ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 21 ФЕВРУАРИ – НАЧАЛО 14 Ч.
Мото:
Ученикът трябва да има
сърце, чисто като кристал,
ум, светъл като Слънцето,
душа, обширна като Вселената,
дух, мощен като Бога и едно с Бога!
(три пъти)
Мили приятели,
Нека започнем днешния наряд с песента “В начало бе Словото”, а след това да си припомним за Божието обещание, дадено при създаването на Синархическата верига на 24 февруари 1899 г. и да кажем молитвата за него.
Какво представлява тази Верига? Това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителя ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено — по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя. Така бавно, в цяла България, се изграждат огнища на нов разумен живот.
БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово.
Ти, който отсега ставаш Мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръководя, Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще Ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари на зората. Преди да повикаш ще ти отговарям и преди да пожелаеш ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.
След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си.
Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота.
24 февруари 1899 г., Варна
И нека произнесем Молитвата за Божието обещание дадена от Учителя:
МОЛИТВА ЗА БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
Благодаря Ти, Господи Боже мой, загдето Си ми позволил да слезна на Земята, да страдам и да се трудя за своето повдигане.
Боже мой, на Тебе поверявам сърцето си, в което е скрито всичкото ми богатство, и Те моля, опази го, очисти го от лоши желания и го озари с Твоята Божествена Любов!
Господи Боже мой, да възтържествува Твоята Добродетел; да възтържествува Твоята Правда, да възтържествува Твоята Любов и да се прояви тя в света; да възтържествува, Господи Боже мой, Твоята Мъдрост и да се прославиш Ти в Своите дела; да възтържествува Твоята Истина и чрез нея, Господи, да озариш света, да възтържествува, Господи Боже мой, Твоят живот и чрез него да ни се дадат всички блага.
Господи Боже и Отче мой, да възтържествува Твоя Дух, да се възцари Той и да бъде Вся и Все!
Да дойде, Отче Небесни, по-скоро Твоето Царство и на Земята, за да заживеем един чист и свят живот.
Амин
И да си припомним какво е казал Учителя за Добрата молитва, една от основните молитви, които произнасяме по време на нашите наряди. Като следващия път ще я кажем с определени движения, свързани с духовните центрове, намиращи се върху човешката глава.
УЧИТЕЛЯ ЗА ДОБРАТА МОЛИТВА
Добрата молитва се състои от 10 ключа за влизане в Царството Божие. Тази молитва е обща не само за човечеството, но и за цялата Вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по този начин ще имаме Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля.
Няма на български и в целия свят след „Отче наш“ по-добра молитва от „Добрата молитва“. В „Отче наш“ имате цяла програма. И „Добрата молитва“ е цяла програма. Ето нашата програма. „Добрата молитва“ има десет ключа за привличане на небесните сили.
Като прочетеш „Добрата молитва“, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш“, ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш.Тя е символ на Новото верую в света.
…Да прочетем „Добрата молитва“ с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме от това, което човек трябва да върши. Ако я четете с мисъл, вие ще бъдете щастливи. Да мислим тогава върху „Добрата молитва“ на живота, която съдържа всички блага в себе си.
…Когато четете „Добрата молитва“, най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат, поне на 2-3 вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи.
Учителя е казал в един от разговорите си с брат Боян Боев, че всяко наше движение отговаря на едно душевно качество. “Има движения на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта. Няма добродетел, която да няма линия на движение” /т.2 от “Акордиране на човешката душа”/.
От тялото на човека краката са израз на добродетелите, ръцете – на Правдата.
Центърът на Любовта е в сърцето или на устните, които са и център на Словото и Името Божие.
Центърът на Мъдростта е в предната част на главата над челото.
Центърът на Истината е на върха на главата, където се намира тъй наречения Хилядолистник или центъра на Любовта към Бога.
Центърът на Духа е във вдлъбнатината между очите, носа и челото /мястото на Третото око/.
Центърът на Душата е в гърлото. За да се развива той трябва много да пеем.
Желателно е тези центрове, изброени по-горе да ги научим наизуст, за да изпълняваме много молитви и упражнения, дадени от Учителя.
Мили приятели,
Днес искам да ви запозная и с един интересен спомен за брат Георги Куртев от Айтос, свързан със Синархическата верига, описан от сестра Мария Тодорова, озаглавен души в почивка.
ДУШИ В ПОЧИВКА
Когато се започна да се строи сградата на салона на Изгрева през 1927 г., изведнъж на поляната на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня – ден и нощ – бяха и зидари, и дюлгери, иззидаха сградата, измазаха я, покриха я и присъстваха на съборните дни през август на 1927 г. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше своята беседа, макар че нямаше още сложени врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на Изгрева не бяха братята от София, а братята от Aйтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона – никой не можа да каже. А това не беше случайно, именно те да построят салона на Изгрева. Макар че изгревяни да се правеха важни пред тях, като по-духовно издигнати, но те не можаха да си построят салона на Изгрева, а го построиха онези простите и неуките. И затова си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока.
Случи се така, че една група от Изгрева една година посети техния събор-празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки. Като че ли всички по команда са били облечени по един и същ начин. А те, софиянци, били с градски дрехи – братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки. Изобщо контраст по всички правила за случая, който трябва да се случи. Всичко преминало от добре, по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да му разкаже за всяко чуто и видяно нещо. Една сестра разказва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев. И сестрата казва: . Учителю, а ние тук, на Изгрева, колко сме различни, а там в Айтос всичките са еднакви по послушание и по облекло.“
Учителят ги изглежда и казва: „Това са души, които са в почивка. “ Всички се оглеждат. Нещо ги попарва и техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята му, като му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем и разберем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, се водеше разговор за преражданията и една сестра попита Учителя: „Ами брат Ради кой е по прераждане?“ Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на Изгрева – човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на Изгрева, докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, превързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по панталона. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най- ниското стъпало на Изгрева по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: „Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка. “ Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителя продължи: „Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на Земята. Нали когато отивате при извора, трябва да отидете с празно шише или стомна, за да го напълните. Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползва изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо, без остатък. А това означава, че ще го прояви в следващия си живот.“
Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме студенти, други завършили университети. За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра, която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на патриарх Евтимий. Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копа до него. Брат Ради я научи как да копае, как се сади лук и чушки и накрая получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава и какво значи „души в почивка“. И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за братството в Айтос, като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на Земята.
Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на Изгрева. И които бяха „души в почивка“, и които откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя.
Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг, път, представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация. А животът на братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слезнаха на Земята, въплътиха се в плът, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което Слово бе изява и проявление на Божествения дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана кръв и плът чрез техния живот на Земята. Затова Учителя казва: „Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа… Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу, на Земята, и горе, на Небето. Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига…
Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която верига са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в „Специалния Младежки Клас“ на Школата. Тази Синархическа верига работеше при строг, определен от Учителя наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, определени от Учителя от представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време, произнасяха едни и същи молитви, разположени по строго определени градове в страната. Това бяха фарове, чрез които Синархическата Верига осветяваше мястото и чрез светлината на произнесените молитви показваха мястото, където онези души от невидимия свят трябваше да слязат на Земята и да се преродят между българския народ. Тази Синархическа верига действаше още от самото начало на първите събори и чрез тази верига нашето поколение, което дойде през 1922 -1944 година в Школата на Учителя успя да намери мястото, където да се приземи между българския народ и да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа верига. Те бяха светещите фарове в бурното море и непозната земя, където трябваше да слезем като верига от души. Ако за някои е учудващо, че Айтоското братство бе най-многолюдно, това се дължи на брат Георги Куртев, понеже неговата молитва е била толкова силна и светлината толкова голяма, за да могат да дойдат и онези души, които са в почивка, но които трябва да дойдат, за да могат да направят общение с Божествения дух и да напълнят своите “празни шишета и стомни” от Извора на Словото на Учителя. Това е най-голямата заслуга на брат Георги Куртев.
Амин.
Мария Тодорова
Любезни братя и сестри,
На предишния ни духовен наряд ви обещах да изучаваме по един от свещените методи за прилагане в живота ни, дадени от Учителя.
Днес предлагам да размишляваме повече върху метода на Чистотата, описан от брат Влад Пашов в книгата му “ Имам дом неръкотворен”:
ЧИСТОТАТА – ПЪРВА СТЪПКА
Понеже при окултното развитие човек постепенно влиза във връзка с един организиран свят, свят на Чистота и святост, затова първото нещо, което човек трябва да придобие, влизайки в този Път, е Чистотата. Ето какво казва Учителя по този въпрос:
Чистотата бива външна и вътрешна. Външната чистота всеки я вижда и разбира. Вътрешната Чистота трябва да се придобие. Контраст на Чистотата е нечистотата. Докато човек живее и докато е здрав, той се отличава с чистота. Започнат ли елементите на нечистотата да влизат в Живота, смъртта винаги прави крачка напред. Колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртта навлиза в Живота. Смъртта и нечистотата се намират в
право пропорционално отношение. Значи нечистотата е свързана със смъртта, а Чистотата е свързана с Живота, тя е качество на Божествения живот.
Щом се знае това, първото правило е да пречисти човек своята мисъл. Пречисти ли човек мисълта си, той ще има ясна и чиста представа за Бога. Но Бог не е някаква форма вън от нас. Той е източник на Живота. И имаме ли ясна представа за Бога, първичният Живот, който носи Чистотата, ще потече в нас и ние ще придобием първоначалната си чистота. Ето защо докато не си състави ясно понятие за Бога, човек не може да се облагороди, не може да придобие истинско знание. Ако не придобие тази определена идея за Бога, всичко, каквото придобие, в скоро време ще го изгуби.
Външната и вътрешната чистота вървят ръка за ръка. Който не пази физическата чистота, той не може да има и духовна Чистота. От всички се иска чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота духовна, чистота умствена. Искате ли да бъдете здрави, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие бъдат проникнати от идеята за Чистотата. Само по този начин вие ще имате Божието благословение. А сега каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте с вашата нечистота и се излагате на явна смърт. Нечистият човек не може да бъде във връзка с Бога и с Възвишените същества. Онзи, на когото Бог и Възвишените същества говорят, е чист във всяко отношение и затова е и силен, и мощен и може да прави чудеса както Мойсей и Христос.
Когато човек придобие Чистотата, ще познае Истината, защото Истината е най-чистият свят, в който Любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на Любовта. Тя е вечният Живот. Значи Истината е най-чистият образ на Любовта, а Любовта е най-чистото съдържание на този образ. Истината е най-висшето проявление на Любовта. Най-голямата Свобода се придобива чрез Истината; най-голямата Светлина се придобива чрез Мъдростта; най-голямата Топлина се придобива чрез Любовта. В окултен смисъл Любовта се замества с Правдата. Ако искате Топлина, горещина, търсете Правдата. Правдата е най-голямата Топлина на Любовта, а Любовта е същината на Живота. Дойдете ли до Живота, знайте, че по-високо нещо от него няма. Следователно Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са области, светове, чрез които Животът се проявява.
Като се разбере значението на Чистотата в най-широк смисъл, тя трябва да се постави като основа на физическия и духовния живот на човека. Идейна, духовна Чистота се иска от човека. В това отношение, като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава Чистотата на своя живот, да не внася нечисти, изопачени образи в съзнанието си и да се излага на смърт. Да се занимава човек с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.
След като човек придобие Чистотата, т. е. пречисти съзнанието си от всички отрицателни образи, тогава може да му се говори за идейни и духовни работи. След като човек придобие Чистотата, иде светостта. След светостта иде служенето. Ако човек не е чист и свят, той не може да служи. И най-после след служенето иде Любовта. Ако човек не знае да служи, той не може и да люби. Ако не знае да люби, той не може и да учи. А който не знае да учи, той никога не може да придобие Свободата. Тези възможности са тясно свързани една с друга.
Който е започнал с Чистотата, той е направил първата крачка. Този е естественият, нормалният път на духовен живот, на духовно развитие. Когато човек направи първата крачка и придобие Чистотата, тогава той ще приложи следните три методи за работа: на Бога ще служи, себе си ще почита, ближния си ще обича. Да служи човек на Бога, това значи всичко, каквото върши в живота си, да го върши в името на Бога. Да обича ближния си, значи да се разтоварва от непотребния товар, който носи на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схванеш смисъла на Живота. Почита се само чистия, красивия, умния човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а след това в другите. Ако виждаш доброто, интелигентността и разумността в себе си, ще ги виждаш и в другите хора. Това значи туй, което виждаш в себе си, се отразява и в останалите.
Човек уважава хората за съзнанието, което има в себе си. Той обича хората за хубавото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Види ли го и у другите, той ги обича вече. Значи обичта е да виждаш себе си в другите, а почитта е, да съзнаваш достойнството си като човек. А да служиш на Бога, значи да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. И всичко, каквото вършиш, да го вършиш в Негово име. На Бога може да се служи само идейно. Под думата “служене” се разбира, че всичко, каквото правиш в името на Бога, е възможно.
Така че иска ли човек да се развива правилно, трябва да се научи да служи на Бога, да почита себе си и да обича ближните си. Същата формула човек ще приложи към себе си по следния начин: ще служиш на Духа си, който те ръководи, ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си, ще обичаш тялото си и всички същества заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас.
Човек трябва да работи за осветяване Името Божие – това е служене на Бога, служене на Любовта. Човек трябва да работи за въдворяване на Царството Божие в себе си и на Земята – това значи да работи с методите на Мъдростта за възстановяване на хармонията както в себе си, така и в света. Това значи да почиташ себе си, да почиташ душата си. И най-после човек трябва да работи за изпълнение на Волята Божия – това значи да приложи Истината, за да придобие свободата си. Това значи още човек да обича ближните си.
За ученика на Окултната школа са потребни две неща.
Първото необходимо условие е Абсолютна чистота на сърцето. Тази Чистота трябва да бъде жива, тъй както е жива чистотата на онзи извор, който постоянно блика и сам се чисти. Тъй подразбирам живата Чистота. Не поставяйте в ума си следните мисли: “Мога или не мога да бъда чист?” Тези два въпроса трябва да бъдат изключени от ума ви. Който иска да бъде ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. В Писанието се казва: “Сине мой, дай ми сърцето си”. Следователно, за да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа. Под думата Господ подразбираме това Велико Бяло Братство, чрез което Господ сега работи в света. Тези Бели Братя са сегашни Учители на цялото човечество – и на мъже, и на жени – и отсега нататък ще се запознаете с тях.
Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето, т. е. да владеете ума и мислите си, да владеете сърцето и желанията си.
И тъй, Абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са абсолютно необходими за ученика на Окултната школа. Ако нямате Абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажат, нищо няма да използвате, то ще мине и замине, без да остави някакви последствия. Тези от вас, които нямат чистота и само-обладание, като влязат в тази Школа, ще започнат да мислят, че имат тези качества и ще изпаднат в лицемерие, ще изпитват една тягост, която ще им пречи. Който влезе в Школата, трябва да бъде чист. Ако не иска да бъде чист, нека стои вън, за да не цапа другите. А аз казвам, че всички имате възможност да бъдете чисти, защото Чистотата не зависи от вас, а от Бога, който е един извор. Ученикът трябва да бъде смел и решителен, да не се страхува. Страхът може да дойде отвън, но ти няма да го приемаш в себе си, а да бъде като гостенин. Ако човек е чист, ако има самообладание, Белите Братя, Небето ще пристъпят към него и ще му помогнат.
Някои могат да кажат: “Ние живеем в един грешен свят, затова не можем да бъдем чисти”. Светът може да си е грешен, но ти живееш като ученик в Школата, затова ти трябва чистота на сърцето. Не казвам, че сърцата ви са нечисти, но казвам какъв е законът: за най-малката нечистота и за най-малкото леке те изпъждат за хиляди години от тази Школа.
Та вие сега, като Ученици на Окултната школа, трябва да имате такова смирение, каквото е имал Христос в света и да бъдете послушни като раби. Послушни ли сте, Белите Братя ще ви бъдат полезни; не сте ли послушни, те ще ви покажат вратата. Но не мислете, че вие сте вече в Школата. Във вътрешната Школа се изисква самопожертване, отричане от себе си – това, което вие не можете да направите. И тъй, вие сте далеч от Школата, сега се приготовлявате за Школата.
Мили приятели,
На следващата ни духовна среща ще ви предложа някои упражнения за създаване на връзка с Божествения свят, дадени от Учителя. И искам да ви напомня да произнесем 133 псалом утре – на 22 февруари по време на сутрешния ни наряда а на 26 февруари – петък – да кажем Хвалата.
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!