ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 1 АПРИЛ 2023 – НАЧАЛЕН ЧАС – 6.00 – ОНЛАЙН

КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ

“Нощта остави храстите и тревите, окъпани в роса. На първите слънчеви лъчи капчиците искряха с всичките цветове на дъгата.“

“Учителят обичаше ранните часове, когато човек може да чуе началния акорд, с който денят започва.“

“Като направихме молитва и благодарихме, приседнахме на полянката, дъхава от цветя и билки. Дълго мълчахме като съзерцавахме новия ден – прекрасен, неповторим. Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:“

– Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек – самосъзнание. Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание. Например, човекът, за когото е характерно самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание и съзнание.

Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества. Това образува подсъзнанието. Подсъзнанието е съкровищница на миналото.

Самосъзнанието е единичен процес на отделния човек. Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание.

Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание.

Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието.

У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи – растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот. Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности.

Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание.

Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби. Когато човек влезе в Космичното Съзнание, това не значи, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот.

Докато хората живеят в своето съзнание и самосъзнание, ще живеят във вечен страх и безпокойствие – какво ще стане с тях. Дълго време човек е живял в самосъзнанието. Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание.

Писанието казва: „Бог създаде ново Небе и нова земя.“ Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време.

Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание. Ако не се повдигне, Животът ще остане за него непознат.

Време е да се потопи човек в едно по-висше съзнание. Докато живее в самосъзнанието, той никога не ще може да изрази онези велики идеи и стремежи, които живеят в неговата душа, в неговия дух. Човек трябва да развие органите, чрез които може да изяви своите идеи и възвишени чувства. Когато човек развие Космичното Съзнание, той ще ги реализира.

“Една сестра разправи своя опитност, преживяване на Космичното Съзнание. Учителят продължи:“

– Космичното Съзнание е състояние на голяма активност. В това състояние изпада онази душа, която обхваща всички Същества – от най-малките до най-големите, и изпраща Любовта си към тях, за да ги повдигне.

Всички трябва да работят, за да развият Космичното Съзнание в себе си. „Новороденият“ живее в Космичното Съзнание. С такъв човек всеки се разбира. За да дойде този момент, изискват се условия. Какви? Вътрешни.

Днес всички хора почват да чувстват, че са членове на едно Велико Цяло. Това е начало на събуждане на Космичното Съзнание, което иска да направи всички хора приятели, да работят заедно и да се разбират.

                                        Учителя

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Тъй като в днешната беседа “Най-добрият метод” Учителя засяга и въпросите за съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието, реших да ви предложа за прочит един интересен откъс от спомените на брат Боян Боев, отпечатани в книгата “Разговори при Седемте Рилски езера”, копиран дума по дума, който несъмнено ще разшири още повече вашето съзнание по тази тема.

       Но преди това, нека да започнем традиционно наряда с песента “Бог е Любов” и със следните молитви:

• Тайна молитва
• Добрата молитва
• Лозинката – втори стих – 23 и 24 стр. от малкия молитвеник
• Молитва на Избраните
• Молитва за благословение на българския народ
• Магическа формула за четирите посоки на света
• Формулата, която се казва при земетресения
• Господнята молитва

  МОЛИТВА НА ИЗБРАНИТЕ

Господи, благослови този народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество, окрили духа му, дай му вяра, упование и надежда в Тебе, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи, Боже наш, това заради Великото Си име, с Което си знаен през всичките векове. Направи да се освети името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете ни, Господи, отпред лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето свято дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката Си ръка. Стори това заради Господа нашего Иисуса Христа, чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме.

Амин

МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ

НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Господи Боже на Силите, в Името на Христа, чрез което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме, ний, Твоите чада, идем тази сутрин и припадаме (заставаме) пред Твоите нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците – министри, земеделците, учителите, търговците, всички трудещи се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат благата Ти Воля, и всички добри хора, които работят за Твоето Царство на Земята. Да просветиш Лицето Си над тях и да ги помилваш.

Господи, възвиси Лицето Си над тях и дарувай им мир! Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили.

Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да те хвали и слави през всичките векове на бъдещето.

Амин

/Във Веригата молитвата се е казвала на колене./

Магическа формула за четирите посоки на света, дадена на връх Мусалла, 11 юли 1926 година

Обръщаме се на юг и произнасяме:
Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света!

Обръщаме се на изток и произнасяме:
Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни!

Обръщаме се на север и произнасяме:
Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни!

Обръщаме се на запад и произнасяме:
Да се възцари Божията Мъдрост във всичките ни прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път!

Обръщаме се на изток и произнасяме:
Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина!
Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост и в Своята Истина!
И да свършим всичко за Славата Божия на Земята!

Амин.

РАЗГОВОРИ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Изгрев, 3 юни 1954 г.

Любезни брат,

Желая да ви изложа една екскурзия, шестдневна, с Учителя до Седемте Рилски езера. От 1929 до 1939 година, включително, през есента голяма част от Братството правехме екскурзия с Учителя. А след това отиваха по-малки групи, и то само за няколко дена.

Първи ден (14 август, 1940 г.)

На 14 август 1940 година в 4 часа Учителя и 50 братя и сестри потеглихме с автобус от Изгрева за езерата. В 7 часа бяхме при горския дом, а на вадата в 9,30 часа. При вадата стояхме до 11,30 часа. По пътя между Вадата и Езерата Учителя каза в разговор:

Водните капки са по-тежки от въздуха и не могат да се вдигнат. Електричеството ги повдига нагоре.

Учителя погледна към планината и каза:

Напредналите същества са изработили тези форми. Вие сте като на забавачница. Тук вие сте в първо отделение, в забавачницата в сравнение със степента на висшите същества.

При екскурзия не трябва да се бърза, но трябва да се ходи полека и всичко да се наблюдава, да се правят проучвания на флората, фауната, геологичните пластове и пр.

В 2 часа бяхме при второто езеро, дето се установихме на стан. Настанихме се в хижата при второто езеро. Привечер всички посетихме чешмичката. Тя събуди млади спомени в нас. Тук Учителя държа беседата“Божествената радост“, печатана в тома“Божествен и човешки свят“. И всички следващи беседи, държани от Учителя в тази екскурзия, са печатани в същия том. Като се върнахме вечерта, запалихме голям огън в огнището на хижата.

Втори ден (15 август, 1940 г.)

Сутринта бяхме потопени в гъста мъгла. Валеше силен дъжд. Скоро дъждът престана. Към 10 часа отидохме с Учителя на мястото, дето беше неговата палатка. Времето беше тихо и хладно. Мъглата почна да се разредява и разпръсква и скоро ни огряха слънчевите лъчи. Учителя почна отначало обикновен разговор, който после се превърна в цяла беседа. Тук той държа беседата “Магическата сила на Любовта“.

На връщане от това място Учителя каза:

Снощните мъгли можеха да попречат на Истината, която се даде тук, обаче не попречиха и това се даде сега.

Много често трябват условия, за да се разгледа един въпрос от по-дълбоко гледище.

Следобед небето беше облачно и почна да вали дъжд. Ние всички бяхме събрани в хижата, дето в разговор Учителя каза:

Има условия по-тежки от тези. Например на фронта, и то не една нощ, но много време.

Има една философия: във всичко човек да вижда доброто. И най-малките желания Бог задоволява. Всички желания Бог задоволява. В природата има една красива страна, а именно, че Бог задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките.

Стана въпрос за Любовта. Учителя каза:

Ако аз ще обичам хората заради Божията Любов, ще ги обичам истински, не за богатството, парите, знанието, силата и пр., а за Бога. Тези неща за мене са безпредметни. Спор става между хората все за материални работи.

Като обичаш някого, ти имаш очи, като не обичаш, ти си сляп. Като обичаш, виждаш. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от най-големите неволи. Това е любов. А не за удоволствие. Онзи, който обича някого, ще отиде да го избави. Ако това не направи, това не е любов.

Като ви дадат тема да опишете любовта, как ще я опишете? Казваш:“Изгори ми сърцето.“ Това, което гори, каква любов е? Или казваш:“Страдам“. Страданието не е любов. Изгарянето не е любов. В какво седи любовта? Вие говорите за Божествената Любов. Всъщност вие не знаете какво нещо е Божествената Любов. В любовта няма осъждане. Любовта не прави зло никому. Онзи, който е в любовта, ще каже една дума и после ще съжалява. Любовта е начало на нещата.

Ако всички учители учат учениците с любов и учениците се учат с любов, ако всички хора работеха с любов и се отнасяхме с любов един към друг, това е един от най-лесните пътища за оправяне на света.

Ако служим на Бога с любов, тогаз сме в закона на свободата. Хората се стремят винаги да подражават на един порядък, който е горе. Всичко, което е хубаво, е направено по образец на това, което е горе. И понеже това копиране не е съвършено, затова има постоянни корекции и корекции.

Който обича, не говори, че обича. Той може да говори на лицето, което обича, за всичко друго, но не и за това, че го обича. Когато човек обича истински, никога не говори за любовта си.

Любовта разхубавява нещата. Да бъдем естествени, това е красивото. Като не обичаме някого, мислим, че и Бог не го обича. Това е наша погрешка, наше заблуждение.

Бог ни обича дотолкова, доколкото ние обичаме. Когато обичаме, Бог се проявява. Бог е, Който обича. Да обичаш, значи да работиш. Когато не обичаш, ти си почиваш.

Когато човек обича, никога не може да заплаче. Ако плаче, това не е любов.

Истинската любов никога не изисква, не ограничава, не изчезва.

Един брат каза: “Все има хора да се разколебават.“

Учителя каза:

Не може да бъде това.

Братът каза: “В такива случаи има хора, които плачат.“

Учителя каза:

Че как може да плаче? Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й.

Това не е било любов. Това е било сянката на любовта. И в началото те не са имали любов. Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност.

Когато много хора обичат един човек, обича го само един Бог Бог го обича чрез тях.

Като говорите, вие трябва да знаете, че сте ученици.

Някои казват:“Защо не говорите за себе си?“ Отговорът е: Ако говоря за себе си, аз ставам изменник. Аз съм пратен да говоря за друг. Можеш да познаеш един човек само ако го обичаш. Щом не го обичаш, не го познаваш. Ако искаш да се скриеш от света, не го обичай.

Невъзможно е да се затвори Истината.

Невъзможно е да се затвори Мъдростта.

Невъзможно е да се затвори Любовта.

Те са над всичко.

Аз считам целия живот като една драма. Има и трагедия. Че ще вземете една малка роля, считайте това като щастие, колкото и малка да е ролята. Не само тази роля, но и всички други роли ще ги играеш, няма да те пуснат, докато не ги играеш.

Когато човек тури ръцете си с дланите срещу слънцето, това може да стопли цялото тяло, понеже топлината по нервите минава по цялото тяло.

Нервните хора да правят екскурзии. Планината действува най-лечебно върху нервната система. Да правят гимнастически упражнения и да се лекуват с музика. Студена вода да не пият и малко да ядат.

Щом човек се изпоти и се преоблече, веднага трябва да изпие гореща вода, за да не изгуби нормалната топлина на тялото си. Защото при изпотяване се губи топлина. Хората отиват на екскурзия и пият студена вода. От студената вода се свиват капилярните съдове и с това се нарушава кръвообращението.

Стана въпрос за Божиите пратеници. Учителя каза:

Кой от вас не е бит? И учителите, и светиите са били бити. Всички на общо основание са бити. Светията колко пъти е бит? Христос не е ли бил бит? Кой учител не е бит?

Трети ден (16 август, 1940 г.)

Сутринта, като станахме, видяхме, че сме потопени в гъста мъгла. Преди гимнастиката

Учителя каза в разговор:

Химичните елементи не са прости, а сложни. Новият химичен елемент, който откриха преди известно време, е само запушалка, която, като се отпуши, изтича енергията, която е за този елемент.

Изпълнихме гимнастическите упражнения в шест часа около огнището край езерото. След гимнастиката Учителя каза:

Представете си, че са ви фотографирали пред къщата ви. Вие мислите, че къщата и вие сте едно. Под къщата разбирам тялото. Обаче дойде някой и пререже въжето, което съединява къщата и вас и вие разбирате, че сте нещо друго. Докато се убеди човек в това!

Хубаво ще бъде човек да не се безпокои и да превръща безпокойствата в спокойствие. Турците, преди да си направят намаз молитва, си мият ръцете, краката и пр. Щом се разсърди или мине някоя лоша мисъл през него, пак си мие ръцете и краката и прави намаз. Четири-пет пъти може да направи това. Някой път аз ги харесвам. Моли се и не обръща внимание, че хората го гледат. Тяхната религиозност е физическа религиозност. Един евреин видял, че турчин се моли, и си казал:“Ето един набожен човек.“ И му казал след молитвата:“Придружи ме до едно село във варненско.“ Като стигнали гората, турчинът казал:“Дай парите!“ Евреинът отговорил:“Ами нали си набожен?“ Турчинът му казал:“Да се моля е моя длъжност, а да те обера е мой занаят.“

След чая Учителя каза:

Човек тепърва има да минава една школа. Сега вие минавате през бури, през неразположения, без да знаете причините за това. Когато се сърдите, причината за това е отвътре. А когато не се сърдите, вие сте свободен. Някой път плачете, някой път се гневите, криво ви е и не знаете защо. Причината е все отвън, от нисши, изостанали същества.

Стана въпрос за интуицията. Учителя каза: Интуицията ти показва как да се справиш с някоя мъчнотия. Ако имаш интуиция, ще се избавиш от някои мъчнотии. При интуицията чувстваш това, което има да ти се случи в бъдеще, добро или лошо. А свръхсъзнанието е вече проникване в Божествения свят, всичко виждаш и разбираш, че всичко е за добро. Самосъзнанието е човешко, подсъзнанието и свръхсъзнанието са Божественото. Животните имат съзнание, но нямат самосъзнание.

Аз намирам, че човек не трябва да прави грях, понеже грехът е най-голяма тежест.

Привечер Учителя държа беседата: “Господаруване и слугуване“.

Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете в околните села, където има кръжоци.

Сърдечен братски поздрав:

Ваш верен Б. Боев

БЪДЕТЕ  ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Най-добрият метод

 Младежки окултен клас, София, 4 Април 1923г.,

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление

Пишете върху темите: Ползата от съня, Разлика между съзнание и самосъзнание, Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание.

Съвременните учени разглеждат въпросите за времето и пространството и дават различни обяснения за тях. Какво е значението на времето в Живота? Времето хроникира, определя всички прояви, всички явления, които стават в Живота и Природата. Времето определя продължителността или траенето на известно явление или известна работа, която се е вършила в съзнанието. Следователно времето представлява часовник, с който Животът и Природата си служат. Пространството пък представлява книга на Живота, на Природата, в която се хроникират всички резултати, които стават в човешкото съзнание. Значи времето се отнася до действията, а про­странството – до резултатите. Времето и пространството са в самия Живот, а не извън него.

Понякога човек се превръща във време; как става това? Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде в определен ден при вас, чакате го ден, два, три, безпокоите се да не му се случи нещо, за да не дойде, вие се страхувате да не закъснее, да не забрави да дойде и т.н. През това време вие се превръщате на трепет, на очакване, на време – само за приятеля си мислите. Излизате, връщате се, гледате часовника, виждате, че определеното време още не е дошло, но въпреки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойството показва отсъствие на равновесие в ума, сърцето и волята на човека. Когато научите великия закон, че всички неща в Природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. Всичко в Природата е отмерено и строго определено. Представете си, че след като приятелят ви е обещал да дойде, не дойде в определения ден и час, това не е случайно. Причината за това може да е кармическа, възможно е някога, в далечното минало вие да сте обещали на приятеля си да го посетите и не сте изпълнили обещанието си; днес по силата на закона на възмездието и на вас се случва същото. Ако приятелят ви не изпълни обещанието си, не търсете погрешката в него, не казвайте, че той е непостоянен, но потърсете погрешката в себе си и ще я намерите. Щом намерите погрешката си, изправете я. Каквото и да кажете за приятеля си, знайте, че и той е казал същото за вас – вие сте отглас на неговите мисли и чувства. Какво ще придобиете от това ехо? Нищо няма да придобиете.

Върви някой през гората и произнася звучно, ясно една дума или един стих; след малко тази дума или този стих се връща отново към своя източник. Какво печелите от преповтарянето на този стих? Произнесли сте, например, стиха: „Горо ле, горо зелена, водо ле, водо студена.“ След малко чувате ехото на тези думи, като че долитат специално към вас. Какво ще придобиете от това? Нищо няма да придобиете. Що е отзвук или ехо в Природата? Преповторение. Казвате на някого, без да го видите, че е добър човек; и той отговаря, че си добър човек. Значи, ако вие го хвалите, и той ще ви хвали; ако вие го корите, и той ще ви кори. В какво положение се намира този, който изговаря нещо, и в какво този, който възпроизвежда? В обратно положение един на друг. Ако първият е обърнат на изток и от там говори, ехото ще дойде от запад. Мислили ли сте по въпроса какво е значението на ехото в Живота? Можете ли да кажете от кога датира едно ехо – от този живот или от миналия ви живот? Вие трябва да изучавате тия прояви на Живота и да си дадете отчет колко далеко е ехото, което достига до вашите уши, какво съдържа в себе си и т.н. Вие трябва да знаете как се е създало ехото във вашия живот и ако е за добро, да се ползвате от него.

И тъй, под ехо в широк смисъл на думата разбирам отражение. Такова ехо, т.е. такова отражение имаме, когато се гледаме в огледало. Там ние виждаме образа си. Казваме отражение на даден образ, отражение на звука, отражение на светлината – това е все ехо. Кое заставя човека да се оглежда в огледало? Желанието на човека да има представа, понятие за своя образ го заставя да се оглежда в огледало. Ако с едно или с неколкократно оглеждане в огледалото човек има представа за себе си, тогава въпросът познай себе си е разрешен. Казват някои, че за да се види, за да се познае, Природата е създала външния свят, т.е. света, който виждаме около себе си. Този свят е отражение на реалния, на Божествения свят. Къде е реалният свят? Ако приемете, че точка А е външният свят, тогава отражението на този свят ще бъде в точка В – значи реалният свят се намира в точката В. Съзнанието на човека пък се намира в точка С, вън от правата АВ. Човешкото съзнание не се явява кога и да е, но в точно определена година, в точно определен месец, ден, час, в точно определена минута и секунда; това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в Живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява.

Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на Природата. От­там и животът на човека е толкова по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармо­ничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит: сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 мин. и 5 сек. Който закъснее или изпре­вари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само тридесет и две минути, вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци.

И тъй, чрез проявите на съзнанието си човек може да изпра­ви всички свои грешки. Защо? Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешката си. Значи на седмата, на четиринадесетата, на двадесет и първата, на двадесет и осмата, на тридесет и петата, на четиридесет и втората, на четиридесет и деветата и т.н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава било на себе си, било на другите. Ако обещаете на някого да се срещнете в 4 ч. сутринта, трябва да бъдете точни: ще отидете на определеното място в 4 ч. – нито една минута по-рано или по-късно. Закъснеете ли или отидете по-рано, никакво извинение не може да ви помогне. Каквото и да стане, трябва да изпълните обещанието си. Силата на волята се заключава в изпълнение на обещанията. Ще каже някой: „Няма нищо, закъснял съм само с една минута или изпреварил съм с една минута.“ Не, никаква минута не ви оправдава, с една минута по-рано или по-късно може да стане цяла катастрофа. Природата обича точността, в нея нещата стават точно на определено време – нито по-рано, нито по-късно. Всички неща, които стават по-рано от определеното време, са недоносчета; всички неща, които стават по-късно от определеното време, са гнилота в Живота.

Като ученици, от вас се иска точност – бъдете точни в изпълнението на обещанията си, в реализирането на вашите идеи. Между учениците често се срещат такива със своен­рав­ни, упорити характери. Помнете: Природата троши главите, краката, ръцете на упоритите, на своенравните хора. Ако не внимавате, и вашите глави ще строши. Тя не отстъпва пред никого. Щом сте дошли на Земята, вие трябва абсолютно да спазвате реда и порядъка в Природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняват нейните закони. Същевременно Природата е абсолютно справедлива: преди да приложи законите си по отношение на даден човек, тя ще го предупреди три пъти и след като направи това, тогава само ще приложи законите си. Тя ще побутне човека, ще му каже: „Хайде, стани и тръгни!“ – „Ама рано е още, не ми се става.“ Втори път ще го бутне: „Стани и тръгни!“ – „Слънцето още не е изгряло, пък и аз не съм си доспал.“ Трети път: „Стани и тръгни!“ – „Дрехи нямам, шапка нямам, палтото и обущата ми са скъсани.“ Ще тръгнеш без шапка, със скъсано палто и обуща. Ако не искаш да бъдеш със скъсано палто и със скъсани обуща, можеш да излезеш бос и без палто. – „Ама шапка нямам.“ С шапка ли се роди? За предпочитане е човек да бъде честен и изпълнителен в обещанията си, отколкото да бъде добре облечен, но да не изпълни даденото обещание. Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот. Когато някой от Великите духове дохожда при вас и ви казва: „Стани и тръгни!“, това показва, че работата е много важна, не търпи никакво отлагане.
Следователно от всички се иска внимание и послуша­ние – да се вслушвате в най-малките вътрешни подбуждения. Каквото сте обещали да направите или каквото ви се казва да направите, изпълнете го точно навреме. Всички препятствия в живота ви се дължат на неточността. Правете опити в това отношение, за да развиете в себе си точност. Например, решавате да посетите някой ваш приятел и да останете при него до 4 ч. след обяд; стигате при него в 2 ч. и в 4 ч. трябва да сте на път. В това време приятелят ви ще ви убеждава да останете още малко при него, ще ви предлага това-онова, само за да ви задържи при себе си. Обаче веднъж щом сте си обещали да тръгнете в 4 ч., вие трябва да устоите на обещанието си, да тръгнете точно в 4 ч. Ще кажете на приятеля си, че имате важна работа и ще си тръгнете. Първото нещо, което се изисква от ученика, е Абсолютна точност при изпълнение на обещанията. Неточността е причина за всички грехове и престъпления, за всички недовършени работи. Наистина всички кражби, убийства, престъпления се вършат вечер, в тъмнина. Защо? Защото вечер в тъмнината не може да съществува точност. Как може човек в тъмнината да определи какъв трябва да бъде неговият път? Обаче денем, на светло човек точно може да определи какви са постъпките му, какъв трябва да бъде неговият път. Може ли човек в тъмнината да нарисува една картина или да напише едно писмо? Всички благородни и възвишени работи могат да се вършат само в Светлина. Точността пък е една от проявите на Светлината – да бъдете точни, това значи да използвате Светлината в една от нейните прояви.

Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на Светли­ната представлява проекция на едно от желанията на някое Възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на Възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на Радост и Веселие. Това Същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма да пият вино. Какво разбираме под думата вино? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато Възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите. Накратко казано, Светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на Възвишените същества. Чрез своите мисли, чувства и желания тия Същества се стремят да повдигнат всички хора, всички живи същества на Земята, които от тяхно гледище минават за мъртви.

И тъй, за да се обновите, ставайте всяка сутрин рано да възприемете първия слънчев лъч. Той носи в себе си светли, възвишени мисли. Ще кажете, че лъчите на Светлината не са нищо друго, освен трептения, колебания на етера. Вярно е, че Светлината представлява трептения, вибрации, но тези трептения носят Живот. Само онзи може да схване Живота, който Светлината носи, у когото съзнанието е пробудено. Както в пепелта семената не могат да се развиват, така и човек със заспало съзнание не може да възприеме живота на Светлината. Следователно, както семената на растенията не могат да се развиват в почва, съставена изключително от пепел или от вар, така и Доброто не може да вирее при неблагоприятни условия.

За следния път пишете върху темата „На какво са емблема пепелта и варта“. Като мислите върху тази тема, ще видите, че за да може Доброто в човека да расте и да се развива, за това се изисква специална среда, т.е. благоприятна почва. В дадения случай благоприятната почва не е нищо друго, освен будно съзнание. И тъй, като ученици от вас се изисква будно съзнание. То е първото условие за съграждане на вашия живот. С будност на своето съзнание ученикът ще може да изправи погрешките си. Той ще знае на какво се дължи всяко малко или голямо отклонение в неговия живот и лесно ще се коригира. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде точен във всички свои действия – той никога не отлага нещата, той никога не се лени. Коя е причината за леността, за мързела в човека? Когато в човека се събуди желание да се удоволства, да прекарва лек, охолен живот, той вече се поддава на мързела и на леността. Мързелът пък носи след себе си ред престъпления и грехове. Мързелът живее и в ума, и в сърцето на човека. Учителят задава задача на ученика, която трябва да реши за другия ден; ученикът погледне задачата, види му се мъчна и понеже не иска да мисли, отлага я за другия ден. На другия ден я погледне, пак не иска да мисли и отива на училище с нерешена задача. Не, каквото и да става, ученикът трябва да реши задачата си, да не я отлага за другия ден. Само мързеливият отлага нещата. Който отлага да изпълни зададените от учителя му задачи, той се оправдава с това, че нямал разположение, нямал вдъхновение и т.н. Не, каквото и да е състоянието ви, всякога трябва да изпълнявате задачите си.

Учителят дава на ученика задача да направи едно добро; ученикът започва да се оправдава, че не може да направи това добро, защото нямал пари или не бил разположен, не могъл да се сети на кого да направи добро и т.н. Досетливост се изисква от ученика. Той може да прави добро всеки момент. Имаш един беден другар; вземи един килограм хляб и го занеси в дома му точно когато се нуждае от него. Ама далеч живеел другарят ти, краката те болели – нищо не те извинява. За Доброто няма никакво извинение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично.

Следователно ученикът трябва да бъде буден – всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуска, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието. Срещате, например, ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията. Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пак отлага записването си. Защо? Защото след като е пропуснал една година, трудно му било да следва по-нататък. Ако този ученик реши да се запише, той ще преодолява мъчнотиите и ще върви напред. Има случаи, когато някои ученици влизат в училище без мъчнотии, а свършват с мъчнотии. Мъчнотиите са неизбежни, въпрос е само дали те ще бъдат в началото, или накрая. Никой не е избегнал и няма да избегне мъчнотиите. Щом започнете една работа, каквито мъчнотии и да срещнете, не отлагайте – всяко отлагане носи след себе си лоши последствия. Всяка Божествена идея трябва да се посее точно на определеното за нея време, никакво отлагане! След като посеете идеята, ще я оградите, ще я поливате, ще се грижите за нея, докато израсте, цъфне и завърже плод. Затова обаче се изисква точност. Земеделецът сее всяко семе в своята градина в точно определено за него време – ни по-рано, ни по-късно. Така трябва да постъпвате и вие с Божествените идеи. Представете си, че ви се даде задача да дойдете в класа точно в 7:30 ч. вечерта; с тази задача ще изпитате точността си, ще видите какво отклонение правите в съзнанието си. Успехът на ученика се дължи на неговата точност. Ако англичаните успяват в живота си, това се дължи на тяхната точност. Англичанинът е точен на думата си: каже ли ви, че ще се срещнете в 4 ч., точно в това време той ще бъде на определеното място – нито минута по-рано или по-късно. Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен. Точността е условие за съграждане на неговия бъдещ живот. Точността е хармония, такт, музика в Живота на човека.

В Природата всичко е строго определено. Тя точно е определила времето за всяко свое действие. Тя точно е определила и времето за нашите постъпки. За лошите постъпки на хората няма определено време, те не са предвидени в нейния план. Затова именно те се извършват между времето, определено за добрите човешки постъпки. Следователно всяко действие, което не е извършено навреме, е престъпление; всяко престъпление пък е отклонение от точността в Природата. И тъй, всяко действие, което не е извършено на своето време, е престъпление. За да не изпадате в престъпления, турете в живота си правилото: всяко действие трябва да се извършва на определено време. За тази цел каквато мъчнотия и да срещнете в живота си, вие трябва да я преодолеете. Щом решите да я преодолеете, да бъдете точни към нея, веднага леността ще дойде като съветник да ви убеждава да не бързате. Тя ще ви каже: „Не бързайте толкова, има време, може да отложите малко решаването на тази задача.“ Леността, мързелът е дете, родено от много грехове. Щом мързелът дойде да ви съветва нещо, вие веднага трябва да затворите вратата си пред него и да не слушате какво ще ви говори. Ние разглеждаме мързела в широк смисъл: има физически, сърдечен, умствен и причинен мързел; най-опасен от всички е причинният мързел. Каквото и да срещнете в живота си, спазвайте закона за точността. Ако го спазвате, той ще направи големи реформи в живота ви, ще създаде условия за съграждане на бъдещия ви живот.

Упражнение: протегнете дясната си ръка напред с дланта надолу и мислено прекарайте принципа на точността във всеки пръст поотделно – в палеца, в показалеца, в средния пръст и т.н. Съсредоточете мисълта си към всеки пръст по десет секунди. След това приберете дясната ръка на място. Направете същото упражнение и с лявата ръка.

Това упражнение е приятно, защото внася в съзнанието на човека идеята за точност. Никой не може да спъне човека в желанието и в решението му да бъде точен. Единственият, който може да го спъне, това е той сам. Затова всеки от вас нека си каже: „Аз не искам да се спъвам в приложението на точността.“ Който не е точен, той не може да спазва условията за изучаване на великите природни сили. Когато работите с природните сили, от вас се иска точност и внимание, за да не изпуснете нито една секунда от времето. Ако не спазвате тези условия, много неща ще пропуснете.

Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен и внимателен, за да не пропусне разпорежданията, които Природата е предвидила в своите действия. Бъдещето на ученика се гради върху точността. Щастието и нещастието на ученика се градят върху точността.

Размишление

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.