Духовен наряд с групата на Мария Майсторова

View Calendar
29.04.2023 06:00 - 08:00

ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 29 АПРИЛ – НАЧАЛЕН ЧАС – 6.00 – ОНЛАЙН

 

Човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му и да възкръсне духът му. Това е истинското Възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само във физическия свят — то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в света без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот.

 

То­га­ва Исус из­ле­зе с тръ­не­ния ве­нец и с баг­ре­ни­ца­та. И ре­че им Пи­лат: “Ето чо­ве­кът!”

Мо­гат ли хо­ра­та, ка­то из­ле­зе­те в све­та, да ка­жат и за вас: “Ето чо­ве­кът!” За да се удос­тои чо­век с то­ва име, той тряб­ва да съ­дър­жа в се­бе си че­ти­ри не­ща: той тряб­ва да бъ­де бо­гат, той тряб­ва да бъ­де си­лен, той тряб­ва да бъ­де умен, той тряб­ва да бъ­де до­бър…

Си­лен е са­мо чо­ве­кът на Лю­бов­та, чо­ве­кът на Ис­ти­на­та. Сил­ни­ят стои над всич­ки ус­ло­вия. Аз не на­ри­чам си­лен чо­век он­зи, кой­то уби­ва дру­ги­те. Си­лен чо­век е он­зи, кой­то мо­же да об­ръ­ща сво­и­те неп­ри­я­те­ли в при­я­те­ли. Ето за­що, той не се за­щи­та­ва. Той не во­ю­ва за сво­и­те пра­ва. Са­мо сла­би­ят во­ю­ва за сво­и­те пра­ва. И ко­га­то сил­ни­ят чо­век, чо­ве­кът-ге­рой, бъ­де при­ко­ван на по­зор­ния стълб за­ра­ди Ис­ти­на­та, той с ве­ли­ко­ду­шие по­на­ся и по­зор, и ху­ли, и зло­рад­с­т­ва, и об­ви­не­ния.

“Ето чо­ве­кът!” Ето Исус! На пър­во­о­б­раз­ния език, на кой­то то­ва име е из­ре­че­но, то оз­на­ча­ва: чо­ве­кът, кой­то иде на Зе­мя­та, брат на стра­да­щи­те. Ето за­що, в ши­рок сми­съл на ду­ма­та, “Исус” е все­ки, кой­то стра­да и ка­то ге­рой но­си сво­и­те стра­да­ния. “Исус” е вся­ка стра­да­ща чо­веш­ка ду­ша, ко­я­то из­ра­бот­ва сво­е­то спа­се­ние.

“Исус” – то­ва е ед­на­та опор­на точ­ка на чо­ве­ка. “Хрис­тос” – си­реч чо­ве­кът, кой­то е по­бе­дил и въз­тър­жес­т­ву­вал над смърт­та, кой­то е въз­к­ръс­нал, кой­то слу­жи на Бо­га и е го­тов да по­ло­жи ду­ша­та си за дру­ги­те – то­ва е дру­га­та опор­на точ­ка на чо­ве­ка.

Чо­ве­кът ка­то “Исус”, на­у­ча­ва дъл­бо­кия сми­съл на стра­да­ни­я­та – он­зи Бо­жес­т­вен про­цес, чрез кой­то той из­ра­бот­ва своя ха­рак­тер. За­що­то най-цен­но­то у чо­ве­ка – то­ва е не­го­ви­ят ха­рак­тер. Чо­век неп­ре­мен­но тряб­ва да ми­не през огъ­ня на из­пи­та­ни­я­та и са­мо, ко­га­то ми­не през то­зи огън и ус­тои на всич­ко, са­мо то­га­ва ще при­до­бие ха­рак­тер це­нен, ус­той­чив, не­по­ко­ле­бим. Са­мо то­га­ва ще има ве­чен дом, в кой­то мо­же да жи­вее.

Под ха­рак­тер, в дъл­бок сми­съл на ду­ма­та, се под­раз­би­ра всич­ко ра­зум­но, ко­е­то чо­веш­ки­ят дух е на­пи­сал, ко­е­то дъл­бо­ко е внед­рил в чо­веш­ка­та ду­ша. Ха­рак­те­рът е ед­но съ­че­та­ние на доб­ро­де­те­ли.

Ед­но пом­не­те: она­зи ес­тес­т­ве­на си­ла в чо­ве­ка, ко­я­то мо­же да го нап­ра­ви мо­щен, е си­ла­та на не­го­ви­те доб­ро­де­те­ли. Доб­ро­де­те­ли­те – то­ва са един ве­лик ка­пи­тал, око­ло кой­то за­поч­ват да цир­ку­ли­рат Ве­ли­ки­те си­ли на Жи­ва­та При­ро­да. Ето за­що, под ду­ма­та “чо­век” се раз­би­ра сбор от всич­ки доб­ро­де­те­ли. Кой­то не пред­с­та­вя та­къв сбор от доб­ро­де­те­ли, не мо­же да се на­ре­че ис­тин­с­ки чо­век.

Днеш­ни­ят чо­век не е до­шъл още до по­ло­же­ни­е­то на ис­тин­с­ки чо­век. В не­го има по-го­ля­мо или по-мал­ко над­мо­щие на жи­во­тин­с­ко­то ес­тес­т­во. Ис­тин­с­ки­ят чо­век от­се­га на­та­тък ще се про­я­ви. Се­гаш­ни­ят чо­век не мо­же още да се обуз­да­ва. У не­го има още мно­го жи­во­тин­с­ки про­я­ви. Всич­ки прес­тъп­ле­ния, ко­и­то чо­век днес вър­ши, се дъл­жат на жи­во­тин­с­ко­то у не­го. И той тряб­ва да пра­ви мно­го уси­лия, за да се ос­во­бо­ди от жи­во­тин­с­ко­то, да го пре­въз­мог­не. Чо­ве­кът оба­че е съ­че­та­ние на доб­ро­де­те­ли, а не на прес­тъп­ле­ния. Чо­век сам по се­бе си, по своя про­и­з­ход, по сво­е­то ес­тес­т­во, е не­що ве­ли­ко. Бог, ка­то се е ог­ра­ни­чил сам в Се­бе Си, е съз­дал чо­ве­ка. Ала със съз­да­ва­не­то на чо­ве­ка, са се яви­ли и стра­да­ни­я­та в Кос­мо­са. За­що­то там, къ­де­то има ог­ра­ни­че­ние, има и стра­да­ния.

Ве­ли­ко не­що е чо­ве­кът! Ако вие раз­би­рах­те чо­ве­ка, ако вяр­вах­те в не­го, ала не в то­ва, ко­е­то се виж­да от­вън, ко­е­то от­вън се про­я­вя­ва, щях­те да ви­ди­те, кол­ко ве­лик е той. За­що­то то­ва, ко­е­то от­вън се виж­да, е из­раз са­мо на из­вес­т­ни мис­ли, чув­с­т­ва и дейс­т­вия. Чо­ве­кът не е оно­ва, ко­е­то днес се мис­ли за не­го. Той не е са­мо ед­но ма­те­ри­а­л­но съ­щес­т­во, ко­е­то из­чез­ва със смърт­та. То­ва ко­е­то уми­ра, не е чо­ве­кът. Ако чо­век из­чез­ва­ше със смърт­та, то­га­ва ня­ма за­що тол­ко­ва да се фи­ло­соф­с­т­ва за не­го. В та­къв слу­чай, той е ед­на вещ, един пред­мет, един ав­то­мат, кой­то ут­ре ще се раз­си­пе в прах.

То­ва, че чо­ве­кът ще ум­ре и ще из­чез­не, е пър­ва­та лъ­жа, ко­я­то е вне­се­на в све­та. Има не­що у чо­ве­ка, ко­е­то не уми­ра – и в то­зи, и в он­зи свят. То­ва, ко­е­то не уми­ра, то­ва ко­е­то не се раз­ла­га, то­ва ко­е­то не из­чез­ва, то е чо­ве­кът. То ни­то ос­та­ря­ва, ни­то се под­м­ла­дя­ва.

Ко­га­то го­во­рим за чо­ве­ка, ние раз­би­ра­ме ду­ша­та. Ако има не­що Бо­жес­т­ве­но у чо­ве­ка, то е свет­ла­та ду­ша, ко­я­то мис­ли. От­де­ле­те от чо­ве­ка ра­зум­на­та, свет­ла ду­ша и той ста­ва съ­щин­с­ко жи­вот­но. Той по ни­що не се раз­ли­ча­ва от не­го – яде, спи, има с ед­на реч всич­ки нуж­ди и сла­бос­ти на жи­вот­но­то.

Чо­век е жи­ва ду­ша, ко­я­то има всич­ки въз­мож­нос­ти на веч­ния, без­с­мър­тен жи­вот. Та­зи ду­ша при­те­жа­ва всич­ки спо­соб­нос­ти, всич­ки ме­то­ди за ра­бо­та вът­ре в се­бе си и тя ги вла­га в мо­зъ­ка и въ­о­б­ще в ця­ло­то тя­ло, чрез ко­е­то се про­я­вя­ва. Ето за­що, ние каз­ва­ме: чо­век съ­дър­жа в се­бе си всич­ки въз­мож­нос­ти на един ра­зу­мен жи­вот. Чо­век съ­дър­жа в се­бе си всич­ки въз­мож­нос­ти на един жи­вот на Лю­бов­та. Чо­век съ­дър­жа в се­бе си всич­ки въз­мож­нос­ти на един жи­вот в Ис­ти­на­та.

Ко­га­то чо­век за­поч­не да осъ­щес­т­вя­ва всич­ки те­зи въз­мож­нос­ти, той пос­те­пен­но се тран­с­фор­ми­ра, пос­те­пен­но пре­ми­на­ва от ед­но със­то­я­ние в дру­го.

Той пос­те­пен­но се из­кач­ва стъ­па­ло след стъ­па­ло: От обик­но­вен чо­век той ста­ва та­лан­т­лив, пос­ле ге­ни­а­лен; след то­ва све­тия и най-пос­ле – Учи­тел.

Има сте­пе­ни на чо­ве­ка. Под “чо­век” ние не раз­би­ра­ме са­мо оно­ва съ­щес­т­во, ко­е­то жи­вее на Зе­мя­та. Чо­ве­кът съ­щес­т­ву­ва не са­мо на Зе­мя­та, не са­мо в Слън­че­ва­та сис­те­ма. Той на­се­ля­ва ця­ла­та звез­д­на Все­ле­на – всич­ки слън­ца и пла­не­ти. Пла­не­ти­те и слън­ца­та са на­се­ле­ни със съ­щес­т­ва от раз­ни сте­пе­ни на ин­те­ли­ген­т­ност. Не е важ­но как­ви те­ла имат те. Те са ра­зум­ни съ­щес­т­ва и при­над­ле­жат към ед­на и съ­ща чо­веш­ка ра­са. Та­зи ра­са пос­те­пен­но се раз­ви­ва. Мно­го от чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва по дру­ги­те сис­те­ми са да­леч по-нап­ред­на­ли от чо­ве­ка, за­що­то са из­лез­ли по-ра­но от ве­ли­кия пър­во­и­з­вор на жи­во­та. Тях­на­та мъд­рост е тол­ко­ва ве­ли­ка, че кул­ту­ра­та на хо­ра­та, в срав­не­ние с та­зи на Си­ри­ус нап­ри­мер е още в сво­и­те пе­ле­ни. Съв­ре­мен­ни­те хо­ра пред съ­щес­т­ва­та на Си­ри­ус не са да­же и де­ца.

Но чо­ве­кът е ве­чен пъ­те­шес­т­ве­ник. Зе­мя­та не е би­ла и ня­ма да бъ­де ед­нич­ко не­го­во жи­ли­ще. Зем­ния чо­век, след ка­то за­вър­ши сво­е­то раз­ви­тие на Зе­мя­та, ня­ма да оти­де на “Не­бе­то”. Той ще стран­с­т­ва от сис­те­ма в сис­те­ма на фи­зи­чес­ка­та все­ле­на, до­ка­то се раз­вие в сво­я­та пъл­но­та. След­на­та стан­ция в не­го­во­то раз­ви­тие ще бъ­де имен­но Си­ри­ус.

Чо­веш­ки­ят дух е сля­зъл на Зе­мя­та от око­ло двес­та и пет­де­сет ми­ли­а­р­да го­ди­ни. Той не е бил в то­ва със­то­я­ние, в ко­е­то днес се на­ми­ра. През те­зи двес­та и пет­де­сет ми­ли­а­р­да го­ди­ни той е ми­нал през мно­го фор­ми и мно­го фа­зи на раз­ви­тие. И це­ли­ят, поч­ти без­к­ра­ен, ред от ор­га­нич­ни фор­ми, ко­и­то При­ро­да­та е съз­да­ла, пред­с­та­вят все ста­дии, през ко­и­то чо­веш­ки­ят дух е ми­нал. Те са ед­но ве­ли­ко учи­ли­ще, в ко­е­то той се е учил. Всич­ки зна­ния на чо­ве­ка, при­до­би­ти в те­че­ние на те­зи двес­та и пет­де­сет ми­ли­а­р­да го­ди­ни, са на­пи­са­ни в не­го­ва­та мал­ка гла­ва, в не­го­вия мо­зък. От гле­ди­ще на по-нап­ред­на­ли­те съ­щес­т­ва оба­че, от гле­ди­ще на ан­ге­ли­те нап­ри­мер, чо­век все още е ед­но мал­ко де­те. Те­зи двес­та и пет­де­сет ми­ли­а­р­да го­ди­ни за тях са ка­то две и по­ло­ви­на го­ди­ни. От тях­но гле­ди­ще, чо­век е ед­но де­те на две и по­ло­ви­на го­ди­ни.

Мно­го още има да учи чо­век! За­то­ва той е ми­нал и ще ми­не през без­б­рой фор­ми и сте­пе­ни на жи­вот.

Хо­ра­та, ко­и­то имат жал­ка пред­с­та­ва за жи­во­та, мис­лят, че вед­нъж ка­то се ро­ди чо­век и всич­ко е свър­ше­но. Не, раж­да­не­то е един ве­чен, неп­ре­къс­нат про­цес. Без­б­рой пъ­ти чо­век се раж­да, ка­то ми­на­ва от ед­на фа­за на раз­ви­тие в дру­га.

Имай­те пред вид ед­но: Въп­ро­сът за раж­да­не и пре­раж­да­не е въп­рос за прос­ве­те­ния чо­веш­ки дух, за прос­ве­те­на­та чо­веш­ка ду­ша, за прос­ве­те­ния чо­веш­ки ум – то­ва не е въп­рос за обик­но­ве­ни умо­ве. Чо­век се учи ед­нов­ре­мен­но в три учи­ли­ща. На Зе­мя­та се учи тя­ло­то. Всич­ки клет­ки в ор­га­низ­ма вър­шат из­вес­т­на служ­ба, ала ед­нов­ре­мен­но с то­ва те се учат. В Ду­хов­ния свят се учи ду­ша­та. В Бо­жес­т­ве­ния свят се учи ду­хът. Ето за­що, иде­а­лът на чо­ве­ка е да раз­бе­ре се­бе си, да раз­бе­ре ан­ге­ли­те, ко­и­то се про­я­вя­ват у не­го ка­то свет­ла и чис­та ми­съл, да раз­бе­ре най-пос­ле Бо­га, т.е. Лю­бов­та.

По­не­же чо­век е свър­зан с ан­ге­ли­те, ко­и­то са съз­да­ли ми­съл­та, за­то­ва го на­ри­чат съ­щес­т­во на ми­съл­та – “ма­нас”. Ра­зу­мът е дар на чо­ве­ка от ан­ге­ли­те. И то­ва, ко­е­то го от­ли­ча­ва от жи­вот­ни­те, ко­е­то го е из­п­ра­ви­ло на два кра­ка – то е не­го­ви­ят ра­зум. Но Аз ви каз­вам, че чо­век е не­що по-ве­че от то­ва, ко­е­то мис­ли. Ве­ли­ко­то в све­та не мо­же да се оп­ре­де­ли на­пъл­но….

Кой­то не е въз­лю­бил Бо­га, той още не е ис­тин­с­ки чо­век. Той ня­ма още “об­раз и по­до­бие Бо­жие”.

Чо­ве­кът днес ня­ма “об­раз и по­до­бие Бо­жие”. И на­и­с­ти­на он­зи, кой­то мо­же да те обе­ре, да те из­на­си­ли, да те оху­ли, чо­век ли е? Чо­век ли е и он­зи, кой­то от­на­ча­ло ти е бил при­я­тел, а пос­ле те злос­ло­ви?

Впро­чем, ко­га­то се го­во­ри за чо­ве­ка ка­то об­раз и по­до­бие Бо­жие, под­раз­би­ра се чо­ве­кът в не­го­ва­та пър­вич­на про­я­ва, та­ка на­ре­че­ния Кос­ми­чен Чо­век. Все­ки чо­век, вся­ка чо­веш­ка ду­ша е един пър­ви­чен еле­мент от ве­ли­кия Кос­ми­чен Чо­век. Ка­то та­къв, той за­е­ма точ­но оп­ре­де­ле­но мяс­то в Жи­ва­та При­ро­да и иг­рае оп­ре­де­ле­на ро­ля. Без не­го Все­ле­на­та не мо­же да се про­я­ви в пъл­но­та­та на сво­я­та хар­мо­ния.

Ето за­що и все­ки чо­век тук, на Зе­мя­та, си има своя оп­ре­де­ле­на ро­ля.Без не­го жи­во­тът не мо­же. Явя­ва­не­то на тол­ко­ва ми­ли­о­ни ду­ши в све­та не е не­що слу­чай­но.

И за­то­ва дръж пос­то­ян­но в ума си ми­съл­та:

Чо­век е най-ве­ли­ко­то съз­да­ние на Зе­мя­та.

Рад­вай се, че но­сиш име­то чо­век!

Стре­ми се да от­го­ва­ряш на то­ва име!

Не заб­ра­вяй, че ка­то дух, ка­то ду­ша, ка­то ум и ка­то сър­це, ти си ва­жен еле­мент във Все­ле­на­та – без теб тя не мо­же да се про­я­ви в сво­я­та хар­мо­ния.

Ти все още не зна­еш как­во си.

В чо­ве­ка се кри­ят си­ли, ко­и­то са в спя­що със­то­я­ние и той тряб­ва да ра­бо­ти за тях­но­то про­буж­да­не и пра­вил­но из­пол­зу­ва­не. Ко­га­то чо­век се свър­же с Бо­га, у не­го се про­буж­дат всич­ки спя­щи си­ли и спо­соб­нос­ти. По как­во се поз­на­ва чо­ве­кът, кой­то е свър­зан с Бо­га? По то­ва, че той е го­тов всич­ко да жер­т­ва за Не­го.

Чо­век, кой­то ис­ка с дос­тойн­с­т­во да но­си то­ва име, тряб­ва да бъ­де аб­со­лют­но чес­тен, аб­со­лют­но до­бър, аб­со­лют­но ин­те­ли­ген­тен и ра­зу­мен, аб­со­лют­но бла­го­ро­ден….

По как­во се раз­ли­ча­ва ра­зум­ни­ят чо­век? – Той ни­ко­га не се за­ни­ма­ва с ми­на­ло­то, ни­то пък се за­ни­ма­ва с бъ­де­ще­то. Той ра­бо­ти с нас­то­я­ще­то. Под нас­то­я­ще, Аз раз­би­рам веч­но бо­жес­т­ве­но­то. Ра­зум­ни­ят чо­век не мис­ли как­во­то му хрум­не, а как­во­то е пра­во. Са­мо глу­па­ви­ят мис­ли, как­во­то му дой­де на­ум. У ра­зум­ния чо­век има ед­но осо­бе­но ду­шев­но раз­по­ло­же­ние – той не мис­ли зло ни­ко­му. Той мис­ли доб­ро на всич­ки хо­ра и ни­ко­га не си от­мъ­ща­ва. За­що­то знае, че чо­век не мо­же да бъ­де аб­со­лют­но ра­зу­мен, ако ня­ма един аб­со­лю­тен мо­рал. Той знае, че мо­ра­лът е ус­той, че той е она­зи опор­на точ­ка, от ко­я­то ра­зу­мът се про­е­к­ти­ра в све­та. Ра­зум­ни­ят чо­век ви­на­ги се упо­ва­ва на своя ра­зум. Той го це­ни ка­то ве­лик дар, кой­то му е да­ден от ан­ге­ли­те в под­к­ре­па на жи­во­та. И знае, че са­мо ис­тин­с­ки ра­зум­ни­ят мо­же да бъ­де сво­бо­ден.

Ра­зум­ност­та, в дъл­бок сми­съл на ду­ма­та, е ка­чес­т­во на све­ти­я­та, на ге­ни­а­л­ния чо­век. И за­то­ва пом­не­те: Умен чо­век, мо­же да бъ­де са­мо доб­ро­де­тел­ни­ят чо­век.

А всич­ки хо­ра на доб­ро­де­тел­та са сми­ре­ни хо­ра – в он­зи сми­съл, в кой­то Хрис­тос раз­би­ра та­зи ду­ма, и те­зи хо­ра са най-ве­ли­ки­те, най-сил­ни­те. Спо­ред мен, най-ве­ли­ко­то ка­чес­т­во, ко­е­то чо­век мо­же да при­те­жа­ва, е сми­ре­ни­е­то. То не е сла­бост. Сми­ре­ни­ят чо­век е най-елас­тич­ни­ят, най-плас­тич­ни­ят чо­век в све­та. Той мо­же всич­ко да из­дър­жа – и бо­лес­ти, и си­ро­ма­шия, до­ри и смърт. Всъщ­ност за сми­ре­ния чо­век всич­ко то­ва не съ­щес­т­ву­ва – как­во­то и да дой­де, той е тих и спо­ко­ен. Той каз­ва: “Бог, кой­то жи­вее в мен, не уми­ра. Бог, кой­то жи­вее в мен, си­ро­мах не ста­ва.” Сла­би­ят, ма­ло­душ­ни­ят чо­век не е сми­рен. Са­мо доб­ро­де­тел­ни­ят чо­век е сми­рен. И той е ис­тин­с­ки сил­ни­ят чо­век. Сми­ре­ни­ят чо­век, в ис­тин­с­ки сми­съл на ду­ма­та, е чо­век с мо­щен дух.

Вие пи­та­те, за­що сте дош­ли на Зе­мя­та? Каз­вам ви:

Да про­я­ви­те Бо­жи­я­та Лю­бов.

Да про­я­ви­те Бо­жи­я­та Мъд­рост.

Да про­я­ви­те Бо­жи­я­та Ис­ти­на.

Да про­я­ви­те Бо­жи­я­та Прав­да.

Да про­я­ви­те Бо­жи­я­та Доб­ро­де­тел.

Дош­ли сте да про­я­ви­те всич­ки те­зи доб­ро­де­те­ли, да про­я­ви­те всич­ко оно­ва, ко­е­то е вло­же­но във ва­ши­те ду­ши от веч­ност­та.

И пом­не­те, че ве­ли­ко е пред­наз­на­че­ни­е­то на чо­ве­ка. Чо­век е ро­ден да уп­рав­ля­ва всич­ки съ­щес­т­ва, да ре­гу­ли­ра всич­ки еле­мен­ти, да уре­ди Зе­мя­та. Той тряб­ва да ста­не един до­бър гос­по­дар. А мо­же да ста­не та­къв, са­мо ко­га­то раз­бе­ре оно­ва, ко­е­то Бог е вло­жил в не­го. Той тряб­ва да знае как­ви са не­го­ви­те те­ла, не­го­ви­те об­лек­ла.Той тряб­ва да знае как­ва е она­зи пър­вич­на ма­те­рия, в ко­я­то фун­к­ци­о­ни­ра не­го­ва­та ми­съл. Той тряб­ва да вла­дее всич­ки еле­мен­ти. Да вла­дее зе­мя­та, въз­ду­ха, во­да­та, топ­ли­на­та, свет­ли­на­та. Той тряб­ва да кон­т­ро­ли­ра всич­ки “ло­ши ду­хо­ве”. А мо­же да ги кон­т­ро­ли­ра са­мо то­га­ва, ко­га­то пре­въз­мог­не тех­ни­те сла­бос­ти.

И Хрис­тос ис­ка се­га да Му по­ма­гат та­ки­ва чо­ве­ци, ко­и­то зна­ят да гра­дят по всич­ки пра­ви­ла на Бо­жес­т­ве­на­та на­у­ка. Чо­ве­ци, в умо­ве­те на ко­и­то бла­го­то на “Цар­с­т­во­то Бо­жие” се­ди на пър­ви план.

Ве­ли­ки­ят жи­вот има нуж­да от чо­ве­ци, ко­и­то са “ро­де­ни из­но­во”, ко­и­то са ви­де­ли “Цар­с­т­во­то Бо­жие”. А не заб­ра­вяй­те, че кой­то ис­ка да ви­ди Цар­с­т­во­то Бо­жие, очи­те му тряб­ва да бъ­дат чис­ти. Чис­ти­те очи под­раз­би­рат чис­то сър­це. Чис­то­то сър­це под­раз­би­ра све­тъл ум. Свет­ли­ят ум под­раз­би­ра бла­го­род­на ду­ша. А бла­го­род­на­та ду­ша под­раз­би­ра един лю­бящ дух, кой­то е из­ля­зъл от Бо­га на Веч­ност­та.

“Ро­де­ни­ят из­но­во” е свър­зан с всич­ки по-ви­со­ки све­то­ве, с всич­ки съ­щес­т­ва от по-ви­со­ки йе­рар­хии. Той е ис­ти­но­лю­бив ка­то са­ма­та Ис­ти­на, умен ка­то са­ма­та Мъд­рост, лю­бящ ка­то са­ма­та Лю­бов. За то­зи чо­век, за “ро­де­ни­ят от Бо­га”, е ка­за­но в Пи­са­не­то, че “грях не пра­ви”. И на­и­с­ти­на, ро­де­ни­ят от Бо­га има та­ка­ва Лю­бов в ду­ша­та си, в нея бли­ка та­къв ве­лик из­вор на Лю­бов­та, че ни­как­ви про­ти­во­ре­чия за не­го не съ­щес­т­ву­ват. Би­ли ли сте при та­къв чо­век, да ви­ди­те ка­къв мир, как­ва ти­ши­на, как­ва ра­дост ца­ру­ват в не­го? Сър­це­то, умът, ду­ша­та и ду­хът на та­къв чо­век са в пъл­на хар­мо­ния с Бо­га. Та­къв чо­век, дъл­бо­ко пог­лед­на­то, е съв­куп­ност от мно­го ра­зум­ни, ге­ни­а­л­ни ду­ши. Съ­що­то се от­на­ся и до ве­ли­ки­те по­е­ти, му­зи­кан­ти, ху­дож­ни­ци. За да се про­я­ви един ве­лик по­ет, за да се про­я­ви един ве­лик му­зи­кант или ху­дож­ник, тряб­ва да се обе­ди­нят хи­ля­ди ра­зум­ни, ге­ни­а­л­ни ду­ши.

Та­ка чо­век от “син на ми­съл­та” ста­ва “въз­лю­бен син на Лю­бов­та”. Та­ка той ста­ва Син Бо­жи. А най-ве­ли­ко­то по­ло­же­ние, ко­е­то чо­век мо­же да има по от­но­ше­ние на Бо­га, то е да бъ­де Син Бо­жи.

Да бъ­де чо­век Син Бо­жи, да бъ­де слу­жи­тел на Ве­ли­кия, Кой­то всич­ко е съз­дал, ще ре­че да чув­с­т­ва пул­са на ця­ла­та Все­ле­на, да виж­да всич­ка­та ней­на кра­со­та, да чу­ва ней­на­та Ве­ли­чес­т­ве­на хар­мо­ния.

Ти, кой­то се до­мог­ваш да ста­неш Син Бо­жи, пос­та­ви си ка­то иде­ал да имаш:

Сър­це чис­то ка­то крис­тал.

Ум све­тъл ка­то Слън­це­то.

Ду­ша об­шир­на ка­то Все­ле­на­та.

Дух мо­щен ка­то Бо­га и ед­но с Бо­га!

 

Откъс от книгата: „Учителят Говори“.

 

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Всички беседи, лекции, Заветът на цветните лъчи на Вселената, формули, музикални творби, гимнастически упражнения, дадени ни от Учителя Беинса Дуно имат за главна цел да трансформират човешкото ДНК в Божествено, което ще доведе до положителните и желани промени във всичките ни тела, с които трябва да живеем през настъпващата Шеста раса, в Ерата на Водолея. И затова реших днес да ви запозная по подробно с 12-те тела, които ще претърпят споменатите промени в отделен текст, приложен към наряда.

Несъмнено, с всички методи за духовна работа, описани в Божественото учение тази цел може да се осъществи, стига да се учим усърдно, да ги осмислим и осъзнаем, за да можем да ги прилагаме спокойно в ежедневието си.

Ето защо, днес ви предлагам да започнем нашата просветна дейност с песента “В Начало бе Словото”. А след нея да продължим с някои известни и не много известни на всички молитви като:

  • Тайна молитва
  • Добрата молитва
  • Лозинка – втори стих от 24 стр. на малкия молитвеник.
  • Молитвата за изцеление от 55 стр.

 

МОЛИТВА
ДА ВЪЗКРЪСНЕ ГОСПОД ХРИСТОС В МОЯТА ДУША


Да възкръсне Господ Христос в моята душа, това е желанието на моята душа. Да освети всички нейни кътчета. Да просвети ума ми с Неговата лъчезарна Мъдрост, да озари сърцето ми с Божията Любов, защото няма Любов като Божията Любов, и да се прояви Божествената Воля напълно в моята душа.

 

Ти, Господи, който си обещал да ме възкресиш от мъртвите, защото си верен и истинен, направи да възлюбя всички братя, сестри и ближни както собст­вената си душа. Затова искам, Господи, Господ в мен – тази Божествена искра, която е в мен, иска всички възлюблени души да влязат в моята душа, защото тъй ще са чисти удовете на това Велико Твое тяло.

 

Моля Ти се, Ти си истински мой Баща, възрасти всичко Божествено, що си посадил от векове в моята душа, за да се прояви съгласно Твоята Воля. Призова­вам Те, милостиви Отче, Святий Баща на верните Ти чада, стори милост за всичките.

Амин.

 

 

 МОЛИТВА БОГ ДА ЖИВЕЕ В НАС


Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога.
И Любовта да бъде една силна връзка помежду ни.
Не само между нас, но между всички на Земята.
И не само между всички на Земята,
но и между всички на Небето.
И всички, които живеят на Земята и на Небето,
да бъдат всички едно.

Амин, тъй да бъде!

 

МОЛИТВА ДА ВИДЯ БОГА


Учителя казва: — Ето как бих желал да видя Бога и как бих се молил:

 

Господи, дай ми знание и мъдрост на ума. Нека Твоята Любов и Твоя Живот да се влеят в сърцето ми, а Свободата и Истината – в моята душа. Силата и Доброто да пребъдват в духа ми и вечното право и благо на живота да пребъдват в моята воля!

 

  • Господнята молитва /Отче наш/

 

     Да завършиим с формулите при опасност от природни бедствия “И това е Живот вечен”:

И това е Живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, истиннаго Бога, и Христа, Когото Си изпратил.

И това е Живот вечен, да позная Любовта, Мъдростта и Истината.

И това е Живот вечен, да позная, че Бог е Дух, който царува навсякъде.

(за лекуване)

 

П.П. Мили приятели, напомням Ви, че Учителя е препоръчал да се произнася Хвалата през последния петък на всеки месец, т.е. на 28 април.

 

МОЛИТВА ХВАЛА


Господи, Боже наш! Душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята бла­гост; изявил си ни Милостта Си и виждаме Дълготърпението Ти; показал си ни Любовта Си и виждаме Твоята Доброта; посочил си ни Истината и виждаме Твоята Святост; изявил си ни Името Си и виждаме Твоята Правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество.

И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда.

 

Благий Господи, Великий Отче на Небето! Избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим.

 

Господи, Ти, Който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си пред человеците.

Благий Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден! Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и раз­пръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод нейната обвивка, украсява полс­ките цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си. Вдъх­ва в неговите жили вяра и надежда да се труди и ра­боти, като му казва, че Ти ще благословиш труда му.

Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чеда, днес идем да Ти поднесем своята благодарност.

Облякъл си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал!

Благословений Господи от всичките векове, прие­ми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа.

 

Амин.

Молитвата „Хвала“ Учителя продиктува пред Веригата след сложената закуска в 6 ч. на 19 август, понеделник, 1907г., Варна. Той призовава присъстващите да прочитат това хваление след всеки петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца.

 

 

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

 

 

Живот вечен

 

Неделна беседа, София, 29 Април 1923г., (Неделя) 10:00ч.

 

И някой си големец Го попита и рече: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ (Лука 18:18)

 

Животът е скрита, неизяснена сила. Единственото реално нещо, което засега знаем, то е животът. Ние знаем, усещаме, мислим за живота, без да можем да си го обясним. Обикновените хора, даже и философите, имат специални теории, с които, като си служат за изясняване на някакви истини, повече ги замъгляват. Така и вие, вместо да изяснявате нещата, повече ги замъглявате. Ето защо, за да се прояви животът, нужни са известни условия.

Какво представлява културата? Тя е известна необходимост за проявяване на самия живот. Ако попитате земеделеца защо оре земята, фабриканта – защо седи във фабриката си, държавника – защо създава държавата, философа – защо философства, защо са създадени толкова религиозни системи, какъв отговор ще получите? Всички зададени въпроси имат отношение към хората на земята. И религията има отношение към живите хора, тя не е за мъртвите; и фабриките не са за мъртвите хора, но за живите. Всичко е за живите хора.

„Живот вечен.“ Въпросът за живота е ясен, лесно може да се разреши, но човешкият ум е зает със странични работи, които пречат за разрешаването му. Ако българин разрешава този въпрос, той ще се спъне от думата „българин“; ако свещеник го разрешава, ще се спъне от думата „свещеник“; ако философ го разрешава, ще се спъне в своята философия. Това показва, че светът е пълен с противоречия и хората живеят повече в противоречия. Човешкият живот е пълен със задачи, и то повечето неразрешени. Питам: Тъй, както наблюдаваме човешкия живот, правилно ли се проявява той или неправилно? – Не се проявява правилно. – Защо? – Защото е обикновен живот. Обаче има и вечен живот, за който не се говори. – Кой живот е обикновен? – Кратковременният. Живееш 20–30 години и чуваш, че някъде влак дерайлирал и пострадали десетки хора; някъде станало наводнение и завлякло хора, къщи, добитък. Внезапно сърцето ти спре и животът ти се свършва. Де отиде твоят живот? Ще кажете, че животът на отделния човек се слива с целокупния живот. Какво представлява целокупният живот? Ето още един неразрешен въпрос. Не само да се каже нещо, но то трябва да бъде ясно, да почива на законите на логиката. Аз имам особена логика, особени доказателства. С тях мога за пет минути да ви докажа истината. Построявам мост над една голяма, дълбока река. Един философ иска да мине през моста, но не се решава, не знае дали е здрав. Той се спира пред мене и ми казва: „Докажи ми математически, че мостът е здрав“. Ако започна да му доказвам здравината на моста с изчисления, ще изгубя много време. Казвам: Ето, аз имам един слон. Ще го доведа и ще го накарам той пръв да мине през моста. Ако слонът не се колебае и свободно мине, мостът е здрав. Ако има най-малката несигурност в здравината на моста, слонът не би направил ни една стъпка. Щом той мине през моста, след него могат да минат хиляди философи, с багажа и колата си заедно. Здрав е мостът. Слонът е най-доброто доказателство. Щом мине от единия до другия край на реката, мостът е здрав. Това е вътрешно решение на въпроса.

„Що е животът?“ – Слонът ще ви отговори на този въпрос. – „Може ли да се разчита на живота?“ – Ако слонът мине свободно през моста, можете да разчитате на живота. Аз говоря специално за индивидуалния живот, защото има живот на клетките, на органите, на системите, на индивидите. Значи за доказването на живота в неговите разнообразни прояви са нужни специални условия. Ние сме в четвъртата категория – в живота на индивидите. Казва се, че този живот произтича от Любовта. – Какво представя Любовта? – Целокупният живот. Проявеният живот, т.е. животът на индивида, е семка на Любовта. Посей тази семка в земята, за да разбереш живота. Тя ще израсте, ще цъфне и плод ще даде. От плода на семката ще познаеш живота в неговите разклонения. За да растем, да се развиваме и да разберем живота, нужни са условия. Според някои едно от условията е да вярваме в Бога. – От осем хиляди години без вяра ли живеят хората? – „Е, да си създадем държава.“ – Досега без държава ли живяхте? – „Да си създадем общества.“ – Досега не са ли съществували общества? – „Дом, семейства са нужни.“ – Досега без семейства ли сте живели? – „Трябва да се възпитаваме.“ – Досега без възпитание ли сте били? От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. – Защо? – Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано. недоказано. Всяка философска система разглежда въпросите от свое становище. Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество като общ, велик организъм. Значи, човечеството е велик организъм, държавите – негови системи, обществата – органи на тези системи, а индивидите – клетки на системите. Човекът се е отделил от общия организъм и мисли, че може да разреши въпросите на живота самостоятелно. Не, той трябва да разбере своето предназначение като част от целия организъм, там да намери своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? – Ще се разпадне. Ето защо и човек, като клетка от великия организъм, трябва да знае мястото и службата си в него и да не се отделя.

„Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Този големец иска да влезе в онези специфични условия на живота, да разбере неговата същност, за да придобие безсмъртието. Приятно ли е на младия, който се е радвал на живота, играл, веселил се, да забележи един ден, че краката му треперят и силите го напущат? Няма ли да мисли той за младините си? Защо не може вече той да гледа на живота с очите на детето или на младия? – Има причини за това. – Де се крият те? – Във възпитанието и разбирането на хората. Щом детето започва да учи, майката му говори: „Учи, синко, учи, старини ще дойдат. После иде и смъртта, тежък е животът“. Значи още в ранна възраст детето започва да мисли за старини, колко повече пари да спечели като порасне, за да се осигури. Според вас старостта е живот на бездейност, на особен род леност. Старият пък все за младините си говори: как бил млад, как играл на хорото, как любил момите. Когото види, все за младините си говори. Питам: Какво е разбрал той от младините си и какво разбира сега от старините си? – Какво намери на хорото? – Своята възлюбена. Любиха се, ожениха се, но не намериха Любовта. Ако бяха намерили Любовта, щяха да намерят и живота. Щом всички хора остаряват и не са доволни, това показва, че не са намерили живота. И на Христа се зададе този важен въпрос: „Що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Сега ще ви занимая с един важен въпрос, за разбирането на който ще си послужа с няколко примера. В градината на един богат чифликчия расли и се развивали красиви, редки видове цветя. Целият дом – чифликчията, жена му, децата, слугите, се грижели за тези цветя: поливали ги, разкопавали ги, чистели ги от бурените. Всичко правели с радост и веселие. И цветята се радвали и казвали, че никой няма такива добри условия като техните. Някъде в полето расла самотна слива. Никой не се грижел за нея. Тя често си въздъхвала и казвала: „Никой човек не се грижи за мене, никой не ми се радва, но пак не съм сама. Небето ме мило поглежда, слънцето ми се усмихва и дъждецът ме оросява“. Господарските цветя се радвали и веселили, докато един ден ги сполетяло голямо нещастие: господарите им заминали някъде, напуснали чифлика, напуснали и цветята. Главичките им тъжно увиснали надолу и започнали да вехнат. – „Защо сте тъжни?“ – запитала ги самотната слива. – „Господарите ни заминаха, няма кой да ни полива, няма кой да се грижи за нас.“ – „Вижте, моето положение не се изменя. Небето всякога ми се радва, слънцето всякога ми се усмихва и дъждецът навреме ме полива.“ Градинските цветя изсъхнали, не оставили никакъв спомен от себе си, а самотната слива продължавала още да живее. И хората, като градинските цветя, един след друг изсъхват и изчезват. Страхливите се събират в общества, заедно да живеят, заедно да се окуражават. Човек е сам в живота. Той трябва да разрешава въпросите си като самотната слива, а не като градинските цветя, оставени на грижата на своите господари. Страхът е чувство, което само предпазва човека от опасности, но не разрешава въпросите. Доказано е, че хора, които живеят при богати, благоприятни условия, умират по-рано от онези при неблагоприятните условия. Например английските лордове, живеещи при добри, богати условия, постепенно се израждат и става нужда да се заместват с нови лордове в камарата. А обикновените хора от народа не се израждат – естествено се размножават. Те са при условията на полската слива, те носят живота в себе си. И религията като форма постепенно се изражда, но не и като принцип. Мнозина не разбират що е религия. Знаете от физиката какво са скрипците, макарите. Знаете също, че с помощта на скрипците се изкачват големи тежести. Скрипецът като индивид слиза долу, вдига тежестта и пак се изкачва горе. Това прави по няколко пъти на ден. Принципът е горе, а формите – долу. Той ще слиза и ще се качва и ще повдига формите. Казваш: „Моят принцип не ми позволява да се движа“. Принципът не се движи, но ти, като кука на този принцип, ще помагаш – ще слизаш и ще се качваш. Такова нещо е и религията – кука, която повдига индивидите. И християнството изисква да си помагаме. Значи ще се движиш; ще слизаш долу, ще вземеш някой паднал човек и ще го повдигнеш нагоре като товар, ще го занесеш при по-благоприятни условия. Можеш ли да направиш това? – „Мога.“ – И аз само с една дума мога да направя човека щастлив. Ще му кажа: Имай вяра! Важно е как ще кажеш тази дума. Имай такава вяра, както жадният при вида на пълното шише с вода. Давам шишето на жадния и казвам: Пий от моята вода! Всяка дума трябва да се каже с вяра, с пълно съзнание. Това, което говориш, трябва да съответства на истината. Животът се предава с живот. Ние, които живеем на Земята, сме оградени с Божествения, с вечния живот. Ако не спазваме законите и правилата на този живот, той ще ни изхвърли вън от себе си. След всичко това питате: „Има ли живот след смъртта?“ – В правия смисъл на думата след смъртта няма живот. Смъртта е извън живота, тя е нещо случайно. Да умре човек, подразбирам да се спрат условията на живота. Всъщност възможно ли е това? Ако можете да се свържете с общото течение на великия живот, и на смъртно легло да сте, животът отново ще потече у вас. Затова е нужна вяра, по-силна от най-големите смущения, които нарушават равновесието в човешкия организъм. – Кое нарушава равновесието в човека? – Безверието. Имаш десет хиляди лева в банката. Ако банката пропадне, ти губиш равновесието си. Значи вярвал си в банката, в парите, а не вярваш в Бога. Ти си разчитал на парите повече от всичко друго. Някога изучавам хората като ясновидец и разбирам на какво разчитат те. Някой върви по улиците смело, с вдигната глава, от нищо не се смущава. – Защо? – Има пари в джоба си. От време на време напипва чека си и казва: „Докато нося чека в себе си, добре ми е. Мога да си хапна и пийна колкото искам“. Щом изхарчи парите, главата му увисва надолу и той започва да философства; мисли отде ще дойдат други пари. Като получи нов чек, пак вдигне главата си. После пак клюмва. Аз мога лесно да изправя тази глава. – Как? – Ще му дам стотина златни монети. Обаче това не е съществено, а механическо решение на въпроса. Преди хиляди години в Египет живял един знаменит художник, крайно беден човек, на име Бар-Един-Бу. Един ден, като се разхождал в гората, срещнал царската дъщеря Изис-Шемриха, една от най-благородните моми в Египет. Той се влюбил в нея и решил да нарисува картината на изгряващото слънце, която да подари на царската дъщеря. По това време египтяните се кланяли на слънцето. За да нарисува картината, първо, той се нуждаел от платно, но нямал пари да си купи. За тази цел той отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: „Моля ти се, можеш ли да ми услужиш с едно голямо платно, да нарисувам изгряващото слънце? Като забогатея, ще ти го платя“. Тъкачът се казвал Зеен-Бу. Той си помислил малко и дал платно на художника, като решил в себе си, щом картината бъде готова, пръв той ще я пожелае. Художникът благодарил, взел платното и си отишъл. Нови мъчнотии се изпречили пред него – нямал четки и бои. Отишъл при един голям производител на бои, по-хубави от сегашните, и му казал: „Имам желание да нарисувам картината на изгряващото слънце, но нямам четки и бои. Услужете ми да нарисувам картината си и като забогатея ще ви се отблагодаря“. Търговецът Меел-Ру си казал: „Ще му услужа, но картината ще бъде моя“. Художникът, доволен, че си набавил всичко, започнал да се приготвя за работа, но почувствал нужда още от едно нещо – рамка за платното. Отишъл при търговеца Будра-Ху, на когото казал: „Моля те да ми услужиш с една хубава рамка за картината на изгряващото слънце. Като я нарисувам, ще ти благодаря за услугата“. Търговецът му услужил, но и той, като другите търговци, си казал: „Картината ще бъде моя“. Като се снабдил с необходимите неща, художникът се предал с любов и увлечение на работата си и след известно време картината била готова. Из целия Египет се разчуло, че знаменитият художник Бар-Един-Бу нарисувал така хубаво картината на изгряващото слънце, както никой друг художник до това време. Пръв тъкачът се явил пред художника и му казал: „Картината е моя, защото аз дадох платното“. Факт, платното е на тъкача – веществено доказателство. След него дошъл търговецът на бои и четки, да иска картината. – „Моя е картината – казал той – Боите и четките, с които си рисувал, са мои.“ Най-после дошъл търговецът на рамки и казал: „Картината е моя. Аз сам направих рамката с това именно условие“. Художникът се намерил в чудо как да разреши въпроса. Всеки има право на картината; всеки има веществени доказателства. Кое е вещественото доказателство на художника? Четирима души искат картината. На кого всъщност принадлежи тя?

 

Питам: Де е животът? В платното ли? – Не е в платното. То е условие. – В четките и боите ли е животът? – И в тях не е. Те са само условие. – В рамката ли е животът? – И там не е. Тя е само условие. Как ще докажете, че художникът е взел участие в картината? Платното е ням, пасивен свидетел за работата на художника. Четките, боите и рамката също са пасивни свидетели, единственото доказателство за участието на художника в картината е фактът, че боите са върху платното, а не в кутия, както търговецът ги е дал. Те са поставени в известно съчетание – това е работата на художника. Картината „Изгряващото слънце“ била поставена в един от големите салони на Египет, осветявана по особен начин с електрическа светлина, да я гледат всички и да се учудват на ефекта, който давала светлината. Ето защо явил се и пети претендент на картината, на име Озирис. Той казал: „Ако не бях аз да осветя картината, тя щеше да остане невидяна от никого в един от тъмните ъгли на бедната стая на художника“. Всеки казва, че ако той не е бил, картината нямало да съществува. Питам: На кого се пада картината? На художника ли? – Не. – На търговеца на бои и четки ли? – Не. – На онзи, който прави рамки ли? – Не. – На този ли, който осветява салона ли? – Не. – На кого се пада тогава? – На царската дъщеря. Тъкачът, бояджията, рамкаджията и този, който осветява салона, са поданици на фараона. Всичко, което се произвежда в царството му, е негово. То принадлежи на него и на царската дъщеря – Изис-Шемриха. Сега и вие седите и казвате: „Животът е наш“. – Не е ваш животът. Вие сте художникът, който рисува живота на платно. – Що е платното? – Човешкото сърце. – Що са боите? – Човешкият ум. – Що е рамката? – Човешкото тяло. – А художникът? – Това е човешката душа, която работи. – Кой е Озирис? – Човешкият дух, който осветява пътя на самия човек. Всичко това се съчетава в целокупния живот. Всичко това принадлежи на Любовта. – На коя любов? – Не на ограничената човешка любов, но на безграничната Божия Любов, която включва всичко в себе си и осмисля живота. Когато Божията Любов дойде в света, хората ще се почувстват свободни, радостни и весели. За тази Любов се казва, че тя ражда живота. Тогава страхът ще бъде вън от вас. Защо трябва да се страхувате? От какво се страхувате? От живота ли? Вие сте майки и бащи и казвате: „Страх ни е децата ни да не умрат от глад“. Щом сте обиколени от братя и сестри, трябва ли да се страхувате от глад? Как може да се страхувате от глад, щом вярвате в Бога? Вярата ви в Бога показва, че сте свързани с целокупния живот. Щом е така, кой няма да ви се притече на помощ? Това всеки може да опита.

 

Един ден седя в стаята си и чета една философска книга. По едно време, гледам, иде една котка с мишка в устата си. Оставих книгата настрана и започнах да наблюдавам какво ще стане с мишката. Котката започна да си играе с мишката. Мисля си: „В един момент мишката може да попадне в устата на котката. Как мога да я спася аз? Ако имам малко дроб, ще дам на котката, и тя ще пусне мишката“. Обаче, интересно е, може ли някой, вън от мене, да спаси мишката? Както си играеше, котката задряма и изпусна мишката. Без да чака много, мишката избяга и се скри в един сандък, близо до котката. Като се събуди, котката потърси мишката и пак я улови. Питам мишката: „Защо не избяга далеч от котката, а се скри в този сандък?“ Котката пак заспа и изпусна мишката. Тя избяга и се скри в друг сандък, пак близо до котката. Събуди се котката и отново хвана мишката. Трети път заспа котката. Обаче мишката разбра, че трябва да бяга далеч от котката. Този път тя не се скри в сандък, но избяга далеч от котката и се спаси. И на вас казвам: Не се крийте в сандъците. Те са опасни места. Котката се събуди, потърси мишката, но не я намери. Тя си сви опашката и си продължи пътя.

Съществува Промисъл в света, който се грижи и за най-малките същества. Ако на съвременния човек се каже, че и малките същества проявяват известна разумност, той ще каже, че това е някакво съвпадение. – Как се обяснява съвпадението на нещата? – Чрез закона на разумността. Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са прояви на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия. Понеже не стават често, наричаме ги случайности. Те не вървят по общите закони, познати на всички, но това не показва, че те не се подчиняват на някакви закони. Други закони управляват случайностите. Учените доказват, че и най-малките частици на материята – електроните, се подчиняват на един велик, разумен закон. Въпреки това днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божи Промисъл в света. Той казва: „Ако аз сам не наредя живота си, горко ми, да очаквам на някакъв Промисъл“. – Отчасти е така. Сам човек урежда живота си 25%, окръжаващите – дом, приятели, общество, го уреждат още 25% и разумната природа – 50%. Обаче има и други външни сили, които помагат на човека. Главният фактор в света са силите на вечния живот, чрез който се проявява Великата Разумност.

Да вземем една съвършено гладка топка и да прекараме пръстите си върху нея. Ние няма да усетим нищо. – Защо? – Защото навсякъде е еднаква. Казвате, че тази топка няма нищо индивидуално в себе си. Обаче да вземем друга топка с няколко остри, издадени части по нея. Като прекараме ръката си върху нея, ние ще усетим издадените ѝ части и ще кажем, че тя има нещо индивидуално в себе си. Питате: „Кога човек проявява своята индивидуалност?“ – Когато излезе от общите условия на живота. Тогава той се натъква на известна мъчнотия. – Защо иде мъчнотията? – Защото той се е индивидуализирал, т.е. излязъл е от общото течение на живота. Сега не остава нищо друго, освен да влезе в общите условия на живота. – Какво придобива човек при общите условия? То е все едно пъпката да остане завинаги в самото дърво, да не се прояви. Ако пъпката остане завинаги пъпка, не се прояви, не цъфне и не върже, наистина животът ѝ няма смисъл. Следователно има смисъл да се индивидуализираш, но ако можеш да цъфнеш, вържеш и да дадеш плод. Опасно е, когато човек си остане пъпка и се отдели от условията на вечния живот. Можеш ли, така отделен, да цъфнеш и да дадеш плод? Вяра е нужна на човека. Без вяра той е осъден на смърт. Ще кажете, че имате вяра. Аз мога да опитам вярата на всеки човек. Казваш, че вярваш в мене като на абсолютно честен човек. Как ще постъпиш с мене, ако при всяко дохождане в дома ти вадя от касата ти по няколко златни монети? Докога ще ме търпиш и докога ще ми вярваш? Ако взема всичкото ти злато и ти не загубиш доверието си в мене, наистина имаш вяра. Вярващият не се колебае, пред нищо не се спира, но той следи какво ще стане с него, като му се отнеме богатството. Ако животът му се подобри, той казва: „Добре стана, че ми отнеха богатството“. Ако се влоши, казва, че отнемането на богатството му не е правилно. И Бог постъпва по същия начин. Имаш няколко деца. Бог дойде, вземе най-доброто от тях. Ти плачеш, страдаш и най-после се утешиш. Не се минава много време, и второто дете умира. Пак плачеш, роптаеш против съдбата, но нищо не помага. Изгубваш всичките си деца. Утешаваш се с жена си, но един ден и нея задигат за другия свят. Остават ти няколко приятели, на които разчиташ, но и те си отиват един след друг. Обезсърчен, отчаян, ти се питаш какъв е смисълът на живота. Да уповаваш само на Бога – ето смисълът на живота. Да любим само Бога – ето смисълът на живота. В Любовта си към Бога, към Едногото, ти се освобождаваш. В любовта си към многото ти се заробваш. Да служиш на Бога, това е свобода. Да служиш на мнозина, това е робство. Каква свобода очакваш, ако служиш на много господари? Свободата е вътрешен процес. Следователно ще служиш на Бога, Върховния Закон, съзнателно и с Любов. Който не разбира този Закон, мисли, че като се отдели от дома си – от майка, баща, жена, деца, служи на Бога. Той иска да бъде господар на себе си, никой да не му заповядва. Няма защо да бягаш от условията. Ако спазваш законите на вечния живот, ти си господар на себе си, ти сам можеш да наредиш живота си. За да оздравее, болният трябва да пречисти кръвта си. Сам той трябва да се заеме за тази работа. – Как? – Като диша чист въздух, като излага гърба си на слънце и яде чиста, здравословна храна. Има и други методи за пречистване на кръвта. От човека зависи какви методи ще приложи, за да пречисти кръвта си не в продължение на месеци и години, но в един ден. Обикновено човек си служи с един или друг метод, според съзнанието си. Казано е: „Ако имате вяра, ще правите по-големи чудеса от мене“.

И тъй, когато придобие живата вяра, човек коренно се изменя: очите му стават ясни, мускулите на лицето подвижни – нещо особено лъха от него. Той става отзивчив към страданията на хората, нежен и внимателен към всички. Щом има тази вяра, Любовта го посещава. Не плачете за страданията на хората, но помагайте им. Детето на една майка се разболяло, има висока температура, около 40 градуса, и тя плаче, чупи ръцете си, не знае какво да прави. Казвам на майката: Не плачи, но помогни на детето си. Дай му очистително, след това да изпие една–две чаши гореща вода. Като се пречисти стомахът му, свари му лека картофена чорба или компот от ябълки или сливи. Разтрий го малко, да се стопли добре. Като направиш това, детето ще оздравее. Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влязат в правия път, болестите постепенно ще ги напуснат. Днес повечето хора са безверници, поради което са усложнили живота си. Аз говоря за безверието в широк смисъл на думата. Има официални безверници; има и безверници, които минават за хора на вярата.

 

„Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Животът се проявява отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. – По какво се познават проявите на живота? – По разширяването. Който носи живота в себе си, той постоянно се разширява. Ето защо, за да се прояви животът, нужни му са широки области на проява. Цялата Вселена е създадена само за един човек. И ако ме пита някой защо са създадени небето и земята, казвам: Те са създадени за мене, при условие че разбирам законите, които управляват света. – За кого е направена най-хубавата цигулка? – За добрия и вещ цигулар. Той свири хубаво и радва хората със своето свирене. Кажеш ли, че не можеш да работиш, не можеш да свириш, не можеш да разрешиш въпросите, ти си на крив път. „Е – казваш спокойно – ако не ги разреша аз, децата ми ще ги разрешат.“ – Колкото си ги разрешил ти, толкова и те ще ги разрешат. Каквото могат да направят майката и бащата, това ще направят и децата. Аз казвам същото и за себе си: Щом признавам, че имам Божествен произход, трябва сам да разреша въпросите, не трябва да ги оставям на други. В Бога всички въпроси са ясни и разрешени. Сега и вие искате да разрешите въпроса за живота, но търсите разрешението му в книгите. Не, търсете го в Божествения принцип, търсете го в себе си, но не и вън от себе си. Ще кажете, че човек трябва да расте. – Вярно е, човек трябва да расте. И от книгите може да расте, но накъде ще се обръща? Като расте, човек трябва да се обръща към Слънцето – първоизточник на живот и енергия. После ще търси почвата, за да използва от нея влага и хранителни елементи.

 

Как може човек да устрои своя живот? Аз не говоря за мъже и жени, но изобщо за човека. Всеки човек иска да живее, и добре да живее. Всички искат да намерят смисъла на живота. На този въпрос може да се отговори с две думи: Смисълът на живота се заключава в общение с Бога. Под Бог разбирам живота. Не говоря за онзи Бог, в когото хората вярват. Аз говоря за онзи Бог, при Когото трябва да отиваш с чисти ръце, без никакви престъпления; с ум светъл, свободен от всякакво заблуждение; със сърце девствено, свободно от най-малкото лошо чувство. Ще отидеш при този Бог чист като девица, без никакъв порок. Тази чистота може да се постигне в един момент. Кое повече желаеш: да имаш един добър приятел или каса, пълна със злато? Една добродетел струва повече от всичкото злато в света.

 

Следователно, ако имаш един добър приятел, пази го като зеницата на окото си. Който няма поне един приятел в живота си, той е най-нещастният човек в света.

 

Христос говорил на хората преди две хиляди години. Де е Христос сега? Той се обръща към Господа с думите: „Отче, тези овце са Твои. Ти ми ги даде и аз гледам нито една от тях да не погине“. Това значи: „Животът, който ми даде, е Твой. Аз гледам да не го изгубя“. Някои казват, че Христос оставил овцете, дадени му от Бога, други да ги пасат, а Той отишъл на небето. Вярно ли е това? Христос има особено мнение за пастири, които оставят овцете си на други. Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото и аз ще бъда с вас до скончанието на века“. На друго място е казано: „В последните дни всички ще оживеете и ще чуете гласа Му“. Ако Христос ви проговори и вие се усъмните в думите Му, моят слон ще ви докаже истината. – Как ще я докаже? – Накарайте го да мине през моста. Ако той мине и не падне във водата, мостът е здрав. Следователно, ако учението, което ви се проповядва, осмисля вашия живот, дава ви здраве, разумност и светлина и ви прави свободни, следвайте го. То е учението, което всяка душа търси. То посочва истинския живот на човека. – Кой е истинският живот? – Той е онзи живот, който събужда хората и ако са натоварени, отнема товара им. Срещам хора много натоварени. От големия товар те заспиват. Истинският живот отнема товара на хората.

Новата култура изисква хора с нов идеал, с нови стремежи, с правилни отношения. Подайте ръката си на страдащите, на непробудените души. Не мислете само за ядене и пиене. Това не разрешава въпросите. Бъдете в хармония помежду си! Това всеки човек, всеки народ може да направи. Това се иска от българите, това се иска от всички народи. Хармония е нужна както на семействата, на обществата, така и на всички народи. Щом имате хармония, нищо друго не ви остава, освен да сеете. Ще имате голямо плодородие, изобилна жътва. Без хармония нищо не се постига. – Защо иде глад между народите? Поради отсъствие на хармония. Омразата, антагонизмът, завистта между хората, кой да управлява, кой да вземе надмощие между държавите, са причина за глад, лишения и мор. Държавите се борят помежду си коя от тях да вземе първенство. Ако е въпрос за предимство на държава, има една държава над всички – тя е Божествената. Има едно царство на земята – царството Божие и Неговата правда. Христос казва: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда“. В това царство няма убийства и затвори. Който приеме Неговите принципи, ще придобие свобода. На свободните хора ще се даде земята. Те ще я наследят. Нека партиите си съществуват, нека религиите се развиват, но един дух трябва да владее между тях. Един принцип ще ръководи цялото човечество. На един принцип ще служи бъдещата култура. Кой е този принцип? – Да вярваме в Бога. – Не, вярата е още неразбрана. Аз имам предвид принципа на Любовта. По-силна дума от нея няма. Нека всички станем последователи на новата религия – на Любовта. Ако срещнеш гладен човек и носиш в торбата си един хляб, спри го и кажи: „Братко, седни при мене, да си разделим хляба. Така и двамата ще бъдем с празни торби“. След това ще срещна друг, който ще раздели хляба си с мене. Сега неговата торба ще се изпразни. После ще срещна трети и той ще раздели хляба си с мене. Светът ще се оправи, когато хората отворят пълните си торби да споделят взаимно благата си. Светът още не се е оправил, защото хората продължават да се придържат в учението „Човек за човека е вълк“. Новата култура заличава това учение и пише: „Човек за човека е брат“. Така трябва да се мисли и живее.

Миналата неделя говорих за жените. Ще кажете, че повдигнах жената. Аз говоря за жената – носителка на Любовта. Тя не е дошла още на земята. Сега се готви да дойде в света. Тя цяла сияе от радост. Тя е жената на бъдещето, а не на настоящето. Като дойде, тя ще хване първо жената и ще я пита: „Дъще, какво правиш? Защо забрави майка си?“ Сегашните дъщери ще се изменят и ще станат дъщери на тази Дева-майка. – „Може ли, като живеем на земята, да бъдем девствени?“ – Може, и трябва да бъдете чисти, абсолютно чисти. Като вляза в дома на своя ближен, отношенията ми към него, към жена му и децата му трябва да бъдат абсолютно чисти. Неговите интереси да бъдат и мои. Ако изменя на този принцип, аз изменям на Бога, изменям на своя живот. Има една мярка в света. Тя е великият морал. С нея ще мерим своите отношения, както и тези на своите ближни. Какъв морал е този, ти да се криеш на топло, а да изпращаш другите да се бият за България? Лесно се насърчава човек да се жертва за отечеството. Ти защо не се жертваш? Значи другите да се жертват, а ти да живееш, да се разполагаш нашироко. Не е така. Ако трябва да умираме, всички да мрем! Ако трябва да живеем и да бъдем свободни, всички да бъдем свободни!

„Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Христос му посочи първо Моисеевия закон. После му каза: „Иди и продай имането си и го раздай на бедните“. Този въпрос е костелив орех. Бедните, като слушат този стих, обръщат се към богатите и си мислят: „Чувате ли какво се говори?“ Богатите гледат настрана, втренчили се в една посока, и си мислят: „Ние сме готови да раздадем богатството си, но можете ли вие да го използвате разумно?“ Важно е, може ли богатият с Любов да разреши този въпрос? Може ли да раздаде имането си без да му трепне сърцето? Ето как разбирам аз този въпрос. Когато богатият дава имането си на бедния, последният трябва да се откаже от него. Богатият ще настоява, а бедният ще отказва. Това е правилно разрешение на въпроса. А така богатият не дава, бедният иска, това е криво разрешение. Богатството на сегашните хора не е тяхно. То е събрано от труда на хиляди и милиони хора. Те са се трудили, вложили своята енергия, следователно и те имат дял в него. Как смеят богатите да ядат труда и енергията на милионите поколения без тяхното позволение? Животните, на които кожите са одрани, ще кажат на Господа: „Господи, този търговец забогатя от нашите кожи“. Проповедниците ще възразят, че животните са създадени за човека. Те казват, че и в църквите трябва да има богати хора, да дават повече. – Колкото е вярно едното, толкова и другото. Нима бедният не прави жертви? Някога той дава повече от богатия. Сега вие седите и мислите кой ще ви гледа на стари години. Това не е важно. Според мене важен въпрос е как може да използваме вечния живот. Ако си беден, бъди смел да умреш в леглото си от глад. Или бъди смел да изпаднеш в положението на последен бедняк и да не кажеш дума против Господа. Колкото и да е студено вън, ако можеш да понесеш беднотията с любов и търпение, да приемеш съдбата си безропотно, няма да усетиш никакъв студ. При силната вяра и студът не е студ. Може да направите опит. Ако имаш вяра, и при най-големия студ, когато дърво и камък се пука, в стаята ти ще бъде топло. И без огън ще ти бъде добре. Който влезе в контакт с тебе, и той ще се стопли. Който има вяра, и последен просяк да е, ще дойдат отнякъде неговите приятели и ще го вземат у дома си. За всичко благодари и вярвай, че при най-големите мъчнотии ще излезеш на добър край. Знай, че Бог няма да те остави. Всеки човек е предметно учение за другите. Днес Бог ти казва: „Ще излезеш гол и бос на улицата, ще скръстиш ръцете си и ще стоиш“. Покрай тебе ще минават хора, ще те гледат като предмет за изучаване. На другия ден друг ще бъде предметно учение. И владиката, който благославя хората и минава за заместник на Христа, като дойде смъртта, турят го в гроба и го опяват. И Христа унижиха, разпнаха Го. И Той прекара три дена в гроба, след което възкръсна. Владиката, като влезе в гроба, ще опита своето учение, ще опита вярата си. Ако възкръсне, втори път няма да го използват за предметно учение.

Днес всички хора се нуждаят от ново разбиране за живота. Не говоря за онова обикновено, детинско разбиране. Казвате, че този е праведен, онзи е грешник. Праведен е онзи, на когото сърцето е отправено към всички хора. За мене се казва, че едно говоря, а друго върша, имал съм свои планове. Да, моите планове не са като техните. Моят план е да се въдвори Царството Божие на земята. Плановете биват или човешки, или Божествени. Човешките планове са временни, а Божествените – вечни. Питам: Защо вие не опитате Бога и Неговите планове? Чудни са някога религиозните и духовните хора. Като станат такива, те напущат службата си. – Не, сега именно ще работиш, и то без пари. – „Може ли да бъда учител без пари?“ – Може, разбира се. Като уволнен тръгни по улицата и събирай децата да ги занимаваш. С една група ще работиш половин час, с друга – половин час. Значи ще бъдете учители-амбуланти. Сега вие чакате да ви назначат официално и тогава да влезете в клас да преподавате. Това са идеалните условия. Какво ще правят онези деца, на които никой не може да им помогне? И религиозните очакват да дойде Христос, да прояви своето благоволение към тях.

Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си; в скърбите си да бъдат радостни; в сиромашията си да бъдат благородни. Когато нямаш нищо в джоба си, да считаш, че си богат. Ще кажете, че това е изкушение. – Не е изкушение. Какво по-голямо богатство от това да знаеш, че никой не те преследва, никой не ти завижда. Павел казва: „Нашето богатство не е на земята. То е във вечния живот“. Под вечен живот разбирам Божествения, дето се крие богатството на целокупния живот. За този живот се казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“.

Желая всички да сте опитали живия Господ на Любовта. Не Го търсете в църквата. Ако искате да го намерите, търсете го вън от църквата, както търсите чистия въздух вън от градовете. Мястото на чистия въздух е в планината. Христос казва: „Истинските поклонници не ще се кланят нито в Йерусалим, нито на тази гора, но ще се кланят в дух и истина“. Това иска новият, разумен живот. Новите открития в света говорят именно за една закономерност. Нищо не е случайно. Никой не се е раждал без време и никой не е умирал без време. Човек се ражда навреме и умира навреме. За всяко нещо, което става, има причини. Дали имаш деца, или нямаш, и за това има причини. Определено е на човека да стане учител, свещеник, музикант и прочие. Не говоря за фаталност, но за съзнателно определяне на нещата.

 

И тъй, новият живот носи нови условия. – „Тогава да влезем в новите условия.“ – Вие сте влезли вече, имате новите условия. Започнете да работите върху себе си. Имаш един вътрешен страх: съмняваш се, подозираш. Тури страха и съмнението настрана. Завистлив си, тури завистта настрана; злобен си, тури злобата настрана. Не говориш истината, икономисваш я. Тури тази икономия настрана. Искаш да станеш богат, тури това желание настрана. Освободи се от всичко отрицателно и бъди готов да изникнеш, както посятата семка изниква от земята. Какво ще стане с тази семка, ако преди посяването ѝ я завия в златен, сребърен или калаен лист? Ще израсне ли тя? Ако я туря в циментов прах, ще израсне ли? И ако вие сте обвити като семката в много обвивки, ще се докоснете ли до новия, т.е. до Божествения живот? Всички обвивки – златни, сребърни, калаени, циментови, трябва да паднат и да остане само семката на живота, да се посее в Божествената почва. Когато Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина започнат да действат, семката ще изникне в почвата, в тебе ще се яви ново прозрение и ще кажеш: „Сега мога да направя всичко заради Бога“. Едно нещо искам от вас: да задържите в себе си семката на новия живот, която тази сутрин се посява във вас. – Посята ли е наистина тази семка? – Посята е, разбира се. Тази сутрин аз посях семката във вас и ако вие още философствате, моят слон ще дойде да разреши въпроса. Щом мине слонът, мостът е здрав. Щом изникне семката, не я човъркайте, не казвайте, че и тя е като обикновените семки. Чакайте да израсне тя, да цъфне, да върже плод. И като вкусите от плода ѝ, да приемете онези елементи, необходими за изцеляване на вашите болки. Колко въпроси днес смущават умовете ви! Млади и стари, всички са длъжни да разрешат задачите си чрез великата Божия Любов. Пред вас се открива велико бъдеще! Земята влиза в нови условия, които вие не можете да си представите. И Луната, която виждате, и тя започва да се изменя. След време ще се яви нова Луна. Сегашните астрономи не забелязват тази промяна в Луната. Ще дойдат нови астрономи, които ще живеят и на Луната, и на Земята. Казано е в Писанието: „Ще създам ново небе и нова земя; ново слънце и нова луна“. Иде новото в света – нови условия, нов живот. Бъдете готови за новите условия.

 

Сега ви остават още три години до големите изпитания. Ще преживеете тия три години. – „Какви са тези три години?“ – Сами ще видите. След това положението постепенно ще се подобрява. Съзнанието ви ще се пробуди и ще се въведе нов ред и порядък в света. Иде новото, иде великото в света! Какво е това велико, ще го видите. След три години слънцето влиза в нов знак, в нова епоха, която ще трае 25 хиляди години. Слънцето влиза във Водолей. Това е предсказано астрологически още във времето на Христа. Предсказано е, че когато слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново – нов подтик, нов стремеж. Народите ще се обединят, ще дойде шестата раса на Земята – синовете на царството Божие. Тогава оръжията ще се обърнат в плугове. Земята ще се превърне в райска градина. Пред вас се открива живот на 25 хиляди години.

 

„Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“

 

Отговарям: Не скърбете! Изтърпете изпитанията на трите години, та като дойде новият живот, да влезете в тия 25 хиляди години. Тогава ще се греете на новото слънце; ще се радвате на новата луна; ще живеете на новата земя и ще познаете Бога така, както никога не сте Го познавали.

Беседа от Учителя, държана на 29 април 1923 г. в София

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close