Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова

СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 3 АПРИЛ – ОНЛАЙН

“…Ако искате да знаете, невидимият свят, не се интересува какво сте вие. Единственото нещо, което занимава невидимия свят, то е: какво сте вие, като душа, т. е. какъв е вашият характер. Един жител като слезе от невидимия свят, той просто потърси една душа и гледа дали в тази душа обитава Истината. Той, като дойде, иска да знае дали във вашия ум обитава светлината. Като слезе в сърцето ви, гледа какви чувства ви занимават. Има ли ги тия три елемента: светлина, истина и чистота, той може да се спре и да разговаря с вас..”

Откъс от беседата “Правила за живота”, 27 април 1922 г.

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

Днешният наряд ще започнем с песента “В Начало бе Словото”. И ще продължим със следните молитви:

1. Добрата молитва
2. Лозинката – 2 стих
3. Утринна молитва на ученика
4. Молитва дадена през 1925 г.

И формулата “Всичко, което е Добро мога да приема…”/111 стр./

ЛОЗИНКАТА – 2 СТИХ

За идването на Божията Светлина.

Да дойде Твоята Светлина, Господи, и да възсияе лицето Ти върху нас, както си казал: „Аз съм Светлината на света“, така Твоето Слово да бъде светлина за нас. Така да просветнат делата ни пред света, че като ги видят человеците, да прославят Тебе.

Да имаме Светлина, необходима за всяка една работа. За да знаем как да направим нещо и да сме доволни, необходима е Светлина!.

УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА

Господи, Боже наш, душата ми е трепетна пред светлината на новия ден, който ме озарява. Благодаря Ти, че ме пробуди в ранина, когато Те слави разумният човек, птиците и чистите цветя. Благодаря Ти, че ми подаряваш и този ден на живота и ме зовеш да продължа своята работа, здрав и обновен. Благодаря Ти, че ми даваш условия да изпълня Добрата Ти Воля и да я изявя с Любов и Разумност, като послужа на моите братя и сестри.

Моля Те, дарувай ми присъствието на Благия Си Дух – да слушам като предан син Твоето ръководство и душата ми да не се отклонява от закона Ти. Дай ми сили, будност и Любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички человеци, на всички същества и за идването на Царството Божие на Земята.

Нека вечното слънце на Твоята Любов озари с виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на Земята. Нека Твоята Любов. Мъдрост, Истина. Правда и Добродетел зацаруват в живота на човека. Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите Ангели, едно с Теб и Великото Бяло Братство.

Амин!

МОЛИТВА ДАДЕНА ПРЕЗ 1925 ГОДИНА

       Господи, ние сме готови да изпълним Твоята Свята Воля абсолютно, без никакви изменения, и всичката ни радост ще бъде да Ти служим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с целия си дух. Искаме да Те познаем като Любов вътре в нас и вън от нас. Да бъдеш Ти винаги във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия. Да бъдеш Ти начало и край на нашия живот. Начало на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения. Начало на Истината и край на лъжата. Начало на Мъдростта и край на глупостта. Начало на Силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото Начало, което е без начало и без край. Начало на Новата светлина, на Новия живот, който сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш. Ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Теб, както Ти си единственият в тази светлина.

Отсега нататък ще царува Твоята Любов и пълнотата на Твоята Милост през всичките дни на живота ни. Ние начеваме Новия живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Теб, слез при душите ни, внеси Светлината Си в Новия живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал, и изпълни умовете ни със Светлината, която си внесъл в тях.

Благослови ни и ние ще носим Твоето благословение.

И така, нашият девиз е: Страх отвън, Любов отвътре, тъмнина отвън, а Светлина отвътре. С Любов и Светлина, ние сме душите на Любовта и Светлината.

Амин!

Мили приятели,

И днес ще продължим с темата за ученичеството и с Правилника, който Учителя е дал, и към който трябва да се придържат учениците на окултната школа:

Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство

Извънредна беседа,  1 Април 1922г., (Събота)

Изпяхме „Фир – Фюр Фен Тао Би Аумен“.

На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното:

1. Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа.
3. Който един път не направи урока си, се отстранява от класа.

3. Който два пъти не дойде на урок (без важна, неотложна причина), ще се отстрани от класа.
5. Ако стане три пъти взаимно нагрубяване между учениците, и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат.
7. Забележка: Дълбоко в душата си, пред съвестта си ученикът трябва да знае причините, които са го задържали, за да не посети класа. Важността за причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа.
9. Който идва тук, от любов да идва, без принуда.
11. Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.

7. Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.
9. Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя.
11. Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъства на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.

10. Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира.
    Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа, нагрубява някого.

11. Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта.
13. Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.

13. Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.

14. Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.

15. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват.
17. Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към Учителя си. Послушанието трябва да идва от съзнанието. Ученикът трябва да слуша и да изпълнява. Да притежава такива чувства и способности, с които да познава Учителя си. Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Усъмни ли се ученикът в Учителя си, с него всичко е свършено. Ако Учителят престъпи и най-малкия Божествен закон, и с него всичко е свършено.

17. Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне. Главната задача на ученика е да реализира Любовта към Бога, т. е. Любовта към всички.

18. Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки.

„Стани, тръгни, направи навреме!“ – това е законът на природата.

19. На ученика не се позволява да говори празни думи.
20. Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен.
    Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото иска. Който иска да флиртува – вън от класа!
    Който ревнува – вън от класа!

Ученикът е чист, честен, искрен.

Учениците взаимно да си помагат, един друг да не се използват.

Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно.

И една кратка беседа за трите категории ученици, след която ще завършим днешния наряд с прочит на беседата “Прави правете Неговите пътеки”.

Три разряда /категории/ученици

/Пета школна лекция на общия окултен клас,

30.III.1922, София, 7.30 ч./

Тайна молитва.

В Школата има три категории ученици: слушатели, верующи и ученици. С какво се отличават слушателите? – Със слушането. С какво се отличават верующите? – С вярата. А учениците? – С учението си. Значи тия три положения, това са качества на ученика. Той започва със слушане, това е първата стъпка. Втората стъпка е вярата, а учението е третата стъпка. Но той не свършва там. Следователно, трябва да се научите да слушате, то е едно от първите качества. Слушането в окултизма се нарича – концентриране на ума или умът да бъде съсредоточен в една посока, без да е разсеян. Второто качество на ученика е: да има вяра, да се не съмнява в това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъж, този процес на учение се спира. В каквото и да е направление, принципът е същ. Във вярата съмнение не се допуща. Може да имате погрешни схващания, те са извън вярата. И после ученикът се отличава със стремеж към учение, т. е. той иска да придобие знание, което произтича от мъдростта. Следователно, той не може да се съмнява в туй знание; то се отличава от обикновеното знание, което сега имате.

Сега това са встъпителни бележки, много пъти сте ги слушали, но в школата трябва вече да ги приложите. Когато някому кажат, че е слушател, той с това може да се обиди, но туй да знаеш да слушаш, то е едно от великите качества на човека. Да се вслушаш и да слушаш, и да знаеш как да слушаш, то е най-приятното в живота. То е изкуство на ухото. Щом дойдем до вярата, ще засегнете горната част на мозъка. С тия три качества на ученика вие засягате мозъка в три направления: центърът на вярата се намира отгоре, на повърхността на човешкия мозък, учението се намира отпред, а слушането отзад, и се образува един равностранен триъгълник. Слушането е отзад и всякога, всичките неприятности в живота идат все отзад.

Сега ние зададохме първия въпрос. Какво е предназначението на ученика в една окултна школа? Само окултната школа може да ви даде един правилен и положителен отговор. Какво е предназначението на човека? Само тя ще ви даде такъв отговор, с който може да бъдете задоволени. И щом приемете туй задоволство, у вас няма да се роди една индиферентност, няма да мислите, че знаете, а ще се яви един нов импулс да работите за вашето повдигане. Много препятствия се изпречват в живота ви, поради които не може да схванете великите истини, които са вложени в знанието, което може да ви даде една окултна школа. Запример, сега някои от вас не са си доспали. Снощи не са спали добре. На други, храната им не е била добра, не са си дояли. Трети, имат някакви сделки в света, имат малко загуба; всички изобщо все имате малко спънки, и като не знаете още закона, как да се освободите от тия временни безпокойствия, то и Истината не може да ви засегне тъй реално, както би трябвало. А целта на окултната школа е да приготви умовете ви, сърцата ви да разбирате и прилагате Истината. Сега тази школа същевременно е и една опитна школа. Аз говоря за окултната школа на Всемирното Бяло Братство, която ще ви покаже пътя, да приложите Истината в живота – не да я намерите, а да я приложите. Сега тия са общи твърдения. В една от миналите си беседи аз разпределих човешкия живот на три категории: спане, ядене и работа. Първата задача на ученика е да ги разбере правилно. Спането засяга астралния или чувствения живот на човека, т. е. неговата духовна страна. Човек се учи духовно само в съня си. Само когато спите, може да се учите духовно. Тъй е. И ако вие не знаете как да спите, никога не може да се учите духовно. Учени хора не може да бъдете, и ученици не може да бъдете. И когато казвам, че трябва да се научите да спите, разбирам, че трябва да поставите тялото си в такова положение, че като излезе вашата душа, вашият двойник, да намерите вашия учител, който ще ви преподава, защото знанието се преподава горе в духовния свят, а не на земята. Тук е повторение на това, което там се преподава. Затуй казвам: най-първо, да се научите да спите спокойно. Волята си да приложите; една вечер не може да спите, друга, трета, но в една година ще гледате да се научите да спите добре. Ако вие не можете да приложите воля да спите, какви герои ще бъдете? И първото нещо, ще възпитавате тялото си, да знаете как да си почивате. Ще ви дадем упражнения да знаете как да си почивате. Вие искате сега да ме слушате, но сте стегнати, краката ви са стегнати, умът ви е стегнат, вие сте в едно болезнено състояние. Тази стегнатост на мускулите винаги ще предизвиква вашите низши центрове, ще привлече астралните сили в долните слоеве на мозъка ви и ще се родят отрицателни, най-низки мисли и чувства. Запример, на някои лицата ви са тъй сериозни, понеже така се възпитавате, но това е дресировка. В окултната школа ще се научите лицата ви да бъдат тихи и спокойни, чисти, естествени, много естествени. Представете си, че от всичко сте задоволени, като че имате всичко, каквото желаете, какъв изглед ще има лицето ви? Такова трябва да бъде лицето на окултния ученик. Представете си, че вие очаквате някой ваш приятел, когото от години обичате, сърцето ви трепти, очаквате го. Другото положение: представете си, че са ви осъдили на смъртно наказание и утре ще ви обесят. Тогава какво ще бъде положението ви? Сега туй смъртно наказание, вие го прилагате почти всяка седмица по един път в себе си. И така по някой път вие се самоубивате. Е, какъв изглед ще има лицето ви? Ами че много от вашите най-благородни чувства и мисли, които някога проникват, вие ги убивате, обесвате ги за нищо и никакво, като че за някое ваше лошо състояние е виновна тази ваша мисъл или това ваше чувство. В тая школа абсолютно никаква ваша мисъл не се позволява да обесите. Абсолютно никакво ваше желание нямате право да го обесите! Не, не се позволява! Всичко ще си расте и ще се развива, както Господ иска или както Неговите закони налагат. Произнесете ли една смъртна присъда непременно зло ви очаква.

И тъй ще седнете спокойно 5–10 минути при най-хубаво разположение и ще почнете да си представяте най-хубавите картини. Отпуснете си ръката тъй, свободно, и после ще я дигнете, и отново спуснете, свободно да пада. Всичките ви мускули трябва да се отпуснат. Вие трябва да почнете да владеете вашите мускули, всичките ваши нерви. И друго: ще трябва да се научите как да ходите. В окултната школа има начин за правилно ходене. Някои от вас, като вървят, удрят твърдо на петите си, като военните. Токовете ви отзад почти са изядени, нали? Тия, които ходят така, са ученици, които трошат камъни. Тези ваши пети по същия начин ще разрушат и най-хубавите мисли и желания, които имате в мозъка си. Други от вас стъпват на предната част на обущата и там се изяждат, а това показва, че в тях осторожността е чрезмерно развита. Те са хитри, като лисиците. Няма какво да се боите от света. Светът е тъй устроен, че няма засада заради вас. Ако вие вървите по Божествения закон, може да вървите спокойно и опасност няма. Всеки един от вас, щом влезете като ученици в една окултна школа, Бялото братство ви знае, и следователно, взимат грижи за вас. Навсякъде може да ходите безопасно. Нали псалмопевецът казва: „Под крилата на Бога ще бъдат“, под Неговите крила. Те твърдят, че има Божия Промисъл, но щом дойдем да го приложим, ние не вярваме в никакъв Промисъл. И аз ще направя един опит да ви покажа, че вие не вярвате в Божия Промисъл, не че не искате да вярвате, но не сте готови за тази абсолютна вяра. Представете си, че образуваме един изкуствен пожар в тази стая. Ако вие не може да се концентрирате, ще има такъв бяг, ще забравите, че сте ученици и всеки ще гледа да излезе по-скоро от стаята. Следователно, ние ще гледаме да се освободим от ония най-инстинктивни чувства. Понякога ние трепваме, уплашваме се, без да има причина. Във Варненската гимназия, един от учителите обичал дълго време да остава вътре в класа след звънеца, не си излизал веднага. Един ден учениците намислили как да се избавят от него. Те го проучили и разбрали, че той много се страхувал от жаби. Един ден те взели 10–20 жаби и ги турили вътре в катедрата. Учителят, когато отворил катедрата, за да извади от там класната книга, да отбележи отсъствуващите, жабите изскачат. Той веднага напуща катедрата и в един миг се намира горе, в стаята на директора, трепери. Защо? Казва: „Г-н директоре, жаби“. Какви жаби? „Жаби!“ И сега в жабите няма нищо опасно. Следователно, много от нашите нещастия в живота се дължат на жабите. Да е змия или някой скорпион, разбирам, но от една жаба! Какво става? Тя ще подскочи. Но страхът е, който действува така. Следователно, ще се стараете да бъдете безстрашливи. Туй е един навик, който трябва да придобием – да бъдем безстрашливи. Не че в живота няма опасности, има, но тия опасности идват само, ако нарушим законите, които владеят в живата природа. Вървим ли в съгласие с тия закони, абсолютно никаква опасност няма.

И тъй първото нещо – сънят, той е един важен фактор за ученика на окултната школа. Не можете ли да спите спокойно, вие не можете да бъдете добър ученик, т. е. можете да бъдете ученик, но не и добър ученик на окултната школа. Сега, за спането, вие ще правите по възможност много опити. Запример, ще направите следния опит: като си легнете, в 5 минути да заспите. Това вече не е дресировка, то е сила на волята. В 5, най-много в 5–10–15 минути да може да заспите, а сега, някои от вас, след като са възбудени, легнат да спят и почнат да си правят планове в леглото какво ще правят утре. Така се изминава 1⁄2, 1 час време. И с това вие се оградите с една нездравословна аура. Към 2 ч. след полунощ станете, разхождате се, казвате: „Не върви!“ Сутринта станете, неразположени сте. Онези неприязнени чувства ви мъчат и вие търсите да се скарате с някого, за да ви мине. Пък ако със силата на вашата воля може да заспите след пет минути или най-много след 10–15 минути, на другата сутрин ще станете бодър и весел, да почнете работата си. Най-трудното изкуство е да спиш правилно. Аз съм го изпитвал, то е едно от най-трудните изкуства. Може да взимате някой наркотически средства за сън, но целта е да се научиш да спиш правилно без тях. Като си легнеш на дясната страна, на сутринта пак да се намериш на дясната страна, то е изкуство! Или ако легнеш на лявата страна, сутринта пак да се намериш на лявата страна. А сега всички започват с обширните страни на окултната наука, с великите сили на природата, туй да имаме, онуй да имаме, както в „1001 нощ“ с пръчицата. Онзи, който не се е научил да спи, не му дават магическата пръчица. Тази пръчица не е на физическото поле, тя е горе, в другия свят. А тази пръчица е вашата воля. Това е волята, но не сегашната, обикновената воля, която имате. Аз казвам: онзи, който може в даден момент да задържи езика си, онзи, който във всички моменти може да задържи своята ръка, онзи, който може да задържи сърцето си или пък да отправи ума си от едно положение в друго, той е по-силен от онзи генерал, който е спечелил най-голямото сражение на бойното поле. И като четете в Писанието и там е същият закон. Бялото Братство, Белите Братя винаги обръщат внимание на ония прояви на нашето въздържание. Не въздържание от страх, не, не, а въздържание от Любов. Въздържание от страх пред закона, това не е наука. Може да имате въздържание, да се въздържате от други съображения, но истинското въздържание и търпение е, когато вие може да се въздържате по закона на Любовта.

Сега, разбира се, ние ще учим, имаме време. Аз няма да ви говоря за Любовта. Тази Любов вие ще я проучите в нови краски, в нови форми. И може би тия Братя ще ви дадат възможност да направите някои опити. Тази вечер вървя с един приятел по пътя и му казвам: Аз ще направя един опит. Аз се качих на тротоара, насреща ми върви един офицер, така смело, ще се срещнем. Два начина за разминаване има в окултизма. Единият начин: аз мога да му заповядам да се отбие и той се отбива. Друг път пък решавам в себе си: аз ще сляза. И аз слизам от тротоара да му направя път. В това време и той слиза. Казвам: Този е правият път. И тогава за да му отворя път, аз се качвам, за да се разминем. Вие ще се учите да отстъпвате по закона на Любовта. Някой идва насреща ви, ще отстъпите. Жертвата ще бъде от вас. Ученикът ще отстъпи, то е първото правило в положителен смисъл. Ученикът ще отстъпи в името на Любовта, той ще отвори пътя. Отвори ли път и неговият път е отворен. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“. Закон е туй! Щом мерите със закона на Любовта, с тази мярка от невидимия свят, то онези, които наблюдават, те ще ви въздадат заслуженото. Но туй може да го придобиете само с доброто спане. Аз не зная колко от вас спят добре. Спането ще подобри положението на вашето сърце. Спането няма да подобри тялото ви. Най-първо, то ще се отрази в сърцето ви, във вашите чувства. А храната, и тя е необходима. Правилното ядене, то е, което ще достави материала за съграждането на вашето тяло. И тъй ако спането ви е било нормално и правилно, непременно и яденето ще бъде такова: и то върви по същия закон!

Сега съвременната наука прави следующите изводи, които са верни. Тя прави следующия опит. Хора, които имат чиста кръв, нямат тия отлагания и утайки, каквито се намират у хора с нечиста кръв. И каквито микроби и да се турят в организма им, той издържа. Тия хора не боледуват, не се простудяват. А хора, на които кръвта не е чиста, много лесно се заразяват. В окултната школа законът е същият. За да бъдете здрави, течението на вашето астрално тяло трябва да бъде правилно или както е казал Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, а тази плът и кръв подразбира разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне вътре във вашия организъм, вие не може да бъдете добри. Сега аз друг път съм ви превождал и пак ще ви приведа примера, че силата на словото е мощна! На английски има писано, не зная от кой автор, много работи, ред от факти за силата на волята. Извадени са известни пасажи от Евангелието, примери, кой човек как се е излекувал, със силата на волята. Една госпожа, която 12 години е била болна, чела една от тези книги и среща един пасаж, който ѝ посочва как да се излекува със силата на волята. Тя казва: „От днес аз съм здрава“. Казва, става от леглото си и започва работа. Това значи да направиш една вътрешна промяна в своето астрално тяло или в сърцето си. Тази воля трябва да бъде толкова силна, абсолютно без никакво (съ)мнение! Сега в положителния, във външния свят най-първо трябва да представите аргументи и факти, които да обосновете логически, за да усилите тяхната вяра. В окултната школа процесът е обратен. Ти най-първо трябва да повярваш, за да ти станат фактите ясни. Следователно, вие ще вложите вярата си и чрез тази вяра ще изпитвате, ще изяснявате фактите и тогава те ще ви станат ясни. И тъй е. Ще се заемете да преработите всички ония ваши стари мисли, вярвания, схващания, всичко туй ще го пресеете; няма да изхвърлите всичките стари мисли, а ще оставите в себе си само ония мисли, на които може да разчитате всякога, мисли, които сте добили чрез един жив опит. Разказваше ми един мой приятел: „Аз“, казва ми той, „във всичко мога да се усъмня, но имам едно такова преживяване, за което на парчета може да ме нарежат, аз не мога да се откажа от него“. Вие трябва да имате една централна мисъл. И ако не можете да намерите сега тази централна мисъл, вие не може да бъдете ученици. Ако сега искате да придобиете тази мисъл и тогава да станете ученици, не ще можете. И аз ви казвам: Тази опитност всеки един от вас я има. Вие ще намерите тази мисъл нейде закътана и от този център ще започнете да обяснявате как стават всички прояви в живота ви. И туй, което сега ще придобиете, то ще бъде в съгласие с тази основна мисъл, на която ще се съгражда вашето бъдеще. А истините, които аз ще ви кажа, са толкова прости, че вие, ако направите този пазарлък там, както определихме, ще мязате на онзи петел, който, като ровил на купището, изровил един голям скъпоценен камък и казал: „Нямаше ли едно зрънце вместо него?“ Ритнал го. „Туй ли можах да изкопая, нещо за ядене нямаше ли?“ А този петел не знае, че ако той продадеше този скъпоценен камък, можеше да го превърне в една сила, с която щеше да прекара целия си живот в щастие и милиони петли като него щяха да се прехранят. Та тия окултни истини, които ще ви се кажат, са толкова прости, че вие ще кажете: „Нещо по-съществено няма ли?“ Е, питам, какво е по-съществено от Любовта в живота? По-съществено от Любовта няма! По-устойчиво от Любовта няма, и по-приятно и по-щастливо нещо от Любовта няма! „Но ние не знаем законите, по които Любовта действува“. Тия приятни чувства, които вие имате, се явяват и изчезват. Светлите мисли, които се явяват в мозъка ви, явяват се и изчезват. Защо? Вие мислите, че такъв е законът. Не е такъв законът. Но има други същества в света, които си играят с вашия мозък, бутат го тук-там, играят си с него и като го бутнат някой път, настане тъмнина. Вие имате приятно настроение, приближи се някоя ваша приятелка и ви пошепне на ухото: „Колко си грозна днес, колко си погрозняла!“ Току виж нещо като че те прободе. Тъй вървиш си, но си неразположена. Какво има с тебе? „Да няма някой болен вкъщи?“ „Мъж ти!“ – Не, не. Срам те е да кажеш. „Погрозняла си“, значи ти повярва. Трябва да имаш поне едно огледало, да видиш дали туй е факт. Някои мислят, че са герои. Ето колко са герои: тук, в София, трима чиновници направят една подигравка с един свой другар, чиновник. Решили да му дадат отпуск. Казали си: „Днес ще го накараме да не работи“. Първият го среща долу по стълбите и му казва: „Какво си пожълтял, да не си болен?“ „А-а, не“, но малко повярвал. Таман се качил на първия етаж вторият го среща: „Виждаш ми се много болен, какво ти е?“ Като се изкачил, третият му казва: „Ти, както вървиш и ще припаднеш“. Той отива при началника си и му иска отпуск. Началникът му дал, но като узнал как седи работата, наказал тримата души да работят заради него. Това са факти. Запример, дойде ви някоя мисъл, казвате тъй: „От мене човек няма да стане“. Това е първият, който те среща долу. „Човек от мене няма да стане, що съм тръгнал тук, науката не е за мене“. И вторият, и третият са в състояние да те накарат да напуснеш училището. Тръгнеш ли в Божествения път, също така може да те срещнат трима души и да ти кажат: „Ти да станеш религиозен човек! То не е за тебе“. И ти пак ще напуснеш. Не се поддавайте на тия изкушения! Ученикът на окултната школа трябва да знае самата истина, великата Истина, тъй както си е; той трябва да знае фактите, тъй както си са в природата; той трябва да знае как действуват законите, принципите. Ни повече, ни по-малко! Нито да ги увеличи, нито да ги намали. Аз искам от всинца ви да бъдете тъй доблестни, но не безпощадни. Вашите погрешки нито да ги увеличавате, нито да ги намалявате. Всяка една погрешка да я констатирате като погрешка и обратно, всяка една добродетел, каквато и да е тя, тя е добродетел и всички трябва да се радваме като виждаме една добродетел, у когото и да е. Защото доброто, то е Божествено, а тия погрешки, те са, които обезобразяват човешките мисли. Една погрешка, колкото и да е малка, трябва да я констатирате. И после правило в окултната школа е, че никой няма право да напомни на един ученик за неговите минали погрешки. Това е едно престъпление! Забележете го! Туй, което веднъж природата го е заличила, обърнала е този лист, никога не обръщайте този същия лист да му казвате: „Ти знаеш ли едно време какво направи?“ Днес, като ученици, туй изисква Бялото Братство от вас! Туй, което Бог казва: „Ще залича греховете, ще ги забравя“, ти няма да ги напомняш. Сега учениците често си казват: „Ти знаеш ли преди 5 години как ме обиди?“ „Ами ти преди 10 години, знаеш ли какво ми каза?“

Аз сега, тази вечер, ви говоря, като на ученици, какви трябва да бъдат учениците в тази школа. Какви сте отвънка, то е друг въпрос. Там всичко се позволява. Във външния свят всичко се позволява, но в тази школа, в тоя живот не се позволява всичко. Та преди да пристъпим, трябва да знаете, че ако правите тия погрешки, не ще може да направите големи успехи. Ще можете, но в тази школа на Бялото Братство не се позволява да давате обещания и да не ги изпълнявате. Обещания? Не! Кажеш ли, свърши! Ще кажеш: „Аз ще живея по закона на Истината“ и ще живееш. В даден момент ти казваш и направяш. Нищо повече! Но обещание в бъдеще няма. Обещание в момента, кажеш ли, направи го! Нищо повече! И не се позволява на ученика да казва какво той ще направи. Кажи, и направи! Тъй! И Писанието казва: „Рече Бог, и стана. Да бъде светлина, и стана светлина“. По същия закон всички ще вървят. Кажеш ли, направи! Сега ние не искаме никакви обещания. Ние искаме от вас само едно нещо: Да приложите великия закон на Любовта! Да приложите великия закон на Истината! Тогава, всеки ден, според времето, кажете – направете, кажете – направете. Не давайте никакви обещания! Ние няма да ви държим за думата, не искаме да ви припомним какво сте обещали, но обещаете ли, направете. Отвънка може да давате обещания, а в школата абсолютно не искаме никакви обещания. Обещават само ония хора, които нямат Любов. Обещават само ония хора, които нямат Истина. Нищо повече! Обещания няма. С туй се отличава школата на Бялото Братство. Тя има абсолютна вяра в своите ученици! Разбирате ли? Не е било време от как тя съществува, когато някой ученик да е можал да излъже своя Учител. Няма нито един случай в тази школа, когато един ученик да е излъгал своите Учители. Нито един не си е позволил да излъже своите Учители. Но и Учителите никога не са допущали ученикът да ги излъже. Сега вие може да ме запитате: Ако вляза в тази школа…? Няма нито един случай в аналите на тази школа, дето един ученик да е излязъл и да се е повърнал назад. Защо няма? Там, дето Любовта действува като принцип, не може да става връщане, изключение няма. Всички изключения се дължат на липсата на първия принцип, на Любовта, и на втория принцип – на Истината. А щом тия два принципа не се приложат, тогава Мъдростта се изопачава, човешкият ум се изопачава, човешкото сърце се изопачава, и това са вече хора или индивиди извънка школата. И тогава, когато Павел казва, там, в онази глава: „Които Бог призва, тях и избра“, т. е. не може да има изключение. Щом Бог те покани в една работа, или щом Белите Братя те поканят, изключение не може да има. И аз не виждам причината защо именно човек ще се откаже от да ходи в този велик път на живота, дето ще намери своето щастие. Но всичките ваши стари възгледи ще ги напуснете. Възгледа: „ще остареем“, възгледа – „ще умрем“, „ще осиромашеем“, възгледа, че „ние сме глупави хора“, че „човешкото естество е такова-онакова“, всичките тия възгледи ще ги турите в торбите си, ще ги затворите в килерите си някъде и ще турите един надпис: „Тия неща да не се бутат.“ Който иска да бъде ученик, така ще постъпва. Някои ме питат: „Аз съм стар, ще мога ли?“ Е, от кога ти стана стар? Някой казва: „Аз съм млад“. От кога стана млад? Всеки, който е живял съобразно с Любовта, е млад; всеки, който е живял съобразно с Истината, е млад. Всеки, който е живял съобразно с Любовта, е умен; всеки който е живял съобразно с Истината, е умен. Тъй седи въпросът. Моментът, в който напуснете Любовта, вие сте стар, ще почувствувате една вътрешна слабост, едно безсмислие в живота, няма да имате цел и ще станете песимист, ще кажете: „То ще се мре, ала…“. Тия са предварителни бележки. Искам да ги изпитате и тогава да ги възприемете. Ще вървим в един положителен път, без изключение. Ще кажете: „Без изключение не може!“ Да, може, тъй ще бъде. Тази е една велика Божествена школа, в която абсолютно няма никакво изключение. На сто милиона едно изключение няма. Разбирате ли? Единствената школа, в която няма изключения в света, е тази. Никакво изключение! Влезеш ли в нея, всички тия Братя вярват в тебе. Техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога, т. е. като казвам такъв, подразбирам, че във всички прониква Божественият живот, във всичката му пълнота, и то без никакви закони, без никакви принуждения. Всеки знае своята длъжност и всеки се нарежда според нея. Те нямат абсолютно никакви написани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация и най-добрите закони, прекарани през тяхната камара. И ако вие влезете в туй Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и последният там. Не може да намерите кой е големец и кой слуга, кой е първият и кой последният. Ако влезете между тях, с години може да живеете заедно и ще кажете: „Кой ви ръководи, кой е първият измежду вас?“ А тъй сега, като влезете в едно училище в света, вие ще познаете кой е първият. Та имайте пред вид: Не мислете, че там, в тази школа, дето ще учите истините, има катедра и учител, като мен, тъй да седи на масата и учениците да са, като вас наредени. Тук е тъй. Там не са наредени нещата тъй. Сега ще кажете: „Ами как?“ Като се научите да спите, ще разберете как е туй. Обаче когато тия велики истини се пренесат на земята, според условията на сегашния наш живот, ние трябва да търсим начините, методите и формулите да изразим тия велики истини, които са тъй недостъпни за сегашния ум. Хубаво, недостъпни са при сегашните условия, но ще станат достъпни. Вие ще трябва да изучавате Светлината в нейното влияние върху вашия организъм, ще изучавате влиянието на цветовете, на живите центрове. Вземете слънчевата светлина, всеки ден, през известни часове на деня, към обяд, но повечето сутрин, идат периодически известни вълни от слънцето, които носят в себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето. Има и отрицателни движения от слънцето, които носят негативни мисли. Аз онзи ден ви направих една забележка: Ако заспите денем на слънцето, непременно вашият организъм ще привлече тия негативни вълни от него, тъй наречената черна светлина, и като станете, ще се почувствувате неразположен. И затуй на един окултен ученик никога не се позволява да спи денем. Никакво спане денем! Ще спите вечерно време, без слънце. А може да се греете на слънцето, но всякога вашият ум ще присъствува, за да може да привличате положителните вълни на слънчевата енергия. И, като ученици, ако почнете да упражнявате концентрирането, често ще идват тия духове, които си играят с вас, и ще ви приспиват. Ще се концентрираш, без да заспиваш. И в туй концентриране ще направите следующето: като седиш и нещо каже „фуу“, като някаква вълна, ти ще се противопоставиш, няма да задрямваш. Това „фуу“, то е една вълна, тази черна вълна минава от центъра на земята, обгръща те и ти заспиваш. Заспиш ли, нищо няма да научиш. Няма да допуснеш тия вълни да обхващат мозъка ти. Ще се заемем да изучаваме светлината, да изучаваме дните през годината, кои дни, кои часове може да използуваме за работа, начините, методите за усилване на мозъчната ни енергия, за усилване на дихателната енергия, за поправяне на храносмилането и т. н. Защото все трябва да почнем нещо. Тъй както сте сега, доста сте обеднели. Обеднели сте. Всеки човек, който е недоволен от живота, той е беден. Първото нещо: ученикът трябва да бъде доволен. Сега туй са правила, които се прилагат към темпераментите. Ще ги вземете и ще ги упражнявате. Някои от тия правила ще упражнявате тук, защото по-голямата част от работата ще извършим в другия свят. Като спите ще вършите работата. Писанието казва: „Господ говори в съня един, два и три пъти“. Той все в съня говори. На Йосифа на сън му е говорил. На всички пророци и хора, които имаха откровение, все в сънно състояние им е говорил.Йоан се е пренесъл и тогава му е говорил Господ. И ако вие искате да поправите вашето положение, да знаете как да поправите живота си, вие трябва да прекарате такъв един сън и веднага ще имате най-добрите наставления как да поправите живота си.

Сега може да прочетем някои от работите (прочетоха се две работи). Няма да имате достатъчно търпение да се дочетат всички тия работи.

Някои от вас са се доста разгорещили да следвате Школата. Ще знаете едно: Който от вас не дойде три четвъртъка, за в бъдеще не може да посещава школата. Това е за всеки, който отсъствува три пъти. Сега ще кажете: „Може да има изключителни случаи“. Който отсъствува три пъти един подир друг, той губи право. Сега схващате ли вътрешния смисъл? То значи: Един ученик, който три пъти е забравил, че има школа, три пъти тази мисъл изчезне ли навън от него, забранява му се да посещава школата. Ще имате пред вид, че в тази школа изключение и благоволение не се прави. Никакво изключение няма. Това не е наложено, но веднъж реши ли всеки един от вас, той трябва да бъде верен. Един важен закон: Туй, което вие сте решили в себе си, трябва да бъдете в състояние да го изпълните. Не каквото ние ви налагаме, а вие, което сте решили да изпълните, изпълнете го. Трябва да го изпълните, иначе всичката наука в света ще бъде без полза за вас. Човек, който обещава, а не изпълнява, той е пробит кюнец, наливай колкото искаш, то е само въпрос на времето, всичкото ще изтече навън. Ние не искаме никакви задължения от вас, но веднъж решите ли да служите на Любовта, вие ще бъдете герои, ще кажете: „Да ме разпнат, от този път няма връщане!“ Кажете ли веднъж тъй, вървите ли в този път, Бог е с вас. Най-малкото колебание и вие сте изгубени. Тогава да не се сърдите никому, да не казвате защо ме е оставил Господ? В окултната школа въпросът седи тъй: не е Господ, който ни е оставил, а ние сме Го оставили. И Той казва: „Понеже вие ме оставихте, и аз няма да се занимавам с вас“.

Сега, разбира се, аз не считам присъствието ви в четвъртък, че само то е окултна школа. Не. Целият ваш живот е една окултна школа. Ако мислите, че само в четвъртък вие сте в окултната школа, лъжете се. Не, не, целият ваш живот е една окултна школа. Следователно, вие ще бъдете в съгласие с тази окултна школа, на която служите. По този начин ще имате резултата. От гледището на тия принципи ще разрешавате всичките други въпроси, каквито и да са те: индивидуални, семейни, обществени, народни, всичките въпроси все от това гледище сами ще разрешавате.

Е, сега ще дам на гласоподаване: Искате ли да прочетем всичките листове, ще имате ли достатъчно търпение да се изчетат всичките работи? (Отговарят: да; – не.) Понеже са написани, трябва да ги прочетем. Тогава следующият път ще прочетем всичките. Ще се научите на търпение, ще се научите да слушате, ще се научите да имате благоволение. Тук има ценни, умни работи. Ами че как? Един човек, който е вложил ума и сърцето си, това нещо е красиво. Когато обичаме някого, и глупави работи да каже, казваме: „Колко е хубаво!“ А когато не обичаме някого, и умни работи да е написал, казваме: „Не искам да слушам“. А това са все умни работи!

Сега за следующия път искам: 10 души от вас, които си дадат кандидатурата доброволно, да напишат нещо върху темата: „Предназначението на човешкия език“. Значи 10 души ще пишат върху тази тема: 5 братя и 5 сестри. Ще започнат с този, видимия език, той е темата. Този език се е родил, и е произлязъл от някаква идея. Които ще пишат, да си вдигнат ръката. (Обадиха се 5 братя и 5 сестри). Ще пишете кратко, една страница. Вие не се бойте, щом почнете да пишете, ще влезете в една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се пресиля. Всеки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема 10 реда, толкова да напишете. Имайте пред вид, че Духът в окултната школа говори само най-съществените неща. Тия Братя не обичат много да говорят.

Нека се ангажира някой да бъде секретар или архивар, да пази тия работи, листовете.

Т. м.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

Прави правете Неговитѣ пѫтеки

„Прави правете неговитѣ пѫтеки.“[*]

Близо прѣди двѣ хиляди години е изказано туй изречение. Казано е малко по-отдавна, а е прѣповторено прѣди двѣ хиляди години. Да се прѣповтори нѣщо, значи, да се каже отъ нѣкой великъ артистъ, художникъ. Какво е искалъ да каже пророкътъ, когато е изказалъ тия думи: „гласъ на едного, който вика въ пустинята: пригответе пѫтя Господенъ, прави правете неговитѣ пѫтеки“. Съврѣменниятъ християнски свѣтъ може да има по-вече отъ 500,000 пророци, като оставимъ на страна мохамеданскитѣ пророци, будическитѣ и тѣмъ подобни. 500.000 души, които постоянно викатъ: „прави правете божиитѣ пѫтища“! А при това тия пѫтища прави не ставатъ. Не казвамъ, че между тия пророци нѣма искрени хора, има, но когато човѣкъ изкаже туй изречение: „прави правете Господнитѣ пѫтища“, той трѣбва да разбира вѫтрѣшния смисълъ на думитѣ, трѣбва да има знание, знание, знание, знание, знание. Сегашнитѣ хора казватъ: вѣра, вѣра и вѣра, и вѣрата е, която управлява. Но като влѣзешъ въ нѣкоя кръчма, казватъ тъй: „днесъ съ пари, а утрѣ на вѣра“. Тъй щото днесъ взимане и даване въ звонкови пари, а утрешниятъ день на вѣра. Но вѣрата е като единъ обектъ непостижимъ. Сега насъ не ни интересуватъ какво казватъ тия 500.000 души пророци, насъ не ни интересува даже какво говорятъ мохамеданскитѣ или будическитѣ пророци, насъ не ни интересуватъ и философитѣ на Земята. Ще кажете: защо? Ако азъ съмъ боленъ, ако моитѣ очи, моитѣ уши не могатъ да приематъ благата на този свѣтъ, а всички други ги приематъ, каква полза има отъ това за менъ? „Ама нека тѣ бѫдатъ щастливи“. Това не е философия. Въ Божествената наука такава философия нѣма. Въ божественото или всички трѣбва да бѫдемъ щастливи, или всички трѣбва да бѫдатъ нещастни. Едно отъ двѣтѣ. Половината щастливи, а половината нещастни, такова нѣщо нѣма. А туй, дѣто едни сѫ щастливи, а други нещастни, то е наша философия, то е човѣшко. И, слѣдователно, всички искатъ сега да ни кажатъ, че едни трѣбва да бѫдатъ щастливи, спасени, а другитѣ трѣбва да погинатъ, еднитѣ да бѫдатъ въ рая, а другитѣ въ пъкъла; еднитѣ трѣбва да бѫдатъ невѣжи, а другитѣ учени. Не е така. Тия лъжливи положения сѫ създадени отъ насъ. Днесъ всички казватъ: „вѣрвашъ ли ти въ религията?“ Нѣма какво да вѣрвамъ, ние съ бѫдещи опити не ходимъ, а ходимъ съ настоящи. Тъй както всѣка сутринь азъ трѣбва да излизамъ да опитвамъ слънцето, да излагамъ гърба си, то да ме грѣе, да опитвамъ неговата сила, по сѫщия начинъ всѣко сѫщество, колкото и да е малко, дали е въ формата на единъ човѣкъ или муха, комаръ и бълха, въ каквато и да е форма — азъ вземамъ тия форми въ първичния имъ смисълъ, — иматъ право да опитатъ тия слънчеви лѫчи, за да възприематъ колкото и да е малко животъ отъ тѣхъ, да изпитатъ сладчината на това слънце. И когато нѣкой човѣкъ намѣри нѣкоя въшка на главата си, чукне я между двата нокти, като се е покачила тя не знае, че туй е едно културно сѫщество, тя е единъ голѣмъ простакъ. И като е изслѣдвала свѣта, влѣзнала е въ една философска глава и почнала да я чопли и да разглежда какво е това. И философътъ казва: „на криво мѣсто правишъ своитѣ изслѣдвания, и азъ съмъ изслѣдователь“, за туй той я чуква, не че въшката трѣбва да умре, но понеже се е качила на тази философска глава, тя се осѫжда на смъртно наказание, както всѣки прѣстѫпникъ, щомъ прѣстѫпи държавния законъ или го обѣсватъ или го застрѣлватъ. И тогава хората ще кажатъ: „тъй било писано въ божествения законъ, понеже го прѣстѫпи“. Въ Божествения кодексъ абсолютно нѣма сѣнка отъ смъртно наказание! И смъртното наказание, това е една измама, фалшификация само на човѣшкия умъ. Казватъ: „нѣмаме ли ние право зарадъ народа си да убиемъ нѣкого!“ За народа си можешъ да убиешъ нѣкого, но за Бога нѣмате право да убивате. Слѣдователно, за вашия народъ ще го осѫдите, а заради Бога ще го оправдаете. И въ бѫдеще ще кажете: „ние те осѫждаме за прѣстѫплението, което ти направи спрѣмо нашия народъ, но понеже ние имаме и другъ законъ за нашия Богъ, ще те оправдаемъ и ще те пуснемъ — ти си свободенъ.“

Този пророкъ, като е казалъ: „прави правете божиитѣ пѫтища“, това трѣбва да се разбира, че тѣзи пѫтища трѣбва да ги направимъ прави въ себе си: прави пѫтища въ нашитѣ умове, въ нашитѣ мисли. Сега ние искаме да оправимъ вънъ свѣта. Слава Богу, ако идете въ Англия или Франция, тамъ има такива хубави пѫтища, че мязатъ на една отлична градина, и хубави автомобили вървятъ по тѣхъ. А българскитѣ пѫтища не сѫ толкова хубави. Наказанията на Франция и България, въпрѣки че пѫтищата на първата сѫ гладки, а на българитѣ не сѫ гладки, сѫ еднакви. Тѣ еднакво обиратъ и еднакво крадатъ, само че единиятъ ще открадне тъй че нѣма да се забѣлѣжи веднага. По това се отличава западната култура. На западъ като открадне нѣкой нѣщо, слѣдъ 20 години ще го хванатъ, а българитѣ ще го хванатъ слѣдъ една година. Слѣдователно, българинътъ е профанъ, не е толкова културенъ да прикрие своето прѣстѫпление, и затова гърцитѣ казватъ, че е дебелоглавъ. А тази култура азъ я наричамъ византийска култура, това не е Божествена култура, т. е. трѣбва да си признаемъ истината. Правото е право въ всички народи. Една благородна черта е такъва въ всички народи, въ всички общества и индивиди. Всички благородни черти иматъ божественъ произходъ, а всички лоши черти иматъ обратенъ произходъ. Въ свѣта има двѣ велики учения: едното слиза отгорѣ, и другото възлиза отдолу. Едното течение е чисто божествено, а другото течение е човѣшко, то е течение на мисъльта. И, слѣдователно, тия двѣ течения влизамъ въ насъ и всѣкога произхождатъ двѣ противорѣчиви влияния. Когато едното течение влѣзе въ насъ, ние станемъ буйни, гнѣвимъ се, мразимъ се, и цѣла анархия става въ насъ. Туй течение иде отъ центъра на земята. Другото течение, като дойде, внася миръ, съгласие, чисти мисли, благородни, възвишени желания Всички велики учители на миналия животъ, които сѫ разбрали закона на природата, всѣкога сѫ прокарвали тази велика истина: „прави правете пѫтищата господни“. Тъй вземете, Божественото течение, то е въ съгласие съ природата, като влѣзе, душата има материали, съ които може да работи. Вие ще кажете, защо именно трѣбва да правимъ добро? Защото само въ това добро нашата душа може да намѣри онѣзи материали, съ които тя може да съгражда своитѣ тѣла; и когато туй земно течение почне да взема надмощие въ насъ, произвожда два противоположни резултати въ човѣшкия организъмъ. Ако дѣйствува на физическото тѣло, човѣкъ почва да съхне, съхне, и стане сухъ като чирозъ и най послѣ си замине. А другиятъ резултатъ е обратенъ — човѣкъ почне да тлъстѣе, тлъстѣе и послѣ пакъ краятъ е единъ и сѫщъ — пакъ смърть. Туй течение е просто едно натрупване отъ вънъ, натрупване на материя, докато човѣкъ се сломи. А другото течение, което иде отгорѣ, организира нѣщата. Тази материя е пластична и остава у човѣка толкова колкото му трѣбва за развитието му. Сега, за да могатъ да останатъ тия двѣ течения, учителитѣ на миналото сѫ прѣпорѫчвали нѣкои методи, а съврѣменнитѣ християни, мохамедани, будисти и др. сѫ забравили какъ да регулиратъ тия течения. Постьтъ е за регулиране на тия двѣ течения. А сега сѫ турили поста, за да се спаси човѣкъ. Нѣма какво да се спасява, постътъ никога не спасява! Казватъ: „да изсъхне човѣкъ“. Като изсъхнешъ, ще оглупѣешъ. Чудна работа, човѣкъ трѣбвало да изсъхне, „за да мяза на светия“. Е хубаво, ако вашиятъ конь изсъхне и то впрѣгнете въ колата, каква работа може да свърши, ако вашата ябълка изсъхне и т. н., тукъ нѣма никаква философия. Слѣдователно, нѣмате право вие да измѫчвате тѣлото си, нѣмате право да измѫчвате ума си, нѣмате право да измѫчвате сърцето си. Имате право да хармонизирате ума си, имате право да хармонизирате сърцето си, имате право да хармонизирате тѣлото си. И ако този постъ вие си го налагате като една диета само за хармонизиране на душевнитѣ си сили, вие сте въ права посока, т. е. да регулирате теченията въ васъ и да ги из ползувате. Крайниятъ постъ, крайното въздържание е родило обратниятъ процесъ лакомството. Крайното лакомство и неяденето сѫ два противоположни полюси. Казвате: „човѣкъ се родилъ да яде и да пие“. И вие сте на кривата посока: човѣкъ не се е родилъ на земята да яде и да пие. Той трѣбва да яде съ любовь, и тогава ще знае защо яде. Ние трѣбва да знаемъ защо ядемъ. Азъ и другъ пѫтъ съмъ запитвалъ днешнитѣ хора, защо трѣбва да ядемъ и защо 3 пѫти на день трѣбва да ядемъ: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Трѣбва да си обяснимъ защо. Отговарятъ: „е, тъй е останало отъ дѣди и прадѣди“. И всичкитѣ наши вѣрвания сѫ все отъ дѣди и прадѣди. Книги е имало, така било писано, това, онова. За съврѣменнитѣ културни хора тия твърдения не важатъ. Ако ние вѣрваме, ние трѣбва да обосновемъ нашата вѣра. Защо вѣрваме? Да сме готови да дадемъ единъ разуменъ отговоръ, на какво се базира вѣрата ни, трѣбва да имаме здрава основа, за да сме готови да дадемъ единъ разуменъ отговоръ. Казватъ: „трѣбва да имаме едно вѣрую“. Защо? Новата наука, новото божествено учение поставя всичкитѣ нѣща да единъ великъ вѫтрѣшенъ опитъ. Туй, което не можете да опитате, не го приемайте. Туй, което не можете да опитате, не вѣрвайте въ него. Можешъ да вѣрвашъ въ истината, туй, което е опитано, въ него може да се вѣрва. А сега въ насъ сѫ натрупани толкова суевѣрия, въ какво ли не вѣрваме? Сега нѣкоя баба вѣрва въ магията, а всички учени се смѣятъ. Но колко учени хора има, които вѣрватъ въ по-вече глупости, отколкото бабата! Ученитѣ вѣрватъ, че човѣкъ ще остарѣе и умре, понеже туй е законъ въ природата. Туй е вѣрване на бабата. Казватъ: „законъ има въ природата, човѣкъ расте, развива се и най-послѣ трѣбва да умре“. Подлежи ли туй умиране на опитъ? Кой отъ тия учени хора е опиталъ какво нѣщо е смъртьта? Опитватъ тѣ, че пулсътъ спира. Но азъ мога да направя да спре човѣшкото сърце и слѣдъ 24 часа пакъ да живѣе човѣкътъ. Тѣ казватъ, че като спре сърцето, човѣкъ умира. Не е така. Може да прѣстане една дѣятелность, а да остане вѫтрѣ една по-тънка дѣятелность, която дѣйствува. Нека вземемъ единъ простъ примѣръ: вземете една машина. Каквато и да е тя, която функционира по желѣзната линия. Най първо машината е студена, седи като една грамада. Слѣдъ туй една малка топлина се появява въ нея, слѣдъ туй почва едно бухтене, колелетата се въртятъ и гледате прѣзъ цѣлия день тази машина оживѣва. Вечерьта машината умре, а на другия день пакъ оживѣва. Какво показва това? Това е само смѣна на енергията, нищо по вече! И когато нѣкой говори за смъртьта, ние ще му кажемъ, че смъртьта не е нищо друго освѣнъ смѣняване на енергията въ природата отъ едно състояние въ друго. Когато човѣкъ прѣстане да функционира на физическото поле съ грубата материя и влѣзе да функционира въ другия свѣтъ, дѣто материята е по-ефирна, по-деликатна въ своитѣ трептения, онѣзи, които не разбиратъ закона, казватъ: „заминалъ си, хайде да му занесемъ тѣлото“. И по този начинъ хиляди и хиляди хора има, които сѫ заровени живи.

„Прави правете божиитѣ пѫтища“ — тия пѫтища, които отъ памти-вѣка, отъ когато Богъ е създалъ настоящия свѣтъ и е вложилъ тия закони, които ние трѣбва да изучаваме. Сега азъ трѣбва да аргументирамъ, да ви докажа, има ли Господь или не. Азъ ще ви докажа съ два най-силни аргументи, противъ които човѣкъ не може да устои. Тѣ сѫ като бомби. Кога човѣкъ трѣбва да яде? — когато е гладенъ. Ами кога не трѣбва да яде? — когато е ситъ. Кога трѣбва да пие? — когато е жаденъ. А кога не трѣбва да пие? — когато се е напилъ. Който не вѣрва въ Бога, е ситъ. Който вѣрва въ Бога, е гладенъ. Слѣдователно, безвѣрницитѣ, това сѫ хора наситени. Тѣ казватъ: „ние сме сити, този Господь, когото сѫ ни проповѣдвали до сега, малко умоветѣ ни да го смелятъ“. Тия безвѣрници, азъ ги наричамъ — това сѫ сити хора. „Едно врѣме и ние бѣхме като васъ“. Срѣщатъ се единъ гладенъ човѣкъ и единъ ситъ и спорятъ, за какво? Задавайте въпроса както трѣбва: приятелю, ситъ ли си? —ситъ съмъ. „На работа!“ Гладенъ си, иди на ядене. Прѣвеждамъ: ти си ситъ, нѣмашъ нужда отъ вѣра, азъ съмъ гладенъ, имамъ нужда отъ вѣра. Слѣдователно, всички, които трѣбва да вѣрватъ, сѫ гладни хора, а които не трѣбва да вѣрватъ, сѫ сити хора. Но законъ е въ природата, че става смѣна: гладнитѣ ще станатъ сити, а сититѣ ще станатъ гладни. Слѣдователно, слѣдъ врѣме като се завърти това колело, безвѣрницитѣ ще станатъ вѣрващи, а вѣрващитѣ — безвѣрници. Е, каква нужда има сега, тия хора да ги убѣждавамъ, има ли Господь или нѣма. Нѣма какво да ги убѣждавамъ. И всичкитѣ свещеници сега се сърдятъ. Има два вида безвѣрници въ свѣта. Азъ говоря въ прямъ смисълъ. Ще ви обясня, защо не правите прави пѫтищата божии. Има благородни безвѣрници или човѣкъ ялъ и е доволенъ отъ яденето си и казва: „отличенъ обѣдъ!“ А другъ, слѣдъ като се наяде, недоволенъ е, критикува жена си, нѣщо му е лошо на стомаха, ялъ, ама не му е паднало на сърцето. Два вида безвѣрници има: еднитѣ сѫ вънъ отъ църквата, а другитѣ сѫ вѫтрѣ въ църквата. Външнитѣ сѫ благородни, а другитѣ безвѣрници, това сѫ само проповѣдници, ама не казватъ, че сѫ безвѣрници, тѣ лицемѣрстватъ. Цѣла редица отъ данни има, че тѣ не вѣрватъ. Азъ имъ казвамъ: „и вие сте сити, само че не сте яли добрѣ“. Единъ православенъ попъ веднажъ ми каза: „отъ този тамянъ до тукъ ми е дошло! За 100 години не искамъ да му помириша миризмата: на умрѣло ида, тамянъ кадя, дѣте се роди, пакъ тамянъ, водосвѣтъ нѣйдѣ има — тамянъ, и главата ми се напълни: дѣца се родили, умрѣли, водосвѣти, маслосвѣти, искамъ да се освободя отъ този тамянь“. Ще кажете: „аа, безъ тамянъ не може“. Друго, друго означава този тамянъ: безъ една благородна мисъль не може, а безъ тамянъ може. А онзи вѫтрѣшенъ тамянъ, който означава човѣшката мисъль, безъ нея не може. Слѣдователно, тази кандилница означава ума, тя означава човѣшкото сърце, въ което гори божествения огънь. Тамянътъ възлиза на горѣ къмъ Бога, за да отвори цѣлата вселена, цѣлия космосъ. Това значи да кадимъ, да знаешъ защо свѣтътъ е направенъ, защо вѣрвашъ, и да слушашъ Бога, то е правото вѣрване. А сега ще кажатъ: „ела и вижъ какъ хубаво знае нашиятъ свещеникъ да кади, той има особенъ начинъ за кадене“. Да, казвамъ, той знае какъ да мърда кандилницата, а не знае какъ да мърда ума си. Това не е упрѣкъ, азъ говоря за една велика истина. Ума си трѣбва да знаемъ да мърдаме. И всинца васъ, моитѣ приятели, азъ искамъ да освободя отъ едно заблуждение. Въ този животъ за мене нѣма компромисъ. Или вѣрващъ или невѣрващъ, или ситъ или гладенъ, срѣдна линия нѣма. И тогава, ако сте безвѣрникъ ще ви хвана за рѫката и ще ви питамъ: доволенъ ли си отъ яденето?“ — Доволенъ съмъ. —Хубаво, добъръ безвѣрникъ си. А другиятъ ще каже: „наядохъ се, ама не съмъ доволенъ“. Лошъ безвѣрникъ си. Тогава и гладнитѣ хора, и тѣ сѫ на двѣ категории: който дойде гладенъ и пакъ е кротъкъ, смиренъ, очаква да яде, казвамъ: ти си единъ отъ добритѣ гладни. А другиятъ стои намръщенъ, казвамъ: лошъ гладенъ човѣкь си. Тъй щото лошитѣ гладни ставатъ лоши сити, тъй, лошитѣ вѣрващи ставатъ лоши безвѣрници, добритѣ вѣрващи ставатъ добри безвѣрници. Слѣдователно, отъ вѣрващитѣ сѫ излѣзли безверницитѣ, и безвѣрникътъ е плодъ на вѣрващия. Ето една философия, нали? И като видя единъ безвѣрникъ, казвамъ, дали е излѣзалъ отъ добритѣ вѣрващи или отъ лошитѣ вѣрващи.

Сега да се поспра и да направя една малка диверсия на моята мисъль – зная, българинътъ, изобщо, ако му кажешъ една мисъль, дълбока, философска, той или ще се отвлѣче или ще заспи. Умътъ му не може да издържи една силна мисъль. Та за това ще направя една диверсия съ единъ разказъ изъ римскитѣ врѣмена, пакъ въ врѣмето на Нерона. Нѣкой-си благороденъ патриций, който се наричалъ Иверций, благороденъ и високо образованъ за познава се съ една вдовица, римлянка, която имала едно малко момиче, но по естество той ималъ голѣмо отвръщение къмъ женитѣ, — обичалъ женитѣ, но не обичалъ жени да го пипатъ, и при всѣко докосване отъ жена, като че съ огънь сѫ го попарвали. Този Иверций се запознава съ учението на тогавашнитѣ християни и рѣшава да посвети живота си на новото учение и споредъ тогавашния обичай рѣшилъ да иде въ пустинята да прѣкара въ съзерцание, въ съсрѣдоточение на своя умъ, да намѣри божественитѣ истини т. е. да опита, има ли такъвъ живъ Господь или не, и може ли този Господь на опитъ да го види.

Когато ние кажемъ може ли да видимъ Господа, евангелиститѣ казватъ: „Бога никой никога не го е виждалъ“. Не, не! Слѣпитѣ хора не сѫ го видѣли, а всички хора, на които очитѣ сѫ отворени, сѫ го видѣли. поне единъ пѫть въ годината. А който е писалъ евангелието, взелъ е само този стихъ: „Бога никой никога не го е виждалъ“, а е извадилъ тия думи: „Бога никой никога не е виждалъ въ своето невѣжество“, понеже Богъ не е на невѣжитѣ, на слѣпитѣ, а Бога всѣки го е видѣлъ, който има знание, Божествено знание. Ако е православенъ, ще каже: „Господь е толкова святъ и чисть, че ние, грѣшнитѣ хора, сме недостойни да го видимъ, но чрѣзъ нѣкой правовѣренъ, светия, свещеникъ, той да се помоли заради насъ, че дано Господь да се смили“. И затуй сме дошли до този халъ, защото пращаме при Господа все такива нескопосници. Ще ви приведа единъ примѣръ. Единъ учитель се влюбва въ една мома, учителка, но за да узнае дали тя ще се ожени заради него, праща единъ свой ученикъ да види, да говори съ нея. Отишълъ ученикътъ, хвалилъ тамъ своя учитель, хвалилъ го, но тя се влюбила въ ученика и му казала: „защо не ми говоришъ за себе си, ами за своя учитель?“ И ние пращаме все нашитѣ ученици при Господа, да ни уредятъ работата. И най-послѣ ученикътъ се оженилъ за момата, а учительтъ останалъ на понедѣлникъ. Това е единъ фактъ. И ние като пращаме сватове, тѣ сѫ уредили работитѣ си, а ние оставаме съ въпроса, дали има Господь или не. Самъ ще идешъ, ако искашъ да се женишъ. Иди, срѣщни се съ момата, не ти трѣбва никакъвъ сватъ. Сватоветѣ, това сѫ най-лошитѣ хора на свѣта. Е, дошли да сватосватъ, ще кажатъ това, ще говорятъ, което не е, ще въздигнатъ момъка до Небето и ще въздигнатъ, момата до небето. И послѣ като не се разбиратъ, ще кажатъ: „е, туй трѣбваше да направимъ и тѣ да се научатъ на нашето учение“. И всичкитѣ религиозни учения все тия лъжи ги турятъ на изборъ. Основно задайте вие на единъ религиозенъ човѣкъ въпроса: ти вѣрвашъ ли въ Бога? Той нѣма да ти отговори направо, а ще каже: „чакай да видя, какво е писалъ еди-кой-си“. Зная, туй съмъ го училъ, ама ти кажи. „Е, трѣбва да видя окултизмътъ какво казва, какъ говори еди-кой-си“. Науката знае тия работи, но ти, твоятъ личенъ опитъ какъвъ е. Имашъ ли личенъ опитъ? Той, за да не се издаде, ще си помисли малко, какво да отговори. Азъ зная, че той нѣма никаква опитность, ако го запитамъ да каже чистосърдечно. Единъ г-нъ дойде при менъ въ моята стая и ми задава единъ такъвъ въпросъ: „слушай, ти като на твоитѣ слушатели да не ми говоришъ, да не мислишъ, че съмъ такъвъ глупакъ, да ме убѣждавашъ, не искамъ да ме убѣждавашъ, но ти опитность имашъ ли, туй което проповѣдвашъ, тъй ли е или само така залъгвашъ хората?“ Казвамъ, азъ ще ти кажа сега: направихъ му единъ опитъ въ какво азъ вѣрвамъ, и като направихъ опита, казвамъ му: „вѣрвашъ ли въ Господа?“ — „Вѣрвамъ.“ Туй, което проповѣдвамъ, е една велика истина и ти можешъ да я опиташъ, тъй както азъ съмъ я опиталъ. И като опиташъ тази велика истина, въ ума ти ще стане единъ великъ прѣвратъ, че ти може да слугувашъ на всички хора съ съзнание, и душата ти и сърцето ти ще бѫдатъ радостни. Казвамъ и на васъ: вие можете да направите този опитъ. Нѣкои сѫ го направили, но още се спиратъ, мислятъ: „ние сме грѣшници и Господь нѣма да ни приеме“. Този Господь, когото азъ проповѣдвамъ, много обича грѣшницитѣ, като ги погледне, Той се усмихне и имъ изпрати своитѣ лѫчи. Този Господь, когото азъ ви проповѣдвамъ, особена слабость има къмъ грѣшнитѣ хора, обича ги, разбирате ли? Азъ го наричамъ Господь не на праведнитѣ, а Господь на грѣшнитѣ хора, Господь на безвѣрницитѣ.

„Прави правете пѫтищата Господни“. Ние оставихме Иверций, той си отиде. Рѣшава се сега да иде той въ пустинята, да изучава туй учение. 20 години живѣелъ тамъ. Но това малкото момиченце като израстнало, имало особена слабость къмъ Иверций, и се рѣшава да отиде да го намѣри. Но тази млада мома знаела, че той ималъ голѣмо отвращение къмъ женитѣ, и рѣшава да вземе мѫжка форма. Облича се тя като единъ младъ момъкъ, който бѣга отъ свѣта и иска да се посвети на християнството. Макаръ, че 20 години служелъ Иверций на Бога, провидѣнието го заслѣпило той не можалъ да я познае, че е жена и я считалъ отъ сѫщия полъ, както него. Той ѝ казвалъ: -„Ти трѣбва да се пазишъ отъ женитѣ, понеже тия жени може да ти създадатъ, на тебе, младъ момъкъ, най-голѣмитѣ главоболия“. — Да, да, казвала тя, азъ зная и ще туря учението ти на сърцето си и ще изпълня твоето учение. Но, учудвалъ се той, когато дохождала нѣкоя жена или мома, той билъ особено веселъ, т.е. тя ще се приближи, ще хване момата за рѫка, ще я цѣлуне, ще я прѣгърне. Вечерьта Иверций пакъ ще я повика: „Ти ме тургашъ въ голѣмо изкушение, такива работи не трѣбва да правишъ, тия хора, които идатъ при менъ, ще видятъ, ти си младъ момъкъ, не трѣбва да цѣлувашъ момитѣ, или трѣбва да изправишъ поведението си, или азъ трѣбва да бѣгамъ“, — „Моля ти се, учителю благи, азъ имамъ една слабость къмъ женитѣ, като ги цѣлувамъ, може да изкореня тази слабость“. — „Дано Господь ти помогне да изкоренишъ тази слабость“. Питамъ: този Иверций ималъ ли е много право разбиране за човѣшкото естество? Ако този фиктивенъ момъкъ цѣлувалъ тия моми, каква пакость прави? Я ми кажете? Никаква пакость не прави.

Сега вториятъ примѣръ, който ще ви приведа, той е отъ класическитѣ врѣмена. Азманъ-Тура се наричалъ този великъ учитель на бѣлата ложа. Азманъ-Тура ималъ двама ученици. Но тукъ и двамата ученици вече сѫ момци, т. е. не ученици привидни само, жена облѣчена въ мѫжки дрехи. Вториятъ се наричалъ Вимерсиде. Той се влюбилъ въ една мома, безъ да знае учительтъ му, а това въ тия врѣмена било забранено, на всички ученици, които слѣдватъ тази школа, влюбване въ този смисълъ, както сега ние разбираме, било забранено. На тия двама ученика той е разчиталъ много, и искалъ да прѣдаде своитѣ знания и да ги направи наслѣдници въ бѫдеще. Това било въ онази епоха, когато той е искалъ да направи единъ опитъ за подмладяване, възстановяване на своята енергия. Повикалъ двамата си ученика, имало извѣстна стаица, тамъ да направятъ опита, ще влѣзатъ и на двамата. Дава имъ една течность. Тѣ трѣбвало да я разредятъ и да я турятъ въ стаята отъ вънъ. Нѣма да ви разправямъ какъ ставатъ тия нѣща. Но той искалъ да ги изпита, той подозиралъ каква е работата. Възлюбената на единия отъ тѣхъ била болна, и въ ума си той вложилъ да употрѣби това за благото на своята възлюблена.

Питамъ сега, имате два морала: едно задължение къмъ своя учитель, а другото — влѣчение къмъ своята възлюблена. Какъ бихте рѣшили въпроса? Има ли право той да излъже своя учитель за благото на своята възлюблена? И опитътъ на Азманъ-Тура излѣзналъ несполучливъ. И съврѣменнитѣ християни мязатъ на този Вимерсиде. Тѣ сѫ взели божието благословение и сега на земята го употрѣбяватъ, ядатъ и пиятъ. Да, ядатъ и пиятъ, но смъртьта, възмездието на кармическия законъ, постоянно иде. Азманъ-Тура постоянно прилага закона, че всѣки единъ човѣкъ ще пожъне плода на своето вѣрване, плода на своитѣ дѣйствия и казвамъ, че нашитѣ пѫтища, най-първо, трѣбва да бѫдатъ прави. Ако този ученикъ бѣше вѣренъ къмъ своя учитель, добрѣ щѣше да стори: този учитель разбра сърцето му. Той не искаше учительтъ да помогне на неговата възлюблена, той искаше да лицемѣрствува, самъ да ѝ помогне и да покаже, че той е единъ великъ авторитетъ.

Сега казватъ: „простъ попъ не искамъ да стана, поне владика“. И майката казва: -„Расти, синко, владика да станешъ съ патерица“. И ако не попъ, поне архимандритъ да стане. Това е най-долниятъ моралъ, който сѫществува въ свѣта. Ако човѣкъ влиза въ църквата, да стане владика, да стане архимандритъ или другъ, той нѣма нищо общо съ Божествената истина. Прѣди всичко, той трѣбва да влѣзе въ църквата, за да намѣри Божествената Истина, да служи на Бога, да стане като едно дѣте, и казва Христосъ: „Царството Божие е за дѣцата, ако не станете като дѣцата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. И днесъ всички питатъ: „защо младитѣ бѣгатъ отъ църквата?“ Защо да не бѣгатъ отъ църквата? И по-вече бѣгане ще има отъ църквата. Сега нѣкои, които ме слушатъ, казватъ: „туй не е за доброто на българския народъ“. Питамъ: вашитѣ възгледи, които имахте до сега, бѣха ли за доброто на вашия на родъ? Прѣди хиляди години—азъ прѣди хиляди години не бѣхъ тукъ — сравнете прѣди 1000 г., 800 или 500, ако България е била по добра отколкото сега, азъ съмъ готовъ да оттегля думитѣ си. Учение, което почива на патриотизма, ще се разруши, то не почива на здрава основа. Обществениятъ патриотизъмъ трѣбва да почива на абсолютнитѣ истини. Патриотизмътъ трѣбва да почива на Божествената Велика Любовь, трѣбва да почива на Божествената Велика Мѫдрость, да бѫде обоснованъ на единъ вѫтрѣшенъ законъ. И намъ ще кажатъ: „ние сме българи“. Не! Прѣди всичко ние сме хора, човѣци, които мислятъ, слѣдъ това сме българи. А сега искате да ни убѣдите, че вие сте българи. Е, тогава, ако вие сте българи, България трѣбва да бѫде най-великиятъ народъ въ свѣта. Не е така. Азъ нѣмамъ нищо противъ никой народъ, животътъ имъ не намирамъ, че е лошъ, но едно нѣщо липсва на хората: липсва имъ Любовь. Пакъ ще ми кажете: „Е, тази Любовь“. Да, да, азъ ще ви проглуша съ Любовьта! Вижъ, като дойде до закона на Любовьта, азъ ще направя насилие! Азъ съмъ намислилъ да ви разруша и кѫщитѣ. Защото, ако не се разрушатъ вашитѣ кѫщи, вие ще измрете въ тѣхъ, а като ги разруша, ще влѣзе Слънцето и ще бѫдете свободни. Гробътъ не е ли една кѫща? „И ще се разпукатъ гробищата, и мъртвитѣ ще излѣзатъ навънъ“. Сегашнитѣ кѫщи и църкви трѣбва да се разпукатъ, съвършено да се разпукатъ, азъ разбирамъ вѫтрѣ, въ вашитѣ убѣждения, които сѫ напластени отъ хиляди години, вашитѣ теории трѣбва да се разпукатъ и да влѣзе божествената свѣтлина и топлина, да разтопи този ледъ, който ви е сковалъ. Вие все сте недоволни, и учени и богати. Защо?

И тогава ще кажете: въ свѣта има единъ Господь, който е милостивъ, всемѫдъръ, Господь на Любовьта, който обича грѣшнитѣ, великъ учитель на невѣжитѣ. Когато нѣкой е невѣжа той е готовъ да го учи. И всѣки единъ, който се нуждае отъ неговата свѣтлина, Господь му е много приятно, когато ние излѣземъ, каквито сме, да ни огрѣе. Казва нѣкой: „не те ли оскърбяваме?“ — Не, менъ ми е много приятно, когато се грѣешъ на моята свѣтлина, и менъ ми е приятно, когато те пека. Тъй чета азъ въ божествената книга. И най-напрѣдналитѣ, като дойдатъ слѣдъ менъ, и когато вие влѣзете въ божествения пѫть, ще разберете, че туй е Господь. А сегашниятъ Господь, знаешъ ли на какво мяза? Азъ ще ви приведа онзи анекдотъ, дѣто сѫ направили студентитѣ въ една колегия въ Америка. Искали да опитатъ единъ професоръ, колко е ученъ, той билъ отличенъ зоологъ. Всички студенти направятъ единъ бръмбаръ, взиматъ 10 — 20 части отъ разни бубулечици и направятъ една особена бубулечица. Избиратъ комисия, отиватъ при него и му казватъ: „Г-нъ професоре, намѣрихме единъ особенъ специментъ, молимъ ви, понеже сме невѣжи, да ни кажете, да ни освѣтлите върху него“. Той го разгледалъ и казалъ: „хѫмбѫкъ“! „Момчета, това е ваша измислица, такъво нѣщо Господь не е направилъ“. Та и ние сега „хѫмбѫкъ“ правимъ. И който не знае, казва: „особена пеперуда е тя“. Да, за невѣжия е особена, а за учения професоръ е „хѫмбѫкъ“. Кажете: това не е сѫщностьта. Когато въ вашето сърце влѣзе любовьта, Божията Любовь, тогава по особенъ начинъ ще разбирате истината. Сега за да обясня, ще ви дамъ какъ можете да намѣрите тази истина. Дѣ се раждатъ противорѣчията? Да кажемъ, азъ имамъ единъ отличенъ палатъ и ви приемамъ, но стаята ми е толкова малка и има само единъ малъкъ прозорецъ, който гледа къмъ изтокъ. Може да туря единъ да види слънцето, двама, а другитѣ не може да го видятъ, а вънъ чакатъ 200 души и ще се роди едно съревнование. „Защо този да е при прозореца, а не другъ“, и ще почне едно мушкане: ти ли си правъ или не. Азъ имъ казвамъ: имамъ една нова философия, дѣто нѣма мушкане. Този прозорецъ ще го махна. „Ама без прозорецъ не може, ние ще гледаме слънцето отъ прозореца”. Това не е наука! Това е наука на мушкане. Но ако азъ ви нареда вънъ въ двора на палата и ви нареда на разстояние по 10 метра единъ отъ другъ, всички 200 души може да се наредятъ да го гледатъ, и пакъ ще има достатъчно празно пространство за още толкова. А сега насъ ще ни турятъ въ църквата и ще ни кажатъ: „само отъ тукъ може да гледате слънцето“. Да, „хѫмбѫкъ“, тия лъжливи теории трѣбва да ги изхвърлите и да знаете, че ние сме чада на живия Господь. И тъй е писано въ кодекса: „на умнитѣ, на онѣзи, които ме познаватъ, които ме любятъ, азъ ще имъ се изява, и ще имъ дамъ всичкото благословение“. Въ сегашното човѣчество най силнитѣ души, най-мощнитѣ души сѫ въплътени въ бѣднитѣ хора. Въ богатитѣ хора сѫ хилавитѣ души. Между бѣднитѣ има герои, тѣ побѣждаватъ, а богатитѣ, които иматъ всички условия за живота, слизатъ на долу, защото сѫ слаби души. И нашето учение не е на богатитѣ, не е и на ученитѣ, защото между ученитѣ не се намиратъ най-силнитѣ души. Нѣкой ученъ запитайте го, има ли Господь или нѣма? Той нѣма доблестьта да каже, знае ли или не, а ще каже: „е, науката това още не го е доказала“. Не науката, а ти си професоръ, учишъ другитѣ хора, този е сѫщественъ въпросъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да познава Бога! Нищо повече! Всѣко едно сѫщество, най-първо, трѣбва да е запознато съ слънцето, за да има свѣжа мисъль, А ние можемъ ли да имаме една свѣжа мисъль, безъ да познаваме Бога? Не е така. това е една квадратна лъжа, квадратна лъжа! Всѣки единъ отъ насъ може да види Бога, да се разговори съ Него, да живѣе съ Него, да работи, и всички благословения ще дойдатъ, и да тръгне къмъ този великъ свѣтъ. „Кога?“ Цѣлата вѣчность е на ваше разположение. Най-първо, ще се освободите отъ мисъльта, че има смърть. Туй може да бѫде днесъ, утрѣ, слѣдъ една година, слѣдъ 10, 20 години, хора, които мѣратъ врѣмето, сѫ хора смъртни, а ние не мѣримъ врѣмето. Добъръ е Господь и за насъ, защото, ако не въ този животъ, въ другия, петия, шестия, но нека всѣко нѣщо дойде на своето врѣме.

„Прави правете божиитѣ пѫтища“, тия пѫтища, които Богъ е направилъ за насъ. Той ще дойде да освободи нашитѣ души. И азъ искамъ вашитѣ души да бѫдатъ свободни отъ лъжливата идея за смъртьта, свободни отъ лъжливитѣ понятия, че си смъртенъ. Много свободни трѣбва да бѫдете. Мислете право. Всѣки да каже: „азъ видѣхъ Господа“. И азъ ще питамъ: Господь кога го видѣ, когато изгрѣваше или когато залѣзваше? Сега ще кажете: „тѣзи сѫ поклонници на слънцето“. Не, не, туй слънце го гледатъ хората и пакъ не се оправятъ. Но който е видѣлъ онова слънце веднажъ, той никога нѣма да го забрави! Въ неговото сърце ще трепти такъва свѣтлина и топлина, която ще го прѣобрази. И той като се върне отъ този изгрѣвъ, вие ще го познаете. И сега врѣмето наближи, изгрѣвътъ иде. Великъ изгрѣвъ иде! Азъ искамъ вие всички да бѫдете готови и на мѣстото си. Кога иде слънцето? Сега пакъ нѣкои отъ васъ ще кажатъ: ето една мистификация. Въ насъ мистификация нѣма, тайни нѣма. Тайнитѣ сѫ за глупавитѣ хора. Ние искаме да направимъ всички нѣща разбираеми за хората. И, слѣдователно, нѣщата, истината е всѣкога една и всѣки може да я узнае. А лъжата всѣкога е тайна и никой не може да я узнае. И тогава казватъ: „да изучаваме тайнитѣ на природата“. Да изучаваме не тайнитѣ на природата, не тайнитѣ на живота, на свѣта, а живитѣ истини въ природата. Азъ твърдя: да изучаваме великия животъ на живата природа, да дойдемъ въ контактъ съ нея, да работимъ съ този Господь, който сега работи. И сега нѣкои ще кажатъ: „дошло ли е врѣмето?“ За умнитѣ врѣмето е дошло, а за глупавия още нѣма да дойде. За гладния врѣмето е дошло, а за сития още нѣма да дойде, за жадния врѣмето е дошло, а за онѣзи, които не сѫ жадни, слѣдъ хиляди години ще дойде. Който отъ васъ е гладенъ, врѣмето за него е дошло, врѣмето е сега, слѣдъ 1/2 ч. ще имате или закуска или обѣдъ. На сититѣ Господь дава лопата и мотика, тамъ далечъ на лозето, по кѫщитѣ, всички на работа!

„Прави правете Божиитѣ пѫтища“. Азъ не правя упрѣкъ, но казвамъ, врѣме е за всички. Всинца попове безъ разлика, евангелисти, да знаятъ, че въ свѣта има единъ Господь, който призовава всички хора да живѣятъ въ братство. Този е правиятъ пѫть — въ братство, въ сестринство. Тъй казва Божествениятъ гласъ, който идва отгорѣ. И той говори въ вашитѣ сърца тази истина. Азъ не ви говоря нѣкаква мистификация. И азъ виждамъ колко сте доволни. Има ли по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ брата си или сестра си, да те прѣгърне, да ти даде тази братска или сестринска цѣлувка. То е най-великото, най благородното въ свѣта. И ако азъ прѣведа тия форми на братство и сестринство въ втора и трета степень, ще кажете: „ето друга мистификация“. Хайде, ще ги оставя тия степени, ще оставя въ първа степень тия братства.

„Прави правете Божиитѣ пѫтища.“ И кажете: „азъ видѣхъ ли Господа?“ — Не съмъ. Не казвайте: „Е, нѣма да го видя“. Не! Кажете тъй: „Азъ ще направя всичко, всичко ще употрѣбя, но ще видя Господа, ще го видя този Господь, искамъ да ми проговори, една дума да ми каже“.

Ще го видите и ще ви каже тази дума и въ васъ ще стане единъ прѣвратъ. И вие ще минете отъ едно състояние въ друго. И ще придобиете умъ на единъ ангелъ. И ще кажете като слѣпия: „Слѣпъ бѣхъ едно врѣме, но сега виждамъ“. Невѣжа бѣхъ едно врѣме, но сега зная, зная, защото ме озари Свѣтлината на онзи Богъ, и сега го познавамъ.

Тогава, Той е моятъ възлюбленъ, въ когото живѣя, движа се, сѫществувамъ и върша всичко.

„Прави правете Божиитѣ пѫтища“, защото Господь иде!

*Бесѣда, държана на 2. IV. 1922 год. въ гр. София.

–––––––––––

[*] Ев.Матея – 3;3 ст.