Сутрешен духовен наряд с групата на Мария Майсторова

View Calendar

СЕДМИЧЕН СУТРЕШЕН ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 15 МАЙ – НЕДЕЛЯ – ОНЛАЙН

 

До обичните ученици,

„Бъдете съвър­шени както е съ­вършен Отец ваш небесни“ е казал Единият учител, който е отделил стария живот от новия. Съвършени в как­во? В Любов, в доброта, в прав­дивост, в Мъд­рост, в Истина.

А Истината, това е проявена­та Любов в жи­вота. Може ли вие да проявите тази Истина на дело?

А знаете ли вие размерите на тая всеобемаща Любов на Бога на боговете, на Господа на гос­подарите; на Учителя на учи­телите? Който казва, че седем пъти на ден по седемдесет трябва да се про­щава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка. Тази Любов в минало­то е била ваш спътник, тя е и днес с вас. Мис­лите ли, че тя може да се из­мени и стане друга с ограни­чени предградия? Не. Горко на богатия, който не е богат; гор­ко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието царст­во, на Великата окултна школа. Богат, богат в Божественото и сиромах в човеш­кото. Моят Мир да бъде с вас.

Бургас, 28.VI. 1920 г.

 

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

 

Нека да започнем днешният наряд с песента “В Начало бе Словото” и да продължим със следните молитви:

  1. Добрата молитва
  2. Молитва за изцеление /55 стр./
  3. Молитва за България
  4. Молитва за преуспяване на Делото Божие
  5. Лозинка 2 стих – 24 стр.
  6. Заветът на Учителя – “Постави Доброто за основа на дома си…….”.

 

МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

       Господи Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост.

Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благословил меча на нашия воин и Си Го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя – Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля.

Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава.

Амин!

Молитвата е дадена в 1925 г.

 

 

МОЛИТВА ЗА ПРЕУСПЯВАНЕ НА ДЕЛОТО БОЖИЕ

 

Господи, озари цялото човечество и духовната верига с Твоята Светлина и Сила. Нека цялото човечество да възприеме Христовото учение.

Всички да повярват, че Ти съществуваш!

Нека идеята за Бога възрасне във всички души! Тия, които проповядват безбожието, нека станат приемници на Твоето Слово и всички неверующи да станат верующи!

Господи, ние усърдно Ти се молим Твоята Божествена Милост да залее цялата Земя и Твоята Божествена Любов да изпълни всички сърца.

Господи, озари със Своята Светлина всички народи и техните водачи, за да се хармонират и спогодят по всички въпроси, за да се въдвори на Земята Твоят Мир, Господи! Господи, да стане побратимяване между всички народи по лицето на Земята. Господи, внеси живот, светлина и подем по всички кръжоци на Всемирното Бяло Братство по целия свят.

Амин!

 

 

 

Мили приятели,

Днес ще ви предложа разучаването на 27 упражнения за развиване на волята, дадени от Учителя, които са особено актуални сега, като имам предвид и звездните влияния през следващите месеци, касаещи не само родината ни, но и целия свят. Може да си изберете едно от тях и да го правите всеки ден в продължение на една седмица. А именно:

УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ И УСИЛВАНЕ НА ВОЛЯТА

( 27 упражнения )

 

 

1.„Ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 часа по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на Слънцето. След това бавно ще слезете и ще върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи, през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и Любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите, какво и колко сте научили. Колкото и малко да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.

„Трите живота “, „Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата

 

 

2.Някой казва: “Не мога да отида на Витоша.“ Че ако не можеш да отидеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият път е тесен и стръмен, той е път на разумната човешка воля. В ума си ще кажеш: „Ще отида с моите приятели на Витоша!“ Ако не можеш в действителност, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си! Това е философията на живота.

„Великата майка “, „Оправдание и спасение

 

 

3.Всеки от вас да си вземе една стомничка от две кила. Ще отидете до нашия бивак на Витоша, да си донесете вода от там. Ще си определите времето, като започнете от среднощ и през целия ден. За 24 часа ще отидете и ще се върнете с пълни стомнички. Ще сметнете времето, през колко минути трябва да тръгвате един след друг. В 24 часа има 1440 минути. 10 души дежурни ще записват, кой кога е тръгнал и кога се е върнал. Други 10 души ще записват на планината кога е дошъл всеки от вас и кога е тръгнал назад, за града. Дежурните горе ще стоплят вода, та всеки, като стигне там, ще пие една чаша гореща вода, ще се преоблече и ще си тръгне назад. За 24 часа цялото колело ще се извърви. Всички ще вървите по един и същи път. Важно е кой кога е тръгнал и кога се е върнал. Тази задача ще направим следната неделя, на 15 май. Тръгване събота срещу неделя, по среднощ. Ще теглите жребия, който ще определи кой кога да тръгне. На когото излезе номерът, той тръгва.

„Абсолютна Истина “, „Обич и знание

 

 

4.Не е достатъчно само да се борите за първи места, но трябва да ги заслужите. Който иска да вземе първо място, нека тръгне вечер за Мусала, като мине през Рилската пустиня, през езерата на Марица, през Маричината долина и да се върне назад. Това е задача само за героите. Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама, трима заедно. Така са изпитвали учениците в древността. Всички адепти и светии са минали по този път. Те са пребродили всички високи върхове. През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има. Ако не можете да се качите на Мусала и да слезете, не можете да бъдете ученици.

Изкачването на Мусала е един от трудните изпити, особено вечер, в снежна, зимна нощ. Първо ще направите опита през деня; после – при лунна светлина, и трети път – в тъмна нощ, когато върхът е покрит със сняг. Мъчна е задачата, но ще се изпитате. Ако нямате вътрешно разположение, ще направите само първия опит – ще отидете на Мусала през деня. И този опит не е лесен. Да мине човек сам през Рилската пустиня, където птичка даже не прехвръква! Върви той сам, чува стъпките си и от време навреме шумолението на листата и на вятъра. Косата може да настръхне на човека от страх, особено вечер. Който направи този опит, ще придобие нещо хубаво в характера си. Като минава през Рилската пустиня, колкото по-навътре влиза, толкова по-сериозен става, докато най-после дойде до Маричината долина, където става радостен, сърцето му се разширява и той изпитва велика благодарност към Бога, че е могъл да мине сам през долината на мълчанието. Човек расте, когато се намира между две противоположни състояния. Така той познава себе си, познава великото в света.

„Трите живота “, „Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите

 

 

5.Аз ще ви попитам: желаете ли идущата седмица да направим една екскурзия, или да останем тук в София? Знаете ли какво ще бъде правилото за тази екскурзия? Ще бъдете наредени на триъгълници, и то така: двама ще вървят отзад, един – отпред. Значи, трима по трима, триъгълници ще образувате. Ще вървите в права линия, но във вид на такива скачени триъгълници. Двамата ще вървят на една права линия, те ще образуват основата на триъгълника, а единия ще върви напред, той ще образува върха на триъгълника. От един триъгълник до друг ще има едно малко разстояние, около три, четири метра. Понеже ще искате да се разговаряте, то двамата, които са на една линия, на основата, само те ще се разговарят, а този на върха няма да говори. Този, който е на върха после ще отстъпи своето място на един от другите двама. Тъй последователно ще се сменявате, ще се въртят тия триъгълници, и в същото време ще се движат напред.

За един окултен ученик думите не може, не е възможно, не съществуват. Ще преодолеете всички спънки, мъчнотии, нищо повече. Ще тръгнете от къщи в четири и половина часа сутринта, та около пет и половина часа да бъдете всички събрани. Тия, които носят самовари, ще вървят напред.

„Положителни и отрицателни сили в Природата “, „Работа на окултните сили

 

 

6.Едно от важните неща в живота на човека е сънят. Затова именно окултният ученик трябва да спи правилно. Той трябва да определи час, в който да си ляга. При това трябва да си постави като задача, щом легне, да заспи веднага или най-много в продължение на 5-10 минути. В това отношение и вие трябва да правите опити, да упражнявате волята си, да видите можете ли да си легнете точно в определения час и да заспите в продължение на 10 минути. Ако можете да заспите в определеното време, волята ви е силна. Ако мине половин час или повече и не можете да заспите, волята ви е слаба. При това упражнение ще изпитате силата на волята си. Иначе ще си правите илюзия, че имате силна воля. Не, волята се изпитва само чрез упражнения. За да усилвате волята си, добре е, като си лягате вечер, да си кажете, че тази вечер искате да спите само на дясната си страна. Ако сутринта се намерите на дясната страна, волята ви е силна, ако се намерите на лявата страна, значи волята ви е слаба. Обаче, това не трябва да ви обезсърчава. Правете опити в това отношение, докато добиете резултати. От окултно гледище сънят има дълбоко предназначение. Когато спите, вие отивате в астралния свят на училище. Това, което вечер учите, денем го прилагате. Ако не спите правилно – и в астралния свят не можете да учите добре; щом в астралния свят учите добре – и на Земята ще можете да учите… Ето защо като лягате вечер, кажете си: „Сега отивам в училището на астралния свят и желая да свърша добре работата, която ще ми се даде там.“

„Двата пътя “, „Методи за укрепване на волята / Сила на волята

 

 

7.Направете следния опит: легнете в 10 ч. вечерта и си кажете, че ще станете в 12 ч. в полунощ да свършите някаква работа. Като турите тази мисъл в подсъзнанието си, ще видите, че ще се събудите точно в 12 часа. Щом се събудите по това време, ще си кажете: „Нека поспя още пет минути поне. Какво ще правя толкова рано?“ Не, щом се събудите в 12 часа, ще вдигнете главата си, ще спуснете краката си надолу, ще се изправите към изток и ще си кажете: „Аз съм господар на времето си и ще го използвам както намирам за добре.“ Щом кажете така, ще възприемете една хубава, светла мисъл от Невидимия свят. След това легнете с мисълта да станете в два часа. Като се събудите в два часа, станете пак по същия начин и се изправете към изток. Ще получите още една светла мисъл. И този път ще дойдат изкушения, но ще гледате и тях да преодолеете. Като приемете хубавата мисъл, запишете си я и пак легнете с желание да станете в четири часа. В четири часа ще се събудите и пак ще дойдат изкушения, но ще гледате да ги преодолеете. Ще станете по същия начин както първия път и ще се изправите към изток, докато получите третата светла мисъл.

Този опит ще правите в продължение на цяла седмица. Той не ви се дава за цял живот. Важно е да правите ред усилия, докато придобиете добри навици в себе си.

„Добри навици “, „Добри навици / Образуване на добрите навици

 

 

8.За пример – слаба ви е волята. Ще протегнеш ръката си напред, ще отвориш пръстите си, после полека започваш да свиваш ръката си на юмрук и поставяш палеца си отгоре. Отваряш ръката си полека, после пак свиваш ръката си на юмрук с палеца отгоре. Страх те е да излизаш вечерно време. Защо? Волята ти е слаба. Започни да свиваш ръката си на юмрук. Първата вечер няма да можеш да излезеш, но 5-6 вечери като свиваш ръката си на юмрук, ще станеш по-смел. Ако не се употребяват ръцете, трябва всяко свиване да става правилно, трябва енергия на волята. Затуй като правите гимнастиката, трябва много хармонични движения, за да се развива хармонично целият организъм. За пример някои от вас започнете да свивате показалеца, после средния пръст, после безименния и после малкия пръст. После по някой път опитайте да отделите пръстите един от друг. Най-напред отделете малкия пръст, после безименния, после средния, после показалеца.

„Минало настояще бъдеще “, „Една мярка

 

 

9.Вие често казвате, че волята ви е слаба. За да усилите волята си, всяка сутрин, като ставате, концентрирайте ума си върху палеца. Туй упражнение ще подейства върху волята ви тъй, както действат упражненията за заякване крилцата на малкото пиленце. Това е микроскопическа придобивка, но като правите това упражнение ден, два, неделя, месец, ще забележите едно разположение, едно малко засилване на волята. Палецът трябва да се движи хармонично.

„Абсолютна справедливост “, „Връзки в геометрическите форми

 

 

10.Волята не може да се прояви без разумност. С други думи казано, волята не може да се прояви без права посока на движение. Човек не може да се стреми към реализиране на известна идея, ако няма определена посока, по която трябва да върви идеята. Една идея подразбира една посока. Ето защо когато иска да реализира дадена идея, човек трябва да концентрира вниманието си в една посока, да не се раздвоява. Много образи, много идеи разсейват съзнанието и човек гледа в много посоки, не знае коя от тях да хване. Щом спре вниманието си върху един образ, човек взима известна посока и се движи съзнателно. Така постъпват всички хора, които се движат към велика цел. Докато поемат определената посока, те се движат, мислят, решават. Решат ли веднъж, те политват нагоре, към върха на своята цел, и неотклонно следват определения път.

„Божествените условия “, „Творческа линия / Творческата линия на битието

 

 

11.Ще ви дам още един опит, пак за една седмица. Този опит ще направите, след като свършите първия. Опитът е следният: всяка вечер, преди да си легнете, ще седнете на стол близо до масата, ръцете си ще поставите на масата, ще застанете тихо и спокойно и с отворени очи за десет минути ще концентрирате мисълта си. През това време няма да движите нито очите си, нито ръцете си, нито краката си – ще бъдете съвършено неподвижни. Докато трае упражнението, вие ще бъдете поставени на големи изпитания: тук-там по тялото, по лицето, по ръцете, по краката, по носа ще усетите, като че нещо ви хапе, щипе, но ще се владеете, няма да се почесвате. Най-малкото мръдване показва, че нямате воля. Ще седите тихо и спокойно, като че нищо не ви безпокои. Тези щипвания представляват така наречените щипещи мисли, но вие няма да им обръщате внимание. Ще бъдете спокойни, ще изтърпите докрай. Който ви види в това положение, ще помисли, че някаква велика идея ви занимава. Ще гледате по часовник само десет минути да трае упражнението. По този начин вие ще усилите волята си. Ако не можете десет минути да концентрирате мисълта си, как ще издържите на по-големи противодействия в живота си? Щипанията по тялото се дължат на временното спиране на нервната енергия. Те представят малки електрически експлозии, които стават в нервната система. Понякога тези бодвания са много силни, ще ви предизвикат да подскочите, но и при това положение трябва да се въздържате. Каквото и да става с вас по време на упражнението, вие ще бъдете тихи и спокойни, ще знаете, че всичко ще се нареди както трябва.

„Добри навици “, „Добри навици / Образуване на добрите навици

 

 

12.За да можете да упражнявате волята си, всякога трябва да заменяте едно неприятно състояние с друго приятно. Ще ви дам начин за усилване на волята ви: например имате едно много неприятно чувство и не може да се освободите от него. Станете, употребете един час и посетете едно семейство, което е в много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Не казвайте: „На мен огън ми гори на главата, а ще ходя да посещавам други.“ Идете при такова едно семейство, което няма дърва, няма хляб, нищо няма, постойте десет-петнадесет минути и вижте има ли някакво роптание там или не. Върнете се у вас и сравнете тяхното състояние с вашето. Искам да градите вашето здание. Каквато благородна мисъл дойде в сърцето ви, изпълнете я!

„Великата майка “, „Който намигва

 

13.Който има страдания, нека по много пъти на ден произнася в себе си думите, че ще минат страданията и ще види, че наистина ще преминат. Страданията са необходимо условие за развитието на човека. Ако проследим историята на развитието на човечеството, ще видим, че най-великите хора са имали най-големи страдания и изпитания. Те са прекарвали по цели дни, месеци и години в затвори, дето са написвали най-великите си произведения. И Христос прекара едно велико страдание на кръста. Всички апостоли, всички велики хора са минали през големи изпитания и страдания. Няма велик човек в света, който да не е минал през големи изпитания и страдания. Следователно, който иска да бъде велик, той непременно трябва да мине през големи страдания.

„Синове на възкресението “, „До край

 

 

14.Ще ви дам един метод за развиване издръжливостта на волята. Този метод е тъй нареченият примирителен. Той се отнася само до ония хора, които имат силна воля. Ето в какво седи методът: ще си представите, че сте студент, приготвили сте си 25 хиляди лева за издръжка, но по някаква случайност някой влиза в стаята и открадва парите ви. Започват ред изпитания – хазяйката ви изпъжда от къщата си; гостилничарят не ви дава да се храните в гостилницата му; приятелите ви изоставят и вие оставате на улицата сам, без подслон, скитащ се от една улица в друга, без никаква помощ. Като си представите това нещо, ще се наблюдавате да видите какви чувства се събуждат у вас. Ако се уплашите и кажете, дано не ви се случи такъв изпит, вие сте пропаднали. Колкото и да се молите да не ви дават такъв изпит, има вероятност да ви се даде, има вероятност и да не ви се даде… Ако не прилагате дадените методи, няма да постигнете желаната цел, няма да придобиете нужното знание. Има хора в света със силна, с твърда воля. Като дойде до някоя операция, такъв човек дава ръката си да му направят разрез без никаква упойка. Той седи спокоен, мускул не мръдва на лицето му и като се свърши операцията, казва: „Свършихте ли вече?“ Как е развил той тази воля? Чрез упражнения, чрез прилагане на различни методи. Бих желал и вие да имате такава воля. Защо? Защото той може да концентрира праната от въздуха и да я отправя към раната си. За да постигнете такава воля, трябва да бъдете безпощадни към погрешките си – не да се критикувате, но да констатирате нещата така, както сеизмографът отбелязва земетресенията, както светочувствителната плоча на фотографията отбелязва образите. Не бивайте слепи към погрешките си, но ги изправяйте!

„Допирни точки в Природата “, „Отличителни качества на волята

 

 

15.Използвайте всички случаи в живота си за усилване на волята си. Ако пръстите на ръцете или на краката ви са изстинали, проектирайте мисълта си към тях и пожелайте в пет минути да се стоплят. Ако не успеете изведнъж, повторете опита два-три пъти. Ако имате температура и не се чувствате добре, не бързайте да викате лекар, но приложете мисълта и волята си в действие. Турете ръката си на главата, изпратете мисълта и желанието в няколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно, и пак да се повтори. Това не трябва да ви плаши. Щом имате най-малки резултати, продължавайте да работите в това направление. Волята се усилва чрез постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестествен процес и създава неприятности и нещастия.

„Служене почит и обич “, „Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята

 

 

16.Ще ви препоръчам един метод за лекуване на зъб с помощта на волята. Като ви заболи зъб, мислено вземете едно парче чист пчелен восък, стопете го, оставете го малко да изстине и след това го турете на болното място като компрес. Ако при първия компрес болката не мине, след десетина минути направете втори компрес. Ако болката пак не мине, след десетина минути направете още няколко компреса, докато усетите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте какво правите. Можете да говорите за опита само когато имате резултат. Като правите опити за лекуване чрез волята, по този начин вие я усилвате. Това е една от задачите на ученика. Ученикът трябва да има силна воля, да се справя с мъчнотиите в живота.

„Служене почит и обич “, „Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята

 

 

17.Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла, на дълбочина един см; тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!“ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него; да не допуща никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не трябва само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един см. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит. Всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и дена на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.

„Новите схващания на ученика “, „Новитѣ схващания на ученика

 

 

18.За контролиране на волята си ще ви дам следното упражнение: вземете една игла и я забодете в някоя дебела част на тялото си, на дълбочина 2-3 милиметра. Опитайте се да видите какви състояния ще преживеете. Наблюдавайте състоянията си, за да разберете през какви колебания минава волята ви. В първия момент сте смели: взимате иглата и се готвите да я забиете някъде на ръката. Щом иглата се докосне до ръката, изведнъж я вдигате – не се решавате. Пак я доближите, пак я вдигате. Интересно е сега да броите колко такива колебания ще имате, докато най-после се решите да направите опита. От този опит ще проверите силата на волята си и способността да концентрирате ума си. Числото, с което определяте броя на вашите колебания, е математическа величина, която показва състоянието, в което се намира вашият организъм, и времето, необходимо за неговото тониране.

„Противоречия в живота “, „Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика

 

 

19.За да дойдете до положение да контролирате вашите мускули, вие трябва да правите опити за каляване на волята си. Ще правите ред упражнения за това. Ето какво ще направите: вие ще седите тих и спокоен и ще извикате някой ваш приятел да забие една игла на някое меко място, дето няма наблизо артерия или вена, на крака или ръката ви, и ще следите, доколко може да издържите, без да трепнете. Той ще започне да забива полекичка – 1 мм, 2 мм, и вие, ако можете да издържите, ще му кажете: „Още малко, още малко!“ Дойде ли моментът, когато не можете да издържите, ще му кажете да спре. Иглата, с която ще правите опита, първо ще я обгорите добре и после ще я забивате, да видите, доколко можете да издържите тия страдания, причинени от убождане на игла. Ако дойде някакво внезапно убождане, лесно се издържа, колкото и голямо да е, но когато иглата се забожда малко по малко, по-мъчно се издържа. Така ще опитате силата си. Представете си, че сте мъченик още от първите времена на християнството, как ще изнасяте тия физически страдания, на които те са били подлагани? Като се прави опитът, ще видите как вашето въображение увеличава болката. Често вие увеличавате малките мъчнотии в живота си, но само по тоя начин, при такива опити, ще имате едно реално схващане за мъчениците на миналите времена. Всяка мъчнотия, каквато и да е, от какъвто характер и да е, ние трябва да я схващаме като една сила, която работи вътре в нас.

„Разумният живот “, „Придобивки на съзнанието

 

 

20.Ще ме питате: как можем да уякчим волята си? Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Например страх ви е от мечка. За да се калите, не трябва да отидете в гората да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума, и дума, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава.

 

После, направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение 10 млн. лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите… Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Правъ такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх.

 

Трети опит. Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След като сте учили днес 2-3 часа и сте се уморили, ще иждивите 20 минути или половин час най-много за такова едно упражнение. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. С тия маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тия случаи в живота ви, ще знаете как да постъпвате.

 

Четвърти опит. Да кажем, че ви е страх от змия. Как ще премахнете този страх? Ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка. Ще я подържите малко, ще я погладите, докато свикнете с нея. След това ще се опитате да уловите някоя жива змия. По този начин ще добиете известна опитност. (Ами ако ни ухапе?) Вие ще вземете един чатал, ще я натиснете с него по главата, ще я погладите по тялото и после ще я пуснете. Ще ѝ кажете: „Аз съм малко страхлива, искам да се каля в страха, затова правя този опит.“ Тъй ще каже ученичката, която иска да се калява, но същото ще каже и ученикът, и той ще признае, че е страхлив. Този опит ще направите първо умствено, защото когато човек дойде до положителните опити, трябва да бъде много внимателен, да не пострада. Змиите са много пъргави, затова и човек трябва да бъде много сръчен, за да се запази от тях. Змиите са хитри, но не дотолкова, колкото си мислите вие.

 

Тия упражнения, които ви давам, действат благотворно върху човека и служат за каляване на мисълта. Някои от вас се плашите от паяк, други от мишка, трети от жаба и т.н. Правете тия маневри, за да надвиете страха. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, правете тия упражнения.

„Новите схващания на ученика “, „Насока и направление на енергията / Направление на енергиите

 

 

21.Станете прави и се разредете малко! Ще направим едно упражнение с ръцете. Ще държите в ума си думата любов. Любовта е проекция навън. После ще държите в ума си думите радост и веселие.

 

Движенията на ръцете упражняват известно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля. Ако движите ръката си съзнателно, може да упражните влияние върху силата на волята си. Да кажем, че някой път сте развълнувани. Направете следното движение на ръцете си: турете ръцете си пред гърдите, а после настрана, като правите с китките леки трептения. След това поставете ръцете си пред устата. Като направите това упражнение 3-4 пъти и мислите върху трите думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лекуване, едно психологическо проветряване в човека. Неразположенията ще дойдат, защото трябва да знаете, че вие сте един фокус, през който минават както слънчевите, тъй и земните енергии. От сутрин до обед през вас минават слънчевите енергии, които слизат отгоре и отиват към центъра на Земята. Следобед движението е обратно: земните енергии от центъра на Земята минават през краката ви и отиват към Слънцето. Следователно, ако правите известни движения сутрин или вечер, ще имате различни резултати. Въобще у някои хора неразположението иде следобед, понеже тогава през тях минават теченията от Земята. Вие трябва да знаете как да поляризирате и концентрирате тия сили. Направете това упражнение и оставете тия сили, които идат отдолу, да минават през вас. Вие не ги спирайте. Ако ги спрете, ще се подпушите и с това може да създадете цяла катастрофа за себе си. Препращайте тия сили нагоре! Среднощ ще дойде друго течение. В Природата няма погрешки, а всички погрешки създаваме ние сами от незнание. Ние подпушваме тия течения и с това създаваме известна неправилност в нашия организъм.

Аз искам всеки от вас да прави туй упражнение десет дни наред. Когато имате известна мъчнотия, помнете моите думи! Ще произнесете трите думи с движение на ръцете. Дойде ви една мъчнотия, направете това упражнение 2-3 пъти и си отбележете след колко време е настъпил резултатът. Гледайте на часовника.

Това са математически данни, с които ще работите за в бъдеще върху себе си и върху другите. Първия опит ще направите, когато сте развълнувани или неразположени. Това е едно упражнение, което ще възстанови равновесието ви. Ще изговаряте думите Любов, радост и веселие. Ще имате тия думи като ключове.

„Разумният живот “, „Движение на енергиите. Закон за поляризиране

 

 

22.За да имате постижения, трябва да работите съзнателно върху себе си, за да образувате вдлъбнатина на брадата си. Често поставяйте пръста си на това място на брадата и мислете върху устойчивостта на чувствата. Ако искате да увеличите интелигентността си, мислете за носа си, да вземе добро направление, да не изпъква навън. Ако теглите носа си навън, вие нарушавате хармонията на умствените сили, а с това изменяте и посоката на силите, които действат в него.

„Път към Живота “, „Единица мярка / Линии на човешкото лице. Единицата – доброто

 

 

23.Например имате някой лош навик; когато дойде този лош навик, вие започнете да броите; едно, две, три, четири – до тридесет, четиридесет, петдесет; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Като броите, ще си казвате: „Ето как днес веднъж изтърпях малко, не се разгневих толкова; утре – два пъти се въздържах да не излъжа; други ден – три пъти се опазих да не одумвам.“ И така проявите на всеки порок ще се намаляват по една, две, три и пр., додето той изчезне. Ако не мога да говоря добро за хората, днес ще си туря в ума, че ще говоря добро. Утре ще направите добро за някого, друг ден ще го избавите от зло и така доброто ще се увеличава постоянно във вас.

„Великата майка “, „Венецът на живота

 

 

24.Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имаш един навик, едно небрежие, което е наследствено, и от тази небрежност много пакости произтичат. Какво трябва да се прави? Ще станеш, ще опънеш ухото си за долната част, после хвани другото си ухо. Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва да знаеш защо те опъва. Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли!“ Нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш… Ти някой път си нервен, сприхав, бърз си. Какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не бутай там! Тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа си, ще имаш други резултати.

„Господар и слуга “, „Господар и слуга

 

 

25.Ще направите доста окултни опити, за да видите силата на вашата воля, да видите доколко е концентриран умът ви. Със силата на волята си ще се опитате да спрете градушката, без особени оръдия, и да ѝ посочите пътя, по който да минава. Тогава, като ви научим да спирате градушката и как да я докарвате, ще отидете в някое село и ако ви приемат добре – ще спрете градушката, а ако не ви приемат – няма да я спирате: ето где седи опасността от окултните знания – че тези знания могат да се използват за лични цели. Затуй трябва да имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава всичко ще тръгне по този начин, както очакваме.

„Беседи обяснения и упътвания (1922 г)2 “, „Много плод принася

 

 

26.Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си: „Моята воля е диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи!“ Няма да говорите вече за желязна воля и гранитна воля! Това са воли на калта. Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха. Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, създават всички спорове и недоразумения в света, а Царството Божие започва с диамантена воля, на която цветът е бял. И аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бъдат украсени с белия цвят, т.е. цвета на вашите души да е бял, душите ви да бъдат бели, лицето на вашата душа да бъде бяло.

„Беседи обяснения и упътвания (1922 г)2 “, „Новият ден (Утринна беседа, без заглавие)

 

 

27.Мнозина от вас мислят, че свободата на човека седи в това да мисли каквото си иска. Не, свободата на човека седи в туй да мисли по това, за което не иска. А кое нещо човек не иска? За пример, като гледаш една топла, хубава баница, да не я пожелаеш. В какво седи волята? Да не ядеш баницата. Повикай друг някой от улицата и го покани да яде баницата пред тебе, а ти само гледай. Това е воля! Това значи да направиш туй, което не искаш. В това седи и свободата на ученика.

 

Ще завършим наряда с Господнята молитва, а преди нея ви предлагам за прочит беседата “Дъще Сионова”.

 

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!

 

Дъще Сионова

 

„А Исусъ намѣри осле и въз-

седна на него, споредъ както        е писано: „не бой се, дъще        Сионова, ето, твоятъ царь иде       възседналъ на жребие ослично“.

 

Ев. Иоана 12; 14 и 15 ст.

 

Потрѣбенъ е смисълъ въ живота. Когато първосвещеникътъ или съврѣмененъ нѣкой архиерей се облѣче съ всичкия си накитъ въ църквата, питамъ, каква е цѣльта на туй обличане? Ще ми отговорите: „служение на Бога“, т. е. когато този архиерей се накитва съ своята прѣмѣна, той е като онази мома, която се кани да се жени или годява, то е сѫщото положение. Защо се облича момата? Попитайте всѣка българска мома, която отива на хорото — тя ще се вчеши, ще се облѣче хубаво, цвѣтя ще тури на ушитѣ си, на главата си — защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трѣбва да се ожени? — Ще ми отговорятъ: „човѣшкия родъ трѣбва да се поддържа“. Защо трѣбва да се поддържа човѣшкиятъ родъ? — „За да се самоусъвършенствуватъ хората“. Защо трѣбва да се самоусъвършенствуватъ хората? — „Е, това е законъ въ природата“. Всички тия разсѫждения ние ги туряме подъ единъ знаменатель — да познаемъ Бога. Туй не е само до младата мома. И въ ония цвѣтя и въ ония дървета, и въ тѣхъ има туй съзнание: като посрѣщнатъ своя любовникъ — слънцето и тѣ турятъ най-хубавата прѣмѣна, ония хубави, шарени цвѣтя — най-хубавата прѣмѣна, съ която идатъ да го посрѣщнатъ, и цвѣтята иматъ много по-добри познания за слънцето, отколкото сегашнитѣ хора. Сегашнитѣ образовани хора, когато слънцето ги напече, турятъ си голѣми дъждобрани, омбрели или голѣми шапки, турятъ голѣми завѣси да не влиза въ стаята свѣтлината прѣзъ ония малки прозорчета, и всички проповѣдватъ да не би да слънчасатъ хората. Така учатъ гражданитѣ, а селянитѣ иматъ друго учение: тѣ само когато дойде обѣдъ, тогава ще се скриятъ подъ нѣкоя круша. Питамъ тогава, дѣ е смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота не седи въ честноститѣ, въ нашитѣ разбирания, смисълътъ на живота не седи въ една теория, въ едно разбиране, смисълътъ на живота не седи въ религията. Даже религията не е изразъ на онзи смисленъ животъ, защото религията, това сѫ форми, начини, чрѣзъ които трѣбва да служимъ. Нима онази мома, която може да играе всички хора, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прѣкрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея нѣма втора на хорото, но идете вие въ дома вѫтрѣ, ще видите, че тя върти хорото по другъ начинъ: на хорото всички ѝ се радватъ, а въ кѫщи като върти хорото, всички плачатъ. Питамъ, защо? Свекървата плаче отъ нея, свекърътъ плаче отъ нея, деверътъ плаче отъ нея, зълвата, наоколо съсѣдитѣ, всички плачатъ и казватъ: „тя бѣше първата мома на хорото“. Какъ тъй? Първа мома на хорото, а въ кѫщи всички плачатъ отъ нея. Туй сѫждение, че тя е лоша, че всички плачатъ отъ нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейниятъ характеръ е лошъ, тя частично се проявява. Азъ мога да обясня туй, отъ какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на нѣколко парчета, всѣка една часть е опасна, тя може да се натъкне на кой да е кракъ. Казвамъ: тази мома на хорото бѣше цѣла, а въ кѫщи е на парчета. Е, какво трѣбва да се прави? — съберете всички части на мѣсто, залѣпете ги и тя ще бѫде отлична, тъй както е.

Сега, нека дойдемъ до извѣстни разсѫждения. Да кажемъ, ние проповѣдваме извѣстно учение, туй учение не само ние го проповѣдваме, туй учение всички разумни хора го проповѣдватъ. Проповѣдва Христосъ едно учение и азъ изнасямъ сега учението Христово. Въ негово врѣме Христосъ говорѣше много логически, говорѣше едно отъ най-трѣзвитѣ учения, най-трѣзвото учение въ свѣта, а неговитѣ съврѣменници намѣриха, че това учение е неподходяще за тогавашната култура. Даже сега, слѣдъ 2 хиляди години, намиратъ учението Христово неподходяще, не можело да се приложи. Ако нѣкоя жена днесъ вземе и приложи учението Христово, мѫжътъ ще я изпъди навънка; ако нѣкой мѫжъ приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдятъ, веднага ще се раздѣлятъ тѣзи хора. Казватъ: „ние такива набожни хора не искаме“, защото всички иматъ понятие, че като стане човѣкъ набоженъ, ще хлътнатъ очитѣ му, лицето му ще се измѣни, и мислятъ, че въ тия хлътнатини има набожность. Азъ се чудя, отъ дѣ дошла, отъ кѫдѣ се е появила тази идея за хлътнатинитѣ! Ако туй е набожность, тогава ония хора въ болницата сѫ най-набожнитѣ. Ако тъй разсѫждаваме, тогава какво ще кажемъ за ония свещеници отъ гледището на тази логика? Като сѫдимъ по това, ще кажемъ, че у тѣхъ нѣма набожность, всички сѫ оправени и тъй, както никой другъ. Това сѫ крайности въ разсѫжденията. Това не е никаква логика. Нашата рѣчь може да е логична, безъ да съдържа тази необходима истина за ума, т. е. азъ наричамъ истина въ прямъ смисълъ. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа въ себе си истината. „Истината ще ви направи свободни“. Ако азъ, който съмъ пѫтувалъ, слѣдъ три-четири деня краката ми сѫ се откѫснали отъ умора и ми е невъзможно да свърша своя пѫть, онази малко храна, която приема, ми е прѣдала истината и тази храна ме е направила свободенъ да пѫтувамъ по-нататъкъ. Слѣдователно, нѣкой ще каже: „по какво да познаемъ истината?“ — Истината ще ви даде сила да довършите своя пѫть — ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия пѫть и наченатата работа. Тогава каква е цѣльта на религията? — Да ни даде истина, да ни покаже пѫтя къмъ Бога. Нѣщо по-вече: не само да ни покаже пѫтя къмъ Бога, но да ни съедини съ Бога. По кой начинъ? — чрѣзъ закона на любовьта. Тѣ казватъ: „самата църква трѣбва да бѫде любовь“.

Ще ви приведа единъ примѣръ: ще го нарека „за набѣдения благодѣтель“. Ще ви дамъ единъ новъ начинъ за мислене, да видимъ, какъ ще го приложите. Той е слѣдния: нѣкоя графиня Бероза осиромашява съвършено и попада въ такъва бѣднотия, въ невидена бѣднотия. Тя е дъщерята Бероза. Нѣкой си поетъ на име Самусали, азъ го наричамъ така, искалъ да ѝ помогне, но понеже знаелъ, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начинъ. Минава день, два, три, всѣка вечерь той мисли, по кой начинъ да ѝ помогне, за да може да я повдигне, да ѝ помогне, безъ тя да усѣти, че той ще извърши какво да е благодѣяние. Рѣшава и свършва. Изучава той нейнитѣ навици, какъ ходи, и като знаелъ, че нейния портфейлъ е празенъ, той си изумява да тури десеть хиляди франка въ това портмоне, по такъвъ начинъ да ги тури, безъ тя да усѣти. Но случва се така, че като взема портмонето и туря тия златни монети вѫтрѣ, хващатъ го стражаритѣ, въ града е било, и казватъ: „госпожице, туй портмоне твое ли е?“ — „Мое“. „Ами паритѣ твои ли сѫ?“ — „И тѣ сѫ мои“ — Е тогава този господинъ, този благодѣтель иска да обере тази графиня и хайде Самусали въ затвора. Слѣдъ това се образува сѫдъ, сѫдятъ го, идатъ адвокати, пледиратъ и най-послѣ доказватъ, че той е виноватъ и го осѫждатъ на десеть години затворъ. Питамъ: вие слѣдъ като излѣзете отъ този затворъ, втори пѫтъ ще се опитате ли  да турите въ кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „колко непризнателна е тя“. Да, туй е една гордость, да се не каже, че тя нищо е нѣмала вѫтрѣ, гордость е — „нашата гордость“. Съврѣменнитѣ хора не искатъ да признаятъ, че въ тѣхната кесия е нѣмало нищо. Всички свещеници, проповѣдници, сѫдии, благородници, всички днесъ не искатъ да признаятъ, а казватъ: „туй въ кесията е мое“, и всѣки благодѣтель трѣбва да иде въ затвора. Питамъ тогава тия свещеници, които държатъ днесъ тази истина, отъ кѫдѣ я взеха, тѣхна ли е? Църквата тѣхна ли е? Тѣ казватъ: „нашата църква“. И Бероза казва: мои сѫ тия пари. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символътъ на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари азъ ги турихъ вѫтрѣ. Питамъ ви: каква логика има въ такъво учение? И нека да ми докажатъ, кой гений въ свѣта, кой великъ гений е вложилъ нѣщо ново въ свѣта? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вѫтрѣ въ нашата душа, ние никога още не сме го видѣли въ неговата красота. Той седи още въ затвора, Самусали е той, тъй го наричамъ азъ. Вашиятъ Самусали е сега въ затвора, затворенъ е той заради васъ, а вие ходите като графиня Бероза. „Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили“. Казвамъ: едно зло сте направили: вашиятъ Самусали е затворенъ. За кого? — заради васъ.

Питамъ: дѣ е „вашиятъ“ Христосъ? Дѣ е Христосъ на свещеницитѣ, дѣ е Христосъ на проповѣдницитѣ, дѣ е Христосъ на българския народъ, дѣ е Христосъ на английския народъ или на американския, дѣ е на руския народъ, има ли го? Не само да говоримъ, че Христосъ прѣди двѣ хиляди години дошълъ. Този Христосъ сега живъ ли е? Т. е. ние нѣмаме нужда отъ единъ Христосъ, който е умрѣлъ, — историческия Христосъ. Нѣмаме нужда отъ тия реликви на прѣдпотопнитѣ сѫщества, на мамонтитѣ, да имъ пазимъ скелетитѣ, какви сѫ били грамадни. Хубави нѣща сѫ тѣ, но ние искаме единъ животъ божественъ, животъ, въ който сега можемъ да живѣемъ, сега! Може ли този животъ да влѣзе въ насъ, може ли този животъ да излѣкува всички наши недѫзи, да изправи нашитѣ умове, нашитѣ сърца, да ни даде единъ благороденъ потикъ въ свѣта? Сега нѣкои като ме слушатъ, ще кажатъ: „ето, той осѫжда пакъ“. Не, азъ не осѫждамъ, азъ говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорилъ, и ако тази истина огорчава нѣкого, азъ не съмъ виновенъ. „Да не осѫждаме“, казва Христосъ. Съгласенъ съмъ съ него да не сѫдимъ. Но той казва: „азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“, и казва: „идете и кажете тази истина на моитѣ братя да дойдатъ по пѫтя за Галилея да ме видятъ, да се разговорятъ съ менъ“. И азъ днесъ ви казвамъ на васъ: „а Исусъ намѣри осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христосъ на осле? — Ослето е емблема на едно сѫщество, което е и горделиво и щеславно. Христосъ най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че той трѣбва да подчини човѣшката гордость и щеславие чрѣзъ своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгорѣ. Нали знаете, азъ имамъ единъ окултенъ разказъ за магарето, какъ е станало магаре. Понеже като видѣло първи пѫть жената, която Господь създаде, у него се появило грамадно щеславие, особено понятие за жената и послѣ казало: „тази жена, която Господь създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава отъ менъ, не е по-красива отъ менъ, и затова станало магаре, осле. И Христосъ седна на това осле, да подчини това щеславие. Този оселъ символически е туй щеславие и тази гордость, която спира не само цѣлата култура, не само народа, но индивидуално и насъ спира. Всички спорове въ домоветѣ ставатъ все за такива работи.

И казва се: „а Исусъ намѣри осле и възседна на него, споредъ както е писано. Не бой се дъще Сионова, ето твоятъ царь иде възседналъ на жребие ослично“. „Не бой се“. Какво имаме, когато се боимъ? — онзи, който е изгубилъ своята любовь, той се бои, а онази, която е изгубила любовьта на своя възлюбленъ, сърцето ѝ трепери, краката ѝ треперятъ, поблѣднѣла е, пожълтѣла е, не може да яде вече. Защо е изгубила своята любовь? Сега вие ще ми възразите: „е, хубаво, за онѣзи, които не могатъ да ядатъ, така е, а за онѣзи, които ядатъ?“ — Докато тя съзнава, че е изгубила своята любовь, нейнитѣ крака треперятъ. Най-послѣ казва: „и безъ него може“, тя го зарязва, казва: „и безъ любовь може“ и тогава започва да яде и да пие. Жълтитѣ хора сѫ по-близко до Царството Божие, отколкото огоенитѣ хора: послѣднитѣ сѫ съвсѣмъ потънали въ материалния животъ, толкозъ дълбоко, че за да ги извадишъ, изискватъ се хиляди години — за да ги извадимъ отъ тази дълбочина на живота, отъ океана на живота. Тогава се поражда въпроса: какво трѣбва да се прави? — Не че трѣбва да се откѫснемъ отъ живота, но трѣбва да го разберемъ, за да го живѣемъ въ неговата пълнота. Трѣбва да се замислимъ дълбоко върху него. Ако азъ видя моя баща, който е живѣлъ 50, 60 или 80 години и не е ученъ човѣкътъ, виждамъ го, че умира, и слѣдъ десеть години го извадя отъ гроба, всичко изчезнало, вземамъ главата му, черепа му само кость, а мозъкътъ му го нѣма и казвамъ: „татко, татко!“ Какъвъ татко? Взема този черепъ и казвамъ: „баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“ „татко мой“ и ние ще плачемъ: „кѫдѣ е моятъ татко“… Но можешъ ли да се разговоришъ съ него? Тогава ще викате свещеникъ, ще му чете молитви, ще полива съ вода, масло, но не става „татко“. Това ли е божественото учение? И казва Христосъ: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съврѣменното човѣчество има: ако нашата мисъль не може да се затрогне отъ мислитѣ, които съсипватъ цѣлото човѣчество, тогава питамъ: не сме ли ония мъртавци, онѣзи глави, на които мозъцитѣ сѫ изчезнали, а сѫ останали само мъртви кости? И ако днесъ нѣкой се опита да говори истината, първото нѣщо, което ще кажатъ, е: „той е еретикъ“. Какво нѣщо е еретикъ? — Еретикъ значи отцѣпникъ отъ църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемамъ го. Да допуснемъ сега, че азъ съмъ единъ еретикъ. Православната църква, католишката църква въ свѣтлината на еврейската църква не е ли единъ отцѣпникъ? Казвамъ: братко, и вие сте еретикъ, и азъ съмъ еретикъ, безъ разлика. И азъ съмъ толкова правъ като васъ. Какво гражданство имате вие, отъ дѣ накѫдѣ се смѣтате, че вие сте прави, а пъкъ азъ не, евреитѣ ви считатъ за еретици. Ако се сѫдимъ, слѣдователно, по адвокатски, моитѣ повѣреници, които ще ме защищаватъ на основание на библията, ще кажатъ, че вие, „православнитѣ“, сте еретици. Ние трѣбва да бѫдемъ послѣдователни. Но казватъ: „нашето учение е право“. Азъ казвамъ, че и моето учение е право, но да твърдимъ безъ доказателства, не може. Азъ поставямъ работата малко на по-друга почва. Азъ поставямъ моето учение на единъ великъ опитъ, на социална основа. Може да го направя съ свещеницитѣ по единъ мекъ начинъ: напримѣръ, да вземемъ по сто души ученици, отъ най-бѣднитѣ азъ ще ги избера не изъ богатитѣ, изъ най-бѣднитѣ фамилии, и свещеницитѣ да избератъ сто ученици и ще ги възпитаваме. Въ края, слѣдъ четири години, ще поставимъ на изпитъ тия ученици и споредъ тѣхното учение и споредъ моето учение, за да видимъ по кое отъ тѣхъ ще се постигнатъ по-добри резултати. Не е ли това единъ добъръ опитъ? — Ако вашето учение даде по-добри резултати, азъ ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моитѣ методи. Какво може да пострада? Този е опита. Всѣко учение трѣбва да се постави на нозѣтѣ си. И чудно е, когато нѣкой каже, че туй учение щѣло да завладѣе свѣта. Само едно божествено учение, учение на истината, може да завладѣе свѣта, а животътъ на всѣко учение на лъжата е кратковрѣмененъ. Казано е тамъ нѣкѫдѣ: „всѣко растение — подразбира учение — което Отецъ мой не е посадилъ, ще се изкорени“. Питамъ тогава: ако азъ проповѣдвамъ едно учение, което е отъ Бога, ако това дърво, което садя азъ, е отъ Бога, знаете ли отъ какво българитѣ могатъ да пострадатъ? Прѣди петь години ме глобиха съ 25 лева, че съмъ проповѣдвалъ безъ позволение, безъ да взема позволение отъ началството. И моя повѣреникъ каза, да заведемъ дѣло. Не, казвамъ, да платимъ. Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайность, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направимъ още единъ опитъ, пакъ сѫщото съвпадение ще дойде. Сетнѣ ме интернираха незаконно и несправедливо. Азъ не казвамъ, че може да има бѫдещъ животъ или може да нѣма бѫдещъ животъ. Въ менъ нѣма „може да има“, азъ разбирамъ другояче живота. „Има ли Господь или не?“ — този въпросъ азъ не разрѣшавамъ, тъй, както тѣ го разрѣшаватъ. Имаме ние и другъ начинъ за разрѣшение. За менъ логиката на съврѣменнитѣ хора е логика на слѣпитѣ. Хората казватъ: „да разсъждаваме логически“. Туй азъ го наричамъ слѣпота. Хубавъ е и този начинъ, но има и другъ начинъ, не е този единствениятъ пѫть. Когато си слѣпъ, ще аргументирашъ съ чувствата си, ще пипашъ и като намѣришъ съотношението на сѫществата, ще си поставишъ извѣстно понятие за туй сѫщество, което изслѣдвашъ. И понеже тия хора не виждатъ Бога, тѣ го набарватъ. Цѣли томове има, азъ ги чета и казвамъ: много хубаво аргументирашъ, но не е този единствения и най-правия начинъ да намѣримъ Бога. Тѣ казватъ: „да разсѫждаваме отъ слѣдствието къмъ причинитѣ и отъ причинитѣ къмъ слѣдствието“. Да, не го оспорвамъ. „Прѣди хиляди години нѣкой пророкъ е казалъ така“, но, казвамъ, този пророкъ, който прѣди хиляда години е говорилъ, днесъ се е въплътилъ и пакъ говори. Азъ го намирамъ въ Европа и му казвамъ: приятелю, ти прѣди двѣ хиляди години си писалъ една книга, апостолъ си билъ, Иоанъ, Петъръ, но какво си искалъ да кажешъ? И почва човѣкътъ да ми разправя. А другитѣ коментатори, които не отиватъ при Бога, взематъ сега да разсѫждаватъ, ще го теглятъ. За примѣръ: за посланието на апостола Павла – на гръцки има за неопрѣдѣлителния членъ цѣли дисертации, защо Павелъ туря неопрѣдѣлителния членъ и защо нѣкѫдѣ опрѣдѣлителния членъ. Защо апостолъ Павелъ е казалъ тъй? Казвамъ: Павелъ, когато е писалъ, не е мислилъ за членове, той искалъ да изкаже една велика идея, а членоветѣ сѫ дошли безъ да мисли. Седятъ сега и казватъ: „какво ли е ималъ въ ума си Павелъ да тури този, а не онзи членъ“, и като намѣрятъ, казватъ: „колко ученъ богословъ“. Защо Павелъ туря неопрѣдѣлителния членъ? — Азъ казвамъ, че разговарямъ съ апостолъ Павелъ, но той ни най-малко не е мислилъ за тия членове, апостолъ Павелъ казва друго нѣщо: „много работи, които, азъ писахъ, не сѫ изнесени, моитѣ писания сѫ осакатени, всичко не е изнесено“. Азъ питамъ и Христа. Нѣкои ме обвиняватъ, че не се отнасямъ благочестиво къмъ Христа — азъ не се отнасямъ „благочестиво“, но имамъ любовь къмъ Христа, обичамъ го, какво повече отъ това? Казвамъ му: нѣкои хора казватъ, това си казалъ, еди-какво си казалъ, а той ми отговаря: „азъ толкова много работи говорихъ, моето учение не е изнесено, сѫществени нѣща сѫ изхвърлени, всичко туй е окастрено и оставатъ само сѣмкитѣ на учението ми“. И съврѣменната църква е съградена само върху сѣмкитѣ на Христовото учение. Него го нѣма тамъ, любовьта я нѣма тамъ, въ църквата я нѣма. Азъ бихъ желалъ да видя подъ този филонъ на всѣки свещеникъ тази жива любовь, азъ бихъ желалъ подъ всѣка дреха да видя живата любовь на Христа, това живо учение. Да не мисли нѣкой да каже за менъ: „той говори каквото му скимне“.

Не, азъ не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които азъ съмъ опиталъ, опиталъ. За менъ свѣтътъ не е мъртавъ, за менъ цѣлиятъ свѣтъ е живъ и въ всѣко сѫщество — въ единъ волъ, въ една муха и пр. — виждамъ туй, което свѣтътъ не вижда. И азъ казвамъ тъй: ние знаемъ, защо воловетѣ сѫ волове; ние знаемъ, защо мухитѣ сѫ мухи; ние знаемъ, защо рибитѣ сѫ риби; ние знаемъ, защо растенията сѫ растения; ние знаемъ, защо минералитѣ сѫ минерали; ние знаемъ причинитѣ, защо това е така и го разбираме. Сегашнитѣ физиолози и ботаници може да пишатъ още съ хиляди години, противъ това нѣмамъ нищо, ние се радваме на тѣхнитѣ усилия, но ние сме разрѣшили този въпросъ и сега се занимаваме съ съвсѣмъ други въпроси. Ние знаемъ защо сѫ се родили мѫжетѣ и женитѣ, знаемъ причинитѣ. А сега се спорятъ дали жената е излѣзла отъ мѫжа, отъ кое ребро, отъ дѣсното или отъ лѣвото. Но Господь взелъ едно ребро, отъ дѣсно или отъ лѣво, или двѣ ребра. И най-послѣ човѣкъ има сега дванадесеть ребра, значи ако е взелъ едно, тогава ималъ тринадесеть ребра. „Едно ли е взелъ или двѣ ребра, защо?“ — По този начинъ хората разсѫждаватъ, и затуй не могатъ да дойдатъ до никакво заключение.

Възседна Христосъ на туй осле, значи подчинилъ той въ себе си щеславието и гордостьта, а туй показва: „отсега нататъкъ азъ ще служа на Бога съ любовь, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа, съ всичката се сила, всичко, което имамъ, подчинявамъ го на негово служене“ — туй показва „възседна на осле“. И тогава, като се приближи, казва: „не бой се ти, дъще Сионова, едно врѣме азъ бѣхъ, който те измѫчвахъ, азъ бѣхъ, който те държехъ въ затвори, не бой се, дъще, твоятъ царь иде, царьтъ на любовьта, той иде да отвори тѣзи затвори“. Когато вие влѣзете въ нѣкой царски дворъ, вие трѣбва да цѣлунете рѫка на царя. А едно врѣме сѫ цѣлували краката на царя, голѣмия пръстъ, тамъ сѫ го цѣлували и колѣничели отъ 10, 12 крачки, пъплели при него. Какъ пъплятъ нѣкой пѫть коткитѣ? Ще пъплишъ напрѣдъ, нѣкой пѫть ще се оттеглишъ назадъ, пакъ ще пъплишъ, и ако царьтъ простре своя жезълъ, тогава имашъ право да станешъ и да изкажешъ своята мисъль. Колко пѫти вие сте пъплели по този начинъ, и като виждамъ вашата история, какви неприятни картини виждамъ на туй пъплене и туй цѣлуване! Сега всичкото туй щеславие вие сте забравили и казвате: „ние сме разрѣшили една велика задача“. Но азъ ви отговарямъ: не сте разрѣшили основната задача на вашиятъ животъ. Трѣбва да се качите на туй осле отгорѣ и да кажете на вашата Сионова дъшеря: „не бой се, твоятъ царь иде“. Тогава нѣма да пъплете. Тогава е било по този начинъ, ще цѣлунешъ малкия пръстъ, а сега при новия царь като идешъ, той ще те посрѣщне и ще те цѣлуне, като братъ ще те посрѣщне. Ако е царица, тя ще те посрѣщне като сестра, нѣма да чака ти да я цѣлунешъ, а ще каже: „сестро, всичко което азъ имамъ, е на твое разположение“. Сега азъ зная, защо се плашатъ отъ мене, азъ да ви кажа. Има нѣкои свещеници и владици, които мислятъ, че азъ ще ги накарамъ да ми цѣлуватъ крачето. Казвамъ: такъво пъплене ние не искаме. Казвамъ: не, не, това е учение противоположно на божественото, това е учение човѣшко. Азъ искамъ да ги науча не да цѣлуватъ краката ми, а другояче ще се цѣлуваме, както ви казахъ сега. Въ широкъ смисълъ говоря, ние трѣбва да изпитаме себе си. Когато дойдатъ нѣкои, искатъ да кажатъ, че моята рѣчь не била свързана. Хм, ами че азъ мога да покажа, у колцина отъ васъ музикалното чувство е развито. Ако ви дамъ единъ тонъ отъ 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако азъ повдигна гласа си, до 32 хиляди вълнения, ще чуете ли нѣщо? — Нищо нѣма да чуете. Ако сваля трептенията отъ 16 хиляди вълни по – долу, ще чуете ли нѣщо? — Нищо нѣма да чуете. Но подъ тѣзи трептения има друга гама въ свѣта. Ние още не сме дошли до онази божествена логика, нашата логика е безлогичность горѣ на небето. Когато ние говоримъ най-логично, небеснитѣ жители се хващатъ за корема. И азъ често прѣдставлявамъ единъ ангелъ, който посѣтилъ земята и искалъ да изучава живота на конетѣ. И като взелъ тѣхната форма, понеже при тѣхъ слѣзълъ да ги изучава, става конь. Като се молѣлъ, всички коне му сѫ смѣели, че не може да произнася както тѣ, не може да цвили. Всички му се смѣели и казвали: „колко невѣжа е, той не може да цвили както ние цвилимъ“. Сега понеже и азъ не мога да цвиля, признавамъ погрѣшката си, и ми трѣбватъ още хиляди години да живѣя между тия коне, за да мога да произведа едно такъво цвилене, както тѣхното. Ще се уча. Но казвамъ: ако азъ трѣбва да се уча на вашето цвилене и вие трѣбва да се учите на моята наука. Защо? — въ бѫдеще не азъ ще слизамъ при васъ, а вие ще дойдете при насъ. Сега съмъ азъ при васъ, азъ ще се уча, но когато напуснете вашитѣ форми, тогава ние ще ви се смѣемъ, че не може да говорите като насъ, тъй че взаимообразно трѣбва да учимъ уроцитѣ си, езика си. 

И Павелъ казва: „ако говоря на ангелски езици, а любовъ нѣмамъ, нищо не съмъ“. Не го турямъ туй за упрѣкъ. Хубаво е да бѫде човѣкъ ученъ, но учението не е крайната цѣль на живота. „Отчасти знаемъ“, казва тамъ сѫщо Павелъ, „и отчасти мѫдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаемъ“, какъ? — тъй както изисква истината, великата любовъ въ свѣта. Та мойто желание е, всички вие да почнете да мислите по единъ начинъ и по този истински начинъ, който поставямъ въ себе си, азъ опитвамъ своята рѣчь. Когато нѣкой ме е обидилъ, азъ се възбудя. Ако разсѫждавамъ и моитѣ разсѫждения внесатъ миръ въ душата ми, казвамъ: азъ право разсѫждавамъ. Ако разсѫждавамъ и моитѣ разсѫждения не донесатъ миръ въ душата ми, казвамъ: не разсѫждавамъ добрѣ. Вие казвате, че обичате Христа, а васъ мѫжътъ ви е обидилъ и Христосъ казва: „заради мене, прости му“. „Какъ, да му простя ли, не искамъ да го видя“. Питамъ: е, кѫдѣ е вашата любовь? Христосъ сега казва на българскитѣ свещеници — азъ много пѫти съмъ срѣщалъ Христа, той казва: „азъ имъ казахъ да бѫдатъ по-осторожни“. Ако азъ имъ кажа, че Христосъ е казалъ така, тѣ ще възразятъ: „ти искашъ да ни лъжешъ“. Христосъ казва: „бѫдете внимателни, учението на този човѣкъ ще се сѫди по неговитѣ резултати, чакайте, какво ще покаже, нѣма скрито-покрито, ще видите, каква е цѣльта“.

Ще ви приведа една поговорка: Настрадинъ Ходжа живѣлъ честенъ животъ, но не му вървѣло. И единъ день той казалъ: „съ честность не се живѣе“. Най-послѣ рѣшилъ да извърши една кражба. Отива вечерьта. Намира си една пила и почва да рѣже: трака—трака—трака. Питатъ го: „какво правишъ тамъ Настрадинъ Ходжа“? — „свиря на цигулка“. „Ами дѣ е гласа?“ — „Гласътъ ѝ утрѣ ще го чуете“. Слѣдъ като свирите, слѣдъ като извършите едно дѣйствие, то само по себе си ще даде своитѣ резултати. Смѣшна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вѣрвания, въ каквото и да е направление, ще дадатъ резултати. И въ бѫдеще всѣко дърво отъ своя плодъ ще се познава. Сега ще ви приведа другъ единъ примѣръ, за да обясня по-добрѣ моята мисъль. Азъ вземамъ този митически разказъ изъ историята на Вавилонъ. Аземфо, синътъ на Авузадаръ, влюбва се. Като казвамъ „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички все сте се влюбвали. Въ по-широкъ смисъль, човѣкъ може да се влюби въ науката, но казвамъ, че той се влюбилъ тъй, както младитѣ се влюбватъ. Вземамъ младитѣ за идеалъ, понеже тѣ, като се влюбватъ, по- безкористни сѫ, нѣматъ користолюбива цѣль, — влюбва се въ своята възлюбена, но тя не била красива, не била отъ високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приематъ момата въ двореца, но тѣ не искатъ да я приематъ, понеже била грозна. Тогава, споредъ тогавашния обичай на магитѣ на черната ложа, казватъ, че, за да станела красива, трѣбвало да изваждатъ сърцата на малки дѣца, красиви момиченца, да изваждатъ сърцата имъ тъй, че по особенъ начинъ да ги варятъ и отъ соковетѣ имъ да пие, за да стане красива. И започва царския синъ Аземфо, току погледнешъ днесъ едно красиво момиченце изчезне, утрѣ друго изчезне. Чудили сѫ се хората, кѫдѣ изчезватъ. Казвамъ: за възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влѣзе въ царския  палатъ. Но какво става въ края на краищата? Бѣлото Братство въ Вавилонъ осѫжда тази възлюбена на наказание, а така сѫщо и Аземфо — той е принадлежалъ къмъ тази тайна школа и искалъ да използува своето изкуство — и тя се обезобразила още повече, десеть пѫти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молилъ на боговетѣ и рѣшилъ да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко не красива, груба, казвамъ осле, черно осле. И на английски има двѣ имена, както въ български, казватъ „данке“ и „еас“. Употрѣбяватъ повече „данке“, отколкото „еас“— е като магаре. А той станалъ черно осле, защо? — Черното братство имало нужда отъ едно черно осле и го намиратъ, за да го купятъ. Тѣ не знаели, че то е Аземфо. А той е станалъ, такъвъ, за да може да изслѣдва тайната на неговата възлюбена, кои сѫ причинитѣ, че тя е придобила тази грозота, и дали има начинъ, окултенъ начинъ, да я излѣкува. Дълго врѣме той носилъ товаръ съ дърва и се вслушвалъ въ всички разговори. Ако питате, защо служило това осле на туй братство? — да спаси своята възлюбена. Нѣкои често сѫ ме питали, когато нѣкое осле носи дърва; „виждашъ ли какъ Господь е направилъ това осле?“ — казвамъ: това осле Господь не го е направилъ, това осле има съвсѣмъ друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съврѣменнитѣ хора схващатъ и онова, което е, въ сѫщность, живота, не е едно и сѫщо. За примѣръ,  вие какво схващате? Азъ сега говоря и послѣ бесѣдвамъ съ васъ, но интимниятъ ми животъ, това, което азъ мисля, вие не го знаете. Туй, което съмъ прѣдъ васъ, не съмъ още всичко въ тази рѣчь, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате — че съмъ говорилъ истината или не — но това менъ не ме засѣга ни най-малко. Това е единъ малъкъ опитъ, който азъ правя. Моя животъ се изразява въ друго направление, а че трѣбва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата отъ едно мѣсто на друго, азъ не го считамъ за нѣщо велико, за кой-знае какво. Не, не, азъ гледамъ много скромно на тази работа. Казватъ: „той е отличенъ проповѣдникъ“. Казвамъ: то е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „какъ тъй разумно сѫщество, човѣкъ, реве ли? Ами ако азъ не казвамъ истината въ името Божие, не е ли това безобразенъ ревъ? Ако азъ въ името Божие изговарямъ най-голѣмата лъжа, не е ли безобразенъ ревъ? Ако азъ искамъ да ви отдѣлят, отъ църква, да ви отдалеча отъ баща ви, отъ майка ви, питамъ, не е ли това единъ безобразенъ ревъ? Мислите ли, че моята рѣчь ще бѫде възвишена? Не, ни най-малко! Азъ казвамъ: когато магарето реве десеть пѫти на день, този ревъ има много повече смисълъ, отколкото моята рѣчь, ако е такъва. Но азъ казвамъ на свѣта слѣдното: ако вие не възприемете Божията Любовь и не приложите този великъ законъ на любовьта, като това магаре ще ревете десеть пѫти на день и ще носите дърва отъ едно мѣсто на друго, нѣма да имате рѫцѣ, а копита, и тогава по сто пѫти на день ще те биятъ по задницата. Ще кажатъ: „тѫпанъ бие въ долна махала, а се чуе въ горня“. Ако ме биятъ по задницата не съмъ ли азъ, който страдамъ? Смѣятъ се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това. Но не е това философия на живота, бой не трѣбва да има нито по задницата, нито по главата.

Слѣдователно, нашиятъ животъ въ свѣта трѣбва да бѫде разуменъ, и Христосъ се обръща къмъ Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери и ви казва: „не бойте се“. Сега нѣкои отъ васъ, които ме слушате, казвате: „хубаво е туй учение, да го приемемъ, но послѣ какво ще каже общественото мнѣние“. Какво ще каже общественото мнѣние заради насъ? — Тукъ вие искате да правите едно сравнение между Божията Любовь и общественото мнѣние. Азъ не се спирамъ да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любовь, така и туй общество. Всички тия общества трѣбва да бѫдатъ внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говоримъ за Божията Любовь, безъ разлика отъ най-висшия българинъ до най-низшия, всички сѫ длъжни да обърнатъ лица, да паднатъ на колѣни, да погледнатъ къмъ Бога и да кажатъ: „Господи, да се възцари Твоята Любовь въ насъ“. Туй иска сега Христосъ отъ насъ. И азъ искамъ сега отъ васъ по-голѣма смѣлость — не смѣлость да говорите, а смѣлость въ любовьта, да почнатъ да туптятъ вашитѣ сърца, вашитѣ умове да взематъ друго направление, да сте готови да се жертвувате, ако ще умре нѣкой, да умре за тази велика Божия Любовь, и като ви питатъ на небето, защо умрѣхте, да кажете: умрѣхме, за да се възцари тази Божия Любовь на земята. Ако всички ония българи, които измрѣха на бойното поле, бѣха умрѣли заради тази Любовь, България нещѣше ли да се въздигне? — Щѣше. Туй е учението, което азъ проповѣдвамъ и то е истинно. Всички ние трѣбва да бѫдемъ братя, а не страхливци. Безъ разлика, за менъ имената не важатъ, но всички трѣбва да изпълнимъ своя дългъ. И азъ искамъ всѣки да изпълни своя дългъ както го разбира, но да го изпълни въ името на тази велика Божия Любовь. Ясно ли е това? Това е великата логика, живата божествена логика. И ако ние приложимъ всичко това, ще възкръснемъ въ свѣта и тогава нѣма да плачемъ за умрѣлитѣ, за мъртвитѣ глави на нашия баща и майка — за коститѣ, а всичко туй ще оживѣе и тогава онѣзи, които ще дойдатъ, ще разбератъ истината. Сега нѣкой тукъ го оженятъ, но докато го оженятъ, какви ли не сватове турятъ, да го убѣждаватъ. Дойде нѣкого да взема пари на заемъ, ще те убѣждава, докато ти вземе паритѣ и си замине нѣкѫдѣ. Значи, за да му върви, туря лъжата. Защо? Нѣкои искатъ да ме лъжатъ. Едно нѣщо има, което азъ мразя, на всичко азъ се поддавамъ, но никога не на лъжата. Въ историята на моя животъ не е било моментъ, въ който нѣкой да е могълъ да ме излъже. Нито съмъ лъгалъ, нито нѣкой може да ме излъже. Лъжата — това е едно отрицание на Божията Любовь, лъжата — това е едно отрицание на великата Божия Истина, лъжата — това е едно отрицание на правдата, лъжата — това е едно отрицание на Божията Добродѣтелъ, лъжата е отрицание на всичко снова, което е положително, велико, благородно възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение. Сега азъ говоря принципално за лъжата, не говоря за вашитѣ понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която въ името на благочестието казва: „Господь ме е пратилъ“, ама не го е пратилъ Господь: „менъ духътъ ми говори“ — ама духътъ не му говори; „азъ съмъ еди кой си“ — той не е, той се е дегизиралъ — Иванъ Стояновъ — като му хванешъ брадата, виждашъ, че той е другъ. Ако Господь прати единъ ангелъ на земята, само да погледне брадитѣ на всички владици, проповѣдници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излѣзе тукъ прѣдъ васъ? И тъй ще бѫде Божията Истина, тя нѣма да се наруши заради никого, Господь нѣма да отстѫпи заради никого. Той поругаемъ не може да бѫде. И ние говоримъ въ името на тази истина, и искаме отъ България да излѣзе истината. Нѣма да говоримъ, защо е потрѣбна или не е, а въ вашия животъ ще турите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдемъ до любовьта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибриратъ, нека тази любовъ вибрира въ васъ. Туй не казвамъ, за да я изповѣдвате, но като идете прѣдъ Бога, трѣбва да кажете цѣлата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далечъ отъ Бога. Казватъ: „да се любимъ“. Азъ не поддържамъ да се любимъ по човѣшки. Не, не, азъ казвамъ: ще се любимъ съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всички си умъ, т. е. съ всичкото битие, ще проявимъ цѣлата Божия Любовь. Може ли това да бѫде? — може. Ако не любишъ тъй, ти ще кажешъ една лъжа. Нѣкой казва: „може, но съ малка любовъ“. Азъ отъ малка любовь умирамъ. Но въ менъ има два полюса: или да ме любятъ както трѣбва, или да ме мразятъ както трѣбва. Тъй, по срѣдата, не. Ако е любовъ, да е любовъ, ако е умраза, да е умраза. Нѣкой казва: „азъ те мразя“ — той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина — умразата разрушава, а положителната истина — любовьта съгражда. Вие ще кажете: „заслужва ли моята любовъ?“ Всѣки единъ братъ, всѣка една сестра заслужва моята любовь. Нѣкой пѫть нѣкоя сестра или братъ ме срѣщнатъ и казватъ: „най-сърдечниятъ човѣкъ е той“ или по нѣкога: „много студенъ човѣкъ е той“. — Не че не мога да изразя моята любовъ. — Други казватъ: „студенъ е“. За да ви цѣлуна, азъ трѣбва да бѫда чистъ, устата ми сѫ кални, понеже се намирамъ между хората. За да ви цѣлуна, трѣбва да бѫда чистъ, а не като онзи негъръ въ Америка, който платилъ 50 хиляди долара за една цѣлувка. Работникъ билъ въ една мина, излиза една вечерь, намира една американка и въ мрачината я цѣлува, но остава петно на лицето ѝ. Тя е мислила, че е билъ красивъ, приказвали заедно, но като идватъ до единъ постъ и вижда че е черенъ, извиква, засвидѣтелствува, че я е цѣлуналъ, хващатъ го и го осѫждатъ на 50 хиляди долара за една цѣлувка. Оставилъ черно на лицето ѝ. Азъ не искамъ да ви цѣлуна въ мрачината, т. е. подразбирамъ лъжата, азъ не искамъ на вашето лице да оставя пятно. Но когато цѣлунешъ нѣкого, ще го цѣлунешъ съ онази велика Божествена Любовь, и тогава цѣлото небе да се възрадва и ще кажатъ: „днесъ тѣзи братя се цѣлунаха съ божествена цѣлувка“, и Павелъ казва: „цѣлунете се съ цѣлуване свято“.

И казва Христосъ: „не бой се, дъще Сиононова“. Защо да не се бои? — Защото отъ сега нататъкъ азъ ида, моето учение на любовьта иде, иде любовьта, иде правдата, иде истината, иде добродѣтельта, иде милосърдието — всичко добро, което Богъ е приготвилъ отъ памти-вѣка, всичко туй ще бѫде единъ накитъ за тебъ, ти ще се накичишъ, ще бѫдешъ красивъ прѣдъ свѣта, както никога не си билъ накиченъ.

Е, сега, какъ да ви кажа, да ви кажа ли „братя и сестри“? Вие нѣма да ме повѣрвате, не може да ме повѣрвате, защо? Защото у васъ имате толкова бащи! За да ви кажа „братя и сестри“, трѣбва да признаемъ само единъ баща, може да ви кажа братя, ама утрѣ другиятъ вашъ братъ…. Само единъ баща трѣбва да имаме и този нашъ баща се нарича баща на любовьта. Ясно ли е туй учение? Опитайте го вѫтрѣ въ себе си, положете го на единъ опитъ. Ако ти си боленъ, грѣй се на слънцето и туй слънце ще те излѣкува, и Отецъ ще те научи на истината. Ще кажете: „Господь е далечъ нѣкѫдѣ“. Това сѫ философски разсѫждения. Мислете за Бога като една всеобемна любовъ, въ него нѣма противорѣчие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Богъ е Любовь“, изгубите пари, казвайте: „Богъ е Любовь“, безпокойства, баща ви умрѣлъ — „Богъ е Любовь“, дѣцата умрѣли — „Богъ е Любовь“, нещастия — „Богъ е Любовь“, поддържайте това до послѣдния изпитъ и въ послѣдния изпитъ всичко у васъ изгубено ще се повърне назадъ: баща ви, майка ви, и любовьта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща и той ще ви даде една отлична цѣлувка, каквато никога не сте имали, и тази цѣлувка ще бѫде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бѫде, тя ще внесе този вѣченъ животъ и вие ще станете безсмъртни — това е второто възкресение. И азъ бихъ желалъ да се приготвите за този день, за да може този вашъ Баща, който ви даде тази цѣлувка, да направи всички да оживѣете, и като се срѣщнемъ, да знаемъ, че ние сме въ новия животъ и да кажемъ, че всичко старо прѣмина, а новото остана. Само тогава ще можемъ да си дадемъ по една братска цѣлувка и ще знаемъ, че сме братя и сестри.

*

Бесѣда, държана на 14. V. 1922 год.

въ гр.София.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close