть плаче, че е изгубила майка си, а третиятъ пѫть, че е изгубила своя възлюбенъ. „Ще чакашъ, ти ще намѣришъ твоя възлюбенъ, ти си се излъгала, твоя възлюбенъ никога не лъже, тебъ е излъгалъ нѣкой въ името на твоя възлюбенъ и ти искашъ да се хвърлишъ сега въ рѣката“

       И съврѣменнитѣ хора сѫ се отчаяли: нѣкой плаче за хлѣбецъ, други за баща и майка, а трети — че сѫ изгубили смисъла на своя животъ. Защо сѫ изгубили смисъла на своя животъ? — Тѣ не сѫ намѣрили още тоя смисълъ, не сѫ го намѣрили. А когато вие намѣрите вашия възлюбенъ, какво ще ви даде той? Сега мнозина говорятъ за възлюбения и казватъ: „да има нѣкой да ме обича“. Азъ казвамъ, ако турятъ една въшка на главата ви, и тя ви обича, тя чопли, вие почнете да се дращете, тя казва: „азъ искамъ да посмуча отъ твоята кръвчица, за да стана благородна като тебъ“. Е, колко години трѣбватъ на една въшка да смуче, за да стане като тебъ?

       Силата не седи въ това да те любятъ. И казвамъ една велика истина: нѣма човѣкъ въ свѣта, който да ви люби. И ако нѣкой ви казва, че човѣкъ може да ви люби, азъ съмъ на противното мнѣние. Човѣкъ може да бѫде проводникъ на любовьта, но да ви люби, не може. Любовьта въ свѣта, това е Богъ въ своята цѣлокупность. И да искашъ да те люби нѣкой, значи, трѣбва да искашъ да те люби Господь. И този Господь, за да ви люби, трѣбва да избере единъ човѣкъ, който да е проводникъ, за да го познаете. Заблудите ли се вие, да помислите за онзи, чрѣзъ когото любовьта иде, да кажете, че отъ него излиза, вие ще бѫдете при рѣката, да се хвърлите вѫтрѣ, за да се удавите. Ама ако на този прозорецъ, прѣзъ който минава тази любовь, тури нѣкой своитѣ кепенци и не може да прѣмине любовьта и тя остава на вънъ, кой е кривъ? Първото положение трѣбва да схванете. И за себе си нѣкой казва: „трѣбва да ме обичатъ“. Ще отговоришъ тъй: „когато Господъ менъ обикне, азъ ще му кажа и тебъ да обикне; когато Господь дойде и прояви своята любовь къмъ мене, азъ ще му спомена и за тебе. Той може всинца ни да обича“. Какъвъ е законътъ за любовьта? Нека направимъ едно опрѣдѣление. Когато слънцето грѣе, изпраща своитѣ лѫчи отъ далечнитѣ пространства, изпраща свѣтлина и топлина, какво се иска отъ насъ? Всѣки да опрѣдѣли една малка площь на земята да я изкопае, посѣе и ще израсте нѣщо. Туй слънце не може да го приближите да го цѣлунете, да го прѣгърнете, но отъ неговата цѣлувка ние можемъ да направимъ едно благо за себе си. Слънцето казва: изори нивата и посѣй нѣщо, азъ ще проявя любовьта ми, азъ ще изкарамъ нѣщо. Каквото посадишъ: ябълки, сливи, круши, дини, тикви, рѣпи — всичко туй азъ ще го възрастя. Ти ще опиташъ сладчината на моята любовь въ динитѣ, въ ябълкитѣ и пр. Слѣдователно, когато Богъ се прояви въ насъ и сегашнитѣ хора искатъ да го прѣгърнатъ, Той нѣма нужда отъ прѣгръщания, а казва: „изори сърцето си, слѣдъ това посѣй най-хубавитѣ сѣмена и когато тѣ израстнатъ и плодоветѣ узрѣятъ, ти ще вкусишъ отъ благата на великата любовь“. Сега какво ни учатъ съврѣменнитѣ учени хора? — Много хубаво учатъ, не намирамъ нищо лошо нито въ химицитѣ, нито въ техницитѣ, нито въ физицитѣ, астрономитѣ, биолозитѣ, всичко, каквото учатъ, е право, но то е външната страна на живота. Свѣтлината имала седемь цвѣта, но ако ние не знаемъ, какъ да използуваме всѣки единъ цвѣтъ, какво отъ това? Онзи художникъ, който разбира закона, като вземе четката, знае какъ да съчетава тѣзи бои, ще направи нѣкой образъ. И онзи земледѣлецъ, който разбира закона на тази свѣтлина, ще я използува по другъ начинъ и, въобще, който разбира закона на тази свѣтлина, той ще използува свѣтлината по единъ или други начинъ. И ако ние не знаемъ какъ да използуваме Божията Любовь, всичко е напраздно. И тя си има не само свои цвѣтове. Пакъ ще кажа: любовьта нѣма само седемь цвѣта. Единъ английски ученъ и проповѣдникъ, уподобява, че и любовьта има седемь цвѣта, но азъ се различавамъ, азъ мисля друго за любовьта: тя има повече цвѣтове, много повече цвѣтове. И отъ всѣки единъ цвѣтъ на любовьта се раждатъ особени плодове. Съврѣменната наука още не е изучвала при какви условия се раждатъ ябълкитѣ, крушитѣ, защо соковетѣ на ябълката се отличаватъ отъ соковетѣ на крушата или сливата, по какъвъ законъ се различаватъ? Въ сливата има нѣщо особено, въ ябълката има нѣщо особено, въ крушата има нѣщо особено, портокала, лимона, въ всички тия плодове има нѣщо особено. Това сѫ съчетания на тази свѣтлина по особенъ начинъ. Въ нѣкои плодове прѣобладаватъ извѣстни цвѣтове повече, въ други по-малко. За примѣръ, вземете черешата — въ нея прѣобладава повече червения цвѣтъ. И, слѣдователно, ако нѣкой е малокръвенъ, и ако той разбира закона при яденето на черешитѣ, ако той има туй разположение, ако яде по новия начинъ, ядене чрѣзъ разбиране, а не механически — че е дошло врѣмето: 12 часа — ако има туй вѫтрѣшно разбиране, тъй както природата е създадена и както ние сме създадени, непрѣмѣнно той ще възприеме всичко онова, което е необходимо за неговия организъмъ.

       Тъй, въ всѣка една наша дума, въ всѣка една наша мисъль прѣобладава различенъ цвѣтъ отъ цвѣтоветѣ на любовьта. Нѣкой казва: „ние можемъ, лесно е, да се живѣе въ християнството“. Ако бѣше лесно, защо християнитѣ не сѫ сполучили въ приложението на Христовото учение? — То е наука, дълбока наука. И Христосъ казва: „Само по единъ начинъ може да се прѣдаде Истината: този духъ на истината, когато дойде, той ще ви я прѣдаде“.Ако ние учимъ християнството безъ Божествения Духъ, въпросътъ е свършенъ. Ние ще научимъ само външната страна, че Христосъ билъ великъ човѣкъ, реформаторъ, но сега не можело да се приложи неговото учение на Земята, не му е дошло врѣмето. Въ бѫдеще, когато човѣкъ еволюира по този или онзи начинъ… Христовото учение трѣбва да се разбере, то е основано на единъ великъ божественъ законъ, законъ надъ всички закони, неотмѣнния законъ на любовьта. И ние казваме, че тази любовь може да се приложи навсѣкѫдѣ. Любовьта изисква само, да нахранишъ гладния, голия да облѣчешъ, невѣжия да научишъ. Любовьта не изисква да правишъ на хората палати, да правишъ по десеть костюма, по десеть чифти чепици, но любовьта изисква да му дадешъ само това, което му е необходимо, а другото и дѣцата даже могатъ да направятъ. И азъ забѣлѣзвамъ, че съврѣменнитѣ хора, когато дойде нѣкой приятель, много готвять заради него и въ самото ядене влагатъ нѣщо много лошо. Ние искаме да го задоволимъ съ ядене, сложимъ му едно ядене, двѣ, три, четири, и му казваме: „хапни си отъ това, отъ онова“ и на стомаха му стане тежко, а сетнѣ му кажатъ: „Е, кажи ни нѣщо важно“. Какво ще ви каже? Казва: „Нѣмамъ разположение, прѣядохъ, ще чакате“. И погледнете, той се разболѣлъ и си заминалъ. Като дойде вашиятъ приятель и искаме да научите нѣщо отъ него, не го гощавайте. Малко му дай, но съ любовь му дай. И българинътъ казва: „не гощавайте много“.

      „Ученикътъ — казва Христосъ, — не е по-горенъ отъ учителя си“, т.е. изявената любовь не може да бѫде по-голѣма отъ неизявената любовь, граничната любовь не може да бѫде по-голѣма отъ безграничната. И чудни сѫ хората, като казватъ: „ти не ме обичашъ“. Защо да те обичамъ? На какво основание съмъ длъженъ да те обичамъ? Или ако азъ кажа: ти на какво основание, защо си дълженъ да ме обичашъ? Ако азъ съмъ подписалъ единъ записъ, взелъ съмъ пари на заемъ, ще кажешъ: „господине, ти си цѣлуналъ този записъ, готовъ ли си сега да седишъ на думата си?“ „ — Да, признавамъ.“ А ти дойдешъ,прѣдставятъ ти единъ записъ и кажешъ: „не е мой, не го познавамъ, другъ го е подписалъ“. Любовьта, това е законъ на свободни отношения. Отношенията на учителя и ученика абсолютно сѫ свободни. Учительтъ нѣма право да вика, да казва на ученика: „ти трѣбва да се учишъ, ти знаешъ ли, че си въ моята школа?“ Не, не, въ Божествената школа учительтъ е абсолютно свободенъ и ученикътъ е абсолютно свободенъ. Ученикътъ може да каже: „Ако искамъ, ще се уча, а ако не искамъ, нѣма да се уча“. Той може да стане ученъ, а може да стане и невѣжа. Сега вие може да го морализирате или не. Той е избралъ едно положение, за да придобие извѣстна опитность, нека я придобие. И учительтъ нека си избере: и той има свое разположение. Слѣдователно, и двамата, ако сѫ въ тази велика свобода, нѣма да има никаква дисхармония. И всичката съврѣменна дисхармония сега отъ какво произтича? Ти любишъ нѣкого, но почнешъ да ревнувашъ. Какво показва ревностьта? Ревностьта — това е една любовь, проявена чисто на физическия свѣтъ. Ревностьта — това е първото съмнѣние, че ти нѣмашъ вѣра въ моралния престижъ или уровенъ на твоята жена или мѫжъ. И учительтъ може да ревнува своя ученикъ, ако е изгубилъ довѣрие въ него. И ученикътъ може да ревнува своя учитель: той е изгубилъ довѣрие въ учителя си — проявление чисто на физическото поле. Е, питамъ: ако ревнувашъ, какво ще спечелишъ? Ревность за истината е друго, а ревность за любовьта е друго — когато съ тази ревность ти отслабвашъ и ограничавашъ човѣка въ всичкитѣ негови постѫпки, то е безразсѫдство, то е чисто физическо. Това сѫ полици: ти ме слѣдишъ, азъ съмъ подписалъ десеть полици и ти ме слѣдишъ, дѣто отида, да не би да избѣгамъ нѣкѫдѣ. Може да питашъ: „еди-кой господинъ въ София ли е?“ — Защо? – питамъ -„азъ се много интересувамъ за него, защото имамъ вземане-даване“ или „не искамъ да излѣза отъ България, защото десетьтѣ полици…“ Като вземешъ полицитѣ, да отива кѫдѣто иска. Правъ е човѣкътъ. Слѣдователно, ако ти ревнувашъ човѣка, разбирамъ, че имашъ да му плащашъ, а ако той те ревнува, има да ти плаща. Питатъ нѣкой: „какъ да махнемъ ревностьта?“ — Ще си изплатите полицитѣ, ще влѣзете въ положението на учители и ученици, т. е. сѫщитѣ принципи ще усвоите; ще влѣзете въ положението на слуги и господари, защото, за да подобримъ този животъ на Земята, ние трѣбва да разберемъ великия божественъ законъ и да уредимъ сегашния си животъ. Нѣкои казватъ: „ще се уреди.“ Да, но въ този животъ, днесъ трѣбва да уредимъ този въпросъ. Нѣкои казватъ: „въ бѫдеще.“ Всѣки въпросъ сега може да се уреди, отъ чисто Божествено гледище. Ако ти не си готовъ сега, въ този моментъ, да го уредишъ, то и въ бѫдеще нѣма да си готовъ. Казватъ: „въ слѣдващото прѣраждане“. Ако въ слѣдващото прѣраждане този цикълъ се завърши, ще изгубите послѣдниятъ тренъ.Нали треноветѣ иматъ разписание и когато идешъ и изгубишъ послѣдниятъ тренъ, тогава тамъ кой тренъ ще вземете? Нѣкои казватъ: „Има врѣме“. Да, има врѣме, но ако има десеть трена и вие сте изпуснали първия, втория, третия, ако сте изгубили и деветьтѣхъ, а остава само единъ тренъ, тогава питамъ, какво ще бѫде вашето положение?

       И Христосъ казва: „Ученикътъ не е по-горенъ отъ своя учитель“. Доста е на ученика да бѫде като своя учитель. Не е ли достатъчно за насъ да бѫдемъ като Христа? Не е ли за всинца ни достатъчно да бѫдемъ тъй доблестни, тъй самоотвержени, както е той доблестенъ и самоотверженъ? Не е ли достатъчно да имаме неговия умъ, неговитѣ стремежи, неговото далечно схващане? Но ние ще кажемъ: „той е Христосъ, Синъ Божи“. Тоя учитель подразбира, че всички вие сте ученици. Нали онѣзи, които искатъ да бѫдатъ ученици, онѣзи, които въздишатъ и казватъ: „да има нѣкой да ме обича“, трѣбва да иматъ тия качества?

       Само ученикътъ, който е разбралъ своя учитель, може да има тази любовь. Любовьта — това е едно разумно проявление и само между двѣ възвишени и разумни сѫщества. И всѣкога, когато любовьта се проявява, има разумность. Даже тази любовь се проявява въ кристалитѣ. Любовьта трѣбва да бѫде разумна. Прѣстане ли тази разумность, любовь нѣма. И когато говоримъ за любовь, разбираме двѣ сѫщества еднакво развити по умъ и сърце: еднакво умни, повдигнати културно, съ благородни души и силна воля, само такива двѣ сѫщества могатъ да се разбератъ. Ако твоя приятель ти каже една дума и ти я разберешъ по единъ начинъ, а той по други, каква любовь може да има? А ако се скаратъ, каква любовь е тя? Когато се каратъ, каква любовь може да има? Любовьта е като музиката, само двама велики музиканти, като се събератъ, единиятъ вземе първата цигулка, другиятъ — втората, обичатъ се. Защо? — двамата ходятъ заедно и даватъ концерти. Ако дойде третиятъ, ще каже: „и азъ ще дойда“, но него може да взематъ да имъ варди цигулкитѣ, а на сцената сами ще свирятъ двамата. Това значи да се обичатъ. Казватъ, какъ ще се свири това нѣщо, провѣряватъ, любовь иматъ. А други казватъ: „да се обичаме“. Можешъ ли да свиришъ на тази цигулка? Тогава може да се обичаме, а ако не можешъ, ще пазишъ кутията на цигулката. Ще пазишъ тази кутия на любовьта, защото тамъ, на сцената, ще бѫде много трудно. Нѣкой пѫть ще слушашъ, но и то е благодать. А като знаешъ самъ да свиришъ, друго нѣщо е съ единъ свой приятель да свиришъ, друго нѣщо е да вземешъ тази цигулка на любовьта заедно съ Христа — само че азъ вземамъ Христа въ прѣносенъ смисълъ, и ти съ него да свиришъ, а друго е нѣкой да свири за Христа, а ти да слушашъ отвънъ. Има разлика между свирене и свирене.

       Ще ви приведа пакъ онзи анекдотъ за единъ българинъ. Това е било въ Москва. Единъ българинъ по необмисленость взема подъ наемъ една квартира, но скѫпа, далъ толкозъ пари, че не му достигнали до края на годината да свърши. Казва на единъ приятель: „да знаехъ, не бихъ влѣзълъ, дадохъ пари напразно“. Другиятъ му отговаря: „лесно, азъ ще накарамъ тая рускиня да ти върне паритѣ назадъ“. — „Какъ?“ — „Мълчи“. Единъ день той идва съ единъ свой приятель, донася си гайдата въ стаята, като засвирилъ цѣлия день, на втория, на третия день рускинята току идва и казва: „моля, вземи си паритѣ, пъкъ напусни стаята“. Българинътъ е изобрѣтателенъ, употрѣбилъ една хитрина, не иска да се кара, а свири. Казалъ:„Праздникъ имаме ние, българитѣ, обичаме тъй да свиримъ“ — „И ние пѣемъ, но вие повече свирите отъ насъ и пѣете, не ви искаме тукъ, защото не можемъ да работимъ“.

      Достатъчно е на ученика да бѫде като своя учитель. И както тая малка хитрина, и ние често се освобождаваме съ хитрини. Въ християнството, въ новото учение, никакви хитрини не се допущатъ. Изисква се единъ животъ чистъ, абсолютно чистъ и святъ. Този животъ трѣбва да има всичкитѣ стремежи тъй, както сѫ излѣзли отъ Бога, въ всичкитѣ си дѣйствия трѣбва да бѫдемъ тъй безкористни, както Богъ е безкористенъ, тъй любещи като него. Да не въздѣйствуваме на Божията Любовь, да не я използваме, т.е. тая любовь да минава прѣзъ мен и нито едно зрънце да не взимаме, всѣко да отиде по своето прѣдназначение. Чуждото нека си върви. Отъ невидимия свѣтъ слѣдятъ, Свѣтлината е опрѣдѣлена за насъ. Нѣкой казва: „може да се грѣешъ кѫдѣто искашъ“. Не е тъй. Има дни, когато е опрѣдѣлено за васъ да се грѣете, а има дни, когато не е опрѣдѣлено, и щомъ се грѣете, то, понеже не трѣбва да се грѣете, ще ви затворятъ. Щомъ не е опрѣдѣлено, вие ще бѫдете болни. Нѣкой казва: „ще се грѣя“. Не, не, ще се грѣешъ, когато е опрѣдѣлено и трѣбва да използвашъ врѣмето. А сега мислятъ, че всѣкога може да се грѣешъ. Сега насъ ни учатъ, но вие казвате:„Добъръ е Господь“. Азъ нѣмамъ съмнѣние, че Господь е много добъръ, но ние не сме добри, Господь е всевѣдѫщъ, да, но ние не сме такива още, т. е. ние, като не знаемъ, ще прѣстѫпимъ закона, ще съгрѣшимъ и ще дойдатъ лошитѣ послѣдствия. И тогава ще дойдатъ да ни утѣшаватъ. Счупи ми нѣкой крака и казва: „Такава е била волята Божия“. Такава не е Неговата воля. — Защо Господь ще ми направи крака, а послѣ да ми го счупи? Защо той ще ми даде умъ и послѣ ще ми го вземе, да ме направи идиотъ? Не е волята му такава. Нѣкой другъ те е хлопналъ — и казвашъ: „Господь е казалъ тъй“. Не, не, всички тѣзи анормалности сѫ произлѣзли отъ неразбиране на неговитѣ закони.

       И затуй Христосъ казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде като своя учитель“. Тогава има друго заблуждение: ако не може да бѫде като своя учитель, какъвъ трѣбва да бѫде? Търговецъ, напримѣръ, не може да бѫде, а какъвъ трѣбва да бѫде? „Проповѣдникъ трѣбва да бѫде, свещеникъ, владика — нѣкое високо положение, да бѫде осигуренъ. Ами въ природата нѣма ли търговски сдѣлки? — Има търговски сдѣлки и въ природата. Човѣкъ всичко може да бѫде и да изпълни волята Божия, всичко може да бѫде въ свѣта. И ние можемъ да бѫдемъ такива, само когато разберемъ тъй дълбоко смисъла на живота — когато Богъ е съ насъ, всичко може да направимъ, когато любовьта е въ единъ човѣкъ, той може да се подигне надъ своя уровенъ. Но Любовь ни трѣбва. Учитель ли си, свещеникъ ли си, каквото звание и да имашъ, но безъ любовь, ти не можешъ да свършишъ работата си, както трѣбва. Обратно: имашъ ли любовьта, можешъ да заемашъ най-низкото положение въ свѣта, метачъ може да бѫдешъ, но ще извършишъ всичко отлично. Ако си метачъ, съ любовьта може да извършишъ много повече. Въ Америка единъ американецъ получилъ 15 милиона наслѣдство. Той раздалъ всичкитѣ тѣзи пари на бѣднитѣ и взелъ една метла и почналъ да мете въ Ню-Йоркъ. Питатъ го: „защо?“—“Прѣдпочитамъ, казва, съ трудъ да си изкарамъ прѣхраната, отколкото да живѣя съ тѣзи пари, които не съмъ заслужилъ“. И наистина, съ трудъ и съ своя примѣръ той е направилъ повече, отколкото съ тия пари.

       И тъй, моята бесѣда тази сутринъ има за цѣлъ само ученицитѣ ми, а не онѣзи нѣкои външни слушатели: тѣ много късно сѫ дошле, азъ съмъ много напрѣдналъ, не мога да се повръщамъ назадъ, говоря за ученицитѣ, за малцината говоря. Пакъ казвамъ: какви философски разбирания трѣбва да имате? Вие не трѣбва да си правите илюзии. Врѣме е за васъ, да си зададете единъ въпросъ: разбирате ли Христа, мислите ли като Христа, чувствувате ли като Христа, дѣйствувате ли като Христа? Вие ще кажете: „приблизително“. Не, не приблизително, а абсолютно еднакво съ него. Подразбирамъ принципално, трѣбва да имате сѫщитѣ желания, които сѫ движили Духътъ Христовъ, сѫщитѣ побуждения. Единиятъ този Духъ трѣбва да прониква и въ Учителя, и въ ученика — не два духа, а единъ великъ духъ трѣбва да прониква. И тогава, споредъ неговата мѫдрость, той ще опрѣдѣли положението и на ученика и на учителя, отношенията имъ на физическото поле. Нѣкой ще попита: „какво иска да каже учительтъ?“ Какво искамъ да кажа ли? Ако този духъ е въ васъ, той ще ви научи и припомни какво искамъ да ви кажа азъ. И като казвамъ „азъ“, подразбирамъ онова, божественото, великото, което е създало всичко въ свѣта. Едно „азъ“ има въ свѣта, само Богъ е азъ, онзи, първиятъ, който е създалъ всичко въ свѣта. „Азъ“ подразбира Бога, който е създалъ цѣлия космосъ. Само Той може да каже: „Азъ създадохъ всичко това, всичко това е мое, Азъ съмъ и освѣнъ Мене нѣма другъ“. А сега ние се изпѫчваме и казваме: „азъ съмъ, знаешъ ли?“ — Да, ти си единъ азъ“, който нищо не си направилъ; ти си единъ „азъ“, който даже 100 килограма не можешъ да носишъ на гърба си; ти си единъ „азъ“, който не можешъ да прѣтърпишъ една малка обида, единъ „азъ“, който не можешъ да живѣешъ съ никого, не си уредилъ смѣткитѣ си и т. н. Трѣбва да съзнаешъ кой е тоя „Азъ“. Това е Богъ, Любовьта. Тъй трѣбва да мислимъ и само по този единственъ начинъ ние можемъ да урегулираме живота си. Само единъ моралъ има въ свѣта. Ще каже нѣкой: „да живѣемъ въ любовьта“ — това сѫ празни работи. „Да си кажемъ една сладка дума“. „Ама ученикътъ не се учи“. Ама ти ли ще го морализирашъ? Ако иска, да се учи. Ти ли ще го учишъ? Всѣки единъ, който е влѣзълъ въ божественото училище, трѣбва доброволно да се учи. Ако иска да седи, ако иска да се учи, той е абсолютно свободенъ. Учи ли се, той е съ насъ, не се ли учи, не е съ насъ; люби ли, обича ли, съ насъ е, не люби ли той е вънъ отъ насъ, нѣма какво да се безпокоимъ. Сега вие се спирате и казвате:„Учителю, кажи ни нѣкоя тайна“. По-велика тайна отъ любовьта нѣма въ свѣта. И ако вие бихте разбрали тая дума, щѣха да се отворятъ очитѣ ви и щѣхте да видите това, което никога не сте виждали. И тогава вие ще мязате на онази мома, която, като седи, гледа, че минава единъ много богатъ момъкъ и казва: „да е Господь толкозъ добъръ, че съ него да живѣя“. — Ама какъ ще живѣешъ съ него, като не знаешъ да свиришъ? Туй е желание, всинца ние искаме да живѣемъ съ Христа и можемъ да живѣемъ. Какъ? Въ насъ трѣбва да тупти сѫщото благородно сърце, вземете го не само въ прѣносенъ смисълъ, туй благородно сърце, както въ него е туптѣло прѣди двѣ хиляди години, и този умъ тъй да мисли, както прѣди двѣ хиляди години. А знаете ли сега Христосъ какъ мисли? — Двѣ хиляди пѫти по-добрѣ отколкото едно врѣме е мислилъ. Сега като казвамъ тъй, вие ще дойдете до философски разбирания. И Христосъ се е разширилъ сега. Въ какво отношение? Най-първо, въ началото, майката повива своето дѣтенце въ пеленитѣ, и говори като него, мѫчи се като него да говори. Дѣтето говори криво, и майката говори криво, и тя се мѫчи да говори като него. Но слѣдъ десетъ години майката казва: „не така, мама, едно врѣме азъ говорѣхъ като тебе, а сега ти ще говоришъ като насъ“. Едно врѣме Христосъ говорѣше като насъ, а сега иска ние да говоримъ като него. Това „едно врѣме“ се мина вече. Едно врѣме Христосъ говорѣше като насъ, сега се е измѣнилъ законътъ и Христосъ казва: „сега вие ще говорите като мене“. — „Едно врѣме азъ чувствувахъ като васъ, но сега вие ще чувствувате като мене“. — „Едно врѣме азъ мислѣхъ като васъ, а сега вие ще мислите като мене“. Не е ли правдоподобно това? И слѣдователно, ако вие, слѣдъ двѣ хиляди години, не сте въ състояние да мислите, чувствате и дѣйствате, както Христосъ мисли, чувства и дѣйства, вие не можете да бѫдете ученици.

       „Не е ученикътъ по-горенъ отъ учителя си“. И тъй, на тия малкото ученици, които сѫ, казвамъ: като се върнете дома, турете рѫката си на сърцето и се вслушайте дълбоко. И кажете тъй: „тупти ли това сърце както сърцето на Христа“? Толкозъ хиляди години то е туптѣло за праздни работи, започна ли да тупти като сърцето на Христа? Подържате дълго врѣме рѫката си и си дайте единъ положителенъ отговоръ. Послѣ поставете си рѫката на главата и кажете: този умъ хиляди години е мислилъ за праздни работи, почна ли вече да мисли като умътъ на Христа? Слѣдъ това погледнете на рѫцѣтѣ си и кажете: тия рѫцѣ хиляди години сѫ работили, всичко сѫ вършили, почнаха ли да вършатъ това, което Христосъ върши, да дѣйстватъ, както Христосъ е дѣйствалъ?

       Ето важниятъ въпросъ, който ученицитѣ трѣбва днесъ да разрѣшатъ.

      *

         Бесѣда, държана на 7.V.1922 год.въ    София.

      ––––––––––

      [*]  Ев. Матей — 10:24.

       

       

       

       

    8
    9
    10
    11
    12
    13
    14
    15
    • Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова
      06:00 -08:00
      15.05.2022

      СЕДМИЧЕН СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 15 МАЙ – НЕДЕЛЯ – ОНЛАЙН

       

      До обичните ученици,

      „Бъдете съвър­шени както е съ­вършен Отец ваш небесни“ е казал Единият учител, който е отделил стария живот от новия. Съвършени в как­во? В Любов, в доброта, в прав­дивост, в Мъд­рост, в Истина.

      А Истината, това е проявена­та Любов в жи­вота. Може ли вие да проявите тази Истина на дело?

      А знаете ли вие размерите на тая всеобемаща Любов на Бога на боговете, на Господа на гос­подарите; на Учителя на учи­телите? Който казва, че седем пъти на ден по седемдесет трябва да се про­щава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка. Тази Любов в минало­то е била ваш спътник, тя е и днес с вас. Мис­лите ли, че тя може да се из­мени и стане друга с ограни­чени предградия? Не. Горко на богатия, който не е богат; гор­ко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието царст­во, на Великата окултна школа. Богат, богат в Божественото и сиромах в човеш­кото. Моят Мир да бъде с вас.

      Бургас, 28.VI. 1920 г.

       

      ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

       

      Нека да започнем днешният наряд с песента “В Начало бе Словото” и да продължим със следните молитви:

      1. Добрата молитва
      2. Молитва за изцеление /55 стр./
      3. Молитва за България
      4. Молитва за преуспяване на Делото Божие
      5. Лозинка 2 стих – 24 стр.
      6. Заветът на Учителя – “Постави Доброто за основа на дома си…….”.

       

      МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

             Господи Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост.

      Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благословил меча на нашия воин и Си Го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя – Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля.

      Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава.

      Амин!

      Молитвата е дадена в 1925 г.

       

       

      МОЛИТВА ЗА ПРЕУСПЯВАНЕ НА ДЕЛОТО БОЖИЕ

       

      Господи, озари цялото човечество и духовната верига с Твоята Светлина и Сила. Нека цялото човечество да възприеме Христовото учение.

      Всички да повярват, че Ти съществуваш!

      Нека идеята за Бога възрасне във всички души! Тия, които проповядват безбожието, нека станат приемници на Твоето Слово и всички неверующи да станат верующи!

      Господи, ние усърдно Ти се молим Твоята Божествена Милост да залее цялата Земя и Твоята Божествена Любов да изпълни всички сърца.

      Господи, озари със Своята Светлина всички народи и техните водачи, за да се хармонират и спогодят по всички въпроси, за да се въдвори на Земята Твоят Мир, Господи! Господи, да стане побратимяване между всички народи по лицето на Земята. Господи, внеси живот, светлина и подем по всички кръжоци на Всемирното Бяло Братство по целия свят.

      Амин!

       

       

       

      Мили приятели,

      Днес ще ви предложа разучаването на 27 упражнения за развиване на волята, дадени от Учителя, които са особено актуални сега, като имам предвид и звездните влияния през следващите месеци, касаещи не само родината ни, но и целия свят. Може да си изберете едно от тях и да го правите всеки ден в продължение на една седмица. А именно:

      УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ И УСИЛВАНЕ НА ВОЛЯТА

      ( 27 упражнения )

       

       

      1.„Ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 часа по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на Слънцето. След това бавно ще слезете и ще върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи, през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и Любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите, какво и колко сте научили. Колкото и малко да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.

      „Трите живота “, „Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата

       

       

      2.Някой казва: “Не мога да отида на Витоша.“ Че ако не можеш да отидеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият път е тесен и стръмен, той е път на разумната човешка воля. В ума си ще кажеш: „Ще отида с моите приятели на Витоша!“ Ако не можеш в действителност, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си! Това е философията на живота.

      „Великата майка “, „Оправдание и спасение

       

       

      3.Всеки от вас да си вземе една стомничка от две кила. Ще отидете до нашия бивак на Витоша, да си донесете вода от там. Ще си определите времето, като започнете от среднощ и през целия ден. За 24 часа ще отидете и ще се върнете с пълни стомнички. Ще сметнете времето, през колко минути трябва да тръгвате един след друг. В 24 часа има 1440 минути. 10 души дежурни ще записват, кой кога е тръгнал и кога се е върнал. Други 10 души ще записват на планината кога е дошъл всеки от вас и кога е тръгнал назад, за града. Дежурните горе ще стоплят вода, та всеки, като стигне там, ще пие една чаша гореща вода, ще се преоблече и ще си тръгне назад. За 24 часа цялото колело ще се извърви. Всички ще вървите по един и същи път. Важно е кой кога е тръгнал и кога се е върнал. Тази задача ще направим следната неделя, на 15 май. Тръгване събота срещу неделя, по среднощ. Ще теглите жребия, който ще определи кой кога да тръгне. На когото излезе номерът, той тръгва.

      „Абсолютна Истина “, „Обич и знание

       

       

      4.Не е достатъчно само да се борите за първи места, но трябва да ги заслужите. Който иска да вземе първо място, нека тръгне вечер за Мусала, като мине през Рилската пустиня, през езерата на Марица, през Маричината долина и да се върне назад. Това е задача само за героите. Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама, трима заедно. Така са изпитвали учениците в древността. Всички адепти и светии са минали по този път. Те са пребродили всички високи върхове. През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има. Ако не можете да се качите на Мусала и да слезете, не можете да бъдете ученици.

      Изкачването на Мусала е един от трудните изпити, особено вечер, в снежна, зимна нощ. Първо ще направите опита през деня; после – при лунна светлина, и трети път – в тъмна нощ, когато върхът е покрит със сняг. Мъчна е задачата, но ще се изпитате. Ако нямате вътрешно разположение, ще направите само първия опит – ще отидете на Мусала през деня. И този опит не е лесен. Да мине човек сам през Рилската пустиня, където птичка даже не прехвръква! Върви той сам, чува стъпките си и от време навреме шумолението на листата и на вятъра. Косата може да настръхне на човека от страх, особено вечер. Който направи този опит, ще придобие нещо хубаво в характера си. Като минава през Рилската пустиня, колкото по-навътре влиза, толкова по-сериозен става, докато най-после дойде до Маричината долина, където става радостен, сърцето му се разширява и той изпитва велика благодарност към Бога, че е могъл да мине сам през долината на мълчанието. Човек расте, когато се намира между две противоположни състояния. Така той познава себе си, познава великото в света.

      „Трите живота “, „Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите

       

       

      5.Аз ще ви попитам: желаете ли идущата седмица да направим една екскурзия, или да останем тук в София? Знаете ли какво ще бъде правилото за тази екскурзия? Ще бъдете наредени на триъгълници, и то така: двама ще вървят отзад, един – отпред. Значи, трима по трима, триъгълници ще образувате. Ще вървите в права линия, но във вид на такива скачени триъгълници. Двамата ще вървят на една права линия, те ще образуват основата на триъгълника, а единия ще върви напред, той ще образува върха на триъгълника. От един триъгълник до друг ще има едно малко разстояние, около три, четири метра. Понеже ще искате да се разговаряте, то двамата, които са на една линия, на основата, само те ще се разговарят, а този на върха няма да говори. Този, който е на върха после ще отстъпи своето място на един от другите двама. Тъй последователно ще се сменявате, ще се въртят тия триъгълници, и в същото време ще се движат напред.

      За един окултен ученик думите не може, не е възможно, не съществуват. Ще преодолеете всички спънки, мъчнотии, нищо повече. Ще тръгнете от къщи в четири и половина часа сутринта, та около пет и половина часа да бъдете всички събрани. Тия, които носят самовари, ще вървят напред.

      „Положителни и отрицателни сили в Природата “, „Работа на окултните сили

       

       

      6.Едно от важните неща в живота на човека е сънят. Затова именно окултният ученик трябва да спи правилно. Той трябва да определи час, в който да си ляга. При това трябва да си постави като задача, щом легне, да заспи веднага или най-много в продължение на 5-10 минути. В това отношение и вие трябва да правите опити, да упражнявате волята си, да видите можете ли да си легнете точно в определения час и да заспите в продължение на 10 минути. Ако можете да заспите в определеното време, волята ви е силна. Ако мине половин час или повече и не можете да заспите, волята ви е слаба. При това упражнение ще изпитате силата на волята си. Иначе ще си правите илюзия, че имате силна воля. Не, волята се изпитва само чрез упражнения. За да усилвате волята си, добре е, като си лягате вечер, да си кажете, че тази вечер искате да спите само на дясната си страна. Ако сутринта се намерите на дясната страна, волята ви е силна, ако се намерите на лявата страна, значи волята ви е слаба. Обаче, това не трябва да ви обезсърчава. Правете опити в това отношение, докато добиете резултати. От окултно гледище сънят има дълбоко предназначение. Когато спите, вие отивате в астралния свят на училище. Това, което вечер учите, денем го прилагате. Ако не спите правилно – и в астралния свят не можете да учите добре; щом в астралния свят учите добре – и на Земята ще можете да учите… Ето защо като лягате вечер, кажете си: „Сега отивам в училището на астралния свят и желая да свърша добре работата, която ще ми се даде там.“

      „Двата пътя “, „Методи за укрепване на волята / Сила на волята

       

       

      7.Направете следния опит: легнете в 10 ч. вечерта и си кажете, че ще станете в 12 ч. в полунощ да свършите някаква работа. Като турите тази мисъл в подсъзнанието си, ще видите, че ще се събудите точно в 12 часа. Щом се събудите по това време, ще си кажете: „Нека поспя още пет минути поне. Какво ще правя толкова рано?“ Не, щом се събудите в 12 часа, ще вдигнете главата си, ще спуснете краката си надолу, ще се изправите към изток и ще си кажете: „Аз съм господар на времето си и ще го използвам както намирам за добре.“ Щом кажете така, ще възприемете една хубава, светла мисъл от Невидимия свят. След това легнете с мисълта да станете в два часа. Като се събудите в два часа, станете пак по същия начин и се изправете към изток. Ще получите още една светла мисъл. И този път ще дойдат изкушения, но ще гледате и тях да преодолеете. Като приемете хубавата мисъл, запишете си я и пак легнете с желание да станете в четири часа. В четири часа ще се събудите и пак ще дойдат изкушения, но ще гледате да ги преодолеете. Ще станете по същия начин както първия път и ще се изправите към изток, докато получите третата светла мисъл.

      Този опит ще правите в продължение на цяла седмица. Той не ви се дава за цял живот. Важно е да правите ред усилия, докато придобиете добри навици в себе си.

      „Добри навици “, „Добри навици / Образуване на добрите навици

       

       

      8.За пример – слаба ви е волята. Ще протегнеш ръката си напред, ще отвориш пръстите си, после полека започваш да свиваш ръката си на юмрук и поставяш палеца си отгоре. Отваряш ръката си полека, после пак свиваш ръката си на юмрук с палеца отгоре. Страх те е да излизаш вечерно време. Защо? Волята ти е слаба. Започни да свиваш ръката си на юмрук. Първата вечер няма да можеш да излезеш, но 5-6 вечери като свиваш ръката си на юмрук, ще станеш по-смел. Ако не се употребяват ръцете, трябва всяко свиване да става правилно, трябва енергия на волята. Затуй като правите гимнастиката, трябва много хармонични движения, за да се развива хармонично целият организъм. За пример някои от вас започнете да свивате показалеца, после средния пръст, после безименния и после малкия пръст. После по някой път опитайте да отделите пръстите един от друг. Най-напред отделете малкия пръст, после безименния, после средния, после показалеца.

      „Минало настояще бъдеще “, „Една мярка

       

       

      9.Вие често казвате, че волята ви е слаба. За да усилите волята си, всяка сутрин, като ставате, концентрирайте ума си върху палеца. Туй упражнение ще подейства върху волята ви тъй, както действат упражненията за заякване крилцата на малкото пиленце. Това е микроскопическа придобивка, но като правите това упражнение ден, два, неделя, месец, ще забележите едно разположение, едно малко засилване на волята. Палецът трябва да се движи хармонично.

      „Абсолютна справедливост “, „Връзки в геометрическите форми

       

       

      10.Волята не може да се прояви без разумност. С други думи казано, волята не може да се прояви без права посока на движение. Човек не може да се стреми към реализиране на известна идея, ако няма определена посока, по която трябва да върви идеята. Една идея подразбира една посока. Ето защо когато иска да реализира дадена идея, човек трябва да концентрира вниманието си в една посока, да не се раздвоява. Много образи, много идеи разсейват съзнанието и човек гледа в много посоки, не знае коя от тях да хване. Щом спре вниманието си върху един образ, човек взима известна посока и се движи съзнателно. Така постъпват всички хора, които се движат към велика цел. Докато поемат определената посока, те се движат, мислят, решават. Решат ли веднъж, те политват нагоре, към върха на своята цел, и неотклонно следват определения път.

      „Божествените условия “, „Творческа линия / Творческата линия на битието

       

       

      11.Ще ви дам още един опит, пак за една седмица. Този опит ще направите, след като свършите първия. Опитът е следният: всяка вечер, преди да си легнете, ще седнете на стол близо до масата, ръцете си ще поставите на масата, ще застанете тихо и спокойно и с отворени очи за десет минути ще концентрирате мисълта си. През това време няма да движите нито очите си, нито ръцете си, нито краката си – ще бъдете съвършено неподвижни. Докато трае упражнението, вие ще бъдете поставени на големи изпитания: тук-там по тялото, по лицето, по ръцете, по краката, по носа ще усетите, като че нещо ви хапе, щипе, но ще се владеете, няма да се почесвате. Най-малкото мръдване показва, че нямате воля. Ще седите тихо и спокойно, като че нищо не ви безпокои. Тези щипвания представляват така наречените щипещи мисли, но вие няма да им обръщате внимание. Ще бъдете спокойни, ще изтърпите докрай. Който ви види в това положение, ще помисли, че някаква велика идея ви занимава. Ще гледате по часовник само десет минути да трае упражнението. По този начин вие ще усилите волята си. Ако не можете десет минути да концентрирате мисълта си, как ще издържите на по-големи противодействия в живота си? Щипанията по тялото се дължат на временното спиране на нервната енергия. Те представят малки електрически експлозии, които стават в нервната система. Понякога тези бодвания са много силни, ще ви предизвикат да подскочите, но и при това положение трябва да се въздържате. Каквото и да става с вас по време на упражнението, вие ще бъдете тихи и спокойни, ще знаете, че всичко ще се нареди както трябва.

      „Добри навици “, „Добри навици / Образуване на добрите навици

       

       

      12.За да можете да упражнявате волята си, всякога трябва да заменяте едно неприятно състояние с друго приятно. Ще ви дам начин за усилване на волята ви: например имате едно много неприятно чувство и не може да се освободите от него. Станете, употребете един час и посетете едно семейство, което е в много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Не казвайте: „На мен огън ми гори на главата, а ще ходя да посещавам други.“ Идете при такова едно семейство, което няма дърва, няма хляб, нищо няма, постойте десет-петнадесет минути и вижте има ли някакво роптание там или не. Върнете се у вас и сравнете тяхното състояние с вашето. Искам да градите вашето здание. Каквато благородна мисъл дойде в сърцето ви, изпълнете я!

      „Великата майка “, „Който намигва

       

      13.Който има страдания, нека по много пъти на ден произнася в себе си думите, че ще минат страданията и ще види, че наистина ще преминат. Страданията са необходимо условие за развитието на човека. Ако проследим историята на развитието на човечеството, ще видим, че най-великите хора са имали най-големи страдания и изпитания. Те са прекарвали по цели дни, месеци и години в затвори, дето са написвали най-великите си произведения. И Христос прекара едно велико страдание на кръста. Всички апостоли, всички велики хора са минали през големи изпитания и страдания. Няма велик човек в света, който да не е минал през големи изпитания и страдания. Следователно, който иска да бъде велик, той непременно трябва да мине през големи страдания.

      „Синове на възкресението “, „До край

       

       

      14.Ще ви дам един метод за развиване издръжливостта на волята. Този метод е тъй нареченият примирителен. Той се отнася само до ония хора, които имат силна воля. Ето в какво седи методът: ще си представите, че сте студент, приготвили сте си 25 хиляди лева за издръжка, но по някаква случайност някой влиза в стаята и открадва парите ви. Започват ред изпитания – хазяйката ви изпъжда от къщата си; гостилничарят не ви дава да се храните в гостилницата му; приятелите ви изоставят и вие оставате на улицата сам, без подслон, скитащ се от една улица в друга, без никаква помощ. Като си представите това нещо, ще се наблюдавате да видите какви чувства се събуждат у вас. Ако се уплашите и кажете, дано не ви се случи такъв изпит, вие сте пропаднали. Колкото и да се молите да не ви дават такъв изпит, има вероятност да ви се даде, има вероятност и да не ви се даде… Ако не прилагате дадените методи, няма да постигнете желаната цел, няма да придобиете нужното знание. Има хора в света със силна, с твърда воля. Като дойде до някоя операция, такъв човек дава ръката си да му направят разрез без никаква упойка. Той седи спокоен, мускул не мръдва на лицето му и като се свърши операцията, казва: „Свършихте ли вече?“ Как е развил той тази воля? Чрез упражнения, чрез прилагане на различни методи. Бих желал и вие да имате такава воля. Защо? Защото той може да концентрира праната от въздуха и да я отправя към раната си. За да постигнете такава воля, трябва да бъдете безпощадни към погрешките си – не да се критикувате, но да констатирате нещата така, както сеизмографът отбелязва земетресенията, както светочувствителната плоча на фотографията отбелязва образите. Не бивайте слепи към погрешките си, но ги изправяйте!

      „Допирни точки в Природата “, „Отличителни качества на волята

       

       

      15.Използвайте всички случаи в живота си за усилване на волята си. Ако пръстите на ръцете или на краката ви са изстинали, проектирайте мисълта си към тях и пожелайте в пет минути да се стоплят. Ако не успеете изведнъж, повторете опита два-три пъти. Ако имате температура и не се чувствате добре, не бързайте да викате лекар, но приложете мисълта и волята си в действие. Турете ръката си на главата, изпратете мисълта и желанието в няколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно, и пак да се повтори. Това не трябва да ви плаши. Щом имате най-малки резултати, продължавайте да работите в това направление. Волята се усилва чрез постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестествен процес и създава неприятности и нещастия.

      „Служене почит и обич “, „Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята

       

       

      16.Ще ви препоръчам един метод за лекуване на зъб с помощта на волята. Като ви заболи зъб, мислено вземете едно парче чист пчелен восък, стопете го, оставете го малко да изстине и след това го турете на болното място като компрес. Ако при първия компрес болката не мине, след десетина минути направете втори компрес. Ако болката пак не мине, след десетина минути направете още няколко компреса, докато усетите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте какво правите. Можете да говорите за опита само когато имате резултат. Като правите опити за лекуване чрез волята, по този начин вие я усилвате. Това е една от задачите на ученика. Ученикът трябва да има силна воля, да се справя с мъчнотиите в живота.

      „Служене почит и обич “, „Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята

       

       

      17.Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла, на дълбочина един см; тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!“ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него; да не допуща никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не трябва само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един см. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит. Всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и дена на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.

      „Новите схващания на ученика “, „Новитѣ схващания на ученика

       

       

      18.За контролиране на волята си ще ви дам следното упражнение: вземете една игла и я забодете в някоя дебела част на тялото си, на дълбочина 2-3 милиметра. Опитайте се да видите какви състояния ще преживеете. Наблюдавайте състоянията си, за да разберете през какви колебания минава волята ви. В първия момент сте смели: взимате иглата и се готвите да я забиете някъде на ръката. Щом иглата се докосне до ръката, изведнъж я вдигате – не се решавате. Пак я доближите, пак я вдигате. Интересно е сега да броите колко такива колебания ще имате, докато най-после се решите да направите опита. От този опит ще проверите силата на волята си и способността да концентрирате ума си. Числото, с което определяте броя на вашите колебания, е математическа величина, която показва състоянието, в което се намира вашият организъм, и времето, необходимо за неговото тониране.

      „Противоречия в живота “, „Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика

       

       

      19.За да дойдете до положение да контролирате вашите мускули, вие трябва да правите опити за каляване на волята си. Ще правите ред упражнения за това. Ето какво ще направите: вие ще седите тих и спокоен и ще извикате някой ваш приятел да забие една игла на някое меко място, дето няма наблизо артерия или вена, на крака или ръката ви, и ще следите, доколко може да издържите, без да трепнете. Той ще започне да забива полекичка – 1 мм, 2 мм, и вие, ако можете да издържите, ще му кажете: „Още малко, още малко!“ Дойде ли моментът, когато не можете да издържите, ще му кажете да спре. Иглата, с която ще правите опита, първо ще я обгорите добре и после ще я забивате, да видите, доколко можете да издържите тия страдания, причинени от убождане на игла. Ако дойде някакво внезапно убождане, лесно се издържа, колкото и голямо да е, но когато иглата се забожда малко по малко, по-мъчно се издържа. Така ще опитате силата си. Представете си, че сте мъченик още от първите времена на християнството, как ще изнасяте тия физически страдания, на които те са били подлагани? Като се прави опитът, ще видите как вашето въображение увеличава болката. Често вие увеличавате малките мъчнотии в живота си, но само по тоя начин, при такива опити, ще имате едно реално схващане за мъчениците на миналите времена. Всяка мъчнотия, каквато и да е, от какъвто характер и да е, ние трябва да я схващаме като една сила, която работи вътре в нас.

      „Разумният живот “, „Придобивки на съзнанието

       

       

      20.Ще ме питате: как можем да уякчим волята си? Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Например страх ви е от мечка. За да се калите, не трябва да отидете в гората да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума, и дума, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава.

       

      После, направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение 10 млн. лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите… Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Правъ такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх.

       

      Трети опит. Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След като сте учили днес 2-3 часа и сте се уморили, ще иждивите 20 минути или половин час най-много за такова едно упражнение. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. С тия маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тия случаи в живота ви, ще знаете как да постъпвате.

       

      Четвърти опит. Да кажем, че ви е страх от змия. Как ще премахнете този страх? Ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка. Ще я подържите малко, ще я погладите, докато свикнете с нея. След това ще се опитате да уловите някоя жива змия. По този начин ще добиете известна опитност. (Ами ако ни ухапе?) Вие ще вземете един чатал, ще я натиснете с него по главата, ще я погладите по тялото и после ще я пуснете. Ще ѝ кажете: „Аз съм малко страхлива, искам да се каля в страха, затова правя този опит.“ Тъй ще каже ученичката, която иска да се калява, но същото ще каже и ученикът, и той ще признае, че е страхлив. Този опит ще направите първо умствено, защото когато човек дойде до положителните опити, трябва да бъде много внимателен, да не пострада. Змиите са много пъргави, затова и човек трябва да бъде много сръчен, за да се запази от тях. Змиите са хитри, но не дотолкова, колкото си мислите вие.

       

      Тия упражнения, които ви давам, действат благотворно върху човека и служат за каляване на мисълта. Някои от вас се плашите от паяк, други от мишка, трети от жаба и т.н. Правете тия маневри, за да надвиете страха. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, правете тия упражнения.

      „Новите схващания на ученика “, „Насока и направление на енергията / Направление на енергиите

       

       

      21.Станете прави и се разредете малко! Ще направим едно упражнение с ръцете. Ще държите в ума си думата любов. Любовта е проекция навън. После ще държите в ума си думите радост и веселие.

       

      Движенията на ръцете упражняват известно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля. Ако движите ръката си съзнателно, може да упражните влияние върху силата на волята си. Да кажем, че някой път сте развълнувани. Направете следното движение на ръцете си: турете ръцете си пред гърдите, а после настрана, като правите с китките леки трептения. След това поставете ръцете си пред устата. Като направите това упражнение 3-4 пъти и мислите върху трите думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лекуване, едно психологическо проветряване в човека. Неразположенията ще дойдат, защото трябва да знаете, че вие сте един фокус, през който минават както слънчевите, тъй и земните енергии. От сутрин до обед през вас минават слънчевите енергии, които слизат отгоре и отиват към центъра на Земята. Следобед движението е обратно: земните енергии от центъра на Земята минават през краката ви и отиват към Слънцето. Следователно, ако правите известни движения сутрин или вечер, ще имате различни резултати. Въобще у някои хора неразположението иде следобед, понеже тогава през тях минават теченията от Земята. Вие трябва да знаете как да поляризирате и концентрирате тия сили. Направете това упражнение и оставете тия сили, които идат отдолу, да минават през вас. Вие не ги спирайте. Ако ги спрете, ще се подпушите и с това може да създадете цяла катастрофа за себе си. Препращайте тия сили нагоре! Среднощ ще дойде друго течение. В Природата няма погрешки, а всички погрешки създаваме ние сами от незнание. Ние подпушваме тия течения и с това създаваме известна неправилност в нашия организъм.

      Аз искам всеки от вас да прави туй упражнение десет дни наред. Когато имате известна мъчнотия, помнете моите думи! Ще произнесете трите думи с движение на ръцете. Дойде ви една мъчнотия, направете това упражнение 2-3 пъти и си отбележете след колко време е настъпил резултатът. Гледайте на часовника.

      Това са математически данни, с които ще работите за в бъдеще върху себе си и върху другите. Първия опит ще направите, когато сте развълнувани или неразположени. Това е едно упражнение, което ще възстанови равновесието ви. Ще изговаряте думите Любов, радост и веселие. Ще имате тия думи като ключове.

      „Разумният живот “, „Движение на енергиите. Закон за поляризиране

       

       

      22.За да имате постижения, трябва да работите съзнателно върху себе си, за да образувате вдлъбнатина на брадата си. Често поставяйте пръста си на това място на брадата и мислете върху устойчивостта на чувствата. Ако искате да увеличите интелигентността си, мислете за носа си, да вземе добро направление, да не изпъква навън. Ако теглите носа си навън, вие нарушавате хармонията на умствените сили, а с това изменяте и посоката на силите, които действат в него.

      „Път към Живота “, „Единица мярка / Линии на човешкото лице. Единицата – доброто

       

       

      23.Например имате някой лош навик; когато дойде този лош навик, вие започнете да броите; едно, две, три, четири – до тридесет, четиридесет, петдесет; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Като броите, ще си казвате: „Ето как днес веднъж изтърпях малко, не се разгневих толкова; утре – два пъти се въздържах да не излъжа; други ден – три пъти се опазих да не одумвам.“ И така проявите на всеки порок ще се намаляват по една, две, три и пр., додето той изчезне. Ако не мога да говоря добро за хората, днес ще си туря в ума, че ще говоря добро. Утре ще направите добро за някого, друг ден ще го избавите от зло и така доброто ще се увеличава постоянно във вас.

      „Великата майка “, „Венецът на живота

       

       

      24.Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат. Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли!“ Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш… Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати.

      „Господар и слуга “, „Господар и слуга

       

       

      25.Ще направите доста окултни опити, за да видите силата на вашата воля, да видите доколко е концентриран умът ви. Със силата на волята си ще се опитате да спрете градушката, без особени оръдия, и да ѝ посочите пътя, по който да минава. Тогава, като ви научим да спирате градушката и как да я докарвате, ще отидете в някое село и ако ви приемат добре – ще спрете градушката, а ако не ви приемат – няма да я спирате: ето где седи опасността от окултните знания – че тези знания могат да се използват за лични цели. Затуй трябва да имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава всичко ще тръгне по този начин, както очакваме.

      „Беседи обяснения и упътвания (1922 г)2 “, „Много плод принася

       

       

      26.Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си: „Моята воля е диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи!“ Няма да говорите вече за желязна воля и гранитна воля! Това са воли на калта. Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха. Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, създават всички спорове и недоразумения в света, а Царството Божие започва с диамантена воля, на която цветът е бял. И аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бъдат украсени с белия цвят, т.е. цвета на вашите души да е бял, душите ви да бъдат бели, лицето на вашата душа да бъде бяло.

      „Беседи обяснения и упътвания (1922 г)2 “, „Новият ден (Утринна беседа, без заглавие)

       

       

      27.Мнозина от вас мислят, че свободата на човека седи в това да мисли каквото си иска. Не, свободата на човека седи в туй да мисли по това, за което не иска. А кое нещо човек не иска? За пример, като гледаш една топла, хубава баница, да не я пожелаеш. В какво седи волята? Да не ядеш баницата. Повикай друг някой от улицата и го покани да яде баницата пред тебе, а ти само гледай. Това е воля! Това значи да направиш туй, което не искаш. В това седи и свободата на ученика.

       

      Ще завършим наряда с Господнята молитва, а преди нея ви предлагам за прочит беседата “Дъще Сионова”.

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

       

      Дъще Сионова

       

      „А Исусъ намѣри осле и въз-

      седна на него, споредъ както        е писано: „не бой се, дъще        Сионова, ето, твоятъ царь иде       възседналъ на жребие ослично“.

       

      Ев. Иоана 12; 14 и 15 ст.

       

      Потрѣбенъ е смисълъ въ живота. Когато първосвещеникътъ или съврѣмененъ нѣкой архиерей се облѣче съ всичкия си накитъ въ църквата, питамъ, каква е цѣльта на туй обличане? Ще ми отговорите: „служение на Бога“, т. е. когато този архиерей се накитва съ своята прѣмѣна, той е като онази мома, която се кани да се жени или годява, то е сѫщото положение. Защо се облича момата? Попитайте всѣка българска мома, която отива на хорото — тя ще се вчеши, ще се облѣче хубаво, цвѣтя ще тури на ушитѣ си, на главата си — защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трѣбва да се ожени? — Ще ми отговорятъ: „човѣшкия родъ трѣбва да се поддържа“. Защо трѣбва да се поддържа човѣшкиятъ родъ? — „За да се самоусъвършенствуватъ хората“. Защо трѣбва да се самоусъвършенствуватъ хората? — „Е, това е законъ въ природата“. Всички тия разсѫждения ние ги туряме подъ единъ знаменатель — да познаемъ Бога. Туй не е само до младата мома. И въ ония цвѣтя и въ ония дървета, и въ тѣхъ има туй съзнание: като посрѣщнатъ своя любовникъ — слънцето и тѣ турятъ най-хубавата прѣмѣна, ония хубави, шарени цвѣтя — най-хубавата прѣмѣна, съ която идатъ да го посрѣщнатъ, и цвѣтята иматъ много по-добри познания за слънцето, отколкото сегашнитѣ хора. Сегашнитѣ образовани хора, когато слънцето ги напече, турятъ си голѣми дъждобрани, омбрели или голѣми шапки, турятъ голѣми завѣси да не влиза въ стаята свѣтлината прѣзъ ония малки прозорчета, и всички проповѣдватъ да не би да слънчасатъ хората. Така учатъ гражданитѣ, а селянитѣ иматъ друго учение: тѣ само когато дойде обѣдъ, тогава ще се скриятъ подъ нѣкоя круша. Питамъ тогава, дѣ е смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота не седи въ честноститѣ, въ нашитѣ разбирания, смисълътъ на живота не седи въ една теория, въ едно разбиране, смисълътъ на живота не седи въ религията. Даже религията не е изразъ на онзи смисленъ животъ, защото религията, това сѫ форми, начини, чрѣзъ които трѣбва да служимъ. Нима онази мома, която може да играе всички хора, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прѣкрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея нѣма втора на хорото, но идете вие въ дома вѫтрѣ, ще видите, че тя върти хорото по другъ начинъ: на хорото всички ѝ се радватъ, а въ кѫщи като върти хорото, всички плачатъ. Питамъ, защо? Свекървата плаче отъ нея, свекърътъ плаче отъ нея, деверътъ плаче отъ нея, зълвата, наоколо съсѣдитѣ, всички плачатъ и казватъ: „тя бѣше първата мома на хорото“. Какъ тъй? Първа мома на хорото, а въ кѫщи всички плачатъ отъ нея. Туй сѫждение, че тя е лоша, че всички плачатъ отъ нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейниятъ характеръ е лошъ, тя частично се проявява. Азъ мога да обясня туй, отъ какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на нѣколко парчета, всѣка една часть е опасна, тя може да се натъкне на кой да е кракъ. Казвамъ: тази мома на хорото бѣше цѣла, а въ кѫщи е на парчета. Е, какво трѣбва да се прави? — съберете всички части на мѣсто, залѣпете ги и тя ще бѫде отлична, тъй както е.

      Сега, нека дойдемъ до извѣстни разсѫждения. Да кажемъ, ние проповѣдваме извѣстно учение, туй учение не само ние го проповѣдваме, туй учение всички разумни хора го проповѣдватъ. Проповѣдва Христосъ едно учение и азъ изнасямъ сега учението Христово. Въ негово врѣме Христосъ говорѣше много логически, говорѣше едно отъ най-трѣзвитѣ учения, най-трѣзвото учение въ свѣта, а неговитѣ съврѣменници намѣриха, че това учение е неподходяще за тогавашната култура. Даже сега, слѣдъ 2 хиляди години, намиратъ учението Христово неподходяще, не можело да се приложи. Ако нѣкоя жена днесъ вземе и приложи учението Христово, мѫжътъ ще я изпъди навънка; ако нѣкой мѫжъ приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдятъ, веднага ще се раздѣлятъ тѣзи хора. Казватъ: „ние такива набожни хора не искаме“, защото всички иматъ понятие, че като стане човѣкъ набоженъ, ще хлътнатъ очитѣ му, лицето му ще се измѣни, и мислятъ, че въ тия хлътнатини има набожность. Азъ се чудя, отъ дѣ дошла, отъ кѫдѣ се е появила тази идея за хлътнатинитѣ! Ако туй е набожность, тогава ония хора въ болницата сѫ най-набожнитѣ. Ако тъй разсѫждаваме, тогава какво ще кажемъ за ония свещеници отъ гледището на тази логика? Като сѫдимъ по това, ще кажемъ, че у тѣхъ нѣма набожность, всички сѫ оправени и тъй, както никой другъ. Това сѫ крайности въ разсѫжденията. Това не е никаква логика. Нашата рѣчь може да е логична, безъ да съдържа тази необходима истина за ума, т. е. азъ наричамъ истина въ прямъ смисълъ. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа въ себе си истината. „Истината ще ви направи свободни“. Ако азъ, който съмъ пѫтувалъ, слѣдъ три-четири деня краката ми сѫ се откѫснали отъ умора и ми е невъзможно да свърша своя пѫть, онази малко храна, която приема, ми е прѣдала истината и тази храна ме е направила свободенъ да пѫтувамъ по-нататъкъ. Слѣдователно, нѣкой ще каже: „по какво да познаемъ истината?“ — Истината ще ви даде сила да довършите своя пѫть — ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия пѫть и наченатата работа. Тогава каква е цѣльта на религията? — Да ни даде истина, да ни покаже пѫтя къмъ Бога. Нѣщо по-вече: не само да ни покаже пѫтя къмъ Бога, но да ни съедини съ Бога. По кой начинъ? — чрѣзъ закона на любовьта. Тѣ казватъ: „самата църква трѣбва да бѫде любовь“.

      Ще ви приведа единъ примѣръ: ще го нарека „за набѣдения благодѣтель“. Ще ви дамъ единъ новъ начинъ за мислене, да видимъ, какъ ще го приложите. Той е слѣдния: нѣкоя графиня Бероза осиромашява съвършено и попада въ такъва бѣднотия, въ невидена бѣднотия. Тя е дъщерята Бероза. Нѣкой си поетъ на име Самусали, азъ го наричамъ така, искалъ да ѝ помогне, но понеже знаелъ, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начинъ. Минава день, два, три, всѣка вечерь той мисли, по кой начинъ да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, безъ тя да усѣти, че той ще извърши какво да е благодѣяние. Рѣшава и свършва. Изучава той нейнитѣ навици, какъ ходи, и като знаелъ, че нейния портфейлъ е празенъ, той си изумява да тури десеть хиляди франка въ това портмоне, по такъвъ начинъ да ги тури, безъ тя да усѣти. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вѫтрѣ, хващатъ го стражаритѣ, въ града е било, и казватъ: „госпожице, туй портмоне твое ли е?“ — „Мое“. „Ами паритѣ твои ли сѫ?“ — „И тѣ сѫ мои“ — Е тогава този господинъ, този благодѣтель иска да обере тази графиня и хайде Самусали въ затвора. Слѣдъ това се образува сѫдъ, сѫдятъ го, идатъ адвокати, пледиратъ и най-послѣ доказватъ, че той е виноватъ и го осѫждатъ на десеть години затворъ. Питамъ: вие слѣдъ като излѣзете отъ този затворъ, втори пѫтъ ще се опитате ли  да турите въ кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордость, да се не каже, че тя нищо е нѣмала вѫтрѣ, гордость е — „нашата гордость“. Съврѣменнитѣ хора не искатъ да признаятъ, че въ тѣхната кесия е нѣмало нищо. Всички свещеници, проповѣдници, сѫдии, благородници, всички днесъ не искатъ да признаятъ, а казватъ: „туй въ кесията е мое“, и всѣки благодѣтель трѣбва да иде въ затвора. Питамъ тогава тия свещеници, които държатъ днесъ тази истина, отъ кѫдѣ я взеха, тѣхна ли е? Църквата тѣхна ли е? Тѣ казватъ: „нашата църква“. И Бероза казва: мои сѫ тия пари. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символътъ на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари азъ ги турихъ вѫтрѣ. Питамъ ви: каква логика има въ такъво учение? И нека да ми докажатъ, кой гений въ свѣта, кой великъ гений е вложилъ нѣщо ново въ свѣта? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вѫтрѣ въ нашата душа, ние никога още не сме го видѣли въ неговата красота. Той седи още въ затвора, Самусали е той, тъй го наричамъ азъ. Вашиятъ Самусали е сега въ затвора, затворенъ е той заради васъ, а вие ходите като графиня Бероза. „Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили“. Казвамъ: едно зло сте направили: вашиятъ Самусали е затворенъ. За кого? — заради васъ.

      Питамъ: дѣ е „вашиятъ“ Христосъ? Дѣ е Христосъ на свещеницитѣ, дѣ е Христосъ на проповѣдницитѣ, дѣ е Христосъ на българския народъ, дѣ е Христосъ на английския народъ или на американския, дѣ е на руския народъ, има ли го? Не само да говоримъ, че Христосъ прѣди двѣ хиляди години дошълъ. Този Христосъ сега живъ ли е? Т. е. ние нѣмаме нужда отъ единъ Христосъ, който е умрѣлъ, — историческия Христосъ. Нѣмаме нужда отъ тия реликви на прѣдпотопнитѣ сѫщества, на мамонтитѣ, да имъ пазимъ скелетитѣ, какви сѫ били грамадни. Хубави нѣща сѫ тѣ, но ние искаме единъ животъ божественъ, животъ, въ който сега можемъ да живѣемъ, сега! Може ли този животъ да влѣзе въ насъ, може ли този животъ да излѣкува всички наши недѫзи, да изправи нашитѣ умове, нашитѣ сърца, да ни даде единъ благороденъ потикъ въ свѣта? Сега нѣкои като ме слушатъ, ще кажатъ: „ето, той осѫжда пакъ“. Не, азъ не осѫждамъ, азъ говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорилъ, и ако тази истина огорчава нѣкого, азъ не съмъ виновенъ. „Да не осѫждаме“, казва Христосъ. Съгласенъ съмъ съ него да не сѫдимъ. Но той казва: „азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“, и казва: „идете и кажете тази истина на моитѣ братя да дойдатъ по пѫтя за Галилея да ме видятъ, да се разговорятъ съ менъ“. И азъ днесъ ви казвамъ на васъ: „а Исусъ намѣри осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христосъ на осле? — Ослето е емблема на едно сѫщество, което е и горделиво и щеславно. Христосъ най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че той трѣбва да подчини човѣшката гордость и щеславие чрѣзъ своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгорѣ. Нали знаете, азъ имамъ единъ окултенъ разказъ за магарето, какъ е станало магаре. Понеже като видѣло първи пѫть жената, която Господь създаде, у него се появило грамадно щеславие, особено понятие за жената и послѣ казало: „тази жена, която Господь създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава отъ менъ, не е по-красива отъ менъ, и затова станало магаре, осле. И Христосъ седна на това осле, да подчини това щеславие. Този оселъ символически е туй щеславие и тази гордость, която спира не само цѣлата култура, не само народа, но индивидуално и насъ спира. Всички спорове въ домоветѣ ставатъ все за такива работи.

      И казва се: „а Исусъ намѣри осле и възседна на него, споредъ както е писано. Не бой се дъще Сионова, ето твоятъ царь иде възседналъ на жребие ослично“. „Не бой се“. Какво имаме, когато се боимъ? — онзи, който е изгубилъ своята любовь, той се бои, а онази, която е изгубила любовьта на своя възлюбленъ, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперятъ, поблѣднѣла е, пожълтѣла е, не може да яде вече. Защо е изгубила своята любовь? Сега вие ще ми възразите: „е, хубаво, за онѣзи, които не могатъ да ядатъ, така е, а за онѣзи, които ядатъ?“ — Докато тя съзнава, че е изгубила своята любовь, нейнитѣ крака треперятъ. Най-послѣ казва: „и безъ него може“, тя го зарязва, казва: „и безъ любовь може“ и тогава започва да яде и да пие. Жълтитѣ хора сѫ по-близко до Царството Божие, отколкото огоенитѣ хора: послѣднитѣ сѫ съвсѣмъ потънали въ материалния животъ, толкозъ дълбоко, че за да ги извадишъ, изискватъ се хиляди години — за да ги извадимъ отъ тази дълбочина на живота, отъ океана на живота. Тогава се поражда въпроса: какво трѣбва да се прави? — Не че трѣбва да се откѫснемъ отъ живота, но трѣбва да го разберемъ, за да го живѣемъ въ неговата пълнота. Трѣбва да се замислимъ дълбоко върху него. Ако азъ видя моя баща, който е живѣлъ 50, 60 или 80 години и не е ученъ човѣкътъ, виждамъ го, че умира, и слѣдъ десеть години го извадя отъ гроба, всичко изчезнало, вземамъ главата му, черепа му само кость, а мозъкътъ му го нѣма и казвамъ: „татко, татко!“ Какъвъ татко? Взема този черепъ и казвамъ: „баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“ „татко мой“ и ние ще плачемъ: „кѫдѣ е моятъ татко“… Но можешъ ли да се разговоришъ съ него? Тогава ще викате свещеникъ, ще му чете молитви, ще полива съ вода, масло, но не става „татко“. Това ли е божественото учение? И казва Христосъ: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съврѣменното човѣчество има: ако нашата мисъль не може да се затрогне отъ мислитѣ, които съсипватъ цѣлото човѣчество, тогава питамъ: не сме ли ония мъртавци, онѣзи глави, на които мозъцитѣ сѫ изчезнали, а сѫ останали само мъртви кости? И ако днесъ нѣкой се опита да говори истината, първото нѣщо, което ще кажатъ, е: „той е еретикъ“. Какво нѣщо е еретикъ? — Еретикъ значи отцѣпникъ отъ църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемамъ го. Да допуснемъ сега, че азъ съмъ единъ еретикъ. Православната църква, католишката църква въ свѣтлината на еврейската църква не е ли единъ отцѣпникъ? Казвамъ: братко, и вие сте еретикъ, и азъ съмъ еретикъ, безъ разлика. И азъ съмъ толкова правъ като васъ. Какво гражданство имате вие, отъ дѣ накѫдѣ се смѣтате, че вие сте прави, а пъкъ азъ не, евреитѣ ви считатъ за еретици. Ако се сѫдимъ, слѣдователно, по адвокатски, моитѣ повѣреници, които ще ме защищаватъ на основание на библията, ще кажатъ, че вие, „православнитѣ“, сте еретици. Ние трѣбва да бѫдемъ послѣдователни. Но казватъ: „нашето учение е право“. Азъ казвамъ, че и моето учение е право, но да твърдимъ безъ доказателства, не може. Азъ поставямъ работата малко на по-друга почва. Азъ поставямъ моето учение на единъ великъ опитъ, на социална основа. Може да го направя съ свещеницитѣ по единъ мекъ начинъ: напримѣръ, да вземемъ по сто души ученици, отъ най-бѣднитѣ азъ ще ги избера не изъ богатитѣ, изъ най-бѣднитѣ фамилии, и свещеницитѣ да избератъ сто ученици и ще ги възпитаваме. Въ края, слѣдъ четири години, ще поставимъ на изпитъ тия ученици и споредъ тѣхното учение и споредъ моето учение, за да видимъ по кое отъ тѣхъ ще се постигнатъ по-добри резултати. Не е ли това единъ добъръ опитъ? — Ако вашето учение даде по-добри резултати, азъ ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моитѣ методи. Какво може да пострада? Този е опита. Всѣко учение трѣбва да се постави на нозѣтѣ си. И чудно е, когато нѣкой каже, че туй учение щѣло да завладѣе свѣта. Само едно божествено учение, учение на истината, може да завладѣе свѣта, а животътъ на всѣко учение на лъжата е кратковрѣмененъ. Казано е тамъ нѣкѫдѣ: „всѣко растение — подразбира учение — което Отецъ мой не е посадилъ, ще се изкорени“. Питамъ тогава: ако азъ проповѣдвамъ едно учение, което е отъ Бога, ако това дърво, което садя азъ, е отъ Бога, знаете ли отъ какво българитѣ могатъ да пострадатъ? Прѣди петь години ме глобиха съ 25 лева, че съмъ проповѣдвалъ безъ позволение, безъ да взема позволение отъ началството. И моя повѣреникъ каза, да заведемъ дѣло. Не, казвамъ, да платимъ. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайность, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направимъ още единъ опитъ, пакъ сѫщото съвпадение ще дойде. Сетнѣ ме интернираха незаконно и несправедливо. Азъ не казвамъ, че може да има бѫдещъ животъ или може да нѣма бѫдещъ животъ. Въ менъ нѣма „може да има“, азъ разбирамъ другояче живота. „Има ли Господь или не?“ — този въпросъ азъ не разрѣшавамъ, тъй, както тѣ го разрѣшаватъ. Имаме ние и другъ начинъ за разрѣшение. За менъ логиката на съврѣменнитѣ хора е логика на слѣпитѣ. Хората казватъ: „да разсъждаваме логически“. Туй азъ го наричамъ слѣпота. Хубавъ е и този начинъ, но има и другъ начинъ, не е този единствениятъ пѫть. Когато си слѣпъ, ще аргументирашъ съ чувствата си, ще пипашъ и като намѣришъ съотношението на сѫществата, ще си поставишъ извѣстно понятие за туй сѫщество, което изслѣдвашъ. И понеже тия хора не виждатъ Бога, тѣ го набарватъ. Цѣли томове има, азъ ги чета и казвамъ: много хубаво аргументирашъ, но не е този единствения и най-правия начинъ да намѣримъ Бога. Тѣ казватъ: „да разсѫждаваме отъ слѣдствието къмъ причинитѣ и отъ причинитѣ къмъ слѣдствието“. Да, не го оспорвамъ. „Прѣди хиляди години нѣкой пророкъ е казалъ така“, но, казвамъ, този пророкъ, който прѣди хиляда години е говорилъ, днесъ се е въплътилъ и пакъ говори. Азъ го намирамъ въ Европа и му казвамъ: приятелю, ти прѣди двѣ хиляди години си писалъ една книга, апостолъ си билъ, Иоанъ, Петъръ, но какво си искалъ да кажешъ? И почва човѣкътъ да ми разправя. А другитѣ коментатори, които не отиватъ при Бога, взематъ сега да разсѫждаватъ, ще го теглятъ. За примѣръ: за посланието на апостола Павла – на гръцки има за неопрѣдѣлителния членъ цѣли дисертации, защо Павелъ туря неопрѣдѣлителния членъ и защо нѣкѫдѣ опрѣдѣлителния членъ. Защо апостолъ Павелъ е казалъ тъй? Казвамъ: Павелъ, когато е писалъ, не е мислилъ за членове, той искалъ да изкаже една велика идея, а членоветѣ сѫ дошли безъ да мисли. Седятъ сега и казватъ: „какво ли е ималъ въ ума си Павелъ да тури този, а не онзи членъ“, и като намѣрятъ, казватъ: „колко ученъ богословъ“. Защо Павелъ туря неопрѣдѣлителния членъ? — Азъ казвамъ, че разговарямъ съ апостолъ Павелъ, но той ни най-малко не е мислилъ за тия членове, апостолъ Павелъ казва друго нѣщо: „много работи, които, азъ писахъ, не сѫ изнесени, моитѣ писания сѫ осакатени, всичко не е изнесено“. Азъ питамъ и Христа. Нѣкои ме обвиняватъ, че не се отнасямъ благочестиво къмъ Христа — азъ не се отнасямъ „благочестиво“, но имамъ любовь къмъ Христа, обичамъ го, какво повече отъ това? Казвамъ му: нѣкои хора казватъ, това си казалъ, еди-какво си казалъ, а той ми отговаря: „азъ толкова много работи говорихъ, моето учение не е изнесено, сѫществени нѣща сѫ изхвърлени, всичко туй е окастрено и оставатъ само сѣмкитѣ на учението ми“. И съврѣменната църква е съградена само върху сѣмкитѣ на Христовото учение. Него го нѣма тамъ, любовьта я нѣма тамъ, въ църквата я нѣма. Азъ бихъ желалъ да видя подъ този филонъ на всѣки свещеникъ тази жива любовь, азъ бихъ желалъ подъ всѣка дреха да видя живата любовь на Христа, това живо учение. Да не мисли нѣкой да каже за менъ: „той говори каквото му скимне“.

      Не, азъ не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които азъ съмъ опиталъ, опиталъ. За менъ свѣтътъ не е мъртавъ, за менъ цѣлиятъ свѣтъ е живъ и въ всѣко сѫщество — въ единъ волъ, въ една муха и пр. — виждамъ туй, което свѣтътъ не вижда. И азъ казвамъ тъй: ние знаемъ, защо воловетѣ сѫ волове; ние знаемъ, защо мухитѣ сѫ мухи; ние знаемъ, защо рибитѣ сѫ риби; ние знаемъ, защо растенията сѫ растения; ние знаемъ, защо минералитѣ сѫ минерали; ние знаемъ причинитѣ, защо това е така и го разбираме. Сегашнитѣ физиолози и ботаници може да пишатъ още съ хиляди години, противъ това нѣмамъ нищо, ние се радваме на тѣхнитѣ усилия, но ние сме разрѣшили този въпросъ и сега се занимаваме съ съвсѣмъ други въпроси. Ние знаемъ защо сѫ се родили мѫжетѣ и женитѣ, знаемъ причинитѣ. А сега се спорятъ дали жената е излѣзла отъ мѫжа, отъ кое ребро, отъ дѣсното или отъ лѣвото. Но Господь взелъ едно ребро, отъ дѣсно или отъ лѣво, или двѣ ребра. И най-послѣ човѣкъ има сега дванадесеть ребра, значи ако е взелъ едно, тогава ималъ тринадесеть ребра. „Едно ли е взелъ или двѣ ребра, защо?“ — По този начинъ хората разсѫждаватъ, и затуй не могатъ да дойдатъ до никакво заключение.

      Възседна Христосъ на туй осле, значи подчинилъ той въ себе си щеславието и гордостьта, а туй показва: „отсега нататъкъ азъ ще служа на Бога съ любовь, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа, съ всичката се сила, всичко, което имамъ, подчинявамъ го на негово служене“ — туй показва „възседна на осле“. И тогава, като се приближи, казва: „не бой се ти, дъще Сионова, едно врѣме азъ бѣхъ, който те измѫчвахъ, азъ бѣхъ, който те държехъ въ затвори, не бой се, дъще, твоятъ царь иде, царьтъ на любовьта, той иде да отвори тѣзи затвори“. Когато вие влѣзете въ нѣкой царски дворъ, вие трѣбва да цѣлунете рѫка на царя. А едно врѣме сѫ цѣлували краката на царя, голѣмия пръстъ, тамъ сѫ го цѣлували и колѣничели отъ 10, 12 крачки, пъплели при него. Какъ пъплятъ нѣкой пѫть коткитѣ? Ще пъплишъ напрѣдъ, нѣкой пѫть ще се оттеглишъ назадъ, пакъ ще пъплишъ, и ако царьтъ простре своя жезълъ, тогава имашъ право да станешъ и да изкажешъ своята мисъль. Колко пѫти вие сте пъплели по този начинъ, и като виждамъ вашата история, какви неприятни картини виждамъ на туй пъплене и туй цѣлуване! Сега всичкото туй щеславие вие сте забравили и казвате: „ние сме разрѣшили една велика задача“. Но азъ ви отговарямъ: не сте разрѣшили основната задача на вашиятъ животъ. Трѣбва да се качите на туй осле отгорѣ и да кажете на вашата Сионова дъшеря: „не бой се, твоятъ царь иде“. Тогава нѣма да пъплете. Тогава е било по този начинъ, ще цѣлунешъ малкия пръстъ, а сега при новия царь като идешъ, той ще те посрѣщне и ще те цѣлуне, като братъ ще те посрѣщне. Ако е царица, тя ще те посрѣщне като сестра, нѣма да чака ти да я цѣлунешъ, а ще каже: „сестро, всичко което азъ имамъ, е на твое разположение“. Сега азъ зная, защо се плашатъ отъ мене, азъ да ви кажа. Има нѣкои свещеници и владици, които мислятъ, че азъ ще ги накарамъ да ми цѣлуватъ крачето. Казвамъ: такъво пъплене ние не искаме. Казвамъ: не, не, това е учение противоположно на божественото, това е учение човѣшко. Азъ искамъ да ги науча не да цѣлуватъ краката ми, а другояче ще се цѣлуваме, както ви казахъ сега. Въ широкъ смисълъ говоря, ние трѣбва да изпитаме себе си. Когато дойдатъ нѣкои, искатъ да кажатъ, че моята рѣчь не била свързана. Хм, ами че азъ мога да покажа, у колцина отъ васъ музикалното чувство е развито. Ако ви дамъ единъ тонъ отъ 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако азъ повдигна гласа си, до 32 хиляди вълнения, ще чуете ли нѣщо? — Нищо нѣма да чуете. Ако сваля трептенията отъ 16 хиляди вълни по – долу, ще чуете ли нѣщо? — Нищо нѣма да чуете. Но подъ тѣзи трептения има друга гама въ свѣта. Ние още не сме дошли до онази божествена логика, нашата логика е безлогичность горѣ на небето. Когато ние говоримъ най-логично, небеснитѣ жители се хващатъ за корема. И азъ често прѣдставлявамъ единъ ангелъ, който посѣтилъ земята и искалъ да изучава живота на конетѣ. И като взелъ тѣхната форма, понеже при тѣхъ слѣзълъ да ги изучава, става конь. Като се молѣлъ, всички коне му сѫ смѣели, че не може да произнася както тѣ, не може да цвили. Всички му се смѣели и казвали: „колко невѣжа е, той не може да цвили както ние цвилимъ“. Сега понеже и азъ не мога да цвиля, признавамъ погрѣшката си, и ми трѣбватъ още хиляди години да живѣя между тия коне, за да мога да произведа едно такъво цвилене, както тѣхното. Ще се уча. Но казвамъ: ако азъ трѣбва да се уча на вашето цвилене и вие трѣбва да се учите на моята наука. Защо? — въ бѫдеще не азъ ще слизамъ при васъ, а вие ще дойдете при насъ. Сега съмъ азъ при васъ, азъ ще се уча, но когато напуснете вашитѣ форми, тогава ние ще ви се смѣемъ, че не може да говорите като насъ, тъй че взаимообразно трѣбва да учимъ уроцитѣ си, езика си. 

      И Павелъ казва: „ако говоря на ангелски езици, а любовъ нѣмамъ, нищо не съмъ“. Не го турямъ туй за упрѣкъ. Хубаво е да бѫде човѣкъ ученъ, но учението не е крайната цѣль на живота. „Отчасти знаемъ“, казва тамъ сѫщо Павелъ, „и отчасти мѫдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаемъ“, какъ? — тъй както изисква истината, великата любовъ въ свѣта. Та мойто желание е, всички вие да почнете да мислите по единъ начинъ и по този истински начинъ, който поставямъ въ себе си, азъ опитвамъ своята рѣчь. Когато нѣкой ме е обидилъ, азъ се възбудя. Ако разсѫждавамъ и моитѣ разсѫждения внесатъ миръ въ душата ми, казвамъ: азъ право разсѫждавамъ. Ако разсѫждавамъ и моитѣ разсѫждения не донесатъ миръ въ душата ми, казвамъ: не разсѫждавамъ добрѣ. Вие казвате, че обичате Христа, а васъ мѫжътъ ви е обидилъ и Христосъ казва: „заради мене, прости му“. „Какъ, да му простя ли, не искамъ да го видя“. Питамъ: е, кѫдѣ е вашата любовь? Христосъ сега казва на българскитѣ свещеници — азъ много пѫти съмъ срѣщалъ Христа, той казва: „азъ имъ казахъ да бѫдатъ по-осторожни“. Ако азъ имъ кажа, че Христосъ е казалъ така, тѣ ще възразятъ: „ти искашъ да ни лъжешъ“. Христосъ казва: „бѫдете внимателни, учението на този човѣкъ ще се сѫди по неговитѣ резултати, чакайте, какво ще покаже, нѣма скрито-покрито, ще видите, каква е цѣльта“.

      Ще ви приведа една поговорка: Настрадинъ Ходжа живѣлъ честенъ животъ, но не му вървѣло. И единъ день той казалъ: „съ честность не се живѣе“. Най-послѣ рѣшилъ да извърши една кражба. Отива вечерьта. Намира си една пила и почва да рѣже: трака—трака—трака. Питатъ го: „какво правишъ тамъ Настрадинъ Ходжа“? — „свиря на цигулка“. „Ами дѣ е гласа?“ — „Гласътъ ѝ утрѣ ще го чуете“. Слѣдъ като свирите, слѣдъ като извършите едно дѣйствие, то само по себе си ще даде своитѣ резултати. Смѣшна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вѣрвания, въ каквото и да е направление, ще дадатъ резултати. И въ бѫдеще всѣко дърво отъ своя плодъ ще се познава. Сега ще ви приведа другъ единъ примѣръ, за да обясня по-добрѣ моята мисъль. Азъ вземамъ този митически разказъ изъ историята на Вавилонъ. Аземфо, синътъ на Авузадаръ, влюбва се. Като казвамъ „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички все сте се влюбвали. Въ по-широкъ смисъль, човѣкъ може да се влюби въ науката, но казвамъ, че той се влюбилъ тъй, както младитѣ се влюбватъ. Вземамъ младитѣ за идеалъ, понеже тѣ, като се влюбватъ, по- безкористни сѫ, нѣматъ користолюбива цѣль, — влюбва се въ своята възлюбена, но тя не била красива, не била отъ високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приематъ момата въ двореца, но тѣ не искатъ да я приематъ, понеже била грозна. Тогава, споредъ тогавашния обичай на магитѣ на черната ложа, казватъ, че, за да станела красива, трѣбвало да изваждатъ сърцата на малки дѣца, красиви момиченца, да изваждатъ сърцата имъ тъй, че по особенъ начинъ да ги варятъ и отъ соковетѣ имъ да пие, за да стане красива. И започва царския синъ Аземфо, току погледнешъ днесъ едно красиво момиченце изчезне, утрѣ друго изчезне. Чудили сѫ се хората, кѫдѣ изчезватъ. Казвамъ: за възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влѣзе въ царския  палатъ. Но какво става въ края на краищата? Бѣлото Братство въ Вавилонъ осѫжда тази възлюбена на наказание, а така сѫщо и Аземфо — той е принадлежалъ къмъ тази тайна школа и искалъ да използува своето изкуство — и тя се обезобразила още повече, десеть пѫти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молилъ на боговетѣ и рѣшилъ да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко не красива, груба, казвамъ осле, черно осле. И на английски има двѣ имена, както въ български, казватъ „данке“ и „еас“. Употрѣбяватъ повече „данке“, отколкото „еас“— е като магаре. А той станалъ черно осле, защо? — Черното братство имало нужда отъ едно черно осле и го намиратъ, за да го купятъ. Тѣ не знаели, че то е Аземфо. А той е станалъ, такъвъ, за да може да изслѣдва тайната на неговата възлюбена, кои сѫ причинитѣ, че тя е придобила тази грозота, и дали има начинъ, окултенъ начинъ, да я излѣкува. Дълго врѣме той носилъ товаръ съ дърва и се вслушвалъ въ всички разговори. Ако питате, защо служило това осле на туй братство? — да спаси своята възлюбена. Нѣкои често сѫ ме питали, когато нѣкое осле носи дърва; „виждашъ ли какъ Господь е направилъ това осле?“ — казвамъ: това осле Господь не го е направилъ, това осле има съвсѣмъ друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съврѣменнитѣ хора схващатъ и онова, което е, въ сѫщность, живота, не е едно и сѫщо. За примѣръ,  вие какво схващате? Азъ сега говоря и послѣ бесѣдвамъ съ васъ, но интимниятъ ми животъ, това, което азъ мисля, вие не го знаете. Туй, което съмъ прѣдъ васъ, не съмъ още всичко въ тази рѣчь, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате — че съмъ говорилъ истината или не — но това менъ не ме засѣга ни най-малко. Това е единъ малъкъ опитъ, който азъ правя. Моя животъ се изразява въ друго направление, а че трѣбва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата отъ едно мѣсто на друго, азъ не го считамъ за нѣщо велико, за кой-знае какво. Не, не, азъ гледамъ много скромно на тази работа. Казватъ: „той е отличенъ проповѣдникъ“. Казвамъ: то е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „какъ тъй разумно сѫщество, човѣкъ, реве ли? Ами ако азъ не казвамъ истината въ името Божие, не е ли това безобразенъ ревъ? Ако азъ въ името Божие изговарямъ най-голѣмата лъжа, не е ли безобразенъ ревъ? Ако азъ искамъ да ви отдѣлят, отъ църква, да ви отдалеча отъ баща ви, отъ майка ви, питамъ, не е ли това единъ безобразенъ ревъ? Мислите ли, че моята рѣчь ще бѫде възвишена? Не, ни най-малко! Азъ казвамъ: когато магарето реве десеть пѫти на день, този ревъ има много повече смисълъ, отколкото моята рѣчь, ако е такъва. Но азъ казвамъ на свѣта слѣдното: ако вие не възприемете Божията Любовь и не приложите този великъ законъ на любовьта, като това магаре ще ревете десеть пѫти на день и ще носите дърва отъ едно мѣсто на друго, нѣма да имате рѫцѣ, а копита, и тогава по сто пѫти на день ще те биятъ по задницата. Ще кажатъ: „тѫпанъ бие въ долна махала, а се чуе въ горня“. Ако ме биятъ по задницата не съмъ ли азъ, който страдамъ? Смѣятъ се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това. Но не е това философия на живота, бой не трѣбва да има нито по задницата, нито по главата.

      Слѣдователно, нашиятъ животъ въ свѣта трѣбва да бѫде разуменъ, и Христосъ се обръща къмъ Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери и ви казва: „не бойте се“. Сега нѣкои отъ васъ, които ме слушате, казвате: „хубаво е туй учение, да го приемемъ, но послѣ какво ще каже общественото мнѣние“. Какво ще каже общественото мнѣние заради насъ? — Тукъ вие искате да правите едно сравнение между Божията Любовь и общественото мнѣние. Азъ не се спирамъ да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любовь, така и туй общество. Всички тия общества трѣбва да бѫдатъ внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говоримъ за Божията Любовь, безъ разлика отъ най-висшия българинъ до най-низшия, всички сѫ длъжни да обърнатъ лица, да паднатъ на колѣни, да погледнатъ къмъ Бога и да кажатъ: „Господи, да се възцари Твоята Любовь въ насъ“. Туй иска сега Христосъ отъ насъ. И азъ искамъ сега отъ васъ по-голѣма смѣлость — не смѣлость да говорите, а смѣлость въ любовьта, да почнатъ да туптятъ вашитѣ сърца, вашитѣ умове да взематъ друго направление, да сте готови да се жертвувате, ако ще умре нѣкой, да умре за тази велика Божия Любовь, и като ви питатъ на небето, защо умрѣхте, да кажете: умрѣхме, за да се възцари тази Божия Любовь на земята. Ако всички ония българи, които измрѣха на бойното поле, бѣха умрѣли заради тази Любовь, България нещѣше ли да се въздигне? — Щѣше. Туй е учението, което азъ проповѣдвамъ и то е истинно. Всички ние трѣбва да бѫдемъ братя, а не страхливци. Безъ разлика, за менъ имената не важатъ, но всички трѣбва да изпълнимъ своя дългъ. И азъ искамъ всѣки да изпълни своя дългъ както го разбира, но да го изпълни въ името на тази велика Божия Любовь. Ясно ли е това? Това е великата логика, живата божествена логика. И ако ние приложимъ всичко това, ще възкръснемъ въ свѣта и тогава нѣма да плачемъ за умрѣлитѣ, за мъртвитѣ глави на нашия баща и майка — за коститѣ, а всичко туй ще оживѣе и тогава онѣзи, които ще дойдатъ, ще разбератъ истината. Сега нѣкой тукъ го оженятъ, но докато го оженятъ, какви ли не сватове турятъ, да го убѣждаватъ. Дойде нѣкого да взема пари на заемъ, ще те убѣждава, докато ти вземе паритѣ и си замине нѣкѫдѣ. Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо? Нѣкои искатъ да ме лъжатъ. Едно нѣщо има, което азъ мразя, на всичко азъ се поддавамъ, но никога не на лъжата. Въ историята на моя животъ не е било моментъ, въ който нѣкой да е могълъ да ме излъже. Нито съмъ лъгалъ, нито нѣкой може да ме излъже. Лъжата — това е едно отрицание на Божията Любовь, лъжата — това е едно отрицание на великата Божия Истина, лъжата — това е едно отрицание на правдата, лъжата — това е едно отрицание на Божията Добродѣтелъ, лъжата е отрицание на всичко снова, което е положително, велико, благородно възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега азъ говоря принципално за лъжата, не говоря за вашитѣ понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която въ името на благочестието казва: „Господь ме е пратилъ“, ама не го е пратилъ Господь: „менъ духътъ ми говори“ — ама духътъ не му говори; „азъ съмъ еди кой си“ — той не е, той се е дегизиралъ — Иванъ Стояновъ — като му хванешъ брадата, виждашъ, че той е другъ. Ако Господь прати единъ ангелъ на земята, само да погледне брадитѣ на всички владици, проповѣдници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излѣзе тукъ прѣдъ васъ? И тъй ще бѫде Божията Истина, тя нѣма да се наруши заради никого, Господь нѣма да отстѫпи заради никого. Той поругаемъ не може да бѫде. И ние говоримъ въ името на тази истина, и искаме отъ България да излѣзе истината. Нѣма да говоримъ, защо е потрѣбна или не е, а въ вашия животъ ще турите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдемъ до любовьта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибриратъ, нека тази любовъ вибрира въ васъ. Туй не казвамъ, за да я изповѣдвате, но като идете прѣдъ Бога, трѣбва да кажете цѣлата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далечъ отъ Бога. Казватъ: „да се любимъ“. Азъ не поддържамъ да се любимъ по човѣшки. Не, не, азъ казвамъ: ще се любимъ съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всички си умъ, т. е. съ всичкото битие, ще проявимъ цѣлата Божия Любовь. Може ли това да бѫде? — може. Ако не любишъ тъй, ти ще кажешъ една лъжа. Нѣкой казва: „може, но съ малка любовъ“. Азъ отъ малка любовь умирамъ. Но въ менъ има два полюса: или да ме любятъ както трѣбва, или да ме мразятъ както трѣбва. Тъй, по срѣдата, не. Ако е любовъ, да е любовъ, ако е умраза, да е умраза. Нѣкой казва: „азъ те мразя“ — той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина — умразата разрушава, а положителната истина — любовьта съгражда. Вие ще кажете: „заслужва ли моята любовъ?“ Всѣки единъ братъ, всѣка една сестра заслужва моята любовь. Нѣкой пѫть нѣкоя сестра или братъ ме срѣщнатъ и казватъ: „най-сърдечниятъ човѣкъ е той“ или по нѣкога: „много студенъ човѣкъ е той“. — Не че не мога да изразя моята любовъ. — Други казватъ: „студенъ е“. За да ви цѣлуна, азъ трѣбва да бѫда чистъ, устата ми сѫ кални, понеже се намирамъ между хората. За да ви цѣлуна, трѣбва да бѫда чистъ, а не като онзи негъръ въ Америка, който платилъ 50 хиляди долара за една цѣлувка. Работникъ билъ въ една мина, излиза една вечерь, намира една американка и въ мрачината я цѣлува, но остава петно на лицето ѝ. Тя е мислила, че е билъ красивъ, приказвали заедно, но като идватъ до единъ постъ и вижда че е черенъ, извиква, засвидѣтелствува, че я е цѣлуналъ, хващатъ го и го осѫждатъ на 50 хиляди долара за една цѣлувка. Оставилъ черно на лицето ѝ. Азъ не искамъ да ви цѣлуна въ мрачината, т. е. подразбирамъ лъжата, азъ не искамъ на вашето лице да оставя пятно. Но когато цѣлунешъ нѣкого, ще го цѣлунешъ съ онази велика Божествена Любовь, и тогава цѣлото небе да се възрадва и ще кажатъ: „днесъ тѣзи братя се цѣлунаха съ божествена цѣлувка“, и Павелъ казва: „цѣлунете се съ цѣлуване свято“.

      И казва Христосъ: „не бой се, дъще Сиононова“. Защо да не се бои? — Защото отъ сега нататъкъ азъ ида, моето учение на любовьта иде, иде любовьта, иде правдата, иде истината, иде добродѣтельта, иде милосърдието — всичко добро, което Богъ е приготвилъ отъ памти-вѣка, всичко туй ще бѫде единъ накитъ за тебъ, ти ще се накичишъ, ще бѫдешъ красивъ прѣдъ свѣта, както никога не си билъ накиченъ.

      Е, сега, какъ да ви кажа, да ви кажа ли „братя и сестри“? Вие нѣма да ме повѣрвате, не може да ме повѣрвате, защо? Защото у васъ имате толкова бащи! За да ви кажа „братя и сестри“, трѣбва да признаемъ само единъ баща, може да ви кажа братя, ама утрѣ другиятъ вашъ братъ…. Само единъ баща трѣбва да имаме и този нашъ баща се нарича баща на любовьта. Ясно ли е туй учение? Опитайте го вѫтрѣ въ себе си, положете го на единъ опитъ. Ако ти си боленъ, грѣй се на слънцето и туй слънце ще те излѣкува, и Отецъ ще те научи на истината. Ще кажете: „Господь е далечъ нѣкѫдѣ“. Това сѫ философски разсѫждения. Мислете за Бога като една всеобемна любовъ, въ него нѣма противорѣчие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Богъ е Любовь“, изгубите пари, казвайте: „Богъ е Любовь“, безпокойства, баща ви умрѣлъ — „Богъ е Любовь“, дѣцата умрѣли — „Богъ е Любовь“, нещастия — „Богъ е Любовь“, поддържайте това до послѣдния изпитъ и въ послѣдния изпитъ всичко у васъ изгубено ще се повърне назадъ: баща ви, майка ви, и любовьта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща и той ще ви даде една отлична цѣлувка, каквато никога не сте имали, и тази цѣлувка ще бѫде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бѫде, тя ще внесе този вѣченъ животъ и вие ще станете безсмъртни — това е второто възкресение. И азъ бихъ желалъ да се приготвите за този день, за да може този вашъ Баща, който ви даде тази цѣлувка, да направи всички да оживѣете, и като се срѣщнемъ, да знаемъ, че ние сме въ новия животъ и да кажемъ, че всичко старо прѣмина, а новото остана. Само тогава ще можемъ да си дадемъ по една братска цѣлувка и ще знаемъ, че сме братя и сестри.

      *

      Бесѣда, държана на 14. V. 1922 год.

      въ гр.София.

       

       

    16
    17
    18
    19
    20
    21
    • Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова
      06:00 -08:00
      21.05.2022

      СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 21 МАЙ – СЪБОТА  ОНЛАЙН

       

       

      ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

       

      Предвид най-големия български празник – 24 май, подготвих за вас по изключение два молитвени наряда за тези, които няма да участват в традиционния Мадарски събор – първият за 21 май, а вторият – за 24 май. И Учителя е произнесъл две беседи на 24 май 1922 година пред учениците си на Витоша, с които ще се запознаете по-долу.

       

      Ще започнем първия наряд с песента “В Начало бе Словото” и ще продължим със следните молитви:

      1. Добрата молитва
      2. 91 и 23 псалом
      3. Лозинката – трети стих – 24 стр.
      4. Молитва за изцеление – 55 стр.
      5. Молитвата – Да се обърне всичко на Добро
      6. Формулата: Бог е Любов; Бог е Светлина и     Бог е Живот /три пъти/

       

      МОЛИТВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ВСИЧКО НА ДОБРО

       

       

      Господи, да се обърне всичко на добро. Да дойде мир между всички народи в света. България да запази пълен неутралитет. Да се пробуди съзнанието на цялото човечество и то да възприеме новата Божествена вълна, която слиза отгоре към Земята. Идеята за братството да проникне във всички души.

       

      Амин!

       

       

      НЕБЕСНИЯТ ЗНАК – ЗНАК БОЖИЙ

       

      Според Учителя Беинса Дуно „е“ – двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството.

       

      В славянския език гласната „е“ – двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е“, което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език „е“-двойно се запазва. Изговаря се двояко като „я“ или като „е“ в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко“ в западния говор.

       

      След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „е“. Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м. юли 1895 година. Небесният знак действа.

       

      През 1895 година Константин Величков като министър на просветата в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) назначава комисия, която изработва проект, където се предлага двойното „е“ да се изхвърли от азбуката и според изговора да се пише с буква „я“ или с буква „е“. През 1898 г. си подава оставката вследствие на разногласия със Стоилов. По-късно Константин Величков емигрира от България, подгонен от противниците си и умира в Гренобъл. А Константин Стоилов почива 1901 г., наскоро след падането на правителството му. Небесният знак действа.

       

      През 1899 година Иван Вазов като министър на просветата назначава комисия за правопис. Но след месец той е освободен от длъжност и тази комисия не започва работа въобще. И така той остава незасегнат от Небесния знак. Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност.

       

      На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „е“ (ят) до 1921 година. Това е Дриновския-Иванчевски правопис. Буквата „е“ двойно (ят) се произнася като „я“, когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка.

       

      Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е“ двойно (ят) се произнася като „е“, когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери.

       

      През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е“ (ят) и на нейно място се пише „я“ или буква „е“ според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи. На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит. Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал. Цанков, който е организатор на преврата. А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново упътствие за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон. Връща се стария правопис, като се връща и двойното „е“. Този правопис се запазва до 1944 година. Ал. Цанков доживява дълбока възраст и умира в чужбина, без да може да го достигне възмездието на комунистите заради избиването на хиляди комунисти през време на септемврийското въстание от 1923 година, вдигнато от комунисти и земеделци. Небесният знак го запазва.

       

      През месец февруари 1945 година, шест месеца след 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт, предишните стронници на правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време. Веднага се прави реформа през февруари наредба – закон от 27 февруари 1945 година и се изхвърля двойното „е“ (ят), с цел да се внесе единство в писмената форма на книжовния език. Понеже двойното „е“ (ят) има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я“ и „е“ според книжовният изговор на думата. Какво става по-нататък?

       

      След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., се назначава Регентс-тво от 3 човека: Богдан Филов, ген. Михов и принц Кирил Преславски – брат на цар Борис, което е избрано от 25-то обикновено Народно събрание на 9 септември 1943 г. Забележете датата – 9 септември 1943 г. Точно след една година, на 9 септември 1944 г. се създава ново правителство на Отечествения фронт. То уволнява старото Регентство и назначава ново, от 3 човека на 9.IХ.1944 г.: В. Ганев, Цв. Бобошевски и Тодор Павлов.

       

      До лятото на 1945 г. Регентството узаконява всички решения и законопроектите, изпращани му от ОФ правителството. Регентството упражнява от името на малолетния цар Симеон II конституционните си задължения. Така че наредбата – закон на 27 февруари 1945 г. за промяна на правописа се узаконява от Регенството от името на цар Симеон II. Според чл. 25 и 26 от Търновската конституция, монархическата власт се упражнява от Регентството, при смъртта на царя и при малолетен престолонаследник.

       

      В името на Симеон II, цар на българите, е сменен стария ръкопис с новия ръкопис, където е изхвърлено двойното е (ят).

       

      На 8 септември 1946 г. се провежда Референдум за Република. На 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна Република. Цар Симеон II е царувал от 28 септември 1943 г. до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти.

       

      Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна република.

       

      Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития.

       

      България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност. Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро.

       

      Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия. В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство.

       

      Защото съставителят на Кириловото житие пише за Константин-Философ: „Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото. Словото бе у Бога и Бог бе Словото.“ Но тук се дава Небесния знак – двойното „е“ (ят) и то се записва с Него.

       

      „В началото бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог“ Небесният знак е изписан в глагола „бе“ последователно и на трите места. Това е знамето на Славянството. Това е знакът Божий, че Бог даде славянското писмо чрез двамата братя Кирил и Методий. В старите Библии навсякъде е обозначено с двойно „е“ (ят). Учителят Дънов дойде в България и предаде Словото Божие чрез Небесния знак и писа с Небесния знак.

       

      Българи и славяни, върнете Небесния знак във вашата азбука, за да бъде над вас Божието благословение и Божията ръка да ви закриля! Амин!

       

      България е Духовният кредитор на Европа. На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните. Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си.

       

      8. Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски.

       

      В „Проглас към Евангелието“ се казва за Буквеното Слово следното:

      „Слушайте сега с целия си ум,  слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога.“

       

      Учителят Дънов казва: „Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето“.

       

      През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква.

       

      През 855-856 г. България сключва мир с Византия поради честите нахлувания през границата.

       

      През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех.

       

      Неуспешно приключва войната и с Хърватско. В първите 10 години от управлението си хан Борис губи всички войни, които води!

       

      През есента на 863 г. Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква.

       

      Няколко години по българските земи броди суша. Добитъкът измира от мор. През 863 г. не е паднала капка дъжд. Нападат скакалци и унищожават реколтата. Настъпва глад и мор по човеците и добитъка. През месец август започват земетръси, които траят 40 дни. Божията поличба и ръка Господня със своят меч виси над българските земи и над хан Борис.

       

      Хан Борис вижда, че Божий знак и Божията ръка се намесва и той е принуден да сключи мир през 863 г. Единственото условие на византийския император Михаил III е българите да приемат християнството от Цариградската църква. Божието вдъхновение и Силите Господни принуждават владетеля да покръсти народа си и да приеме християнството през 864 година.

       

      През 865 г. неуспешен болярски бунт срещу покръстването. Княз Борис, като призовал името Христово, с 48 верни боляри излизат пред градските врати, посрещнати от седем духовници със свещи в ръце. На въстаниците им се сторило и им се привидяло, че върху тях пада огромна пламнала сграда, и че конете на княза и болярите му вървели изправени на крака, и ги поразявали. Това видение предизвиква у всички страх и изненада и те били сковани, и не могли да мръднат. Така бунтът бил потушен, като Борис убива 52 боляри и техните семейства. А през 866 г. изпраща в Рим на папа Николай I оръжието, с което е бил въоръжен, когато в името Христово се справил с противниците си. На връщане делегацията донася прочутите 106 отговора на папа Николай I, придружени от двама римски епископи и множество папски мисионери. Те не признали покръстването по източен византийски образец и започнали на свой ред да покръстват народа. Така че българския народ е бил кръстен два пъти – по източен – Византийски образец през 864 г. и по западен – Римски образец през 866 г.

       

      И още нещо много важно. Според два паметника и особено в преписката на инокът Тодор Доксов, братов син на княз Борис през 907 г. се пише така: „Този Борис покръсти българите в годината Етх Бехти…“

       

      Годината „Етх“ по българския календар е 866 г. А „Бехти“ е месец пети, ден пети, винаги неделя, когато е българския празник за принасяне на пролетната жертва със заклано агне. А това е 28 април. През 866 г. 28 април е неделя, ден за българския празник – принасяне на жертва със заклано агне.

       

      Но през 866 г. 28 април, неделя, е също Християнския празник – Възкресение Христово, или Великден. Това е празника на еврейската Пасха, когато се коли пасхалното агне, за да им напомни на денят за излизането на евреите от Египет, когато са заклали агнето и с кръвта му се намазали домовете си, за да ги подмине поразяващия Ангел, който е убил първородните на египтяните за една нощ. Затова се нарича и пасхално агне.

       

      Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята вечеря е заменила Пасхата. „Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас“ (I Кор., глава 5, ст.7).

       

      Така покръстването на българите става на 2 големи празника – този на принасяне пролетното агне на българския бог – Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет – учението на Христа. А това е Възкресение Христово, или Великден.

       

      Покръстването става като небесно знамение за сливане на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос.

       

      А пасхалното агне на покръстването са онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I.

       

      Така че покръстването на българите преповтаря българския празник за жертвеното агне, еврейската пасха и Христовата пасха. Всичко се слива в едно. Годината – Етх Бехти – 28 април 866 година.

       

      На 14 февруари 869 г. Константин-Кирил, създател на славянската азбука, умира. През 870 г. България признава върховенството на Цариградската църква и получава българска архиепископия. През 885 г. Методий умира и учениците му са пръснати.

       

      Във война през 870 г. срещу Сърбия хан Борис и войските му са разбити и синът му Хръсате, първородният, заедно с още 12 боляри са пленени и оковани във вериги. Лично Борис ги освобождава чрез подписването на мир със сърбите.

       

      През 886 г. пристигат останалите живи ученици: Кирил, Наум и Ангеларий в България и започват въвеждането на славянската писменост в България.

       

      През 889 г. княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска. Възкачен е на престола първородният му син Хръсате, под името Владимир. Още с пленничеството си при сърбите той прекарвал времето си в пиянства, пиршества и разврат. Започва масово гонение срещу християните и разрушава голямата построена християнска базилика в Плиска. Решава да въведе отново езичеството на дедите си.

       

      Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява. На престола възкачва третия си син – Симеон. Свиква в Преслав събор през 893 г. На този събор славянският език бил обявен за официален и богослужебен в българската държава. Византийското духовенство било прогонено от страната и заменено с български свещеници. Това довело до нова война през 893-894 г. между България и Византия.

       

      Византия подбужда маджарите да нападнат от север България. След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис.

       

      Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към Бога. След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия милост през 896 г. Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис. Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език.

       

      След това княз Борис отново надянал светата монашеска дреха и отива в манастир, където почива на 2 май 906 г.

       

      През 1897 г. върху Петър Дънов слиза Божественият Дух – изявява се Учителят на Бялото Братство.

       

      През 1912 г. в Петър Дънов се вселява Христовият Дух – проявява се Мировият Учител на Великото Бяло Братство.

       

      През 1922 г. Господният Дух на Силите се проявява чрез Слово в беседите на Петър Дънов и се проявява Всемировият Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство на Изгрева в София.

       

      Вождът на Спасението е Всемировият Учител Беинса Дуно.

       

      Официалната царска и болярска власт подлагат на гонение богомилското учение, което е Христовото учение и богомилите ги прокуждат из България. Това е причина за падане на България два века под Византийско робство – от 1018 до 1186 година. Освобождаването на България се дължи на богомилите, които подкрепят цар Асен и цар Петър. По-късно, на черковния събор през 1211 година, се провежда събор срещу богомилите и се издигат първите клади, на които са изгаряни живи от Борил. По-късно, през 1350 г., отново се свиква черковен събор в Търново срещу богомилите. Богомилите са пръснати и изгонени в Европа и занасят онези идеи, които по-късно създават Ренесанса на Европа. А България през 1393-96 г. пада под турско робство за следващите 500 години. Така се изпълнява Божието възмездие чрез турския ятаган и чрез турското владичество за следващите пет века.

       

      Освобождението на България от 5-вековното турско робство се дължи на Бялото Братство. То изпрати от Небето свой служител и се роди, и бе възкачен като император Александър II през 1855 г. Той бе един велик Дух на Славянството, който бе изпратен с три задачи. Първата задача бе да освободи Русия от крепостничеството, което стори през 1861 г. Втората задача бе, да освободи България от турското робство и което стори през 1878 г. чрез руско-турската война и Сан Стефанския мирен договор. Третата задача бе, да обедини славянството, за да може то да се подготви за идването на Всеми-ровия Учител, който бе роден в плът и бе на 14 години, когато България бе освободена. Но това му бе попречено и след две неуспешни покушения той бе убит на 1.III.1881 г. чрез атентат. Когато се възкачва на престола, когато се възвестява чрез биене на камбани, две от камбаните падат на земята. Това е била поличба на съдбата. Когато на 19.II.1861 г. отменя крепостното право в Русия, заявява: „Аз съзнавам, че аз изпълних великий дълг“. Преди да подпише манифеста за обявяване на войната на 12.IV.1877 г., явява му се ангел Господен, укрепва го и настоява да изпълни повелята Господня. Той се вслушва в гласа на Бога, обявява войната, спечелва войната и освобождава България. Затова император Александър II е двоен освободител: един път за Русия и втори път, за България.

       

      На 9.VIII.1886 г. е извършен държавен преврат от офицери русофили, които свалят Александър Батемберг от престола. След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г. Високата Порта връчва Ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори Ферман го определя за генерал – губернатор на източна Румелия. Така се възстановяват отношенията с Русия и Турция.

       

      През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско море и да не поддържа военен флот в Черно море, да загуби свободата да плава по Черно море и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г. С освобождението на България Русия излиза на Кавказ, излиза на Черно море и започва възхода й като Велика Сила в Европа.

       

      Призванието е дадено чрез Учителя Петър Дънов. То му е било съобщено на 8 октомври 1898 г. от ангел ЕЛОХИЛ. През 1911 г. в гр. В. Търново Учителят споделя пред първите ученици следното:

       

      „Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство.

       

      Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българският народ и цялото Славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат ,както направиха евреите.“

       

      Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред първите трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество „Милосърдие“ като публична беседа.

       

      Учителят е имал идеята Призванието да бъде изпратено в Народното събрание в София, за да бъде прочетено пред народните представители. Това обаче не е направил, поради политическите събития вътре в страната след Бълканската война и Междусъюзническата война, и последвалият погром на България. Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание. Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят. Дълго време Той не се е съгласявал, но най-после разрешил. Текстът се набира. След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение. Такъв един лист е имал и Пеню Киров от Бургас. Той го преписва собственоръчно на тетрадка, като го записва буква по буква. От него по-късно е направил препис Минчо Сотиров, който е също от Бургас, като го е преписвал точно и обозначил дните и часовете на преписа. Минчо Сотиров е офицер от кариерата. През Балканската война е полкови командир, а през Европейската война е командир на Бдинския полк. Когато го е преписвал през 1915 г., той е с чин майор и командир на полк. В онези времена на този пост се назначават само офицери, завършили военна академия, с качества и с доблест. Той много добре е бил запознат кой е Петър Дънов, и че това е Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство. Затова неговият препис е точен и ние ползвахме преснето фото копие на неговия препис като оригинал.

       

      През време на Школата 1922-1944 г. са правени няколко преписа, като всеки преписвач е осъвременявал думите и по този начин е изменял текста на Учителя. След заминаването на Учителя, от 1944 г. до 1990 г. са правени също преписи от предишни коригирани преписи. Така, че съществуват много разпръснати и видоизменени текстове на Призванието. Ето защо, по случай 130-годишнината от рождението на Учителя, 1864-1994 г., се организира концерт и рецитал на Призванието на 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София“, на който за пръв път, след близо 100 години, публично бе оповестено Призванието с неговия оригинален текст.

       

      Призванието бе отпечатано в отделна книжка, със стария ръкопис, през м. май 1994 г. По този начин бе предоставен оригиналният текст и се спира възможността да се променя своеволно текста на Учителя. Сега това е вторият опит за предоставяне и отпечатване на оригиналния текст с обяснителни бележки, но с новия ръкопис.

       

      Учителя бе в кръв и плът между българите и славянството!

       

      Мировият Учител бе в Дух и Сила между българите и славянството!

       

      Всемировият Учител бе в Слово! Словото Му бе от Бога и Бог бе Словото Му в слава Божия между българите и славянството.

       

      Той, Всемировият Учител, е всьо и вся за днешното и идното човечество от Шестата раса.

       

      Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировият Учител  Беинса Дуно.

       

      Дойде на Земята, всред народа български, в семейство славянско и род славянски, в обетованата страна от Духа Божий – майка България, светилница и хранилница на Словото Му.

       

      Амин.

       

       

      ЗАВЕТЪТ НА БОГА – ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

       

      Мили приятели,

      Ще завършим днешния наряд с беседата “Здравец” и с Господнята молитва.

       

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ЛЮБЯЩИ ПОМЕЖДУ СИ!

       

      ЗДРАВЕЦ

       

      Извънредна беседа, Витоша, 24 Май 1922г.,

       

      Учителят държи в ръцете си няколко стръка здравец.

       

      Темата е „Здравец“. Този здравец го направих тема. Преди половин час го откъснах.



      Някой път човек е неразположен, мислите му са отпаднали, чувствата не работят, тогава вие сте като увехнал здравец – връзките с живота са прекратени. Човек увяхва като един здравец, обаче човешките листа, като се турнат на почва, веднага може да поникнат, а здравецът не може. Човек, като го откъснеш, увяхва, но като го туриш където и да е, той пониква. Следователно, ние всякога трябва да държим връзките си с Бога, не по форма само непроменени.

       

      Сега аз ще ви дам едно определение: Бог е без пространство и без време, т. е. в Бога няма пространство, няма и време, няма съзнание, няма и интелигентност, няма и граници. Бог е без пространство, но съдържа пространството в Себе Си. Той е без съзнание, но съдържа съзнанието в Себе Си, без интелигентност, но съдържа интелигентността в Себе Си. Сега, другата, положителната страна. Бог е безграничен. Духът, както ние Го схващаме, е ограничен. Първото ограничение на Бога е Духът. Когато Бог се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е вселената и космосът. Вие ще попитате защо Господ иска да създаде вселената. В Него има едно желание да види безграничното в граничното, отвън да го види. То е един велик закон у Него – чрез безграничното да види граничното. Безграничното съзнание, за него ние нямаме никакво понятие. Те са много отвлечени работи. А у нас има желание граничното да стане безгранично.

       

      Сега, условията, при които здравецът расте, са оскъдни. Аз го набрах от ония камъни. Там си изкарва прехраната и затуй има тази здравословна миризма. Той никога не роптае, че е при камъните, не мърмори, а благодари. Когато нас ни поставят на такива камъни, обръщаме се към Бога и казваме: „Защо ни постави на камъните?“ Господ не ни е оставил, ние сами се оставихме. И тъй, ние трябва да използваме като здравеца условията в живота. Не мислете, че ако вие съградите вашия живот, както вие искате, нищо няма да спечелите. Във всяка една култура хората губят. Когато културата върви по естествения път на природата, една култура се сменява естествено с друга – тя е жива култура, а когато тия култури не вървят равномерно с природата, такива култури се губят. Та, никога не се спирайте върху думата, да казвате: „Защо Господ ни е дал този живот?“ Да допуснем, ако Господ ви попита, какъв живот искате вие, ето какво ще бъде. Ако ви направи много красив, ще лъжете само хората. Ако ви направи богат – ще станете тщеславни и ще имате много неприятели, и децата ви ще гледат по-скоро да заминете, да остане богатството на тях. Ако ви направи някой талантлив певец, да имате хубав глас, ще направите какво? – Ще ходите от театър на театър и като остареете, ще познаете, че нищо нямате. А и здравецът, който расте при камъка, не може да има плод за ядене. Той е здрав, но плод за ядене няма. Та всичките съвременни култури мязат на здравец. После може да ви даде Господ здраве. Е, какво ще направите с вашето здраве? Или може да ви даде един отличен ум, да пишете отлични книги. За пример да ви даде най-добрия ум, какви книги ще напишете? Вие ще кажете: „Като ни даде този ум, ние ще си помислим.“ Ако сега нямате програма, и тогава няма да имате. Вие казвате: „Най-добрият ум.“ Кой е най-добрият ум? – Най-добрият ум е този, който ни е дал Господ. Най-добрият ум е необработеният. Той има толкова богата почва, че само да се запретнете и работите върху тази почва, ще видите какви облаги може да излязат от нея.

       

      Та ние трябва да бъдем благодарни от малките неща, които Бог ни е дал. Ако искате вие да бъдете доволни – бъдете доволни от малкото. Бъдете благодарни от малкото. Едно малко цвете от малкото е доволно, а ти имаш хиляди пъти повече блага – сърдиш се, недоволен си. Защо то е доволно, а ти си недоволен? Недоволството трябва да бъде един подем, един стремеж. Щом турим недоволството на работа, то се обръща на стремеж. Щом растенето спре, ражда се гневът. Щом дойде гневът – направяме някоя пакост – ражда се страхът и т.н. и т.н. се раждат такива качества, след като сме изгубили резултатите.

       

      Сега темата. Вие не сте изгубили. Вие сте като здравеца, растете при една камениста почва, гдето грехът царува. А грехът е камениста почва – нищо не може да посееш. И трябва един грешник дълго време да го ториш, за да може след 20 години да излезе нещо от него. Сега имате ли ясна представа какво нещо е грях? Грехът не е нещо много добро. За пример, когато човек е ял от забраненото дърво – съгрешил, понеже познанието, което е добил, не го е употребил за своите ближни, а всичко той употребил за себе си, и за своя пакост, и за пакост на другите – там е грехът, а не, че е ял от дървото. Ние искаме да се запознаем с Бога, нали, но знаете ли – в запознанството седи най-голямата опасност. Да познаваш някого, то е най-голямата опасност. Нали знаете, когато роднини се намразят, много мъчно се помиряват. В живота има само един правилен начин на познаване. То е чрез любовта и интелигентността. Ти трябва да внесеш любов в себе си и да постъпиш към твоя близък точно тъй, както със себе си – нито повече, нито по-малко, нито по-горе, нито по-долу. То е правилото на новата култура, която иде. В душата си ще постъпваш тъй към другите, както към себе си. Нямате любов, защото, когато се познавате тъй в света, отвън идат изпитания. Бог обаче ще ти даде любов и ще те изпита, дали си я разбрал. Ще ти даде интелигентност, да види дали си я разбрал. Ако най-първо нямаш любов, Той ще се нахвърли отгоре ти като мечка, а ако имаш любов, ще ти даде най-мъчната задача. Ако ти не разбираш Неговата интелигентност, ще имаш най-големите нещастия. Сега вие си представяте, че Господ е благ. Той е благ, но към кои? Които любят, които носят Истината, към тия, които постъпват, както Той постъпва. А ако не постъпвате тъй както Него, Той се нахвърля отгоре. За Него не значи нищо, ако не разберат Неговата Любов, Той може цялата тази земя да помете и никак няма да трепне окото Му. Както се казва: „В Бога шега не бива.“ Той е много добър, като сме добри с Него. Сега няма какво да се плашим, това са закони. Бог си има Свои закони, по които върви, и ние не може да ги изменим. По някой път искаме да Го заставим да мисли като нас. Той никога няма да мисли като нас. Нашите сегашни мисли, в сравнение с Божиите мисли са, каквито са мислите на гъсеницата спрямо нашите мисли. Та ние като някоя гъсеница искаме Господ да мисли като нас. Ние трябва да сме благодарни, че Той ни е оставил да пъплим по това дърво и може да се нахраним. Ние по някой път от нашите дървета снемаме всичките гъсеници, а Той никога не ни бута.


      И тъй, ние ще схванем Бога като една велика Любов и едно ново направление, не както досега се е проявил. Някой път вие сте чувствали туй угризение на вашата съвест. Навсякъде, като че всичко се е опълчило против вас, после почва Бог да говори във вас и вие почвате да се смекчавате, смекчавате, докато дойде усмивката. Ако не дойде усмивката, тогава здравецът отива, всичко това се руши. Ако се обърнеш към Бога, веднага се възстановява хармонията. Та през сегашните условия ние трябва да пазим постоянна връзка, да не се откъсваме от Бога. Говорете с Него, говорете Му, Той може да мълчи, но вие говорете, говорете, говорете. Най-после вие ще Го заставите да ви отговори. Който хлопа, хлопа не един път, а няколко милиона пъти и да кажете като Якова: „Няма да Те оставя, Господи, докато не ме благословиш.“ Ако хлопаш 3-4 пъти, няма да обърнеш вниманието на Господа, но ако хлопаш, хлопаш милиони пъти, Той ще обърне внимание, ще каже: „У него душата се е събудила.“ И Господ казва: „Той мяза на Мене.“ Ние съгрешим един път, два пъти, милиони пъти, Той все ни изважда, изважда – постоянство значи. И ние, когато постоянстваме да искаме, Той казва: „Този е подобен на Мене.“ А подобното привлича.

       

      Е, какъв е цветът на здравеца? Този цвят как го определяте? – Общо е масленозелен, но има и розово – любов. Има малко от лилавия цвят – образуван от розов и син. Червеното – значи човек се е огрешил. Когато човек е съгрешил, той е слезнал в червения цвят. Червеният цвят показва, че човек е почнал да яде месце, почнал да пуска кръв. Всякога, когато се разгневи човек – става червен. Пияният като се напие, носът му става червен. Смесването на цветовете, то е желание на човека да се промени, да мине от едно състояние в друго. И тъй, да вържем своята връзка с този Господ, в Който всички цветя живеят.

       

      Този здравец аз го откъснах от изложението на ангелите. Питах ги: Може ли да откъсна от здравеца, да го покажа на моите ученици? – „Може, може, на драго сърце. Може сега да си вземете от него, че да го пазите като кости, ако е за спомен, тъй, добре, да няма фетишизъм.“ Те са опити. Здравецът и всички цветя в природата са опитите й да икономиса своите енергии. Това са форми, чрез които природата икономисва своята енергия и време. Когато минава през известна форма, ще видите как природата е работила, за да икономисва своето време. Всички треви, цветя образуват опити в миналото. А сега природата твори нови и нови форми.

       

      Когато вие берете здравец, поставете се в едно пасивно положение и като го помиришете, ще се яви известна мисъл. Като миришете един лист от здравец, друга мисъл ще имате. Ако помиришете една теменужка, друга мисъл ще дойде. Ако вдъхнете уханието на карамфил или роза, ще имате съвсем друго настроение! То е един метод да се поправите. Неразположен сте духом – миришете здравец, той ще ви каже своята опитност. Моята опитност е много малка, аз ще ти кажа как аз се тонирам, но ти ще се ползваш от нея. Всички тия цветя упражняват влияние, микроскопическо, но все-таки упражняват влияние. Всички растения, минерали, животни упражняват влияние в нашата еволюция или оставят отпечатъци в душата. Затуй, като се приближиш, ти ще видиш как Господ е работил, да остане тази форма дълбоко в душата ти, и като се върнеш вкъщи, ще имаш мир в душата си. Блажен няма да станеш и щастлив няма да станеш, но все ще имаш едно микроскопическо богатство или една микроскопическа опитност.



      Сега вие може да идете в гората, да си откъснете от изложението по едно стръкче здравец.

       

      Св. Кирил и Методий – 24 май 1922 г., 11ч., сряда

    22
    23
    24
    • Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова
      06:00 -08:00
      24.05.2022

      СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 24 МАЙ – ОНЛАЙН

       

       

      ЖИВ Е КОЙТО ВИ ОБИЧА

       


      До всички приятели, малки и големи, и до добрите ученици!

       


      Само когато Слънцето грее, Животът има смисъл. Само когато реките текат, земята се разработва. Само когато дъждът пада, сеното се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва.

       

      Хранете се с плодовете на Добродетелта. Оби­чайте се и Господ ще бъде и вън, и вътре във вази. Носете дрехите на Правдата. Обработвайте сърце­то си с Любовта. Разкопавайте ума си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великият, Жи­вият Баща на Мира, Отец на бъдещите векове, ще бъде с вази и вие – с Него; само тогава ще познаете Ис­тинския Бог и Христа.

       

      Ж. К. В. О.

      (подпис на Учителя)



      Формула:

      Живот, Знание, Свобода са път за постигане на духовно благо!

       

      Честит да ни е най-българския празник, обични братя и сестри!

       

      Нека започнем празничния ни наряд с още едно вълнуващо откровение от Учителя и след него да запеем песента “На Учителя” в знак на почит и благодарност към Божествената му Мисия:

       

      ДА СЕ ПОДВИЗАВАШ ВЪТРЕШНО

       

        Господни мисли образуват человека и помислите му просвещават сърцето и ума. Богатството на Живота е Бог и Неговата Любов е извор непреста­нен за всекиго, който го търси. Да се радват и весе­лят от нине всички, които чакат Господа. Пейте да пеем песен нова на Господа. Възражданието от Духа е новото пресъздаване на човешкото сърце, в което Господ туря вечната Виделина и Правда. Както казва пророкът: „Ще им дам нови сърца“. Това е новото Царство Божие, което Христос внесе в нашите сър­ца, Царството на Виделината, на което всички ние сме членове. Ние всички се обединяваме в това велико и свято сърце на Господа Иисуса.

       

      Трябва да се подвизаваш вътрешно, да се укреп­ваш в силата на вярата и в духа на молитвата. И тъй, всяко добро служене е резултат на служителите Господни, а всяко добро действие – на Бога. Упраж­нявай се във всички добродетели. Опаши се в Силата и Вярата, облечи се в дрехата на Любовта. Призови търпението на помощ и го уякчи с добрия нрав и бла­гостта. Дай място в душата си на великодушието и повикай неговите чада – безкористието и смирение­то й с учтивост и незлобие и като свършиш всичко това, благодари на Бога, че ти е помогнал да се запа­зиш от злия и те е турил в безопасност в своя дом. Пей и възпявай Господа в душата си, защотоспасението ти е извършено и Небето е дом твой. Господ царува. Облечен е във великолепие.

       

       

             Молитвата има смисъл само тогава, когато изли­за от дълбочината на душата. Тя не търси никакви правила и никакви закони. Когато човек се моли както трябва, той е обърнат към Бога и диша от еликсира на Живота. Не търси външна помощ, преди да си получил вътрешна. Концентрирай ума си и насочи молитвата си към сърцето на Бога, за да можеш да възприемеш известни Божествени течения, които като преминат през сърцето ти, ще ги почувстваш и тогава ще можеш да се молиш. Светлината, която иде от Бога, е приятна. Тази Светлина на безсмърт­ието може само добро да прави и се придобива един­ствено чрез молитвата, с нея всички мъчни въпроси се решават. Когато човек се моли, трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Молитвата е Божествен акт. Щом моето сърце ангажира моя дух, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които се намират в хармония с мен. Молете се един за друг. Светлите духове са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият.

       

      И тъй, братя мои, честни и добри работници по всички клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдающ, приемете благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всеки ум, да изпълни сър­цата ви. И Бог на Истината да благослови делото си във веки. Елате сега всички, които любите Господа, да му се поклоним в Дух и Истина. Защото той е Бог наш. Отец наш от веки.

       

       

      На Учителя

       

      На Учителя покорно

      аз ще служа до конца;

      Той за мен е път отворен,

      що ме води към Отца.

      Той за мен е път отворен,

      що ме води към Отца.

      Господи, ти мой Учител,

      в стъпките Си ме води,

      и кат мощен покровител,

      всякога към мен бъди.

      и кат мощен покровител,

      всякога към мен бъди.

      Дай ми Твойта Мъдрост свята,

      и Божествена Любов;

      за любов към всички братя

      винаги да съм готов.

      за любов към всички братя

      винаги да съм готов.

      И във дни на изпитанье,

      Ти бъди ми канара;

      тъй за Тебе ще живея

      и с Тебе ще вървя.

      тъй за Тебе ще живея

      и с Тебе ще вървя.

      И когато стана жител

      на невидимия свят,

      о, обични мой Учител,

      дай ми Твойта Благодат!

      о, обични мой Учител,

      дай ми Твойта Благодат!

      Дадена през 1915 г., Ямбол.

       

       

      Мили приятели,

      Нека продължим с тайна молитва и с молитвите:

       

      • Добрата молитва

       

      • МОЛИТВА НА УЧЕНИКА КЪМ УЧИТЕЛЯ

       


      Учителю, нареди ми да вървя правилно по Твоя път, да позная Бога, както Ти Го познаваш. Научи ме да Му служа така, както Ти Му служиш. Покажи ми как да придобия Любовта, която Ти имаш към Бога, към своята душа и към своите ближни.

       

      Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота, и ще ги донеса пред Тебе на одобре­ние и каквато корекция направиш, ще я приема с раз­положение.

       

      Амин!

       

      И Мисията на Учителя – молитва:

       

      МОЛИТВА МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

       

      Господи, Боже наш, 

      Вечна красота и виделина на всички ни, нека съ­звучието на Твоя Живот да обгърне нашите души.

       Отправяме нашите души към Тебе, извор на всяка благодат. Който даваш живот и здраве на Твоите деца и ги утешаваш във всяко време.

      Благословен си, Господи, Който ни ръководиш в пътя на Своята Виделина и ни благославяш чрез Духа на своята без­крайна Милост и безмерна Любов, чрез която се изявява Твоята Слава. Сърцата ни имат тихо упование в Любовта, Която ни съживява.

      Благодарим Ти за хубавия живот, който си ни дал, за всички добрини, които непрестанно правиш заради нас. Всички блага, с които ни обсипваш и обграждаш, идват от Тебе. Благодарим Ти за светлите мисли, възвишените чув­ства и благородните подтици, които Светия Ти Дух ни дарява.

      Виделината на Твоята Мъдрост да про­светли умовете на всички народи. Истината Ти да възсияе във всички души и Любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на Любовта и да познаят, че Животът иде от Тебе.
      Стори това, което си казал, че всички ще Ти се по­клонят и ще прославят Твоето име.


      Подкрепи ръко­водителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братството и обединението на народите.


      Нека цялото Небе да работи с Учителя и неговата мисия да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света.

      Събуди духа на българския народ, на Славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия.


      Подкрепи всички Свои работници, дай им сили, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за Великото Ти дело. Изпрати още работници на Твоята нива.


      Простри Своето благословение над нас, които нищо не можем да направим без Твоята сила и благо­дат.

      Ние искаме да живеем по закона на Любовта, за да можем чрез нея да решим въпросите, които седят пред вратите на нашите души, и да ходим в Твоя свят път.


      Изпращай ни всеки ден Своя Мир и Своята ра­дост. Простри и днес ръката Си върху нас. Ти си ни крепил винаги с Любовта си и ние ще Ти служим с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. От Тебе научихме великия при­мер на живота.

       

      Нека нашият живот да принесе изо­билен плод за делото на Господа Иисуса Христа и да бъде жертва жива, свята и благоугодна Нему.

       

      Светият Христов Дух да се всели в нас, за да ни Въздигне и работи чрез нас.

       

      Направи ни избран съсъд на Твоето дело, укрепи ни да работим за идването на Твоето Царство и Неговата Правда на Земята. Учи ни да изпълняваме постоянно Твоята блага воля и с нашия живот да прославим Твоето име. Заради Своята Любов извърши всичко.

       

      Амин!

       

             Тук следва да си припомним и този кратък откъс от Призванието на Учителя, в който се казва за мисията на двамата равноапостоли и братя – Кирил и Методий, преди да завършим с прочита на беседата, посветена на съмненията, обичта и противоречията в живота.

       

             “…Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше Възраждане…”..

       

       

      Страхът и съмнението. Обичта

      Младежки окултен клас , Витоша, 24 Май 1922г., (Сряда) 5:00ч.

       

      Противоречията в живота

       

      Латинската раса е направила противоречието в живота. V – символ на противоречието.

       

       Ще говоря върху противоречието в живота или противоречието в живота на ученика. Изобщо всички ученици страдат от страх и съмнение – те заедно вървят. Задали ли сте си въпроса: „защо се боим“, от какво произтича страхът? За пример, давам ви известна тема да пишете или известен урок и след това във вас има страх, че този урок не може да го научите. От какво произтича този страх? И тъй, страхът е едно негативно качество на нисшия ум, на нисшия манас. Ако човек нищо не притежава, може ли да се плаши? Може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате съзнание, но нямате никаква форма, която да владеете. Само се съзнавате като човек, мислите, но нямате абсолютно никаква форма. Може ли да се роди страхът във вас? И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие това, което иска. Когато в съзнанието се яви, че може да изгуби това, което има, се заражда страхът. За пример, човек го е страх да не би да изгуби живота си. А когато мисли, че няма да спечели това, което иска, се заражда съмнението. Сега психологически, защо именно трябва да се зароди съмнението в душата му? Щом се зароди страхът, волята ви е слаба: страхът всякога показва слаба воля. То е в природата на живота. Страхът показва, че волята ви е слаба; вследствие на това се ражда страхът. Съмнението показва, че интелектът е слаб. Дават ви някоя работа, вие се съмнявате. Виждате, че вашият ум не е в състояние да извърши работата. Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда, следователно, съмнението трябва да ви даде подтик не да го държите като писано яйце, но туй съмнение да ви подбуди да усилите ума си. И ако вашият ум е слаб, ще употребите синия цвят, ще възприемате сините вибрации на светлината, ще гледате да изтеглите сините вибрации на светлината, и тъй ще се усили вашата интелигентност. Този цвят, който имате сега – зеленият цвят, той е чисто материалистически. Ако искате да станете материалисти, гледайте само зелено, а ако мислите за зелено, тъй мислете все за къщи, за ниви, за пари; и за туй хората обичат зелено – той е любимият цвят на хората. В този цвят е потопена цялата еволюция, и затуй той е преобладаващият цвят в сегашната еволюция, материалистическият цвят. Страхът се дължи на отсъствие на сила. Ако имате чрезмерен страх, употребявайте портокаловия цвят да балансирате силите, той е един лек. Ако много се страхувате вечерно време, денем гледайте от слънцето да асимилирате чисто портокаловите лъчи, и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне само на благоразумие. Напр. вие мислите, че не сте страхливи, седите в къщи, имате вяра, разсъждавате, философствувате, но дойде ли да се разтърси къщата от землетресение, няма мислене, ще се намерите на улицата. След като излезете, ще почнете да мислите как сте излезли, значи, нямате присъствие на духа, не контролирате ума си с волята. За пример, когато се опарим, не мислим. Било е време, когато страхът, туй чувство за предпазване, е било на место. Но сега страхът е анормален. Превърнат е в едно болезнено чувство. Предпазливостта е на место. Вниманието, предпазливостта, благоразумието, все имат този елемент на осторожност. Говоря алегорически. Да знаеш, че живееш в един свят, дето има противоположни сили, в разрез с еволюцията, която следваме, с пътя, който следваме. Сега, когато страхът е взел надмощие в мозъка, тогава почнали да се явяват тези конвулсии, тия движения на ръцете, криво ходене, главата не се държи естествено, очите са непостоянни; тогава ще знаете, че туй чувство е взело връх. Ще гледате да го регулирате с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека. Напр., ако се е случило на някой човек, някоя малка пакост, той я преувеличава. Ще я преувеличи най-малко десетина пъти. Ако е претърпял някое страдание, той няма да го опише естествено, а ще го увеличи десет пъти най-малко.

       

       

      Сега съмнението и то има свойство да преувеличава погрешките, които човек има. Запример, от един малък повод вие може да извадите такова голямо заключение, което никак не съществува. Да допуснем, че сте чели някой автор. Той има съмнение. Някои автори се съмняват в бъдещия живот, в Бога. Не е развит ума. И да е учен, има силен интелект, но слаб ум. Защото под „ум“ ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си.

       

      Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира нисшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия и нисшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Следователно, има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум: и двамата правят погрешки. Има философи, които знаят да философствуват отлично, имат отлични системи, но за природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях. Те не знаят охлювът как се движи, как пълзи. Един учен англичанин – проповедник, такъв философ, който разправя за философски работи, веднъж привел един пример в една своя реч, че овцете пиели вода само когато са болни. Човек, на когото висшият разум е /толкова/ развит, а интелектът е толкова слаб, че той мисли, че овцете пият вода само когато са болни, но именно, когато са болни овцете не пият вода.

       

      Сега вие, учениците на окултната школа, и вие само доказвате като тоя проповедник, че няма Господ, че овцете пият вода само когато са болни. Точно обратното. Може този човек да е слаб, защото от чисто окултно гледище Бог е една същина извън всички наши доказателства. Той не се доказва. И тогава ние можем да определим от тяхно гледище: Бог е същество извън пространството, извън времето и извън съзнанието, извън интелигентността на хората, той е извън живота на хората. Той е извън времето и пространството, но съдържа времето и пространството; извън интелигентността, но съдържа интелигентността; извън съзнанието, но съдържа съзнанието; извън живота, но произвежда живота. Е, как ще го определим? Значи, Бог не се намира в сегашното време и пространство, там Бог не е, и тогава от тяхно гледище може ли да докажем това, което е безгранично, как ще го докажем, то не може да се докаже. И следователно, всяко нещо, което не може да се докаже на физическото поле, произвежда съмнение. А в същност ще знаете, че само нещата, които не се доказват, те са реални. Всички ония неща, които се доказват, това са спънки на реалността. Сега, като казвам не се доказва… Можем да мислим за тях, да разсъждаваме върху тях, да ги разгледаме, но не да ги доказваме във време и пространство. И тъй, когато съмнението проникне във вашите души, да знаете че вие сте по-близо до реалността. Сега може да зададете въпрос: „как тъй?“ – Да кажем, нямате приятел на света, в кого ще се съмнявате, можете ли да се съмнявате в него? – не може. Но като имате един приятел, може вече да се съмнявате в него. Следователно, може да се съмнявате само в реалността на нещата. Може да се съмняваш дали той мисли като тебе, дали има същите чувства, дали е на същата степен на развитие и т.н. Значи, съмнението подразбира отрицателната страна на реалността. Страхът – тъй също. Ако нищо не виждаш, може ли да се страхуваш? От кого ще се страхуваш? Следователно, само като виждаш нещата може да се страхуваш. Може да се страхуваш само от това, което не можеш да си обясниш. Само необяснените неща в света задават страх. Ако аз ви изведа вън от стаята вечерно време като спите и ви туря в пространството, в някое облачно място, като се събудите, веднага ще се уплашите, защото няма да знаете де е изток, ни запад, веднага ще се изплашите ще ви хване панически страх. Не можете да си обясните къде сте; значи, че бяхте в стаята, но сега не сте, а сте на друго място; как е станал този преход? Реалността, която не може да си обясните, заражда страха. Сега аз ви задавам само две причини, за да знаете как да превръщате страха. Като дойде страхът, ще кажете в ума си: „Аз не разбирам реалността, не зная къде съм“. Ще създадете в душата си да обясните мястото и положението, където се намирате. Щом обясните, страхът ще изчезне. Сега, представете си следующата случка: един ваш приятел, който се е облякъл в мечешка форма и без да го знаете вие, дойде при вас. Какво ще стане с вас като влезе в стаята? – Вас ще ви настръхнат косите, а той ще се смее; вие мислите, че той е мечка, а той не е мечка. Вие имате една крива представа за реалността на формата. Ще се уплашите, и първото нещо, ще се зароди желание да се защищавате или да бягате; ако имате две врати, ще избягате от втората. Аз ще ви обясня един психологически факт. Щом влезе той през първата врата, втората ще се отвори, и вие ще разправяте на всички, че във вашата стая е влязла мечка и без малко щяла да ви изяде. Но, ако нямате втора врата, непременно тогава ще търсите начин за самозащита. Ще се роди във вас известна смелост. И тъй, когато опасността се появи в сърцето, човек в ума бяга, през вратата на ума бяга, но когато опасността дойде от ума, от горе, тогава през вратата на сърцето отстъпвате. И тъй, щом дойде страхът до сърцето, ще зададе въпроса: туй, което виждате, туй, което усещате, туй, което преживявате, реално ли е или не? И, ако може да се самообладаете, може да седнете на някой камък, дето има мечки, тигри, много свирепи животни, ако се самообладаете, имате воля да концентрирате ума си, тия животни ще минават и нищо няма да ви направят. Но, почнете ли да се спирате, те ще ви нападнат. Те нападат страхливия човек, смелия човек никога не го нападат, те сами се боят от него, те чувствуват, че силата му е по-голяма от тяхната, и отстъпват. Това инстинктивно правят.

       

      /Край нас мина стадо овци, връща се от паша. Весело блеят малките агънца. Едно куче се приближи към нас, поспре се, изгледа ни, и отмина/.

       

      Сега тук дойде едно куче. Какво помисли то? Дойде, погледа; може ли да проникнете в неговото съзнание? Дали разбра то, че вие сте ученици на известна окултна школа, как ще си обясни то? То разбра, че за някоя важна работа сте се събрали, но за каква, не знае. И, ако се беше уплашило, веднага щеше да почне да лае, но като ви погледна, настроението на вашата мисъл му даде някаква работа, и то каза: „Тази работа не е моя, аз ще си вървя“. В тоя случай то употребява своя нисш ум. Интелектът е развит у него, наблюдението: веднага схвана каква практическа работа се върши. То наблюдава своя господар, и от своя господар съди за вас и казва: „както господаря ми и те имат някаква работа“.

       

      Сега на физическото поле страхът и съмнението се зараждат естествено. А в окултната школа всякога ги образуват изкуствено. Като влезете в една окултна школа, изкуствено ще ви създадат страх и съмнение. Така е било в Индия, в стария Египет. Ще идете при някой учител, вие ще говорите, той ще мълчи, вие говорите, той нищо не продумва. Ден, два, три, като че вие не съществувате. Не че не съществувате; Някой ден ще ви създаде страх и вие ще кажете, че няма да отидете. Или ще ви даде някой урок и ще ви изплаши – ще ви изпита дали имате тези качества, дали вашата воля е развита; дали вашият ум схваща; дали само имате негативни качества. Всички окултни ученици трябва да имат положителни качества. Ученик с негативни качества не може да бъде ученик в тази школа.

       

      И тъй, каквито мъчнотии и да ви дойдат, каквито мъчнотии и да ви се случат, тия мъчнотии в живота са строго математически определени и те са неизбежни, необходими са за живота, вие не може да ги избегнете по никой начин. Ако ги избегнете в една форма, ще дойдат в друга, трета, четвърта и ако ги избегнете във всичките тия форми, най-лошите форми ще дойдат в края. И в туй отношение законът е верен. Туй, от което човек най-много го е страх, иде му на главата, и туй, което най-много иска, и то идва, и двете идват. От гледището на окултната школа на Бялото Братство, съмнението и страхът, това са негативни качества, които показват, че висшата любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това, страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение.

       

      Сега в тази школа вие ще научите истинските методи за работа. Да допуснем, че вие отивате при един учител да ви учи. Да допуснем, че той копае на лозето; вие сте ученик, студент, свършил висше образование, отивате при него, той копае и вие го запитвате, но не вземате мотиката да работите. Питам: вие ученици може ли да станете? Ако искате, ще вземете мотиката и ще почнете да работите. Тогава ще питате и разговорът ще се подведе естествено. А у вас се заражда желание той да напусне работата си, да си почива, да дойде при вас. Но той никога няма да направи това. Сега съвременните хора, които се съмняват в Бога, искат Той да си спре работата и да ги пита: какво е вашето нещастие? Но именно там е погрешката. Господ от своята работа не може да спре нищо. Той ще работи, той може да увеличи времето и пространството. В Бога е това, че Той може да увеличи времето, може и да го намали. Когато бесят някого времето се съкратява. Нали бързо текат дните? Някой има да дава; времето много кратко му се вижда нали? Тогава желае времето да се продължи. Тъй, че ние при сегашните условия на живота нямаме критерий да знаем коя е истинската мярка на времето.

       

       

      Да кажем, ако вие се движите с особен трен, вие ще отидете за 250 години до слънцето, толкова време ви трябва. Ако се движите с бързината на светлината, трябват ви 8 минути. Каква е разликата между 8-те минути и 250-те години? То е въпрос само на вашето съзнание. Вашето съзнание може да се движи с един трен, може да се движи с бързината на светлината, може да се движи и по-бързо. Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма да се съмняваш. А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението. Ще помислиш дали не е сбъркал този, който иде със своята полица. Съмнението ще дойде в ума ви. И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание. Сега едно малко обяснение: да кажем, вие сте казали една обидна дума на вашия приятел – веднага се заражда страхът, че може да го изгубите – вие сте в пространството, усещате, че връзките може да се скъсат.

       

      Ще спрем тук.

      Какво имате да питате? – Нищо. Кое е по-хубаво: да обичаме ли или да ни обичат? Да даваме или да вземаме? Поставям въпроса: кое е по-хубаво – да обичаме ли или да ни обичат? /да обичаме/. Тогава, ако допуснем, че всички обичате…? – ще се отблъснете. Въпросът е рязък, пък всички искате да бъдете обичани. Да обичаш е едно, а да те обичат е друго: то са две различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса на битието. Да обичаш е процес на любов по сила, а да те обичат е процес на Божествената Мъдрост. Щом искаш да те обичат, Божествената Мъдрост работи в тебе, а щом искаш да обичаш, тогава Божествената Любов работи в тебе. Какво противоречие има? Значи, когато Бог работи в душата ви със своята Мъдрост, вие искате да бъдете обичани, а щом Божествената Любов работи, вие трябва да създадете условия за тази обич, защото човекът, който ще ви люби, той изисква известни условия. Запример, ако вие сте затворен в една стая, в тъмница и искате светлината да ви обича, сама да дойде в очите ви, да ви причини приятно впечатление, ще стане ли? – Вие сте длъжни най-малко да отворите прозореца и щом отворите, тя ще влезе в стаята и ще ви обича. А вие какво ще правите? – Вие ще ѝ се радвате.

       

       

      „Да обичаш“ подразбира Любовта, първият принцип в Бога. „Да те обичат“ подразбира втория принцип, който работи. Той е Божествената Мъдрост. Искаш да бъдеш обичан, единият процес е потребен; а другият, след като обичаш дълго време, може да се определи. За пример, след като обичаш ден, два, три, месец или година, след туй в тебе ще настане едно пасивно състояние, ще кажеш: „сега мен да обичат“, и за туй ще се зароди желание във вас – вие да бъдете обичани. Ще се сменят процесите. В тази смяна колелото на живота се е вече изменило. В човешките тела е станала една промяна. Телата са изменили своята роль. За пример, ако всичката човешка деятелност е била съсредоточена в астралното тяло, ще имате един резултат. Ако, след като сте работили дълго време, е станало едно отлагане в астралното тяло, тогава вие пренасяте своята деятелност в менталното тяло, в умственото поле и ще имате добър резултат. Няма да работите по същия начин, както сте работили в астралния свят; пък, ако и в менталното поле няма условия, тогава ще слезете на физическото поле. Когато службата на физическия свят престава, минава в менталното поле; когато там има отливане, минава в астралния свят и пак се повръща назад. Има едно постоянно обръщане в целокупността на живота на човека. Тъй щото не може да седите на същата точка, не може постоянно да обичате. Ще настане най-малко една индиферентност. Не може постоянно да мислите. Тогава ще прочетете някоя книга, ще чакате някой автор да внесе някоя мисъл, вие чуждата мисъл ще вземете – тогава вас ви обичат. Щом четете един автор, той ви обича, щом вие пишете някоя книга и пред друг я четете, вие го обичате. Същият закон навсякъде действува. Значи аз ви обясних нали? Противоречие няма. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат, защото душата, която очаква да я обичат, тя създава импулс на другата душа, която я обича. Това са два полюса на живота. Сега, който обича произтича от субективния свят /на живота/, а обичаният създава обективния свят на живота. Затуй, който обича, иска да види своя образ в онова, което люби, тъй е. Щом се оглеждате в едно огледало, вие се харесвате. Огледалото е пасивно; вие обичате огледалото, понеже вашият образ се отбелязва, вие може да го носите, и жалко ако се счупи. Щом загубите огледалото, не може да имате ясна представа какъв е този образ. Мислите за себе си, но не схващате лицето; туй огледало ви представя по-добре, почвате да се учудвате на това огледало. Следователно, онзи, когото вие обичате, всякога дава израз на вашата обич. Затова вие го обичате. Ако туй огледало е малко замърсено, вие казвате: „Не струва да го обичам, защото не дава една ясна представа“. Или най-малко онзи, когото обичате да ви даде едно вдъхновение, един подтик, както съвременните списатели обичат. Когото обичаш, той ще ти даде вдъхновение. Сега запример, казва се в Писанието: „Да възлюбиш Господа със сърцето си“, т.е. подразбира тази идея – да отразите Божественото в себе си. Казва Писанието: „Да се весели Господ в твоите дела“, туй Божественото, като го види Господ в твоята душа, може да знае, че ти си работил върху него. И следователно, когато Бог надникне в душата ви и забележи, че вие сте използували Любовта Му, Той като се развесели, и вие се зарадвате. Щом се радвате, значи Бог се весели. Щом вие загубите радостта, Господ е недоволен от вас. Вие не мислете, че Любовта, която проявявате, е ваша, не. Човек сега е само проводник на Божествената Любов и на Божествената интелигентност. И, ако всички тия списатели, които сега пишат, казват, че тя е от техните умове, някой път те се усещат тъй бедни, като най-глупавите, ако е тяхна, те всякога трябва да раждат, но те раждат, когато някой донесе, после пъшкат. Ако дойде някой да напълни кошницата с череши, те раздават, изпразват, пъшкат.

       

       Любовта при сегашните условия е интелигентност от невидимия свят; ние сме само носители на тая интелигентност. Туй никога не подразбира, че човек е автомат. Във вас трябва да има съзнание, че вие сте носители; да достигне душата до съзнанието, че е получила нещо от Божествения свят.

       

       

      За следващата сряда ще напишете, ще определите вие от ваше гледище: защо трябва да обичаме и защо трябва да ни обичат?. За себе си, за другите няма да говорите. Аз искам само да помислите, за мене не е важно дали ще напишете правилно или не. За мен важи, след като мислите, ще се ползувате ли от тази тема. Този предмет е важен, трябва да мислите за него. Силата седи само в мисленето. Щом мислите, вие ще получите нещо, което може след 10 години да го изявите. Може в същия ден, може след една година, но не мислете, че ако дадете едно право определение, вие сте на правия път, не. За пример, когато пишете, да преживявате; вие пишете, а нищо не преживявате. Ти, като почнеш за пишеш за Любовта, трябва да любиш, да преживяваш това. Какво ще преживеете? После, да преживееш онзи момент, че те обичат. Как ще го преживееш? Тъй щото, когато дойдем до същността на нещата, много мъчно е да се пише върху обичта. Да обичаш и да те обичат – за сега вие ще пишете само за това, което не знаете. И аз даже зная, че вие не сте обичали до сега, нито сте били обичани. Туй, което вие наричате „обич“ то е само спънка; и да ви обичат, и то е спънка само. То не е реалност. Ако вие се съмнявате, аз ще ви дам един малък опит да видим колко от вас ще издържат. Не че нямате любов, но тази любов, за която аз говоря, вие я нямате. Защото в тази любов поляризиране няма. Аз говоря за обичта. Тя щом проникне в душата ви, веднага ще дойде едно просветление в ума ви, вие ще се намерите в хармония с всичката земя, с всичкия живот, с цялото битие, като че всичко ви е ясно и близко на душата. Всичко туй ще почувствувате като обичате, и като обичате и като ви обичат, пак ще почувствувате същото. Тогава ще почувствувате вътрешния смисъл на тази обич и пак ще го преживеете. Тъй щото, това ще бъде за вашата бъдеща еволюция. За туй, дето ви казвам да обичате и да ви обичат, вие ще учите хиляди години. Само когато преживеете ред съществувания, ще дойдете до онова вътрешно дълбоко разбиране на нещата, така реално. В туй отношение аз не искам да направя един опит, понеже вие не може да издържите. Ако при сегашните условия пусна тока на обичта, вие ще трябва всинца да се намерите на корем, нито един няма да стане, само ще ритате, ще почувствувате, че умирате и ще кажете: „Стига, Господи!“ – спира ви дишането, спира мисълта, избягват живота живота и съзнанието. Туй ще почувствувате; вашата нервна система не е достатъчно калена, телата ви не са калени, за да може да се възприемат тия силни вибрации. Затова тия методи в окултните школи са за калене: трябва да се кали душата, сърцето, волята, ума. Калене подразбира нагласяване съобразно тия течения в природата. То е велика наука. Да не мислите, че когато някой път казвам: „вие не обичате“, аз обичам да турям силни контрасти, че аз отричам; аз не отричам, че те говорят за любовта , но те не я преживяват. Питайте когото и да е: каква е неговата любов, какво люби; който е казал, че много е любил, нека ви опише в какво седи неговата любов, как я е преживявал и след като ви я опише, вие ще се хванете с двете ръце за корема и ще се смеете. Той ще каже: „Тъй, аз му разправих добре, а той не е признателен“. После: „аз го обичах, той ми изневери“. Ама това не е любов, защото човек може да изневери и без да го обичаш. Именно, когато обичаш някого, има условия най-малко да ти изневери. В окултната литература не е имало случай, дето обичаният да е изневерявал, няма изключение, то е немислимо. Изключенията са всякога вън от Любовта, вън от Божествената Мъдрост. Там са всички изключения. В Божествената Любов, в Божествената Мъдрост абсолютно няма никакви изключения за изневеряване, то е само за земята. Човек, който казва, че има изневеряване, то и въпрос за любов не може да става. Вие ще кажете: „Тъй, да говорим за друг предмет“. Няма да казвате, че не е вярно, но кажете: „да говорим за друг предмет“. Този предмет е изчерпан. И щом се съмнявате, в сърцето ви Любовта и Мъдростта не съществуват. Тъй, щом се съмнявате, интелигентността не е в ума ви, а щом се страхувате, Любовта не е в сърцето ви. Въпросът е свършен. Тъй седи. Ако не внесете това правило, всички ония ученици, които не внасят това правило в окултната школа, оглупяват. Тогава ще изучавате сенките на реалното и няма да имате едно положително знание и в края на краищата ще се зароди едно разочарование и отвращение. Ще кажете: „всичко е празнота“. За туй вие ще турите тази обич, ще я проверите в най-малкия размер. И тогава ще вземете и другите, крачка напред, разбира се, няма изведнъж, но полека-лека и съзнателно.

       

      Две правила ще ви дам, после трето: „ако искаш да обичаш, страх не трябва да имаш, ако искаш да те обичат, съмнение не трябва да имаш“. Туй са две правила, които ще внесете, изпитайте ги да видите колко тия правила са верни. Ще мислите върху тях. Изисква се сериозна мисъл. През празното време, което имате, занимавайте се с тия размишления и разсъждения, пресейте съвременната философия, всички философски мисли сейте и не бойте се. Всички списатели сейте ги и туй което остане във вашето решето, него дръжте; което остане в решетото, в тия правила, то е ценно. Онова, което падне долу, то не е за вас. Сега, колкото философия имате, ще я турите и ще сеете. Знаете ли как да сеете? Някои неща с ръката се вземат, значи с воля ще ги отстраним, и те падат. Ние, които мислим някои неща, чрез мисълта ги отстраняваме.

       

      Време е да станем.

       

       

      Сега ясно ли е това? 1/10 – това е вашата единица, с която трябва да мислите, понеже човек представлява 1/10 от реалността; 1/10 от Божествената истина е човек, и когато кажа: 1/10, подразбирам мярката, с която вие, според степента на вашия ум, мерите нещата. Във вашата душа имате един лъч, това сте вие. Вие сте прави, защото имате 1/10, а щом нямате 1/10, вие сте други същества. Това са философски разсъждения: да се докаже, че човек е 1/10 от единицата, т.е. цялото съвременно човечество е 1/10 от единицата.

       

       

      ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ…!

    25
    26
    27
    28
    29
    • Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова
      06:00 -08:00
      29.05.2022

      СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 29 МАЙ – ОНЛАЙН

       

       

      ПОСЛАНИЕ НА ДУХА


      Аз Съм Господ ваш, верний и благий. Който винаги пазя своите обещания към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз Съм Син на Мира – Син Человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден.

      Дадено пред Веригата на 18 август, сряда, 1910 г.

       

      Обични братя и сестри,

       

      В днешния ни наряд предлагам да започнем с песента “В Начало бе Словото”  и след нея да направим Тайна молитва, както и да произнесем следните молитви:

      • Добрата молитва
      • 91 и 23 псалом
      • Лозинка за идването на Божия мир

       

      ЛОЗИНКА ЗА ИДВАНЕТО НА БОЖИЯ МИР



      Желая, Господи, във всичката Твоя пълнота да дойде Твоят Мир в моето сърце и в сърцата на всички, за да носим мир и радост на всички страдующи, на всички онези, които Те чакат и са готови да извършат всичко на Земята за Твоята Слава.
      Благослови, Господи, нашето дело, което сега предприемаме, да е за слава на името Ти на Земята.
      Да бъде. Господи, тъй както си казал:
      „Мир ви оставям. Моя Мир ви давам“.
      В размишление ще се молим на Бога да ни се даде начин да бъдем разумни, да носим мир навсякъде, както е казано В Писанието: „Искайте мир с всички човеци!“

       

      МОЛИТВА
      ЧИСТОТО СЪРЦЕ Е НЕГОВИЯТ ИЗВОР


      Да не отпада сърцето ти, нито да се колебай душата ти. Вярвай в Мене и в Отца и всичко ще изправя за теб. Няма да остане трудът ти без Моята заплата. Бъди образ по сърце и душа на Твоя Отец. Благост искам, веселие и ясност на ума.

      Твой приятел Иисус

       

       

      • Молитва за изцеление – 55 стр.
      • Портокалените лъчи от Завета на цветните лъчи

       

       

      Любезни братя и сестри,

       

      Днес ви предлагам за прочит беседата “Не правете никому насилие”.

       

       

      Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!

       

      „Питаха го и военнитѣ и говорѣха:

      а ние що да правимъ?

      И рече имъ: не правете никому насилство,

      нито оклеветявайте, и доволни

      бѫдете отъ заплатитѣ си.“

      Ев. Лука — 3;14

       

      Военнитѣ — това сѫ силнитѣ хора на земята, които управляватъ. И сега трѣбва да се говори на силнитѣ, а не на слабитѣ, на богатитѣ, а не на сиромаситѣ; на ученитѣ, а не на невѣжитѣ; на добритѣ, а не на лошитѣ. Всѣко учение трѣбва да бѫде строго оформено въ себе си съ математическа точность, оформено въ съзнанието ни, а не вънъ, не по форма. Мога да ви изкажа едно знание въ поетическа форма или въ проза, това не е знание, оформено вѫтрѣ въ съзнанието ви. И, слѣдователно, целиятъ споръ, който въ съврѣменната култура сѫществува, е по отношение на външното оформяване на знанието. Въ външното оформяване има всѣкога споръ — кой е на правата страна — а въ вѫтрѣшното оформяване нѣма абсолютно никакъвъ споръ. На двама цигулари, които сѫ завършили своето изкуство, оформили сѫ своето знание, дайте каквото и да е музикално произведение, като взематъ цигулката, могатъ да го изпълнятъ — нѣма никакъвъ споръ. Но цигулкитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ еднакво нагласени, и тѣ еднакво да сѫ слѣдвали, еднакво знание да сѫ придобили, еднакви правила. Обаче, ако единъ цигуларь, единъ български гайдарджия вземе да изпълни това музикално съчинение, какъ мислите, че ще го изпълни? Клавишитѣ, тъй да кажемъ, на българската гайда липсватъ, на пискулника липсватъ извѣстни дупчици, съ които може да се създадатъ тия тонове. Даже въ едно модерно пиано липсватъ много клавиши и на съврѣменния органъ липсватъ, и той има много недостатъци. Пианото не може да вземе една четвъртъ тонъ, една втора взема, но една осма не може да вземе, а една шестнайсетина никакъ. А съврѣменнитѣ християни сѫ се научили да пѣятъ тъй, както онзи, който започва съ цѣла нота на четири четвърти, като почне цѣла една нота. Азъ не казвамъ, че това е лошо, но то е само наченване на музиката, а музиката има за цѣль повдигането на човѣшката душа. Ако вие ме попитате: защо сѫществува музиката, ще ви отговоря, че тя е едно срѣдство отъ духовния свѣтъ за повдигане на падналата душа на човѣка, която е слѣзла на земята. Всички музикални тонове иматъ повдигане и когато човѣкъ почне да пѣе, по който и да е начинъ, нему поотлеква на душата, а когато не пѣе, неговата душа се стѣснява, става му тѫжно. Слѣдователно, музикалниятъ човѣкъ може да мисли и да чувствува музикално съ музика, а може да чувствува и мисли музикално и безъ музика — и едното, и другото — но единиятъ процесъ ще бѫде на възлизане, а другиятъ — процесъ на слизане. Сега за примѣръ, когато развивамъ тази бесѣда, вие можете да бѫдете съгласни съ мене като кажете: „право е туй“. Азъ не искамъ вие да констатирате правото, отъ това нѣмамъ нужда. Да констатирате моитѣ думи да сѫ прави или не, това не е философия, защото азъ полагамъ това учение на единъ великъ опитъ, не искамъ вие да констатирате, то е въпросъ на опитъ. Не питамъ: право ли е или не. Ако азъ дойда при васъ и ви донеса въ двѣ съндѫчета сѣмена, въ двѣ златни съндѫчета, еднакво изработени, напъстрени, нашарени и казвамъ, че въ едното съндѫче има такива и такива сѣмена, тия сѣмена вие ще ги посѣете въ вашата градина при такива и такива условия и ви давамъ всички наставления, и казвамъ: и въ другото съндѫче има сѣмена, но тѣ сѫ пръсть, златенъ пѣсъкъ — вие не знаете още, но ви казвамъ, — другото е съ сѣмена, но азъ зная, че то е златенъ пѣсъкъ. Казвамъ ви: другото е съ златни сѣмена, тѣ сѫ особени сѣмки, при които ще излѣзатъ особени резултати. Ако вие посѣете сѣмената отъ двѣтѣ съндѫчета, какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Едно учение може да бѫде златно и безплодно, едно учение може да се състои отъ сѣмена, и ако ги посѣете, тия дръвчета да образуватъ своитѣ плодове. Слѣдователно, азъ искамъ всички да вкусите плодоветѣ на туй божествено учение, което проповѣдвамъ. И тогава, когато вкусите тия плодове, на менъ ще бѫде приятно. Туй божествено учение не зависи, не се обусловя отъ златното съндѫче, понеже послѣдното е случайно. Може тия сѣмена да ги туря въ нѣкое просто съндѫче, може да изкажа една велика истина въ прѣкрасна поетическа форма, мога да говоря и поетически, азъ съмъ способенъ да говоря поетически: по природа съмъ поетъ; и музикално мога да говоря: по природа съмъ музикантъ; и философски мога да говоря, защото по природа съмъ философъ, но, нѣкой пѫть прѣдпочитамъ да говоря съ грѣшки като дѣцата: по-хубаво е това, защото да се говори на земята съ грѣшки, е по-добрѣ, а на небето да се говори съвършено, е по-добрѣ. На земята съвършено да говоришъ, значи, да правишъ грѣшки, а на небето съ погрѣшки да говоришъ, значи да бѫдешъ несъвършенъ. Ще ви кажа сега, защо на земята трѣбва съ погрѣшки да говоримъ: на земята, като направишъ една кѫща, не трѣбва да я направишъ. херметически затворена, безъ аралѫкъ, а съ голѣми дупки, че вечерно врѣме, като дойде нѣкой бѣденъ човѣкъ, да може да влѣзе. Понеже си заспалъ, като чука, не може да влѣзе, но като намѣри тази пукнатина, да каже: „слава Богу, намѣрихъ“. Затуй въ моитѣ бесѣди оставамъ голѣми пукнатини, за да може да влѣзе нѣкой човѣкъ въ кѫщи, защото нѣкой пѫть не съмъ въ кѫщи, а слугитѣ сѫ заспали, тъй че, за да влѣзе, оставямъ пукнатини. Разбирате ли тази философия? Туй е фигура на рѣчьта, отъ ония фигури изъ „Хиляда и една нощь“. Впрочемъ, такива кѫщи въ България поне нѣма направени, нито въ Англия, нито въ Индия, никѫдѣ по свѣта нѣма направена такъва кѫща, за каквато ви говоря, съ пукнатини, никѫдѣ по свѣта. Слѣдователно, като единъ фактъ тя не сѫществува, но сѫществува като една вѣроятность, математическа вѣроятность. А пъкъ когато тази математическа вѣроятность може да се изпълни, става математическа надежда. Защото има математическа вѣроятность, математическа вѣра и математическа надежда. Математицитѣ казватъ: „когато всички условия сѫ тъй благоприятни, вѣрни, и нѣма изключение, то можешъ вече въ авансъ да вземешъ печалбата“ — това значи математическа надежда. А когато тази математическа вѣроятность е малко проблематична и единъ отъ елементитѣ е несигуренъ, тогава ще чакашъ да се получи, за да вземешъ, колкото ти се пада.

      Сега питатъ Иоана — той е стариятъ животъ, който имаме сега „какво трѣбва да правимъ ние, силнитѣ хора въ свѣта? Ти си дошълъ пророкъ отъ Бога, какво трѣбва да правимъ?“ На едни той казалъ да не събиратъ повече, отколкото имъ е позволено, а на други казалъ: двѣ дрехи ако иматъ, да дадатъ едната, и отъ хлѣба си да дадатъ. На военнитѣ пъкъ казалъ: насилие да не правятъ никому и никого да не оклеветяватъ. И дѣйствително, ако въ съврѣменния строй насилството би се изключило, сѫщо и оклеветяването ако би се изключило отъ коя и да е държава, поне най-малко 50% държавниятъ строй би се подобрилъ и злинитѣ биха се отстранили. И ако отъ всички общества биха се изключили насилството и оклеветяването, сѫщиятъ резултатъ би се постигналъ. Сега този грѣхъ у всички го има. Да изнасилите човѣка, можете, и то да го изнасилите по нѣколко начина. Има чисто прямо насилство, въ своята груба форма, което се дължи на физическата сила, тъй както животнитѣ могатъ да изнасилятъ други животни; има правово изнасилване, изнасилване чрѣзъ закона, употрѣбенъ въ своята лоша форма, има и духовно изнасилване, когато казваме това, което не е, т. е. изопачаваме и лъжемъ хората. Прѣдставете си сега, питатъ нѣкой: какъ ще познаете вие дали единъ човѣкъ е отъ Бога или не? Ще кажете: той е сладкодуменъ, разумно говори, отъ Писанието говори, цитира Исайя, цитира Исуса Христа, говори за вѣрата. Всичко това, споредъ менъ, не е едно доказателство, че той е пратенъ отъ Бога. Азъ засѣгамъ основата на нѣщата, подлагамъ и себе си и другитѣ на сѫщата критика. И тогава питамъ: защо единъ пророкъ ще мисли, че е това, което не е? Или защо единъ християнинъ ще мисли за себе си това, което не е? Защо въ себе си ние да не признаемъ великата истина тъй, както се схваща въ даденъ моментъ въ нашето съзнание, туй, което дълбоко съзнаваме и чувствуваме? Ние трѣбва да бѫдемъ искрени къмъ себе си, а не само да разгледаме живота си отъ ония благоприятни моменти на живота, отъ онова приятно настроение, когато има повишение на температурата, защото то може да е случайно. Сега, дѣдо ти оставилъ единъ милионъ или 2 милиона лева наслѣдство, но то е случайно, а слѣдъ като изгубишъ капитала, паритѣ си, богатството си, туй знание, което имашъ, формата вече не ти помага. И ние, съврѣменнитѣ хора, сме се заблудили да мислимъ за културата, че е нѣщо сѫществено. Е, питамъ: каква полза има за невидимия свѣтъ, за Бога, ако нѣкой машинистъ въ България измисли нѣкоя машина да хвърка изъ въздуха? Сега Господь ще вземе ли моделъ отъ тази машина? Прѣди този българинъ да я направи, прѣди милиони години, Господь си ималъ такива хвърчащи машини и то живи. Сега казватъ нѣкои: „култура“, каква култура имаме? Какво ще се ползува невидимия свѣтъ отъ туй изобрѣтение, че той турналъ електричеството въ полза на културата? Туй електричество природата го е впрѣгнала прѣди милиони години. Прѣди той да го впрѣгне въ жици тя си е служила съ него. Той казва: „азъ мисля“. Прѣди милиони години той се е изправилъ на двата крака. Умъ има, можелъ да мисли. Като мисли, какво може да прѣдаде на свѣта? Нима прѣди него хората не сѫ мислили? Тогава въ какво седи сѫщностьта на нѣщата? Трѣбва да дойдемъ до единъ великъ принципъ, върху който можемъ да поставимъ своята душа и да се познаемъ: азъ ли съмъ или не съмъ азъ. Азъ ще ви приведа пакъ онзи анекдотъ, защото е български, и трѣбва да го помните. Азъ ще измѣня името, Стоянъ бѣше по-рано, стояновци има, ако туря Иванъ, ивановци има, ако туря Петко, петковци има, ще му туря името Манго, за да не се обидите. Единъ Манго, циганинъ, отъ циганското племе, ималъ само едно магаренце, но му трѣбвали парици, искалъ да го изкара на пазаря, да го продаде и да направи на жена си ново фередже за байрама, подкаралъ магарето въ града съ юлара му и запѣлъ своята пѣсенъ. Поуморилъ се, спрѣлъ се подъ една круша, да си почине, свързалъ юлара за рѫката си и заспалъ. Двѣ дѣца изваждатъ юлара, възсѣдатъ магарето и избѣгватъ. Събужда се Манго и гледа, магарето го нѣма, а юлара тамъ. Какво е станало, какъ тъй магарето е могло да си извади главата изъ този юларъ и си казва: чудно, изгубилъ съмъ туй магаре! Ако азъ съмъ Манго, магарето се изгуби, отиде магарето, а ако азъ не съмъ Манго, ще кажа на жена си, че този юларъ го спечелихъ, значи, имамъ единъ юларъ. И ние, съврѣменнитѣ хора, носимъ по единъ юларъ съ себе си и се питаме тъй: „изгубено ли е магарето, или юларътъ е спечеленъ?“ И хората казватъ: спасени ли сме? Тогава нѣкои ще ни убѣждаватъ че слѣдъ като се спасѣлъ човѣкъ, какво щѣлъ да спечели въ оня свѣтъ. То е юларътъ, магарето си изгубилъ. Щомъ си изгубилъ магарето, въ онзи свѣтъ нищо нѣма да спечелишъ. Положително ти казвамъ: нищо нѣма да спечелишъ, но, ако твоето магаре е съ тебе, много ще спечелишъ. И, споредъ менъ, Манго не трѣбваше да продава това магаре.

      Всѣко учение трѣбва да бѫде строго опрѣдѣлено въ нашитѣ умове, за да не се зараждатъ тия противорѣчия. Кое е правото учение? Правото учение е само божественото учение, което може да се приложи, учение, което може въ една година да видоизмѣни човѣка и по форма, и по сѫдържание, и по сѫщество. Нѣкой пѫть символически говоря, защото материята е много отвлѣчена. Символическиятъ пѫть е най-лесния: това значи, да съкратя врѣмето, пестя врѣмето. Ако река да се впусна тъй, както вие говорите, за една моя символическа рѣчь трѣбва цѣла година. Една година трѣбва вие да говорите върху единъ символъ. Всѣки символъ или уподобление сѫ свързани, тѣ иматъ свои съотношения, съчетания, какъ сѫ възникнали, даватъ обяснения защо и за какво. Тия опрѣдѣления не сѫ само турени тъй, тѣ вървятъ по извѣстни закони, има извѣстни съчетания, то е цѣла музика. И природата така говори. Той е особенъ езикъ, който въ бѫдеще ще изучвате. Всѣко учение трѣбва да бѫдо строго, математически, опрѣдѣлено — не механически, а строго математически опрѣдѣлено — да имаме тази увѣреность, че туй учение е чисто божествено и всѣкога да можемъ да го използуваме въ живота си. За примѣръ, вие имате твърдението, че Богъ е любовь. Хубаво, провѣрили ли сте туй учение? Всички говорятъ, че проповѣдватъ това, идете въ една православна църква, идете въ една евангелска църква, въ една мохамеданска църква, всѣка църква, всички религии казватъ: „Богъ е любовь“. Но колцина отъ богомолцитѣ сѫ провѣрили, че Богъ е любовь? Нека да си послужа съ една аналогия. Азъ вземамъ за сравнение човѣшкитѣ петь чувства. Нека започнемъ съ човѣшкия езикъ. Да допуснемъ, че човѣкъ чрѣзъ езика трѣбва да схване какво нѣщо е свѣтлината. И той си изплѣзва езика, ако е слѣпъ и глухъ, и прави наблюдения. Какво ще стане, какъ ще опрѣдѣли, дали има свѣтлина или топлина? Само по едно нѣщо ще сполучи това — че неговиятъ езикъ ще изсъхне. Като го държи на слънце, неговиятъ езикъ ще изсъхне, ще почне да се сбръчква, а това ще бѫде единъ признакъ, че слънцето го е грѣело. Ако не изсъхне, ако остане влаженъ, значи, слънцето не е грѣело езика. И затова природата е скрила езика вѫтрѣ, понеже езикътъ не трѣбва да съхне. Разбирате ли? По аналогия сѫдя сега: ако нѣщата въ свѣта съхнатъ — азъ правя своето заключение, мога да го обусловя и докажа математически — ако съхнатъ, ако не прогресирате, ако става повръщане, дегенериране (израждане) на хората, развращение, тѣхниятъ езикъ е въ анормално състояние, отвънъ се грѣе на слънцето. Слѣдователно, механическата топлина и свѣтлина за езика е едно врѣдно срѣдство. Добрѣ. Да допуснемъ сега другото че вие бихте опитали тази свѣтлина само съ вашето ухо. Свѣтлината и топлината какъ щѣхте да ги чувствувате? Ухото ви щѣше да изгори и по нѣкой пѫть голѣми горещина щѣхте да усѣщате. Вѫтрѣ, на тѫпанчето, щѣхте за усѣтите двѣ анормалности: повишение на температурата въ тѫпанчето и изгаряне. Слѣдователно, когато сегашнитѣ болести се явятъ и се повишава температурата, азъ казвамъ: хората възприематъ свѣтлината и топлината чрѣзъ тѫпанчето си. Т. е. разумното възприемане на свѣтлината и топлината не е нито чрѣзъ езика, нито чрѣзъ ухото. Сега мога да направя една аналогия и чрѣзъ носа, но я оставямъ. Единствениятъ органъ, чрѣзъ който възприемаме свѣтлината и имаме едно истинско понятие за нея, сѫ очитѣ. Чрѣзъ очитѣ човѣкъ изпитва извѣстна приятность. Въ какво седи тази приятность? Ако свѣтлината дойде чрѣзъ ухото, никакво разширение нѣма, ако свѣтлината дойде чрѣзъ езика, никакво разширение нѣма, но ако тази свѣтлина дойде и влѣзе чрѣзъ твоитѣ очи, веднага прѣдъ тебъ се отваря една цѣла нова область. Всички тия прѣдмети, които сѫ били неясни, неопрѣдѣлени и стоятъ въ тайно, сега се разкриватъ прѣдъ твоето око. Слѣдователно, всѣко едно учение е вѣрно, само когато то може да разкрие божествения свѣтъ прѣдъ насъ по форма, съдържание и смисълъ. Сега туй можете да приложите върху себе си. Не прилагайте за другитѣ туй учение, което възприемате. Нѣкои правятъ разлика какво искалъ, какво училъ Христосъ и какво съмъ училъ азъ. Азъ и Христосъ учимъ едно и сѫщо нѣщо, нищо повече. Но нѣкой питатъ: „ти кой си?“ Не е въпросъ азъ кой съмъ. Други питатъ: „кой е Христосъ?“ Не е въпросътъ и Христосъ кой е. Въ свѣта има само единъ, и Той е Богъ на любовьта, който се проявява както иска и чрѣзъ когото иска. И всѣка слава, и всѣка мѫдрость, и всѣко знание въ свѣта е негово: и всѣки единъ, колкото и да е високъ пророкъ, учитель или нѣкой отъ боговетѣ — който се осмѣли само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Богъ има въ себе си, той е една фалирала личность. Ние не сме заблудени, нито искаме слава отъ нѣкѫдѣ, за да отговаряме какви сме. Не, не за насъ. За насъ е важно, въ това Слово на великия Господь на Любовьта, всички хора да иматъ Неговото благоволение, неговата свѣтлина и топлина и не чрѣзъ ушитѣ, не чрѣзъ езика, не чрѣзъ носа, но чрѣзъ очитѣ си. Не е въпросъ сега какви трѣбва да бѫдемъ ние — православни или евангелисти или католици. Нѣкои сега ни кръщаватъ: „дѫновисти“. Най-голѣмата пакость, най голѣмиятъ позоръ за мене е туй име „дѫновисти“. „Дѫновистъ“ — това е псевдонимъ, азъ самъ не съмъ „дѫновистъ“. Нѣкому може да е много приятно да се нарича „дѫновистъ“, но за менъ думата „дѫновистъ“ или когато споменатъ думата „Дѫновъ“, то е забиване единъ гвоздей въ рѫката ми. Не е въпросътъ за това, ние всички страдаме отъ „дѫновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и tutti quanti: отъ тази неразбранщина страда днешниятъ свѣтъ, отъ имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т. н. Никои отъ тѣхъ — нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всѣко нѣщо, което обосновано на човѣшки умъ, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Азъ нѣмамъ нищо противъ християнството, но силата му не е въ името. Ако мислимъ противното, т. е. че силата е въ името, ние се лъжемъ. Азъ принципално тълкувамъ този законъ. Силата на едно учение зависи само отъ любовьта, която прониква въ туй учение. Само тази Любовь, която прониква въ човѣшката душа, въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърце, въ човѣшкия духъ, тя е, която повдига. Вие можете да турите моето име въ вѣнци, но и тогава не само нищо нѣма да ви придаде, а съвсѣмъ ще избѣднѣете и изсъхнете. Не трѣбва да идете на другата страна. Не ви казвамъ кой е Дѫновъ, не искамъ да знаете това: азъ съмъ като васъ. Като разглеждамъ Христовото учение, азъ не се дѣля отъ васъ. А защо съмъ единъ отъ васъ? Защото зная, че Богъ е любовь, не мога да правя разлика между неговитѣ сѫщества. Тъй, както ви гледамъ вънка отъ Бога, нищо не сте, но отъ гледището на любовьта, въ този организъмъ, въ туй съзнание, азъ имамъ почитание и любовь къмъ васъ, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питамъ ли сега, вие какво мислите заради мене? И едно врѣме Христосъ попита ученицитѣ: „какво мислятъ за мене, кой съмъ азъ“. Отговорили му: „едни мислятъ, че ти си Исайя, други, че си нѣкой отъ пророцитѣ“. — „А вие какво мислите?“ Единъ се осмѣлилъ да каже: „ти си Христосъ. Синъ на Бога живаго“. Но той не изказалъ още истината, а Христосъ го коригиралъ като му казалъ: „плъть и кръвь съмъ“. И добавилъ: „хората не сѫ ти открили това, но Отецъ мой“. Туй, което му е казалъ, когато го е коригиралъ, то не е писано въ евангелието. Ще ме запитате: „какво е писано?“ Ще ви го кажа, но когато любовьта заживѣе въ васъ. Готови ли сте вие да пожертвувате цѣлия си животъ, всичкото си имане за Бога? Нѣкои отъ васъ искатъ да ви разкрия нѣщо. Нищо нѣма да ви разкрия! Но готови ли сте да пожертвувате всичко? — „На половина“. Не, не. Когато ще разкриемъ една божествена истина, ние искаме отъ хората да пожертвуватъ цѣлия си животъ, безъ никакви резерви, безъ никакви клаузи. Азъ съмъ много ясенъ въ това. „Да напусна жена си“, казвашъ, не си доволенъ отъ нея, но — да ѝ оставишъ всичкото си имане, ще я осигуришъ и ако спечелишъ нѣщо, пакъ ще ѝ го дадешъ, за себе си нищо не задържай. Ще ѝ кажешъ: „всичко ти давамъ, но само да ме оставишъ свободенъ“. Сегашниятъ мѫжъ продаде имането си, тури паритѣ въ касата и отиде да служи на Бога. То е отлично „служение“! Казва: „тъй е рекълъ духътъ!“ Не, не, тъй никога не е рекълъ духътъ. Па и жена, която иска да я осигурява мѫжътъ ѝ, е послѣднята измѣнница въ свѣта! Нѣма нищо по-скверно въ свѣта отъ това — жени, които се женятъ, да правятъ това съ цѣль да ги гледатъ мѫжетѣ, да ги осигурятъ. Това ли е женидба? Слѣдователно, вие не уповавате на Бога, а сте направили отъ мѫжа си единъ кумиръ да ви гледа. И затова се яви смъртьта. Затова умиратъ мѫжете, които направиха жените си кумири на себе си, затова умиратъ и женитѣ. И когато идете при мѫжа, гледате дали е оставилъ нѣщо. Това сѫ търговски сдѣлки, но защо не си направите договоръ тогава? „Тъй казалъ Господь“, — не е казалъ това Господь, това сѫ вашитѣ казвания. Трѣбва да различимъ божественото отъ човѣшкото, ако искаме да имаме въ бѫдеще една култура не само на думи. И не само да кажатъ, че това учение е въ облацитѣ, а туй, за което азъ говоря, може да се приложи въ обществото, навсѣкѫдѣ. Има начини, има и методи, за да ме разберете право. Навсѣкѫдѣ трѣбва да се тури правда. Сега на нѣкоя жена е натегналъ мѫжътъ и си казва: „Учительтъ право говори, азъ ще го напусна“. Не, не, азъ не говоря за това. И нѣкой мѫжъ, като му дотегнала жената, и той иска да я напусне. Азъ не поддържамъ това, а говоря по този въпросъ принципално, вѫтрѣшно. Ти самъ си дошълъ въ свѣта и самъ трѣбва да живѣешъ. А самъ да живѣешъ, какво значи? За Бога да живѣешъ самъ, значи за всички да живѣешъ и всички въ тебе да живѣятъ. Това значи самъ. И сега питатъ: „ние какво трѣбва да правимъ?“ — Да не изнасилваме. Ние се изнасилваме всички. Дойде нѣкой при мене иска по нѣкой пѫть, забѣлѣзвамъ, познавамъ хората — да му кажа нѣщо — „не мога да ви кажа“. „Нима нѣмашъ довѣрие“, значи, не съмъ ли азъ толкова достоенъ да ми кажешъ нѣщо? Сега хората не разбиратъ: въ туй учение, нѣкой пѫтъ трѣбва да изясня нѣкой великъ законъ нѣкому, но не разбиратъ, че има опасность. Ще ви дамъ една аналогия, едно сравнение, защо е опасно. Да допуснемъ, че сте бѣденъ човѣкъ, идвате при мене, нахранвамъ ви, обличамъ ви и слѣдъ това ви давамъ една торба съ злато, тамъ, на пѫтя, има десеть банди отъ разбойници, които чакать. Ако ви пратя съ тази торба, какъ мислите, ще минете ли живъ и здравъ? Ще платите съ живота си! По-добрѣ да минете съ здрави гащи, отколкото да имате тази торба съ злато. Ако пѫтьтъ е сигуренъ, обществото уредено, и двѣ торби да ви дамъ, безопасно е. Отъ окултно гледище, това значи: единъ човѣкъ да е подчинилъ материалното, да е повдигнатъ морално високо, да нѣма разбойници въ него. Тогава може тази велика истина да му се повѣри. Но нѣма ли тази материална стабилность, има ли разбойници въ него, щомъ се яви тази торба, той ще плати съ живота си. Азъ не искамъ сега да бѫде тъй. Старото е старо вече, тъй не може. Какви трѣбва да бѫдатъ новитѣ форми въ живота, новитѣ разбирания, какъвъ трѣбва да бѫде новия моралъ?—За примѣръ, казватъ: не лъжи! Право трѣбва да се говори, една максима е да нѣма лъжа, но не е въпросътъ въ туй. Лъжата, то е отрицание на истината.

      Любовьта трѣбва да бѫде съвършена, безкористна, безъ граници, безъ никакви изисквания вѫтрѣ, въ човѣшката душа. Първиятъ принципъ — любовьта въ насъ трѣбва да бѫде пълна и съвършена. Тази любовь трѣбва, при туй схващане, да бѫде не само въ ума ни, но и по сѫщество и по съдържание трѣбва да бѫде въ сърцето ни, и по сила трѣбва да бѫде въ нашитѣ души или въ нашата воля, за да можемъ въ даденъ моментъ да я приложимъ. Любовьта сама за себе си ще я приложимъ, ще я опитаме. Дѣ се показва силниятъ човѣкъ? Човѣкъ може да покаже своята сила по два начина: той може да се бори съ другъ силенъ човѣкъ, да покаже силата си, както пехливанитѣ се борятъ. И слѣдъ като побѣди своя противникъ, даватъ му награди, укичватъ го съ вѣнци и той казва: „като мене такъвъ пехливанинъ нѣма, който ме бутне, като го мушна, карамболъ ще стане“. И казватъ: „той е единъ герой на нашето отечество“. Свѣтътъ е пъленъ съ такива герои. Вториятъ герой, силниятъ човѣкъ, е онзи, който като срѣщне нѣкоя стара баба — или млада, безразлично — той, като силенъ, взема я на гърба си, приказва съ нея: „бабо, кѫдѣ може да те занеса?“ Занесе я дома, оставя я, прислужва ѝ и заминава. Види нѣкой ще се дави, хваща го за рѫка, извади го и му помогне. Този юнакъ, отъ кѫдѣто мине, услуги прави на всички. Кое е по-хубаво: да си мѣримъ силата или да правимъ услуги на слабитѣ? Силенъ е само онзи, който може да помага на слабитѣ. Да помагаме на слабитѣ! Вие всички тукъ, които ме слушате, все сте силни хора, герои сте. Кой отъ васъ нѣма такъва идея за себе си, не мисли да стане първъ министъръ въ България? Коя измежду женитѣ нѣма такъва идея, да стане графиня? Самото общество е такъво, всички имате това качество, но криете, не го изказвате. Ако прѣмо ви задамъ въпроса, ще кажете: „не е вѣрно“. Азъ не искамъ да задамъ въпроса, да попитамъ, понеже ще ме излъжете, а не искамъ да причинявамъ врѣда и на себе си, и на васъ. У всички има това, ако е въпроса за графинство, вие сте повече отъ графиня; ако е въпроса за министеруване, вие сте повече отъ това. Ама да бѫдешъ единъ графъ въ България, значи въ небето да бѫдешъ единъ метачъ; на най-голѣмия графъ на земята, на небето нѣма да му дадатъ послѣднята служба, разбирате ли туй? Тогава ще ви приведа анекдота за онзи великъ волъ: въ врѣме на тѣхната култура, на волската култура — култура сѫ имали воловетѣ тази, сегашната имъ култура е остатъкъ отъ миналата — този волъ е изходилъ цѣлия свѣтъ и го побѣдилъ съ своитѣ рога, нѣмалъ противникъ. Научилъ се за хората и казалъ: „ще ида тамъ, трѣбва да знаятъ, че азъ имамъ рога“. Това е великиятъ волъ въ свѣта, той не е срѣщалъ противникъ, който да може да му противостои. Отива при хората да побѣждава и тѣ го хванали и впрегнали на работа. Показали му, че има по-силни отъ вола. И той сега, и неговитѣ домашни, оратъ нивитѣ имъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, религиознитѣ, мислимъ, че сме набожни, силни. „Туй е направилъ Христосъ заради насъ“. Христосъ заради насъ може да направи нѣщо само при едно условие — само при закона на пълната Божия Любовь. Той е казалъ тия думи. Ама вие седите въ нѣкоя църква и казвате тъй: „обичамъ азъ Христа и готовъ съмъ заради него да пожертвувамъ живота си“. Но вие сте свързани за църквата, седите и казвате: „какво ще кажатъ нашитѣ въ църквата, какво ще каже баща ми, какво ще каже майка ми, какво ще каже народа, какво ще каже този—онзи; обичамъ Христа, но не му е дошло още врѣмето, нѣкога може, въ далечно бѫдеще“. Нѣкои, които вѣрватъ въ прѣраждането, могатъ да кажатъ: „въ туй прѣраждане не, но въ слѣдното прѣраждане“. Религиознитѣ пъкъ ще кажатъ: „като идемъ на небето, Господь ще ни научи, да го правимъ, а на земята не можахме“. Не, не, който не може да служи на Христа тукъ, на земята, не може да му служи и на небето, а който може да му служи на земята, може и на небето, знаете ли вие това? Сега всички проповѣдватъ, че въ небето всичко може. То е въ символистиченъ смисълъ, значи: при по-благоприятни условия на земята, които сѫществуватъ на небето, когато се тури този редъ и порядъкъ, когато законитѣ на невидимия, далечния свѣтъ… — не че той е далеченъ по врѣме и пространство, но е далеченъ, понеже ние нѣмаме тия сѣтива, не можемъ да влѣземъ въ съобщение съ него — когато тия закони на невидимия свѣтъ станатъ достѫпни за нашитѣ умове, за нашитѣ сърца и се приложатъ на земята, ще има по-благоприятни условия, да може да се приложи тази божествена любовь на земята. Туй значи, слѣдователно, че ние трѣбва да напущаме земята и да се повръщаме, за да можемъ да прѣработимъ тия материали, да вземемъ тия нови форми, чрѣзъ които да се внесе новото учение, че да може въ свѣта безъ насилие.

      Сега ще се спра, ще ви приведа единъ окултенъ разказъ за едно племе наречено Финуси. Не казвамъ сѫщинското му окултно име, понеже не е позволено. Туй име е измислено отъ мене, то е мое, говоря ви истината. И името на героинята не давамъ, азъ я кръщавамъ Квистиния или Квистина, както искате. Въ нея се пробудило съзнанието и поискала да постѫпи въ Бѣлото Братство, за да може да ускори своето развитие. И тръгнала тя по свѣта да търси начинъ и методи, чрѣзъ които да се домогне до това знание, като минавала прѣзъ разни братства, съ които не била запозната. На едно мѣсто трѣбвало да заложи своя умъ, за да ѝ дадатъ знание — заложила го; на второ мѣсто трѣбвало да заложи сърцето си, за да ѝ дадатъ любовь — заложила го; на трето мѣсто, за да добие сила, трѣбвало да заложи своята воля — заложила я, и на четвъртото мѣсто заложила душата си. Като заложила душата си, тя разбрала, че изгубила всичко, а не придобила нищо. Сега азъ ще направя своето сравнение, ще преведа този далеченъ разказъ. Ако ние заложимъ, своя умъ, който Богъ ни е далъ, ако заложимъ своето сърце, което Богъ ни е далъ, своята воля, която Богъ ни е далъ, и своята душа, ние ще усетимъ, че всичко сме изгубили: това се нарича грѣхопадение. Това е онзи великъ разказъ отъ Библията за райската градина, това е залагане на всичко, за да придобиешъ знание и любовь. Но като заложишъ всичко, ти ще усѣтишъ, че всичко си изгубилъ, а нищо не си придобилъ. Питамъ тогава: какъ трѣбва да се намѣри тази истина въ свѣта? Е, знаете ли, кога се е явилъ брака? Сега ще зачекна единъ въпросъ — историята на брака. Единъ отъ адептитѣ или отъ учителитѣ на великото Бѣло Братство, като паднала тя въ отчаяние, обърналъ се съ молитва къмъ Бога и казва, че погрѣшно е направила всичко туй, и да ѝ покаже Богъ единъ пѫть. Тогава трѣбвало единъ отъ братята на Бѣлото Братство да се ожени, за да я спаси, да отдѣли половината отъ своя умъ, да ѝ даде половината отъ своето сърце. Това е онзи разказъ за излизането на Ева отъ Адама. Тя е другата история. А сега вие се жените, но за какво? Женидбата, това е единъ законъ за спасяване на хората, то е една отъ великитѣ жертви, които човѣкъ може да направи. А сега, когато женятъ нѣкого, какъ го женятъ? Поне българитѣ какъ се женятъ? — Ще се явятъ най-първо стари баби, не зная какъ ги наричатъ — сватитѣ, ще почнатъ отдалече да посѣщаватъ дъщерята, казватъ: „не мислите ли да я задомите, има красивъ момъкъ, че той е такъвъ-онакъвъ, тя ще живѣе щастливо, тѣ сѫ богатички хора, заможни хора, ще бѫде гледана като писано яйце“. Все сѫ „писани яйца“, и той ще бѫде „писано яйце“. И майката нѣма да каже на дъщерята истината, а казва: „ти ще живѣешъ животъ!“ Щомъ се оженятъ, дъщерята казва: „мамо, ти каза тъй, ама ние не живѣемъ, както каза ти“. Майката казва: „мама, и ние съ баща ти така живѣемъ, тъй се мѫчимъ“. И тази дъщеря ще проповѣдва на своята дъщеря, че ще живѣе щастливо. Така се жените вие. Но ще кажете: „тъй е направенъ свѣта“. Не женете никога, никого, не женете, разбирате ли! Онзи, който е готовъ да пожертвува своя животъ, да избави тази Квистиния, нека се ожени и, като се ожени, тази женидба трѣбва да бѫде между нея, него и Бога. Ако той може да влѣзе въ тази область, той трѣбва да бѫде герой, кѫдѣто и да бѫде, да се качи въ невидимия свѣтъ, въ менталното поле, и тамъ да се сражава, да вземе нейното богатство, слѣдъ туй да слѣзе въ астралния свѣтъ, тамъ да има друго сражение, да освободи сърцето на своята възлюблена, тогава да слѣзе въ физическото поле, да освободи нейната воля, тогава да се качи въ причинния свѣтъ, да освободи нейната душа, и слѣдъ като ѝ възвърне всичкитѣ богатства, да каже: „възлюблена, азъ свършихъ твоето избавление, вземи си всичко, ние сме свободни и можемъ да служимъ на Бога, както искаме“. Това значи женидба, а сега е обратното: сега мѫжътъ ще заложи ума на жена си, ще заложи сърцето ѝ, всичко ще заложи, ще я опропасти, пъкъ и жената ще заложи нѣкой пѫть… Азъ не засѣгамъ сега никого лично, азъ засѣгамъ въпроса много принципално, какви сѫ сегашнитѣ ваши погрѣшки не ме интересува. Въ бѫдеще, ако искате да изправите вашия животъ, да нѣма насилие, трѣбва да приложите Божествената Любовь въ себе си. Вие трѣбва да кажете: „Господи, ние ще работимъ отъ сега нататъкъ точно, както ти искашъ отъ насъ. Първо, никога нѣма да измѣнимъ твоя законъ, а ще го изпълнимъ, твоята дума двѣ нѣма да направимъ, всѣка твоя дума ще бѫде свещена заради насъ, свещена, свещена ще бѫде“. И тогава знаете ли каква радость ще блика, когато нѣкоя божествена дума влѣзе, когато тя проникне въ васъ, каква радость иде, каква свѣтлина прониква въ душата ви? Вие ще имате ли тази опитность? Всички можете да я имате. Питатъ ме нѣкои: „трѣбва ли да се женимъ?“ Азъ ще опрѣдѣля. Вие казвате: нашиятъ учитель казва, че не трѣбва да се женимъ. Ако ще продавашъ ума на твоята жена, сърцето, волята, душата ѝ, не се жени, кракътъ ти да не стѫпи въ нейната кѫща. И ако ти, като жена, ще постѫпишъ така, не се жени. Но ако ти, като герой или героиня, идешъ да я освободишъ, ожени се за нея, ожени се безъ сватове, безъ попове, безъ ничия друга сила, освѣнъ само едната Божествена Сила, Божествена Любовь, която те прониква. Туй трѣбва да бѫде новото схващане за брака. А за сегашния бракъ Павелъ казва: „слѣдъ като умре жената, ти можешъ да се оженишъ за друга“, въ този бракъ който е до 60 години, той може да се ожени десеть пѫти. Не, той като се ожени, ще тръгне на далечно пѫтуване и слѣдъ като придобие всичкото богатство, ще се върне и ще ѝ го прѣдаде, ще ѝ даде една свещена цѣлувка, която ще струва сто хиляди пѫти повече, отколкото всички ваши сегашни удоволствия. Тогава и сто пѫти може да се жените, ако искате, но ще ходите като герои. Азъ говоря за бѫдещия бракъ, за истинския, а за сегашния бракъ не говоря, вие се женете, живѣйте както искате, ни най-малко не се мѣся тамъ, вие имате сдѣлки като двама търговци, които се сговарятъ, всѣки трѣбва, споредъ както е обѣщалъ, да изпълни своето обѣщание, право или криво, трѣбва да го изпълни.

       

      „Насилие да нѣма“. Сега, казвамъ, ние имаме отношение къмъ тази велика истина въ свѣта. Е, какъ може да стане единъ народъ герой? Мислите ли, че българскиятъ народъ съ този моралъ може да се повдигне въ бѫдеще, да стане нѣщо повече? Не, по-хилавъ ще стане. Мислите, ли, че английскиятъ, германскиятъ или американскиятъ народи съ този моралъ могатъ да се повдигнатъ? — Ни най-малко нѣматъ идеалъ вече. Това не е укоръ, не може да се повдигнатъ повече. Тия форми, въ които живѣятъ, не могатъ да дадатъ растежъ на човѣшкото сѫщество. Всички тия хора, въ сегашната култура, иматъ само единъ идеалъ: тѣ мислятъ само за пари. Парàта не е цѣль въ живота, тя е само едно срѣдство, едно условие. Нима само едно срѣдство има за живѣене? Че срѣдствата не сѫ само паритѣ. Срѣдства има: земята, нивитѣ, градинитѣ, плодоветѣ, зърната, слънцето, всичко туй може да служи. Но единъ ли е начинътъ, по който може да се повдигнемъ? Сега вие, религиознитѣ хора, казвате: „свѣтскитѣ хора живѣятъ по единъ начинъ, а ние по другъ, насъ пари не ни трѣбватъ“. При все това съ пари работите, казвате: „не искамъ“, а пари носите въ джоба си. Той не носи пари, а ще кара други да носятъ пари, хлѣбъ, тогава каква разлика има? По буква говорите. Не, не, другояче засѣгамъ този въпросъ. Ако азъ имамъ вѣра въ паритѣ, а не въ душата си, то е едно прѣстѫпление; отъ вънка можемъ да ги употрѣбяваме, не е въпросътъ външно да ги не употрѣбяваме, а вѫтрѣшно, вѫтрѣшно, туй чувство за паритѣ да не засѣга душата ти. Ако азъ имамъ ножъ, отвънъ може да го употрѣбявамъ, но ако имамъ за цѣль съ този ножъ да прѣрѣжа гърлото нѣкому — тамъ е въпросътъ. Ако този ножъ е свързанъ съ едно порочно чувство на прѣстѫпление, туй чувство на прѣстѫпление трѣбва съвършено да изчезне. Когато говоря за паритѣ, подразбирамъ, че тѣ сѫ едно зло — то е ножъ съ една заразителна идея вѫтрѣ въ човѣшкия умъ, вѫтрѣ въ човѣшката душа, слѣдователно, тази идея не трѣбва да сѫществува въ свѣта. Ножътъ като ножъ, нека си е ножъ, можемъ да си служимъ съ него.

      И тогава спорите: този пророкъ отъ Бога ли е или не. Че колко пророци има въ България, които сѫ отъ Бога? — Като вземете Библията, ще видите, че еврейскитѣ пророци сѫ канонизирани. Европейскитѣ народи нѣматъ канонизирани пророци. Но питамъ: тия пророци, като дойдоха въ израилския народъ, донесоха ли му избавление? Нѣма народъ по-нещастенъ отъ еврейския народъ, народъ, който отъ двѣ хиляди години е на всѣкѫдѣ постоянно гоненъ, гоненъ, гоненъ. Защо? —Защото този народъ не е изпълнилъ своитѣ задължения и обѣщания, които е далъ на Бога; служи на Бога, но по форма, а по любовь не служи; прѣстѫпи закона на любовьта и, вслѣдствие на туй, дойдоха страданията и нещастията върху него. И сегашнитѣ християнски народи по любовь не служатъ на Бога, въ църквитѣ имъ сѫщитѣ проповѣди, службата става отлична, Писанието разбиратъ, молитви отлични, на пръвъ погледъ, всичко това е хубаво, даже и азъ самъ го харесвамъ, но сѫщественото — онази Христова любовь — нѣма между тѣхъ, т. е; има любовь, но обикновената. Ще кажете: нѣкой християнинъ далъ сто хиляди лева. Има и свѣтски хора, които не сѫ християни и тѣ сѫ дали единъ милионъ. Героя на християнството трѣбва да се отличава съ нѣщо отъ свѣтскитѣ хора. Той трѣбва да бѫде герой, който трѣбва да се качи горѣ, да повърне ума на брата си — да внесе свѣтлина въ него, да му повърне сърцето — да даде свобода на чувствата му, да освободи волята — да му даде сила, и да развърже онѣзи ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувствува пълна свобода въ душата си — туй наричамъ любовь въ свѣта, то е любовь. То е любовь, която не заробва, която те освобождава, ти почнешъ да дишашъ и почвашъ да растешъ и тогава, като мине втори пѫть, ще кажешъ: „азъ много ти благодаря, ела въ моята градина, ще ти откѫсна тия плодове, вземи отъ тѣхъ“. Тогава и двамата ще бѫдете радостни.

      Сега, ще ви приведа още единъ примѣръ за нѣщата, които сѫ по-сѫществени, а не за такива, които сѫ само по съдържание и по форма. Азъ ви подарявамъ една градина, която трѣбва добрѣ да обработвате. Но въ тази градина нѣма вода. Вие почнете разработване, правите пѫтечки, окрѫжности, набивате колове, правите хубави площади, но въ градината нищо не посѣвате, правите шадравани, статуи туряте навсѣкѫдѣ, но градината е мъртва: вода нѣма. Питамъ: какво ще ви ползуватъ тия статуи, тия шадравани? Кое е сѫщественото на тази градина? Сѫщественото е, ако вие прѣкарате една малка вадичка въ градината и ако въ вашата градина посадите хубави плодни дървчета, ябълки и зеленчукъ. Употрѣбете тази вода и ще бѫдете полезни на вашитѣ ближни, ще се задоволите — това е най-сѫщественото. Ние можемъ да имаме единъ прѣкрасенъ характеръ, направенъ отъ мраморъ, като статуя, ние можемъ да имаме отлични знания, които се съдържатъ въ Библията, но то е мъртво знание. А важното е да имаме характера на една жива градина, на една жива рѣкичка, туй е, което Христосъ изисква. И той казва: „азъ ще ви покажа това“. Той хлопа на сърцето ви и пита: „имате ли водица отъ моята рѣка, отбихте ли една малка вадичка да мине прѣзъ вашата градина?“ — „Господи, нѣма кой да ни я прокара“. — „Азъ ще ви я прокарамъ, готови ли сте?“ Стига вие да искате да отбиете една вадичка. Вие ще задавете въпроса: отъ далече ли ще бѫде? Колко ще бѫде дълга вадичката, не важи, отъ сто хиляди километра, единъ милионъ километра, но водата е потрѣбна. Единъ живъ изворъ трѣбва да има вѣтрѣ въ васъ.

      И казва Иоанъ: „не правете насилие“. Божествениятъ принципъ на любовьта, като влѣзе въ васъ, първото нѣщо, съ което ще укрѣпне характера ви, ако вие сте силенъ, въ васъ нѣма да има желание вече да изнасилвате. А ако искате да знаете второто нѣщо, то е: нѣма да наклеветявате никого. Азъ съмъ поразенъ отъ подозрѣнието, което хората иматъ. Азъ правя опити, турямъ въ изкушение хората, които иматъ такъво подозрѣние, каквото съврѣменнитѣ хора иматъ. Турете въ една стая мѫжъ и жена и попитайте хората какво правятъ тия двамата. Сто души турете да си дадатъ мнѣнието, да ви кажатъ какво правятъ този мѫжъ и тази жена, безъ да се виждатъ, при спуснати пердета. Нека напишатъ сто души, какво мислятъ за тѣхъ. Какво ще напишатъ? Колко души ще бѫдатъ близо до истината, да я кажатъ. Тия двама души, мѫжъ и жена, могатъ да разискватъ най-свещенитѣ идеи, но на тѣхъ ще припишатъ най-калпави и порочни постѫпки. При такъво състояние на нашитѣ умове, какъ можемъ да служимъ на Бога? Ще бѫде интересно, когато минавамъ покрай нѣкой умрѣлъ волъ и кучетата се давятъ за него и нѣкой ме гледа, почне да се блѣщи и казва: и ти ли искашъ да ядешъ? Не, не, отговарямъ, туй е ваша привилегия.

      Да, братя, отъ всички насъ се иска единъ идеалъ! Всички трѣбва да се боримъ съ тия порочни чувства. Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима. Не само външна, не по форма — всинца сте чисти по форма, — а вѫтрѣшна, вѫтрѣшна чистота е нуждна. Азъ бихъ искалъ да ви опитамъ като една вада, която може да очисти нѣкого или да го опорочи, всѣки отъ васъ може да опита. Споредъ менъ, чистотата или опорочването ето въ какво седи: вие сте единъ младъ учитель, азъ имамъ една дъщеря, повѣрявамъ я на васъ, вие да ѝ прѣподавате по музика, или по каквото да е, нѣщо да я учите въ дома ви. Да кажемъ вие сте нежененъ, младъ учитель, имамъ довѣрие въ васъ. Ако характерътъ ѝ, слѣдъ като дойде тази моя дъщеря, се измѣни въ благоприятенъ смисълъ, или е станала умна, вие сте ѝ придали нѣщо, вашитѣ влияния сѫ били благотворни. А пъкъ ако, слѣдъ като е била при васъ, е станала леконравна, хилава, тогава казвамъ: вие сте ѝ повлияли въ лошъ смисълъ. Отъ туй гледище всѣкога можемъ да покажемъ какви сѫ нашитѣ влияния, не иска голѣма философия, доста е нѣкой да живѣе единъ или два, три мѣсеца съ мене. Нѣкои питатъ, какъвъ съмъ? Азъ често казвамъ: живѣйте съ менъ единъ мѣсецъ и ще ме познаете. На опитъ, и ще видите. Туй е живиятъ опитъ, има и други, но този е единъ опитъ, който трѣбва да се приложи на земята. Ние трѣбва да бѫдемъ доблестни, понеже който опорочава другитѣ, опорочава и себе си. Всичко въ свѣта ние вършимъ за себе си. Слѣдователно, въ името на тази велика любовь, ние трѣбва да служимъ, за да освободимъ божествения организъмъ, да дадемъ свобода на всички тия души, които служатъ въ божественото тѣло, но свобода не както сегашната. Азъ искамъ у всинца ви да блика любовь, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание единъ къмъ другъ.

      Сега нѣкои питатъ: отъ всичко туй, което се каза, кое е правото? Азъ ще бѫда много категориченъ, ще го кажа, толкова прѣмо, че да не остане никакво съмнѣние. Едно велико право има въ свѣта и когато туй право влѣзе въ свѣта, ще царува редъ и порядъкъ по всички краища на земята. Вратитѣ ще бѫдатъ отворени и градинитѣ незаградени, цѣлата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи съ когото и да е, нито единъ косъмъ отъ главата ѝ нѣма да падне, дъщеря ви съ каквито дрехи излѣзе, ще се върне при васъ съ още по-чисти. Тъй ще бѫде, но кога? Вие ще кажете: „тия идеали сѫ далечни“. Не, братя, тѣ могатъ още сега да приложимъ. Имате ли вие характеръ? Или трѣбва да ви доказваме, дали имате душа? Нѣма какво да ви доказваме, дали имате душа или не. Имате ли единъ вѫтрѣшенъ стремежъ? Вие отговаряте: „ще видимъ кой ученъ какво писалъ.“ Той не е дописалъ нѣщата. И едноврѣмешнитѣ пророци не сѫ знаели всичко, има нѣща въ свѣта, които и пророцитѣ не сѫ знаели, има нѣща, които и великитѣ учители не знаятъ, туй да го знаете. Онази велика Божествена Мѫдрость, която се изявява, ония тайни въ Бога, които сѫ скрити, само врѣмето изявява. И тия учители, понеже разбиратъ законитѣ, и тѣ се учатъ, но за тѣхъ взематъ милиони вѣкове, за да провѣрятъ една велика божествена истина. А сега ние сме заняти съ дребнитѣ работи, да ги изправимъ, и сме оставили сѫщественото. Казва нѣкой: „азъ искамъ да обичамъ“. Хубаво е да обичашъ, но намѣри ли ти начина, какъ и кого да обичашъ? Мислите ли, че ако вземете една змия въ себе си като я храните, ще ви даде нѣщо, мислите ли, че като стоплите малката змия, ще ви даде любовь? Не, тя само ще смучи, ще става по-голѣма, като боа, и единъ день тя ще се навие около васъ, ще ви стисне ребрата и вашиятъ животъ ще влѣзе въ змията. Казватъ: „да се любимъ“. Какъ? Да хранимъ малкото змийче? Вие, младитѣ тукъ, по кой начинъ искате да любите? А вие, старитѣ, по начинъ искате да любите? Въ името на Христа, ви задавамъ въпроса: по кой начинъ искате да любите? Прѣзъ колко отъ вашитѣ сѫществувания на земята тази змия е строшила вашия организъмъ, знаете ли? Казватъ: „добъръ е Господь“. Ако не храните тази змия въ васъ, какъ може да строши организма ви? „Клетницитѣ“ отъ Викторъ Хюго — нали сте чели този романъ? — той туря тамъ единъ герой, Жанъ Валжана, и една героиня Козета. Той я взема като едно бѣдно момиченце, нали така? — а сѫщеврѣменно той се влюбва въ нея, но не е въ състояние да се ожени. Когато тя се влюбва въ другиго, въ единъ младъ, него обзема дълбока тѫга и става ексцентриченъ. И ние всички, когато се влюбимъ въ свѣта и не можемъ да го придобиемъ, ставаме ексцентрични. И питатъ: защо се влюбваме въ туй, което не можемъ вземемъ? Козета има чувства, тя е признателна на Жанъ Валжана, но любовьта е отъ другъ характеръ. Вие сте обикнали свѣта, но тоя свѣтъ ви не иска, защото свѣтътъ е една сила, която взема, а нищо не дава. Свѣтътъ днесъ мяза на онзи турчинъ, който нѣмалъ пари, па си турилъ кюлафа въ кѫщи, запалилъ една свѣщъ на кюлафа и казалъ: „който види ще съжалява и който не види, пакъ ще съжалява“. Събиратъ се всички, искатъ да видятъ. Влиза единъ въ стаята вижда, единъ кюлафъ и една запалена свѣщь върху него, плаща му, излиза навънка: „какво видѣ?“ — „Влѣзъ, че вижъ“. Той пакъ вика: „който види, ще съжалява и който не види, пакъ ще съжалява“. — „Какъ, какво има?“ Влиза другъ, вижда да гори свѣщь на кюлафъ. Единъ слѣдъ другъ влизатъ, гледатъ изложението на този дервишинъ и капиталътъ му се увеличава. А който излиза, не казва, че той билъ толкова глупавъ, да гледа една запалена свѣщь върху единъ кюлафъ. Сега и вие виждате въ свѣта, въ туй изложение на дервиша, и казвате: „отлично е тамъ“, но като излѣзете, казвате: „влѣзъ, че го вижъ“. Въ този свѣтъ има единъ кюлафъ и една свѣщь запалена, всичката истина е тамъ. Който е видѣлъ казва: „влѣзъ го вижъ“. Азъ зная вече какво има: на този кюлафъ отгорѣ никаква култура не може да сѫществува. Че не може да сѫществува такъва култура, каквато ние очакваме, че не можемъ да бѫдемъ щастливи въ този животъ, да живѣемъ братски, защо да не признаемъ тази истина? Ако не може, има причини. А може да се създаде тази нова култура въ свѣта, даже двама, трима души могатъ да дадатъ примѣръ на истинско разбиране за Бога, а не туй, физическото разбиране, което е сега. И тѣ ще иматъ право. Трѣбва ни онова сѫщинско разбиране, че Богъ е единъ великъ принципъ на съзнателната любовь, която прониква въ насъ. Всѣки човѣкъ може да има моментъ въ живота си, да има една микроскопическа опитность. Ако отъ тази микроскопическа опитность може да извади закона: туй, което микроскопическо е вѣрно, и по-голѣмо да стане, пакъ е вѣрно. Трѣбва да се домогне изобрѣтательтъ до онзи великъ законъ, да познае, че любовьта работи.

      Сега тъй говори Иоанъ прѣди двѣ хиляди години: „безъ насилие и безъ оклеветяване“. Двѣ нѣща искамъ да останатъ въ вашитѣ умове отъ тази бесѣда: не изнасилвайте никого и не оклеветявайте никого въ душата си. Можете ли да приложите тѣзи двѣ елементарни нѣща? Слѣдъ тѣхъ ще послѣдватъ и други блага, които ще опитате. И когато говоримъ въ този смисълъ, защото Иоанъ тъй говорѣлъ, слѣдъ тия двѣ положения — ако бѫдете вѣрни — ще дойде вече Христовия законъ на любовьта, той иде вече въ свѣта и носи други два елемента: духа и огъня. Духътъ — това е прѣчистването на мисъльта, а огъньтъ — това е прѣчистването на нѣщата. Като дойдатъ тия два елемента — на духа и на огъня — тѣ ще прѣчистятъ съврѣменния свѣтъ и ще внесатъ въ живота ни една нова мисъль, една нова философия и ще турятъ основата на великия законъ, който трѣбва да се прояви. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме туй широко разбиране въ душата си, широко, широко разбиране!

      Какво да ви кажа сега? — Азъ ще ви кажа: „моятъ миръ да бѫде съ васъ“.

      *

      Бесѣда, държана

      на 4. VI. 1922 год.

      въ гр. София.

      Ще завършим наряда с Господнята молитва.

       

      БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

       

    30
    31
    юни
    юни
    юни
    юни
    юни

    Създадохме sinarhia.com за вас, защото вярваме, че:

    Братство се гради не с устави и договори, а с Любов.

    Истинското Християнство изключва власт на едни хора над други.

    Само безкористната работа е работа за Бога.

    Е добре да прилагаме Учителя, а не да го предаваме.

    Център на нашето обединение трябва да бъде Христос.

    Единението в Любовта прави силата.

    Ако споделяте нашите възгледи, добре дошли сред нас! 🙂

     

    Close