“Винаги се радвайте! Непрестанно се молете! За всичко благодарете! Духът не угасвайте!”

МИЛИ ПРИЯТЕЛИ,

Нека да започнем днешната ни среща с песента “В начало бе Словото”, а след нея да продължим с Красивата молитва /35 стр./. И да произнесем формулата: “В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа” /три пъти/.

Днес ще ви предложа и един много актуален и ценен откъс от том 3 на “Акордиране на човешката душа” преди да прочетем седмичната ни беседа.

Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога

 Акордиране на човешката душа – т.3 – БоянБоев(1883 – 1963)

 Един чужденец дойде на Изгрева към края на юни, после бе на летуване с Братството при Седемте рилски езера. Преди да отпътува, той бе приет от Учителя и поиска някои упътвания за духовното си развитие и дейност.
“Бъдете ученик. Работете върху себе си. Освободете се от кармата. Имайте Любов. Щом човек стане ученик, то той може да разреши всички други въпроси, тъй като повечето от тях са последствия. Полека-лека ще Ви се дават упътвания, а не изведнъж, не трябва да се обременява съзнанието Ви. Имайте ново схващане за вярата. При вяра в Бога безпокойството чезне. Всички мъчнотии в света произтичат от старите методи. А мнозина се занимават само с методи, които са употребявали преди хиляди години. Писанието казва: „Духът ще ви научи в дадения случай.“ Съществува закон в Природата – когато едно растение е поставено в хубава почва, то няма никаква опасност за неговия растеж – каквото и да му се случи, за негово добро е. Най-първо възстановете хармонията между Бога и себе си, иначе никак не може да установите хармония с хората. Божественият Дух е, който ще установи хармония между вас и хората. Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Работете в групата. И като дойде у вас вътрешно просветление, ще помагате на групата. Вие бързате, сега искате да знаете как трябва да постъпвате, но това в дадения случай ще ви се даде – Небето дава конкретно в случая.”

Реплика: Сестра Р. се намира в мъчнотии.

Да има търпение. Вие изпращайте към нея хубави мисли и се молете за нея. Ако й помогнете и материално, ще се благослов

Всеки ден практикувайте молитвата. Не се безпокойте, очаквайте да дойде вътрешното просветление, молете се, докато ви станат нещата ясни. Нали учениците Христови се молеха до Петдесетницата? Когато човек се моли, това е свещен час, който и да е той. Светиите всякога са се молели рано сутрин. Една семка може да има всички вътрешни благоприятни условия, но почвата, в която е посята, да е твърда. А пък друга семка може да е посята в много благоприятна почва, но да няма онези вътрешни качества. Външните условия и човешкото тяло са „почвата“.

Да се живее – това е художествена дейност.

Човек постепенно трябва да нагласява мозъчните си центрове за възприемане на вълни от висшите светове. Трептенията на мисълта трябва да се нагласяват постепенно и според вътрешното съзнание. Прочетете Евангелието на Йоана и се спрете върху онова, което може да хвърли вътрешна светлина във вашето съзнание. Всичката мъчнотия в сегашното развитие на източните школи е, че са употребявали известни методи и правила, които много мъчно се запомнят и прилагат, а това съставлява само механичната страна на въпроса. Например те искат да събудят Кундалини вътре в човека, но после, вече събудена, тази енергия на Кундалини трябва да се употреби разумно. Или по-ясно казано, човек трябва да се научи да живее, т.е. трябва да се пробуди неговото съзнание за живот. За правилното свое развитие човек не бива да се изолира от Битието. И от друга страна, той не трябва да поеме всичкия товар върху себе си, не трябва да усеща, че е единственият работник: нека да знае, че между милионите същества и той си има свое място и че ще може да направи нещо. Да се радва на това, за което е призван.

Вие не се стеснявайте от това, че нямате познания, че нямате известни методи. Има хиляди неща, които могат да отегчат мозъка на човека. Важното е да имате вяра и вътрешен мир, всичко друго само по себе си ще дойде на своето време. Вярата успокоява човека.

У вас да остане мисълта – да уча. Работата на ученика е да учи, а колко време ще вземе учението, как ще стане – това да не го безпокои. Учениците Христови и днес се занимават. Може да имате някои спънки. Когато се ликвидира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието. Не че ще се освободите отведнъж, обаче когато кармата се развива, то само по себе си ще се ликвидира с нея. С нея се ликвидира, като се отстранят всички утайки в съзнанието и остане там само чистото Учение.

Когато се говори за Божествената Любов, това е един метод, чрез който хората се освобождават от миналите препятствия на живота. Любовта е най-естественият път, по който човек може да се освободи. За в бъдеще ще ви се покажат някои работи, но трябва да имате мир в душата си.

Реплика: Между мен и домашните ми няма хармония.

Във времето на Христа нали бе казано, че неприятелите на човека ще бъдат домашните му. Отпърво хората, които живеят с вас, няма да ви разберат. Те не трябва да знаят нищо за онзи процес, който става във вас. Връзката между вас и мен съществува, вие може да я чувствате или не, това е друг въпрос. Човек може да чувства, че някой го повдига, а друг път може да се повдига, без да осъзнава, че го повдигат, но важното е, че той се повдига.

Въпрос: Как да възпитам правилно моето дете?

Като работите върху себе си, по този начин ще въздействате и върху детето. Човек е длъжен да жертва всичко само за Бога.”

       След този откъс нека си припомним и 20-те правила, които Учителя дава на учениците си на 7 юли 1925 г. на Младежкия събор в София:

1. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната светлина, носителка на Любовта.
2. Ученикът трябва да има винаги една права стойка на тялото си, която държи будно неговото съзнание и дава разположение на духа му за работа.
3. Ученикът има винаги възможност да прави добро. Доброто е цел в неговия живот.
4. Ученикът ще бъде поставен пред изкушението, за да се изпитат убежденията му.
5. Ученикът бива поставян на силни преживявания, за да се кали в издръжливост и будност на съзнанието. Живот без преживявания е живот на спящи души.
6. Ученикът не трябва да се смущава от формите, а да гледа духа на нещата.
7. Ученикът се моли сам. Той трябва да е съсредоточен в молитвата си и да преживява думите ѝ.
8. На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи със себе си.
9. На ученика е потребно малко уединение, за да уякне вътрешно.
10. Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата! Ученикът като люби, трябва да придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата.
11. Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има съблазън за тебе.
12. Ученикът на окултната школа не бива да допуща никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че пътят, в който е влязъл, е прав.
13. Съмнението е една задача за ученика, която той трябва да разреши правилно.
14. По закона на Любовта, щом повярваш, всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в полето на Любовьта – там съмнение няма. Усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма. В Любовта няма съмнение.
15. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. Затуй той сам трябва да прекара нощта на съмнението, и сам да го победи.
16. Ученикът трябва да мине през съмнението. То е една област, която той трябва да мине и да премине до край. Там той ще се намери в една северо-полярна нощ – шест месеца нощ, но той трябва да разбира закона. Той трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден и да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, на вътрешно затъмнение, ще дойде прозрението, ще дойде светлия ден, ще дойде Посвещението.
17. Ученикът трябва да вижда доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той все пръстъпления, пороци и недостатъци, това е проказа в неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в сърцето си!
18. Докато ученикът намира светлина в света, нищо не може да му се говори за Бога. Трябва да се яви отвън тъмнина, за да стане в душата светло. Само при вътрешната светлина се ражда Любовта към Великото. Ученикът не трябва да се спира на светлината в света, а да гледа светлината в душата си и нея да пази.
19. Ученикът не може да има приятелство и със света, и с Бога. Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и радост, и там ще чуе Учителя си.
20. Приятен е пътят на ученика във всичките му мъчнотии, защото е път на възлизане!

Мили приятели,

Ще завършим нашия наряд с беседата “Нито се променя, нито се изменя” и с Господнята молитва.

Нито се променя, нито се изменя

Извънредна беседа, В.Търново, 14 Октомври 1920г., (неизвестен час)