Любезни братя и сестри в Словото на Учителя!
Мили приятели,
В неделя, 10 октомври, по инициатива на УС на Общество Бяло Братство се състоя важна среща на представителите на софийските братски групи и ръководителите на групите от западните региони на страната. Срещата не е прецедент. За тези, които все още не са разбрали, по инициатива на новия УС такива отворени срещи с братската общност се провеждат в региони в цялата страна с основната цел да се обсъждат и споделят дейностите и инициативите на различните братски групи, да се разискват трудности и препятствия, да се търсят и изваждат погрешките и да се прилагат незабавни действия за тяхното изправяне. Тези срещи имат за цел също да прекъснат грешната и вредна практика на „Общи“ събрания, които са „общи“ само по Устав и на които решенията се вземат от тесен кръг хора в едноличен интерес. Тази практика породи трайна пасивност и мълчаливо несъгласие в братските среди в цялата страна, в следствие на което се стигна до разграбване на братско имущество, неспазване воля на дарители, отказ за съдействие дори и в братски дела, прикриване на факти и документи, което породи отрицателни мисли, престрелки с думи – все плодове, с които ни се налага да се храним сега.
Отворената софийска среща на братските групи постави за разискване два въпроса, които по настоящем са конфликтна тема в братските среди: 1. Съдбата на детска школа „Бялото кокиче“; 2.“ Издателство Бяло Братство“. С цел обективно разглеждане на всички гледни точки на срещата бяха поканени и родители на деца, които в момента посещават детска школа „Бялото кокиче“.
Срещата започна с разясняване на двата казуса, което се направи от представители на УС.
Първо за позицията, която е причина за предприетите действия, сетне за самите действия.
През последните години в живота на Общество Бяло Братство се налага практиката да се смесва духовната работа с бизнес инвестицията, а това е погрешка, която сами трябва да изобличим и да поправим. Бизнес инвестицията значи физическа работа, резултатът от която осигурява средства за прехрана и печалба, а другата част изхвърляме в тоалетната. Ако решим да работим за Духа, тогава отделяме част от печалбата си я влагаме като ресурс в духовната работа. Духовната работа е стремеж да следваме Христовите завещания, което се осъществява с практически упражнения, дадени ни от Учителя, които водят до духовен резултат – злато, което трупаме пред Портите на Христа.
Детската школа обаче е пример за това, как сме допуснали да си мислим, че една бизнес инвестиция е духовна работа, в следствие на което, плодовете от нея, златото, ние даже без да се замисляме, хвърляме в клоаката. В следствие на което пред нашата работа излизат пречки – законът не позволява да има, при условията, с които разполагаме, целодневна детска градина, затова ние правим школа, която има право да работи по няколко часа. Ние обаче я правим целодневна. Нямаме право на обществена кухня, но ние организираме такава, нямаме право детска спалня, но ние я правим и понеже не разполагаме с място, слагаме децата да спят на нарове, по стара възрожденска традиция. И още, нямаме право в сградата на детската школа да извършваме други дейности, но ние ги извършваме, в остатъка от време, когато децата ги няма или спят – т.е. между другото четем беседи, пеем, ходим на курс по астрология, като за всеки случай си слагаме калцуни, за да не замърсяваме въздуха на децата. И така вече 11 години животът в къщата на брат Сава, завещана да се ползва за дейности на Общество Бяло Братство, се определя от ежедневието на 20 -30 деца, много от които дори не са от семейства на симпатизанти на Словото на Учителя, а просто ползват школата, защото им е удобно и защото в България няма достатъчно детски градини. Но за позицията на родителите ще стане дума по-долу.
Защо се е случвало всичко това? – задават въпрос членовете на УС. Вероятно, защото школата подпомага финансово Общество Бяло Братство. Защо обаче по документи детската школа е с хиляди левове загуба? Тези въпроси може да са безкрай и те основно се разпалват от темата за пари, която води до разкъсване тялото на Общество Бяло Братство. Как ли? Ясно ни го показа случая „Слав“ и приватизираното училище „Изгрев“. То именно се създаде с енергията на Общество Бяло Братство, но като бизнес инвестиция. Каква е тази енергия обаче? Нали това трябва да е духовна работа с духовен резултат – злато пред портите на Христа. А ние си позволихме да я изхвърлим в тоалетната.
За да се поправи тази погрешка и да разчистим пътя на братската духовна работа в София идва и предложението на УС да се закрие търговското дружество Детска школа бялото кокиче“ ЕООД , а дейността му да премине към Общество Бяло Братство; да се реформира дейността на детската школа така че да позволява безсребрена духовна работа; да се създадат условия в къщата на брат Сава, „Розовата къща“, да се води целодневен братски живот с инициативи, дейности, духовни упражнения на представители на всички софийски братски групи.
Как да стане това?
Детската школа не може да работи целодневно, това е против всякакви законови документи и предписания. Но и за да остане на територията на братската къща, която е място за духовна работа, детската школа не трябва да е бизнес-предприятие, т.е. за работата й да не се вземат пари. Следователно оставането и в Розовата къща може да стане само под формата на почасови занимания, които да се ръководят безплатно от образовани братя и сестри, работата на които ще е за полза и десятък. Предлага се и вариант школата да остане в този вид, да работи като бизнес инициатива, на самоиздръжка, за да не се поставят родителите в кризисна ситуация, но тогава школата трябва да напусне Розовата къща. В тази връзка се предлага ново помещение, в близост до старото, след ремонт, което може да се наеме веднага.
Ето и гледните точки:
Първо се даде дума на представители на родителите. Най-общо тяхната позиция е, че в детската школа всичко е изрядно от към организация, екипът е много добър и стикован, средата въобще не се намира за опасна и неудобна, напротив, атмосферата има особен дух, от който децата попиват и това им влияе положително. Казусът, който се създава сега по причина на решението на УС, свързан със смяна на управителя и решението за реорганизиране на дейността, създава огромни проблеми, защото в държавата липсват места в детските градини и децата трудно ще могат да бъдат преместени в подходящи условия. А и защо е нужно, след като в Розовата къща всичко е прекрасно. Вариантът за преместване на школата в друго пространство някак увисна и остана без особен коментар.
Наложи се Председателят на УС да даде разяснение защо тези промени се правят след последния момент, в началото на учебната година, от отговора на който стана ясно, че на предходни срещи в началото на лятото родителите са били уведомени, че школата е с неясен статут, който трябва да се разучи от новия управител, да се набавят необходимите разрешителни и да се дадат предложения за начина, по който да се продължи. Вместо да се разработят такива, Управителят подписва договори с родители на 30 деца, открива учебната година в частен двор и разрешава началото на заниманията без подписан договор за наем с УС, административен представител на собствеността. Тези своеволия стават причина за решението Управителят да е уволнен и да се назначи нов административен директор, с който да се търси решение на казуса.
Последваха поредица от изказвания За и Против взетите от УС решения. Тезата на опонентите основно се уповаваше на доводите, че нещо добро е градено вече 11 години, че плодовете на този труд вече са носят от възпитаниците на школата, че не е морално децата да се изхвърлят от дома им, на улицата, преди зимата, че това предприятие на никого не пречи, защото Розовата къща и без друго не се използва през седмицата през деня, понеже повечето хора ходят на работа и т.н.
Изказа се и отстраненият бивш Управител на детската школа, който обясни, че няколко пъти е ходил в съответните институции, за да осигури разрешения за дейността при тези условия, на което му е било отговаряно, че няма какво повече да му се издаде. Стана ясно също, че личното му становище е, че детската школа няма как да работи без да се вземат пари, че никой професионалист няма да се съгласи да отдава труда си без възнаграждение. Т.е. до тук ясно пролича неразбирането на разликите между духовна работа и бизнес инвестиция.
Чуха се обаче и много мнения, които подкрепиха решението на УС. Защото: Розовата къща е завещана на Общество Бяло Братство не за бизнес, а като място за духовна работа; в София няма друго място, собственост на Братството, където софийските групи да се събират за общи духовни дейности, съответно Общество Бяло Братство в София няма център, а значи и в България то няма център; духовната работа е безсребрена дейност, условията за която се осъществява от доброволни материални и нематериални дарения, които обаче са плод на доверие в чистота на помислите, желанията и делата на тези, които ще опитват да прилагат Словото на Учителя; Розовата къща е сърцето на братския живот в София, което в момента е разпиляно по кюшетата на града и от нас зависи дружно да го съберем.
Въпросът за детската школа остана отворен и понеже времето напредна, водещият насочи разговора към темата за „Издателство Бяло Братство“.
Първопричината за този казус е следната: „Издателство бяло Братство“ също като детската школа е ЕООД, дъщерно на Общество Бяло Братство. Когато УС поема управлението на активите на духовната общност, той започва пълна проверка на документацията. Понеже още в началото на процеса се забелязват много липси, включително изпразнени сметки и оголени папки, се пристъпва към смяна на счетоводната къща, която категорично отказва съдействие на новото ръководство. Управителката на Издателството обаче отказва да смени счетоводната къща, въпреки, че устно обещава да съдейства, практически пречи на процеса на проверка, задържа документи, отказва да подава адекватна информация и да издаде пълномощно на Председателя на братството, с което да има достъп до всички сметки и документи. Стига се до решение на УС за смяна на Управителя на Издателството.
В малкото време, което остана за разискване на този въпрос от изказванията стана ясно, че Издателството има в десетки пъти увеличен тираж за 10 години, но е на минимална печалба, защото всички приходи са инвестирани в нови книги, които се съхраняват в складове на частни домове; че редакторите и коректорите са получавали възнаграждение на хонорар; че издаването на книгите е ставало по вътрешен план, изготвян от Издателството, заради който е отказван печат на други книги; че в Издателството са влизали много дарения, чийто път е трудно проследим, заради откъслечна документация, която може да се свърже само ако се получи съдействие от бившия Управител.
Срещата се затвори с братска Молитва. И макар че и двата въпроса останаха отворени, положителното и специалното на това събиране бе, че пробуди активността в софийските братски групи. И въпреки демонстрираната полярност на мнения, а може би благодарение на нея, братският живот се разсъни и получи импулс да се самоопредели. И понеже след всяко разединение идва събиране, както след Двойката следва Три, то и сега с Божествената подкрепа и помощта на Учителя, вече имаме условия да се огледаме един в друг, да видим Любовта в другия и разумно и съзнателно да се съединим.
Любовта иде! Любовта иде! Любовта иде!
От представители на Софийските братски групи