ДУХОВЕН НАРЯД ЗА 7 МАРТ – НАЧАЛЕН ЧАС 14.00

      Мото:     

Апостол Павел за Любовта

“Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,   не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е Любовта.”

Първо послание на Свети Апостол Павел до Коринтяни, глава 13

Мили приятели,

 Наследен от древни времена е нашият обичай с укичването на мартеницата на 1 март. Но малцина знаят, че този обряд е свързан с честването на пролетното равноденствие, което през изминалите времена не винаги е съвпадало както сега с 22 март или около тази дата. Това е и началото на духовната нова година. А космическият закон гласи, че каквото е в началото на раждането, на деня или годината така ще бъде и през целия живот, когато приемаме и благословението от Бога. Така, че не случайно Божественият Дух се вселява в младия Петър Дънов около Равноденствието – в случая на 19 март 1897 година.

       Днес искам да се спра по подробно на цялата история около вселяванията на Божествения Дух в нашия Учител, защото както той сам казва, че този процес на вселяване ще бъде по често явление в живота на човеците, за да се ускори еволюцията им като се съкрати времето от престоя в майчината утроба до тяхното духовно съзряване. Или вселяването ще става във всички готови души за приемането на Божията благодат в бъдеще. 

       Но нека да започнем сега празничното честване на 124-та година от този велик исторически факт като изпеем песента “Духът Божи”  и произнесем Добрата молитва.

          Ето и подробната история за поредицата от вселявания на Божествения Дух в Учителя, описана от първите му ученици.

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ – БЕИНСА ДУНО

И

БОЖЕСТВЕНАТА ТРОИЦА

       Когато Божествения Дух слиза тогава се “ражда” Учителя. На 7/19 март 1897 г. Божественият Дух се вселява в Петър Дънов.

       Когато Христовият Дух се вселява се създава Мировият Учител. На 15 август 1912 г. Христовият Дух се вселява в Петър Дънов.

       Когато Господният Дух на Силите задвижва Словото на Бога чрез Мировият Учител – проявява се Всемировият Учител на Вселената.

       На 24 февруари 1922 г. Господният Дух се вселява в Петър Дънов.

       Само Всемировият Учител може да открие Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, защото се изявява чрез Словото на Бога и се проявява чрез Славата Божия.

       Тази Школа се открива за първи път на Земята. Тази Школа се открива за пръв път в духовния свят. Тази Школа се открива за първи път в Божествения свят.

       Всемировият Учител на Вселената – Беинса Дуно е Бог Емануил – това е Божествената Троица.

       Бог Емануил е слязъл за първи път на Земята.

       Над Всемировия Учител Беинса Дуно стои само Бог!

       Амин!

УЧИТЕЛЯ  И ВСЕЛЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ В НЕГО

Обзорен преглед

       Младият Петър често придружавал баща си свещеник Константин Дъновски при изпълнение на неговите черковни обязаности във Варненската епархия. При едно такова посещение в село Тетово, Русенско, на 7/19.03.1897 г. в 5 часа сутринта в Петър Константинов Дънов се вселява Божият Дух, на неговата 33 годищна земна възраст и той става Учител, който управлява слънчевата система, слънцата, звездите и планетите. От този момент той става вселен и родовата му карма отпада от него. От слаб болнав млад човек, той се превръща в здрав силен младеж, който започва да лекува всичките физически и духовни недъзи на хората, които идват в допир с неговия дух. Както отбелязах, вселяването става точно в 5 часа, когато всички същества от Космоса отправят ума си към Бога и му благодарят за всичките блага и благословения, с които ги е обсипал. Точно в този свещен момент за нашите души, когато целият космос се моли, идва Божият Дух, като силна бяла светлина, която обгръща тялото на Петър и влиза вътре в него. Това става пред очите на баща му, който е записал в библията си за това явление и казва:„Сбъдна се онова, което отдавна ми беше предизвестено за моя син Петър. Видях сиянието и Светлината, които го обгърнаха изцяло…“.

       Учителя отбелязва така това събитие: „Докато бях физически роден, минах през големи страдания и тежки болезнени състояния, защото изплащах родовата си и българската карма. Като станах вселен, целият този тежък товар отпадна от плещите ми и аз станах служител на Бога – свободна душа в земния живот.“

       Преди Петър да е навършил своята слънчева 33 годишна възраст, най- важната земна година от живота на човека, в него се вселява Божият Дух.

       Учителя започва усилена подготовка на условията за пробуждане умовете на българите, да започнат един активен духовен живот, в който да се привлекат готовите будни души – да работят за делото Божие на земята. Да се създадат условия в България за пръв път в историята на космоса и да се открие школа на Бялото братство, в която да се проповядва Словото Божие, адресирано до човешките души на Земята с помощта на цялото Небе. Подготовката започва през 1896 г., когато издава неговата богословска дисертация – книгата „Наука и възпитание“, която става настолна книга за всяка будна душа, желаеща да се усъвършенства, да се свърже с природата и научи пътищата, по които трябва да се развива. След вселяването на Божия Дух в Петър, той издава книгата „Гласът Божий или Ла Елохим Хахарец“ – „Хио, Ели, Мели, Месаил, това е тайната на Духа“, показваща пътя на Духа на Истината – Беинса Дуно на Земята и работата, която предстои да свърши за идването на новата епоха на Водолей, задача, с която трябва да се подготви идването на новия живот на Земята.

       През 1898 г. пред благотворителното дружество „Милосърдие“ Учителя изнася историческото „Призвание към народа ми“, което се отпечатва през 1899 г.

       Учителят дава и „Добрата молитва“, която е валидна за цялата вселена и се произнася от всички ангели. Същевременно Учителя е имал постоянна кореспонденция с брат Пеню Киров, доктор Георги Миркович и Тодор Стоименов – неговите първи ученици.

       На 13.02.1899 г. при Учителя идва архангел Михаил и му предава заповедта на Бога да започне работа със Синархическата верига, която е създал.

       И така се свиква първия събор на Веригата на 19.08.1899 г. а след него започва да се увеличава и броя на членовете й.

       На 13.02.1899 г. се дават свидетелствата Господни и Божието обещание, за които писах в предишния наряд.

       Трябва да се отбележи, че XIX век за Учителя започва с неговите седем разговора с Духа Господен. Той е на 36 земни години, когато в него се оформя тялото на Любовта или пениалната му жлеза (от 35 до 42 години).

       В хороскопа му направен от астролозите на Изгрева, за момента на вселяването на Божия Дух в Петър Дънов е изгрял на Асцендента му зодиакалния знак Водолей. Това показва, че и физическият; духовният и менталният живот на Учителя ще бъдат заети постоянно с духовната подготовка на идването на новата епоха на Водолея, която започна на 21.03.1914 г., събота, в 13 ч. 11 минути за София и новият живот на Любов, мир, хармония и братство между народите, който тя ще донесе на Земята. Тази епоха ще трае 2160 години, до 4074 г., когато тук на Земята в миниатюр ще се прояви Царството Божие..

       Учителя работи усилено с Веригата, като всяка година провежда братски срещи с членовете й, около празника Голяма Богородица – 15 август (сега 28).

       Годишните срещи от 1899 г. до 1908 г. са били провеждани в град Варна. А от 1909 г. до 1915 г. съборите се провеждат в град Велико Търново, като се прекъсват от Първата световна война. Сестра Мария Казакова изготвя протоколите от срещите от 1906 до 1908 г. От 1909 г. до 1912 г. протоколите се водят от брат Петко Гумнеров. От 1913 г. до 1915 г. – от брат Димитър Голов.

       През 1912 г. Учителя отива два месеца преди събора, през м. юни в Търново и се настанява в закупената през 1911 г. братска къща в село Арбанаси. Там той работи усилено с Библията, от която изважда стиховете, необходими за написването на книгата „Заветът на цветните лъчи на Светлината“. Учителя я прочита на събора, като дава и обяснения за нейното използване. Скоро след това брат Димитър Голов отпечатва книгата на луксозна хартия с кожена подвързия. Учителят раздава книжките със Завета, подписани от него, първоначално на определени от него последователи, присъстващи на събора през 1912 г. Тогава той обявява: „Христос никога не е присъствал така между нас, както тази година присъства. Какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации, образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми…“. На този събор Учителя препасва престилка на кръста си и умива краката на своите първи ученици и полива на другите да си измият ръцете, подобно на Христос преди 2 хиляди години.

       На 15 август на един висок баир над село Арбанаси (Голяма Богородица) в З часа сутринта, когато на Земята идват съществата на Бялото братство, при Учителя идва Христовият Дух – Главата на Всемирното Бяло Братство – и го пита:

 – „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мен?“

       Учителят му отговаря: „Слушам, Господи, да бъде Твоята Воля, както на Небето, така и на Земята.“

Тогава в Петър Константинов Дънов се вселява Христовият Дух и той става Миров Учител, който управлява Битието и Небитието, Бялата и Черната ложа.

       Това е третото раждане на Учителя: първото във физическия свят, второто – в Духовния , а третото в Божествения свят. Той е дете на Слънцето и на цялата вселена – обичан и непрекъснато подпомаган от небесното войнство в трудната му и отговорна работа.

       Учителя спазва стриктно програмата, дадена му от Небето и до 1943 г. изнася  всеки ден беседи, да навакса изпуснатото по време на войните и да даде на човечеството това, което Бог му е определил. Когато го запитали защо изнася всеки ден беседи, той отговарил, че няма време и затова бърза.

        Той изнася 7777 беседи на подготвения отпреди 5400 години български език – най-подходящ за окултното знание. Само в българския език има две имена за Бога: Господ (съществата, завършили еволюцията, които ръководят живота на Космоса) и Бог (Единният, Незнайният, Великият Дух на вселената).

       Когато Учителя слиза на Земята през 1864 г., князът на този свят, Велзевул, му казва: „Аз ще те пусна на Земята, но при едно условие. Аз ще ти изпращам учениците, които трябва да учиш.“ Учителят се съгласява с това условие и до вселяването на Божия Дух в него на 19.03.1897 г. е подложен на постоянните силни атаки от черната ложа, за да изплати родовата си и поетата от него карма на българския народ.

       И още на първите срещи на Веригата казва на присъстващите членове, че те са били по времето на Христа и са викали: „Разпни го!“ Това са врагове на Христа, пратени от княза да се учат при Учителя. По-късно, когато на беседите в 10 часа в неделя, са идвали да слушат Словото му тъй наречените от него “старозаветни”, някои от тях му задали въпроса: „Откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Едни ходили боси, други брадясалш, трети със скъсани панталони, четвърти си бъркали в носа, за да дишаи, други застанали неподвижни като кол – медитирали….”.  

– Учителя им отговарил: „Такива Бог ми е изпратил и с тях работя. Други няма!“

        Той им предложил те да дойдат на тяхното място и да учат Словото, но те му отказали.

       Учителя се обръща към заобиколилите го приятели от Изгрева и казва: „Вие не сте най-добрите на Земята, но по-добри от вас няма. Всеки от вас струва повече от целия този български народ. Вие сте кваса на света, от който ще се заквасят всичките хора по лицето на Земята.“ Учителя е знаел добре, че работи с най-големите си врагове, действали срещу него от векове и дошли от всички краища на света. Когато му казват, че много пъстро е неговото обкръжение, той се обръща към заобиколилите го изгревяни, посочва към тях с пръст и казва:

„Щом учението ми при вас успя, то ние ще победим! Щом учението ми при вас успя, моите врагове от памтивека и злосторниците на света, то ние ще победим. Ще победим света вътре във вас и света около вас. Ще победим!…”.

       Това беше обкръжението на Учителя, изявено след третото му раждане на 48 години, когато той оформя тялото си на Мъдростта. 70% бяха негови явни врагове и едва 30% възприемаха донякъде Словото му. Духът и душата му са били огорчени до дъното си от непослушанието, безверието и лъжата, която често се използва и сега. (Трите най-страшни бацили в живота на човечеството.)

       Учителя е поемал цялата карма на братството и когато през 1936 г. разправиите на Изгрева стигнаха до своя краен предел, той спаси Изгрева от подпалване и изгаряне, организирано от Съюза на запасните офицери и тяхната организация „Народна защита“. Когато след това те решават да сложат бомба под салона със закъснител и да избият братята и сестрите, Учителя пред господарите на кармата пое този удар върху себе си. На 12 май 1936 г. беше извършен побой над него. Той се разболя и мина през по-страшна Голгота от тази на Христа. Тази негова велика жертва за братството отмени адската машина, която „Народната защита“ искаше да постави под салона. Много от изгревяните съзнателно или несъзнателно работеха срещу делото на Учителя.

       Няма помия, която да не е изписана върху главата на Учителя, особено след създаването на школата му през 1922 г. /второто вселяване става тогава –  на 24 февруари/. Той казва:

       „Някога българите са направили едно голяма добро на Господа…”. Сега чрез мен Той се реваншира на българите. Беседите му са построени по законите на музиката и всяка дума представлява определен тон, който в ангелския свят звучи и в съчетание с другите тонове (думи) се образува една величествена симфония. Затова не трябва да се променя или премахва нито една дума от Словото на Учителя, защото щом се промени само една дума, симфонията звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие. Те чрез музиката излъчвана от беседите, възприемат Словото.

       Любезни братя и сестри, в днешния наряд сме влключили и темата “Жената като олицетворение на Божествената любов”, за която ще говори сестра Надя Белева. Тя казва: “Ако тази любов събужда в теб любов към всички и събужда подтик да служиш на Бога – тя е Божествена… Ако твоята любов внася в другия живот, Светлина, Свобода – тя е Божествена…”.

       Мили приятели, както винаги ще ви предложа и днес едно упражнение, дадено от Учителя, което ще бъде много актуално за всички нас във времето до изборите, които предстоят в нашето общество и в държавата ни, а именно:

      Направете упражнения с молитвата “Отче наш” до 22 март. Ще разпределите молитвата според числата, които имате до 22 март. Като кажете “Отче наш”, цял ден ще мислите върху тези думи. Може три дни да

изговаряте “Отче наш”, след това на четвъртия ден ще кажете: “Отче наш, който си на Небето” и ще размишлявате върху последните думи, и т.н. Само ако знаете какво нещо се съдържа в тези две думи “Отче наш”!  Да знаете какво нещо са думите: “Който си на Небето” и думите: “ Да се свети”…!

       Същото упражнение може да направите и с “Добрата молитва”, но по ваш избор. За всеки ден ще вземете един малък пасаж от тях – една, две или три думи. И цял ден тези думи да останат в ума ви.

Сега да изговорим само тези думи: “Отче наш”.

“Вътрешният господар”, стр. 25

       И така, днешната ни среща нека да завърши с Господнята молитва.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ!