Мили приятели,

Днес ще ви запозная с едно от  предсказанията на Учителя Беинса Дуно, което звучи толкова актуално днес, особено след уникалното Новолуние в знака Водолей на 11 февруари тази година, когато 6 планети се събраха в него и започна новия цикъл на съюза между Юпитер и Венера, който възвести новата епоха – епохата на Божествената Любов. То е било дадено от Учителя преди 76 години – няколко дни преди да приключи земния си път:

„С течение на времето съзнанието на човека се придвижва от един много дълъг период на неизвестност. Тази фаза, която индусите наричат Кали Юга (Kali Yuga) е на ръба на своя завършек. Днес ние се намираме на границата между две епохи – тази на Кали Юга и Новата ера в която навлизане. Постепенното подобрение вече се усеща в мислите, чувствата и действията на хората и скоро всички ще бъдат покорени от Божествения огън, който ще пречисти хората и ще ги подготви за Новата епоха. Така хората ще се издигнат до най-високото ниво на съзнание, необходимо за навлизането в този нов живот. Това е което някои разбират, като Възнесение Господне.

Ще минат няколко десетилетия, преди Огънят да дойде и да преобрази света, чрез въвеждането на нови морални устои. Тази огромна вълна идва от космическото пространство и ще залее цялата Земя. Всички, които се опитват да се противопоставят на промените, ще бъдат отделени и прехвърлени на друго място. Въпреки, че не всички хора на земята се намират на еднакво еволюционно развитите, новата вълна ще бъде усетена от всички. Тази трансформация не се отнася само за Земята, а за цялата Вселена.

Най-доброто и единствено нещо, което хората могат да направят е да се обърнат към Бог и съзнателно да издигнат вибрационното си ниво, така че да намерят хармонията, когато се потопят в мощната вълна.

        Огънят за който говоря ще подмлади, пречисти и реконструира всичко. Сърцата на хората ще бъдат освободени от мъката, проблемите и неувереността. Мислите и чувствата ще се подобрят и повишат. Всичко отрицателно ще се консумира и унищожи.

       Настоящият живот е робство. Осъзнайте ситуацията и се освободете от него. Излезте от затвора, в който се намирате. Жалко е, че има толкова много страдание и неспособност да се разбере, къде се крие истинското щастие.

       Всичко, което ви заобикаля ще се срине и изчезне. Нищо няма да остане от тази цивилизация. Земята ще се разтресе и ще изтрие тази погрешна култура, която държи хората в невежество. Земетресенията не са само механични явления, тяхната цел е да събудят съзнанието и сърцето на хората; да се освободят от своите грешки и безумия; да осъзнаят, че не сме единствените във Вселената.

       Нашата Слънчева система преминава през район от Космоса, където е било разрушено цяло съзвездие. Преминаването през този район ще повлияе на жителите на Земята и всички други планети от нашата Галактика. Само Слънцата не са засегнати от тази враждебна среда. Този район се нарича „Тринадесетата зона“ , известна още като „Зоната на противоречията“. Нашата планета се намира в тази зона от хиляди години, но вече се приближаваме към изхода на това пространство на тъмнината. Ние сме на границата на по-духовните зони, където живеят по-развитите същества.

       Земята вече е в едно възходящо движение и всеки трябва да се хармонизира с вибрациите на възнесението. Онези, които не направят това, ще загубят благата, които осигурява издигането. Те ще останат назад в еволюцията и ще трябва да изчакат десетки милиони години, преди идването на новата възходяща вълна.

       Земята, Слънчевата система, Вселената, всичко поема по една нова посока, под импулса на Любовта. Повечето от вас все още гледат с насмешка на Любовта, но в действителност това е най-великата от всички сили. Парите в властта продължават да бъдат почитани, сякаш живота ви зависи от тях. В бъдеще всичко ще се подчинява на Любовта. Събуждането на съзнанието на хората обаче ще бъде съпътствано с много страдания и трудности.

Ужасните предсказания на пророка Данаил, написани в Библията, се отнасят за епохата, която се отваря. Ще има наводнения, урагани, гигантски пожари и земетресения, които ще пометат всичко. Навсякъде ще се лее кръв. Ще има революции и ужасни експлозии, които ще отекват в редица райони по света. Там, където е имало земя ще има вода, там където е имало вода ще има земя. Това ще бъде наказанието на природата за престъпленията срещу нея, извършени от човечеството.

       След всички тези страдания, хората които са готови ще осъзнаят хармонията и неограничената красота на Златния век. Запазете вярата и вътрешния мир, когато настъпят трудните времена, защото нито един косъм няма да падне от главата на праведните. Не се обезкуражавайте и продължавайте да се стремите към лично съвършенство.

       Нямате представа какво грандиозно бъдеще ви очаква. Новата Земя скоро ще излезе наяве. След няколко десетилетия всеки ще има време да се посвети на духовни, интелектуални и творчески дейности. Отношенията между мъжете и жените ще се основават на взаимно уважение и почит. Хората ще могат свободно да се движат през различни измерения в междугалактическото пространство. Ще разберат функционирането на Вселената и ще осъзнаят Божествената намеса във всичко, което ни заобикаля.

  Новата ера е на шестата раса. Вашата задача е да се подготвите за нея и да я изживеете. Шестата раса ще се изгради около идеята за братството между хората. Няма да има повече конфликти, свързани с лични интереси. Единственият стремеж на всеки ще бъде да отговаря на закона на Любовта. В Шестата раса ще бъде тази Любов. Ще се издигне нов континент в Тихия океан и ще бъде населен от тези хора. Основателите на тази нова цивилизация, които аз наричам „Братя на човечеството“ или „Деца на Любовта“ ще се стремят само към Доброто. При новата раса Любовта ще се прояви по такъв перфектен начин, за който днешните хора имат само бегла представа.

       Силите на мрака ще се оттеглят от Земята. Хората, виждайки че няма друг път, ще се ориентират към пътя на новия живот и спасението. Някои ще се надяват да продължи сегашния начин на живот, осъждан от Божествения ред, но в крайна сметка ще разберат, че посоката на света не принадлежи на тях.

       Новата култура ще се основава на три основни принципа: издигането на жените, издигането на кротките и смирените и защита правата на човека.

       Светлината, доброто и справедливостта ще възтържествуват, всичко е въпрос на време. Религиите ще бъдат пречистени. Всяка една от тях съдържа частица от учението на Светлината, но са повлияни негативно от хората. Всички вярващи трябва да се обединят около Любовта, като основа на всичко останало. Любовта и братството е общата основа на всичко!

       Земята скоро ще бъде пометена от извънредно бързи вълни на космическо електричество. След няколко десетилетия лошите хора, които заблуждават другите ще започнат да губят своите сили. Те ще бъдат погълнати от космическия огън, който ще извлече всичко негативно от тях. След това ще се покаят, защото е написано, че „всяка твар ще прославя Бог“.

         След изпитанията хората ще престанат да се поддават на греховете и ще намерят отново пътя към добродетелта. Климатът на планетата ще се нормализира и повече няма да има природни катаклизми. Въздухът и водата ще се пречистят. Паразитите ще изчезнат. Хората ще си припомнят предишните прераждания и ще се чувстват щастливи, че най-накрая са се освободили от предишното си състояние.
Благодарение на идеята за братството Земята ще стане едно благословено място. Преди това обаче Земята ще бъде сполетяна от големи страдания, целящи да събудят съзнанието. Греховете натрупани в продължение на хиляди години трябва да бъдат изкупени. Пламенната вълна идваща от висините ще изчисти кармата на народите.

       Освобождението не може да бъде отлагано повече. Човечеството трябва да се подготви за големи изпитания, които ще сложат край на егоизма.

       Под земята се подготвя нещо необикновено. Грандиозна революция, която ще се прояви скоро в природата. Бог е решил да възобнови Земята и ще го направи!

       Това е краят на една епоха. Старият ред ще бъде заменен от нов, а той ще възцари Любовта на Земята!“

       Не може да се отрече, че много от пророкуването от Учителя вече се сбъдна.

       Сега от нас зависи да продължим с подготовката на духовния ренесанс, за който съзнанията на много пробудени души са готови, а и звездните влияния са най-благоприятни за постигането на тази цел.

За извършената духовна дейност на групата през изминалите години ще се спра по-подробно в следващите писания, а сега предлагам да започнем днешния наряд с песента “Бог е Любов” и да продължим с Добрата молитва и Молитва на Синархическата верига, както и трите закона на Свещената Верига. 

Добрата молитва

Господи, Боже наш, благи и небесен Баща, който си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме.

Молим ти се, изпроводи ни Духа Си, да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да Те славословим винаги.

Осветявай духа ни, просвещавай сърцето и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.

Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.

Живота си, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

Помагай ни и ни съдействай, да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.

Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето име, да е за успеха на Царството Ти на земята.

Храни душите ни с небесния Си хляб, укрепявай ни със силата Си, за да успяваме в живота си.

Като ни даваш всички Твои благословения, приложи и любовта Си, да ни е вечен закон.

Защото на Тебе принадлежи царството, силата и славата завинаги.

АМИН.

Когато Учителя е дал тази молитва, е казал: От сега нататък тази молитва ще се чете от всички същества в цялата вселена.Тя може да се казва с определени движения, които ще опиша в следващия ми пост.

МОЛИТВА НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА

Всесилний и Всеблагий Господи, молим Ти се, благослови Твоето Свято дело, което Си започнал.

Уякчи, укрепи и благослови с присъствието на Своя благ Дух членовете на тая велика фамилия и нейните сподвижници, които Си избрал да работят за идването на Твоето Царство на Земята, а именно (изброяват се имената на участниците на синархическата верига)

Стопли сърцата им с пречистената Си Любов и ги озари с Твоята Правда

Укрепи духа им, просвети ума им, въоръжи ги със сила и търпение, да могат да победят всичките свои страсти, за да работят за успеха на Царството Ти на Земята.

Отстрани всички пречки, които ги спъват в пътя на Истината.

Дай им здраве, духовна сила и мощ и ги запази от видими и невидими неприятели, за да работят от душа и сърце за благото на човечеството.

Подкрепи, просвети и вразуми българския народ, запази го от видими и невидими врагове, за да може мирно и тихо да се развива и следва Твоя път.

Със силата на Любовта Си обедини цялото Славянство.

Подкрепи, просвети и покажи пътя на Истината на всичките други народи, за да те следват, защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост, в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнение на Твоята Воля е нашата любов.

Амин

Дадена от Учителя на 21.01.1919 година.

Учителя дава Трите закона на Веригата на събора през 1909 година във Велико Търново

Учителя е диктувал Трите закона на присъстващите на събора и после на всеки лист отдолу се е подписал със свещения подпис, но съкратен. 

Протокол от годишната среща на Веригата – Варна, 19 август (от книгата „Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)“)

Трите закона на Веригата:

1. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство.
2. Люби ближния си като себе си – в него ще намериш основите на твоето повдигане.
3. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.

       Любезни братя и сестри,

Мнозина от вас знаят, че с Беседата “Ето човекът” Учителя оповестява началото на Епохата на Водолея. Тя може да се определи като програмна за тази епоха, като красив извор на мъдрост и верни посоки. Днес ще ви припомня само някои акценти от нея, които, когато я прочетох за пръв път ми направиха дълбоко впечатление:

       “Под думата „човек“ или „человек“ на български език се разбира същество, което живее цял век; обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, „човек“ има друго значение – значи: Исус.

       Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта.

       Преди този процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен; нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно“.   Божествените пътища са неизповедими. Не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени: то е невъзможно… трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата…

        Силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно; силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си,  на своето време ще дойдат.

       …Там, дето няма страдание, няма забогатяване; там, дето има скърби, има и радости; дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо.

       Всеки от нас е нужен и много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица.

       В Писанието се казва: „Бог не е само на Небето; Той живее в сърцата на смирените“; следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. …Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: „Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам!”

       Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път: можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да си върви по своя път, можем да направим само едно – да я използваме. Тъй също не можем да спрем и живота, а трябва само да използваме нещата. … Господ никога не иска насила жертви от нас.

       …Който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга… Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват.

       Понеже Той е положил закона на свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон, и докогато не дойдем до това съзнание доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне в нас дълбоко съзнанието да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане – на кого? – на нашите братя, на нашите ближни. Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните тела.

       …Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.

       Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му: и той, като нас, може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек; но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши; вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази.

       Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно.

       Светът е като тая стая, и всеки от нас трябва да бъде светоносец, да носи по една свещ, и като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци – това са свещи.

       Питате: „Какво да правим?“ – Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени, и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас.

       Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата: с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим –  то е егоизъм.

        – Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца…

       Исус е дошъл и работи, и когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват.

       Господ е в Любовта…Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е закон.

       Ние, които следваме Исуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва, най-сетне, да Го пуснем да влезе в нас. Сега, аз ви оставям този Човек: ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете: „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, Той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса, и ще дойде благословението. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Тогаз Светлината ще бъде в нас, и ние всинца ще се примирим…”.

Мили приятели,

Следвайки синархическият принцип в нашата духовна дейност с цел по хармоничното изграждане на духовните ни тела, ние трябва да прилагаме ежедневно някои от стотината  методи на работа, дадени в различни беседи от Учителя, които са повече от сто. От днес ще започнем с тяхното постепенно изучаване.

В беседата си „Втичане и изтичане” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”  Учителя казва:

 “Животът е нещо, в което човек прогресира. И в най-лошия живот човек прогресира. Ново тяло се гради сега. Старото тяло ще отстъпи мястото си на новото. Новите ни чувства и способности ще се вложат в това ново тяло, което сега се гради. У някои то е още в началото си, а у други е на един месец. Плътта е тяло, дето временно живее духът, а духовното ви тяло е тяло на вечността. Тялото, което имаме, е великолепно здание; то е модел за бъдещото тяло.”

       Организирането на духовното тяло трябва да стане водеща задача за човека на настоящия етап от неговото еволюционно развитие. Всяко земно въплъщение ни предлага неоценими шансове да напреднем в тази насока. Всеки научен урок, всяка духовна опитност, са принос за структурирането и укрепването на системата от невидими тела на личността. Когато Земята и цялата Слънчева система преминат изцяло в така наречената от Учителя Беинса Дуно дванадесета сфера, предлагаща по-благоприятни космически условия за еволюция на всички равнища, тогава ние ще трябва да бъдем в състояние да възприемаме и асимилираме значително по-фини енергии от тези, с които боравим в момента. За това ще бъдат нужни и съответно по-фини духовни и физически органи, и системи у самия индивид.

       От езотерична гледна точка, оптимални условия за придобиване на такава духовна структура е прилагането на Божествената Любов.

       Физическото тяло е модел на духовното, защото в първото са проектирани всички главни енергийни центрове на второто.

  По какво се познава, че духовното тяло на един човек е организирано? Ако човек не изгубва равновесието, мира си при разните противоречия в живота, това е едно мерило, по което се познава до каква степен е организирано духовното му тяло.

   Учителя Беинса Дуно предоставя на последователите си три метода за организиране на духовното тяло:

1. Чрез Любовта в нейното висше измерение – Божествената Любов. Това е най-прекият път към всички духовни постижения. Любовта пречиства, укрепва и извисява духовните ни тела, повишава техните вибрации до нивото на самия Дух на Всемира.

2. Чрез служене на Бога. Служението е акт или процес на саможертва, в който отдаваш най-доброто от себе си, без да търсиш нищо в замяна. Когато е посветено на Божественото, при пълна безкористност и всеотдайност, то поставя най-здравия възможен фундамент за повишаване духовния потенциал на предано отдадения на служението човек.

3. Чрез молитвата. Молитвата и нейните разновидности – формулите и медитацията, спомагат за проникване в най-мистичните дълбини както на собственото „аз”, така и на космическата необятност. Това са методи за пряко общение с Бога и Неговите верни помощници в Битието. Чрез тях се изграждат канали за двустранен енерго-информационен контакт с висшите разумни сили във Вселената.

Съхраняването на вътрешния мир при всички изпитания и противоречия по жизнения ни път е мярката за степента, в която сме активирали и укрепили системата си от духовни тела.

 Обмен с енергиите на Живата Разумна Природа

“- Всички сте подпушени като някои езера. Сега аз искам да изтичате. Това, което се втича, трябва да изтича навън. Ти се спираш и казваш: „Как да разбера това нещо, което говорите?” Ще изтичате, за да го разберете. Както дадоха на тебе, така ще даваш и ти на другите. Щом си взел, можеш да дадеш. Щом кажеш, че не можеш да даваш, не говориш истината. Тогава не трябваше да вземаш. Щом си способен да вземаш, способен си и да даваш.

„Подпушен” в речника на Мировия Учител Беинса Дуно означава „замърсен, задръстен, пълен с отпадъци, с ненужни неща”. Отнесено към човека, това е сигнал, че в мислите, чувствата и действията си той се е отклонил от правия път – пътя на Истината. „Втичане” и „изтичане” от гледна точка на оратора са процеси на правилно приемане и отдаване на енергиите, получавани от околната среда. Ако приемаме повече от необходимото или задържаме полученото, без да го отдаваме, именно тогава се подпушваме. Правилната обмяна на енергиите спрямо Живата Разумна Природа е гаранция за нашето физическо и психическо здраве. В противен случай настъпват болестни проблеми и изменения.

Според действието на вселенския принцип на Правдата ние сме длъжни не само да получаваме Божиите блага, нужни за живота и развитието ни, но и да даваме на онези същества, чиито потребности не са задоволени, толкова, колкото ни позволяват възможностите. И това даване следва да бъде напълно безвъзмездно – по същия  начин, както Бог дава съвършено безвъзмездно на всички Свои творения. Вземането и даването са естествени процеси на еволюционния ход в целия Космос и за всички същества. Чрез тях се поддържа равновесието във всички системи на Всемирния Живот.

 Всяко нещо – на своето време

“- Като извършиш една работа, когато Бог ти говори, тогава си най-силен. А като я извършиш след една година, тогава си слаб. Твоята работа тогава ще прилича на сух хляб, а съвършеният хляб е пресният, който е изваден от пещта…”.

Когато чуваме вътрешния си глас, който е гласът на Бога у нас, и го следваме неотклонно, тогава плодовете от дейността ни са благословени. Сам Всевишният ни помага да постигнем това, към което се стремим. От особено значение е да се вслушаме в този тих глас и да се заемем незабавно за работа, без да отлагаме.

 В една от най-мъдрите книги на Стария Завет и цялата Библия – „Еклисиаст”, е казано: „Всичко си има време, време има за всяка работа под Небето…” (3:1).

Когато Бог ти проговари – това време е сега! Отлагането на една задача никога не води към нейното разрешаване. Напротив, усложняват се условията за нейното изпълнение. Губим от положителния импулс и от заряда на вдъхновение, с които сме могли да започнем начинанието. Отлагането на проблем, който чука на вратата, е равносилно на поражение.

Небето съдейства на онези, които се впускат смело във вихъра на сражението – мирно сражение, разбира се, и не се отказват, докато не приключат достойно започнатото. Учителя е наставлявал своите последователи да не оставят недовършена работа. Това е въпрос на лично достойнство и има своето духовно значение за укрепване на волята, за справедливо повишаване на самочувствието, за изпълнение на дълг, който няма как да прехвърлим на други.

       Друг свещен метод за духовна работа е безкористието. За него в Писанието е казано

       “Любовта е единствената безкористна сила. Тя от никого нищо не иска. Който люби истински, сам се радва на любовта си – нищо не очаква”.

       Когато Иисус Христос изпраща Своите апостоли да проповядват Словото Му, да изцеляват болни и да благовестят настъпващото Царство небесно, Той им заръчва: ’’Даром взехте, даром давайте!“

Те трябва да осъзнаят, че всичко, което са получили, е дар от Бога.

И също като дар следва да го раздават на нуждаещите се. Без да искат нищо в замяна… Без да очакват нищо. Дори и благодарност.

Целият свят принадлежи на Бога, Който го е създал. Даже и вещите, с които си служим и които смятаме за своя собственост, са единствено и само Негови. Той ни ги е предоставил за временно ползване — да ни послужат в нашия земен живот. Когато си тръгнем от тази земя, не бихме могли да вземем нищо от тях със себе си. Затова, ако се привързваме към вещите, страдаме, когато ги изгубим. Ако гледаме на тях просто като на временен дар от Бога, никога не би ни било трудно да се разделим с тях. И също толкова лесно би било да ги предлагаме на други хора, които имат нужда от тях. Да ги предлагаме напълно безкористно, с пълното съзнание, че те принадлежат на тях толкова, колкото и на нас. Да ги предлагаме с любов.

Затова и именно любовта е единственият източник на безкористието. А сякаш именно към нея са протегнати най-много алчни ръце — да я завладеят, да я управляват, да я имат само за себе си. Никой не може да притежава душата на човека, нито любовта му. Родителят има правото да очаква детето му да го обича, но не и да я изисква. В отношенията между мъжа и жената любовта също не е даденост, която се подразбира. Тя трябва да бъде изявена, отстоявана, защитавана. Да обичаш някого, не означава, че той автоматично се превръща в твоя собственост. Точно обратното! Любовта ти към него — ако е напълно безкористна! — изисква да даваш всичко от себе си, без да очакваш награда. Или ответна любов… Открил в обекта на любовта си Божественото, окрилен от нейния полет, ти се пречистваш, извисяваш и себе си, и любимия и се превръщаш неусетно в извор. Извор на Божествена Любов, от който могат да пият всички.

Бог ни предоставя всичко с цялата Си Любов. Не очаква нищо в замяна. Той е вечният пример за безкористие. Неговият Син Иисус Христос е жива и най-ярка илюстрация на това Божествено безкористие. Излекува безвъзмездно стотици болни и страдащи, нахрани хиляди гладни, възкреси мъртви, благовести на Своите съвременници посланието на Своя Небесен Отец съвършено безкористно. Нито за миг не се поколебава да изпълни Неговата Свята Воля. А тя е да даде всичко от Себе Си: без остатък, без заплата, без награда, до край… Така и стори. Затова е Христос. Който иска да е като Него, нека първо се опита да стане безкористен. Първо за малкото, а след това — и за голямото. Който се стреми да задържи за себе си това, което притежава, е обречен да страда. Страданието му, обаче, ще му помогне да проумее, че всъщност тези притежания не са негови. И ще го научи да се разделя доброволно с тях – в името на нечие чуждо благо. Докато не стане абсолютно безкористен, да се радва на онзи трепет на сърцето, който безпогрешно му подсказва, че е постъпил правилно, т.е. напълно безкористно. Тихата радост, че си се превърнал за сетен път в проводник на Божията Любов. Че си дал най-доброто от себе си, без на пръв поглед да си получил нищо в материална замяна.

Безкористен може да бъде само човекът с висок идеал.

Користолюбието е ограничение, а безкористието дарява свобода и полет на духа. Всяко земно притежание ни привързва с котва към този свят на изпитанията и страданията. Постигналият абсолютно безкористие отхвърля от себе си всички излишни товари, става по-лек от въздуха и отлита нагоре, нагоре — към небето, съвършеното прекрасно.

Безкористието е отсъствие на корист.

Корист означава:

• да имаш кумири, идоли, да си пристрастен към нещо или някого;
• да правиш нещо само заради друго, например: пари, облаги, ползи, изгода, материални блага;
• да си мотивиран да направиш нещо с цел да получиш друго;
• да манипулираш някого с тайна лична изгода;
• всяко нещо, извършено без любов.

Безкористна любов

Не дават любов на кредит.

И няма любов с предплата.

Милиарди да даваш за нея, тя пак си остава безплатна.

Безкористен е, който:

• работи идейно, от любов;
• работи, без да се привързва към наградата от труда си;
• работи за другите и за себе си с цел това да е работа за Бога;
• дава, без да очаква дали ще вземе и какво ще получи;
• не се пристрастява към нищо и никого крайно;
• не поставя материалните си интереси над духовните;
• не поставя никога интересите на душата си под интересите на личността и тялото си;
• не ограничава другите с нови кармични отношения;
• се радва на любовта и я проявява като принцип.

Користолюбието само взема. Иска или не иска, Природата заставя човека да дава. Мъчнотиите и страданията на користолюбивия са условие за превръщането на користолюбието в милосърдие. Милосърдието е низходящ процес на слизане, жертва. То включва служене на малките и слабите.

От любов. Милосърдието прилага любовта.

Има и самовъзпитателни методи. Например:

1. Прочетете следното изречение и определете кои от посочените условия са предпоставка за развитие на безкористието и кои следствие на това развитие?

Безкористният притежава несмутим дух, безусловна радост и любов; позитивна, алтруистична нагласа към живота; универсални ценности, толерантност и свободомислие.

2. Определете връзката между безкористието и Любовта.

Помощни въпроси: В какво съотношение се развиват те у човека? Може ли да е безкористен човек, който не умее да обича? Истинска ли е онази любов, която не те прави безкористен? Увеличава ли любовта безкористието у човека? С кои от мислите в текста сте съгласни и защо?

Който проявява любовта си, без да иска да я контролира, който не имитира чужда мисъл, чувство или постъпка, докато не почувства в себе си обич към тях, е безкористен. За безкористния онова, което болшинството хора смятат за невъзможно, неприето, е лесна и естествена необходимост. Включва се в реализирането на нещо, защото му харесва идеята – да бъде направено, за да участва или заради обичта да прави точно това.

Безкористието е онзи копнеж да живеем според любовта по принцип, който ни помага да преодоляваме всички условности, да не се чувстваме ограничени от действието на разни фактори, изобщо да виждаме само възможността да живеем от любов и заради любовта още сега. Само любещият е безкористен. Който умее да обича, той вече е мотивиран да се стреми да бъде добър и честен, толерантен и щедър.

       Нека да помислим върху това – Възможно ли е да си съвсем безкористен на Земята?

       Истинското безкористие означава на Земята да живееш, като че си на Небето и не зависиш от земните ограничения, условности, отношения. Когато Божественото минава през човека безпрепятствено и той му служи, това е безкористие. Преди човек да има личен контакт със светлите същества, с Божествения свят и да съобразява живеенето си с него, безкористието е все още само стремеж. Служенето на Бога е лично безкористие пред Него.  

       Безкористието не е за пред хората, а заради себе си и в името Божие. Без страх и съображения, без морал по закон живее безкористният – според морала отвътре, онзи, вложения в душата свише, морала на Божията Милост и Святост.

       Допълнителни въпроси:

Ценно ли е да си безкористен и ако да, с какво точно?

Какво предварително решение е взел за себе си безкористният – с кого се съобразява преимуществено?

Вътрешното притеснение “какво ще кажат хората” възможноли е да развие безкористието и какво му пречи?

Безкористието може ли да бъде наречено средство за преодоляване на страхове и заблуди, и защо?

Проявата на милосърдие може ли да е такава, ако не е безкористна?

За какво сте винаги безкористен в себе си?

       В очакване на искрените ви отговори пред душата ви ще продължим следващия път.

       А сега да завършим с Господнята молитва.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!