ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 11 ФЕВРУАРИ – ОНЛАЙН  – 8.00 Ч. СУТРИНТА

Когато Слънцето грее

Когато Слънцето грее, Земята се пробужда, изворите бликват и протичат, ветровете духат, цветята цъфтят, дърветата дават своя плод и човек се пробужда и започва да мисли.

Тази книга е за ученика!

Тази книга е за всички!

Защото всеки ученик е дошъл на Земята, за да се учи.

Всеки човек е дошъл на Земята, за да стане ученик.

Тази книга е за всекиго!

Животното се е научило да чувствува.

А човек е дошъл на Земята, за да мисли.

Вселената е предметно учение заради него. Той е призван да се учи.

„Направил го е малко по-долу от ангелите.“

Човек се учи, а ангелите служат.

Това, което те са учили, сега го прилагат, като слугуват.

Хората са ученици, а пък ангелите – служители.

За да може някой да слугува, трябва да е бил ученик.

Служенето е по-високо от обикновеното учене.

Небесният слуга седи по-горе от земния ученик.

„Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“

Ученикът се учи, а Учителят служи!

                           /Свещени думи на Учителя/

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Нека да започнем днешния наряд с химна на Братството “Аум” и да продължим със следните молитви и формули:

• Добрата молитва
• Лозинката – първи стих 24 стр.
• Молитва на времената
• Молитва за изцеление
• Молитва на Вселенната милост
• Господнята молитва
• Формулата при земетресения

Молитва на времената

Господи, Боже мой, Великий и Святий Учителю на всяка любов и мъдрост, на всяка милост и правда, чуй молбата на тези, които уповават на Тебе в това съдбоносно време. Благий Господи, заради Твоята Велика Любов прости прегрешенията на човеците, просвети умовете ни, умий сърцата ни, укрепи вярата ни, пробуди душите ни, да Те познаем всички и да изпълним Твоята Бащинска Воля. Изведи ни из тъмния дол на всяко невежество, гордост и грях. Смири ни и озари ни с Твоята Истина. Дарувай ни Твоята Любов и открий ни правия път на живота. Върни на Земята, Господи, Твоя изгубен мир. Дай светлина на всички, да напуснем всяка лъжа, всяка корист, всяка вражда и насилие, да изчезне завинаги от човешкия ум мисълта за война. Навред да съзнаят народите, че Ти Си Единият наш Господ и Баща, че всички човеци сме братя и Твоята Любов и Твоят Закон са правият път на живота ни. Изпрати, Татко наш, както Си някога пращал, светии, пророци и гении да бъдат глава на народите навред. Предай, според Твоя благ помисъл, Земята да е наследство на кротките и направи любовта на добрите хора да е канара на човешкото братство. Великий Учителю наш, Дух от Всеблагия Бог, възрасти ни за обилна жетва за Святото Божие Дело, за Което Ти работи на Земята. Укрепи ни по Божия План чрез всички Небесни ангели и светии, Които са верни служители от Всемирното Бяло Братство.

Освети ни да работим с всички добри человеци. Предай знание, вяра и сила на Твоите земни сеячи и на всички, които Ти Си призовал за Господа, да изпълним своята задача до край.

Нека народът, сред който работим, избраната челяд славянска, да изпълни Волята Божия! Да бъде славянството светилник и крепост на Божието Дело между народите и да се увенчае с пълен успех Божият План на Земята!

Да бъде Волята Божия! Да дойде Царството Божие и да се вселиш, Ти, Господи, Боже наш, в душите на човеците завинаги!

Амин.

• МОЛИТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БОЛНИ

Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч. преди обяд, като се произнася и личното име на болния.

Всеприсъствуващи Всеблаги Боже, в името на Господа, Който е говорил с раба Ти, да дойде ТВоето изцеление чрез нас – Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, Който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото. Обърни източника на сърцето за добро и силите на тялото – за работа полезна. Нека този наш брат (сестра) . . . (произнася се името), които (която) страда, да приеме Твоята милост, за да можем ние всички да се радваме в проявлението на Твоята Любов, Благост и Сила.

Амин.

МОЛИТВА НА ВСЕЛЕННАТА МИЛОСТ

 /Тази молитва предлагам да произнесем по повод гибелта на хилядите същества при разрушителните земетръси в Турция и в Сирия/.

Господи на Вселенната Милост, Ти, Който си направил човека на Земята и си вложил Духа Си в него, за да го издигнеш до себе Си, молим Ти се, послушай молбата ни сега, спомни си за заминалия (заминалата) в другия свят (споменава се името на брата или сестрата), спомни си за всички заминали братя и сестри, бащи и майки, синове и дъщери, близки и далечни роднини по плът и всички добри человеци и ги благослови с всичкото Си благословение.

Създай радост на тия души и вдъхни им надежда, че скоро ще ги изпратиш на Земята да продължат своята еволюция, при пълно опомняне, за да довършат делото на Твоето спасение.

Господи, ние се радваме, че си ни дал възможност да ходатайствуваме пред Тебе за заминалите ни близки и увереността, че молбата ни ще бъде чута от Тебе и те ще се наслаждават на радост, която отдавна очакват.

Благословен си Ти, Господи, благословено е името Ти сега и през всичките векове.

Амин.

• ФОРМУЛАТА ПРИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ

 При земетресения

Когато гърмежи започнат да се чуват, когато земята започне да играе под краката ви, кажете си следните мисли:

Всичко, което е добро, мога да приема; всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която може да ми противодейства. Всичко мога да направя чрез Живия Господ на Любовта, Който е създал всичко в света.

Мото

Ти, Великий, Който благославяш и създаваш, оправи всичко в мен и около мен. Ела, оправи ума ми, нека право да мисли. Ела, оправи сърцето ми, любов жива да блика.

Мили приятели,

Ще завършим молитвения наряд с Господнята молитва. И ще продължим с един частен разговор на Учителя днес, известен като “Свещеното правило” и след това ще продължим с прочит на беседата “Ще бъдете свободни”. Днес ще ви запозная и с някои по-кратки пророчества на Учителя за Златната ера и за Шестата раса.

Свещеното правило

Всички ние произлизаме от един Баща по причина на това, че дишаме един и същ въздух, пием една и съща вода, но в морално отношение не всички произлизаме от един баща. Всички синове не са родени от една зодия, т.е. от една майка; родени са от един баща и от 12 майки: една ги е заченала, втора им е дала едни елементи, трета – други и т.н. Истинската майка на човека е Природата, тя внася в него новото, т.е. това, което е тя самата. Често майката гледа детето си и се чуди защо не прилича на нея. Някои деца си играят с кокошките: когато снесат яйца, те ги вземат от полога и вместо кокошите слагат други – от патица или от юрдечка. Гледаш – някоя кокошка върви, а след нея вървят патенца или юрдечета. Кокошката ги гледа и се чуди какви са тези малки, които по нищо не приличат на нея. Има условия в живота, когато с човека става коренна промяна и той сам не се познава; за него казват, че се е обърнал към Бога.

Един английски писател пише за себе си: „Станах една сутрин с особена идея за Аз-а в себе си. В мен стана някаква промяна, особено пробуждане, сякаш никога до този момент не съм се осъзнавал като личност, като Аз“. От този момент в него са станали много пробуждания – нещо ново е влизало в съзнанието му. Пробуждане на съзнанието става с всеки човек в различните възрасти: от 7 до 14-годишната, от 21 до 28-годишната и т.н.

Съществуват известни моменти в Природата, които се отразяват върху човека като отрова, която действа бавно, в продължение на много време. Ако се изследва кръвта на такъв човек, няма да се намери никаква отрова, а всъщност той е отровен – този начин на отравяне е средство на черната ложа.

Една от задачите ви е да различавате ученика на Бялата ложа от този на черната: погледът на ученика на Бялата ложа е установен и лъчът, който излиза от очите му, е възходящ; погледът на ученика от черната ложа е разсеян, скрит, затаен, а лъчът – низходящ. Нека всеки от вас вземе по едно огледало и да следи установен ли е погледът му, или не. Като Бога не можем да бъдем – това е изключено; подобен на Бога можеш да бъдеш, но като Него – никога. Това значи: когато живее в човека, Бог е подобен на него; щом е вън от човека, Той не е като него. Докато е в човека, Бог му дава условия да се проявява; щом излезе от него, Бог се проявява – започва да те учи и възпитава. Че си говорил за Него лоши думи, Той не те съди, защото е бил в теб, но излезе ли вън от теб, ти ще видиш и разбереш Неговата сила. Като се намериш в мъчнотия, питаш: „Кой си ти?“. – „Аз Съм Този, Когото ти хулеше. Ще те науча да въздържаш езика си.“ Докато е в теб, Бог говори само три пъти; Той ще ти каже тихо: „Не се отдалечавай от Мен, не прави зло“. „Аз съм свободен, никой не може да ми бъде господар“; но като дойдат страданията, човек вижда, че не е господар на себе си. Казано е в Писанието: „На горделивия Бог се противи, а на смирения дава благодат“. Горделивият казва: „Знаеш ли кой съм аз?“; кой си – едно от ограничените същества, което не знае своя далечен произход. Който знае своя далечен произход, лесно се справя с живота. Той знае защо е дошъл на Земята; взема мотика, лопата и отива на работа, казвайки: „Един Бог има в света. Всички хора са Негови съработници“.

Кои деца са законородени и кои – не? Родените от Духа са законородени; стремете се да бъдете и вие такива деца. На всички са дадени условия да бъдат законородени – ако днес си житно зърно, сложено в хамбара, утре ще те посеят в земята, за да се новородиш. Нека остане в ума ви мисълта да служите на Бога беззаветно; светът да се обърне с главата надолу, вие да останете верни на тази идея. Няма сила в света, която може да ви ограничи; колкото и да ви ограничават, пак ще служите на Бога, ще изпълнявате волята Му – в това е вашата сила. – „Не е ли достатъчно, че вярваме в Христа?“ Вярвате, но вярванията ви се подлагат на изпит. Вярваш в приятеля си, но като ти поиска хиляда лева, започваш да се съмняваш дали ще ги върне. След два-три дни ги получаваш, но той ти поисква две хиляди; услужваш му, но съмнението не те напуска, о Приятелят ти не успява да ги върне навреме и дори ти иска още три хиляди лева – какво ще правиш сега? Ето един изпит и за двамата. Съмнението в теб расте, докатоедин ден се отречеш и от Христа и кажеш: „Ще тръгна в широкия път“. Не издържа изпита си. Каквото и да се яви на пътя ви, не допускайте съмнението в себе си – това е характер. Когато дойдат най-големите изпитания и противоречия в живота ви, тогава ще намерите Истината.

Вървя по улицата и си мисля върху различни въпроси. Срещам хора, всеки настроен зле, заканва се нещо; една жена си мисли: „Няма да се моля вече на Бога, оглупях с тези молитви. Ще се разправям с хората както ми попадне“; отговарям й мислено: „Ти сега именно си оглупяла; по-рано не беше глупава“.

Продължавам пътя си и срещам един мъж – войнствен, сърдит, заканва се на някого да му тегли куршума. Човек трябва да бъде смел и решителен. Отговарям: ти именно сега си страхлив; едно време ходеше без револвер, никого не искаше да убиваш – тогава беше смел и решителен. Сега вие един-друг се плашите. Носете оръжие, но по-силно от револвера. Не казвам да хвърлите револверите си; носете големи ками в джобовете си, та като ги забиете в противника си, да разбере, че неприятел има пред себе си. Какъв неприятел? Който убива злото в него и вместо да го повали мъртъв на земята, го освобождава от всички ограничения. Какво е камата – Словото Божие. Ще говориш на противника си разумно – това е твоята сила. Вие често влизате в една област на живота, където съмнението неизбежно иде; каквото и да правите, не можете да го избегнете.

Една сестра взела назаем 3000 лв. от един брат, но главата й побеляла от него. Постоянно я безпокоял да му ги върне по-скоро. Мисля си какво да направя, за да освободя тази сестра. Реших в себе си да извикам брата и да му кажа: сестрата е внесла парите си в моята банка; понеже постоянно ме безпокоиш с мисълта си, ето, вземи тези 3000 лв., които тя ти дължи. Така се разреши въпросът.

Казвам: и млади, и стари, живейте без съмнение в Бога. Това е свещено правило, но мъчно за изпълнение. Обезсърчиш се, усъмниш се в Бога и казваш: „Няма да се моля повече!“. Ще се молиш, време е за молитва. Коя е о причината да не се молиш? – „Толкова време се моля и нищо не съм постигнал.“ Ще ви дам нов начин да се молите и като се молите така, ще имате резултат. Обезсърчаваш се, защото не си сял навреме, и не искаш да се молиш; ела при мен и заедно ще посеем нивата – след известно време семето ще поникне. Като сееш навреме, няма да се обезсърчаваш – тогава и молитвата ще бъде навреме.

Едно нещо ме плаши: мисълта, че сте много добри; ако бяхте лоши, нямаше да се страхувам, но понеже сте много добри, страхувам се за вас. Като сте много добри, на никого не отказвате, лесно се поддавате на изкушения. Ако кръчмите бяха празни, щях да си легна и спокойно да спя, но така – като са пълни… А освен много добри, вие сте и много богати, във всеки момент сте готови да влезете в кръчмата.

Пътят, от който идете, е пълен със съблазни и изкушения, които имат за цел да спрат развитието ви. Големи борби стават не само на физическия свят, но и в Духовния, и в Умствения. И те ще свършат. Обикновено борбата започва отгоре и върви надолу. Ще бъдете смели и ще се държите за Божествения принцип. Бог води войната, Той воюва сега; всички трябва да държите Неговата страна. Сега е истинската война. Ще ти кажат, че си стар; не си стар – и на 90 години да си, ще се бориш. Гледам – един стар човек посещава беседите и ми казва: „И аз, на стари години, съм се заел да допринеса нещо на света. Сега е война и аз искам да дам моята лепта“. И аз ви казвам: няма да бъдем ексцентрични, но ще постъпваме разумно, за да озадачим противника си.

Христос казва: „Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината“. Срещне те някой, изпитва те, иска да знае в какво вярваш. Не казвай твоето верую, но говори умно, да разбере, че не си обикновен човек, но човек с убеждение. Нека разбере, че Бог, за Когото му говориш, не си Го наследил от дядо си и баба си, но си свързан с Него от създание мира, че имаш една велика опитност, на която се дължи твоята вътрешна светлина.

Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще бъдеш абсолютно спокоен. Нещо в теб говори: „Не бой се!“. Това вътрешно спокойствие те прави устойчив, стабилен. Щом те срещне неприятелят, той веднага отстъпва. Когато пътищата на човека са угодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Светът е пълен с недоволни, завистливи същества и ще-не ще, човек ще мине през тези огньове. Ще мине през ада, ще чуе такива неща, каквито наум не са му дохождали. Като отиде на Небето, там ще види истинската красота. И колкото повече мълчи, толкова по-добре е за него.

– „Мъчно се живее с Бога.“ Велико нещо е да живееш с Бога, да съзнаваш, че живееш, да чувстваш живота на всички същества, да влезеш даже в съзнанието на една мравка. На Земята ти не я разбираш, нямаш отношение към нея; в горния свят, светът на съзнанието, ти я разбираш. Затова на Земята и вие не разбирате Бога.

Поставете си следната цел в живота: каквото и да ви се случи, бъдете готови да изпълните Божията воля. Дръжте в съзнанието си свещеното правило: „Аз искам да изпълня Божията воля без никакво съмнение“. Седиш пред масата с приятеля си, нещо ти казва: „Напусни това място!“; ставаш от мястото си – къде отиваш? Имам едно свещено правило, трябва да го изпълня. Молиш се, нещо ти казва: „Прекъсни молитвата!“; прекъсваш молитвата – имаш едно свещено правило, което трябва да изпълниш. Наистина, има нещо по-високо от тези формули. Професор си, преподаваш лекция; нещо ти казва да прекъснеш лекцията си – има нещо по-важно от лекцията. Свещеното правило се налага, когато си отчаян, когато си приложил всички методи и нямаш резултат. Нещо ти казва: „Стани!“, друго ти казва: „Стой на мястото си!“; изкуство е да разбереш какво да правиш.

И Христос е бил поставен на подобни изпити. Казва му се: „Тръгвай!“ и Той тръгва. Тръгва царският син от село на село, гологлав, със сандали, заобиколен с равини, книжници и фарисеи, и проповядва. Какво велико търпение! От време на време Той си въздъхва и казва: „Докога ще търпя?“. Той знае свещеното правило: изпълнение волята на Бога без никакво съмнение! Какво по-велико от това? Свещеното правило отличава човека от другите същества. Това е човек с убеждение. Когато изпълнява свещеното правило, той забравя какво говорят хората за него. Прилагайте и вие свещеното правило!

Бележки от частния разговор на Учителя с братя и сестри, държан след беседата „Ще бъдете свободни на 11-и февруари, 1923 г., София.

Пророчества на Учителя Беинса Дуно за идването на Златната ера и Шестата раса

      Преди повече от 70 години Учителя предсказва края на старата епоха и цивилизация.

Петър Дънов, известен още с духовното си име Беинса Дуно, или наричан просто Учителя, е „същество с много високо ниво на съзнание, в същото време невероятен музикант, който през целия си живот дава пример за чистота, т.е. мъдрост, интелигентност и креативност.“

През целия си живот Учителя пали искрата на пробуждането в хиляди свои ученици както в България, така и по света. Няколко дни преди да си замине от нашия триизмерен свят Беинса Дуно прави изключително предсказание, докато се намира в дълбок медитативен транс. Днес реших да споделя с вас най-ключовите моменти от това пророчество. 

„Ние сега сме в последната фаза на железния век. Има четири епохи: златна, сребърна, желязна и медна. Ние сме на края на желязната епоха. Новата епоха ще бъде Златна епоха – Шестата раса. Всички вие трябва да бъдете готови, понеже ще дойдат предците. И тогава ще има радост, ве­селие и голямо знание и сили. Тогава всички мъртви от гробовете ще излязат. И живите ще се променят. Грозните ще станат красиви, а красивите ще станат още по-красиви. Глупавите ще станат умни, а умните ще станат още по-умни. И цялата Земя ще бъде райска градина.“

Така започват словата на Учителя, а нататък разказът му става още по-интересен и вълнуващ. По думите му в настъпващия Нов век омразата ще изчезне и всички ние ще живеем така, както е живял Христос.

„Сега човек е половин животно, половин човек, а в бъдеще ще дойде съ­ществото на Шестата раса и ще се съедини с човека и тогава ще работят двете души заедно. А животното ще бъде слуга. Хората ще живеят по благодат.“ – продължава Учителя. И добавя, че с идването на Златната епоха в света ще влезе един нов елемент, който ще внесе хармония, а тази хармонията ще се възцари изведнъж.

„Шестата раса иде сега, за да спаси света“ – убедено твърди той.

И разказва, че от идването на Христос досега човечеството е било в етап на приготовление. На подготовка за това ново начало – идването на Златната епоха.

„Има нещо красиво в живота. Ние живота не сме го още опитали. Имаме предчувствие, но какво е животът още не знаем.“ – казва Беинса Дуно пред своите ученици.

По думите му жълтата и бялата раса са стигнали донякъде в развитието си и „по-нататък не преминават“. Оттук насетне „иде нова раса“ – Шестата раса. И допълва, че най-развитите хора от бялата раса, най-напредналите личности, ще образуват тази Шеста раса.

„Всички ще бъдат ра­достни и няма да има нито едно същество, което да е недоволно. Това е сми­сълът на живота.“ – уверено посочва Учителя.

В пророчеството си той предсказва още, че ще се издигне нов континент, на който ще се преместят да живеят хората, а много от сега съществуващите земи ще бъдат погълнати и потопени от океаните. Земята ще се измени климатически и органически, казва той. Земята ще се окаже в съприкосновение с една друга слънчева система, която ще окаже грамадно влияние върху нашата.

ХОРАТА ОТ ШЕСТАТА РАСА

„Хората от Шестата раса ще бъдат свободни хора. На Шестата раса ще й трябват триста хиляди години, за да се развие.“ – пророкува Учителя. И допълва, че още по негово време Шестата раса, макар и много полекичка и слабо е започнала своето развитие във всички точки на Земното кълбо. Типът на Шестата раса е почнал да се оформява вече. Тези хора, по думите му, се отличават.

Ето какво още предвижда Учителя за новите хора от Шестата раса:

• Хората от Шестата раса ще имат много правилен череп с 90 градуса камперов ъгъл;
• Хората в бъдеще ще имат правилни черти;
• Хората на Шестата раса ще бъдат ясновидци;
• Те ще внесат хубавото и красивото;Ще покажат пътя, по който светът ще може да се оправи;
• Те ще се различават по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени. Радиостанциите на съвре­менните хора са затворени и затова те не могат да влязат във връзка с Невидимия свят;
• Бъдещите хора, на следващата раса ще стават видими и невидими;
• Петата раса носи цигулката, а Шестата ще свири на нея; 
• Когато починат, хората от Шестата раса няма да имат останки. Няма да се налага да ги погребват. „Като дойде време да заминава, той ще каже: „Аз заминавам. И ще си отида, ще стана невидим“;
• Хората от Шестата раса ще живеят по 120-150 години; 
• В Шестата раса хората няма да се раждат така, както се раждат сега. „Ще настъпи едно самовъплътяване“;
• Хората на Новата раса ще бъдат хора, ко­ито ще създадат в света братство и свобода. Те са хора, които ще бъдат но­сители на Истината, хора, които ще носят мир и порядък;
• Характерно нещо за Шестата раса ще бъде, че национализъм няма да има. Ще има човещина, ще има един език. Ще има и други езици, но един език ще бъде общ за всички; 
• В Шестата раса няма да има насилие, няма да има и затвори
• Хората на Новата култура ще бъдат със силна воля, разумни и добри. Бъдещото общество ще се състои от талантливи, гениални и светии. Шестата раса ще има за задача да изправи човешките мисли и желания;
• Шестата раса е блудният син, който се връща при баща си.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Ще бъдете свободни

„Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ (Йоан 8:36)

В сравнение с предшестващите култури, съвременната култура минава за една от доста напредналите, възвишени култури. Следователно, всяко слово или всяка беседа трябва за бъде достъпна за човешките умове, т.е. да почива на такава основа, върху която може да се гради. Всички казват, че трябва да се стремят към реалното, към същественото в живота. Що се отнася до новото учение, те казват, че то е празна работа. Нека всички учени или всички религиозни кажат, кое е същественото в живота. Учените ще кажат, че науката е същественото. Религиозните казват, че религията е същественото. Коя наука и коя религия те имат предвид? Колко религии са проповядвани досега! Питат ме, в кой Господ вярвам. – Какъв Бог познавате вие? – Истинският Бог. – Познавате ли Го? Знаете ли Неговите прояви? Лесно се казва „истински Бог, истинска любов“. Това са неопределени неща.

Често ни питат, защо се занимаваме с празни работи, защо пълним главите си с непотребни неща. Съгласен съм, че човек не трябва да пълни главата си с празни работи, но питам: Ако отидеш в бирария или в кафене, с какво пълниш главата си? Ако четеш вестник или отидеш на кино, с какво пълниш главата си? Ако вземеш участие в изборната борба, с какво пълниш главата си? Ако влезеш в една гора, на която листата са окапали вече и всичко е покрито със сняг, с какво пълниш главата си? Кое е реалното и същественото в живота, с което да напълниш главата си и да бъдеш доволен? Пази правилото: Ако Искаш да бъдеш здрав, всякога пий вода направо от извора, а не от странични поточета. Само така ще се домогнеш до истината. – Как ще разберем светлината? – Като я приемете направо от източника й. Речете ли да изучавате светлината от огъня, от пламъка на свещта или от електрическата лампа, нищо няма да разберете. Тази светлина разваля очите. Всяко нещо, което разваля създаденото от Бога, не е Божествено. – Как се различава Божественото от човешкото? – По вътрешен усет.

Чрез душата си човек долавя нещата по вътрешен път. Как става това и той не може да го докаже, но го долавя. Животът на човека се основава върху знанието на душата. Това наричаме вътрешно знание. Опитностите на човека, върху които гради своя живот, не са илюзии. Те са нещо съществено. Илюзия ли е това, което си преживял и опитал? Какви ли катастрофи не е преживял човек? Това илюзии ли са? И най малката опитност струва повече от много философски трактати. В какво се заключава стойността на Библията? Тя е ценна за това, че изразява живота на един народ във всички негови прояви. И досега още християните не са достигнали до висотата на еврейския народ. И Евангелието, и животът на апостолите пак изнасят живота на евреите. Има ли нещо лошо в това? Някои не обичат евреите. Може да не обичаш дрехата на един човек, но ако той ти донесе хляб, ще му благодариш. Дрехата му не е хубава, но хлябът е хубав. Това, което е хубаво у евреите, не може да им се откаже. Бъдете справедливи! Кое е същественото у християните на 20 век?

„Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ – За кой син се говори? – Вие знаете истината, но трябва да се стълкновите в живота, за да се домогнете до тази истина. Често се питате кое е същественото в живота. Има ли бъдещ живот? Съществува ли Бог? – Едни отричат Бога, други Го признават. Вярвам в майка си и баща си, защото ги виждам. Щом се намериш в затруднение, викаш майка си, баща си, но като не могат да ти помогнат, викаш: Олеле, Божичко! Значи, зад майка ти и баща ти има друга Майка, друг Баща, друга идея, която се е засенчила. Щом се махне сянката, започваш да викаш към Бога. Има ли някаква идея в този зов? Всяко чувство, което се пробужда дълбоко в душата ти, изразява известен принцип. Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде. Тя няма да дойде по начин, който вие очаквате, но по специфичен начин.

Един философ постоянно се питал защо идат страданията в живота, но не могъл да си отговори. – Не може ли без страдания в света? Той имал стогодишна баба, която един ден му казала: Синко, ще ти предам едно изкуство, та като се намериш в затруднение, приложи го. То ще ти помогне. Това изкуство било лекуване на циреи. Той изслушал баба си и казал: Бабини приказки! Нямам друга работа, ще се занимавам с циреи. Един ден, като се разхождал из гората, попаднал на разбойническа шайка. Те го хванали, вързали ръцете му и го завели при своя главатар. Той си мислел: Какво ли ще ме правят там? Като отишли при главатаря, философът погледнал уплашено към него и какво да види? – Главатарят лежи и пъшка от болка. На тялото му някъде излязъл голям цирей. Философът казал на главатаря: Аз мога да те излекувам. Веднага развързали ръцете му, да бъде свободен при лекуването. – Братко, – казал главатарят – помогни ми, ще бъдеш свободен. Започнал той да лекува по методите на своята баба. След два дена циреят се пробил и главатарят оздравял. От благодарност, той нагостил лекаря си добре и го изпратил с големи почести, като заповядал на подчинените си, никой да не го безпокои. В случая, циреят беше на мястото, но изкуството на философа даде своя резултат. Страданието на главатаря спаси главата на философа. Имаше ли смисъл това страдание? Като разсъждавате така, ще видите, че всички препятствия, всички външни и вътрешни страдания имат дълбок смисъл. Има едно същество у нас, което разбира нещата в тяхната реалност. Който разбира смисъла на страданията, той може разумно да ги използва. Те са блага, които сближават както отделните хора, така и обществата и народите. Когато излезе голям цирей на един народ, ще дойде отнякъде един философ, който владее изкуството да лекува циреи и ще му помогне. Философът може да е някой държавник, а главатарят – народът, който заповядва. Философът ще излекува народа. Последният ще каже: Познавам един държавник, който лекува и най-опасни циреи.

„Ако Синът ви освободи.“ Синът може да премахне греха от хората. Аз няма да обяснявам думата „грях.“ По моето схващане, човек е едно от най-своенравните същества на земята. По-жестоко, но и по-добро същество от него няма. Ако разгърнете историята на човечеството от миналото и сега, вие ще видите какви жестокости е вършил човек. Ако ги видите филмувани, космите на главите ви ще настръхнат от ужас. Същевременно, на екрана ще се видят такива добри дела на човека, че ще се чудите, как е възможно у един и същ човек, едновременно да живеят и доброто, и злото. Как е възможно човек да върши и жестокости, и добрини; как е възможно добрите хора да отварят войни, да си чупят краката и ръцете, а след това да дойдат, други, пак добри хора, да превързват раните им, да плачат заедно с тях, да ги милват и утешават. Как се е зародило у човека и доброто и злото? На това не можем да отговорим. Знае се, че Бог е направил света. Той е всесилен, всемъдър, всезнаещ. – Тогава, отде е дошло злото в света? При този въпрос всички млъкват. Един факт е верен: всички семейства, които нямат деца, са жестоки. Дърво, което не ражда, изсъхва. Глава, която не мисли, изпразва се. Извор, който не тече, пресъхва. Нива, която не се оре, запустява. Лозе, което не се копае, нищо не дава.

„Ако Синът ви освободи.“ – Синът представя същественото в човека. То е онова разумно, Божествено начало в човека, което осмисля неговия живот. Това начало осмисля човешкия живот не само за един ден, но за вечни времена и във всички направления. Който носи Сина в себе си, каквато служба и да заема, той съзнава, че стои по-високо от нея. И ниска служба да заема, той не се смущава. Той казва: Какво от това, че съм метач? Какво от това, че съм ваксаджия? Като чисти обувките на министъра, той си мисли: Както аз чистя и лъскам твоите обувки, така ти да изглаждаш работите на народа и поданиците. Характер има този човек. Той издържа на всички мъчнотии. Виждал съм много просяци и съм се чудел на техния характер. Те издържат на студ и лишения. Седи някой просяк вън, на тротоара, при -15 – -20 градуса студ и си мисли: Едно време и аз бях при добри условия, но ето, изгубих Сина и сега Го търся. Чрез търпение и смирение отново ще Го придобия. Седи той и благославя минувачите, но никой нищо не му дава. Той е доволен, не роптае против съдбата си. Провидението е допуснало просията като предметно учение за хората. В миналото, някой си бил крайно горделив. За да го освободи от гордостта, Провидението го направило просяк. Просякът учи две неща: търпение и смирение. Да те изпъдят на десет места, и ти да не пороптаеш, това значи характер.

„Ще бъдете свободни.“ – Кой ще ни освободи? – Синът, т.е. Божественото начало в човека. То е същественото в живота. Ако в съвременния реалистичен век се проповядва за Бога, ще кажат, че това е било въпрос на миналото. Това е отживяла идея; хората се нуждаят от нещо реално, което може да се приложи и опита още днес. Например, за тях реална, съществена е светлината. Всеки се нуждае от светлина, всеки я познава. Хората не се занимават с отвлечени въпроси. Според тях, тези въпроси са предмет на математиката. Какво приложение има за тях Питагоровата теорема в живота? Какво приложение имат теоремите за триъгълниците, четириъгълниците и другите фигури? Много от сегашните хора не искат да знаят каква е температурата на слънцето. Това е предмет на астрономите. Животните четат ли, пишат ли? Въпреки това и те живеят. И говедарят живее без литература, без книжнина. Ще кажете, че и вие можете да живеете като говедаря. Науката, знанието, дават подтик на човешкия дух да се развива. Колкото повече знания има човек, толкова повече възможности има той. Божественото в него има повече условия да се проявява. Има една Божествена литература, до която трябва да се домогнем. Затова, човек търси път, метод, как да я придобие. Близо сме вече до Царството Божие. Остава само да се прокара път към него, да влезем в общение с това Царство. – Как ще се прокара този път? Чрез съмнение ли? Съмнението е необходимо само при търсене на истината, но как ще се приложи то? Съмнението е нож, с който малцина могат да си служат. В ръцете на опитния хирург, този нож ще извърши отлична работа. Обаче, същият нож, в ръцете на невежия, ще извърши големи пакости. Човек трябва да преценява нещата, да знае тяхната истинска стойност и предназначение.

В далечното минало, котката на един цар хванала едно мишле и почнала да си играе с него. Така тя се озовала пред нозете на своя господар. В момента, когато се готвела да изяде мишлето, то се обърнало към царя със следната молба: Царю, заповядай на котката си да не ме изяде. Малко съм, още недорасло. Имам малки братчета и сестричета, които ще скърбят за мене. Много мишки има в света, по-големи от мене, котката ще си хване друга мишка. И да ме изяде, няма да придобие много нещо. Нека ме пусне на свобода. Един ден и аз мога да ти услужа с нещо. Царят се усмихнал и казал на мишлето: Както виждаш, аз съм обиколен с много приятели. В трудни моменти на живота си, аз разчитам на тях. Каква услуга можеш да ми направиш ти, малкото мишле? Но хайде, аз ще ти помогна, ще ти подаря свободата. Царят заповядал на котката си да пусне мишлето на свобода. Котката послушала господаря си и пуснала мишлето. То веднага си отишло. След време, в това царство избухнала голяма война. Царят и приятелите му били хванати в плен: вързали ръцете и краката им и ги оставили временно на полето, докато се справят с неприятеля. В това време, отнякъде дошла мишката, която някога царят пощадил и веднага започнала да прегризва въжетата, с които били вързани царят и неговите приятели. Като прегризала въжетата, тя казала на царя: За доброто, което ти ми направи едно време, аз ти отговарям също с добро. Мишлето представя онази Божествена идея, която иде в помощ на човека във всички трудни моменти на живота, когато никой не може да му помогне. Ти си отчаян, искаш да се самоубиеш, но в този момент пред тебе изкача малка, Божествена идея, която ти казва: Има един, който може да прегризе нишките, с които си вързан, и да те освободи. Не бой се, аз ще те освободя. Това е Синът. Така действа законът на Божията Любов или Божественият Дух. Аз не говоря за обикновените духове, с които се занимават хората.

Днес, в цялата природа, в целокупния живот работи една жива, разумна енергия, с която всеки съзнателен човек може да влезе в контакт. Тя се отзовава на всеки нуждаещ. Докато човек разчита на външна помощ, на други сили, тази разумна енергия стои настрана, не взема никакво участие. Щом човек изгуби и последната надежда в живота си, тя веднага му се притича на помощ и казва: Има още едно нещо, на което можеш да разчиташ. Това е разумното, Божествено начало в тебе. Когато тази сила проговори в тебе, сърцето ти се разширява и изпълва с радост, умът ти просветва, и ти чувстваш сила в себе си да се справиш и с най-голямата мъчнотия. Ти се караш с домашните си – с майка си и баща си, с брат си и сестра си, не искаш да работиш с тях и напускаш дома си. Духът обаче, те посети един ден и започва да ти говори: Върни се в своя дом, примири се с близките си и започни да работиш с тях. Както аз те приемам с любов, така и ти ще проявиш любовта си към своите близки и ще работиш между тях, като последен слуга. Откажи се от господарството. Няма по-голямо благо за човека от това, да бъде добър и умен слуга. Някога господарят не знае как да постъпи, намира се в затруднение. Той се обръща към слугата си: Стояне, помисли как да направим тази работа. – Лесна работа, господарю. Ето, така ще направим и всичко ще се нареди. – Браво, Стояне, добър, умен момък си ти. Друг път господарят пак обърка работите си. – Стояне, помогни, моля ти се, да оправим тази работа, Слугата помисли малко и оправя обърканата работа на своя господар. – Благодаря ти, Стояне, желал бих да имам още един слуга като тебе. Господарят е крайно доволен от слугата си и дето ходи, все с него се хвали.

„Ако Синът те освободи.“ – Кой е Синът? – Умният и добър слуга. Той освобождава господаря си. Ако имаш такъв мъж или жена, такъв син или дъщеря, такъв слуга или приятел, благодари за това. Благодари, че си във връзка с великия закон на Любовта. Не търси истината някъде вън, но се вдълбочи вътре в себе си, там ще я намериш. При красивите и велики идеи, които имаш, ти приличаш на онази красива и млада, но проста търговска дъщеря, която по цели дни мечтае за някой красив княжески син. Тя постоянно се оглежда в огледалото, облича се хубаво, очаква княжеския син. Един ден дойде онзи момък, който Провидението й определило, но тя го връща, казва му: Аз чакам княжеския син. Дълго ще го чака. Той минава и заминава край нея, но не я вижда, не й обръща внимание. Той се занимава с много моми, не мисли само за една.

Дъщерята на един американски милионер-търговец се влюбила в богат, красив момък, но преди да се ожени, тя решила да се посъветва с някой опитен френолог, да чуе мнението му, дали ще бъде щастлива със своя възлюбен. Като практичен народ, американците винаги използват науката при уреждане на своите търговски и житейски работи. Бащата на момата поканил един опитен френолог у дома си, показал портрета на бъдещия си зет и казал: Моля ти се, кажи какво бъдеще предстои на двамата млади. Френологът разгледал внимателно портрета на бъдещия зет и казал: Ако дъщеря ти се ожени за него, след две години той ще я убие. Като чула това, младата мома казала: Колкото и да обичам годеника си, отказвам се от него. Животът ми е по-ценен от всичко. И наистина, младият човек се оженил за друга мома, която след две години убил.

Помнете: Божественото, разумното начало в човека или неговото подсъзнание всякога му нашепва какво да прави. Слушайте този глас. Завързваш приятелство с един човек. Този глас ти казва: Пази се от този човек, той не може да ти бъде приятел. – Добър, благороден човек е той. – След две години вашето приятелство ще се свърши. Не може да се разчита на него. Вътрешният глас в човека е онзи негов слуга, Стоян, който не му се докарва, не му прави външни услуги, но при всички трудни моменти в живота му, той тихо му нашепва: Това направи, онова направи. Който слуша неговите съвети, никога не се излъгва. Този глас наричаме Божествено чувство или интуиция. Тя предвижда всичко, каквото може да се случи в живота на човека и го предупреждава. Във всеки народ се явяват пророци, които предсказват неговото бъдеще. Ако води война, те казват какъв ще бъде нейният край. Духовното развитие на един народ се изразява чрез неговия пророк. Интуицията никога не лъже. Каквото чувства човек интуитивно, това става. То не е като гаданието на онзи циганин, който казвал: В този дол или има вода, или няма.

Хората трябва да развиват интуицията си, за да могат в трудни моменти на живота да си помагат. Искаш да започнеш търговия, не знаеш какво да правиш. Повикай интуицията на помощ, тя ще ти подскаже какво да правиш. Всяко съмнение показва, че работата няма да излезе на добър край. Всеки има по един Стоян в себе си, който може да го посъветва как да постъпи. Кажи му: Стояне, как мислиш ти по дадения въпрос? Той ще каже: Господарю, не започвай тази работа. Няма да имаш успех. Каквото ти каже Стоян, така ще излезе. За да бъдеш още по-сигурен, попитай и себе си. Каквото положение да заемаш – лекар, свещеник, министър, генерал – допитвай се до мнението на Стоян. Генерал си, ще влизаш в сражение. Питай Стоян, ще победиш ли или ще те бият. Стоян казва: Не бързай още, моментът не е добър. Повечето хора страдат от прибързани работи. Няма да бързаш. Ще се допитваш до интуицията. Ако хората се вслушваха в Божествения глас в себе си, животът им щеше да бъде десет пъти по-добър от сегашния. Понеже са заглушили този глас, те правят много грешки.

Учените постъпват по-правилно от религиозните. Преди да се произнесат върху даден въпрос те правят ред измервания и изчисления. По отклонението на светлината в специални инструменти, те съдят за разстоянието на една или друга звезда от земята. И като направят десетки наблюдения и изчисления, тогава се произнасят. Религиозният казва: Е, пет горе, пет долу, не е важно. Не е така. Не е безразлично дали едно събитие ще стане пет години по-рано или по-късно. Явленията в природата и живота стават на точно определено време. Казваш: Трябва да бъда религиозен. – Защо? – За да развивам интуицията си. – Не само религиозният трябва да работи върху интуицията. И светският човек – учен или прост, се нуждае от интуиция. Човек трябва да бъде разумен. – Защо? – За да се свърже със съществата от разумния свят. Той трябва да бъде музикален, за да се свърже с музикалния свят. Казваш: Тук ще изучавам само теория на музиката, а на другия свят ще свиря и ще слушам музика. – Не, на този свят ще учиш и теория, и практика, ще изучаваш всичко. В другия свят ще слушаш друга музика, различна от тази на земята. Същото казвате и за любовта. Значи, тук ще я изучавате като теория, а на другия свят ще я прилагате. Как ще стане това, сами не знаете. Не е така. Любовта се опитва и проверява на земята. Ще я прилагате в най-малки дози, но тук, на земята, а не на онзи свят. Помни: Ще опитваш любовта в най-малки дози. Дойдеш ли до по-големи дози, ти сам се излагаш на опасност. Не бързай да изпиеш цялата чаша вода наведнъж. Вземи една глътка, подръж я в устата докато се стопли. После вземи втора, трета глътка. Трябва ли да надигнеш цяла чаша студена вода и да я изпиеш наведнъж? Ще пиеш на глътки. Някой отиде при студения извор, напълни чашата и пие, нагълта я наведнъж. Като се простуди казва, че някой му направил магия. Българинът вярва в магията. Седне изпотен при студения извор, напие се добре с вода, а после казва, че му направили магия, затова се разболял. Не, пий водата бавно, на глътки и благодари на Бога за това благо. После ще каже, че го срещнала баба Стояница, куцуз жена, и му направила магия. – Баба Стояница си е на мястото.

Англичанинът е бърз, не губи секунда и казва: Времето е пари. И българинът казва, че времето е пари, но когато го стегнат. Зимно време се разпуска, малко работи. Като дойде лятото, тогава се стяга, работи по 18 – 20 часа на ден. Тича, ходи натук-натам, нищо не може да го спре. Как е ял, какво ял, не е важно – работи. Уморен, изпотен, той казва: Огън имам на главата! Не е време за почивка. Сграбчва стомната със студената вода и пие. Така сгорещен, той продължава работата, но стомахът не може да се справи със студената вода. Още до вечерта започва да се превива от болки – простудил се. – Чудно нещо, казва той, омагьосал ме някой. – Никой не те омагьосал, бил си изпотен, изморен и си пил студена вода. Защо не си носиш едно канче, да си стоплиш малко вода и така да я пиеш?

„Синът ще ви освободи.“ – Кой е Синът? – Разумното начало в човека. То ще научи хората да не грешат. Днес и хората, и обществата, и народите грешат. За оправдание на грешките си мнозина търсят причината във възпитанието, други – в науката. И като страдат, пак намират причината за страданията вън от себе си. Страдаш, защото не спазваш закона за малките величини. Според някои адвокатите развалили света. Не е така, вината за развалянето на света не е нито в адвокатите, нито в учените. – Тогава министрите, държавниците са виновни. – И те не са виновни. – Свещениците, църквата е виновна. – И в тях не е вината. – Народът е виновен. – И той не е виновен. – Де е вината тогава? – В бързането. Всички хора бързат, огън им гори на главата, бързат, тичат, час по-скоро да се справят с натрупаната работа. Всички казват: Няма време за отлагане – бързо, наведнъж трябва да изпием студената вода, наведнъж трябва да изпием чашата с любовта. Не изпивайте наведнъж любовта. Пийте само по една капка на ден от любовта. Първия ден ще изпиеш една капка, втория ден – втора капка и т.н. – Искам да я изпия наведнъж. – Това е слабост, няма да я пиеш наведнъж. Ще се въздържаш от желанието си. Във въздържанието се крие твоята сила. Който иска да продължи живота си, трябва да се въздържа. – От какво? – Първо, от много ядене. Винаги ще оставаш малко гладен, да не си дояждаш. Така в организма остава известен запас от неизползвана енергия, която го обновява. Ако преяждаш, ти съкращаваш живота си. Да не преяжда, това е лесно за бедния, но не и за богатия, който всякога има на трапезата си по две – три яденета, добре сготвени. – Как ще се справи той с голямото си желание да яде много? Като започне да се храни, той трябва да тури един нож до себе си и да каже на Стоян: Стояне, като видиш, че се увлека в яденето, веднага ме бутни с ножа. Освен това, като яде, човек трябва да бъде доволен от яденето. Значи, доволството продължава живота. Не преяждай. Бъди доволен от това, което ти е дадено и благодари за всичко. Трябва ли богатият да се сърди на слугинята, че не е приготвила яденето навреме, или не е сготвила както трябва? Не, той трябва да яде с благодарност и да каже: Днес слугинята е сготвила много добре. Ако иска да съкрати живота си, това е друг въпрос. Никога да не преяждаш, и всякога да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота. Знаете ли какъв щеше да бъде животът, ако в Народното събрание разглеждаха с еднаква сериозност духовните въпроси, както и политическите? Днес културният свят се занимава с важни въпроси, защото цяла Европа е застрашена от катастрофа. Всички виждат предстоящата катастрофа, но не знаят как да я избегнат. От векове несъзнателни, механични сили се събирали в бентовете и днес напрежението е толкова голямо, че катастрофата е неизбежна. Още малко и бентовете ще се пропукат. Енергията, която се събирала в хората води към голяма опасност. Тази енергия и досега стои неизползвана. И в миналото, и сега, хората се отличават с голяма жестокост. Днес милиони хора стават жертва на човешкото безумие. И след това се оправдават с външни причини.

Днес всички управници, всички хора търсят начин да избягнат предстоящата война. Духовенството, духовните хора трябва да дойдат в услуга на държавниците, да им покажат пътя на спасението. Това значи всички хора да отправят ума си към Бога и да се молят. Ето как духовенството може да създаде една мека, благоприятна атмосфера. Така именно държавниците ще намерят правилен път за разрешаване на възникналите въпроси. Тогава и народът ще разбере как се живее. Важните въпроси се разрешават при спокойна, мека атмосфера. Не могат ли народите да живеят в мир и съгласие помежду си? – Могат. Ние проповядваме тъкмо това. Ние проповядваме едно учение на любовта, според което всички народи да живеят разумно, като в един организъм. Хиляди и милиони години е употребила природата, за да създаде човешкия организъм. Хиляди години тя е употребила само за създаването на стомаха. И след това казваш: Моят търбух. Не, стомахът не е търбух. Под „търбух“ разбираме неразумния човешки живот, а под стомах – разумния живот. Дробовете, мозъкът, това са символи. За да се създаде един дроб, един мозък, нужни са хиляди години. За да се организира общественият живот и да се постави морал в обществото, за това са нужни още повече години.

Всеки народ е кодекс от Великия Божи закон. Той е израз на духовен живот, на свой собствен морал. Ето защо на всеки народ се дават специфични условия за развитие. Ако посадят две доброкачествени ябълки в една и съща почва, плодовете им ще бъдат еднакви. Но ако върху едната полагат всички грижи – поливат я, наторяват я, разкопават я, плодовете й ще бъдат по-хубави от другата, оставена сама да се развива. Същото става и с народите, с обществата и отделните хора. Поливане е нужно за всички. Истински приятел е този, който постоянно се грижи за тебе, постоянно полива корените на твоя живот. Колкото и да си отчаян, грижата на твоя приятел те повдига. Ти си впрегнат в една тежка кола. Теглиш, мъчиш се, потиш се, не можеш да я поместиш. Дойде един да ти помогне, побутне оттук-оттам, но не може и казва: Няма нищо, Бог ще ти помогне. На добър час! Така минават и отминават втори, трети, без да ти помогнат. Когато дойде приятелят ти, той не казва „на добър час, Бог да ти е на помощ!“, но се впряга заедно с тебе, теглите колата напред и си приказвате. Щом се доведе колата до определеното място, това показва, че хората се разбират. Това значи истинско приятелство! Да разбереш мъчнотията на твоя приятел, да изкарате заедно колата, това е резултат на Божественото чувство у човека, на неговата интуиция. Това е първото условие за приятелство в бъдещата култура. Без това приятелство разбиранията, вярванията на хората са лишени от практическа основа. Лесно се критикува, но работа се иска от всички. Всеки може да критикува – и аз, и вие, но новото учение изключва всяка критика. Когато виждам, че едно дете греши, зная, че това не е морално, но се притичвам на помощ, да го освободя от греха. Когато детето постъпва добре, аз се радвам. Срещал съм добри, умни, интелигентни деца. Аз зная, че в тях е вложен Божествен морал.

Христос казва: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ Благодарете на Сина. Казват, че българите не са културни. Не се заблуждавайте. Не всякога външната добра обхода е култура. Някога чрез известен порок в човека или в народа, Бог изпраща благословението си чрез него. Като го възпитава, Бог го просвещава. Културата на всеки народ зависи от климатическите условия, в които той живее. Северните народи имат една култура, южните – друга култура. Онези народи, които живеят в умерения пояс, имат различни занятия от тези, които живеят в тропическия пояс. Някои се занимават със земеделие, други – с отглеждане на плодни дървета. Външните условия на живота и на природата заставят хората да стават земеделци, градинари, риболовци, скотовъдци и др. Дето няма тези условия, там се развива индустрията. Например, англичаните нямат условия за земеделие, затова пък има условия за развитие на индустрията. Германците са многочислени за своята земя, която няма условия за земеделие, и затова там се е развила индустрията. Русия има грамадна, богата земя, тя има прекрасни условия и за земеделие, и за индустрия. Българите имат условия за земеделие, лозарство, градинарство, скотовъдство, но се стремят и към индустрия. Следователно, колкото по-богата е земята на един народ, толкова и културата му е по-висока. За предпочитане е, всеки народ първо да е земеделец, сам да изкарва храната си, после иде овощарството, лозарството, на трето място индустрията. Наред с производствата трябва да се застъпи и образованието. Като изучавам грамотността у нас и на запад и сравнявам строежа на човешката глава, намирам известна несъобразност в програмата на училищата и това, което е нужно за развитието на човека. Някъде са добре застъпени мозъчните центрове, а някъде не са постигнали това. Системата на образованието трябва да се измени. Ново нещо трябва да се внесе. Човешкият дух се стреми към нови начини и методи, чрез които да се прояви Божественият живот на земята. Следователно, не критикувайте, но всеки да допринесе нещо за новата култура. Целият свят работи сега в това направление. Цялото човечество работи за новата култура. И Бог работи заедно с всички. Не мислете, че това е лесна работа. Бог, Който е толкова велик, мъдър и всесилен, и Той среща противодействие в това направление. Какво остава тогава за хората, с техните посредствени възможности? Казвате: Тази работа с един закон ще се нареди. – Не е лесно това. Казано е: Мекият език по-лесно нарежда работите, отколкото острият. Какво ще кажете за онзи посланик в чужда държава, който не може да въздържа езика си? Още на другия ден неговото правителство ще го извика назад. Всяка дума трябва да бъде обмислена. Езикът ви не трябва да се подхлъзва. Като не мисли, човек казва: Защо Бог създаде така света? Не можа ли да го създаде по друг начин? – Светът е създаден добре.

Знаете ли откога е произлязла науката? Знаете ли кога се явила геометрията? Ами астрономията? Ще кажете, че астрономията се явила във времето на вавилонските овчари. Те наблюдавали звездите по небето и правели своите заключения. Отчасти е така, всъщност, астрономията има далечен произход. Биологията – също. Ето, има науки, които днес нямат значение, но без тях човечеството не може да се развива правилно. Такива са, например, науката за ума, за сърцето, за душата, за духа. Малко хора днес се интересуват от тези науки. Те гледат на тях като на отвлечени, абстрактни науки. Как ще развиваш и закрепваш организма си, ако не се ползваш от слънчевата енергия? При възприемане на слънчевата енергия, водата и храната дават резултати. На същото основание, човешкият организъм не може да се развива правилно, без познаване на своя ум, сърце, душа и дух. Съвременният човек малко спира вниманието си на слънчевата енергия. Излезе ли на открито, той бърза да отвори чадър. Отиваш при лекаря и отваряш чадъра си да не слънчасаш. Не, сега именно ще оставиш настрана чадъра и шапката си, за да възприемеш свободно слънчевата енергия. Ще посрещнеш слънцето гологлав, за да възприемеш слънчевата светлина. Ако децата ти са слаби, ще ги излагаш на слънце. Много болести, много пороци се явяват поради липса на светлина. Ние знаем причината за безнравствеността у хората. Всички хищници, пакостни животни живеят повече в тъмнина. Де живеят лисицата, вълкът? Де живее мишката? Де живее къртицата? Де живеят бухалът, прилепът? – В дупки. Изобщо, всички същества, които живеят порочно, не обичат светлината. Затова ние казваме: Повече светлина на човешкия ум, повече светлина на човешкия дух!

Обикнете светлината! Аз не говоря за светлината на огъня или за светлината на свещта. Това е тъмна светлина, тя ражда много пороци. Какво събужда светлината на огъня у човека? Като гледаш огъня, казваш: Де сега да има едно агне, да го опека! Като гледаш светлината на свещта, казваш: С тази светлина мога да обера касата на богатия. Тя ще свети само на мене. Без да ме види някой, ще си свърша работата. – Не, приемете слънчевата светлина в себе си и с нея си служете. При тази светлина кражба не става. В модерните страни използват светлината като сигурен метод против кражбата. Модерните каси са така приспособени, че при всяко завъртване на ключа се явява светлина. В първо време апашите се плашели от светлината. Тя осветявала лицата им, но после туряли маски на лицата си, да не се издават. В други каси поставяли звънци, за да се чува при отварянето на касата. Божествената светлина трябва да проникне и в най-затънтените кътчета на нашата мисъл. Тогава ще се яви у нас желание да познаем Онзи, в Когото живеем и се движим. Това е Синът. Докато Той е у нас, ние сме здрави, докато Той е у нас, ние мислим, чувстваме и постъпваме добре. В който ден Той се отдалечи от нас, нещастието вече ни следва. Ако си селянин, волът, овцете, кокошките ти ще измрат. Ако жената, децата ви боледуват, това е лош признак. Какво да се прави тогава? Обърнете се към Господ и изповядайте греховете си. Когато работите на един народ тръгнат назад, той трябва да се обърне към Сина. Ще се моли, ще се разкайва, докато Синът отново го посети. – Как ще изявя разкаянието си? – Като правиш добро. Срещнеш беден, страдащ човек, ще му помогнеш. Ще живееш по нов начип. Ти работиш за насъщния хляб. Знай, че всеки се нуждае от него. И вдовицата, и сирачето имат право за насъщния хляб. И те имат право да живеят. Земята е създадена за всички. Следователно, учените, богатите, силните трябва да носят в съзнанието си мисълта, да не лишават никого от насъщния хляб. Всеки човек има нужда днес само от един хляб. Не се осигурявай за цяла седмица или за месец. Имаш право на един хляб, а не на повече. Този морал работи сега в света. Казано е: Осигури се само за един ден. За другия ден после ще мислиш. Може ли като живееш в България, като българин, да се страхуваш за утрешния ден? Ако всички българи измрат, това е друг въпрос. Но докато българският народ живее, няма защо да се осигуряваш. Ще работиш заедно с всички. Докато работят всички, те са осигурени. Щом всички работят и ти ще работиш, щом всички имат и ти ще имаш. Да се проникнем от мисълта: Всички да работим честно!

Ние носим на човечеството нови методи, нови системи, които трябва да се приложат в живота. Те не са изложени само в тази беседа. Много методи съм изнесъл и те чакат своето приложение. Мнозина са идвали при мене да искат нови методи за работа. Отговарям: Не мога да ви дам. – Защо? – Представи си, че имаш цирей на ръката като главатаря на разбойниците, а аз свиря нещо от Бетовен. Казваш: Спри, спри! Не мога да слушам. Аз продължавам да свиря. – Моля ти се, недей свири, ръката ме боли. Значи, първата работа е да излекувам цирея, да оздравееш и тогава да ти свиря. Тогава ще разбереш музиката. Умряла жената на един мъж, или мъжът на една жена, или детето на една майка, и аз започна да свиря. Ти се нуждаеш от утеха, а аз ти свиря. Къщата ти изгоряла. Дойде някой и каже: Няма нищо! – Как няма нищо! Аз оставам на пътя. Друг е въпросът, ако му направиш нова къща, по-хубава от старата. Умряло детето на някого, казваш: Няма нищо! Друг е въпросът, ако си убеден, че детето ще се прероди в същия дом и ще донесе двойна печалба. Следователно, двойната печалба оправдава и най-голямата загуба.

Сега аз не ви говоря само за утеха или да ви залъгвам. Но казвам, че има неща, които вие сами трябва да опитате. Например, какво ще кажете, ако ви запитат за учението, което ви проповядвам? Един ще каже, че проповядвам за любовта. От вас се иска да кажете нещо конкретно, което може да се приложи. Друг ще каже, че проповядвам за мъдростта; трети, че проповядвам за истината. Като чуят отговорите ви, ще кажат: Това са заблудени, халосани хора, които постят, молят се, вдигат шум около себе си. – Не, Божественото учение има нещо съществено. Ученикът на това учение коренно се отличава от другите хора. Той носи новото в себе си. Дето влезе, внася светлина и ухание. И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновените хора носи велика, възвишена идея. На всички помага и на всички желае добро. Ако в дома ти дойде богат, учен човек, ти започваш да се суетиш, как по-добре да го приемеш. Ти мислиш, че той ще ти остави нещо ценно от себе си, а той си мисли за своите работи. Като постои малко, ти се отегчаваш и желаеш по-скоро да си отиде. Ето един богат човек, който не носи щастие на другите. Очи са нужни на хората, разбиране, за да различават праведния от неправедния. Овцата си е овца, вълкът си е вълк – ти ги познаваш. Така и всички хора трябва да се познават, да познаваме и доброто, и злото в себе си. Това се иска от всеки християнин, от всеки ученик на Божественото учение. Ще отделиш доброто от лошото в себе си: доброто ще туриш отдясно, а лошото – отляво.

„Синът ще ви освободи.“ Запитай се: С мене ли е Синът? С мене ли е любовта? – За коя любов се говори? – За онази, която внася в човека разширение и чистота. Запитай се: С мене ли е мъдростта? – Коя мъдрост? – Която внася знание и светлина в ума. Болен си, заразен от туберкулоза. Лекарят казва, че няма да издържиш болестта. Какво да правиш? Приеми мъдростта и на нея се уповавай. Излизай всеки ден на планината, най-малко на височина до 1500 м. След три месеца ще имаш 75% подобрение, а след една година – 85%. След две-три години ще бъдеш съвършено здрав. Ще се качваш на планината и ще благодариш на Бога. И зиме и лете ще ходиш по планината, добре облечен, с манерка гореща вода и от време на време ще пиеш. Така ще опиташ можеш ли да се лекуваш, или не. Ако се излекуваш, това е резултат на истинското знание. Жив опит! После смело ще си кажеш: Има една разумна сила в света, която помага във всички случаи, дето човешката помощ е безсилна. Този опит не струва ли повече от много философски трактати? Всички философски учения са хубави, всички поетични произведения са хубави, но те са за здрави хора. Ако твоите гърди са свити, болни, какво ще разбереш от тези произведения? Хубавите книги са за здрави, а не за болни хора. Ако си болен, ще захвърлиш книгите. И философът пише за здрави хора. Две науки съществуват в света: за здрави и за болни; две вярвания – за здрави и за болни. Съвременните хора се нуждаят от наука за здравите. Важно е как да придобият онзи морал, който носи здраве. От здраве се нуждаят всички. Защо мъжът и жената в семейството не могат да се търпят? Това от Бога ли е? Аз мога да ги подобря в продължение на три месеца. Ще ги накарам да ходят три месеца наред на Витоша, поотделно. Мъжът ще излезе половин час по-рано от жената и по-рано ще се върне. След три месеца, животът им ще се подобри поне с 50%. Има причини, поради които хората не могат да се търпят.

„Синът ще ви освободи.“ – Кога? – Когато дойде у вас. Той ще ви създаде работа, ще ви даде разумни методи как да се обичате. Изкуство е да обичаш всички хора. Често казвам: Обичай всички хора. Обичай всички животни, бубулечици, дървета, извори – обичай всичко, каквото Бог е създал. Да приложиш обичта, това значи да бъдеш възвишен, велик дух. Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за великата любов. Този морал, тази любов могат да подобрят здравето,; да просветят ума, да разширят сърцето, да дадат подтик на духа. Това значи да подобри човек живота си. Всеки човек, всяко общество, всеки народ може да използва това учение. Към която партия да принадлежиш, от който народ да излизаш, използвай това учение. То е учение за душата.

„Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ Който иска да бъде силен и свободен, който иска да разбира Божествените работи, трябва да има вътрешно разбиране – разбиране на Духа.

Беседа от Учителя, държана на 11-ти февруари, 1923, г., София.