МИЛИ ПРИЯТЕЛИ,
НА ДНЕШНИЯ СВЕТЪЛ ПРАЗНИК ИСКАМ ДА СЕ ПОЗДРАВИМ С ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО! НЕКА ХРИСТОВАТА СВЕТЛИНА ОЗАРИ ДОМОВЕТИ НИ И СТОПЛИ СЪРЦАТА НИ1 ПОЖЕЛАВАМ ВИ, ТАКА КАКТО ПРИРОДАТА СЕ ВЪЗРАЖДА ПРЕЗ ТОЗИ СЕЗОН, ДА СЕ ВЪЗРОДЯТ И ВАШИТЕ НАДЕЖДА И ВЯРА ЗА ПО-ДОБЪР ЖИВОТ, В КОЙТО ДА ПРИЛАГАМЕ ЕЖЕДНЕВНО НАУЧЕНОТО ОТ БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ!
В СИНХРОН С ПРАЗНИКА Е И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ. В НОЩТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И НА ВЕЛИКДЕН ЕДВА ЛИ ИМА ПО-РЕЗОНАНСНО НЕБЕ И ПО-СЪПРИЧАСТНА СЪС СЛУЧВАЩОТО СЕ НА ЗЕМЯТА ЛУНА ОТ ЛУНАТА, СЪЕДИНЯВАЩА СЕ С ПЛАНЕТАТА НЕПТУН, В ЗНАКА НА ХРИСТИЯНСТВОТО И ВЯРАТА В БОГА – РИБИ. НАПЪЛНО СИНХРОНИЧНА С ТЕМИТЕ НА ЕДИНЕНИЕТО, САМОВГЛЪБЯВАНЕТО И ОПРОЩЕНИЕТО, ЛУНАТА В РИБИ ПРИЗОВАВА ДА ВЪЗСТАНОВИМ ДЪЛБОКАТА СИ ВРЪЗКА С БОГА, ДА ВЪЗЦАРИМ МИРА В САМИТЕ СЕБЕ СИ И НАМЕРИМ ПОКОЙ ЗА ДУШИТЕ НИ.
С ПРИЗИВА СИ “ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО!” РИБИ Е ЗНАК НА ОБЕДИНЕНИЕТО И СЛИВАНЕТО. КОГАТО НЯКОЙ СЕ МОЛИ, ОТКЛИКВА ВСЯКО СЪРЦЕ. КОГАТО НЯКОЙ СТРАДА, ТРЕПВА ВСЯКА ДУША. ТОВА Е ТАКА, ЗАЩОТО ВСИЧКИ СМЕ СВЪРЗАНИ ПОМЕЖДУ СИ. ДНЕС ИМАМЕ ТАЗИ УНИКАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ОБЕДИНИМ В МОЛИТВИТЕ СИ, ДА СЕ СМИРИМ И ИЗПЪЛНИМ С ВЯРА. ТОВА СЪЕДИНЕНИЕ НА ДВЕТЕ СВЕТИЛА МОЖЕ ДА НАПРАВИ МОЛИТВИТЕ НИ В ПЪТИ ПО-СИЛНИ И ВЪЗДЕЙСТВАЩИ, А ВРЪЗКАТА НИ С ХРИСТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЕДНО НЕПОВТОРИМО САКРАЛНО ИЗЖИВЯВАНЕ.
НЕКА НЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ УСЛОВИЯТА НА ИЗОЛАЦИЯ ДА СМУЩАВАТ ВЕЛИЧИЕТО НА ТОЗИ ГОЛЯМ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИК, А НАПРОТИВ, ДА ГО ПРЕВЪРНАТ В ПО-ИСТИНСКИ СВЕЩЕН РИТУАЛ. ПРАЗНИКЪТ ДА ГО НОСИМ В СЪРЦАТА СИ. А ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ДА СТАНЕ В ДУШИТЕ НИ!
ПРЕДЛАГАМ ДА ЗАПОЧНЕМ ПРАЗНИЧНИЯ НИ НАРЯД С ХИМНА НА ВЕЛИКАТА ДУША. СЛЕД ПЕСЕНТА НЕКА ДА ПРОЧЕТЕМ И ДА СИ ПРИПОМНИМ НЯКОИ МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И ЗА ХРИСТА:
„Възкресението подразбира нов, Божествен живот. В този смисъл човек може да възкръсва по няколко пъти на ден“
Какво означава думата Възкресение? — Да възкръснеш значи да оживееш. Кой може да възкръсне? — Всеки, който придобие Свобода на душата си, той е възкръснал. Който придобие сила на Духа си, той е възкръснал. Който придобие Светлина на ума си, той е оживял. Който придобие доброто в сърцето си, той е възкръснал, той е оживял. Достатъчно е човек да придобие Свобода, Сила, Светлина и Доброта, за да възкръсне — да оживее. Кога може да стане това? — Още днес.1
* * *
Няма да възкръснат само ония, които не са умрели — всички, които умират и които не са умрели, все ще възкръснат. Как ще възкръснете сега, когато сте живи? — Възкресението подразбира Нов живот в нова форма. Може ли червеят да се превърне в пеперуда, докато е жив? — Докато е червей, той не може да стане пеперуда — щом престане да бъде червей, той ще се превърне в пеперуда. Следователно такъв, какъвто е човек, той никога не може да възкръсне.2
* * *
Някои от вас познават Христа, а някои не Го познават и спорят кой е Христос. Някои мислят, че Христос ще дойде на Земята и ще го Го видят като човек. Това е до схващането на хората. Има едно друго схващане — Христос е проява на Бога, Той е Любов; Той ще дойде като една вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората, като тази светлина ще привлече всички хора около себе си. Това е истинското схващане. Той казва: „Като отида при Отца си, ще привлека всички при себе си.“
* * *
Като се говори за смъртното и безсмъртното в началото на човека, се явява въпросът как ще възкръсне човек. Според някои човек ще възкръсне със същото тяло, с което е живял на земята. Значи, ако някой борец е тежал 100-120 кг., след възкресението си ще се яви пак толкова силен, едър, тежък човек. Това е детинско разбиране, а не истинско възкресение на душата. Възкресението подразбира нов, Божествен живот. В този смисъл човек може да възкръсва по няколко пъти на ден — достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него. Възкресението подразбира освобождаване, то няма нищо общо с гроба на човека.
Кой човек е излязъл от гроба жив и е възкръснал? — Това не е било и няма да бъде. Обаче човек е подложен на постоянни промени. Затова и Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим.“ Това е било и всякога ще бъде. Сегашният човек не е това, което е бил в миналото, нито ще остане такъв в бъдеще.
* * *
Между християните се повдига въпросът за Възкресението. Питат: „Как ще възкръснат хората — с тези си тела или с други?“ Те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То е пробуждане на съзнанието — не се ли пробуди у тебе съзнанието, Възкресение няма.
* * *
Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот към съзнателен и свръхсъзнателен. Самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване. В сегашния живот самосъзнанието е необходимо за вас, за да поправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. […] Като съзнаете всички ваши грешки, всички недостатъци на този живот и страданията, които произлизат от непознаването на Законите, тогава ще се подготвите за Възкресението.
* * *
При Възкресението душата преминава в онова свое същинско състояние, в което тя е била преди да се въплъти в материята.
* * *
Сегашната бяла раса ще мине изцяло във [фазата на] пълно съзнание, а не в пробуждане и заспиване. Това е една връзка със свръхсъзнанието — това е Възкресението, това е Новият живот.
* * *
Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия.9
* * *
Какво представлява първото и какво второто възкресение? — В първото възкресение са тези, които ще са в състояние да идват, да оставят своето тяло и да се връщат, а второто възкресение е завършването на човешката еволюция, когато земята ще запустее и няма да има условия за развитие.
* * *
Изправянето на човека наричаме възкресение. Възкресението наричаме още и пробуждането на съзнанието.
* * *
Ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие. Да се роди човек изново, значи да се роди от Духа. Да се роди човек от Духа, това е ново положение за човешкото съзнание.
* * *
Човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му и да възкръсне духът му. Това е истинското Възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само във физическия свят — то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в света без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот.
* * *
Павел казва: Ние няма да умрем, а ще се изменим. Аз казвам: Човек не умира, а както водата на моретата и океаните се изпарява, т.е. напуска света и влиза в земята, между песъчливите пластове, за да се пречисти и да се върне отново на земята. Това повторно връщане на човек към земята, вече пречистен и освободен, наричаме Новораждане или Възкресение. Следователно радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново.
* * *
За да възкръсне човек, това значи да се върне в дома си, да разбере какво е братство и сестринство, какво е музика. Да възкръсне човек, значи да се свърже с Бога. Тази връзка се очаква от всички хора. Тя не може да стане изведнъж. Без нея обаче не може да се влезе във Вечния живот. Които са завършили своето развитие, са направили вече тази връзка. Те имат свобода, или да се върнат отново на Земята, или да останат да живеят в дома си. Когато един ден хората разберат този Закон, те ще влязат да живеят при Бога и ще бъдат щастливи. Днес хората са нещастни, понеже са далеч от дома си.
Учителя за посвещението на Христос:
Едно нещо е безсъмнен факт, че всички хора. че целият свят търсят нещо — нещо повече от това, което има, търсят, да речем, нещо по-трайно, по-хубаво, по-смислено. И понеже не го е намерил, светът изпадна в страхотна криза. Духовна по начало, тази криза взе застрашителни размери в социалния живот, в политическия живот, в отношенията между хората, в личния живот — вътрешен и външен, на всеки отделен човек.
Казано на най-прост език, човек, светът търси сигурност — преди всичко материална. Едно стабилизиране на положението, едно спокойствие и материално благосъстояние. И тъкмо тук се разразява външно конфликтът. Тук се преплитат интересите и се загубва нишката. Вместо едно тръгване нагоре, вместо едно търсене на по-висши стойности, изпущат се юздите и се отбива в безизходността на личните отношения — всеки търси от другия, всеки обвинява другия. Така се вплита всичко в един омагьосан кръг.
Всъщност, кризата е почнала като едно духовно сътресение, от едно обезверяване в живота и в хората, от едно обезверяване в създадените от света стойности и норми. Последните са били безсилни вече да поддържат равновесието на силите в живота. Започна едно стремглаво търсене на нови морални, духовни, научни и социални стойности. Светът, обаче, не можа да ги намери. Изби накъде ли не! Най-ужасната форма бе световната война.
Сега всеки търси спасение. Кризата, духовната криза откри в човека редица пролуки. Той надникна в себе си и се ужаси. Човек видя безсилието си, грозотата на своята мисъл и чувства, злобата, която е пропита във всяка негова постъпка. Човек вид ада, в който е живял. И се уплаши от себе си.
Търси се днес, както през всички времена от историята на човечеството, спасител! Външно, търси се спасител на света, обновител, истински ръководител. Търси се спасение от този ад, в който човек е изпаднал и живее.
Малцина се задълбочават в себе си и търсенето на спасение и спасител става външно нещо, става едно външно религиозно търсене и очакване. А и много от съществуващите религиозни учения имат в летописите си обещания и пророкувания за идването на Спасителя. И всички, които вярват, Го очакват по форма. В дни на народни бедствия и тягости ще дойде Той и ще донесе спасение и всички други добрини. Така е предвещано. И мнозина си Го представят да слиза от небето на огнен облак и златна колесница.
Всъщност, Спасителят не е спирал да идва по Земята всред човеците. Той е идвал през всички времена и не така, както Го очакват. Скромно и незабелязано! — „Син человечески няма къде глава да подслони“, казва сам Христос. И явно е, че за Него няма дом на земята, всред човеците! Но Той все идва, не спира да посещава, да ги напътва, да облекчава страданията им, да им вдъхва нови сили и живот.
Както всеки човек в своя личен живот минава през редица страдания, кризи и изпитания и търси избавление, така и всеки народ, па и цялото човечество минава през дни на големи изпитания. Тогава се явява една масова нужда от един Светъл, мощен Дух, Който да поведе човечеството напред към светли бъднини. Истина е, без разлика дали някой вярва или не, че през разни важни времена от историята на човечеството са се явявали велики Учители и Просветители. Тяхното идване се ознаменува от цяла творческа и динамична епоха. Нови принципи, нови идеали, нов начин на живот, нов светоглед се дава в такива времена на човечеството. Изгрява нова епоха, ново време на по-голяма светлина, на по-висша идейност и човечност (най-малко в разбирането), всякога, когато велик Учител се яви всред хората. А що са великите Учители на човечеството, ако не неразделна Същност от Духа на Христа, на Спасителя! — Той идва много пъти, но хората не Го познават и не Го разбират, и… не Го приемат. Идеите, обаче, които е донесъл, остават. И те движат света и хората напред към съвършенство.
Неусетни претворби стават с хората, с народите от всички краища на земята, когато Божието благословение ги посети. Това са епохални дни. Те отпосле се разбират и виждат, ала тези епохи и тези явявания на световните Учители са брънки от неведом план в развитието на човечеството. Все по-велик и по-съвършен се явява Духът на Спасителя, на Христа, на Учителя. — Единният Учител през всички времена, когато в дни на безпътица и безидейност посети земята и хората. Той е все същият и все по-нов и по-нов, винаги далеч и далеч пред времето си. Затова този Дух на Истината е пътепоказател, Светлина в пътя.
Учителят, Учителите се явяват от време на време на Земята, за да помогнат и просветят човеците. Това е безсъмнен факт. Но човек не трябва да чака спасение отвън. Истината съществува. Тя се е казала, казва се и сега непрестанно. И днес, по благоволение, земята и хората не са останали без посещение и без благоволението на висшия Дух на Истината. Единният Учител е пак между нас. И за да го познаем, трябва да го намерим в себе си. Ето пътят! Тайната!
Ще познаем Учителя, ще намерим Спасителя, само когато Го намерим в себе си. Само вътре в нас ще ни посети Той и ще ни обнови, ще добием нов смисъл и радост, нови творчески импулси и разбиране. Ще разберем страданията и ще ги пресъздадем за добро. И ако Го очакваме само отвън, Той няма никога да дойде за нас. Да приготвим вътре в нас жилище за Него, Който идва в името на любовта, на Първопричината!
Ето какво казва Учителят в една беседа за посещението на Христа: „Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви — възвишено чувство, които ви причиняват радост, ще знаете, че Христос ви е посетил“ (Трите родословия, 1943 г. стр. 21)
И на друго място „Когато никой не може да ти помогне на болестта, тогава ще те посети Христос. Ако искаш да се запознаеш с Христа, трябва да имаш най-голямото изпитание, при което никой друг не може да ти помогне. Тогава ще дойде Той. Той е последният. Той е Началото и Краят. Бог се явява на човека два пъти — когато се ражда и когато заминава от земята. Онзи, Който те изпраща, и Онзи, Който те посреща, това е Бог“ (Двата пътя. Беседа от 10.X.1943 год.).
При тия страдания, които човек и светът изживяват, всички ще обърнат погледа си на вътре. В своето търсене човек непременно ще види образа на Учителя и ще познае Бога. Ще намери Пътя и Истината. Ще добие смисъл и разрешение на въпросите, ще намери освобождение от тоя гнет, който тегне върху света в най-ново и най-културно време от историята на човечеството.
А за самата мистерия на Голгота ше цитирам малък откъс от описанието, което дава и друг духовен учител Рудолф Щайнер:
В крайна сметка всичко в Евангелието на Йоан е замислено така, че да ни обясни как в историята на човечеството е станало това, което наричаме „Мистерията на Голгота“. Да се разбере тази „Мистерия на Голгота“ от окултна гледна точка, означава в същото време да се разгадае дълбокия смисъл на Йоановото Евангелие. Ако обгърнем с поглед това, което всъщност стои в самия център на Мистерията на Голгота, и поискаме да вникнем в неговия окултен смисъл, трябва да насочим мисълта си към мига на Разпятието, когато кръвта на Спасителя изтича от неговите рани. И тук ще припомним нещо, което често споменавахме в хода на тези лекции: а именно, че за познавача на духовните светове всичко, което е материално, веществено, физическо, всъщност е само външният израз, външното проявление на определен духовен процес…
Ако искаме да се доберем до някои важни подробности, трябва да знаем: не само отделният човек, не само отделното живо същество има физи ческо тяло, етерно тяло и астрално тяло, както описахме това, макар и само донякъде, в предишните лекции, а и всяко небесно тяло представлява не само физическата материя, която наблюдават астрономите и другите физически изследователи. Небесните тела също имат едно етерно и едно астрално тяло. Нашата Земя също има своето етерно и своето астрално тяло. Ако нашата Земя не би имала свое собствено етерно тяло, тя нямаше да бъде покрита с растения; ако нашата Земя не би имала свое собствено астрално тяло, тя нямаше да бъде населена от животни. Ако искаме да си представим етерното тяло на Земята, трябва да си представим неговия център в центъра на Земята, както и физическото тяло на Земята има своя център там. Цялото физическо тяло на Земята е потопено в етерното тяло на Земята, а те двете са обгърнати от едно астрално тяло.
Ако някой би наблюдавал с ясновиждащ поглед астралното тяло на Земята в хода на нейната еволюция, в хода на продължителни периоди от време, той щеше да установи, че фактически астралното тяло и етерно то тяло на Земята не остават едни и същи, а се променят.
За да си представим нещата съвсем образно, нека мислено да се пренесем извън Земята, на някоя друга звезда, от която един ясновиждащ човек би наблюдавал нашата Земя. Такъв човек би виждал Земята не само като физическа планета, а и светлинната аура около нея, защото той би възприемал етерното тяло и астралното тяло на Земята. Ако този ясновиждащ човек би останал на далечната звезда по-дълго време, така че да проследи както предхристиянските епохи на Земята, така и Събитието на Голгота, пред неговия поглед би се открила следната гледка: Преди Събитието на Голгота, Земната аура, съставена от нейното астрално и етерно тяло, би показвала определени цветове и форми, но след Голгота, в точно определен момент, цялата Земна аура рязко би променила своите багри. Кой е този момент? Това е моментът, когато на Голгота бликна кръвта от раните на Христос Исус. В този момент се променят всички духовни отношения на Земята.
Вече казахме: Това, което наричаме Логос, е сборът от шестте Елохими, които са свързани със Земята и които, следователно, изпращат своите духовни дарове на Земята заедно с външно проявената Слънчева светлина. Така за нас Слънчевата светлина се явява като външното физическо тяло на Духа и душата на Елохимите или Логоса. В момента, когато настъпи Събитието на Голгота, силата, импулсът, който по-рано можеше да се излива върху Земята само под формата на Слънчевата светлина, започна да се съединява със самата Земя; и тъкмо поради това, че Логосът започна да се съединява със Земята, се промени и аурата на Земята.
Днес ние живеем върху нашата Земя като на един остров в мировото пространство, който се е откъснал от Слънцето и Луната. Обаче идва време, когато нашата Земя отново ще се съедини със Слънцето и ще образува с него едно тяло. Тогава хората ще са така одухотворени, че отново ще могат да понасят помощните Слънчеви сили, ще могат да ги приемат в себе си и да се съединяват с тях. Тогава човеците и Елохимите ще имат едно обиталище.
Чия сила ще направи възможно всичко това? Ако Събитието на Голгота не беше станало, Земята никога не би могла отново да се съедини със Слънцето. Защото чрез Събитието на Голгота, силата на Елохимите или Слънчевата сила на Логоса се свърза със Земята. Едната сила на Логоса се устреми към другата сила на Логоса, за да могат двете – Слънце и Земя – отново да станат едно цяло. След Събитието на Голгота, когато обгръщаме Земята с духовен поглед, виждаме как нашата планета носи в себе си силата, която отново ще я съедини със Слънцето. Ето защо ние твърдим: Чрез Събитието на Голгота, в духовното съществувание на Земята беше прието нещо, което и преди това се е вливало в нея отвън – силата на Логоса. Какво пулсираше по-рано в Земята? Силата, която идваше по-рано от Слънцето под формата на лъчи. Какво пулсира в нея оттогава насам? Самият Логос, който чрез Голгота стана Дух на Земята.
Както във Вашето тяло живеят духовно-душевните Ви сили, така и в тялото на Земята – което е изградено от скали, растения и животни, и по което Вие стъпвате – живеят духовно-душевните сили на Земята; а тези сили, този Дух на Земята, е Христос. Христос е Духът на Земята. И когато се обръща към най-интимните си ученици по един от най-интимните поводи, какво трябва да им каже Той? Каква тайна ще им повери Той?
Той трябва да заяви: Нещата стоят така, сякаш от вашето тяло вие се вглеждате във вашата душа. Там вътре е душата ви. Но така е също и в случая, когато погледнете самата Земя. Това, което сега временно стои пред вас в плът, е същият Дух, който присъствува не само временно в нея, а е Духът на цялата Земя и все повече ще се проявява като такъв.
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба като взет от тялото на Земята. Христос казва: „Това е Моето тяло!“ (Марко 14, 22). Както мускулната тъкан на човека принадлежи към „тялото“ на човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е. от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата, са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло. Христос го знае и казва: „Това е Моята кръв!“ (Марко 14, 24). Само ако човек не иска да разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от свещения трепет, с който е свързано това велико събитие. Но който иска да разбере, ще си каже: Не само че Тайната вечеря не губи от своята свещена, от своята сакрална същност, но чрез това тълкуване се освещава цялата Земна планета! А какви могъщи чувства ни разтърсват, когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земя та, когато прозрем, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата да напредва по-нататък в своето развитие.
Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е самият Христос; трябва да усети как Христос – като Дух на Земята – я пронизва от край до край като Свое тяло.
И усещайки това, ние вече знаем какво озаряваше автора на Йоановото Евангелие в момента, когато се взираше в дълбоките тайни, свързани с Христос Исус. Тогава той виждаше истинските сили, истинските импулси, бушуващи в Христос Исус, и как всички те трябваше да се влеят в човечеството, ако то реши да ги приеме.
За да разберем всичко това, необходимо е още веднъж да си припомним как всъщност напредва развитието на човечеството. Както знаем, човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. А как напредва неговото развитие? Чрез това, че импулсиран от своя Аз, човек бавно и постепенно пречиства и енергитизира трите си останали съставни части. Азът е призван да пречисти астралното тяло и да го издигне на по-висока степен. Когато цялото астрално тяло бъде пречистено и преобразено чрез собствената Азова сила, то ще се превърне в Духът-Себе или Манас. Когато етерното или жизненото тяло бъде пречистено и преобразено от Азовата сила, то ще се превърне в Буди или Духът-Живот. И когато накрая, физическото тяло бъде напълно овладяно от Азът, то ще се превърне в Атма или Човекът-Дух. Тогава човекът ще е постигнал първоначално поставената му цел.
Обаче всичко това е въпрос на далечно бъдеще.
А какви са последиците от факта, че днешният човек все още не е постигнал твърде много? Антропософията отговаря съвсем ясно: Поради това, че астралното тяло все още не е достатъчно пречистено и не е превърнато в Духът-Себе, са възможни себелюбието и егоизмът; неовладяното от Азът етерно тяло подхранва лъжата и заблужденията; неовладяното от Азът физическо тяло прави възможна както болестта, така и смъртта. В завършения Дух-Себе няма да има място за егоизъм; в завършения Човек-Дух, т.в. в напълно развитото физическо тяло няма да нахлуват болести и смърт, а само изцеление и здраве. Следователно, какво означава, че човекът приема в себе си Христовия Импулс? Той се научава да разбира каква сила има в Христос, приема в себе си силите, които му позволяват да тържествува дори над своето физическо тяло.
Представете си, че даден човек би приел напълно Христовия Импулс, че Христовият Импулс би преминал непосредствено в него, че самият Христос би се изправил срещу него. Какво би означавало това?
Ако въпросният човек би бил сляп, той би прогледнал чрез непосредственото въздействие на Христовия Импулс, защото последната цел на развитието е победата над болестите и смъртта. Когато авторът на Йоановото Евангелие говори за изцелението на слепородения, опирайки се на дълбоките мистерийни тайни, той нагледно показва, че – проявена в своята пълна мощ – Христовата сила е една оздравителна сила. Но къде е тя, къде се намира тази сила? В тялото Христово, в Земята! Само че тази Земя трябва наистина да се проникне от същността на Христовия Дух или Логоса.
Нека проверим дали авторът на Йоановото Евангелие разбира нещата в този смисъл. Какво ни разказва той? Ето слепецът, Христос взема пръст, навлажнява я със слюнка и я слага на очите му; Той слага там проникнатото от Духа Свое тяло. С това описание (9, 6) авторът на Йоановото Евангелие разкрива една мистерия, която той добре познава. А сега – отхвърляйки всички предразсъдъци – нека обсъдим още по-точно едно от най-големите знамения на Христос Исус, за да вникнем още по-дълбоко в естеството на тези неща, и то без опасението, че нашите твърде остроумни съвременници ще сметнат следващите думи за глупост, за пълна лудост. Тук трябва да напомним, че светът крие огромни тайни, които все още не са достъпни за човека. Днешните хора, колкото и да са напреднали, все още не са достатъчно силни, за да устоят пред тези тайни. Човек може да прозре в тях, ако ги изживее духовно, но да ги пренесе във физическия свят, за това нашият толкова потънал в материята съвременник, просто не е способен.
Всъщност всяка разновидност на живота се състои от противоположности, от крайности. Животът и смъртта са такива крайности. Когато например окултистът вижда един труп редом до тялото на един жив човек, в неговите усещания настъпва нещо твърде странно. Ако пред нас застане един жив, буден човек, ние знаем: там вътре са душата и Духът. Но при този буден човек, и по-точно в неговото съзнание, те са, така да се каже, изключени от връзката с духовния свят; те не виждат в духовния свят. Ако обаче пред нас имаме един труп, тогава усещаме, че душата и Духът, които са му принадлежали, сега са на път да преминат в духовните светове, че сега за тях проблясва едно друго съзнание, светлината на духовния свят. И така, мъртвият труп става символ на това, което се случва в духовните светове. Но отпечатъците на това, което става в духовните светове, имаме и тук, във физическия свят, само че по един забележителен начин.
Когато даден човек отново слиза към мига на своето раждане, трябва да му бъде подготвено и съответното материално тяло. Трябва, така да се каже, известна концентрация на материята, за да бъде изградено необходимото тяло. И за ясновидеца, тази концентрация на материята се представя така, че същевременно в духовния свят тамошното съзнание умира. Там то умира, тук то оживява. В концентрацията на материята, насочена към едно човешко физическо тяло, виждаме как в известен смисъл умира едно духовно съзнание. И наистина при разлагането или изгарянето на физическото тяло, когато частите му се разрушават, в духовния свят се наблюдава обратното: възникването на едно духовно съзнание. Физическият разпад означава духовно раждане. Ето защо за окултиста всички разпадни процеси са нещо съвършено друго. Едно гробище, където се разлагат физически тела, погледнато с духовен поглед, разкрива един забележителен процес: едно непрекъснато проблясване на духовни раждания.
Да предположим, че даден човек се подложи на едно обучение и успее така да тренира своето физическо тяло, че за известно време да диша въздуха, съпровождащ един процес на разлагане, и то със съзнанието, че приема в себе си току-що описания духовен процес. Естествено, това не се препоръчва никому, защото днешните физически тела в никакъв случай не могат да понесат подобно натоварване. И ако все пак въпросният човек би постигнал тази степен на обучение, тогава в следващата инкарнация – това не може да се осъществи в една инкарнация – той би се въплътил в онази сила, която дава неудържими жизнени и оздравителни импулси. Да дишаш въздуха на мъртвите, е част от обучението, внасящо в неговата слюнка онази сила, която заедно с пръстта, със Земята, е вълшебна субстанция, поставена от Христос върху очите на слепия.
Точно към тази мистерия ни насочва авторът на Йоановото Евангелие, чрез която човек „консумира“ смъртта; чрез която яде и диша смъртта, овладявайки по този начин силата да изцелява; ето тайната, която ни загатва авторът на Йоановото Евангелие, показвайки пред нас знамения като изцелението на сляпородения. А за хората би било много по-добре, ако вместо непрекъснато да декламират как трябва да се тълкува този факт, да съумеят и вникнат в буквалния смисъл на разказа за сляпородения и неговото изцеление; да изпитат преклонение пред една такава личност, каквато е авторът на Йоановото Евангелие и да си кажат: Да, имало е такава личност, която да е посветена в тези Мистерии и ние трябва да се опитаме и вникнем в тях.
Впрочем, необходимо беше предварително да напомня, че се намираме в антропософска среда, където някои предразсъдъци са вече превъзмогнати и разказът за тази действителна мистерия, каквато е приготвянето на едно лечебно средство чрез размесването на слюнката с пръстта на Земята, следва да бъде приеман в неговия буквален смисъл.
Нека сега се опитаме да разберем, как – вниквайки в този факт – ние ставаме едно цяло с идеята, която ни занимава днес: че Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло. Видяхме нагледно как Христос одухотворява Земята, как дава нещо от себе си, за да произлезе събитието, за което става дума.
Но нека към всичко, което беше казано днес, прибавим още нещо. Всъщност Христос иска да каже: Най-дълбоката тайна на моята същност е „Аз-съм“; истинската и непреходна сила на „Аз-съм“ или на Азът, която толкова могъщо прониква в другите тела, трябва да се влее в човека. Тя се съдържа в Духа на Земята.
Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че Христос иска да направи от всеки човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки човек.
И какво следва от всичко това? Следва не друго, а фактът, че Христос показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл, идеята за Кармата, закона на Кармата. Защото, ако някога идеята за Кармата бъде напълно разбрана, тя ще бъде разбрана тъкмо в този християнски смисъл. Тя означава не друго, а проста та истина, че нито един човек не трябва да се превръща в съдия за интимната същност на друг човек. Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина. Доколкото един човек осъжда друг, дотолкова той го поставя и под принудата на своя собствен Аз. Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на „Аз-съм“, той не съди никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител. Каквото и да си направил, аз не те съдя!
Да допуснем, че водят един грешник пред някого, който наистина разбира Христовото Слово. Как ще постъпи той? Да предположим, че всички, които искат да бъдат християни, го обвиняват в тежък грях. Истинският християнин би казал: Каквито и да са вашите обвинения, трябва да бъде зачетен „Аз-съм“ и този „Аз-съм“ да бъде предоставен на Кармата, на великия Закон, който е закон на самия Христов Дух. Той трябва да бъде предоставен на самия Христос.
Кармата се осъществява в хода на Земното развитие и на самото него ние можем да предоставим какво наказание ще отреди Кармата за този човек. Може би тогава той би се обърнал към Земята и би казал на своите обвинители: Грижете се за самите вас! Земята е тази, която ще приведе в изпълнение отреденото от нея наказание. Следователно, нека да запишем греха в Земята, където и без друго той е записан като Карма!
„А Исус отиде на Елеонския хълм.
И рано сутринта отново дойде В храма и целия народ се събра при Него, и Той седна и ги поучаваше.
Но книжниците и фарисеите доведоха при него една жена, уловена В прелюбодейство, и като я поставиха в средата,
Казаха Му: Учителю, тази жена беше уловени В самото прелюбодейство.
А Мойсей ни заповяда В закона да убиваме такива с камъни; що казваш Ти за нея?
И това казваха да Го изпитат, та да има В какво да Го обвинят. А Исус се наведе и пишеше с пръст на Земята. И като продължаваха да Го питат, изправи се и рече им: Който от Вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
И пак се наведе и пишеше на Земята.
А те като чуха това, тръгнаха си един подир друг, водени от своята съвест, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус стана сам, и жената стояща посред.
Когато се изправи и не Видя никого освежената, рече й: Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди“ (8, 1-10)
Той изговаря това, за да отклони всяко външно осъждане и за да насочи към вътрешната Карма.
„И тя отговори: Никой, Господи.“ (8, 11)
Тя е предоставена на нейната собствена Карма. Сега важното е не да се мисли за наказание, за което ще има грижа Кармата, а за усъвършенствуване:
„А Исус рече: И Аз не те осъждам; иди си и не греши повече.“ (8. 11)
Сега ние виждаме как идеята за Кармата е свързана с най-дълбоката идея за Христос и с Неговото значение за Земята: Ако сте разбрали Моята същност, вие сте разбрали също и Онзи, чиято същност Аз изразявам, и че „Аз-съм“ носи изкуплението.
Самостоятелност и вътрешна твърдост, в това се свежда импулсът, който Христос даде на хората.
Днес хората далеч не са стигнали равнището, което ще им позволи да обхванат истинското, вътрешното християнство. Обаче, когато се научат да разбират, какво се крие в писание като Йоановото Евангелие, те постепенно ще започнат да приемат вложените в него импулси. И тогава, в едно далечно бъдеще, християнският идеал ще бъде постигнат.
Така ние виждаме, как през следатлантската епоха, в Земята нахлува първият импулс за развитието на по-висшия човек.
Мили приятели нека завършим празничния ни наряд с молитвата “Отче наш”. А по желание, който има възможност да прочете Духът Христов от Завета на цветните лъчи.
Сърдечен поздрав:
Мария