Духовен наряд за 6 февруари – начало – 10.00 ч. в братския център на ул. ”Щерю Атанасов” № 2

Обични братя и сестри,

С днешния наряд ще поставим началото на просветната ни работа, която ще бъде посветена изцяло на 100-годишнината от откриването на Школата от Учителя през м.февруари 1922 г.

Ще започнем с химна “Аум” и ще продължим със следните молитви:

• Добрата молитва
• 91 псалом
• Молитва на ученика /48 стр./
• Лозинка – 1 ст. /23 стр./
• Молитва за разбиване козните на лукавия – 54 стр.
• Формула за мира – 105 стр.
• Формула за защита на България от бедствия

Господи, запази България от вражески сили, защото Ти си Любов, Мъдрост, Истина. Ние обичаме България и ще й служим с Любов. Господи, лъчът на Твоята Любов да озари цялата Земя. Мирът и радостта Божия да залеят цялата Земя. Благостта и милостта Божия да пробудят и помилват всяка човешка душа.

Амин!

• Формула против земетресения – 111 стр.
• Заветът на Учителя

УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ

В Божествената Школа вие сте влезли да се научите как да живеете разумно.

Аз наричам Пътя на ученика едно строго самоопределяне.

В ученичеството на Бялото Братство влизат едновременно пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

Когато Учителя откри Школите, това беше нова епоха в нашия живот. Годишните събори бяха подготовка за Школите; неделните беседи – също. Най-първо Учителя откри Школата за младежите и първите ученици бяха поканени поименно (1922 г.). После отвори Школата и за възрастни, в която влизаха и младежите.

Окото Божие се отвори, за да види какво правят тези деца тук, на Земята, какво са постигнали, от какво се нуждаят, къде се спъват в пътя си и какво се бавят и губят в тези пътеки на живота.

Учителя идва на Земята скромно, незабелязано. И докато вниманието на света е отвлечено от големите събития – политически, икономически, социални и други, каквито винаги има, в това време Учителя извършва мълчаливо Своята благословена работа. Той намира Своите ученици, призовава ги и започва над тях работата, която е и работа над цялото човечество. В тази малка среда, около този жив Божествен център се разрешават въпросите, които вълнуват човешките души за дадена епоха. Тук възникват всички проблеми и противоречия от външен и вътрешен характер. Тук се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се разрешават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото, подготвят се условията за Новия живот. Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват. Около Учителя са представени като характери, като типове расите, племената и народите. Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дървета и посеви. Учителя казва:

Добродетелите са онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен; те са великият капитал, около който започват да циркулират силите на Живата Природа. Ето защо под човек се разбира сбор от всички Добродетели.

Всички положителни и отрицателни сили имат свои представители около Учителя. Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над човешкото естество
– изправяне погрешките на миналото, преценяване на настоящите възможности и постижения и очертаване пътя на бъдещето.

Както в една модерна химическа лаборатория се правят опити с всички елементи, проверяват се всички реакции, изследват се новите съединения, както резултатите са валидни за цялата Земя, така и тук. Затова нищо не се пренебрегва. Няма маловажни работи. И най-малките неща се вземат под внимание, всичко се взема предвид.
Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва. Всичко се проверява и постоянно се подобрява. Човек се е откъснал от Живата Разумна Природа и физически, и духовно. Една от първите задачи на Школата е да се възстановят тези пътища, по които живите сили на Природата идват и обновяват човека. Школата приготвя учениците за новите условия, при които Животът ще се прояви.

Малцина, даже и от тези, които участват в тази деликатна и отговорна работа, съзнават нейното значение и смисъл. Това, което се извършва в този малък кръг, предстои да се извърши в цялото човечество. Това, което може да се постигне тук, е възможно и постижимо за цялото човечество. Знанието, което се дава тук, се дава за човеците-братя по цялата Земя.

Работата в една духовна Школа е работа върху човешката душа, върху човешкото сърце, върху човешкия ум, върху човешката воля.

Задачата на Божествената Школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат Истината. Едно от качествата на Великата Школа на Живота – Школата на Бялото Братство или така наречената Божествена Школа – това е: тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и начините за нейното приложение.

Лекциите на Общия и Младежкия клас се различават. Първите имат предвид извървян път, дето са направени редица погрешки и отклонения, които трябва да се изправят. Създадени са вече известни навици, върху които трябва да се работи. Умът, сърцето и тялото са достигнали своето развитие. Обстановката, при която се работи в Общия клас, е по-друга.

Лекциите на Младежкия клас имат предвид едно начало: умът, сърцето и тялото сега разгъват своите сили; те трябва да се насочат, да им се даде правилна насока, трябва да се създаде благоприятна и здравословна атмосфера, за да се развиват правилно.

Младежкия клас Учителя нарече клас на вечната младост, на Божествената нежност и чистота. Той казва:

Бих желал винаги да останете деца не по ум, но душите ви да бъдат детски, или да употребя друга една форма – душите ви да бъдат нежни. Знаете ли колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. Нежността и благостта, която притежава, са качества на Бога. Това е идеал. Душата е чиста и светла, както стои пред Бога. Тя е излязла от Божественото дихание. Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. Никоя сила не е в състояние да превърне човешката душа във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. Дръжте тази мисъл в себе си: “Моята душа е чиста!” И не се обезсърчавайте.

В класовете се дават теми, упражнения и задачи, чрез които знанието се прилага и подлага на опит.
Вековни заблуждения вървят като сенки подир човешките души, помрачават взора им, отнемат силите им, спъват ги в пътя им. Много Любов трябва за тази работа – Любовта на Бога. Много Светлина е нужна за тази работа над душите – Мъдростта на Бога. Много Сила – Силата и търпението на Бога. Такава е задачата на един Учител, Който дойде да работи върху душите. Той взе греховете на човеците върху Себе Си.

Отначало, докато бяхме в града, Школите бяха вечер. Щом обаче се преселихме на Изгрева и съградихме нашия светъл слънчев салон, Школите се откриха в ранните утринни часове преди изгрева на Слънцето.

Наистина ръката на Любовта е блага като ръката на майката. Ала ръката на Любовта е силна като ръката на баща, който е и добър. С какво търпение ни води Учителя през тези години, с каква Любов и благост. Когато Божественото учение се преподава, това е началото на една нова епоха в пътя на човешките души. Учителя казва:

Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек ученик на Великата Разумна Природа.

Пътят на ученика, това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.

Първото въздействие от Словото на Учителя върху душите ни беше, както въздействието на слънчевите лъчи върху семенцата в почвата. Те трепнаха, оживяха и покълнаха. Много сили дремят в човешката душа, много дарби и способности. Всичко това биде призовано към Живот. Цял един свят оживя. Душата на ученика е като градина, в която зреят плодове. Учителя казва:

Всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство е плод в Духовния свят. И всяка ваша постъпка е един зрял плод. Вие сте като плодните дървета в света на Ангелите. Всяко дърво, което принася плод, се благославя.

Знанието за пътя на човешката душа към Бога е велико Знание на Живота. Учителя се вслушва с чутко ухо в нашите души. Много противоречия, много съмнения и предразсъдъци имаше да се отстраняват. Имаше да се ликвидира с един стар живот на хиляди поколения, отишли далеч в своето отклонение от правилния път.
Работата в Школата Учителя води двадесет и две години планомерно и последователно. С Любов и търпение Той ни въведе в света на душата – свят, обширен като Вселената. Има ред правила и закони, които ученикът на Божествената Школа трябва да пази. Едно от първите правила е смирението. Идеята е тази: Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото. Ученикът трябва да знае мястото си. Има ученици начинаещи, има ученици напреднали. Знанието на първите по отношение знанието на последните е нищожно. Ученикът знае, че върху познанията, които тук придобива, почива неговото щастие. Понеже той ще съгражда бъдещия си живот върху тези свои познания, затова той пристъпва към работата в Школата с благоговение.

Друго правило на Божествената Школа гласи:

Знанието се придобива по закона на Любовта. Знание, придобито без Любов, не ползва. Божествената Школа отговаря на много въпроси, но не на всички. Всеки въпрос трябва да се разгледа на своето време. Как да живеем, как да подобрим живота си, как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили – на тези въпроси се отговаря пълно и се дават методи за работа.

В Школата най-първо се пристъпва към основно проучване на човека – сегашния човек, така както е в тази му фаза, с тези сили, които се развиват в неговия организъм, проявяват се в неговия ум, действат в неговото сърце и се реализират в неговата воля. След като се проучи човекът по този начин, пристъпва се тогава в други области, по-широки и по-приятни. Когато се проучава положителната страна на човека, е приятно; когато се проучават неговите отрицателни страни, е неприятно. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Да се проучава човекът, това е трудно нещо. В Божествената Школа се дават знания по какъв начин да овладее ученикът положителните и отрицателни сили на своето естество. Земята е едно училище и то трябва да се свърши по който и да е начин.

Знанието, което съвременната наука дава, трябва да се използва. То служи като основа. Учителя казва:

Съвременната наука е само предговор на Великата Божествена наука. Ако знанието, което тя дава, не можете да придобиете, как ще придобиете Божественото знание? Казвам ви: едно е Знанието, една е Светлината, но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза.

Правилото за ученика гласи:

Само онова, което приложиш и опиташ, може да те ползва.

Една от първите задачи на ученика е да познае себе си, силите, които са му дадени на разположение – да ги овладее, да ги направлява, да ги регулира, да установи правилни отношения с Живата Природа, да се ползва от нейните сили, да установи връзките си с Разумния невидим свят, който направлява Живота. Понятията, с които ученикът си служи, са живи. Те растат заедно с него, съпътстват го като добри приятели и му помагат.

Учителя казва:

Пътят на ученика е като зазоряване.

В тази задружна работа се изграждат онези прекрасни, бащински отношения между Учителя и учениците. Познаването на Учителя е чисто вътрешен процес. Учителя идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя в душата на ученика. Мнозина възприемат известна мисъл по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт и затова, когато Учителя говори отвътре, ученикът се вдъхновява. Ала и когато Учителя говори отвън чрез думите на някой език, Неговият говор има определени качества. Учителя употребява всяка дума на мястото ¢. Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения. Понятието Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само Онзи, у Когото няма никакво насилие. Учител е само Онзи, у Когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена Разумност изключва лъжата. Учител е само Онзи, у Когото няма никакво зло. Неговата Доброта изключва всяко зло.

Светът на Любовта е красив и необятен. Учителя казва:

Велико нещо е да опита човек Любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през Духовния и се стигне до Божествения свят. Велико нещо е да се опита Светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опитат Мирът и Радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи в своя път.

ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Отначало класовете бяха вечер, след работно време. Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът на Класа сутрин, понеже става късно. Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват на любовни срещи. Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна на часа. На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха. И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа. Отначало беше в неделя, но след това той бе преместен в петък и така до края на Школата остана постоянно.

Едно от условията да се посещава Младежкия Клас беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе, за да не влизат в Класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и разправии. И като влезнат в Клас носят всичките тези влияния и разстройват атмосферата на Класа. И това се постигна отначало. Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои. Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне. Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени.“ Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата.

Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?“ А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент. Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля.
Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас.“ С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете. Те са били във връзка с Учителя и са дали такова решение, което Учителят е приел. Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния свят е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа. Така външните положения заемат едно по-второстепенно място. Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре.

В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, това беше точността. Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Оставаше навън. Някои си купиха будилници и се събуждаха с тях. На някои Учителят даде упражнения, как да развият качеството на своят вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Такива упражнения има и са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Знаете че има първи, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат.

Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа. Уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас. И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ. Присъствието Му създаваше една хармония и един светъл мир.

СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ I ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО III година

Октомври 1923 г., София

1. 1. Александър Стрезов
   2. Ана Матеева
   3. Анастасия Динова
   4. Анастас Щерев
   5. Асен Кантарджиев
   6. Богдан Икономов
   7. Борис Николов
   8. Василка Иванова
   9. Виктория Христова
   10. Георги Марков
   11. Георги Радев
   12. Георги Томалевски
   13. Дафинка Доганова
   14. Димитър Стоянов
   15. Добран Гарвалов
   16. Евдокия Иванович
   17. Еленка Андрееева
   18. Кирил Икономов
   19. Кирил Паскалев
   20. Константин Константинов
   21. Кръстю Тюлешков
   22. Кузман Кузманов
   23. Люба Радославова
   24. Мария Зафирова
   25. Марийка Петкова
   26. Мария Тодорова
   27. Невенка Петкова
   28. Олга Славчева
   29. Паша Теодорова
   30. Пенка Михайлова
   31. Петър Пампоров
   32. Петър Попов
   33. Савка Керемидчиева
   34. Сотирка Бабаджова
   35. Стоян Джуджев
   36. Стоян Караенев
   37. Тодор Попов
   38. Христо Койчев
   39. Цветанка Щилянова
   40. Цеко Етугов
   41. Кръстю Христов
   42. Методи Константинов
2. 43. Иван Жеков
3. 44. Костадина Чопаринова
   45. Елизер Коен
   46. Жечо Жеков
   47. Генчо Алексиев                                                   
4. 48. Елена Хаджи-Григорова                                           
5. 49. Петър Камбуров                                                 
6. 50. Цветан Стайков                                                     
7. 51. Мария Савова                                                       
8. 52. Милка Танева

СБОРЕН СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС ПО ВРЕМЕ НА ШКОЛАТА 1922-1944г.

Братя:
1. Тодор Стоименов
2. Боян Боев
3. Борис Николов
4. Димитър Стоянов
5. Цочо Диков
6. Методи Константинов
7. Влад Пашов
8. Иван Антонов
9. Кръстю Христов
10. Пеню Ганев
11. Генчо Алексиев
12. Неделчо Попов
13. Христо Цонзоров
14. Георги Йорданов
15. Панталей Карапетров
16. Тодор Симеонов
17. Димитър Звездински
18. Николай Шиваров
19. Гавраил /Галилей/ Величков
20. Васил Георгиев
21. Драган Петков
22. Стефан Дойнов
23. Щерю Христов
24. Боян Атанасов
25. Георги П. Сотиров
26. Ангел Вълков
27. Стоян Георгиев
28. Атанас Минчев
29. Илия Узунов
30. Борис Ст. Димитров
31. Иван Ил. Митков
32. Йордан Бобев
33. Йордан Иванов
34. Йончо Цв. Йончев
35. Антон Николаев
36. Филип Славов
37.Гради Минчев

Сестри:
1. Паша Теодорова
2. Василка Иванова
3. Олга Славчева
4. Сийка Динова
5. Елена Андреева
6. Савка Керемидчиева
7. Мария Тодорова
8. Елена Григорова
9. Димитрина Атанасова
10. Стойна Христова
11. Севда Николова
12. Стефанка Иванова
13. Мария Савова
14. Теофана Савова
15. Веса Козарева
16. Буча Бехар
17. Стоянка Илиева
18. Наталия Чакова
19. Пенка Кънева
20. Милка Периклиева
21. Мария Зефирова
22. Невена Неделчева
23. Верка Куртева
24. Амелия Надзор
25. Катя Грива
26. Маргарита Мечева
27. Милка Аламанчева
28. Люба Аламанчева
29. Веса Несторова
30. Сийка Костова
31. Радка Герова
32. Дарлинг Доспевска
33. Мария Македонска
34. Гинка Манолова
35. Здравка Григорова
36. Стойка Янчева
37. Софи Ламбева
38. Данушка Кисьова
39. Ружка Кисьова
40. Лиляна Атанасова
38. Величко Събев
39. Димитър Костов
40. Димитър Шишков
41. Михаил Звездински
42. Георги Тахчиев
41. Любка Стефова
42. Маринка Иванова
43. Вяра П. Георгиева
44. Станка Ангелова
45. Мария Златева

Забележка: Списъкът е направен по време на Учителя със стария ръкопис.

ОТКРИВАНЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС

На 22 март 1922 г. Учителят открива Школата на младите братя и сестри, тъй нареченият Специален клас. Преди това в някои от младите се заражда идеята да се образува група, която редовно да се събира, поне един път през седмицата, за да разискват и обменят мисли, по разни въпроси от по-духовен характер. Към тази идея се приобщават около 30 души. Така оформената група наречена „Духовна група“, решават да се събират всеки неделен ден в осем часа сутринта, у дома на един от братята. Към работата на групата се включвало още и изнасянето на беседи, песни и молитви. След събранието, което не е продължавало повече от час, час и половина, те са отивали на беседата на Учителя, която е почвала в десет часа. Ние, младите – отбелязва един от тях, цялата група пристигнахме там с грейнали лица. Едно нещо ни правеше особено впечатление. Много често, въпросите, които засягахме в нашите събрания, Учителят ги разискваше в беседата, която изнасяше. „Каква интересна връзка“. Тогава Учителят открива Школата за младите, като тези, които е можело да влезнат в нея, са били лично поканени от Него направо или от човек изпратен пак от Него.*

Една от последователките на Учителя, сестра Маркова, отлично владееща френски език е водела курсове по този език. Тези курсове тя е провеждала денем, в своя малък салон на улица „Цар Шишман“. Вечер салончето е било свободно и тя го преотстъпва през това време на Учителя за провеждане на Школата. Учениците на този първи младежки клас са били около 80 души братя и сестри. Учителят е допуснал в Школата жените наравно с мъжете, нещо, което както сме разбрали, в Школите на древността не е било така.

Възрастните братя и сестри, като разбраха за това събитие поискали и те да имат клас. Тогава Учителя открива и Общ клас за по- възрастните, задомени вече братя и сестри. В този клас можеха да посещават и младите, тези, които посещаваха и Специалния клас. До построяването на братския салон на улица „Оборище“ N 14 и двете Школи се провеждат в салончето на сестра Маркова. Тя беше рядко интелигентна, симпатична жена. По-късно се премести на „Изгрева“, живееше в барака, която аз направих.

Ще продължим наряда ни с беседата “Какво трябва да искаме”, която сестра Надежда Белева ще прочете, след като ни запозна накратко с някои от правилата в Школата.

Мили приятели,

Ще завършим наряда ни с Господнята молитва.

БЪДЕТЕ  ЗДРАВИ  И  БЛАГОСЛОВЕНИ!

Духовен наряд за 13 февруари – 10.00 часа сутринта – Братския център – София

БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Из протокола от годишната среща на Веригата, 11 август, сряда, 1911 г, Велико Търново.

В 9 ч. и 35 мин. се откри занятието с изпяване­то от всички „Возкресение Твое, Xристе Спасе“, произнасяне молитвата „Отче наш“ и „Добрата молитва“ и изпяването на „Великото славословие“. След това Учителя произнесе:

Бъдете верни на своето призвание. Отец Мой ще преобърне всичко за ваше добро. Имайте пълна и съвършена вяра в Отца. Отец на Виделината, от Когото произтичат всички блага на Земята, Който ви е пратил на Земята да се учите в послушание, желае да растете в Неговата Истина. Тази Истина ще ви направи свободни. В Тази истина Аз пребъд­вам; така и вие пребъдвайте, както и Аз. Помнете: скърбите – това са Божията повдигающа се ръка за вас; мъчнотиите – това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта – това е Животът; тя е вътреш­ната връзка на Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобие­те блаженството на Живота. Вашите тела, това са храмове на Бога; вашите души, това са камъните, които образуват Небето; вашите духове, това са Бо­жествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на Земята. Те са неприятни, но плодовете им са слад­ки. Имайте мир в душата си; не мира на света, но Бо­жествения Мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всич­ките блага, които Господ е вложил.

Помнете: не сте свои си. Вие сте раби на Бога живаго и ако пребъдете в Неговата Воля, Аз ще пре­бъда във вас и ще явя Себе Си вам. Само тогава ще Ме познаете, както Аз ви познавам. Сега още има голяма тъмнота във вашите умове, но Духът, Който Аз ще ви изпратя от Отца да пребъдва във вас. Той ще направи всичко светло и ще ви покаже пътя на бъдещето. Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Не давайте ухо на шепненето на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз Съм с вас. Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате ще погине. Помнете: този кораб не потъва. В света може да станат много промени, много изменения, но Отец, Който ръководи, остава всякога един и същ. Мир на вашите души. Аз ще ви дам този Мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите ваше­то поприще на Земята, Отец Сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие.

Молете се да възтържествува Божията Добро­детел; да възтържествува Божията Правда; да въз­тържествува Божията Любов и да се прояви; да въз­тържествува Божията Мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела; да възтържествува Божията Истина и чрез нея Господ да озари света; да възтър­жествува Божият Живот и чрез него да ви се дадат всичките блага; да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, на Бога Моего и Бога вашего — да се възцари Той и да бъде все и вся.

Чеда, имайте любов помежду си. Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, никого не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички уте­шава, всички спасява и всичко превожда в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта! Оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот! Само тя е в сила да премахне неугасяемото зло, което разрушава човешкия живот. Не се поддавайте на тази съблазън; не се трудете да обърнете камъните в хляб; не искай­те от Господ това, което е противно на Неговото естество; не Го изкушавайте в безразсъдности!

Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струва­те това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа Си да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на Небето и Земята. Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и Волята на Отца Моего.

В 20 ч. и 25 мин. събранието продължава и Учителя говори върху молитвата:

Тази вечер ще ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни“, а Христос казва: „Бдете и молете се!“. Молитвата има трояк харак­тер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема не­щата. Молитвата е простор за душата, тя е съзер­цанието на най-висшите чувства. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, е молитвата. Затова винаги, когато и да дойде настроение за мо­литва у вас, никога не бива да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета. Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои нано­во. Значи, във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това, с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, кои­то, ако са даже нашествували душата, изхвърлят се навънка. Човек, който не се моли, за него са прекра­тени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва.

Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае. Така, ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души когато се отправят към Бога с молитва, изпушат едно благоухание към Него, също както цветето, което навреме е разцъф­тяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то си­гурно, от мириса на Небето. А пък за да се не лишим от този мирис. Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитва­та се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете.

Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доб­рото на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко на­правление, защото тя има влияние върху всички отрасли на живота. Най-после, вие всичките може­те да правите опит и вижте на колко молитви Гос­под отговаря. Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се моли­те и какво очаквате, докато резултатите не се про­явят и докато делото не се изпълни, защото ако ня­кому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за кого­то се разказва, че през живота си пренесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитва­та е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаря­ло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисио­нери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и да вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разни­те телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести.

По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е посто­янен, ще види и ще се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, до­като изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак – положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има и благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава. Виждате понякога, че молитвата ви не помага – моли­те се, а не получавате отговор. В такъв случай при­личаме на човек, който иска да повдигне едно бреме, но като не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успяват. Някогаш такъв може да се нуждае от помощта и на един-двама, трима и повече човеци. Та следователно и ние при несполука В молит­вата ще искаме помощта на един, двама, трима и повече братя и сестри – според степента на нужда­та, докато сполучим. Опитайте този начин и ще ви­дите доколко можете да го приложите на практика.

Бъдете всички бодри и весели духом. Ходете с пълна вяра и упование в Господа и Той ще преобърне Всичко да работи за добро. Аз ще ви съдействувам по пътя на Истината и Живота да познаете Божия­та благост, Милост и Любов, която Той храни към всички, които Го търсят с всичката си душа. Там, гдето е Любовта, там е и Божият Дух; там гдето е Духът, там е Животът; а там, гдето е Животът, там е и Господното благословение; а гдето е Господ­ното благословение, там е и подемът и въздигането на человешката душа, на человешкото сърце и на человешкия дух; а гдето е въздигането на душата, там са и плодовете, вечните плодове на Живота, които укрепяват и въздигат падналите духом. Пре­бъдвайте всякога в Господния Дух, изпълнявайте Неговата Воля, ходете по Неговите стъпки и ще вку­сите и опитате, че Господ е благ.

Обични братя и сестри,

Нашият наряд ще продължи със следните молитви след като изпълним песента “В начало бе Словото”:

1. Добрата молитва
2. 91 псалом
3. Молитва на Учениците на Бялото братство

Благодарим Ти, Господи, че сме се родили в тази епоха. Благодарим Ти, че си ни повикал и пробудил във Веригата на Бялото Братство.

Молим Ти се, чрез силата на Твоя Дух, Великите Духове на Бога живаго и нашия контакт чрез Твоето Слово да се пробудят тези души в света, които още не Те познават.

Благослови всички тия, които работят за Твоето дело. Увеличи тяхното число, за да работят и те на Божията нива за идването на Царството Божие на Земята.

Амин!

Псалом 133

1. Ето, колко е добро и колко е угодно
да живеят братя в единомислие!

2. Като многоценното онова миро на главата,
което слезваше на брадата, брадата Ааронова,
което слезваше на полите на одеждите му;

3. Като Ермонската роса,
която слезва на сионските гори;
защото там е определил Господ
благословение и живот до века!

4. ЛОЗИНКА – 2 СТИХ

       За идването на Божията Светлина!

Да дойде Твоята Светлина, Господи, и да възсияе лицето Ти върху нас, както си казал: „Аз съм Светлината на света“, така Твоето Слово да бъде Светлина за нас. Така да просветнат делата ни пред света, че като ги видят человеците, да прославят Тебе.

Да имаме Светлина, необходима за всяка една работа. За да знаем как да направим нещо и да сме доволни, необходима е Светлина!

5. МОЛИТВА

Господи, запази България от вражески сили, защото Ти си Любов, Мъдрост, Истина. Ние обичаме България и ще й служим с Любов. Господи, лъчът на Твоята Любов да озари цялата Земя. Мирът и радостта Божия да залеят цялата Земя. Благостта и милостта Божия да пробудят и помилват всяка човешка душа.

Амин!

       А сега да си припомним отново кратки фрагменти от Словото, което Учителя е произнесъл след откриването на Школата през м. Февруари 1922 г.

        Следва прочит на беседата “Ядоха и наситиха се” от сестра Надежда Белева и някои напътствия към учениците от Учителя.

Ще завършим днешния наряд с Господнята молитва и със Завета на Учителя.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ И ПРИЛАГАЙТЕ НАУЧЕНОТО В ЕЖЕДНЕВНИЯ СИ ЖИВОТ!

СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 20 ФЕВРУАРИ –  ОНЛАЙН

Обични братя и сестри,

Днешният наряд ще започнем с песента “В Начало бе Словото” и ще продължим със следните молитви:

• Добрата молитва
• 91 псалом
• 23 псалом
• Молитва на ученика към Учителя

МОЛИТВА НА УЧЕНИКА КЪМ УЧИТЕЛЯ

Учителю, нареди ми да вървя правилно по Твоя път, да позная Бога, както Ти Го познаваш. Научи ме да Му служа така, както Ти Му служиш. Покажи ми как да придобия Любовта, която Ти имаш към Бога, към своята душа и към своите ближни.

Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота, и ще ги донеса пред Тебе на одобре­ние и каквато корекция направиш, ще я приема с раз­положение.

Амин!

• Лозинката – 3-ти стих:

Лозинка за проникване на Божието милосърдие

Господи, да дойде Твоето милосърдие върху нас, защото си казал, че Ти си благ, милосърден и благоутробен. И да бъдем ние подобни на Тебе, Господи, така че аз и всички да познаем, че Ти си Многомилостивият и Благоутробният Господ, Който спасяваш всички.Ако в душите ни не проникне Божието милосърдие, ние не ще имаме милосърдие, няма да имаме лекота и не ще можем да учим и работим!

Формулата, която се казва при земетръси:

Молитва при гръмотевици и земетръси

Влезте в скришната стаичка — вашата душа, и кажете:

Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която да ми противодейства. Всичко мога да направя чрез живия Господ на любовта, който е създал всичко в света.

И ще продължим с прочита на беседата “Искайте, търсете и хлопайте”.

Ще завършим наряда с Господнята молитва, мили приятели!

Бъдете здрави и благословени!

24.02. от 7:00 ч. без т. 8.

27.02. от 6:00 ч. целият

1. Аум
2. Песен „В Начало бе Словото“
3. Добрата молитва
4. Махар Бену Аба
5. Евангелие от Йоан, 3:1-10
6. Свещени думи, т. 3, кн. 7 – „Той иде“
7. Песента „Той иде“
8. „Двата пътя“ – Първа лекция от Учителя при откриване на Школата на 24 февруари, 1922 г.
9. Песен „Изгрява ден тържествен“
10. Молитва за България
11. Мисъл на Учителя за деня
12. Марш на Светлите сили

След почивка – Допълнение: Как е открита Окултната Школа на Учителя?

Евангелие на Йоан, Гл.3: 1-10.

1. Имаше някой человек от Фарисеите, на име Никодим, началник Юдейски. 2. Той дойде през нощ при Исуса и рече му: Рави, знаем че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да прави тези знамения които ти правиш ако да не е Бог с него. 3. Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие. 4. Казва му Никодим: Как може стар человек да се роди? може ли вторий път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5. Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди някой  от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. 6. Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. 7. Недей се чуди че ти рекох: Трябва да се родите изново. 8. Вятърът вее дето ще; и гласа му чуеш, но не знаеш от де иде и къде отива: така е всеки който се е родил от Духа. 9. Отговори Никодим и рече му: Как може да бъде това? 10. Отговори Исус и рече му: Ти си учител Израилев, и не знаеш ли това? Той иде

Из „Свещени думи…“ т. 3, Кн. 7

Божественият Дух идва да работи в човека, когато сърцето и умът работят правилно. Той носи всички блага, нови дарби и способности и пълния и вечен живот. Изхвърлете вън от себе си всичко отрицателно! Пригответе Пътя за Мощния, Силния, Който иде сега!

Облечете се със светлите дрехи на Чистотата, за да Го посрещнете. Идването Му е като песента на утринната зора, като тържеството на изгряващото Слънце.

Отворете с радост душите си за Него!

А измъчената душа отправя молитвен зов:

„Ти, Безграничният, Безсмъртният и Любящият, Същина на всички същини, ела и ме поведи в Пътя на Светлината!“

Тогава тя ще чуе познат и близък глас:

„Мина вече старото завинаги! Никога вече няма да бъдеш поругавана и подтисната!

И ще станеш камък жив в Моя храм.

Вложи Чистотата в сърцето си и Любовта ще дойде в Своята пълнота.

Вложи Правдата в живота си и Тя ще внесе яснота в решенията ти!

Вложи Добродетелта в силата си и Тя ще внесе неизменна вярност и Духът Божи ще обитава в теб! Ще бъдеш под Неговите крила, пред очите на Неговата Милост.

Посрещни Онзи, Който иде в душата като ярка Светлина, като мощна сила, като огън всепроникващ!“

Елате всички на Празника на душата! Той иде!

ДВАТА ПѪТЯ.

Т. м.

Коя е главната идея, която занимава ученика при постѫпването му въ училището? Той иска да стане ученъ, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено въ неговата душа, въ неговия умъ и въ неговото сърце. И следъ като придобие знания, следъ като разработи своитѣ дарби и способности, той трѣбва да ги запази. За тази цель се изисква добра почва, за да може всѣка мисъль, която падне върху нея, да даде плодъ.

Следователно, и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате съ науката. Какво означава думата „наука“? Ако се спремъ върху значението на буквитѣ въ тази дума, написана на латински и на нѣкой отъ славянскитѣ езици, ще видимъ, че въ нея се криятъ две различни понятия. Отъ съчетанието на буквитѣ въ думата „наука“ въ славянскитѣ езици, се вижда, че славянитѣ търсятъ въ науката методъ, чрезъ който да примирятъ противоречията въ живота.

Обаче, англосаксонската раса, която си служи съ латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейниятъ умъ е насоченъ къмъ изучаване на отношенията между различнитѣ форми, както и вѣчнитѣ промѣни, които се извършватъ въ живата природа. Първата буква „S“ въ думата „scientia“ означава безконечность.

Следователно, отъ окултно гледище, вие можете да изучавате науката, или съ цель да намѣрите методъ, чрезъ който да примирите противоречията въ живота, или да намѣрите начинъ, чрезъ който да използувате силитѣ на природата.

Който изучава науката, съ цель да използува природнитѣ сили, той се натъква на голѣма опасность. Опасностьта седи въ това, че въ него се явява свещениятъ егоизъмъ. Той започва да се съзнава по-високо отъ другитѣ, придобива по-голѣма тежесть въ себе си и казва: „Азъ разполагамъ съ сили, които мога да употрѣбя, както намирамъ за добре.“

Значи, има две категории хора: еднитѣ иматъ голѣмо съзнание за себе си, мислятъ, че всичко могатъ да направятъ, че много знаятъ и т.н. Другитѣ, обаче, като славянитѣ, търсятъ въ живота си методъ, чрезъ който могатъ да примиряватъ противоречията, на които се натъкватъ, а едновременно съ това да излѣкуватъ болкитѣ на своето сърце. Въ това отношение, славянитѣ сѫ по-близо до истината.

И тъй, ако искате да се занимавате съ окултната наука, на първо мѣсто трѣбва да изучавате себе си. „Познай себе си“! — казва Сократъ. Какво означаватъ думитѣ „познай себе си“? Какво трѣбва да познаете въ себе си: Висшето или низшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото начало въ себе си. Съ други думи казано: Да познаете Бога въ себе си. Познаете ли Бога въ себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които, отъ една страна, даватъ направление на вашето растене и развиване, а отъ друга страна, уравновесяватъ силитѣ, които действуватъ въ васъ. Представете си че нѣкой човѣкъ расте правилно, умътъ и сърцето му се развиватъ добре, и всички се надѣватъ да излѣзе нѣщо отъ него, но случи се нѣщо неочаквано въ живота му, и неговата форма се разруши, нищо не остава отъ нея. Коя е причината за това нещастие? Причината за това нещастие е майсторътъ, който е направилъ тази форма. Мнозина ще кажатъ, че сѫдбата на този човѣкъ е била такава. Когато грънчарьтъ направи нѣкое гърне изкривено, недопечено, кой е виновенъ за това? Самиятъ грънчарь.

Какво прави той тогава? Счупва гърнето на парчета, замѣсва го на каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено. Следователно, всѣкога Висшето смачква формитѣ на низшето, като го преработва, вае, докато изкара отъ него по-хубава, по-съвършена форма. Какво друго може да се направи съ гърнета, които не сѫ сполучливо изваяни, освенъ да се смачкатъ старитѣ имъ форми, за да се преработятъ и превърнатъ въ нови, по-устойчиви и съвършени?

Често младитѣ мислятъ, че сѫ по-умни отъ старитѣ и казватъ: Старитѣ сѫ отживѣли времето си. Ние ще имъ покажемъ, какъ трѣбва да живѣятъ. Обаче, едно време и тия стари сѫ казвали сѫщото. Следъ тѣхъ идватъ младитѣ, които не удобряватъ живота на старитѣ и мислятъ, че ще могатъ да го изправятъ. И тѣ остаряватъ безъ да изправятъ живота си. Така се изреждатъ едни следъ други младитѣ поколѣния, които искатъ да покажатъ на старитѣ, какъ се живѣе, но не успѣватъ. Защо? Защото и тѣ, като старитѣ, си служатъ съ стари методи. Казвамъ: старитѣ методи не могатъ да разрешатъ основнитѣ въпроси на живота. Младитѣ трѣбва да се пазятъ да не повтарятъ слабоститѣ на старитѣ. Нека се учатъ отъ тѣхнитѣ опитности, да видятъ, какво имъ е липсвало, задето животътъ имъ е излѣзълъ несполучливъ. Много и дълбоки сѫ причинитѣ за неуспѣха на старитѣ. Тѣ представятъ цѣла история, която трѣбва да се изучи.

Сега ще ви задамъ една тема, върху която всички да мислите. Тя е следната: „Най-разумниятъ методъ за работа“. Нека всѣки помисли, кой е най-разумниятъ методъ за работа. Окултната наука е опитна, затова всѣко знание е ценно, когато може да се приложи въ живота. Това, именно, опредѣля мѣстото ви като ученици. Когато нѣкой ученикъ иска да постѫпи въ музикално училище, да изучава цигулка, даватъ му цигулка да свири, и отъ това, какъ може да свири, опредѣлятъ въ кой класъ да постѫпи. Ако ученикътъ се укаже посрѣдственъ, професорътъ по цигулка ще го посъветва да се запише въ друго училище, да не губи времето си.

Въ нѣкоя отъ следнитѣ лекции ще говоря върху разумнитѣ отношения на човѣка къмъ живата природа. Обаче, първо вие трѣбва да се изкажете върху темата: „Най-добриятъ, най-разумниятъ методъ за работа“. Да се изкаже човѣкъ по нѣкой въпросъ, това е привилегия за него; това е изключителенъ случай. Отъ окултно гледище, подъ най-добъръ методъ се разбира онзи, който може да се приложи въ действителния животъ. Ако даденъ методъ не може да се приложи, той отклонява човѣка отъ цельта на работата му; той го води далечъ нѣкѫде, безъ да му даде реални резултати. Понеже всички не сте на еднакъвъ уровенъ въ развитието си, затова всѣки ще представи свой специфиченъ методъ за работа, който може да приложи въ живота си. Едни отъ васъ сѫ материалисти – идеалисти, даватъ предимство на материалното въ живота, а другитѣ сѫ идеалисти материалисти, даватъ предимство на идеитѣ. Това е различието между всички хора. Идеалиститѣ подържатъ, че идеитѣ създаватъ всичко. За кои идеи говорятъ тѣ? Разбира се, че не за тѣхнитѣ идеи. Има идеи по-високи отъ човѣшкитѣ. Това сѫ идеитѣ на Безграничното, Божественото начало.

И тъй, въ тази Школа вие трѣбва да се научите да се ползувате отъ методитѣ, съ които природата работи. Както цвѣтята използуватъ слънчевитѣ лѫчи, така и вие трѣбва да използувате силитѣ на живата природа. И тогава, кой за каквото е роденъ, това ще направи. Този законъ има приложение и въ човѣшкото тѣло. Всѣки удъ отъ организъма на човѣка изпълнява специфична служба. Запримѣръ, краката ходятъ, като сѫщевременно носятъ общия товаръ на тѣлото; рѫцетѣ работятъ, хващатъ, вдигатъ, слагатъ разни тежести; очитѣ гледатъ; ушитѣ слушатъ и т. н. Следователно, всѣки органъ отъ човѣшкото тѣло изпълнява специална функция. Въ това отношение, всѣки човѣкъ представя специаленъ удъ въ общия организъмъ на природата, и той трѣбва да изпълни своята функция. Който намѣри мѣстото си въ природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция, като удъ на великия Божественъ организъмъ.

Сега, като ученици на тази Школа, вие можете да повдигнете нѣкои въпроси, които ви интересуватъ. Обаче, можете да повдигате въпроси, близки до вашитѣ нужди. Запримѣръ, отъ какво се интересува гладниятъ? Отъ хлѣба. Гладниятъ иска да знае, какъвъ е хлѣбътъ, който му се дава: топълъ или студенъ, прѣсенъ или мухлясълъ. Сѫщиятъ законъ трѣбва да се прилага и въ знанието, ако искате да създадете въ себе си нѣщо здраво. Вие, младитѣ, не трѣбва да повтаряте погрѣшката на онзи циганинъ, който първо се нахранилъ съ листа, а после хапналъ малко хлѣбъ и сиренце. Той отишълъ на лозе да работи, и взелъ въ торбичката си малко хлѣбъ и парче сиренце да си закуси.

Като поработилъ, той усѣтилъ голѣмъ гладъ. Погледналъ къмъ хлѣба и сиренцето и видѣлъ, че тѣ нѣма да задоволятъ глада му, затова накѫсалъ лозови листа и започналъ да яде. Най-после хапналъ хлѣба и сиренето, като си казалъ: Отличенъ обѣдъ! Не, азъ не ви съветвамъ първо да се нагълтате съ лозови листа, а после да хапнете малко отъ окултното знание. Пазете се отъ тази погрѣшка! Въ работата не се позволяватъ никакви грѣшки. Направите ли нѣкаква погрѣшка – изправете я! Престѫплението не седи въ това, че сте направили една погрѣшка, но въ неизправянето на погрѣшката. Щомъ съзнаете погрѣшката си, изправете я. Нѣма нищо престѫпно въ това, че презъ ума ви е минала нѣкаква крива мисъль, но тази крива мисъль трѣбва да се изправи. Стремежътъ на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля трѣбва да бѫде насоченъ къмъ изправяне на погрѣшкитѣ. Само по този начинъ вие ще създадете въ себе си характеръ, на който всѣкога да разчитате.

Сега, трѣбва да имате предъ видъ следното положение. Когато ученицитѣ постѫпватъ въ училището, въ първо време учительтъ е любезенъ, внимателенъ къмъ тѣхъ. Колкото по-навѫтре влизатъ въ знанието, и материалътъ става по-труденъ, толкова и учительтъ е по взискателенъ къмъ ученицитѣ, а особено къмъ онѣзи, които не се учатъ. Значи, учительтъ измѣня отношенията си къмъ ученицитѣ, които не учатъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ ученика, е той да бѫде способенъ да учи. Следователно, и вие трѣбва да учите, и то много сериозно. Всѣка наука има правила, които трѣбва да се знаятъ и да се спазватъ. Отъ младитѣ се изисква самообладание, не привидно външно, но истинско самообладание. Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вѫтрешното равновесие въ човѣка всѣкога се нарушава. Другото самообладание е вѫтрешно, дълбоко, при което равновесието въ човѣка никога не се нарушава.

Ще приведа единъ примѣръ за външно самообладание. Младъ момъкъ се сгодилъ за красива, млада мома, съ голѣмо благородство и външно самообладание въ проявитѣ си. Той често се хвалилъ съ годеницата си предъ своитѣ приятели, и единъ день завелъ едного отъ тѣхъ на гости въ дома на годеницата си и му я представилъ. Тѣ седѣли, разговаряли известно време, следъ което годеницата донесла на една табла сладко да се почерпятъ. Годеникътъ съзнателно спъналъ годеницата си, да види, какъ ще реагира тя при този случай. Както държала таблата съ сладкото и чашитѣ съ вода, всичко това паднало на земята; сладкото и водата се разсипали на пода. Годеницата запазила пълно самообладание и присѫтствие на духа и казала: Нѣма нищо! Спокойно се навела, събрала чашитѣ, изтрила водата и излѣзла въ другата стая. Годеникътъ се обърналъ къмъ приятеля си и казалъ: Ето примѣръ на самообладание, на благородство въ характера! Това значи идеална мома. Обаче, като се оженили, работата не излѣзла, както той си мислилъ. Веднъжъ той я запиталъ:

Де остана самообладанието ти?

– Ти трѣбваше да влѣзешъ въ другата стая, да видишъ, какво ставаше тамъ. Само дървото на масата може да ти каже, какво дъвкане бѣше!

Казвамъ: това не е самообладание. Нѣкой иска да отвори прозореца: тегли прозореца, той не се отваря. Тегли втори, трети пѫть, прозорецътъ пакъ не се отваря. Той започва да се нервира, да се гнѣви, да дърпа още по-силно, като че прозорецътъ е виновенъ за това. Преди всичко, прозорецътъ нѣма съзнание; той не може да разбере, че нѣкой се дразни отъ него. Сѫщото нѣщо може да се каже и за окултнитѣ сили: нѣкои окултни сили сѫ съзнателни, разумни, а други сѫ полусъзнателни, неразумни. Като казвамъ, че едни сили сѫ съзнателни, това показва, че тѣ вървятъ въ сѫщата посока, въ която и ние се движимъ. Неразумнитѣ сили пъкъ се движатъ въ посока противоположна на нашето движение. Следователно, всѣки трѣбва да знае, дали дадена сила върви въ хармония съ неговото развитие. По сѫщия начинъ вие трѣбва да разглеждате, дали вашитѣ мисли, чувства и постѫпки вървятъ въ съгласие съ развитието ви. Щомъ се натъкнете на нѣкоя мисъль, или чувство, поставете го на разглеждане, де да го турите, въ лѣво или въ дѣсно. Ученикътъ трѣбва да разбира отъ сортирането, да знае, де точно да постави всѣка своя мисъль, всѣко свое чувство и всѣко свое действие.

Нѣкой ученици ще успѣятъ въ тази область 25%, други — 50%, трети — 75%, а най-способнитѣ — 100%. Ученикътъ трѣбва да работи върху себе си, постепенно да увеличава този процентъ, за да не изпада въ грѣшки и заблуждения.

И тъй, следъ всѣки преподаденъ урокъ ще пристѫпваме къмъ опити. Това значи: следъ всѣки преподаденъ урокъ, ще бѫдете поставени на изпитъ, не само теоретически, но и практически. Всѣко теоретическо знание трѣбва да се приложи въ живота, тамъ да се разработи и изпита. Който иска да се занимава съ окултизъма, той трѣбва да знае, че ще бѫде подложенъ на известни изпитания и мѫчнотии, които трѣбва правилно да разреши. Казвате: И безъ това ние имаме мѫчнотии. — Да, но сега ще разберете смисъла на тия мѫчнотии. Като разберете смисъла имъ, ще можете да ги употрѣбите като методи за лѣкуване. Запримѣръ, нѣкой се оплаква отъ болки по цѣлото тѣло: рѫцетѣ, краката го болятъ; главата го боли, гръбнакътъ го боли, стомахътъ му е разстроенъ. Отъ всички тия болки невидимиятъ свѣтъ ще му създаде само една болка, но по-голѣма, къмъ която ще насочи неговия умъ и ще го застави да се лѣкува.

По този начинъ той ще забрави малкитѣ болки и ще започне усилено да работи въ едно направление. Значи, голѣмата мѫчнотия привлича силитѣ къмъ единъ центъръ. Иначе става разпиляване, разсѣйване на силитѣ и на вниманието въ човѣка. И природата действува по сѫщия начинъ. Тя създава на човѣка една голѣма болка, въ която всичко се лѣкува. Вие още не сте дошли до голѣмитѣ болки.

Като размишлявате върху темата, която ви дадохъ, ще пишете по възможность по-малко, само върху ядката на мисъльта. Всѣки ще отговори за себе си, кой е най добриятъ методъ за работа. Какво сѫ писали ученитѣ по този въпросъ, това не е важно за васъ; понѣкога то съответствува на вашето разбиране, на вашата природа, а нѣкога не съответствува. За васъ е важно да нагодите работата си споредъ методитѣ на разумната природа, а не споредъ тия на обикновенитѣ учени. Само по този начинъ ще се домогнете до общитѣ принципи въ живота. Тъй щото, всѣки ще прилага, ще работи споредъ метода, който той знае и който е неговъ специфиченъ. Това зависи отъ вашата добросъвестность, от вашата   искреность въ работата ви и отъ дълбокото ви желание да постигнете нѣщо ценно.

Мнозина ще кажатъ, че нѣматъ условия за работа. Въ това отношение, американцитѣ държатъ първо мѣсто. Въ Америка ще срещнете ученици, студенти, които работятъ по кухнитѣ, по различни кантори като слуги, и по този начинъ свършватъ гимназия или университетъ. Добре е, когато дойдатъ благоприятнитѣ условия въ живота, но всички условия трѣбва разумно да се използуватъ. И при най-мѫчнитѣ условия човѣкъ може да намѣри поне 10-15 минути свободно време да чете, да се занимава. Кое прѣчи на домакинята, като рѣже лукъ, като готви, да почете малко? И лошитѣ, и добритѣ условия иматъ за цель да поставятъ ученика въ положение да преодолява мѫчнотиитѣ. Само по този начинъ той може да расте и да се развива правилно.

Т. м.

1. Лекция отъ Учителя, държана на Специалния класъ на 24 февруари, 1922 г., София.

Мисъл на Учителя за деня 24. 02. 2022

Сегашното Учение е предговор на Божественото. Който е минал през този предговор, може да стане добър ученик в Божествената Школа. (ООК, 1,4)

МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

ГОСПОДИ БОЖЕ НАШ,

ТИ, КОЙТО БДИШ НАД СВЕТА, ЧУЙ НАШАТА УТРИННА МОЛИТВА!

ОЗАРИ НИ С ЛЪЧИТЕ НА МОЩНИЯ СИ ДУХ И РАЗПАЛИ В СЪРЦАТА НИ ИСКРАТА, КОЯТО СИ ВЛОЖИЛ В НАС!

УКРЕПИ В ГЪРДИТЕ НИ ПЛАМЪКА НА СВОБОДАТА И ПРАВДАТА!

ПРОСВЕТИ НИ ДА БЪДЕМ СМЕЛИ И ДОБЛЕСТНИ БЪЛГАРИ,ДОСТОЙНИ ЗА СВОЯ СЛАВЕН РОД,ЗА ТВОЯТА ВЕЛИКА МИЛОСТ!

ТИ, КОЙТО СИ ВДЪХНОВЯВАЛ ЗА СВЕТЛИ ДЕЛА НАШИТЕ ДУХОВНИ ПЪРВЕНЦИ;

ТИ, КОЙТО СИ БЛАГОСЛОВИЛ МЕЧА НА НАШИЯ ВОИН И СИ ГО ВОДИЛ КЪМ ПОДВИЗИ И ВЕЛИЧИЕ, ГОСПОДИ, ТИ НЯМА ДА ЗАБРАВИШ И НАС!

ПРОСТРИ ДЕСНИЦАТА СИ КЪМ НАС, ДА ВЪРВИМ ПО ТВОЯ ПЪТ С НАШИЯ ИЗБРАН НАРОД И НАШИТЕ БРАТЯ – ТВОИ ВЕРНИ, ЗАСЕДНАЛИ В СВОЯТА ЗЕМЯ ПО ТВОЯТА ВОЛЯ!

ДАЙ НИ СИЛА ДА ЖИВЕЕМ, ДА РАБОТИМ ЗА БЛАГОТО И ВЕЛИЧИЕТО НА ОТЕЧЕСТВОТО НИ!

ДАЙ НА НАШАТА СКЪПА РОДИНА ТВЪРДОСТ В ИЗПИТАНИЯТА,ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ И ВЯРА В НЕЙНИЯ УСТРЕМ!ЗА ДА ЛЕТИМ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ,ВОДЕНИ ОТ СВОЯ МЪДЪР БАЩА КЪМ ПОБЕДА И ВЪЗХОД,КЪМ МОГЪЩЕСТВО И ВЕЧНОСТ ЗА ТВОЯ СЛАВА!

АМИН

Създаване на окултната школа

Окултната школа е организация, в която на определен брой подготвени хора се предава знание и способности, идващи от по-висш разум. За разлика от философските школи, тук целта не е да се трупа информация, а – да се създаде Ново битие и Ново съзнание, последвани от еволюционна промяна – трансформация.

Трансформация се постига, когато личността, притежаваща нисши ум, сърце и воля, се превърне в индивидуалност, чиято разумност сияе, сърцето й топли, а волята й оживотворява и носи свобода на всички живи същества. За тази готовност на Изток казват: „Когато ученикът е готов, Учителят пристига.“

Висшето съзнание се излъчва от Учителя. През различни времена в различни народи се изпращат Учители, за да трансформират съзнанието им на следващо ниво според всеобщ План за Космична еволюция. „Христос и Учителят Беинса Дуно са 9-ти и 10-ти поредни Учители от нашия следатлантски Манвантарен период“- говори д-р М. Константинов в „Новата Култура в Епохата на Водолея“.

Световната драма

Мисията на Учителя е да очертае „Пътя на ученика“ и да постави жалони на тази Нова културна епоха.

Метод: чрез Окултна школа, скромно като житното зърно.

Място – след 10-годишни проучвания – в „малка“ България.

Избор на време – между двете световни войни.

Тогава се разиграва световна драма, която се разгръща през вековете и чиито действия продължават и днес.

„Защо се дава една драма в света? За възпитание на хората! Авторът е написал Драмата си точно според Законите на живота. Едни от присъстващите използват добре това, което са чули и видели, други нищо не използват, те гледат на действията като на картини.

Днес ние присъстваме като зрители на една Велика Божествена драма. Героите ще минат през големи мъчнотии и страдания, ще разрешат мъчнотиите си правилно и ще се спасят…

Животът е Драма, а не трагедия…“ Учителя

Откриване на Школата

В началото на 1920 г. Учителят държи три беседи с подготвителен характер: „Кротостта и смирението“ – само за сестри; „Електричество и магнетизъм“ – за братя и „Мъчението“ – за смесена аудитория. В тях разкрива най-важните изисквания към учениците.

„Не мислете, че е лесно да бъдете ученици в една окултна школа. Тя няма за цел да подобри временния ви живот, а да ви подготви да изпълните разумно Волята Божия във всички области на човешкия живот… По-велико училище аз не познавам, наричам го основа на вси други училища.“

След тези три беседи Учителят преценява, че слушателите му още не са готови за Школата. Минават още две години в подготовка…

„Сега за всички, които сте готови, ние мислим да основем Школа, да се развивате и физически, и духовно, и умствено. В тази Школа ще се дават за развиване теми и ще се решават задачи. Аз искам да внеса един нов импулс във вашия ум като ученици. За да се домогнете до Божествената Истина, трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви един свещен импулс. Светът, който ние наричаме Христово училище, е една велика Школа. Искам да се събуди у вас усещане, че сте ученици на Школата. Само така могат да се образуват правилни връзки помежду ви. Всичко това няма да стане за 2-3 години, за да организираме тази Школа както трябва, нужни са ни поне 20 години. Сега ви се дава възможност да учите великата наука на Бялото Братство. В продължение на 20 години ще видите какви ще бъдат резултатите в живота ви.

В тази Школа ще се запознаете с методите и законите, с които Белите Братя управляват Природата и ще имате ясна представа какво е Великата Природа, в която сега живеем.

Сега ние ще образуваме тази мистична, Окултна Школа. Но има опасност окултните знания да се използват за лични цели. Затова трябва да имате висок, непоколебим  морал на Любовта, Мъдростта и Истината. В тази велика Школа ще намерите истинските методи на Новия живот, които душата ви търси. Няма друг път да научите законите на живота и да знаете как да живеете.

Новият живот, който ще учите в Школата, е път към Бялото Братство.

В Школата ще има Общ клас, в който ще влязат и стари, и млади, а за младите от известна възраст ще има Специален клас.“

Учителят открива Специалния клас на 24 февруари 1922 г. В него той кани поименно 80 души, главно студенти, жадни за знания.

Към тях той има строги изисквания: „Който иска да влезе в СК, трябва да изучава Истината. Тези лица трябва да бъдат образец. Едно от условията при сегашните условия: те трябва да не са женени. Аз наричам СК „Клас на чистотата“. Първа лекция е „Двата пътя“.

 „От науката едни развиват свещен егоизъм, други гледат да примирят противоречията. Ако искате да се занимавате с окултна наука, трябва първо да изучавате себе си.“

Учителят преподава на СК, после наречен МОК, всеки петък в продължение на 22 години.

Общият окултен клас е открит също на 24 02 1922 г. Влизането в него е свободно. Това са хора, които са успели да си направят житейска карма и Учителят постепенно ги „вкарва в Пътя“, дава им задачи, упражнения, теми…

Първата лекция „Трите живота“ започва с Квакерско събрание (мълчание) за вдъхновение.

„Ако мислите, че със сегашните си вярвания и разбирания можете да влезете в Новата Култура, вие сте на крив път!“

„Не мислете, че като влезете в Окултната Школа, положението ви ще се подобри. В първо време ще се влоши, а после ще се подобри.

В тази Школа се влиза, за да се учи.“

Лекциите на ООК са всяка сряда, също за 22 г.

Успоредно върви и „Класът на добродетелите“ с избрани сестри (1920-26г.). Учителят предупреждава:

„Ще се натъкнете на ред житейски проблеми. Приемете Класа на добродетелите като наука, която ще изучавате при всички условия! Чистотата и самообладанието създават равновесието.“

Има и таен курс по Синархия, която се стреми да въведе в Братството чрез Синархичната верига и 4-те Съвета; в страната – чрез депутата Иван Толев и Археометъра на Сент ив дАлвейдър.

От 1930 година Учителят отваря специална Школа Утринни Слова за ученици с напреднали духовни способности. Използва предутринни лъчи като носещи вълни, за да изгражда Новото Небе в аурата на земята и ученика. А то се възприема чрез „Божествени традиции“ – размишления, медитации. Тези древни традиции обуздават ума и подготвят съзнанието за връзка с духовните светове.

А следващата година се открива Вътрешната Школа във Варна, която Учителят ръководи отдалеч. Тя има 22 неиздадени тома с код Синя книга.

Има и таен курс по Кабала заради надзора на Църквата.

Учениците в Школата на Учителя се познават по ведрината на Духа им, по яснотата на мислите, израз на духовно познание, по чистотата на думите и безкористните им дела, по хармонията и Светлината, която излъчват.

Имах щастието да ги заваря на Изгрева, преди да си отидат. Беше време на преследване, а те се усмихваха: уж в света, но не от света; уж обикновени хора, а всъщност живи диаманти, с утвърден духовен мироглед, скромни, но титани по дух…

Те са съкровен образец на поведение за нас и ние се стремим да ходим в техните стъпки.

Христо Маджаров

Нека Учителя ни ръководи във всичко, което мислим и вършим за Неговото Дело – изграждането на основите на Новата Епоха – да е за успешното идване и въдворяване на Царството Божие на изстрадалата Земя! Амин!

(Изготви: Духовният Съвет на Бяло Братство, гр. Варна)

СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 26 ФЕВРУАРИ – ОНЛАЙН

„Ученикът трябва да има
сърце чисто като кристал,
ум светъл като слънцето,
душа обширна като вселената,
дух мощен като Бога и едно с Бога.“

Учителя

Ученичеството е път на възлизане, път на съвършенство. Ученикът трябва да приема с любов знанията и опита, които му предава неговият Учител. Най-широко под понятието ученик се разбира човешкият дух, който се учи от Божественият Дух, т.е. Учителят. Пътят на ученика – това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. Когато влезе в него, човек придобива други схващания и възгледи за живота. Той не търпи нито външно богатство, нито съчувствие и подкрепа, нито почит и уважение. Ученикът е минал по пътя на самоотричането и се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те са задачи, които трябва да разреши. Ученикът абсолютно никого не критикува, не морализира. Той не се занимава с грешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот – животът на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Идеал на ученика са Любовта, Светлината, Мирът и Радостта.
Любовта – това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е човек да опита светлината във всичките форми, които тя създава.

Велико нещо е да се опита мира, да се опита радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи по своя път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя.
Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа, а не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. Те му се дават по благодат, но от него се изисква труд и усилия. Дълго време изпитват ученика, докато го пуснат в Царството Божие. Влизането му там зависи от знанието и мъдростта му, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза.

Обични братя и сестри,

За откриването на Божествената школа в България от Учителя през февруари 1922 г., за това епохално събитие ще продължим да говорим  през цялата юбилейна година, но не мога да не споделя с вас, че на 21 февруари вечерта Радио “Хоризонт” проведе с мен непланирано интервю за първите беседи, с които Учителя поставя началото на двата класа в Школата: Младежкият окултен клас и Общият окултен клас, както и за правилата, които трябва да спазва всеки ученик. Когато имаме възможност за физическа среща,  ще се опитам да повторя казаното по Радиото и пред вас. Получи се красиво предаване на фона на оркестровото изпълнение на откъс от Паневритмията, както и на различни песни от Учителя. Водещата Бояна Андреева ми обеща да направи специален сайт за този запис, за да ви направя съпричастни и вас на празничния ни разговор. А сега нека да продължим нашата духовна работа с песента “В Начало бе Словото” и с молитвите:

• Добрата молитва
• 91 и 23-и псалом

МОЛИТВА НА ДВАЙСЕТТЕ

ИЗЯВИ СЕ ЧРЕЗ НАШИЯ УЧИТЕЛ

 Господи, изяви тайната на Твоето Благовестие чрез нашия Учител. Направи ни съвършени, да изпълним Твоята Воля, да се освети Твоето име и да се въдвори Твоето Царство на Земята. Това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която усещаме в тоя свят.

Амин!

МОЛИТВА ЗА ВРЕМЕНАТА

Господи, Боже наш, Велики и Святи Учителю на всяка Любов и Мъдрост, на всяка Милост и Правда, чуй молбата на тези, които уповават на Тебе в това съдбоносно време.

Благи Господи, заради Твоята Велика Любов прости прегрешенията на хората, просвети умовете ни, умий сърцата ни, укрепи вярата ни, пробуди душите ни, за да Те познаем всички и да изпълним Твоята Бащинска Воля. Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и ни озари с Твоята Истина. Дарувай ни Твоята Любов и открий ни правия път на живота. Върни на Земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие. Да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти Си Единственият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и че Твоята Любов и Твоят Закон са правият път на живота ни.

Изпрати, Татко наш, както някога Си пращал светии и пророци и гении, да бъдат глава навред на народите. Предай, според Твоя благ помисъл, Земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канал на човешкото братство.

Велики Учителю наш, Дух от Всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жътва за Святото Божие Дело, за което Ти работи на Земята. Укрепи ни под Божия план чрез всички небесни Ангели и светии, които са верни служители от Всемирното Бяло Братство. Освети ни да работим с всички добри хора. Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които Си призовал за Господа да изпълнят своята задача до край. Нека народът, всред който работим, да изпълни Волята Божия. Славянството да бъде светилник и крепост на Божието Дело между народите и да се увенчае с пълен успех Божият план на Земята. Да бъде Волята Божия. Да дойде Царството Божие и да се вселиш Ти, Господи, Боже наш, в душите на хората завинаги!

Амин.

Мили приятели,

Ще продължим наряда с прочита на неделната беседа “Царството Божие”.

Ще завършим наряда с Господнята молитва.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ УЧЕНИЦИ!