Приятели, бих искал тук публично да отговоря на няколко въпроса от Стефан Калайджиев, които може би и други хора си ги задават. Снощи той писа под една моя публикация следното:
„Добре бе, защо преди тези Четири съвета не поставим въпроса за Вероизповеданието Бяло братство, да се излезе от тази Дирекция, нима това не е най-важното?
Четири съвета са нещох като една огромна фуния, тя е като комунизма, ще става с времето, ама в това време, нали Учението е вероизповедание, нали така? Защо никой не говори нищо за това?“
Ето го и моя отговор, с който не ангажирам никой друг брат или сестра:
Не можем да поставяме каруцата пред коня. Първо трябва да се обединим учениците на Учителя и едва след това да правим каквото и да било заедно. Всичко това може да се случи единствено ако стъпим на една здрава основа, и градим върху нея. Такава разумна основа може да бъде според мен единствено моделът за организиране, даден от Учителя доста подробно в беседите от събора през 1921г.
Ако някой е против това да се случи и защитава управлението чрез устави – той е и против Учителя, който неведнъж е казвал какво се очаква от нас като негови ученици. Да градим окултна общност по светски модел е просто смешно.
Нека бъде ясно още, че хората, които вярваме в тази идея и работим за нейното приложение, нямаме ни най-малкото желание да изместваме сегашното ръководство и да заставаме на неговото място. На нас ни стига и да сме най-малките, но да знаем, че обединението между учениците на Бялото Братство го има както на Небето, така и на Земята.
А ако просто така създадем една нова организация, която да наследи старата (пак с устави и светски модели) ще стане досущ като пародията с църквите и синодите. В това аз не бих участвал.
Нас на този етап земна организацията не ни е нужна, за да работим за Бога. Ако един ден стане необходима заради стопанската дейност, това ще се случи по начин, който не позволява на отделни хора или малки групи да се разполагат еднолично с това Братство. Но такава организация трябва да се „роди“ от същото това Братство – от хората в него – а не от шепа „богоизбрани“ индивиди, които са решили, че трябва да „водят стадото“ накъдето им скимне.
Колкото до Общество Бяло Братство, регистрирано като секта – който го е правил, той да си го мисли и (щом иска) да си го държи като вероизповедание. На мен лично не ми пречи и не желая да работя против него – нека си функционира както намери за добре. Не сме ние тези, на които е дадено да съдят. Защото един ден всеки от нас ще отговаря пред Христос за своите действия или бездействия.
Той ни учеше:
„И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно.
Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.“ (Матей 9:16-17)