ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 10 ДЕКЕМВРИ – 8.00 Ч.

ОНЛАЙН

       “Ученикът трябва да си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята. Концентрацията е най-потребното нещо за Ученика. Ние употребяваме пеенето, писането като средство за концентрация. Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате. Да се научите да се концентрирате, което ще го придобиете с големи усилия. Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив. Без размишление за Великото и Красивото вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър.

       Нарядите, които ви давам, са Път към Посвещение. А нарядите се състоят от молитви, песни и стихове от Писанието за размишление. И за всички тези неща се изисква концентрация на мисълта.

По този начин, като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него. Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис. Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението – всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък. Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят. В тази степен на развитие на Ученика духовният свят му се разкрива в образи. Освен образите, при този стадий на развитие ученикът възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово. С това му се разкрива една по-горна степен на духовния свят, която се изразява чрез музика и слово. При една още по-напреднала степен, Ученикът вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово. Той влиза във връзка със самите същества на духовния свят.”

Учителя

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Предлагам да започнем днешния наряд с песента “В Начало бе Словото” и преди да си припомним  третия разговор на Учителя с Духа Господен да си кажем следните молитви:

• Добрата молитва
• 91 и 23 псалом
• Лозинката – първи стих

ЛОЗИНКА*

Дадена на 11 август, понеделник, 1914 г., в 15:З0 ч., при годишната среща на Веригата.

Първо: За прославлението и осветяването името на Господа Бога нашего на Земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови името на Господа Иисуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят.

• Молитва за изцеление

МОЛИТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БОЛНИ

Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч. преди обяд, като се произнася и личното име на болния.

Всеприсъствуващи Всеблаги Боже, в името на Господа, Който е говорил с раба Ти, да дойде Твоето изцеление чрез нас – Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, Който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото. Обърни източника на сърцето за добро и силите на тялото – за работа полезна. Нека този наш брат (сестра) /Виктор, а и други имена може да се произнасят/, който (която) страда, да приеме Твоята милост, за да можем ние всички да се радваме в проявлението на Твоята Любов, Благост и Сила.

Амин.

• Молитва, която се казва при земетръси и природни бедствия:

Молитва при гръмотевици и земетръси

Влезте в скришната стаичка — вашата душа, и кажете:

Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която да ми противодейства. Всичко мога да направя чрез живия Господ на любовта, който е създал всичко в света.

На 14 декември 1919 г. Учителя казва: „Това е моят поздрав за седемнадесети декември — като дойде Христос, и вие да Го поздравите така. Когато гръмотевиците започнат да се чуват, когато земята започне да играе под краката ви, кажете си горните мисли и не се страхувайте. Нека тия мисли останат във вас за всички случаи в живота ви“. Тогава Чирпан преживява голямото земетресение.

• Господнята молитва

Разговор трети  с Духа Господен

ХРАНАТА И СЛОВОТО

       В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии. Това е една Истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.

В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог, от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната Добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за нашия? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна Добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.

И да не ти се вижда чудно – ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те подигна духом да гледаш и виждаш това, което досега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред теб? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа – дали това е истина, или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но Истината, която Аз полагам пред теб, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен; повикай ме и Аз ще ти отговоря, и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Негова глас, се още съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш че Аз зная, защото любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб – твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре – друго; днес едно чувстваш, утре – друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма, даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса.

Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови, разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е теб грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли? Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами, Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако той не е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго, освен едно извинение да изнасили Истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ами другояче. И то защо – само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по Земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие – Той, Господ сам, който беше самата Истина, – да говори и свидетелства за самата Истина, която беше Той сам, скритият и съкровеният Господ на Мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това, когато дойде Слънцето на Живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва. Не е ли самата Светлина и Топлина, която всякой усеща и чувства най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувства Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присътствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не.

Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой, ти – Аз ти казвам, не прави вече това!

По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, отколкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога? И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“. Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай, прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима Истина за теб, че Аз присъствам Аз ида да ти повторя това, което съм казал и по-преди на мнозина: „Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина.“ Знаеш ли где се намират тия думи? Аз съм дошъл да те науча да ги разбираш и да ходиш в тях. Знаеш ли че тъмнината всичко разваля? Тя е опасното място на живота. Да ходи някой в тъмнината значи да е изгубил всичко, което хубавия Божий свят има. Да ходи някой във Виделината, значи да е придобил всичко, което този свят притежава.

Разбираш ли ме какво ти говоря? Зная, че ме разбираш. Ако беше от тия, които не искат да разбират, Аз не бих дошъл да ти говоря. Но ти искаш да разбереш и затова съм дошъл да ти говоря, да ме разбереш. И зная, че щеш. Обърни, прочее, лицето си към Бога и помоли му се, и ще приемеш вътрешна благодат на познания. Защото е казано: „Които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината.“ Но Бог ще ги поучава в закона Си всеки ден. Той има хиляди начини, по които може да предаде Своята Истина. Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа. Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу. Ден, в който ти трябва да Му служиш тъй, както е Нему угодно. Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк – да ходиш и да изпълняваш Волята Господня. Виждам, теб думите много те смущават, ти се много боиш от значения. Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо. Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да го осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това, и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога и тя се показва в твоята немощ.

Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема – този Истий, който ти говоря и който ти диктувам тайните на Царството Божие да ги проумяваш. Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово. И желая да си подобен на Този, който е Виделина и Добродетел всякога. Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма, защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички. „Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“

Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята вярност, че е неизменна. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме.

1 юли 1900г. (14 юли нов стил)

Следва прочит на беседата “Днес ще ви научи”.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Ще ви научи

 Неделна беседа, София, 10 Декември 1922г.,

Защото Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете. *)

       „Дух Свети ще ви научи.” Този стих се отнася до учениците, а не до обикновените хора.

„Най-първо пазете себе си от кваса фарисейски, който е лицемерие.” (1 ст.)„Но ще ви обадя, от кого да се боите.” (5 ст.). – От кого да се боим?– „Бойте се от оногоз, който, след убиването на тялото, има власт да хвърли в пъкъла.” Аз казвам: Бой се да не изгубиш любовта си. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да изгуби Любовта. „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.”

       Днес всеки си задава въпроса, какво трябва да се прави. Щом си зададе този въпрос, човек се намира пред едно недоумение. Това показва, че някои елементи или фактори в живота са неизвестни. Мъжът объркал малко работите и пита жена си: Какво трябва да се прави? Жената объркала работите и пита мъжа си: Какво е твоето мнение? Какво трябва да се прави? Изобщо, когато някой обърка работите си, веднага се допитва до просветното мнение на другите. Когато целият свят обърка работите си, той се обръща към Бога и пита: Какво трябва да се прави? Много отговори могат да се дадат на зададения въпрос, но един ще бъде истинският. Една задача може да се реши по много начини, но един е правилният начин.

Сега ще ви дам една малка задача за разрешаване. Показвам ви четири зърна – едното житно, второто – восъчно, третото – от злато и четвъртото – диамантено. Давам ви да си изберете едно от тях. Като погледнете житното и восъчното зърно, веднага ги туряте настрана и казвате: Не сме толкова глупави, да взимаме житно и восъчно зърно. Тогава спирате вниманието си на златното и диамантеното зърно. Казвате: Златото е по-достъпно, предпочитаме диамантеното зърно. Като го продадем, то ще оправи обърканите ни работи. Наистина, животът на сегашните хора, както и цялата съвременна култура, се заключава в купуване и продаване. Съберат се двама търговци: единият продава, другият купува. Съберат се двама учени: единият изнася научни факти, другият слуша. После те разменят ролите си – и двамата аргументират, докато дойдат до пълно съгласие. Един учен изнамерил нещо и го изнася пред света. Всички казват: Гениален човек е той, умна глава. Като приемат изобретението му, той бърза да го патентова. Колко ще му платят? Около десет милиона. Днес не са много пари, но не са и малко. Да спечелиш десет милиона лева, за това се иска гениална глава! Поет написал една поема и като я одобрят, започва да си мисли, в какъв тираж да я издаде, колко хиляди лева ще спечели и т. н. Ние не признаваме тези работи. – Защо? – Слушаш учения и поета да казват: Ние сме идеалисти, служим на една велика, свещена идея, работим за своя народ. Каквото и да говорят те, ние не ги признаваме. – Защо? – Всичко турят в своя джоб. Те приличат на онази булка, която, като напусне бащиния си дом, започва да плаче и нарежда, да покаже пред хората, че скърби за баща си и майка си. Такъв обичай имат селяните в северна България. Като напуща дома си, булката викне да плаче, цяло село да я чуе. От едната й страна върви деверът, от другата – младоженикът, а тя в средата – плаче. Деверът казва на младоженика: Братко, да я върнем назад. Защо ни е такава снаха, цял ден да плаче? Като чува това, булката се обръща към девера и казва: Не ми обръщайте внимание, аз ще плача, а вие ме водете напред. Аз плача идеално, да видят хората, че скърбя за бащиния си дом. Питам: Кое е идеалното тук?

Сега, аз държа една беседа, която се отличава от беседите на обикновените хора. Тя се отличава главно по своя морал. Той не е площаден, т. е. обикновен морал. Всеки се стреми към по-висок морал от обикновения. – Защо? – Защото обикновеният морал не е допринесъл нищо на човечеството. Много естествено. Какво очаквате от къща, направена от слама? Може ли да се разчита на нея? Ако няма вятър, тя ще издържи. Обаче, яви ли се най-малкият ветрец, тя ще се разпилее. Дойде ли силният вятър, нищо няма да остане от вашата къща. Следователно, ако и вашият морал, както и вашият живот са поставени на основа от слама, нищо не може да се очаква от тях. – Защо моите мисли и желания изчезват, без да се реализират? – Защото са от слама. – Условията на живота са лоши. – Не, приятелю, условията не са лоши. Вятърът е силен, лесно ще ги отнесе, защото са от слама. Българите и турците често си служат с израза: Глава е това! Този израз е двусмислен. Казвам: Радвам се, ако тази глава реши правилно въпроса. Умната глава нарежда работите си добре. Условията не я изненадват. Да се върнем към примера с четирите вида зърна. Един от вас избира диамантеното зърно, а друг –- житното зърно. Ако посееш диамантеното зърно в земята, то нито ще поникне, нито ще расте. Друг е въпросът, ако посеете житното зърно. Колкото и да е малко и нищожно, то ще поникне, ще израсте и плод ще даде. Следователно, всяка идея, която не може да никне, да расте, да цъфти, да връзва плод, и плодът й да зрее, тя е или восъчна, или от злато, или от диамант. Зад думите „никна, раста, цъфтя и зрея” аз скривам известни идеи, които и вие не знаете. Първото условие за една реална идея е да се постави на добра почва, да поникне. Когато тревите, цветята и дърветата никнат и растат, земята се покрива със зеленина. Цъфтенето е процес на обличане, а зреенето – угощаване. Житното зърно, което тежи едва 1/16000 част от килограма, казва на хората: Малко съм, но ако знаете, как да се справите с мене, ще ви помогна в разрешаването на всички трудни въпроси.

Какво означава думата „икономия?” Каква наука е тя? Ако човек не съществува, и икономията, като наука, също не съществува. Днес и думата „икономия” е изопачена. Казват: Икономисва парите, икономисва истината. Когато икономисваш пари, добре е, но да икономисваш истината, това не е на място. Ще говориш истината, както е, без никаква икономия. Питат те, какво е твоето убеждение. Казваш: Моето убеждение е особено, аз вярвам в онази Сила, която управлява целия космос. – Какви са твоите основания да вярваш в тази Сила? – Аз не вярвам в Бога, както обикновените религиозни хора. По убеждение аз съм пантеист. Друг пък вярва в троеличието на Бога. Дали си пантеист, или вярваш в троеличието на Бога, това са изопачени идеи. Аз познавам четири идеи, в които вярват хората: първата идея – вярваш в житното зърно; втората идея–вярваш във восъчното зърно; третата идея – вярваш в златното зърно и четвъртата – вярваш в диамантеното зърно.Някой казва: Аз не съм толкова глупав, да вярвам в Бога, както религиозните. – Какъв е твоят Бог? Разговаряш ли с Него? – Не разговарям. Той е далеч от хората, не разговаря с такива прости хора, каквито сме ние. Аз само мисля за Господа, не се разговарям с Него. – Отде знаеш това? Кой авторитет следваш? – Чета философията на Кант, Лайбниц и на други учени. Според мене, тези учени и философи трябва да се спрат върху 12 стих от прочетената глава, дето се казва: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.” В този стих е скрита една велика истина. Обаче, хората взимат Христовите идеи, турят им свой надпис и започват да разискват върху обективното и субективното схващане. В какво се заключава едното, и в какво другото схващане? Мислите ли, че като кажете субективно и обективно схващане, ще разрешите всички въпроси? Под „субект” разбираме нещо вътрешно, а под „обект” – външно.

Човек трябва да дойде до положение да съпоставя нещата, да намира отношението, което съществува между тях. Какво ще разберете, ако напиша буквите a, b, c, d? Нищо няма да разберете. Обаче, ако напиша пропорцията, а: b = c: d, имате вече известно отношение. Превеждам тази пропорция по следния начин: моят ум (a) се отнася към моето сърце ( както волята ми © към моето тяло (d). Това отношение е разбрано вече и лесно може да се докаже. Който има силна воля, той е здрав човек. Неговата кръв е чиста; ръцете, краката, гръбнакът му са здрави. Здравото тяло е резултат на силна, разумна воля. Оттам и чувствата на човека са устойчиви, издръжливи. Зад сърцето и чувствата, които го движат, стои умът. Ще каже някой, че човек трябва да има добро сърце. Не е нужно толкова да бъде умен. Не е така. От човека се иска просветен ум, благородно сърце и силна воля. Без тия качества, човек не може да се развива правилно. Тялото има отношение към волята. Който не разбира законите на живота, казва, че животът няма смисъл, нищо не струва. Ако под „живот” разбирате изопачения човешки живот, прави сте. Обаче, под „живот” аз разбирам най-хубавите мисли, чувства, действия на човека. Така се изявява животът на земята. Такъв е и животът на небето. Ти ходил ли си на небето? – Вчера се върнах оттам. Зная последните новини, последните разпоредби. Тъй се казва на ваш език. – Да се говори така за небето, то значи да се опорочи. Там имало вестници! Казвам: Всичко, каквото става на земята, там се хроникира. Знаят се всички новини за България: кои са на власт; кои се готвят да дойдат след тях; че тук се образува блок; че има някакви дружбаши – всичко се знае. Ще кажете, че едните и другите партии са идеалисти. Там знаят всички интриги на българите и ги делят на българи дружбаши и българи блокари.

Смешно е да се наблюдават проявите и разсъжденията на сегашните хора. В това отношение, те приличат на онзи турчин, който за пръв път чул фонограф. Поставили един фонограф да произведе реч на турски език. Като слушал речта, турчинът казал: Кога донесоха този фонограф, и той научи вече турски език? Този човек е умствено ограничен и не може да си представи, как е възможно, в толкова малко време, една машина да научи турски език. Някога и вие разрешавате важни въпроси в кратко време, както се произвеждат речи на фонограф. Фонографът възпроизвежда решените въпроси, но сам той не ги разрешава. Лесно се декламират стихотворения, но не се пишат лесно. Съвременните хора страдат от хроническо съмнение. Ще кажете, че в науката съмнението е необходимо. И с това съм съгласен, но мога и да възразя. Ще кажете, че прането е необходимо. Съгласен съм и с това, но ако перете чиста дреха десет пъти наред, какво придобива тя? Ако перете нечиста дреха няколко пъти, има смисъл. Да се съмняваш в порочния живот, има смисъл. Казваш: Тъй както живея, съмнявам се, че от мене ще излезе човек. Ядеш и пиеш; изхарчиш имането на баща си и казваш: Така, както пия, съмнявам се, че ще оправя живота си. Това са мнения на място. Ако водиш чист и свят живот и се съмняваш, че може да се харесаш на близките си, това съмнение не е на място.

„Дух Свети ще ни научи, какво да речем.” – Кой е този Дух? – Той е Великото, Разумното начало, което прониква във всички хора, и те го съзнават. Той ще ни научи на всичко. Въпреки това, много философи се противопоставят на този Дух. Аз мога да направя такъв опит, че в пет минути, всички философи да се убедят във философията, която проповядвам. Например, стотина души седят около един огън и се топлят. Едни от тях казва, че огънят не съществува, че той е само във въображението му. Следователно, той няма светлина и топлина. Щом е така, аз съм готов да направя опит с този огън. Взимам с щипците един въглен от огъня, раздухам го и казвам на онзи, които подържа първата идея: Доближи си ръката! Той доближава ръката си и веднага я дърпа назад. – Защо я дърпа? – Пари този огън! Значи, въгленът крие топлината в себе си. Той има отношение към нас. Огънят не пари, но кога? – Когато е изгаснал. Има особено качество въглища, които не горят и не топлят. За един е така, но за друг не е така. Като поставят същите въглища в специални печки, те горят и топлят. В това има известен субективизъм.

Казват: Субект и обект. Под „субект” се разбира нещо вътрешно, вътрешна опитност, вътрешен живот. Под „обект” се разбира външен предмет, външен живот. Човек изучава и външния, и вътрешния живот, които се преплитат взаимно. За хората, вън от себе си, човек е обект, а за себе си е субект. Значи, ти, който си обект за някого, си субект за себе си. Някой те наблюдава отвън и те изучава; същевременно, и ти го изучаваш като обект. Значи, едновременно, човек може да бъде и субект, и обект.

Сега, да дойдем до реалността на нещата. Казвате, че реално е само това, което може да се пипа. Знаете, че имате ум, сърце, воля, тяло, душа и дух. Кое от тях е реално? Кой е пипал ума и сърцето? Кой е пипал волята? Тялото е реално, защото всеки може да го пипне, когато пожелае. Кой е пипал духа и душата? Пипането, т. е. осезанието, е едно от петте сетива. Може ли то само да разреши въпроса за реалността? Вярно е, че каквото е пипнал човек, все излязло нещо. Художникът пипнал четката и нарисувал една картина. Цигуларят пипнал цигулката и изсвирил нещо. Поетът пипнал перото и написал едно стихотворение. Имаме ли право да разчитаме само на пипането? Има още четири сетива – зрение, слух, обоняние и вкус – четири авторитета. Извикайте и тях, и те да си кажат просветеното мнение по въпроса за реалните и нереалните неща. В съгласие ли са петте сетива помежду си, или са в разногласие? Сега ще ви кажа нещо, което изглежда парадоксално, а именно: човек и с ръката си може да вкусва и да помирисва нещата. Засега това е само твърдение. В бъдеще ръката ще се измени, ще придобие нови качества. Аз мога да пренеса материята на ръката в очите, и тя да вижда; мога да пренеса материята на ръката в ушите, и тя да чува; мога да я пренеса и в езика, и тя да изпитва вкуса на телата. – Възможно ли е това? – Може да го опитате. Както седя, аз мога едновременно да виждам и отпред, и отзад. – Как става това? – Вътре в мозъка човек има един специален център, който може да се развие, и тогава той има възможност да вижда навсякъде: отпред, отзад, надалеч и наблизо. Знание е нужно. Когато Дух Свети дойде във вас, ще знаете, как да гледате. Той ще ви научи на всичко. Какво ще кажете за астронома? Вие наблюдавате Юпитер с просто око и казвате, че е малка звезда. Малка е, защото я гледате отдалеч. Как я вижда астрономът? Той взима телескопа, наблюдава и казва: Виждам Юпитер като голяма, светла звезда, с голям диск. Кой от двамата е по-близо до истината? – Астрономът. Човек, със своя изопачен живот, е повредил зрението си. Така трябва да живее, че да го възстанови. Тогава той няма да се нуждае от увеличително стъкло, нито от телескоп. С очите си направо ще вижда и отдалечените, и близките предмети. Ако трябва да увеличи един предмет, ще го увеличи; ако трябва да го намали, ще го намали. – Възможно ли е това? – Възможно е. Аз говоря на ваш език: Близо до ума е, истина е това, вероятно е. Лещите, с които си служат физиците, са в окото на човека, както и в мозъка му. В бъдеще те ще се развият, и човек ще си служи с тях, като с телескоп, микроскоп, лупа и др. Един учен индус направил някакъв прейскограф, с който увеличавал микроскопическите неща десет милиона пъти. Това показва, че в природата увеличаването и намаляването нямат граница.

Казвате: Бог ще уреди работите. – Той отдавна ги е уредил. – Докажи това! – Има кой да го докаже. Много същества са минали през Божествената школа. Те знаят това. И вие ще минете през тази школа, ще се срещнете с опитни, стари професори, които ще ви научат много неща. Там всичко се подлага на опит. Като ви говорят за слънцето, след това ще направите една разходка до слънцето, да проверите всичко, което са ви преподали. В земните университети преподават първо теорията и, като дойде въпрос до практиката, казват: Хайде, да отидем на обсерваторията. Ще ги заведат в една обсерватория, като тази в Борисовата градина, и започват да правят изчисления. Студентите искат да знаят, защо при екватора слънцето изгрява от изток, а залязва на запад. Защо на северния полюс слънцето се върти нагоре и после слиза надолу? Професорът обяснява този въпрос, но пак остава неизяснен. Професорите на Божествената школа прилагат всичко на опит. Като преподават за Слънцето, предприемат екскурзия до Слънцето, да видят, какъв живот има там. Преподават за Луната, за Марс, за Юпитер, и след това правят екскурзия до тези планети. Учените казват, че Слънцето е огнено тяло, в разтопено състояние. Обаче, който е ходил там, казва, че то не е разтопено тяло. Напротив, то е в твърдо състояние и по него се стъпва, като по земя. Ако днес някой се осмели да каже, че е ходил на Слънцето, ще го изпратят в болница за умствено болни. Въпреки всичко, който е ходил на Слънцето, твърди, че то не е в разтопено състояние.

Питате: Коя е причината за заблужденията в живота? Един млад, богат момък се оженил за една красива мома, графиня. Понеже произхождала от висок род, тя обичала да живее охолно, поради което харчела много пари. В скоро време тя изразходвала всички пари на мъжа си. За да задоволява нуждите й, той бил принуден да прави заеми. Един ден отишъл да иска пари на заем от познати, но те му отказали – никой вече не му давал. Дългът му възлизал на повече от 300 хиляди лева. Като се видял в невъзможност да задоволява капризите на своята възлюбена, той се пропил. Приятелят му искал да му помогне, но го оставил да си научи урока. Един ден той му казал: Намислил съм да ти помогна, но с условие, да заминеш в странство, никой да не знае това. Докато се върнеш, аз ще изплатя дълговете ти. Понеже външно двамата приятели си приличали, никой не могъл да разбере, какво станало. Мъчна била задачата на добрия приятел. Дето плащал, все го ругаели и плюели, но най-после казали: Благороден човек излезе този пияница. Измени се нещо, изплати всичките си дългове. – Това е заблуждение. Онзи, който се изменил, е друг, не е първият. Злото не може да стане добро. Като изплати дълговете на приятеля си, добрият понесе всичките обиди, вместо него, но възстанови честта му. След това той му писал: Върни се в отечеството си. Условията са променени вече. Върнал се той от странство и благодарил на добрия си приятел, че го спасил. Всички го срещали така, като че нищо не се е случило.

Питам: Имате ли и вие такъв приятел, който може да се застъпи за вас, да измени условията на вашия живот, да ви спаси от обидите и ругатните на вашите кредитори? Някой казва, че ти е приятел. Питай го, може ли да заеме твоето място, да се изложи на оплюване. „Приятел се в нужда познава.” Твоят приятел трябва да бъде по-умен от тебе. Това не е обидно. Твоят учител трябва да бъде по-учен от тебе, баща ти – по-силен от тебе, а майка ти – по-благородна. Така и Божественият свят стои по-високо от физическия. Свържете се с този свят, за да дойде Духът Свети у вас и да се застъпи за вас, както добрият приятел за своя пропаднал приятел. Когато твоите кредитори започнат да те обиждат, Духът ще каже: Не се страхувай, стой по-далеч, иди в странство, да не чуваш, какво се говори за тебе. Ако ме слушаш, твоите работи ще се оправят. Няма човек в света, който е слушал своя вътрешен глас, и работите му да не се оправят. Това са изпитали всички обикновени хора, всички учени, всички общественици и управници. Всеки има едно вътрешно ръководство, което му подсказва, как да постъпва. Това е ръководството на Светия Дух. Това е ръководството на любовта. Някога любовта се изявява като велико, мощно, благородно чувство. То прави човека мощен, пластичен, готов с лекота да носи всички мъчнотии, страдания и нещастия. Ще наречете това чувство любовно. Тази дума не звучи добре на ушите ми. Предпочитам да го нарека „благо чувство.” Важно е, че дето е любовта, човек се чувствува лек, подвижен, без да е слаб. Някой се оправдава за греховете си със своята пълнота. – Пълен съм – казва той – много ям и много греша. Трябва да постя малко, да отслабна. Като отслабне, пак напълнее; после отново пости, за да отслабне. После пак напълнява.

Значи, постът не разрешава въпроса. Постът се заключава в следното: да споделиш излишното със своите близки. Ще споделиш не само материалните си блага, но и своите чувства и мисли. – На какво се дължи затлъстяването? – На егоистичния живот. – На какво се дължи изсушаването, т. е. отслабването на организма? – Пак на егоистичен живот. Значи, Бог наказва човека по два начина: чрез отслабване и чрез затлъстяване. – Отслабнах много. – Изпълнявай Божията воля, и ще се поправиш. – Затлъстях много. – Изпълнявай Божията воля, и ще отслабнеш. Има едно средно положение на организма: нито много слаб, нито много пълен. То е състояние на умерена, разумна активност. Ти имаш мускули и мазнини, колкото ти трябват. Здрав си, отиваш на нивата да работиш. Колко храна ти е нужна? Ако си вегетарианец, ще си вземеш хляб, малко сирене, едно-две яйца и една – две ябълки. Ако си месоядец, ще си вземеш няколко кюфтета, яйца, баница и плод. Значи, ако си вегетарианец, ще ядеш лук, праз, ябълки, круши. Ако си месоядец, ще ядеш месо, кокошка, прасе и др. Колко храна е нужно на човека за един ден? Даже и за една седмица не му е нужно много. Смешно е: тръгнеш на път за една седмица, а вземеш стотина хляба, кокошки, пуйки, масло, сирене и др.

Съвременните хора обичате да се осигуряват. Тръгнали за един месец някъде, а след тях цял обоз като че на война отиват. Казват: Трябва да се живее. – Колко ще живееш? Ти се нуждаеш от един хляб, две – три кюфтенца, една – две ябълки. За другия ден не мисли – добър е Господ. Ако вземеш повече храна, ще се развали. Така казва Светият Дух. На какво се дължат споровете между хората? Те са престанали да вярват в закона на любовта, а вярват само на себе си. Казваш: Аз страдам, животът ми трябва да се осигури. – Какво ще кажеш за другите? Ти искаш да се осигуриш, а за другите не мислиш. Ще знаете, че всички, които сте обекти в живота, за Бога сте едно цяло и влизате в Неговия свят. Затова Той казва: Всички недоразумения между хората ще се оправят; всички тефтери на търговци с нечисти сметки ще се проверят. Който не дава тефтера си да се провери, ще отиде в затвора. На всеки беден, който живее по Божествения закон, ще му се дадат добри условия. Както виждате, добри разпореждания. В Божествения свят има всичко, каквото пожелаете: за учителите и за учениците, за бащите и майките, за свещениците, за проповедниците, за управниците. Тази е последната програма, дадена от Бога, която донесох от горния свят. Казват: Истина ли идеш от небето? Много не вярват, че Бог управлява света. Те казват, че могат сами да управляват, и сами да оправят живота. – Какво са направили толкова години? Не било на младини, че на старини. „Трай коньо за зелена трева!” Докато конят оре на нивата, селянинът го залъгва: Карай, конче, карай! Като узрее нивата, ще видиш, как ще те нахраня. Обаче, нивата узрява, за себе си той задържа житото, а на коня дава сламата.

Сега аз съжалявам онези хора, които само на думи вярват в Бога. Те казват, че вярват в Единния, Троеличен Бог, в Господа Исуса Христа, а като отидеш при тях, не виждаш в лицата им друго, освен груби търговци и банкери. Аз съм правил опити, ходил съм при различни банкери. Влизам в кантората на един безверник банкер. Той ми казва: Слушай, приятелю, в Бога не вярвам, но в парата вярвам. Ако не печеля поне по 12%, защо съм отворил тази кантора? Отивам при един търговец, който минава за вярващ. Слушай, братко, давам ти тази стока за Бога, със загуба. – Защо не говориш истината? Ако продаваш така, знаеш ли, че още утре ти ще затвориш магазина си? Казвам: Искреност се иска от всички. Бъдете искрени, честни в постъпките си, и животът ви ще се оправи. – Как ще се оправи? – Има начини за това. Първата ви работа е да очистите домовете си от нечистите мисли и желания. Като вляза в някой дом, веднага чувствувам тежката атмосфера като че е пълен с дим, с въглена киселина. Гледам децата, жената, мъжът, всички посърнали, мъчи ги нещо. Аз зная причината за това и казвам: Всичко може да се оправи в един ден. – Как? – Елате при мене, ще ви кажа, как ще се оправи вашата работа.

Една млада мома се влюбила в един граф – от високо произхождение, но крайно западнал в материално отношение. Тя искала да му помогне, но не знаела как. Един ден графът отишъл при нея, показал й един златен пръстен с фалшив камък. Той я помолил да занесе пръстена на някой богат човек и да се опита да го прекара като ценен, да вземе от него много пари. Момата, готова да се жертвува за графа, взела пръстена и го занесла на един свой познат, който имал добро разположение и доверие в нея. Той погледнал камъка и казал: Този камък е фалшив, нищо не струва. Аз не мога да купя пръстена, но ще превърна фалшивия камък в скъпоценен. Той сваля своя пръстен от ръката си, изважда скъпоценния камък от него, туря го на мястото на фалшивия камък и казва на момата: Вземи този пръстен, продай го, за да се поправи положението на твоя възлюбен. Така се поправят работите на хората. Пръстенът представя живота, а скъпоценният камък – човешкото сърце. Ако вашето сърце е фалшиво, мислите ли, че животът ви ще се подобри? Животът, т. е. пръстенът има смисъл само тогава, когато сърцето, т. е. камъкът е скъпоценен, – Не може ли фалшивото сърце да се превърне в скъпоценен камък? – Може, но трябва да намериш добрия, благородния си приятел. Той ще извади от сандъка си един скъпоценен камък, ще го тури, вместо фалшивия, и ще каже: Продай този пръстен, плати дълга на своя брат, на своя възлюбен.

И аз казвам на всички: Намерете Христа, вашия верен приятел. Религиозните казват: Господи, Ти ще ни спасиш. Момата казва: Господи, Ти ще ме спасиш. И най-после, Бог ги спасява. – Как? – Изважда фалшивия камък от пръстена, туря, вместо него, скъпоценен, и казва: Изправете живота си и повече не грешете! – Коя е тази мома? – Тя представя чистото, благородното, възвишеното в разумния живот. Това е новото учение, което всеки може да приложи. Не мислете, че като го приложите, всичко ще се нареди изведнъж. Нещата не стават изведнъж. За да се приложи новото учение, при сегашните условия, нужни са най-малко 25 години. Какво са 25 години? Казано е в Писанието: „Тисяща години са пред Бога като един ден.” Колко дни правят 25 години? – 25 Х 365 = 9,125 деня. Като турите три нули при това число, ще получите 9,125,000. Значи, като определям срок от 25 години, имам пред вид един кратък срок, през който може да ликвидирате кармата от 9,125,000 години. Много ли са 25 години? Това е най-малкото благоприятно време да изправите живота си. – Какво ще правим след тези 25 години? – Ще пътувате по звездите.

И тъй, възвишеното, благородното в човека ще го преобрази. Някои мислят, че благородният, религиозният човек престава да мисли и затъпява. Има и такива случаи, когато религиозни хора затъпяват, стават лениви, не признават труда и работата. Но това не са истински религиозни хора. Има и богати хора лениви. Според мене, богатият трябва да работи повече от бедния. И религиозният, като се обърне към Бога, повече ще работи и повече ще учи. Пред него е цялата вселена, която трябва да се изучава. Бог обича онези, които работят, които учат, а не невежите. Бог обича децата. Като видя едно малко цвете, радвам му се, като на богатството. За мене, то е предмет за изучаване. Като видя един извор, седна при него и се разговарям. Казвате: Ето един смахнат човек, с извора се разговаря! – Прави сте, за извора съм смахнат, а какво ще кажа аз за вашите тефтери? Седнеш пред тефтера, отваряш го и казваш: Този има да ми дава 25,000, онзи 50,000 лв. Ще ги туря в затвора. Отваряш и затваряш тефтера – цял ден една и съща история. Кой от двамата е по-умен? Аз ли, който се радвам на малкото кокиче и извора, или ти, който отваряш и затваряш тефтерите си? Кой е по-умен? Ти ли, който създаваш теория за слънцето, като тяло в разтопено състояние, или аз, който съм ходил на слънцето и се разговарям с малкото кокиче?

Вчера бяхме на Мусала, минахме през Маричините извори и опитахме водата им. Отлична вода! Ако болен пие от нея, ще оздравее. Ние трябва да се интересуваме от малките неща. Казвам на младите: Малкото, нищожното в света, в него е скрито великото, благородното. Ако търсиш великото, ще го намериш в малкото. Следователно, Бога ще намерите и в най-малките прояви на живота. Величието на Бога не е в това, че Той създава слънца и вселени. Това Той може да направи в един момент. Ти имаш скръб, всеки те подритва и се нуждаеш, от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе, казва: От този човек нищо няма да излезе. Обаче, Бог, Творецът на вселената, спира работата си и незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: Не бой се, не се обезсърчавай! Аз ще ти помогна, ще уредя твоите работи още днес. Ти се зарадваш. – Какво става с този човек? – Бог му проговори. Това са великите работи, които Бог върши. Това е велика истина. Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквите, но в техните отчаяни, наскърбени сърца.

Някои ме упрекват, че не ходя на църква. Казвам: Едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата – това са живите хора, това са техните сърца. А тия църкви, направени от хората, са далечно подобие. – А духовенството?–То е човешкият дух. Всички сме свещеници на Бога. Казвате, че не съм зачитал църквата, значи, не зачитам и Бога. Не, това е един незаслужен упрек, който не отговаря на истината. Аз ще го хвърля върху вас. Това не е било и няма да бъде. Друг е въпросът за фалшивия скъпоценен камък. Няма да дам за него подписа си, че е истински. Показваш ми камъка си. Погледна го и пиша: Този камък е фалшив. Кажи, че е хубав. – Повтарям: Този камък е фалшив. – Кажи, че е хубав. – Повтарям: Този камък е фалшив. Че мога да го направя скъпоценен, то е друг въпрос. Ще бръкна в сандъка си, ще взема оттам скъпоценен камък и ще го туря на мястото на фалшивия. От всички съвременни хора се изисква честност и чистота. Това се изисква и от вас. Днес всички можете да бъдете щастливи. – Как? – Като повярвате в думите ми.

„Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.” Аз мога още днес да ви свържа с този Дух. – Възможно ли е това? – Да, Бог ще мине край вази ще ви запита: Какво правите тук? Ти излизаш пред Господа с насълзени очи и казваш: Господи, какво да правя с този мъж? Изяде ме! – Престани да му готвиш. Ела с мене. – Кой си ти? – Можеш ли да дойдеш с мене? – Мога. Мъжът се връща вкъщи и намира жена си умряла. Какво стана с моята възлюбена? Скоропостижно умря! – Не, тя се оплакваше от тебе, и Бог я извика в другия свят. – Ще се върне ли пак? – Ще се върне, но не при тебе. Ще кажете, че това не е вярно. Не само, че е вярно, но 100% е вярно. Това е великата истина на живота. Ние сме потопени в един разумен свят и който не вярва в него, страда. Не вярваш във великата разумност, а вярваш в човешката разумност. Щом сте потопени във великия разумен свят, работете с разумните същества. Колко пъти ви дохождат светли мисли! Отде идат те? Мъжът се разгневил и казва на жена си: Ще ти покажа, кой съм аз! Тя се разгневила и казва на мъжа си: Ще ти смажа главата! Тихият глас й казва: Не се сърди, сестро! Прости му! – Как да му простя? – Прости му, ние ще уредим вашите работи. Той е благороден човек, други са причина за лошата му постъпка. Същият глас казва и на мъжа: Не се сърди, братко, всичко ще се оправи. Жена ти не е виновна, други създават недоразуменията между вас. Вие не се познавате, а трябва да се познаете. – Как? – Мене как ще познаете? Гладен си, нямаш хляб. Взимам торбата си и дохождам в дома ти. Давам ти хляб, да се нахраниш. – Познаваш ли ме? – Познавам те като човек, който ми донесе хляб. Друг път пак дохождам при тебе и виждам, че си задлъжнял, не смееш да се покажеш пред хората. Изваждам кесията си и ти предлагам една сума, да оправиш обърканите си работи. – Познаваш ли ме? – Ти си онзи. който ми донесе хляб, а сега ми носиш пари.

Ще ви приведа един действителен случай из живота. Един германец тръгнал с Balkanzug за Виена. На една гара той слязъл от влака, с намерение да се нахрани- в един от близките ресторанти. Той носел със себе си един голям куфар. Келнерът му казал: Господине, според нашите правила, не е позволено да се влиза в ресторанта с такъв голям куфар. – Извинете, приятелю, това е моето портмоне. Отивам за Виена. Както знаете, парите са книжни, с малка стойност, а ще ми трябват много пари, макар и за малко време.–Е, щом това е портмонето ви, можете да влезете с него. Питам: Кой е виновен, че портмонетата станали толкова големи? Днес, един руснак изразходва дневно 10 милиона рубли. Може ли, едно малко портмоне да събере толкова пари?

„Дух Свети ще ви научи.” – Какво трябва да се прави сега? – Ще съзнаете, че Божественият Дух може да ви научи да работите. Всички ще се впрегнем на работа. – Бог ще оправи работите. – И аз мога да ги оправя, но всички ще се опретнем да работим. Някой ме пита: Учителю, защо правиш всичко сам? – Много просто. Трябва ми една свещ. Ставам, взимам свещта и започвам да работя. Изразходвам за това само една минута. Остане ли да разправям на този-онзи, де е свещта, как да я запали, ще изминат 5 – 10 минути. Като я запаля сам, ще икономисам време. Аз спазвам правилото: Когато мога сам да свърша една работа, не търся чужда помощ. Ще се опретнем да работим! – Как, всички ли? – Нима мъжът не може да работи като жената? Не може ли той да готви? Мъжът казва на жена си: Слушай, възлюбената ми, днес изглеждаш много уморена, пожълтяла. Вземи децата и излез на чист въздух. Аз ще остана вкъщи да готвя. Като излезе жената, той се заема за работа. Лукът започва да пее: Сготвено! Мъжът готви цяла седмица наред, а жената се разхожда с децата и си почива от всекидневния труд. След това, жената пак започва да готви, а мъжът си почива. Това не е ли работа? А сега, мъжът казва на жената: Слушай, ти трябва да знаеш, че аз се ожених да ми готвиш, да переш, да гледаш децата. Аз нося благата вкъщи, а ти не знаеш, как да ги използуваш. Недоволна, жената едва дочаква да се върне той от работа и започва: Какъв мъж си ти? Такова ли вмирисано масло си взел? А месото? Той намръщен, тя намръщена – и двамата недоволни. – Ето, идат празници: Коледа, Нова година, а ти нищо не си ми купил. Питам: Разумен ли е този живот? – Не е разумен, защото Духът не ги е научил. Когато Духът проговори на човека, лицето му просиява. „Ще просветнат нашите лица”. – Кога? – Когато се свържем с Бога.

Сега аз ви проповядвам Божественото учение, което гласи: В проявената, изявена и осъществена Божия Любов, доброто никне, правдата расте, истината цъфти, мъдростта връзва, и любовта зрее. Запишете си това. Вие имате едно живо дърво с такива плодове, от които имате нужда. На това дърво всичко става.

Беседа от Учителя, държана на 10 декември, 1922 г. София.

––––

*) Лука 12:12.