ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 7 ЯНУАРИ 2023 ГОДИНА

8.00 ч. СУТРИНТА

ДА НИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА 2023-а ГОДИНА,

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ! И ПО-ХУБАВ ПОЗДРАВ ОТ ТОЗИ НА ДУХА ГОСПОДЕН ЗА ВСИЧКИ НАС НА ТАЗИ ЗЕМЯ НЯМА! ДА БЪДЕ БЛАГОСЛОВЕНО ИМЕТО БОЖИЕ!

В ДНЕШНИЯ ПЪРВИ НАРЯД ЗА НОВАТА ГОДИНА ПРЕДЛАГАМ ДА ЗАПОЧНЕМ С ПЕСЕНТА “В НАЧАЛО БЕ СЛОВОТО” И СЛЕД НЕЯ ДА  ПРОИЗНЕСЕМ СЛЕДНИТЕ МОЛИТВИ:

• ДОБРАТА МОЛИТВА
• МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

България да бъде запазена и оставена вън от военните действия.

България да бъде в пълен неутралитет и в приятелство с всички народи в Европа и в целия свят.

България да бъде запазена в своите граници от неприятелски бомбардировки и разрушения.

България вътрешно да бъде в мирно творчество и усилно благодатно производство и в духовен растеж и прогрес, за да изпълни своята духовна мисия на Земята.

Бог да пази България! (3 пъти)

/От личния архив на Минчо Сотиров/

• ЛОЗИНКАТА – 2 ст.

        За идването на царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните. И да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина. И да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство“. И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас. И да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове.

Амин!

• МОЛИТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БОЛНИ

Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч. преди обяд, като се произнася и личното име на болния.

Всеприсъствуващи Всеблаги Боже, в името на Господа, Който е говорил с раба Ти, да дойде Твоето изцеление чрез нас – Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, Който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото. Обърни източника на сърцето за добро и силите на тялото – за работа полезна. Нека този наш брат (сестра) . . . (произнася се името), които (която) страда, да приеме Твоята милост, за да можем ние всички да се радваме в проявлението на Твоята Любов, Благост и Сила.

Амин.

       И ДА ЗАВЪРШИМ С ФОРМУЛАТА:

          УЧЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА ИМА СЪРЦЕ ЧИСТО КАТО КРИСТАЛ, УМ – СВЕТЪЛ КАТО СЛЪНЦЕТО, ДУША ОБШИРНА КАТО ВСЕЛЕНАТА И ДУХ МОЩЕН КАТО БОГА И ЕДНА С БОГА!

Мили приятели,

Нека си припомним днес и Трите закона на Веригата, както и кой е Избраникът Божий.

Учителя дава Трите закона на Веригата

на събора, 1909 – Търново

„Учителят е диктувал Трите закона на присъстващите на събора и после на всеки лист отдолу се е подписал със свещения подпис, но съкратен. Текстът на точки 4. и 5. е еднакъв, но написан с два различни почерка, със свещения подпис отдолу“. (Коментар под писмото от Учителя до Величка и Костадин Стойчеви.)

1. Протокол от годишната среща на Веригата – Варна, 19 август (от книгата „Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)“)

Събрахме се в 9 ч. и г-н Дънов написа по внушение и ръководство Отгоре (в случая той действаше чисто медиумически) „девиза на тази година“, както се изрази той; и след като го написа, даде ни го, та го прочетохме всички. Там се пишеше:

Трите закона на Веригата:

I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство.

II. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане.

III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.

Тия думи всякой си ги написа на лист, даден от г-н Дънов, а след тях ни се дадоха като прибавка и думите:

Все, що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.

След тия думи г-н Дънов полагаше знака на Веригата.

След като написа г-н Дънов този девиз и го разгледахме, той ни каза:

През тази година го носете със себе си – това е девиз, който ви се дава през тази година. В тия думи има три велики заповеди – ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с този девиз. Това е Волята Божия за вас.

Върху дванадесет бели ленти г-н Дънов написа знака на Веригата, повика от цялото събрание само дванадесет души един по един, на които след като задаваше въпроса „обещаваш ли да изпълниш всичко това, което се дава“ и след като запитаният отговаряше „обещавам“, г-н Дънов му опасваше лентата, изговаряйки за всекиго отбелязаното по-долу.

Повикването един подир други стана по следния ред: най-напред се повика Т. Бъчваров, за когото се пропусна да се отбележат думите, които му се казаха от г-н Дънов при опасването на лентата. Подир него се повика П. Киров, но и за него се пропусна отбелязването на тия важни думи. Трета беше Г. Гумнерова (също не са отбелязани думите); не са отбелязани и изказваните думи при опасване лентата на повикания Д. Голов.

И тъй, на петия човек, Е. Иларионова, при опасване лентата г-н Дънов каза: „Вие вземате първата стъпка в Добродетелта и трябва да бъдете смела.“

На И. Стойчев: „Бъди смел и решителен в живота!“

На А. Железкова: „Бъди смела и решителна в живота и да се не разколебаваш в доброто, което имаш да вършиш!“

На Т. Стоянов: „Бъди смел и решителен и да не напущаш бойното поле преди време!“

На К. Иларионов: „Работи за славата на Господа!“

На П. Ив. Гумнеров: „Ходи в пътя на Истината и да се не боиш от никого!“

На М. Георгиев: „Бъди верен на Господа и да се не колебаеш в живота си!“

За тринадесетата лента г-н Дънов каза, че е за заместниците на г-жа М. Казакова: „Аз ще й я предам. След време ще можете да знаете коя е тя.“

По-нататък г-н Дънов прибави:

Тия ленти ще ги употребявате само в петъците, когато се молите или когато сте в някоя нужда. Когато сте в нужда само, ще опасвате лентите, защото опасването им означава воюване.

Молитвата си правете между 10 и 12 ч. преди и от 1 до 4 ч. след полунощ, защото това е най-доброто време за молитва. Лентите и опасването им е символ, че вземате първата стъпка на Добродетелта. Господ ще бъде с вас и ще ви помага. Щом турите Неговата лента, призовавайте Неговото име и ще ви се помага. Другите Приятели в това събрание се приготовляват в тази стъпка и когато дойде времето, Господ ще направи за вас това, което е нужно.

За обещанията: Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред други и всякога, когато даваме едно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понася всичките последствия и страдания.

Един по-висш закон отменява разпорежданията на по-низш закон. Например, да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но за нейно добро то не я задига, но пък излъчва мъжа от нея, за да следва Господа. Във всички свои обещания да внимаваме и да ги даваме разумно.

Тази година ще вземете за пост четвъртия петък на всеки месец. И то ще постите така, щото да се набират 25 часа, та от цифрите 2 плюс 5 да се образува числото 7, което е Божествено. Захващайте поста от 6 ч. вечерта в четвъртък, а свършвайте в 7 ч. вечерта на другия ден, петък. Точно в 6 ч. в четвъртък трябва да сме се вече наяли, а пък в петък да започнем да ядем точно в 7 ч. вечерта.

Аз желая през годината да бъдете духом бодри и весели. Всякой може да работи за Господа. Всичките работи са благословени – Господ може и най-лошата работа на Земята да я превърне за наше добро. Господ е Единственият, който е най-близо до всички – Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците.

Върху картината на човешката еволюция, която се показа от г-н Дънов на всички и за която ни обясни, че се дава за Веригата, както и върху редица от въпросите той поясни, между другото, следното:

Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.

Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави:

Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години.

Пък за картината г-н Дънов каза:

Тази картина е философията на Веригата. И такава картина няма в никоя окултна школа.

Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Духовете слизат от лявата страна, а се изкачват от дясната страна. Светът е велико Божествено училище и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат.

Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина.

Каза ни още г-н Дънов, че думата „Айн Соф“, е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът.

В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза:

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с хваление и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал. Събранието тази вечер ще се свърши, а утрешният ден може да се иждиви за частни въпроси.

Михалаки Георгиев съобщи един свой сън, а г-н Дънов каза, че ще се молим и за управляващите. Молитвеното славословие се оставя за утре, 20-того, четвъртък, в 4 ч. сутринта. Тогава ще остане да се молим, та Господ да благослови, да вразуми и да упъти тия, които управляват.

Зададоха се разни въпроси.

Въпрос на Илия Стойчев: Какво трябва да си представяме, когато се обръщаме към Веригата?

Г-н Дънов отговори:

Обръщайте се към Господ, наречен Емануил. И в молбата си всякога, когато се молите, гледайте да няма разделение. Вие всякога ще усещате, че има вратник над вас и ще се стараете да разведрите тази атмосфера. Ако бъдете внимателни, тоя, който ще воюва, ще получава благословение, но ако изгубите силата си, тогава ще изпадате. Ако някой от вас се намери в утеснение, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо против, но ако е от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди у вас мисъл от рода: „защо да се обръщам към него“, тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате.
Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие. Англо- саксонската раса е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80–90 години. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ.

Най-напредналите духове в българския народ са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни.

Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Казакова ще дойде след четири години чрез въплъщаване на физическото поле, а д-р Миркович – след две години.
Те се явяват да подготвят душата на този народ.

Този век е определен като век на чистене. И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка. През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го ударят на ядене и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство. Затова именно ние работим – да се не повтаря робството.

Царят-освободител е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. Той е именно, който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България.

За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на фактите.

Не искам да знаете кой именно съм аз, желанието ми е други да говорят за това. Не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама слепи хора и те ще разправят кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва, избягвам това. Познавам душата на българския народ, та не искам да създавам карма. Исус Христос се яви на еврейския народ, но Го не приеха и така си навлякоха карма. Аз не искам да създавам карма на народа. И като не се изявявам, искам да оставя народа да се развива по естествен начин.

Искате материализация, но засега няма условия. През годината вие се гответе и усилвайте духовно и аз ще ви съдействам да стане това. Обаче при сегашните условия и при сегашната обстановка материализация е невъзможна.

Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за Православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство, и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята. После ще свършим с Хвалата и славословие за всичките благости и милости, които Бог е показал.

След горната беседа по покана и начело с г-н Дънов отидохме в другата стая за молитва. След молитвата Господ чрез г-н Дънов ни каза:

Аз Съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена.

Избраникът Божий и Вождът на Истината

Извънредна беседа, Варна, 2 Октомври 1898г.,

Разговор на Учителя с Духа Господен

Аз съм Господ твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно.

Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.

Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби? То е невъзможно. Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили.

Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си.

И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето.

Ти не ще да ни откажеш да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем.

О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение.

Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоя Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоя Дух и възрадва Твоята Душа. Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение. Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога.

Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога.

20 септември 1898 г., Варна

А за утрешния ден съм подготвила за прочит беседата “Поучаваше ги”, която ще коментирам лично с вас на 7 януари – 15.00 ч.  в братския център на първия етаж.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 14 ЯНУАРИ – 8.00 Ч. СУТРИНТА – ОНЛАЙН

Няма Мъдрост като проявената, изявена Божия Мъдрост; Само Божията безгранична, вечна Мъдрост е Мъдрост.

Вложете Любовта в сърцето си, Тя ще внесе чистота и благородство в чувствата ви; Мъдростта в ума си, Тя ще внесе светлина в мисълта ви; Истината в душата си, Тя ще внесе свобода на волята ви; Правдата в Духа си, Тя ще внесе яснота в решенията ви; Добродетелта в силата си, Тя ще внесе неизменна вяр­ност и ДУХА НА БОГА ще обитава и вие ще бъдете под Неговите крила пред очите на Неговата милост.

        Писмо от Учителя до ученичките от класа на         Добродетелите, София

        12.01.1923г.

        На обичните ученички*

        Мария, Савка, Паша, Марика, Сотирка

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Нарядът ни ще започне с песента “Бог е Любов” и след нея с молитвите:

• Добрата молитва
• Лозинката – втори стих 24 стр.от Молитвеника
• Молитва на Братството
• Господнята молитва
• Формулата, която се казва при природни бедствия – “Всичко, което е Добро мога да приема, всичко, което е Добро мога да приложа, когато искам да направя някакво Добро няма сила, която може да ми противодейства, защото вярвам в Живия Бог на Любовта, който е създал всичко в света”!

       Молитва на Братството

      Господи, благослови Всемирното Бяло Братство, което сега присъства между българите и славянството.

Укрепи духа му, дай вяра, упование и надежда в Тебе на тия, които следват Твоя път, да се съвземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето.

Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си име, с което си знаен през всичките векове горе на небето и долу на земята.

Направи да се освети името Ти пред всички ония, които спъват Твоето свято дело, и да знаят, че Ти си само един, в когото няма измяна и който си всякога силен да помагаш и да избавяш.

Разпръсни враговете на Твоето Царство, Господи, от пред лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш да прогоним лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело.

Ти Господи, сам действай с крепката Си ръка. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме.

Нека управляващите в този народ да познаят, че няма друг Господ и Бог освен Тебе.

АМИН!

Мили приятели,

Днес ви предлагам да се запознаете и с едно упражнение за концентрация, а след него за прочит беседата “Но да бъде речта ви….”,  която е особено актуална за изучаването на съдържанието й,  преди утрешното събрание на Софийската братска общност за взимане на правилни и мъдри решения.

Упражнение за концентрация

 В края на лекцията „Значение на ръцете и пръстите“ пред общия окултен клас (ООК), 7 януари 1923 г., Учителя дава следното упражнение:

Да направим едно упражнение, да стигнем до слънцето за 3 минути. Когато казвам 3 минути, аз не разбирам буквално да гледаме часовника. Три минути, то е закон на равновесието. Времето може и да се увеличава, и да се смалява. Една минута ще идем до Слънцето, една минута там ще седим и една минута връщане назад. От вас се иска интензивна мисъл. Ще кажеш: „Със своето съзнание искам да бъда до Слънцето“. Веднага ще помислиш за слънцето и тогава почти влизаш вътре в него. Ще си представите, че влизате в неговата светлина и каквато светлина може да види вашето съзнание, достатъчно е, и след туй, обратно, пак ще кажеш: „Искам да се върна на Земята при своите си“. И като се върнеш, всичко ще ти бъде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. Слушайте, аз ще ви моля едно нещо: Да не разказвате, че ние пътуваме до Слънцето, такива неща да ги няма. Това са опити за концентриране на ума. За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Сега ще разберете: за да идете със своя двойник, вие всинца трябва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсът ви ще се намали, пулс почти няма да имате, ще се втвърдите. Ако идете със своето съзнание, мисълта ви ще се отвлече, ще забележите, че сте вън. Лесно се пътува със съзнанието.

Та ще правите разлика, да не мислите, че ние пътуваме със своята мисъл. Не, със своето съзнание. Затуй за 3 минути се отива до Слънцето: една минута отиване, една престояване там и една за връщане. Но това не е с нашите двойници. Това е сложна работа. Там се искат ред други приготовления, взимане особени мерки. Защото ако ви вземат двойниците, разтривки се иска, мъчно може да влезете в тялото си. После, всинца не може да идете, най-малко половината трябва да останат, да се молят и да пазят другите. Та сега със своето съзнание лесно правим пътешествие до Слънцето. Това ще служи за една сила – концентриране на мисълта. Концентрирането е потребно като една сила. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи – да станем по-положителни. Всякога може да правите този опит. И тази вечер, като се върнем, всеки един ще се чувства по-разположен. На Слънцето ще идете, за да се тонирате.

Добре, сега готови ли сте вече? Ще вземете една свободна поза, няма да има стягане на стомаха. Ще усещате, че отивате на една приятна екскурзия, по възможност една от най-приятните екскурзии, която сега съществува – на Слънцето. Сега всички ще си затворите очите, ще утихнете и ще насочите веднага съзнанието си към Слънцето. Сега да започнем упражнението!

 БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Но да бъде речта ви – “Ей – ей, не – не”

 Неделна беседа, София, 14 Януари 1923г.,

„Но да бъде речта ви: „Ей, ей; не, не. От това повечето, от лукаваго е.“ (Матея 5:37)

Мислите ли, че банкерът, който иска да му дадете полица срещу сумата, с която ви услужил, има доверие и почит към вас? Той може да ви говори учтиво, да познава баща ви, да се възхищава от вашето благородство, но щом стане въпрос за пари, веднага ще ви предложи полица да се подпишете и да намерите двама поръчители. Докато не попълните полицата, никаква сума няма да получите. Щом подпишете полицата, ще получите парите. След това ще благодарите на банкера за услугата и ще си отидете. Как мислите, добро мнение ли има банкерът за вас? Най-малкото, той се съмнява във вашата честност. Той ви поставя на изпит и, като минете 99 пъти през същия изпит, на стотния път може да ви даде пари на доверие, без никаква полица. Много търговци постъпват по същия начин. Те казват: Днес с пари, утре без пари. Първо ще изпратиш парите, после ще получиш поръчката.

Защо хората се кълнат? – Защото не вярват в Бога. Клетвата, макар и в името на Бога, подразбира отричане на Божието име. Чудя се, как църквата е допуснала такова богохулство! Клетвата беше приета в еврейската църква, допусна се и в християнската църква. Днес хората се кълнат в името на Бога, в Евангелието, в Светото причастие. Христос казва: „Да се не кълнеш нито с небето, нито със земята, нито с Ерусалим, нито с главата си, но да бъде речта ти „ей – ей; не – не.” Ще кажеш истината, както я знаеш. Българинът има навик, останал от деди и прадеди, да се кълне. Той се кълне в очите си: Да ми изтекат очите, ако не говоря истината. Кълне се и в жена си, и в децата си: Да умре жена ми! Той може да има нещо против жена си и по този начин я туря за поръчител. Ако не изплати полицата, поръчителят плаща. Следователно, хората се кълнат в името Божие, за да плаща Той заради тях. Като нямаш възможност да изплатиш полицата си, заклеваш се в името на Бога. Това значи: Дръжте Бога, Той ще плати заради мене. Всеки, който дава пари и иска поръчители, е човек без характер. Повече няма да говоря за него, но казвам: Неговият живот е без основа, а той сам е поставен натясно.

Казано е в Писанието: „Когато имаш скръб, утеснение, не влизай в дома на своя приятел.” Много естествено. Щом имаш големи страдания, не влизай в дома на приятеля си. Имаш проказа, не влизай в дома на приятеля си. Страдаш от заразителна болест, не влизай в дома на приятеля си. Искаш да се кълнеш в името на Бога, не викай приятеля си за свидетел. Мислиш ли, че тази клетва е угодна на Бога? За предпочитане е да страдаме, отколкото да се кълнем в името на Бога. Клетвата е човешко изобретение. В Божествения свят клетва не съществува. Каква нужда има от клетва там, дето царува Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Колкото повече се кълнат хората, толкова повече моралът им отпада. Дето моралът е отпаднал, там клетвата се увеличила. В някои съдилища свещениците кълнат. Няма случай в живота, свещеник, който е заклевал хората, да е свършил живота си добре. Положението на такъв свещеник не е добро нито в този свят, нито на онзи. Който е ходил в онзи свят и видял положението на свещеника, който заклевал хората, никога не би си позволил да закълне някого.

„Ей-ей; не-не.” Защо трябва да се кълне човек, да си служи с отрицателни думи? Отговори положително: Ще кажа истината. Ако не вярваш на мене, как ще вярваш на Бога, Когото не виждаш? Кълнеш се в името на Бога, но онези съдии, пред които се кълнеш, не вярват в Него. Тогава? Питам ги: В Бога вярвате ли? – Не вярваме. – На небето ходили ли сте? – Не сме ходили. – Тогава, как приемате за поръчител Онзи, Когото не познавате? В това отношение, светските хора постъпват умно. Ако им е нужен поръчител, те гледат да бъде такъв, който има пари и имоти. Бедния човек никой не го приема за поръчител. Той е свободен от поръчителство. И да желае да стане такъв, никой няма да го приеме.

И тъй, служете си с положителни думи, т.е. говорете всякога истината. – Коя истина? – Божествената истина. За да се дойде до тази истина, съвременният строй трябва да се опрости. Това значи, да се изхвърли навън всичкият непотребен, излишен баласт, това, което наричат култура. Нека остане в живота само същественото, потребното. Днес повечето хора са претоварени, намират се в голямо затруднение. – Коя е причината за затрудненията на хората? – Условията. Зимно време майката повива детето си в няколко пелени и то дебели, вълнени, Ако речеш да го вдигнеш, пелените му тежат повече от самото дете. Това е в реда на нещата. Вън е студено, детето е слабичко, нежно, трябва да се завива добре. Как трябва да постъпва майката през пролетта и лятото, когато времето става все по-топло? Пак ли ще увива детето си, както през зимата? Ако постъпва по същия начин, тя не разбира законите. Който не разбира законите на живота, сам си създава мъчнотии и затруднения. Казвам на майката: Твоето дете се нуждае само от една пеленка. – Защо? – Вън е топло вече. Ако го завиваш много, ще го простудиш. Вън е топло, температурата е 20° на сянка. Следователно, ние не се нуждаем от пелените на миналото. На времето пелените имали смисъл. Колкото тогава е било умно да се повива детето в много пелени, толкова сега е неразумно.

Помнете: Опасно е да се произнася името Божие напразно. Това е закон. Сила е Божието име. Когато човек не е готов за тази сила, тя произвежда обратни резултати. Ако сърцето му е чисто, умът, готов да възприема знания, и душата, готова да възприема истината, тогава и да произнесе Божието име, всички положителни сили ще му помагат. Ако сърцето на човека не е чисто, и умът не е светъл, като произнесе Божието име, ще го сполетят големи нещастия. Името Божие крие в себе си динамически сили, каквито се съдържат в експлозивите. Тия сили работят отгоре – надолу. Колкото по-голямо съпротивление срещат те на пътя си, толкова по-голямо разрушение произвеждат. Голяма част от страданията и изпитанията на днешното човечество се дължат главно на клетвите, произнесени в името Божие. Хиляди и милиони пъти се произнася името Божие по цял свят! И когато Божествените сили слязат сред човечеството и не намерят готови хора, положението се усложнява. За да се използуват разумно тези сили, човечеството трябва да се освободи от порочния живот. В хората започват да растат и да се развиват отрицателните семена на техните минали съществувания. Да кажеш на сегашния човек, че съществува душа, той ще отрече това. Той мисли, че детето се ражда за пръв път. Раждането подразбира, именно, това, че не за пръв път човек иде на земята. Колко пъти човек е слизал от парахода и спирал на земното пристанище! И след това ще ме убеждават, че за пръв път живея. Ако едно дете иде за пръв път на земята, отде е научило толкова похвати в доброто и в злото? Отде се научило да краде, да лъже? Ако това е в реда на нещата, разбирам, но всичко не може да бъде така. – Добре е хората да се раждат един път на земята. – Може би, за пръв път идват в България, но те носят своя багаж със себе си; те носят своята стара култура. Тия, които отиват за пръв път в Америка или в България, и там, и тук носят своите слабости и добри черти.

От всички се иска да говорят истината. В Америка е създаден закон, според който, всеки фалшификатор ла подписи, се наказва с отрязване на ръцете. Изобщо, всяко престъпление се наказва. На други престъпници напръскват лицето с някаква течност, която не се измива. Дето минават, всички ги познават. Престъпленията се наказват строго и на този, и на онзи свят. Законите на онзи свят са крайно строги, но справедливи. Като се говори за Божията Любов и Мъдрост, всички казват: Добър и милостив е Господ. – Да, добър и милостив е, но Той оставя всеки да носи последствията на своя живот. Всяко живо същество има своите отличителни черти: овцата носи своите отличителни черти; вълкът си носи отличителните .черти; ябълката, крушата също носят своите черти. Всяко създание носи своята отличителна форма, отличителните си качества, които е спечелило. Ябълката никога не може да стане круша, и крушата никога не може да стане ябълка. В умовете си ние можем да изменим нещата, но в действителния живот те съществуват така, както са създадени първоначално. Следователно, в хармоничния свят, в който досега сте живели, не се допуща никаква клетва.

Представи си, че имам да взимам от някого хиляда лева. Виждам, че той няма пари и не може да ги плати, но въпреки това, аз го давам под съд, дето му предлагам клетва, да признае дълга си. Той отрича дълга си. И двамата сме християни. Трябва ли за хиляда лева да се кълнем? Кредиторът казва на длъжника, че искал само да го изплаши. От страх, длъжникът се заклел и обещал, че ще плати дълга си. Минава известно време, но той нищо не плаща. Колкото и да се кълнат хората, с клетва нищо не се постига. Трябва ли да съдиш брата си и да го караш да се кълне? Това не са езически народи. Сега аз не проповядвам на езически народи, а говоря на съвременните християнски народи, които вярват, че Христос дошъл да спаси света; че благодатта иде само чрез Него. Значи, който влиза в църквата, само той може да се спаси. И мнозина се кълнат само за някакви хиляда лева. Ако аз съм свещеник и ме викат да закълна някого, ще кажа: Колко дължи този човек? – Хиляда лева. – Ето, аз давам парите за този човек, освободете го. Защо свещеникът да не плати за подсъдимия? Ако неговата кесия е празна, нека владиката да плати вместо него; ако кесията и на владиката е празна, нека плати банкерът вместо него. Трябва ли да се споменава името Божие напразно? Де е почитта на сегашните хора, де е любовта им? Който се кълне по сто пъти в името Божие, той няма любов. Каква е любовта на онзи, който по няколко пъти на ден си изтрива ръцете в чистата и бяла рокля на булката? Какво ще стане с тази рокля? Коя булка ще позволи това? Като види виновника, още отдалеч тя ще каже: Не го пускайте да влезе вътре, защото ще оцапа дрехите ми. Може ли Господ да търпи онези, които постоянно цапат Неговата мантия? И, наистина, всички християни, които се кълнат лъжливо в името на Бога, ще бъдат изпъдени вън, заедно с техните свещеници, с техните пастори. – Де ще ги турят? – Бог е създал за тях особен свят – свят на заточение. Там те ще учат уроците си. Какви колесници е приготвил той за тях! Много естествено! Големи величия ще се пренасят. Цяла експедиция от Франция, Германия, Англия, България. Къде ще ги водят? – В далечни страни. Това са ония хора, които имаха смелостта да се кълнат в името Божие. – Тогава кои ще останат на земята? – Онези, които казват „ей-ей; не-не.” Те са хора на истината. Те са хора на думата.

Ние трябва да намерим първата дума, с която Бог създал света. Тя е ключът на живота; тя е най-голямото богатство в света. Коя е тази дума, никой още не знае. Под „никой”, аз разбирам никой от сега живеещите на земята. Само Христос знаеше тази дума. Той казва: „Както Отец ми, Който ми е дал първата дума, ме научи да говоря, така говоря и аз.” Това е превод на думите „ей – ей; не – не.” Според българските закони, ако не се кълнеш, ще те осъдят на затвор от 3 месеца до 3 години. Според Божествения закон, обаче, наказанието е още по-голямо.

„Ей-ей; не-не.” Защо човек не е готов да приложи истината? Нали минаваш за християнин? Аз се чудя на несъобразността на християнските народи и църкви. Защо да не си служат с израза „ей-ей; не-не”? Повече от това, е от лукавия. Днес и православни, и евангелисти се кълнат в името Божие. Божествено ли е това? Ще отиде свещеникът да закълне някого и след това ще му платят. Нека го закълне, но не да пълни джобовете си, а да ги изпразва. Защо свещеникът не каже на съдията: Господин съдия, колко дължи обвиняемият? – Хиляда лева. – Ето, аз плащам шесто него, но да се прекрати делото. Съдията ще прекрати делото и ще каже: Ето един благороден човек. На друго дело свещеникът пак ще пита: Колко дължи обвиняемият? – Две хиляди лева. – Колко разноски има по делото? – 500 лева. – Ето, аз плащам всичко. – Съгласни ли са страните да се примирят? – Съгласни са. Даже и за десет дела да плати свещеникът, няма да обеднее. Поне на небето ще го посрещнат като човек, който осветява името Божие. Днес и свещеникът е на изпит. Вместо да освети името Божие, той се свързва с престъпниците. Едно време за клетва се плащаше два – три лева. Днес колко се плаща? – Сто лева. Ако в месеца има десет клетви, ще получи 1000 лева. В годината – сто клетви, правят 10,000 лв. Какво представят десет хиляди лева? Утре заболее жената на свещеника, той ще похарчи по лекари и лекарства 15,000 лв. Какво, всъщност, е спечелил? – Нищо не е спечелил. Владиците минават за умни хора, всички са с висше образование. Те се събират да разискват върху въпроса, как да препятствуват на новото учение. Щом стане въпрос за този велик закон, как да осветят името Божие, там ги няма. Казват: Да спасим светата църква! – Де е светата църква? Съберете се всички 16 старци и решете: Всеки свещеник, викан в съда да кълне, ще плати дълга на обвиняемия. Който чуе за това, ще каже: Ето едно умно решение, издадено от българските владици, които решили да приложат Христовото учение.

„Ей-ей; не-не.” Ще се оправдават, че светата църква поддържала тази или онази идея. Де е светата църква? Ако си представяте църквата като нещо живо, кой я виждал? Познавате ли Христа, за Когото говорите? – Ти познаваш ли Го? – Щом говоря за Него, познавам Го, много пъти сме се разговаряли. Говорили сме за велики работи, за Божиите закони. Питал съм Го, как са създадени небето и земята. Ако си представят църквата като жена, кой е говорил с нея? Защо не ме питат, какво представя Светата църква? Тя е Любовта. Тя е чиста, Света Дева, на която всички ангели и архангели, всички светии се кланят. Светяща е тази Дева. Един ден, когато хората я познаят и започнат да й се кланят, тогава те няма да говорят много, няма да се кълнат, но ще казват „Ей-ей; не-не.” Аз съм виждал лицето на тази църква. Тя коренно се отличава от църквите на земята. Думите, които излизат от устата й, възкресяват. – Ако кажа една дума, в името на тази църква, нови души се раждат, мъртви възкръсват, слепи проглеждат, глухи прочуват, неразумните стават разумни, слабохарактерните проявяват характер. Една дума, казана в името на Светата църква, произвежда преврат. Това значи църква. Аз я познавам под името „любов”. Тази любов, именно, свързва всички същества, обединява ги в едно цяло и живее в цялото, като неразделна част от него.

Сега мога да ви дам едно конкретно правило – какво трябва да прави църквата. Тя трябва да вложи любовта в сърцето си, за да обедини сърцата на всички хора, да ги облагороди и повдигне. Тя трябва да вложи мъдростта в своя ум, да внесе светлина във всички умове. Тя трябва да вложи истината в своята душа, да внесе свобода във всички души. Тя трябва да вложи правдата в своя дух, да покаже на хората правилните схващания. Тя трябва да вложи добродетелта в своята сила, да стабилизира действията на всички хора. – Кога ще стане това? – Когато думата ви бъде „ей-ей; не-не.”

Днес, от всички хора се изисква характер: да издържат на обещанията си, да говорят истината без клетва. Който дава обещание и не може да го изпълни, всякога се кълне. С това той пристъпва великия Божи закон. За да не го пристъпва, той не трябва да се кълне. Ще кажете, че и Бог, когато дал обещание на Аврама, се заклел. – В кого се заклел Бог? Има ли по-висок от Него? Следователно, Бог обещал на Аврама, че ще помага на народа, който ще излезе от него. Този народ ще се пръсне по цялата земя, ще бъде гонен и преследван, но през каквито изпитания и да минава, Бог ще бъде с него. Думите на Господа били: „Ей-ей; не-не.” И до днес Бог се застъпва за еврейския народ. Той държи своето обещание, дадено още на Аврама. Но евреите не изпълняват Божия закон. И на християните, Бог е обещал, но и те не изпълняват Неговия закон. И те се кълнат; и те дават полици и се подписват. За колко лева се кълнат? За хиляда, за две хиляди, за десет, за сто хиляди лева. Така всички хора се кълнат. Но всеки иска да вземе нещо, а нищо не вади от джобовете си. И двете страни – и която има да дава, и която има да взима, искат да вземат нещо.

Да бъде речта ви: „Ей-ей; не-не.” След това ще ми цитират стихове от стария завет, че и Бог се заклел. Не, Бог не се кълне. Няма случай, дето Бог да се е заклел. Той е казал много неща, и каквото е казал, така е станало. Казал, че ще направи света и Го направи. Казал, че ще направи човека и Го направи. Каза на Аврама: В тебе ще се благословят всички народи. Както каза, така стана. Понеже Аврам се поколебал малко, не повярвал; за да повярва, трябвало Бог да му даде обещание. Това наричат в Стария завет клетва. И Христос казва: Да се не кълнеш в името Божие, но да бъде речта ти „ей – ей; не – не.” Дето се казва в Писанието, че Бог се закле, това беше Христос. Той беше при Аврама. Казано е: Преди да бъде Аврам, аз бях. Христос казва: „Едно време аз бях при Аврама и казах да бъде думата му – „ей-ей; не – не.” И продължава по-нататък: Аз ще дойда да изведа този народ, ще им дам ново учение, ще им покажа правия път. И пак ще бъда с него. Христос не се закле, но думата му беше: „Ей-ей; не-не.” Повече от това, от лукаваго е.

Някои от учениците на новото учение, като ги викат свидетели в съда, питат ме, да се кълнат ли. Това не е механически въпрос. Ако ви кажа да се кълнете, или да не се кълнете, аз ви се налагам. То не трябва да става насилствено, а по любов. Ако вътрешно си готов да не се кълнеш, няма да се кълнеш. Ако искаш от мене съвет, а не си готов да го изпълниш, по-добре, се закълни. Човек трябва да бъде вътрешно готов да изпълни закона. Кажи си: За никакви блага няма да си изтрия нечистите ръце в мантията на Бога. Дръж в душата си Неговата мантия чиста, светла, неопетнена. Ако те поставят пред клетва, кажи: Аз съм готов да говоря истината, но да опетня името Божие, да се кълна в Неговото име, това никога не мога да направя! Клетвата е вътрешен процес. Човек може да даде клетва, но на себе си. Под „клетва” разбирам ограничение, стеснение, стягане. И тъй, вложете в ума си мисълта: Никога не произнасяйте името Божие напразно! Както и да ви предизвикват, останете верни на този закон.

Отивам един ден в писалището на един мой приятел, адвокат. При него имаше един господин. Те се бяха навели, пишеха някакво заявление. Значи, събрали се адвокат и баптистки проповедник. Питам ги: Какво е това заявление? – Ще дадем един млад човек под съд. Разказват ми случая. Младият човек отишъл един ден при проповедника и му казал: Имам първо качество брашно, но нямам пари да го донеса в София. Дай ми сто лева. Като го докарам, ще ти дам един чувал брашно. Дадох му сто лева. След това, младият момък отива при адвоката и му казва същото. И адвокатът му дал сто лева. Оттук-оттам той събрал няколко хиляди лева и се оженил. Та по този случай се събрали двамата в писалището. Казвам им: Нали знаете, че като го дадете под съд, той ще трябва да се кълне? Колко дължи на двамата? – Двеста лева. – Ето, аз плащам за него. Те почнаха да отказват, не приеха парите, но скъсаха заявлението. Така се нареди работата. Ето как трябва да проповядват хората. Ще платите, разбирате ли? Принцип е: Каквото правиш ти, и другите ще ти правят. Заслужава ли за сто-двеста лева да се петни Божието име, пък и ти да се петниш? Казах на проповедника: Толкова години си проповядвал на хората, а сега – за сто лева да се провалиш. Ако беше на мястото на този младеж, и ти щеше да постъпиш като него. – Ама защо да ме лъже? – Нищо, кажи си, че и ти си дал сто лева за сватбата на този младеж.

Думата ви да бъде „Ей-ей; не-не”. Често хората попадат в буквата на закона и само това мислят: Да се изпълни законът. Те не подозират, че буквата на закона носи смърт. Дето има педантизъм, ограничение, насилие, там няма закон. – Ама да бъдем справедливи! – Не е въпросът за справедливостта. Тя не е външна проява. Външно може да си справедлив, без да си такъв; може да бъдеш морален, без да имаш морал; може да бъдеш любезен, учтив с хората, без да имаш вътрешни морални принципи. Ти не знаеш скритата цел на човека. Ако някой ти дава пари на заем с намерение, да ти вземе всичко, каквото имаш, благодеяние ли е това? Благодеянието разширява, а не ограничава. Ако външно даваш свобода на човека, а вътрешно го ограничаваш, свобода ли е това? Пускат някого от затвора, а ти го направиш свой слуга и по цели дни го тормозиш. Свобода ли е това? Следователно, това, което ни причинява страдания, е резултат на неизпълнение на великите Божии принципи. Не призовавай името Божие в незаконните, престъпни човешки дела. Вместо подкрепа, това име ще ви унищожи.

Преди десетина години, един господин от Варна бил даден под съд за известно нарушение на закона. В желанието си да се защити и докаже невинността си, той казал: Господин съдия, ако имам някаква вина, да умрат и двете ми деца. След това дал лъжлива клетва. Наистина, до вечерта и двете му деца умрели. Колко подобни нещастия се случвали на хората! Някои се заклевали в очите си: Да ми изтекат очите, ако съм виновен! Каквато клетва дали, това им се случвало – очите им изтичали. Заблуждението, че клетвата е необходима, още стои като проказа между хората. Не е въпрос да се отхвърли клетвата, в смисъл на обещание в името Божие, но тя трябва да се постави в истинските й рамки. Да бъдем верни на обещанието си, дадено пред Бога! Имаш да дължиш на някого. Ще признаеш дълга си, ще обещаеш да го платиш и ще изпълниш обещанието си. Трябва ли за 2 – 3000 лева да викаш Бога за свидетел? Да се кълнеш, това значи, да викаш Бога, небето, разумния свят за свидетели. Да бъдем благородни, да не нарушаваме мира на Бога! Нали казвате, че обичате Бога?

Какво правят хората, като обичат някого? Говорят му меко, нежно. Като дойде в дома им, посрещат го като цар: дават му най-хубавото и чисто легло, най-хубавото ядене. Когото не обичат, турят го да спи на сламеник, с какви и да е завивки; дават му да яде, каквото им останало. На любимия са готови да заколят най-охраненото теле, както постъпил бащата с блудния си син. Ако колиш теле, агне или кокошка, остави те доброволно да се пожертвуват за любовта. Така и ябълката се жертвува: плода изяждаме, а дървото и семката й остават. Можете ли така да заколите едно теле, че месото му да изядете, а семката му да влезе във вашия дух, там да расте и да се развива? Всяко теле, което се жертвува за любовта, ще се роди в бъдеще като човек – като мома или момък, при условия да се развива. Такава жертва има смисъл. Ако и човек се жертвува, за да стане ангел, жертвата е на място. Всяка жертва, която носи велика придобивка, се благославя. Ако вместо придобивка, носи загуба, жертвата е безсмислена. Прави жертва, ако тя може да те повдигне. Иначе, никаква жертва, никаква клетва! И тогава, думата ти да бъде „ей-ей; не-не.” Направил си едно престъпление, убил си човек. Ще отидеш при съдията и ще му разкажеш подробно, как си извършил престъплението. Той ще те изслуша внимателно. После ще пита свидетелите, какво знаят по делото. Те ще кажат, че ти си казал истината, както е в действителност. С това процедурата се свършва. Съдията издава присъдата. Ти я изслушваш и благодариш, че справедливо е отсъдил. – Защо! – Защото ти си готов да понесеш всички последствия на своето престъпление. Ръкуваш се със съдията и се разделяте като приятели. Така ще се разглеждат делата в бъдеще. Обвиняемият няма да се кълне, но ще говори истината. Тя изключва всякаква клетва. Може ли да си представите, какъв ще бъде светът, когато хората дойдат до положение да прилагат истината? Днес, за да заставят някого да каже истината, ще го бият, ще го изтезават. И той, от страх, ще се кълне, ще каже истината. Каква истина е тази?

Като говоря за клетвата, аз имам пред вид онези, които разбират Христовия закон и желаят да го изпълняват. Този закон укрепва човешкия дух, дава му сила да понася. Съвременната култура и възпитание ще се подобрят, когато обществото, както и отделният човек, се освободят от своите недъзи. Защо човек не се вдъхнови от желанието да говори истината, да постъпва честно? Защо да не устоява на обещанието си? Ако не можеш да платиш задължението си, иди при кредитора си и му кажи: Извини ме, не мога навреме да платя дълга си. Можеш ли да ме почакаш известно време? В случая, кредиторът ще те разбере и ще продължи срока на полицата ти. Защо думата ти да не бъде: „Ей-ей; не-не”? Съвременните християни казват ли истината по този начин? И вие, които ме слушате, постъпвате ли така? Ако днес запитат някой културен човек: Право ли постъпва Синодът с нас? Той ще каже: Право постъпва. Църквата трябва да се пази. Никой няма право да я руши. – Според мене, нека докажат, че, наистина, аз руша църквата. Ами ако аз докажа, че те, със своето криво тълкуване и прилагане на Словото Божие, рушат отвътре църквата. Какво ще кажете тогава? – Ще кажете, че уронвам престижа на владиците. Аз ли уронвам техния престиж? Бих запитал всеки свещенослужител, всеки владика: Говориш ли истината? Ако много пъти си я заобикалял, какъв владика си ти? Ако, откак си станал владика, не си изправил нито една от своите погрешки, отговаряш ли за този сан? – Ти не си нито владика, нито свещеник. Ако са проповедник и не изправяш погрешките си, какво си допринесъл със своите проповеди? – И ти не си проповедник. Същото може да се каже за бащата и за майката. Помни: Лъжата опорочава човешкия живот. Тя опетнява името Божие.
Като ме слушат да говоря така, владиците и свещениците могат да ме дадат под съд за обида. Аз не ги обиждам, и никой няма право да ги обижда. Ако аз съм свещ или огледало, и ти виждаш образа си в мене, виновен ли съм за това? Аз не се интересувам от кривите разбирания на хората, и казвам: Освободете се от всичко криво, а себе си. Не се кълнете в името Божие. – Какво лошо има в това? Ще се закълнем, но поне ще се освободим от едно нещастие. – Ще се освободиш от едно нещастие, но ще налетиш на друго. Бог никога не забравя. Ако има един, който никога не забравя, това е Бог, Той пише в своята книга всяко човешко престъпление. Няма престъпление, което да не е отбелязано в архивите на Бога. Никой не може да заличи тези престъпления. Само Бог може да ги заличи. – Кога? – Когато хората се разкаят. Ако не се разкаят, и стотици години греховете им ще си останат хроникирани. Великият помни всичко. Няма народ, нито човек в света, който да е престъпил Божия закон, или да е опетнил името на Бога, и да не е понесъл своите последствия. Днес църквата постепенно се празни. Свещенослужителите се оправдават за това с факта, че се явил някакъв лъжеучител в света. Да допуснем, че се явил такъв лъжеучител. Коя е причината за това? Коя е причината, че гъсеници нападат дърветата? Коя е причината, че на много места се явяват изобилно мухи? – Нечистотата. В чистата къща няма мухи. Коя е причината, че в съвременната църква се навъдили много мухи и червеи? Нека духовенството се впрегне на работа, да очисти църквата, а не да преследва хората отвън, че се явил някакъв еретик. Казвам: Джобовете на свещениците трябва да се изпразнят, не външно, но дълбоко в сърцата им да се яви желание да служат на Бога с любов. Не е въпрос имат ли пари, или не, но дълбоко в душата им да влезе новата светлина и да кажат: Господи, каквото имаме, всичко е на твое разположение. Свещениците се чудят, как да се оправдаят. Дохождат външни хора при мене и ме питат: Защо нападаш свещениците? Не им ли стигат хулите на хората, че и ти да ги хулиш? – Аз не ги хуля, но намествам счупените им крака. Когото съм пипнал с ръката си, истинска владика е станал. От българските владици ще изкарам истински служители на Бога.

Един знаменит проповедник, известен на целия свят със своите проповеди, пътувал през една планинска местност. Подхлъзнал се и си счупил крака. Започнал да плаче и стене от болки. Случайно минал един пътник оттам и го запитал, защо охка. – Счупих си крака, моля ти се, помогни ми. – Не мога, не разбирам от това изкуство. След него минали още двама – трима пътника, но никой не могъл да му помогне. Най-после минал един прост човек – селянин, облечен в бяла аба, и го запитал: Приятелю, какво ти е, че лежиш тук? – Счупих си крака, моля ти се, помогни ми! – Аз разбирам от – това изкуство, мога да намествам счупени крака, но и ти ще дадеш нещо от себе си. – Какво мога да ти дам? Аз съм знаменит проповедник. – Ти ще проповядваш, аз ще намествам крака ти. От твоята проповед зависи наместването на счупените кости. Проповедникът започнал да говори, а простият човек намествал костите на крака му. По едно време видял, че работата не върви добре и казал на проповедника: Тук измени на истината, изправи грешката си. Проповедникът изправил грешката си и продължил да проповядва. Пак някъде работата се спряла. – Приятелю, пак измени на истината, изправи грешката си. Така се продължавало, докато най-после проповедта била свършена, и кракът наместен. Благодаря за твоята проповед. Продължавай да проповядваш на хората, но в духа на истината, както проповядваше на мене.

Христос и досега още намества счупените крака на хората. На много владици краката са счупени. Христос намества счупените им кости и казва: Идете да проповядвате на хората, но в Дух и Истина. И аз желая същото. На всеки свещеник и проповедник казвам: Идете да проповядвате на хората със най-красивите си чувства и със светлите си мисли. Само така ще се наместят счупените крака на хората. Какво представят човешките крака? – Великите добродетели, които трябва да оживеят в тях. Ще кажете, че на американските владици се плаща добре, не както на българските. – И така да е, всеки трябва да бъде честен, да живее в съгласие с Божествените закони. Един виден проповедник в Бостън, сега вече е в другия свят, държал много хубави проповеди. Стичали се много хора да го слушат. Той имал само един недостатък – говорел извънредно бързо. Само трима стенографи в града могли да схващат неговите проповеди. Една голяма милионерка се влюбила в него и редовно посещавала проповедите му. Един ден тя му писала: Обичам те, не мога да живея без тебе. Всичко ти давам: и сърцето си, и парите си, и ръката си. Той й отговорил: Сърцето си дай на Бога, парите си – на бедните, а ръката си – на този, който те обича.

Сега аз се обръщам към майките и казвам: Майки, кажете на децата си да дадат сърцата си на Бога. Обръщам се и към младите моми и момци и казвам: Дайте сърцето си на Бога! На мъж сърцето си не давай! И на жена сърцето си не давай! Не давайте, лъжлива клетва! И досега вие се кълнете, че ще дадете сърцето си на Бога, а не го давате. В това отношение, вие приличате на онази циганка, която паднала в реката и дала обещание на Св. Никола, ако й помогне да излезе благополучно от реката, да му запали голяма свещ, като нея. Излязла неповредена от реката, благодарила на Св. Никола, като добавила: Св. Никола, защо ти е на тебе свещ? Нали знаеш, че съм бедна, нямам пари да купя такава свещ. И без свещ ще минеш. Това значи да дадеш обещание, и да не го _изпълниш. Така постъпват повечето хора.

Ще приведа още един пример из живота на английския проповедник от Бостън. Той слушал да се говори за една бедна вдовица, останала с едно малко дете, която, от деня на смъртта на нейния мъж, не видяла бял ден в живота си. Тя не знаела, що е почивка, що е разходка, толкова била утрудена в живота си. Един ден този проповедник отишъл в дома на вдовицата и казал: Ето, какво съм намислил. Днес ще оставиш детето си на мене, на моите грижи, а ти ще бъдеш свободна да прекараш целия ден на почивка някъде и на чист въздух. Няма да се грижиш за детето си. Той й дал пари и я освободил от грижата за детето. Не можа ли този проповедник да плати на някого, той да изпълни тази задача вместо него? Той имаше възможност да плати не само на един, но даже на десет души. Но той пожела сам да изпълни задачата си, да види, при какви мъчнотии живее бедната вдовица. Това е велико дело! И аз бих желал да имаме поне десет такива владици и проповедници. Аз не желая да петна българските владици и свещеници. Моето желание е те да имат всичкото уважение и почит на българския народ. Желанието ми е и те да постъпват като английския владика и да кажат на българите: Сърцето си дайте на Бога, парите си – на бедните, а ръката си – на този, който ви обича. И след това, всеки да остане по един ден пред люлката на бедното дете на вдовицата. Не е ли похвално това?

Като държа своите беседи, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря истината, ще я кажа, както е в действителност. Като говоря истината, не хваля себе си, но и вас не жаля. Щом дойда до истината, казвам: Божията Истина е еднакво важна, колкото за мене, толкова и за вас. Не е въпрос за владици и свещеници. Важен е въпросът за истината в името Божие. Важен е въпросът за любовта в сърцата на хората и за мъдростта в техните умове. И в науката трябва да се спазва същият принцип: „Ей-ей; не-не.” Когато ученият прокарва една теория, той трябва да я опита най-малко десет пъти. И философските системи трябва да се проверяват най-малко десет пъти. В каквато област на живота да се натъквате, думата ви да бъде „ей-ей; не-не.” Днес всеки се стреми да постъпва по буквата на закона и казва: Да бъдем справедливи! – По буква ли само? – Не, първо по съдържание и смисъл, а после по буква. Христос обръща внимание на съдържанието и казва: „Ей-ей; не-не.” Той започва с деветте блаженства: „Блажени миротворците, блажени кротките.”

Да осветим името Божие! – Защо? – То ще внесе в нас стабилност на чувствата и устойчивост на характера. Съвременните хора са нервни, неспокойни, от всичко се смущават, във всичко се съмняват. Мнозина ме питат: Прав ли е пътят, в който ни водиш? Ако се съмнявате в любовта, която внася чистота в сърцето; в мъдростта, която внася светлина и знание в ума и в истината, която освобождава душата и показва на човека, как да живее, в какво друго ще вярвате? Няма по-велико нещо от тези три принципа. Всички принципи, на които почиват съвременните семейства и организации, са повърхностни. Единственият принцип, на който се крепи животът, е любовта. Тя внася импулс, подтик в човешката душа. Няма по-велик принцип от мъдростта, която дава светлина и знание на човека да се развива, да използува силите на земята. Няма по-велик принцип от истината, която освобождава човека и го прави готов за жертва. – Прав ли е пътят, по който вървим? – По-прав от него няма. Този път е единственият, не само в България, но и в целия свят. По този път са минали всички благородни и възвишени души, всички велики хора; по този път са минали всички ангели; по този път ще минат всички, които идат след нас. Този път е Божествен. Красив е този път – по-красив от него няма. Христос го нарича „тесния път.” Тесен е, но величествен. Красиви картини се откриват в него. Той е пълен с красиви местности, които заслужават внимание. Много има да учи човек в тесния път. – Значи, ние сме в тесния път. – Да, в тесния, но благословен път. В този път се казва „ей-ей; не-не.”

Питат ме: Ти в пътя ли си? Аз не отговарям нищо. Който иска да знае, дали съм в правия път, нека ме опита. Как ще докажа на човека, силен ли съм, или не, освен като ме опита. Достатъчно е да тури в ръката ми един чувал, тежък сто килограма, и да гледа, какво ще правя. Вдигам чувала, и ръката ми не трепва. Турям втори, трети, четвърти чувал, ръката ми пак не трепва. И ти можеш да седнеш на ръката ми, без да усетя някаква тежест. Силен човек ли съм? Има ли нужда да доказвам своята сила? Ако при най-големите изпитания волята ми не се поколебава, какво показва това? След всичко това, светите старци ще ни дадат някакви листове, да ги попълним, че се отричаме от новото учение. Само така ще ни приемат в църквата, дето ще намерим спасение. Чудно нещо, те сами не са спасени, а нас ще спасяват. И от какво да се отречем? От любовта? От мъдростта? От истината? Ние отдавна сме се отрекли от лъжата. Но да се отречем от трите велики принципа – никога! Никой няма право да кръщава любовта с някакво име! Любовта е атрибут на Бога, не е нито дъновизъм, нито евангелизъм, нито християнизъм. Бог е Любов. Той е неограничен и безличен, въпреки това принадлежи на всички. Никой няма право да ограничава Бога! В Това, което хората наричат принципи на дъновизъм, на спиритуализъм, на наука и тем подобни, са празна работа. Те са забава за децата. Любовта е любов. Че някой учен открил нещо в областта на науката, позволено му е да си тури името на своето откритие. Друг открил нещо в’ областта на музиката, на художеството. И на него е позволено да тури името си на своето произведение. Всеки има право да тури името си на своята картина, но не и на картините на други автори.

И тъй, всяко нещо на своето място! Следователно, в православната църква ще остане само онова, което е православно; в мохамеданската църква ще остане само мохамеданското; в евангелската църква – само евангелското. Значи, във всички църкви има нещо Божествено. Само то ще остане завинаги. Кое е Божественото? – Само любовта, мъдростта и истината. Над тях можем да турим само Божието име. Любовта е изгубената дума в света. Тя трябва да се намери. С тази велика дума ще започне новата култура: „Ей – ей; не – не”. Щом намерим тази дума, всички ще се познаем като братя.

Сега, като ме слушате да говоря, аз чета мисълта ви: Хитър е този човек, дълбоко пипа. – Това е съмнение. Мислите, че искам да ви измамя? Ако вие досега не сте измамени, аз ли ще ви измамя? Искрено си кажете, има ли някой от вас, който да не е измамен? Вашите прамайка и прабаща не ги ли измамиха в рая? Брат ви Каин, като излезе от рая, не уби ли брата си Авел? Вие отдавна сте измамени. Не ви упреквам, свободни сте да се съмнявате, но казвам: Колко мъчно можеш да убедиш човека в любовта, мъдростта и истината на Бога. Аз зная, защо хората мъчно се убеждават, но съм решил да ги убедя. Няма човек, когото да не мога да убедя. – Как? – Ти си чиновник, чувал си за мене и започваш да говориш лошо, без да ме познаваш. Случи се, изпаднеш в затруднение, задлъжняваш с 25,000 лв. и по нямане възможност да ги платиш, осъждат те на затвор. Тръгваш по познати и приятели да търсиш тази сума /Да я платиш, но никой не може да ти услужи. Срещам те аз и виждам, че се намираш в голямо затруднение. Казвам: Аз мога да ти услужа с тази сума, да те освободя от затвора. Щом получиш парите, зарадваш се и казваш на жена си: Жена, знаеш ли, колко благороден и добър бил този човек! Срещна друг, и на него помогна. И той изменя мнението си за мене. Значи, достатъчно е да задоволиш нуждите на човека, за да измени той мнението си за тебе и да те счита за честен и почтен човек. Бог, Който е толкова велик и благ, и Той не може да угоди на хората. Мъчно се угажда на човека. Като види беден човек, Бог казва: Дайте му пари, задоволете нуждите му. Ако закъснее малко, бедният казва: Е, и Господ е като хората. Толкова много се моля да ми помогне, но не иска да ме чуе.

Пътят, по който съвременните хора вървят, не е път на истинско християнство. Това не е прилагане на думите „ей-ей; не-не.” Не е позволено да се съмняваме в Бога. Живият Господ, Който се изявява „чрез любовта, мъдростта и истината, ни поставя вече на изпит. Епохата, в която днес живеем, е особено важна. Бог ни поставя на изпит и следи, как ще го държим. Ако издържим изпита си, Той ще ни се усмихне и ще каже: Доволен съм от вас, че издържахте изпита си по правилата на думите „ей-ей; не-не.”

Желая, всички да бъдете смели, решителни и умни, и там, дето трябва да защищавате истината, ще я защищавате по всички правила. Не заради мене, а заради любовта, мъдростта и истината. За истината трябва да имате само едно мнение. Дойдете ли до истината, трябва да бъдете твърди като диамант и готови на всичко. Това се отнася не само за българите, но за всички хора от целия свят. Всички души, които са готови да служат на Бога, трябва да се хванат за ръка и да кажат: Отсега нататък ще служим на трите велики принципа, в тях е спасението на света. Само така, всички недоразумения в обществата и народите ще изчезнат. В душите на хората ще настане вътрешен мир, в умовете им ще се яви светлина, и в сърцата им – небивала радост. Нова светлина иде за всички, които са решили да служат на великите принципи на живота.

Сега аз ви съветвам да се държите крепко, за да възприемете новата светлина в умовете, сърцата и душите си. На всички казвам: Ние ще победим! Господ е с нас. Няма сила в света, която може да се противопостави на тези велики принципи. Всички добри, честни, справедливи и умни хора – мъже, жени и деца, по целия свят са с нас! Онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато църква, от каквато партия и да са – те са с нас.

Питат ни: Кои сте вие и колко сте? – Ние сме едно Велико Братство, каквото светът никога не е виждал. Едно Братство, което има клонове и на земята, и на небето, и в цялата вселена. Който служи на Бога, той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Ще кажете: Ние искаме да станем членове на това Братство. – Аз пък искам да бъдете ученици на това Братство.

Беседа от Учителя, държана на 14 януари 1923 г. София.

ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 21 ЯНУАРИ 2023 Г. – 8.00 ч. сутринта – онлайн

ПОСЛАНИЕ НА ДУХА

Аз Съм Господ ваш, верний и благий. Който винаги пазя своите обещания към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз Съм Син на Мира – Син Человечески. Името Ми знаете. Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден.

Дадено пред Веригата на 18 август, сряда, 1910 г.

Писмо от Учителя до учениците от специалния клас (младежкия) – 31.1.1923 година.

 Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази светлина води изпадналата душа през тъмнината. Ръката може да хване само образувалия се плод от светлината, окото да види слугата, който донася, и ума да прочете писмото на Оня, Който го праща.

Свещеният плод на живота трябва с всичката чистота да се хваща.

Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божия Дух. Само така ученика може да се доближи, да види свещеното лице на Истината и да разбере възходящият път на Любовта.

Великите идеи живеят в благородните души. Светлите мисли в светлите умове, чистите желания в чистите сърца. Там гдето има светлина чистота Духовна, свобода Божествена, там Духът Царува.“
/Свещения подпис/

Обични братя и сестри,

Предвид мислите и чувствата, които вълнуват мнозина от нас след отминалото в София наскоро събрание, а и за предстоящото ОС в Стара Загора, предлагам днешният наряд да започнем с една не много популярна Всемирна молитва, дадена първоначално от Учителя на английски език, която е подходяща и заради звездните влияния днес, както и за първото Новолуние, което ще стане тази вечер в 22.55 часа в знака Водолей. То бележи и началото на новата година според китайското летоброене – Годината на Водния Заек и ще отправи предизвикателства към нашето търпение и добронамереност. Казват, че мекотата, нежността, спокойствието и миролюбието са позитивната страна на водния заек. А в нашето разбунено, неспокойно и агресивно ежедневие имаме голяма потребност от тях. Това е времето за свобода на мислите и действията, на планове и стратегии. Свобода за себе си и свобода за другите.

Но това новолуние ще бъде и опасно, защото

ще се случи в съюз със злотворната планета Плутон и ще активизира желанието у някои тъмни сили да провокират страховете ни с използването на климатични оръжия и други военни действия.

       И така, да започнем първо с песента “В Начало бе Словото”, а след това със следните молитви и формули:

• Добрата молитва
• Задължителната лозинка за деня – І стих /24 стр./
• Всемирната молитва

ВСЕМИРНА МОЛИТВА

Отче на всички! През всички времена и от всекиго почитан: от светията, от дивака и от мъдреца – Йехова Йова или Господ! Ти, Велика Първопричина! Разбрах кой ограничава всички мои чувства, за да зная, че Ти Си Благ и че аз съм сляп. Свързвайки природата със съдбата, Ти ми даде да видя Доброто във всичко. Ти остави свободна човешката воля. Научи ме да правя това, което съвестта ми диктува, вместо да избягвам ада или да гоня Небесата. Не ме оставяй да захвърля Благословението, което Твоята щедрост ми дарява – да се ползуваме от Твоите блага значи да бъдем послушни. Не ме оставяй да поставям предел на Твоята добрина, събрана на земната шир, или да мисля че Ти Си Господ само на човека, когато наоколо съществуват хиляди светове. Не оставяй тази слаба и незнаеща ръка надменно да хвърля Твоите стрели и да изпраща проклятия на всекиго, когото осъдя като свой враг. Ако съм прав, изпрати ми Благодатта Си, за да стоя спокоен в Правдата. Ако греша, научи сърцето ми да намери по-добрия път! Но избави ме от глупавата гордост и от нечестивото недоволство да се противя на онова, което Твоята благост не ми позволява. Научи ме да чувствувам скръбта на другите, да крия грешките и недостатъците които виждам. Научи ме да бъда милостив към другите макар и да съм малък, но не съвсем, понеже се оживотворих от Твоето дихание. Води ме, където и да вървя през този ден – през живота или през смъртта! Нека през този ден хлябът и мирът да бъдат моя дял! Да бъде Твоята Воля! Цялото Битие да слави Тебе, чийто храм е пространството и чийто олтар са земята, морето и небесата. На Тебе да се поклони цялата Природа!

Тази молитва е дадена първоначално от Учителя на английски език.

• Молитва за България

Господи, Боже наш, Ти Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци; Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и Си го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя – Твои верни, заседнали в своята земя по Твоя Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния успех, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава.

       Амин!

• Господнята молитва
• Специална формула, дадена от Учителя

Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля без никакво изключение.

Амин!

Мили приятели,

Предвид новата космична обстановка, в която навлизаме, нека продължим да произнасяме всяка вечер и молитвата за мира:

МОЛИТВА ЗА МИРА

Господи на Любовта, да се изпълни Твоята Воля на Земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята Светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите.

Господи, Иисусе Христе, Велики Учителю, Троица неразделна с Духа, Ти, Който с Твоята Любов поучаваше, с Твоята Мъдрост просвещаваше и със Своята Истина освобождаваше; Отче святи, Ти, Който си създал всичко, а и нас чрез Христа и Духа Си, пратил си ни на Земята, не само да еволюираме, но и да помагаме на по-слабите с нашата светлина на ума и с дело в живота си.

Ето, ние всички, пробудени в Твоето велико учение чрез Учителя, заставаме пред Теб в този вечерен час. Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот. Ние знаем, че всичко е за добро.

То е и за Славата Божия.

Амин!

Ето какво е казал Учителя за значението на молитвата, за Служенето на Бога, за Пентаграма и за идването на Христа по време на Събора в Торново . 1911 година, записано в Протоколите от Божествената верига и особено актуални за нас днес:

”— Тази вечер ща ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни“, а Христос казва:

„Бдете и молете се!“. Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. С молитвата виждаме, че детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата. Човек от въздух се нуждае много повече, отколкото от храна. Доказано е, че най-много 25 минути може човек да не приема въздух и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, то е молитвата. Затова винаги, когато и да дойде настроение за молитва у вас, никога не бива да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета. Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново. Значи, във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това, с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако са даже нашествували душата, изхвърлят се навънка. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва.

Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае. Така, ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към него, също както цветето, което навреме се е разцъфтяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на небето. А пък за да се не лишим от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете.

Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всичките отрасли на живота. Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си пренесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести.

По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянствува дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак — положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има и благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава. Виждате понякога, че молитвата ви не помага — молите се, а не получавате отговор. В такъв случай приличаме на човек, който иска да повдигне едно бреме, но като не може, понеже не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успява да го повдигне. Някогаш такъв може да се нуждае от помощта и на един-двама, трима и повече човеци. Та следователно, и ние при несполука в молитва ще искаме помощта на един, двама, трима и повече братя и сестри — според степента на нуждата, докато сполучим. Опитайте този начин и ще видите доколко можете да го приложите на практика.

Като свърши горното слово, съобщи ни се, че утре, 11-того, ще се говори: „Как трябва да се работи. Начините за работа в света“. Ще ни се дадат някои упътвания за работа.

Изпяхме „Возкресение Твое“ и г-н Дънов ни каза, че Духът дава за всички ни мисълта в Псалом 19, ст.5.

Заседанието се преустанови в 9 часа вечерта.

Господин Дънов каза следното:

— Тази сутрин ще ви говоря върху „служенето“. Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всичките противоречия между Бога и него изчезват. Причината на страданията са тия именно противоречия с Бога, защото всяка работа, която иска Господ от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, няма по-лесно нещо от това да се служи на Господа. Ще кажете: „Защо на нас е тежко да служим?“ Защото няма по-лошо нещо от това, да накарат някой болен човек да служи. Най-почтеното място в небето е служенето — това е една от най-почтените длъжности на небето. Тук, на земята, това нещо — служенето, службата другиму, се е извратило, но на небето се гледа другояче. Виждаме, че когато духовете не могат да извършат всичките работи, с които са били натоварени, тогава Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, Който има най-голяма работа, защото носи всичките ни бремета и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето.

Първото нещо, което ни е необходимо, за да бъдем слуги на Бога, е да оздравеем, защото без това не можем да бъдем слуги Негови. А как ще оздравеем? Като се освободим от греха. Наистина, писано е, че в греха е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде Духът Божий, за да се зачене във вас, тогава този зародиш, грехът, изчезва. Затова е и казано, че „роденият от Духа грях не прави“. Ето защо това изречение не може да се приложи еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека. И когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките сокове в полза на човешкото повдигане.

Не е добро, наистина, да не знае човек защо слугува някому. И да се научим, и да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме. Това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота, той всякога ще я повтаря. Една истина може да научите за много години, а може да я научите и моментално.

За да можем да служим на Господ, трябва да имаме известна сила, която се складира в нашия ум и нашето сърце; а пък за да можем да привлечем тия сили, обезателно трябва да действуваме с нашето сърце. И затова нашите чувства са, които ще повикат хората. Вторият начин, за да можем да хвърлим известна виделина в хората е, че трябва да подготвим нашите умове за посвещение. Излиза, че има нужда от два вида работници. Ще гледате да нямате лошо разположение, когато предавате истината у хората, защото това ваше разположение ще го предадете на хората mot a mot1. Затова трябва да се молите предварително, щото Господ да изпрати Духа Своего, за да подготви хората за истината, която ще им се предаде чрез нас.

После, причината, поради която бият някого, когато слугува, то е неговата неопитност, но отсетне това ще му послужи за добро. И като верен слуга той трябва да постоянствува, а не да се замисля и връща назад от дадените му уроци. Как може да дойде Господ при вас? Духът Господен е толкова нежен, щото схваща у нас всичките ни вибрации, мисли и желания. И тази е причината, че, когато не сме с добро разположение и дойде Господ, Който страда вследствие нашето неразположение, страдаме и ние заедно с Него. И в този случай страданието се чувствува даже в по-голям размер. Ето защо, когато дойде Господ, трябва да изчистим сърцата си от всичките лоши желания и тогава само Господ ще се всели у нас, ще проговори у нас и в нас ще се яви сила Господня, която не ще бъде друго, освен в наша услуга. И всичко това нещо е проста истина.

Никога не бива да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да бие. Ако речете вие да се биете сами с дявола, помнете, че горчиво рискувате и захващате борбата не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и във вас, и около вас, защото не така лесно се побеждава този Голиат. Виждаме, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа; и със силата на Духа, с ножа на Голиата отряза главата му. Прочее, вие имате прашката на Давида, което е вашият ум и вашето сърце, и камъкът на прашката, който е Христос. Ножа, обаче, не ви трябва — Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиат, а чак като го уби, извади неговия нож и му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката. (I Цар.17;40). Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате.

Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение. Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание. Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да осъзнаят, колко е безгранична Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия.

Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас?“ На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат от пред очите ви.

Най-сетне, ние трябва да се учим от опитността на светските хора в това отношение. Не пущай старото, докато не дойде новото. А ние в разсъжденията си изгасяме свещта, а после се предаваме на страдания, когато не би трябвало да бъде така. Често пъти аз срещам хора с добро желание, които искат да служат на Господа, обаче, току ги видиш дряхли и обезсърчени, след което настъпват страдания. Защо? Аз казвам: защото са изгубили свещта си, която трябва да не изпущат, докато не намерят друга.

Друго: някои казват, че в книгата Господня било казано: „Да сеем с време и без време“. Тук трябва да сте внимателни. Кога е това „с време и без време“? Седете си вкъщи и не сейте там и тогава, гдето и когато Господ не е орал. Та, преди да отидем да работим негде, трябва да внимаваме Господ дали е предшествувал пред нас и дали е орал.

Как мислите се е образувала материята? Малките животни са причинили напластяването, в което са израснали бурените, които са се впоследствие облагородили в сочните плодове, от които човечеството се толкоз продоволствува и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог може да преобръща в добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползувате в живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен — не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашанце.

Виждате от картината (сочи Пентаграма), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — чисто Божественият кръг, гдето става подигането. Жезълът означава закона за Правдата. Книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в Истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата — Божественото око, Божественият Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир Мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени.

Трите инициала в картината са: В — ръководител, У — спасител, Ж — царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа.“ Но специално върху картината ние ще се спрем други път, а това, което се загатна върху нея, е мимоходом.

На въпроса, зададен от Сим. Драганов, г-н Дънов отговори:

Че Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде. Но като как ще дойде, това никой не знае. Възможно е да дойде още в този век.

На въпроса от Ан. Бойнов г-н Дънов отговори:

Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е второто идване на Христа. Най-после, и филологически погледнато, не е право да се приема, че Второто пришествие означава свършека на света.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Следва прочит на беседата “На Земята и на Небето”.

На земята и на небето

 Неделна беседа , София, 21 Януари 1923г.,

„Истина ви казвам: „Каквото вържете на Земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на Земята, развързано ще бъде на Небето.““ *)

Ще прочета 11 глава от Еклисиаст. Казано е там: „Бой се от Бога и пази заповедите Му.“ (13-ти ст.)

Аз казвам: Люби Бога! Всички проповядват страх от Бога. Това е старо, неправилно отношение към Бога. Затова казвам: Люби Бога и следвай Неговата Мъдрост.

„Каквото вържете на Земята, вързано ще бъде на Небето; каквото развържете на Земята, развързано ще бъде на Небето“. Често учениците спрягат и са спрягали глагола „връзвам“. За да разбере човек Великата Божествена Истина, която носи мир и радост за всяка душа, той трябва да бъде развързан, т.е. освободен от заблужденията на миналите векове. Заблужденията са останки от разнебитени кораби, изхвърлени на бреговете. Те са остатъци от стари философски системи и учения, с които, и до днес, е покрито лицето на земята.

Културата на човечеството, която датира от 8000 години, се отличава с два отрицателни акта: първият акт се извърши в райската градина, т.е. в духовния свят; вторият акт се извърши на Земята, на физическия свят. За да изпита хората, Бог им даде една заповед, като на малките деца. Каза им: От всичките дървета на райската градина ще ядете, само от дървото за познаване на доброто и злото, няма да ядете. Ето една заповед, дадена като изпит. Значи, вие и вашите деца ще обработвате райската градина, ще се ползвате от всички плодове, но не и от плодовете на забраненото дърво. Обаче, един ден, в райската градина влиза лъжата, във форма на змия, качва се на забраненото дърво и започва да яде от неговите плодове. В това време, минава Ева, покрай същото дърво и змията й казва: Ето едно отлично дърво. Не се ли ползвате от неговите плодове? – Забранено ни е да ядем от това дърво. – Кой ви забрани? – Онзи, Който ни постави в рая. – Той искал да ви изпита. Той знае, че в тия плодове се крие велика сила, която ще ви направи подобни на Него. Опитайте плодовете на това дърво и ще се уверите в думите ми. Ето една философия на живота. Така се събуди в човека тщеславието; така се събуди неговият личен живот. Той се индивидуализира и каза: Защо да не стана и аз като Бога? Какво беше последствието от тяхната постъпка? – Оголяха, т.е. почувстваха се прокажени. Вместо да растат, от слава в слава, при райските условия, те се смалиха, почувстваха се голи. То е, подобно на състоянието на банкера или на богатия търговец, който и при най-голямото богатство, изпитва недоволство – иска все повече от това, което има. В края на краищата, вместо да придобие повече, той изгубва всичкото си богатство. Не само това, но животът му виси на косъм. Като пропадне, той няма смелостта да каже истината, но почва с реклами, с фалшиви обяснения, докато влезе в областта на лъжата. С лъжа работите не се оправят. Когато и да е, твоята фирма ще пропадне. Много фирми има в света, все зарегистрирани, но, в края на краищата, всички ще фалират. Това е акт от умствен характер.

Вторият отрицателен акт се извършил на физическия свят. Той има религиозен характер. Двамата братя, Каин и Авел, принесли жертва на Бога. Жертвата на Авел била приета, а на Каин – не. Последният, озлобен от това, убива брат си. – Как е възможно, твоята жертва да бъде приета, а моята – не? Коя е подбудителната причина за това убийство? Где е вината на Авела? Нека всеки брат намери дълбоката причина на това престъпление. Как е възможно, двама братя, родени от един баща и една майка – единият да извърши такова престъпление? И днес, в света се вършат такива престъпления. В това отношение, светът не се е поправил. Съвременните хора имат два завета: Старият завет и Новият завет. Старият завет е учението на Моисея, а Новият завет – учението на Христа. Хората дохождат до заключението, че това, което е казал някога Бог, след време, се изменя. Значи, това не е абсолютната истина. Но според апостол Павел, Бог изменил първия завет, заменил го с новия, според развитието на тогавашните хора. За да научат закона на жертвата, старозаветниците трябвало да принасят жертви. Новият завет изключва жертвоприношението. Какво е отношението на тия два завета един към друг? Старият завет е за децата, а новият – за възрастните. Сега, иде Господ в света, да донесе трети завет на хората. – Чудно, даже трети завет! – Да, трети завет ще има. Той ще бъде завет за прославянето на синовете Божии. С този завет ще дойде в света Любовта и хората ще изучават великата наука, как трябва да живеят по любов. Днес, като казвам на хората, че иде третият завет в света, те отговарят: Това е еретическо учение. Ние казваме: Това неразбиране е в реда на нещата.

Христос казва: „Каквото вържете на Земята, вързано ще бъде на Небето; и каквото развържете на Земята, развързано ще бъде на Небето“. Днес всички са въздигнали дванадесетте апостоли, постоянно се говори за тях. Защо са ги въздигнали толкова? Какви са те, по произход? – Евреи. Ако ги подложим на критика, на анализ, какво ще кажем за тяхната кръв? – Еврейска кръв тече в тях. Ще кажете, че това са светите апостоли. Аз разглеждам въпроса принципално. Казвам: Когато дойде Духът на истината, Той ще ви научи на всичко. – На какво ще ни научи? – Аз допълвам: Между Духа и Христа няма разлика. Христос казва: Онзи, Който ме е пратил, Той ме научил, какво да говоря. Обаче, казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам власт да те разпна? Какъв беше този, който говореше така на Христа? – Римлянин. Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя. Тя ти е дадена от Кесаря. Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал. Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята. Идете и проповядвайте Словото.“ Да дойдем до думите „завързвам“ и „развързвам“. Връзването е умствен акт. Само умният може да прави възли. Само умната жена връзва конците и плете чорапи. Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка. Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо? – Умът работи в него. Онзи, който не мисли само за ядене и пиене, той може да направи нещо разумно – Божественото работи в него.

Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си. Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване? Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви. Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си. Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества? Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка? Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях? Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне. Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта. Започва спор между едните и другите. Питам: Коя е опитната база, на която те застават? Ако душата живее, трябва да има начини – да влезем във връзка с нея. С пипане душата не се доказва. Пипането има отношение към съзнанието. На земята пипането е едно от силните сетива. От него са произлезли останалите сетива. То е основата. Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира „душа“ в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл, под „душа“ разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека. Значи, под „душа“ разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека? – Разумното начало. Това се разбира под „душа“ и в санскритски език. Где е разумното начало в човека? Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа? Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум? Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви. Вие се радвате, че получавате нещо. Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце? След половин час, той се развеселява. В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето. Можете ли да претеглите, какво е придобил той? То не тежи даже една хилядна от милиграма. То няма тежест, а произвежда голяма радост в човешката душа.

Да дойдем до думата „връзвам.“ С какво връзваме? Земеделецът първо разорава земята, а после сее. Сеенето е процес на връзване. Той връзва семето със земята. После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички. Лозарят също връзва пръчките. И градинарят връзва. Изобщо, всички се учат да връзват. Важно е разумно да се връзва. Като говори, човек пак връзва – две по две мисли в едно цяло и така образува речта. Ако внасяш раздор между хората, връзване ли е това? Това е развързване.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето.“ Значи, Божественото, което връзва на земята, вързано ще бъде и на небето. Ще му се дадат условия да поникне.

„Каквото развържете на Земята, развързано ще бъде и на Небето.“ Има два начина за връзване. Човека може да вържеш с любовта. Това е единият начин. Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин. Може да го вържеш с какво? – С въже. А може и да го развържеш. Следователно, в едно отношение, нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическия свят – да се развържат. Едновременно не могат да се извършват и двата процеса. Когато човек е вързан в едно отношение, той трябва да бъде свободен в друго отношение.

Всеки народ иска да прогресира. И българите се стремят към напредък. На какво се дължи прогресът? – На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце. В природата има една съразмерност в проявата на тия сили. Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма. Като расте на дължина, това дава активност на движенията. Тя расте и на височина, което дава морална стабилност на живота. Следователно, когато разглеждам главите на хората, които представят известен народ, виждам как растат те. Ако това растене става правилно – и развитието на народа е правилно. Но, ако растенето става само в една посока, например, само в разширяване, ние можем да знаем, какви ше са последствията. – Може да има растене в две посоки. – Правилно е, то да става в три направления, или посоки. Ако един народ се движи само в една посока и се връзва, той ще прилича на разбойнически народ, който използва забогатяването на друг народ, за да го плячкоса. Той се връзва с плячка. Така правели и турците. Чакали 40 – 50 години, докато забогатеят българите и след това ги ограбвали. Българите живеели тогава, повече в едно движение, една посока. При второто движение, когато, например, се създава една държава, образуват се връзки, чрез които понякога хората се измъчват едни-други. – Защо? – Защото няма вътрешна връзка между тях. В химията такова свързване съществува в неорганизираната материя. Но то е необходимо. Всеки химик използва материята в това неорганизирано състояние, за да образува известно съединение. И при такова движение, всеки иска да забогатее. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички хора са много активни, искат да турят ред и порядък в света, но нямат още морал.

Що е морал? – Моралът е онази мярка, която се прилага, еднакво, към всички хора и народи. Това, което ние наричаме морал, не е истински морал. Каква мярка е тази, при която, богатият мери по един начин, ученият мери по друг начин, а свещеникът – по трети начин? Че искате да възстановите порядъка в света, това още не е истинска мярка. Когато всички съзнават, че мярката им е права, това наричаме истинска мярка. Това е растене нагоре – третото измерение, растене към Бога. Той е абсолютна мярка, която показва, как трябва да се живее. В тази мярка е скрита същината на живота. Думите на Христа, че вечният живот се заключава в познаване на Бога, имат отношение към истинския живот. Тази мярка, именно, ще ни повдигне и ще ни даде онова, което търсим. Не е лошо да се стремиш, но каква полза от твоя стремеж? Каква полза, ако имаш 10 хамбара, пълни с жито, а стомахът ти е разстроен и не можеш да смелиш нито едно зрънце? Каква полза, да имаш десет баници на разположение, а не можеш да хапнеш, нито едно парченце?

Каква полза, ако имаш най-хубавата книга, а не знаеш да четеш? Каква полза, ако си минал през най-добрата религиозна система, а не разбираш нейната същност, не знаеш, какво нещо е религия.

Аз желая да покажа на съвременните религиозни хора, в какво се заключава Христовото учение. Ще кажете, че то се заключава в Любовта. – Каква е целта на Любовта? – Да бъдем добри помежду си. – Що е добро? – Да не крадем, да не лъжем. – Добре, но и при това положение, хората пак крадат и лъжат. Казвате: Да не умираме. – Но при това, пак умирате. – Да отдаваме право и справедливост на хората. – Обаче и присъдата ви не е правилна. Това не показва, че нямате добро желание. Напротив, всички хора – религиозни и светски, имат добри желания, но в даден момент, в тях се явява нещо, което може да изопачи и ума, и сърцето, и волята им. Това е специфичен, психологически момент в човека. Например, имаш добри отношения с някой човек. Достатъчно е, да му кажеш само една дума и той се обижда. Той се изменя вече към тебе, не мисли право. Какво е станало между вас, защо той се измени в отношението си към тебе? – Казал си му една обидна дума. Как изтълкувал той тази дума? Кое е обидното в нея? Вие не знаете още, коя дума е обидна. Следователно, колкото и да искате да бъдете добри, при сегашните условия, това е невъзможно. Доброто е резултат на нещо. То е плод в природата. А плодът иде най-после. Първо разораваме нивите си, посяваме ги с жито или царевица, а тук-там посаждаме и плодни дръвчета. Докато даде плод, житото минава през няколко фази: растене, цъфтене и връзване. Вие искате всички неща да станат изведнъж – да дойдете до плода. В Божествения свят, хубавите неща растат бавно. Само престъплението расте бързо. Това е мое твърдение, за което аз отговарям. Така е според моите изследвания. Как е според другите, това не е моя работа. Повтарям: Доброто е резултат, плод, който не се създава изведнъж. Плодът е важен, понеже той определя качеството на дървото. От плода или ще обикнете дървото, или няма да го обикнете. Плодът отваря път към истинската любов.

Казано е: „По плодовете им ще ги познаете.“ Аз казвам: От плода ще обикнем дървото. Като знаете това, не се самоизлъгвайте. Не мислете, че обичате. Ние обичаме човека, според неговия плод. Колкото по-добър е плодът му, толкова повече го обичаме. Колкото по-хубава и по-сладка е една ябълка, толкова повече я обичаме. Как постъпваш към дивачката, към трънката? – Минаваш, заминаваш край нея, без да се спреш. Дивачката те пита: Защо не ме обичаш? – Плодът ти не ми харесва. Ето защо, садете в градината си само Божествени плодове. Могат да минат хиляди години, но те ще израснат и ще дадат сладки плодове. И на хората са нужни хиляди години, за да станат добри. Когато казват за някого, че е добродетелен, отговарям: Никой още не е добър; никой още няма от истинските Божествени плодове. Турете човека в пътя на добродетелта и той ще даде добри, сладки плодове. По качество, сегашните плодове не отговарят още на Божествените. Кой от сегашните хора е добър? Царят, владиката, свещеникът добри ли са? – Че те още не са изпълнили Божия закон. На какъвто език да служи владиката, за всичко му плащат. На пръв план са златните пари. Злото не е в парите, в това, че му се плаща, но в него още не е проникнал Божественият принцип – да работи с любов. Бубата се храни с листа, но щом стане пеперуда, тя хвръква и се отказва от листата. Значи, с каквото се храниш, такъв ставаш. Докато плащат на свещеника, той не е истински служител. Плащат ли на учителя, той не е истински учител. Плащат ли на държавника – и той не е истински служител. Разбирайте ме право. Държавникът трябва да служи на своя народ с любов. Щом служи с любов, ще му се плаща повече, заради любовта му. Ако и свещеникът служи безкористно – и на него ще се плаща повече. Няма да определям, какво значи, да служиш с любов. Това знаете по-добре от мене. Който служи с любов, той е умен, добър и справедлив човек.

Помнете: Новата цивилизация, новата култура, новото съзнание изключват старите методи. Не мислете, че като заместите старите методи с нови, светът ще се опропасти. Ни най-малко. Новото ще даде нова насока на човешката душа. Тя трябва да бъде свободна. Затова, Христос казва: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.“ Значи, ако поставите разумното на земята, и в другия свят ще му обърнат внимание. Това съзнават и българските духовници. Ето защо, те търсят изходен път към доброто. Всеки човек – учен или прост, светски или духовен, който е постъпвал според великите закони на живота, всякога е излизал на добър край. Капитанът на парахода, за да изведе пътниците на пристанището, не трябва само да се моли, но да познава законите на движението. Право казва българинът: „Лозето не иска молитва, ами мотика“. И молитвата е на място, и мотиката е на място. Капитанът трябва да познава пътя, да разбира морските течения. Разумен трябва да бъде той. В случая, молитвата подразбира връзка между висшата интелигентност и тази на капитана. Трябва ли той да отстъпва управлението на парахода, в ръцете на обикновения моряк? Ако морякът е опитен, той може да помогне в опасни моменти. В живота си, всеки човек дохожда до едно опасно място, дето е необходима помощта на опитния моряк или пилот. Отгоре ще изпратят един опитен моряк, който ще те прекара през опасното място. Като мине опасността, той ще каже на капитана: Свърших своята работа, предавам парахода в твоите ръце. И морякът си заминава. И виден философ да си, ще отстъпиш пред опитния моряк. Какво доказателство ще искаш за неговата опитност? Дай му кормилото в ръката. Ако изкара благополучно парахода на брега, той е опитен моряк. Не може ли да го изкара на брега, не е опитен.

Сега и вие сте пред една дилема – не знаете, кой път да хванете. Доверете се на мене. Бъдете сигурни, че ще ви изведа на брега. – Как да се доверим? – Ще ме опитате. Три часа са достатъчни, за да проверите, дали думите ми са истинни. В три часа ще изкарам парахода на брега. Той трябва да стигне на определеното място. Ако изкарам благополучно парахода на брега, това случайно ли е? Ще кажат философите, че е случайно. Морякът, който иде отгоре, познава добре пътя. Всеки човек трябва да има по един такъв моряк. Днес, при сегашната култура, всеки човек се намира пред един от най-опасните моменти, но и пред един от най-благоприятните моменти. Днес сте най-близо до брега, но и до най-големите приливи. Ако вашият моряк не дойде отгоре, мъчно ще влезете в Царството Божие – в пристанището.

„Ако“, казва Христос, „не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Това значи, ако не поверите вашия параход в ръцете на капитана, изпратен от Бога, да ви ръководи, вие не може да влезете в Царството Божие. Дълго време ще стоите под камъка, докато отново дойде този капитан.

Ще ви приведа един древен разказ. Някога живял един велик адепт, който изучавал живота на мравките. За да се домогне до тяхната култура, да влезе в съобщение с тях, той слязъл до техния уровен. Вие мислите, че мравките вършат всичко по инстинкт. Не, те са стигнали до една доста висока култура. Те имат своя философия; те изучават специално природата. Има особен род мравки – ясновидци. – Какво виждат те? – Те виждат, къде има жито, ориз. Могат да влизат лесно в съобщение, по най-бърз начин. Като намерят отворен хамбар, съобщават тази новина, една на друга и в скоро време, хамбарът се напълва с мравки. Заел се този адепт с изучаване на мравките. Трудна задача си поставил той. Един велик адепт да влезе между мравките! Да се смали толкова много, това е голяма задача. Мравките виждат, че и той е като тях, но от някакъв особен род. Те му казват: Ти приличаш малко на нас, но има нещо в тебе, което не е мравешко. Отде дойде ти? – Дойдох от друг свят. Искам да изуча вашия живот. – Чудно нещо! Според нас, няма по-велик свят от мравешкия. Ние сме най-културните същества в света. По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма. Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят. Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя. Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят. В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея. Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция. Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора? – Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам. Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си? – Ида от мравешкия свят. Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види. Професорът казал за адепта: Ето един човек с объркан ум.

Мнозина ме питат: Има ли друг свят? – Има. – Може ли да го видим? Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят. Питам го: Виждаш ли този свят? – Нищо не виждам. Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре? – Нося един философ, от земята, на пръста си. Иска да те види, но нищо не вижда. Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят. Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма. Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои. Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина. Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения. Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна. Но и това не е достатъчно. Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна. Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли. Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също трябва да се развият. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени. По тях се познава степента на ясновидството. Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство. Има ясновидци и в Европа, и в България. Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива. По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива. В очите на ясновидеца има особена светлина. Тя иде от невидимия свят. Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъла на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал. Светът се открива за него в нова светлина, в нов образ.

Идат нови учени, които изучават електричеството, магнетизма, радиоактивността не само от външната, физическата им страна. Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение. Съмнението съществува от хиляди години. То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората. Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха. Те познаваха, че той е добър човек. Той беше искрен човек; в него нямаше никакво лукавство. Той не казваше „благодаря“ и „сбогом,“ но когато работеше, само тогава казваше: Благодаря, ще дойда и друг път да свърша някоя работа.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.“ От всекиго се изисква да знае, какво прави. Сега, българските свещеници насаждат подозрение срещу нас, искат да ни подгонят. Нямам нищо против. Може и да ни гонят. Това е пак, в полза на народа. Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани. Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора. В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност. Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя. Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие. Толерантност се изисква от всички народи. Благодарение на мъчнотиите, които минаха, те придобиха особени качества: разумност, съобразителност, способност да се приспособяват към условията. Организмът им заякна и днес те са доста издръжливи.

Сега Христос се обръща към онези, които приемат християнството по форма. Това не е достатъчно. При това християнство липсва нещо на човека. Какво липсва на българския народ, да стане умен? Какво липсва на българския държавник, да стане умен? Българите трябва да повярват в Бога на любовта, на мъдростта и на истината. После, те трябва да вярват в себе си. Те трябва да бъдат готови, да чуят съветите, които им се дават. Само така ще подобрят живота си, да стане сносен. Не е възможно да задоволиш всички хора, да ги направиш щастливи. Не съм слънце, да огрея всички. Колкото и да са добри желанията ми, аз не мога да огрея навсякъде.

Мнозина говорят за нас, че сме посрещали слънцето, наблюдавали сме изгряването му. Питам: Кой не мисли и не говори за слънцето? Преди да стане от сън, всеки пита: Изгря ли слънцето? Някой иска да поспи още, а друг – да стане преди него. Не само хората, но и животните очакват слънцето. Щом видят, че слънцето изгрее, всяко животно се обажда от дама или от яхъра и казва: Слънцето изгря! Пуснете ни да излезем вън. По колко пъти на ден, човек се обръща, да види, де е слънцето, още ли е на изток, на каква височина се е качило. Всеки търси слънцето. Много естествено, енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от слънцето. То носи живот. Всяка култура се дължи на слънцето. Аз не говоря за физическото слънце, за този диск, който всички виждаме. Аз говоря за друго слънце, което е невидимо.

То е зад физическото слънце, то произвежда всички невидими резултати. Ако кажа, че аз виждам другото слънце, веднага ще ме питате, защо вие не го виждате. Един ден и вие ще го видите. Когато залезе физическото слънце, другото слънце ще изгрее. Тогава ще го виждат всички хора. То ще бъде десет пъти по-великолепно от сегашното слънце. Същата мисъл е прокарана и в Откровението. Има неща в света, които не гаснат. Например, слънчевата енергия не гасне. Всеки може да изгаси свещта, огъня, но кой може да изгаси слънцето?

Днес се явили хора, които искат да изгасят слънцето. Казвам: Учението, което нося на света, не е мое. То е Божествено учение, на Бога. Искат да го гасят. Не знаете ли, че и слънцето духа? Вие духате и то духа. Ако не духаш, то може да те духа, но ще ти причини лек, приятен ветрец. Не духайте слънцето! – Защо? Защото вашите запалени свещи и огньове се дължат на това слънце. Не го духайте! Всеки запален мозък е свещ, която гори, по причина на слънцето. Светлината на огъня се дължи пак на това слънце. Като ви погледна, виждам, какво отношение имат към вас съществата от по-висока култура. За тях, вие сте запалени свещи и от интензивността на светлината на вашия ум, т.е. на вашата свещ, съдят за веществото на свещта, както и за горенето, което става у вас – дали е пълно, или непълно. Разумните същества се ползват от вашата свещ. Тя е толкова необходима за тяхната култура, както топлината, в цветарниците през зимата. Без това отопление, цветята не биха издържали на големите студове. Вие сте толкова необходими за тях, колкото огънят, за движението на парахода. Щом гори огънят – и параходът се движи. Така и възвишените същества използват енергията, т.е. огъня на вашия мозък, за своята индустрия. Следователно, когато и вие се силите да обичате, възвишените същества използват тази енергия за работа.

Христос казва: „Богатейте, но събирайте съкровища за онзи свят.“ Това значи: изработете добре преждата, която ви е дадена. Вие имате на разположение голямо динамо – мозъка. Работете с това динамо, че като отидете на онзи свят, да харесат това, което сте свършили на земята. – Не искам да мисля. – Ще мислиш, не можеш да се откажеш от мисълта си. – Не искам да ходя в правия път. Искаш – не искаш, ще вървиш в този път. Няма да мислиш ли? Няма ли да вървиш в правия път? Ще мислиш, ще вървиш в правия път, както моторът заставя колелетата на машината да се въртят. Нисшето всякога се подчинява на висшето – няма изходен път. Ако не мислиш, ще те изхвърлят вън от машината, дето те очаква ръждясване и разрушение. – Що е ръждата? – Смърт. Казваш: И без любов може, не искам да любя. – Щом не любиш, ще те изпратят вън, като непотребно колело в машината. Тогава ще кажеш: Господи, сърцето ми се изпразни. Вложи любовта си в мен. Ще любиш, по всички правила на новата култура – искрено, чистосърдечно, без никакво користолюбие.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето“. Питат ме, защо съм дошъл на земята. Пратен съм да ви вържа. – Как? – Да свържа умовете и сърцата ви с Бога. Това значи: да развържа ръцете и краката ви, да работите и да се движите свободно; да отворя вратите на прашните ви къщи, да ви накарам да излезете сред природата, да се радвате на Божиите блага. – Как, да останем без къщи? – Старото ще се помете. Нови къщи ще си направите. Има ли нещо лошо в това? Събаряме старите къщи и правим нови. Не само аз искам да връзвам и развързвам, но да предам това изкуство и на вас. – С какво ще връзваме? – С Божията Любов, с Божията Мъдрост и с Божията Истина. Тези неща вървят последователно. – Значи, ще започнем с любовта. – Не, първо ще започнете със светлината, която иде от Божията Мъдрост. Дето е светлината, там е и мъдростта. Ти си в един голям замък, но тъмен, отникъде не прониква светлина. Седиш месец-два, нищо не работиш. Искаш да се измиеш и преоблечеш, не можеш, нямаш дрехи за преобличане, не знаеш, къде, какво има. Един твой приятел успява да ти предаде свещ, кибрит и бележка, на която пише: Запали свещта и влез в съседната стая, дето ще намериш сандък с дрехи. В същата стая има долапче, дето е закачен ключът на замъка. Отключи и излез вън. На разстояние десет километра от него има един топъл извор. Окъпи се добре, облечи чисти дрехи и се радвай на светлината на деня. Това значи, да бъдеш свободен. Светлината разкрива живота. Истината носи свободата. Тя е ключът на живота. Следователно, щом се изчистиш и освободиш, ще придобиеш любовта. Тя иде последна. Ако искаш да те обичат, трябва да заслужаваш това; трябва да имаш нещо, за което да те обичат. Казват, че майките обичат всичките си деца, еднакво. Без да иска, майката обича повече доброто, умното, благородното дете.

И тъй, каквото вържете, трябва да го развържете. Само така ще носите истината в себе си. Това не се отнася само до вас, но и до всички свещеници, учители, държавници. Всички трябва да връзват и развързват; да турят всичко в ред и порядък. Казвате: Да изпълним Божията воля. – Как ще я изпълните? Ако не живеете разумно, ако не се свържете с разумния свят, нищо не можете да направите. – Искам да бъда разумен. – Може да бъдеш разумен. – Покажи ни, как. – Първо, трябва да имаш светлина, след това – свобода и най-после – чистота. Казано е, обаче, че човек трябва да се контролира, да изхвърли лошите си мисли вън от своя ум; да останат в ума на човека само светли и чисти мисли. Ако си търговец, работи не само за себе си – да забогатееш, но да помагаш на другите. Само така ще реализираш желанията си. Ако учителят работи, не само за прехраната си, но да повдигне своите ученици, той е на мястото си. Ако свещеникът работи, не само за прехраната си, но и за повдигането на своите пасоми, той е на прав път. Така трябва да се работи. Това изисква философията на живота. Животът не е на Земята. Това, което наричаме живот, не е истински живот. Нима и моето е живот? Знаете ли, какви усилия трябва да правя, за да понасям нечистотиите и миризмите на хората? Мислите ли, че за мене не е по-добре, да се вдигна с крилцата си и да отида на онзи свят, между разумни, благородни същества, с които мога да се разбирам? Това е хиляди пъти по-добре за мене – да вляза в истинския живот. Но, дошъл при тези условия, аз понасям всичко. Корените трябва да влязат в земята, да възприемат нейните сокове. Това е една тайна философия. Защо трябваше Христос да слезе на Земята, няма да кажа. Защо трябваше Той да страда? И това няма да кажа. Защо трябва да приемем учението на Христа и да приложим любовта Му. На това ще отговоря: Учението на Христа е необходимо за растенето на човека; за доброто на всяка душа; за доброто на всеки народ; за доброто на цялото човечество. То е единственото учение, което може да внесе светлина, свобода и чистота във всяка душа. Чрез това учение, всеки може да види лицето на Бога. Желая на всички, да видите Бога така, както виждате слънцето. Ще Го виждате отдалеч и всякога ще възприемате Неговата светлина. Това значи, да се разговаряте с Бога.

Едно искам да ви науча: да отваряте прозорците на къщите си, за да се ползвате изобилно от светлината. Ползвайте се и от външната, и от вътрешната светлина. И при затворени прозорци, пак да имате светлина, на която да работите. Това значи, да бъдете в общение с Бога. Кажеш ли, че с Бога може да се разговаря само онзи, който е при Него, не говориш истината. Както светлината е достъпна за всички живи същества, така и мъдростта е достъпна за всички хора. Не се заблуждавайте! Светлината е достъпна за всички. Излезте вън и се изложете на великото Слънце на живота. Никой не ви забранява да се греете на това Слънце. Само Божественото Слънце носи сила и живот на човека. Ако то не съществуваше, хиляди години да ви говоря, нищо нямаше да придобиете. Колкото и да се греете на вашия огън, нищо няма да постигнете. Казвам на всички: Излезте вън, да се греете на Великото Божествено Слънце, да придобиете необходимата за вас енергия. Да намерите Бога и да Го познаете, това значи, да проникне Неговата светлина в умовете и сърцата ви, според степента на вашето развитие. Като придобиете тази светлина, няма да се минат хиляда години, и вие ще имате ново разбиране за живота и за човека.

Често се оглеждате в огледалото и казвате: Остаряхме. – Бих желал да сте остарели, но не сте. Вие сте изнемощели, отслабнали. Стар човек е едно, а изнемощял – друго. Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо. Старият, т.е. мъдрецът няма набръчкано лице. Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице. – Това не може да те утеши. Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните. Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети. Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето. Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро. Ако сега правиш зло, не те очаква добро. Това трябва да знаете всички. Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот. Да връзваме и да развързваме. – Какво? – Да връзваме доброто, за да го привлечем у нас. Да развързваме злото, за да се освободим от него. Само така хората могат да разберат, как ще се живее по нов начин.

Днес се явява спор върху въпроса за прераждането. Като го отричат, някои казват: Ако имаше прераждане, нямаше защо Христос да дохожда на земята. – Христос дойде на земята, за да направи мост, между небето и земята да има съобщение. Преди Христа, хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години. Има ли нещо невъзможно в това? – Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда. Не е така. Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда. Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога. Той се яви на Аврама и говори с него. Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие. Законът за прераждането е Христов закон. Той нареди да се прераждат хората. – Защо трябва да се прераждат? – Това е работа на Христа. Съветници ли ще Му ставате вие? Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата. – Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие.“ Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е.“ Прераждането не е принцип, но закон – да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата. Това не е религия, това е наука. В религията основен принцип е любовта. Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наука за ума.

Аз не изнасям въпроса за прераждането, за да повдигам спор и раздори между хората. Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това, хората ще се прераждат. Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи? Нали ще му турят име? Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно“. Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос, само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога. Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта. Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е. за идването на любовта. Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно. Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва. И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развързват. Същото се отнася и до религията: и тя, в едно отношение връзва, в друго – развързва. Важно е, да връзваш и развързваш разумно.

Казвам: Проповядвайте навсякъде Божията Любов; да се обичат и търпят хората; да бъдат искрени и веротърпими помежду си. И тогава, от плодовете на всеки човек, на всяко общество и всеки народ ще се познае, как е работено. Плодовете показват, как сме живели. Желая на всички: да мислите, да чувствате и да работите разумно. И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината. Това се иска от всички последователи на Христа. Някога, светските хора са по-готови за жертва, от религиозните. От религиозните се изисква повече, отколкото от светските хора. – Защо? – Защото светлината на религиозните е по-голяма от тази, на светските. На когото е дадено повече, от него повече се изисква. От детето не може да се изисква много. От човека на вярата, от възрастния се изисква повече. Лесно се казва „светата църква“, но питам: Какво направиха християните за Христа, за светата църква, която наричат Христова? Колко бедни, страдащи хлопат на вратата на владиката! Те викат: Хляб, хляб искаме! – Нямам време, зает съм с важна работа. – С важна работа е зает, а по-важната остава назад. – Ти ли ще ме съдиш? – Не съдя никого, но виждам, как Христос хлопа на вратата на богатите. Той изпраща своите ангели, с меч в ръка, да задигнат на онзи свят всеки, който не изпълнява Божия закон. – Отвътре се чува глас: Имам важна работа, не мога да изляза. – Ще излезеш, Христос те вика. След това се чува, че този или онзи, заминал за другия свят. Там Христос ще го пита: Защо не приложи моето учение? Защо не приложи Великия Божи закон, че да просветне лицето ти? Сега е вече съдба, няма отлагане. – Кои бяха съображенията на хората, че не изпълниха Божия закон? Този въпрос задава съдбата днес, на всички хора – на учени и прости, на бедни и богати, на религиозни и светски.

Иде съдба на света! Бог ще съди всички. Той изпратил ангелите си по целия свят – малки и големи ангели слизат отгоре и хлопат по вратите на хората. Едни от тях носят финикови вейки, а други идат с меч в ръка. Ще кажете, че плаша хората. Никого не плаша. Една благородна и чиста мисъл нося в себе си: никого да не изнудя и никого да не излъжа. Аз съм искрен и честен пред себе си и пред своя ближен и всякога говоря истината.

Желая сърцата на всички да се изпълнят с всеобемащата Божия Любов, а умовете им – с необятната Божия Мъдрост и светлина, и всички братски да си подадат ръка. Каква по-голяма радост от тази – дето влезеш – в град или село, да видиш, че хората живеят братски. За това има условия – всички са християни. Желая всички хора да станат истински християни, да проявят Божията Любов помежду си. Това значи, да бъдат хората ясновидци, да виждат бъдещето.

„Каквото вържете на Земята, вързано ще бъде на Небето; каквото развържете на Земята, развързано ще бъде на Небето.“ Христос ви казва, добре да връзвате и добре да развързвате. Бъдете смели! Нали слушате Христа? Когато излизахте от небето, с Него се разговаряхте, на Него дадохте обещание, не на мене. Един ден, пак ще се върнете при Него.

Желая ви, като се върнете при Христа, Той да ви посрещне радостно и весело и да каже: Доволен съм от вас, че изпълнихте мисията си, на земята, добре. И аз ще се радвам, ако, като се върна на небето, мога да кажа: Господи, каквато работа ми даде на земята, свърших я. Делата ми така просветнаха пред хората, че Те познаха като Бог на Небето и на Земята.

„Каквото вържете на Земята, вързано ще бъде на Небето; и каквото развържете на Земята, развързано ще бъде на Небето.“

“ Беседа от Учителя, държана на 21 януари [[1923]] г. София.“

–-
* Матей 18:18