„Ето колко е добро и колко угодно, да живеят братя в единомислие.“ (Псалом 133)

    Юбилейно изкачване на Мусала по случай 100 години високопланинска школа

    Юбилейно изкачване на Мусала по случай 100 години високопланинска школа

    Наряд за лятното слънцестоене на 22.06.2022 г.

    Наряд за лятното слънцестоене на 22.06.2022 г.

    КАЛЕНДАР НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ 2022 Г.

    Братя и сестри, Вече започнаха поканите за традиционните Братски събори за 2022 г.   За да продължим тази братска традиция…

    25 и 26 юни 2022 г. Традиционен ежегоден детски празник

    Братя и сестри, на 25. и 26.6.2022 ще се проведе традиционният ежегоден детски празник с тазгодишен домакин софийска братска общност под наслов…

    Тук е календарът ни с програма за събития: срещи, събори, творчески мероприятия (концерти, изложби, представяне на книги и др.), общи молитви на последователите на Бялото братство в България и полезни новини с информация за синархията, както и други теми свързани с хармонизиране, координиране и сплотяване чрез братски живот по методите завещани ни от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) .

    Предстоящи събития - кликнете върху избрана дата за още подробности (на мобилните устройства информацията се показва под календара)

    Покажи събитията по категории

    Местоположения

    Изчисти предпочитанията
    < 2022 >
    Юни
    Пон
    Вт
    Ср
    Четв
    Пет
    Съб
    Неделя
    май
    май
    1
    2
    3
    4
    5
    • Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова
      06:00 -08:00
      05.06.2022

      СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 05 ЮНИ – ОНЛАЙН

       

      Обични братя и сестри,

       

      В днешния ни наряд ви предлагам да започнем с песента „Ти си проявената Любов“

       

      Ти си проявената Любов

      музика: Мария Савова

      текст: Мария Савова

       

       

      Ти Си проявената Любов към мен, Господи. (2)

      Душата ми копнее за Твойта Светлина. (2)

      Ти Си проявената Любов към мен, Господи. (2)

      Душата ми копнее за Твойта Чистота. (2)

       

      https://soundcloud.com/ubs2cxcdqshd/iqrp8vrouase?in=ubs2cxcdqshd/sets/pfnx54eozobjМ

       

      и след нея да произнесем следните молитви:

       

      МОЛИТВА НА СВЕЩЕНАТА ЧИСТОТА

       

      Господи Боже наш, на всичката вътрешна пълнота на живота, ние заставаме пред Твоето Лице според Великата Ти Твоя Милост, която носи светлината на Твоето Лице, дар за нашите души.

      Диханието Ти очисти устата ни и Славата Ти изпълни говора ни. Ние Те хвалим, ние Те славим. Благият Ти Дух обнови и очисти сърцата ни и ние възпяваме славата на Твоето Име и приемаме Великата Радост, която Духът Твой внася в живота ни.

      Великият, Святият Ти Дух посвети и очисти умовете ни и в нас се роди непреодолимо желание да работим за Слава на Твоето Свято Име, да носим Великите Ти мисли по всичкия свят. Оживил и очистил Си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на Вечността, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души.

      Заради Милостта Си, Която само в Тебе обитава, благославяй ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи ни, възроди ни и изпълни с Благия Си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие.

      Да носим образа на Любовта Ти, Светлината на Истината Ти, съзвучието на Мъдростта Ти, основата на Твоята Доброта и Чистотата на Твоята Правда.

      Амин

       

      Да се казва винаги за вътрешна чистота. Да се изпява и песента „Ти си проявената Любов“.

      * * *

       

      “Молитвата е свързване на човешката душа с Бога, при което човек изповядва своите погрешки, изправя се и благодари за всички блага, които всеки ден получава. Молитвата не е прошение за материални блага. Тя ни помага да се движим към съвършенството на Бога, да бъдем чисти по сърце, светли по ум, любящи като Бога. Да се молим, това значи да обърнем ума, сърцето, душата и духа си към онзи Източник на Живота, от който сме излезли.“

       

       

      • Добрата молитва
      • 91 и 23 псалом
      • Песен „Благославяй, душе моя, Господа“
      • Молитва Аз съм в Свещеното Едно

       

       

      МОЛИТВА АЗ СЪМ В СВЕЩЕНОТО ЕДНО

       


      Аз съм в Свещеното Едно.
      Дошъл съм да те благословя.
      Царството на Отца моего наближава и денят на святите приближава. Ида да сторя Волята на веч­ния Бог Йехова: Отец на бъдещите векове. Господ славни, Господ силни, Господ святи, Господ — Любов вся и във все. Блажени, които го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Жи­вотът. Благословен Господ сега и всякога.
      Амин

      Господ Иисус Христос
      е спасение и надежда на този свят. Тази мисъл е утешител­на за всички, които вярват в Него. Колко сме щастливи, че имаме един приятел в Небе­то, който се е застъпил за нас и един Спасител и Господ, който ни ръководи, и един Утешител, Дух Свети, кой­то ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка радост, нам дадени от Господа, Бога наш. Отец наш на Господа нашего Иисуса Христа.

       

       

      А сега да си припомним някои съкровени мисли от Учителя, записани в неговото тефтерче и свързани с беседата, която ще прочетем днес “Както е онъ чистъ”.  

       

       

      Ефесяном 5:1, 10

       

      1. 1. И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени,
        2. и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
        3. А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии,
        4. нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение.
        5. Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога.
        6. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието;
        7. и тъй, не ставайте техни съучастници.
        8. Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,
        9. защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина –
        10. и изпитвайте, що е благоугодно Богу.

       

       

      Цитат от Тефтерчето на Учителя

       

      ноември 1899 година

       

      Ефесяном 5:1, 5, 21

       

      Една мисъл само, свята мисъл, може да избави человека и да го предпази от погибел. Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го по­гълне, ако не се отвърне. Такива светли лъчи в жи­вота ни Господ често ги изпраща, за да осветли по­ложението ни и да ни покаже окаяното състояние, в което се намираме в тоя блуждающи свят.

       

      Духът на Господа Исуса, нашият спасител, пос­тоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни оза­рява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим. „Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъп­ките му. Неговото Слово е светилник на техните но­зе. Те са ръководени от неговия дух, който ги ос­вещава и просвещава в пътя на Истината, за да хо­дят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа“. Казва Господ – Спасителят ни: „И думите ми пребъдват у вас“. Също: „Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя. Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля От­ца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас до века, Духът на Истината, когото светът не види и не може да приеме, нито го познава, а вие го поз­навате, защото пребъдва у вас, и във вас ще бъде! Няма да ви оставя сираци. Още малко и светът ня­ма да ме вижда вече, а вие ме видите, защото аз съм жив и вие ще бъдете живи“ (Йоан 14:14, 19).

       

      „Ако не пребъде някой в мен, изхвърлен бива вън, както лозената пръчка изсъхнува и събират ги та ги кладат на огъня и горят. Ако пребъдете у мен и думите ми пребъдват у вас, каквото ищете ще просите и ще ви бъде. В това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъ­дете мои ученици“ (Йоан 15:6-8).

      „Ако бяхте от света, светът би любил своето, а понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, за това светът ви ненавижда. Помнете Словото, ко­ето ви рекох: не е рабът по-голям от господаря си. Мене ако изгониха и вас ще изгонят, ако са дър­жали Словото ми, и вашето ще държат“. (Йоан 15:19,20)

       

       

      Беседа от Учителя, държана на 11 юни 1922 г., 10,00 ч. на Витоша.

        

      Както е онъ чистъ

       

      „И всѣки, който има тази надежда на него,

      очиства себе си, както е онъ чистъ.“

      I посл. Иоаново — 3;3

       

      Сега азъ ще говоря върху положителната страна на живота. Ще влѣза малко по-обективно, безъ много философия, т. е. нѣма да говоря много отвлѣчено, но близко до самитѣ факти.

      „И всѣки, който има тази надежда на него, очиства себе си, както е онъ чистъ“. Всѣки, който има надежда, на кого? — На Христа. Надеждата, казвамъ, подразбира физическия свѣтъ, божественото, ограничено, проявено тъй, както ние го разбираме. Когато вие искате да изкажете вашитѣ чувства на нѣкой вашъ приятель, и ако той е слѣпъ, какъ ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете съ рѫцѣтѣ си и колкото по-вече го стискате, толкова по-вече ще ви разбере. Може рѫцѣтѣ ви да сѫ топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи двѣ идеи: ако рѫцѣтѣ ви сѫ топли, ще си състави една идея, а ако рѫцѣтѣ ви сѫ студени, друга. Сега нѣщата не само трѣбва да се създадатъ, но и да се поддържатъ. Животътъ трѣбва да се развива. Защото каква полза, ако вземете едно платно и само го свивате и развивате? Въ туй развитие има другъ, по-дълбокъ смисълъ. Въ какво трѣбва да се развива и да се очисти човѣкъ? Вземете въ практическия животъ: да кажемъ, че вие сте много интелигентенъ човѣкъ, но нѣмате самообладание. И влѣзе единъ малъкъ трънъ въ крака ви — ако вие ходите босъ — дѣто стѫпите, не можете да гледате природата: щомъ стѫпите съ крака, този трънъ се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено въ този трънъ. Нѣкой ще каже: „ще мине“. Ще минатъ день, два, три или десетъ, и природата ще го изхвърли по единъ начинъ, но ще страдате. Другиятъ начинъ е: сами да извадите тръна и да освободите крака си.

      Ако вие се движите въ умствения свѣтъ, и тамъ има трънища, нѣкоя мисъль ще се забие като трънъ и около тази мисъль почватъ да се групиратъ всички други мисли. Ние казваме: врѣмето цѣри. Да, но и ние можемъ да се цѣримъ, ще извадимъ тази мисъль. Като слѣземъ въ астралния свѣтъ, и тамъ има трънища: нѣкое желание може, като единъ трънъ, да влѣзе вѫтрѣ въ сърцето. Като слѣземъ на физическото поле, и тамъ има трънища. Въ какво седатъ тия тръне? Вие сте търговецъ, изгубите, напримѣръ, сто хиляди лева и все за тая загуба мислите. Имате кѫща, изгори кѫщата ви, имате жена, умре, и като умре, все за нея мислите, изъ ума ви не излиза, кѫдѣто ходите, все за нея приказвате, и спъва се вашето развитие. Формата и жена ви — това сѫ двѣ нѣща различни, самитѣ пари и онова, което тѣ вършатъ, сѫ двѣ различни нѣща. Сега казва: „който има тази надежда на него“, съ това се подразбира, че той вѫтрѣшно, органически, е свързанъ съ Бога. Въ живата природа има нѣща, които сѫ изхвърлени отъ божествения организъмъ, а има клѣтки, които сѫ вѫтрѣ въ божествения организъмъ. Той съзнава, че е вѫтрѣ въ Бога, ние съзнаваме, че живѣемъ въ Бога, туй се отнася не за другитѣ, но за насъ, които съзнаваме, че живѣемъ въ Бога. Тогава Иоанъ, който има тази дълбока опитность, казва: „който има тази надежда, очиства себе си, както е онъ чистъ“. Сега въ опитностьта на всинца ви има двѣ схващания: едни мислятъ, че Богъ всичко може да направи, слѣдователно, той всичко трѣбва да направи заради насъ, а другото схващане е, че ние можемъ да направимъ всичко. Въ туй отношение Богъ не прави всичко заради насъ, защото, ако го прави, прави го заради себе си и тогава нѣма нужда да сѫществуваме, нашето сѫществуване е излишно. Ние едноврѣменно съзнаваме, че Богъ работи въ насъ и че ние работимъ заедно съ него. Иначе, има раздвояване въ нашето съзнание. За примѣръ: направишъ извѣстна погрѣшка, разкайвашъ се, но има нѣщо, което те утѣшава. Питамъ: човѣкъ самъ себе си може ли да утѣшава? — не може. Не може двѣ болни рѫцѣ да се лѣкуватъ една друга. Защо? — защото едната ако бутне другата, и двѣтѣ ще страдатъ. Въ нашето съзнание има и друго, божествено съзнание и, като направимъ погрѣшка, божественото съзнание казва: „не бойте се, азъ ще изгладя работата, вървете по пѫтищата ми“. Духътъ говори вѫтрѣ въ насъ. Сега върху туй говорене мнозина попадатъ въ заблуждение, т. е. тѣ даватъ по нѣкой пѫть на туй говорене на духа изключително прѣимущество, като тѣхно качество и, слѣдователно, само на тѣхъ е говорилъ духътъ по особенъ начинъ. Не, азъ ще ви докажа практически. Вземете момата, на която момъкътъ е проговорилъ първата любовна дума — тя понеже не е чувала такъва дума, казва: „като тази дума нѣма“. Но попитайте кой и да е момъкъ, и той ще каже сѫщото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все сѫщата дума: и момата е казала сѫщата дума, и момъкътъ е казалъ сѫщата дума, обаче, тѣ не сѫ разбрали тия думи. Ние, съврѣменнитѣ хора, разбираме, когато нѣкой каже: „обичашъ ли ме?“ — „хубаво, обичамъ те“. — Азъ имамъ нужда, дай ми три хиляди лева въ заемъ. „Обичашъ ли ме?“ — „обичамъ те.“ — „Дѣца имамъ, искатъ да слѣдватъ, не може ли да ми дадешъ въ заемъ?“ Братъ ако си или сестра, щомъ изповѣдвашъ, че имашъ любовь, казвамъ: покажи любовьта си. Да допуснемъ, че азъ покажа любовьта си, раздамъ всичкитѣ си пари и тия дѣца свършатъ учението си, дойдатъ въ България и станатъ първи министри. Какво ще направятъ? — Ще направятъ туй, което всички министри досега сѫ направили, слѣдователно, цѣльта не сѫ постигнали. Сега за да можемъ да разберемъ този великъ божественъ законъ, най-първото нѣщо е, че ние трѣбва да бѫдемъ чисти, „както е той чистъ“, т. е. организмътъ ни да бѫде тъй създаденъ, тѣлото ни, мозъкътъ ни така организирани и филтрирани, сърцето ни и всичкитѣ други органи сѫщо, че мислитѣ, чувствата, желанията и дѣйствията ни да могатъ правилно да се изразяватъ. Сега въ нашия организъмъ има дисхармония: нѣкой пѫть искаме да проявимъ воля, но не можемъ да я проявимъ. Нѣкой човѣкъ се разгнѣви, ударя ти два юмрука и казва: азъ ще проява волята ти. Дойде по-силенъ ударъ, два юмрука, онзи казва: ще простишъ, ще извинишъ и свършва съ неговата воля. Слѣдователно, волята не се показва чрѣзъ юмручното право, силата значи не е тамъ. Тогава въ какво седи силата на вашия животъ? Всички вие, моитѣ приятели тукъ, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате го, туй не го отричамъ, че го познавате; но познаване отъ познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цвѣтята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалътъ познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както нѣкоя птица, нѣкое млѣкопитаеще, нѣкой обикновенъ човѣкъ и най-послѣ, нѣкой светия — тѣ сѫ все различни познавания на Христа. Като кажемъ: „познавамъ Христа“, трѣбва да знаемъ, какъ го познаваме. Азъ познавамъ Христа, обичамъ го, заради него проповѣдвамъ, но животътъ ми не е изправенъ, въ живота ми има много дефекти, нѣкой пѫть не мога да обуздавамъ езика си. Нѣкои, като не могатъ да обуздаятъ езика си, отиватъ до тамъ и казватъ, че и Христосъ не можелъ да обуздае езика си, като сѫ нетърпѣливи, казватъ: и той бѣше нетърпѣливъ или се гнѣвилъ: съ камшикъ изгонилъ търговцитѣ отъ храма. Защо бѣдятъ? — за да се оправдаятъ, налагатъ и на Христа. Но това не е философия. Дали е така или не, нѣма какво да аргументираме, тѣ сѫ други доказателства. Но щомъ се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъвъ дефектъ въ живота не трѣбва да сѫществува. Когато една мисъль е напълно чиста, тя е силна. Всѣкога чистата мисъль дава сила; всѣкога чистото желание дава сила. Чистата мисъль и чистото желание, двѣтѣ заедно, усилватъ волята. Когато дойдемъ до свѣтлината на ума, тя ни показва пѫтя, прѣзъ който трѣбва да минемъ; свѣтлината показва най-кѫсия пѫть, прѣзъ който трѣбва да минемъ. А когато говоримъ за истината, тя ни показва начина, по който ние можемъ да използуваме силата, която Богъ е вложилъ въ насъ. Истината е онази есенция, чрѣзъ която човѣшкиятъ духъ може да използува силата, която Богъ е вложилъ въ свѣта. Истината е, която ще покаже методитѣ, тя ще ни освободи, истината ще покаже по кой начинъ да се освободишъ и да се примиришъ съ хората. Е, какъ? Ти си обралъ нѣкого, мѫчишъ се, той те подозира, не ти говори нищо. Дойде истината и ти се изповѣдашъ: „братко, азъ ти откраднахъ паритѣ“. Тогава трѣбва да постѫпите като онзи благочестивъ американецъ, който открадналъ. Човѣкъ може да бѫде религиозенъ, и пакъ да открадне. Отъ теологическо гледище, туй е вѣрно, нѣма да го доказвамъ. Тоя американецъ ходилъ по два пѫти прѣзъ седмицата на събрание и дълго врѣме се е молилъ, обаче, една вечерь, като минавалъ, гледа единъ богатъ човѣкъ, който оставилъ торба съ пари на прозореца, задига паритѣ, туря торбата на масата и отива пакъ да се моли. Като рече да се моли и торбата се изпрѣчи прѣдъ него: молитвата му отива до торбата и се връща. День, два, три, четири, молитвата не отива по-далече. И тогава казва: „този дяволъ прѣчи на молитвата ми“ и — връща торбата съ паритѣ. И ти вземешъ нѣкоя дяволска торба отъ нѣкѫдѣ и тогава общението между Бога и душата ти се прѣкратява. Слѣдователно, истината ще ни покаже начина, по който ще се освободимъ отъ всички такива торби или дефекти, които ни спъватъ, да имаме правилно отношение къмъ Бога. Може да сѫ много малки, но и най-малката погрѣшка спрѣмо Бога ни спъва отъ пѫтя ни къмъ него. Малкитѣ грѣхове, малкитѣ нѣща ни спъватъ въ пѫтя на живота. За голѣмитѣ грѣхове Господь не обръща внимание, а за малкитѣ. Сега тия недостатъци седатъ въ нашето съзнание като извѣстна добродѣтель, много наши грѣхове седатъ като добродѣтели. Нѣкой мисли, че е честенъ човѣкъ, че е почтенъ, но баща му е оставилъ едно наслѣдство, спечелено все съ кражби, и той казва: „азъ не съмъ го кралъ, азъ съмъ честенъ и почтенъ човѣкъ“, но той е наслѣдникъ на едно незаконно спечелено богатство. Баща ти и майка ти сѫ оставили такъва мисъль, едно нечестно богатство въ ума ти, туй богатство трѣбва да го изхвърлишъ навънъ. Всички непотрѣбни мисли изхвърли навънка, да останатъ само два милиона, сир само двѣ мисли, на които ти можешъ да разсчиташъ. Сега, когато говоря по този начинъ, не разбирамъ, че трѣбва да се оставите отъ свѣта. Сега нѣкои братя и сестри изпадатъ въ двѣ крайности: ако нѣкой рече да дойде при мене да ми говори, другитѣ казватъ: „защо трѣбва да занимава и да безпокои учителя“. Азъ пъкъ питамъ: защо пъкъ да не ме занимава? Той е свободенъ да дойде при мене, азъ му давамъ пълно право, но и азъ съмъ абсолютно свободенъ, да му говоря или не. Той като се обърне, казватъ: „хайде, той отива при учителя, какво ще го безпокои“. Не се спъвайте единъ другъ. При това, когато вие идвате, не очаквайте отъ мене всѣкога да ви кажа нѣщо, но вие можете да дойдете при мене съ вашето желание и да ви се отговори на мисъльта и желанието мислено. Когато ти пожелаешъ нѣкѫдѣ да отидешъ, ти си отишълъ вѫтрѣшно, отишълъ си мислено, слѣдъ туй съ чувствата, послѣ съ волята. Най-първо, трѣбва да отидешъ въ умствения свѣтъ, послѣ трѣбва да отидешъ въ астралния свѣтъ и най-послѣ да отидешъ въ физическия свѣтъ — въ тритѣ свѣта. Нѣкой казва: „отишълъ при учителя“, но какъ е отишълъ, горѣ отиде ли? Азъ тукъ го виждамъ. Най-първо, горѣ ще идемъ, въ духовното поле, а послѣ на физическия свѣтъ. Трима души сѫ учителитѣ, и тримата сѫ единъ. Нали казва тамъ, че сѫ трима? Отецъ — азъ сега развивамъ принципално думата „учитель“ — Отецъ, който е горѣ, Духътъ, който е въ духовния свѣтъ, и Синътъ, който е въплътенъ въ физическия свѣтъ, тримата тѣ сѫ едно. Единиятъ обединява формата, другиятъ обединява съдържанието, а третиятъ — Отецъ ми, отъ който произтича цѣлиятъ животъ. Сега, най-първо, вие трѣбва да имате общение, съ кого? Съ Отца на свѣтлината, отъ Когото произтича животътъ и Него трѣбва да познавате. Най-първо, трѣбва да познавате живота, и щомъ имате животъ, ще имате движение, — движението е Духътъ. Щомъ имате движение, ще образувате форма. И тъй, психологически, ето кѫдѣ се ражда опасностьта: да кажемъ нѣкой мѫжъ или жена — сега разкривамъ какво казватъ мѫжетѣ — нѣкои отъ мѫжетѣ почватъ да се безпокоятъ за женитѣ си и женитѣ за мѫжетѣ си, казватъ: „увлѣкла се или увлѣкълъ се подиръ учителя“. Въ какво седи туй „увличане“? — Увличането може да бѫде съзнателно и несъзнателно. Вземете единъ пияница, увлѣкълъ се въ кръчмата, стои единъ, два, три, четири, петь часа, увлѣкълъ се, по цѣли дни. Питамъ, разсѫждавамъ сега, отъ чисто практическо гледище: туй увличане принася ли извѣстенъ практически резултатъ? Най-първо, се изпразва кесията на онзи, който се е увлѣкълъ; второ, излага се неговото сѣмейство, руши се неговото здраве, слѣдователно туй увличане не е на мѣсто. Но „увлѣкълъ се“: този човѣкъ е простъ, нѣма занаятъ, минава единъ день, гледа дърводѣлница, отива да се учи и направя нѣщо. Питамъ: туй увличане умѣстно ли е? — Разбира се. Единъ день той се повдига, почва да работи, подобрява своето положение и онова на сѣмейството си, и живѣе разумно. Слѣдователно, ако вашето увличане ви разваля като този пияница, азъ ви казвамъ: въ кръчмата не стѫпвайте. Но ако увличането ви дава занаятъ, съ който вие подобрявате живота си, като дърводѣлеца, стойте въ дърводѣлницата ми, свършете занаята си. Не мислете, че ако мѫжътъ ви или жена ви се увлѣче подиръ учителя, то вашиятъ домъ ще се развали, не. Ако той е единъ истински учитель, той ще внесе въ душата на мѫжа ви по-вече любовь, по-вече разумность, по-вече воля, той ще се отнася по-добрѣ съ жена си, а ако ти си жена, ще внесе въ душата ти по-вече любовь, по-вече разумность и ще се отнасятъ по-добрѣ съ мѫжа си. Туй е законъ. Ще правите разлика, кѫдѣ е увличането: въ работилницата или въ крѫчмата. Ако е въ кръчма, казвамъ: излѣзъ вънъ, а ако е работилница — стойте и свършете занаята. Тѣзи, които сѫ се увлѣкли, не бързайте да ги критикувате: Духътъ, Божествениятъ Духъ ще ги събуди. Има души, които сѫ се събудили. Мѫжътъ иска да спре жена си. Не спирай жена си! Ако Богъ е събудилъ едно сърце, една душа, ти спри се и повѣрвай, слѣдъ туй ще имашъ отлична жена. Спрешъ ли я, ще спрешъ и нейното развитие и своето. Спрешъ ли развитието на жена си, и цѣлиятъ домъ се разваля. Нѣма въ окултната история единъ примѣръ, ако жената е спрѣла мѫжа си, и цѣлиятъ домъ да не бѫде съсипанъ, или мѫжътъ да е спрѣлъ жената, и цѣлиятъ домъ да не бѫде съсипанъ. Това значи казаното въ Писанието: „който съсипе Божия храмъ“. — Ако Богъ е дошълъ да съгради нѣщо въ жена ти, или дѣцата ти, въ дъщерята ти, не спъвайте никого. Спънешъ ли го, по сѫщия законъ ще дойде съсипването. Искамъ отъ всинца ви да разсѫждавате. Вие имате много добри желания, азъ виждамъ добрата страна, вършите всичко отъ любовь, и азъ се радвамъ на тази любовь. Но нѣкой пѫть, нѣкой силенъ човѣкъ, като вземе въ рѫцѣтѣ си нѣкой слабъ човѣкъ, стисне толкова силно своя приятель, че му счупи двѣтѣ ребра отъ любовь. Не искалъ човѣкътъ, отъ любовь, но билъ толкова силенъ, че като стисналъ приятеля си, припръщѣли ребрата му. Ще се пазимъ, да не стискаме много. Любовьта трѣбва да дѣйствува много меко, много меко. Сега има опасность въ всички окултни общества, тъй както сме събрани, като една фамилия, има опасность да си причинимъ много голѣмо добро, но и много голѣмо зло — и едното, и другото. Ако единъ човѣкъ ходи изъ гората и си върти ножа далечъ отъ тебъ, малко ти струва, нека си маха ножа, но ако влѣзе въ кѫщи, дѣто хората сѫ влѣзли, и почне да върти ножа, какво мислите, на мѣстото ли е този ножъ? Нѣкой казва: „азъ съмъ свободенъ да мисля, каквото искамъ“. Не си свободенъ, вашиятъ ножъ ще седи вѫтрѣ въ ножницата, а когато излѣзете изъ гората, можете да го въртите колкото искате, — въ кѫщи, между вашитѣ приятели, ножътъ ще бѫде въ ножницата, нѣма да има никакъвъ ножъ, ако искате да бѫдете чисти. Извадите ли го, вие показвате вашето изкуство; работата злѣ ще свърши. Сега тия нѣща вие ги съзнавате, знаете, имате всички желание, но ако вие любите Христа, трѣбва ли, като влѣзете въ неговата градина, да си опитвате ножа на лѣво и дѣсно — по цвѣтята му и на неговитѣ дръвчета? И като влѣзе Христосъ да види дръвчетата посѣчени, какво ще каже заради васъ? Ако една крѣхка душа, младо момиче, току-що тръгнало и вие му кажете: „що си тръгнала по тия глупости, ти си още млада, чакай да си поживѣешъ“. Веднага спирате духа. Какво ще каже Христосъ, като види това? Ще ви похвали ли? — Нѣма да ви похвали. Вие на това дѣте ще кажете: „върви напрѣдъ, много добрѣ си започнала“. Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай. И послѣ: тамъ, дѣто духътъ работи, не се намѣсвайте въ работитѣ на Божия Духъ. Прѣди по-вече отъ 15 години бѣхъ въ Новопазарско, тамъ имаше единъ евангелистъ гръкъ, цѣлъ день чете евангелието и го тълкува, а е кръчмаръ въ селото и продава ракия, но е толкова съвѣстенъ, че като дойде нѣкой, казва му: „слушай, азъ не искамъ да се напивашъ, трѣбва малко да пиешъ“. Питатъ го: „защо тогава продавашъ ракия?“ „Само така може да ви намѣря“, отговаря имъ. Песимиститѣ казватъ: „нѣма хора, какъ ще се обърне свѣтътъ“. Казвамъ: човѣкъ може да се обърне къмъ Бога и безъ да му проповѣдва нѣкой. Но онзи евангелистъ проповѣдвалъ съ слѣдния примѣръ: една селянка се обърнала, безъ да ѝ проповѣдва нѣкой. — Когато била момиче на 16 години, дѣдо ѝ ѝ далъ едно евангелие. Тази мома турнала евангелието на дъното на съндѫка, турила си тамъ и дрехи — чеизъ за женитба. Оженва се, ражда дѣте, но като станало на 16 години, умрѣло. Тя пада въ голѣма скърбь за него, почва да разтърсва съндѫка и намира евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събиратъ всички жени. Дѣдо ѝ отива да провѣри и казва: „тя десетъ пѫти по-добрѣ отъ менъ знае евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казалъ ѝ тогава да се прѣмѣсти въ нѣкоя църква. Не е твоя работа, недѣй я туря въ никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала истината. Нея Господь я обърналъ. Та, първото нѣщо, отъ всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. Ако нѣкой има познания, радвайте се, изслушвайте го, когато говори, пъкъ и онѣзи, които говорятъ, трѣбва да бѫдатъ благоразумни да не взематъ всичкото врѣме, да не говорятъ много. Всички трѣбва да бѫдете досѣтливи, много досѣтливи. И тъй, трѣбва да разбираме човѣшката душа, като говоримъ да знаемъ. По нѣкога азъ забѣлѣзвамъ, нѣкой човѣкъ казва: „говори ми малко“. Ама азъ го виждамъ, че той е гладенъ, не е ялъ. Докато дойде врѣме за обѣдъ, почвашъ да му разправяшъ, но той усѣща гладъ и казва: „нѣма ли да свърши?“ Кажи му само единъ стихъ. Слѣдъ това остави човѣка да поработи: едното сѣме паднало на добра почва, принася плодъ колкото хиляда, паднали на безплодна почва. Повтарямъ, отъ всинца ви се изисква да се изслушвате. Учете се да се търпите, азъ съ години съмъ далъ примѣръ за това, но вие не сте имали моята опитность. Дойде нѣкой и той почне да ми разправя историята на болестьта си дълго, ще минатъ десетъ, петнадесетъ минути, единъ часъ, все за болестьта си разправя. Излѣзе си, дамъ му наставления. Дойде другъ, и той вземе да разправя. Трѣбва и него да слушамъ единъ часъ. Излѣзе той — трети, четвърти. Нима трѣбва да имъ кажа: не говори сега? Не, ще се научишъ да търпишъ хората, да се изкаже човѣкътъ. Така ще се учишъ на търпѣние. По този начинъ съмъ опиталъ колко мога да търпя. Ще дойде нѣкой, изслушай го. Всѣкога съмъ забѣлѣзалъ, че тамъ, дѣто прибързватъ, все грѣшатъ, лично азъ съмъ забѣлѣзалъ, правилъ съмъ опити. Нѣкой пѫть азъ като разговарямъ съ духа, казва ми: „не прави бѣлѣжка на ученицитѣ, тѣхната погрѣшка ще се изправи сама по себе си“. Азъ казвамъ да, ще се изправи сама по себе си, но дълго врѣме ще мине. И азъ разсѫждавамъ като васъ. Слѣдователно, азъ ще имъ кажа по единъ деликатенъ начинъ, да си изправятъ погрѣшката. Но освѣнъ че не се изправя тя, а и работата се обърква съвсѣмъ. Не че всѣкога трѣбва да мълчимъ, но има врѣме, когато Господь казва: „не говорѝ сега, мълчѝ“. Ама азъ искамъ да му кажа, защото ние сме съдружници, той харчи по-вече пари, ще изѣде и моитѣ пари. Тогава ще му четатъ моралъ:„Ти не правишъ добрѣ“. Не, казвамъ азъ, по-добрѣ да ми изѣде паритѣ, отколкото да си наруша мира, за прѣдпочитане е, защото изгубишъ ли си мира, паритѣ сѫ отишли вече. Та въ извѣстни случаи ние трѣбва да търпимъ. Трѣбва да бѫдемъ умни. Когато правимъ условие, трѣбва да познаваме онзи човѣкъ, съ когото се сдружаваме. Мнозина измежду васъ виждатъ нѣкой човѣкъ и казватъ: „да го привлѣчемъ, той е високо образованъ“. Той е единъ голѣмъ сомъ, щомъ го турите въ своята малка мрѣжа, ще я съдере, и малкитѣ риби ще излѣзатъ. Питамъ: защо ви е този сомъ? На васъ не ви трѣбватъ такива голѣми сомове. Я ми кажете единъ голѣмъ сомъ, който да е свършилъ нѣщо, той иска свобода, а малкитѣ риби сѫ за прѣдпочитане, въ туй отношение, практически сѫ за прѣдпочитане. Да обясня мисъльта си. Два малки вола сѫ за прѣдпочитане, отколкото два слона. Въ България какво ще правишъ съ тѣхъ? Всѣки слонъ ще изяде по петь крини оризъ на день, десеть крини оризъ на день, е, какво ще правишъ тогава, както е скѫпъ оризътъ сега? За прѣдпочитане сѫ двѣ малки волчета, отколкото два слона, за прѣдпочитане сѫ двѣ малки идеи, които ще свършатъ голѣма работа въ ума, отколкото двѣ голѣми идеи, като слонове, само да ядатъ оризъ. Послѣ ще задължнѣете. Въ нѣкои хора има голѣми идеи. Има единъ приятель, който 30 години бѣ като perpetuum mobile и той дошълъ да разрѣши, да направи ли единъ заемъ, за да му помогне и да повдигне едного или не. Обаче, усъмнилъ се, повикалъ нѣкои приятели и единъ почналъ да го подпитва. „Виждашъ ли ги, искатъ да ме подпитватъ, да взематъ моето изкуство, да подкрѣпя тѣхната работа, но този въпросъ надали ще се разрѣши“. Защо? — защото той се усъмнилъ, че нѣкои отъ приятелитѣ искатъ да отнематъ изкуството му, да му взематъ паритѣ, за да повдигнатъ работата си.

      „И всѣки, който има тази надежда на него, очиства себе си, както е онъ чистъ“. Първото нѣщо — трѣбва да започнете съ чистотата. Както Христосъ е чистъ, така и ние можемъ да бѫдемъ чисти. Чистота — това е единъ постояненъ процесъ, това е една необходимость въ живота ни. Тя не може да се даде изведнажъ. Всѣки день ще се чистите, всѣка вечерь, всѣки часъ, всѣкога когато ви дойде на умъ, не се спирайте, никога не се отчайвате отъ нѣкоя мисъль, желание или постѫпки. Направили сте една погрѣшка, оцапаното оцапано, погрѣшкитѣ трѣбва да се поправятъ, всичко туй трѣбва да се очисти. Сега тази чистота има връзка съ Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христосъ да работи въ васъ. Нѣкои се сърдятъ, че не посѣщавамъ дома имъ. Ами че слушайте: азъ като дойда въ дома ви, ще ви попитамъ: вие повикали ли сте Главниятъ Учитель въ дома си? Повикахте ли Отца? — „Не“. Повикахте ли Сина? — „Не“. Ами мене защо ме викате, азъ съмъ третото колело. Ако сте повикали първитѣ двама, да. Азъ ще ви кажа: повикайте тѣхъ, когато тѣ дойдатъ, азъ ще дойда, да имъ прислужвамъ. Та у всинца ви трѣбва да легне тази мисъль, както азъ я вземамъ: любовьта турямъ за синонимъ на Отца, любовьта така да проникне въ васъ. Сега азъ правя опитъ, колко е мѫчно ние, съврѣменнитѣ културни хора, да приложимъ любовьта! Много мѫчно е. И когато обикнешъ нѣкого, онзи, когото обикнешъ, става крайно претенциозенъ. Докато не го обичашъ, той на всичко е съгласенъ, но обикнешъ ли го отведнажъ става крайно взискателенъ. И знаете ли защо? Понеже любовьта вече развива аурата, развива чувствителностьта, човѣкъ става гордъ. Възлюбишъ ли го, става тъй чувствителенъ, всичко оживява въ него, даже и най-малката обида. По-рано той не е обръщалъ внимание, какъ си го поглеждалъ или че не си го поздравилъ, но обикнешъ ли го, той е вече взискателенъ, ти трѣбва да го погледнешъ, да му се усмихнешъ да му направишъ услуга, а не си ли внимателенъ, ще изложишъ любовьта си на критика. Не само той може да критикува, и други може да критикуватъ твоята любовь. И тогава, ако се критикуваме, на кого трѣбва да туримъ 6 по любовьта?

      Нѣкой ще каже: „моето сърце гори“. Но въ любовьта има друго едно чувство: когато обикнешъ нѣкого, ти го съжалявашъ и къмъ него се отнасяшъ тъй, както къмъ себе си, имашъ извѣстно съжаление, да му не направишъ нѣкоя пакость. Туй чувство трѣбва да се проявява, не се ли проявява, то любовьта още не се е проявила въ своето практическо приложение. Послѣ, въ любовьта има друго чувство: да извинявате. Ти ще извинявашъ, каквато погрѣшка и да се направи. То е едно качество на тази любовь. Вашата любовь не прави ли тѣзи двѣ изключения, тя не е още любовь тя не е на Отца, защото Отецъ не сѫди никого, въ никого не вижда погрѣшки, той като погледне всички сѫщества, все добро вижда въ тѣхъ. Ние виждаме зло, но Той не вижда зло. Нѣкой ти взелъ пари. Той ще каже: „братъ ти много добрѣ направи, твоя товаръ билъ голѣмъ, тежъкъ, улеснилъ товара ти“. „Изялъ ми ястието“. — „Нѣма нищо: ти щѣше да прѣядешъ“. Той вижда само добрата страна, обаче, ние на земята другояче мислимъ, заинтересувани сме и, вслѣдствие на това, криво тълкуваме и критикуваме. Сега като говоря така, азъ влизамъ въ вашето положение, не мислете, че азъ не правя изключение. Ако накарамъ нѣкого да мине прѣзъ нѣкоя нива, насадена само съ цигански тръне, може да има най-хубавото разположение на духа, но слѣдъ като прѣмине съ боси крака, нѣма да остане нищо отъ разположението му, лицето му ще бѫде вкиснато вече. Сега, вечерьта, дошълъ мѫжътъ, прѣминалъ прѣзъ ниви съ цигански тръне и казва на жена си: „я прѣмини прѣзъ тия цигански тръни“. Жената, като прѣмине прѣзъ тия цигански тръни, казва на мѫжа си: „вижъ ми краката“. Сега всѣка жена, щомъ дойде, показва краката си, убодени отъ тръни. И тъй, ние постоянно газимъ тръни. Нѣма какво да опитваме нашата любовь съ цигански тръни. То не е философия на живота. Сега въ една школа вие, ученицитѣ, които сте толкова близо, правите сѫщата погрѣшка. Вие, когато и да е, все ще научите това нѣщо и безъ да ви го казвамъ азъ. Защото ако ви прѣкаратъ десеть пѫти прѣзъ цигански тръни, единадесетиятъ пѫть ще кажете: „азъ не минавамъ вече съ боси крака“. Ще намѣрите чехли за краката си. Сега щомъ се свържемъ съ Христа, който е на земята — Христосъ е на земята! — по единъ особенъ начинъ той прониква всички сѫщества, живѣе въ тѣхнитѣ умове, въ тѣхнитѣ сърца, и можемъ да кажемъ, че ако всичкитѣ хора, всички ние имаме тази дълбока вѣра въ него, той е готовъ да ни помогне. Той е толкова внимателенъ! Но когато види, че ние сме упорити, той мълчи. Ти можешъ десеть пѫти да го питашъ за нѣщо, Великиятъ Учитель на мълчанието вижда всичко, но мълчи. Тъй казва окултната наука на познанието: Великиятъ Учитель мълчи. Ако той намѣри, че ти трѣбва да минешъ прѣзъ тази опитность, ще те остави да минешъ, погрѣшка ли ще направишъ, ще паднешъ ли, той ще прѣдпочете ти да паднешъ, отколкото да те лиши отъ тази опитность. Ще опиташъ това малко падение. Единъ день, ако ти се повдигнешъ безъ тази опитность, ще се яви много по-голѣмо падение отъ сегашното. За прѣдпочитане е, слѣдов., малкото падение прѣдъ голѣмото. Ако той по нѣкой пѫть те оставя, има си дълбоки причини вѫтрѣ въ самото битие, въ естеството на самитѣ нѣща, отъ дѣто иде падението. Та ако нѣкои нѣща се случватъ, вие ще кажете: „това сѫ кармически причини, за тѣхъ нѣма да се спирамъ“. Най-първо, въпросътъ ще разрѣшите така: „има важни причини за това, което ни се случва, Господь ме обича“. А ако речемъ: „защо Господь така постѫпва спрѣмо менъ“, и да мислимъ, че той несправедливо постѫпва, ние измѣняваме реда на нѣщата, въ насъ се е загнѣздилъ онзи духъ на падението — лукавия. „Азъ ли съмъ най-грѣшниятъ човѣкъ, на менъ ли тѣзи страдания, азъ не съмъ си отдъхналъ“. Всѣкога ние можемъ да си отдъхваме, всѣки единъ отъ васъ може да си отдъхне, всѣкога, когато вие се очистите окултно. Сега туй очистване е потрѣбно за вашия физически животъ, за домоветѣ ви. Най-първо, окултния ученикъ има прѣдъ видъ да съгради дома си, сѣмейството си по единъ новъ начинъ, да създаде нови отношения между мѫжа и жената, между братята и сестритѣ. Старото ние не го отхвърляме. Старото е старо, но новото се съгражда въ свѣта, него ние трѣбва да възприемемъ и приложимъ, а туй ново докато го приложимъ, ще станатъ доста погрѣшки. Сега въ туй отношение женитѣ може да направятъ много за мѫжетѣ. Само женитѣ сѫ въ състояние да изправятъ мѫжетѣ. Азъ съмъ казалъ и другъ пѫть, казалъ съмъ това: мѫжъ – мѫжа не може да изправи, жена не може да изправи жена. Мѫжътъ може да изправи жената — но не съ тояга — и жената може да изправи мѫжа, но не съ думи. Жената може да изправи мѫжа съ любовь, а мѫжътъ може да изправи жената съ мѫдрость, жената съ любовь, мѫжътъ съ мѫдрость. Турете тия методи, и ако вие, мѫжетѣ, не можете да изправите женитѣ, казвамъ: вие не употрѣбявате мѫдростьта, а ако вие, женитѣ, не можете да изправите мѫжетѣ, казвамъ: не употрѣбявате любовьта. Единъ трѣбва да започне изправлението, двамата не могатъ да го почнатъ. И тогава, ако този методъ е несполучливъ, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любовь тъй, както законитѣ на съзнателния животъ изискватъ. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни съ пара и ви уподобявамъ на единъ младежъ въ Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава извѣстно мѣсто за единъ-два часа, а слѣдъ два часа ще се умори и цѣлия день ще почива. Другъ единъ приятель, той ще вземе да изкопае сѫщото мѣсто въ единъ день, но слѣдъ туй нѣколко седмици трѣбвало да боледува. Вие сте отъ тия българи, които седите, седите и казвате: „като започна тая работа отгорѣ за единъ, мѣсецъ ще я свърша“. Но живота който сега сте започнали, не мислете да го свършите за петь — десеть години, изисква се цѣлото ваше сѫществуване, докрай, за да създадете нѣщо. И то всѣки день като работите по малко, не по много, цѣлиятъ си животъ трѣбва да посветите въ разумна работа. Пъкъ ако свършите по-рано, това ще бѫде печалбата. Сега нѣкой пѫтъ виждамъ, че моитѣ бесѣди сѫ символични, искамъ да ви обясня, но нѣкои нѣща не смѣя да обясня, защото ще влѣзете въ по-дълбока вода. Азъ държа правилото: нѣкой е заболѣлъ, има да дава сто хиляди лева, иска отъ менъ десеть хиляди лева, но тѣ ще паднатъ въ дъното на неговитѣ борчове, по-добрѣ нека фалира той, а моитѣ пари да седатъ, не да идатъ въ рѫцѣтѣ на другиго: нѣма да му помогнатъ. Ако можешъ да платишъ цѣлия дългъ, плати го, но десеть хиляди, то е безъ полза. Когато ще правишъ добро, направи го както никой не го е правилъ. Да хвърлишъ едно камъче въ една дълбока яма, туй ни най-малко не значи, че цѣлата яма може да се затрупа. Та сега, като ученици на окултизма, вие трѣбва да разглеждате природата. Този законъ е вѣренъ въ слѣдното: когато обикнемъ нѣкого, ние сме въ сила да направимъ всичко заради него. Когато обикнемъ Христа така благородно, ние сме въ състояние всичко да направимъ, а когато не можемъ да направимъ нѣщо, туй показва, че не сме го обикнали, т. е. не че не го обичаме, но че тази любовь е слаба, не може да даде импулсъ, потикъ. Когато обичашъ нѣкого, хичъ не мислишъ, готовъ си на всички жертви, а когато малко го обичашъ, философствувашъ. Когато обикнешъ, казвашъ: „всичко ще направя“. Когато не го обичашъ казвашъ: „законъ има, това — онова“, а когато го обикнешъ, казвашъ: „готовъ съмъ всичко да жертвувамъ всичко давамъ“. Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нѣщо безъ любовь, работитѣ ще ви се забъркатъ още по-вече, а ако идете съ любовь, успѣшно ще бѫде всичко. И за туй старитѣ жени казватъ на нѣкоя млада мома: „ти че обичашъ момъка, но ожени се, любовьта послѣ ще дойде, ще го обикнешъ“. Ако любовьта дойде, влѣзъ съ нея, не дойде ли, не влизай никѫдѣ, не давай задължения. Съ куче въ човалъ не влизай. Влѣзте съ любовьта, ако искате всичко въ живота ви да върви добрѣ. Сега ние говоримъ за тази велика, обширна любовь, която засѣга всинца ни. Тя е именно, която ще прѣустрои домоветѣ, тя ще смекчи нашитѣ чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже какъ да постѫпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работятъ за насъ. Когато имаме любовь, цѣлиятъ свѣтъ работи заради насъ, а когато нѣмаме, ние сами работимъ, и затова работитѣ ни не вървятъ. Та, първото нѣщо, ще се запитате: обикнали ли сте Христа? Нѣкой ще каже: „какъ?“ Не е обикнала Христа онази жена, която не се свърта въ кѫщи, това не е доказателство, че тя люби Христа, ни най-малко. Тя казва: „моя мѫжъ е такъвъ — онакъвъ, азъ ще го напусна“. Тя не е обикнала Христа. Христосъ казва на жената: „ти, жена, заради менъ ще обикнешъ мѫжа си, понеже азъ го обичамъ“ — „Ама той е лошъ“. И мѫжътъ казва: „ще напусна жена си“. Христосъ казва: „азъ обичамъ твоята жена, ще е обикнешъ и ти заради менъ“. — „Но не мога да я нося“… Тъй седи въпросътъ. Ако твоятъ мѫжъ те изпѫди, ти си свободна, но ако не те пѫди и Богъ не съизволява, нищо не може да ви развърже отъ ония връзки, които Богъ е поставилъ. Сега вие казвате: „много сѫ връзкитѣ“. Не искамъ да ви връзвамъ, а ви обяснявамъ връзкитѣ, които сѫществуватъ. Тия връзки не можемъ да ги измѣнимъ, туй, което Богъ гради въ насъ, не може да се съсипе. Отъ васъ искатъ това: пазете се да съсипвате онова, което Богъ гради въ васъ. Ако Богъ е събудилъ едно божествено чувство, туй чувство пазете го като едно цвѣтенце, не го съсипвайте, а щомъ го съсипете, ще съсипете най-благородното нѣщо въ душата си. Не само на васъ, но единъ на другъ не трѣбва да съсипвате, а като ученици отвънъ, трѣбва постоянно да работите: и отвънка можемъ да създадемъ тази хармония. У всинца ви има стремежъ, вие сте герои, юнаци сте, и мисля, че на васъ ви трѣбва нива и орало, лозе и мотика ви трѣбва. Доколкото азъ съмъ разбралъ, вие страдате отъ безработица, но сте готови за работа. За примѣръ: всѣки иска да говори, но казва: „Учительтъ да отстѫпи“. София е толкозъ голѣма, двама, трима души идете, образувайте крѫжоци, почнете да говорите. „Ама да бѫде на мѣстото на Учителя, съ хоръ да почне“. Ами че вашиятъ Учитель когато започна, съ хоръ ли започна? Знаете ли какъ започнахъ азъ моята работа? Азъ говорѣхъ на единъ, на двама десетина години, а вие искате изведнажъ. Българитѣ казватъ: „забий пръчка и пий винце“. Та сега за васъ има отлична работа. Разпрѣдѣлете се да говорите на други мѣста въ София, на единъ, двама, трима говорете, не бойте се. Не мислете че вашата дума казана, ще пропадне защото онова, което вие ще сторите за онзи живъ Христосъ, който прѣбѫдва на земята — азъ говоря въ широкъ смисълъ — Христосъ, който прѣбѫдва по форма, съдържание и смисълъ въ цѣлото човѣчество, въ умоветѣ, сърцата, душитѣ имъ, за този Христосъ ние ще работимъ. И сме турили толкози широки рамки, такъвъ масщабъ, никакви ограничения не сме турили. Има три закона, на които ние по нѣкой пѫть се подчиняваме. Първиятъ е: любовь къмъ Бога — въ тоя законъ изключение у насъ нѣма: Бога ще обичашъ съ сърцето си, съ ума си, съ душата си, съ силата си. Какъ? — Ти ще се научишъ. Вториятъ законъ е: ще обичашъ ближния си, а третиятъ законъ: всички трѣбва да бѫдете съвършени. Нищо по-вече. Можели или не? Туй сѫ закони: любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и съвършенство, нищо по-вече. Можемъ ли, неможемъ ли — това сѫ условия, върху това ние не говоримъ. Това сѫ три закона неизмѣнни. Съвършенство трѣбва на всинца ви. Кога ще бѫде, сега или слѣдъ хиляда години, то е другъ въпросъ. Можемъ да бѫдемъ съвършени и сега. Съвършенството пъкъ е нѣщо не абсолютно, то е нѣщо относително. Азъ съмъ говорилъ, че ние можемъ да бѫдемъ съвършени въ дребнитѣ постѫпки. Срѣщна ви, обидили сте ме, намислилъ съмъ да ви ухапя и азъ да ви огорча. Духътъ казва: „внимавай, не го прави“. Срѣщна ви, и като помисля, казвамъ: азъ ще постѫпя тъй, както Господь казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господь би я казалъ — въ този моментъ азъ съмъ съвършенъ. Дойдете при мене, вие сте ме обидили, азъ ви направя една услуга безъ никаква користна цѣль, услуга, тъй както Богъ изисква — моята постѫпка е съвършена. Въ малкитѣ си постѫпки ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Отъ васъ искамъ съвършенство въ малкитѣ думи, въ малкитѣ дѣла, въ малкитѣ дѣйствия, навсѣкѫдѣ въ дреболиитѣ, въ това трѣбва да бѫде всѣки единъ съвършенъ, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начинъ ние ще можемъ да освободимъ себе си отъ ония дебри на миналото, тамъ има остатъци, остатъци! Само врѣмето може да ни покаже какво ни недостига. За примѣръ, азъ често забѣлѣзвамъ хората, слѣдя нѣкой младежъ, духовенъ е, ако ти кажешъ нѣкоя дума непрѣдпазливо, току изведнажъ се появява единъ цвѣтъ, цѣль единъ прѣвратъ става въ него. Та ние трѣбва бѫдемъ внимателни, азъ виждамъ лошитѣ послѣдствия отъ лошитѣ думи. Нѣкой пѫть трѣбва да работишъ много врѣме върху една лоша дума, докато поправишъ нейнитѣ лоши послѣдствия.

      Та сега зарадъ този живъ Христосъ, ние ще приложимъ тия три велики закона: любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и закона на съвършенството — за да бѫдемъ чисти. А другитѣ нѣща, бѫдете увѣрени, всички други нѣща може да се разрѣшатъ, има правила, но когато ние приложимъ въ живота си първия, втория и третия законъ. Казвамъ: така ще живѣемъ, всичко друго ще тръгне въ своя нормаленъ пѫть. Азъ вѣрвамъ въ васъ, и нѣкои ваши недѫзи отдавамъ на слѣдното: нѣкой човѣкъ му се изкѫлчи кракътъ, дойде другъ, намѣсти го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракътъ, но дойде другъ, намѣсти го право, и върви право. Мнозина отъ васъ сѫ ония, на които изкривили крака и наново трѣбва да се намѣсти. Не че нѣмате добро желание, имате, но мнозина изповѣдватъ и казватъ: искамъ да бѫда кротъкъ. Една сестра постоянно се оплаква, че не е кротка, не е смирена, иска да бѫде, всичкото желание има, изкаже се, но обиди нѣкого и послѣ плаче, моли се, Господь да ѝ прости погрѣшката, обѣщава да бѫде по-добра. Но на другия день пакъ ще извърши сѫщото. Всѣки день сѫщото. Казвамъ: кракътъ ѝ трѣбва да се намѣсти. Всѣки день обижда, плаче, бори се, има желание. Нѣкой ще каже: тя може туй да иска. Казвамъ: имате желание, но има нѣща въ насъ, които ни куцатъ, извѣстни дефекти, недостатъци, които трѣбва да се изправятъ. Та е потрѣбно отъ всички ни колективно дѣйствие, да помогнемъ да се оправятъ краката на мѣсто: по нѣкой пѫть колективната добродѣтель трѣбва да дойде, за да помогне.

      И тъй, чистота ни е потрѣбна, да бѫдемъ чисти, както Христосъ е чистъ. Тогава ще разберемъ добрата воля на нашия небесенъ Баща, който ни е събралъ днесъ на това хубаво мѣсто, да се радваме на неговата хубава градина, на птичкитѣ, при хубавата водица, на хлѣба, който имаме, на обѣда. И сега Господь ни е теглилъ отгорѣ единъ покривъ, една завѣса, вижте колко е внимателенъ, казва: „нѣма да те разбератъ при това мое слънце“. Но туй вършатъ нашитѣ приятели, съзнаватъ, че другояче щѣхте да слънчасате. Понеже азъ говоря такава важна бесѣда, казватъ: „теглете тази завѣса малко, да не слънчасатъ“. Иначе, нѣмаше да ме разберете. Тѣ иматъ доброто желание да разберете Словото и да го приложите. И тъй какво ми казватъ тѣ? Ето какво ми казватъ (ще кажете вие духоветѣ говорятъ на нашия учитель!), ето какво говорятъ небеснитѣ жители, онѣзи, които искатъ да ви направятъ добро:„Кажи имъ, че ние ще имъ окажемъ всичкото си съдѣйствие, нека започнатъ работа, стига да приложатъ тритѣ закона, и домоветѣ имъ ще изправимъ, нѣма да остане нѣщо, което да не изправимъ, всичко ще оправимъ, но да приложатъ законитѣ: любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и съвършенство.

      Ще се учите, тѣ ще ви учатъ. Послѣ казватъ: „този Духъ, когато дойде, ще ви научи, дълго врѣме ще ви учи и ще се научите“. Тъй казватъ отгорѣ, ще имате всичкото имъ съдѣйствие. А нашиятъ Баща? — ето какво ми казва Той:„Когато тѣ извършатъ всичко, азъ ще ги благословя“. — „Тѣ ще извършатъ, вие ще възприемете, а Азъ ще ги благословя“. И всичко ще тръгне. Това е Словото.

       

      *Бесѣда, държана на 11. VI. 1922 год.

       

      Да завършим днешния наряд с Господнята молитва.

       

      Бъдете здрави и благословени!

       

      «…Да сме чисти 

      Като живата вода. 

      Да сме чисти като живата Светлина. 

      Да сме чисти като Любовта. 

      Нашият закон е чистата Любов. 

      Нашият път е чистата Светлина…» 

      Утринен наряд 25.08.1922 г.

      Гр. Велико Търново

    6
    7
    8
    9
    10
    11
    12
    • Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова
      06:00 -08:00
      12.06.2022

       СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 12 ЮНИ – ОНЛАЙН

       

       

       

      Обични братя и сестри,

       

      В днешния ни наряд ви предлагам да започнем с песента „В начало бе Словото“ и да продължим с Мото за неделния ден, молитви и песни:

       

      МОТО за всеки неделен ден

       

      Господи на Любовта,
      Ти си изпълнение на всичкия закон вътре в нас.
      Ти си радост на всички от сега,
      за през всичките векове.

       

      Казва се сутрин преди почване на молитвата. Но ако нямате Любов, не можете да произнасяте това мото. Под „неделен ден“ се разбира само денят, когато живеем в закона на Любовта.

       

       

      МОЛИТВА
      ДА ВЪЗКРЪСНЕ ГОСПОД ХРИСТОС В МОЯТА ДУША

       


      Да възкръсне Господ Христос в моята душа, това е желанието на моята душа. Да освети всички нейни кътчета. Да просвети ума ми с Неговата лъчезарна Мъдрост, да озари сърцето ми с Божията Любов, защото няма Любов като Божията Любов, и да се прояви Божествената Воля напълно в моята душа.

      Ти, Господи, който си обещал да ме възкресиш от мъртвите, защото си верен и истинен, направи да възлюбя всички братя, сестри и ближни както собст­вената си душа. Затова искам, Господи, Господ в мен – тази Божествена искра, която е в мен, иска всички възлюблени души да влязат в моята душа, защото тъй ще са чисти удовете на това Велико Твое тяло.

      Моля Ти се, Ти си истински мой Баща, възрасти всичко Божествено, що си посадил от векове в моята душа, за да се прояви съгласно Твоята Воля. Призова­вам Те, милостиви Отче, Святий Баща на верните Ти чада, стори милост за всичките.

      Амин.

       

       

      МОЛИТВА НА СИЛИТЕ

       


      Господи на Силите, разпръсни всички лоши помисли на враговете ни и на всичкото съдружие, което е с тях, и на всички други тъмни сили, които искат да спрат Твоето свято дело на Земята. Разбий козните им. Да бъде, Господи, както си казал: „Мое е отмъщението и мъздовъздаянието.“

      Да се прослави, Господи, името Ти на Земята и да Те познаят всички, че Ти си Единият, Истинният Бог, Спасител на мира – Христос. Благослови всички, които Те познават и Ти служат с Дух и Истина. Твоята Бащинска десница на охрана и покровителство да бъде върху ония, които се подвизават в Твоето име.

      Да се изпълни, Господи, Волята Ти на Земята и да се въдвори Царството Ти на Земята сега и през всичките векове.

      Амин.

       

       

      МОЛИТВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ВСИЧКО НА ДОБРО

       


      Господи, да се обърне всичко на добро. Да дойде мир между всички народи в света. България да запази пълен неутралитет. Да се пробуди съзнанието на цялото човечество и то да възприеме новата Божествена вълна, която слиза отгоре към Земята.
      Идеята за братството да проникне във всички души.

      Амин.

       

       

      Песен „Бог е любов“

       

       

      ПСАЛОМ 61

      Первому певцу, върху Негинот,
      Псалом Давидов

       

      1. Послушай, Боже, вика ми,
      внимавай на молението ми.

      2. От краищата на Земята към Тебе ще викам когато примира сърдцего ми.
      Настави мя на канарата, която е премного висока за мен

      3. Защото Ти ми стана прибежище,
      стълп крепък пред врага.

      4. В скинията Ти ще обитавам винаги:
      Ще прибегна под покрива на Твоите крила.

      5. Защото Ти, Боже, си чул обричанията ми,
      дал си ми наследието на онези, които ся боят от името Ти.

      6. Ще притуриш дни връх дните на царя,
      годините му в род и род.

      7. Ще пребъде во век пред Бога.
      Повели да го пазят милостта и истината.

      8. Така ще песнопея винаги на Твоето име,
      за да изпълнявам обричанията си всякой ден.

       

       

      Формула

       

      Любовта е свръзка на съвършенството.
      Да ни привлече Господ с тази връзка.
      Да го познаем, както Той ни познава.
      Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна.
      Да ни съблече Господ от стария живот и да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината.
      Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на отрудените души.
      Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов.

       

       

      Да продължим с беседата, държана от Учителя на 18. VI. 1922 год. в гр. София:

       

       

      Ако прѣбѫдете въ мене…

       

       „Ако прѣбѫдете въ мене и

      Думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ,

      Каквото искате, ще просите, и ще ви бѫде.“

      Ев. Иоана — 15; 7

       

      Често се пита: защо трѣбва да се вземе стихъ отъ Писанието, за да се говори. То е безразлично: вземете нѣкой политически ораторъ или говоритель, и той ще вземе нѣкой стихъ за благото на народа. За примѣръ, може да говори върху намалението на данъцитѣ. Или нѣкой другъ говоритель, може да вземе стихъ върху народното просвѣщение. Или нѣкой лѣкарь, ще вземе стихъ или нѣкое изречение върху нѣкоя болесть, какъ се изслѣдва тя. Нѣкой техникъ ще вземе нѣкой принципъ за прилагане. Тъй щото всички хора все взематъ по нѣщо, върху което трѣбва да говорятъ. Не мислете, че стиха съдържа туй, което говорительтъ говори. Не, то не се съдържа вѫтрѣ въ стиха. Азъ ще ви попитамъ: когато нѣкоя жена изпреде всички нижки отъ една ока вълна, тия нижки вѫтрѣ въ вълната ли сѫ? Принципално — да, но тази жена може да изпреде по-вече или по-малко нижки, по-дебели или по-тънки, зависи отъ нейното изкуство, какъ ще опреде вълната. Понеже тия нижки тя може да ги направи както си иска, червенички, жълтички, питамъ: тия краски вѫтрѣ въ вълната ли сѫ? То сѫ нѣща, които може послѣ да се придадатъ. Сега нѣкой иска да ни опонира, че всичко, което говоримъ отъ Писанието, трѣбва да се съдържа само въ Писанието. Нѣкой казва: отъ Библията да се говори. Какъ се прави попара? Баща ти я прави по единъ начинъ, а майката сѫщата попара я прави по другъ начинъ: ще се надроби хлѣбъ, ще се тури соль, ще се полѣе съ топла вода единъ катъ хлѣбъ, единъ катъ сирене, хлѣбъ, сирене и т. н. Дойде баща ти, по сѫщия начинъ ще направи попарата, дойде майката, пакъ по сѫщия начинъ дѣдото — и той по сѫщия начинъ я прави. Но хлѣбътъ по сѫщия начинъ ли трѣбва да се прави? Когато дойде да разискваме върху великата истина, която съгражда човѣшкия животъ, методитѣ, по които можемъ да се изкажемъ, сѫ безбройни. Даже като дойдемъ до религиознитѣ отношения, много съврѣменни религии човѣчеството вече ги е надрасло, тѣ сѫ несъвмѣстими съ развитието на човѣшката душа, не отговарятъ на изискванията, въ които човѣшкиятъ умъ и сърце се намиратъ сега. Но сегашнитѣ религиозни хора мислятъ и искатъ да ни убѣдятъ, че формитѣ на религията не търпятъ никакви измѣнения. Но това не е вѣрно: неизмѣняемъ въ свѣта е само единъ Богъ, а всичко друго се мѣни. Тъй седи великата истина. И който казва противното, той не разбира основниятъ законъ на битието. Да говоримъ истината. Разбирамъ, когато нѣкой казва, че не трѣбва да се измѣнятъ нѣщата. Но кога? Щомъ си бѣденъ, ти не можешъ да измѣнишъ колибата си: не ти стига ума, не ти иде отрѫки, не знаешъ какъ да я направишъ, казвашъ: „не може да се живѣе въ тази колиба“. Защо? Защото си глупакъ, не ти стига ума. Но щомъ ти станешъ силенъ, почнешъ да печелишъ, ще направишъ голѣма кѫща, ще туришъ по-здрави греди, по-голѣми прозорци, ще реформирашъ старата колиба. Почне ли умътъ ти да расте, душата ти да се разширява, сърцето ти да се облагородява, и колибата казва: „господарьтъ ми се е реформиралъ отъ вѫтрѣ, затова и ние ще се реформираме отвънъ“. Отъ двѣ хиляди години съврѣменната църква въ какво се е реформирала? За примѣръ, въ вѣруюто: „вѣрвамъ, казва, въ Единаго Бога“. Въ кой Единенъ Богъ? Какво трѣбва да разбираме подъ Единенъ Богъ? — вѣрвамъ въ Единния Богъ, който гледа на всичкитѣ сѫщества еднакво, безъ никаква разлика, както на мухата, така и на човѣка. Ще каже нѣкой сега, че има противорѣчие. Да, противорѣчия сѫществуватъ само за ония индивиди, които не могатъ да мислятъ, а ония, които мислятъ, могатъ да примирятъ тия противорѣчия. Между единъ жълѫдъ въ сѣмка и самия жълѫдъ има голѣма разлика. Ако азъ почна да ви доказвамъ, че този жълѫдъ е равенъ на голѣмия дѫбъ, ще кажете: „да, равенъ е той, но само дайте му необходимитѣ условия, той съдържа въ себе си всичкитѣ възможности на развитие“. И наистина, всичко е вѫтрѣ въ жълѫда. Но помислете сега: ако ние дойдемъ до философията, за смисъла на живота и запитаме, защо Богъ е създалъ растителното царство, ще ни отговорятъ нѣкои: „за да поддържа живота на млѣкопитаещитѣ животни“. Донѣкѫдѣ тѣ сѫ прави. А защо е създалъ твърдата почва? — „за да поддържа живота на растенията“. А защо е създалъ растенията? — „за да поддържа живота на човѣка“. Е, тогава, по аналогия: защо е създалъ цѣлия космосъ? — за да поддържа живота на хората. Права ли е тази философия? Сега тѣ сѫ отвлѣчени въпроси за философитѣ, а хората на обикновената философия ги разрѣшаватъ малко по-другояче. Тѣ казватъ тъй: „да видимъ защо Господь е създалъ живота сега; туй каквото съмъ азъ, туй тѣло, което имамъ, този умъ, ще останатъ хиляди и милиони години; годинитѣ, които сѫ минали, ние не знаемъ, но туй, което сега носимъ; ние не се интересуваме за бѫдещето, понеже и него не знаемъ, то е за малцината, за поетитѣ, мистицитѣ, ясновидцитѣ, които виждатъ напрѣдъ работитѣ, ние колкото виждаме, толкова и разсѫждаваме; ние седимъ и разглеждаме какъ Господь е създалъ свѣта, и знаемъ какъ го е създалъ“. Цѣли теории има, какъвъ ще бѫде живота въ бѫдеще, поетитѣ го описватъ какъвъ трѣбва да бѫде. Поетитѣ знаятъ какъ Господь създаде живота и какъвъ ще бѫде, но при все това нашиятъ животъ е анормаленъ. Тогава защо да не изучимъ сегашния нашъ животъ какъвъ трѣбва да бѫде? Вие били ли сте на гости у нѣкои българи, когато правятъ баница, тъй хубава баница съ сиренце, та послѣ полята съ прѣварено млѣко, та турена малко въ пещьта и зачервена съ прѣсно, хубаво масълце? Отъ тази баница слѣдъ като си похапнешъ едно кѫсче, второ, трето, четвърто, хапнешъ си и стане ти тежко на корема, казвашъ: „прѣядохъ“. Питамъ, защо си прѣялъ? Прѣялъ си отъ обичь къмъ хазяина на кѫщата, за неговия хатѫръ си прѣялъ. Е, разбира се, ако азъ бихъ ви далъ сега едно угощение отъ такива баници, слѣдъ като свърша своята бесѣда, всички ще бѫдете весели, устата ви ще почнатъ да мляскатъ съ вашата арфа, съ струнитѣ ѝ, и отъ всичко туй ще се чува една музика въ яденето, че даже онзи, комуто не се яде или стомаха му е разваленъ, като гледа, поправя му се стомаха — при хора, които ядатъ. Сегашнитѣ лѣкари, за примѣръ, казватъ: туй да не яде, онова да не яде. Казвамъ: всѣки, който има разваленъ стомахъ, прати го при десетъ души съ здрави стомаси, и той като слуша тази музика, ще оздравѣе. Турете болния да яде при здравия, Такъвъ е законътъ.

       

      Христосъ казва: „ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ…“. Кои сѫ тия думи? — Разумното въ свѣта. Кое е това разумно? Разумно е туй, което може всѣкога да измѣни нашитѣ състояния. Туй разумното, което може да измѣни едно твое състояние въ даденъ моментъ, да разшири ума ти, да роди една нова идея, да даде потикъ на сърцето ти и на волята ти, туй, разумното, ние наричаме Слово. Туй опрѣдѣление е хубаво. Но ние, съврѣменнитѣ хора, имаме такива стари възгледи, отживѣли, и не искаме да се опростимъ съ тѣхъ. И мислимъ че човѣкъ е вѣнецъ на създанието, че той е подобие на Бога. Всички мислимъ, че сме подобие на Бога. Направете вие единъ човѣкъ владика и той ще мисли, че е като Господа. Нѣкои хора не се издаватъ. И свѣтътъ страда отъ това, че всички си мислятъ, че сѫ като Господа, ама не сѫ като Господа. Ние имаме отживѣли възгледи. Разправямъ за знаменития генералъ Вашингтонъ: единъ день като прѣглеждалъ тамъ, дѣто работѣли неговитѣ войници, вижда единъ капралъ, какъ заповѣдва на 10 души войници да вдигнатъ една греда сами. Той вдига пръчицата и командува, ругае, вика наоколо: „вие трѣбва да я вдигнете!“ Обаче, тѣ не могатъ да я вдигнатъ. Дохожда генералътъ, съблича дрехите си и облича прости дрехи, подлага си рамото и вдигатъ гредата. Тогава попиталъ капрала: „защо вие не помогнахте?“ — „Азъ съмъ капралъ, не ми е позволено да вдигамъ“. — „А пъкъ азъ съмъ генералъ Вашингтонъ!“ И сегашнитѣ вѣрващи, владици, попове, проповѣдници — да ме простятъ — все сѫ капрали, командуватъ навсѣкѫдѣ: „този кривъ, оня кривъ, а само азъ съмъ правъ“. За какво е кривъ? Кривъ е за това ли, че гредата не се вдига? Или защото съмъ дошълъ да туря рамото си и да вдигна гредата? Трѣбва да туримъ рамото си, за да се вдигне тази греда, която спъва съврѣменното човѣчество и нашия животъ, да се махне тази живеница, то е първото нѣщо. И какъ мислите, като дойде Христосъ, какво ще направи? Христосъ навсѣкѫдѣ сега туря своето рамо и вдига тия греди на човѣчеството. Тия греди не сѫ отъ материаленъ характеръ. Има нѣщо, което тежи на човѣшкия умъ, има нѣщо, което тежи на човѣшкото сърце, има нѣщо, което тежи на човѣшката душа. Всѣки единъ отъ васъ разбира тази горчива истина, защо да говоримъ за глупави работи? Но какъ ще се спаси човѣчеството? — Като се вдигне умствената греда на човѣка, като се вдигне неговата сърдечна греда, като се вдигне гредата на неговата душа и се постави на мѣстото ѝ. Сега нѣкои отъ васъ ще ми кажете: по-ясно да се говори. Но слушали ли сте вие нѣкой фонографъ като се завърти, отначало прави едно зъскане, че слѣдъ врѣме, като го слушашъ, гласътъ почва да става по-ясенъ и по-ясенъ. Нѣщата могатъ да станать ясни само отблизо, а не отдалечъ. За говоренето: ако азъ ви говоря отъ единъ или нѣколко километра разстояние, нѣма да се разбираме, но ако азъ дойда на единъ, два или три метра разстояние до васъ, можемъ да се разберемъ. Най-първо, ние трѣбва да бѫдемъ близки, за да се разберемъ. Но ако стои единъ на 10 километра разстояние, и каже: „защо не ми говоришъ ясно“, какъ ще говоря? Азъ трѣбва да имамъ трѫба, за да мога отдалечъ да говоря, и пакъ нѣма да се разберемъ. И сега питатъ: „ти какво си?“ Какво съмъ, не важи. Когато ученикътъ постѫпи въ училището, учительтъ нѣма да го пита: „какъвъ си“, а — „разбирашъ ли прѣдмета, върху който говоря?“ Той може да е княжески синъ, даже може да е синъ на единъ царь, но ако въ този синъ нѣма разбиране, за учителя много малко важи неговото произхождение. За учителя важи неговото вѫтрѣшно разбиране. И, слѣдователно, ние сега седимъ и мислимъ отъ какво произхождение сме въ свѣта. Не, за насъ важи какъ разбираме, какъ учимъ. Произхождението е много добро, но ако азъ дойда да говоря върху произхождението, не всички дѣца, които се раждатъ отъ царска кръвь, сѫ царе или князе. Не всички дѣца, които се раждатъ отъ княжеска кръвь, сѫ князе, не всички дѣца, които се раждатъ отъ благородна кръвь, сѫ благородни. Не, не, има други закони, други условия, които опрѣдѣлятъ това. Какъ тогава ще примирите тѣзи два факта: въ едно благородно сѣмейство по нѣкой пѫть се раждатъ отлични вагабонти. Ако тази кръвь е благородна, отъ дѣ е попаднало това сѣме тамъ? И много пѫти въ най-бѣднитѣ сѣмейства се раждатъ гении. То сѫ — ние ги наричаме — „случайности“, и се очудваме. Не това е великиятъ вѫтрѣшенъ законъ, който опрѣдѣля математически, нѣщата. И ние като не разбираме този законъ, като не разбираме Божието Слово, казваме, тия нѣща сѫ тъй или инакъ. Обаче, за съврѣменнитѣ интелигентни хора, които сѫ отраснали, дошло е врѣме да го разбератъ. Ние не искаме да влизаме въ стълкновение, да се боримъ, да изваждаме ножове, защото ако се боримъ, нищо нѣма да разрѣшимъ. Ако хората отъ едно общество сѫ по-силни отъ ония на друго нѣкое общество и ги набиятъ, счупятъ имъ главитѣ и краката, мислите ли, че ще напакостятъ на умоветѣ на другитѣ? Не, умоветѣ имъ ще останатъ сѫщитѣ. Но има други по-силни и отъ тѣхъ, и тѣ дойдатъ и ще има пакъ счупване на рѫцѣ, глави и крака.

       

      И при това, когато съврѣменнитѣ хора проповѣдватъ и говорятъ, но най-първо, всѣки единъ говоритель, отъ каквато и категория да е, дали говори върху религиозенъ или общественъ въпросъ, цѣльта му трѣбва да е абсолютно безкористна, да нѣма никаква цѣль и да изкаже великата истина тъй, както я разбира, за благото на своитѣ ближни. А сега, онѣзи, които питатъ, и онѣзи, които говорятъ, всички сѫ заинтересовани. Е, тогава, ако ние сме заинтересовани, какъ ще проповѣдваме истината? Сега нѣкои искатъ да ни обвинятъ, че това учение, което се проповѣдва, разваляло народа. Не, не, да говоримъ истината: онова, което разваля единъ народъ, не произтича отъ самитѣ говорители: тѣ сѫ изразъ на своя народъ. Какъвто е народътъ, такива сѫ и неговите говорители. Какъвто е народътъ такива сѫ и неговитѣ духовници. Единъ народъ създава своитѣ хора, споредъ степеньта на своето развитие. Той ги създава тъй, както въ единъ кошеръ се създаватъ пчелитѣ, работници и царици. Тъй и народътъ създава своитѣ хора, споредъ както той иска.

      Сега Христосъ казва: „ако Словото ми прѣбѫде въ васъ“. В свѣта има и други фактори. Не е само българскиятъ народъ единъ факторъ, не е само английскиятъ народъ единъ факторъ, не е само френскиятъ, американскиятъ народъ единъ факторъ, не сѫ само тѣ фактори, такива е имало и въ миналото: египетскиятъ народъ, напр., и много други народи — и тѣ сѫ били фактори. Единъ народъ — това е единъ магнитъ, материаленъ магнитъ. Но когато магнитътъ привлича иглитѣ къмъ себе си, питамъ, силата въ него ли е? Не, въ туй желѣзо текатъ други токове. Единъ народъ е силенъ, докато тази божествена сила тече въ неговата кръвь. И днешнитѣ италиянци сѫ отъ произхождението на римлянитѣ, но дѣ е тѣхния характеръ? Друго течеше въ кръвьта на тогавашнитѣ римляни и друго сега. Тогавашнитѣ бѣха герои, а тѣзи италианци сѫ само сѣнки на геройството на римлянитѣ. Друга една сила има, която тече вѫтрѣ въ кръвьта на единъ народъ. И до като тази сила тече, всѣки трѣбва да използува туй течение. Азъ го наричамъ приливъ. Въ всѣки единъ народъ има приливъ и отливъ, тъй както въ природата прѣзъ мартъ, събуждатъ се извѣстни токове, има такива, които вървятъ подъ земята и почватъ всички растения да растатъ, но само до 22-и тек. мѣсецъ юни и нѣколко деня по-нататъкъ, слѣдъ което растежътъ почва да спира. Спре ли се туй течение, спира се и всѣко растене и всѣко развитие. Сега, когато е врѣме за култура и ние носимъ едно течение, има приливъ, и днешнитѣ свещеници, напримѣръ въ България, — българското духовенство, вмѣсто да работи разумно, да използува туй благословение, което небето изпраща, иска да тури въ изпълнение разни планове, за да ни спъне. Трѣбва да разбератъ, че съ това сами себе си ще спънатъ. Туй течение може да се отбие, и тогава тѣ ще останатъ на праздно. Кѫдѣ ще отиде? Отъ България може да иде въ Чехия, може да иде въ Сърбия, може да иде въ Русия и другадѣ. Туй течение може да се отбие, не мислете, че не може. Ако вие не го използувате, други ще го използуватъ. Защото Писанието казва така: „Словото ми нѣма да се върне при менъ отъ да не принесе плода“. Той е, който Богъ праща въ свѣта. Сега нѣкои се усъмнятъ и казватъ: „ние сме единъ избранъ народъ, Господь ни благословилъ“. Да, Господь е рѣшилъ да те благослови, ако си заслужилъ, но когато ти не искашъ да използувашъ туй благословение, то ще те отмине. И знаете случая съ двамата синове на Исака: Исавъ и Яковъ, че първородниятъ трѣбваше да приеме благословението, обаче вториятъ го прие, защото бѣше по-хитъръ. Защо Исавъ не прие благословението? Защото ходеше да се занимава съ ловджийство, да бие животни, а Яковъ какъвъ бѣше?

       

      Съврѣменнитѣ религиозни, духовни хора трѣбва да почнатъ да мислятъ. Азъ нѣмамъ нищо противъ тия форми, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ изгубили онова вѫтрѣшно значение. Тия форми сега трѣбва да се изчистятъ и да се създадатъ нови форми въ свѣта. За примѣръ, каква трѣбва да бѫде нашата форма за милосърдието? Вие минавате покрай пѫтя, виждате единъ бѣденъ, сакатъ, слабъ човѣкъ. Той ви се моли, вие вмѣсто да му дадете едно петаче, разсѫждавате, философствувате: „великъ е Господь, колко е чудна природата!“ А утрѣ, като ви се счупи крака, питате, защо се счупилъ. Когато си счупятъ другитѣ краката, то е въ реда на нѣщата, а ако се счупятъ съ хиляди крака за отечеството, хора измрѣха, питамъ: тия, измрѣлитѣ, като мѫченици, потикнаха ли този народъ? Азъ не казвамъ, че не сѫ го потикнали никакъ, но често даваме жертви не на мѣсто. И ние, съврѣменнитѣ хора, не сме се оправили още. Войнитѣ това е жертва. Ние сме хора, които вѣрваме въ една култура на жертви отъ хора. Вземете послѣднята война: европейскитѣ народи принесоха въ жертва по-вече отъ 25 милиона хора. Имаше ли Господь нужда отъ тия жертви? Нѣмаше. И ние казваме, че едно врѣме евреитѣ принасяха само говеда, овце и гълѫбчета, а съврѣменнитѣ хора показаха, че тѣ принасятъ въ жертва на Бога и хора. Е, питамъ сега: при такъва култура, дѣто се принасятъ хората въ жертва, може ли да се говори за любовь? Нѣмамъ нищо ако тази жертва бѣ дадена съзнателно, ако всички тия 25 милиона бѣха умрѣли съзнателно за човѣчеството, какво щѣха да направятъ? Тѣ биха тикнали човѣчеството четири хиляди години напрѣдъ, и ние щѣхме да имаме една възвишена култура на земята. Ако тия 25 милиона биха се пожертвували съзнателно, биха пожертвували имота си, живота си, всичко за тая цѣль, можеше да има смисълъ. Но всичтитѣ тѣ умрѣха безъ да потикнатъ човѣчеството много напрѣдъ. Тѣ едва го потикнаха само на 100 години напрѣдъ. Ето единъ методъ който е краенъ! Такъва грамадна енергия на 25 милиона хора да се иждиви за нищо и никакво! И сега тия хора, вмѣсто да съзнаятъ своитѣ погрѣшки, търсятъ кой е виновенъ. Азъ казвамъ, тия хора се пожертвуваха безъ да се постигне онази велика цѣль, която се изисква. И Христосъ, който иде на земята, казва: „не е този пѫтьтъ, по който може да се угоди на Бога“, а всѣки човѣкъ съзнателно, безъ насилие, трѣбва самъ да принесе живота си въ жертва благоугодна Богу, безъ да го заставятъ на сила. Това не е жертва. Прочее, азъ не съмъ противъ жертвата, азъ съмъ за жертвата, но нека всѣки самъ себе си доброволно да се принесе въ жертва.

       

      И казва Христосъ: „ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ и вие прѣбѫдвате въ мене“. Какво ще стане? Ще се изяви тогава любовьта, т. е. първото качество на Духа. А въ какво седи тази любовь? Сега всички говоримъ за любовьта, нали? Въ човѣшката и Божията Любовь има двѣ качества различни. И тѣ сѫ слѣднитѣ: по човѣшки: този, който те обича, ще ти даде, най-първо, единъ хубавъ обѣдъ, ще те облѣче съ много хубави дрехи, ще ти даде и най-хубавото вино, но вториятъ пѫть, третиятъ, четвъртиятъ и колкото повече минава, той ще почне да намалява, докато най-послѣ дойде обикновеното. Тази е любовьта: ще започне на день съ по стотина цѣлувки, а слѣдъ 10 години нѣма да има никакви цѣлувки. Ще започне съ хубави думи и излияния, поетически изречения, ще цитира еди-кой-си философъ или поетъ, а слѣдъ 10 години, обаче, тия изречения ще изчезнатъ. И намѣсто цѣлувки, тогава ще има най-груби думи, които азъ сега не искамъ да цитирамъ. Обаче, въ Божествената Любовь процесътъ е обратенъ. Тамъ започватъ съ най-малкото. Какъ? Ще намѣришъ единъ бѣденъ човѣкъ, а ти си работилъ цѣлиятъ день, спечелилъ си 5 лв., и ще му кажешъ: „братко, седни, заповѣдай, както знаешъ, този хлѣбецъ съмъ намѣрилъ, ето и солчица, двама сладко ще ядемъ; ще ме извинишъ, толкова сега имамъ, а въ бѫдеще, Господь е добъръ, по-вече ще спечеля и повече ще има“. Ще седнете и сладко ще си говорите, само съ солчица и хлѣбецъ. Пуйки нѣма, 6 годишно винце нѣма, а може би, само топла водица. У този човѣкъ има любовь. Но той забогатѣва по-вече, спечелва по-вече, въ него сърцето се разтваря, неговата трапеза става по-богата и, най-послѣ, ще ви даде единъ царски обѣдъ. Сетнѣ: въ Божията Любовь нѣма такива промѣни, както въ човѣшката.

       

      Въ човѣшката любовь всѣкога ще наблюдавате разлика между двама души. Ти обичашъ нѣкого, а той ще те гледа, правишъ ли ти разлика. Е, хубаво, като седнете на моята трапеза, азъ мога да ви сипя супа по една отмѣрена лъжица въ паницата. Но онзи човѣкъ е голѣмъ, може да изяде двѣ лъжици, ти пъкъ си малъкъ, една ти стига. Ако ти сѫдишъ по това за моята любовь и кажешъ: „той не ме обича, защото ми сипа само една лъжица, а на онзи двѣ“, това е грѣшка. Ако азъ бихъ ти сипалъ двѣ лъжици, можешъ ли да ги изядешъ? Не можешъ. И защо ти сѫ тогава, като не можешъ? Слѣдователно, това не е въ реда на нѣщата. А любовьта се състои въ това, което въ даденъ моментъ ти можешъ да възприемешъ, да асимилирашъ и приложишъ.

      Сега Христосъ казва: „ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ и вие прѣбѫдвате въ мене, каквото попросите, ще ви бѫде“. Е, кой отъ васъ не се е молилъ и не е просилъ, колко хиляди молитви вие сте изпратили досега на Господа въ църквитѣ, и всѣки день правите сѫщото, като казвате: „Господи, искамъ, искамъ!“ И Давидовитѣ псалми досега милиони, милиони пѫти сте прочели. Не е лошо, добро е всичко това, но еднообразнитѣ нѣща хипнотизирватъ, а разнообразнитѣ нѣща оживяватъ, каратъ хората да мислятъ. Съврѣменниятъ религиозенъ животъ е еднообразенъ. Животътъ на чиновницитѣ е еднообразенъ. Вземете всички чиновници, които сѫ заставени да работятъ. Чиновникътъ е уморенъ, като излѣзе, иска да си почине отъ еднообразния животъ. Туй еднообразие е убило умоветѣ на хората, тѣ за нищо не сѫ способни. И, слѣдователно, най-първо, ние трѣбва да се освободимъ отъ еднообразието въ живота. И въ дома, и тамъ, мѫжътъ е еднообразенъ, синътъ е еднообразенъ: „е, Марийке, какво ще сготвишъ днесъ?“ — „е, бобъ, ще сготвя“. А утрѣ? „Леща, супа, това ще готвя цѣла седмица“. Десеть, петнадесетъ яденета въ цѣлата година и 10 години като му готви все тъй еднообразно, вече Марийка не е сѫщата. Тя е била най-голѣмата красавица, но въ тази кухня какво е научила? — изгубила си красотата. Тя казва: „азъ зная да готвя бобъ“. Послѣ гледамъ, че плаче. „Защо плачешъ?“ „Е, моятъ възлюбленъ“, пакъ плаче — „наготвихъ му бобъ“. Нейниятъ възлюбленъ я кара да плаче, но и възлюблената и тя, като дѣте, плаче. Гледашъ я, текатъ четири реда сълзи. Тя плаче, но и той плаче: „ахъ, тя иска за Великъдень костюмъ, какво да се прави, пъкъ шапка, трѣбватъ 2—3 хиляди лева, оттукъ, оттамъ трѣбва да се вземе“. — „Ехъ — казва тя да се върне той въ кѫщи и костюмъ да нѣма“… И тогава ние мислимъ, че сме хора християни. Азъ не говоря за езичницитѣ, говоря за туй, което става въ България. Сѫщото става и въ Англия, туй сѫ факти, навсѣкѫдѣ ставатъ. И сега седимъ ние, при този животъ, и казваме: какъ ще се поправи свѣта? Какъ ли? Първиятъ день ще готви мѫжътъ, а вториятъ ще готви жената, третиятъ день ще готви синътъ, четвъртиятъ день — дъщерята. Послѣ пакъ ще се редуватъ: жената, мѫжътъ и т. н. т. Тъй. Трѣбва да се освободимъ отъ еднообразието. Послѣ вземете турцитѣ: защо тѣ не могатъ да мислятъ? Защото обичатъ еднообразието: турчинътъ три пѫти ще вземе да си измие рѫцѣтѣ хубаво. То е отлично. Мохамедъ е училъ така, той обичаше чистотата: петь пѫти на день турчинътъ трѣбва да се мие. Е, туй е еднообразие, измиешъ се веднажъ, дважъ и четешъ сѫщитѣ молитви. И турчинътъ като му стане това единъ навикъ, хипнотизира се и казва: „моята кѫща е 7 ката нагорѣ и 7 ката на долу, да става каквото ще“. Сега да дойдемъ и до най-виднитѣ културни хора, до политицитѣ, и тѣ говорятъ за „любимия“ народъ, за „брашнения човалъ“. Оплакватъ народа си, защото билъ обѣднялъ. Но азъ казвамъ: ако тия български министри биха отишли да оратъ земята — всѣки единъ български министъръ да оре на нивата по два часа на день или да копае на лозето по два часа и тогава да иде въ министерството да разглежда дѣлата, не щѣше ли да бѫде по-добрѣ? И единъ владика, прѣди да разгледа едно дѣло за разводъ, най-първо да иде да покопае. Всички трѣбва да копаятъ, и азъ ще копая. Туй трѣбва да ни бѫде едно правило. Когато ние почнемъ да копаемъ и да работимъ, тъй както Господь е създалъ свѣта, ние ще поумнѣемъ, защото ще влѣземъ въ връзка съ земята и ще почувствуваме страданията, които сме причинили на хиляди сѫщества въ нея. А сега нашитѣ крака сѫ обути съ обуща, и казваме: „лицето му почернѣло, той е дяволъ, очитѣ му сѫ хлътнали, побѣляла му главата, а онзи е благороденъ човѣкъ, защото е бѣличъкъ, очитѣ му весели“. Но азъ те питамъ: ако ти си една жена, ще се смѣешъ ли, когато раждашъ? Не! Разбира се, ще отпадне твоето лице и очитѣ ти ще хлътнатъ. И ако азъ питамъ тази жена, защо отпадна, ще каже: „ти раждалъ ли си.“ И сега ние ублажаваме тия хора, които не раждатъ. Хубаво, и противъ това нѣмамъ, но ще дойде врѣме и тѣ да раждатъ. Бѣлиятъ цвѣтъ трѣбва да се измѣни, да даде плодъ въ природата. Има законъ, че може да цъвтятъ тия дървета, пчелитѣ може да бератъ медъ, но ако тия цвѣтя не завържатъ, какво ни ползува това? Питамъ, ако туй Божествено Слово, което иде сега отъ толкова хиляди години въ свѣта — отъ двѣ хиляди години — не се възприеме, какво ще спечелите? И вие, българитѣ, отъ колко години сте християни? Азъ изчислявамъ по закона на вѣроятноститѣ и намирамъ, че 100 милиарда пѫти тѣ сѫ споменали името Христово, отъ както сѫ приели християнството. Споредъ моето изчисление, толкозъ излиза. И какво сѫ спечелили българитѣ отъ Христа? Ще кажатъ: „Христосъ ни даде малко земица“. Да, Христосъ можеше да ви даде нѣщо по-вече: да се помене Христовото име 100 милиарда пѫти и да има такъвъ малъкъ резултатъ! Това е една крива метода на изговаряне това име. И тогава питатъ: „кой е Христосъ?“ Азъ нѣмамъ нищо противъ, повикайте, който и да е български владика да произнесе името Христово, и да видимъ резултата. Да го произнесе както и да е за менъ е безразлично, стига това да произведе резултатъ. Всѣко едно име има сила, смисълъ въ себе си, има и резултатъ. Туй име, което трѣбва да се произнесе, е любовь. Ще бѫде безполезно въ бѫдеще да лъжемъ когото и да е, трѣбва да слѣземъ отъ троноветѣ си и да отидемъ съ една мотичка да копаемъ на лозето, да вземемъ ралото и коня и да отидемъ да оремъ на нивата. Това значи да слѣземъ до положението на бѣднитѣ хора и да покажемъ какъ трѣбва да се работи. — Тъй, както бащата и майката постѫпватъ, а не като дѣцата. Тъй трѣбва да постѫпятъ разумнитѣ хора. Бащата и майката не каратъ най-първо дѣцата да работятъ, но тѣ започватъ. По законъ нѣма да любимъ. Нѣма законъ за любовьта. Азъ не ви критикувамъ и не ви казвамъ какъ да се любите: ако имате любовь, то е заради васъ. Ако ме запитате тъй: „моята любовь права ли е“, азъ не мога да ви кажа, но въ даденъ моментъ, азъ зная дали любя или не. Но нѣма моментъ въ моя животъ, когато да не зная, права ли е постѫпката ми или не. Или за едно разположение, което имамъ, право ли е или не. Абсолютно зная: обичамъ ли или не, и въ каква степенъ и какви резултати ще даде тази любовь. Съзнанието ми показва каква е любовьта ми. Зная го това, за себе си го зная. И ако вие ме попитате, каква е моята любовь, ще кажа: братко, да идемъ тогава и двама при любовьта, да влѣземъ въ нейната пещь и ако и двама еднакво издържимъ, тогава еднакво любимъ, а ако ти като се нагорещишъ, излѣзешъ изъ пещьта, значи, любовьта ти е малка. Вземете нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, като му говорите за Христовото учение, той казва, че то е малко прѣкалено, ние имаме жена, дѣца, той, религиозниятъ животъ, е за стари години, а сега ние да си поживѣемъ. Но любовьта не говори така. Безъ тази любовь, ако вие трѣбва да раждате, дѣца, синове и дъщери, какъ ще ги родите? Ако ги родите безъ любовь, ще бѫдатъ едни, а ако ги родите съ любовь, ще бѫдатъ други синове. Любовьта е, която ще опрѣдѣли качеството, стремежитѣ, благородството на вашитѣ синове. Мѫдростьта е, която ще даде формитѣ имъ, ще развие тѣхнитѣ способности, а истината е, която ще даде методитѣ, какъ да работятъ. Сега религиознитѣ хора казватъ, че една майка ражда по любовь. Е, по любовь като ражда, тя нѣма да се мѫчи три дена, а ще ражда безъ мѫки: съ мѫки раждатъ само грѣшнитѣ хора. Имашъ едно лошо желание, искашъ да си отмъстишъ, редъ години го носишъ въ сърцето си, лицето ти ще стане черно, защото зло носишъ въ себе си, но единъ день все ще извършишъ туй прѣстѫпление: ти си родилъ туй желание, ти си родилъ едно дѣте, то е една форма, която живѣе въ невидимия свѣтъ, единъ прѣстѫпникъ, създаденъ въ духовния свѣтъ, и този прѣстѫпникъ ще се роди на земята.

       

      И казва Христосъ: „ако вие прѣбѫдвате въ менъ и думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, каквото искате, ще ви бѫде“. Кое ще бѫде? — Ние ще знаемъ какъ да прѣобразимъ сегашния нашъ животъ. Азъ трѣбва да прѣобразя своя вѫтрѣшенъ животъ, това е заради мене. И забѣлѣзвамъ едно нѣщо, като ходя между хората, че въ тѣхъ всѣки е съсрѣдоточилъ ума си въ другитѣ. Гледа, че този е богатъ, а той нѣма нищо. Не, всѣки отъ насъ трѣбва да обърне ума си на своето лозе, всѣки трѣбва да копае своето лозе. И „ако думитѣ ми — казва Христосъ — прѣбѫдватъ въ васъ“, този законъ на любовьта ние можемъ да го приложимъ на опитъ. Сега какъ ще го приложимъ? За любовьта има закони въ физическия свѣтъ, ще я приложимъ тъй, както прилагаме свѣтлината. Има стъкла и прѣзъ тѣхъ знаятъ, какъ да пращатъ свѣтлината, да я прокарватъ. И въ бѫдеще майкитѣ ще знаятъ какъ да прокарватъ лѫчитѣ на любовьта. Тия лѫчи излизатъ отъ човѣшкитѣ очи. Ти трѣбва да видишъ, какви сѫ лѫчитѣ, които излизатъ отъ очитѣ на оня човѣкъ, който те люби. Нѣкой пѫть отъ човѣшкитѣ очи излизатъ червени лѫчи, нѣкой пѫть излизатъ портокалени, зелени, сини, жълти лѫчи, нѣкой пѫть излизатъ бѣли лѫчи и даже черни. Тия лѫчи, които излизатъ изъ човѣшкитѣ очи на вънъ, изъ човѣшката душа, упражняватъ разни влияния. Сега вие мислите, че наближава обѣдъ и отъ всинца ви излизатъ отъ очитѣ ви лѫчи. А тия лѫчи сѫ отвънъ, отъ други сѫщества около васъ, тѣ ви ги пращатъ, но вие не ги виждате. Вие се влияете, и като се върнете въ дома си, нѣкои ще бѫдатъ разположени, а други не. Нѣкой ще каже: „азъ много добрѣ разбрахъ бесѣдата“, а другъ ще каже: „имаше единъ господинъ, той ми прѣпятствуваше съ своитѣ влияния“. Е, какво е неговото влияние? Неговото влияние е, че този човѣкъ не е разбралъ любовьта. Сега, въ тази бесѣда, азъ ни най-малко не искамъ да се нахвърлямъ върху свещеницитѣ, но казвамъ една велика истина, че въ съврѣменната еволюция е настаналъ единъ периодъ, въ който човѣшкитѣ умове и човѣшкитѣ тѣла ще почнатъ да се разслабватъ. Тази неврастения, която сѫществува въ цѣла Европа, е едно разслабване на бѣлата раса. И тѣ трѣбва да взематъ мѣрки, въ какво? Тѣхниятъ егоизъмъ е станалъ толкова силенъ, че разслабва нервната система, всѣки единъ е тъй погълнатъ съ разни материалистични мисли — нашитѣ умове сѫ пълни само съ мисли за кѫщи и пари. Въ насъ нѣма нищо благородно. И свещеницитѣ служатъ само за пари, а не за името Христово. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, но ще ме извините, то е за добро. Дойде при менъ една госпожа и ми казва: „азъ съмъ възмутена!“ — „Отъ какво?“ — Искамъ да ти кажа, изнеси го нѣкой пѫть. Отивамъ на църква съ всичкото желание да се моля на Бога. Разбира се, свещеникътъ ми поднася дискоса, изваждамъ една златна монета, турямъ я, но се отдалечавамъ и се моля; гледамъ прѣдъ свещеника, натрупали се много пари, — туй бѣ прѣди войната, при започването на войната. По едно врѣме свещеникътъ отдѣля петолевкитѣ и двулевкитѣ, поглежда и ги туря въ джоба си, а грошчетата и еднолевчетата ги оставя и ги занася на своя другарь: туй стана въ една отъ софийскитѣ църкви“. Е, питамъ: какъ ще служи този свещеникъ на Бога? Не го обвинявамъ: той за пари служи на Бога. Ама въ това врѣме, ако тоя свещеникъ промъмри една молитва, той не мисли за Бога, а колко пари ще му дадатъ. Утрѣ единъ свещеникъ погребва, той мисли само колко пари ще му дадатъ. Всичко е за пари, и свещеницитѣ говорятъ, че имали моралъ. Дѣ е тукъ моралътъ? Дѣ е тукъ православието, дѣ е благочестието? Ама „на тия свещеници трѣбватъ пари, трѣбва да живѣятъ“. Щомъ е така, свещеникътъ трѣбва да остави онзи, който се вѣнчава, да даде колкото обича, да му каже: „колкото обичашъ — дай“. Туй е благородство! Не е въ мой интересъ азъ да имъ казвамъ, за менъ е по-добрѣ да ги оставя да си чупятъ главитѣ, а не да ги поправямъ, защото, като ги поправямъ, тѣ ще се коригиратъ, ще се покажатъ праведни и ще скриятъ грѣховетѣ си. Не, не, ние искаме грѣхътъ съвършено да се изличи. Азъ искамъ, когато срѣщна българския свещеникъ, да е безкористенъ и да свѣти лицето му. И владиката да бѫде такъвъ, и само тогава азъ бихъ му подалъ рѫката си. Сега казватъ: „съ коя власть говоря“. Азъ имъ говоря истината и тази истина единъ день ще дойде да заговори, нѣма да се мине много врѣме. И казва Христосъ: „ако азъ млъкна да говоря, тия камъни ще проговорятъ“. Ако азъ млъкна — цѣлиятъ български народъ ще проговори, и най-заспалитѣ българи ще проговорятъ, не само българскиятъ народъ ще проговори, но и говедата имъ ще проговорятъ, всичкитѣ имъ говеда ще проговорятъ. Вие, които ме слушате, ще схванете тази велика истина, тя ще проникне въ васъ. Ние сме хора разумни и трѣбва да отворимъ сърцата си и умоветѣ си, да говоримъ истината. Срамота е за насъ да лъжемъ. Въ очитѣ ме лъжатъ, говорятъ нѣща, които ме отвращаватъ. И такъво безобразие отъ лъжи азъ не съмъ виждалъ. Ще дойде нѣкой ученъ българинъ, нѣкой политиканъ, да ме изпитва. Е, господине, казвамъ, кажи истината на явѣ, нѣма какво да ме изпитватъ. Ако е за изпитване, азъ зная твоето минало и какво искашъ, зная, и онѣзи, които сѫ те проводили и тѣхъ зная, и какво мислятъ зная. Азъ искамъ да говоримъ истината направо. Ако виждате нѣщо лошо въ менъ, ако туй, което е въ моята стая, ти мислишъ, че то е много зарадъ менъ, половината може да го раздѣля съ тебе. И цѣлата си стая мога да ти я отстѫпя. Всички трѣбва да говоримъ истината, разбирате ли? И нѣма по-отвратително нѣщо отъ това, единъ религиозенъ, духовенъ човѣкъ да говори лъжа, и послѣ да се извинява, че билъ нервозенъ човѣкъ. На ония, който дойдатъ при мене, казвамъ: кажи какво искашъ, но ако мислишъ, че единъ день азъ ще използувамъ туй, не ми го казвай. Каква нужда имамъ да нося твоитѣ грѣхове? Даже азъ правя очитѣ си слѣпи, защо да гледамъ погрѣшкитѣ на другитѣ и какво ще ме ползува, че нѣкой владика или попъ кралъ, или е прѣстѫпилъ нѣкѫдѣ, какво ще ме ползува? Не, менъ ще ме ползуватъ само твоитѣ добродѣтели, менъ ще ме ползува само любовьта, която е въ тѣхъ. Ни най-малко не любопитствувамъ да зная погрѣшкитѣ имъ, нито злорадствувамъ, а само съжалявамъ въ душата си, че тия български владици отъ 20 години не можаха да разбератъ Христа. Не менъ да разбератъ, не, не, а Христа въ себе си да разбератъ — да не лъжатъ. Ще каже нѣкой владика: „азъ съмъ го разбралъ, но не мога да копая“. Не, да идемъ да покопаемъ на лозето, и двамата да вземемъ оралата, да впрѣгнемъ воловетѣ и да изоремъ нивата. Че ти владика ли се роди, та да можешъ да проповѣдвашъ, а да не можешъ да копаешъ? Ти попъ ли се роди, за да можешъ да служишъ въ църква, а да не можешъ да орешъ и да копаешъ? Въ свѣта има само единъ владика, само единъ попъ, и само него азъ признавамъ — той е Господь. По нѣкога нѣкой ми казватъ: „ти си свѣтъ човѣкъ“. Казвамъ: святъ въ какво? Святъ е само онзи, който люби, не люби ли, никаква святость нѣма. Какъвъ святъ човѣкъ или „отче святи“? Ако ти не можешъ да любишъ брата си, никаква свѣтлина нѣма у тебе, ти си святъ безъ да можешъ да дадешъ свѣтлина на хората. Да жертвувашъ себе си, разбирамъ, а да си святъ и необикновенъ човѣкъ, не. Необикновенъ е само Богъ, а ние всички сме обикновени хора. Въ тази форма, въ която сме турени, ние сме обикновени, и отъ насъ се изисква дълго врѣме, за да се измѣнимъ. И Христосъ минаваше за Синъ Божи, но като го набиха, носеше си кръста и Господь казва: „я сега като си Мой Синъ, който всичко може и изцѣрява, носи си кръста“. Можеше ли той да го отмахне? Можеше. Е, какъ мислите вие, Христосъ носилъ ли е кръста? Двѣ теории има: едни казватъ, че го е носилъ, а други казватъ, че не го е носилъ. Какъ мислите вие?

       

      Главното сега е, да останатъ тия мисли у васъ, необходимо е, истината да се загнѣзди въ сърцата ви. Да любимъ истината съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Това е първото нѣщо, което е необходимо за българитѣ, безъ разлика, отъ най-голѣмия до най-малкия. Второто нѣщо: българинътъ трѣбва да обича свѣтлината, абсолютната свѣтлина за ума и да я желае съ всичката си душа и съ всичката си сила. Послѣ третото нѣщо: българинътъ трѣбва да обича чистотата на сърцето си, и да я желае съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Ако можемъ да приложимъ тия три нѣща въ България, вѫтрѣ въ една година ще има една съвършено нова култура — въ една година българитѣ ще отидатъ хиляда години напрѣдъ. И не само това, но въ 10 години черепътъ на българина ще се измѣни. И неговото лице нѣма да бѫде като сега, ще придобие много правиленъ профилъ, правиленъ носъ, ушитѣ му ще се измѣнятъ, цѣлото му лице ще се измѣни, цѣлото му тѣло, и европейцитѣ ще дойдатъ да видятъ новия типъ на българина, който само при истината, свѣтлината и чистотата може да има. А при сегашното разбиране на българина, ще имаме сегашния типъ, за който европейцитѣ се произнасятъ, както знаете.

       

      „Ако думитѣ ми, казва Христосъ, прѣбѫдватъ въ васъ“… Но кой Христосъ? Не думитѣ на Христа прѣди двѣ хиляди години, а на Христа, който сега ви говори. Мислите ли, че ако бѣше се изправилъ сега Христосъ прѣдъ васъ, другояче щѣше да говори? Той е казалъ: „думитѣ, които азъ ви говоря, не сѫ мои“. И азъ ви казвамъ сѫщото. Тогава каква разлика има? И казвамъ: думитѣ, които азъ ви говоря, не сѫ мои, тѣ идатъ отъ единъ великъ източникъ и азъ ви ги казвамъ. Ако ги приемете, ще ги опитате, че тѣзи думи сѫ вѣрни и истинни. Не сѫ мои, не грѣшете душата си. Не мислете, че съмъ нѣкой „голѣмъ“ човѣкъ. Не, не, едно нѣщо азъ мисля: азъ зная, че Богъ е Любовь; азъ зная, че Богъ е Мѫдрость, и тази Мѫдрость не е такъва, каквато ученитѣ мислятъ; азъ зная, че Богъ е Истина, и тази Истина е малко друго-яче, отколкото хората я знаятъ; азъ зная, че Богъ е Правда, и тази Правда е друга; азъ зная, че Богъ е Добродѣтель, и тази Добродѣтель е друга.

       

      И сега моитѣ думи какво ще произведатъ въ васъ? Вие ще седнете и ще кажете тъй: „какво иска да ни каже нашиятъ учитель?“ Азъ искамъ да ви кажа: трѣбва коренно да се измѣните и да станете нови хора, хора на истината, безъ лъжа, безъ никаква лъжа! Не да казвате: „малко бѣла лъжа“, не! Безъ никаква лъжа! Че може да лъжете, то е другъ въпросъ, то е една слабость. Азъ го считамъ слабость, но на здравия човѣкъ не се позволява да лъже. Азъ вземамъ тъй: на болнитѣ хора се позволява да правятъ нѣща незаконни, но на здравия човѣкъ не се позволява, той трѣбва да разсѫждава правилно. И сега ние сме се събрали тукъ, въ името на Божията Любовь, събрали сме се въ тази любовь, и какво мога азъ да направя за васъ, какво можете вие да направите заради мене? Вие заради мене много можете да направите. У българитѣ въобще, когато нѣкого цѣнятъ, всички носятъ ризи подаръкъ. Ако азъ изцѣля 100 души и ми донесатъ 100 ризи, дѣ ще имамъ врѣме да ги нося? И у българитѣ има законъ: като изцѣришъ нѣкого, той ще ти даде нѣщо и трѣбва да го приемешъ. Прѣдставете си, че излѣкувамъ хиляди души и ми дадатъ хиляди ризи, ще видите цѣлъ съндѫкъ ризи и ще кажете: „този човѣкъ трѣбва да е много богатъ, само толкова ризи“! А пъкъ азъ ще кажа: ще лѣкувамъ, а вие ще давате тия ризи на бѣднитѣ, моитѣ братя, които нѣматъ, и считайте, че тѣ за менъ ще ги носятъ. А сега като излѣкувамъ нѣкого, най-напрѣдъ ще ме повикатъ на гости и всички, най-първо, ще научатъ, съ какво се храни учительтъ. Тиквички пържени не употрѣбявамъ, сирене не употрѣбявамъ и такива деликатеси, плодове, не, не, на вашия учитель малко рѣпа стъргана съ малко оцетъ и зехтинъ, малко хлѣбъ, и нищо по-вече. И ще се свърши въпросътъ. Не е въпросътъ до ядене, а до любовьта. И най-пищната храна можете да имате, но ако нѣмате любовь, нищо не се ползувате. Когато седнемъ и имаме любовь, ще ядемъ сладко, ще се разбираме, макаръ да е и само бобецъ. Съ любовь ли е, то е най-красивото, нѣмаме ли любовь, това ядене е ненужно за мене. Сега азъ изисквамъ отъ васъ, които ме слушате, едно нѣщо.

       

      Знаете ли какво искамъ? Много малко искамъ. То е като онзи български лихваринъ: на едного далъ пари на заемъ и му казва: „нѣма да плащашъ лихва, а само на гроша по една пара всѣки день“. И онзи, като незнаелъ да смѣта, казалъ: „хубаво, по една пара“. И азъ ще ви кажа като онзи: по една пара на день.

       

      Спрете се като се върнете дома и си кажете тъй: „ние употрѣбили ли сме досега любовьта?“ Прѣгледайте вашия животъ: служили ли сте единъ день на Бога тъй, че да сте извършили волята Божия, както той иска? Прѣтърсете и намѣрете единъ красивъ день въ живота си, да сте го употрѣбили тъй, както Той иска. Прѣдъ васъ, прѣдъ себе си изповѣдайте се чистосърдечно и искрено, повдигнете си мислитѣ и кажете: има ли единъ красивъ день въ моя животъ, въ който азъ съмъ служилъ тъй както Божията Любовь изисква? Какъвъ важенъ въпросъ е този! Туй искамъ отъ васъ. Можете ли да го направите? Като се върнете всинца, които ме слушате, още тази вечерь го направете, не утрѣ, а тази вечерь. И азъ мисля самъ да го направя. И туй прѣглеждане ще ми бѫде най-приятното, защото ще зная, че вие разглеждате единъ отъ най-важнитѣ въпроси. Пъкъ и азъ съ васъ ще застана и ще кажа: въ моя животъ има ли единъ красивъ день, въ който съмъ постѫпилъ тъй както Божията Любовь изисква? И азъ ще постѫпя съ себе си съ онази строга мѣрка на тази велика Божия Любовь. Служилъ ли съмъ азъ тъй безкористно съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила тъй, както този великъ Господь изисква?

       

      Нека тази вечерь ние да отправимъ умоветѣ си, сърцата си и душитѣ си къмъ Бога, да произведемъ една велика вълна въ свѣта, да почувствува Господь, че ние искрено го търсимъ. И когато почувствува това, Той ще ни отговори. И тогава ще чуете онзи, тихия гласъ, и като го чуете, ще имате единъ отъ най-приятнитѣ моменти, който нѣкога сте прѣживѣли!

       

      * Бесѣда, държана на 18. VI. 1922 год. въ гр. София.

       

      Да завършим днешния наряд с Господнята молитва.

       

      Бъдете здрави и благословени!

    13
    14
    15
    16
    17
    18
    19
    • Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова
      06:00 -08:00
      19.06.2022

       СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 19 ЮНИ – ОНЛАЙН

       

       

      Обични братя и сестри,

       

      В днешния ни наряд ви предлагам да започнем с песента Првда“ и да продължим с молитви и песни:

       

      Учителя дава песента на 15 април 1943 г.

       

      Правда

      Правда, правда, правда,
      що внасяш свобода в ума.
      Красива и мощна си ти
      и разпределяш всичко в света.
      Правда, правда!

       

      Може да се чуе в изпълнение на Симеон Симеонов чрез линка:

      https://archive.org/details/Petar-Danov-music-1

      Песента в този архив е под № 18 – Правда.

       

      Добрата Молитва


      Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

      Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги.
      Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.

      Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.
      Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

      Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.

      Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.

      Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си.

      Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.

      Амин.

       

      Молитва за Триединния Бог

       

      Господи Боже, да дойде Твоят Дух Свети на Истината върху моя дух.

      Да изпълни сърцето и душата ми с Твоето присъствие и да укрепи ръцете ми във всяка правда и нозете ми във всяка добрина.

      Покланям се пред Теб вечната ни духовна канара (с недосегаемия си връх Христос), от която съм отсечен.

      Благословено да е Твоето пресвято Име, укрепи ме и въздигни ме духовно, за да Ти служа с радост и веселие.

      Амин

      Господи Боже мой, да дойде Твоят Дух Свети на Мъдростта върху моя дух и да просвети ума ми, да просвети сърцето ми и да изпълни душата ми с всяка радост и веселие.

      Покланям се пред Тебе, Вечния Извор, Който всякога Си ме поил, умий нозете и ръцете ми, измий сърцето ми и избели душата ми, за да съм духовно чист и свят пред Тебе.

      Благословен си Ти, Господи Боже мой.

      Амин

      Господи Боже мой, да бъде Твоето благословение върху моя дух.

      Да изпълни сърцето ми и душата ми с благите плодове на Духа Свети на Истината.

      Укрепи ръцете ми във всяка правда и утвърди нозете ми във всяка добрина със силата на Твоето присъствие.

      Покланям се и пред Твоя Дух Свети на живота вечен, който ме оживява и възкресява из мъртвите.

      Пази ме, Господи Боже мой, с пресвятото Си Име, милост и правда, за да Ти служа с радост и веселие и да бъда едно с Тебе, Боже мой, както Ти с Христа и Светия Ти Дух Божи.

      Амин

       

      Песен «Аум»

       

      Евангелие от Матей, глава 5

       

      1. Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
      2. И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:
      3. Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
      4. Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
      5. Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
      6. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
      7. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
      8. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
      9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
      10. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
      11. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
      12. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
      13. Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.
      14. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
      15. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
      16. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
      17. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
      18. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
      19. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
      20. Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.
      21. Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда“.
      22. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака“
      *, виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена.
       
      23. И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
      24. остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.
      25. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;
      26. истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант.
      27. Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай“.
      28. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
      29. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
      30. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.
      31. Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо“.
      32. Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
      33. Слушали сте още, че бе казано на древните: „клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си“.
      34. Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;
      35. ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;
      36. ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
      37. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.
      38. Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“.
      39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
      40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
      41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
      42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
      43. Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“.
       
      44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
      45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
      46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
      47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
      48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

       

      Формула за защита от духове, които искат да отклонят човека от духовния път:

       

      Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето божествено израстване.

      В Божествения план е аз да раста в Добродетелта.

      В Божествения план е аз да възраствам в Божията Правда.

      В Божествения план е аз да живея в Божията Истина.

      В Божествения план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост.

      В Божествения план е аз да узрея в божията Любов.

      Туй право никой не може да ми го отнеме.

      Дето е Господ, там съм и аз.

       

      Заповедта на Учителя:


      Обичай съвършения път на истината и живота.

      Постави доброто за основа на домът си,
      правдата за мерило, любовта за украшение,
      мъдростта за ограда и истината за светило.

      Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя.

       

      Предлагам да прочетем някои мисли от Учителя за Правдата, събрани в Библиотека «Светлина в пътя», съставена от сестра Трендафила Балдевска и брат Ангел Кермедчиев:


      Когато Любовта е проявила най-голямата си горещина, тя се е превърнала в Правда. 129-13.

      Правдата има предвид нуждите на всички живи същества. 145-174.

      Красива и мощна си ти и разпределяш всичко в света. 201-108.

      Добродетелта и Истината, съединени – това е Правдата. 4-151.

      Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека. 127-187.

      Тя е свързана с Божествения свят, с разумността, с живота на хората, с доброто, с материалния живот на нашите ближни. Правдата има само една допирна точка до нас. Тя представлява източниците на вечното благо. Доброто е водата в реката, а разумността е изворът, от който изтича водата, а Правдата е онова неизвестно, скрито място, откъдето иде енергията. 48-242.

      Онзи, който няма светлина, няма правда. 6-47.

      Когато престанете да съдите хората, вие ще добиете Божествена правда. 13-27.

      Разчитайте на ръцете си, като символи на Божията правда. 70-251.

      Не се възмущавам от неправдата, но казвам: да обичаме правдата! 70-21.

       

      Да продължим с беседата, държана от Учителя на 25. VI. 1922 год. в гр. София:

       

      Гладуватъ и жадуватъ

       

      „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ.“

      Ев. Матея — 5:6

       

      Силни думи въ стиха сѫ: „които жадуватъ и гладуватъ“. Това сѫ силни думи, които изразяватъ силно желание. Защото само оня, който е гладенъ или жаденъ, разбира какво нѣщо е гладъ и жажда. Слѣдователно, Христосъ употрѣбява тия двѣ думи, които иматъ смисълъ, а не сѫ двусмислени. Значи, за да разбере човѣкъ правдата, трѣбва да гладува и жадува, трѣбва да е гладенъ и жаденъ, тъй като хлѣбътъ може да се оцѣни само отъ гладния и водата отъ жадния. Да се оцѣни, т.е. да се използува. Сега може да се направятъ много разсѫждения, да се отвличаме какво нѣщо е правда, какво нѣщо е гладъ, обаче, ние ще вземемъ въ прѣмъ смисълъ, тъй като гладътъ го чувствуваме всѣки день.

       

      „Блажени, казва Христосъ, които гладуватъ и жадуватъ“, за какво? — за правдата. Виждали ли сте вие тия лястовички, които цѣлъ день слизатъ и се качватъ, какво хубаво упражнение правятъ изъ въздуха? И всичко туй е обосновано на онзи вѫтрѣшенъ гладъ. Този гладъ прави всички тия извивания. Кажете: какво кара онази птичка да се разхожда? То е гладътъ, който я заставя да се разхожда, това е една необходимость. Мнозина културни хора иматъ едно криво понятие за развиването на човѣшката душа. Всички хора търсятъ лесния пѫть. Даже прѣди войната бѣха дошли до мисъльта, че единъ день химията ще измисли такива малки пилюлчета, та безъ много работа, безъ оране, да се хранятъ хората. Такива пилюлчета нѣма и не може да има. Може, но кога? Когато хората достигнатъ състоянието на ангелитѣ. Изисква се за това една възвишена култура, а не при сегашната култура.

       

      Сега Христосъ засѣга единъ основенъ въпросъ — за правдата. Той е въпросъ на човѣшката интелигентность. Правда може да сѫществува само тамъ, дѣто има възвишена интелигентность, като вземемъ думата „интелигентность“ въ много широкъ смисълъ — дѣто има мѫдрость и истинско знание. Ние не трѣбва да се заблуждаваме, че имаме знания. Ще оставимъ и ония афекции, които се зараждатъ въ ума ни, че защо трѣбвало да бѫдемъ интелигентни въ даденъ случай сме много интелигентни, а въ другъ случай не. Азъ говоря за онази интелигентность, която владѣе всичкитѣ човѣшки емоции, и при каквито условия и да е човѣкъ, той всѣкога пази равновѣсие. Туй е по отношение на цѣлокупния животъ, както се проявява. „Блажени“, кои? Блаженъ е само онзи, който е уменъ. Само умниятъ човѣкъ може да бѫде блаженъ, който може да се наслаждава отъ музика, който има музикаленъ духъ; който може да се наслаждава отъ художество, отъ изкуство — онзи, които има тия чувства. Сега твърдятъ, че всички хора иматъ еднакви дарби, но нѣматъ еднакво обработени дарби. И когато говоримъ за любовьта, вие еднакво не схващате любовьта, понеже чувствата на любовьта у всинца ви не сѫ еднакво развити.

       

      Едно врѣме огъньтъ се влюбилъ въ леда и казалъ: „понеже много ми е жежко, искамъ по нѣкой пѫть да ме разхлаждашъ“. Обаче, единъ день когато огъньтъ стопилъ леда, той изгасналъ. И казалъ: „азъ искамъ да ме разхлаждашъ, а ти ме изгаси“. Сега по нѣкой пѫть и вие искате, като огъня, разтуха и разхлада въ живота, но като се стопи вашия ледъ и загаси огъня, какво ще стане? Прѣдставете си, че душата е реално сѫщество. Вие сте интелигентенъ, уменъ човѣкъ, основавате живота си върху ледъ, и съграждате една кѫща на леда. Ето колко здравъ, якъ е този ледъ. Вие съграждате единъ отличенъ палатъ. Обаче, иде слънцето, разтопява леда, разрушава вашата основа и цѣлиятъ палатъ се прѣвръща на вода. И вие виждате, че иде цѣлъ катаклизъмъ, но какъ да се избавите отъ нещастието? Направяте си лодка и казвате: „слава Богу“, избавихме се отъ катастрофата на леда, въ водата може да живѣемъ. Но прѣдставете си, че водата се изпарява и вие оставате пакъ безъ основа. Питате: „какво трѣбва да правимъ?“ Но щомъ стане тази вода на пара, трѣбва да си направите крила. Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се научи да минава отъ едно състояние въ друго: отъ състоянието на леда въ онова на водата и да влѣзе въ състоянието на парата, за да може и въ нея еднакво да функционира. А туй е, което съврѣменнитѣ хора наричатъ: „да се приспособишъ къмъ условията на живота“.

       

      „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ.“ Ние гладътъ и жаждата не можемъ да унищожимъ: тѣ сѫ една необходимость, единъ потикъ вѫтрѣшенъ, абсолютно правиленъ. Човѣкъ, който иска да знае, дали е здравъ или не, ще познае отъ това: докато чувствува гладъ и жажда въ себе си, той всѣкога е здравъ. Изгуби ли глада и жаждата, туй състояние е болезнено. Докато въ човѣка има гладъ и жажда за правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здравъ. Стане ли човѣкъ индиферентенъ, каже ли: „безразлично е за мене“, това е едно болезнено състояние. Другото положение: дотогава, докато сѫществува тази жажда, да се интересувате за душитѣ на хората, да се запознаете съ тѣхъ, въ васъ има истинско разбиране на живота, има животъ. А когато кажете; „менъ много малко ме интересуватъ хората“, питамъ тогава: щомъ много малко ви интересуватъ хората, тогава за какво ще се интересувате?

      Сѫщото е и въ окултизма. Ако кажете: „мене много малко ме интересува цѣлия човѣкъ, щомъ прѣстанатъ да живѣятъ всичкитѣ отдѣлни части на тѣлото му“? Е, хубаво, ако всичкитѣ отдѣлни части прѣстанатъ да живѣятъ, кѫдѣ е тогава животътъ. Помислете, че малкото пръстче каже: „менъ не ме интересуватъ другитѣ нѣща“. Не, не, ще го интересуватъ. Философията на живота е да знаете да се интересувате отъ хората, да знаете тѣхнитѣ отношения къмъ васъ какви сѫ, и вашитѣ отношения къмъ тѣхъ какви сѫ.

       

      Сега казва Христосъ: „блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата.“ Върху тия стихове има написани цѣли томове, томове съ богословски тълкувания, и азъ ублажавамъ ония хора, които сѫ писали, защото има какво да четатъ хората за блаженствата на гладуващитѣ и жадуващитѣ за правдата. И всѣки единъ вѣстникъ все за правда пише: „правда“! „правда“! — но въ съврѣменнитѣ хора още нѣма гладъ и жадъ за тази правда. Да гладувашъ и жадувашъ за нея, това значи, да я приложишъ въ себе си. Сѣдали ли сте вие нѣкой пѫть да си дадете единъ отчетъ да помислите какво прѣдставлявате вие като човѣкъ? Вие се оглеждате въ огледалото, очитѣ ви сѫ сини, казвате: „ясни ми сѫ очитѣ, сини.“ Хубаво, вѣждитѣ черни, косата, докато сте младъ, черна, ще мислите, че сте нѣщо, нали? Туй като младъ, но на 45 години, на зрѣла възрасть, имате една промѣна, а на 90 год. имате друга промѣна. Тогава вече тѣлото ви не е онова стройно тѣло, но е станало като една въпросителна, и се чудите защо гръбнакътъ на човѣка се измѣня. Но вънка вие, като една интелигентность, като една душа, какво прѣдставяте самъ по себе си? Може ли вие да си съставите една ясна прѣдстава, можете ли да живѣете вънка отъ тѣлото. Прѣдставете си, че сте излѣзли отъ тѣлото си. Имали ли сте туй положение? Говорите сега, че има единъ невидимъ свѣтъ, това-онова, не да оставимъ далечнитѣ работи. Кой отъ васъ е ималъ тази малка опитность, да излѣзе изъ тѣлото си? Ние, като излѣзе единъ човѣкъ отъ тѣлото, казваме, че е умрѣлъ, а като влѣзе нѣкой въ тѣлото, казваме, че е оживѣлъ. Това е изопачение: излизането наричаме смърть, а влизането — животъ. Но ще ви се види чудно ако кажа, че излизането е животъ, а влизането е смърть. Защото като излѣзешъ отъ кѫщата, отивашъ да работишъ, да припечелишъ нѣщо, а като влѣзешъ въ нея, отивашъ да ядешъ. И съврѣменнитѣ хора казватъ, щомъ влѣзе човѣкъ въ кѫщи: „дайте кокошка, хлѣбъ“. Той всичко унищожава, причинява навсѣкѫдѣ смърть. Неправилното излизане отъ тѣлото причинява смърть, и неправилното влизане въ тѣлото пакъ причинява смърть. Правилното излизане отъ тѣлото причинява животъ и правилното влизане въ тѣлото причинява животъ. Тъй седи въпросътъ. Ако сега вие, съврѣменнитѣ хора, тъй както сте, бихме ви извадили душитѣ, да влѣзете въ духовния свѣтъ, т. е. да извадимъ вашата душа или астралното тѣло или духовното тѣло, за да влѣзете въ духовния свѣтъ, вие щѣхте да забѣлѣжите отъ цѣлото пространство проточени нижки. Това сѫ милиони нижки. И ще видите, че цѣлото пространство е прѣкръстосано само съ тия нижки, ще намѣрите една обвита мрѣжа и всичкото изкуство на науката седи да знаешъ, какъ да функционирашъ изъ тия нижки, да се отплетешъ отъ тѣхъ. И ако не си уменъ, тия нижки се заплитатъ една съ друга и нѣкой пѫть трѣбватъ 10—20 год., докато се оправятъ. И хората казватъ: „оплели му се работитѣ“. А ние казваме: заплели му се нижкитѣ. Нѣкоя вечерь излѣзе, заплете му се нѣкоя нижка и щомъ се завърне, на втория день търси този г-нъ да се разправи съ него, нѣкой пѫть по приятелски начинъ, а нѣкой пѫть да се кара. Все дири какъ да се отплете, било по добъръ, било по лошъ начинъ. И въ сегашния животъ хората трѣбва да заспятъ, за да се поправятъ. И, дѣйствително, трѣбва да дойде Христосъ на земята, да приспи хората, да каже тъй: „всички да заспятъ“, както при една хирургическа операция. Той иде сега да разплете всичкитѣ нижки, въ които сѫ се заплели и ученици, и свещеници, и владици, сѫдии, учители, бащи и майки, на всичкитѣ нижкитѣ имъ сѫ така заплетени, че ние не знаемъ кой пѫть да хванемъ.

       

      И казва Христосъ: „блажени, които гладуватъ и жадуватъ за тази божествена правда“, която трѣбва да дойде, да разпетлае тия нижки. Сега какъ сѫ заплетени нижкитѣ? Онѣзи отъ ученицитѣ, които започватъ да учатъ по музика, учительтъ казва да турятъ само кордитѣ. А ученикътъ, който не разбира кордитѣ, вземе, че ги размѣсти, тънката корда турне на мѣстото на басовата корда, размѣсти ги и не върви. И той ги гласи, но не може. Казвамъ всѣка корда трѣбва да се постави на нейното мѣсто. А за да се намѣсти тамъ, ще повикашъ единъ учитель да ти каже, коя корда на кое мѣсто трѣбва да се тури. И тия цигулки си иматъ мѣрки, единъ инструментъ, дѣто всѣка една жица се туря споредъ мѣрката. И споредъ мѣрката, постепенно ще бѫдатъ наредени по дебелината имъ. Щомъ се нагласи цигулката, тя може да свири правилно.

       

      Сега, за да разберете тия Христови думи, вие трѣбва да нагласите своя мозъкъ, т. е. най първо, своята глава, и на всичко, каквото има въ главата, трѣбва да направимъ единъ силенъ ремонтъ. На всички съврѣменни хора трѣбва ремонтъ отъ първа степенъ. Нѣкой казва: да си ремонтирамъ кѫщата. Казвамъ: най-напрѣдъ главата си трѣбва да ремонтирашъ. Второ, ще ремонтирашъ сърцето. Защо? Понеже грѣхътъ е достигналъ и до човѣшкото сърце. Грѣхътъ е проникналъ и въ човѣшкия умъ, и въ човѣшкото сърце. Въ душата още не е проникналъ, и въ духътъ не е проникналъ. Всичката поквара сѫществува само въ сърцата и умоветѣ. Има нѣщо чуждо, което е проникнало въ сърцето, има нѣщо чуждо, което е проникнало и въ умоветѣ ни. И, слѣдователно, тия чужди елементи сѫ, които развращаватъ умоветѣ ни и сърцата ни. И какъ ще си обясните едно положение, единъ фактъ: обикналъ си нѣкого — това е единъ простъ психологически фактъ — а слѣдъ малко го намразявашъ. Защо? Защо си го обикналъ и защо ще го мразишъ? Ще кажешъ: „той ми направи едно добро, обикнахъ го; направи ми едно зло, намразихъ го“. Но ти увѣренъ ли си, че той ти е направилъ едно добро, и затова го обикна? Имашъ ли единъ фактъ, че ти е направилъ добро? И послѣ, ти увѣренъ ли си, че той ти е направилъ едно зло, фактъ имашъ ли? Да констатираме факта, а не само привидно нѣщата да бѫдатъ добри или лоши. Туй, което той е направилъ, добро ли е и въ какво седи доброто? Сега поне ние трѣбва философски, разумно да разпрѣдѣлимъ. Има радость физическа, има радость духовна; има скръбь физическа, има скръбь духовна. Стимулитѣ, причинитѣ не сѫ едни и сѫщи. Подаряватъ ти една кѫща, ти се радвашъ, скачашъ, имашъ единъ физически стимулъ, гледашъ кѫщата. Но утрѣ нѣкой ти запали кѫщата, дойде ти скръбь. Ти казвашъ: „голѣма е скръбьта ми!“ Скръбьта ти не е много голѣма: щомъ ти направятъ нова кѫща, — скръбь нѣма. Обаче, има радость, която е причинена отъ съвсѣмъ другъ стимулъ. Затварятъ те въ затвора, скърбишъ, пущатъ те вънъ, радвашъ се. Но допуснете сега слѣдното: човѣкъ иска да бѫде въ полза на своитѣ ближни, но единъ день хващатъ го, обвиняватъ го, турятъ го въ затвора, обаче, той се радва, вижда условия, че може да работи за Бога, да проповѣдва въ затвора — той изгубва честьта си, но той се радва — и може въ 2—3 години да реформира цѣлия затворъ. Пускатъ го отъ затвора, той върви и скърби. Какъ ще си обясните тия противоположности! Едни хора, когато влизатъ въ живота, се радватъ, а когато излизатъ отъ живота, отъ затвора, скърбятъ. „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ, казва Христосъ, за правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. Ще се наситятъ, на какво? Само правдата ще отвори онзи пѫть, да се наситятъ, отъ какво? — Отъ Божествената Любовь. Насита може да донесе само Любовьта, да ви задоволи, но не както ние се задоволяваме, а да създаде онова ново състояние, при което ние можемъ да работимъ. Сега, най-първото нѣщо, трѣбва да се създаде този гладъ, истински гладъ и жажда трѣбва да се създадатъ вѫтрѣ въ душата. Онѣзи, които искатъ да минатъ въ пѫтя, трѣбва да разбиратъ живота малко по-дълбоко, тѣ трѣбва да пристѫпятъ къмъ първия опитъ. Сега азъ говоря послѣдователно, а нѣкои ще кажатъ: „имаме опитъ“. Разбирайте ме, опитъ въ слѣдното: когато онзи ученикъ е почналъ да взема уроци по музика, той взима първия урокъ, втори, трети, пети, шести, послѣ почва да изучва позициитѣ — първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета позиция, той не трѣбва да се спре на първия опитъ или на половина, а да довърши всичкитѣ опити, които сѫ необходими, и слѣдъ като стане виртуозъ, той ще има друго управление, той ще приложи съдържанието на своята техника. Сега съврѣменнитѣ вѣрващи, слѣдъ като направятъ единъ малъкъ опитъ, прѣставатъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да ида въ онзи свѣтъ, да видя“. Е, хубаво, допуснете, че азъ ви завеждамъ въ онзи свѣтъ. Ето да ви разправя онзи свѣтъ какъвъ е: ще влѣзете въ единъ градъ добрѣ устроенъ, на който всичкитѣ улици сѫ послани съ диаманти, вмѣсто съ блокове. Кѫщитѣ на тия сѫщества сѫ отъ най-прозрачно стъкло. Маситѣ имъ сѫ направени отъ злато, чашитѣ имъ, всичкитѣ съсѫди сѫ отъ най-фино злато. Водата е отъ най-чистъ нектаръ, тя е като нашата, но като пиешъ, ще кажешъ: „нима туй е вода?“ Въздухътъ е толкова чистъ и приятенъ, а пъкъ птичкитѣ съ по-пъстри отъ нашитѣ и толкова приятно пѣятъ! Славеитѣ, гургулицитѣ, гълѫбчетата сѫ по-красиви отъ нашитѣ. Тамъ си иматъ особени начини за съобщение. Желѣзници нѣматъ и димъ нѣматъ като насъ, и фабрики нѣматъ. Като влѣзешъ въ духовния свѣтъ индустрия нѣма. Ще кажете: „какъ да нѣма индустрия?“ — Индустрия има безъ кадежъ. Тамъ ще намѣрите училища отлични, музики, изкуства до висша степенъ развити. И мѫже и жени има тамъ, и дѣца има, но съ красота, каквато вие не сте виждали. Тамъ ще ви приематъ, ще ви нагостятъ, а като ви върнатъ въ този свѣтъ, ще ви потопятъ въ една такъва течность, че да забравите всичко отъ тѣхния свѣтъ. И като отива нѣкой отъ този свѣтъ тамъ, тѣ пакъ ще го потопятъ, за да забрави всичко и да не внесе нѣкоя развратна мисъль, съ която да опетни онзи свѣтъ. Тъй щото и когато отивашъ и когато се връщашъ, тѣ сѫ толкова умни, че ще тѣ потопятъ, та нищо нѣма да помнишъ и отъ онзи и отъ този свѣтъ. Не ще знаешъ нищо нито за тоя, нито за оня свѣтъ. Нито ще занесешъ, нито ще донесешъ нѣщо. Тази е причината, дѣто мнозина отъ васъ всѣка вечеръ ходите все въ другия свѣтъ, но все ви приспиватъ. Сега нѣкой отъ васъ ще кажете: „това мяза на 1001 нощь“. Въ сѫщность не е тъй както азъ ви го описвамъ. То е нѣщо много по-хубаво, азъ ви начертахъ само една скица, то е хиляди пѫти по хубаво, отколкото азъ мога да го опиша.

       

      Та трѣбва да се създаде въ насъ този гладъ и тази жажда за онзи възвишенъ животъ, дѣто правдата сѫществува. Само въ единъ възвишенъ животъ проникнатъ отъ онази божествена интелигентность, само тамъ можемъ да разберемъ красивото и хубавото въ живота, само тамъ е мѣстото на любовьта. Сега, за примѣръ, като ви говоря, ако вие можете да забравите вашия животъ, щѣхте да ме разберете друго-яче, а сега нѣкои отъ васъ си имате грижи и казвате, дали туй, което говоря е вѣрно, „дали не ще ни измами“ и т. н. Но прѣдставете си, че вие имате очи като мене, вземамъ едно цвѣте и двамата го гледаме еднакво, тогава въ какво можете да се съмнявате? Казвамъ, това е едно цвѣте, червено, вие какво казвате? — Червено цвѣте. И двама виждаме червено. Какво има да се споримъ? Или синйо, жълто, оттѣнъцитѣ еднакво виждаме. Обаче, щомъ дойдемъ да съпоставимъ, може ти да си видѣлъ синйо, а азъ червено. И се споримъ, ти казвашъ: цвѣтето е синйо, а азъ казвамъ: цвѣтето е червено. Но ние гледаме двѣ различни цвѣтя: моето цвѣте е червено, а твоето — синйо. И ти си правъ, и азъ съмъ правъ. Прѣдставете си, че ние двама сме на една сфера и тази сфера е праздна. Азъ съмъ отгорѣ, ти си вѫтрѣ. Казвамъ: тази сфера е корубеста, а ти казвашъ: „не, тя е вглѫбната“. Какъ може да е вглѫбната, не виждашъ ли? „Ами че азъ не виждамъ ли?“ И започваме да се споримъ. Математически мога да ти докажа. — „И азъ математически мога да ти докажа“. И двамата математически имаме право. Това сѫ двѣ състояния на битието. Отъ една страна битието е корубесто, а отъ другата страна е валчесто. Питамъ сега: ако вѫтрѣшното съдържание на тази сфера се напълни и този господинъ не може да живѣе въ сферата и излѣзе навънъ, какво ще каже? Че животътъ е само корубестъ отвънъ. Е, допуснете друго състояние: всичко отъ вънъ се заглади и остане само вглѫбнатата страна. Тия противорѣчия постоянно изпѫкватъ въ живота, дали се намираме отвънъ или отвѫтрѣ. Сега какво е физическиятъ животъ и какво е духовниятъ? Физическиятъ животъ е външниятъ животъ, а духовниятъ — вѫтрѣшниятъ. Но тия два живота съставляватъ двѣ положения на човѣшката душа или двѣ положения на човѣшкото съзнание.

       

      „Блажени, които гладуватъ“… Гладува, кой? — стомахътъ. Жадува, кой? — пакъ стомахътъ. Но въ сѫщность не жадува стомахътъ, а тукъ въ слѣпоочнитѣ кости има единъ центъръ, въ който се заражда и гладътъ, и жаждата. Слѣдователно, отъ мозъка се прѣдава туй състояние на стомаха и стомахътъ изисква. Онзи, който не разбира, казва: „коремътъ иска“. Но ако унищожимъ този центъръ, никакъвъ гладъ нѣма да има, а хората щѣха да ядатъ автоматически. Прѣдставете си друго положение: ние можемъ да ядемъ, безъ да усѣщаме нѣкаква приятность, какво щѣхме да научимъ? Сега ние правимъ разлика между месце, кебапчета съ солчица и черенъ пиперъ, като ви замирише на носа, казвате: „това струва“. Прѣдставете си сега, че нѣмате никакъвъ вкусъ, тогава, ако ядешъ, каква полза ще ти принесе яденето? Слѣдователно, яденето е единъ начинъ за придобиване на знание. Чрѣзъ яденето влиза живота въ насъ. Сега да обясня моята мисъль. Прѣдставете си, че влизате въ една текстилна фабрика, дѣто се приготовляватъ бои: червени, сини, жълти и т. н., опаковатъ ги, могатъ да ги турятъ въ шишета, или могатъ да ги опаковатъ въ видъ на прахъ, въ пакетъ като ги стриватъ. Да кажемъ, вие изучавате тия бои какъ се образуватъ въ фабриката, знаете тѣхния съставъ, какъ се опаковатъ и спирате тамъ вашето знание. Питамъ: какво сте научили отъ тѣзи бои? Но нѣкой художникъ като знае тия бои, ще създаде единъ отличенъ образъ, или нѣкой пейзажъ отъ природата. Той е почналъ чрѣзъ тия бои да използува идеитѣ на своето платно. Сега, и стомахътъ е една фабрика, дѣто се приготовляватъ онѣзи материали, въ които духътъ може да прояви своята интелигентность и да вложи нѣщо разумно въ хората. То има смисълъ само така. Отъ тия материали духътъ може да създаде нѣщо възвишено. И какво трѣбва да създаде духътъ? Духътъ трѣбва да създаде, на първо мѣсто, формитѣ на любовьта. Е какъ ще изразите една форма на любовьта? Азъ сега бихъ ви попиталъ: каква е първата форма на любовьта? Не ви искамъ отговоръ, но като се върнете въ дома си, помислете, коя е първата форма на любовьта, съ която вие сте започнали. Помните ли въ дѣтинството си първата дума, когато се появи у васъ съзнанието, когато вие сте почувствували, че обичате? Помните ли — на първата, втората, третата, четвъртата година? Азъ слушахъ единъ американски професоръ, четохъ единъ философъ, когато е ставалъ на 21 година. Единъ день за пръвъ пѫть той е съзналъ, че има умъ. И то е било единъ славенъ моментъ. И като е съзналъ, че има умъ, може да го употрѣби, то е било за него единъ день на радость. Значи, туй съзнание има извѣстна форма, която може да се употрѣби. Вие, навѣрно, всички имате такъва опитность. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да нѣма такъва опитность. Нѣкой може да е ималъ на 5 години, на 6, 7, 8, нѣкои къмъ 14 година, но въ всѣкиго отъ васъ, и мѫже и жени, ще се явятъ тия форми. Мнозина не сѫ се спирали, коя е първата форма, и вие не сте я запазили. Първата форма —това е първиятъ слънчевъ лѫчъ, който е излѣзълъ отъ слънцето и е влѣзълъ въ вашитѣ очи. Този лѫчъ може да влѣзе въ очитѣ ви по отражение на нѣкое огледало, но тогава той не иде направо отъ слънцето. Слѣдователно, първата форма подразбирамъ онази, която иде направо отъ Духа. А формата може да е минала въ другъ нѣкой умъ и, по отражение отъ него, да е влѣзла въ вашия умъ. Нѣкой човѣкъ люби и вие се заразявате, и вие любите, то е чрѣзъ отражение. Тази свѣтлина, тази любовь, ако изгасне въ онзи, и въ васъ ще изгасне. Така има цѣли общества, които любятъ, защото единъ люби, но когато любовьта угасне въ този единия, въ всички любовьта угасва по сѫщия начинъ. Има сѣмейства въ свѣта, създадени по сѫщия начинъ: когато умре нѣкой отъ това сѣмейство, цѣлото сѣмейство измира, и единъ като се роди, всички живѣятъ. Споредъ този законъ, ето какъ не трѣбва да обичашъ: на земята, въ физическия свѣтъ не трѣбва да обичашъ никое сѫщество или прѣдметъ съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце, съ всичката си душа и съ всичката си сила, защото този, когото обичашъ така, ако умре, и ти ще умрешъ. И затуй на физическото поле трѣбва да има постоянна дисхармония, за да живѣятъ хората. И дѣто физическиятъ свѣтъ може да сѫществува, то е именно затова. Благодарение, че има дисхармония, та вие живѣете. При сегашнитѣ условия, ако вие турите хармония на физическото поле, всички хора ще измратъ. Е, какъ ще си обясните това противорѣчие? Всички вие искате да турите въ физическия свѣтъ хармония. Но въ тази хармония вие ще се задушите. Казва Писанието: „плъть и кръвь не могатъ да наслѣдятъ Царството Божие“.

       

      Значи, Христосъ казва: „блажени, които гладуватъ и жадуватъ“… — не на физическото поле, не за кѫщи, не за ниви и не за пари, но онѣзи, които гладуватъ за великия принципъ на правдата, ще се наситятъ. Искатъ да се наситятъ, гладни сѫ всички ония хора, които сѫ недоволни, ония, на които животътъ е станалъ безсмисленъ.

       

      Христосъ дава едно правило: само който гладува и жадува за правдата, той ще се насити, той ще бѫде доволенъ. Ако сте жена и сте недоволна, намѣрете правдата, за да се наситите. Ако сте мѫжъ, свещеникъ, учитель, законътъ е вѣренъ, въ каквото и положение и да сте: намѣрете тая правда, приложете я чрѣзъ глада и жаждата, и вие ще се наситите. И тогава вие нѣма да се спрете при туй блаженство, а всички блаженства ще се изредятъ. Христосъ е далъ форми и начини, за да може човѣкъ да изправи живота си. Сега четатъ този стихъ: „блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно царството небесно“; „блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утѣшатъ“; „блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята“; „блажени, които гладуватъ и жадуватъ…“ Хубаво, но Христосъ е далъ начини, чрѣзъ които ние можемъ да изправимъ живота си. Срѣщнали ли сте досега нѣкой богословъ, който да е разтълкувалъ, да е далъ нѣщо? Не че богословцитѣ не искатъ да намѣрятъ смисълътъ, но иска се учение, учение, интелигентность се иска. Дотогава, докогато насъ ни сломява най-малкото прѣпятствие въ живота, докато ни измѫчватъ загубенитѣ 1,000 лева, докато ни смущава една изгорѣла кѫща; докато ни смущава единъ умрѣлъ нашъ приятель; докато ни смущава една опечена кокошка, едно 6 годишно вино, и какви ли не други нѣща, съ които ние се смущаваме, — казваме: „блажени, блажени, блажени“. И седатъ нѣкои, че описватъ блаженството на светиитѣ. Какъ ще опишатъ туй блаженство на светиитѣ? Какъ може да описвашъ туй, което не си опиталъ? Седи нѣкой, че описва любовьта. Ама какъ ще я опишешъ, когато ти още не си я опиталъ? Опитътъ трѣбва да продължава. Ние трѣбва да вървимъ по сѫщия естественъ начинъ. Не мислете, че азъ отричамъ вашата опитность, не, но ви казвамъ: не се спирайте, тамъ, дѣто сте достигнали, вие сте още въ началото. Допуснете, че ако посѣете въ природата едно сѣменце, вие трѣбва да го присадите 5—6 пѫти. Такива присаждания има въ природата. И въ психическо отношение има не само едно присаждане, а 5—6 пѫти трѣбва да се присади едно дръвче, за да имашъ резултатъ. Да допуснемъ, че вие правите една присадка, оставатъ още 5, слѣдъ една година ще направите втора, трета, четвърта и само на петата присадка ще имате плодъ. Ами знаете ли колко присадки трѣбва да направите отъ любовьта, за да имате плодъ? Присадете любовьта най-напрѣдъ на физическото поле, въ тѣлото си, слѣдъ туй въ сърцето трѣбва да я посадите, послѣ трѣбва да я посадите въ ума си — той е разсадникъ — слѣдъ туй да я внесете въ душата си и въ духа, за да имате плодъ. Сега каква ще бѫде любовьта, проявена въ вашето сърце? Вие ще хванете човѣка, ще го стискате отъ едната страна, отъ лѣво, отъ дѣсно, ще го цѣлувате насамъ, натамъ, ще кажете „обичамъ ви“. И ще замязате на онзи руски князъ, който се оженилъ за една бѣдна, но красива рускиня и постоянно ѝ казвалъ: „Ну, поцѣлуемъ ся“. Първиятъ день ѝ далъ 1000 цѣлувки. Но тя огладнѣла и трѣбвало малко хлѣбъ да се яде. „Ну, поцѣлуемъ ся“. Обаче, любовьта на земята не може да устои срѣщу глада. И на земята гладътъ и жаждата сѫ по-силни отъ любовьта. Ако вие имате една жена, която казва, че ви обича, и че е готова да умре заради васъ, дръжте я три деня гладна, и любовьта въ нея ще изчезне, и ще каже тъй: „азъ се оженихъ за единъ мѫжъ да ме храни, а не да ме държи гладна“. Казватъ: „нѣма нищо въ свѣта като любовьта“. А пъкъ азъ казвамъ: гладътъ е по-силенъ отъ любовьта. Какво ще кажете на туй? Сетнѣ казвамъ: жаждата е по-силна отъ любовьта. Слѣдователно, ние трѣбва да опитаме любовьта, докато тя дойде въ тази форма, да наддѣлѣе на глада и жаждата — значи, да намѣримъ тоя законъ. Може ли тя ги замѣни, тогава ние имаме истинската любовь. Може ли любовьта да ги замѣсти, т. е. да намѣримъ този законъ на глада и жаждата, ние сме дошли до основитѣ на духовната любовь. Но ако сѫ по-силни гладътъ и жаждата отъ любовьта, да си не правимъ илюзии, че можемъ да любимъ и да основемъ домъ или да управляваме държава. Ако любовьта е по-слаба, този общественъ строй ще се управлява само отъ гладъ и жажда. И всичката съврѣменна култура е обоснована само на гладъ и жажда. И право казватъ комуниститѣ: „папо, папо, папо“. И прави сѫ духовницѣ, защото и тѣ казватъ: само съ хлѣбъ човѣкъ живѣе. Тѣ сѫ прави, отъ горѣ сѫ тѣ, на тази коруба тѣ сѫ прави и ние сме прави, които сме отъ вѫтрѣ, на другата страна.

      „Блажени сте, които гладувате и жадувате“. Сега, схващайте правилно, не отричамъ вашата опитность, но продължавайте съ присадкитѣ на вашитѣ чувства. Ако едно ваше чувство или една ваша мисъль не може да издържи на глада и жаждата, тази мисъль или това чувство сѫ слаби. Може да ви обича този човѣкъ, който е гладувалъ три деня и дойде на трапезата ви и въ любовьта си забрави и глада и жаждата си и почне да ви служи, той ви обича, а щомъ като този, който ви обича, иска да се понаяде и тогава да прояви своята любовь къмъ васъ — любовь не може да има, то е едно физическо състояние. Не трѣбва да се лъжемъ съ такива думи, че ние имаме любовь. Не! И казватъ, че любовьта заглажда много погрѣшки. Ако нашата любовь въ даденъ случай не може да заличи погрѣшкитѣ ни, тази любовь е чисто физическа. Сега нали азъ говоря принципално? Вие искате да поправите живота си. Нѣкой ще каже: да подобримъ живота си. Ако имате гладъ, трѣбва да знаете какъ да го употрѣбите. Не отричамъ хлѣба, не отричамъ и водата, но стомахътъ ви, най-първо, трѣбва да бѫде здравъ — не само стомахътъ ви трѣбва да бѫде здравъ, но и вашиятъ мозъкъ трѣбва да бѫде здравъ, за да използува тази енергия на ума, защото въ туй тѣло ще живѣе духътъ. Трѣбва да знаете какъ да градите. Не да казвате: „то ще се нареди“. Нѣма да се нареди, а ние ще го наредимъ. Ние трѣбва да градимъ както зидаритѣ. Тѣ казватъ ли: „Господь ще нареди тухлитѣ“? Не, онзи майсторъ пусне своя правомѣръ, и по него гради, а ние, духовнитѣ хора, казваме: „Господь ще оправи тази работа“. Ще опънешъ своя конецъ отъ единия край, ще спуснешъ своя перпендикуляръ, ще размѣрвашъ точно и ще туряшъ правилно по една тухла на мѣстото. И когато говоришъ, кажи една дума, но да е казана на мѣсто. А сега ние бъбримъ, тъй туряме тукъ-тамѣ тухлитѣ, на лѣво, на дѣсно, и слѣдъ туй като дойде комисията и каже: „направилъ си погрѣшка“. — Защо съмъ направилъ погрѣшка? — „не градишъ добрѣ“. Правото говорене е градежъ въ живота, туй е изкуството. Ти говори право и малко. Всѣка дума да поставяме на нейното мѣсто.

       

      „Блажени, които гладуватъ“. Ние още гладъ и жажда за правда нѣмаме. Като казвамъ нѣмаме, азъ сѫдя отъ резултатитѣ. Азъ измѣрвамъ, а вие казвате, че нѣкои отъ васъ нѣмате инструментъ. Дойда при него много обикновено, казва ми: „колко голѣмъ огънь имамъ“. Прѣмѣрвамъ: 100 градуса. Казвамъ: това е огъньтъ, на който едва олово може да се стопи. Голѣмъ е огъньтъ, който има 10,000, 15,000 до 20,000 градуса. Това разбирамъ огънь. И каквото туришъ върху него, всичко се топи. Послѣ ние казваме: „нашитѣ скърби сѫ много голѣми“. Но измѣрвамъ градуситѣ, и намирамъ, че това даже не е скърбъ. На нѣкой му влѣзе едно малко трънче, „болка ималъ“, но гледамъ, извадишъ малкото трънче, минава болката. А на другиго влѣзло едно голѣмо желѣзо въ крака, той даже не чувствува голѣма болка.

       

      И тъй, „блажени, които гладуватъ и жадуватъ“. Слѣдователно, гладътъ и жаждата сѫ стимулъ само на висока интелигентность. Само човѣкъ, който е високо интелигентенъ, той може да усѣща гладъ и жажда. И степеньта на вашия гладъ и жажда показва какъ се развива и расте умътъ ви. И за туй, въ природата всѣки день ние трѣбва да се молимъ. И всѣка сутринь трѣбва да усѣщаме гладъ, и на обѣдъ и вечерь, за да се подбужда нашия умъ. Нѣкой казва: защо трѣбва да ядемъ. Този гладъ трѣбва да бѫде единъ стимулъ, да расте умътъ. Сега, обаче, умътъ не расте, а стомахътъ расте. Намѣсто главата да се сформирува, ние виждаме хора, на които изпѫкватъ такива благоутробия. И българитѣ сѫ забѣлѣжителни по слѣдното: нѣкой българинъ сухъ като кука, стомахътъ му хлътналъ, направятъ го кметъ и той стане чорбаджия въ селото, не се минатъ двѣ години и той пусне благоутробието, че едва да се движи. Казватъ за него „чорбаджията“. Да, но неговата умствена дѣйность е спрѣла. Слѣдователно, дѣйностьта трѣбва да върви на горѣ, а не надолу. Главата ни трѣбва да се развива. И тогава ние ще замязаме на онѣзи двама германци, двама приятели, — азъ съмъ привеждалъ този примѣръ и другъ пѫть, станали богати, пъкъ имъ се развили голѣми шкембета, около половинъ метъръ, дали си рандеву, бѣдни били, студенти, и сега въ охолностьта си искали да изкажатъ какъ сѫ прѣкарали своето студенчество, и като се срѣщнали, искали да се цѣлунатъ, но немогли и казватъ: — „нещастие“! И сега ние, съврѣменнитѣ хора, сме изопачили живота си съ своя стомахъ.

       

      „Блажени…“ Значи, този гладъ и тази жажда не трѣбва да бѫдатъ въ стомаха, а трѣбва да бѫдатъ въ нашата глава. Да имаме жажда, за какво? За божествената правда. Ако единъ народъ, едно общество, единъ домъ, единъ човѣкъ усѣща този гладъ и тази жажда за правдата Божия, ето кѫдѣ е спасението. Трѣбва да усѣщаме този гладъ и тази жажда за тази правда и тогава ще можемъ да се справимъ. И сега ние усѣщаме гладъ и жажда, ама мислимъ съ стомаха си.

       

      „Блажени“, казва Христосъ. Блаженъ е умниятъ човѣкъ. Блаженъ може да бѫде само интелигентниятъ човѣкъ. Блаженъ може да бѫде човѣкътъ, на когото всичкитѣ чувства и мисли сѫ хармонизирани и той може да работи. И за туй именно Богъ е създалъ цѣлиятъ свѣтъ само за умнитѣ хора — за умнитѣ хора, въ широкъ смисълъ. И ние трѣбва да проучимъ природата отъ гледището на глада и жаждата, всѣка една течеща вода трѣбва да ни напомня за жаждата. Този стимулъ е на ума, т. е. че ние трѣбва да се развиваме. И всѣки единъ плодъ на дървото трѣбва да ни напомня за глада. Тия, красивитѣ форми трѣбва да ни припомнятъ всичко. И Богъ казва: „нашитѣ умове трѣбва да се развиватъ“. И повече интелигентность се изисква, повече интелигентность! Нѣкои казватъ: „не трѣбва много умъ, по-малко умъ, по-вече пари“. Не! Интелигентность трѣбва, а въ тази интелигентность ние ще можемъ да внесемъ тази божествена правда. Ако ние я внесемъ, тя ще оправи живота ни. И сега, ако Христосъ е малко закъснѣлъ да дойде на земята, то е, защото правдата още не е турила своитѣ основи. И Христосъ иде на земята само за интелигентнитѣ хора, за хората на правдата. На тѣхъ той ще се изяви, на тѣхъ ще говори, тѣхъ ще учи. Когато дойде въ нѣкой градъ единъ музикантъ, на кого иде да свири, на глухитѣ ли? Не, а на онѣзи, които чуватъ. Когато нѣкой художникъ рисува, за слѣпитѣ ли рисува? Не, а за хора, които иматъ очи, и чрѣзъ тия очи прозира тѣхната интелигентность. И когато музикантътъ свири, той свири за хора, които иматъ уши и които иматъ интелигентни уши да слушатъ, т. е. да разбиратъ. А хората казватъ: „Христосъ ще дойде за всички“. „Всички“, подразбира, онѣзи, у които тази интелигентность е развита.

       

      „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ“. Сега пакъ ще ви попитамъ азъ: вие имате ли истински гладъ и истинска жажда? Трѣбва да сте имали тази опитность. Като се връщате отъ нѣкоя екскурзия и срѣщнете нѣкой, даде ви сухи корици, безъ вода, и като ядете малко, ще разправяте съ години за тѣхъ: „едно овчарче ми даде, но много сладко ядохъ, нѣма да го забравя“. Само гладътъ и жаждата могатъ да ни дадатъ истинско понятие за великитѣ нѣща въ свѣта. Сега допуснете, че Христосъ дойде като единъ великъ Учитель въ свѣта, какъ ще го познаете? Ще кажете: „какъ нѣма да го познаемъ, той ще носи цигулка и по нея ще го познаемъ“. Всѣки може да носи цигулка, но тя не е още доказателство. Важното е, че ще свири тъй, както никой другъ не може да свири. Неговото свирене се отличава по това, че никой не може да го подражава. Той ще носи любовьта и по нея ще се отличава. Всички ще бѫдатъ подобни на Христа, но по сѫщество никой нѣма да бѫде подобенъ на него. Значи, ако Христосъ дойде сега и проповѣдва съ символи, тогава учени и попове какъ ще разбератъ тия негови символи? Ако ви кажа така: обърни водата въ ледъ, за да се спасите, обърнете парата въ вода, за да оправите работитѣ си, какъ ще ме разберете? Ако вие имате огънь, на който скоро ще дойдатъ разбойници да опекатъ нѣкой човѣкъ, прѣвърнете този огънь въ ледъ. Ако имате тамъ едно езеро съ вода, въ което слѣдъ нѣколко часа ще дойдатъ да удавятъ нѣколко души хора, прѣвърнете туй езеро въ ледъ. Ако вашиятъ котелъ е толкова пъленъ съ пара, че ще се пукне и ще избие стотина души, казвамъ: прѣвърнете тази пара въ вода. Това сѫ символи.

       

      „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ“. И ние трѣбва да прѣвърнемъ съврѣменното знание, за да спасимъ човѣчеството. Ние изучаваме вълцитѣ въ зоологията. Защо ги изучаваме? Ако бихъ попиталъ единъ съврѣмененъ зоологъ и той ще ми опише формата му, козината му. Но защо ни е този вълкъ да го изучаваме? Трѣбва да има една поука. Или изучаваме единъ паякъ. Защо трѣбва да изучаваме паяцитѣ, защо трѣбва да изучаваме вълцитѣ? Въ съврѣменната зоология можемъ да използуваме моментитѣ, има такива моменти: има пороци, които не могатъ да се лѣкуватъ, освѣнъ чрѣзъ закона на втръсването, да туришъ прѣсита. Такъвъ случай е пиянството, у което ще се яви обратно дѣйствие. Слѣдователно, имашъ едни дѣца, които сѫ толкова лоши, че никой методъ не може да имъ подѣйствува. Ако туй дѣте изучава вълка, въ него ще се яви едно прѣсищане, и туй дѣте ще се прѣвърне на овца. Психологически разбирамъ, така да изучаваме зоологията. А сега обратното: когато учительтъ описва вълка, дѣтето намѣсто да стане овца, става вълкъ. Питамъ: знанието на мѣсто ли е? Затуй казвамъ, съврѣменнитѣ учени не сѫ прави въ своитѣ методи. За химията важатъ сѫщитѣ закони. Тѣ казватъ: „какъ? Ние трѣбва да изучаваме елементитѣ на врѣмето“. Но защо трѣбва да изучаваме химията? Трѣбва да я обосновемъ разумно. Не че тия нѣща не сѫ прави, но за всѣко нѣщо въ свѣта си има опрѣдѣлено врѣме. И ние трѣбва да знаемъ това врѣме, кога и какво трѣбва да учимъ. А сега ние учимъ всичко безразборно, и вслѣдствие на това всички резултати сѫ не вѣрни. Ние говоримъ за спасение, за правда, за любовь, но не на врѣме. Азъ съмъ дошълъ при васъ, говоря ви за любовь, вие сте се наяли съ едно печено прасе, искате да спите, а пъкъ азъ ви говоря за любовь, питамъ: на врѣме ли говоря? — не е на врѣме. Дойде нѣкой, заразенъ съ сифилисъ, азъ отида да му говоря за Христовата любовь и искамъ да го цѣлуна. Питамъ: тази цѣлувка на врѣме ли е? Това не е цѣлувка, това е извращение. „Ама това казва свещената Библия“. Но тази „свещена Библия“ — това сѫ прѣживѣванията на милиони хора. Тия прѣживявания — това сѫ сѣменца. Ти имашъ ли тия прѣживявания на Давида? Ти ще четешъ 51-я псаломъ и като го започнешъ, отъ едина край до другия, ти мислишъ, че си прѣживѣлъ положението на Давида, който е взелъ жената на Урия и слѣдъ туй се изобличава. Казва: „Блажени.“ Но това не е четене на 51-ия псаломъ. Ще го четешъ, когато направишъ като Давида нѣкое голѣмо прѣстѫпление, въ което те обвиняватъ, тогава ще го четешъ и, като го четешъ. ще го разберешъ. А сега свещеникътъ тури си одеждитѣ и започва да чете този псаломъ. Така, този псаломъ има обратно дѣйствие вече. Гладуване и жадуване трѣбва да има въ нашитѣ души. Гладуване и жадуване трѣбва да има и въ науката. Учительтъ, като влѣзе въ класъ, трѣбва да знае, ученицитѣ иматъ ли гладъ и жажда за знание или нѣматъ. Ако нѣматъ, да не прѣдава, а да излѣзатъ вънъ и да се упражняватъ съ физическа работа. Ако забѣлѣжи въ душитѣ имъ гладъ, да започне прѣдмета си, и тогава и ученици и учители ще се разбиратъ. Нѣкой пѫть учительтъ говори, а ученицитѣ се прозяватъ. Учительтъ казва: „какво се прозявате, ха на вънъ!“ Проповѣдникътъ проповѣдва на своитѣ слушатели, а тѣ заспиватъ, значи, той проповѣдва не на врѣме.

       

      Гладъ на всинца ви! И ако има нѣкои гладни сега, ще ме разбератъ, а който не е гладенъ и жаденъ, нѣма да ме разбере. И азъ бихъ желалъ да огладнѣете и ожаднѣете. Нашиятъ методъ е: ние ще държимъ болния човѣкъ 3 деня гладенъ и жаденъ. Казвамъ: първото нѣщо е, да се стараете да създадете въ васъ гладъ и жажда за истината, за знание. Знаете ли вие какво значи, да имате едно прѣживяване, да почувствувашъ Бога въ тежината на живота си, когато си оскърбенъ, да почувствувашъ туй велико сѫщество, което е създало цѣлото битие? Знаете ли какъвъ свещенъ трепетъ ще обхване душата ви, само когато той се докосне? Имали ли сте вие такъво прѣживяване? То е едно велико прѣживяване! И тогава, въ такъвъ моментъ, ако сте го изпитвали, да си гладенъ и жаденъ, знаете ли съ каква красота ще се изпълни душата ви? Туй сѫ изпитвали нѣкои светии и нѣкои велики хора, нѣкои мѫченици, тѣ изведнажъ разбиратъ смисъла на цѣлото битие и казватъ: „разбираме какъвъ е смисълътъ на живота“. Такъво прѣживяване могатъ да иматъ и стари и млади. Нѣкои казватъ: „само старитѣ могатъ да го иматъ“. Не, и младитѣ могатъ. Защо да го нѣма младиятъ? Я онази мома, която е оставена отъ нейния възлюбленъ, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утѣши се, почувствува едно облекчение и каже: „азъ ще посветя живота си на Бога“. Този възлюбленъ е Христосъ, а не онзи. Това е велико прѣживѣване на човѣшката душа, и то толкова реално, че хиляди години могатъ да минатъ и хиляди катаклизми могатъ да станать, но нѣма да се отмахне вашата опитность. И ние се нуждаемъ отъ едно силно прѣживяване на реалностьта — отъ допирането на този божественъ пръстъ на любовьта. А сега ще идешъ въ църква, ще запалишъ една свѣщь или кандилото, но едно такъво живо прѣживяване, едно такъво допиране на този божественъ пръстъ на любовьта, отъ хиляди проповѣди струва по-вече. Азъ бихъ желалъ да слушате всички велики проповѣдници, но слѣдъ като ги слушате, най-послѣ искамъ Господь да допрѣ съ своя пръстъ ума и душата имъ, та и тѣхнитѣ мисли да станатъ по-ясни. Та казвамъ, азъ желая на васъ едно добро, единъ лѫчъ, и то живъ лѫчъ, да докосне вашата душа, че всичко туй, което е заложено въ душата ви, да се оживотвори, да се прѣвърне, животътъ ви да мине отъ едно състояние въ друго или, както Христосъ казва, „ще минатъ отъ смърть въ животъ“.

       

      „Блажени, които гладуватъ“. И желая вие да гладувате и жадувате всички, и такъвъ гладъ да имате неутолимъ и неутолима жажда, и като дойде великата Божия Правда, да внесе тази опитность, всички да бѫдете наситени съ Божествена Любовь. И да кажете: знаемъ сега смисъла на глада и жаждата. Създайте въ себе си тия двѣ състояния, тѣ ги има, дайте имъ мѣсто. Прѣживѣйте една малка опитность на великото въ свѣта. И тогава ще ви кажа: не сте далечъ отъ Царството Божие, вие ще бѫдете до вратата на Царството Божие. И като дойде Христосъ и отвори тази врата, тогава въ ума ви знанието отъ хиляди години ще ви се обясни, много нѣщо, и така моментално, ще ви стане прѣсно всичко, и ще започне новия, разумния животъ. Приложете правилата за всѣко нѣщо на врѣме. За великото не четете всѣкога, за доброто не говорете всѣкога, а на врѣме. Ще ни цитиратъ насъ: „на врѣме и безъ врѣме“. За доброто ще говоришъ на врѣме и за злото ще говоришъ на врѣме, тъй казвамъ азъ. Павелъ казва: „на врѣме и безъ врѣме“. Азъ казвамъ обратното: говори на врѣме за доброто и говори безъ врѣме за злото. Ама чудни сѫ нѣкои хора като казватъ: „безъ врѣме“. Прѣдставете си, азъ съмъ чиновникъ, не ми оставатъ нито 5 минути, ако не ида на работа ще ме уволнятъ. Обаче, запалва ми се кѫщата, безъ врѣме. Нѣмамъ врѣме, но азъ си създавамъ врѣме да гася кѫщата. Туй, значи, „безъ врѣме“ — като ми се запали кѫщата, безъ врѣме ще я гася. Пъкъ ако вършишъ една благородна работа, на врѣме ще я вършишъ. Злото е единъ инцидентъ непрѣдвидѣнъ, безъ врѣме. И Павелъ казва много умно: „на врѣме и безъ врѣме“.

       

      „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ“. Тия два процеса трѣбва да бѫдатъ единъ вѫтрѣшенъ стимулъ. Всѣкога този законъ може да се приложи. И народъ който има тази жажда да се повдигне, всѣкога Провидението му съдѣйствува. И въ глада, и въ жаждата Господь говори. И Арабишапка, като сѫ го затворили въ Русия, 3 деня гладувалъ и като огладнѣлъ, единъ день казалъ: „Господи, хлѣбъ, хлѣбъ!“ Десеть минути не се минаватъ и единъ неговъ приятель носи единъ голѣмъ хлѣбъ и, като го взелъ, усѣтилъ хубостьта на този сомунъ. Гладъ — нищо по-вече! И когато въ насъ дойде туй знание, този вѫтрѣшенъ гладъ, не можете всички да го използувате. Понѣкога азъ като говоря, вие казвате: „какво искаше да каже нашиятъ Учитель, тамъ въ бесѣдата?“ Казвамъ: вие не сте били гладни. „Ама азъ не мога да го разбера“. — Не сте били жадни. „Ама това е тъмно“ — гладенъ и жаденъ не сте били. Ако имате гладъ и жажда, какъ хубаво ще ме разберете! И тъй, азъ опрѣдѣлямъ: когато нѣкой човѣкъ казва, — „какво искашъ да кажешъ“, азъ зная, че този човѣкъ не е гладенъ. Като дойде врѣме да огладнѣятъ и ожаднѣятъ, тѣ ще разбератъ.

       

      И тъй, гладъ и жажда ви трѣбватъ на всинца ви. Нѣкои сте гладни, не казвамъ, че не сте гладни.

       

      „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. И желая на всинца ви, слѣдъ като гладувате и жадувате заради правдата, най-послѣ да се наситите.

       

      *Бесѣда, държана на 25. VI. 1922 год. въ гр. София.

       

       

      Да завършим днешния наряд с Господнята молитва.

       

      Бъдете здрави и благословени!

    20
    21
    22
    23
    24
    25
    26
    27
    28
    29
    30
    юли
    юли
    юли

    Създадохме sinarhia.com за вас, защото вярваме, че:

    Братство се гради не с устави и договори, а с Любов.

    Истинското Християнство изключва власт на едни хора над други.

    Само безкористната работа е работа за Бога.

    Е добре да прилагаме Учителя, а не да го предаваме.

    Център на нашето обединение трябва да бъде Христос.

    Единението в Любовта прави силата.

    Ако споделяте нашите възгледи, добре дошли сред нас! 🙂

     

    Close